Димитър Талев (1898 – 1966)

„Железният светилник“
Биография
Димитър Талев е роден на 1.09.1898 г. в град Прилеп (Северна Македония). Баща му е бил ковач и
железар. На 9 години остава без баща. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие. Завършва
гимназия в Битоля. Слуша лекции по медицина и философия в Загреб и Виена. Завършва славянска
филология в Софийския университет през 1925 к г. През 1917 г публикува първия си разказ „В
очакване“. Първата му книга е „Сълзите на мама“. Работи като редактор и коректор във в.
„Македония“ и в. „ Зора“. Целият живот и голяма част от творчеството на писателя са посветени на
Македония. Той отстоява позициите си , заради което семейството му е репресирано. След 1944г. е
арестуван и изпратен в трудово изправително селище в Бобов дол, след това в мина в Перник и
рудник „Куциан“. В периода 1948 -1952 г. семейството на писателя е изселено от София в Луковит.
Димитър Талев е автор на разкази, очерци, статии, спомени , повести и романи. Автор е на : книгите
„Златният ключ“, „Старата къща“ и „Завръщане“., трилогията „ Усилни години“, Книга за Самуил в
три части „Великият цар“, , книга за братя Миладинови „Братята от Струга“ , биографичен очерк
„Гоце Делчев“, „Кипровец въстана“, „ Хилендарският монах “и четирилогията „ Железният
светилник“, „ Преспанските камбани“, „ Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. В края на 50 години е
променено отношението към Македонския въпрос и Талев е реабилитиран.
Умира на 20.10.1966 г. в София.
„Железният светилник“ е първият роман от четирилогията (тетралогията ) , посветена на
Македония, която включва романите:
„Железният светилник“
„ Преспанските камбани“
„Илинден“
„Гласовете ви чувам“
Заглавието на романа символизира контрастите на българския свят от XIX век – той е суров,
първичен, „железен“, но носи и порив към светлина, към просветление. Двата компонента
„желязото“ и „светлината“ метафорично представят родното. Поражда асоциации, свързани със
светлина и здравина. Светлината се възприема като метафора на пробудения български дух в
годините на робството, желязото се свързва с качества като твърдост, устойчивост, ненарушимост.
Консерватизмът пречи на утвърждаване на новото. Светлината е излизане от тъмните времена на
робския хаос.
Сюжет и композиция
Композицията е линейна, еднопосочна, хронологична
Романът е съставен от четири части. След заглавието има мото (епиграф), откъс от народна песен.
Епиграфите в началото на всяка част на романа открояват основното събитие в частта и изразяват
метафорично същността на романа. Наред е това те представят случващото се в митологична
перспектива, подчертавайки по този начин универсалното в него.
Първата част „Хаджи Серафимовата внука” въвежда в епохата, в обстановката, запознава с
главните герои Стоян Глаушев и Султана и тяхното свързване в едно семейство. Наскоро след
голямата чума през 1833 година Стоян Глаушев напуска родното си село Гранче и отива в големия
македонски град Преспа. Причината е, че двадесетгодишният момък неволно е убил хрътката на бея,
нападнала кучето му. Султана решава той да й стане мъж. Нищо че е селянин, нищо че ще се
изправи срещу цялото обществено мнение на Преспа. Двамата се венчават според патриархалния
морал. Дават откуп в общината, защитават името и честта си. Всичко се прави под вещото
ръководство на Султана. Самата тя разпределя строго ролите в дома. Изпраща мъжа си на работа в
чаршията, върти къщата. Стоян отваря дюкян под крилото на майстор Кочо и се утвърждава като
майстор, открива собствена работилница на чаршията. Раждат им се 8 деца, от които оцеляват 5 –
Кочо, Манда , Нона, Лазар и Катерина. Тук вниманието е насочено върху субективното начало в
историческия процес – върху отделните личности, чрез действията на които историята се само
сътворява.
