ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРИТЕТ СОФИЯ

Факултет:Електротехнически
Катедра „Електроенергетика”
Професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика
Научна специалност Електрически мрежи и системи

Маг. инж. Величко Цветанов Атанасов

МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ЗАГУБИ

НА МОЩНОСТ И ЕНЕРГИЯ В
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

АВТОРЕФЕРАТ

На дисертационен труд за придобиване на

образователна и научна степен „ доктор“

Научни ръководители:
Доц. д-р Валентин Генов Колев
Доц. д-р Димо Георгиев Стоилов

Научно жури:

1. Доц. д-р Рад Христов Станев

2. Доц. д-р Димо Георгиев Стоилов
3. Доц. д-р Кирил Иванов Янев
4. Проф. д-р Стоян Делев Стоянов
5. Доц. д-р Юлиян Емилов Рангелов

СОФИЯ 2016 г

1
 Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от
катедра „Електроенергетка” на Електротехническия факултет
при Технически университет – София.

Маг.инж.Величко Цветанов Атанасов е зачислен за редовна

докторантура на 12.07.2004 г. и отчислен с право на защита на
01.07.2008 г. след докладване на научен семинар на катедра
„Електроенергетка ”. На 14.07.2016 г. дисертационният труд,
окончателно е докладван на катедрен съвет с опоненти:
доц. д-р инж. Кирил Иванов Янев и
доц. д-р инж. Рад Христов Станев.

Дисертационният труд съдържа 190 страници с 39 фигури и

40 таблици. Състои се от увод, единадесет глави, заключение,
списък на публикациите по труда и литература. Цитирани са
105 литературни източника, от които 85 на латиница, и 20 на
кирилица. По труда са направени 5 публикации – 3 на
конференции с международно участие в България и 2 в
реферирано списание.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на

17.11.2016 г. от 15:00 часа в конферентната зала при БИЦ на
ТУ-София.

Материалите по защитата са на разположение на

интересуващите се в канцеларията на Електротехнически
факултет.

Автор: Величко Цветанов Атанасов

Заглавие: МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА
ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ЗАГУБИ НА МОЩНОСТ И ЕНЕРГИЯ В
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Тираж: 50 бр.
Издателство при ТУ-София

2
 Обзор на дисертацията

Предмет на дисертацията са загуби на мощност и енергия в

електроразпределителните мрежи. Целта на дисертацията е да създаде и
изпробва методика за определяне на количеството (величината) на загубите на
активна електрическа енергия в електроразпределителните предприятия през
различни периоди от време.Дисертацията постига поставената цел както е
изложено в текстовете, таблиците, фигурите и приложенията.
Изложението следва набелязаните в дисертацията задачи за решаване. То
се състои от две части. Първата съдържа седем глави и е посветена на
теоретични знания и нормативни изисквания за загубите на мощност и
електроенергия по електроразпределителните мрежи. Втората част се състои от
пет глави, които са посветени на изчислително и опитно проверяване
приложимостта на методиката, предложените дейности, методи и модели, чрез
които електроразпределителните предприятия могат да определят загубите на
активна мощност и енергия за различни цели и периоди от време.

Благодарности
Изказвам своята благодарност на доц. Марин Боцов за помощта и
напътствията му в съвместното ни дългогодишно сътрудничество.
Изключително благодарен и признателен съм към моите научни
ръководители доц. Валентин Колев и доц. Димо Стоилов за доверието,
подкрепата, енергията която ми вдъхнаха, споделените идеи и сполучливите
насоки за развитие на изследванията ни, както и за прекараните съвместно
дълги часове, посветени на критично обсъждане и постепенно изграждане на
настоящия труд.
Сърдечно благодаря на колектива на катедра "Електроенергетика" за
подкрепата, сътрудничеството и безотказната помощ, които съм получавал през
целия период от зачисляването ми в докторантура до успешното разработване
на този труд.
Специално благодаря на Управителния съвет на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД и лично на д-р инж. Стефан Апостолов за насърчаването на
моите научни занимания, предоставените ми възможности за участие в проекти
свързани с намаляване на технологичните загуби в мрежите на Дружеството,
съдействието за осигуряване на пълна и достоверна информация, както и за
проследяването с подчертан интерес на резултатите от моите усилия

В.2.1 Цел на дисертацията

Целта на дисертацията е да се създаде и изпробва методика за определяне
на количеството (големината/величината/размера) на загубите на активна
електрическа енергия в електроразпределителните предприятия през различни
периоди от време.

3
 За постигане на така формулираната цел ще трябва да се решат следните
задачи.

В.2.2 Задачи
Да се определят и класифицират отделните категории и видове загуби на
активна електроенергия в електроразпределителните мрежи.
Да се проучат и съобразят правните изисквания относно загубите на
електроенергия.
Да се направи анализ на съществуващата организация за изчисляване на
загубите на електроенергия в електроразпределителните предприятия.
Да се набавят източници и се анализират известните по света методи за
изчисляване на загубите и тяхната приложимост към различните категории и
видове загуби.
Да се изготви методика за изчисляване на общите, техническите и
нетехническите загуби на електроенергия в електроразпределителните
предприятия за часовите, денонощните, месечните и годишни периоди.
Да се изследват опитно дейностите по методиката и се опишат
резултатите от опитното прилагане на моделите в т.ч.
- изчислване на техническите загуби на мощност и енергия в
електропроводите ниско напрежение;
- изчисляване на техническите загуби на мощност и енергия в мрежовите
трансформатори и тяхното изменението по време на опериране;
- изчисляване на техническите загуби на мощност и енергия в
електропроводите средно напрежение.
Да се набележат мерки и дадат необходимите препоръки за намаляване на
загубите на активна мощност и енергия.

ЧАСТ ПЪРВА
Теоретични знания и нормативни изисквания за загубите на
мощност и електроенергия по електроразпределителните мрежи.
ПЪРВА ГЛАВА
Дефиниране и класифициране на загубите на активна мощност и
електроенергия по електроразпределителните мрежи

Загубите се дефинират като разлика между мощностите, съответно

енергиите в две реални точки или два набора от реални точки от
електроразпределителната мрежа. Класификацията на общите загуби в
електроразпределителните мрежи според тяхната физическа природа е
илюстрирана на фиг. I.1.

4
 Общи загуби на активна енергия

Технически (физически) загуби Нетехнически (търговски) загуби

Напречни Надлъжни Други Грешки при измерване Кражби

Фиг. I.1. Категории и видове загуби

Общи загуби = Вкарана енергия – Изкарана енергия = ТЗ + НТЗ=
= НапЗ+НадЗ+ДТЗ+ЗПР+ЗГИ+ЗК, kWh (I.1).

ВТОРА ГЛАВА
Нормативно регламентиране на загубите
Методиката за определяне на загубите в електроразпределителните
дружества трябва да е съобразена с нормативните изисквания поради което в
тази глава коментираме най-съществените текстове от нормативни актове,
касаещи загубите на електроенергия.
На ниво Европейска общност основните изисквания се съдържат в
Директива 2009/72/ЕO от 13 юли 2009 година относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и в Директива 2012/27/ЕО за енергийната
ефективност, а по отношение на измервателните средства - в Директива на
2014/32/ЕО.
На национално ниво специализиран закон е Законът за енергетиката
(ЗЕ). Съгласно Чл. 97(1) от ЗЕ операторите на електроразпределителните мрежи
закупуват електроенергията за загубите в своята мрежа от обществения
доставчик по регулирани от КЕВР цени.
Размерът и цената на тази електроенергия се регулират от КЕВР съгласно
чл.21(1)т.19 и съответно чл.30(1) от ЗЕ. Операторите на
електроразпределителните мрежи възстановяват този разход от крайните
клиенти (пряко или чрез крайните снабдители, съответно снабдител при крайна
нужда) чрез цената ‘за достъп и/или за пренос през електроразпределителните
мрежи’, която също е регулирана от КЕВР.

