РОБСТВОТО КАТО СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА В „СТРАННИК“

 1. Ботевото разбиране за свобода – българската възрожденска литература се създава в условията на

национална зависимост. Българите трябва да се борят, за да постигнат своята свобода и своята независимост.
Това определя и основното противопоставяне в литературата на периода – опозицията робство – свобода.      
Ботевото разбиране за робството и за свободата не се свързва само с конкретните исторически обстоятелства,
при които живеят българите.
За Ботев и робството, и свободата са понятия с много широко значение. Възрожденецът отхвърля не само
националното потисничество, но и всяко потисничество над човека – социално, духовно.
Да си свободен, за него означава преди всичко да си отхвърлил робското съзнание и примирението с робския
свят. За духовното робство като примирение и като обезличаване на човека Ботев говори в стихотворението
„Странник“.
 2. Творческа история - стихотворението „Странник” е написано през 1872 година, когато Ботев отдавна вече е
емигрант в Румъния и за него мирното, спокойно завръщане в родината е невъзможно. Той вече е преживял
предвкусването на триумфалното завръщане, описано във финалната част на „На прощаване” (създадено през
1868 г.). По времето, когато е писал „Странник”, Ботев вече има опит в издаването на вестници, както
политически и революционни, така и хумористични и сатирични.
 3. Заглавието – има две значения. Първото е „странен, не тукашен човек; чужденец“. Второто значение е
„човек, който странства; пътник“.
Кое значение активира началото на текста на стихотворението?
Пример за второто значение на думата е началото на Ботевото стихотворение „Странник“: „Бързай, странник,
върви скоро // къща бащина да стигнеш“. Когато започнем да четем творбата, в съзнанието ни се активира
именно то.
Макар че героят на стихотворението се завръща в бащината си къща при майка си, той вече се е откъснал от
родното си място, не му принадлежи, не е добре приет. Той е станал странен, далечен, чужд. Макар че
лирическият говорител се обръща към странника като към познат, за когото знае много неща, той не се
обръща към него по име –изобщо не иска да изрича името му, защото той се е обезличил, станал е никой,
защото такива жалки, безразлични, пасивни хора има много и не е нужно те да бъдат назовавани с имена. Те
са множество и това е обобщен образ.
 4. Жанр - сатирично стихотворение. Сатирата е литературен похват, който осмива хора или явления,
изобличава и критикува социални и човешки пороци.
 5. Композиция
От колко строфи е изграден текстът?
Кой говори в текста?
Какво е отношението на лир-я говорител към лир-я герой и къде най-ясно е изразено то?
Стихотворението се състои от 12 строфи х 4 стиха, римувани почти навсякъде с кръстосана рима.
Първите 11 строфи са пряко обръщение на лирическия говорител към странника, който е лирически герой на
стихотворението.
Последната строфа е обобщение, в което директно се заявява истинското отношение на лирическия говорител
към такива личности като странника.
Представено е всичко онова, което очаква лирическия герой при завръщането му в дома. То е свързано с
нещастия: с раздяла, със смърт. Думите на лирическия говорител като че ли се стремят да утешат странника –
все още има неща, които да го очакват в живота, и той не бива де се предава на страданието. Колкото повече
текстът се приближава до своя край, толкова повече става ясно, че позицията на лирическия говорител не е на
човек, който утешава, а на човек, който обвинява чрез силата на сатирата.
 6. Основни чувства
 Кои са основните чувства в текста и към кого са насочени те? Очертайте характера на лир-я герой.
Най-силното чувство е сарказмът, с който се обрисува образът на завърналия се син. Става ясно, че той е
безразличен, страхлив, апатичен, лишен от любов, идеали, синовна обич и преданост, липсва му
патриотизъм и всичко човешко му е чуждо, а това буди у лирическия говорител отвращение.
Усеща се болката по поробеното родно място, в което цари хаос и беззаконие, по жертвите и по зачернените
семейства.
 Усеща се гняв и възмущение към такива безродни, безразлични хора, които предават всичко свято със своята
безучастност.
Сарказмът е подигравка, която може да се открие в положителна оценка и се отнася към недостатъка на
човек, предмет или явление. Както и сатирата, сарказмът е насочен към явления от действителността чрез
осмиването им. Негови отличителни черти са безпощадността и остротата на изобличаване. За разлика от
иронията, в сарказма се изразява най-висока степен на недоволство,  дори ненавист.

