Робство и свобода

Свободата е най – скъпоценният дар на човека. Това да можеш да бъдеш себе си,
да изкажеш мнението си, е абсолютно право на всяко човешко същество. Всеки човек
има право на личен избор и да не позволява на околните да го мачкат, унижават и
малтретират. Робството, от друга страна, е противоположно на свободата. Вместо
светлина, радост, щастие, робството е изпълнено с тъмнина, болки и страдания. За мен
роб е този, който приема нещата такива, каквито са и оставя всичко на съдбата, без да
предприема никакви действия. Робите са като живи кукли – приемани за нисши, без
никакви ценности, използвани от различни собственици. Не винаги е лесно да
притежаваш свобода и понякога трябва с много усилия да се потрудиш за нея.

Да вземем за пример българският народ под османското робство и как турците

близо пет века са унижавали, измъчвали и наказвали всеки българин по пътя им.
Въстанията били потушавани жестоко, кръв се ронила по пътищата. Подпалвали са се
български църкви, взимали са млади български момчета и ги тренирали да бъдат убийци.
Турците почти са успели да покорят психически българите, да пречупят духа им, но
нашите велики герои, будители като Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев,
успели да осветят умовете на „слепите“ и ги накарали да усетят мириса на свободата. С
това може да се покаже колко силен е духа на нашия народ – да помни традициите и
историята ни, толкова много време, без да се пречупят.

В произведението „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов творбата започва

с кратко природно описание, на фона на което е изобразен юнакът водач, и завършва с
призив към тези, които носят „мъжко сърце и българско име“ да отхвърлят робството и да
поемат по пътя на борбата. Образът на юнака е представен като един достоен българин,
вестител на промяната към по – добро. Той притежава съзнанието, че робството е най –
голямото зло. Именно затова той призовава поробените си братя, които са потънали в
дълбок робски сън да се борят за свободата си. Оковите на робството може да се
отхвърлят само когато народът е поведен от най – достойните лидери.

В миналото хората са били роби на други хора, но в днешно време робството и

свободата придобиват нов смисъл. Човек може да е роб сам на себе си, на собствените
си постъпки. Но какво всъщност значи това? От една страна можем сами да се поробим
от страх. Страх от това, какво ще кажат другите за нас при направена постъпка. Страх да
не бъдем критикувани, осмити или унижени. От друга страна, ние може да си поставим
твърде високи, невъзможни цели и очаквания, които няма как да постигнем. Това чувство
може да ни разстрои психически, да ни „изяде“ отвътре.Тогава започваме сами да се
критикуваме и да си мислим, че никога няма да сме достатъчно добри. Така ставаме роби
на себе си.

Светът, в днешно време се движи от свободните хора, от тези със собствено

мислене. Точно те внасят промените и живеят пълноценно. За мен пълна свобода няма.
Хората винаги ще намерят някого, на когото да робуват. Животът на всеки човек е
контраст между робството и свободата. Да бъдеш роб или свободен е винаги право на
личен избор, защото хората са това, което искат да бъдат!