ТРЕТА ГЛАВА
Съществуваща организация за определяне на общите загуби в
разпределителните дружества

5
 В съответствие с нормативните изисквания всяко електроразпределително
дружество е организирало процес за определяне на съобщителни подсистеми
нформация и централизирана компютърна станция , обработка, запаметяване и
използване на електромерните данни.
Тр-р Чужд
110/СрН електропровод СрН
E E

E
E
Мрежа от
Тр-р СрН/НН за четири ЕП СрН
собствени нужди на с много
подстанцията трафопостове и
E
клони НН
Фиг.V-2. Илюстрация на
подстанция 110/СрН захранваща
четири електропровода СрН
E E

Изводи от втора гава:

Загубите на ниво на захранващи подстанции в което и да е ОЦ не могат
да бъдат определени защото няма достатъчни измервания на енергията.
Загубите по изводите СрН в което и да е ОЦ не могат да бъдат
определени защото няма измервания на енергията на входовете и отклоненията.
Загубите в ТП и ВПс в което и да е ОЦ не могат да бъдат определени
защото няма измервания на енергията на входовете и изходите.
Загубите по изводите НН и потребителските отклонения, които са най-
масови, не могат да бъдат определени защото няма измервания на енергията в
началото на изводите (в ТП) и по входовете на всички табла на консуматорите

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Обзор на методите за изчисляване на загубите на активна
мощност и енергия по електроразпределителните мрежи

IV.1 Преглед на историческото развитие на световните пионерни

подходи, методи и средства за определяне на загубите по
електроразпределителните мрежи
Първоначално изчислявали загубите на мощност, а резултатите са
умножавали по продължителността на времето, за да получат загубите на
енергия за съответния клон. Влиянието на изменящите се товари върху
загубите са изчислявани чрез т.н. еквивалентни часове - ЕЧ (equivalent hours-

6
EHs), определени като брой на часовете през денонощието на пълен товар, през
които ще се получат същите загуби, както при реалните товари, например 4
часа. После умножавали тези ежедневни загуби по 365 дни и получавали
годишните загуби. Чрез използване на максималния (оразмерителен) ток по
еквивалентния проводник този алгоритъм може да се изрази чрез формулата:
ΔE=R.I2.ЕЧ.365 (IV.1).
През 1922 г. е публикувана идеята за фактор (множител) на загубите (loss
factor-LsF) като отношение на загубите при реални товари към загубите, които
може да се появят ако през цялата година електропроводът провежда
максималния товар [4].По същото време се появява идеята за изчисляване на
годишните загуби чрез максималния годишен товар (maximum demand) на
отделна група потребители, например за осветление на гражданите, защото
именно този товар е служил за оразмеряване на електропроводите [5].
През 1928 г. в [6]авторите представят анализ на взаимната връзка между
фактор на товара (ФТ) и еквивалентни часове (ЕЧ). Те извеждат следната
зависимост:
ЕЧв%=0,7(ФТ)2+0.3(ФТ)={0,7(ФТ)+(1-0,7)}(ФТ) (IV.2).
Те предлагат също процентното изражение на ЕЧ да се изразява като
отношение между сумата от квадратите на всички товари Di в kW през всички
интервали i към квадрата на максималния товар Dmax, умножен по броя на
интервалите N
ЕЧв %= Σ𝐷𝑖2/𝑁*𝐷𝑚𝑎𝑥2 (IV.3).
Ако i = 1 час тази формула се прилага когато са известни всички
почасови товари на анализираното съоръжение за целия период на изследване
(месец-744 часа, година-8760 часа).
Посочените формули се прилагат много в САЩ и др. държави на
американския континент за надлъжните загуби по изводи и трансформатори, на
които ежечасово измерват товарите.
.
IV.3 Емпиричен модел за прогнозиране на годишните технически
загуби в електроразпределителните мрежи
В този раздел накратко е представен разработения през 2013 г. от доцент
Валентин Колев [107] модел за изчисляване на очакваните годишни
технологични разходи за провеждане и разпределение на електрическа енергия
с цел въвеждане на дружествен стандарт на енергиините дружества.

IV.3.1 Технологични разходи в разпределителна мрежа НН

Изчисляването на очакваните годишни загуби на електрическа енергия
(технологични разходи) в разпределителна мрежа ниско напрежение(∆𝐸𝐿𝑉 ) се
извършва по следната математическа зависимост:
𝐿 𝑛
∆𝐸𝐿𝑉 = (79𝐸𝑎 − 58 Σ + 3,6. 104 𝐿 + 746𝐿Σ − 7870) . 10−3 , 𝑀𝑊ℎ (IV.37),
𝑛𝐿 𝑛𝑇

7
 IV.3.2. Технологични разходи в разпределителна мрежа СН
∆𝐸𝑀𝑉 =
𝐸𝑎 1,81 1 0,66 𝑛 0,27 𝑆 0,53 𝐿 0,6
50 (
2700
) (𝑆 𝑈 ) (1500 𝑛𝑇) (𝑛𝑇 ) (𝑛Σ ) + ∆𝑃п.х. 𝐾1 , 𝑀𝑊ℎ (IV.38),
T 𝐿 𝑇 𝐿

IV.3.3 Технологични разходи в разпределителна мрежа ВН

 Условното времетраене на максималните загуби на мощност се
определя по следната математическа зависимост:
(8760−𝑇𝑚𝑎𝑥 )
𝜏 = 2𝑇𝑚𝑎𝑥 − 8760 + 𝑇𝑚𝑎𝑥
,ℎ (IV.40),
(1+ )
(8760−2𝑃𝑚𝑖𝑛 ⁄𝑃𝑚𝑎𝑥 )

IV.3.4. Технологични разходи от собствена консумация на

средствата за търговско измерване и часовниковите превключватели
Δ𝐸𝑀 = ∑3,𝑟,𝑤 𝑖 𝑖 −6
𝑖=1, 𝑛 Δ𝑃 8760. 10 , 𝑀𝑊ℎ (IV.42)

IV.3.6.Сумарни прогнозни годишни загуби

𝚫𝑬 = ∆𝐸𝐿𝑉 𝐾2 𝐾3 𝐾4 + ∆𝐸𝑀𝑉 𝐾3 𝐾4 + ∆𝐸𝐻𝑉 𝐾3 + Δ𝐸𝑀 + Δ𝐸𝑁 ,MWh (IV.43)

IV.3.7. Пределна годишна величина на технологичните разходи

Пределната годишна величина на технологичните разходи за
разпределение на електрическа енергия в проценти – ПГСТР%(𝚫𝑬𝚺 %) се
изчислява като относителен дял на сумарните технологични разходи спрямо
планираната годишна енергия за разпределение в проценти:

∆𝑬% = 𝚫𝑬⁄𝑬𝒂, (IV.44),

ПЕТА ГЛАВА
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАГУБИТЕ НА АКТИВНА
МОЩНОСТ И ЕНЕРГИЯ В ЕЛЕКТРО РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ
ПРЕДПРИЯТИЯ
V.1. Цели на методиката
Общата цел на Методиката е да формулира дейности за използване на
определени методи, модели и средства чрез които електроразпределителните
дружества да могат да изчисляват и да анализират всички видове загуби на
активна енергия с приемлива точност.При съществуващите условия методиката
може и трябва да предвиди следните дейности:
Първата дейност на електроразпределителните дружества, съответно цел
на методиката, е ежедневно определяне на общите загуби на
електроразпределителните дружества за всеки от часовете на изтеклото
денонощие. Втората дейност/цел е изчисляване на техническите загуби за

8
всеки от часовете на изтеклото денонощие и използване на резултатите за
планиране на поддържането и развитието на мрежата, както и за изчисляване на
нетехническите загуби като разлика между общите и техническите.
Третата дейност/цел е изчисляване на загубите от грешни измерванияи
удостоверяване на недостоверните измерванияза всеки от часовете на изтеклото
денонощие.
Четвъртата дейност е използване на резултатите от предходните
дейности за изчисляване на кражбите на енергия като разлика между
нетехническите загуби и загубите от грешни измервания.
V.2. Методически предпоставки
Единствено приемлив и разпространен по света подход за определяне на
нетехническите загуби е следния:
1) определяне на общите загуби като разлика между входяща и изходяща
енергии въз основа на средства за търговско измерване,
2) определяне на техническите загуби с максимално възможна точност
чрез наличните измерени енергии и изчислителни модели и
3) определяне на нетехническите загуби като разлика между
определените общи и технически загуби.
Математическият израз на този подход е:
НТЗ = Входяща енергия – Изходяща енергия – ТЗ, kWh (V.1).

V.6. План за развитие потенциала на електроразпределителните

дружества за прилагане на методиката
За да постигне пълен ефект от прилагане на методиката за определяне на
загубите и надзор на кражбите в удължено реално време като част от бъдеща
авангардна система за управление на активите, електроразпределителните
дружества следва да:
1. Прекратят употребата на електромери, които не отговарят на
изискванията по Препоръка 2012/148/ЕО и Препоръка 2014/724/ЕО .
2. Инициират промяна на подхода за изчисляване на енергията по
границите с ЕСО или да инсталират за своя сметка контролни електромери на
всеки извод от подстанциите 110/СрН.
3. Инсталират електромери по потребителски табла с много
индивидуални електромери, както и по трафопостовете
4. Създадът методика и да измерят пасивните параметри на
електропроводите средно и ниско напрежение
5. Проектират, изработят или закупят изчислителна система
6. Проучат търговските предложения за създаване на авангардна
система за управление на мрежата и ги сравнят с варианти за подобряване на
съществуващите информационно изчислителни системи.

