Сложността и динамиката на човешката психика в

„Железният светилник“
Със своето творчество ДимитърТалев о6езсмъртява обществения
патос на една епоха ,наситена с народен дух и героизъм:епоха на
национално робство ,време на самоосъзнаване ,на духовно
ракрепостяване.В историята той вижда отражение на значимото в
националната съдба и характер ,основа за гордост и
самочувствие.А чрез интимния свят на семейството ,Талев разкрива
многоаспектно обществения дух на времето ,свързан с проблема за
свободата -лична ,народна ,общочовешка.

Димитър Талев доразвива традцията в българската литература на

нов етал от духовната изява на творческия ни талантТворчеството
му носи възрожденския патос на Вазов инеспокойния дух на
българина при Пенчо Славейков.Творецът е близък до Йовков с
пластичността на рисунъка ,с отразяване националните черти в
героя ,с убеждението си ,че "светлото и доброто е
преобладаващата сила в живота”.

Тетралогията на Димитър Талев /”Жлелезният светилник”

,”Преспанските камбани” ,”Илинден” ,”Гласовете ви чувам”/ е
посветена на борбите за духовно и политическо самоопределение
на Македония.Център на художественото повествование е съдбата
и духовния живот на човека и народа.

Появяването на романа “Жезният светилник” /първият от

тетралогията / е събитие в културния ни живот.Четирите му части
/"Хаджи Серафимовата внука" ,"В тъмни времена" ,"Народ се
пробужда" ,"Корени и гранки"/търсят измеренията на духовния
облик на българина от епохата на Възраждането ,силата на
традицията и духа на установените норми.

Проблемът за духовното и националното израстване е зеложен в

сюжета и в композицията на романа.Повествователният разказ
твори отварянето кмм света и бунтът на героите с/у закостенелите
патриархални порядки.

Композицията на романа е кръгова.Тя включва в себе си двете

начала ,от които всъщност се изгражда историята-
субективноисторическото и социалното:"Композиционният
принцип на Талев.....е възрожденският принцип за
приемствеността на поколенията"-пише Тончо Жечев.

Романът “Железният светилник” вижда света като съчетание м/у

покой и промяна.Светът е съставен от множество сходни състояния
/непромеливи/ и от единични неповторими особени събития.В
романа този свят е размисъл за българската съдба-животът на
българите под робство и националното им осъзнаване.

Позицията на Димитър Талев за човека и историята е свързана със

семейството ,а родът е изходната точка на историята.За това и
човешкото присъствие в романа е предопределено от участието му
в историческия процес ,от усета за промяна ,за движение по нов
път.Защото ,според автора ,личното винаги е историческо.
Чрез мита за Светото дърво ,което не може да бъде унищожено
,защото се наследява и развива родовоото начало откриваме
връзката на романа с народното епическо начало.Човешките
проблеми и проблемите на епохата в романа са разкрити чрез
семейните отношения на героите.Подчинени на авторовата теза за
двупосочността/ единство на всекидневния и обществен живот/
,героите определят и жанровите особености на творбата -"те текат
в историческо време ,без да са исторически"/Симеон Янев/.

В повествованието на Железният светилник се редуват движения и

преходи.Те носят оная сила ,с която всеки от героите разрушава
традщията на своя предходник ,като я продължава и обогатява.В
конфликтното утвърждаване на семейството на Стоян и Султана
откриваме личното обогатяване и саморазгръщане като черти на
Възраждането.

Двадесетгодишният Стоян бяга от селоТранче в град Преспа след

като е убил хрътката на бея.При идването си в града ,Стоян е
"занемял от страх ,покорен” ,”със заслепени от страх очи”.В града
,героят влиза в ново пространство.В него придобива самочувствие
,че е създал свой семеен корен ,че е човек с поколение в чаршията-
маистор.

