В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

В търсене
на изгубената
цивилизация
ОГЛЕДАЛО НА НЕБЕТО

Греъм Хенкок, Санта Файя

 Благодарности
На Доналд и Мюриел Хснкок, Джеймс Макови и Соломон Лорту, задето през цялото вре­
ме бяха до нас. На Лев и Линда Дженкинс, конто преди години ни вкараха в "Мелницата
на Хамлет" - и заради това, че се грижеха за нас в Калифорния. На нашия издател и стар
приятел Том Уелдън. На днзейисрката на книгата Джули Мартин. На Захи Хауас, задето
ни изненада при Сфинкса. На Освалдо Ривера, задето ни откри пътя към Тиахуанако. На
Джон Григсби за блестящото му проучване и откриването на връзката с Дракона. На Ясуо
Ватанабе за неговата щедрост, извисеност на духа и широта на възгледите. На приятеля
ни Шун Дайчи, колега изследовател и мост към японската култура. На Тим Коупстейк,
Стивън Уикъм, Колин Кларк, Катрин Брандиш, Дани Хамбрук и на всички други от стра­
хотния екип, заснел с нас телевизионните серии "В търсене на изгубената цивилизация".
На Айлийн Уорън, Вари Джефрис и Джан Матюс, които се грижеха за нещата у дома.

Форзац: Таванът на погребхлната камера на Тутмос III (1479 - 1425 г. пр. Хр.),
Долината на царете. Долен Египет
с. i: Южната порта. Ангкор Том. Камбоджа
с. И : Големият Сфинкс, Гнза, Египет
с. iii : Огромни каменни глави. Рано Рараку, Великденски остров
с. vi: Душата на Хор с глава на сокол, гробницата на Сети I, Долината на царете, Египет.
Според вярванията душата на Хор помага на покойния да се прероди.
с. vii: Панорамен изглед с пирамидите на майте в Тикал

ВСИЧКИ ПРАВА
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
ЗАПАЗЕНИ!

Никаква част от това издание

не може да бъде възпроизвеждана
под каквато и да е форма и по какъвто и
да е начин без изричното разрешение
на ИК „БАРД“ ООД.

Heaven's Mirror

© Michael Joseph Ltd.

© Graham Hancock; fotographs© Santa Faiia

© Венцислав Божилов, превод, 2006

©ИК „БАРД“ ООД, 2006
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ: Какво има в Отвъдното? 'х

I Част: Мексико 1

1 Перната змия и одраният човек 3

2 На земята като на небето 20

II Част: Египет 43

3 Светилища на космоса 45
4 В залата на двойната истина 68
5 Скрити кръгове 87
6 Тайнствените учители за небесното 100

III Част: Камбоджа 115

7 Дракон 116
8 Разбиване на Млечното море 134
9 Майсторска игра 150
10 Елиминиране на невъзможното 164
11 Неподвижна точка в небето 182

IV Част: Тихият океан 199

12 Парчета счупено огледало 201

13 Островът на магьосниците 222
14 Паяжина 238

V Част: Перу и Боливия 255

15 Пясъчни замъци 257

16 Загадката на езерото 270
17 Камъкът в центъра 285

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Четвъртият храм 312

БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 323

 а децата ни Шон, Шанти, Рави, Липа, Люк и Гейбриъл. Надяваме се
някои ден да видите всички изумителни паметници, до които ни отведе тази книга.
Благодарим ви за вашето търпение и разбиране. Обичаме ви.

Гранитна стела от Аксум,
Етиопия. Този мегалит е висок
над 20 метра и тежи 300
тона. Възрастта му е най-
малко 2000 години, а вероятно
и много повече. Има данни, че
върхът му някога е бил украсен
с метална плоча, изобразяваща
звездите, слънцето и луната.
Макар за религията на
строителите му да не се знае
нищо, паметникът има много
общи черти с други гигантски
съоръжения от цял свят, често
мегалитни и свързани с
астрономията.
ВЪВЕДЕНИЕ
Какво има в Отвъдното?
„Небе горе, небе и долу;
Звезди горе, звезди долу;
Всичко що е горе, ще се покаже и долу.
Щастливец си ти, разчел загадката.“
Tabula Smaragdina'
СМЪРТТА Е ФУНДАМЕНТАЛНАТА ЗАГАДКА на живота. Това е абсо­
лютно сигурно за всички. И все пак ние не знаем какво означава тя.
Тази загадка може да се сведе до прости дилеми. Дали със смъртта за нас
всичко свършва, или продължаваме нататък по някакъв друг начин? Дали
идеята за душата е плод на човешкото въображение, или е измислица на ре­
лигията? Или пък е нещо наистина съществуващо?
Науката, която може да претегли, измери и изследва трупа на мъртвеца, е
абсолютно неспособна да ни каже дали след смъртта има друг живот, духо­
вен. Широко възприетото - макар и далеч не единодушно - мнение в научни­
те кръгове е, че душа не съществува и че „мъртъв означава наистина мър­
тъв“. Някои учени излагат подобни становища като емпирично проверени и
установени факти. Всъщност не съществуват никакви факти, а само неподда-
ващи се на доказване предположения. Всъщност научните становища в тази
област са по същество религиозни, тъй като изразяват страстна вяра в несъ-
ществуването на душата, без обаче да привеждат доказателства в подкрепа на
това твърдение.
Религията защитава противното становище - също толкова страстно и по­
чиващо на също толкова несигурни основания. Не съществуват научни дока­
зателства за съществуването на различните видове ад, рай и отвъдни светове.
Въпреки това, според религиозната - или духовната - гледна точка, душата
със сигурност съществува и след смъртта ще бъде подложена на съд, може да
се превъплътява в множество форми и да се прероди отново.
Търсещ знания като теб...
Изправени пред тези две диаметрално противоположни гледни точки, за мис­
лещите хора е напълно естествено да се замислят над универсалния закон за
физическата смърт и да се запитат каква ли ще бъде собствената им участ.
Според индийския свещен текст, известен като „Катха Упанишада“, един та­
къв човек бил Начикетас - храбър и любознателен младеж, който успял да
 X В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

стигне до „Дома на мъртвите“ и си извоювал правото на едно желание от ин-

дуисткия бог на смъртта Яма.
„Начикетас: С умрелия какво се случва? Едни казват - „той продължава
да съществува“, други — „той вече не съществува“. Познание за туй, полу­
чено от теб - такова е желанието ми.
Яма: Не е лесно обяснимо туй тънко положение... Желание друго намисли
си, Начикетас, не ме обременявай с туй... Избери синове и внуци, що ще
проживеят сто години, добитък много, слонове, коне и злато... Пожелай си
богатство, дълголетие...
Начикетас: Утре тези преходни неща ще изчерпат мощта на всички глав­
ни сили. Дори целият живот е миг... Богатството не ще ме утеши. Трябва
ли да избираме богатство, след като ще видим теб? Следва ли да желаем
живот, щом ти си господарят? Това се питат хората... Какво има в Отвъд­
ното, това кажи ми. Туй желание избирам, и не ще се спра на друго.
Яма: Ти наистина след размисъл дълбок отхвърли скъпи и обичани жела­
ния, Начикетас. Не избра пътя на богатството, по който мнозина се изгуб­
ват... Великото Отвъдно блести не за детето, подведено от измамните бо­
гатства. „Това е свегът и няма друг“, мисли то - и тъй отново и отново по­
пада под властта ми... Ти си непоколебим в истината. Дано търсещ знания
като теб, о, Начикетас, се озове при нас.“2

По-нататък богът на материалната смърт Яма изрича едно от най-светлите

твърдения в свещените индуистки текстове - твърдение относно естеството
на душата, „която никога не се ражда и не умира, не произлиза отникъде и не
поражда нищо“3:

„Неродена, вечна и безсмъртна, тази древна същност не е убита, когато

тялото убият... По-малък от малкото, по-голям от голямото, този Аз е
скрит в сърцето на човека... Разбирайки това... мъдрецът е неподвластен
на скърби... Безтелесен в телата, постоянен в непостоянното... той се из­
бавя от пастта на смъртта.“4

В следващите глави ще представим доказателства, че приписваните на Яма в

упанишадите откровения не са плод на индуистката философска мисъл. Те са
част от древно духовно учение, разпространено не само в Индия, но и на та­
кива далечни места като Мексико, Египет, Индокитай, островите в Тихия оке­
ан и Южна Америка. Загатвайки за съществуването на цивилизация, за която
не става дума в нито една историческа книга - за изгубен „общ първоизточ­
ник“, оказал влияние върху всички религии, - тази загадъчна система от идеи
е използвала като своя основна методология една езотерична форма на астро­
номия и е причина за създаването на великите архитектурни паметници, про­
ектирани така, че да отразяват на земята онова, което е на небето. Тази систе­
ма е своеобразна „наука за безсмъртието“, замислена да избави човечество­
то „от пастта на смъртта“. Произходът й е забравен в тъмнината на праисто­
рията. А самата „праистория“ е просто име, с което наричаме почти пълната
амнезия, от която страдаме относно повече от 40 000 години от миналото на
собствения ни биологичен вид. Тази амнезия покрива целия период от възник­
ването на анатомически съвременните човешки същества до първите „исто­
рически записи“, които започнали да се появяват в Шумер и Египет през тре­
тото хилядолетие преди Христа.
 ВЪВЕДЕНИЕ Xi

Украса върху каменни плочи

от мегалитен коридор недалеч
от Карнак, ориентиран
спрямо зимното слънцестоене.
Значението на мотивите
е неизвестно, възможно ли е
те да са свързани с двойната
концепция за астрономията
и безсмъртието на душата,
изразена и в ориентацията
на коридора?

Внушителни паметници
От този дълъг период на забрава, точно от границата му с историята, до нас
са достигнали редица внушителни паметници. Сред тях има изсечени в скали­
те храмове, мегалитни кръгове и свещени обекти, подредени в абсолютно
прави линии по протежение на огромни разстояния, подобно на алеите от из­
правени камъни недалеч от Карнак, Северна Франция. Една могила от пръст
в района, в която има ориентиран спрямо зимното слънцестоене мегалитен
коридор, е отнесена чрез радиовъглеродния метод към 4700 г. пр. Хр.5
На Британските острови най-древните каменни кръгове като Калениш на
Външните Хебриди се отнасят според учените някъде към 3000 г. пр. Хр., но
е напълно възможно да са и по-стари - никой не може да каже със сигурност.6
Мегалитни кръгове са разкопани и в Япония.7 Мегалитните храмове на ос-
Mi В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

тров Малта вероятно се отнасят към 4000 г. пр. Хр." Изсечените в скалите
„църкви“ от Лалибсла, Етиопия, и тежащата 300 топа гранитна стела от Ак­
сум са е неизвестен произход и не подлежат па датиране с помощта на някак­
ва съвременна техника.” Тихоокеанските острови са обсипани с десетки зага­
дъчни мегалнтни конструкции.10 Ие бива да пропускаме също и паметниците
на Египет, Мексико и Южна Америка, където понякога само отделни камен­
ни блокове достигат тегло до 200 тона."
Общото у много от тези конструкции е степента на несигурност относно
това кога са били построени, как са били построени и кой ги е построил. Ос­
вен това при всички тях са използвани усъвършенствани инженерни техники
и прецизна астрономическа ориентация.
Смята се, че някои от мегалитните алеи от Карнак са били използвани за
наблюдения на Луната. Подобно на тях каменният кръг при Калениш като че
ли е бил нарочно ориентиран така, че да сочи към един малко известен лунен

Понякога мегалитите
приличат на йероглифи,
изразяващи някакъв
мистериозен език на
символи и форми.
горе: Калениш,
Външни Хебриди.
вляво: Карнак, Бретан
 ВЪВЕДЕНИЕ xiii

Каменният кръг Калениш феномен, познат на астрономите като „крайна южна точка на Луната“* - съ­
битие, което се случва веднъж на всеки деветнадесет години.11 Освен това ед­
на от основните оси, минаващи през Калениш, е ориентирана към изгрева и
залеза на Слънцето по време на пролетното и есенното равноденствие.13 За
разлика от нея, основната ос на прочутия мегалитен кръг Стоунхендж в ан­
глийското графство Уилшър е твърдо ориентирана благодарение на мястото
за наблюдение, или т.нар. „камък-пета“, към точката на изгрева на Слънцето
в деня на лятното слънцестоене (най-северната точка на изток от годишното
изместване на Слънцето по хоризонта) и към точката на залеза в деня на зим­
ното слънцестоене (най-южната точка на запад).14

ДРУИДСКАТА ВРЪЗКА
Дълго време се е смятало, че Стоунхендж е бил строен постепенно - в
продължение на около 1000 години, между 2100 и 1100 г. пр. Хр.15 През 1996
г. новите археологически данни поставиха под въпрос тази хронология. След
двегодишно проучване по поръчка на фондация „Английско наследство“ уче­
ните стигнаха до заключението, че големите кръгове от сините камъни и сар-
сени са били издигнати всъщност между 2600 г. пр. Хр. и 2030 г. пр. Хр., ка­
то основната част от работата е била завършена само за три века - между
2600 г. пр. Хр. и 2300 г. пр. Хр.“ По-малко от година след публикуването на
резултатите при друго проучване се установи, че по-рано на мястото на ка­
менните кръгове е имало дървени, съставени от шестметрови „тотемни стъл­
бове“ от бор, датирани към 8000 г. пр. Хр.”

* Движението на Луната е доста по-сложно в сравнение с това на Слънцето - тя има по две крайни северни
и южни положения. В продължение на цикъла от 18,61 години тя се придвижва така, че крайните и северни и
южни деклинации се изменят от 29 градуса до 19 градуса и обратно до 29 градуса. Това сложно махалообраз-
но движение се поражда от съвкупното въздействие на наклона и прецесията на лунната орбита. - Б. пр.
 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Стоунхендж в деня на
лятното слънцестоене един час
след изгрев. Функциите на
паметника като обсерватория
и календар са несъмнени,
но целта, с която са свързани
тези функции, така и не е
изяснена. Възможно ли е тя
да е част от търсенето на
безсмъртието в древността?

