НРАВСТВЕНОТО ИЗРАСТВАНЕ

НА БЪЛГАРИНА В РОМАНА
„ПОД ИГОТО“
1. Творческа история
■ В основната си част романът е създаден 1887-88 г. в
Одеса, където Вазов намира убежище след започналите в
България гонения на русофилите. Романът е завършен в
България и е издаден в “Сборник за народни
умотворения, наука и книжнина” през 1889-90 г. Пет
години по-късно – 1895 г. – излиза първото
самостоятелно издание.
■ Романът е публикуван за първи път през 1894 г. и
определян като първия пример за този жанр в
българската литература. Творбата е най-популярното
произведение на автора.
2. Заглавие
■ Заглавие – Първоначално намерението на Вазов е да даде на
романа името “Кървава заря” (поставя акцент на самото събитие
– кървавия бунт, въстанието). Заглавието “Под игото” назовава
робското състояние, предизвикало дългото, мъчително раждане
на копнежа по свобода. Предлогът “под” изразява спотаеното
очакване за промяна. Заглавието (чрез контраст със
съдържанието на романа) откроява стойността на израстването
на народа – от роб до бунтовник. Членуваната форма “игото”
отпраща към конкретно иго, което за съвременниците на I-то
издание на романа е било личен спомен. Историческата епоха е
назована твърде обобщено и сдържано. Затова Вазов, верен на
себе си, уточнява историческия момент, който ще е обект на
изображението, в подзаглавието: “Из живота на българите в
предвечерието на Освобождението”.
3. Подзаглавие

■ Подзаглавие – ‘’Из живота на българите в

предвечерието на Освобождението’’ насочва
за време на робство, но и на пробуждане,на
промяна в мисленето на общността. Също така
насочва и към жанровите особености на
голямото епическо повествование за родово-
семейното българско битие.
4. Жанр
■ битово-исторически роман (от гледна точка на интерпретирания
жизнен материал)
■ роман епопея (монументално епическо произведение със
значима общонародна тематика).

■ Място на действието- по-голямата част от романа – Бяла черква

(турското название на Сопот)
5.Композиция
■ Композиция – Романът се състои от 3 части, които са несъразмерни:
■ най-обемна (почти 2/3 от романа) е I част, посветена на
подготовката на Априлското въстанието
■ II и III част само щриховат въстанието и неговия трагичен край:
■ втора част- избухване
■ • трета част- потушаване
■ Композиционната рамка се определя от проникването на новото във
всекидневното битие на Бяла черква. Появата на Бойчо Огнянов
бележи нов момент, отваря нова страница, защото носи идеята за
бунта и е свързан с подготовката на въстанието, с прелюдията на
една величава борба, обречена на крах.
6. Сюжет

■ експозиция- от 1 до 10 глава
■ завръзка- конфликта между Кириак Стефчов и Бойчо
Огнянов; създаването на революционния комитет в
Бяла черква; отмъщението в Алтъново
■ кулминация- избухването на Априлското въстание
■ развръзка- почти цялата 3та част
■ епилог- смъртта на главните герои
7.Теми и проблеми

