269

Христо Ботев
Майце си Христо Ботев

Ботевата интерпретация
1.
на фолклорни мотиви •
Тъжната песен на майката,
напуснал дома.
чийто син е
поради
Майчината клетва
традицион
престъпването на
ните норми. Майката —
пазител на родовите
ценности.
Характерните за
народнопесенната
поетика
обръщения към майката,
които създават усещането
за диалогичност. 2.
Мотиви, свързани с
художествения свят на
възрож денската

литература и Романтизма
Раздялата с родното
пространство. Изборът на
лирическия Аз да излезе
извън пределите на
патриархалния дом, за да
открие висшия смисъл на
живота.
Скиталческата участ на
самотния човек,
странстването на духовно
извисената, неразбрана от
другите личност. Сблъсъ кът
между мечтите и реалността.
Неосъществените копнежи,
погребаните желания на
разочарования млад
човек, който
изживява душевна криза.
Посланието за погубената
младост. Отчуждението от
действителността, в която
се е озовал Азът.
Противоречието между
видимото веселие и
стаеното страдание,
несподелено с „мили
другари”
Драматичният избор на
лирическия субект.
Пожеланата смърт,
възприемана като спасение
от душевното терзание и от
мрачната реалност.
Литературният историк Тончо
Жечев я определя като
„невъзкръсна” смърт.
З. Митологични и
библейски мотиви —
Ботевата интер претация на
евангелската притча за
блудния син. Драматичните
изживявания на „блудния
син”, който е далече от своя
дом, но за разлика от героя в
библейската притча не е
живял безнравствено, не е
достигнал до морално падение.

Болезненото търсене на
обяснение за сполетелите го
нещастия.
Мъчителното чувство за
вина, което изпитва
лирическият субект. Осъзнал

стойността на
индивидуалните копнежи, той
е нарушил повелите на рода.
Копнежът на лирическия Аз за
завръщане в света на род ното,
 за да изплаче болката си пред
своята майка. Мотивът за 15
Христо Ботев
прегръдката — желаното
последно прощаване с най-
близките хора.
4, Ключови опозиции —
родно — чуждо; любов —
Омраза. идеал —
действителност; щастие —

страдание; живот— смърт. 5.

Жанр — елегия; послание —

интимна изповед на сина

пред майката

към брата
си
1. Ботевата
интерпретация на
фолклорни мотиви •
Изпълнените с емоционален
заряд обръщения, които са
отличителна особеност на
народните песни. Текстът
изразя_ ва мъчителните
терзания на лирическия
субект, който очаква
разбиране, морална подкрепа
от брата по отечество.
2. Мотиви, характерни за
възрожденската
литература и Романтизма
Страданието на мъдрия човек
в света на робството и лъ
жата. Той е съхранил завета на
отечеството и изпитва омраза
 към „глупци неразбрани”, към
духовно слепите, които не са
способни да открият пътя към
истината и свободата.
Потискащото мълчание
(немота) в пространството на
смърпа — израз на апатия,
безразличие, равнодушие.

Ра- зо-чарованието на Аза,

чийто глас остава без
отзив,
отклик.
Неосъщественото
брат,
общуване с безмълвния
изповедното
адресат на
в
слово. Липсата на съмишленик
разминаващата идеала
се с
Използването
действителност.
на реторичен въпрос, последван
от
реторич
но
възклицание,
поражда усещането за изпълнения
с
болка
на
разговор лирическия
внушението за
самота:
говорител самия
със себе си и
дето страда?/
засилва Никой, „ах,
ще турне/ туй
ръка си кой на
сърце, Трансформацията
никой!”.
(перифразата) на латинската

vox
сентенция populi — vox dei
 (Глас народен глас божи)
— в
стиха плач
вна глас божий —
народен". За лирическия

