„На оня свят”-Анализ

Характеристика на Елин-Пелиновия човек:

1.Постоянно се съпротивлява;така изразява недоволството си от

ограниченията и недоверието си към институциите;влиза в спор с
всички,дори с Дявола и Бога

2.Трезв е;възприема света реално и иронично,духовит е и вътрешно силен да

се противопостави на всяка неправда

Често е в ситуация на избор,търсейки смисъла на живота,често преминава

границата на регламентираното,подлага на изпитания собствената си
позиция,но в крайна сметка остава верен на себе си,посмъртното пътуване
на дядо Матейко проблематизира стереотипите,преосмисля и преоценява
представите за отвъдното ;изисква героят да направи избор между Ада и
Рая.Разказът поставя на изпитание човешкото чрез сблъсъка между
честността и користта.Користни са хората от институциите,истинската
човечност се основава на справедливостта.Елин-Пелиновият човек мечтае за
справедлив свят.

Дядо Матейко сам е изградил съдбата си въз основа на нравствените си

принципи и е готов да отговаря за постъпките си;не търси прошка и не се
отказва от постъпките си.

Творбата се основава на жанрове като апокрифа и анекдота;от апокрифа е

взаимстван сюжетът:възнесение на душата (в Рая) и среща със св.Петър и
ангелчето;от анекдота са взети иронията и самоиронията;както в „Чорба от
греховете на отец Никодим атмосферата е хумористична,размишлява се
върху греха и отговорността на човека към себе си и другите,коментира се
отношението материално-духовно в човешката природа.

Свободата е постижима само когато се преодолеят стереотипите в

мисленето, но и във взаимодействията между хората и с държавата.
Да се коментира отсъствието на пейзажите в Рая-това идва от връзката с
апокрифа и анекдота

Да се коментира ролята на диалога като основен композиционен похват

Заключение:Душата на дядо Матейко извървява пътя от убедеността,че е за

Ада,до просветлението,че заслужава да е в Рая;това преобразяване се
представя от Елин Пелин като възможно за всекиго, дори и за най-
бедния,тогава,когато се пребори с предразсъдъците и осъзнае истинската
дълбочина на човечността.
 „Задушница”-Анализ
Основният проблем е за светуването(земното живеене) и
сватуването(сватосването);сватуването трябва да се приеме,за да се
осъществи светуването,т.е земният живот;сватосватнето е начало на ново
живеене и предлага избор;сватуването и светуването са присъщи на Елин-
Пелиновите селяни,защото чрез сватосването Станчо и Стоилка търсят
спасение от безкрайните криволици на съдбата. Дори когато са на
социалното дъно Елин-Пелиновите човеци имат силата да се изправят за нов
живот.Трагичното и комичното в този разказ се сплитат,за да се докаже
пълнокръвието на живота,за да се убедим,че нищо не може да убие
копнежите на селяците по добро и справедливост.

Елин-Пелиновите герои са безкрайно жизнени и оцеляват,защото са

близо до родната земя,имат чувство за хумор и усет за красивото в
природата и в човека.Разказвачът ги съчувства,но и лукаво ги
предизвиква,добродушно им се надсмива и рисува и радостите им,и болките
им реалистично.Елин Пелин всъщност оставя на читателя удоволствието да
разгадае неговите шопи.

В „Задушница” сватбата се случва с типично българско психологическо и

социално звучене.Пейзажът е най-лиричният,който може да съществува,на
този фон диалогът междъ селяните на гробището е удивителен.Комично и
трагично се сблъскват на фона на един езическо-християнски
ритуал.Творбата започва мрачно,преминава през различните оценки на
хората,раздвижва човешките преживявания и накрая избликва в силата на
емоциите,които лекуват душата.Природата е притихнала ,за да се вплете в
разпадащия се човешки свят.Дори черквичката и гробището загубват
символността си,за да станат част от нетрайното човешко битие.”Щурането”
на жените се оказва първото раздвижване в печалната статичност на
природата.Гробището става място не само на срещи и раздумки,на спомени
и помени,но и на планове за бъдещето.Трагично и комично се сплитат и в
образите на героите.На Задушница селяните се обръщат един към
друг,раздават храна за душите на мъртвите,но и жизнелюбиво извличат от
това богоугодно дело земните правдини(истини) и природните закони на
оцеляването.Станчо и Стоилка са имена,носещи пожелание за устойчивост и
сила,въпреки изпитанията на живота.Стъпките на героите един към друг са
подготвени и благословени от думите на Божанината майка и кумицата
Дивдена.

