Като мътен порой се спускат кърджалиите от Бакъджиците надолу към полето.

На чело с белият си кон и дружината си е Индже,след него с викове и жажда за

кръв пътуват кържалиите на Сиври, Едерханоглу,Дели Кадир и други
главатари.
Такава група се вижда рядко- анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и
капъсъзи. Някои от тях са грозни, страшни.Някои са облечени само в дрипи,,
някои в скъпи дрехи, натежали от сърма и гайтани.Всички те са въоражени,а
някои от тях носят оръжия не подходящи само за война,ами за същинска сеч-
алебарди с широки остриета като на сатъри, железни куки, боздугани, къси и
дълги брадви.
Времето е хубаво,началото на пролетта е ала там където се събират
дружината на Индже се вдига такава прах,че човек лесно може да помисли че
се задава същинска буря!На пръв поглед Балкана изглеждаше спокоен,ала
вгледаш ли се от идното село можеш спокойно да видиш в далечината горящи
огнйове или такива,които биват вече потушени.Тези огнъове идват именно от
охраняващите планинския проход,които с тях предупреждават на идните села
и техните жители да бягат,защото кърджалиите идват към тях за да нападнат и
да ги опустошат.
Индже изпреварва дружината си,оглежда се и вижда в действителност колко
пусто и тихо е полето-нито овце на пастири,нито от някъде да се чуят звънците
на вратовете им,не пропява дори и птичка.Командирът на дружината ясно
вижда колко изоставени и обрасли са нивите по това време в което те трябва
да са засяти и поддържани от хората в селата.
Потънал в мисли Индже се откъсва от тях,когато чува в далечината виковете
на идващите кърджалии,които ясно се бяха устремили точно към виждащото
се в далечината село Урум Еникьой
Самото село все още издава по себе си,че в него има живот-белеят се хубави
къщи,градините са поддържани.Може да се види и една черква на чийто купол
се извисяваше кръст светещ ярко под слънчевите лъчи.Макар и да е близко с
дружината си както и с дошлите кърджалии в идното село все още никой не
забелязва присъствието им.
На всички зад Индже им се струва,че Индже обмисля начинът на нападението
им над нищо неподозиращото село,но грешат.Командирът дава заповед за
издигането на лагер.
Макар и изненадани от решението на своя главнокомандващ войниците
остановяват лагер и издигат високата палатка за своят предводител настрани
от тяхната обща.Индже се отдава на почивка и размисли сам в палатката си,а
събралите се негови войници започват дълго обсъждане.Кърджалиите
изказват тревожността си относно Индже,видял им се променен,по-
конфронтиращ и мълчалив,той им се струва не изцяло готов за предстоящото
нападение.
Пролетта след като Индже бива ранен в гърдите в предишна битка вестоносци
разгласяват,че всеки опитен за себе си войн,който е и добър ездач може да
заповяда при него за да бъде част от неговата войска.За няколко дни,при
Седемте кладенеца,поляната където се е настанил командира се пълни с
желаещи мъже.Заради многото желаещи както и в този момент пред палатката
на главнокомандващия седят наредени Кара Коля и неговите хора пазейки го.
Решили след преговори да нападнат без Индже кърджалийците нападат нищо
неподозиращото село Ерум Еникъой.
Неподозиращият случващото се Индже,отдал се на почивка в палатката си се
връща обратно във времето,преди шестнадесет години.Спомня си денят в
който бе попаднал на погрома на Кара Феиз и неговите карджалии след като са
срещнали отпор от селото,което искат да плячкосат.Видял отчаяността на
Феиз Индже,уверен в себе си и войската си напада селото и демонстративно
показва на погромения Феиз с каква лекота сравнява селото със земята.
Същата вечер Индже изпраща хората си да намерят човек,който да им издаде
вътрешна информация за шарампола.Хората му залавят воденичар от
Постоловите воденици,който за да спаси живота си издава информацията
нужна на Индже за да завземе полското укрепление на града.Тази нощ
петдесет избрани от главатаря си кърджалии вкарват в клопка стражата на
укреплението и ги избиват.
Индже и Кара Феиз,заедно с дружините си пристигат в завзетото вече
укрепление по изгрев слънце,избиват жени и деца наред и въпреки показания
отпор на селцето то намира своя погром не дълго след изгрева на слънцето.