Главен двигател и катализатор на неговото поведение е Султана.Тя

устоява на мълвата и отхвърля роднинската йерархия.И Стоян
остава в нейния дом-съпруг и продължител на рода на хаджи
Серафим ,защото е носител на здравата народна нравственост
,душевно цялостен ,трудолюбив ,добър и мил човек ,податлив на
интелектуалното и въздействие.Авторът говори за Султана повече
,когато тя трябва да се гржи за децата ,за тяхното бъдеще В този
смисъл личното време на героинята се преплита с обективно-
течащите процеси.Тя обединява в едно семейно-битовата с
обществената проблематика на романа.

Димитър Талев открива вътрешния смисъл на епохата чрез душата

на човека.Градът ,улицата ,домът са материални белези.Те
допълват човешката характеристика.

В романа “Желелезният светилник” главното е съхраняването на

дома.Според Талев ,запази ли се дома ,съхранява се и
нацията.Султана защитава новото огнище.В нея е силата на
родовото начало.В Султана Талев открива здрава народна
нравственост-упорство ,енергичност ,прозорливост
,целеустременост ,здрав дух и прагматичен ум.Тя вижда всичко и
грижливо премясля подробностите.Авторът я разкрива чрез
похвати ,които внушават близост не до чувствата ,а до ума.Султана
изучава света с мисълта си.Тя наблюдава и всично пресмята с
острия си ум.За Стоян умът й е неизмерим.Авторът я анализира в
дълбочина.В слабата физически жена открива тънка интукцияи и
мъжествен дух ,подчертава и се възхищава от вътрешната й сила.В
тази сила търсим гордостта и от родовата традиция и силата и за
всичко да мисли.Платното ,което везе ,е като душата й-сложна
изповед на скрити мксли ,раждани в студен дом ,сред унила
самота.
Султана е практична и последователна ,с непреклонна воля да
следва дълга.Тя е образ ,който чупи стереотипите ,изградени от
него.Султана е строга и силна.Това означава ,че е жена ,която
мсоже да наложи това ,което желае.В началото тя е носител на
напредничавите идеи ,характерни за Просвещението ,които
впоследствие откриваме проявени повече при Катерина и Рафе
Клинче.С женитбата си ,Султана предизвиква традицията ,но
съхранява ценното от нея:"предизвикваше безсилната злоба на
всички ,които отдовна бяха изгубили всякаква смелост".

В Султана особено ярко се проявяват Възрожденските традиции

,свързани с личното обогатяване и саморазгръщане ,с онова ,което
нарушава християнските добродетели или ги обогатява.Тя
преодолява традиционното поведение на жената в патриархалното
общество ,без да го осъзнава.Султана застава зад Стоян ,за да го
тласка напред.Установеният матриархат обаче не излиза извън
рамките на семейството.Султана умее да пази мъжкото му
достойнство и за другите Стоян е"главата на семейството”.

Авторът я изобразява с тънка интуиция.Султана носи колективното

начало в живота ,неговия ред и ритуал.Дори и когато нарушава
традицията ,то е ,за да я съхрани отново чрез продължаването на
рода.Султана е от хората на дълга и честта.Нейният образ е
противоречив ,сложен и най-задълбочен от всички харантери на
произведението.Той е внушителен и психологически оправдана
Султана живее на границата на две епохи и несъзнава ,че е
обърната само с лице към патриархалното.
Погледът на Султана отразява цялата й душа ,силата и духовната й
мъдрост.В нея винаги има нещо ,което тя съзнателно задържа.То е
подсказано в кратките реплики ,разкрито е в жестовете й ,таи се в
мълчанието й.Затова при нея светлините и сенките се преплитат в
единство ,така ,както домът носи истината за доброто и лошото в
този свят.Личността на Султана е нейната "твърдост и устойчивост"
,"крепка вяра ,достойнство ,съзнание за дълг и отговорност.В
образа и откриваме целеустременост и здрав дух ,който съхранява
устоите на нацията.Така животът на рода ,е отражение на духа и на
законите на времето ,метафора на целия български род ,а съдбите
на отделните герои-тяхно човешка потвърждение.

