Димитър Талев (1898 – 1966)

1. Биографични сведения - Димитър Талев е роден в град Прилеп, Северна

Македония. Завършва гимназия в град Битоля, учи във Виена и Загреб и
завършва славянска филология в Софийския университет през 1925 г. Талев
посвещава живота си на съдбата на Македония. След 9 септември 1944 г. той и
семейството му са подложени на репресии. Д. Талев е изпратен последователно
в лагерите Бобовдол, мина „Перник”, рудник „Куциян”. В периода 1948 – 1952 г.
семейството на писателя е изселено от София в Луковит, където той създава
първата част на знаменитата си тетралогия.
2. Епическата вълна в българската литература и творчеството на Д. Талев – през
50-те години на 20. век се създават забележителни романи, които се определят
жанрово като епопеи (романи, талантливо представящи изпитанията, които
нацията преживява в съдбовни исторически времена). Като такива романи се
определят „Тютюн” на Д.Димов и тетралогията на Д.Талев.
3. Тетралогията на Д.Талев – включва четири романа, разказващи за живота на
три поколения Глаушевци, които участват в борбата за независима църква
(„Железният светилник”), Освобождението на България, Илинденското
въстание, движението за освобождението на Македония. Заглавията на
отделните романи са: „Железният светилник”, „Преспанските камбани”,
„Илинден” и „Гласовете ви чувам”.
4. „Железният светилник”:
А) композиция – романът се състои от четири части, които са озаглавени „Хаджи
Серафимовата внука”, „В тъмни времена”, „Народ се пробужда”, „Корени и
гранки”; Композиционна рамка – ако в началото на романа е сватбата на
Султана и Стоян, то в неговия край е сватбата на Ния и Лазар.
Б) Заглавието „Железният светилник” е със символно значение – железен –
устоите на рода, които са в основата на живота на народа, светилник – символ
на пробуждането, на изграждането на възрожденската ценностна система;
В) ролята на епиграфа (мотото) - всяка от частите започва с мото от народна
песен, което се свързва със сюжета на конкретната част. Първата е озаглавена
„Хаджи Серафимовата внука” – акцентът е поставен върху личността на
Султана и усилието и да възроди хаджи - Серафимовия род. Серафим означава
огнен ангел. Султана не прилича на слабохарактерния си баща, а на своя дядо.
Това е причината преспанци да я назовават именно по този начин. Втората част
е „В тъмни времена” – вниманието се насочва към обществените проблеми,
към сплотяването на българската общност в желанието и да се противопостави
на гръцкото влияние и да съгради нова църква. В центъра на повествованието е
тази борба, ръководена от Климент Бенков. Едновременно с това проличава и
стремежът към друг тип образование – килийното училище не може да
отговори на потребностите на новото време. В символен план продължава
разгръщането на символиката на тъмното и светлото. Тъмнината се свързва с
робските времена, а светлината с пробуждането към живот с нови ценности.
(Нека припомним колко характерна за Вазовото творчество е опозицията мрак –
светлина както в цикъла стихотворения „Епопея на забравените”, така и в
 романа „Под игото”.) Третата част е озаглавена „Народ се пробужда”.
Инверсията в заглавието насочва към водещата роля на народа, а
пробуждането е от символния ред на светлото (в контекста на романа) и се
свързва с темата за народното самоосъзнаване. В четвъртата част „Корени и
гранки” повествованието се насочва към личностните проблеми. Ако корените
символизират по-старото поколение (Султана и Стоян), то гранките са техните
деца – Катерина и Лазар.
5. Хронотоп:
А) времето – от 1833 година (Едва-що бе преминала голямата чума в лето
1833............По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село....) до
1864 – поставеният на иконостаса надпис от резбаря Рафе Клинче. В това
отношение и с вписването на съдбата на героите в контекста на историческите
събития романът следва Вазовата традиция.
Б) град Преспа и село Гранче, което се намира на около три часа път от
града.Чрез живота на Стоян на село е представено битието на най-
обезправената част от българското население в тежките векове на робството.
Преспа е един от големите градове във Македония(10-15 000) и освен това е
град със стара слава. Животът е много изостанал във всяко едно отношение –
повествованието започва с описанието на града (тесните му улици, реката,
двата пазара, няколкото безистена, джамиите), етническият състав (българи,
турци и власи) и хигиенните навици. Това въведение е необходимо, за да бъдат
по-убедително осмислени промените, постепенно настъпващи в живота на
града, който от своя страна е образ на живота на българите по време на
Възраждането.
