Да се завърнеш в бащината къща...

Димчо Дебелянов

1. Творческа история
 Първа публикация на творбата – в списание „Смях” през 1912 година;
 Втора редактирана публикация – в списание „Художествена култура” през
1914 година;
 Включена в посмъртно издадената Дебелянова стихосбирка от Димитър
Подвързачов, Николай Лилиев и Константин Константинов през 1920 година под
надслов „Елегии”.

2. Жанр – елегия

Да си припомним:
елегия – лирически текст, в който доминира усещането за тъга, скръб,
разочарование...

3. Основни теми и мотиви:

 Носталгията;
 Завръщането;
 Споменът блян;
 Светлото минало и мрачното настояще;
 Богородичният мотив за майката утешителка;
 Невъзможността да се осъществи мечтаното завръщане.
4. Смисъл на заглавието – творбата е известна със заглавието, което повтаря
първия стих (такъв стих се нарича инициален), както и със заглавието „Скрити
вопли”.

инициален стих – първи стих от лирически текст, който се възприема

като негово заглавие
Съпоставка между двата варианта на заглавието
„Да се завърнеш в бащината „Скрити вопли”
къща...”
Акцент върху мотива за Акцент върху мотива за невъзможното
завръщането към родното и завръщане...; израз на стаеното
съкровеното... дълбоко в душата на самотника...

вопъл – силен жалостен вик, плач, стенание

  Заглавието поставя един познат от митологичната, фолклорната,
библейската и литературната традиция мотив – за завръщането:

- В митологията и в Омировата „Одисея”, където за първи път е въведен

терминът носталгия

носталгия – (гр. nostos – завръщане и algos – болка) – букв. болезнен

копнеж по завръщане в родното; тъга по нещо желано и обичано, което обаче е
далечно или безвъзвратно отминало

- В Библията: притчата за завръщането на блудния син

- В световната литература

Във фолклора и в българската възрожденската литературна традиция:

 Носталгията по родното, копнежа за завръщане към него (Любен
Каравелов, Добри Чинтулов);
 Мечтаното победно завръщане (Христо Ботев).

- В елегията на Димчо Дебелянов:

 Трансформиран е библейският мотив за завръщането на блудния син.
Лирическият Аз се завръща чрез спомена блян към света на родното, към
майката, която би могла да му даде прошка и утеха;
 Присъства познатият от фолклора и от възрожденската литература мотив
за носталгията по родното;
 За разлика от Ботевата традиция: завръща се не героят, изпълнил своя
патриотичен дълг, а обикновеният човек, изгубил житейските си опори, но
съхранил своята богата емоционалност.
5. Специфика на лирическия изказ: ти-форма (второ лице единствено число):
 Изповед, споделяне; вопъл за успокоение и разбиране...;
 Специфична диалогичност – адресат на творбата е самият лирически Аз.

6. Композиция – творбата е изградена от три строфи, съдържащи различен брой

стихове – съответно осем, десет и два.

Строфична постройка на Основно внушение във всяка от

стихотворението
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
строфите
Първа строфа
Картината на приласкаващата нощ и
завръщането чрез спомена блян в
хармоничния и спокоен свят на
родното

Да те пресрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
Втора строфа
Бленуваната среща между майка и
син; очакваната утеха, мечтаният
пристан в дома храм и спокойното
дочакване на залеза на живота, т.е.
завръщане смърт

О, скрити вопли на печелен странник,

напразно спомнил майка и родина! Трета строфа

поанта – болезненото осъзнаване, че

мечтаното завръщане в сакралния
свят на родното е неосъществимо

Да си припомним:
поанта – художествено обобщение, синтезиран израз на основната идея, най-
често в края на лирически текст

7. Лирическо време (контрастно) – пътуването на лирическия Аз в проекцията на

времето е от безрадостното настояще към изпълненото със свидни образи
минало. Въведена е темпоралната опозиция „тиха нощ” – „безутешни дни”.
Поантата връща Аз-а в мрачния свят на настоящето.
 темпорален - времеви

8. Лирическо пространство – то сякаш постепенно се стеснява (”бащината

къща” – “двора” – “старата на прага” – “стаята позната” – “старата икона”) и
се свива, движението замира в една изначална точка на сакралност и докосване
до покоя на отвъдното.