9
 ШЕСТА ГЛАВА
Модели за втората дейност от методиката - изчисляване на
ежечасови, ежедневни и месечни технически загуби на активна
мощност и енергия в елементите на разпределителните мрежи

За целите на поотделното определяне на загубите най-често се приема

следния състав от елементи: електромери, потребителски отклонения,
мрежа ниско напрежение, трафопостове и възлови подстанции, мрежа
средно напрежение и други технически загуби.
Подстанциите 110/СрН и уредбите средно напрежение в тях са
собственост на ЕСО ЕАД и затова загубите в тях трябва да са за сметка на това
електро предавателно дружество, въпреки че по действащите правила за
измерване загубите натоварват неправомерно разпределителните дружества.
Приема се, че трябва да се изменят правилата и затова в дисертацията не се
разглеждат загубите в уредби средно напрежение като отделен елемент от
разпределителната мрежа.
VI.1. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и
енергия в електромерите и електромерните табла
Електроразпределителните дружества у нас използват около 12 различни
едно и трифазни индукционни и статични електромери. Тяхната собствена
консумация представлява загуба на електрическа енергия за дружествата.
Освен в електромерите се създават загуби и в часовниковите превключватели
на тарифите. Средно един часовников превключвател консумира 0.8 W. При
тях трудно може да се изчислят загубите на енергия, тъй като не се води точна
статистика колко броя часовникови превключватели работят и колко от тях са
свързани преди електромера.
VI.3. Модели за изчисляване на загубите на активна мощност и
енергия в мрежите ниско напрежение
Б) Съставяне и графично представяне на заместваща верига
За постигане на максимална достоверност на модела всеки отделен
електропровод/извод/клон ниско напрежение, изходящ от всеки ТП, трябва да
се моделира по участъци, всеки от който е съставен от определени кабелни или
въздушни части/звена, идентифицирани от възел до възел. Опростена
илюстрация на заместваща верига на модел на електропровод ниско
напрежение е представена на фигура VI.1.

10
 3 k
3 k
Pi,Qi Pi+1,Qi+1
2
Pi,Qi P”i,i+1,Q”i, Pi+1,Qi+1 Pm-1,Qm- Pm,Qm
2 Pm,Qm
1Pm-1,Qm-1
i+1P”i,i+1,Q
1 4 5 ii i+1 i+2 m- m
”i,i+1
P’i,i+1 ,Q’i,i i+1
0 P’0,1,Q’0,1 1 4 5 i+2
P’i+1,i+2,Q’i+1,i+2
1m-
1
m

0
Фиг.VI.1. Илюстрация на заместваща верига на ЕП ниско напрежение
Когато един или няколко потребителя са захранени от еднофазно
двупроводно отклонение, захранващият ток протича през фазовия проводник,
например фаза „a” на фигура VI.2, а съпротивлението му Zа причинява загуба на
напрежение ΔVа=Ia* Zа . Умножена по тока тази загуба на напрежение определя
загубата на мощност ΔSа=Ia* ΔVа=I2a*Zа, чийто интеграл във времето определя
интересуващата ни загуба на енергия.

А Iа
а Zа=Rа+jXа
Van
b Zпот=Rпот+jXпот
C Van1
n In
c Zn||земя=Rn||земя+jXn||земя n1
B
земя Iземя

Фиг.VI.2. Илюстрация на веригата за захранване на еднофазен потребител

по двупроводен участък ниско напрежение

При изправна изолация токът на утечка практически е нула. През уредите

на потребителя протича същия фазов ток Iа, който се връща неизменен към
източника. Една част от обратния ток преминава по неутралния проводник n, а
друга част – по земята като паралелен проводник между заземлението в таблото
на потребителя и заземлението на звездния център в трафопоста, както и
междинни заземления,които са характерни за въздушните електропроводи.
Според [48] от 25 до 33% от фазовия ток протича през земята, независимо от
размера на неутралния проводник.
При най-често срещания случай еднофазните потребители в градовете
са захранени от четирипроводен трифазен участък, който захранва няколко
табла с няколко електромера в тях. Геометричната сума на фазовите токове,
обединени в шината на неутралата в таблото, е илюстрирана на фиг. VI.4 за три
различни случая. Тази геометрична сума представлява обратния ток, който се

11
връща към източника по неутралния проводник и паралелните му съединения
през земята към неутралата на захранващия източник.

Iа Iоб Iа Iа
I Iоб Iоб
Ic
Ib Ib
Ib

1. Двуфазен 2. Двуфазен 3. Трифазен

симетричен случай несиметричен случай несиметричен случай
Фиг.VI.4. Геометрични зависимости между фазните токове и тока по обратния
проводник
Е) Алгоритъм за изчисляване "отзад-напред и обратно"
Тук разглеждаме метода „изчистване отзад – напред и обратно”:
изчисляването на потоците започва от крайните участъци на отклоненията и на
гръбнака, към които са присъединени само периферни електромери/табла. {На
фиг. VI.1 това са участъци 2÷3;k-1÷k и m-1÷m. При разглеждания в раздел
VIII.1.1 пример на електропроводи, захранвани от трафопост 20/0.4 kV
“Пробуда”, такива са участъците между възли 2 и 3; 25 и 26; 32 и 33; 37 и 38; 45
и 46 на клон А.} След това последователно се изчисляват потоците по
предходните участъци до достигане на първия. Изчисляването с необходимата
точност ("изчистването") рядко се постига само с един ход. Ако съвпадението
на измерените и изчислени потоци в началото на електропровода не е
достатъчно, разликата се вкарва като товар в началото и се извършва
"изчистване отпред-назад" (forward–backward sweep), при което се изчисляват
по-точно напреженията. Правят се последователно обръщащи се повторения
докато резултатите се подобрят достатъчно, ако има сходимост, или се
прекратяват итерациите, ако няма сходимост.
За целта веригите за захранване, илюстрирани на предходните фигури се
преобразуват: вместо със съпротивления, товарите на потребителите се
представят с измерените ежечасови енергии, а всеки участък се представя като
контур от съпротивление на съответния фазов проводник и еквивалентното
съпротивление на неутралата и земята. За последните два участъка от гръбнака
на един електропровод такова представяне е илюстрирано на фиг. VI.7 (участък
от възел m-2 до възел m-1 и участък от възел m-1 довъзел m).Това е
модификация на така наречената „стълбовидна” (lader) заместваща верига на
радиален електропровод [57].

12
S’m-2,m-1=P’m-2,m-1+jQ’m-2,m- S”m-2,m-1=P”m-2,m-1+jQ”m-2,m-1 S’m-1,m=P’m-1,m+jQ’m-1,m S”m-1,m=P”m-1,m+jQ”m-1,m
1
Zm-2,m-1=Rm-2,m-1+jXm-2,m-1 Zm-1,m=Rm-1,m+jXm-1,m m
m-2 m-1
Vm-1 Vm
Sm-2=Pm-2+jQm-2 Sm-1=Pm-1+jQm- Sm=Pm+jQ
1 m
Vm-2
Zобm-2,m-1=Rобm-2,m-1+jXобm-2,m-1 Zобm-1,m=Rобm-1,m+jXобm-1,m

Фиг.VI.7. Илюстрация на веригата от последните два участъка от гръбнака

В двуфазните и трифазни участъци токът по обратния проводник е
геометрична сума от токовете по фазните проводници. Както бе посочено
различните фазни токове пораждат различен пад на напрежението върху
фазните съпротивления, а токът в обратния проводник и в земята пораждат
допълнителни загуби на напрежение и енергия. Така дори симетричен
захранващ източник и симетричен електропровод се превръщат в
несиметрична/небалансирана система от напрежения, токове, мощности и пр.
Несиметрията е типична за електропроводите ниско и средно напрежение и
затова разглеждаме по-подробно несиметричните модели.

З) Крайни изчисления в модела

Следкато приключат изчисленията за участъците на електропровода се
сумират изчислените загуби във всички участъци. Тази сума представлява
сумарните технически загуби по електропровода:
∆𝑃техн = ∑𝑚1 (∆𝑃𝑖−1,𝑖 ) , kWh/h (VI.22).
След това се определят две разлики:
Първата е разликата между измерената влизаща в електропровода
електроенeргияизмP’0,1и сумата на всички енергии∑𝑒𝑡𝑀
1 (𝑃𝑖 + ∆𝑃𝑖 ),изходящи през
всички електромерни звена M. Тя определя общите загуби в този
електропровод:
ΔPобщо=измP’0,1-∑𝑒𝑡𝑀
1 𝑃∈𝑚 , kWh/h (VI.23).
Като се изваждат изчислените чрез (VI.22)технически загуби от общите
загуби по (VI.23) се получава търсената величина на ежечасовите
нетехнически загуби. От тях се изваждат загубите поради грешни
измервания, ако има установени такива, и остават загубите от кражби.
Втората е разликата между измерената влизаща в електропровода
електроенeргия измP’0,1 и изчислената влизаща в електропровода електроенeргия
изчP’0,1:
ΔP’0,1= измP’0,1-изчP’0,1, kWh/h (VI.24).
Тази втора разлика е друга форма на изразяване на нетехническите
загуби. Посочваме я отделно за да обърнем внимание, че освен от грешни
измервания и кражби на енергия тази разлика може да бъде резултат и от