говорител народ
поробеният
мъченик е олицетворение на

свещеното. Неговият
плач
призовава всеки патриот

подобно на глас да
свише
дълга си към
изпълни
изстрадалата
родина.
Христо Ботев
и библейски
З. Митологични мотиви
Ботевата интерпретация на старозаветния
•
завета и
мотив за между Бог Йехова
еврейския народ. Посланието на стихо-
Азът пази
творението, че завета на
отечеството и желае да бъде
осъществен националният
идеал.
Аналогията между кръстните
• мъки на
дра- матичните
Спасителя и
изживявания на
неразбрания от другите,
различна ценностна
човека с
система, който копнее за спасение на
„Мечти мрачни,
родината: мисли бурни/
са разпнали душа
млада... ”
на отзивчивото
Образът сърце. Плачът
на лирическия Аз — знак за
неговото
съпричастие към
на
трагичната съдба поробените.
Паралел с библейската фигура на
плачещия пророк Йеремия.
• Преплитането на състраданието и
укора. Отсъствието на достойни за почит
ценности в „тоя мъртъв свят коварен“,
мрачно пространство на духовната
пустота. Смъртта в роб ската
действителност е лишена от героичен
ореол. Йеремия съчувства на своя народ и
същевременно го упреква: „Гледам земята
— и ето тя е разорена и пуста, небесата, и
няма на тях
светлина“•, „Моят народ е глупав, не Ме
познава: те са нера зумни деца и няма у
тях разсъдък“. 4. Опозиции — полюсните
чувства на любов към отечеството и омраза
към „глупците“ , представена като гибелно,
разяждащо душата чувство; мечта и реалност;
живот и смърт; „глас искрен, благороден“ —
мълчание.

5. Жанр — елегия; драматична изповед;

текст послание — синтез на елегичното и
сатиричното.

Елегия

1. Ботевата интерпретация на фолклорни

мотиви
Драматичната съдба на окованите, лишени
от свобода. Връзката с посланията на
историческите народни песни за „три
синджира роби“.
Образът на кърджалията в българския
фолклор и в Бо тевата творба. В народните
песни са разкрити насилията, из вършени от
кърджалиите, безчинствата на тези
разбойници. С различни послания са песните,
посветени на подвизите на
Индже войвода, който се отделя от
кърджалийската дружина и се превръща в
народен закрилник: „Прочу се Индже вой
17

Хрисчх) Бсмев_
вода/ из тая Странджа голяма,]
вярна
че има дружина

стихотворението „Елегия”
на кърджалията
образът

изразява внушението за
от българското,
отчуждението
прекъсването
на духовната
„нов
връзка с родното:
кърджалия в нова
полуда кой

продал брата, убил баща си?!“ .

Безумието на онези,
които

за
2. Мотиви, характерни
възрожденската
литература
• Робският сън — израз на
примирението и покорството

на
поробените. Символният
„рабска
образ на люлка” --
знак за духовната незрялост
безпомощност
и на народа.
потиснатите,
• Мълчанието на
лишени от воля за борба
безсилни да променят робската
участ.
си Търпението и
пасив_ ността на занемелите
жертви, които сякаш са се
 от
отказали свободата,
заблуждавани от „наши и
чужди гости”. • Фалшивият,
погрешен път към спасението
— псевдоисти_ ните в проповедите,
призоваващи към подчинение
Властта
на Исторически
паралел, свързан с образа на
Игнаций Лойола — основател
на йезуитския орден през 16.
век. „Всеки от тези които живеят
в послушание, трябва да се
божест
покорява на вената
промисъл, изразена чрез волята
на техните началници така
сякаш са мъртви тела.”
(Лойола)
Проблемът за отродяването,
поставен още в „История
славянобългарска” на
Паисий Хилендарски.
Слепотата на мнимите народни
водачи, които са загубили
човешкия си облик, превърнали
са се в „рояк скотове“ и не
сочат верния път към
освобождението. Сатиричното
изобличение на бездействието
и безсрамното „броене на
време“. Горчивата
самоирония на лирическия
говорител — отправя
обвинение и към себе си, тъй
като е част от пасивните,
които чакат „ред за свобода”
З. Митологични и
библейски мотиви
Насилието и
жестокостта на поробителя
— аналогията с евангелския
мотив за пробожщането на
прикования на кръста Христос
от римските войници.
Сакралният образ на Спасителя
 — олицетворение на водача
с възвишена мисия и
ценностна система.

Образът на предателя,
който изменя на
националната
кауза —

аналогията с лицемерието
издайничество,
и подлото

извършено от Юда

Искариотски. „А оня, който

предаваше,
Го бе им дал

знак, казвайки: Когото

целуна, Той е; хванете Го“

(Евангелие от Матей).