Селските къщи все още горят,варварите се радват на плячката,която Индже
им отстъпва отдал се на почивка и засищащ глада си в Бачковия хан на
селото.Главнокомандващият се радва на моми слугини треперещи от страх
пред него.След значително количество алкохол касапинът отново показва
раздразнителния си нрав и бива завладян от нова мисъл.Кърджалията иска
селото да намери шивач,достатъчно умел да премени окървавените му и
скъсани дрехи с чисто нови.Пиян и дързък,безсрамен Индже пита шивача коя е
къщата му за да я запази и той с треперещи ръце му отговаря макар всичките
къщи в селото да са опожарени и някои от тях все още да горят и чернят
въздуха с горенето на останките си.
В картината се появява непозната за всички млада жена,която устремена към
Индже дори войската му не съумява да спре.Чул силен вик кърджалията
излиза от гостилницата,за да бъде пряк свидетел на случващото се.
Виждал много жени и наслаждаващ се на тяхната компания колкото
поиска,кърджалийският командир е привлечен не от видната красота на
момичето ами от факта,че тя седи пред него с радостен поглед насред
опустошеното село,протегнала ръце.Фактът,че докато цялото й семейство
може би е избито както и близките й,а в очите й нямаше капка
омраза.Завладян от чистотата в погледа и душата й Индже зарязва всичко
окол себе си.Пауна,отведена от кърджалииския началник става негова жена и
колкото и да си мисли гордият водач,че тя ще бъде поредната жена в живота
му,той се променя за жалост не и положително.
Индже става по-дързък,строг,безмилостен знаейки,че жена му язди редом с
него.Един ден всичко преминава границите си,когато Индже губи безпричинно
търпението си и уважението си към жена си,която вече го е дарила със син.
Пиян и жаден за плячкосване на идното село в което вече се е разгоряла битка
той изгубва контрол.Убиващ сина си с един замах на меча си,а нея
разплаквайки и унижавайки и слагайки най-назад в редиците си,насред пътя
към поредното плячкосване той я губи завинаги.
След като губи Пауна и не може да я намери отново,помнейки студеният й
поглед който го вбесява Индже става още по-кръвожаден и
безмилостен.Минават се шестнадесет години в които кърджалията плячкосва
завладян от себеомраза за дето любимата му го оставя с разбито сърце и
откакто убива хладнокръвно сина си.
Не искащ да си спомня и капка човечност,главатарят плячкосва поредното
село ала тогава нещата в живота му рязко се променят.Животът го среща с
поп,който завладян от мъка заради многобройните му жертви и неговата
жажда за кръв го проклиня.Попът макар и убит от него накрая завинаги остава
в съзнанието му с думите си и с горящия си от омраза към него и болката
която отново е причинил за имането на материално.
Сравнили поредното село с земята Индже и войската му отново поемат път
ала така умислен главатарят бива прострелян и губи равновесие падайки от
коня си.Виновници за това биват дружината на Сяро Барутчията в чията
клопка толкова лесно попадат.
Прекарал значително време на легло възстановявайки се след
прострелването Индже се опитва да отърве мислите си от Пауна и да спре да
чува в главата си думите на попа в последните му мигове преди да бъде
посечен от него ала в крайна сметка не съумява да го направи.Главният
касапин знае,че отвън палатката му го чакат мъжете му,които са готови да
потеглят и плячкосват веднага щом той покаже лицето си пред тях.
На следващата сутрин командирът изпраща вестоносци,които да осведомят
четата му,че превратът към него се наказва със смърт и тези новини наистина
озадачават всичките му привърженици.След дълги премисляна и
интерпретации на думите на главатаря си мъжете разбират думите му като
плануван нов удър,който ще бъде единствен по рода си като жестокост.
Излязъл сред придошлата си към него като морска вълна дружината,Индже
бива пременен с новите си дрехи ала на главата му вече не стои турската му
чалма.Чалмата му бива заменена с висок самурен калпак с обърнато настрани
дъно,а там където той се закопчава седи пауново перо.
Когато премененият командващ се качва на красивият си бял кон войските му
чакат с нетърпение той да даде посоката,обратно към плячкосаното село и в
посока на неподозиращите села пълни с материални облаги ала за изненада
на всеки един от тях главната ръка посочва пътят обратно.Шокирани всички се
качват по конете си,а голяма част от войската моли другия главнокомадващ
Саври да ги поведе към плячкосване вместо премислилия Индже.
Послушал хората си за да не изгуби уважението им и за да не се лиши от нови
богатства Саври потегля към Урум Еникьой,а Индже с хората си продължава
пътят си обратно.
В тази минута в която полето което до сега е бивалагер на варварите се
появява до сега крил се мъж,нито прекалено млад,нито прекалено
възрастен.Гърбавият мъж с неугледен вид намира една стара ръждясала,но
все така годна за изстрел пушка която бива оставена от неизвестен войн
варварин.Горд от новата си находка гърбушкото взима пушката със себе си и
отново избягва в гората от която идва.
