От Мариян Хилл, 7г клас, 20.

номер
ХРИСТО БОТЕВ
 БИОГРАФИЯ
ЖИЗНЕН ПЪТ

Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на

видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След
като завършва калоферското училище, заминава да
продължи образованието си в Одеса, Русия. Не успява
да се помири със строгия ред във Втора одеска
гимназия. Изключват го, за да се препитава работи
известно време като учител в бесарабското село
Задунаевка. Каткото пребиваване в Калофер през 1867
го убеждава, че това не е неговото място. Тръгнал за
Одеса през Румъния, за да продължи учението, Ботев в
края на краищата остава в Букурещ.
 БИОГРАФИЯ
ЖИЗНЕН ПЪТ
• Работи в печатницата на Д.Паничков (Браила), включва
се в четата на Жельо войвода, коятоне успява да мине
Дунав, участва в театралната трупа на Д.Войников,
подава (без последици) заявление за постъпванев
Медицинското училище в Букурещ, учителства в
Александрия и Измаил. Това, което остава постоянно в
този толкова пъстър и неспокоен, с много материални
затруднения житейски път, е Ботевия ангажимент към
идеята за освобождението на отечеството. Нея той
прокламира с лирика и проза във вестниците, които
издава (“Дума на българските емигранти”, “Будилник”,
“Знаме”, “Нова България”) в Каравеловите “Свобода” и
“Независимост”
 БИОГРАФИЯ
ЖИЗНЕН ПЪТ

• През 1874г. Става член на на БРЦК, но поради

неразбирателствата в Комитета на следващата
година го напуска. През 1875г. се жени, а след
Априлското въстание минава с чета в България.
Четата е разбита; войводата Ботев загива на 20
май (стар стил) 1876г. След смъртта му нацията
изгубва своя най-велик революционен поет.
 ИЗВЕСТНИ ТВОРБИ НА
ПОЕТА
• ПОЕЗИЯ

• Майце си
• Към брата си
• Елегия
• Дялба
• Хайдути
• На прощаване
• Борба
• Патриот
• Хаджи Димитър
• ПУБЛИЦИСТИКА

• Наместо програма
• Примери от турското правосъдие
• Смешен плач
• Народът вчера, днес и утре
• Петрушан
• Решен ли е черковният въпрос
• ПИСМА

