Публицистиката на

Христо Ботев
От Петър Евтимов 9в
Характеристика на публицистиката на
Ботев
 Какво е публицистиката

 Ботев представя своите идеи и идеологически позиции

 “Истината е свята, свободата е мила”

 Публицистичният орган – оръжие на революцията

Творческа история на „Политическа
зима“
 Издадено на 2 март 1875г.

 Личен мотив – разногласия с Л.Каравелов

 „Михал“

 Последният фейлетон на Ботев

Жанрова определеност

 Фейлетон

 Ориентиран предимно към интересите на градското население

 Основна тема – борбата за свобода

 Осмива се политическото положение

 Композиция

 Бунтовникът разгръща фейлетона като видение

 Световното се проектира в родното
 Гротесков край
 Композиционната рамка е оформена от паратекста: „Дали се зора довърши
или се две нощи сляха?“
 Диалог
 Налични са уютния дом и материалните удобства
5 смислови части

1) Осмиване на егоистичния българин

2) Осмиване на големите държави
3) Осмиване на султана
4) Осмиване на емигрантите
5) Осмиване на лъжепатриотите
Съдържание

 Сюжет, изграден около мотива за съня

 Заглавието насочва към „зимата“:

• Обозначава „замръзналостта“ на политическите отношения
• Кризата в политическия живот
• Обвързва смислово с мотива за зимния сън
• Препраща към неспособността да се различи лъжата от истината
 Послание

Фейлетонът завършва с картина на зимата, която привършва, и на нощта,

която минава - сутринта се задава. Внушението е ясно - политическата зима
няма да свърши, докато лъжата, егоизмът, покорството, равнодушието и
жестокостта на “паяка” управляват света. Въпросът е дали обществото ще се
събуди и осъзнае какво е истинското добро за него.
„Смешен плач“

 Издаден през 1871г.

 Конкретен повод за написването му е историческо събитие (съдбата на

парижката комуна) и отзивите в пресата за него
Жанрова характеристика и композиция
на творбата
 Памфлет – вид фейлетон с остра публицистична насоченост
 Ботев представя своята теза: възмутен е от позицията на българската
журналистика, която, за да не остане по-далеч от другите, е готова да
оплаче „бедния” Париж и проклина неговите разрушители – комунарите
 Кратък, но емоционален текст
 Ярка обществена реторика
 Финалът е израз на Ботевата надежда, че ще настъпи ден за нова
разплата
Сюжет

 В „Смешен плач” Ботев представя образа на френската столица от края на

XIX век и този образ е сатиричен и многопосочен, защото:
• Париж е столица на цивилизованата Европа, а в дадения исторически
момент – център и на революционния сблъсък между два свята
• този сблъсък е интерпретиран в тогавашната преса като „разрушение”,
като посегатество върху столицата на цивилизацията
• това е причината за „плача” на продажните български журналисти по
изгубените ценности, за поругания ред, за разрушенията, окачествени от
богатите като „варварство”.
 Послание

Човекът, според контекста на „Смешен плач”, трябва винаги да се опитва да

проумее света, в който живее, и да си отговори на въпроса дали наистина
светът е такъв, за какъвто се представя? Наистина ли това е най-добрият
възможен свят, или има по-добър от него? Отвореният финал Ботев оставя на
читателя!
Благодаря за вниманието!