Произведени Автор Жанр Особености на Герои Теми, образи, Опозиции Идейни Забележки

е композицията мотиви внушения

„Железният Димитър Роман Четири части, Султана, Родното и чуждото, Родно – чуждо, Родът и домът I част от
светилник” Талев всяка част има Стоян, Лазар, родното чуждо; традиционно се градят и тетралогия
епиграф (мото) Ния, Божана, родът и народът; (старо) – ново, отстояват с
– цитат от Катерина, светлината и светлина – цената на
фолклорна Рафе Клинче, желязото мрак, жертви; словото
песен; Аврам Немтур (железният материално – и изкуството са
композиционна светилник), духовно, морал дар; любовта е
рамка - словото - любов изпитание
сватбата
„Бай Ганьо Алеко Очерк (разказ, Разказ в Гедрос (герой Родното и чуждото Морал – Интелигенцията Последен
журналист“ Константинов фейлетон) разказа, разказвач), не като етнически, а деградация на като носител на фейлетон от
композиционна Бай Ганьо, като етически ценностната морала е книгата „Бай
рамка Дочоолу, категории, властта, система изблъскана на Ганьо“
Гочоолу, журналистическата (подлост, заден план, в
Гуньо етика, демагогията хамелеонщина, обществото
Адвокатина, опортюнизъм, господстват Бай
Данко лична изгода) Ганьо и
Харсъзина сподвижниците
му;
новоизградения
т български
социален свят е
абсурден
„Балкански Станислав Комедия на Две действия, Жена с Родното Думи – дела, Драмата на Заглавието
синдром“ Стратиев абсурда фрагментарност проблем, (балканското също профанно – почтения човек, отвежда към
Бяла Врана, е родно) и чуждото възвишено, живеещ в представата
Мъж от Бели (извънземното – безвремието непочтен свят. за болест
Искър, цивилизация, която на своето – и Свят, в който
Жена- не ни разбира); устремът на дела и думи
символ, разминаването модерната много рядко се
Директор, между думи и дела, цивилизация припокриват.
Кум, малкият човек, Изостаналост,
Бай Цончо, изгубен в лична изгода,
Йовчо, Печо, алогичния свят властта като
баба Кера, сила.
Извънземно
„Паисий“ Иван Вазов Ода Епиграф, Паисий Темата за паметта, Мрак – Само чрез Средищно
 триделна (демиургът познанието и светлина, словопознание за място в
композиция, на самопознанието, – мълчание, миналото и цикъла
композиционна българския невежеството и високо – ниско,славата може да „Епопея на
рамка, чудо свят) забравата и памет - забравасе осъществи забравените
просветленото националния “ библейска
време на идеал. образност
съзиданието Паисиевото
слово сътворява
българския свят
„История“ Никола стихотворение Основен Малкият Паметта за Памет – Малките хора Характеризир
Вапцаров композиционен човек и миналото и забрава, старо незаслужено са а се с
похват е Историята незаслужената – ново, бунт – изтикани в ъгъла. диалогичност
антитезата забрава за малкия примирение, В търсенето на и
човек, поезията и живот – велики личности полемичност
силата й да въздаде съществуване, и събития
справедливост история - историята
поезия пропуска кое е
истинското й
съдържание.
„Ноев ковчег“ Йордан Фрагментарен Тринадесет Обединяваща Спасението, слабата, Човек – Човек е загубил Заглавието
Радичков роман отделни та фигура на неустойчива и природа, памет своите препраща
произведения с разказвача, податлива човешка – безпаметство, нравствени към
различен обем Въшкарчето памет, разкъсаната реалност – устои, в света на библейския
и жанрова Хлебарките, връзка между човека фикция, животните има мит за Ной,
принадлежност, Левски, и природата повече който
композиционна Емилиян благородство трябвало да
рамка Станев, отколкото в спаси
Космически човешкия. живота от
удавник Потопа.
