ЛИС на Тема:

“Модерният човек между ангела и демона”

(Две души - Пейо Яворов)

Пейо Яворов е поет символист в началото на двадесети век.

Поезията му е пълна със скептицизъм, прозрения, страдание,
екзистенциални въпроси и противопоставяния. В текстовете си Пейо
Яворов търси тайните и смисъла на битието.
(+драматизъм)
Типично за него е раздвоението и терзанията на лирическия Аз.
Една типична дилема е модерният човек между ангела и демона.

В лирическата изповед на Пейо Яворов “Две души” ясно е

изразено раздвоението на душата на модерния човек между ангела
и демона. Резултат от тези две враждуващи стихии е страданието
на лирическия Аз, поради неясните граници между истината и
лъжата. Единствен изход от тази екзистенциална ситуация е
смъртта, която е израз на свобода за духа на Аза и сливане с
вечността.
(+творба за избора и раздвоението)
(+основните мотиви: търсене и не намиране)

Текстът е съставен от три строфи с по четири стиха, като

последните два стиха от всяка строфа са графично акцентирани,
защото съдържат ключови думи с важни послания за душевното
състояние на Аза. Има композиционна рамка, която е израз на
цикличност и лутане, в търсенето на отговор на вечни въпроси. Още
в първите два стиха раздвоението на духа на лирическия Аз е
представено като проблем. Двете души, които са в разпра и
нарушават вътрешния мир на Аза са ангелът и демонът. Ангелът е
образ символ на добро, мир, святост, духовна извисеност, както и на
връзката на човек с Господ. Пълна противоположност е образът
символ на демона, който символизира зло, грях и духовно падение.
Пламъкът, който също е образ символ е символ на възход, мир и
познание за битието от древногръцката митология, така и на
пламъка в Ада. Лирическият Аз се саморазрушава, защото е избрал
ангела и демона в себе си. Така той търси истината за човешкото
битие, затова пламъкът, ангелът и демонът са му нужни.
Етимологичната фигура “пламва двоен пламък”, както и
метонимията “две сърца”, са символ на раздвоението на вътрешния
свят на Аза, защото се опитва да намери смисъл в битието и
дуализъм на битието. Апосиопезата показва, че той не може да си
изгради ясна и пълна представа за живота. Това раздвоение мъчи
говорителя, макар у него да има надежда, че както фениксът
възкръсва от пепелта, така и той ще успее да намери вътрешна
хармония, чрез смисъла на живота. В края на текста е представено
нестихващото желание на духа да търси отговори дори след
смъртта. На лирическия Аз последният дъх му се струва, като
единствен начин за спасение от това раздвоение, което поражда
само агония. Също като единствен начин за намиране на отговорите
на екзистенциалните въпроси, сливайки се с вечността и оставяйки
след себе си пепелта, която е символ на натрупаната мъдрост на
Аза през живота му.

Раздвоението, което е породено от избора на ангела и демона

от лирическия Аз, го мъчи до часът когато поема и последния си
дъх. Враждата между тези две сили кара лирическият говорител да
стигне до прозрението, че единствено смъртта би му помогнала да
постигне душевен мир, а не непрестанното лутане и търсене на
отговори. Поемата представя обречеността на човека и вечната
борба между доброто и злото. Внушава не само чувство за
страдание, но и прозрение.

Допълни:

-образи символи
-образът на лицата
-реторичният въпрос
-съмненията на Аза, пепелта (двуизмерност)