сакрален – свещен

9. Образна система. Символика

Какво художествено внушение е Как, чрез какви похвати и изразни
постигнато? средства?
Вечерта и нощта

- В духа на романтизма, картината на - Наречието „смирено”,

нощта е спокойна, мечтателна, за метафоричният глагол „гасне”;
разлика от изпълнената с драматични повторенията на епитети: „тихи
безпокойства нощ, типична за пазви”, „тиха нощ”;
символистичната поетика...
- Създава се усещане за нещо много - Алитерацията на ш, щ, с, т...
крехко и ефирно, което сякаш може да
изчезне при всеки по-груб звук... - Одухотвореността
- Образът на нощта се асоциира с този
(персонификацията) на гаснещата
на майката... вечер, която приласкава, дарява
утеха...
Лирическият човек
- Принадлежи към поколението, което - Епитетите „скръбни” и „нещастни” –
осъществява прехода от с тъга и усещане за неудовлетвореност
патриархалното към модерното е изпълнена душата на лирическия Аз,
общество, поради което духовният му той е един от тези страдалци...
свят е дисхармоничен, раздвоен между
свидния свят на миналото и
безрадостното настояще...
- Лирическият човек сякаш изпитва - Сравнението: „Кат бреме хвърлил
вина, че е напуснал сакралния свят на черната умора, / що безутешни дни
родното и се стреми да не го ти завещаха -...”, внушава
оскверни... разочарованието на лирическия
човек...
Метафоричният епитет „плахи” в
словосъчетанието „плахи стъпки”...
алюзира усещането за вина...
Майката

- В духа на фолклорната традиция, - Метафоричният израз в инверсия

както и на Ботевата поезия, образът на „радост плаха” внушава безмерната
майката се свързва с очакването; с любов и дългото очакване на майката,
утехата и приласкаването, с прошката; за която сякаш е трудно да повярва, че
със силата на обичта и най-после се е сбъднало мечтаното
благородството... завръщане на скъпия й син. Майчиното
благородство е разкрито и чрез
епитета в инверсия „усмивка блага”...

- Бленуваната среща между майка и - Според фолклорните представи

син се осъществява на прага. прагът е символ на границата между
враждебния външен свят и защитеното
родно пространство.

- Сакралността на майчиния образ е - Майката и иконата са назовани с един

подчертана и чрез образа на иконата. и същи епитет „старата”...
Двата образа се свързват асоциативно И „старата на прага”, и „старата
и създават тъждествени внушения. икона” са утеха и успокоение за
 странника, който изпитва усещане за
самота, за липса на духовни опори
извън святото пространство на дома.

Домът храм

Родната къща на Дебелянов в Копривщица

- Образът на дома е пресъздаден в - Характерното словосъчетание
духа на фолклорната и литературната „бащината къща” създава усещане за
традиция като символ на светостта, идиличност, интимност, сигурност...
уюта и хармонията на родовия свят.
- Свързва се с представата за - Представата за уют и защитеност е
сигурност, защитеност. подсилена и чрез словосъчетанието в
- Противопоставя се на хаоса, който инверсия „стаята позната”,
изпълва чуждото и враждебно назована и „последна... пристан и
пространство извън него. заслона” – тя ще приюти странника и в
нейната спокойна атмосфера той ще
дочака края на дните си.
Слънцето, залезът, пътят

Слънцето традиционно се възприема Внушението за бленуването на

като символ на живота. Разочарован, спокойното дочакване на смъртта
лирическият Аз изповядва, че липсата утешителка (характерен образ за
на стойностни опори погубва поетиката на символизма) в свидното
надеждата – основен крепител на пространство на дома е постигнато
живота, и затова пътят на скиталеца е чрез ярката метафора в стиховете: „Аз
към своя край. Залезът символизира дойдох да дочакам мирен заник, / че
именно края на житейския път. мойто слънце своя път измина...”.
Пробуждането от съня – спомен и блян
Внушено е във финалното двустишие, Реторичното обръщение във финала
което играе ролята на поанта – извежда на преден план „скритите
завръщането към свидното, към вопли” – метафора, която внушава
родното е бленувано, но безутешност. Образите на „майка и
неосъществимо... родина” се сливат...
Идейно внушение: Изгубил връзката си със света на патриархалното, с най-
свидните за него хора, лирическият Аз губи и чувството си за принадлежност
към родината, превръща се в „печален странник”, обрича се на самота и
безутешно страдание.

алюзия – намек, загатване

Моят диалог с творбата

Въпроси и задачи (по избор):
1. Споделете в кратък текст настроенията и размислите, които предизвиква у вас
елегията „Да се завърнеш в бащината къща...”
2. Нарисувайте картина, която си представяте при прочита на текста.
3. Напишете литературно есе на тема: Невъзможното завръщане.