Азбучна молитва

Азбучна молитва е азбучен акростих от 40 дванадесетосрични стиxа, написани по реда

на глаголическите букви. От 60-те години на 20 век преобладава мнението на проф.
Куйо Куев, че Азбучната молитва е съчинена не от Свети Кирил, а от епископ
Константин Преславски през 893-894 г., когато е било написано и Учителното
евангелие.

Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. Той е един от

първите славянски епископи (наред със св. Климент Охридски). Изпълнявайки
задълженията си на християнски проповедник, той превежда и композира първия
сборник с неделни проповеди в славянските литератури - т.нар. „Учително евангелие“.
Негова е заслугата за превода на първия летописен труд на славянски език –
„Историкии“, както и на някои от важните съчинения на византийското богословие. Но
Константин Преславски остава в историята на литературата преди всичко като
безспорно най-талантливият и продуктивен старобългарски поет.

Огромното по обем и значение химнографско творчество на Константин

Преславски беше открито в старите ръкописи едва в последните няколко десетилетия.
Това промени представатани за старобългарската литература и доказа, че по времето
на т.нар. Златен век на българската книжнина (края на IX и първата половина на X век)
славянските книжовници са имали и таланта, и самочувствието да застанат редом с
най-значителните поети на Европа, създавайки творби, които са ненадминат образец
на поетично майсторство и до днес. Повечето от многобройните поетични творби на
Константин Преславски съдържат акростих.

Стихотворението, познато с името „Азбучна молитва“, стои в началото на книгата

„Учително евангелие“, съставена от Константин Преславски. То е първата известна
поетическа творба на старата българска литература. Учителното евангелие е
богослужебна книга, съдържаща 51 беседи, които е трябвало да бъдат четени през
всяка от неделите в годината. Стихотворението, заедно с един кратък прозаичен текст,
представляват пролог към този сборник.

През Средновековието, както и днес, ролята на пролога е била да въведе

читателя в темата на книгата и да посочи основната цел, която тази книга преследва. В
този смисъл съдържанието на пролога трябва синтезирано да събере в себе си цялото
послание. А като имаме предвид каква е целта на Учителното евангелие – да приобщи
хората към основните принципи на вярата и да им посочи най-прекия път към
спасението, би следвало това да е посланието и на пролога. В съответствие със
средновековните канони това става по имволичен начин. И въпреки че името „Азбучна
молитва“ е поставено по-късно, двете понятия, които го съставят, обясняват най-добре
символиката на творбата.
 „Азбучна молитва“ е образец на старобългарската декламативна поезия, който има
три основни функции. От една страна, чрез него се доказва, че славянската реч е
способна да изрази по най-съвършен начин сложните богословски идеи и
следователно има право да се развива като литературен и богослужебен „инструмент“.
На второ място творбата доказва на практика, че на старобългарски език може да се
създава поезия, при това от най-високо качество, което дава самочувствие и увереност
на следващите поколения български поети. На трето място – за учениците, които
започват да изучават славянското писмо, „Азбучна молитва“ служи като спомагателно
средство за по-бързо запаметяване на реда на буквите. Така, съчетавайки
идеологическата, естетическата и практико-приложната функция, творбата заема
своето мястосред класическите славянски творби в продължение на векове. „Азбучна
молитва“ е ненадминат и до днес образец на вдъхновение и творческо самочувствие.

Не е случайно, че жанрът на творбата е изрично обозначен в заглавието й като

молитва. Молитвата е особен текст, чиято основна функция е да предаде послание от
човека към Бога. За разлика от останалите литературни творби тя е адресирана първо
към отвъдния, божествен получател, и едва след това – към своя земен читател. Тъй
като е своеобразен „предговор“ към „Учителното евангелие“ (сборник с 51 беседи
върху евангелските текстове, предназначени за неделните богослужения), „Азбучна
молитва“ трябва да измоли от Бога необходимото за книжовния труд вдъхновение.