• Универсалните мотиви

за продадения брат
(старозавет
18

коментар 269

ната неговите
Христо Ботев братя) и
за Йосиф и отцеубийството
история
(древногръцкия
за Едип).
фликти и мит
Внушението
за трагичните
разединението
кон-
в българската общност.

Експресивно обрисуваната
 сюрреалис-
натуралистична,
на народното
тична картина
страдание.
Образи с
—
библейски произход
кървавият пот, надгробният

(змия-
камък, смокът та),
кръстът, представен

нетрадиционно
като
за мъчение,
инструмент
4. Опозиции:
изтезание.
робство — свобода; любов —
омраза; живот — смърт. 5.
гражданска
Жанр — елегия;
социална сатира.

Борба
Ботевата
1.
интерпретация на
фолклорни мотиви
Жалбата за неизживяната
младост, белязана със
знака на страданието.
2. Мотиви, характерни за
възрожденската
литература, Романтизма и
Просвещението
Разочарованието поради
разминаването между
възвише
ните копнежи и
реалноспа. Срещащият се в
много Ботеви стихотворения
и публици стични текстове
 мотив за съня — символ на
пасив
апатията и ността
на поробените.
Преобърнатата скала на
ценностите в обществото —
„свестните у нас считат за
луди“. Хората със свободен
дух, съхранили човешкото си
достойнство и посветили
живота си на свята кауза, са
обявени за луди от
неразбиращата техния
идеализъм консервативна
общност. На почит в този
свят на фалшиви стойности
са заслепените „глупци”,
безсъвестните егоисти,
богатите, неспособни да
изпитват милосърдие, ма
мещи дори Бога „с молитви,
клетви, с думи лъжливи”.
Предателството на
мнимите народни водачи
(духовните лица, учителите
и журналистите), които са
забравили своя дълг към
отечеството и са се
превърнали в поддръжници
на тираничната власт.
Характерната за
просвещенската епоха идея за
развитието и прогреса, за
борбата на разума и
съвеспа със заблудите,
19
Христо Ботев

ретроградните разбирания,
несправедливото социално
статук
има своите корени в
от
прогласената още Рене
Декарт
Просвещението за
силата и значимостта на
 мисълта, в
която е основата
човешката sum”
егдо „Мисля,
екзистенция: „Cogito
идея
на
телно съществувам“
следова
• Свободата на духа — свещен идеал
на човечеството. %
_
век свобод да роб й
е ен,
длъжен не бива допуска (Никола Бердяе
да бъде в).
да е
е задължен
защото да бъде човек”
кият вик на свободолюбивите, гръм.
непокорни личности, направили
възвишен нравствен избор. Волята
за ГОТОВНОСТТа
промяна, за
или
саможертва: „Ще викнем ние: Хляб
свинец!”. Връзката Парижката комуна
а
—
„Хляб куршум!“ . или
З. Митологични и
библейски мотиви
• Специфичното измерение на
за слепотата,
мотива Мла- дият човек

се чувства неспособен да
проникне в бъдещето
и да

разбере какво носи то — добро или

зло. Духовната на
криза лирическия
субект, който е в конфликт със света и
не открива
екзистенциалните опори,
 на ценности
християнската триада те
в своята душа: „в гърди ни любов,
ни капка / вяра, нито
надежда. .. “
• Гневно изобличение на
обществената позиция,
според която човек трябва да
установените
се подчинява на
норми, на религиозните догми и
да се страхува от божествената
земна
и та власт: „че страх от
бога било начало/ на всяка
мъдрост... (парафраза на
Соломоновата притча „Начало
на мъдростта е страхът
господен”); „Бой се от бога,
почитай царя!“ (парафраза на
притчата на Соломон „Бой се,
синко, от Господа и от царя”).
Тези консервативни възгледи
отнемат духовната свобода и
оковават човешкия ум, затова
са обявени чрез оксиморонни
словосъчетания за „лъжи святи”
и „Свещена глупост!“. Развен
чаването на почитаните от
обществото авторитети. •
Неприемливата за лирическия
идея за изна
говорител
чалната греховност на човека,
която трябва да се изкупва
с безкрайни страдания и
покорство (Книга на Йов:
„Господ даде, Господ и взе.
Да бъде благословено името
Господне!"). Внушението за
безнаказаност на властниците,
които не са спо летени от
Божието възмездие: „бог не
наказва когото мрази...“
(трансформация на
Соломоновата притча „Не
пренебрегвай, синко,
наказанието от Господа,
 защото когото Господ обича,
него наказва”).
20
моигипл269

Христо Ботев
4.
Опозиции:
свобода — робство;
истина — лъжа;
примирение,
добро —
пробуждане — подчинение
сън; на
власпа; развитие, прогрес
-- застой.
зло; борба,
непокорство

5. жанр
Синтез на
разнородни
и
сатира философска
жанрови
особености - на

елегия, •
лирика.
Публицистично
слово ---
стихотворението
идейно-тематичната
връзка
е „Борба“ и
на ли черковният
статията
на Христо Ботев

„Решен въпрос?“ .