Нищо не се знае за религиозния ритуал, за чието изпълнение е бил постро­

ен Стоунхендж. Всъщност само се предполага (макар че може би наистина с
основание), че там изобщо са се провеждали някакви ритуали. Най-ранните
писмени сведения за обекта се отнасят към епохата на римляните, а по тяхно
време почти цялото познание за първоначалната му функция е било забраве­
но. Твърди се, че единствено друидите, които не са създателите на Стоун­
хендж, са знаели тайните му. Те обаче ревностно ги пазели.
За първи път друидите се споменават в трактата на Юлии Цезар De bello
Gallico („Коментари за Галската война“), написан някъде около 30 г. пр. Хр.
Съобщението е сравнително кратко - по-малко от 1000 думи, - но именно в
него римският император ни дава редица много важни сведения за религията
на друидите:

„Особено силно желаят да наложат идеята, че душите не умират, а след

смъртта преминават от едно тяло в друго... Освен това разсъждават мно­
го за звездите и тяхното движение, за големината на света и земята, за
природата на нещата...“'8

Прецизната ориентация и геометрията на Стоунхендж показват, че астроно­

мията като цяло и лятното слънцестоене в частност несъмнено са играли мно­
го важна роля за създателите на паметника. Те обаче не ни казват защо им се
е отделяло такова голямо внимание. Друидските вярвания, които били свърза­
ни с церемонии по време на слънцестоенията”, биха могли да ни помогнат да
запълним празнината. Те потвърждават предположението, че Стоунхендж не е
бил просто сборно място на последователите на някакъв „примитивен“ британ­
ски соларен култ, а е бил свързан с духовното търсене на прераждането и без­
смъртието на душата, при който емпиричните изследвания върху размерите на
земята и „движенията“ на звездите са представлявали част от процеса на ини-
циация.
Учените не отричат, че друидите са проявявали особен интерес към числа­
та. Поради някаква неизвестна причина особено почитано било числото 72'°,
което, както ще видим в следващите глави, се получава при астрономически­
те наблюдения. Това число се появява навсякъде в друидските традиции. Съ­
ществуват дори 72 елемента, необходими за изписването на 22-та символа от
 ВЪВЕДЕНИЕ

„огамската“ писменост, използвана от жреците за тайна комуникация.21 Огам-

ската писменост съдържа също и свой собствен код. Както показва поетът
Робърт Грейвс в своето изследване на келтските митове „Бялата богиня“,
„пропорцията на всички букви в азбуката спрямо гласните е 22 към 1... което
е пазената някога в тайна математическа формула, описваща отношението на
обиколката на окръжността спрямо диаметъра й“22.
Днес с помощта на джобен калкулатор можем с лекота да определим оби­
колката на всяка окръжност, като умножим диаметъра й на трансцендентал-
ното число пи, което има стойност 3,141592... Това число се изразява като от­
ношение 22:7 с точност до втория знак след десетичната запетая (тъй като 22
делено на 7 се равнява на 3,142857).
Ето защо е много силно усещането, че друидите явно са били геометри и
математици. Все пак, това не е просто интуиция. Истината е, че за произхода
им не се знае нищо - не е известно дори колко дълго са съществували, преди
Цезар да ги опише за първи път.23 Нещо повече - въпреки че се свързват с
келтите, проникнали в Британия някъде около 600 г. пр. Хр., има предполо­
жения, че е възможно това харизматично жречество да се е установило на
Британските острови векове, а може би дори хилядолетия преди миграцията
на келтите.22 Най-малко друидите трябва да се разглеждат като наследници на
едни наистина древни традиции, свързани със Стоунхендж и най-вероятно
запазени и почитани от тях.

Изолация не съществува
Храмът на Сфинкса в Гиза, Стоунхендж и неговите загадки не са изолирани факти. Мегалитно строител­
забулен в сутрешна мъгла. ство в още по-големи мащаби се е практикувало в Перу и Боливия - по този
В дъното се вижда външната начин са създадени зигзаговидните стени на Саксайхуаман и храмовете в
стена на Храма в долината. Олантайтамбо и Тиахуанако с техните тежащи по 200 тона ашлари. Също
 Xrf В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

толкова огромни блокове откриваме в анонимните «долинни“ и .дробни“ хра­ Пирамидите и Сфинксът
мове в Гиза в Египет, както и в храма на Сфинкса. Самият Сфинкс представ­ в Гиза. Възможно ли е тези
лява издялан от скалата монолит с дължина почти 87 метра. В Голямата пи­ паметници да са с много
рамида са използвани множество блокове с тегло в рамките на 100 тона, кои­ по-древен произход, с много
по-дълга история и много
то по някакъв начин са били издигната до местата им на височина до 45 мет­
по-мистериозна цел,
ра над земята. В Горен Египет пък се натъкваме на проблема с Озирейона в
отколкото си представят
Абидос - действително поразителен полуподземен храм, построен от тежащи
днес историците?
по 100 тона блокове, който по всичко личи се отнася към далеч по-ранна епо­
ха от другите съоръжения наоколо.“’
Няма съмнение, че най-известните египетски паметници - пирамидите в
Гиза - са тясно свързани с епохата между 2600 и 2300 г. пр. Хр. - същите да­
ти, които споменахме и за Стоунхендж. Няма също съмнение, че при тях виж­
даме множество елементи с далеч по-ранен произход - отново също както и
при Стоунхендж.24 Всъщност едни и съши геометрични и астрономически
идеи, изразени от мегалитите и свързани с едно и също търсене на безсмър­
тието (и нерядко с числото 72), могат да се открият не само в Египет, но и в
широка гама култури, опасващи цялата планета и продължаващи назад в ми­
налото до най-дълбока древност.
Общият замисъл на всички тези култури е бил да се използва разумът и
проницателността, с чиято помощ да се разгадае тайнството на душата - точ­
но както може да се предположи за друидите според сведението на Цезар. Не­
зависимо дали ше се обърнем към Мексико, както ше видим в I част, или към
Египет, Камбоджа, Великденския остров, Южна Америка или келтска Брита­
ния, навсякъде ще открием едно всеобщо духовно търсене. Много често то се
свързва с митичната фигура на „бог“ или „герой“, наричан велик учител и съз­
дател на религия. И във всички тези времена и на всички места това търсене
се осъществявало в лоното на свещените паметници, проектирани да поддър­
жат връзката между земята и небето.
Портата към Озирейона,
Паметниците се разглеждали като портали към отвъдния свят - както рая, Абидос. Възможно ли е това да
така и ада - и се смятало, че крайната цел на преминалите оттатък се опреде­ е величествен паметник на
ля от техния собствен избор. мъдростта, останал от по-
В Мексико избрали ада. ранна цивилизация?
I ЧАСТ

Мексико

предишната страница: „Олмек-
ска "глава от Ла Бента, Мекси­
канския залив, ок. 1500 г. пр.
Хр. Африканските черти на
този тежащ 4 тона мегалит
не могат да се обяснят от
господстващата теория за
заселването на двете Америки.
Хора, принесени в жертва с
огърлици от челюсти,
Долината на Мексико
1 ГЛАВА
Пернатата змия
и одраният човек
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ из Централна Америка, опитали се да изследват
нейните паметници и минало, остават преследвани от интуитивната догадка
за някаква голяма и ужасяваща мистерия. Подобно на огромен покров, целият
район е обгърнат с тъга, а онова, което се знае за историята му, е изпълнено
с необясними противоречия.
От една страна, налице са възбуждащи интереса доказателства за възви­
шени духовни идеи, за дълбока философска традиция и за поразителни дости­
жения в областта на изкуствата, науката и културата. От друга, знаем, че без­
прецедентни актове на присъщо единствено на психопати насилие са били
буквално институционализирани в Долината на Мексико в началото на XVI
в. и че всяка година, в сцени на кошмарна жестокост, империята на ацтеките
принасяла в жертва по над 100 000 души.1 Две зли неща не правят едно доб­
ро, а испанските конкистадори, пристигнали тук през февруари 1512 г., биха
могли да се определят най-точно като пирати и хладнокръвни убийци. Въпре­
ки това намесата им, мотивирана изключително от жажда за материални бо­
гатства, имала благополучния страничен ефект да сложи край на демонични­
те жертвоприношения на ацтеките.
Преди испанците да успеят да установят напълно властта си, мнозина кон­
кистадори и дошлите след тях свещеници на Римокатолическата църква стана­
ли очевидци на тези ритуали. Сред тях били самият завоевател Ернандо Кор-
тес, ветеранът Бернал Днас де Кастильо и отец Бернадино де Сахагун
(1499-1590) - „изключително мъдър францисканец“1, чиято „История на Но­
ва Испания" е безценен източник на информация за Мексико преди завоюва­
нето му? Техните сведения разкриват тъмната страна на една шизофренична
култура, пристрастена към убийствата, която наред с това - и с очевидно за­
шеметяващо двуличие - твърдяла, че почита древните учения за безсмъртие­
то на човешката душа, насърчаващи посветените да търсят мъдрост и да бъдат
„добродетелни, скромни, миролюбиви... и състрадателни“ към останалите?
Ацтеките посочвали, че източникът на тази доктрина за ненасилие и кос­
мически gnosis е цар-бог, известен като Кетцалкоатл - „пернатата змия“
(quetzal буквално означава „пернат“, a coati - „змия“). Според тях той управ­
лявал в златния век и дошъл в Мексико от някаква далечна земя заедно със
спътниците си. Учил ги съвсем недвусмислено, че на живота не бива да се по­
сяга и че в жертва трябва да се принасят единствено „плодовете и цветята на
сезона“ и в никакъв случай човешки същества.’ Култът му бил пропит с ми-
4 МЕКСИКО

етерните на живота след смъртта и се твърди, че пътувал до подземния свят Теотихуакан - изображение
и се върнал оттам, за да разкаже какво представлява той.6 на Кетцалкоатл. Името на
бога означава буквално
„перната змия” и той често
Бог НА ПИРАМИДИТЕ се представя в този вид
в изкуството на Доколумбова
Възможно ли е в основата на историята за Кетцалкоатл да стои реална исто­
Америка. В легендата
рическа фигура?
Кетцалкоатл се описва и като
За двете или трите столетия преди възхода на ацтеките през XIII и XIV в. „светъл румен мъж с дълга
са известни неколцина владетели, предимно сред толтеките също в Долината брада ”, велик цивилизатор,
на Мексико, които са се наричали „Кетцалкоатл“. Те обаче не твърдели, че са астроном и строител,
онзи Кетцалкоатл, а само негови приемници и използвали името по-скоро ка­ пристигнал в Мексико да
то титла и почетно обръщение.7 проповядва състрадание и
Както ще видим в следващата глава, далеч преди толтеките характерният разум.

символизъм на Кетцалкоатл е бил известен на олмеките от Мексиканския за­

лив. Тяхната култура била в разцвета си преди 3500 години. По-късно, макар
и все пак две хилядолетия преди нас, в Чолула, Централно Мексико, започна­
ла работата по гигантски монумент, наречен в чест на същия бог, който
продължил да се разширява и увеличава от всички по-късни култури, харак­
терни за този район, докато строителството му не било спряно завинаги от
огнената буря на Конкистата. Резултатът от този изумително дълъг и издър-

Голямата пирамида в Чолула
по залез слънце — гигантско
съоръжение, издигнато преди
хилядолетия в чест на
Кетцалкоатл. След
испанското завоевание
свещеният хълм бил „увенчан "
с католически параклис.
ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК 5
жан проект на инженерната мисъл и свещената архитектура е пирамидата пла­
нина на Кетцалкоатл. Днес, символично „увенчана“ от католически параклис,
основата на пирамидата заема площ от 18 хектара, а височината й е почти 70
метра, което я прави три пъти по-масивна от Голямата пирамида в Египет."
Пак преди около 2000 години загадъчната култура на Теотихуакан, на око­
ло 35 километра североизточно от съвременната столица Мексико Сити, съ­
що почитала Кетцалкоатл и издигала в негова чест пирамиди и други памет­
ници. А най-.малко отпреди 1500 години до времето на испанското завоева­
ние, майте от Юкатан, Чиапас и Гватемала го почитали под името Кукулкан
и Гукумац (и двете имена на различни диалекти означават „перната змия“).’
Между 900 и 1200 г. в Чичен Ица била завършена една девететажна стъпало­
видна пирамида в чест на Кетцалкоатл/Кукулкан. Подобно на много други по­
светени на това божество паметници, тя била построена върху по-ранна све­
щена могила, намираща се на същото място.'0
Така става ясно, че ацтеките, които основали империята си едва през 20-
те години на XIV в., просто продължавали една древна традиция, наследена
от предшествениците им, когато говорели за „пернатата змия“ и я описвали
съвсем недвусмислено като:
„Светъл и румен мъж с дълга брада... Загадъчна личност... Бял човек с
мощно тяло, широко чело, големи очи и дълга спускаща се надолу брада,
дошъл от морето с кораб, който се движел без помощта на весла. Той за­
клеймил жертвоприношенията, с изключение на принасянето на плодове и
цветя, и бил известен като бог на мира.“"
 й МЕКСИКО

Една от големите необяснени загадки в историята на Централна Америка се

състои в това, че кръвожадните ацтеки се покланяли и почитали този добро­
детелен образ с всичките му ритуали и винаги говорели с благоговение за ми­
ролюбивите му и почитащи живота възгледи. Те вярвали, че той и последова­
телите му били прогонени от Мексико много векове преди това, но че някой
ден щели да се върнат с кораби някъде от запад. Вярвали също, че Кетцалко­
атл ще ги накаже заради възобновяването на човешките жертвоприношения,
че ще сложи край на злото и страха и че отново ще се възцари златният век
на мира и изобилието, също като в обвитото в митове минало. Стъпаловидната пирамида на
Кетцалкоатл/Кукулкан в Чинен
Добре известно е, че това предание за белокожия брадат бог-цар направи­
Ица, паметник на Пернатата
ло огромна услуга на испанците, когато през 1519 г. в Мексико се появили ко­ змия.
раби, движещи се без весла и натоварени с хора, страдащи от онази „болест
на сърцето“, за която единственото специфично лекарство било заграбеното
злато.*3

Счупени флейти
Конкистадорът Бернал Диас де Кастильо бил корав човек и насилието не му
било нещо чуждо. Въпреки това той бил потресен до дъното на душата си от
първото си посещение в ацтекски храм:

„В малкото пространство можеха да се видят много дяволски неща - ро­

гове, тръби, ножове и много сърца на индианци, изгорени, за да умилости­
вят идолите им. Всичко бе покрито с кръв. Тя бе толкова много, че про­
клинам всичко това. Миризмата бе като на кланица и всички побързахме
да се махнем от зловонието и ужасната гледка.“14

Физическото унищожение на принесените в жертва, повечето от които били

военнопленници, обикновено включвало изтръгването на сърцата им и често
било последвано от церемонии, при които „празнуващите одирали и разчле­
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК

нявали пленниците“15. Понякога жертвите били принасяни веднага след зала­

вянето им, а понякога - много по-късно, след дълго, изтощително и мъчител­
но очакване. Например Сахагун ни разказва за един „празник“ в столицата
Теночтитлан, на който:

„Убиха един много буден младеж, когото бяха държали цяла година, об­
кръжен с всевъзможни наслади... След като гледаният в продължение на
една година младеж бе убит, незабавно сложиха на негово място друг,
който щеше да бъде глезен през следващата година... Сред всички пленни­
ци избираха най-знатните... Стараеха се жертвите им да бъдат възможно
най-надарените и благородните, както и без нито един телесен недъг.“16

По-нататък Сахагун съобщава, че „младежът, който бе охранван цяла година,

за да бъде убит на този празник, [бил] обучен много прилежно как да свири
добре на флейта“17.

