Левски

ИВАН ВАЗОВ
 Художествени особености
 Жанр - ода (патетика,
риторични изразни средства,
плеоназъм, градация)
 Свободна интерпретация на
художествени факти
 Похватът „уподобяване“
 Романтическа представа за
близкото минало
 Заглавието

 Име на историческа личност,

част от българския пантеон
 Корелациясъс заглавието на
„Епопея на забравените“
 Проблеми и конфликти

 Осъзнат обществен дълг

 Морален избор
 Отношение личност – народ
 Саможертвата като висш израз на родолюбие
 Конфликт между идеала за свобода и тежестта на робството
 Конфликт между пасивността и решимостта,
позора и честта,
тиранията и бунта
 Главният герой
 Без портретно описание, дори без
плътност
 В романтическа светлина
 Черти от демоническия
романтизъм
 Увенчан с ореола на християнската
любов към ближния и аскетизъм
 Идеализиран
Композиция  Лирически монолог
 Повествователна част с биографични
моменти
 Лирическо заключение

 Преходи между частите – на принципа на

контраста
 Обширно лирическо отклонение
Изборът в първата част на одата

 Монолог на героя
 Основни въпроси – християнския дълг и отношенията
му с идеята за съпротива, личното спасение и
спасението на общността
 Темата за излъганите очаквания
 Ключов мотив – СИЛАТА НА СЛОВОТО
 Прозренията – пробуждане чрез СЛОВО и ДЕЛО
 Границата между двете части – речев акт – „Рече и
излезе“
Повествователната част

 Разказът се води от лирическия говорител

(оценка)
 Етапи – решението на героя да следва съвестта си
- дългото странстване и пробуждането на народа
- трагичната смърт
 Изразни средства – кратки, задъхани изречения, метафората за слепотата, ,
опозицията „мрак-светлина“
 Оръжието на будителя - словото
Словото на народния водач

 Думите му бяха и прости и кратки,

 пълни с упованье и надежди сладки.
 Говореше често за бунт, за борба,
 кат за една ближна обща веселба,
 часът на която беше неизвестен;
 изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
 участник да стане във подвига свят;
 всяк един слушател беше му и брат.
 Романтиката на образа
 Издигнат на пиедестала на изключителното
 Извисен до сакралното
 Титаничен образ
 Част от народа
 Героят не живее за себе си, а за другите
 Апостол, пророк, сравнен с Прометей и Христос
 Националният идеал може да бъде посочен и
изговорен от една личност, но не може да бъде
осъществен от един човек
 Пространството
 От отеснялата килия
 По пътищата на родината
 Стесняване до границите на тъмницата
 Лобното място става връх, от който започва
безсмъртието
 В началото и в края на своя път героят е сам,
в широтата на родното пространство – заедно
с всички
 Смъртта

 Белязана с мълчание
 Върховен миг на надмогване на човешкото
 Уподобяване на Христос
 Заплаща с мъченическата си смърт греха на всички
 Превръща се в нравствен идеал
 Бесилото става свещено – символ на съхраненото национално достойнство
 След „разпятието“ идва символичното „възкресение“ – в стиховете на поета и в
народната памет
 Образът на предателя

 Антипод на героя
 Сравнен с Юда
 Недостоен за свещеническия сан
 Експресивна лексика
Християнски и общочовешки мотиви

 Съвестните хора се питат кой е верният път към

спасението на душата
 Как да живеем като добри християни и човеци
 Какво е мястото на добрия пастир сред паството
 Каква е силата на апостолското слово
 Как новият месия обединява всички хора около новата вяра в свободата
 Как мъченическата смърт може да е духовно освобождение
 Посвещаването на справедлива кауза е истинският нравствен подвиг и извежда
до светостта