-свободата е постижима само когато се преодолеят стереотипите в

мисленето,но и във взаимоотношенията между хората и с държавата

Мъдростите ,които двамата споделят са еднакво смешни и

печални,характерни за живота на вдовиците,макар и страдащи,те още са
живи и трябва да мислят и за себе си,и за децата си.Между въздишките и
студа,между срама и порива за взаимност прозвучават и падежите на
Стоилка да живее като”царица”,и предложението на Станчо да съберат
неволите и децата си.
 „Ветрената мелница”-Анализ
Заглавието носи в себе си очакване за
изключителност,необичайност,неповторимост(не са срещани често по
нашите земи вятърни мелници). Българинът има повече воденици и
тепявици.Вятърната мелница символизира извисеност и романтичен порив
към свобода,а формата се съотнася с кулата-символ,обозначаващ връзката
между небето и земята,отпращащ читателя към идеята за плодовитост и
плодородие.

Основни проблеми:1.сушата,която може да се определи като образ

символ на проблемното битие на българина,предизвикващ го да направи
избор;2.сблъсъкът между делничния живот и труд,и празничния;при двамата
герои трудът не е изтощителен,не е мъчение,той е нещо
самоцелно,празнично,както са част от празника
танцът,облогът,играта,строежът,приставането (женитба);изпитанието на
вечните човешки ценности-
труд,творчество,любов,свобода,живот;4.тържеството на човека над
бедствието (сушата)-възможно е само ако човек е активен творчески;ако
открива смисъла на живота си в мечтите;ако дръзва да се противопостави на
другите и дори на природата;ако стори света около себе си „по свой образ и
подобие”;5.хармоняита в живота-постижима е ,когато превъзмогнат
рудината и постигнат ново начало,напускайки границите на обикновеното и
навлизайки в света на празничното;6.утвърждаване на свободата каот
изключителна ценност.

-когато героите я приемат по този начин,трудът,творчеството,любовта

придобиват друг смисъл:по-висок и истинен.
 „Косачи”-Анализ
Заглавието насочва вниманието към конкретното социално битие на
българина в традиционното патриархално общество .Бедният селянин по
неволя търси работа през лятото,за да изхрани семейството си по време на
дългите зимни дни.От друга страна, в митологията косачът е универсален
образ на този,който подрежда света.Той е посредник между земното и
неземното,между мимолетното и вечното.

Основни проблеми:1.за истината и лъжата,за действителното и

измислицата;2.за неволите на гурбетчията(социалният емигрант) далеч от
дома,за немотията на селянина и копнежите му;3.за любовта,верността и
разлъката(доброволно,неволно отлъчване от своите)

Основни конфликти:

Разгръща се в два плана(вътрешен и външен):

-вътрешният е психологически,извисява се от Лазо,защото е поставен на

изпитание-проверяват се ценностите му,чувствата му,светогледът
му;първоначалното му скептично отношение към приказката („Да не
повярваш”) е преодоляно чрез песента.Тя помага на човек да се пребори с
всекидневието,да преосмисли любовта.Лазо осъзнава,че любовта се
печели,но и се губи.Гурбетът крие рискове,защото стремежът към
материалните блага застрашава спазването на любовта към Пенка.Ето защо
косачеството се превръща в изпитание за младия мъж и го кара да направи
своя избор.Лазо открива хармонията и истинското в любовта и взаимността,а
не парите.

-външният план се разгръща като разговор за значението на приказката в

тежкия живот на бедния селянин.Този разговор придобива постепенно
шеговито-закачлив тон,като засяга темата за неверните жени.Спорът е
философски,защото коментира смисъла на фолклорното слово, на
измислицата и ползата от нея.Точно словото на приказката дава ново знание
на героите и открива пред тях различни светове,посвещава ги във великото
тайнство да бъдат човеци.Приказният свят им помага да оцелеят в реалния
свят и да се опитват да го променят.

Основни идеи:Човек може да „прогледне” за нови хоризонти ,ако преодолее

низките чувства:ревност,неверие,страх,предразсъдъци.Това му дава
възможност да разбере гледните точки на другите и да ги приеме.Единството
между видимото и невидимото,между комичното и възможното се постига в
човека и чрез човека.Той е средоточието,където тези два свята са в
хармония.Словото всъщност извършва чудо-словото провокира човека да
промени света и себе си,да осъзнае преходността на земното и да пожелае
вечното и духовното.