13
неточни пасивни параметри (съпротивления) или неточни режимни параметри,
преди всичко напреженията, както и токовете в обратните проводници. За
откриване на истинските причини за разликите ще са необходими итеративни
уточнявания на пасивните и режимни параметри в началото на използване на
моделите.
VI.5. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и
енергия в електропроводите средно напрежение
Моделите на електропроводите средно напрежение съдържат изчислени
или измерени пасивни параметри на реалните определени кабелни или
въздушни части/клони, идентифицирани от възел до възел. Надлъжните
пасивни параметри (активно и индуктивно съпротивления) на всички
участъци се изчисляват от възел до възел според вида, материала, дължината и
конструкцията на проводниците, аналогично на описаното в раздел VI.3.
Напречните проводимости имат активна и реактивна съставляващи.
Приема се, че активната проводимост при електропроводите средно
напрежение и загубите, които тя поражда са пренебрежимо малки, но не се
съобщава размера на неточността от това приемане.
Реактивната напречна проводимост има капацитивен характер поради
преобладаване на кондензаторния над индукционния.Специфичната
капацитивна проводимост при въздушните електропроводи се приема
незначително малка, а се моделира само капацитивната проводимост за
кабелните участъци.
При приетите опростявания заместващата верига на последните два
участъка m-2,m-1 иm-1,m от стълбовидния модел на един електропровод СрН
придобива вида, илюстриран на фигура VI.10.
S’m-2,m-1=P’m-2,m-1+jQ’m-2,m- S”m-2,m-1=P”m-2,m-1+jQ”m-2,m-1 S’m-1,m=P’m-1,m+jQ’m-1,m S”m-1,m=P”m-1,m+jQ”m-1,m
1
Zm-2,m-1=Rm-2,m-1+jXm-2,m-1 Zm-1,m=Rm-1,m+jXm-1,m m
m-2 Vm-1 m-1 Vm
Sm-2 ½Bm-2,m- ½Bm-2,m- Sm-1 ½Bm-1,m ½Bm-1,m Sm
1 1
Vm-2

Фиг.VI.10. Илюстрация на веригата от последните два участъка от

симетричен електропровод СрН
Разпределителните дружества могат да проверят размера на активните
загуби в изолацията на кабелните участъци като успоредно на половинките
капацитивни проводимости моделират и половинките от активната
проводимост G.

14
 СЕДМА ГЛАВА
Аналитико-емпиричен модел за изчисляване на годишните
технически загуби на активна мощност и енергия в
разпределителните мрежи
VII.1.Същност на описвания модел
Представяният модел е разработен въз основа на разгледаните в четвърта
глава аналитико-емпирични модели. Годишните загуби във всеки оперативен
център се получават като сума от годишните загуби в четирите осреднени
елемента от съответната разпределителна мрежа (електропроводи СрН,
трафопостове, електропроводи НН и потребителски отклонения). Годишните
загуби във всеки от тези осреднени елементи се изчисляват чрез предварително
подготвени модели (математически формули), описани по-долу.
За определящи изчислителни параметри в моделите на четирите елемента
се приемат:
-годишно проведената през всеки електропровод електроенергия E в [kWh]
- номиналното напрежение Uном на електропровода в [kV];
- специфичното съпротивление на фазовите проводници ρ в [Ω*mm2/km],
- осредненото сечение на фазовите проводници s в [mm2],
- осреднената дължина на електропровода L в [km],
- средногодишния фактор на мощността cosϕ на проведената енергия,
- часовата използваемост на максималния товар Т в [h/y],
- еквивалентната продължителност на максималните загуби τ в [h/y].
Използвайки тези означения общата формула за определяне на
годишните загуби на активна енергия ΔE в елементите на мрежата е:

ΔE= E2*ρ*L*τ/(Т2*Uном2*cos2ϕ*s) , [kWh] (VII.1).

VII.2.Формула за определяне на загубата на активна енергия в

електропроводите СрН
Загубата на активна енергия ΔEСрН в един ОЦ се изчислява въз основа на
осредняване на електропроводите, съставляващи електрическата мрежа СрН,
чрез следната формула:

ΔEСрН=Кравн*EСрН2*ρAl*LΣСрН*τСрН/(ТСрН2*mСрН2*Uном2*cos2ϕСрН*sср.СрН),[kWh]
(VII.2),
където общата формула (VII.1) е допълнена с коефициент Кравн отразяващ
неравномерното разпределяне на натоварването по дължината и степента на
разклоненост на електропроводите средно напрежение на територията на
конкретното ОЦ. Неговото въвеждане произтича от разликата между моделното
присъединяване на общия товар в края на електропровода и фактическото
присъединяване на отделните товари, поради което пълният товар се провежда
само в началото на електропровода, а след всяко разклонение натоварването

15
намалява. Величината на коефициента варира от 0 до 1, а конкретната му
величина се изчислява според разпределението на товарите и отклоненията с
помощта на формулата за загубите на мощност.
Прилагайки формула (VII.3) можем да определим Кравн за мрежите на
конкретно ОЦ чрез типизиране на съставните електропроводи.
Типови примери на електропроводи СрН
1. За електропроводи без отклонения с различни разпределения на
товарите в двете му половини може да се приеме един съсредоточен товар в
средата Pс1 и един - в края на електропровода Pс2. Големината им е сума от
товарите във всяка половина. Ако са еднакви Pс1= Pс2= Pс/2 имаме:
ΔР=(R/2)*Pс2/(Un2*cos2ϕ)+(R/2)*(Pс/2)2/(Un2*cos2ϕ)=(1/2+1/8)*R*Pс2/(Un2*cos2ϕ).
Следователно Кравн= (1/2 + 1/8) = 5/8 = 0.625;
Изчислителна схема на такъв ЕП е показана на Фиг. V.1.

L/2 L/2 L/3 L/3 L/3

P P

Фиг.V.1. P/2 Фиг.V.2. P/2 P/2 P/2

P/2

За електропроводи без отклонения с три равни по дължина участъка и

съсредоточен товар Pс/3 в края на всеки участък по аналогия на изложеното по-
горе имаме:
ΔР=(R/3)*Pс2/(Un2*cos2ϕ)+(R/3)*(2*Pс/3)2/(Un2*cos2ϕ)+(R/3)*(Pс/3)2/(Un2*cos2ϕ)
= =(1/3 + 4/27+ 1/27)*R*Pс2/( Un2*cos2ϕ).
Следователно Кравн= (1/3 + 4/27+ 1/27) = 14/27 = 0.519;

Останалите параметри от формула (VII.2) се уточняват както следва:

EСрН е вкараната от подстанциите 110/СрН в електропроводите СрН на
ОЦ енергия в [kWh],
ρAl e специфичното съпротивление на алуминия,
LΣСрН е общата (сумарната) дължина на мрежата средно напрежение на
територията на ОЦ
LΣСрН= ΣLi’,i=1÷I, където I e броя на ЕП средно напрежение в ОЦ в
работа, а не в резерв.
τСрН е еквивалентната продължителност на максималните загуби на
активна мощност за мрежата СрН. Тя се изчислява по формули в зависимост от
часовата използваемост ТСрН или се отчита от графична зависимост. В
зависимост от преобладаващите населени места, захравани от мрежата на
съответното ОЦ сме приели величините, показани в таблица VII.1:

16
 ТСрН е часовата използваемост на максималния (активен) товар на
мрежата СрН.
mСрН е броя изводи (ЕП) СрН, излизащи от подстанциите на територията
на съответното ОЦ. Изводите, които в течение на изследвания период (година)
са били в резерв или извън работа не се включват в този брой.
Uном е номиналното напрежение на мрежата СрН за съответното ОЦ.
cosϕСрН е средният фактор на мощността за мрежата СрН на територията
на съответното ОЦ.
sср.СрН е осредненото сечение на фазовия проводник в [mm2].

VII.4. Формула за определяне на загубата на енергия в

електропроводи НН
Загубата на активна енергия ΔEНН в един ОЦ се изчислява въз основа на
осредняване на електропроводите, съставляващи електрическата мрежа
НН,чрез следната формула:

ΔEНН=Кравн*Кнес*EНН2*ρAl*LΣНН*τНН/(ТНН2*mНН2*Uном2*cos2ϕНН*sср.НН),[kWh]
(VII.4).
Тя се различава от формулата за средно напрежение (VII.2) само по
коефициентa Кнес, който е въведен за осреднено отразяване на увеличаването на
загубите за съответното ОЦ поради несиметрия/небалансиране между токовете
и напреженията по фазните проводници на електропроводите НН.
Размерът на несиметрията се предопределя от неравномерното
присъединяване и от естествената нееднородност на товарите.
Величината на коефициентът Кнес може да бъде в интервала между 1 и 2.
За да се установи достовернавеличина на коефициента Кнес трябва да се
проведат статистически изследвания на мрежите ниско напрежение към
конкретните ОЦ. За илюстративните примери на разглеждания модел приехме
Кнес=1.3.
Останалите параметри в уравнение (VII.4) са аналогични на описаните в
предния раздел, но намираме за полезно да добавим малки пояснения.

