Разказът “Албена” – нова проекция на проблема

за отношението между морала и красотата

1. Творческа история

• За първи път публикуван във

в. „Зора”, 1927 г.;
• С малки промени е включен
в цикъла „Вечери в
Антимовския хан” (1928 г.)
 2. Смисъл на заглавието Конкретизира
героинята, като я назовава по име
• Значението на името може да бъде
изведено от латинската дума
„алба”, която означава бяло –
символ на невинност и чистота – и
зора – символ на красота,
разсъмване и нов живот. С едни от
значенията си то и героинята са в
хармония, а с други – в контраст,
който вещае трагичния ѝ край;
Колкото за името на Албена, аз го чух случайно: миналата
година прочетох в един вестник, че при с. Надежда,
Софийско, влакът блъснал една каруца, в която имало
един поп и една жена на име Абленка. Името ми хареса.
Отпосле научих, че има име Аблена. Но в тая си форма
името не ми харесваше вече, не само че по-мъчно се
изговаряше, но и поради друго: когато се създава един
художествен образ, трябва да се намери име, което най-
добре да изразява същността на лицето, да внушава най-
пълно неговите духовни и физически черти. Албена не би
била Албена, ако се наричаше Аблена. Такава, каквато е в
пиесата, тя трябваше да си остане с името, с което е
създадена и което й прилича – Албена."
 3. Жанр

• В жанрово отношение
– разказ
Типичен Йовков
разказ с усложнена
фабула, изграден по
схемата:
сега – преди – сега
 4. Сюжет, тема и идея

• Изграден върху банална

случка – изневяра и убийство
от страст, която се превръща в
сложен житейски казус.
• Покоряващата сила на
красотата, но и красотата,
водеща до гибел.
Идея – разказът търси отговор
на нравствения въпрос:
Оправдание ли е красотата за
греха?
 5. Композиция - усложнена
• Започва с развръзката – убийството на
Куцар и обвинената за това престъпление
негова съпруга – хубавата Албена
•‒ 7 си
2 годишното дете оличава майка
като съучасник в убийството на бащата;
•‒ Действието се развива по време на
страстната седмица – седмица на духовно
пречистване преди най-големият
христиански празник великден.
 5. Композиция
• Започва с развръзката – убийството на
Куцар и обвинената за това престъпление
негова съпруга – хубавата Албена
•‒ 2-годишното дете уличава майка си
като съучастник в убийството на бащата;
•‒ Действието се развива по време на
Страстната седмица – седмица на
духовно пречистване преди най-големия
християнски празник Великден.
6. Пространството
На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се
спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама
стражари щяха да закарат Албена в града.
• Кои са пространствените определители в началното
изречение? Коментирайте смисъла им.
На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше
се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца
двама стражари щяха да закарат Албена в града.
• Път

• Кръчма

• Мелница
• Път – търсене,
прозрение, преосмисляне
общественото пространство; пътят
свързва селото с града, където ще бъде
съдена Албена, но този образ може да
бъде четен и като метафора на житейския
път на човека, като път на хубостта и
греха.

• Кръчма – пространството
на порока, греха
• Мелница – свързана е със
зърното – основата на
 Къщата
• Горе на баира се виждаше
къщата на Албена, отдето щяха
да я изведат. Страшното
убийство, което беше станало в
нея, като че с нещо беше я
белязало и отвън и, докато
другите къщи бяха измазани и • Коментирайте пътя, който
светеха от чистота, с бели стени трябва да извърви Албена.
и сини первази, къщата на
Албена беше напусната, • Как къщата говори за
зацапана и разкъртена, като че извършеното
ударена от гръм. престъпление?
• Баирът – възвишението, високото
място, там е и къщата на Албена;
•‒ Къщата на Албена – не
случайно е назована „къща”, а не
дом – това е материялния знак, но 5
той не носи идеята за хармония и
уют. И самото описание носи тези
белези: „напусната, зацапана и
раскъртена, като че ударена от гръм”
– илюзия за извършеното
престъпление;
• Баирът – възвишението, високото
място, там е и къщата на Албена;
•‒ Къщата на Албена –
неслучайно е назована „къща”, а
не дом – това е материалният знак,
но той не носи идеята за хармония
и уют. И самото описание носи
тези белези: „напусната, зацапана
и разкъртена, като че ударена от
гръм” – алюзия за извършеното
престъпление;
 • Много неща, много дребни случки, които инак биха
• Ретроспекция: останали незабелязани или щяха да се забравят, сега
се припомваха и се разказваха не за първи и не за

