Силата на словото

Наскоро попаднах на новина, гласяща как през 1938 г. мнозина американски

радиослушатели са повярвали, че извънземните нападат САЩ и започнали да се
евакуират. Оказва се, че е инсценирана радиопиеса като актуален репортаж, който
неочаквано обаче предизвиква масова паника у населението. Тази случка ми
припомни, че едно от най-силните неща, които притежаваме ние-хората, е именно
словото.
Словото се е считало за извор на знание, на вяра и на доброта, на духовно
извисяване. Най-силното въплъщение на словото е човешката реч. Понякога тя може
да убеждава в истината, да показва красотата, а друг път – внушава злото, страха и
лъжата. Словото обаче става мощно оръжие в ръцете на тези, които могат да го
ползват добре, с цел да се облагодетелстват. Това се превръща в основен проблем за
обществото, което често бива манипулирано с помощта на речта.
Словото е сила, защото през многовековната българска история все пламъка
на словото и вярата са ни помогнали да се запазим като държава и да пребъдем. Чрез
силата на думите, Левски събужда националното достойнство и свободолюбивия дух
на българите, като неговото дело бива продължено и от поета Христо Ботев. В
последния стих на Ботевото стихотворение “Борба” , авторът е изразил позицията си
на поет-революционер. “Хляб или свинец!” символизира силата на словото, която
обединява единицата с народа в свещената и горда борба за социално освобождение.
Само две думи, но напълно достатъчни, за да убедят в неугасващия, жизнен и
утвърждаващ исторически оптимизъм на революционера, прозрял неумолимия ход на
историята. Светите братя Кирил и Методий са ни оставили най - голямото богатство
на света, но и най - силното оръжие, което може да лъже, мами и дава напразни
надежди, а именно словото.
Хората от край време се възползват от силата на думите и я използват в тяхна
полза, за да злоупотребяват с любопитството и вярата на обществото. Доказателство
за това са наложените от църквата индулгенции през XVI век, състоящи се в
опрощаване на греховете на хората в замяна на голяма сума пари. През 1517 г.
Мартин Лутер заковал своите прочути 95 тезиса на вратата на църквата вв Витенберг,
които заклеймявали индулгенциите като символ на корупцията и продажността в
католическата църква. Тези скъпи църковни документи са типичен пример за това как
словото може да бъде използвано за манипулация на хората. За нещастие, обаче,
развитието на нашия съвременен свят ни дава още по-голямо основание за
притеснение и безпокойство.
Манипулативната сила на думите намира широко приложение и в политиката в
наши дни. В сегашната объркана, нестабилна ситуация в българската политика, всеки
се опитва да изкара собствена изгода и да „удари кьоравото“, вместо да мисли как да
оправи нестабилното държавно положение. Всички политици дават най-различни
празни и нереални обещания, използвайки силата на словото да манипулират народа
и да привличат поддръжници. Подобен проблем откриваме и във фейлетона “Бай
Ганьо журналист” на реалиста Алеко Константинов. За героя най-важен е келепирът,
независимо от средствата, с които си служи, за да го придобие. Бай Ганьо решава да
издаде вестник с лъжливи новини и чрез силата на словото, присъща за
журналистиката, да получи власт и слава, уронвайки чуждия авторитет.
Силата на словото е безпределна. Истинската красота и сила на думите е в
тяхната истинност, нравственост и етичност, а целта им е развитието на духовността
на човека, неговата истинска същност и потребност. За съжаление обаче всички сме
се устремили да преследваме келепира в живота и все повече стават хората, за които
ценността на словото губи своето значение.