■ Българската история на прелома (границата) на две епохи – робство и

свобода:
■ преодоляване на робското съзнание и поривът към свободата,
■ духовното израстване на народа, неговото съзряване за революционна
борба и героична саможертва.
■ Ролята на Априлското въстание в народно-психологически план
■ Себеотрицанието в името на голямата цел
■ „Пиянството“ и „лудостта“ на един народ
■ Проблемът за героичното, разкрит чрез образите на Огнянов и Соколов
■ Национален конфликт – между българи и турци
.Настъпва промяна във вековно разиграваните
сценарии и роли („националният човек“ – човек на
съпротивата, честта и достойнстовото)
■ Социален конфликт – между българи и български
чорбаджии.
■ Сблъсъкът между бита и бунта - Грижата за
прехраната, за челядта и добруването й, граденето и
съхраняването на дома, ритуалите на всекидневието
са същностни черти на колективното битие, които
въстанието изисква да бъдат пожертвани. Такава е
цената на превръщането на битовия човек в
исторически.
8. Основни герои
■ Рада Госпожина- сираче отгледано от Хаджи Ровоама
■ • Иван Кралича, Бойчо Огнянов, Графа- революционер подготвил бунта в
Бяла черква
■ • Д-р Соколов, д-р Тодор Капнишков- авантюрист без медицинско
образование
■ • Иван Боримечката
■ • Чорбаджи Марко
■ • Колчо (слепеца)
■ • Мунчо (лудия)
■ • Кандов (руски студент)
■ • герои, които отричат революционната дейност- Кикиак Стефчов, Юрдан,
Алафрангата, г-н Фратю, Хаджи Смион, Иванчо Йотата
■ • женските образи- Лалка, кака Гинка, Марийка (дъщярята на дядо Стоян),
Хаджи Ровоама, Милка Тодоркина
 ■ Бойчо Огнянов-главен герой в романа „Под игото“ .Огнянов е
романтичен образ, олицетворение на революционния дух в България
в навечерието на Априлското въстание. Той е смел и обаятелен водач
на националноосвободителното движение и представител на
младата българска интелигенция.
■ Чорбаджи Марко Иванов-познат още като чорбаджи Марко или бай
Марко, е измислен литературен персонаж, създаден от българския
писател Иван Вазов за неговия класически романа. Чорбаджи Марко
е един от основните герои в творбата, изобразявайки типичния
българин от възрожденската епоха – патриархално настроен,
религиозен, родолюбец, патриот и благодетел на просвещението.
Той е първото действащо лице, което се появява в романа.
■ Рада Госпожина- Главната героиня. Образът на Рада е разкрит с
искрена симпатия от страна на автора. Нейният физически портрет
е прекрасен: високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и
светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице. Останала без
родители, отгледана в мрачна и задушлива обстановка тя не е
загубила нищо от обаятелния си характер. Обича своите ученички и
им отдава цялото си време и грижи. Нейната скромност спечелва
симпатийте на читателя .Авторът проследява преживяванията и,
разкривава нейните мисли и чувства, посвещава им цялото си
внимание, дава им всичките си знания. И в тежките години, в които
живеят нейният образ се явява не само като обикновенна учителка ,
но и като народна будителка.
■ Иван Боримечката - второстепенен литературен герой от романа на
Иван Вазов „Под игото“ (1894) и неговото продължение „Нова земя“
(1896). В „Под игото“ Боримечката е селянин от село Алтъново, който
взема участие във въстанието в Клисура. Слабообразован и простоват,
но с голяма физическа сила и ентусиазъм, той става един от дейните
участници в неговата организация.
■ ,,Доктор’’ Иван Соколов –с красива външност,с буен нрав, чудак и
лекомислен. Владее добре турския език и турските нрави. Странно е
неговото хоби- отглежда мечката Клеопатра в килера си. Не е
завършил медицинско училище, но това не го притеснява да
практикува лекарска професия. Посветил се е на идеята да служи на
общественото благо: председател на революционния комитет в града.
 ■ Чорбаджи Мичо Бейзадето – заможен чорбаджия,краен
русофил, пламенна борческа натура, фанатично вярващ в
гибелта на търската империя и член на белочерковския
роволюционен комитет. Поддържа българския дух, вярва, че
само Русия ще ни освободи;
■ Чирбаджи Юрдан Диамандиев – привърженик на султана и
поради това неблагонастроен към революционерите.
Противоречиво на неговите убеждения всичките му деца са
патриотично настроени. Героят е болнав, намръщен и нервен,
безкрупулен и жесток в страстта си за власт и пари.
 ■ Кириак Стефчов – син на богат чорбаджия, който е
облагодетелстван от турската власт. Кириак Стефчов открито
шпионира и слугува на властта, противник на революционното
движение. Той използва всеки удобен момент да наклевети
бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и
Соколов. Писателят изтъква отблъскващата му външност.Лицето му
изразява студенина и отчужденост.Стефчов е безскрупулен в
отношенията си с хората.Сам той върши най-грозните предателства.
■ Госпожа Хаджи Ровоама – в метоха господства сестрата на един
от омразните чорбаджии Юрдан- калугерката Хаджи Ровоама. Макар
да се числи към “интелектуалците“, като божи човек не прави нищо
добро.
 ■ Кандов - младият студент, дошъл от Русия, заварва в България една
съвсем различна обстановка. Идеалист по натура и мечтател, той приема
с отворено сърце идеалите на социализма; нещо повече - той живее със и
благодарение на тях. Това модерно и прогресивно учение, прието под
влиянието на свободния дух, царящ в университета и руското общество,
изпълва цялото му същество
■ Фратю – страхливец от компанията чичовци, който изнася вдъхновяваща
патриотична реч. След речта, той бяга панически от заплаха, която дори
не съществува. Вазов иронично описва бягството му като епично и
победоносно. В главата наречена „Господин Фратю” авторът представя
неговото бягство, което е силен донос за качествата на героя. Вазов
оставя читателя сам да прецени и да идентифицира качествата на
Фратю, като смекчено и иронично показва какъв страхливец и неудачник
е той и как безскрупулно гори ценните си революционни книжа.
9.Преобладаващи чувства

