“ПОСВЕЩЕНИЕ“ НА ПЕТЯ

ДУБАРОВА
12-ТИ КЛАС
План на урока
1. Петя Дубарова – жизнен и творчески път
2. Стихотворението „Посвещение“
3. Проблеми и конфликти
4. Идеите, ценностите, посланията
1. Петя Дубарова – жизнен и
творчески път
◦ Петя Дубарова е родена на 25-ти Април 1962г. в
Бургас и от съвсем малка проявява интерес към
книгите, поезията и изкуството като цяло. Нейни
стихотворения се появяват в различни списания
още когато е само на 13 години, а след като влиза в
английската езикова гимназия в Бургас, поезията ѝ
постепенно става известна из цяла България.

◦ Макар и за нея да казват, че е най-младата сред

големите творци на България, тя не се
главозамайва от славата, а просто следва мечтите
си – да чете, да пише, да учи английски и един ден
да следва литература в Москва. Тази нейна мечта
минава, през отлични оценки и отлично поведение.
◦ В поезията ѝ си личи искреното ѝ желание да прави света по-добър, да го изпълва с
усмивки и да раздава от своето собствено щастие на другите.

◦ Когато е на 16 години, Петя Дубарова е поканена да участва във филма „Трампа“ на

Георги Дюлгеров. По време на снимките на филма в Боровец, тя се запознава с
шведски турист на име Пер, който я кани да танцуват блус. Петя се влюбва в него, но
той трябва да си замине във Швеция. Двамата си пишат писма известно време, но не
след дълго кореспонденцията им, рязко спира. Пер повече не отговаря на писмата ѝ и
никой не знае защо. Петя приема тежко този край на кореспонденцията и
отношенията им, а в поезията ѝ започват да си личат някои по-мрачни нотки. Тя се
чувства неразбрана, започва да гледа по друг начин на света около себе си. Въпреки
това, тя запазва надеждата си в доброто. В дневника си, тя пише – „Всичко е така
опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам,
че има и достойни хора, хора чисти и необикновени.“
◦ В училището на Петя през 1979г. се въвеждат часове по практическо обучение и тя е
пратена да кара смени в местната бирена фабрика. Там задачата ѝ е да ботилира
бира. Една вечер един от броячите на бирените ботилки е повреден. За повредата е
обвинена Петя, тъй като е била на смяна по това време. Отличничката и всеобща
любимка прави гаф, което я превръща в удобен пример за назидание. Учителите не
проявяват милост и справедливост спрямо нея и на 3-ти Декември 1979г. я наказват с
намалено поведение. Това е огромен удар за нея. В нейните очи, това наказание слага
край на мечтите ѝ да следва в чужбина, а огорчението ѝ от несправедливостта е
огромно.
◦ Още на същия ден, Петя споделя новината с родителите си, а те се опитват да я
успокоят и да ѝ кажат, че всичко ще е наред. И са прави. Наказанието, макар и
несправедливо, не е непоправимо. А дори и да не успее да следва в чужбина, момиче
с нейния талант, тепърва може да има много шансове пред себе си, но за съжаление
Петя взима най-неправилното, прибързано, емоционално и непоправимо решение.
Когато родителите ѝ се прибират, я намират в безпомощно състояние, в следствие на
опит да се самоубие.
Оставя бележка със текста:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
Тайна

В болницата правят всичко възможно да я спасят, но в ранните часове на 4-ти Декември 1979 г.
Петя издъхва. Само 5 месеца, преди да навърши пълнолетие.
Стихотворението „Посвещение“ е публикувано през 1980 г. след смъртта ѝ в алманаха „Море“,
след това е включено в стихосбирката „Аз и морето“ от същата година. За поетесата говорят
много от големите български писатели, като може би най-добре от всички се изразява поета
Христо Фотев- „Само тя можеше да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце
към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на
своето поколение.“

Днес на името ѝ се организира един от най-големите и най-престижни конкурси за млади

писатели в България, а къщата, в която е израснала е превърната нейна къща музей в Бургас.
2. Стихотворението „Посвещение“
В студените нощи, когато пиян на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

сънят се търкаля на моя таван,
едва деветнайсет години живял,
когато луната тъмнее от грях,
а всичко опитал и всичко видял,