До моето
първо
либе
1.
Ботевата интерпретация
на
на
фолклорни мотиви
лирическия
• Призивът
говорител към
запее
либето да тъжната
се
песен за драмата на
потиснатите и да
приобщи към неговия
идеал за свобода и
социална
справедливост.
Характерните
за
моти-
народните песни ви
на
за плача
безпомощната
вдовица и
мъченическата,
сирашка
бездомните
съдба на
деца. • Срещащият се
и в хайдушките песни
мотив за сватбата с
одухотворенат
а,
естетизирана смърт,
коя-
то в контекста на
Ботевото
стихотворение
може да се осмисли
като „първото либе” на
героя, като мистична
невеста: „и смъртта там
мила усмивка”.
Жадуваното
себеосъществяване чрез
саможертвата.
Преплитането в
„предсмъртни песни
надгробни“ на
страшното и ве
личавото.
2. Мотиви, характерни
за възрожденската
литера
тура и
Романтизма
Отхвърлянето на
любовната песен,
която затва ря Аза в
пределите на битовия
свят и традиционните
норми.
Сантименталните
изживявания, плачът
се въз приемат като
проявление на слабост,
малодушие, дори
безумие. Те отнемат
духовната свобода на
лирическия
субект, превръщат го
в роб на любимата,
погубват подобно на
отрова душата му.
Любовта в сферата на
битовото пространство
принизява младия
асоци
човек, ира се с
представата за „кал”,
която осквернява
всичко свещено. „Но
удивително е, че и
 любовта може да бъде
21

Христо ботев

смъртоносна, да изпраща
токове на смъртта. Любовта

поробва не по-малко от
омразата У (Николай

Бердяев) • Висшата ценност

за Аза -- любовта към

свободата и народа мъченик

На песента на девойката е

противо. поставена песента

на одухотворената гора за

народното страдание.

Съпричастието на
лирическия субект към

трагедията на поробените.
Осъзнаването на ИСТИНата

че в условията на робска
неволя и унижения е невъз_

можно семейното щастие в

битовия свят.

• Възвишеният избор на
младия човек, устремен
 към родното пространство,
към борбата за свобода

Характерният за лириката
на Ботев образ на гроба

„сладка почивка“. Моралното

удовлетворение на героя от
изпълнението на
нравствения дълг към
отечеството З.
Митологични и библейски
мотиви
• Мотивът за продадения
исто
брат (старозаветната рия
за Йосиф и неговите братя):
„запей как брат брата
продава“. Посланието за
разединението, братоубий
ствените конфликти в
обществото. • Визионерското
пространство „там“ и
об
символният раз на бурята в
Балкана разкриват мечтаното
героично битие, света на бунта.
Идеята за пълноценния,
осмислен от възвишен идеал
човешки живот. Аналогията
между изо-бражението на
революцията и библейската
картина на Апокалипсиса:
„там, де земя гърми и
тътне...”.
• Образът на венеца —
 призна
митологичен символ на
нието на потомците и
преклонението им пред
славния подвиг. Посланието
за безсмъртието на
човешкия дух, извисен над
всичко преходно и тленно.
• Символиката на „кървава
напивка” — връзката със
сакралния акт на причастието,
установено от Христос по
време на Тайната вечеря.
Внушението за посвещаване
на свещена мисия и за
изживяване на бунта и
героич ната гибел като
празник.