• Общността чете
втори път. Всеки искаше да покаже, че е предугадил
и усетил нещо. Имаше селяни, които чакаха ред на
мелницата още отпреди три-четири дни и затова се
знаците на живота смятаха близки свидетели на случката. Някои от тях
с най-големи подробности разказваха де и как бяха

едва след седели един ден; как най-напред приказвали за

щъркелите, че били дошли рано; как после
погледнали нивите и заприказвали коя друга година
нещастието са били също тъй зелени, тъй гъсти и братясали, та е
ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поутъпче.
Чак след това — разказваха те, — като гледали
насреща как жените се трепят да мажат и да чистят
за Великден, видели и Албена да ходи из двора. И
отдалеч, по вървежа и по правата и снага, се
познавало колко Албена е хубава. 
 • Ако убитият не беше тоя Куцар, надали някой
• 7. Образът на Куцар
• Посочете изрази, скоито е
разкрит Куцар.
• Как ще коментирате връзката
му с Албена?
щеше да го помене. Той беше неугледен, тромав и
прост човек, който само работеше и мълчеше.
Неуморим като машина, цял посипан с паспал,
той мъкнеше тежките чували и, макар всеки ден и
всеки час да беше там, срещаха го и го
отминаваха, като че не беше жив човек, а вещ.
Отначало говореха за него, но колкото да се
почудят как е могло такова плашило, като него, да
вземе такава хубава жена, като Албена. „Хубавата
ябълка свинята я изяда“ — казваха, но после
престанаха да говорят и това и повече не се
занимаваха с него. Куцара бяха го забравили и в
село. Сега някои си спомняха, че през последните
дни тоя мълчалив и търпелив човек неочаквано
беше станал нещо налютен и ядосан. За него един
господар само имаше — Нягул, майстора на
камъните на мелницата. Него той слушаше, нему
се подчиняваше като роб. Но ето два-три дни
преди да стане убийството, когато Нягул му
говореше нещо отгоре, Куцар се разтреперваше,
мърмореше нещо и го гледаше изкриво, като бик.
Изглеждаше, че самият вид и самият глас на
Нягула го ядосват.
• Несъответствието между двамата
съпрузи Албена и Куцар: „Хубавата
ябълка свинята я изяда”;
• Името му е свързано с корена
„куц” ;
• Неугледен, тромав, прост;
• Такова „плашило”;
Всички го подминават „сякаш не е
жив човек, а вещ”.
8. Завръзка – появата на
Албена — Идат! — извика някой. — Карат я
Албена!

• Какво е последното Навалицата около каруцата трепна; отгоре,

откъм баира, идеше Албена и след нея

ѝ желание? Защо? двамата стражари. Всички знаеха, че като

последна милост Албена беше поискала да и
позволят да се облече, както си иска. Затова
• Как се е променила беше се и забавила. Ето че идеше пременена,
както рядко бяха я виждали... Нямаше човек,
Албена? който да не познаваше Албена, но като я
видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх.
Албена си беше същата Албена, само че не
се смееше, очите и не играеха, както по-
рано, а наведени под тънките вежди гледаха
надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка
с лисици. Ръцете си държеше смирено
отпред, като че отиваше на черква.
 Ето че идеше пременена, както рядко бяха я виждали.
— И защо се е нагиздила — рече някоя, — на сватба ли отива,
или на бесило!
— И на въжето иска да е хубава.
— Пустата и хубост! Тя я изяде…
• Какво е отношението към
Албена?
• Пременена (паралел с народната
песен – хайдутинът, отиващ на
смърт)
 Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я
видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше
9. Кулминацията същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха,
както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха
• Как и защо се надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици.
Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на
променя черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора
отношението към и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и
Албена? който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от
мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице — от нея
• Посочете изразите, сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше.