■ Свобода
■ Любов
■ Гняв
■ Разочарование
10. Основни мотиви
■ 8.1 пиянството- грешката на Събка
• тостовете на Силистра Йолу
• бунтовническите песни
• дебатите в Ганкиното кафене
• отмъщението в Алтъново
• пиянството на Безпортев
■ 8.2 мотивът на слепотата- единствения сляп е Колчо, но той има
несломим дух
■ 8.3 лудостта-Мунчо,но той казва само истината и заплаща със живота си
за нея
■ „Лудите, лудите-те да са живи” молитвата на чорбаджи Марко
11. Основни опозиции
■ срам – слава
■ тъмнина – светлина
■ природа – общество
■ тишина – хаос
■ вдъхновение – суета
■ Робство – свобода
■ Жертва – насилници
■ дом - свят
■ бит - бунт
■ свое и-чуждо
■ затворено - отворено пространство
■ вътре - вън
12.Образи
■ Светът на родното
■ Образите на Бойчо Огнянов , Соколов, Кандов, Рада
■ Обобщеният образ на обществото, на народа , промяната в съзнанието
му (или невъзможността да я осъществи) оформят условно II-та
сюжетна линия. Типичен представител на тази II сюжетна линия е
чорбаджи Марко - бавно, но безусловно приемат идеята за бунта.
■ Оформя се групата на героите, чието поведение е разколебано и
най-често се влияе от инстинкта за самосъхранение, от формулата на
робското оцеляване: “Преклонената главичка остра сабя не сече”.
■ Противниците на революционната кауза, предателите (Кириак
Стефчов, чорбаджи Йордан)
■ Образът на чужденеца поробител Любовта във всичките й измерения
13.Нравственото израстване на българина в романа
“Под игото”

■ Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество

Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с
многостранната и богата интерпретация на българския бит и
душевност. След Освобождението големият творец
непрекъснато се връща към “наш’то недавно”, стреми се да
изгради мост между минало и настояще, да припомни
величавата и трагична епоха на подвизите и
самопожертвуванията. Вазов създава първия български роман
извън пределите на своето отечество, което винаги носи в
сърцето си. “Много мъки, много скръб изпитах по изгубеното
отечество. Умът ми, сърцето, душата ми непрекъснато летяха
към него, но ето, че дойде вдъхновението да напиша този роман
– и ето – аз задишах пак въздуха на България” – пише авторът в
изгнание. Закономерно явление в развойните процеси на
българската литература, “Под игото” е и завършек на
■ Романът обхваща една година от националния ни бит, но текстът
внушава убеждението за епоха, за големи исторически
сътресения, изразени с пределна лаконичност в двустишието от
“Епопеята”:

■ И в няколко дена, тайно и

■ полека
■ Народът порасте на няколко
■ века.
■ Романът предоставя възможност да разчетем кода на голямата
духовна еволюция, която сякаш изменя посоката на времето и
прекроява пространството на националния живот.
■ Вниманието на автора е насочено към вълненията и настроенията,
обхванали българите в навечерието на въстанието. Силата на романа е в
единството между бит и национални борби. Независимо от заглавието
“Под игото”., робството не е вцентъра на изображението. Неговата
картина е само фон, върху който се проектира духовното израстване на
народа.
■ Съвременник на тази епоха, Вазов успява да долови и пресъздаде най-
същественото – порива към свободата и да го внуши по художествен
път.
■ По широтата на изображението творбата се превръща в епопея,
обхващаща значими страници от народното битие, от бунта като
“пиянство на един народ”. За Вазов е важно да наблегне на прелюдията,
на подготовката на назряващия бунт, на онова въодушевление, което
прониква навсякъде, променя дори детските игри, изпълва стари и
млади с вярва в близкото избавление от робството. Ганковото кафене се
превръща в “един малък парламен”, в който се обсъждат новините от
външния свят и се свързват с назряващите у нас събития.
■ Чорбаджи Марко, който се придържа към строгата почтеност и
трезва умереност във всичко, се терзае при мисълта за
жертвите, които ще вземе тази борба, защото “ентусиазмът е
плява, която бързо пламва и угасва”, но благославя бунта на
лудите глави и пред иконостаса мълви своята молитва за
България.
■ В главата “Пиянство на един народ” авторът сравнява цяла
Западна Тракия с “един вулкан, който издаваше глух тътен,
предвестник на избухването. Рояк апостоли и проповедници
кръстосваха планини и полета и организираха борбата.”
■ Революционният дух е сравнен с “невидим Крали Марко, който
местеше планини”.
■ Според възгледите на романиста, от особено значение за
историята е прелюдията “на борбата, защото само тя е
поразителна и мерило за силата на една велика идея...”
■ Романът „Под игото” изгражда реалистична представа за
нравствеността и живота на българите в последните години на
робството, когато народът преживява дълбоки духовни промени
и достига до нови ценности и идеали. Падайки в борбата за
свобода по време на върха на възрожденското движение –
Априлското въстание, героите достигат своето величие и
преминават в територията на безсмъртието. Неслучайно
творбата на Иван Вазов е най-предпочитаната книга за
българина и днес, близо век и половина след героичните
събития.
край

Боряна и Йоана 11в