Време и пространство:Всичко се случва в „далечна Тракия”,в „безкрайното

тракийско поле” и това са на пръв поглед конкретни географски
понятия.Само че епитетите „далечна” и „безкрайно”разколебават географски
конкретното.Характерни за приказките сюжети,двата епитета внасят
представата за вълшебното и митологичното.

Художественото пространство изгражда представата за два свята:”света тук”

и за „света там”.В „света тук” косачите са полягали около огъня и
разговарят;това е свят ,свързан с битовото,социалното,общоприетото.

Разказът обаче задава важния въпрос:Кой е ценностно значимият свят-

„светът тук” или „светът там”.”Светът там” е
непознат,тайнствен,мистичен,свързан с природата и обгърнат в мрака на
нощта.Тъмнината на нощта се свързва с незнанието,но и с желанието да
ознаеш повече,да постигнат хармония със света.В „Косачи” „светът там” е
между тракийското поле и пламъците на огъня ,между Земята и „дълбокото
звездно небе”.Готовността на Земята „да отвори страстните си гърди”
подсказва възможността за единение(за свещен брак)-митът за Гея и
Уран.Това подготвя читателя да приеме промяната у Лазо-във финала
връзката между младия косач и Пенка придобива ореола на свещен
съюз(разказът сравнява два брака на земята с небето,Гея и Уран и на Лазо с
Пенка).За да се случи промяната,Лазо трябва да излезе от всекидневното(от
прагматичното,от неверието в приказката)и да навлезе в мистичния свят на
вълшебството.Гурбетчийството,което е изпитание и за напусналите дома,и за
чакащите ги,дава възможност да се вземат важни решения ,да се подредят
ценностите.

Време-нощта е тази,която сякаш стопява границите между двата свята;тя

дава възможност на човека да се вгледа в света наоколо и в себе си,да
осъзнае висши истини;светът на тайнственото присъства и в пейзажа,и в
разговорите на косачите,и в приказката и в песента.Всички те подтикват Лазо
към промяна,но решаващ за избора му е сънят.Като послание от
отвъдното,той кара героя да постигне просветление и да осъзнае смисъла на
приказката и на песента. Лазо не просто избира любовта,той осъзнава,че
най-ценно е да бъдеш повече от всичко човек.

Разказът „Косачи” чертае междутекстови връзки към „Ветрената

мелница”.Лазо и Лазар са близки не само по имената си.Те са близки по
духовност,по това,че са различни от другите,по възможността си да се
вживяват в приказката и в песента/танца.В началото и на двете творби
приказното завладява душите и заговорва за другия свят-
мечтан,копнежен,одухотворен.
 „Чорба от греховете на отец Никодим”-Анализ
Заглавието представлява цялостно твърдение и по съществто резюме на
съдържанието на разказа.Метафората „чорба от грехове” назовава
утвърждено ястие в българската национална кухня.Присъствието й в сюжета
на разказа определя атмосферата като приятелска.Само по себе си ястието
съчетава примитивно(чорба не е супа) и възвишено,простота(манастирската
боб чорба е бистра,но питателна ,хранителна) и разточителство.

Основни проблеми:1.за дуалистичната природа на човека и на света;2.за

поставянето на съмнение на утвърдените представи за грях;3.за любовта
като проява на човешкото и божественото;4.за свободата като право на
избор;5.за смисъла на смъртта

Основни идеи:1.противоположните неща са в единство и то формира

хармонията на света и у човека(напр. черното и бялото,добро и зло живеят в
душата на човека;съвестта,смирението,вглъбяването във важните проблеми
укротяват стихиите в душата и тя постига хармония със себе си и със
света);2.греховна е постъпката,при която човек е безотговорен към себе си и
към другите;3.любовта утвърждава живота и ни помага да постигнем
хармония;4.ако нормите са самоцелни и ограничават личността,човек трябва
да им се противопостави;така ще изрази свободната си воля,без да загуби
човещината си и ще се доближи до Бога;5.смъртта в смирение е достиганта
духовно съвършенство,чрез нея човек намира покой,постига
цялостност,смъртта уравновесява двете начала у човека(добро и зло) и в
света .

Пространствено-времеви модел:случката се развива в пространството на

манастира,денят е делничен,но великолепен(като в празник),отец Никодим е
починал,но чрез книжните от бобените зърна читателят се запознава с
живота му и добива мъдрост;протекъл между килията,градината и
реката.Земният път на калугера намира вечния си покой в гроба,”под своята
дюля”;тези четири свещени места са все зони на екзистенциалната
граничност,числото 4 е символично:четири страни има кръстът,върху който
приживе е бил разпънат в мислите и чувствата си монахът.

