ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН

ИЗРАБОТЕНО ОТ РАДОСЛАВ ТОДОРОВ И АНАСТАСИЙ СЕВОВ 10В КЛАС

Географско положение

 Заема югоизточните части на страната. Има удобен излаз към Черно

море, което оказва силно влияние върху стопанската му структура и
специализация. Южната граница на района съвпада с държавната ни
граница с Турция. На север се простират източните, по-ниски
разклонения на Стара планина, които не представляват съществена
пречка за комуникациите с районите от Североизточна България.
Площта на ЮИР e 14,7 хил. км2, което е 13,2 % от територията на
страната.
Коридори и по-важни ГКПП

 През този регион преминават 8 и 9 транспортни коридори. Пристанищата се

намират в Бургас, Несебър, Поморие, Созопол и Царево. Има налично само едно
летище и то се намира в Бургас. Важни ГКПП в региона се намират в с. Лесово,
Малко Търново, Царево и Бургас.
Области в рамките на района

 Стара Загора
 Сливен
 Ямбол
 Бургас
 Релеф

 Релефът в Югоизточния район е изключително

низинно-хълмист и планински в северната и южната
част на района. По южното Черноморско
крайбрежие е типичен дюнният релеф. От север на
юг се редуват Стара планина, Задбалканските
котловинни полета, Бургаската и Тунджанската
низина и Странджа. В зависимост от надморската
височина територията на района се разделя така:
52% - в низинния пояс, 43% - в хълмистия и 5% - в
среднопланинския пояс.
 Полезни изкопаеми

 Във връзка с характерния геоложки строеж се обособяват

няколко вида полезни изкопаеми. От енергийните ресурси
се отличават черните въглища на Балканбас в Сливенския
Балкан. С ограничено приложение са кафявите въглища в
Бургаско. От рудните полезни изкопаеми с национално
значение са медните руди в Странджа, оловно-цинковите в
Странджа, Дервентските възвишения и Бакаджиците. От
нерудните по-голямо значение имат керамичните глини в
Бургаската и Тунджанската низина, мраморите в
Странджа, кварцитите в Сливенската котловина,
зеолитите, инертните материали и др.

Оловно-цинкова руда Медна руда

 Климат

 Районът попада под влиянието на преходноконтиненталния

(на север) и континентално-средиземноморския (на юг)
климат. В 30-50 километровата крайбрежна ивица се
проявява черноморското влияние. Характерни
са положителните януарски температури (0°-3°C)
и относително високите юлски температури (22°-25°C).
Валежните количества са 500-600 мм. Снежната покривка е
неустойчива, а в приморските територии е епизодично
явление. В Ямболското и Елховското поле често се случват
продължителни летни засушавания.  
 Води

 Водните ресурси са недостатъчни и

неравномерно разпределени.
За земеделието и промишлеността най-
голямо значение има река Тунджа. През
лятото черноморската курортна ивица
изпитва остър дефицит от питейни води,
който се компенсира с прехвърлянето на води
от река Луда Камчия. Причерноморските
езера се използват за добив на сол, риболов и
за лечебни цели. Специфичен ресурс са
водите на Черно море.
 Почви

 ЮИР се отличава със значително почвено

богатство. Най-широко разпространени са
смолниците, които заемат по-голямата част от
Бургаската и Среднотунджанската низина.
Ниските хълмове са заети предимно от канелени
горски почви, а в по-високите ридове и планини
на Източна Стара планина и Странджа се срещат
светло- и тъмнокафяви горски почви. Единствено
в ЮИР има жълтоземно-подзолисти почви (в
поречието на р. Велека). 
 Растителност

 Горите заемат 35 % от територията на района. Те

са разпространени най-вече в северните и южните части
на района и са предимно широколистни ­дъб и бук. В
Странджа има ценни растителни видове ­космат дъб, източен
горун, източен бук, зеленика и др. Горите са предпоставка за
развитието на горското стопанство, дървообработващата
промишленост, туризма, дивечовъдството. В района се
намират около 1/10 от запасите на дървесина в България.
Значение за животновъдството имат пасищата в планините.
 Население