Особена е силата на традицията в романа ,ярко се проявява духът

на установените норми.Талев вярва ,че човешкият характер е
предопределен ,но тоза не означава ,че характерът на Султана не е
лишен от драиатизъм.Тя е сурова ,зластна ,безмилостна ,грижливо
самоотвержена към близките си.Султана бди -на нея е поверен
домът. А той съчетава миналото ,настоящето и бъдещето.За
Султана животът е борба.Постъпката й към Катерина я изправя с/у
майчината й любов и простия ред на света.

Идеята за изначалния порядък движи героите.Катерина се

отклонява от него и сторва грях.В този смисъл линията на
отрицанието се проявява като контрапункт на идеята за
порядъка.Проблемът за отрицанието поражда трагичния вътрешен
конфликт в Султала м/у майката и патриархалната
българка.Султана не приема промяната.Промяната носи
несигурност.И затова ,в името на реда ,на рода ,на семейството ,тя
жертва индивидуалността ,но остава докрая човечна към
Катерина.0правданието й се таи в думите “никога повече от мене
няма да боли”.В сферата на лкчния трагизъм ,Талев открива
величието на човека -в името на семейството ,на морала.Това е
човешкото й величие.В основата му при Султана ще бъде и
споменът за смъртта.Душата й е измъчена.Със своя следа я е
белязала черната сянка на греха ,породила е страданието и е
калила волята й.Талев стига до психография на състоянието чрез
физическия й образ:"След смъртта на Катерина тя се стопи, ... на
лицето й бяха останали само очите й ,откроени в гнездата си ,но
строгият им пронизващ поглед се бе смекчил от постоянната
,вечната скръб на неизлечимо раненото майчино сърце”.

Авторовият анализ е многопосочен.Султана е трагична ,но и

прекрасно героична.За живота на Лазар се бори така ,както с
умиращата за честта на рода Катерина.Султана е силна ,а ръката й
сигурна ,когато облекчава страданията на Лазар:"сега Султана беше
по-бодра ,по-смела”.В тази сигурност е гордостта й на майка за
разумността в делата на Лазар-"гордост и радост от всяка негова
дума ,от всяка негова постъпка ,винаги мъдра ,винаги на
място".Така майчиното й чувство става опора на народността.Тя
подкрепя сина си в момент ,когато обществото има нужда от
него.Съдбата на Лазар е сдбата на българите ,които търсят и
намират себе си като народ.Въплъщение на променящите се
представи за обществено поведение е и Климент Бенков със своята
деятелност ,безкомпромистност ,с безкористния си и родолюбив
дух.Но Лазар е достоен да бъде водач ,защото настъпват стдбовни
събития.Дръзки са думите му пред гръцките духовници -”виждаме
се в тъмно ,ще запалим светилници да ни светят”.Той формулира
идеята за новата църква като "наша си църква ,наш общ ,-народен
дом".Султана го поддържа в онова ,което изисква времето от
него.Лазар става главен носител на обществено-историческото
начало в романа с граждансната си смелост ,всеотдайност ,без
користност ,принципност ,чувство за патриотичен дълг и
обществена отговорност.Възмъжаването и духовното му
обогатяване е непрекъснато движение към ново исторстеско
пространство.Така ,от дома на Султана тръгва пътят към Родината ,а
чрез понятията трагчно и героично авторът съизмерва българсйия
дух.

Султана носи усета за положителното начало в живота.Идеята за

порядъка й Кочо ще прояви в битово -всекидневния и
професионалния живот ,а Лазар -в обществения
живот.Всекидневният порядък ,прераснал в порядък в
националния живот ,приема очертанията на общозначимото чрез
думите на рилския монах:

"Имаме свой дом и своя челяд ,но имаие и свой народ и колкото
сме слаби сами ,толкова сме силни всички заедно ,братя по кръв и
вяра".

Сложната човешка драма усилва художествеността в “Железният

светилник”.Когато разкрива вътрешният свят на Султана ,Талев
следи "потока на съзнанието" ,превръща в непряка реч нейния
монолог ,следи психодрамата на душевните състояния.