6. Сюжетно развитие:
А) първа част – Стоян Глаушев, най-младият мъж от селския род на Глаушевци,
избягва от село Гранче, защото при самозащита убива хрътката на бея. Той е на
двадесет години, отличава се с голямата си физическа сила, но не познава
града, а пари е виждал само отдалеч. Стоян е от героите нарушители – макар и
неволно, той нарушава нормите и е изправен пред предизвикателството да се
впише в градския живот. С помощта на Султана той ще стане майстор
казанджия. Султана също принадлежи към героите нарушители, но нейният
избор е съзнателен. Тя решава да се противопостави на разбиранията на
общността, като се омъжи за човек от село, който не и съответства по социално
положение. Първата част обхваща 15 години. Султана и Стоян имат 8 деца, от
които остават живи Кочо, Лазар, Манда, Нона и Катерина. Султана успява да
възроди рода на хаджи Серафим.
Б) втора част – обществения живот в град Преспа, борбата на Климент Бенков за
построяването на нова църква. Климент Бенков е първият духовен водач на
град Преспа, който има силни опоненти в лицето на владишкия наместник и
Аврам Немтур. Климент Бенков е герой нарушител на обществените норми на
поведение във времето на робството. Той е първият, който се посвещава на
обществена инициатива, нарушава робското покорство. Успява да вземе
разрешение за строежа на новата църква, но умира твърде млад. Представено е
килийното училище на даскал Божин. Лазар Глаушев прави впечатление със
 своите знания на владишкия наместник, който иска да го изпрати в гръцко
училище, но Климент Бенков изпраща него и сина си Андрей в град Охрид.
Друг герой нарушител е рилският монах. Чрез неговото присъствие в град
Преспа се подчерава стремежът на българите към обединение, осъзнаването
им като нация. Тази част завършва с подновения строеж на църквата, който след
смъртта на Климент Бенков е спрян за четири години. Подновеният градеж на
църквата е дело на новия духовен водач на Преспа – Лазар Глаушев. Турските
власти не позволяват тя да бъде висока повече от 10 метра и църквата
трябваше да слезе с три аршина в земята. Тази част завършва с думите на
Лазар Глаушев:Това е знак. Да се знай, че църквата е градена в тъмни, робски
времена, в обща неволя. Финалът на тази част обаче внушава новото начало,
мисленето на Възраждането.
В) трета част – в центъра е личният и обществен живот на Лазар Глаушев. Той
спечелва доверието на еснафите – Народът в Преспа – това бяха еснафите, а
сред преспанските еснафи нямаше добър ред и закон....и не съзнаваха, че
общата полза е полза за всекиго поотделно. Лазар създава нови наредби за
еснафите, от които печелят всички. Самият Лазар започва да се занимава с
търговия на жито, като негов съдружник е Андрей Бенков. В общината, която се
управлява от чорбаджиите, влизат представители на еснафите и по-млади хора.
В Преспа се създава читалище. В личния си живот Лазар изживява драма. Той
решава да се ожени за Божана Бенкова, но е влюбен в Ния – дъщерята на Аврам
Немтур, който е гъркофил. Не може да приеме брак с нея, защото ще изгуби
доверието на преспанци. В града пристига майсторът резбар Рафе Клинче, за да
създаде иконостаса. Народът се пробужда и търси своите права и по-достоен
живот.
Г) четвърта част започва със сватбата на Нона. Божана Бенкова умира. Катерина
нарушава патриархалните норми. Султана се опитва да прикрие греха и, но
Катерина умира, без майка и да изпълни последното и желание – да види Рафе
Клинче. Народът не приема богослужението да бъде на гръцки език, а турската
власт затваря Лазар Глаушев. Преспанци протестират, той е освободен, но
срещу него владишкият наместник и Аврам Немтур организират покушение, от
което го спасява Стойна Нунева. Аврам Немтур не плаща на убиеца цялата
обещана сума, а след това следва пожарът в чаршията, след който чорбаджията
губи всичката си стока. Следва смъртта на чорбаджията и сватбата на Ния и
Лазар в новата църква. Майстор Рафе Клинче напуска Преспа.
Образна система в романа „Железният светилник”
1. Стоян Глаушев – името се свързва с устойчивост, герой нарушител, напускащ
патриархалната анонимност на селото и сдобиващ се с име в града – майстор
казанджия, баща на пет деца. Когато Султана извиква от пътя Стоян, назовава го
с името му, без да го знае предварително – Ами ти отде знайш, че ме викат
Стоян?...Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци. Чуждото за него
пространство на града ще му донесе много изпитания, но с помощта на Султана
и личностните си качества той ще успее да ги победи. Стоян е не само
физически силен, той е добър, работлив, артистичен, житейски устойчив.
2. Султана:
 А) името се свързва с царственост; неслучайно нейната внучка по настояване на
сина и Лазар се нарича Царевна;
Б) портретна характеристика (през погледа на Стоян при първата им среща) – Тя
беше попреминала вече, около двадесет и пет годишна мома, дребна на
ръст, със слабо, тясно лице, побледняло от студа, с тънки, стиснати устни,
очите и бяха доста хубави – тъмни, с чист блясък и жив, съсредоточен, дори
остър поглед.