 7. Образът на лирическия герой

Как лирическият герой отговаря на лирическия говорител?
За какво говори неговото мълчание?
Как невербално реагира на «разказа» на лирическия говорител?
Как го е променило пътуването и кои основни за всеки човек ценности са му чужди?
Кое е ценност за него?
Макар че той остава безмълвен, неговото мълчание казва много. Това ненарушено мълчание показва, че той
е апатичен – на него му говорят, той явно слуша, но няма никаква реакция – нищо не пита, не прекъсва
печалния разказ за нещастията, които са сполетели дома му, не задава въпроси, сякаш му е все едно. В един
момент се казва, че плаче като жена, но това пак е пасивна реакция – той не се опитва по никакъв начин да
поправи злото, а само мълчи и плаче.
Очевидно това е човек, който приема да го утешават като дете и е безсилен да направи каквото и да е.
Пътуването не го е променило, той не се е развил, нито е израснал. За него любовта е нещо далечно и
всъщност маловажно, той няма отношение към съдбата на близките си, не е направил нужното, за да изпълни
синовния си дълг.
Очевидно за него ценност е само спокойствието и трупането на имот. Дори е безразлично за коя жена
ще се ожени, има значение само да е сит, доволен. Явно е, че човек, който е безразличен към близките си ще
бъде безжалостен и зъл към чуждите, жесток към по-слабите и послушен пред по-силните, за да си усигури
доволство и мир.
Всички тези качества будят погнуса у лирическия говорител, който във финала поставя под въпрос дали една
такава личност може да се нарече „човек”, или е „скот” – бездуховно, ниско, жалко същество, лишено от
морал и етика.

 8. Гласът и мълчанието
Чии гласове «звучат» в текста? Каква е позицията на странника и знак за какво е неговото мълчание?
В „Странник“ лирическият герой е лишен от глас. Той е поставен в ролята да слуша другите гласове – на
майката, на лирическия говорител. В Ботевата поезия мълчанието е особен знак – то говори за отсъствието на
дух, на вътрешни сили да изразиш позиция, която може и да те противопостави на другите и на
обстоятелствата. Вместо гласа на лирическия герой в творбата звучи плачът му, което говори за слабост, за
предаване пред силата на обстоятелствата, за примирение: „На́, че плачеш! Ех, жена си!“.
За какви случки разказва лирическият говорител?
Как ще коментирате неговите думи: няма нищо, недей ,„Ти да си жив, (...) пък бъди какъвто си бил!“.
На мълчанието на странника се противопоставя гласът на лирическия говорител. Той изброява случките,
станали по време на отсъствието на странника от дома. Същевременно изразява и отношението си. Често
повтаряни думи са няма нищо, недей и т.н. Те като че ли омаловажават всичко, което е станало в дома. А
събитията, които странникът е пропуснал, са разрушили основите на живота. Отнели са опората на човека в
любовта и в семейните връзки. Затова иронично звучат думите на лирическия говорител: „Ти да си жив, (...)
пък бъди какъвто си бил!“.

 9. Свободният човек и човекът роб - чрез кои образ в текста са представени свободният човек и човекът роб
и какъв смисъл е вложен в тях?
Образите на странника и на лирическия говорител в творбата изразяват Ботевото разбиране за човека роб и
за свободния човек.          
 Да си роб, не се изчерпва с това да нямаш свобода във физическия или в политическия смисъл на думата. Да
си роб, означава да нямаш позиция или да се страхуваш да я изречеш на глас; да приемаш обстоятелствата, в
които животът те поставя, с примирение. Да си роб, означава да се затвориш в тесните рамки на битовото и на
дома и да не се интересуваш от света, макар събитията в него да се отразяват и върху живота на дома. Да си
роб, означава да си се лишил от най-висшия човешки дар – словото. Да си роб, означава да мълчиш точно
както мълчи странникът в творбата.          
Да си свободен, означава да си осъзнал своите ценности, да не се страхуваш да ги отстояваш и да ги заявяваш
на глас. Да си свободен, означава да не се подчиняваш мълчаливо, а да отстояваш позицията си.