4. Опозиции — любовната
песен — песента на гората;
любов — омраза; възторг —
свобо
страдание; робство —
да; смърт — безсмъртие.
стихотворение,
5. Жанр —
което включва характерното за
поезията-на Романтизма

идеологическо послание.
—Христо Ьотев

На
прощаване
1. Ботевата интерпретация на
 фолклорни мотиви
Нарсмуопесн•.мят »ютив и
пукна на схърЬщата майка
гц»ади ра.шялата сы сина
Жалбата за първород»юто
—о -Като го видя майка му! тя
ж.ално заплака/ и на Стояна
думаше] Не ходи. оанко,
бунтовник,/ че на мама
едничък“ (Стоян отива
сти
бунтовник“). В Ы)тевото
хотюрение майчината мъка е
породена от решението на
сина да напусне (вета на дома,
на традиционния ред и да поеме
по пътя към (Модата
Житейсхата позиция на жената.
която поставя на преден план
щжьюсти и иска да съхрани
установения поряды.
• Маичина;а клетва за
н
разлика от елегията „Майце си ,
където лирическият Аз се
измъчва при мисълта, че може
да е застигнат от п;юклят ието
на своята майка, в „На
прощаване“ бунтовникът я
п;ж.зовава да прокълне
робсттто „Но кълни, майко,
проклинат таз турсжа че;зна
прокуда
• Възможната гибел на
кжака в Балкана,
страданието на най Омзките
-- мотив, присъстващ в
хайдушките народни песни.

2. Мотиви и послания,
характерни за
възрожденската лите ратура
и Романтизма
• Желанието на лирическия
субект, който се е посветил на
наци оналната кауза, да
обясни в изповедта пред майка
си причините за направения
Мор. Мотивът за прощаването
молба за прошка в
драматичния момент на
раздяла
• Потисничеството
принуждава
свободолюбивата,
непокорна личност да напусне
свещеното пространство на
родното. домът, представен
чрез синекдохата „бащино
огнище“, е сакрален за из
 гнаника, който не може да бъде
безучастен, когато поробителят
го осквернява с извършеното
насилие.
• Копнежът на бунтовника
да се завърне, да премине
през „тиха бяла Дунава“
Реката е знак за границата
между чуждото и своето,
негероичното и героичното
битие, във враждебното
пространство и жадуваната
борба за свобода
Народът -- висша ценност,
сакрално понятие в светогледа
на Ботевия лирически ге;юй,
Народният глас, изразяващ
страданието на потиснатите и
техния зов за помощ, подтиква
бунтовника да поеме по
избрания път. Лирическият
герой не се страхува от
предизвика телствата на
съдбата и драматичните
изпитания.Аководи се в
действията си от чувството за
чест, от съзнанието за
човешкото си

23

Христо Ботев

достойнство. Духовно разкрепостената

не
личност съобразява консервативното
патриархалното
обществено мнение в
общество което осъжда всяко нарушение на
установените норми.
• Видението на възможната гибел на юнака
във високото
прос_ транство на Балкана.
Врыката между свободата и смърпа подвиг,
са
които не прот— поставени. Трагичната и
величава саможертва в борбата е копнеж
мечта, идеал, цена на жадуваната свобода.
Смърпа като
вечен' живот на духа.
• Картината на жадуваното победно
в
завръщане родината Символиката на
войнишките униформи и „левове златни на
челои внушението за патриотичната мисия,
героите са
на която посветили живота си.
Символните образи на цветята — „бръшлян
и здравеца, и венеца, с които ще бъдат
накичени бунтовниците.
Преклонението пред
митологизирания подвиг Посланието за
духовната
победа на юнаците, увенчани със
слава.
• Заветът на лирическия герой —
идеята за
отговорността към
отечеството и за смърпа в името на
висшите
ценности - справедливоспа и
свободата. Единствената „награда“ за
безкорист
ния патриот е признателността
Съкровеното
на народа. желание на
бунтовника е „нявга“ потомците да оценят
неговия
идеализъм стойността на юнашкия
подвиг.