Втората част - „В тъмни времена” измества повествованието от семейно-битовия план върху
обществената действителност. За Преспа настават по-добри дни. Оживяват се занаятите и
търговията. В местната община Климент Бенков все по-успешно се противопоставя на старите
чорбаджии и на гъркоманите начело с Аврам Немтур. По негова инициатива решават да построят
нова църква. Това обаче минава през упоритата борба на Климент срещу гъркоманския уклон на
новия владишки наместник грък, изпратен от владиката в Битоля. Наместникът служи на гръцката
кауза. Когато Лазар, синът на Стоян и Султана, е тринадесетгодишен, наместникът и Аврам Немтур
го забелязват в килийното училище на даскал Божин. Предлагат на родителите му да го преместят в
гръцкото училище, а после те ще го изпратят чак в Атина. Климент Бенков, който им е съсед,
забелязва идването им и веднага се намесва. Лазар и неговият син Андрея ще учат в българското
училище в Охрид. Завежда ги сам и ги настанява.Представен е конфликтът на Климент Бенков с
консервативните общинари, гръцкия наместник и Аврам Немтур. Борбата и строителството на
новата църква. Лазар и Андрей учат в Охрид. Гостуването на рилския монах разбунва духовете в
Преспа. Нарушено е вековното примирение и покорство на роба. Лазар става водач на народа.
Третата част – „Народ се пробужда” предава първите открити сблъсъци в борбата за духовно
освобождение. Представена е дейността на Лазар по организиране на еснафа, откриване на читалище
и българско училище и открито противопоставяне на гръцкия наместник. Представени са
колебанията на Лазар в личен план между Божана и Ния. Лазар започва да работи в дюкяна на баща
си, но явно тази работа не е за него. Веднъж той си залива крака с разтопен бакър. Повече обича да
посещава читалището, където около него се събира група от млади люде. Майка му Султана го
разпитва какъв иска да стане. Лазар е категоричен – нито поп, нито калугер. Става съдружник на
Андрея Бенков. Постепенно той се превръща в народен водач и трибун и в отсъствието на починалия
Климент довежда до успешен край строежа на новата църква. Пред събралия се многоброен народ
разказва притчата за калугера и шиника, под който стои притиснат българският народ. В образа на
първия преспанци разпознават гръцкия наместник. Архимандритът (такава е църковната титла на
наместника) го кани на разговор в читалището, но Лазар му се противопоставя дръзко и достойно. В
негово лице, както и в това на Аврам Немтур, той вижда врага. А Ния, единствената дъщеря на
чорбаджията е влюбена в Лазар. Деликатно, но твърдо, Лазар отказва на изпратения да преговаря с
него хаджи Захария Мирчев. Вместо това той дава твърдата си дума на Божана Бенкова да се венчае
за нея. За неудоволствие на майка си Султана, която предпочита по-богатата и по-красива Аврамова
щерка. Но Божана се разболява от болестта на баща си и след известно време умира. А Ния е
изпратена от обидения Аврам при леля си в Битоля.
В Преспа пристига прочут майстор дърворезбар на име Рафе Клинче, за да направи иконостас за
новата църква. Лазар предлага на общинарите да го настани временно у дома си. Майсторът е
нередовен човек и пияница, но изключително даровит художник. В трийсетгодишния Рафе се влюбва
шестнайсетгодишната Катерина и тайно му се отдава. Когато майка й Султана разбира, че е
забременяла, тя отива при една туркиня знахарка и взема биле за помятане. Отварата се оказва
смъртоносна за Катерина. Погребват я наскоро след приятелката й Божана.
В последната част – „Корени и гранки” – социалният план е сменен от битово - семейния. Множи
се многолюдното Стояново семейство. Един след друг се задомяват синове и дъщери. Раждат се
внуци. Народът се отърсва от застоя и се изправя срещу гръцкото богослужение в църквата, воден от
Лазар Глаушев. Чорбаджи Аврам Немтур и наместникът решават да прекършат устрема на хората,
като изпратят наемен убиец на водача им. Вербуван е срещу пари турчинът Али, който успява само
да рани Лазар. В решителния момент изскача Стойна Нунева и хваща убиеца със силните си ръце.
Тя всяка вечер чака прикрита Лазар, за да го наблюдава тайно. Турчинът избягва , а раненият
оздравява след дванадесет дни борба със смъртта. За кратко време Султана преживява две смърти, но
не пада духом. Лазаровият другар Андрея Бенков повежда двеста-триста души, които изгонват
наместника от Преспа. Убиецът Али е покровителстван от каймакамина и подучен да избяга в
Истамбул. Но преди да замине, той подпалва дюкяните на Аврам Немтур, понеже е отказал да му
изплати цялата сума за неосъщественото убийство. Чорбаджията получава удар и ляга на смъртно
легло. Ния се връща от Битоля, а в края на лятото баща й умира. Бедността й премахва последната
пречка Лазар да се ожени за нея, защото той не иска да бъде Аврамов зет и да ползва богатството на
идейния си противник.
