Анализ на одата “Левски”

Работни въпроси “Левски”

1. Как обществените реалии след

Освобождението предопределят смисловите
посоки в „Епопея на забравените”?
2. Защо цикълът се „отваря“ с одата „Левски”?
3. Какви смислови пластове се очертават в
монолога, каква е ролята му за разкриване на
вътрешната същност на героя?
4. Защо авторът въвежда мотива за
предателството?
5.Каква е функцията на лирическото отклонение
във финала на творбата?
6. Как е внушена идеята за безсмъртието?
 Отговор на 1 въпрос:
• 1.Създадена през първото десетилетие след
Освобождението, „Епопея на забравените” откроява
творческите търсения на Иван Вазов, обусловени от
времето.
• Новите социални реалии – отварянето към света, рязката
поляризация на общественото пространство,
разколебаването и дори изчерпването на възрожденските
идеали – всичко това изправя българина пред
необходимостта да осмисли себе си и своето място в
човешката история, да изгради опори на националната си
идентичност, да преодолее комплекса от историческата си
изостаналост.
• Вазов долавя потребността чрез творчеството си да
„конструира такъв образ на българската история и
българина в нея, с който, съхранявайки го като
„историческа памет”, народът да може да живее в
самоуважение и със самочувствие сред другите” (А.
Дамянова).
 2. Място и роля на одата „Левски”
А) Открива цикъла.
❑ идейни и нравствени основания за подобен
избор: Левски е едновременно
персонификация на идеала за личност,
емблема на националноосвободителното
движение, единица мяра за непостижимост и
най-висша еманация на народа си;
❑ чрез образа на Апостола поетът очертава
нравствените и духовно-психологическите
характеристики на българина;
2 въпрос
3.Смислови планове в монолога на
героя :
а) Събитийно-биографичният план е
поднесен лаконично, често със съзнателна
подмяна на историческите факти;
▪ преследва не документална автентичност, а
поетическа и нравствена оценка на историята;
▪ отмества художествения поглед от физическия
портрет на героя към изображение на
духовните и нравствените му характеристики.

3 въпрос
 б) Поставя и решава универсални за целия
цикъл философско-етични проблеми:
▪ за смисъла на човешкия живот, посветен на
хуманни цели и възвишени идеали;
▪ за дълга на отделната личност пред времето и
обществото;
▪ за съвестта като висш критерий за нравственост
и подтик за действие;
▪ за човека като най-висша мяра за святост.
в) Задава основните нравствени опозиции
„робство-свобода”, „позор-слава”,
„безчестие-чест”, „страх-геройство”.
 4.Мотивът за предателството
❑ Следвайки линията на съпоставка с живота и
делото на Спасителя, най-ярко са въздигнати
величието на Апостола, нравствената му сила в
момента на мъченичеството и гибелта му.
❑Именно в контекста на тази съпоставка е отбелязан и
актът на предателството.
▪ Силата на гнева и омерзението, търсеното сравнение за
предателя „само с Юда” подчертават както трагиката
на случилото се, така и величието на делото и
саможертвата.
▪ Значимостта на личността и извършеното от нея
стават очевидни в безвъзвратността на загубата.
▪ Текстът не разгръща картини на изтезание, той почти декларативно
отбелязва: „Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни”. Защото в центъра
на вниманието е изпитанието на духа, титаничният сблъсък на волите, над
които земното и телесното нямат власт.
4 въпрос
 Как съпоставката с живота и делото на Спасителя
работи за утвърждаване на представата за светостта
на Апостола?
• Очевиден е стремежът на поета да извиси образа
на Апостола чрез аналогия с делото на Исус.
Подобно на него, героят отдава себе си за другите,
проповядва новата религия на бунта, полага основите
на нова нравственост, утвърждава единението на
общността чрез нова вяра.
• И пак подобно на Исус е готов на жертва в името на
своята истина:
...говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
и че време веч е да въстане робът,
...и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство,
че равни сме всички в големия час –
той внасяше бодрост в народната свяст.
• Словото: могъщ преобразувател на колективното
съзнание, като „упование и надежда”.
• Напусналият манастира дякон преврьща в обител
цялото родно пространство.
• Съхранявайки в личен план аскетизма на
монашеството („...и като отшелник живееше в пост”), с
делото си той задава нов смисъл на разбирането за
святост.
• Грях и святост се обвързват с основната опозиция
„робство-свобода”. Тези понятия се превръщат в
категории на нравствеността.
• Робското съзнание и пасивността са определени като
подлост, свят е подвигът в името на свободата.
• Образът е внушен само чрез делото, чрез духовното.
Образът на Левски
а) Разкрит в конкретна среда, чрез
пресъздаване на ярки и силни моменти от
живота му на революционер и чрез
проникване в душевния му свят;

б) Очертан чрез всеотдайната му апостолска

дейност, която доказва единството между
слово и дело; характеризиран пряко, чрез
отношението на другите към него и чрез
одухотворената
Самост.работа
природа;
 в) Като въплъщение на народния идеал –
безукорно честен, скромен, безкористен, всеотдаен,
смел, целеустремен, исторически прозорлив;
▪ съпоставка с Ботевата визия – службата на
отечеството е „подвиг свят”, а смъртта за неговата
свобода – „ближна обща Веселба”;

г) Утвърждава като непреходни ценности

свободолюбието, родолюбието, добротворството,
безкористието, всеотдайността, себеотрицанието,
жертвоготовността.
 5. Идейна и емоционална кулминация
на одата е апологията на бесилото:
▪ то е едновременно символ на
робството и свободата, на позора и
славата (на смъртта в леглото – знак за срам и
робско мислене, е противопоставена смъртта на
бесилото – белег на геройство и свобода на духа –
митотворчески процес, започнал от „Обесването на
Левски”);

5 въпрос
6. Подвигът на Левски -
– съизмерим само с този на Христос:
▪ най-светият апостол, аскет и мъченик (и на
двамата пътят към безсмъртието минава през смъртта,
символизирана от кръста и бесилото );
▪ със смъртта си на бесилото Апостола
изкупва срама от робското минало на
българите подобно на Сина Божий, изкупил
със смъртта си на кръста греховете на
човечеството;
▪ жертвата им е необходима, за да повярват
хората в тях и да ги последват.
 А). Смъртта безсмъртие :
▪ залавянето на Апостола провокира широки
идейно-философски обобщения – по ботевски
смъртта е естетизирана и се превръща в свята
мярка за нравственост и величие на духа;
▪ въвежда се и се коментира проблемът за
безсмъртието на подвига;
▪ образно внушение чрез метафори („гласът,
който вика, мисълта, що грей”);
▪ повторение на еднокоренни думи („истината
вечна, що вечно живей”);
▪ националното жертвено пространство се
успоредява с общочовешкото (съпоставка с
Прометей, Сократ, Колумб, Хус). 6 въпрос
 Заключение
▪ Чрез одата Вазов очертава мащабите и значимостта на
делото на Левски и го показва като част от извечната и
всемирна борба за свобода.
▪ Разкрива влиянието на отделната личност върху
народното съзнание и ролята й в историческото битие
на нацията.
▪ Утвърждава саможертвата като универсална мяра за
безсмъртие и непреходност.
▪ Митологизира образа на Апостола и го превръща в
символ на епохата, на нейната героична и трагична
същност.
Апостола
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Старши учител: Галина Петрова