«Железният светилник»

Композиция
Романът притежава кръгова композиция – сватбата на Лазар и Ния затваря
цикъла, отворен в началото.
Романът има два идейно-тематични плана:
 камерен, в центъра на който е поставена съдбата на отделен род;
 исторически, фокусиран върху съдбата на целия народ.
Първата част е озаглавена «Хаджи-Серафимвата внука». В нея родът на
Глаушеви е поставен в центъра на изображението и е логично началните й
глави да изпълнят ролята на експозиция в романа.
Втората част е «В тъмни времена». Тя насочва повествованието към
историческата съдба на народа – живота в условията на чуждо
потисничество, първите пориви за промяна, решението на преспанци,
предвождани от Климент Бенков, за изграждане на нова църква. Ключов
момент в тази част е осмата глава, в която се открива завръзката на
повествованието, защото срещата с рилския монах дава важен тласък в
идейното изратсване на младия Лазар, комуто предстои да приеме ролята на
духовен водач за преспанци.
Третата част – «Народ се пробужда», отново е насочена не към камерния, а
към историческия план на произведението, защото проследява борбата на
българите за религиозна свобода и изратсването на водача, приемащ
окончателно своята роля и получаващ признание на мнозинството. Шестата
глава от тази част съдържа прословутата притча за калугера и шиника,
разказана от Лазар, която разпалва бунтовния дух у преспанци и им отваря
очите за истинския духовен политик – гърците. Затова тази глава се определя
като кулминация на романа.
Четвъртата част – «Корени и гранки», отново се насочва към камерното
начало и действието е концентрирано в рода на Глаушеви. Редуват се
трагични и щастливи развръзки – Катерина намира смъртта си в сблъсъка
със старите, но строги и неотменни закони на патриархалността; Лазар
постига пълна хармония и в личен, и в обществен план; народът осъществява
целта си – в новата църква се чете на български език.