Селяните на селцето Урум Еникьой предусещащо нападението се изтегля в
гората за да се скрие ала охраняващите селото войници ги осведомяват,че
плячкосващата войска се е изтеглила по пътя обратно.
По-смелите мъже отново слизат в селото,главнокомандващи изпращат хора от
войските си да проверят дали новините са истина и дали това не е клопка на
кърджалиите ала след прекарано достатъчно време в наблюдение хората
започват да се връщат обратно в селото си.Точно когато всичко изглежда
спокойно се чуват два изстрела на пушка,които карат жените отново да
помислят че са варварите в нападение ала успокоени от стражата всичко
отново притихва.
В нощтната селска картина отново се появява гърбушкото,селянинът е
изкарал своите свине сякаш дори не е могло да има потенциално нападение.
Разпитващите го селяни разбират,че кърджалиите наистина са поели пътя
обратно,а изстрелите които са дошли по-рано от реката са дошли именно от
тази пушка която той държи застанал пред тях.Воден от жажда за внимание и
признание като селски герой гърбушкото излъгва съселяните си,че се е сдобил
с ръждясалата пушка след като е погубил един от варварите.Не повярвали му
селяните започват да го хулят,кълнат а събралите се жени започват да
обсъждат истинността на родословието заради факта,че дори майка му
лъжесвидетелства и го нарича понякога свой внук.
Нахулен мъжът се прибира вкъщи при нищо неподозиращата за развоя на
събитията възрастна жена и й иска хляб за да засити глада си.Отговорила му
нормално,че не се намира такъв жената бива незаслужено уплашена от
насочено насоченото към нея оръжие от собственият й син.
Ядосана заради действията на сина си бабата отвръща защитавайки се ала в
свадата им синът й нанася захапката си върху едната от ръцете на жената
която започва да кърви от раната.Наранена от действието на собственото си
дете бабата снижава гласа си предала се пред факта,че момчето видно се
очертава насилник като починалия си баща.Възрастната жена отново се
потапя в болезнени мисли за миналите дни след нечовешкото поведение от
гърбавия си син.
Върнал се обратно в Румъния Индже остава без повечето от войните си,които
се поддават на жаждата си за плячкосване и отказват да продължат
пътуването си с него без да имат посока към село,което да плячкосат.Една
нощ Сиври и войската му избягват също обръщайки гръб на новите идеали на
вразумилия се Индже.Пътят си с него разделят и Едерханоглу,после Дели
Кадир и всички други главатари. С Индже остава само Кара Колю и дружината
му —триста войници на черните си коне.
По пътя си обратно редом с Кара Колю,дружините виждат само превърналите
се в пепелища села,а сред него се скитат прегладнели селяни докато
плачовете на жени загубили децата и мъжете си огласят въздуха около им.
Индже изпитва гняв към себе си който не секва,вижда пред себе си мъртвата
вече обична на него Пауна,съсеченият от самия него малък невръстен син.
Често главатарят вижда съвсем друга картина-усмихнатата си любима,синът в
ръцете си,но накрая винаги разтърсва главата си в отрицание не желаещ да
потъва в непостижими мечти признавайки пред себе си вината си.
В поредият ден от пътешествието си кърджалията намира пред себе си и
своите войни група жени орящи своите градини ала за него те погребват
мъката си,която именно той е причинил в отминалите дни.Понечил да ги
заговори той вижда как орачките се разбягват от ужас познали кой седи срещу
тях със своята армия.Пред него остава да стои един старец,превит от
старостта си помагащ с бастун да направи дребните си бавни крачки.
Изумен от смелостта на възрастният селски мъж Индже го пита защо и той не
е избягал от страх като жените,а старчето отговаря че вече се чувства
прекалено стар за да се страхува за живота си пред друг освен пред Бога.
По време на разговора между главатаря и старчето войската се разпуска за да
напои конете си,за да утоли и собствената си жажда след като уж смелото,но
доловимо треперещото старче ги упътва до близката чешма.
Старецът се представя на Индже като не подозира,че те са касапите от които
са избягали с писък жените,които е пазел докато са орали.Дядо Гуди от
Чукурово потвърждава на главнокомандващия,че виждащото в далечината
село е тяхното родно.
Дядо Гуди,който само е чувал за Индже,неподозиращ че именно той седи сега
пред него му предлага управата на селото и да го пази именно от набезите на
другите главатари.
Промененият глашатай изважда кесията си и подава монети на Гуди като
нарича по една жълтица за всяка една работна ръка на тази нива.