„Отведоха го в един малък и оскъдно обзаведен храм край пътя, извън се­
лището... Когато стигна стъпалата на храма, той тръгна нагоре самичък и
на първото стъпало счупи една от флейтите, с които бе свирил в дните на
благоденствие, на второто - друга, а на третото - трета, и така продължи
да чупи флейтите през цялото време, докато се изкачваше. Когато стигна
до най-високата част на храма, там го очакваха двойки жреци, които тряб­
ваше да го убият. Те го положиха по гръб на платформата и завързаха ръ­
цете и главата му. Единият заби с огромна сила каменния нож в гърдите
му, придвижи го надолу, след което пъхна ръка в разреза, изтръгна сърце­
то му и незабавно го принесе на слънцето.“’8

Култът към смъртта

5 МЕКСИКО

Коатликуе - майката на
богове и хора у ацтеките,
която според поверието
се хранела с човешки тела.
Главата й е изобразена
отделена от тялото. На нейно
място има две змии, създаващи
илюзията за чудовищно лице.
Богинята носи огърлица,
на която е окачен череп,
завързан с човешки сърца
и ръце. Изображението
има странно сходство
с индуистката богиня
на смъртта Кали с нейната
огърлица от черепи.

Когато изумените испанци разпитали жреците какви са причините за този

ужасяващ ежегоден ритуал, те отвърнали, сякаш за всички би трябвало да е
очевидно, че трагичната история на пленника била „типична за човешката
участ“”.

Задушаване на гласа на природата

Ацтеките били безмилостни детеубийци, както разкрива каращият ни да
потръпваме каталог на „празниците“ на Сахагун:
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК

„На календите [първите три дни] от първия месец... убиха много деца,
принасяйки ги в жертва на различни места и по върховете на хълмовете,
като изтръгваха сърцата им в чест на бога на водата... На първия ден на
четвъртия месец имаше празник в чест на бога да царевицата... и убиха
още много деца...“2“

Особено ненаситен бил богът на дъжда Тлалок.

„Принасяха се в жертва деца, повечето от които невръстни. Докато ги но­

сеха в открити носилки, облечени в празнични одежди и покрити със све­
жи пролетни цветя, те затрогваха и най-закоравялото сърце, макар плачът
им да се заглушаваше от настървеното припяване на жреците, които виж­
даха в сълзите им щастливо знамение в отговор на молитвите им. Тези не­
винни жертви обикновено се вземаха от родители, които бяха бедни, но
вероятно гласът на природата бе задушен не толкова от нищетата, колко-
то от ужасното суеверие.“21

А може би основният инструмент за „задушаването на гласа на природата“ е

бил страхът? Археоложката Лорет Сежурн в класическия си труд „Горяща
вода“ убедително посочва, че ацтеките създали:

„Тоталитарна държава, чиято философия включвала пълно незачитане на

индивида... Смъртта дебнела неуморно навсякъде и била свързващият ма­
териал на сградата, в която отделният ацтек бил същински затворник.
Имало такива, които поради социалния си статус били предопределени за
унищожаване от закона: робите - и всеки, който се окаже роб поради за­
губата на имуществото или правата си; пленените воини; децата, родени
под благоприятен за жертвоприношение знак и посветени на боговете...
Друга постоянна заплаха било углавното наказание: за всеки, който дръз­
вал да носи спускаща се под коляното дреха, без да има това право; за слу­
гата, озовал се в забранена стая в двореца; за търговеца, възгордял се пре­
кадено много от богатството си; за танцьора, направил погрешна стъп­
ка...“22

В този чудовищен „механизъм за пречупване на хората“ човешкото жертво­

приношение заемало толкова важно място, че всеки един от публиката, който
проявявал нежелание да го наблюдава, бил „смятан за презрян, обявяван за
недостоен за каквато и да било обществена работа и за отрепка извън зако­
на“23. В същото време вождове и господарите често били задължени да гледат
жертвоприношенията „под заплахата да не бъдат принесени самите те в жер­
тва. ако случайно не присъстват“24.

136 000 ЧЕРЕПА

Онова, което гледали, надхвърляло и най-ужасните кошмари. Според хронис­
та Муньос Камарго:

„Един, който преди бе жрец на дявола, ми разказа... че когато изтръгвали

сърцето от гърдите на окаяната жертва, силата, с която то туптяло и тре­
перело, била толкова голяма, че [то] подскочило... три или четири пъти на
земята, [преди] да изстине...“25
 Релеф, изобразяващ мвица
Сахагун си припомня празник, на който:
за черепи, Чичен Ица
„Собствениците на пленници ги влачеха за косите по стъпалата - всеки
собствения си пленник... Довличаха ги до платформата, където трябваше
да им бъдат изтръгнати сърцата... след което хвърляха телата им надолу
по стъпалата, където други жреци ги одираха.““

А по време на един ритуал в чест на бога на огъня, господарите:

„Взимаха и завързваха ръцете [на пленниците] отзад, а също и краката им.

След това ги метваха на рамене и ги отнасяха до върха на храма, където
бе накладен голям огън и имаше огромна купчина въглени. След като стиг­
неха до върха, ги предаваха на огъня... и нещастният пленник започваше
да се гърчи и повръща в пламъците... И докато се намираше в такава аго­
ния, го измъкваха навън с железни куки... и го поставяха на камъка... отва­
ряха гърдите му... изтръгваха сърцето му и го хвърляха в краката на ста­
туята на бога на огъня Шиутекутли.“2’

Било обичайно в храмовете да се пазят черепите на принесените в жертва, на-

бучени на хоризонталните греди на специално предвидените дървени лавици,
наречени цомпантли „в отредените за целта постройки““. В една такава по­
стройка Кортес и войниците му наброили общо 136 000 черепа, „подредени
така, че да създадат най-зловеща картина“2’.
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК II

Буквално разбрани алегории

Както вече отбелязахме, голямата мистерия на Централна Америка се състои
в това, че една способна на такива зверства култура е същевременно и носи­
тел на дълбоко религиозни идеи. Трябва да благодарим особено на Бернадино
де Сахагун за това, че е описал тези идеи и така ги е запазил за нас, тъй като
без намесата му едва ли бихме имали и най-бегла представа за тях. Съвремен­
ните учени описват неговата „История на Нова Испания“ като „най-пълното
етнографско проучване на който и да било народ“, което също така се слави с
използването на „най-щателни и строги научни антропологически методи“’“.
През 1956 г„ опирайки се на събраните от Сахагун изобилни етнографски
и религиозни материали, Лорет Сежурн предлага една забележителна теория
за ацтеките.’1 Според нея целият им култ на човешки жертвоприношения е по­
роден от древна система на чисто духовна инициация, свързана с търсенето
на безсмъртие, която обаче е била изопачена по най-гротескния възможен на­
чин. Всички зловещи физически аспекти на ацтекските жертвоприношения -
одирането, изтръгването на сърцето, изгарянето и т.н. - първоначално са би­
ли метафори за духовните процеси, през които трябвало да преминат ново-
посветените. „Одирането“ означавало ученикът, комуто предстои инициация.
да стане безразличен към физическото си тяло. „Сърцето“ символизирало ду­
шата, която трябвало да се „изтръгне“ от тялото в момента на смъртта и да
заживее свободно в страната на светлината (символизирана, разбира се, от
слънцето). „Изгарянето“ било огънят на обновлението, в който вечният дух,
издигайки се подобно на феникс от пепелта на собственото си предишно съ­
ществуване, ще се освободи от износената физическа форма на един живот и
ще се прероди отново в друг.
Имайки предвид тези метафори, за нас ще бъде по-лесно да разберем за­
що ацтеките описвали положението на жертвата, убивана по такъв брутален
начин, след като за нея били полагани „грижи цяла година“, като „типично за
човешката участ“. Алегорията, изигравана от жертвата, докато се изкачвала
към върха на храма, където щяла да бъде убита, отхвърляйки от себе си ця­
лата натрупана материална премяна и счупвайки флейтите, с които някога
свирела най-сладка музика, била замислена като символ на една от най-голе-
мите истини, научавани от новопосветените - че след смъртта душата трябва
да изостави след себе си целия материален, т.е. земен свят. Тази истина се съ­
държа в един фрагмент от древно учение на езика науатл, на който говорели
ацтеките, запазен през XVI в. от Сахагун:

„Мой любими скъпи сине... знай и разбери, че домът ти не е тук... Домът,

в който си роден [т.е., физическото тяло] е просто гнездо, хан, в който си
пристигнал, твоят вход към този свят. Тук ти напълваш и разцъфтяваш...
но истинският ти дом е другаде.“”

Освен това четем също:

„Раждане настъпва, живот идва на земята.

За краткото време, което ни е отредено,
славата на онова, от което живее всичко.
Раждане настъпва, живот идва на земята.“”

Сежурн основателно отбелязва, че философската система, на която принад­

лежат тези дълбоки идеи, е съществувала в Долината на Мексико незнай-
 12 МЕКСИКО

но колко време - може би хиляди години, преди ацтеките за първи път да я Календарен камък на
възприемат. Те били просто най-кръвожадните в голямата група говорещи ацтеките, изобразяващ
науатл племена, известни като чичимски (дума, означаваща „варвари“), кои­ Тонашпу - Петото слънце,
лицето и символа на нашата
то нахлули в Централна Америка от север през XII и XIII в. Тъй като не при­
световна епоха. Езикът му,
тежавали своя собствена култура, те възродили избледняващите останки па
представляващ обсидианов
съборената от самите тях някога велика мексиканска цивилизация, запознали нож, е жадно изплезен и
се е нейната астрономия, земеделие, инженерно дело и архитектура, както и изразява желанието на бога
с отделни аспекти от религиозната й система. Новопристигналите били осо­ да бъде хранен с човешка кръв
бено смаяни от зрелищнитс п драматични посветнтелскн ритуали и започна­ и сърца. Лицето е набръчкано,
ли да ги практикуват съвсем безразборно. Трагичното в случая е, че те не раз­ показвайки напредналата
брали - или не поискали да разберат, - че ритуалите представлявали метафо­ му възраст. Богът е показан
рични драми, които трябвало да бъдат изигравани само символично. Приели в рамките на символа олин,
означаващ „движение”. Освен
ги буквално - с всички ужасяващи последици.
че предава зловещото си
послание, календарът е
Ехото ОТ ПЪРВИТЕ ХОРА
и резултат на развито
Ацтеките вярвали, че племето им се е появило от подобни на утроби пещери астрономическо познание,
в недрата на една планина, че първата им родина Ацтлан се намирала па ос­ което ацтеките наследиш
от по-ранните цивилизовани
тров” и че им било заповядано да я напуснат от бог Хуицилпочтли, който
народи, обитавали Долината
предрекъл: „Ще завладеете четирите краища на света, ще победите и ще ги
на Мексико хиляди години
подчините на себе си... Ще ви коства пот, труд и невинна кръв.“”
преди пристигането ни.
Богът също предсказал, че едни ден ще попаднат' на орел, кацнал на тръ­
ните па растящ в скалата кактус."' На това място трябвало да построят столи­
цата на империята си.
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК 13

