„Под игото“.

Глава Първа „Гост“

1. Творческа история:
а/ спасявайки се от политическите гонения срещу
русофилите през 1886 г., Вазов емигрира в Одеса;
б/ обзет от носталгия по родината, през 1887-1888
година пише романа „Под игото“, като първото му
самостоятелно издание излиза на английски език.
2. Прототипите на героите:
- чорбаджи Марко – бащата на Вазов;
- Огнянов – събирателен образ – Левски, Тодор
Каблешков, Стоян Заимов;
- Рада – любимата на Бенковски – учителката от
Сопот Мария.
3. Жанрови особености:
а/ епически роман – роман-епопея – проследява
подготовката и избухването на Априлското
въстание в героично-романтичен и трагичен план;
б/ романът представлява синтез на героичното и
всекидневното, на възвишеното и семейно-
битовото начало.
4. Заглавието и подзаглавието:
а/ членуваната форма – по игото – времето на
потисничеството;
/ изборът на заглавието навярно е свързан с
прочитана романа „Анна Каренина“/
б/ подзаглавието „Из живота на българите в
навечерието на Освобождението“ загатва, че в
центъра на повествованието ще бъде важен
исторически момент.
5. Композиция – действието се развива в Бяла
черква.
а/ романът съдържа 3 части:
- І част – започва с неочакваната поява на
преследвания от турците Иван Кралича –
завършва с драматичното изпитание в хана;
- ІІ част – гл. „Бяла черква“ пресъздава картината
на революционната атмосфера в града – посл.
гл. „Две реки“ - бунтът е смазан;
- ІІІ част – есеистична глава „Пробуждане“ – осн.
тема – възходът е падението; последната глава
„Гибел“ – трагична развръзка и епилог на
сюжетното действие – героичната смърт на
Огнянов, Соколов и Рада е противопоставена на
малодушието на съгражданите им, които мислят
само за себе си.
6. Главата „Гост“ – композиционни особености:
а/ изпълнява функцията на експозиция –
представя началния момент на действието –
майска вече на 1875 г.
Бяла черква – Акча клисе – турското име на
родния Сопот;
 б/ преплитане на два плана - художествен – Бяла
черква е метонимен образ на България, и
мемоарен – Вазов се отдава на спомени за
преживяното.
в/ завръзка – неочакваното нахлуване на Иван
Кралича в подредения патриархален дом на
чорбаджи Марко.
7. Героите – светогледни идеи и ценности:
а/ началното описание на Марковия дом –
защитено пространство на патриархалните
ценности, в което царят строг ред и
ненарушими традиции;
б/ чорбаджи Марко – патриархален човек,
авторитетен, строг, справедлив, който
иска да възпита у децата си характерните
добродетели – честност, почтеност, религиозна
смиреност; уважава и цени знанието – поощрява
децата си да учат;
в/ Иван Краличът – авантюрист, избягал от
Диарбекир, посветил себе си на патриотичната
мисия
- Романтичен тип герой нарушител;
- Краличът = Крали Марко

„ПИЯНСТВО НА ЕДИН НАРОД“, „Под игото“, Иван

Вазов
1. Композиционни и жанрови особености:
а/ това е ХVІ глава от втората част на романа и
представлява идейно-емоционалната кулминация на
творбата;
б/ гледната точка на повествователя е представена от
позицията на наблюдател – употребените глаголни
форми са в 1л. ед. ч. и мн.ч.;
в/ присъства мемоарен пласт – Вазов е член на
революционния комитет в гр. Сопот;
г/ главата представлява своеобразно лирическо
отклонение, което разкрива емоционалното отношение
на писателя.
2. Героите – светогледни идеи и ценности:
а/ народът е колективният главен герой в романа
- промяната в светоусещането на обикновения човек и
краткотрайното му издигане над всекидневието е
показана чрез съпоставката с природата:
- пролетта символизира зараждането на нов живот,
съживяването – така и бунтът предвещава ново
начало за поробените;
- религиозна символика:
- водачите на въстанието са отъждествени с библейски
апостоли, „предтечи“ като Йоан Кръстител, защото
проповядват спасителна истина;
б/ тропи и фигури, изобразяващи колективния подем –
епитети, метафори, сравнения, метонимии,
синтактически паралелизъм;
в/ основен художествен похват – идеализацията, с
която се обяснява разминаването между художествено
и историческа реалност
- в романа непрекъснато се преплитат реалистичният и
героико-романтичният план – напр. на фона на
идеализираната представа за духовно извисяване на
всички българи прави впечатление предложението на
Мичо Бейзадето за отлагането на бунта;
- героите желаят за влязат в мечтаната историческа
роля на свободни хора, които сами са творци на
съдбата си :“ Турция ке падне, 1876“.;
г/ акцентът е поставен върху всеотдайността при
подготовката на бунта и пренебрегването на свещени
за селския труженик действия – забравят да орат;
д/ връзка между романа „Под игото“ и цикъла „Епопея
на забравените“
И в няколко деня, тайно и полека,
Народът порасне за няколко века
3. Проблеми и конфликти:
а/ основен конфликт – сблъсъкът между родния и
чуждия свят, между поробените и господарите, между
робството и свободата;
б/ противопоставяне между възрожденската и
следосвобожденската действителност – някогашната
вдъхновяваща надежда за успех се заменя със
съмнението, че едва ли е възможно народът отново да
изживее духовен катарзис;
в/ възвишената лудост на себеотрицание е заменена с
трезвото благоразумие на оцеляващия.
4. Междутекстови връзки на романа „Под
игото“.