РАФЕ КЛИНЧЕ-ОБРАЗ И ДУХ. СЪСТОЯНИЕ

Султана не може да разбере хора като Рафе Клинче и Райко
Вардарски.Майстор-резбар ,художник-творец за Султана Рафе е
“бяла врана” ,”'нередовен човоек ,човек без корен.3драво народно
начало открива авторът в него-усета му към красивото.Когато идва
в Преспа , той е вече известен -”дървото било като восък в ръцете
му”.Катерина го обиква ,защото самата тя е красота и жизненост
,въплъщение на личната независимост и свободния емоционален
избор.Рафе е гордият и независим човеши дух-вътрешно свободен
от всянакви условности и прегради в творческия си път.Той е
промяната ,духът на новото ,индивидуалния бунт ,който прохменя
традицията.Защото разтварянето към света не е само стремеж за
национално самоопределяне ,но и отхвърляне на неписаните
догматични патриархални закони.Резбарят води усамотен начин на
живот и се отнася пренебрежително към обществото в малкия град
,защото го е надраснал духовно.За другите хора Рафе е потаен
странен.Дразни ги това ,че този външно неугледен пришълец не се
съобразява с никого.Но по думите на Лазар ,резбарят е “свободен и
от пищо не се бои.Единствено дърворезбата е израз на
индивидуалните преживявания на художника ,на неговия
вътрешен свят.

Любовта на Рафе Клинче към Катерина е чиста ,искрена и

освободена от предразсъдъци.Той копнее за обич и семейно
щастие ,надява се ,че женидбата с любимата девойка ще сложи ред
в живота му на несретник.Достойно приема в/у себе си
вината:"....само аз съм виновен!Тя е същински ангел
,чиста...".Събудените за национално самоопределение преспанци
не са в състояние да приемат неговото освободено от условности
поведение спрямо човека ,бунтовно изявеното му право за
изразяване на любовта.В очите на обществто това е грях.И като
изкупление на този грях е смъртта на любимата му и на нероденото
му дете.

Образът на резбаря е очертан ярко и. убедително.Рафе Клинче е

предвестникът на духовно възвисение и разкрепостен од догми
творец ,чието скуство е дълбоко демократчно.Какво слно
впечатление прави на общинарите изящно резбования
кръст!Изкуството му е истина.А за времето и за хората истината
остава ,защото е потребна.Изкуството на Рафе е хуманно.Искусните
ръце на майстора вграждат образа на Катерина в иконостаса ,м/у
светците с чисти помисли ,при птиците и гроздовете ,за да остане
вечна греховната му любов.И заради пролените сълзи той й дава
душата си чрез това дърво ,което носи част от неговия и нейния
повик за сърдечност.Така Д.Талев подчертава драмата на
собствения свят ,надрасла времето и неприетата в
обществото.Авторът се разделя с Рафе Клинче в момента ,когато е
изведен от общността ,от семейните отношения в Преспа ,защото е
“чужд на логическата закономерност на епохата ,на колективността
и нароността”.За Талев домът е най-важното.Той има своето
отражение в/у характерологичното в нацията като цяло.Едва ли
пристъпването на общоприетите морални норми е единственият
изход за двама ,които истински се обичат.

