22.04.2021 г.

Александър Палашев XI“а“ клас, № 2

Домашна работа по литература стр. 167, въпроси от 1 до 21

1. Каква представа за отношението на лирическия Аз към любовта създава

първата строфа?
В първата строфа на стихотворението лирическият Аз е настроен негативно,
агресивно отрича любовта, сравнява я с отрова, отказва се категорично от лично
щастие. Той е намразил чувствата си, подтъпкал ги е, замразил ги е, забранява на
любимата да му напомня за нежните трепети на сърцето си. Той се опитва с
думите на омраза и отрицание да убеди самият себе си, че вече не изпитва никаква
обич към любимата до вчера девойка. Превърнал е сърцето си в буца лед, в камък,
в него се разбиват всички спомени от любовта.
2. Как тълкувате стиха „млад съм аз, но младост не помня“?
В стиховете „млад съм аз, но младост не помня“ поетът осъзнава трагичната
истина за безвъзвратно загубеното минало и настояще поради страшната
действителност на безрадостния живот в родината. Народът е поробен, подтиснат,
безправен, за лирическият герой е недопустимо да бъде влюбен, да обича, да е
щастлив, той е изпълнен с горчивина, разочарование и отчаяние. Той сам изтрива
хубавите спомени, сам подтиска любовните трепети, защото за него родината е на
първо място и в тези трудни времена той не си представя да е щастлив, а народът
му да страда в една поробена страна.
3. Защо влюбеният младеж в миналото е сравнен с „роб“?
Влюбеният младеж сравнява себе си с роб, защото в миналото той е бил
безумно влюбен в красивата девойка и за него нищо друго не е съществувало в
този свят. Лирическият герой е живеел единствено и за любовта си, род и родина
са били на заден план в неговия живот. Той е бил „роб“ на чувствата си, бил е
подвластен само и единствено на сината обич към девойката. Поетът осъзнава, че
е бил егоист движен от чувствата и желанията си, мечтаел е само за собственото
си щастие, без да се интересува какво става в родината му и как живее народът му.
4. В какво се е състояло „безумието“ на героя?
„Безумието“ на героя се състои в това, че само за една усмивка на любимата
жена, той не е забелязвал нищо друго, презирал е света и другите хора. Не е
обръщал внимание, живял е в един друг свой свят, подтискал е чувствата си
породени от нещастието на поробения си народ. Той е живеел само от емоциите
породени от любовта, не се е интересувал какво става в родината му, как страдат
сънародниците му. Сърцето му е било изпълнено с любов към красивата изгора,
мечтаел е за нея, тръпнел е само от погледа й, от въздишката й, от гласа и песента
й.
5. Какъв образ на любимата изграждат отделните детайли в текста?
Образът на либето е неясен, тя няма име, няма описание. Между редовете се
долавя, че е била млада, хубава, привлекателна, с хубав глас и очарователна.
Поетът пише: „ти имаш глас чуден – млада си“, „Ах, тез песни и таз усмивка“, това е
обяснение в любов и веднага бърза да се отрече, да заклейми чувствата си.
Лирическият герой не отрича, че е бил влюбен в едно младо, красиво, прекрасно
момиче, с хубав и приятен глас, но същевремнно се отрича от тази изпепеляваща
любов и поставя условие с надеждата, че любимата ще приеме неговата борба и
ще застане редом до него. Ако изгората му го подкрепи в неговата борба поетът ще
бъде щастлив. Чрез образа на любимата се проследява развитието на образа на
главния герой. От безумно влюбен мъж, той се превръща в осъзнат родолюбец,
захвърлил любовта и избрал смъртта в името на отечеството си.
6. По какъв начин е изразено, че лирическият Аз е категоричен в своето