• До Тодор Пеев
• До Филип Тотю
• До Венета, Димитър и Иванка
• До капитана и пътниците на парахода “Радецки”
• До приятели
 ИСТОРИЯТА НА
ТВОРБАТА
Стихотворението е написано в Румъния през 1868г. То
отразява конкретен момент от живота на автора. През този
период Христо Ботев се подготвя да премине Дунава заедно с
четата на Жельо войвода. Но плановете им са осуетени поради
липса на средства и ареста на самия Жельо войвода.
Произведението е публикувано за първи път във вестник на
българските емигранти през 1871г.
“НА ПРОЩАВАНЕ В
1868Г.”
 ПЪРВА ЧАСТ НА
ПРОИЗВЕДЕНИТО “НА
ПРОЩАВАНЕ Ви 1886”
Световете на майката сина
- с много обич и загриженост лирическият герой
утешава майка си, защото е далеч от нея и е избрал да
стане бунтовник
- епитетът “клета”, повелителните глаголни форми “не
плачи”;”не тъжи” показват огромната мъка на майката от
раздялата със сина
- многобройните обръщения изразяват синовната
нежност и топлота
- като първо чедо бунтовникът трябва да продължи рода
и да бъде опора на майка си
- синът моли майка си за прошка, очаква да бъде
разбран и желае майка му да бъде негова съмишленица
 ПЪРВА ЧАСТ НА
ПРОИЗВЕДЕНИТО “НА
ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Образът на робството
- омразата към робството, болката и гневът на
лирическия герой са подчертани от символиката на черния
цвят в метафората “черна прокуда”
- въздействащия глагол “бесней” създава образна
представа за чуждото нашествие над родното, за неговата
жестокост; поробителите поругават бащиния дом,
потъпкват патриархалните ценности, унижават и нараняват
човешкото достойнство, причиняват мъка и страдание на
най-близките и на целия български народ
 ПЪРВА ЧАСТ НА
ПРОИЗВЕДЕНИТО “НА
ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Животът в чужбина
- много млади българи напускат родината, защото не
приемат робството, но чуждата страна е негостоприемна и
студена /изразено чрез метафората “тежка чужбина”/
- освен с градирани епитети(“немили, клети, недраги”)
нерадостната съдба на българите емигранти е изразена със
синонимни глаголи (“да ходим, да се скитаме”)
- страданието от принудителното изгнаничество
поражда жаждата за отмъщение и определя пътя на борбата
 ПЪРВА ЧАСТ НА
ПРОИЗВЕДЕНИТО “НА
ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Любов към родното
- домът във възрожденската литература е свещено място,
синекдохата “бащино огнище” носи представата за топлина и уют
- бащиният дом е свиден, с него са свързани образите на близките,
спомените за детството, младостта и любовта
- силните синовни чувства към всичко родно, болката от раздялата с
него и гневът от поругаването му са откроени от анафоричното
повторение на местоименното наречие “там” и символиката на черния
цвят в етимологичната фигура”черни чернеят”
- за да изпълни дълга си към родината, бунтовникът избира
революционната борба – метафоричният глагол”тичам”изразява
устрема му към саможертвения подвиг
- образът на реката се възприема не само като граница между родно
и чуждо, а и се свързва с мисълта за пречистване на героя
 ПЪРВА ЧАСТ НА
ПРОИЗВЕДЕНИТО “НА
ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Ценностна система и качества на непокорния българин
- българският фолклор изгражда образа на юнака като
въплъщение на мъжка сила, храброст, жертвоготовност и с
чувство за дълг
- за юнашеството на бунтовника говорят епитетите в
инверсия (“сърце мъжко, юнашко”)
- най-значима стойност за възрожденския българин е
свободата
- завръщането в родината за героичен подвиг осмисля
живота му
- избира смъртта пред живота в робска страна или в
изгнание
Прошка на сбогуване
- Ботевият лирически герой иска прошка и благословия
от майка си, за да осъществи своето дело
 СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В
“НА ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Отношение на бунтовника към смъртта
- приема я като осъзната саможертва в името на свободата
- картината на смъртта предхожда тази на победното завръщане
Образът на смъртта
- олицетворява романтичната представа за героичния подвиг и
величествената саможертва на бореца
- красота и величие на юнашката смърт
- нарисувана е чрез цветови и пространствени опозиции(бяло-
черно, високо-ниско); те имат символно значение
- черният цвят и ниското символизират скръбта на близките,
реалната смърт, носеща мъка и страдание
- белият цвят и високото пространство се свързват с духовното
извисяване, с безсмъртието
 СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В
“НА ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Вестта за смъртта и близките
- новината ще нарани болезнено майката, ще й
причини дълбока душевна болка
- юнашката гибел ще донесе много страдание и
за любимата
- майката трябва да пренебрегне болката, да не
се вслушва във хорските приказки и да предаде
завета на следващото поколение
 СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В
“НА ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Заветът
- майчиният разказ за загиналия брат ще осъществи духовната
връзка между поколенията
- бунтовникът копнее да остане в паметта на “братя невръстни”
- бунтовникът завещава на братята си любовта към родното,
свободолюбивия си дух, непокорството си, чувството за справдливост
и дълг
- идеята за приемственост в борбата е представен чрез образът на
братята /внушение за роднинска близост, но и братя са всички българи,
приемници на идеала и продължители на делото до победен край.
- саможертвата му не е безсмислена, а има за цел да разпали
искрата на свободолюбието
- пушката и сабята са знаци на въоръжена борба
 СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ В
“НА ПРОЩАВАНЕ В 1886”
Песента – памет и безсмъртие
- народът ще сътвори “песен юнашка”
- песента съхранява борческите идеали
- знак за колективна памет
- осигурява духовно безсмъртие
- мегданът като художествено пространство
 КАРТИНАТА НА ПОБЕДНОТО
ЗАВРЪЩАНЕ В “НА ПРОЩАВАНЕ”
Победното завръщане в родината
- желан, но по-малко вероятен изход от борбата
- в контраст с видението за смъртта
- преживявания – радост, ликуване, възторг

Идеализиран образ на борците

- описанието е в духа на народните песни: сила, храброст, духовно величие,
красота
- художествени изразни средства: постоянни епитети, инверсия, символи
(знамето, златните лъвчета, сабите)
- тяхната физическа красота е в хармония с подвига им
- липсата на глаголни форми в описанието дава възможност действието да спре,
за да се открои пленителната гледка на дружината
 КАРТИНАТА НА ПОБЕДНОТО
ЗАВРЪЩАНЕ В “НА ПРОЩАВАНЕ”
Тържествено посрещане
- динамична картина-повелителни глаголни форми, синтактичен
паралелизъм, символи /цветята/
Среща с майката
- майчината прошка и благословия е изразена чрез прегръдка и
целувка
- любов, гордост и радост
- осмислила е саможертвата на своя син и благославя пътя му
 КАРТИНАТА НА ПОБЕДНОТО
ЗАВРЪЩАНЕ В “НА ПРОЩАВАНЕ”
Среща с любимата
- любимата играе на мълчалив и верен съмишленик, изстрадал
заедно с него тревогите и възторзите му
- прекрасното видение е прекъснато рязко, чрез
апосиопеза(замълчаване) действието от бъдещето е върнато към
настоящето – дружината тръгва по избрания път.
Заключителна част
-пътят на героичния избор е описан с антитезата “страшен, но
славен”
- народът ще разбере и оцени делото на бунтовника
- народната памет ще обезсмърти подвига на лиреческия герой
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!