Подобно на хипнотизираните от Хитлер нацисти, ацтеките се заели да

осъществят видението на Хуицилпочтли, покорявайки с лекота обитаващите
Долината на Мексико народи и използвайки систематично войната като сред­
ство за отслабване и подчинение на останалите чичимекски племена. В нача­
лото на XIV в. в тресавищата на езерото Текскоко била видяна скала, върху
която растял кактус с кацнал върху тръните му орел. Предсказанието било
бързо припомнено и започнало строителството на град Теночтитлан, който
през 1325 г. станал столица на ацтеките.”
През двете оставащи до испанското завоевание столетия империята на ац­
теките с център Теночтитлан продължила да се разширява. Успоредно с това
се разраствал и градът, като в крайна сметка се превърнал в огромна метро­
полия с население 300 000 души. Построена върху изкуствен остров и заоби­
колена от серия прави и описващи кръгове канали, столицата била ориенти­
рана по четирите основни посоки на света с изкусно проектирани пътища, ми­
наващи през водите към четирите основни градски порти. Централният пло­
щад бил доминиран от гигантска четириетажна стъпаловидна пирамида. Ис­
панците, които истински се възхитили на архитектурата, я нарекли Темпло
Майор (Големия храм). Кортес твърди, че „няма човешки език, който да опи­
ше нейните размери и характеристики“3", докато Бернал Диас съобщава:
„Имаше войници, обиколили по-голямата част на света, били в Константино­
пол, в Италия и Рим, и всички те казаха, че никога не са виждали площад с та­
кива съвършени пропорции и подредба, с такива размери и така препълнен с
хора.“3’
Особено показателно е, че ацтеките не си приписвали заслугата за висо­
ката степен на цивилизованост, демонстрирана от тези и от множество други
чудеса в процъфтяващата им империя. Напротив - те чистосърдечно призна­
вали, че са получили наготово цялата си система от познания като наследство
от бога цар Кетцалкоатл и неговите спътници, които били „първите обитате­
ли на тази страна и първите, дошли в тази част на Мексико... Те били онези,
които първи посели човешкото семе в тази земя“40.
Всеки, който се опитва да открие идентичността на тези „първи хора“ и
епохата, в която е процъфтявала цивилизацията им, бързо ще се сблъска с
огромните проблеми на историята на Централна Америка преди експанзията
на ацтеките. Всъщност преди 1000 години едва ли изобщо би могло да се го­
вори за „история“ и колкото по-назад във времето гледаме, с толкова по-го-
ляма сила важи това. Учените не знаят почти нищо за произхода на трите най-
ранни и древни високоразвити цивилизации, идентифицирани в района - на
олмеките, за които се предполага, че достигнали апогея си предимно по бре­
говете на Мексиканския залив от 1500 г. пр. Хр. приблизително до времето
на Христос; майте, живели успоредно с тях и станали впоследствие техни на­
следници, които живеят в Централна Америка и до ден днешен; и цивилиза­
цията, построила преди почти 2000 години будещия благоговение свещен
комплекс Теотихуакан. Лорет Сежурн, която ръководела мащабни разкопки
на обекта, отбелязва през 1956 г.: „Произходът на тази високоразвита култу­
ра е пълна мистерия.“41 През 1995 г., след почти 40 години разкопки, архео­
логът от Калифорнийския университет Карл Таубе бил принуден да признае:
„Все още не знаем какъв език са говорели жителите на Теотихуакан, откъде
са дошли и какво се е случило с тях.“4!
 МЕКСИКО

Смъртта и прераждането на световните епохи Изглед към Теотихуакан

от Серо Горда
През септември 1996 г., няколко дни преди есенното равноденствие, изкачих­
ме планината Серо Гордо и погледнахме от върха й към Теотихуакан - името
на езика науатл, с което ацтеките наричали града и чието буквално значение е
„мястото, където хората станали богове“4’. Под нас се устремяваше правият
като стрела Път на мъртвите, ориентиран на 15 градуса и 30 минути на изток
от истинския север и също на толкова на запад от истинския юг. В северния му
кран различавахме издигащата се на височина 45 метра грамада на пететажна-
та Лунна пирамида. На километър южно от нея, покрай източната страна на
Пътя на мъртвите, се намираше още по-масивната Слънчева пирамида, висока
над 70 метра с дължина на основата 222 метра.44 Отвъд нея, разположена в
просторно оградено пространство, се виждаше Пирамидата на Кетцалкоатл.
Професор Майкъл Д. Коу от Йейлския университет посочва, че Лунната и
Слънчевата пирамида са „изрично споменати в старите легенди“4’ и заключава:
„Няма причина да се съмняваме, че те наистина са посветени на същите боже­
ства.“46 Тези имена били възприети и от ацтеките, когато се натъкнали на Тео­
тихуакан малко след като започнали да проникват в Мексико през XII в. Ги­
гантският геометричен град, който по това време вече бил много древен, отдав­
на лежал в развалини. Въпреки това новодошлите запазили определени тради­
ции, свързани с него, което означава, че или славата му е достигнала до тях
много преди преселването им от предишната им прародина, или по-вероятно,
че са научили за нея от покорените в хода на завоеванието им народи. Във все­
ки случай те се отнасяли с такъв респект към града, че има сведения, че Мон-
тесума (императорът по времето на Конкистата) редовно се отправял пеша на
поклонение до Слънчевата пирамида в последните години на управлението си.4’

Поглед от върха на Слънчевата
пирамида, смятана
от ацтеките за изначалната
планина, бележеща мястото
на сътворението
ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК 15
Подобно на поданиците си Монтесума вярвал, че пирамидата е изначална­
та планина, отбелязваща мястото, където се е състояло сътворението в зора­
та на настоящата епоха на земята. Според преданията, които били широко
разпространени из цяла Централна Америка и - което е особено показателно
- сред нямащи нищо общо с ацтеките култури като тази на майте, имало че­
тири по-ранни епохи или „Слънца“, всяка от които завършвала с катаклизъм,
заличил всичко от лицето на земята. Твърди се, че петата епоха започнала в
мрака на 4 ахау 8 кумку - дата, която според календара на майте съответства
на 13 август 3114 г. пр. Хр. - и се смятало, че катастрофалният й край ще бъ­
де резултат от „голямо раздвижване на земята“ на 4 ахау 3 канкин, което
съответства на 23 декември 2012 г. по нашия календар.4’
Ацтеките твърдели, че основният им мотив да правят човешки жертвопри­
ношения бил да отложат или да предотвратят, стига да е възможно, предрече­
ния край на света, като осигурят безкрайни запаси сърца и кръв, с които да
„подмладят“ застаряващото Пето слънце. Ако обаче се вземат предвид всич­
ки неща, изглежда по-вероятно ацтеките да не са били толкова искренн в то­
ва вярване. Както посочва Сежурн, тяхната репресивна политическа система
„се основавала на духовно наследство, което било преиначено и превърнато
в оръжие на светската власт“4’. С други думи ацтеките извършили грубо ма­
териално изопачаване на изтънчените символични ритуали и използвали ста­
рото пророчество за края на Петото слънце като религиозно оправдание за
политиката на терор, на която очевидно се наслаждавали мнозина от тях и
която била използвана в ..подкрепа на кръвожадната им държава“50.
 16 МЕКСИКО

Раждането на Петото слънце Изгрев над Слънчевата

пирамида, мястото за среща
Разпознаването на истината зад ацтекската пропаганда не бива да ни прави на боговете
слепи за факта, че свързаните с Теотихуакан предания включват в себе си
космическа концепция, която е едновременно древна и сложна и разглежда
времето не като линеен процес, а като безкрайна серия от огромни цикли, в
рамките на кои го се въздигат и рухват световни системи.
Отделни фрагменти от тази концепция могат да се открият в най-старите
песни и стихове на езика науатл. В тях се твърди, че след унищожаването на
Четвъртото слънце от всемирен потоп („водата се издигаше 52 години и не­
бето се сгромоляса“51), боговете се събрали на върха на изначалната планина
в Теотихуакан, за да решат кой ше се жертва и ше стане новото, Пето слън­
це, което отново да донесе светлина на света52:

„Макар да беше нощ,

макар да не бе настъпил денят,
макар да нямаше светлина, те се събраха,
боговете се събраха
в Теотихуакан.“55

Двама от тях се състезавали за честта да се хвърлят в свещения огън, от кой­

то ще пламне Петото слънце - красивият и материалистичен Текизтекал,
„който бил арогантен и жаден за слава“54, и скромният, стоящ настрана Нана-
хуацин, „чумавият бог, болен и покрит с язви“55. В последния момент Текиз­
текал се стреснал от ужасната горещина на пламъците. Нанахуацин обаче
„събрал сили, затворил очи, втурнал се напред и се хвърлил в огъня, където
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК 17

започнал да пращи и гори, сякаш се пържел“56. В резултат на този акт на кос­

мически алтруизъм най-сетне се издигнало Петото слънце, с което настъпи­
ла нашата епоха: „То заслепило очите с блясъка си и разпръснало във всич­
ки посоки прелестните си лъчи.“57

В ТЪРСЕНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
Сежурн придава особено голямо значение на факта, че богът, чиято саможер­
тва породила Петото слънце, е:
„Покритият със струпеи, онзи, чието тяло се разпада, който след като из­
пълнил задачата да примири противоположностите, започнал да се отделя
от собствения си разпадащ се Аз... Това предание с неговите ритуални де­
тайли и тайни формули като че ли представлява модел за последното из­
питание на Инициацията, което води до вечен живот чрез смъртта.“58

Поразително е, че много от достигналите до нас митове, предания и религиоз­

Нанахуацин - чумавият бог, ни текстове, свързани с Теотихуакан, са пропити с идеята за безсмъртието на
чиято саможертва човешката душа и тежките изпитания, през които трябва да мине новопосве-
положила началото на теният, за да си осигури това безсмъртие. „О, братко - предупреждава изпит­
Петото слънце ващият в един запазен откъс от древните ритуали, - ти се озова на изключи-
 I.S Ml K< IIKO

тел но опасно място, изпълнено с непосилен труд и ужас... където капаните и Лунната пирамида,
мрежите са преплетени и следват един след други, така че никой не може да висока 46 метра, се издига над
премине, без да падне в тях... Това са твоите грехове.“” широк площад в северния край
на Пътя на мъртвите.
Това пи дава възможност с достатъчно сигурност да определим, че един ас­
пект от изпълняваните в Теотихуакан ритуали би трябвало да е свързан с из­
купването на греховете и с духовно изпитание. Същите източници обаче ясно
ни разкриват, че самият свещен град също е бил разглеждан като съществе­
на част от механизма на ишщчацилта. На паметниците му било приписвано
някакво особено, мистериозно качество, осигуряващо вдъхваща благоговение
обстановка, при която се вярвало, че физическата смърт губи своята сила и
смъртните хора са в състояние да се преобразят в безсмъртни богове:

„Нарекли го Теотихуакан,
тъй като това било мястото,
където били погребани господарите.
За него казвали:
„Когато умрем,
пие всъщност не умираме,
ТЪЙ като ще живеем, ще се вдигнем,
ще продължим да живеем, ще се събудим...“ Йероглиф за цикъл време върху
На смъртния било нареждано, стълб в т.нар. „Дворец на
пеперудата кетцал“в
след като умирал:
югозападния край на Лунния
„Събуди се, небето вече порозовя...“
площад. Древните легенди
Старците разказват, свързват Теотихуакан с
че онзи, който умре, става бог. цикличните идеи за живота,
Те казват: „Там той стана бог.“60 смъртта и прераждането.
 ПЕРНАТАТА ЗМИЯ И ОДРАНИЯТ ЧОВЕК 19

И така, преданията на науатл ни разказват, че процесът на превръщането на

хората в богове преминавал под надзора на жреци - „старците“, които нареж­
дали на покойния да се събуди. Споменава се, че тези жреци били „мъдреци,
познавачи на окултното, пазители на традициите“61. Наричани понякога „по­
следователи на Кетцалкоатл“62, в свещената книга на майте киче „Попол Вух“
те се описват като „Пернати змии... Велики познавачи, велики мислители в
самата си същност“63. Именно те учели хората на невероятните ритуали на
духовна инициация, които в крайна сметка щели да бъдат извратени от ацте­
ките през двете столетия преди испанското завоевание.

Кетцалкоатл
Централна фигура в свързаните с прераждането древни мексикански ритуали
бил „Господарят Перната змия“ Кетцалкоатл - богът цар от златния век, кой­
то според легендата умрял, но един ден щял да се завърне отново. Добре поз­
натите физически описания на този „някогашен и бъдещ цар“, достигнали до
нас в митовете - висок, белокож, русокос и брадат, - го представят като инди­
вид от европеидната раса. Въпреки това Новият свят не би трябвало да е бил
посещаван от белокожи хора преди времето на Колумб, а Кетцалкоатл е жи­
вял много преди него. Ето защо учените омаловажават характерните кавказки
черти на Кетцалкоатл, които в никакъв случай не отговарят на официалните
теории за заселването на двете Америки. Някои представители на коренното
американско лоби пък смятат тези описания за политически некоректни.
Неотдавна се появиха изненадващи нови данни, налагащи пълното преос­
мисляне на този тип мислене:

Вашингтон Пост, вторник, 15 април 1997:

„В няколко западни щата на изток от Минесота бяха открити скелети, кои­
то поставят под въпрос традиционното становище, че първите американци
са приличали на съвременните азиатци. Черепите носят характерни за ев­
ропейците особености и това предполага, че представителите на европеид­
ната раса са били сред първите хора, преселили се в Новия свят преди по­
вече от 9000 години. Антрополозите от години знаели за подобни кости, но
не оценявали напълно значението им, докато не ги подложили на повторно
изследване през последните няколко месеца. Новите анализи се наложило
да бъдат направени след откриването през миналото лято на необичайна
находка - добре запазен скелет на мъж с несъмнено европеиден произход,
умрял преди около 9300 години недалеч от Кенеуик, Вашингтон... Главата
и раменете на мъжа били мумифицирани и голяма част от кожата в тази
част била запазена... Изследователите [отначало решили, че костите] са
останки от европейски заселник, [докато радиовъглеродното датиране не
разкрило голямата им възраст]. „Живеем в изключително вълнуващо вре­
ме и смятам, че ще бъдем свидетели на някои съществени промени във въз­
гледите ни за заселването на Северна Америка“, казва Денис Станфорд от
Националния природонаучен музей към Смитсъновия институт.“1"1

Колко древни са митовете за Кетцалкоатл? Възможно ли е да са от времето

на тези праисторически представители на бялата раса, „подобни на европей­
ците“, появили се в двете Америки още през каменната епоха, най-малко пре­
ди 9000 години?
 2 ГЛАВА