„Борба“ Христо Ботев Стихотворение Три смислови Лирически Свободата на Разум – Осъзнатият човек Астрофичен
(философско) цялости + говорител, личността, глупост, е изправен пред текст
поанта борците, справедливостта и свобода – покорството на
тираните равенството като робство, борба слабите и
ценност във всяко – примирение притворството на
едно общество, силните. Той е
разумът и вярата в готов да се
прогреса изправи срещу
целия свят, за да
постигне мечтата
 за свобода,
братство,
равенство
„Андрешко“ Елин Пелин разказ Максимално Андрешко, Бедността , Село – град, Държавата е Диалогът –
изчистена – съдия- солидарността човек – мащеха за участва в
завръзка, изпълнителят между ближните, държава, вълка бедния, законът изграждането
кулминация, Станоя противоречията – овцата, богат е във вреда на на сюжета
развръзка между селото и – беден. социално
града, за човека като немощния,
жертва на трудът е
държавната власт, страдание,
доброто и злото в измъкването от
човешките сърца блатото на
бедността е
непосилно, а
оцеляването е
възможно само
чрез хитруване.
„Приказка за Христо Сатиричен, Мото; Дяволът, Приказните мотиви Горе – долу, Пътят е Основен
стълбата“ Смирненски алегоричен симетрична момъкът, за пътя (слизането мизерия – изпитание и похват при
разказ; притча композиция – плебеите, на долната земя, богатство, когато човек построяване
краят отразява принцовете тук изкачване по добро – зло, поеме по него, то на текста
началото. стълбата), за непримиримост трябва неотлъчно е алегорията
изпитанията и към неправдата да следва целта
наградата – амбиция да си, но не и за
изкачиш сметка на морала
стълбата и съвестта си.
„До моето Христо Ботев Изповедно Девет строфи с Лирически Любовта към Памет – Любимата Диалогът е
първо либе“ стихотворение по шест стиха. Аз, либето либето, любовта към забрава, живот привързва героя непряк,
Преход от народа и любовта – смърт, към родовия изстрадан
интимния свят, към борбата и свобода – свят, което за монолог
свързан с свободата, сватбата робство, песен него е гибелно.
миналото, към смърт - плач Той вече е знае
осъзнаването и кое е най-
саможертвеното ценното в живота
бъдеще му и е направил
своя избор.
„Новото Иван Вазов Елегия (химн, Седем строфи с Героите, Изграждането на Смърт – България е Част от
гробище над траурен марш, по пет стиха поетът, пантеон на безсмъртие, мотив, стихосбирката
Сливница“ реквием) (петият скъсен) „майките националния памет - забрава основание, „Сливница“
свети“ героизъм, вдъхновение и
увенчаване на дом. Онези,
подвига, забравата които жертват
на подвига е позор. живота си за нея,
будят гордост,
възхищение и
преклонение
„Крадецът на Емилиян Повест Дванадесет Елисавета, Войната, гладът и Живот – В света на Заглавието
праскови“ Станев части, рамково Иво епидемията, смърт, война – войната с предприема
разказване, Обретенович грехът, загуба на мир, свое – нейната скриване на
разказ в разказа, Михаил човешкото, чуждо, жестокост и една
ретроспекция, (полковни милосърдието и привидно – убогост любовта човешка
композиционна кът), чувствителността, реално, рай – няма място, идентичност
рамка ординарец, грубостта и ад, изобилие - обречена е. зад общото
Марьола примитивизма лишения Търсенето на и изначално
(слугинята), щастие в негативно
учителят любовта е определение
(разказвач) обречено. „крадец“
„При Рилския Иван Вазов Стихотворение Осем строфи, Природата, Природата – дом на Мит – Цял един Природата е
манастир“ (ода) всяка от които лирическият човешката душа и реалност, горе житейски цикъл едно от лицата
започва с Аз божествено – долу, живот бива осмислен в на родината.
анафората Сега селение, спасение – смърт съзвучие с
съм у дома!, от социалния хаос. (преливане, а природата.
поанта Тя е свят на не опозиции) Обожествената
спокойствие и природа е онази
свобода поетична
територия, в
която
традиционализмъ
т на конкретното
описание се
свързва с
модерните теми
за душата, духа и
творчеството.