За сватбата на Лазар и Ния майстор Рафе Клинче довършва иконостаса на новата църква. Чудна
дърворезба, чудно изкуство! Преплетени клонки и кацнали птички върху тях, които пеят като живи.
Когато сватбарите излизат, майсторът въвежда в църквата пред олтара Стойна Нунева, за да й
покаже нещо скрито. На иконостаса са изваяни неговият образ и този на Катерина. Последният се
вижда обаче, когато към него се поднесе светлината на свещта. Така както животът на Глаушеви е
видян символично на светлината на железния светилник в дома им. А отдолу има дата: град Преспа,
месец декември, лето господне 1864-то. „По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят…”
Романът „Железният светилник“ представя съдбоносна промяна в родния свят. Личността
постепенно осъзнава своята връзка с общността, а самата общност проглежда за необходимостта да
създава собствената си участ.
Художествено време и пространство
Повествованието обхваща времето от 1833 г., когато Стоят Глаушев се установява в Преспа и
завършва със сватбата на сина му Лазар през 1864 г. Пространството обхваща град Преспа и
околните села.
Жанр – исторически роман
Теми и проблеми: човекът, родът и историята , за мястото на личността в историята на общността,
за формирането на съзнанието , че отделния човек е част от по-голяма общност, за образованието и
вярата, за спазването на традициите и правото на избор, за пробуждането на народа, за робството,
бунтът и свободата, за творецът и изкуството, за възкресяването на рода, за любовта и др.
Мотиви: човекът и историческото време, родовият свят и традициите, бунтът срещу
предразсъдъците и личният избор, творецът и изкуството, мисията и ролята на водача, вината и
възмездието , майчиното страдание, доброто и злото в човешката душа, магията и силата на любовта,
мракът и светлината, новото и традиционното и др.
Топоси: градът (Преспа) , селото (Гранче), домът (родът), черквата, читалището, училището,
чаршията.
Героите
В романа “Железният светилник” Димитър Талев олицетворява преходния период на духовно
пробуждане и възраждане в град Преспа чрез богата образна система. Семейството на Стоян
Глаушев и Султана е емблематично за своето време, защото отразява обобщено важни исторически
процеси. Моментът на преодоляването на робството, на освобождаването на човешкия дух, на
осъзнаване мисията на напредъка и усъвършенстването е индивидуален акт на преживяване у Стоян,
Султана, Лазар, Катерина. В това напредничаво и прогресивно по мисъл и действие семейство се
раждат най-новите идеи на епохата – края на ХІХ век.
Богатството от образи в “Железният светилник” се изразява и в това, че някои са дадени в
развитие, а други остават непроменени в сюжетното развитие. Всеки един от героите изживява пътя
на своя нравствен катарзис, на своето възраждане. Талевите герои не са безлични, те имат ярко
присъствие, те са доминиращи в сложните социални промени.
Романът започва с бунтарското поведение на Стоян Глаушев от село Гранче, който убива
хрътката на бея и това е достатъчна причина, за да не може той да остане в селото и го напуска.
Преспа го приема дружелюбно с парче топъл хляб, но и с една неизвестност за бъдещето, с
консерватизма и предразсъдъците на гражданите, които трудно приемат в средите си чужд човек.
Женитбата му за Султана прекъсва връзките със собствения му род. Неговата работливост, кротък
нрав и търпение му помагат да създаде едно от най-уважаваните семейства в Преспа. Той е с благ
характер, оценява качествата на жена си и винаги приема нейните решения, изпълнява съветите й.
Името му се свързва с качества като устойчивост и издръжливост. Той поставя началото на рода –
Глаушеви.
Султана, потомката на обеднял чорбаджийски род, която обаче не е изгубила чувството си за
достойнство и е с достатъчна духовна енергия, за да възроди славата на Серафимовия род. Въпреки
че е застъпник на традициите, Султана сама ги нарушава, като приема в къщата си млад неженен
селянин да помага в земеделската работа. С практичния си ум тя разбира, че е бедна, за да бъде
приета в богатите среди на Преспанския еснаф, но и твърде авторитетна, за да се омъжи за бедняк. Тя
по свой начин се противопоставя на традицията, създавайки семейство с непознатия, но видимо
добър, кротък, трудолюбив и сърдечен Стоян Глаушев. Това многолюдно семейство, в което се
раждат осем деца, фокусира в себе си всички промени, които се осъществяват в Преспа .Султана
остава героиня на своето време, а не на бъдещото, което идва, с консервативния си нрав и
предразсъдъци. Връзката между Катерина и Рафе Клинче е изтълкувана от Султана като тежък грях,
като потъпкване на патриархалните закони. За да спази принципа на нравствените устои на своето
време, тя подлага детето си на най-голямо изпитание. Чрез билки тя се опитва Катерина да премахне
нежелания плод, но това я убива. Тя взима важните решения в семейството, възпитава децата си и
брани доброто им име. Сдържана ,уравновесена, но и твърда и непреклонна във важните моменти,
смела, целеустремена, отстоява интересите на близките си и честта и неопетненото име на
семейството. Не позволява другите да разберат проблемите в семейството й, да надникнат в душата
й.
