Копнежът по друг живот

Задавали ли сме си въпроса: Какво е копнеж?

Копнежът е онова чувство на силно желание, блян и търсене на
удовлетворение, съпътстващо цялото съществуване на човек. Разбира се, не на
всеки човек, но съществуват хора-мечтатели, които преследват своя идеал.
Копнежът е най-висшата форма на потребност и нужда. Неконтролиран и
неудържим, дори граничещ с откъсване от действителността, копнежът е
способен да разруши и последната частица здрав разум, затрупана, скрита и
запазила се някъде дълбоко в недрата на човешката психика. Той е способен да
издига духа до желани висоти, но е способен и да приземи болезнено от тази
височина осъзнатата личност, която е прозряла липсата на желания блян.
Всеки е изпитал понякога силно желание да притежава нещо, било то
предмет, качество, чувство, а защо не и нечий чужд живот, видял му се
безгрижен. Именно това е копнежът – желаейки чуждото щастие за своя облага,
без значение как то ще повлияе и дали ще донесе позитиви или негативи за
бленуващия. Едно неудържимо преследване на целта, независимо от
последствията, които биха настъпили.
Търсейки начини и средства за удовлетворяване на копнежа,
преследвачът е готов на всякакви жертви: доброволно се отказва от спокойното
съществуване, лишава се от сън, храна, морални ценности и жизненоважни
дейност, поддържащи духа на уравновесения човек. По този начин, той
доброволно се предава в плен на жестоката нереалност, готова с пипалата си да
обгърне и изцеди всяка останала частица здрав разум. Впоследствие, човек е
податлив на болести, недобронамерени вмешателства и дейстия, в разрез с
нормалното, зряло поведение, тъй като се е превърнал в „слуга“ на копнежа.
Съпоставяйки гореизложеното с романа на Гюстав Флобер „Мадам
Бовари“, прави впечатление копнежът на главната героиня Ема Бовари към
любовта и различна съдба. Животът ѝ на зрял човек започва с еуфорична любов
към съпруга ѝ, въпреки всички унижения на които е била подложена. По думите
на автора „по-рано весела, излеятелна и любеща“, с годините, през които страда
и среща неудовлетвореност, тя неотменно става „изветряло вино, което се
превръща в оцет“. Прераснал в отвращение, гневът се стопява и тя избира път,
по който да спаси себе си. Заета с всевъзможни дейности, за запълване на
времето и празнината, тя се опитва да притопи самотата водеща я към тъмните
кътчета на душата. Отдадена на манията си по четене на романи, тотално
променя възгледа си и започва да възприема околния свят по начина, по който на
нея ѝ харесва. Изживяването на доста по-строгата и разтърсваща реалност, тя
оцветява с цветовете на бленуваните мечти, изпълнена с разкош, драматизъм и
силни чувства. Отдавайки се на мечтата си, тя скъсва връзката с реалния свят и
потъва във въображаем свят. Целият копнеж за по-добър живот и монотонното и
скучно ежедневие „изяждат“ здравия разум на Ема Бовари, предизвикват
многобройните ѝ изневери, превърнали се по-късно в още по-големи
разочарования. В крайна сметка, всички тези неосъществени мечти,
меланхоличния начин на живот и осъзнаването на безизходицата, водят до
решението на Ема да сложи край на живота си, останала напълно
неудовлетворена и с неизпълнени очаквания.
Важни са стремежът и амбицията за постигане на желанията и целите, но
непременно трябва да бъдат съпътствани с контрол над собствените морални
ценности, както и реално осъзнаване на мястото на човека в семейството и
обществото. Добре е, да бъде отдадено значимото на всеки и да му бъде
вдъхната вяра от необходимостта му, наред с всичките му положителни и
отрицателни черти. Всеки друг отчаян стремеж е предпоставка за пагубен край.