На земята като
на небето

ЕДНО ОТ МАЛКОТО НЕЩА, които са ни известни със сигурност за произ­

хода на Теотихуакан, е, че в него е бил познат и почитан върховният бог Кет­
цалкоатл. Още от най-дълбока древност до идването на испанците неговият
характерен символ бил „пернатата змия“ - обикновено гигантска змия с пера
около шията или по гърба. Този характерен мотив, както и други добре поз­
нати символи на божеството, са открити в Теотихуакан - не само в т.нар.
„Пирамида на Кетцалкоатл“, но също така и в много други храмове и двор­
ци.1 Всъщност, твърди Лорет Сежурн, няма съмнение, че една основна част
от града в един момент е била изцяло посветена на култа към Кетцалкоатл.2 Западна фасада на
Пирамидата на Кетцалкоатл,
Култът е търсел духовно преобразяване на посветените в него - процес на
Теотихуакан
тежък умствен труд и самоотрицание, целящ „одирането“ на привързаността
към сетивния свят и оттук - освобождаване на оприличаваната на „скъпоце­
нен камък и ярко перо“3 душа от бремето на материята. Вероятно част от то­
зи труд е било и изиграването на ритуалите, при които новопосветеният тряб­
ва да премине през символична смърт и прераждане като бога Кетцалкоатл,
някогашният и бъдещ владетел, който според преданието доброволно се зат­
ворил за четири дни в саркофаг - „направена от камък кутия“4, - след което вдясно: Вътрешната камера
излязъл от него и се отправил към „небесния бряг на божествената вода“5. на Пирамидата на Кукулкан,
Чинен Ица. Кукулкан и.ш
„Той спрял, извикал, сграбчил одеждите си и си сложил украсата от пера... „пернатата змия "е името на
След като се пременил, запалил огън и се хвърлил в пламъците... Казват, Кетцалкоатл на езика на
че докато горял, пепелта му незабавно се издигала към небето и че когато майте.
издъхнал, се появили всички редки птици... и след осем дни изгряла голя­ Пирамидата му в Чинен Ица
ма нова звезда, наречена Кетцалкоатл.“6 има изразени астрономически
характеристики и е издигната
Съществуват две основни теми, свързвани досега от учените единствено със върху по-ранна структура на
Стария свят, които обаче са очевидни в това предколумбово предание от Цен­ същото място, нает от която
трална Америка - темата за издигащия се от пепелта на собствената си погре­ е и тази зловеща камера.
бална клада феникс и темата за прераждането като звезда, която, както ще ви­ Петната на ягуара са
изработени от 72 парчета
дим във II част, за първи път се появява записана далеч от Мексико, в древ-
нефрит. Числото е свързано с
ноегипетскитс Текстове от пирамидите от III хил. пр. Хр. Подобно на жите­
астрономически феномен,
лите па Древен Египет, за които очевидно безкрайната способност на слън­
известен като прецесия на
цето да подмладява само себе си е служила като убедителен символ за пре­ равноденствията и се открива
раждането, древните жители на Мексико говорели за слънцето като за „цар в размерите на древни
па онези, които се завръщат“7. съоръжения по цял свят.
 МЕКСИКО

Теотихуакан - звезден символ

на Венера, оказваща влияние
върху земята долу. Подобни
символи са част от древната
и широко разпространена
религиозна идея, че .щелият
свят долу е уреден и изпълнен
със съдържание от нещата,
които са горе ". Сравнете
с второто светилище
в Теотихуакан, с. 88.

ОТВЪДНИ СВЕТОВЕ
Подобни паралели съществуват в целия спектър на религиозни вярвания. На­
пример древните египтяни си представяли един ужасяващ отвъден свят, раз­
положен в района на небето, наричан от тях „Дуат“ (превеждано обикновено
като „Долния свят“). Смятало се, че душите на умрелите трябвало да пред­
приемат гибелно пътешествие през него.' Древните жители на Мексико гово­
рят за един също толкова ужасен отвъден свят, наречен „Страната на Тайната“:

„Колкото повече плача, толкова повече се натъжавам,

толкова повече сърцето ми не го желае,
нима не ще отида, когато всичко е казано, в Страната на Тайната?

Тук на земята сърцата ни казват:

„Приятели мои, защо не сме безсмъртни?
О, приятели, къде е страната, където никой не умира?“

Така ли ще бъде там, където отида? Майка ми живее ли там?

Ами баща ми?

В Страната на Тайната... Сърцето ми трепери:

„Само да не трябваше да умирам, да не загивам!
Страдам и изпитвам болка.“’

Според древните мексиканци в Страната на Тайната умрелият трябвало да

преодолее седем различни изпитания, последното от които е решаващият съд
 НА ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 23

в присъствието на страховития бог на смъртта.10 Съществува също предание,

че самият Кетцалкоатл е открил начин бъдещите пътешественици в отвъдния
свят да пребъдат, като донесат оттам скритите в него кости на предците и ги
възвърнат към живот." Почти идентична функция древните египтяни припис­
Пътят на мъртвите, изглед вали на своя бог Озирис, господар на възкресението и прераждането.12
към югозапад, с Лунната Подобно на древните египтяни народите на Централна Америка разпола­
пирамида на преден план гали своя отвъден свят в онзи район в небето, през който минава Млечният
и Слънчевата пирамида вляво
път.13 Друго любопитно сходство е, че и според двата народа портите на от­
на заден план. Американският
инженер Хю Харлстън
въдния свят се отваряли „в червения блясък на здрача преди зазоряване“14.
Джуниър (The Keystone: Най-поразителна обаче е степента, в която и двете системи на посвещаване
A Search for Understanding) отдавали на астрономията, особено на езотеричното познание на небесните
показа въз основа на повече циклите, и се стремели към безсмъртие сред звездите. Поради това, когато
от 9000 измервания, мъдреците на ацтеките обяснявали значението на смъртта, „казвали, че хора­
че паметниците в Теотихуакан та не умират, а се събуждат от съня, че са живели... и отново се превръщат в
са разположени в мрежа духове или богове... Освен това казват, че някои се превръщат в слънцето, а
по и около тази ос и
други - в луната“15.
са проектирани от архитекти,
използващи стандартна мярка Подобен апотеоз е крайната цел на посветените в пътя на Кетцалкоатл -
за дължина 1,05946 метра - „онзи, който познава тайната на всички магии“16 и за когото в митовете се
„ Стандартна единица на казва: „Преди всичко той дал на човека науката и му показал как да измерва
Теотихуакан “(СЕТ). Оказва се, времето и да изучава движението на звездите.“17
че когапю се прехвърлят в СЕТ,
всички ключови разстояния в и
между различните паметници
Имитация на небето
се явяват част от характерен На фона на подобни идеи никак не е учудващо, че свещеният град Теотихуа­
числов ред, основан на числото кан с неговите посветени на Кетцалкоатл, на слънцето и луната пирамиди,
72, което се извежда
има сложен астрономически план, който го свързва по един сложен начин с
от скоростта на прецесията
небето.
на равноденствията. Така
например центровете на някои Вече видяхме, че основната ос на града - Пътят на мъртвите - е предна­
съоръжения са на разстояние мерено изместен с 15 градуса и 30 минути на изток и на запад от реалната по­
72 СЕТ един от друг, или на 36
СЕТ (половината от 72), на
108 СЕТ (72 + 36), на 216 СЕТ
(108x2), на 54 СЕТ
(половината от 108), 540 СЕТ
(54 х 10) и т.н. Редът се
разширява навън до кратни
стойности като 2160 СЕТ,
4320 СЕТ, 5400 СЕТи т.н.
Дължината на страната
на основата на Слънчевата
пирамида е 216 СЕТ.
Оста изток-запад на Лунната
пирамида е 144 СЕТ. Центърът
на Слънчевата пирамида се
намира на 720 СЕТ южно от
центъра на Лунната пирамида.
Случайно ли е (вж. III част), че
стандартната мерна единица,
използвана за храмовете
в Ангкор, съдържа същата
поредица от числа?
24 МЕКСИКО

сока север-юг. Обяснението на това изместване не може да се намери в самия

Път на мъртвите, а в доминиращата постройка на Теотихуакан - Слънчевата
пирамида, която е била построена така, че западната й страна е ориентирана
на 15 градуса и 30 минути северно от реалния запад, а източната - на 15 гра­
дуса и 30 минути южно от реалния изток. С други думи посоката на Пътя на
мъртвите се определя от ориентацията на западната страна на Слънчевата пи­
рамида.
Тази ориентация не е произволна. Тя е насочена към точката на залеза на
Слънцето на западния хоризонт в два важни от астрономическа гледна точка
дни - 19 май и 25 юли - единствените дни в годината, през които по пладне
Слънцето минава през зенита вертикално над географската ширина на Тео­
тихуакан (19,5 градуса северно от екватора).1" Освен това в града е открита и
силна връзка с точката на залязване на звездния куп Плеяди в съзвездието
Телец или Бик - някъде около 150 г. сл. Хр. - дата, която добре се вписва в
археологическите данни за обекта. Компютърните симулации разкриват, че
през онази епоха в първия от двата дни на преминаването на Слънцето през Западната страна
на Слънчевата пирамида при
зенита Плеядите имат т.нар. от астрономите „хелиакален изгрев“ - т.е., те се
залез слънце. Ориентацията на
виждат да изгряват ниско на изток в изсветляващото небе непосредствено
пирамидата, която определя
преди зазоряване.” странното отклонение на
За древните май в Централна Америка, за които е известно, че са поддър­ Пътя на мъртвите от
жали редовни и тесни контакти с Теотихуакан в периода на неговия разцвет20, географската посока север-юг,
Млечният път е представлявал особено важен елемент от небето. Те го въз­ е насочена към точката
приемали като пътя, водещ към собствения им отвъден свят Шибалба21, също на залеза на Слънцето в два
важни от астрономическа
намиращ се на небето, подобно на представите на останалите централноаме-
гледна точка дни.
рикански народи.22 Един от учените, запознат с тази космология и провел ши-

Теотихуакан - „Дворецът
на ягуарите Небесна пума
на фона на звездни символи,
изхвърляща перната раковина.
На много места по света в
древността раковината е била
символ на декемврийското
слънцестоене.
НА ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 25
роки археоастрономически проучвания в Теотихуакан, е Стансбъри Хейгар,
секретар на Департамента по етнология в Института за хуманитарни науки в
Бруклин. В академичните си статии от 20-те години на XX в. той привежда
убедителни сведения, позволяващи да се предположи, че Пътят на мъртвите
в Теотихуакан (известен в някои традиции и като „Пътя на звездите“) може
да е бил замислен от архитектите като „изображение на Млечния път“, слу­
жещ като символична пътека, по която „се вярвало, че духовете преминават...
от земята в страната на душите сред звездите““.
В основата на тази провокативна идея е образът на земята като „огледало
на небето“ - или по-скоро, архитектурните паметници, построени „долу“ на
земята, с цел да наподобяват специфични особености „горе“ на небето и да
бъдат ориентирани спрямо важни небесни събития. Както ще видим по-на-
татък, трите големи пирамиди и Сфинксът на платото Гиза в Египет не само
са били разположени съобразно подобен план, но и спрямо Нил, който бил
разглеждан като земно отражение на Млечния път. Колко вероятно е абсо­
лютно същата система от идеи да е вложена и в Теотихуакан, който според
Хейгар „изобразявал на земята предполагаемия план на небесния свят, къде­
то обитават божествата и духовете на мъртвите“24?
Хейгар завършва проучването си със следното наблюдение: „Все още не
сме разбрали нито огромното значение, нито широкото разпространение из
древна Америка на астрономическия култ, чиято характерна особеност е не­
бесният план. Теотихуакан е най-малкото един от основните центрове на то­
зи култ.“25
Ако изследователят е прав, то този „култ“, независимо какъв е произхо­
дът му, определено би трябвало да е много древен. Ще го открием в Египет
от III хил. пр. Хр. Мексиканските археолози с основание твърдят, че памет­
ниците на Теотихуакан в съвременния им вид са били построени през перио­
да 150-300 г. Под фасадите и на трите пирамиди обаче в по-ранни строител­
ни пластове са открити по-стари пирамиди, издигали се на същите места, чак
до времето на първоначалните свещени могили (в някои от които имало пе­
щери), почитани в най-дълбока древност.26
 26 МЕКСИКО

Седемдесет и две парчета нефрит

На 21 септември 1996 г., в деня на есенното равноденствие, се намирахме в
Чинен Ица на полуостров Юкатан - град па майте, за конто се смята, че е въз­
никнал през VI в. и се е развивал непрекъснато оттогава най-малко до XIII в.27
Централната пирамида тук е посветена на Кукулкан (Кетцалкоатл).28 Тя се съ­
стои от девет поставени една върху друга платформи, издига се на височина
30 метра, а всяка от страните на основата й е с дължина 55,3 метра. Подобно
на Слънчевата пирамида в Теотихуакан, нейната главна ос преднамерено е
изместена източно от север и западно от юг. Тук обаче ъгълът не е подбран
така, че да отбелязва преминаването на слънцето през зенита, а е ориентиран
спрямо пролетното и есенното равноденствие, когато слънцето изгрява точ­
но от изток и продължителността на деня и нощта е еднаква.
Около 17:15 часа вече ставаше ясно какво точно се случва. Великолепна­
та пирамида бе толкова умело ориентирана спрямо траекторията на залязва­
щото слънце, че древните строители са успели да постигнат характерна игра

Древният магнетизъм
на Пирамидата на Кукулкан
е Чичен Ица и до днес
продължава да привлича
хората. Тази снимка
е направена около 15:40 часа
на 21 септември 1996 г. и
показва натрупващата се
сянка, от която ще се появи
илюзията за извиваща се змия
по балюстрадата на
северното стълбище.
Епифанията [богоявлението] на светлини и сенки по западната страна на северната стълба. Постепенно,
на пернатата змия е докато минутите изтичаха една след друга и слънцето се спускаше над хори­
завършена около 17:30 часа зонта, шарката, проектирана от северозападния ръб на пирамидата, постепен­
Само десет минути по-късно но придобиваше форма и съдържание. Около 17:30 часа тя се прояви изцяло
сянката ще изпълни цялата като гигантска вълнообразна змия със седем извивки от сянка, определени от
балюстрада и илюзията ще седем триъгълника светлина. Опашката на змията достигаше най-горната
изчезне.
платформа на пирамидата, а тялото й се спускаше надолу по балюстрадата до
основата на стълбата, където илюзията завършваше с огромна каменна скул­
птура на змийска глава с широко разтворени челюсти.
Тази почти магическа епифания [богоявление] на древното божество като
знак за равноденствието показва, че несъмнено някога в Чичен Ица са били
прилагани на практика високоразвити познания в областта на геодезията и ас­
трономията. Единствено цивилизация с извънредно умели топографи, астро­
номи и архитекти би могла да постигне тези безкомпромисно точни ориента­
ции, необходими за материализирането на изображение по такъв изумителен
начин в точно определен момент. Невъзможно е да се каже със сигурност ко­
га тези познания са започнали да намират за първи път израз в архитектура­
та на Чичен Ица, тъй като храмът на Кукулкан, подобно на пирамидите на
Теотихуакан, е разположен върху по-ранна конструкция, издигала се на съ­
щото място и имаща същата ориентация.
Голяма част от пирамидата „прародител“ все още е запазена непокътната
под фасадата на съвременната пирамида и е била разкопана през 30-те годи­
ни на XX в. Покатерихме се до върха й по стръмната и тъмна, подобна на ту­
нел стълба, изсечена от археолозите под съществуващото северно стълбище.
Горе (вж. снимката на с. 21) се озовахме в правоъгълна камера, в която се бе­
ше излегнал идол от типа, известен като Чакмоол, който често се е използвал
като платформа за човешки жертвоприношения. Зад фигурата, в сенките на
втората правоъгълна камера, различихме великолепна скулптура на пума, из­
сечена от един-единствен каменен блок и боядисана в червено. Устата й бе­
ше отворена по начина, смятан от древните май за символ на „входа към от­
въдния свят“2’. Петната й бяха отбелязани със 72 парчета нефрит, инкрусти­
рани в тялото?“
2Л* МЕКСИКО