Рилският монах е обобщен образ на българския будител през Възраждането. За първи път в
затворения патриархален свят прозвучават думи, които пречистват и просветляват душите, които
насочват към идеята за българската общност и помагат да се разбере простата истина на тази
епоха: “Човек не бива и не може да живее само за себе си. Имаме свой дом и своя челяд, но имаме и
свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно.” Думите му са запалили
огъня, посели семето на народностното самосъзнание, оставили дълбоки следи в паметта на част от
хората в Преспа.
Лазар е по-малкият син на Султана и Стоян. Наследил ума и твърдия характер на майка си,
продължава борбата за независима българска църква и образование, подета от Климент Бенков.
Рилският монах, нощувал в дома на Глаушеви, пръв отваря очите на Лазар и запалва в душата му
копнеж за свобода. Образован, надарен с ораторски талант и енергичност, проумява мисията на
живота си: “Аз ще поведа народа, аз.” .Той осъзнава, че един от обикновените, но свободолюбиви и
бунтарски настроени хора трябва да поведе народа в борба за просвещение и самостоятелна църква.
Удовлетворен е от мисията си , чувства се доволен и щастлив, превръща се във водач на народа. В
името на общозначимото е готов да пренебрегне личните си пристрастия и любов към Ния, дъщерята
на гръцкия наместник Аврам Немтур. Държи на думата си .Жени се за Ния чак след смъртта на баща
й. Образът му въплъщава представата за народния будител, който следва мисията си.
Катерина е най- малката и най-обичаната дъщеря в семейството. Тя е красива, жизнена, разпъната
между строгите патриархални норми, в които е възпитавана , и поривите на плътта и душата.
Катерина се отличава с буйната си жизненост, с неукротимия си смях. Тя е готова да обича
естествено, чисто, красиво, подвластна на човешкия си порив. У Рафе Клинче тя открива човек,
който е различен от другите, добър, измъчен, емоционален и свободен.
Тя въздейства на читателя със силата на своята женственост, пламенна любов, която свети с трагичен
отблясък. Рилският монах изрича молитва за греховно красивата Катерина, в чиито очи прочита
дълбочина и сила. Ако любовта в библейския смисъл на думата се приема като грях, Катерина е
образът на грешницата, която се противопоставя на патриархалните закони и става жертва на
човешките предразсъдъци. Със собствената си смърт и с тази на нероденото си дете изкупва своя
грях. Любовта през Възраждането се тълкува като порив на човека към красивото, съвършеното,
стремеж към духовно освобождение, плътска радост Животът на Катерина угасва тихо, тя се
превръща в жертва на своето време, на неговите неотменими консервативни принципи и човешки
предразсъдъци Образът на момичето, пристъпило морала на обществото, отдало се на порива си, на
изконното женско начало, е неповторим в българската литература. Този образ свети със своето
присъствие в иконостаса на Рафе Клинче, човекът, който е приел духовното призвание да изработи
кръста – символ на християнската вяра в новопостроения български храм.
Рафе Клинче е майсторът резбар, призван да изработи иконостаса на новата българска църква,
който е изображение на творческата стихия, на ролята на изкуството в живота на преспанци. Той е
различен от старите майстори, не слугува на никого, не се бои от нищо, той поставя условията на
общинарите. Живее със самочувствието на творец, чието изкуство е вечно. Неговият живот и страст
е изкуството. Майсторът резбар е чуждият човек в света на Султана, защото той е носител на порока,
отклонението от чистия морал. Тя не го приема, защото в живота му няма ред, няма спазване на
традицията. Той е свободният човек, който не се подчинява на нормите в обществото. Възгледите му
за живота и изкуството са изпреварили времето, в което живее. Това го обрича на самота.
Единственият човек, който го разбира е Катерина, чийто образ пази в сърцето си и издълбава върху
иконостаса на църквата.