 През 2002 г. в района живеят 788 хил. души (10 % от населението на

страната). Поради по-ниската раждаемост (9,7 ‰) и по-високата смъртност
(13,6 ‰) естественото движение на населението е отрицателно (-3,9 ‰). В
селата естественото движение има още по-ниски стойности (-
11 ‰). Средната гъстота на населението в района е под средните стойности
за България ­54 д./км2. То е изключително неравномерно разпределено: най-
гъсто в северните и приморските райони и най-рядко в южните стагниращи
общини с влошена възрастова структура ­Болярово, Средец, Малко Търново,
където гъстотата варира между 5 и 15 д./км2.
 Население

 Естественото движение в приграничните територии е между -15 ‰ и

-25 ‰, а делът на населението в надтрудоспособна възраст между 35 %
и 50 %. В етническо отношение населението е сравнително еднородно.
Компактни групи турско население има в районите на Айтос и
Карнобат, а циганско ­в по-големите градове.
 Относителният дял на градското население е 69 % и е колкото средното
за страната. Характерно за урбанизационните процеси в района е, че
само в Бургас живеят 25 % от населението на района, а в най-големите
6 града (Бургас, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос и Карнобат)
­ около 50 %. Над половината от градовете в района са с население до 6
хил. души.
 Промишленост

 Около 2/3 от ОПП в ЮИР се създава в Нефтохимическия комбинат

край Бургас. Друго голямо химическо пред­приятие е комбинатът в
Ямбол, който е технологично обвързан с Неф­то­химическия комбинат.
В района се произвежда преобладаващата част от автомобилните
горива, пластмасите и полиестерните влакна в страната. Развито е
също производството на каучук, фолио, перилни препарати,
технически въглен. По-подробна информация за развитието на
химическата промишленост в ЮИР можете да използвате от темата
„Химическа промишленост“.

Нефтохимическия комбинат край

Бургас
 Земеделие

 ЮИР има добри условия за развитие на земеделието. По-високи от

средните стойности за страната има делът на обработваемите
площи и производството на зърнени, технически и трайни култури.
Основни зърнени култури са ечемикът, пшеницата, овесът,
царевицата. Характерни технически култури тук са слънчогледът и
захарното цвекло. Сред зеленчуковите култури района се
специализира в производството на краставици, домати, червен
пипер, лук, зеле и др., а сред плодовете ­праскови, винено грозде,
десертно грозде и ябълки.
 Животновъдството

 Животновъдството играе важна роля в стопанството на района.

Сред специализиращите отрасли се открояват свиневъдството
(17 % от общия брой на отглежданите свине в страната),
овцевъдството (15 %), говедовъдството (12 %) и птицевъдството
(11 %). Важен стимул за развитието на свиневъдството и
птицевъдството, както и за развитието на някои от
растениевъдните отрасли като зеленчукопроизводството,
лозарството и овощарството, са туристическите възможности
на черноморското крайбрежие.
 Транспорт

 Главна роля за осигуряване на вътрешните социално-

икономически връзки в ЮИР играе автомобилният
транспорт. Железопътният транспорт е нерационално
организиран и едностранчиво развит изключително в
северната половина на района. Най-оживени икономически
контакти се поддържат с ЮЗР, ИТРР и Североизточният
приморски район. Към тях се изнасят машини,
нефтопродукти, вълнен текстил, хранителни стоки, а се
внасят електроенергия, метали, цимент, торове, памучен
текстил, изделия на порцеланово-фаянсовата промишленост,
химически продукти и др.
Туризъм

 Динамично се развива туризмът – морски,

познавателен, селски и балнеолечебен. В района са
привлекателните туристически комлекси –
Слънчака, Несебър, Поморие, Созопол, Елените,
Дюни, Примерски, Китен, Царево. Центрове на
познавателен туризъм са възрожденските селища
Котел, Жеравна, Сливен и по долините на реките
Велека, Ропотамо и Луда Камчия.
 БЛАГОДАРИМ ВИ
ЗА ВНИМАНИЕТО!