Между Хорозовата мелница и кръчмата се е спряла каруца,която очевидно

скоро ще поеме по пътя си.Към каруцата обкръжена от стражари се стичваха

селяните на селото изоставяйки работата по нивите си и работата в селската
мелница.Броят насъбрали се селяни е по-голям дори от този по време на
Великден.Причината за това невиждано до сега струпване е извършеното
убийство в къщата на Албена,която сега селските полицаи чакат за да отведат
в общината за разпит.Къщата на чиито прозорци и врата сега седят
въоражените мъже е сякаш белязана от убийството сравни ли се с вида на
другите измазани и приветливи селски къщи.
Някои селяни подтикнати от любопитството си се провъзгласяват за
свидетели на случая,а други твърдят че могат да определят как се е стигнало
до убийството заради случките на които са били преки свидетели.
Група от селяните давал показания как по време на селска седянка са видели
Албена да се разхожда из двора безгрижно докато другите домакини са се
приготвяли старателно за празника и са вършели домакинските си
задължения.Свидетелите казват на следстващите,че красивата девойка
нехайствала за мъжа си. Доказателство за нехайството й е фактът,че не са я
засичали нито при чешмата до кръчмата,нито в самата кръчма където до
преди дни работи мъжа й Куцар.
За мъжа й говорят като за запуснал се,тромав и прост човек, който само
работи без да се чува мнението му за каквото и да е.Неуморим като машина, и
целият в хлебно брашно работи целодневно.Към мъжа селяните нямат
никакво уважение и за тях той не е равен на тях и не заслужава особеното им
внимание.Хората от селото дори гласно изказват недоумението си как Албена
се е съгласила да пристане на Куцар като нея сравняват с хубава ябълка,а
него със свинята която я е изяла.Макар и отнасяйки се така пренебрежително
към мъжа на Албена се намират и хора,които ясно си спомнят как през
последните дни от живота си Куцар променя смирения си характер и се
пременя коренно ставайки постоянно нервен и ядосан.Приживе Куцар зачита
само едно мнение и това е мнението на Нягул който е майсторът на селската
мелница.Покойният съпруг се подчинява на всяка негова дума ала няколко дни
преди ужасното убийство двамата имат внезапна сериозна вражда.
Наред с всичките подхвърлени селски приказки из селото се бе разчуло,че
именно две годишното дете останало без баща разказва как през нощта майка
му хвърля престилката си в лицето на баща му, а един човек неканено влиза в
къщата им и напада баща му.Незнайният нападател е облечен с палто с кожи
по него.
Осъзнала,че няма как да се скрие убийството на мъжа й Албена се признава
за виновна ала не издава самоличността на нападателя.
Към всичките тези показания и твърдения на селяните се появяват още
нови,тези на дядо Власю.Старецът известен на съселяните си като
изключително общителен и винаги весел разказва как поредната вечер в която
се навърта около кръчмата за да прикани някой от пиещите да го почерпи
питие така улисан в разговори с него, забелязва човек с късо шаечно палто и с
кожи на яката. Старецът описва рус красив младеж чийто калпак му отива
назад по главата му заради рошавата му коса.Русолявият момък пита пиещите
за Албена,следи я с поглед цялата вечер.Следващия ден забелязал
действията на младежа от предходната вечер,Власю чува и за убийството на
Куцар.
Обожателят на Албена бива приятел на стареца ала чувството за правда на
Власю го кара да издаде заподозренията си на полицаите ала разпитан в
общината обвиняемият е пуснат заради липсата на
доказателства.Възрастният мъж бе сигурен,че който и да е убил Куцар ще
признае така както Албена щом бъде притиснат от властите.
Каруцата се задава към групата селяни и те виждат пременената Албена и
така познават нейното последно желание преди да бъде тя осъдена.Селяните
с висок глас започват да се дивят как в такъв момент Албена ще иска да се
издокара сякаш отива на сватба или на празник,а други я определят като
главозамаяла се заради собствената си красота.
Разлютеният старец замахва продължително пред себе си като смело казва на
попиталата го селянка,че се приготвя така да удари минаващата с каруцата
Албена ако мине достатъчно близко защото за него девойката е нищо повече
от една лека жена.
Дошла достатъчно близко до селяните Албена видяха,че този път тя не се
смее,очите и са безпламенни а са сведени засрамено под тънките вежди
гледат в земята.Момата се е пременила в син сукман и къса скуртейка с
лисици и върви с ръцете си отпред сякаш отива да се моли в църквата.Така
страдалческата фигура на разкайващата се се вижда по-привлекателна на
познатите й селски мъже.Така променена задържаната оказва влияние върху
жените,които сега мълчат а старецът стои мирен забравил силното си желание
да я удари с тоягата си.
Докато Албена преминава през редиците от хора,които я заобикалят от двете
й страни започват да се чуват жални плачове.Осъзнаваща вината си и
потънала в разкаяние момата поименно се извинява на близките си там
застанали в тълпата.Едвам удържащите талпата стражари чуват и вика на
Власю,който ги надумва да пощадят невярната съпруга но той остава нечут.
Заобиколена от войници момата сяда в каруцата очакваща да бъде отведена
за присъдата си,когато изведнъж стражарите довеждат детето й.Макар и
съгрешила и издадена именно от него,майката прегръща детето си а това още
повече повлиява на вече оплакващите я селяни.
Изведнъж мелницата спира,а от нея излиза Нягул.Проправящ си път между
съселяните си и против на очакването,че е дошъл просто за да види
задържането на невярната вдовица,мъжът облича палтото — късо и шито
палто с кожена яка.
Макар и нареден от един от стражарите да слезне от каруцата Нягул смело
заявява,че няма да го направи понеже той е убиецът на Албеновият съпуг.
Смаян Марин Чокоя,селският наместник пита Албена дали думите на
предалия се мъж са истина при което момата потвърждава заплакваща с
натежало сърце.В момента в който потвърждава самоличността на
съучастника си сякаш като събудени от сън съселяните й забелязват
приликите на Нягул с първоначално описаният извършител на убийството.
След преминалата секунда на изумление съселяните на Албена започват
отново да я обиждат и пъдят от селото.Усетил същинска гняв Власю вдига
отново своята тояга за да удари момичето,което той отново поглежда като
разтрогваща поредно семейство.
Мъжете в селото преди така съжалили се над разкайващият й се и помръчен
поглед сега завладени от ревност за това,че Нягул е мъжът до нея отново я
хулят с погледи.Наред с всичките объркани и разгневени селяни е и
Марин,който познаващ Нягул и имащ го за честен и почтен мъж имащ жена и
деца,отново отказва да остави каруцата да потегли преди мъжът да е слезнал
от нея.
Заставащият напълно зад действията си Нягул отново отказва да се подчини и
да остави Албена да поеме цялата вина.Наместникът заръчва на кехаята да
повика майка му колкото се може по-бързо.
Каруцата с обвиняемите потегля към общината за да могат те да бъдат
разпитани от следовател докато от мелницата дотичва остаряла безвременно
слаба възрастната майка на Нягул.Разбираща от съселяните си за случилото
се със сина й и недоумяваща,жената се втурва след отдалечаващата се
каруца.Видяла,че е прекалено късно за да настигне каруцата,която отвежда
синът й за присъда на убиец,жената пада безсилно на земята и покрила с ръце
лицето си започва безутешно да плаче.