Както ще видим в следващите глави, пумата има своето лъвско съответ­ Обсерваторията в Чинен Ица.
ствие в Древен Египет в лицето на Големия сфинкс (който също е бил бояди­ Тесните прозорци и врати
сан в червено), а числото 72 е неразривно свързано с дизайна на Голямата пи­ на съоръжението позволяват
рамида. точно наблюдение на залеза
в дните на равноденствие,
на залеза на Венера в крайната
Загадката на звездите в пещерите и северна и южна позиция,
на залеза на слънцето в дните
Използването на числото 72 в Египет и Мексико (както и в много други древ-
на минаването му през зенита,
ни култури) се дължи на един космологичен процес, известен като „преце-
на изгрева в деня на лятното
сия“, който може да се установи единствено чрез много продължителни и из­
слънцестоене и на южния
ключително точни астрономически наблюдения и записи. небесен меридиан. Възможно
Откога човешките същества са правели подобни наблюдения? е астрономите на майте да са
През 1972 г. Александър Маршак използва датирани чрез радиовъглерод- наследници на далеч по-древна
ния метод фрагменти от украсена кост, намерена в пещера от каменната ера, традиция в наблюдаването
на небето, отколкото са
за да покаже, че лунните фази, а вероятно и зимното и лятното слънцестоене,
предполагали астрономите
са били наблюдавани и записвани с голяма точност в Северна Европа преди
досега.
цели 40 000 години.31
Някои от фрагментите на Маршак с особено интересни спирали от точки
са от района Ласко във Франция. През декември 1995 г. космологът Франк
Едж публикува статия за „астрономическата интерпретация“ на Залата на би­
ковете в прочутата пещера Ласко.32 Учените като цяло приемат, че Залата на
биковете е била изрисувана преди около 17 000 години, т.е., преди 14 000 го­
дини от предполагаемото откриване и кръщаване на дванадесетте зодиакални
съзвездия от древните вавилонци и гърци.33 Ето защо всеки привърженик на
 НА ЗЕМЯТА KATO HA НЕБЕТО 29

ортодоксалната теория ще намери за доста тревожен убедителния анализ на

Едж на сходствата между т.нар. гръко-вавилонско зодиакално съзвездие Те­
лец (във вида, в който е изглеждало според компютърните симулации преди
зазоряване в деня на лятното слънцестоене през 15 000 г. пр. Хр.) и Големия
бик от Ласко:

„Нека за момент разгледаме известните шест черни точки непосредствено

над раменете на Бика от Ласко. Ако ги сравним с Плеядите, ще открием
дълбоката връзка между Бика от Ласко и съзвездието Телец. Тези шест
точки не само че на брой съответстват на видимите с просто око Плеяди,
но и са подредени по такъв начин, че силно наподобяват относителните
разстояния между звездите в купа и са разположени приблизително по съ­
щия начин, както и Плеядите спрямо главата и на бика. Изображението на
бика от ледниковата епоха е толкова сходно с традиционното изображе­
ние на съзвездието Телец, че ако открием рисунката от Ласко в някой
средновековен ръкопис, а не на тавана на пещерата, незабавно ще го раз­
познаем като зодиакалното съзвездие.“”

Носителите на небето
Заключенията на Едж относно древната идентификация на съзвездието Телец
неотдавна бяха разширени и с други зодиакални съзвездия от Александър
Гърстейн, професор по астрономия в Меса Стейт Колидж, Колорадо. В една
статия, излязла в „Сайънтифик Американ“ през май 1997 г., Гърстейн твър­
ди, че „идентификацията на най-прочутите съзвездия може да се окаже далеч
по-древна, отколкото се предполагаше досега“35.
Становището му до голяма степен се основава на факта, че „от дванаде­
сетте знака на зодиака само четири имат реално значение в което и да е вре­
ме. Това са съзвездията, в които слънцето изгрява в дните на пролетното и
есенното равноденствие, както и в двата дни на слънцестоене през лятото и
зимата“35 (вж. карето „Някои основни положения в астрономията“). Идеята на
Гърстейн е, че днес четирите „носещи небето“ съзвездия са Риби, Дева, Близ­
наци и Стрелец (с Риби в деня на пролетното равноденствие). „Във вавилон­
ски времена“ обаче:

„Нещата са били съвсем различни. Колебанието на земната ос [„прецесия-

та“] измества точката, в която слънцето се появява в дните на равноден­
ствие и слънцестоене със скорост един градус на всеки 72 години. Ето за­
що, около 700 г. пр. Хр. [времето, когато се предполага, че е въведен гръ-
ко-вавилонският зодиак], най-важните съзвездия би трябвало да са Овен
[през пролетното равноденствие], Везни, Рак и Козирог. Това може да да­
де отговор на въпроса защо вавилонцнте са включили тези четири знака в
своите карти, без обаче да си направят труда да дадат наименования на
останалите? Отговорът може да се намира дори още по-назад в миналото.
За да станат „важни“ всичките дванадесет знака на зодиака по времето на
вавилонцнте, процесът на наименоване на съзвездията би трябвало да е
започнал през 4400 г. пр. Хр., когато ключовите съзвездия са били в съ­
щото положение като днес. С други думи, възможно е Риби, Дева, Близ­
наци и Стрелец да са най-древните знаци на зодиака и да са получили име­
ната си през каменната ера.“31
.41 MBKCIIKO
Някои ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ В АСТРОНОМИЯТА
Слънцето винаги изгрява най-общо казано „от из­
ток“, но не винаги от една и съща точка на хоризон­
та. Вместо това, подобно на иглата на някакво огром­
но махало, то бавно се плъзга по него в течение на
слънчевата година, като е всеки следващ изгрев се от­
мества по мъничко от дясната страна на наблюдателя
(югоизток) към лявата (североизток), след което пое­
ма в обратна посока - и така безкрай. Пълният цикъл
от крайната югоизточна до крайната североизточна
точка и обратно отнема цяла година.
В рамките па годината съществуват четири естест­
вени „основни точки“, към които са били ориентира­
ни огромен брой древни свещени церемонии. В съ­
временния западен календар тези точки са:
• Декемврийското слънцестоене (21 декември, среда­
та на зимата, когато денят е най-кратък в северното
полукълбо), при което Слънцето достига до най-
южната точка.
• Мартенското равноденствие (21 март, началото на
пролетга в северното полукълбо), когато Слънцето
изгрява точно па изток и денят е равен на нощта.
• Юнското слънцестоене (21 юни, средата на лятото,
най-дългият ден в северното полукълбо), когато
Слънцето достига най-северната точка.
• Септемврийското равноденствие (21 септември, на­
чалото на есента в северното полукълбо), когато
Слънцето изгрява точно па изток (както през март)
и денят е равен на нощта.
В действителност всяка „основна точка“ пред­
ставлява положението па Земята в годишната й оби­
колка около Слънцето. Оста на пашата планета е на­
клонена под ъгъл около 23,5 градуса и затова север­
ният й полюс се намира най-далеч от Слънцето на 21
декември и най-близо - на 21 юни, а на 21 март и 21
септември е разположен напречно на Слънцето.
Земята обикаля около Слънцето на разстояние
146 милиона километра на една постоянна равнина,
обкръжена от безкрайните простори празно прос­
транство и далечни звезди. Тъй като живеем на сфе­
рична планета, естествено е да възприемаме това кос­
мическо обкръжение като огромна сфера, в чийто
център се намираме. Тази сфера е украсена от около
две хиляди звезди - в някои квадранти по-многоброй-
ни в сравнение е други, но все пак разпръснати нався­
къде.
Един пояс от тези звезди, организирани от древни­
те астрономи в дванадесетте съзвездия на зодиака, се
намира на равнината на земната орбита. Ако наподо­
бим орбитата иа Земята на кръгла железопътна ли­
ния, можем да си представим този пояс от съзвездия
като серия от гари по нея.
Ясно е, че с движението па Земята по орбитата й в
различни моменти Слънцето ще се намира между нея
и една от тези „гари“ - т.е., всяко от дванадесетте съ­
звездия на зодиака. За наблюдателя на Земята из­
глежда, че Слънцето изгрява на фона на бавно реду­
ващите се в рамките на годината звездни изображе­
ния, като прекарва приблизително по един месец
„във“ всеки „дом“ на зодиака.
В рамките на един по-дълъг период съществува
астрономически феномен, известен като „прецесия“.
Тя се дължи на много бавното колебание на земната
ос и ефектът за намиращия се на Земята наблюдател
се изразява в също толкова бавно циклично измества­
не па зодиакалния пояс спрямо точката на изгрева на
Слънцето. В резултат на това във всяка определена
епоха четирите съзвездия, маркиращи равноден­
ствията и слъицестоенията, правят това само времен­
но. Това прецесионно изместване се извършва със
скорост един градус на 72 години и означава, че
Слънцето изгрява в рамките на едно съзвездие в тече­
ние на около 2160 години. Ето защо времето, необхо­
димо за всички дванадесет съзвездия да преминат
през четирите ключови точки на годината, е малко по-
малко от 259 210 години.
НА ДРУГАТА СТРАНИЦА:
1. Позицията на изгряващото слънце през годината.
2. Оста на въртене на Земята.
3. Положението на Земята в орбита около Слънцето в
четирите основни точки на годината.
4. Точката на изгряване и пътят на Слънцето в четири­
те основни точки на годината, която определя продъл­
жителността на деня (само в северното полукълбо).
5. „Фоновите“ съзвездия, в които изгрява Слънцето,
се сменят всеки месец поради въртенето на Земята
около него.
6. Слънцето изгрява в Лъв.
7. Един месец по-късно го виждаме да изгрява е Дева.
8. Поради прецесионния цикъл фонът, на който изгрява
Слънцето в определен ден от годината, се измества
обратно на часовниковата стрелка с 1° на всеки 72
години.
 НА ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 31

<У
 32 МЕКСИКО

Компютърните симулации на ефекта от „прецесионното“ колебание на зем­

ната ос върху разположението на звездите показват, че предложената от Гър­
стейн дата 4400 г. пр. Хр. е основателна. Ако логиката на автора е вярна, то
тази дата може да се разглежда като последната, в която е можел да започне
процесът на наименоване, тъй като по това време съзвездието Близнаци поч­
ти е напуснало „дома на слънцето“ през пролетното равноденствие, за да бъ­
де безмилостно изместено в резултат на прецесията от съседния Телец. По
същото време в деня на лятното слънцестоене съзвездието Дева е било замес­
тено като господстващо от Лъв, Стрелец - от Скорпион (по време на есенно­
то равноденствие), а Риби - от Водолей (през зимното слънцестоене). А ако
се върнем още 1600 години назад във времето, ще установим, че през 6000 г.
пр. Хр. Слънцето тъкмо е започвало небесното си пътешествие през Близна­
ци в деня на пролетното равноденствие - и съответно през Дева в деня на лят­
ното слънцестоене, Стрелец по време на есенното равноденствие и Риби в де­
ня на зимното слънцестоене.“
Цялостното заключение въз основа на аргументите на Гърстейн е, че съ­
звездията биха могли да бъдат разпознати (защото са подобни на тези, които
виждаме днес) още през 6000 г. пр. Хр. Ако това е вярно, то зодиакът не е Основните паметници на
изобретение на гърците и вавилонцнте. Те би трябвало да са го получили ка­ Уксмал се извисяват над
джунглата, отразявайки
то наследство от много по-ранен източник, който теоретично би могъл да е
лъчите на залязващото слънце.
повлиял и много други древни култури.
Отляво надясно:
„ Четириъгълният метох
Градовете на зодиака земният аналог на съзвездието
Дева според Стансбъри Хейгар;
Много преди времето на Едж и Гърстейн Стансбъри Хейгар е бил доста оза­
„Домът на
дачен от поразителната прилика на западния зодиак с използвания от майте в костенурките “(Рак);
Централна Америка преди Колумб. Всъщност той оценява двата зодиака ка­ „Пирамидата на
то „дотолкова сходни, че е напълно възможно да обосноват твърдението, че магьосника “(Скорпион); и
произлизат от един и същ източник, макар да не знаем как точно се е получил „Дворецът на
този обмен на познания“39. губернатора “(Близнаци).
 ИЛ ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 33

„Домът на гълъбите" в
Уксмал, съответстващ според
Хейгар на зодиакалното
съзвездие Бик (Телец)

Централният двор на
топката, изобразяващ
съзвездието Лъв с плана небе-
земя в Уксмал

След първоначалния си труд върху „небесната имитация“ в Теотихуакан

Хейгар открил зодиакален модел и в разположението на храмовете на майте,
показващ, че:

„Много, а може би и всички градове на майте са били планирани така, че

да отразяват на земята предполагаемата подредба на небето... На четири
места - в Уксмал, Чичен Ица, Яксчилан и Паленке - може да се различи
почти цялата зодиакална последователност. Последователности в една или
друга степен могат да се видят и на други места, в това число храмовете и
стелите на Копан и Киригуа - най-древните известни руини на майте...“40

