Анализ

„Изворът на Белоногата“ от Петко Р. Славейков

Славейковата творба „Изворът на Белоногата е написана през 1873 година и е
отпечатана в списанието „Читалище“. Жанрът на произведението е поема-
балада и е вдъхновена от народните песни и митологията

Произведението представя милата и хубава Гергана и нейния любовник

Никола, които са сякаш родени един за друг, лика прилика. На връщане след
седянка Никола иска ръката на Гергана, но тя му отказва понеже такова
хубаво нещо не бива да случва в тъмната, тайнствена и черна нощ, затова му
обещава да му я даде на следващата сутрин на извора. Но сутринта вместо да
срещне Никола на извора, тя среща османския везир. Сякаш злата беда е
подслушвала младите влюбени и е решила да ги съсипе. Везирът гледал
Гергана и се радвал на красотата ѝ. Питал я везира, защо върши тази тежка
работа, като не е за нея родена. И тя заслужава „бяла ханъма да бъде“ и „все
по чардаци да ходи. Той я поканил да се върне с него на Станбул, предлагал
… всякакви блага, дори ѝ казал да вземе и нейните родители, но тя отказала.
Смаян везирът се отказал и след това заръчал изворът чешма да стане. Но се
разчуло, че в чешмата са вградили Гергана и не след дълго тя завяхнала и се
споминала. Никола нейния гроб навестил, но след това е изчезнал безследно.

В композицията на поемата обособят четири части: черна веда подслушва

влюбените, среща между везира и Гергана, вграждане и смърт на девойката,
изчезване на Никола и въплъщаване на Гергана нощем край чешмата.
Забелязва се, че първата, третата и четвъртата са значително по-кратки от
втората част. В диалога между двамата главни герои се очертават основните
качества на характерите им, изясняват се и идейните послания на
произведението към читателя. Отличава се и друга особеност на
композицията. В първата и четвъртата част има традиционни фолклорни
баладични мотиви. Затова постройката на поемата има формата на рамка, а
пък там е представен, драматичен разказ за красота – физическа и духовна и
моралната сила на българката.

Още в началото на текста авторът изтъква образа на Гергана и я откроява от

останалите моми в селото. Той я нарича "пиле шарено", "вакло агънце",
"бисер между мъниста", което навежда на мисълта, че тя е най-красивата в
селото. Гергана става идеала на П. Р. Славейков за българка, притежава
качества и черти на характера, дълбоко ценени от българския народ векове
наред и превърнали се вече в символ на българското. Гергана е много
трудолюбива и намира щастие в работата. Ходи на нива, върши къщната
работа, поддържа градинката... Освен че е трудолюбива, Гергана е и скромна.
Това е едната от причините, поради които тя не отива с везира. Нейното
съзнание не е обсебено с алчност и жажда за пари и блага. Но най-
отличителната ѝ черта е нейната вярност. Тя не само че е предана на рода си
но и на Никола. Нейната любов към него е чиста и неподправена, както като
тази към рода ѝ. Тя знае, че вече притежава всичко, което иска. Това ѝ дава
увереността и спокойствието от което има нужда при спора с везира.

Везирът е образ антитеза на Гергана. В образите на двамата герои се

забелязва противопоставяне- верско-етническо, социално и преди всичко
нравствено. Без да е пренебрегната, опозицията на верско- етническа основа
в случая не е водеща. За нея загатват четирикратното повторение на
обръщението "българко" изтъква народната и принадлежност, докато е висш
осмаски служител - везир. По-отчетлива е антитезата на социалното ниво
между двата персонажа: единият разполага с огромни богатства, които
обясняват самочувствието му ; другият е скормен, водещ прост живот:
"стига ми това, що имам". Най-ярък обаче е контрастът между манталитета и
нравствените ценности. У везира е силно изразено властта и силата, които
притежава. Той черпи сили от материалното си имущество и властовото си
положение: "мойта е воля над тебе; господар аз съм..". Оттук идва и
първоначалната му нагласа да подцени девойката (,Младо, безумно момиче!
Ти еще нищо не знаеш..." своя воля ти нямаш... "), която обаче ше претърпи
промяна в хода на действието. Но според Гергана любовта е еквивалентна на
материални блага. А пък за него "да си намериш късметът", е да живееш в
охолство, макар и в атмосфера на духовна самота и пустота. В края на
срещата той е истински впечатлен (,смая се...") и способен да признае силата
на отсрещния характер (вярност в любов й почете").

Никола е о безсловесен персонаж в поемата. В начлото бегло е изобразен

като момък сред селските ергени. Той е показан като първопричина за
драматичната участ на любимата си. Никола извършва пагобна грешка с
искането на китката през мрачните и зли часове на денонощието. Втората
поява на героя в сюжетното действие е в самия край на поемата, където
образът остава в загадъчност - присъства не дори като човешка фигура, а като
тайнствена тъжна мелодия.

Чрез творбата си Петко Р. Славейков показва мощта и силата на българския

народ пред османците. Успешно вдъхва родолюбие и гордост у читателите.
Чрез изтъкването ценните добродетели и черти, той подканва народа да
бъдат силни и да се стремят към доброто и българското.

Мария Динева, Хе, номер 19