които маркират Грешна беше тая жена, но беше хубава.

Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а
тази промяна. патерицата на дяда Влася не се и помръдна.
И в тая тишина, в тия няколко мига стана чудо, обърнаха
• Коментирайте се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите
маркирания израз. на мъже и на жени.
 А дядо Власю, който също беше тук, току размахваше тоягата пред себе
си…
- Махам аз. Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Да я
храсна аз по главата, че да види. Тук и е съда нея, тази гивиндия...

• Преобръщане на мнението –
негов изразител става дядо
Власю. Думите на Албена:
„Млада съм, сгреших.
Прощавайте!” – са и
извинение, и молба за прошка,
и сбогуване.
Тогава нейде отзад, гневен и разтреперан, се чу гласът на дяда Влася:
- Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!
Кулминационен момент
• Прощаването с детето –
съселяните ѝ я виждат като
нежна, любеща и
всеопрощаваща майка, която
при никакви обстоятелства
не престава да обича детето
си – връхна точка в процеса
на опрощаването ѝ.
• Как спирането на Изведнъж мелницата спря. Моторът, който непрекъснато
дене и ноще беше тупал горе в железния комин като
мелницата сърце, изведнъж спря и замлъкна. Помислиха, че нещо
символично се е повредило. Но ето из широките врати на мелницата
се показа Нягул, майсторът на камъните, промъкваше се
„предсказва“ новата измежду колята и конете и идеше насам. „Може да е
спрял мелницата, за да погледа и той“ — казаха си
драма? някои.

• Какво място в Но Нягул си отвори път, дойде до каруцата и като си

облече палтото — късо шаечно палто с кожена яка, —
композицията заема скочи на каруцата и седна до Албена. Ахнаха отвсякъде:
ако Нягул се шегуваше, щеше да се смее, а той беше
този епизод? побелял като платно.
— Долу! — викна му стражарят и го хвана за рамото. —
Слизай!
— Няма да сляза — продума Нягул. — Аз убих Куцара.
 10. Втора развръзка
• Появата на Нягул - „И сякаш
сега се отвориха очите на
всички и видяха ...” – третият
шок, който хората трябва да
преживеят. Спирането на
мелницата символично
бележи нарушаването на
нормалния ход на живота.
Когато учудването • Какво са склонни да
попремина, жалостта към простят и какво не
Албена изчезна в един миг. селяните?
Жените пак я застреляха
сочи, пълни с омраза, нейде
назад се издигна
патерицата на дяда Влася.
„Кучката — викаше той, —
развали още една къща!“
• Новата промяна е мотивирана
отново от дядо Власю – селяните
могат да простят убийството на
нелюбим мъж, но не и
престъпление, което става
причина за разстройването на
още едно семейство.
• В хармония с патриархалното
възприемане на жената като по-
виновна по презумция от мъжа,
хората са по-склонни да простят
на убиеца, но не и на Албена.
11. Финалната От гледна точка на
сцена общността именно
Нягулица е лицето на
живота, тя е от страната
И каруцата бързо потегли. Една жена на справедливото,
дотича откъм мелницата, слаба, преди нравственото. Но
време остаряла, повехнала. Беше сравнението между двете
Нягулица. Отначало тя слушаше, без да жени сякаш поставя
разбира туй, което ѝ разправяха, след
Албена над делничното.
това се втурна след каруцата, но се спря,
тръшна се на земята и като закри очите
си с ръце, заплака.
12. Посланието
Красотата е Божи дар, но с
магическата си сила тя
може да се превърне в
заплаха и трагично
предопределение. Затова
образът на Албена се
оказва трагичен.
Домашна работа

• Напишете теза в рамките

на 4-5 изречения на тема
„Човекът между
ценностите на
общността и порива към
лично щастие“