VII.5. Формула за изчисляване на загубите в отклоненията от

въздушната мрежа НН към електромерните табла на потребителите
За участие във формулата за определяне на загубите потребителските
отклонения във всеки ОЦ и техните параметри се разграничават в две групи: за
изнесени, означени с индекс "и" и за неизнесени, означени с индекс "ни" на
стълба/оградата потребителски табла. Всяко от тях може да бъде трифазно,
двуфазно или еднофазно. Трифазните четири проводни отклонения се
индексират с индекс 3, двуфазните трипроводни – с индекс 2, а еднофазните
двупроводни – с индекс 1. Тогава общият брой на съответните отклонения от
мрежата НН са nи,3, nи,2, nи,1, nни,3, nни,2, nни,1. За всяка от тези разновидности се

17
определя среден брой потребители(СБП) захранвани от едно табло за
съответния ОЦ:
Използвайки дефинираните параметри формулата за определяне на
загубите на енергия ΔEотк,НН в отклоненията от мрежата НН към
електромерните табла на съответния ОЦ е следната:

ΔEотк,НН=Eа2*ρAl*τНН/(ТНН2*Uном2*cos2ϕНН)*(6*(БПи,12*LΣи,1/sи,1+БПни,12*LΣни,1/sни,1
)+2.25*(БПи,22*LΣи,2/sи,2+ БПни,22*LΣни,2/sни,2)+ Кнес*БПи,32*LΣи,3 /sи,3+
Кнес*БПни,32*LΣни,3/sни,3), [kWh] (VII.5).

Коефициентът на несиметрия Кнес за таблата, захранвани от пълнофазни

отклонения, също както за мрежите НН, следва да се изследва статистически.
За примерните изчисления приемаме Кнес = 1.3.

VII.6. Формула за определяне на загубите на енергия в

понижаващите трансформатори Ср/Н напрежение.
Моделът за определяне на технически загуби на активна електроенергия в
трансформаторите на един ОЦ разглежда сумарните загуби на електроенергия
ΔEТР-РИ като сума от загубите в магнитопроводите ΔEмагн и загубите в намотките
ΔEнам:
ΔEТР-РИ= ΔEмагн+ ΔEнам, [kWh] (VII.6).
Загубите на активна енергия в магнитопроводите и казаните
ΔEмагн(наричани също загуби в стоманата или постоянни загуби, т.е.
независещи от товара на трансформатора) се изчисляват чрез формулата:
ΔEмагн= Σ ΔP0i*tрi*Кam, i=1÷БТ, [kWh] (VII.7),
Загубите на активна енергия в намотките ΔEнам се изчисляват чрез
формулата:
ΔEнам = БТ*ΔPнам,max,ср*τт-р, [kWh] (VII.8),

VII.7. Определяне влиянието на производствени агрегати върху

годишните загуби на електроенергия в ЕП Ср и НН
Разрастващото се присъединяване на производствени агрегати към
разпределителните мрежи средно и ниско напрежение (разпределени
източници) изисква специализирано проучване на всички възникващи
проблеми, което е предмет на бъдещи изследвания. В този раздел разглеждаме
само влиянието на най-типичните случаи върху годишните загуби на активна
електроенeргия.

VII.7.1. Разпределителни електропроводи, които не захранват

потребители, а само провеждат енергия от няколко производствени
агрегата към подстанция 110/СрН
Спираме се на този по-рядко срещан случай за да подчертаем, че той е
обратен на разглежданите в предните раздели случаи на електропроводи

18
захранващи само потребители, a годишните загуби на активна енергия се
определят чрез формули аналогични на (VII.2) или (VII.4), например:
ΔEЕП,пр=Кравн*Кнес*.Eпр2*ρAl*LΣЕП,пр*τЕП,пр/(ТЕП,пр2*mЕП,пр2*Uном2*cos2ϕЕП,пр*sср.ЕП,пр)
[kWh], (VII.4a).
Разликата е изразена само чрез индекса „пр“, който показва, че
уравнението се отнася до електропровод, провеждащ само произведена енергия,
без оглед на априорни различия в параметрите на съответните електропроводи.

VII.7.2. Разпределителни електропроводи, които са били изграждани

за захранване само на потребители и към които впоследствие са
присъединени производители
Идеализиран случай за инсталиране на производители е
присъединяването на равномерно разпределени агрегати с линейна плътност,
равна на линейната плътност на разпределения товар δ. По-реални са случаите
когато има присъединени един до няколко агрегата към даден ЕП ниско
напрежение и най-често един, по-рядко два източника към захранващия ЕП
средно напрежение. Тези случаи могат да бъдат анализирани чрез модел на
електропровод с единичен съсредоточен агрегат с определена работна мощност
Pпр, разположението на който се изменя по дължината на електропровода при
различните варианти.
VII.7.2.1.Първи случай:
Приемаме, че мощността на производителя е равна на товара в участъка l
т.е. Pпр=δ*l. Тогава потокоразделната точка се намира в мястото на
присъединяване на производителя, т.е. на разстояние l от края на
електропровода. Mожем мислено да го разделим в тази точка и да го
разглеждаме като два електропровода: ляв и десен (фиг.VII.2).

δ*(L-l) δ*(L-l) Ляв ЕП Десен ЕП

+
l l
L L-l

Фиг.VII.2.Електропровод с разпределен товар δ и един агрегат с мощност

Pпр=l*δ
Десният електропровод е захранен от производителя и съгласно формула
(VII.3а) загубата на мощност в него е ΔРдесен= B*l*(Pпр)2.
Левият електропровод е захранен от подстанцията/трафопоста и съгласно
формула (VII.3а) загубата на мощност в него е ΔРляв= B*(L-l)*(δ*(L-l))2.
Загубата на мощност в целия електропровод е ΔРпр = ΔРдесен+ΔРляв=
=B*l*(Pпр)2+B*(L-l)*(δ*(L-l))2.

19
 Например, ако Pпр = PT/2 =L*δ/2и l = L/2,загубата на мощност е ΔРпр =
ΔР/4, което означава, че загубите по електропровода са 4 пъти по-малко в
сравнение с вариант без производител или с производител, на който мощността
е нулева(пресекнала).
VII.7.2.2.Втори случай:
Приемаме, че мощността на производителя е по-малка от товара в
участъка l т.е. Pпр<δ*l (фиг.VII.3.).
Загубата на мощност в целия електропровод е ΔРпр = ΔРдесен+ΔРляв=
=B*{ l*(δ*l)2+ (L- l)*[(3*(δ*l- Pпр)2+(δ*(L-l))2+3*(δ*l- Pпр)*δ*(L-l)]}.
Например, ако Pпр = PT/2 =L*δ/2 и l = ¾*L, загубата на мощност еΔРпр =
(34/64)*ΔР=0.53125*ΔР, което показва, че загубите по ЕП ще са почти 47% по-
малко отколкото при вариант без производител или с производител, на който
мощността е нулева (пресекнала).
VII.7.2.3.Трети случай:
Приемаме, че мощността на производителя е по-голяма не само от товара
в участъка l, но и от товара по целия електропровод т.е. Pпр>PT= δ*L. Това
означава, че от електропровод излиза "излишна за товарите" мощност(Pпр -
δ*L)в обратна на традиционната посока: към захранващата
подстанция/трафопост (фиг.VII.4.).
Загубата на мощност в целия електропровод е ΔРпр = ΔРдесен + ΔРляв=
=B*{ l*(δ*l)2 + (L- l)* [ (3*( Pпр - Pт)2+(δ*(L-l))2+3*( Pпр- Pт)*δ*(L-l) ] }.
Например, ако Pпр = 2*PT = 2*L*δ и l = 1/2*L, загубата на мощност е ΔРпр
= (20/8)*ΔР=2.5*ΔР, което показва, че загубите в ЕП са два и половина пъти
по-големи в сравнение с вариант без производител или с производител, на
който мощността е нулева, пресекнала.
VII.7.2.4.Четвърти случай:
Приемаме, че мощността на производителя е по-голяма от товара в
участъка l, но е по малка от товара по целия електропровод т.е. δ*l< Pпр < δ*L.
Това означава, че десният участък от ЕП е захранен изцяло от производителя, а
левият - частично от производителя и от подстанцията/трафопоста (фиг. VII.5).
Загубата на мощност в целия електропровод е:
ΔРпр =ΔРдесен+ΔРляв,десен+ΔРляв,ляв=B*[l*(δ*l)2 + (Pпр - δ*l)3/δ + (Pт - Pпр)3/δ].
Например, ако Pпр = PT/2 = L*δ/2 и l = 1/4*L, то загубата на мощност е
ΔРпр = (5/32)*ΔР=0.15625*ΔР, което показва че загубите по ЕП са по-малко с
84% в сравнение с вариант без производител или с производител, на който
мощността е нулева, пресекнала.