Първоначалният вариант на стихотворението е бил написан с глаголица -

азбуката, съставена от Константин-Кирил Фолософ. Уместно е да отбележим, че тази
азбука е била натоварена с високи символични послания – всички букви в нея са
комбинации на три основни за християнството символа: кръг (символ на безкрая),
триъгълник (символ на светата Троица) и кръст (символ на Христовата саможертва).
Числото 40 има свещен смисъл за християнската култура. То символизира преход - това
е броят на дните, които Христос прекарва отдаден на молитви в пустинята;
възкръсналият Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръста; в
Стария завет Мойсей води евреите 40 години през пустинята, докато ги заведе до
обетованата земя. В символиката на числото е заложен и конкретния смисъл на
текста :” Ако разгледаме мястото на “Азбучна молитва”сред другите части на
“Учителното евангилие”, ще открием, че то е преход от прозаическото встъпление към
същинската част-словата. Първите 36 стиха следват реда на буквите в глаголическата
азбука, която се състои от 38 букви, но с буквите ь и ъ не започва нито една дума.
Последните четири стиха представляват ритуална формула, възхваляваща Бога и
изразяваща надежда за безсмъртие на вярата. Четиридесетте стиха на творбата могат
да се разделят на четири части от по приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа
собствено послание, което допълва цялостния молитвен характер. Първата е
молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук творецът се стреми да измоли от Бога
вдъхновение и сили, за да осъществи труда си. Втората част показва жаждата на
новопокръстените да станат истински християни. Тя съдържа мотивирана и разгърната
молитва, в която се позовава всемогъществото на Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се
визира молбата към Бога да избави автора от злото и скръбта и да го извиси до
божественото, тъй като творецът започва своето произведение следвайки пътя на
учителите си. Възхвалата към Светата троица в последната част се слива с финала. Това
разпределение на частите се основава на символиката на числото 4 в християнската
култура, свързано с броя на каноничните евангелия и четирите страни на кръста. В този
случай четирите части на текста символично заместват акта на прекръстването, който
задължително трябва да последва молитвата. След като за удобство глаголицата е
била заменена от кирилицата, стихотворението е било преработено, за да се запази
акростихът. Всъщност ние го познаваме от различни кирилски преписи, най-ранният от
които е от края на XII в.

Четиридесетте стиха на творбата могат да се разделят на четири части от по

приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа собствено послание, което допълва
цялостния молитвен характер. Първата е молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук
творецът се стреми да измоли от Бога вдъхновение и сили, за да осъществи труда си.
Втората част показва жаждата на новопокръстените да станат истински християни. Тя
съдържа мотивирана и разгърната молитва, в която се позовава всемогъществото на
Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се визира молбата към Бога да избави автора от
злото и скръбта и да го извиси до божественото, тъй като творецът започва своето
произведение следвайки пътя на учителите си. Възхвалата към Светата троица в
последната част се слива с финала. Това разпределение на частите се основава на
символиката на числото 4 в християнската култура, свързано с броя на каноничните
евангелия и четирите страни на кръста. В този случай четирите части на текста
символично заместват акта на прекръстването, който задължително трябва да
последва молитвата.

Смята се, че стихотворението е създадено по време на управлението на цар Симеон,

известно като Златен век на българската култура, в силната за времето Преславска
книжовна школа. Вероятната датировка е около 893 – 894 г. Изказвани са различни
предположения за авторството на текста. Според някои учени негов автор е самият
Константин-Кирил Философ, защото само на неговите гениални умения може да се
отдаде прецизната символична организация. В последно време надделява мнението,
че автор е съставителят на Учителното евангелие Константин Преславски заради
редица сходства между езика на „Азбучна молитва“ и други произведения на
книжовника. Още повече, че Константин Преславски вижда своята роля като пряк
продължител на делото на Кирил и Методий.