решение?
Пред лирическият Аз няма дилема, той категорично е взел решение, това е
подчертано с глаголната форма „Забрави“, с която започва втората и третата
строфа на творбата. Във времето „преди“ само и единствено любовните трепети
са владеели сърцето му, а „сега“ това е напълно преодоляно, преосмислено и
забравено. Поетът е напълно наясно кои са истинските ценности и цели в живота
му. За него поддаването на любовните копнежи, и то във времето на робство и
страдание за целия български народ, е равнозначно на предателство и бягство от
истинските проблеми. Аз-ът категорично се отрича от начина си на живот преди
„чувства си в калта увирах!“. От неговата изповед става ясно, че е измъчван от
дълбока скръб породена от нечовешката съдба на българите. Лирическият герой не
може да бъде щастлив, докато целия български народ страда.
7. Защо любовта не може да бъде събудена отново?
В стихотворението „До моето първо либе“ Христо Ботев разкрива пътя на
себеосъзнаването на лирическия герой. Той претърпява трансформация във
възприемането на живота си, готов е да се пожертва в името на нов живот за
своята родина. Героят му затваря вратата на любовта и чувствата, на това което е
било, на това, което е бил, и отваря тази, зад която със сигурност го чака смъртта,
но това е смърт в името на нещо свято за него - родината. Въпреки това той се
устремява към нея, защото така повеляват неговата вяра, човечност и дълг. За
лирическия герой на творбата любовта е робство и заблуда. Той осъзнава нейната
незначителност пред идеята за борбата за свободата на своя род и родина, която
единствена е в състояние да осмисли живота му.
8. Коя е причината сърцето на младия човек да бъде „в злоба обвито“?
В сърцето на младия човек любовта има място в живота само ако служи на
идеята, на революцията, на свободата, на родината Няма място за любов в една
мрачна действителност, която обвива в злоба и най-благородното сърце - "и сърце
зло в злоба обвито!". Сърцето му е обвито от злоба към предишния аз, към онзи
влюбен мъж, виждащ и обичащ само една единствена жена. Лирическият герой е
осъзнал, че любовта няма да му донесе това щастие, което би изпитала душата му
ако отечеството и народа му са свободни. Той е изпълнен с омраза и злоба към
поробителя, към тирана, който потъпква и мачка измъчения български народ.
9. Каква е ролята на персонифицирания образ на гората.
В ІV–VІ строфа,  чрез песента на гората се представя робската действителност,
лирическият Аз иска да приобщи своята любима към съдбата на сиромасите. Той
чува песента на планината и на гората, въплатила в горестния си протяжен вик
плача на родната земя и на клети сиромаси. Към земята на страданието и към
вопъла на изстрадалата народна душа е устремено „сърце ранено”. Там, дето
плачът е „песен” и болката – трагична обич на сърцето е истинското духовно
пространство на любовта към родината и нейното свободно бъдеще. Единствено
този любовен „глас” носи в сърцето си и дочува от разбуненото си от
противоречиви чувства съзнание поетичния аз на Ботевата лирика. Той „пее” в
неговата душа с вековните „бури” на протеста, останали нечути от любимата, макар
и дълго звучали в приказките на „стари времена” и песните за „нови теглила”.
Многогласната песен на гората заглушава едногласната песен на либето, поетът
чува само и единствено тъжната песен на поробения си народ, любовта към
жената е заглушена завинаги, Лирическия герой е подвластен само и единствено
на мисията за освобождение на родината.