2*Реката е символ на необратимия поток на времето,на забравата.На речния

бряг отец Никодим снема от плешите си умората на житейската
сцена.Риболовната му страст също разкрива богати пластове от културната
символика.Рибата е символ на духовния живот,на идеята за духовно
възкресение и обновление,на кръщението и причастието,на
Христос.Риболовът е състояние на вътрешен покой,време,в което можем да
овладеем чувствата си,страстите,стремежите.

Гробът е топос на преход от земното към духовното съществуване,той носи

идеите за вечност на живота:тленното ще се превърне в пръст и ще остане на
земята,душата ще отиде в райската градина.Дюлята,приведена над гроба,е
образ,който символизира щастието,мъдростта,любовта.

Както в разказа „Белите брези” на Й.Йовков,така и в тази творба на Е.Пелин

смъртта е видяна като постигане на духовно единение с мироздание.
 „Занемелите камбани”-Анализ
Заглавие:Не е разгърнато,за разлика от заглавията на другите творби в
цикъла.То напомня по това по-ранните разкази на Е.Пелин;камбаната е
образ с универсална символика,звънът на всяка камбана е уникален;гласът
на камбаната ознаменува навлизането на Божията мощ в човешкия живот и в
този смисъл е символ на християнската духовност;камбаната символизира
връзката между човека и Бога,единението между мъжкото и женското
начало,свещеният ред на вселената;камбаната е Божият глас,който кани
миряните на свещен празник в църквата.Заглавието „Занемелите камбани”
дава ключ към посланието на разказа:ако самоцелно се изследват
каноните,божият ред е нарушен,хората не чуват божия глас.Лишените от глас
камбани подчертават фалша на живота,в който няма
съчувствие,доброта,искреност и опрощение.Механичното следване на
канона къса връзката между Бога и човека.

Основни проблеми:1.за греха и опрощението;за доброто и злото,за Бога и

човека;2.за реда-този на земята и доколко божественият ред се спазва от
хората;3.за човешките ценности-за гордостта и благородството,за
материалното и духовното

Основни идеи:1.грях е липсата на милост и съчувствие към

човека;2.божеството се проявява в споделянето на високите морални
ценности между хората;духовниците трябва да утвърждават християнските
добродетели,а не да оправдават делата си с Божието име;3.човешките
добродетели могат да бъдат унищожени чрез прекалената
ритуализация;гледан в земното,отец Йоаким е постигнал душевна
стерилност,загубил е искреността си,спонтанността си,честотата си в
общуването с хората,а това отдалечава човека от Бога.

Пространствено-времеви модел:Действието се развива в Жреленския

манастир „Успение Богородично”,той пази историческата памет и
духовността на българите;мястото е свято,на вечни традиционни
стойности;когато традицията,обаче се превърне в нещо
тривиално,пространството губи свещеността си,а сакралното време на
празника се профанизира,защото празникът има за цел да освободи душата
на човека от оковите на делника,а чудото да възроди истинската връзка
между човека и Бога.С отиването в храма вярващият изминава пътя на
духовното израстване.Празнуването по задължение убива естествеността на
живота.Когато камбаните възвръщат гласа си,всъщност се възстановява
връзката с Бог.

Образът на отец Йоаким:името е еврейско(Бог въздига);няма

портрет;знае се само,че е игумен на манастира и е възрастен,което
предполага мъдрост.Хората го познават като стриктен в отговорите си и към
себе си,и към тях.В началото на разказа е представен като ревнив божи
служител,достолепен,с величествена осанка,достоен човек.Изненада и за
героя,и за читателя настъпва,когато в църквата влиза бедната жена сболното
детенце.От този миг нататък драматичното ще преживее всичко,за да
извърви пътя на духовното издигане(името му).Чудото става не само с гласа
на камбаните,но и със самия игумен.Ето защо в края на разказа
достойнството му не е накърнено,а
запазено,пречистено,укрепено,въздигнато.Творбата внушава,че човек може
да израстне морално и ценностно,независимо от тежестта на годините и
житейския си опит.

Образите на иконата-бедната жена-камбаните:

Това са 3 символа на светостта,които взаимно се допълват.И трите са

свързани с архетипа на Светата Майка,на вечното женско начало,което
намира връзката с божественото.Трите образа се утвърждават като
своебразни етапи на изпитанието и посвещаването(проникване в
тайнството),както за игумена,така и за миряните,така и за читателя.Те
предлагат дълбочина на духовното свързване и в същото време провокират
да се осмисли светостта,човечността,духовността.