VII.8. Oтразяване на увеличаването или намаляването на

техническите загуби
Подходът за отразяване на увеличаването или намаляването на
техническите загуби на активна енергия от работата на производствени
агрегати към електропроводи средно и ниско напрежение се избира според

20
наличните данни, същността на решаваната задача и наличния
инструментариум за нейното решаване.
1. При задачите за надзор на мрежата в реално или удължено реално
време изчисляването на загубите се извършва по индивидуален за всеки
електропровод модел.
2. При задачите за определяне на месечните или годишни технически
загуби на активна електроенергия, решавани чрез смесени аналитично-
статистически модели, електропроводите Ср и Н напрежение, използвани
едновременно от потребители и производители се обособяват в самостоятелна
група и за тях се прилага избран модел. Формула (VII.2) за загуби в мрежите
СрН и формула (VII.4) за загуби в мрежите НН придобиват съответно следния
вид:
ΔEСрН=КпроизСрН*КравнСрН*EСрН2*ρAl*LΣСрН*τСрН/(ТСрН2*mСрН2*Uном2*cos2ϕСрН*sср.СрН
) (VII.15) и
ΔEНН=КпроизвНН*КравнНН*Кнес*EНН *ρAl*LΣНН*τНН/(ТНН *mНН *Uном *cos2ϕНН*sср.НН)
2 2 2 2

(VII.16).
Осредненият коефициент Кпроизв се определя поотделно за
електропроводите средно и за електропроводите ниско напрежение като среден
за всички съответни електропроводи на територията на ОЦ.
Други модификации на модела са възможни при използване на
конкретни особености. Например при аналогични на разгледания по-горе
VII.7.2.3. Tрети случай на електропроводи НН или СрН, които систематично
вкарват "излишната за товарите" енергия към трафопоста или съответно към
предавателната мрежа, загубите могат да се разделят на две съставки, които се
определят поотделно: ΔE=ΔE1+ΔE2. Първата съставка ΔE1 се състои от загубите
за захранване на товарите по електропровода, а втората ΔE2- от загубите
породени от изкараната (излишната) енергия.

VII.10. Заключение към седми раздел

Чрез описания аналитико-емпиричен модел се изчисляват приблизително
годишните технически загуби на активна енергия в мрежите средно и ниско
напрежение в оперативните центрове и цяло електроразпределително
дружество.
Същността на модела се състои в сумиране на загубите от отделно
моделираните основни елементи от една разпределителна мрежа:
Електропроводи СрН, Трафопостове, Електропроводи НН и Потребителски
отклонения.

21
 ЧАСТ ВТОРА
Изчислително и опитно проверяване приложимостта на
методиката, предложените дейности, методи и модели
ОСМА ГЛАВА
Изследване на изменението на загубите на активна мощност и
енергия в електропроводи ниско напрежение

VIII.1.1.Моделиране и изчисляване на загубите по четири извода НН

(А, Б, В, Г) от трафопост 20/0.4 kV “Пробуда”
При липса на регистратори на максимални товари, но наличие на
измерена месечна енергия, се решава обратната задача за определяне на
максималния товар:
Pmax= Eмес/(р*∑р 𝑘𝑡р +п*∑п 𝑘𝑡п ), kWh/h (VIII.2).
По аналогичен начин може да се определи и Qmax по отношение на
реактивната отчетена енергия.
Табл.VIII.3- Крайни резултати на ТП „Пробуда“

VIII.3. Измерване на загуби на активна мощност и енергия в

електрическите табла ниско напрежение на трафопостовете
Таблата ниско напрежение на трафопостовете се изработват за различна
мощност на трансформатора и съдържат различни комутационни и
измервателни апарати.
Измерената загуба на активна мощност след 30 годишна работа на същия
тип табло НН показва увеличение над 1,5 пъти. От всичките измерените табла
резултатите показаха значително увеличение на собствената консумация на
енергия. Осреднената величина е 40 W.
VIII.4.Анализиране на загуби от несиметрия в мрежите НН
За целите на изследването са разгледани три варианта за моделно
изчисляване на загуби в МрНН:
1) Изчисления чрез измерени моментни товари и напрежения във
възлови точки на електропроводите НН и в табло НН на ТП;
2) Изчисления чрез измерени моментни товари и напрежения по
изводи в табло НН на ТП;
3) Изчисления чрез преминала през ТП енергия за определен период,
отчетена по “излишни” електромери.

22
 Разходите за симетриране на товарите на тези изводи ще бъдат 261 лв, а
спестената енергия от намаляване на загубите в от несиметрия ще бъде 1328 лв.
Препоръките касаещи загубите от несиметрия са :
1) Симетриране на товарите, при спазване на описаните съответни
условия – при ТП с големи загуби и несиметрия;
2) Изнасяне на електромери в табла на границата на собственост води до
намаляване както на търговските загуби, така и на техническите, чрез
ограничаване на товара и подобряване на симетрията;
ДЕВЕТА ГЛАВА
Изследване на изменението на загубите на активна мощност и
енергия в мрежовите трансформатори
IX.3 Опитни изследвания на изменението на загубите в стоманата на
мрежовите трансформатори
В Електроразпределителните предприятия работят различни по тип и
мощност мрежови трансформатори.Най- масово използваните трансформатори
са понижаващите маслени трансформаторите 20/04 кV. В IX.1 са направени
изчисления на сумарните загубите в трансформаторите като са използвани
табличните данни от завода производител на трансформаторите. За да бъде
установино дали изчислените данни съвпадат с измерените и дали има
изменение при различен период на експлоатация са проведени опитни
изследвания. Изследваните трансформатори работят непрестанно в
трафопостове селски тип, мачтови и вградени.
Направени са опитни измервания на работещи трансформатори.
Измерванията извършени на мястото на работа са направени чрез подаване на
трифазно симетрично напрежение от трифазен дизелов агрегат,чрез който
подаваме напрежение на вторичната намотка на трансформатора. Дизеловия
агрегат е използван при отдалечените мачтови трафопостове, където
подаването на напрежение от електрическата мрежа не е възможно. В
измерванията са използвани и трифазен статичен дистанционен електромер,
тип NP-O6 произведен от АДД „ Енергия“,с клас на точност 1 / приложение
II.8/. За да бъдат потвърдени измерените в оперативни условия загуби са
направени допълнителни измервания в лабораторни условия на лицензираната
лаборатория на фирма Елпром – трафо Кюстендил. Измерванията са извършени
с анализатор на мощност тип D 6100 LEM NORMA gmbh Австрия с клас на
точност 0,18 % / приложение IX.5/.Резултатите от изследването потвърдиха
плавното нарастване на загубите в стоманата.
Установено е , че указаните от завода производител паспортни величини на 0
са в сила само през първите години от работата. След пет- до 10 годишна
работа трансформатора увеличава загубите в стоманата с около 15% спрямо
табличните.В групата на трансформатори работещи 40 години, резултатите
показаха 65% увеличение спрямо данните от завода производител.

23
 таблица IX.4 Осреднени резултати от опитни измервания
Тип Таблична Измерени загуби на празен ход ΔP0в kWh
трансформатор загуба на на до 10 год. до 20 год. До 30 год. До 40 год.
празен ход
ΔP0в kWh
ТМ – 25 0.135 0.155 0.170 0.200 0.325
ТМ – 50 0.190 0.230 0.255 0.290 0.400
ТМ – 63 0.255 0.330 0.400 0.430 0.575
ТМ -100 0.365 0.405 0.470 0.530 0.750
ТМ – 160 0.500 0.555 0.600 0.640 0.955
ТМ – 250 0.700 0.810 0.950 1.130 1.375
ТМ – 400 0.990 1.050 1.150 1.340 1.625
ТМ – 630 1.440 1.560 1.700 1.780 1.936

IX.3.2Коефициент на повишение на постоянните загуби

За постигане на по-достоверни изчисления на загубите в
трансформаторите предлагаме въвеждането на коефициент на повишение на
постоянните загуби във формулата (IX.3) за изчисление по метода на
трайността на максималните загуби на мощност. Тогава тя ще придобие
следния вид:
∆𝑷 = ∆𝑷𝒔𝒕 .t. 𝒌𝒂𝒎 + 𝑲𝑵 . ∆𝑷𝑵 . 𝝉 (IX.5)
Където 𝒌𝒂𝒎 - коефициент на повишение на постоянните загуби
Предлаганите величини за 𝒌𝒂𝒎 съм показал в таблица IX.5.
таблица IX.5
Групи тр-ри 𝒌𝒂𝒎 𝒌𝒂𝒎 𝒌𝒂𝒎 𝒌𝒂𝒎
до До До След
10 години 20години 30години 40години
ТМ-25/50/63/100/160 1,2 1,4 1,5 2
Кvа
ТМ-250/400/630 1,2 1,3 1,4 1,5
кVА

Обобщените реултати от измерванията показват че трансформаторите с

малка мощност са увеличили повече загубите в стомана, отколкото
трансформаторите с по голяма мощност, като при работа над 30 години
трансформаторите с малка мощност имат два пъти повече увеличение спрямо
по мощните трансформатори. Затова трансформаторите.са разделени на две
групи.