В) личностни качества – разсъдъчност, пресметливост, амбициозност,
енергичност, упорито преследване на целите, чувство за чест и достойнство,
убеденост от ползата от науката, уважение към труда;
Г) ценностната система на Султана – да възроди хаджи-Серафимовия род, да
утвърди Стоян в преспанското общество, да създаде име на рода си, да възпита
добре децата си, за постигнат успех в живота си; нейната ценностна система е
формирана от патриархално-еснафския морал, чиито основи са родът, трудът и
честта;
Д) конфликтите на Султана:
- срещу разбиранията на преспанското общество, според което селянин не
може да намери място сред тях;
- срещу рилския монах (конфликтът се развива в мислите и) – думите на монаха
разкриват прерастването на личния бунт в обществен, сливането на семейния
свят с общността, с потребностите на народа, но за Султана смисълът на живота
е семейството – Що говори тоя калугер?...Имам си своя къща, родих осем деца,
на крак съм от сутрин до вечер, пазя се от грях и от чужди човек, който
гледа да ми напакости...
- срещу резбаря Рафе Клинче, който според нея е нередовен човек,
ябанджия(чужденец), човек без род и пияница; той застрашава дома и, рода и,
тъй като харесва Катерина;
- срещу дъщеря си Катерина, нарушила патриархалните норми.
3. Климент Бенков – първият духовен водач на град Преспа, търговец житар; той е
умен, упорит, с различна ценностна система от тази на другите преспанци –
обича семейството си, но за него на първо място са интересите на българската
общност, нейното духовно сплотяване, намерило израз в строежа на новата
църква. Герой нарушител, влизащ в открит конфликт с гъркофилите – Аврам
Немтур и владишкия наместник.
4. Лазар Глаушев – името му се свързва с възкресението (възкръсналия Лазар от
Новия завет); той е вторият духовен водач на град Преспа – човек с
възрожденско мислене. Лазар е ученолюбив и с чувство за граждански дълг.
Той е изключително почтен и отговорен. Смел е и рискува живота си за общото
дело. Неговият открит конфликт е с гъркофилите, но за разлика от Климент
Бенков той има изявената подкрепа на българската общност. Скритият от
обществото конфликт се разгръща в душата му – влюбен е в Ния, но решава да
се ожени за Божана. Лазар е вдъхновен оратор – той има дарбата да изразява
гражданските искания на общността в робското време.
5. Катерина – най-малката дъщеря на Султана и Стоян. Тя е красива, общителна и
жизнена. Поведението и не се вписва в разбиранията на патриархалната
 общност, защото нейният избор в любовта няма да бъде подкрепен от
семейството. Неизбежен е трагичният сблъсък между разбиранията на Катерина
и Султана. Майката убива дъщеря си и нейното дете от обич както кам нея, така
и към семейството, чиято чест трябва да бъде запазена. Султана е дълбоко
убедена в правотата си:...Ако Катерина умре, нека секи ми каже: ти я уби!
Направих го, а пък аз съм и майка. Никого нема да боли повеке от мене. Аз си
знам колко ме боли и как се страхувам за живота и. Но и сега да трябва да
почна – пак ще го направя...Не искам моята щерка да роди копеле. Кой както
иска, тъй да ме съди. В края на романа резбарят Рафе Клинче вгражда в
иконостаса образа на Катерина – Рафе Клинче бавно приближи запалената
свещ към по-горния образ и тъй, бавно се показа в светлината на свещта,
като че ли се роди от самата светлина, образът на Катерина Глаушева.
Внушена е мисълта, че искрената, чиста любов ще живее чрез изкуството.
6. Ния – тя е единственото дете на Аврам Немтур. Въплъщение е на женската
красота и добродетели – богата душевност, нравствена чистота, тактичност,
благородство, естетическо чувство, сила на характера, отстояване на житейска
позиция.
7. Рафе Клинче – човекът на изкуството от новото, възрожденското време. Той е с
горд, независим дух и носи съзнанието и самочувствието на твореца.
8. Рилският монах – той не е назован, за да се възприеме като обобщен образ на
възрожденските будители.

Поетика на романа „Железният светилник”

1. Характеристиките на роман епопея.
2. Линейна хронология.
3. Повествованието се води от позицията на всевиждащ разказвач, проследяващ
историческото време, живота на рода, изпитанията на героите.
4. Символни образи на рода – железният светилник и образът на дървото в
епиграфа на първата част.
5. Междутекстови връзки – „Под игото”, Иван Вазов; Й.Йовков – преклонение
пред красотата и добродетелите на жената.