 10. ОБРАЗЪТ НА ДОМА В „СТРАННИК“

      Домът в поезията на Ботев е представен традиционно, какъвто е в патриархалния свят. Той е свято,
дълбоко лично пространство. Единствено там в лицето на близките – баща, майка, братя, либе, човекът
получава онази любов, без която животът е невъзможен.
Затова в „На прощаване в 1868 г.“ синът изповядва пред майката, че именно заради дома и всичко родно
тръгва в битка с врага, защото му е непоносимо да гледа, че „турчин бесней“ над „бащино огнище“.
Как е представен домът в «Странник»?
Как присъства образът на майката?         
В „Странник“ домът е като че ли празен. В него вече ги няма либето, бащата, братята. Либето е сгодено за
друг. Бащата и братята са мъртви. Останала е само майката, която посреща сина.

 11. Домът и страдащата майка в него

Сравнете образа на майката в «Странник» с образите ѝ в другите Ботеви стихотворения от христоматията.
Ще излезе стара майка          
да посрещне мила сина,           Образът на страдащата майка е традиционен за Ботевата поезия. Тук обаче глаголът
ще заплаче, ще завайка: „завайка“ придава особен нюанс на страданието ѝ. Тя е като че ли примирена с
Турци тейка ти убиха,          
братята ти и двоица           обстоятелствата, беззащитна, без воля да пази дома. Той е останал без мъжка сила,
полежаха, па изгниха,           потисникът е нахлул в него и е отнел живота му:
отровени във темница. 
12. Финалната строфа
  Лирическият говорител не може да приеме такава позиция. Краят на текста ясно показва, че съжалението и
съчувствието, показани в думите към странника, са горчиво иронични. Началното назоваване на героя
странник в последната строфа е заменено с глупец. Човешкото е отстъпило пред скотското:
 Тъй глупецът, тъй залита          
да прекара добър живот,          
Финалът на творбата предполага връщане към заглавието, което назовава героя странник.
и никога не се пита           Тук той се оказва не просто пътуващият човек, но и човекът чужденец, странният човек.
човек ли е той или скот! Житейският му избор да се примири, го отделя от човешкото. Той не принадлежи към
      общността на всички онези, които биха могли да се нарекат хора и българи.

 13. ЦЕННОСТИТЕ НА СТРАННИКА И ЦЕННОСТИТЕ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ В „СТРАННИК“

Лирическият говорител се обръща към страника и с думите: „пък бъди какъвто си бил!“. Между миналото от
една страна и настоящето и бъдещето на странника, от друга, стои пътя. Изминаването му обикновенно се
свързва с промяна, с израстване на човека. Във случаят тази промяна би трябвало да се изрази в начина, по
който героят цени дома си. Раздялата с него би трябвало да го направи още по-значим. Текстът обаче говори
за обратното. Всичко, което е ценост за човека вече го няма в дома. А героят се примирява. Той приема
променените обстоятелства безмълвно, с утешението, че е жив. В сазнанието на лирическия говорител той ще
продължи саществуването си по остановения ред:
          Земи жена хубавица
          или грозна със имот;          
народи рояк дечица          
и с сюрмашки ги храни пот.
           Статуквото няма да бъде нарушено. Странникът ще си остане роб и ще отгледа и възпита децата си като роби. Той
ще остане чужд на човешкото. Ценностите, за които си струва да се живее, за него ще се окажат трапезата и дрехите на
гърба на човека. А тези ценности свеждат живота до съществуване. Истински значимото за странника остава маловажно.
Любовта, близките, родът, паметта за произхода остават пренебрегнати в името на оцеляването.