Най-подробното изследване на Хейгар в тази област било извършено в града

на майте Уксмал, на около 200 километра западно от Чичен Ица. Резултати­
те са изложени в излязлата през 1921 г. статия „Зодиакалните храмове на
„Дворецът на губернатора ", Уксмал“41. Както се вижда от представения тук план, той различава един храм
детайл от фасадата недалеч от югозападната периферия на обекта като земен модел на съзвездие-
34 МЕКСИКО

Зодиакалните храмове е
Уксмал

Две допрени в гръб пуми

то Овен или т.нар. „Дом на гълъбите“ с неговите характерни гребени на по­ от Уксмал, ориентирани
от „Двореца на губернатора"
крива - като съответствие на Телец, а „Двореца на губернатора“ - като Близ­
към залеза в деня на лятното
наци (тъй като „двойката змии над фасадата заема мястото на Близнаци в зо­
слънцестоене. Сравнете ги с
диака на майте“42). Освен това „Домът на костенурките“ изобразява Рак, цен­
древно-египетския символ на
тралният „Двор на топката“ е Лъв, т.нар. „Четириъгълен метох“ е Дева, Акеру - два допрени в гръб лъва,
„Домът на жреците“ - Везни, „Домът на птиците“ - Стрелец, характерната също свързани с изгрева и
„Пирамида на магьосника“ е съответствие на Скорпион, а Козирог, Водолей залеза в дните на
и Риби са отбелязани от три храма в югоизточния край на обекта.43 слънцестоене.
Хейгар стига до заключението, че: Вж. стелата на Сфинкса, с. 93.
 НЛ ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 35

Пирамидата на магьосника, „Тази величествена космическа схема се основава на вярването, че всич­

част от мащабния космически
план за имитация на небето
върху земята
ко в този свят представлява сянка или отражение на съвършената реал­
ност, съществуваща в небесния свят. Така имитацията на наблюдавания
небесен план сваля на земята поне част от съвършенството горе. Свеще­
ният град, планиран според небесната подредба, взема от това съвършен­
ство и предава на обитателите му положителното влияние на звездите.“44

Звездният град Орион

Освен идентифицираният от Хейгар зодиакален модел, съществува един град
на майте, за който е известно, че е издигнат по подобие на едно не-зодиакал-
но съзвездие. Става въпрос за Утатлан, последната столица (1150-1524) на
майте киче от посткласическия период в района на Гватемалските възвише­
ния. Майте киче са създателите на книгата на мъдростта, известна като „По-
пол Вух“, съдържаща множество споменавания на „пръстта земя“ и „небето
земя“ като отражения или имитации една на друга. Ето защо изглежда някак
уместно „центърът на селището Утатлан“ да е бил проектиран „според небес­
ната схема, отразена от формата на съзвездието Орион“4’, както установяват
археолозите Хосе Фернандес, Робърт Кормак и др.46
Фернандес успява също така да докаже, че всички основни храмове на
Утатлан „били ориентирани спрямо хелиакалните точки на залеза на звезди­
те от Орион“47 и твърди, че Млечният път, покрай който е разположено съ­
звездието, „се е възприемал като небесен път, свързващ пъпа на небесната
твърд с центъра на отвъдния свят“48.
Несъмнено във връзка с всичко това се изтъква и един добре известен на
учените факт - а именно, че тъкмо Орион е много тясно свързан с вярвания-
36 МЕКСИКО

та на майте в прераждането, според които съзвездието е не друго, а самото Листовидният кръст, Паленке,
„място на сътворението“49. Трите ярко изпъкващи звезди на пояса обикнове­ ок. 700 г. Фигурата вляво е
но се описват в „Попол Вух“ или като трите камъка в „пещта на сътворение­ новият владетел Чан-Балум.
то“50, или като „костенурката на прераждането“51, а в Мадридския кодекс ще Той стои вър.ху „първата
открием сцени, в които дървото на бога на царевицата, символизиращо кос­ истинска планина изначалния
мическата ос, се издига и възкръсва от гърба на костенурка.52 Както ще видим хълм, издигнал се от водите на
„Първичното море“. Фигурата
в III част, почти идентични образи се появяват в Ангкор Ват в Камбоджа -
вдясно е покойният господар
там бог Вишну в инкарнацията си като костенурка носи на гърба си световна­
Пакал, предишният владетел
та ос, представена от планината Мандера, докато „разбива Млечния океан“, на Паленке, в образа на дух. Под
за да създаде еликсира на безсмъртието.53 Същевременно в Египет, както е двамата символично е изобразен
показано във II част, съзвездието Орион е било разглеждано като небесен об­ Млечният път, смятан и от
раз на бога на прераждането Озирис, а трите звезди от пояса на Орион пред­ май, и от египтяни за основна
ставлявали небесният прототип, според който са разположени трите големи характерна черта на отвъдния
пирамиди в Гиза - отново на място, смятано за „мястото на сътворението“. свят.
 НЛ ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 37

В гробницата на Сенмут в Горен Египет (вж. фотографията на с. 99) съ­

звездието Орион, ясно различимо чрез трите звезди на пояса, е разположено
редом с изображенията на две костенурки от вида, свързван от майте и егип­
тяните с прераждането.
На един стенопис в Храма на листовидния кръст в града на майте Пален-
ке в провинция Чиапас, Мексико, виждаме как Млечният път, представен ка­
то царевично стъбло, се издига от „мястото на Сътворението близо до
Орион“54. От двете страни на Млечния път има две фигури - духът на госпо­
даря Пакал, покойният бивш владетел на Паленке, и неговият син и наслед­
ник Чан-Балум. Двамата са показани да общуват като медиуми един с друг.
Докато бащата се издига в небето, синът претърпява трансформация от „ста­
тута на наследник във владетел“55. В същото време се разбира, че изпълнява­
ните от сина действия и ритуали са изключително важни за бащата и за ус­
пешното му прераждане сред звездите. Всъщност едно от основните внуше­
ния на този стенопис е, че бащата по някакъв начин е породен от сина си -
учение, описано от Дейвид Фрейдъл, Линда Шеле и Джой Паркър като „голя­
мата централна мистерия в религията на майте“54.
Както ще видим във II част, изключително любопитен е фактът, че абсо­
лютно същата мистерия може да се открие в сърцевината на свързания с пре­
раждането древноегипетски култ, при който Озирис играе ролята на преобра­
зения баща, а Хор е пораждащият син. В Египет, както и при майте, звездният
контекст включва Орион и Млечния път. Както в Мексико, така и в Египет
покойният трябва да предприеме пътуване през отвъдния свят. В египетски­
те религиозни учения също се твърди и че животът е времето, през което
трябва да се подготвим за това пътуване - възможност, която не бива да се
пропилява по никакъв начин.

Без прецеденти
Подобни сходства ни карат да предполагаме, че характерните черти на няка­
къв древен ритуал, свързан с прераждането — съпътстван от сложни астроно­
мически наблюдения и произлязъл от една всемирна космологична система,
оставила наследството си в Египет и Югоизточна Азия, - могат да се открият
разпръснати и фрагментирани и в Мексико. Тази система, проповядваща дуа-
лизъм и интерпретация на земята и небето, на долу и горе - на материята и
духа, - приканва новопосветения да се освободи от привързаността към се­
тивния свят (така че да може да захвърли счупените флейти) и да се изкачи
нагоре, чрез саможертвата и търсенето на познание, до небесния свят.
Не може да има съмнение, че всички ранни цивилизации в Централна Аме­
рика са изповядвали подобни идеи. Проблемът е в това, че учените не разпо­
лагат с никакви теории относно източника на тези идеи. Тях просто ги има,
вече оформени в зората на цивилизацията на майте и напълно изкристализи­
рали в началото на съществуването на Теотихуакан. Всичко е безпрецедент­
но - не само духовните и космологичните аспекти, но дори и много по-земни-
те въпроси - например мащабният и внушителен градоустройствен план на
Теотихуакан. Както отбелязва професор Майкъл Коу, „може би най-стран-
ният факт относно този невероятен градски план се състои в това, че той ня­
ма абсолютно никакъв прецедент където и да било в Новия свят“5’.
Майте също са безпрецедентни във всяко отношение - в дълбоките им ду­
ховни вярвания, в зашеметяващите им постижения в областта на архитекту-
jS МЕКСИКО

рата, в огромните им познания по астрономия. А още по-труден за обяснение НА СТРАНИЦАТА ВДЯСНО: Главата

е техният изумително точен календар, описан от историка на науката Ото на Стареца, Ла Вета.
Нойгебауер като „едно от най-плодотворните постижения на човечеството“58. Сравнете я с главата на
Големия сфинкс, долу влчво.
Това е календарът, който предлага най-богати подробности относно
огромната картина на световните епохи, в която нашата собствена се раз­
глежда като Петото слънце. Той е изключително сложно постижение, включ­
ващо в себе си по-точно измерване на продължителността на слънчевата го­
дина от това на Григорианския календар, точно изчисляване на периода на за­
въртането на Луната около Земята, както и на синодичното завъртане на Ве­
нера.” За разлика от останалите изобретения на майте обаче календарът не е
„безпрецедентен“ в буквалния смисъл на думата. Тъкмо обратното - днес
надписите ни дават безспорни доказателства, приети от учените, че абсолют­
но същата календарна система е била използвана и от олмеките - т.нар. „кул­
тура-майка“ на Централна Америка."
Единственият проблем обаче отново се състои в това, че не разполагаме с
действително сигурна информация за произхода на „олмеките“. Дори назва­
нието им е изкуствено - то е дадено от археолозите, които чистосърдечно Олмекска глава. Ла Бента
признават, че „протоолмекската фаза си остава загадка... не се знае по кое
време или на кое място олмекската култура е придобила своите така харак­
терни форми“61.
Доста тревожно е, че всичко, с което разполагаме като мост между нас и
онзи древен народ, са няколкостотинте забележителни каменни артефакта, из­
работени от тях - и след това преднамерено скрити, за да изчакат отминаване­
то на столетията. Тези артефакти са невероятни във всяко едно отношение.

Издигащата се змия
Денят клонеше към края си. Стояхме в сянката на една гигантска „олмекска
глава“ от Ла Бента - обект на възраст 3500 години, доминиран от странна ко-
нична пирамида с канелюри, вече почти заличени от замърсената околна сре­
да вследствие на индустриалното развитие на района. Олмекска глава. Ла Бента

Главата, спасена от Ла Бента наред с десетки други също така необичай­

ни находки, бе изработена от един-единствен блок сив гранит. Изобразяваше

Фигура от Ла Бента, известна

като ,,Пешеходецът“,
изобразяваща брадат мъж с
европеидни черти

вляво: Големият сфинкс в Гиза

40 МЕКСИКО

вляво и ВДЯСНО: Изображения

на брадати европеиди от
Моите Албан

възрастен мъж с подчертано африкански черти, с височина 2,5 метра, широ­

чина 2 метра и тегло над 20 тона. Устните бяха плътни и издадени напред,
носът - широк и сплескан, а дълбоко изрязаните очи гледаха право напред.
Скулпторът я бе натъкмил с характерната украса, отбелязана с релеф и напо­
добяваща плат на ивици, спускащ се над ушите до под брадичката. Сходство­
то с главата на Големия сфинкс в Египет бе повече от очевидна.
Ортодоксалните историци не приемат присъствието на каквито и да било
африканци в Новия свят преди времето на Колумб и са правени опити да се
отрече наличието на определено африкански черти върху изработените пре­
ди три хилядолетия олмекски глави, от които до момента са открити 16.“ По­
не може да се приеме, че археологията не би трябвало да страда от расизъм -
та нали в Новия свят преди Колумб няма как да е имало и бели! Ето защо по
един съвсем предсказуем начин учените шикалкавят около мита за белия бра-

Изображение на брадат мъж

с евронеидни черти и змия,
Ла Бента

Олтар, Ла Бента
 НА ЗЕМЯТА КАТО НА НЕБЕТО 41

вдясно: Седнала фигура,

Да Бента. Стилът на украсата
за глава е сходна с украсата
немес, носена от фараоните
в Древен Египет.

Стелата с Брадатия мъж,

Ла Бента. Централната
фигура с гърбав нос и
церемониална изкуствена брада
е кръстена „ Чичо Сам "от
археолога Матю Стърлинг,
който я открил през 40-те
години на XX в.

дат Кетцалкоатл и се мъчат да омаловажат и отхвърлят всяко предположение,

Страничен панел на т.нар.
„ Олтар на детското
жертвоприношение Ла
Бента. Обърнете внимание на
короните на двете фигури.
Тази отляво напомня на
короната дешрет на Горен
Египет. Короната отдясно е
във формата на стъпаловидна
пирамида - символ, който се
среща непрекъснато в двете
Америки и в Египет.
което би могло да се повдигне от множеството релефни изображения на ев-
ропеидни лица, открити в някои от най-древните археологически обекти в
Мексико. Няколко подобни релефа са открити в района на олмеките, в едни и
същи пластове с главите, а понякога и редом с тях. Но изображения на хора
с европеидни черти са намерени и на такива далечни места като Монте Албан
на югозапад - обект, датиран между 1000 и 600 г. пр. Хр.“
Както споменахме в предишната глава, откриването на кости на европеи-
ди през 1996 и 1997 г. в двете Америки като че ли по един напълно неочакван
начин потвърди мита за Кетцалкоатл. Ето защо днес е напълно основателно
да се запитаме колко ли време остава, докато късметът отново се усмихне на
археолозите и не бъдат открити костите на хората, които биха могли да по­
служат за модели на огромните олмекски глави.
На снимките показваме някои от тези глави, както и други любопитни ол­
мекски скулптури и релефи. За всички тях няма обяснение и прецедент. Как-
<2 МЕКСИКО

то отбелязва археологът Л. А. Парсънс, „не са открити предшественици на „ Човек в змия “, Ла Вента.

