Бунтът и неговия кървав погром в поемата "Септември"

(Литературно интерпретативно съчинение)

Гео Милев е експресионист, който твори през 20те год на 20 век. Известен е с литературните си
творчески портрети, статии, критики, анализи и културна есеистика. Той извършва преводаческа
дейност, която е изключително богата и оформя 3тия кръг на модернизма, внасяйки ново
нетрадиционно звучене в литературния език. В произведението си "Септември" Гео Милев
представя проблема за потушаването на Септемврийското въстание, което е изключително
жестоко събитие за българската история.
Основната тема в поемата "Септември" е бунтът срещу тиранията над човека. Авторът
проследява причините за зараждането на гнева, бунта и последиците, от които една е кървавия
погром, който е неизбежен.
Текстът съдържа много образи, мотиви, изразни средства, които представят вековната злоба
на роба като справедлив гняв на унижените. Създадена е картина на деформирания български
свят, подложени са на изпитание понятия като родина, отечество, народ, свобода. В целия хаос
изпъква образа на народа, представен като разгневена тълпа, защитаваща правото си на протест
срещу установеното. Авторът руши традиционната представа за народа и езиковите правила за
изграждането на образа му. Внушението за мащабите на бунта и за силата на масовия гняв е
постигнато чрез излизащите на пътя на историята хора и сливането им в маса с обща цел -
поправяне на грешния свят. Масата е едновременно огрубена и възвишена. В нея лирическият Аз
вижда устрема за преустройване на света и затова я свързва с величието.
Ключов образ в поемата е този на слънчогледите, поставени в необичаен контекст. Те се
превръщат в оръдие на бунта, внушавайки подтекстово, че без вяра и устрем към доброто няма
как да се постигне победата. Насоченият към слънцето поглед ("Слънчогледите погледнаха
слънцето!"), като и поредицата символи във втората част, свързани със светлината, отпращат
идеята за надеждата, която може да бъде покосена ("Слънчогледите паднаха в прах.") Така е
подсказана трагичната развръзка на бунта, която е тълкувана не като погром, а като временно
поражение, което няма да убие колективния копнеж за щастие и земен рай.
За да бъде постигнат рая, трябва да бъде положено ново начало, което е визирано в третата
част на поемата. Тя представя намерението на разбунтуваната маса, препращайки към началото на
библейския текст, повествуващ за сътворението на света. В Гео-Милевия текст началото се полага с
бунта от "септември", когато гласът на народа се слива с божия, и така си набавя свещеност.
Аналогът с библейската реалност от тази част внушава разбирането за изхода на народа от
оковите. Той пътува през пустинява на страданието, устремен към мечтата за удовлетворяващото
съществуване в земята на щастието.
От 1ва до 6та част на поемата историческото събитие е представено като поредица от кодове,
чиито източници са в митовете и библейския текст. Седмата част е в контраст на началните такива,
защото тя е разделящата творбата на две големи смислови полета. С помощта на метафори,
цветови имволи, градация, олицетворения, повторени е постигнато внушение за хаотичност и
трагедия. Дебнещата смърт е ужасяващия пратеник на братоубийството. Кръвта попива лицето на
земята, а нощта отново притиска света и оставя всички без въздух.
В контекста на погрома е поставен проблемът за начина, по който се възприемат в дадения
 исторически момент емблематични родни образи: отечеството, Балкана, войската, химна.
Съмнението намираме във въпроса "Що е отечество?". Хората на бунта гледат на отечеството като
на оковано от несправедливия ред, което представлява и гледната точка на Гео Милев, според
когото "Отечеството е в опасност!".
Деветата част съдържа събития и внушения, изградени на опозицията вяра-неверие.
Основната идея е тази за подменените ценности. Бунтът на поп Андрей е именно срещу тази
подмяна. Той показва, че там където трябва да бъде Бог, няма никого, че Земята от райско кътче за
хората, се е превърнала в ад. Поп Андрей не се отрича от вярата си, а я използва като вътрешна
убеденост, за да я насочи към унищожението на робския свят.
В следващите части Гео Милев разглежда историята като цикъл от повтарящи се събития.
Сменят се само имената, затова той избира да говори за настоящето чрез образи от старогръцката
митология и литература. Древногръцката представа, че героизмът се достига чрез физическото
унищожение на врага е поставена под съмнение. Зад образа на Ахил се разчита властта, смазваща
бунта.
"Септември" и "Илиада" се родеят от описанието на гнева, последствията от него и темата за
възмездието, че това, което остава след разгневения, е смърт, след която се ражда ново желание
за мъст, наказание и се появяват нови жертви. Така се явява истината, че гневът ражда гняв,
смъртта - смърт, възмездието - възмездие.
В Гео-Милевата поема липсва любов. В нея цари свят на злото - кръвта и смъртта са възмездие
на греха. Нравствените устои са разрушени, а отричането на примирението прави бунтът и неговия
кървав погром още по-безрезервен, нехуманен и суров.