24
 ДЕСЕТА ГЛАВА
Изследване на изменението на загубите на активна мощност и
енергия в електропроводи средно напрежение
X.1Моделиране и примерни изчисления на загубите на активна
мощност и енергия в електропровод 20 kV “Мурсалево“

За илюстрация на изложения в раздел VI.5 моделен случай към

дисертацията e избран смесен въздушно кабелен електропровод СрН
„Мурсалево“ изходящ от П/Ст 110/20 кV „Янка“. Електропроводът захранва
предимно битови потребители. В началото на извода и във всички
трафопостове има налични измервателни група („излишни“ електромери).
Всички описвани изчисления относно електропроводите средно
напрежение са показани в приложен екселски файл <Copy of Mursalevo_last>
(Приложение II.13). Те са основани на приемането за еднакви пасивни
параметри на трите фазови проводника и балансирана трифазна синусоидална
система от режимни параметрии резултати.Това е приемливо, при условие, че
трансформаторите симетрират небалансираната система, съществуваща в
мрежата ниско напрежение. Електроразпределителните дружества следва да
направят свои измервания за удостоверяване на това приемане и да изберат
разглеждания или друг модел, например разглеждания в раздел VI.3 модел за
мрежи ниско напрежение.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Примерни изчисления на годишните технически загуби на енергия по
оперативните центрове чрез аналитико-емпиричния модел
Описаният в седма глава аналитико-емпиричен модел за изчисляване и
прогнозиране на годишните технически загуби на активна енергия в мрежите
средно и ниско напрежение в оперативните центрове и цялото
електроразпределително дружество е разработен за приблизително определяне
на техническите загуби по оперативните центрове, когато не могат да се
прилагат по-точните модели, описани в шеста глава.
Същността на модела се състои в сумиране на загубите от отделно
моделираните осреднени елементи от една разпределителна мрежа:
Електропроводи СрН, Трафопостове, Електропроводи НН и Потребителски
отклонения. Той дава възможност електроразпределителните дружества да
изчислят приблизително годишните технически загуби във всеки оперативен
център.

XI.3. Анализ на изчислените резултати

Обобщените резултати от всички 32 изчислени района представяме на
диаграма (X.3)

25
 10.00%
8.70%
9.00% Технически загуби в ЕРП
8.00%
7.00%
6.00%
4.90%
5.00%
4.00%
3.00% 2.50%
2.00% 1.30%
1.00%
0.00%
Общо Технически Загуби Мрежи СрНТрансформатори Мрежи НН

На диаграмата показваме само основните загуби. Умишлено не

визуализираме съставките на отделните видове загуби, поради факта че за
всеки район те са коренно различни и сравненията няма да са представителни.
Например в много от районите няма загуби от присъединени производители. В
някой райони кабелните електропроводи са в пъти повече от въздушните, при
които напречните загуби са пренебрежимо малки.

XI.4. Проверка на точноста на аналитико-емпиричния модел за

определяне на годишните технически загуби
Пример 1.
За проверка на точноста на аналитико-емпиричния модел за определяне
на годишните технически загуби са използвани представените в X.2 резултати
от представения пример за електропровод СрН „Мурсалево“. При него
техническите загуби в СрН и в трансформаторите са 4,3% от общата енергия. За
същия електропровод са изчислени загубите на СрН и в трансформаторите със
представената по горе модел. Изчисленията са представени в приложение II.22.
Резултатите от изчисленията по аналитико-емпиричния модел показват
загуби от 4,15 %. Разликата между резултатите от изчислените с екселските
таблици месечни загуби и изчисляването по модела от седма глава е 0.15 %
или 3,4 % отклонение.Тази разлика е без изчисленията за мрежите ниско
нопрежение.
Освен по двата модела, е направено и засичане на загубите в реално
време. На 16.10.2015 г в 9.00 засякохме едновременно “излишните“
електромери на всички трафопостове по извода и електромера на изхода от
подстанцията.На 21.10.2015 в 9.00 ч отново едновременно засякохме
показанията на всички “излишни” електромери и електромера в подстанцията.
Показанията от всички електромери сме представили в приложение II.23. От
направения баланс са установени загуби от 4,5%. Това са изцяло технически

26
загуби, които се различават с изчислените по модела загуби с 0,35 % или са
8,4% по-големи от изчислените по модела.
XII. ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДИСЕРТАЦИЯТА ПРЕПОРЪКИ И
ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА
Електроразпределителните дружества се нуждаят от План за намаляване
на загубите на енергия, който да развие извършваните до сега дейности чрез
прилагане на изложената в пета глава методика, като част от по-общ план за
модернизиране стопанисването на активите. Други елементи на плана са
изложени в следващите предложения. Някои от тях са лесно разбираеми и
безспорни, други са предмет на по-нататъшни проучвания и анализи.
1. Електроразпределителните дружества да извадят от работа
трансформатори с мощности 180, 315, 320, 560,700 Kva
2. Да въведат коефициент на повишение на постоянните загуби при
изчисляването на загубите на активна енергия в мрежовите трансформатори.
3. Да въведат задължителна практика за кербоване на всички съединения на
проводници.
4. Да прекратят монтажа на псевдо интелигентни електромери
5. Да анализират икономическите ползи и разходи от инсталиране на
електромери по входовете и по изходящите клонове от трафопостовете.
6. Да започнат кампания за създаване на нова пътна карта за внедряване на
автоматизирани системи за измерване
7. Да разработят и утвърдят вътрешни документи за регламентиране на процеса
за изчисляване на ежечасовите загуби на активна и реактивна енергия.
ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ ДИСЕРТАЦИЯТА
Тук са синтезирани извършените работи от автора по създаване и
изпробване на методика за определяне на количеството (величината) на
загубите на активна електрическа енергия в електроразпределителните
предприятия през различни периоди от време. Видно от изложението и
представените таблици, фигурите и приложенията дисертацията постига
поставената цел.
Четири от главите в първата част от изложението са посветени на
съществуващото ниво на теоретични знания и нормативни изисквания относно
загубите на мощност и електроенергия по електроразпределителните мрежи.
Първата глава дефинира видовете загуби на активна мощност и
електроенергия по електроразпределителните мрежи и представя тяхната
класификация. Втората глава анализира нормативната рамка, касеща загубите
на електроенергия в България. Третата глава разглежда съществуващата
организация за определяне на общите загуби в разпределителните дружества.
Четвъртата глава представя историческото развитие на подходите и методите за
изчисляване на загубите на активна мощност и енергия по
електроразпределителните мрежи, пояснява основните приблизителни методи
за определяне на годишни загуби и представя разработеният от доц. Колев

27
емпиричен модел за изчисляване и нормиране на годишните технически загуби
в електроразпределителните мрежи.
Петата глава представя разработената с активното участие на автора
оригинална методика за определяне на загубите на активна мощност и енергия
в електро разпределителните предприятия. След дефиниране на целите и
методическите предпоставки са описани съдържанието, обхватът и
цикличността на дейностите по методиката, съображенията при изработване и
използване на моделите на елементите на електроразпределителните мрежи за
определяне на загубите на мощност и енергия в удължено реално време или за
всеки час от изминало денонощие или за месец и година. Предложен е преход
към автоматизиран надзор на загубите и проект на план за развитие на
потенциала на електроразпределителните дружества за прилагане на
методиката.
В шеста глава е описан подробно инструментариумът за прилагане на
методиката: моделите на елементите на разпределителните мрежи за основната
дейност от методиката - изчисляване на техническите загуби на активна
мощност и енергия в тях. Описанието започва с модел за изчисляване на
загубите на активна мощност и енергия в електромерите и електромерните
табла; модел за изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в
отклоненията от мрежата към потребителските уредби, табла и електромери;
симетрични и несиметрични модели за изчисляване на загубите на активна
мощност и енергия в мрежите ниско напрежение, модел за изчисляване на
загубите на активна мощност и енергия в мрежа за улично осветление; модел за
изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в трафопостовете и
възловите подстанции; модел за изчисляване на загубите на активна мощност и
енергия в електропроводите средно напрежение, както и модели за изчисляване
на групата „други технически загуби” на активна мощност и енергия в мрежите
средно напрежение.
Авторът предполага необходимост от преходен период, през който
електроразпределителните дружества да се подготвят за пълно прилагане на
методиката. До тогава дружествата няма да разполагат с необходимата
информация, но трябва да могат да постигат приблизителни решения. За тази
цел в седма глава е представен разработения с активното участие на автора
аналитико-емпиричен модел за приблизително изчисляване на годишните
технически загуби на активна мощност и енергия. Той се състои от четири
подмодела за осредняване на параметрите и режимните показатели на четири
основни елемента от разпределителните мрежи на всеки оперативен район
(електропроводи СрН, трафопостове, електропроводи НН и потребителски
отклонения).
Втората част от изложението е посветена на представянето на опитните
изчисления и резултатите от тях, предназначени за проверяване приложимостта
на методиката, дейностите и моделите. Тя започва от осма глава, която е
посветена на опитните изчисления чрез моделите на загубите в мрежи ниско