Много лесно е днес да се обвини Сулиана за смъртта на

Катерина.Нужно е да се видят дълбоко трагичните й изживявания
,за да се разбере трудността на избора в годините на
Възраждането.Очевидното разминаване м/у мислите ,думите и
делата е плод повече на страха от всеобщо заклеймяване на греха
,отколкото на егоистичния стремеж да съхрани честта на
дома.Дълбочината на Талевия талант като повествовател -психолог
са свързани с драматичната борба на Султана за вземането на най-
правилно решение-за нея и дома й ,за Катерина и останалите й
"люде".Нейната женска психика я кара да се поставя мислино във
всяка неизпитана лично ситуация ,за да не сгреши.Защитата на
любовното чувство изисква проявата на големи вътрешни сили.И
Султана ,и Лазар ,иКатерина ,иРафе Клинче ,и Ния в “Железния
светилник” се борят за правото си на сърдечен избор-въпреки
видимите различия във времето.Драматизмът в образа на Султана
произтича от особеностите на характера и мислененето й.Драмата
й продължава и когато се бори с новото ,което внася Ния.Талевско -
йвковско е преклонението пред красотата на Ния.Красива е Ния.Тя
носи богата душевност ,нравствена чистота ,доброта ,сърдечност
,прямота ,жизненост.Ния е въплатената мечта -”изплетена само от
светлина”.Като нравствена сила и преродена духовност идва тя в
дома наСултана.И донася радост в Глаушевата къща -дълбока обща
радост:”Такава е звездата й,...гори ,грей на челото й силна и
хубава” ,си казва Султана.И нетърпението й ,глухия и неясен гняв
,не е против Ния ,а онова ,което тя неможе да улови и сложи на
мястото му.Сложността на отношенията е неизбежна ,а историзмът
за пореден път испъква в моралното ,естетическо съдържание на
отношеннята.

ЖЕНАТА

Жената в романа “Железният светилник”символизира домашния

свят.Жената е майката /Султана/ ,която брани дома ,и
любимата/Катерина/ ,която загива за обичан човек.Жената е
освобождаваща се личност и човешко съдържание на епохата с
нейния просветителски патос и възрожденска идеализация.

Повествованието започва със Султана и завършва със сватбата на

Лазар и Ния.Изминалото време в житейския откъс не е
продължително ,но в духовното оформяне на националното
самоосъзнание е като цяла епоха.Съградената нова черква ,в която
се служи на български език ,победа на родолюбивия патриотичен
българин.Гръцкият наместник е изгонен отПреспа ,но всяко нещо
се разкрива като сложна алегория.Кръговратът на годишните
времена се възприема като безкрайност на злото и
контекстътобуславя устремяването на героите към националната
идея.Те носят облика на бунтовно време ,носители са на най-
съкровени душевни черти.В тетралогията на писателя героите
разкриват историята на народа ни като повторителност през
годините ,но на ново ргвнище.Което е било се появява в нова
светлина и води напред.Наричаме го историческо развитие.То
разширява трайното ,устойчивото в българския характер и е
размисъл за новото в душата на българина -стремежа му да бъде
свободен.

Единството на общественото и интимното в “Железният светилник”

се осъществява чрез образа на Султана.Тя е самоотвержена и
всеотдайна в гржите си за семейството.И брани онова ,което е
дълбоко убедена ,че е наи-доброто-своето семейство и род.Отнася
се с уважение към чорбаджи Аврам Немтур ,но народните борци в
затвора я наричат "майка Султана”.Талев поставя акцента в/у
връзката и със здравия народен морал и в противоречивия и образ
откриваме единната логика на чувствата и мислите.
Трагизмът на Султана се изразява в гордото страдание на духа й в
прозренията й за неотменното утвърждаване на новото.Тъкмо
предпочитаните от нея деца нарушават установените норми на
света ,в който живеят. И всеки от тях ще върви по свой път към
гражданско и национално съзнание и ще търси изява на духовната
си потребност от лична свобода. Последното изречение в романа
“Чакаше ли някого”е не само внушение, предсказание, а и връщане
към най-съкровеното в човека-надеждата.Поемането по новия път
подсказва и промяната в светогледа на взаимоотношенията м/у
хората.Така ще се съхранят във времето дом ,род ,родина.А
началото е Султана.Самата тя е светилник-железен и стародавен.

Романът “Железният светилник” символизира твърдостта на

родовите устои.Творбата доказва ,че националната идея събужда
енергията на един народ с мисълта за неговата свобода ,тъкмо
поради дълбоките му родови корени.В тях се проявява
индивидуалната човешка свдба ,която осмисля историята.Идейно-
митологичният и героичен план определя нравственото
възвеличаване на българина ,силата на духа и добродетелителите
му.Те са в основата на обществения дух ,който иска свободата
,народна и общочовешка.