,,Човека ще познаеш по огъня! Злите хора оставят след себе си пожарища.

Добрите
хора оставят подире си огнища!

 Йордан Радичков
В цитираната Радичкова фраза можем да изведем, че в самия образ на огъня се
съдържа изключително богатство от значения. Той съвместява начала на Вселената –
разрушителното и съзидателното. От една страна, олицетворява унищожителната сила
на пожарите, деструктивното начало, разрушителната мощ на небесния огън –
мълнията, и на вулканичния огън от земните недра. А от друга, огънят е символ на
конструктивното – чрез него се създава, съгражда . В библейски контекст той
символизира пречистване, освещение. Този ,,пречистващ пламък“ има задача да
унищожи всякакво зло и да ликвидира демоничните енергии. Огънят е и физическо
проявление на трансформираща сила, тоест чрез горенето на старото, на ненужното, то
може да се трансформира в светлина, да се отдели енергия, която да вдъхне живот на
ново творение. По този начин се изгражда смисълът на този символ като граница
между живота и смъртта. Своеобразно и човек спрямо неговите намерения и действия
посредством тази жива стихия, може да се разграничи като разрушител или като
творец, демиург.