Чрез образа на Климент Бенков се пресътворява идеята за просвещение на народа, за борба за
самостоятелна българска църква и участие на обикновени хора в управлението на града.
Той е първият народен водач. В неговия образ се съчетават както икономическата предприемчивост,
изваждаща българите от тесните рамки на установения поминък, така и желанието да се извоюва
духовна независимост, която е необходимо условие те да станат равноправни на другите народи. И в
двете свои начинания Климент Венков влага много усилия и плам. Силите му не стигат и той пада,
покосен от тежка болест. Но все пак изиграва своята историческа роля – отваря пътя, по който
българската общност трябва да тръгне, за да извоюва независимост.
 Авраам Немтур е художествен образ на опозицията, търговец ,гърчеещ се българин, представител
на старите чорбаджии в общината, срещу които воюва Лазар Глаушев. Неговата
гъркомания не е мотивирана от желанието да се издигне в културно отношение, а само и
единствено от търговския му интерес. Защитавайки политиката на гръцкото духовенство, той си
спечелва благоразположението на наместника и във всички други въпроси от обществения живот
в Преспа. А да бъде на власт, е изгодно за търговията му. Преспанци обаче не го обичат точно
заради това. Това е подсказано от един дребен детайл в развитието на романовото действие. По
време на коледните празници портите на всички къщи се отварят, за да приемат приятели и
роднини. И портата на чорбаджи Аврам се отваря. Но никой не прекрачва прага й. Само дъщеря му
Ния е в състояние да спечели сърцата на хората. И затова, когато Аврам Немтур умира, повлечен от
собственото си интригантство и грехове, хората спонтанно се обръщат към Ния. На сватбата й с
Лазар се стича целият град.
Ния е любимата героиня на Талев. Това е един идеализиран  образ, една  мечта, която украсява,
разхубавява, осмисля живота. Чрез този образ писателят е искал да  въплъти онези най-съкровени
чувства за  търсената истинска жена – красива и  едновременно  любеща, предана, всеотдайна  и
неизменно вярна. Тя е изобразена като идеалната българска жена – красива, образована, решителна и
целеустремена. Затова и толкова харесва на Султана, която вижда в момичето своята по-млада
двойничка и естествена продължителка по пътя към съхраняване на рода. Лазар също я обича. Но
връзката им изглежда невъзможна, защото Ния е дъщеря на основния враг на Лазар – гърчеещия се
чорбаджия Аврам Немтур. Освен това Лазар се е врекъл на Божана – дъщеря на пред му и сестра на
най-близкия му приятел. Любовта на Лазар и Ния трябва да преодолее много пречки, за да се
реализира, но в края на краищата това става и по този начин романът символично показва как
оцеляването на рода преминава към едно ново качество. И не е случайно, че именно в сандъка на
Ния, с който тя влиза в дома на Глаушеви, лежи газената лампа, която ще замени железния
светилник.
Каймакамина – главният представител на турската власт в града. Той е тираничен рушветчия, който
само веднъж благосклонно приема подкупа и разрешава строежа на новата черква само защото в
момента е болен.
Други герои: Андрея Бенков - син на Климент Бенков, приятел и съдружник на Лазар
Божана – дъщеря на Климент Бенков, сестра на Андрей, приятелка на Катерина, съседка да
Глаушеви.
Стойна Нунева – приятелка на Катерина, влюбена в Лазар. Тя го спасява при опита да бъде убит от
Али.
Поетиката на творбата е завладяваща, тъй като авторът пресъздава обикновените неща от живота
с необикновена сила. Сложността на българския характер е видяна през погледа на Димитър Талев и
откроена в едно драматично и емблематично за историята време. Посланията на автора са за
ангажираността на всеки човек в епохата, в която живее, с нейния прогрес и усъвършенстване.
В образната система на романа на Димитър Талев централно място заема железният светилник.
Неговото присъствие създава и запазва неповторима атмосфера. Той е образ на светлината, която
грее в домашното огнище на дома Глаушеви, но и в техните души. Пламъкът му е равен и спокоен в
дните на благополучие и в нощите на тиха обич. Пламъкът става неспокоен и буен в нощта, когато
думите на рилския монах стигат до сърцето на Лазар. Този пламък е образ на просветлението,
духовното събуждане на героите. Той е особено неравен, ту буен, ту угасващ в нощите, когато
Султана бди над умиращата Катерина. Светлината от миналото той пренася в настоящето и
бъдещето, за да внуши, че човекът е жив, докато гори в него пламък на свободолюбие, борбеност и
вяра.