10. Какво се постига с употребата на реторичните въпроси в четвъртата

строфа?

Познатата Ботева риторика, характерна за овладяната трагичност на песенните

му изповеди, зазвучава с тристепенно използване на местоимението „как”. То
провокира съзнанието на любимата: „как гинат сили и младост,/как плаче сирота
вдовица/ и как теглят без дом дечица!” Ботевата риторика подтиква и настоява към
избор и действие, а не търси отговор.  Той не иска отговор от любимата, той иска
да я накара да сподели с него съдбата си, да застане до него в борбата с
поробителя, да почувства нейната подкрепа в мисията му към род и родина. Той
искренно жадува и се надява любимата му да тръгне с него по пътя на борбата, но
тя остава глуха и сляпа за неговата болка.
11. Опитайте се да конкретизирате значението на думата „там“ в същата
строфа.
За поетът животът „тук” и „сега” не съществува, това за него е времето на
робската инерция, на апатията и безвремието. Но онова жадувано „там” чертае
пътя на съдбовния избор, на изпълнено със смисъл човешко време. Към
плачещите сиромаси го тегли нараненото му сърце, към смисъла на един живот –
да се пролее неговата кръв в името и за свободата на народа си. Там вижда
смисъла на своя живот лирическия герой, там се чувства нужен, там го тегли
нараненото сърце, там е мястото му, там е изписана линията на съдбата му, там
започва и завършва една мечта за освободена България.
12. Посочете кои думи се повтарят във втората смислова част (4-6 строфа).
Каква е художествената функция на тези повторения?
Авторът използва звуковите картини на природата за да подчертаят и засилят
значението на песента „…как стене гора и шума…”, „…как ечат бури вековни”. Те
пригласят и същевременно разказват за страданието на един народ. Чрез тях
пътят към свободата става по-ясно и категорично осъзнат. Контрастът стари - нови
„…приказки за стари времена и песни за нови теглила…” показва, че времето за
промяна вече е настъпило. Приказките символизират примирението, но новите
времена вече са дошли и е време за действие, за промяна, за борба за
свобождението на един народ. Образът на либето е въведен чрез молбата за
песен „Запей и ти песен такава…”, „…запей ми…”, „запей…”. Молбата изразена по
този начин получава още по-голяма сила и значимост, показвайки единствената
възможност за либето да присъства в живота на героя – като съмишленик.
Единствено осъзнаването на важността на делото на героя от страна на девойката
би я допуснало в интимното пространство на бореца за свобода „Запей, или
млъкни…”, всичко друго е отхвърлено категорично.
13. Опишете каква е съдбата на народа ни, обрисувана в шестата строфа.
В шестата строфа детайлно е обрисувана мрачната картина на робските
неволи. Робството и безсилието обезличава и разделя човеците „брат брата
продава”. Погубва духовната им енергия „гинат сили и младост”. Обрича ги на
доживотно страдание, отнема им надеждата за бъдеще „плаче сирота вдовица”,
„теглят без дом дечица”. Така очертаният робски свят, един народ без надежда, без
бъдеще, очаква своя спасител, онзи, който ще превърне словото си в действие, за
да възтържествуват справедливостта и свободата. Лирическият Аз разпознава
себе си в ролята на водач на своите събратя и всеотдайно и жертвоготовно обрича
живота си на отечеството.
14. Разгледайте повелителните глаголи, с които започват поредните строфи.
За каква промяна в емоционалната нагласа на героя говорят те?
Трикратното повторение на повелителната глаголна форма „запей“ изразява
настойчивостта на лирическия герой към любимата . Осъзнаването на своята
мисия в живота. Героят вече е направил своя избор и решил да изпълни своя свят
дълг към родината . Направил е избора, който ще промени живота му и настойчиво
призовава своята любима към осъзнаване „ Запей, или млъкни , махни се!“ . Ботев
използва повелителните форми за да подчертае , колко е важно за героя неговото
либе да го подкрепи в борбата му, да застане до него, да му докаже любовта си,
чрез готовност за саможертва в името на родината. Лирическият герой вече е
избрал любовта и дълга към родината и е отхвърлил любовта към една жена, към
либето и ако тя не го подкрепи, той е готов да я изгони, да се отрече от нея и да я
забрави завинаги.
15. Какъв избор трябва да направи девойката?
Чрез думите „махни“ и „запей“  лирическият герой убеждава, увещава, настоява
и упорито изисква от любимата си да прогледне за действителността, да разбере
мотивите му, поради които отхвърля любовта, затворена между вратите на бита, и
да приеме безпрекословно неговия избор. С категоричния призив: „Запей, или
млъкни, махни се!“ – звучи като ултиматум, ако изгората не приеме житейския
избор на любимия и не го последва в неговата борба, следва категорична раздяла
между тях. Пътищата в живота им се разделят – той избира пътя на саможертвата
в името на родината, а тя ако не го подкрепи ще бъде изоставена от него.

16. Проследете разликата в настроенията на лирическия Аз чрез изразите

„сърце зло“, „сърце ранено“, „Сърце ми веч трепти – ще хвръкне“.

