”Йохан” – поема – персонификация на героичното в поезията на 

Смирненски.
Съчетава патетиката на социалния бунт с трагиката на саможертвата
- анализ на заглавието – персонализира подвига и саможертвата, поставя акцент върху
човешката фигура чрез името, оличностява бунта. Името е сред най-разпространените –
единство и напрежение на обобщеност и единичност
- лирическият сюжет разгръща мотивите за:
 човешките измерения на отношението между индивидуалната съдба на революционера и
повелите на епохата
 за героиката на саможертвата /съпоставка с Ботев, Вапцаров/
 за бунта като осъзнат дълг пред колектива, като самоотричане на личността в името на
новия живот
 за преодоляването на конфликта между стремежа към лично щастие и моралната
отговорност пред колектива / семейството и революцията/
 за несправедливо устроения свят и бунта срещу него /романтична представа за
революцията, изключителност на героя/
- особености на композицията – рамкова, осъществява се чрез картината на нощния Берлин,
очертава основното противопоставяне: лично-социално. Пустота на нощта активизира тъгата от
раздялата и предчувствието за смърт
- структура на текста:
 първата част и финалът съчетават интимно-лиричното начало с темата за героичната
изява, осмислена е като тържество на човечността в революционния подвиг, човешката
емоция е уловена успоредно с революционния устрем, интимното и битовото се сливат с
общочовешкото;
 втората и третата част – изграждат представата за героя, който носи чертите на
митологичния герой – притежава неимоверна сила, изправя се срещу враговете „сам”.
Съчетава внушението за романтична изключителност с представата за анонимност,
неизвестност, обикновеност, част от множеството на обречените, но призвани да
преобразят света. Човекът „се разтваря”в бурята революция, преодолява копнежа по
лично щастие в името на каузата /близост с Ботев/. Рисуват сблъсъка, революцията
Водещ е принципът на контраста: участниците в бунта – хусарите. Старецът и детето
стават отново фигури на жертвеността. За разлика от Йохан, те са анонимни
представители на обреченото множество. Смъртта е извисена, фигурата на героя е
хиперболично изведена до зоната на свръхестественото, нечовешкото, за да изгради
легендарния образ на революционера- „величав кат някой исполин”/Ботев, Вазов/.
 
- художествени образи:
 прагът – граница между интимно човешкото и социалното, между живота и смъртта,
робството и свободата, жената и детето – внасят интимните нотки, подчертават акта на
саможертвата;
 барикадата – също гранично пространство, очертава мястото на съдбовния сблъсък
между стария и новия свят, арена на революционното преобразяване на света, изпитание
за човешкото, лобно място и пространство на подвига/възможна аналогия с Балкана/.
 Бунтът успоредява социалното и природното, представен е като природен катаклизъм,
руши стария свят, но има градивен смисъл подобно на гнева на онеправданите.
 Смъртта – персонифицирана, изписването с главна буква я превръща в ценностен
ориентир за човешкото заради идеята за саможертвата
- поетика на текста – резултат от напрежението между символистичната образност и
реалистичното изображение на битката и смъртта. Кинематографичност – смяна на близък и
общ план в обрисовката, между конкретно и надличностно, между историческо и
универсално. /Конкретността се изчерпва с имената – Берлин, Йохан, но посланията са
изведени в зоната на общочовешкото/.
- художествени изразни средства: олицетворения, метафори, хиперболи, градация,
обръщения, сравнения