Странник

Христо Ботев

1. Творческа история
Стихотворението е написано през 1872 г. , по това време Ботев е емигрант в
Румъния и няма перспектива за завръщане в родината. Авторът вече има опит в
издаването на вестници – политически, революционни, хумористични и сатирични.

2. Заглавие
А) състои се от една лексикална единица – същ. нар. име. , м.р. , ед. ч. , със значение
– пътник, но и човек, който не е изплашен
Б) функции на заглавието
- ключ към декодирането на текста
- в съкратен вид подсказва съдържанието

3. Жанр – сатирично стихотворение

4. Композиция
А) стихотворението се състои от 12 строфи с по 4 стиха
Б) кръстосано римуване
В) първи 11 строфи – пряко обръщение на лир. говорител към странника, който е
лирически герой на стихотворението
Г) 12 строфа – обобщение, директно се заявява отношението на лир. говорител към
странника и подобни на него

5. Основни идеи и внушения

А) сарказъм – за обрисуване на образа на завърналия се син
Б) става ясно, че той е страхлив, апатичен, безразличен, лишен от всички мечти и
идеали, липсва му патриотизъм – което буди в лир. говорител отвращение
В) усеща се болката по поробеното родно място, в което цари хаос; по жертвите на
зачернените семейства
Г) гняв и възмущение – към безродните и безразличните, които чрез своето
безучастие предават родното и святото

6. Образ на лирическия герой

А) мълчалив, лишен от глас
Б) пасивен
 В) по никакъв начин не се опитва да поправи стореното зло
Г) непроменен след пътуването
Д) любовта за него е далечна и маловажна
Е) няма отношение към съдбата на близките си, не е изпълнил синовния си дълг
Ж) ценности за него – спокойствието, трупането на имот
З) изразява Ботевото разбиране за човека роб

7. Образ на лирически говорител

А) гласът му се противопоставя на мълчанието на странника
Б) ясно изразява отношението си
В) изразява Ботевото разбиране за свободния човек

8. Образ на дома
А) образ на празния дом – либето, бащата и братята вече ги няма
Б) останала е само майката
- страдащата майка
- примирена с обстоятелствата
- неспособна да пази дома

9. Изразни средства
А) стихотворението е като обръщение и монолог
Б) ирония и сарказъм
В) заемки от фолклора и народната песен – постоянни словосъчетания ( „бащина
къща“ , „стара майка“ , „първо либе“ )
Г) изброяване ( деца, баба, подевки, моми) – представа за множество
Д) градация – до трагизъм (от очакването на нещо хубаво и празнично – до черни и
мрачни тонове
Е) литота – „ няма нищо“ ( утешителни думи)
Ж) малко на брой епитети, при това лишени от яркост и ефективност
З) хипербола – „стари кости“ – преувеличение на слабостите
И) контраст – „тънка снага“ и „стари кости“
Й) повторения
К) анафора – „ще чуйш“ , „за жени“
„Ще чуйш“ – усилване на напрежението и градация на драматизма
 Л) пословици и словосъчетания – „бог не си с камъни бил“ , „ти да си жив“, „бог е
добър и милостив“
М) противопоставяне – от една страна „жени“ и „ сиромаси“ , а от друга – „попове“
и „гости“
Н) обощение – в последната строфа – изпълнява ролята на присъда към всички
(апатични, бездушни хора)

NB! Безличен персонаж !

NB! Идея за животинското, селското !