„ПИЯНСТВО НА ЕДИН НАРОД“, „Под игото“, Иван Вазов

1. Композиционни и жанрови особености:

а/ това е ХVІ глава от втората част на романа и представлява идейно-
емоционалната кулминация на творбата;
б/ гледната точка на повествователя е представена от позицията на
наблюдател – употребените глаголни форми са в 1л. ед. ч. и мн.ч.;
в/ присъства мемоарен пласт – Вазов е член на революционния комитет
в гр. Сопот;
г/ главата представлява своеобразно лирическо отклонение, което
разкрива емоционалното отношение на писателя.
2. Героите – светогледни идеи и ценности:
а/ народът е колективният главен герой в романа
- промяната в светоусещането на обикновения човек и краткотрайното
му издигане над всекидневието е показана чрез съпоставката с
природата:
- пролетта символизира зараждането на нов живот, съживяването –
така и бунтът предвещава ново начало за поробените;
- религиозна символика:
- водачите на въстанието са отъждествени с библейски апостоли,
„предтечи“ като Йоан Кръстител, защото проповядват спасителна
истина;
б/ тропи и фигури, изобразяващи колективния подем – епитети,
метафори, сравнения, метонимии, синтактически паралелизъм;
в/ основен художествен похват – идеализацията, с която се обяснява
разминаването между художествено и историческа реалност
- в романа непрекъснато се преплитат реалистичният и героико-
романтичният план – напр. на фона на идеализираната представа за
духовно извисяване на всички българи прави впечатление
предложението на Мичо Бейзадето за отлагането на бунта;
- героите желаят за влязат в мечтаната историческа роля на свободни
хора, които сами са творци на съдбата си :“ Турция ке падне, 1876“.;
г/ акцентът е поставен върху всеотдайността при подготовката на
бунта и пренебрегването на свещени за селския труженик действия –
забравят да орат;
д/ връзка между романа „Под игото“ и цикъла „Епопея на забравените“
И в няколко деня, тайно и полека,
Народът порасне за няколко века
3. Проблеми и конфликти:
а/ основен конфликт – сблъсъкът между родния и чуждия свят, между
поробените и господарите, между робството и свободата;
б/ противопоставяне между възрожденската и следосвобожденската
действителност – някогашната вдъхновяваща надежда за успех се
заменя със съмнението, че едва ли е възможно народът отново да
изживее духовен катарзис;
в/ възвишената лудост на себеотрицание е заменена с трезвото
благоразумие на оцеляващия.
4. Междутекстови връзки на романа „Под игото“.