Андриана

Образът на Ирина от романа ,,Тютюн’’

ЛИС

Романът ,,Тютюн’’ отразява реалистично социалните проблеми след 20-те години на ХХ

век. Това е време на конфликти между социално богатите и социално бедните. Експлоатацията
на работнически труд и производствените отношения пораждат драмата на човека. Пораждат и
недоволство у социално ограбените, онеправдани хора. Чрез характерни за времето си герои
Димитър Димов художествено пресъздава в своя роман социалната действителност на тази
епоха.

Димовият човек е самотник, страдалец. Той е демоничен поради изявената си първична

стихийност и инстинктивност, и драматичен, заради трагическата вина, която неизменно носи в
себе си. Той е човек, клатушкащ се между волята и безволието, човек, застанал пред прага на
бездната, магнетично привлечен и обсебен от страстта си.

Образът на Ирина е характерен за творчеството на Димов. Той е изключително сложно

изграден поради взаимозависимостта на двете му нива на изображение: социално и
екзистенциално. У Ирина съществува началото на ,,жената демон’’. Тук възниква основен за
образа ѝ въпрос за първопричината, която провокира моралното ѝ падение. Дали социалността
поражда дисхармоничното психологическо състояние на героинята?

Ирина е израснала в бедно семейство. Добре познава недоимъка, лишенията и мизерията. В

началото на романа тя е плаха и затворена в себе си. Изживява първата си любов и първото си
разочарование. Освен външна красота, Ирина притежава доброта, нежност, благороден дух и
човечност: ,,Тя имаше хармонично тяло и красиво лице, наситено с удивителна жизненост…’’.
Не й е чуждо и милосърдието. Възпитана под зоркото патриархално око на Чакъра, тя не се
отнася презрително към семейството си и наложения в него ред. Образът ѝ е една сложна
плетеница от морални принципи, очарование и безнравственост, закоравялост и студена
пресметливост.

Трагичната драма на личността, сложността на нейния път към света и към себе си се
открояват в противоречивия образ на героинята. Драмата на Ирина произтича от
неспособността ѝ да преодолее краха на илюзиите си.Тя е погълната от романи за страстна
любов и пътешествия в екзотични страни. Мечтае за друг живот и се стреми да се откъсне от
,,еснафската и ограничена’’ семейна среда, за да промени съдбата си. Тя преследва високи
цели- желае да следва медицина в София. Светският живот в столицата вълнува въображението
ѝ: ,,чистият и жълт паваж на ,,Цар Освободител’’, неоновите реклами, които мигат тайнствено в
синия здрач, сладкарниците с елегантни мъже и хубави жени’’.

Ирина среща Борис Морев, сина на Редингота. Ражда се любовта между двама така различни
хора- мечтателната, нежна Ирина и пресметливия, хитър и умен Борис: ,,в него имаше нещо,
което я смущаваше’’. Любовта й към Борис е много силна. Под нейното въздействие тя забравя
строгите морални принципи и норми, забравя мечтите за щастлив семеен живот и му става
любовница, мислейки повече за него, отколкото за себе си. Като студентка в София Ирина за
пръв път се сблъсква с огромната сила на парите, макар още несъзнателно да се стреми към тях
и властта, която те носят. Впоследствие тя се превръща в “разточителна метреса”, която
тепърва “щеше да покаже капризите си”.

Размахът на търговските операции, трезвият ум и влиянието на Борис, което има в

обществото, карат Ирина да се отрече от себе си и да подчини живота и интересите си изцяло
на човека, когото обича. Тя все повече се отчуждава от род и семейство. Бавно, но сигурно
,,Никотиана’’ трови човешкото у нея, както тютюнът трови работниците в складовете.
Постепенно влюбената жена се превръща в преситена и отегчена от светския живот дама,
търсеща развлечения, случайни флиртове, безсмислени и опустошителни любовни
приключения: ,,Момичето, което ходеше на срещи при параклиса, се бе превърнало неусетно в
приятелка на женен мъж, после в любовница, която приема подаръци, след това в метреса,
която изисква почит, и найсетне в хитра, безскрупулна, поддържана жена, за която бе все едно
дали я почитат или не’’. Борис поставя на първо място тютюневата фабрика и печалбите, затова
умишлено тласка Ирина в ръцете на фон Гайер. Тя е унизена от намерението на Борис да я
използва в преговорите си с немеца, за да донесе успехи на ,,Никотиана’’. Ирина обаче е
привлечена от мъжествеността и достойнството му, които липсват у Борис. Двамата са
свързани чрез обречеността на своите мечти- за Ирина- любовта, за немеца- митът за Велика
Германия.

Второто най-голямо разочарование за героинята е, когато тя разбира, че живее сред

хищници, готови да се разкъсат един друг. Тя решава да използва всички средства, за да излезе
победителка в тази борба. Това решение е продиктувано от невъзможността да се върне към
стария си начин на живот. Ирина осъзнава своето морално падение и анализира без заблуди
поведението си. Тя съхранява достойнството си въпреки моралната разруха. Трезво разсъждава
за живота си. Ожесточена е към света на ,,Никотиана’’ и към самата себе си. Зад бронята на зла,
студена и пресметлива жена прозират добротата, хуманността и нежността й. Тя постепенно
престава да се оправдава пред самата себе си за своя погубен живот. Разбира приближаващия
крах в света на Никотиана, разбира, че е в безизходица. Очаква края с безразличие, страх и
любопитство.

Високите цели и любовта, в които Ирина вярва, в които търси щастието си, са в
задълбочаващ се конфликт със съвестта и морала. Илюзиите за любовта са завинаги погубени.
Ирина ,,бе вече уморена, преситена до смърт от живота си!…’’. Сложен и противоречив е пътят
на чистата девойка до пълната житейска и нравствена деградация. Осъзнала, че животът й
принадлежи на миналото, Ирина не намира сили да живее в бъдещето. Самоубийството е
изборът, който показва нейното достойнството.