Имащ вече цел кърджалията отприщва бързината на коня си с удъра на
камшик,а хората му се връщат бързо по конете си и усетили нагласата на
водача си бързо запрепускат след него и коня му.
Без време се разнася новата слава на Индже,именно тази на на прогонител на
глашатаите и бесителите. Индже сам прогонва сега кърджалиите, посича
хайдути и крадците по пътищата. Първият понесъл гнева му бива отказалият
се от него преди време Саври.Въпреки опита за преговор който промененият
главнокомандващ прави,Саври неуважително пропъжда хората му от земите
си,а това само отприщва още повече гняв в Индже и така заедно с войската си
разгромява Сиври и войската му.Войската на Саври е бавна заради
натоварените с плячка коне и така войската му не съумява да се пребори с
бързите действия на кърджалийската войска.Надменният главнокомадващ е
изгорен на клада от побеждаващата група по заповед на нейния глашатай.
Индже събужда страх и в по-високопоставените заловили се с нечисти дела
управници,които от страх поправят нечистите си намерения.Индже се
превръща и в подкрепа на хората в нужда.
За две години кърджалийският глава обезопасява всички пътища и наема
девойка от Жеруна да донесе със стомни вода чак от Седемте кладенци.След
едноседмичен поход момичето се връща недокоснато от никого защото който я
е видял е разбрал,че е поръчничка на Индже.
Индже отново започва ново пътуване до Бакъджъците,а по пътя си вижда
промяната която той сам е положил с действията си-нивите са засети,чуват се
песните на работните и спокойни орачки,чува се дори и птичия песен.Чул
красивата песен на орачките глашатаят спира за да ги послуша и чува името
си в песента.Чува как пеят за неговата милостиня,чува и за добродетелта си
както и на своята войска.
Усетил топлина в песента Индже за първи път проплаква в живота
си,проплаква от радост и трогателност.
По време на празника Света Троица селцето Урум Еникьой има своя
събор,Индже използва случая за да слезе долу в селото.Главатарят е
приветстван от цялото село заедно с войската си и Кара Колю,уважават го и
старите висши войводи.
Намират се и хора,които въпреки всички действия на Индже не вярват в
чистите му намерения и искат да възстанат срещу него като касапинът,който
познават ала срещат съпротива от собствените си съселяни,които твърдят че
кърджалията и хората му бива да бъдат посрещнати с иконата на Светата
Троица и нагостен с хляб и сол.
Разбрали за пристигането на войската и техните предводители хората излизат
от черквата заедно с попа и големият кръст.Наред с посрещачите се появяват
бащата на Пауна,някогашен враг на Индже Сяро и самата Пауна.
В Сяро няма и капка омраза,която се е таила у него с години а само жажда за
изказване на благодарност към мъжа на белия красив кон.
Конникът възспира развълнувания си кон и пред него се мярка така неугледния
гърбушко,който носи залебязаната от конника пушка.
Имащ нагласата за подобаващо посрещане и празник Индже заповядва
неугледния мъж да му предаде пушката.Стиснал в себе си намерената пушка
Гърбавото обръща гръб и бива последван от шегуващият се Индже настояващ
за получи от него оръжието,което не му принадлежи.След хумористично
гонение глашатаят се отказва ала в момента в който поема пътя си обратно за
да се наслади на тържеството бива прострелян върху коня си.
Майката на гърбавият убиец, баба Яна Калмучката чувайки проницателните
викове на плачещите за простреляния жени се втурва към групата от хора
макар и възнамеряваща първоначално да стои и наблюдава отстрани
празника.
Раненият Индже,героят на всички бива опрян на стената на близка
къща,лежащ в собствената си кръв прострелян.След неуспешен опит да
избяга от местопрестъплението Гърбавото бива доведен от двама войници,
Добри и Вълчан
Успялата да се добере до Индже баба признава,че виновникът е нейният син
ала съзрял го,в очите му той вижда очите на своята така винаги любима
Пауна.
Познал себеомразата,видял сълзите на вдовиците и почернените майки чиито
деца е убил Индже нарежда на кърджалииската си войска да не закачат
гърбушкото като дори му подава своята кесия със жълтици.За глашатаят той
никога не ще откупи вината си,примирява се със смъртта си като неговият
найп-сетне дошъл час.
Чак сега придошлият до него Сяро отказва да повярва в смъртта на някога
омразния си зет,но тя е факт.
Безжизненото тяло на греещият до скоро Индже се отпуска назад и
пада,идващите писъци на жена не са заради поредната негова сеч,а защото
него вече го няма.Хората му отказващи да приемат,че техният водач е мъртъв
го молят да се свести,викат го и чакат да им отговори ала това не се случва.
Индже войвода е мъртъв.