З. Митологични и библейски мотиви

• Попиващата в земята кръв на героя
— древен митологичен символ на
продължаването на живота, който
побеждава смъртта Сливането на
героическата личност и света на родното.
Характерният за легендите акт на предаване
на ритуален пред мет — в текста с подобно
значение са сабята и пушката на бунтовника.
Идеята за приемственоспа в
националноосвободителната борба.
Символният образ на братята —
съмишлениците, последователите на юнака,
които трябва да продължат делото му.
Моделът за подража ние („имитацио") в
легендите. Майката — посредник, който е
призван да осъществи духовната връзка
между поколенията, обединени от общия
идеал, от полюсните чувства на любов и
омраза.
4. Опозиции: родно — чуждо; робство
— свобода; любов омраза; страдание
— възторг; смърт — безсмъртие;
ниско - високо пространство (земята —
скалите); черно — бяло („черни ми кърви“
— „бяло ми месо“).
5. Жанр
стихотворение, послание, характерно за
поезията на Романти зма
поема

24
ристо Ботев
 Моята
молитва
1. Мотиви и идеи,
характерни за епохата на
Просвеще нието
• Отрицание на фалшивия
бог, превърнат в идол, в
обект на преклонение по
време на църковния ритуал.
Сатирично изоб личение на
заслепените, живеещи в
заблуда, както и на тези,
които ги манипулират.
Отхвърляне на
общоприетите ценности,
„истини“. Полемика с
институционалния Бог на
църквата.
• Основанията на
лирическия говорител за
отрицанието на неистинния
Бог: Създава хората от „кал“
и ги обрича да водят
унизително робско
съществуване в битовия
свят, в бездухов ното
пространство.
> Узаконява и крепи
власпа на богатите,
утвърждава злото,
социалната несправедливост и
неравенството, изоставя
сиромасите, не проявява
милосърдие към тях, а е
равнодушен към тежката им
участ.
> Проповядва чрез
свещенослужителите, че
търпението, покорството,
подчинението на земната и
Божията власт водят до
спасение на човешката
душа.
> Позволява в робската
действителност да
властват безнаказани
лъжата, демагогията,
лицемерието, глупостта,
 безчестието, насилието.
• Опозицията между
абстрактното, далечно
божество, което е
отчуждено от драмата на
човека, и личния, вправий"
Бог, с когото Азът е духовно
свързан. Свободата на
човешкия дух, който
отхвърля догмите.
Сблъсъкът на човешката
мисъл с канона, на
индивидуалното с
колективното,
общоприетото.
Вярата в Бога на разума
и прогреса — израз на
идеите на Просвещението.
Новият тип ценностна
система, модерният
рационализъм на
лирическия Аз.
> Универсалните,
общочовешки ценности, в
които вярва духовно
разкрепостената личност:
ми
свободата, любовта,
лосърдието, братството
между хората,
съпричастието към
онеправданите.
Възприеманата като празник
соци
борба за ална
справедливост. Влиянието
на идеите на Михаил Баку
нин: „Заменяйки култа към
Бога с любовта към
човечеството,
провъзгласяваме човешкия
разум за единствен
критерий на истината“.
> Издигане в култ на
истината, противопоставена
на лъ жата,
предразсъдъците и
глупостта.

25
Христо Ботев
2. Мотиви и идеи, характерни за
—
Романтизма съкровено личният
момент в молитвата на лирическия
говорител. Желанието за морална
подкрепа в трудния момент на
драматично изпитание.
• Копнежът да се съхрани борбеният
дух, да остане несло_ мима волята и да
не угасне огънят на пламенните
родолюбиви чувства в сърцето на
емигранта.
Поривът към родното пространство —
изборът на активния живот, посветен на
бездействието
родината, пред самотата и в
чуждата страна; верността към
свещената национална кауза и
възвишения идеал; стремежът на
личноспа да участва в бунта и да
допринесе за преобразяването на
робския свят; готовността за саможертва
в името на свободата. д-р Кръстьо
Кръстев поставя акцент върху Ботевата
„молитва за смърт“, върху концепцията
за смърпа като живот.
• Образът на гроба „в редовете на
борбата“ — знак за дос тойно изпълнен
дълг към народа и отечеството и за
ОСМИСлен, пълноценно изживян живот
З. Митологични и библейски мотиви
• Създаването на мъжа и жената —
според лирическия го ворител те са
сътворени от „кали, а в глава „Битие“ на
Стария завет е казано: „И създаде Господ
Бог човека от земна пръст“.
• Църковният обред да се помазва с
миро (светено масло) цар при
коронясване — „не ти, който си
помазал/ царе, папи, патриарси“.
• Загатване за приближаващия Страшен
съд внушение то на Ботевия текст, че
това ще бъде общочовешки празник,
когато ще възтържествува
справедливостта: „на когото щат
празнуват/ денят скоро народите!“.
• Според старозаветния разказ Бог вдъхва у
човека ,дихание за живот“ , а в „Моята
молитва“ божественото у всеки от нас е
свободолюбието: „Вдъхни всекиму, о,
боже,/ любов жива за свобода...“ .
• Специфичното значение, което
придобива в творбата еван гелският израз
„глас в пустиня“. В новозаветния разказ за
Йоан Кръстител акцентът е поставен
върху „гласът на викащия в пустинята“,
който призовава всички да се покаят, тъй
като идва Спасителят. В Ботевото
стихотворение това фразеологично
словосъчетание изразява посланието
за самотата на нераз брания в
обществото, на чиито призиви никой не се
отзовава.
4. Опозиции — вяра — неверие;
робство — свобода; при мирение,
търпение — бунт; лъжа истина; омраза
— любов; чуждо — родно.
26
Жанр стихотворение, което преосмисля,
5.
изпълва с Христо
Ботев
жанра на християнската молитва;
съдържание

