Невидимите хора

Всеки ден ние виждаме стотици хора навън, ученици бързащи за училище,
двойки тръгнали на романтична разходка и много други. Винаги има обаче едни
хора, които никога не забелязваме. Не се интересуваме от тях, тяхната история
или съдба. Те за нас са просто сиви сенки, които предпочитаме да избягваме.
Тъмно, незабележимо петно в нашия пъстър свят.
Мързеливци, наркомани или престъпници, това са някои от думите, които
хрумват на хората, когато видят бездомници. Всички хора останали на улицата
след известно време губят своята идентичност и индивидуалност. Просто стават
„бездомници“, оставени на произвола на съдбата. Без име или източник на
идентификация всеки човек би изглеждал еднакво. Всеки път, когато ние
подминем бездомен човек, молещ за помощ, ние го правим невидим и без
значителен. За съжаление по света има над 150 милиона човека, които остават
без подслон, подритнати и отхвърлени.
Често като минем покрай бездомен човек си затваряме очите или поглеждаме на
другата страна. Не желаем да знаем за неговите проблеми и болка.
Предпочитаме да помогнем без да се запознаем с неговата личност. Той е просто
поредният нуждаещ се невидим човек. По света има много добри хора, които се
опитват да помогнат на бездомните. Някои организират благотворителни акции
за събиране на средства, други директно дават храна или пари на тези, които
срещат по улиците. Всички тези малки жестове са от огромно значение на
получаващите, но не са решения на проблемите. Ще помогне за кратко време,
но човекът след ден, седмица или месец пак ще е в изходна позиция, без дом,
пари и храна. Отделни хора не могат да се справят с този глобален проблем.
Властите трябва да се намесят. Правителствата могат да изиграят най-голяма
роля в проблема с бездомността. Трябва да се погрижат за намирането на
работни места, домове и храна. След като бъдат задоволени физиологичните
нужди, е препоръчително компетентни лица да поговорят с тях, защото повечето
бездомни хора остават с голяма травма от живота, който са водели на улиците.
Те най-често губят самоуважението и вярата в себе си. Това са решенията на
един дълготраен проблем.
Хората не остават бездомни по свое собствено желание. Те не са избрали този
начин на живот, съдбата го е избрала за тях. Нещо се е случило, за да изгубят
дома си. Много хора с различни предистории и подходи към живота имат един
и същ край – сами на улицата. Всеки един от тях има своята уникална и
неповторима история, която описва житейския път и различните случки довели
до този момент. Доста често природни бедствия са причина голям процент от
хората да загубят домовете си. Такъв е случаят с едно младо момче, което е
бездомно откакто е на 19 години. Когато е било на 14 годишна възраст, ураган
ударил неговото родно място. Домът му е бил сринат със земята. Майка му е
загинала в този ураган, а не след дълго и баща му си отива от мъка. Детето е
настанено при роднини, но те били безсърдечни и го малтретирано редовно.
Скоро след това то избягало само, безпомощно на улицата. Прекарва почти
целия си живот без дом и семейство Всеки може да остане бездомен по всяко
едно време и никой не е защитен или застрахован от съдбата, която му
предречена.
Най-често като чуем думата бездомник, се сещаме за образа на един посивял,
мърляв старец, облечен в скъсани дрехи, лежащ на земята с табелка „помощ“.
Един невидим човек в нашето всекидневие. Много от хората, които го
забелязват си мислят, че той е провал, най-вероятно - алкохолик или наркоман.
Някои дори подозират, че този човек е престъпник и предпочитат да стоят далеч
от него. Това е само един стереотипен образ, наложен от предразсъдъците на
общността. В действителност някои от бездомниците са чувствителни и
интелигентни човешки същества. Невидимите части от обществото са уязвими в
много отношения. Тези, които са бездомни, не изпитват само икономически
трудности, но също така често се сблъскват с дискриминация и изолация. Това
прави животът им на улицата още по-труден, а желанието за промяна още по-
малко. Нещото, с което можем да им помогнем е да ги накараме да се почувстват
част от обществото. Да не ги унижаваме, засрамваме или излагаме, да ги
приемем без предубеждения и задни мисли.
Бездомните хора се сблъскват с толкова много трудности всеки ден. Трудности,
които човек с работа и дом никога не би могъл да разбере. Те са част от нашето
общество, макар и да са невидими. Не трябва да позволяваме на нашите
предразсъдъци да променят отношението ни към тях. Не бива да оценяваме
бездомните като архитекти на тяхното нещастие и не трябва да допускаме
суровият живот да изтрие техните идентичности и мечти.

Автор: Мария Динева, №19, XI“E”