когато увисва над мен моя страх, подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

обесен на острия ръб на нощта,
и падал по пътя си, плакал, грешил,

подавам ти своята бледа ръка - но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел, А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

единствено с мен ще си толкова смел!
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
Ела! Ще измием луната от грях!
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

а) История на текста
Мечтите ѝ са свързани с възможността любовта между двамата да ги
направи по-добри от това, което са в момента. В този смисъл любовта се
представя не като чувствено отдаване, а като духовно сливане и взаимно
обогатяване. Именно за такова духовно единение мечтае младата
лирическа героиня. В него се крие и посланието на стихотворението.
◦ Произведението е написано като художествен израз на чувствата към
Пер, младежът от Швеция, с когото се запознава в Самоков по време на
заснемането на филма „Трампа“ през 1978г. Петя Дубарова призна, че е
завършила стихотворението за „Голямата любов“.
б) Заглавие
◦ Обикновено посвещението в литературата се свързва с конкретен
адресат и стои след заглавието. Тук то е изведено в силна, надтекстова
позиция, отворено е, универсализира посланията си.
в) Жанр

◦ Изповед на младата, романтична жена-момиче пред себе си и пред човека,

когото тя очаква до себе си. Обръщение към Него, мъжа-момче, който ще
преобрази вътрешния и външния й свят.

◦ Мракът и страхът ще бъдат победени от „непознатия – смугло красив…

подвластен на никого, ничий, сам свой…истински мой”, поел женската „бледа
ръка”, „ръката ми - властната”, съединил два различни досега пътя.
◦ Любовната среща на момичето и момчето има вълшебната способност да
превърне нощта в ден , студенината в топлина, самотата във взаимност, страха
в смелост, злото в добро, грубостта в нежност, лунния грях в слънчева
праведност, мечтата в сбъдната реалност и затова спонтанно, естествено и
настойчиво Тя Го призовава :”Ела!.
г) Композиция

◦ В споделянето от ненатрапчивата „Аз” форма се открояват три смислови части,

подготвени една от друга:

◦ Нощните тъмни страхове, съмнения, терзания, тягостни самовнушения на девойката,

все още несрещнала любовта и любимия, визуализирани от пияния сън, грешната
луна, обесения страх и „острия ръб на нощта”.
◦ Извиканата представа за бъдещия любим, чийто образ поразява със своята
непознатост, екзотична красота, натрупан опит по стръмния път, изстрадано
мъжество на деветнадесет години, готовност да дарява любов, жажда за обещаната
взаимност чрез подадената ръка.
◦ За композиционните особености можем да кажем, че включват антитези или
противопоставяния. Също така включва и изповедна форма – обръщение.
3. Проблеми и конфликти
◦ Момъкът е млад, но е видял много неща. Никой не властва над него, но се подчинява
на любимата. Той е сам, ничий, но в същото време е ‘истински мой’. Тя, от своя
страна, е млада, неопитна, обзета от страхове и съзнание за грях (намек за
чувствените желания), но в същото време е властна, способна да вдъхва смелост, да
пробужда нежност, да води към спасение.
◦ Преживяването на лирическата героиня е пронизано от неясна тревога – а дали
всичко това ще се случи? Защото обектът на желанието е далече и не се знае дали в
някой прекрасен ден ‘мечтата надраснал, усмихнат, смутен, / ще тръгнеш реален до
мен в моя ден!’.
◦ Стихотворението няма да заслужи статуса си на художествена творба, ако остане
само до конкретния повод. Като поетеса, а не като живо човешко същество, Петя
Дубарова е успяла да превърне частния случай, конкретната тревога в един
универсален конфликт.
4. Идеите, ценностите, посланията
Първа смислова част

„ В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван,“

„… когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее
от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на
нощта,“
„подавам ти своята бледа ръка –“
Втора смислова част

„на теб – непознатия – смугло красив, потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял,“
„Ръката ми – властната – жадно поел, единствено с мен ще си толкова
смел!“
Трета смислова част

„Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас.
◦ „А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надраснал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в
моя ден!
Какъв извод можем да направим?
 Домашна работа

Създайте интерпретативно съчинение на тема: „Силата на любовта в

„Посвещение“ на Петя Дубарова“
КРАЙ