28
напрежение. Показани са резултатите получени чрез различни аналитични
изчисления и използване на “излишни” измервания, както и варианти чрез
специализираната софтуерна платформа NEPLAN на Електротехническия
факултет за всички видове изчисления на електрически мрежи, в т.ч. загуби.
В девета глава са представени опитните изчисления на загубите съгласно
моделите на мрежовите трансформатори СрН/НН, както и опитни измервания
на загуби за най-използваните в практиката трансформатори в т.ч. чрез опит на
празен ход в работна и в лабораторна среда. Анализирано е изменението на
загубите в процеса на работа от 1 до 40 години за отделните гами мрежови
трансформатори. Резултатите са съпоставени със заводските данни, въз основа
на което е предложен коефициент за амортизиране към формулата за
изчисляване на загубите в трансформаторите. Чрез него се увеличава
достоверността на изчисляваните загуби. Представена е финансова обосновка и
жизнен цикъл на трансформаторите, чрез която всяко електроразпределително
предприятие може да оценява състоянието на трансформаторите и да прави
избор между ремонт или подмяна на остарелите трансформатори.
В десета глава са описани опитните изчисление и резултатите от тях при
моделното определяне на загубите в електрическите мрежи средно напрежение
при наличие на различни изходни данни и особености при присъединяване на
електропроизводствени агрегати към тях. Показани са примери за прилагане на
моделите в оперативните райони от ЕРП. Описани са и опитните измервания на
загубите от утечки в електропроводите СрН.
В единадесета глава са описани примерните изчисления на годишните
технически загуби на енергия по оперативните центрове /райони/ чрез
аналитико-емпиричния модел, изложен в седма глава.
В дванадесета глава са изложени произтичащи от дисертацията
конкретни предложения към електроразпределителните дружества относно
намаляване на загубите, вследствие от което ще бъдат подобрени стопанските
показатели на предприятията и качеството на разпределяната електроенергия.

Приноси на Дисертационния труд

А. Научни приноси
1. Разработена е оригинална методика за точно определяне на загубите на
активна мощност и енергия в електро разпределителните предприятия за
различни периоди - от реално време до година.
2. Разработен е подробен инструментариум за прилагане на методиката:
модели на елементите на разпределителните мрежи за основната дейност от
методиката (точно изчисляване на техническите загуби на активна мощност и
енергия в тях), включващ:
2.1. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в
електромерите и електромерните табла;

29
 2.2. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в
отклоненията от мрежата към потребителските уредби, табла и електромери;
2.3. Симетрични и несиметрични модели за изчисляване на загубите на
активна мощност и енергия в мрежите ниско напрежение и подмодел за
изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в мрежа за улично
осветление;
2.4. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в
трафопостовете и възловите подстанции;
2.5. Модел за изчисляване на загубите на активна мощност и енергия в
електропроводите средно напрежение;
2.6. Модели за изчисляване на групата „други технически загуби” на
активна мощност и енергия в мрежите средно напрежение.
3. Разработен е аналитико-емпиричен модел за приблизително
изчисляване на годишните технически загуби на активна мощност и енергия на
всеки оперативен район през преходен период, през който
електроразпределителните дружества все още няма да се подготвени за пълно
прилагане на методиката чрез точно определяне на загубите в удължено реално
време, включващ:
3.1. Подмодел за осредняване на параметрите и режимните показатели на
електропроводи СрН;
3.2. Подмодел за осредняване на параметрите и режимните показатели на
трафопостове;
3.3. Подмодел за осредняване на параметрите и режимните показатели на
електропроводи НН;
3.4. Подмодел за осредняване на параметрите и режимните показатели
на потребителски отклонения.

Б. Научно-приложни приноси
1. Научно е обоснован преход към автоматизиран надзор на загубите в
удължено реално време и проект на план за развитие на потенциала на
електроразпределителните дружества за прилагане на методиката.
2. Предложен е коефициент на увеличение на постоянните загуби към
моделните формули за изчисляване на загубите в трансформаторите.
3. В българските научни среди са принесени и пояснени някои
оригинални световни пионерни трудове по изследване и изчисляване на
технически загуби в електроразпределителни мрежи.
В. Приложни приноси
1. Получени са потвърдителни факти за пригодността на предложената
методика за определяне на загубите на активна енергия за изтеклите часове в
удължено реално време или за всяко денонощие след изтичането му или за
всеки месец или за цялата година, както и за прогнозиране на загуби за бъдещи
периоди. Това е направено като са съставени опитни модели, проведени са
изчисления и са представени резултати и анализи, както следва:

30
 1.1. Варианти на опитни модели и изчисления на загубите в мрежи ниско
напрежение, решавани с екселски таблици и чрез специализираната софтуерна
платформа NEPLAN за всички видове изчисления на електрически мрежи в т.ч.
загуби;
1.2. Опитни модели и изчисления на загубите по мрежовите
трансформатори СрН/НН;
1.3. Опитни модели, изчисления и резултати от тях при моделното
определяне на загубите в електропроводи средно напрежение при използване
на различни изходни данни и особености при присъединяване на
електропроизводствени агрегати към тях.
1.4. Опитно изчисляване на годишните технически загуби на енергия по
оперативните центрове /райони/ чрез разработения аналитико-емпиричен
модел.
2. Описани са опитна постановка и опитни измервания на загуби за най-
използваните в практиката трансформатори, в т.ч. чрез опит на празен ход в
работна и в лабораторна среда. Анализирани са измененията на загубите в
отделните гами мрежови трансформатори в зависимост от продължителността
на работа (от 1 до 40 години). Резултатите са съпоставени със заводските данни,
въз основа на което са определени стойностите на предлагания коефициент за
увеличаване на постоянните загуби на трансформаторите.
3. Изработена е финансова обосновка и е съставен жизнен цикъл на
трансформаторите, чрез които електроразпределителните предприятия могат да
оценяват ефективността на ремонтна или обновителна алтернатива според
състоянието на остарелите трансформатори.
4. Съставени и описани са опитните постановки и измерванията на
загубите от утечки в електропроводите СрН.
5. Предложени са произтичащи от дисертацията конкретни подобрения в
дейностите на електроразпределителните дружества относно намаляване на
загубите, вследствие от което ще бъдат подобрени стопанските показатели на
предприятията и качеството на разпределяната електроенергия.

СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ С ДИСЕРТАЦИЯТА ПУБЛИКАЦИИ

1. В. Атанасов, Изследване на загубите на мощност и енергия в технически
участък, Научна Конференция „Енергиен форум 2005”, Варна, 2005 г.
2. В. Атанасов, Технически загуби на електрическа енергия, списание,
Енергетика, бр.5, 2007 г
3. В. Атанасов, Изследване на загубите на празен ход в силовите
трансформатори, Научна Конференция „Енергиен форум 2007”, Варна, 2007г.
4. D. Stoilov, V. Atanasov, I. Zagorchev, Assessment of electric energy losses aiming
at detection of thefts of elektrisity, IEEE Conference SIELA, Burgas 2016
5. Д. Стоилов, В. Атанасов, Ф. Йорданов, И. Ангелов, Аналитико – Емпиричен
модел за определяне на годишните технически загуби в ЕРП, списание
Енергетика (под печат)

31
 Abstract

Velichko Tzvetanov Atanasov, MS in Electrical Engineering

METHODOLOGY FOR ESTIMATION OF POWER AND ENERGY

LOSSES IN THE GRIDS OF ELECTRICITY DISTRIBUTION COMPANIES

Abstract of the PhD Dissertation

The general purpose of the elaborated Methodology is to provide a method,

tools and activities by means of which a distribution company could calculate and
analyze all the kinds of electric active power and energy losses with acceptable
accuracy. This accuracy is determined by the intended use of the calculated values as
part of the process of supervision and network operation control. In present
conditions, the methodology can and should provide the following activities:
- everyday determination of the total energy losses for each hour of the day.
- calculation of technical losses for each of the hours of the past day. The
results are used for calculation of non-technical losses as the difference between total
and technical losses.
- determination of the losses due to erroneous measurements and estimation of
thefts of electricity after that.

MAIN SCIENTIFIC CONTRIBUTIONS OF THE DISSERTATION

1. An original methodology for exact assessment of the power and energy

losses in electricity distribution networks is elaborated. The methodology could be
applied for different time periods – from real time to annual estimations.
2. A detailed set of tools for the Methodology application is developed: models
of the network elements in light of the methodology’s first goal - the exact
calculation of the power and energy losses in the elements.
3. An empirico-analytic method is developed for aproximate estimation of the
annual technical active energy losses for each regional distribution grid during the
period when the distribution companies prepare themselves for full implementation
of the methodology for exact calculation of losses in extended real time.
4. The transition to automated surveillance of network losses in extended real
time is scientifically justified and project plan for developing of the potential of the
electricity distribution companies to implement the exact methodology is proposed.
5. A special coefficient is proposed in formula for calculation of permanent
transformers’ losses for reflection of their augmentation with the passed years of
service. Its value is statistically investigated.

32
33