„Градушка“ Пейо Яворов Лирическа Шест Селяните, Страданието и Надежда – Страданието е Многогласн
поема фрагмента, градушката, невъзможността отчаяние вечно, човек е ост (глас на
първият и Ваньо, човекът да се измъкне безсилен срещу лирическия
 последният Сивчо от него, кръстът природата, която говорител,
фрагмент (знак за молитва и може да го дари с на селяните,
създават част от човешката благодат, но по- на бурята)
усещане за физиология), често вдига
кръговрат на погледите на човека – безмилостна
страданието към небето и към ръка, за да го
земята накаже и да убие
надеждите му.
„Спи езерото“ Пенчо Лирическа Две строфи, Езерото, Покой и хармония, Горе – долу, Търсейки От
Славейков миниатюра принцип на буките блян, символично покой - трепет хармония, стихосбирка
кръговостта отношението човекът е на та „Сън за
между реалността границата между щастие“
на външния свят и покоя и смъртта.
реалността на Душата се
душата освобождава от
тялото, от
зависимостите на
тленното и
потъва в
истинското,
безпрепятствено
съзерцание.
„Аз искам да Димчо Елегия Кръгова Лирическият Обречената любов, Надежда – Споменът е Първоначалн
те помня все Дебелянов композиция, Аз, макар и свръхценна обреченост, убежище за ото заглавие
така” известна любимата не е възможно да смърт – живот двама. на творбата е
огледалност (Морна) бъде опазена. след смъртта Съзнателно „Елегия“ има
свързва първото извайван в и посвещение
и последното настоящето, за да „На Зв.“
четиристишие съхрани частица
от него за
бъдещето. Стаено
е желание за
вечност отвъд
тленното.
„Колко си Христо Фотев Стихотворение Рефрен, Лирическият Възхищението, Загуба – Усещане за Фотев избира
хубава!“ композиционна Аз и желанието, опазване (на всеобхватност за заглавие
рамка любимата възторга на любовта) на любовта – всекидневна
влюбването, чувство, което фраза, която
прониква във отказва да
 всички човешки надгражда
дейности и сложности и
осмисля прилича на
цялостното обикновен
съществуване. израз на
възхита.
„Посвещение“ Петя Стихотворение Стихотворение Лирически Темите за любовта Страх – Свободата на Чрез
Дубарова то не е Аз и и страха увереност, личния избор е в заглавието
разделено на любимият мечта – противовес на лирическият
строфи. реалност, мрак обществените субект
Ритъмът му е – светлина условности и изписва
единен. общоприетото. знаците на
Организирано е Любовта е своята
в двойки разностранна посветеност
съседни рими. трансформация. и ги насочва
Така творбата Важно е не само към
се излива като да бъдат любимия,
ритмична, захвърлени като
римувана, оковите на едновремен
песенна цялост. страха и но с това
предразсъдъци дарява и себе
те, трябва си
мисията на
облагородяване
то да бъде
основна
мотивация в
любовта.
„Спасова Елин Пелин Разказ Описание на Дядо Вяра и надежда, за Болест – воля Когато светът е Двете думи
могила“ одухотворена Захари, търсене на за живот, несправедливо в наслова
природна Монката избавление от страдание – устроен, назовават
картина, болести и спасение, спасението от мястото на
диалогът страдания справедливост земните събитието и
разкрива – неправда страдания е съчетават
емоционални възможно само конкретно-
състояния, на оня свят. обективния
хронологична и символно-
последовател метафоричн
ност ия план на
 текста.
„Молитва“ Атанас Стихотворение Четири Лирическият Драмата на Живот – С пробуждането 4 е едно от
Далчев (лирическа четиристишни Аз познанието, неживот, на сърцето и с символните
изповед) строфи, които (интелектуал течащото простота – прозрението за числа на
разгръщат ецът) безсъбитийно сложност, светата простота кръста –
лирическия време, неживеният на знакът на
сюжет. живот, молитвата, съществуването страданието
пътят към другите се осъзнават като и спасението,
необходими и на
възможни молитвения
радостта от жест,
човешката надеждата и
близост, вярата.
надеждата за
споделяне на
даровете на
живота, вярата,
че човек ще
успее да
проговори езика
на общуването,
който ще го
свърже с
другите.
