Ноев ковчег

Йордан Радичков

От Ива Танева
 Заглавие
• Както вече стана дума, общото заглавие на творбата е изведено от общия мотив. При
този избор е от съществено значение, че прилагателното „Ноев“ не е членувано.
Подобно решение е парадоксално, защото Ноевият ковчег е единствен и определен.
Радичков заема библейската притча за Ноевия ковчег като фигуративна основа за
създаване на свой кораб: от различни разкази научаваме, че този кораб (ковчег) има
палуба, трюм, видими и осветени места, места, брулени от вятъра, както и тъмни,
непристъпни пространства на почти пълен застой. Така разказвачът настоява за
съществуването на един друг Ноев ковчег – този на творческото съзнание, в което се
пази крехкото, неустойчивото, а понякога и незабележимото. По такъв начин не само на
творческия процес се придават библейски мащаби и внушения, но и – обратно –
познатото от библейската притча зазвучава в перспективата на личното
 Композиция
• Тринадесетте отделни произведения в целостта на „Ноев ковчег“ са различни в своя обем и
повествователна настройка. Може да се каже, че встъплението („Космическият удавник“) и
заключителният разказ („Небето прокапа“) образуват повествователна рамка. В началото
виденията пред повествователния аз се откриват като необясними, непроницаеми, почти
зловещи, а в края виденията са почти изцяло в перспективата на спомена. Разположени във
високото - на палубата на Ноевия ковчег, а не в неговите по-долни и тъмни пластове, виденията
в края на произведението носят приглушена тъга. Тази връзка между началото и края обаче не е
пряко изразена и присъства по-скоро като потенциал за разбирането на произведението. И
изграждането на асоциативни вериги и лайтмотиви е в основата на композиционната цялост на
творбата независимо от различието на отделните разкази. Съществува известна
последователност при подреждането на разказите: едно до друго са поставени заглавия, които
не си приличат рити дори контрастират.
 Проблематика
• Преплитането на следите на историческото минало и местата на спомена в индивидуалното
съзнание представлява основен тематичен и проблематичен възел в „Ноев ковчег“.
Независимо от това, че основните картини в творбата изглеждат като напълно отстранени
от реално протичащото време, затворени в мрачна атмосфера все пак повествователят
нерядко поставя ясни хронологични ориентири. Това обикновено се случва в
повествователните отклонения, когато някаква неочаквана асоциативна връзка открива
предаването на спомен или реално случило се събитие. Характерен е примерът от
встъплението, при който сред почти халюцинирани образи – първоначалното видение на
космическия удавник – азът включва преживяването от свое, по всяка вероятност служебно
посещение на Световното изложение в Осака през 1970 г.: японски копринени торбички е
втъкани йероглифи, от които при натискане на скрит механизъм се разнася зловещ смях.
 Страници
• Стр.5
• Стр.6
• Стр.8
• Стр.11„
• Стр.19