Човек и свят в „Мечтатели“

Човек и свят се противопоставят, двуизмерност, реален- днес, болката, страданието и светът на

мечтите- преодоляване, спасение на душите,

Човекът във света и човекът извън него- 2 вериги

Човекът като творец на света- 1 верига

1. Увод

Елин Пелин е майсторът на късия разказ в българския литературен канон. Той е един от най-
добрите социални реалисти, защото защитава хуманистични и демократични възгледи и вярата
в добродетелите. Симпатиите му са насочени към трудовия, малкия човек, който макар и част
от онеправданите, притежава непобедима духовна сила. Разказът „Мечтатели“, написан през
1909г. и поместен във втори том с разкази, разкрива вътрешния и външния свят на селянина,
търсещ смисъла на битието.

2. Теза

Човекът и светът на безнадеждността, болката и деструктивните сили са в противопоставяне.

Реалният свят, светът на настоящето, предлага на човека всекидневни изпитания и превръща
битието в борба за оцеляване, отнема духовните опори. Единствен начин на човешкия дух да
се съхрани и да оцелее в този противоречив свят е чрез мечтата. В света на мечтите е
заключено спасението на човека, защото от него той черпи надежда за утрешния ден.

3. Аргументация
 ПЪРВА ВЕРИГА

- Сюжет- главно сюжетно действие е срещата на чичо Горан и Рустем

- Липсва конфликт- акцентът пада върху словото, чрез което се представя мечтата на
героите
- Заглавието- въвежда темата за мечтата и отбелязва духовния стремеж към сбъдването
им, темата в текста се разгръща като идея: само чрез мечтата човек би могъл да оцелее
в профанния свят
- Пейзажът в Елин-Пелиновите разкази- те са говорещи, представят не само лирическата
струя на текста, но и позицията на отсъстващия разказвач и провокират читателя към
съпричастие и съпреживяване, първи топос- реката, именно там се случва срещата на
двамата герои, граница мечта- реалност- там те споделят своите мисли за живота и
света; тя е самостоятелен участник в действието- олицетворено, носи духовна сила,
продължава да дописва мечтата за живот без болка и т.н. дори след края на разказа на
човеците
- Реалността е въведена чрез темата за страданието, дестабилизираната в социално
отношение действителност се оглежда в: 1. Словото на чичо Горан- недоверие към
институциите, диша един неприкрит социален протест; разделя хората на вълци, овце и
кучета- алегорични образи, черно-белият рисунък говори за социалното разделение в
началото на 20 век, дестабилизиран свят, тълкуване на всеки образ и какво означава
(мога да опиша промяната в пейзажа- застояването на реката, която преди
„подплиснуваше леко“- драматичност, природното начало е съпричастно с неволята на
човека, трагичната надежда е въплътена като усетено настроение в природния пейзаж.
Той е одухотворен и разкрива трагичната истина за страдащите от ненамерено, а само
 мечтано щастие -души: „Двамата замълчаха. За миг като че ли всичко утихна. Малко
облаче мина под слънцето и изчезна. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно
по кората на една стара върба и се потаи.”); 2. Портретирането на Рустем- издава
социалната принизеност на героя: физическо портретиране- боси крака, мършави
гърди, дрехите- герой на социалния недоимък, бедността в нейния най-краен и
уродлив вид, принадлежи на най-ниските слоеве на обществото; само в очите му е
затворена една духовна сила, която „гори“ и подклажда желанието за живот на героя- и
това е мечтата, сътворена от най-съкровените пориви на човешкия дух
- Извод: Действителността погубва човека, изцежда жизнените му сили, унижава го,
предлагайки му живот в нищожност и мизерия, и единственото пламъче светлина
всред непрогледната тъмнина на мъката, е мечтата.
 ВТОРА ВЕРИГА
- Светът на мечтите е убежище, единствен начин на героите да се спасят от тежката
реалност
- Мечтата на чичо Горан: в диалога той разкрива 2 от своите мечти: 1. Да притежава
магическата сила на словото- мечтата е обърната към благото на цялата земя, светът да
бъде справедлив и съвършен, мечтата е сътворена от благородния човешки дух като
въплъщение на човеколюбието и хуманността, извисената сила, която носи в себе си
Горан, мъдрост, защото разбира проблемите на света 2. Чудото за скритото имане-
разказ в разказа- романтика и експресивност, имането е скрито от бялата кукувица, но
идеята за богатството придобива метафоричен смисъл- „той те обича още“- най-
голямото богатство идва с вярата в силата на любовта, която гарантира безсмъртието на
нашите души, приказката утвърждава любовта като висша ценност; приказката за
бялата кукувица- символичен образ на надеждата и щастието, бялото- светлината на
божественото, внушава, че истинското богатство се корени в подкрепата на вярата за
сърдечното съпреживяване с другия, магическата тайна на вселената е любовта
(приказният сюжет наподобява този в „Косачи“ поради дублирането на любовната
тематика и възможността му да повлиява на мисловния модел на героите и читателите)
- В силата на любовта силно вярва Рустем- „Две лета го диря вече, чичо Горане, и още
две ще го диря, ама ще го намеря.“- непримиримост, любовта е цел, мечта за героя, той
„гори“- любовта като горене от страст, но и мотива за несподелената любов, „не ям, не
пия, току ходя и търся“- любовта е самият живот, осмисля битието; уважава избора на
Акима- благородност, всеотдайност, единствена мечта- да спечели сърцето й; средство
за откриване на любовта- цветето разковниче; думите на Горан- съдържат главната
провокация в текста- поощрява Рустем, но и признава, че намирането на тревичката
може да е лъжа, важно е какъв свят искаме да създадем, измамата, която традиционно
се свързва с греха и лъжата, тук проектира мечтателността, затворена е идеята за
щастието и развитието на света чрез преследването на мечтите
- Мечтите на двамата герои са срещат в едно единствено понятие- любовта и тя е
определена като най-висшия закон за подреждане на света; Любовта при Рустем-
гарант за интимното щастие на героя; Любовта при Горан- в нея са вградени идеите за
социална справедливост и хармоничност на света
- Краят на диалога между двамата отбелязва появата на говорещата природна картина,
която продължава вечния дебат за силата, която носим в себе си, и мечтата за любов;
реката пее- песента универсализира истините и ги отпраща към вечността
- Извод: Мечтата отнася поне за миг човека далече от действителността, там където най-
съкровените копнежи се сбъдват, и където човешкият дух получава своята свобода,
отърсил се от неволите на битието.
 4. Заключение

СЪПОСТАВКА: „Лудата“- разкъсването на връзките- бунта на Елин Пелин срещу социалната

безизходица- „Мечтатели“- деленето на хората на 3 групи- кучета, вълци, овце