светска изразяваща гражданската

творба,

позиция на поета, за
му разбиране

нетрадиционното на човека
отношението

към
Бога. ново

Хаджи
Димитър
1.
Ботевата
интерпретация
• Срещащият
на фолклорни
се в мотиви
епическите песни
водач, който не е
 за народния победен
мотив от смъртта
Марко).
за Крали Образът
(юнашкият
епос хайдушките народни
ранения с
на герой — връзка песни. ла
• Присъстващите
и
във фолклора образи
вълка. Орелът на
орела, соко-
е соларен ник между
(слънчев)
символ, посред небето и
небесния
земния и свят. Соколът е
сила.
символ на мъжката Вълкът е
хтоничен 1 митологичен
символ, знак на
Ботевото е
отвъдното. В стихотворение
представен не като хищен звяр, а като
за
характерното епическите песни
помагащо Многозначният
животно. •
образ на самодивите. В народните
песни те са разкрити и като
враждебно
настроени към

човека демонични същества, и като жени

помага-
воини, щи на юнаците, и
отна-
като хтонични персонажи, които
сят душата на умиращия в отвъдното.
Ботевият текст и фолклорната традиция
естетизираното
— изображение
на свързаните с природата
необикновени същества, символ на
абсолютната свобода. Символиката на
белия цвят и на полета в небесата —
послание за красота, духовна
извисеност, волност, милосърдие,
любов.
2, Мотиви и послания, характерни
за възрожден ската литература и
Романтизма • Страданието на юнака,
жиз
повален в разцвета на нените си
сили, на своята младост. Внушението
за аго ния, слабост, умиране и
същевременно за духовна сила,
неумиране. Нарушеният космически ред,
знак за което е спрялото на небосклона
слънце.
• Тъжните, оплаквателни песни на
възве
жътварките и личаващите подвига
на героя песни на певците, съхраня
ващи спомена за саможертвата. Синтез на
елегичното и одичното — на скръб и
възпяване. Победата над смъртта ' Хтоничен
свързан със земното, подземното, силите на мрака.
27

чрез увековечаването на подвига в

колективната памет. •

Романтичната картина на
свечеряването — стилис. тичната
функция на глаголните форми в

сегашно време несвършен вид,

внушаващи идеята за
повторителност. Опозицията между

хайдушката песен на одухотворени я

Балкан, който е символ на свободата,
и скръбните песни в полето —

пространството на робството.
• Посланието за цикличност, за вечния
природен кръго_ врат е изразено и

чрез кръговата композиция на текста.

З. Митологични и библейски
мотиви
• Образът на Балкана —
свещената митологична пла_
нина, обитавана от боговете и
героите (планината Олимп в

старогръцката митология;
планината Синай в Стария завет;
планината, на която Христос
произнася Нагорната
проповед). Духовна връзка между
земния, преходен и небесния,
вечен свят. Сакрално пространство,
където е извършен необикновен
подвиг. Символ на свободата и
родовата памет.
• Митологичният герой — „Там на
Балкана“ — сякаш е в центъра на
Вселената и е част от безкрайния
природен цикъл на деня и нощта.
Той свързва националното и
универсалното, превръща се в
посредник между земята и небето,
историята и митологията.
• Символиката на жътвата —
внушение за жертва и
възкръсване, край и ново начало.
• Мотивът за изтичащата кръв на
предчувст
юнака — вие за трагична
гибел и послание за неподвластния
на смъртта живот на духа. Духовното
безсмъртие на бореца за свобода.
• Образът на времето в
стихотворението — от една
страна, историческото, линейно
време, а от друга страна,
митологичното, цикличното.
Единството на поражението и
победата, трагичното и
оптимистичното, реалистичното и
необикновеното, родено от
въображението.
4. Опозиции: смърт — безсмъртие;
робство — свобода; ниско — високо
пространство.
5. Жанр — традиционно
стихотворението се определя като
балада. Според Александър Панов
„Хаджи Димитър“ е „модернизиран и
класиче
трансформиран вариант на
ската епическа юнашка песен“.
28
ристо Ботев

