Васил Левски


Изготвил: Александра Маринова, Ха клас
 БИОГРАФИЯ
Васил Иванов Кунчев, известен като
Васил Левски, е български
национален герой. Той е идеолог и
организатор на българската
национална революция, основател
на Вътрешната революционна
организация (ВРО). Известен е и
като Апостола на свободата, заради
организирането и разработването
на революционна мрежа за
освобождаване на България от
османско владичество. Пътува по
страната и създава частни
революционни комитети, които да
подготвят обща революция.
Неговата мечта е чиста и свята
република, в която всички да имат
равни права, независимо от своята
народност и вероизповедание.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Син е на Иван
Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя и две
сестри – Христо, Петър, Яна и Марийка. Дядото на Левски по бащина
линия е син или племенник на Тудур Кръстилов, преписвач на „История
славянобългарска“

Васил Левски със

семейството си

Родната къща на
Васил Левски в
гр.Карлово
През 1845 година започва образованието си
в килийното училище в родния си град, а
година по-късно вече учи в местното
взаимно училище. Едва на 14 години остава
без баща и грижите за младия Васил поема
вуйчо му Василий Караиванов. В периода
1852-1854 година той живее в местния
светогорски метох и учи църковно пеене.
След като вуйчо му се премества в Стара
Загора, Левски го последва и завършва II
клас на старозагорското класно училище.
През 1856-1857 година младежът учи в
свещеническото училище на даскал Атанас
Иванов в Стара Загора, а през следващата
година приема монашески сан дякон с име
Игнатий. През 1858 година е ръкоположен
за йеродякон и става църковен певец в
църквата „Света Богородица“ в Карлово.
През март 1862 г. дякон Игнатий
захвърля расото и постъпва в Легията
на Раковски в Белград, където
получава прозвището Левски. След
разпускането на легията се завръща в
Карлово, учителства в с. Войнягово
(1864-1866) и в с. Еникьой, в
Добруджа.

През 1867 г. Левски заминава за

Влашко и по препоръка на Раковски
става знаменосец в четата на
Панайот Хитов, с която преминава по
Стара планина до Сърбия. Участва и
във Втората българска легия (1867-
1868). После се прехвърля отново в
Румъния и преосмисля натрупания
опит.
След героичната гибел на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868
г. Левски стига до извода, че народът в страната не е подготвен за въстание, че
трябва да се създаде вътрешна революционна сила. С подкрепата на Димитър
Ценович и организацията на „младите” предприема първата си обиколка в
България от декември 1968 до февруари 1969 г. При втората обиколка от май до
август 1869 г. Левски вече създава първите революционни комитети в Ловеч,
Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и др. През есента на 1869 г. в
Букурещ Любен Каравелов и групата на „младите” с участието на Васил Левски
създават БРЦК (Български революционен централен комитет).
В Румъния Левски не среща
достатъчно подкрепа на своите
идеи и затова предприема
самостоятелно своята трета
обиколка из Българско от края на
май 1870 г. и в продължение на
година и половина създава ВРО
(Вътрешна революционна
организация) от комитети в
стотици селища на страната.
Правят се разкрития и е нанесен удар на тайната организация. В резултат на
тези разкрития Левски получава от Каравелов нареждане за незабавно
въстание, но е убеден, че моментът не е подходящ и тръгва за Румъния през
Ловеч. Предаден най-вероятно от издайници, Апостолът е заловен в
Къкринското ханче на 26.12.1872 г. След залавянето му Левски е откаран най-
напред в Търново, а после в София. Той се държи твърдо и смело пред
Извънредния съд, който го осъжда на смърт. Апостолът е обесен в София на 06
(18) февруари 1873 г.
Като теоретик и практик на революцията Васил Левски извършва почти
сам онова, което после служи за основа на Априлското въстание и на
Освобождението, а демократичните му идеи са идеал, недостигнат и
днес.
 10 ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЦИТАТА НА ВАСИЛ
ЛЕВСКИ
1. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да
работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си
подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои
според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае
какъв.“
9. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а
свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански
правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си,
там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония .“
БЛАГОДАРЯ ЗА

ВНИМАНИЕТО!