„Вяра“ Никола Стихотворение 9 строфи със Лирически Насоченост към Живот – Животът е Стилистична
Вапцаров (лирическа стъпаловидни Аз бъдещето, животът, смърт, вяра – ценност, защото употреба на
изповед) стихове. вярата и личността отнемане на дава възможност главна буква
Двуделна в тяхното единство, вярата на човека да за живота.
композиция – екстазно осъществява своя
първата част е изживяване на съзидателен
обвърззана с идните дни като потенциал.
ценността на коректив на Вярата е
живота, а втората настоящето. насъщна
– с тази на вярата необходимост.
Животът без вяра
е невъзможен
„Ветрената Елин Пелин Разказ Ретроспекция Дядо Облагородяващата Младост – Трудът и Визуална
мелница“ към основното Корчан, сила на човешкия старост, вдъхновението интензивност
събитие, както Лазар труд, човешкото жизненост – дават сили на на
 и няколко Дъбака, състояние на вечно гибел човека да природните
ретроспективни Христина, търсене и потърси изход и картини
момента селяни непримиримост, в най-
намиращи израз в безизходните
творческия труд ситуации.
Любовта е ново
начало и за
човека, и за
общността.
„Песента на Йордан Разказ Циклично Сали Яшар Осмисляне на Минало – Личността се Заглавието
колелетата“ Йовков повтарящи се („салих“ – мястото и ролята настояще, подрежда чрезпоставя в
действия и този, който на труда в болест – труда и чрез своя фокус
емоционални прави междучовешкото здраве, дом - неговото образа на
състояния, добро, и общуване, път насочване къмпесента,
композиционна „яшар“ – да равносметката за другите. Чрезкойто отнася
рамка живее), изживения живот осмислянето му
към
Джапар, като дар, който
творческото
Шакире стои в основата
вдъхновение,
на човешкото и върху
съществуване,образа на
се постига колелетата
висша форма на
като символ
красота. на
движението.
„Балада за Виктор Повест / роман / Композиционна Малкият Присъствието на Духовно – Светът е Преплитане
Георг Хених“ Пасков новела рамка, Виктор, твореца в света като материално, безчувствен и на
обръщение на Марин, състояние на смърт – живот, убог, загубил е фикционално
разказвача към майката, изключение. В посредственост представа за то с
героя, Георг Хених своята творческа – гениалност, смисъла на автобиографи
ретроспекция, Франта и сетивност големият битова мизерия съществуването. чното и
аз-форма Ванда майстор е – душевно Творбата документалн
(ученици) облагороден и богатство и отправя апел за ото
въздейства на свой извисеност спасение на
ред облагородяващо човешките души
на околните. чрез изкуството.
„Две души“ Пейо Яворов Стихотворение Стихотворение Лирически Раздвоението, Ангел - демон Обречеността на Символният
(изповедно) то е изградено Аз страданието, прокълнатия, пласт на
от три строфи непостижимостта който заразява с творбата
от по четири на покоя и раздвоението и представя
 стиха, с съвършенството, обречеността си човешкото
кръстосани мъчителното всичко, до което раздвоение,
рими. безсилие пред се докосне. отчаянието и
Стиховете са големите въпроси Унищожението неспособност
насечени с на битието, (и та на човек
анжамбмани. чувството за самоунищожение да го овладее
обреченост, то) се оказва чувството за
изгарянето. единствената тотална
възможна изява обреченост.
на раздвоената
душа,
единствената й
връзка с външния
свят, представен
като безкрайни
проекции на една
смърт,
продължаваща
във вечността.
„Потомка“ Елисавета Изповедно Шест строфи. Лирически Откриването и Материално – Когато Женското
Багряна лирическо Три етапа - Аз заявяването на духовно, дом – стремежът на начало
стихотворение откъсването от собствената път човек е да обединява
стереотипите, идентичност, изживее трите най-
догадките за приемствеността, пълноценно важни
някаква друга, раздвоението, своя живот, той „действащи
различна независимостта, намира опори – лица“ в
предистория, свободата, в миналото, в стихотворе
осъзнато стигането до кръвта, в земята нието:
заявяване на собствената – и постига лирическата
себе си истина, изборът своята героиня,
независимост. кръвта и
земята.