Обесването на
Васил Левски
1. Ботевата
интерпретация на
фолклорни мотиви и
образи
• срещащият се в някои
хайдушки песни образ на
грачещия гарван, който иска
да изпие „черното кървье" и да
изяде „бе лите меса“ на тежко
ранен юнак. Хайдутинът
с ,девет рани“ отговаря: „Я
млъкни, млъкни, гарване,/
птицо проклета...“
(„Вила се й гора“).
• Метафоричното
словосъчетание „черна
, харак
робиня“ терно за
 народните песни. В Ботевата
творба е свързано с образа
на одухотворената, плачеща
родина.

2. Митологични и библейски мотиви

и образи
• Представяне на родината
като майка, която оплаква своя
загинал син. Паралел с
Богородица
образа на Света
— оре
ол на святост.
Аналогия между бесилото,
което се извисява, „стърчи“, и
кръста, разпятието, между
„един син“ на майка България
и разпънатия Богочовек,
Месия. Общият мотив за
жертвата в името на другите.
• на скръбния зов на
родината за помощ не откликва
никой — посланията на
фразеологизма с евангелски
произход „глас във пустиня“.
• Гарванът — погребален
символ, в митологичен план
ве стител на тъжния край на
човешкото съществуване.
Посред ник между земния и
отвъдния свят, живота и
смъртта. Птица, възприемана
като символ на нещастие, зла
поличба, страшна прокоба.
• Образът на Васил Левски
като легендарен герой и
мъченик. > Духовната сила,
нравствената мощ и величие
на фона на безпомощността,
слабостта и отчаянието на
поробените; > Победата над
смърпа, безсмъртието на
свободния човешки дух,
умирането и неумирането на
изключителната личност,
тленното и вечното.
> Съчетанието на
реалистично, натуралистично и
митоло
гично, свръхестествено
в обрисуваната картина —
смисловият парадокс „виси на
него със страшна сила“.
З. „Обесването на Васил
Левски” и „Хаджи Димитър” •
Мрачният образ на гарвана,
свързан с хтоничното (зем
ното, обљрнато в мрак)
пространство
Васил
(„Обесването на
Певски").
Соларните,
уранични (небесни) символни
образи на эрлицата и сокола
(„Хаджи Димитър“).

24
Христо Боте

• Потискащата атмосфера, пресъздадена

,
в елегията. зло
които са
кобният образ на виещите хищници,
знак за
народната трагедия, за кризата,
хаоса в националното пространство
сл
загубата на Апостола („Обесването на
Васил Левски").
добр?
облагородени
желателно настроените,
митологични
животни желаещи да
„и вълк му
облекчат страданията на героя:
кротко
раната ближе“(„Хаджи Димитър“).
• Всеобщата покрусата, плачът,
и
безсилието безнадежд ността на
(„Обесването
старците, жените, децата
Васил
на Левски“). Аналогията с
 които
плачещите жени, са вървели след
Голгота (Евангелие
Иисус по пътя му към
от Лука, 23:27.
28). Преплитането на
на жътварките
оплакването в песните и
възвеличаването в песните на
увековечаващите подвига певци
(„Хаджи
Димитър“).
• Експресивно обрисуваната звукова
—
картина навяващата тъжни чувства
ниското робско
„зла“ песен на зимата в
прос- транство на полето; грозното грачене
гарвана, воят на „псета
на и вълци“;
природа („Обесването
суровата, зловеща
на Васил
Левски“). Песента на
Балкан, прославяща ге-
одухотворения
роичната саможертва („Хаджи
Димитър“). 4. Опозиция: смърт —
безсмъртие.
5. Жанр — елегия.
30