Изразът „сърце зло в злоба обвито“ е изпълнен с омраза към всичко, което му

пречи да се чувства свободна и пълноценна личност. Силна омраза към
поробителя който е главния виновник за тези изпепеляващи чувства, омраза към
ситуацията в която е попаднал, той трябва да избира между любовта към жената и
любов и дълг към отечеството и това в този момент го изпълва с омраза.
В думите „сърце ранено“ се усеща страдание, породено от робското тегло на
клети „сиромаси“, от скръб към „сирота вдовица“ и „без дом дечица“. Поетът страда
когато вижда чуждата болка и сърцето му е ранено от невъзможността да помогне,
да спести цялата болка на клетите поробени българи.
Бурно въодушевление и готовност за саможертва в предстоящата борба за
освобождение се усеща в израза „Сърце ми веч трепти – ще хвръкне“. Героят няма
търпение да се впусне в бой с омразния поробител, той дори се опиянява от
възможността да жертва живота си за бленуваната свобода. Чувствителната му
душа рисува кървавите битки, изпълнени с викове, гърмежи и смърт. Той е избрал
своя път и предчувства трагичния си край, но това не го натъжава, а го изпълва с
копнеж и надежда.

17. Как е представена борбата за свобода в последната смислова част?

Революцията и борбата е онова неконкретизирано „там”, където „земя гърми и

тътне”, където „буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец”, където човекът
намира себе си, намира хората, сродните си души и своя истински дом. В този
свободен дом може би ще го намери и ще му пристане неговата невеста смърт. Но
това е жадуваната женитба за героя. Това е бленувания сценарий за достойно
завършен живот, посветен на единствената чиста любов на поета. Той мечтае за
милата усмивка на смъртта, свързва хладния гроб със сладка почивка. Цялото
същество на Ботев се стреми към смъртта в името на свободата. Лирическият
герой осъзнава, че изхода от борбата за освобождение е смърт и той е готов да
умре с песен на уста и с гордо вдигнато чело.

18. Каква ще бъде вероятната съдба на революционера?

Съдбата на революционера е предизвестена, той самия се стреми към нея. В

последното тристишие (7-9 строфа) ясно се появява образа на смъртта. Тя е
красива, желана, бленувана, защото е следствие на героична саможертва в името
на свободата. Тя е смърт, която ще донесе безсмъртие на избралия я.
Лирическият герой избира смъртта за своя невеста, за него свободата на родината
е най-важна и той посвещава живота си на тази кауза.

19. Какъв образ на смъртта създава осмата строфа?

Смъртта в името на свободата е сладка не защото е необичайна, а защото е

осмислена. Тя е желана от лирическия герой, защото чрез саможертвата той
чувства, че напълно е изпълнил синовния си дълг и изпълнил своята кауза.
Смъртта е примамлива и желана, усмихваща се на героя, даряваща го с хармония
и покой. В името на свободата на народа си, Ботевия герой ще вдигне „кървава
напивка“ и да запее песен за това което обича и за което милее.

20. В текста на творбата думата „песен“ се появява 5 пъти и всеки път е с

различно значение. Разтълкувайте смисъла на израза „тез песни“ в
последната строфа.

В първият стих на последната строфа: „Ах, тез песни и таз усмивка”, е

използван за да направи връзката между мечтите и действителност. Поетът се
връща към вътрешната си борба между любовта на либето и борбата за свобда на
отечеството, той прави паралел между усмивката на любимата, песните, битката и
смъртта. Тук се търси смисъла на живота и на човешкото щастие, а няма пълно
щастие за лирическия герой, ако няма благоденствие за народ и родина.
Лирическият Аз е запленен от романтичната си представа за величествената борба
и изпитва непреодолимо желание сам да запее и така всеки да разбере, че той се е
посветил изцяло на освобождението на поробената си родина. В тази своя песен
поетът ще изрази всички свои чувства, ще разтвори сърцето и душата си, за да
каже какво обича и за какво страда. Той признава пред света, че е посветен изцяло
на освобождението на родината и народа си.
21. Кои чувства са изразени във финала на творбата?

Лирическият герой се отказва от венчавка с любимата, но вместо това се

венчава със смъртта, вдига наздравица с „кървава напивка“ с нея. Пътят към
смъртта е избран от родолюбивото му сърце с ясното усещане за трагичния край
на бититето му.  Поетът с нетърпение очаква развръзката на житейската ситуация
която сам е избрал. Той е в приповдигнато настроение, чувства се щастлив и ясно
осъзнава трагичният си край, но готов да го посрещне с наздравица и песен в която
да разкаже, че макар и изоставен от любимата той никога няма да обърне гръб на
идеалите си за освободени род и родина и посреща любимата си – смъртта
достойно с чисто сърце.