олмекските каменни изображения... Мисля, че вече никога не ще ги открием Ясно си личи, че змията е
в Мезоамерика“64. перната, което я прави може
би най-ранният запазил се
Сред тези осиротели произведения на изкуството откриваме и най-ранни­
символ на Кетцалкоатл в
те изображения на пернатата змия Кетцалкоатл, показана увита около фигу­ двете Америки. Пернати змии
рата на мъж. Това ни подсеща, че в символизма на науатл „пернатата змия е... се срещат и в свещеното
символът на небесния произход на човека“65. Още по-важното е, че присъс­ изкуство на Древен Египет,
твието на пернатата змия сред олмекските останки ни подсказва, че свърза­ огромните небесни змии
ният с Кетцалкоатл култ към прераждането и духовното обновление наред с доминират в религиозната
всичките му символи е бил практикуван в Централна Америка най-малко от иконография в храмовете
в Ангкор, Камбоджа,
1500 г. пр. Хр. насам - времето, когато се предполага, че се е появила олмек-
а в индийските писания се
ската цивилизация.
казва, че върховният бог Вишну
Свързаната с култа архитектура включва пирамиди (отново най-малкото „ спял в скута " на змията
от времето на Ла Вента), които винаги са били разглеждани като „портали Сеша, преди да се събуди и да
към отвъдния свят“66 и са били свързвани с „въвеждането на ред на земята и сътвори сегашната вселена.
на небето“67. Както ще видим във II част, около 2500 г. пр. Хр. култ с иден­ Във всички тези култури
тично съдържание е процъфтявал в Египет на място, наречено Ростау - „Пор­ змията служи като символ
на великите космически сили
тата към Отвъдния свят“, в свещената територия на Голямата пирамида.
като метафора
на прераждането и духовното
обновление.
II ЧАСТ

Египет

вляво: Изгрев зад храма в
Луксор
ГОРЕ: Сянката на Голямата
пирамида малко след изгрев в
деня на пролетното
равноденствие
Лодката, открита до
Голямата пирамида, е
построена като морски
плавателен съд.
3 ГЛАВА
Светилища на космоса
ИЗКАЧИХМЕ СЕ на върха на Голямата пирамида малко след изгрева на 21
март 1996 г., в деня на пролетното равноденствие. Сянката на паметника се
плъзгаше далеч на запад в пустинята - така ясно очертана, сякаш бе хвърле­
на от стрелката на някакъв гигантски слънчев часовник. В основата на пира­
мидата на изток от нас различихме серия празни ромбовидни траншеи, изсе­
чени в скалата - т.нар. „корабни ями“ или „корабни гробове“, в които навре-
мето имало церемониални дървени кораби. От южната страна към нас се из­
дигаше грозна съвременна постройка, известна като „музея на корабите“, в
която се пази един непокътнат съд с дължина 43,5 метра, открит до самата пи­
рамида. По-нататък на югоизток, притиснат от двата архаични мегалитни
храма, се бе свил Големият сфинкс - символът на загадъчната древност, про­
тегнал предните си лапи към хоризонта.
Усещахме прохладния бриз, духащ неуморно към нас от района на Делта­
та на север. Вдигнахме поглед и видяхме синьото небе, белязано с ранни
утринни облаци и извиващо се над нас като леща. Под краката ни изкустве­
ната нащърбена планина се извисяваше и намаляваше обиколката си, а земя­
та се простираше във всички посоки от широката й квадратна основа до да­
лечния овал на хоризонта - непрестанно подвижната Земя, въртяща се от веч­
ни времена около собствената си ос.
Мащабен модел
Известна на древните египтяни като Ростау или „Портата към Отвъдния
свят“, в Гиза има нещо, приканващо умовете ни да се обърнат към космоса.
Идете нощем в основата на пирамидите, застанете така, че да виждате над
върха на която и да е от тях някоя по-ярка звезда и само след десет минути
ще станете свидетели на въртенето на Земята - защото звездата вече няма да
се намира непосредствено над пирамидата, а ще се е преместила осезаемо на
запад. По същия начин, ако се намирате на върха на Голямата пирамида по
залез, а колегата ви стои в основата на паметника, поради заоблеността на Зе­
мята той ще види как слънцето залязва, докато за вас то ще е все така пред
очите ви.
Понякога историците спорят дали древните са успели да установят, че Зе­
мята е кръгла. Като цяло мнението им се свежда до това, че не са знаели - по­
не до времето на гърците. Нима в такъв случай (вж. плана) е чиста случайност
фактът, че височината на Голямата пирамида, умножена по 43 200, дава стой-
AV ЕГИПЕТ

ност, много близка до съвременните изчисления на полярния радиус на Земя­ НА ПРЕДИШНАТА СТРАНИЦА:

та и че обиколката на основата й, умножена по 43 200, ни дава екваториална­ Пирамидите и Големият

сфинкс в Гиза, фотографирани
та обиколка на планетата? Учените приемат съществуването на това съотно­
ок. 16:00 часа, една седмица
шение, но отричат то да има каквато и да била връзка е въпроса „Сериозно ли преди зимното слънцестоене
искате да видим в това „послание“, вместо съвсем случайно съвпадение на през 1997 г. Сфинксът гледа
числа?“.’ точно на изток. Пирамидите
са ориентирани по четирите
посоки на света.

Голямата пирамида като

модел на северното полукълбо

Може би строителите на
Голямата пирамида са решили
да я създадат огромна,
за да противостои на
разрушителното действие
на времето и невежите хора.
Подобно „изискване“ напълно
може да се покрие при мащаб
между 1:40 000 или 1:50 000
спрямо северното полукълбо
на планетата. Може би
строителите преднамерено са
се спрели на мащаб 1:43 200,
тъй като той отговаря на
параметрите и в същото време
е важно число, което би
трябвало да се разпознае от
всяка владееща астрономията
цивилизация. Може би това е
форма на общуване - опит да
се използва универсалния език
на прецесията, за да се
изпрати послание през
хилядолетията ?
СВЕТИЛИЩА ИА КОСМОСА 49
Онова, което ни кара наистина да заподозрем наличието на послание - или
най-малкото някакъв опит за общуване - е странният факт, че 43 200 не е из­
смукано от пръстите число, а част от серия, която се получава математически
от „прецесията“ на земната ос. Във 2 глава вече показахме, че това бавно
циклично колебание размества положението на всички звезди със скорост
един градус на всеки 72 години (и следователно с 360 градуса за 25 920 годи­
ни). Най-известният ефект от прецесията е явното постепенно въртене на съ­
звездията в зодиака по отношение на точката на изгрева в деня на пролетно­
то равноденствие, поради което всяко съзвездие „приютява“ слънцето на то­
зи ден в течение на 2160 години.
Пулсът на този механизъм е числото 72 - броят години, необходим за
един градус прецесия. Шестстотин подобни туптения се равняват на 43 200 -
числото, използвано в отношението пирамида/планета.
Забравена наука
Дали Голямата пирамида наистина е математически модел на северното полу­
кълбо, построен преднамерено в мащаб, основан на собственото характерно
движение на Земята, т.е., на прецесията на нейната ос?
Повечето традиционни учени не желаят „да си губят времето“ с астроно­
мическите и геодезични характеристики на Пирамидата - или на който и да
било друг древен паметник. Вероятно това отчасти се дължи на факта, че ор­
тодоксалната теория за миналото поставя своите поддръжници в положение­
то да разглеждат нашите далечни предшественици като прекадено глупави, за
да са в състояние да извършват точни астрономически и геодезични наблю-
50 ЕГИПЕТ

дсния. Освен топа както посочва Джон Мичъл, за човешката природа е напъл­
но присъщо утвърдените академични светила да се мъчат да „охраняват тери­
торията си“ и твърдоглаво да предпочитат своята „собствена представа за
примитивната древност прел каквито и да било факти, които биха могли слу­
чайно да я разклатят“2.
Смята се, че астрономическите резултати от препесията и скоростта, с
която се проявяват те, са открити от древногръцкия астроном Хипарх някъде
около 100 г. пр. Хр. - без да бъдат забелязани дотогава от човечеството. Ма­
кар да се среща в енциклопедии и учебници като утвърден факт, това мнение
изглежда трудно защитимо в светлината на растящата планина сведения (част
от които вече приведохме) относно наблюденията на зодиакалните съзвездия
още от времето на каменната епоха.
Подобни представляващи „исторически аномалии“ свидетелства се раз­
глеждат сериозно за първи път от д-р Херта фон Декенд от Франкфуртския
университет и от Джорджо де Сантилана, професор по история на науката в
Масачусетския технологичен институт. В своето огромно изследване „Мел­
ницата на Хамлет“, появило се за първи път през 1969 г„ двамата автори
твърдят, че най-малко „6000 години преди Вергилий“ (т.е., около 6000 г. пр.
Хр.) е съществувала стройна научна система от астрономически познания и
че тя е използвала точни, идиосинкратични и широко разпространени мито­
логични конвенции за описването на небесните явления, за които астрономи­
ческите изчисления доказват, че действително са се случвали в небето през
онази епоха? Очевидната зрелост на тези конвенции оше от онази ранна да­
та разтревожват Сантилана и Фон Декенд и те се заемат надълго и нашироко
да обяснят произхода на астрономическите познания, като ги приписват на
„някаква почти невероятна цивилизация-предшественик“, която „първа има­
ла смелостта да погледне на света като на творение, съотносимо с числа, мер­
ки и тегло*“. По-нататък двамата учени изразяват становището, че тази заб­
равена култура е успяла да окаже дълбоко влияние върху по-късните истори­
чески култури на огромна територия от Египет до Индия и от Гърция до Мек­
сико. По някакъв начин, преди да се появи каквато и да било история, се раз­
вила „безскрупулна метафизика“ - „невъобразимо всеобхватна“ космологич-
на теория, „която неимоверно разширила границите на ума, без обаче да уни­
щожава ролята на човека в космоса“5.
Сред най-убедителните доказателства за съществуването на тази изгубе­
на, ориентирана към духовното и астрономията култура е фактът, че точните
стойности за прецесията могат да се открият и в най-древните традиции на
човечеството под формата на специфични числа. Приведените стойности и
използваните символи са толкова последователни, че авторите са принудени
да стигнат до заключението, че са се натъкнали на останките на една забраве­
на наука - кодирана мъдрост със свой собствен технически език - „огромна,
разпространена из целия свят архаична конструкция“, върху чиито останки
„се уталожила прахта на вековете, след като на сцената се появили гърците*“.
Нужни са 36 години, за да може т.нар. от астрономите „пролетна точка“
(т.е., „адресът** на Слънцето на фона на звездите в деня на пролетното равно­
денствие) да се придвижи с половин градус по пояса на зодиака, и 72 години,
за да направи изместване от цял градус. Тъй като през деня слънчевата свет­
лина напълно скрива звездите, древните астрономи биха могли да правят по­
добни наблюдения единствено в часа преди изгрева и да гледат към източния
 СВЕТИЛИЩА НА КОСМОСА 51
В Гиза има нещо, приканващо ----------------- -------- ._________________
уловеше ни да се обърнат към ----------------- -------- ----------------------.
космоса. Платото е било
известно на древните египтяни
под името Ростау или „Порта
към Отвъдния свят

„Видимите постижения на
древните култури - дори да
посочим само пирамидите и
металургията — са
основателни причини да се
смята, че зад кулисите са
действали сериозни и
интелигентни хора, използвали
технически език... „Джорджо
де Сантилана и Херта фон
Декенд, „Мелницата на
Хамлет ".
52 ЕГИПЕТ

хоризонт, за да различат звездите, които „приютяват“ появяващото се слън-

це. Това изместване от един градус за 72 години (цял човешки живот), причи­
нено от прецесията, е едва забележимо - то се равнява приблизително на де­
белината на показалеца на протегната към хоризонта ръка. За разлика от това
изместването с 30 градуса (или през едно зодиакално съзвездие) е невъзмож­
но да се пропусне, но това движение може да се забележи и опише достоверно
само след наблюдения в течение на много поколения (30 градуса при 72 годи­
ни за един градус се равнява на 2160 години). Изместването с 60 градуса, или
през две зодиакални съзвездия, се равнява на 4320 години (2160 х 2 = 4320),
поради което за едно пълно завъртане на 360 градуса (или всички зодиакал­
ни знаци) са нужни общо 25 920 години.
Това са основните съставки на числовия код - нека го наречем „прецесио-
нен код“, - за който Сантилана и Фон Декенд на стотици страници прилежно
документирани доказателства - показват, че съществува в древните митове и
свещената архитектура по цял свят.7 Подобно на останалите езотерични ну-
мерологични системи този код е от онези, при които е допустимо изместване­
то на десетичните запетаи наляво и надясно, както и използването на всички
възможни комбинации, пермутации, умножения, деления и дроби на опреде­
лени съществени числа (всяко от които много точно се отнасят към скорост­
та на прецесията на равноденствията).
„Управляващото“ число в този код е 72. Към него често се прибавя 36 и
се получава 108; освен това допустимо е 108 да се раздели на 2, за да се по­
лучи 54 - което може след това да се умножи по 10 и да се изрази като 540
(или като 54 000, 540 000, 5 400 000 и т.н.). Много важно е и числото 2160
(т.е., броят години, необходими за преминаването на пролетната точка през
едно зодиакално съзвездие). То може да се раздели на 10 и да даде 216, или
пък да се умножи по 10 и неговите коефициенти, за да се получи 216 000, 2 Поради прецесията „ адресът "
160 000 и т.н. Числото 2160 понякога се умножава и по 2, за да се получи на Слънцето в деня на
4320 - или 43 200,4 320 000 и т.н. пролетното равноденствие
(известен като „ пролетна
Други характерни особености точка “) променя зодиакалния
си знак на всеки 2160 години.
Данните на Сантилана и Фон Декенд осигуряват възможно обяснение на ма­
щаба 1:43 200 на пирамидата спрямо Земята. Нещо повече - както може да се
очаква, ако наистина са архитектурно изражение на „прецесионния код“, па­
метниците в Гиза включват в себе си и много други прецесионни, астрономи­
чески и геодезични особености.
Например откриваме прецесионното число 216, скрито много умело в сър­
цето на Голямата пирамида - в триъгълника, получен от три от основните
размери на т.нар. „Камера на царя“. Това сурово и неукрасено помещение от
червен гранит, в което никога не е бил намиран погребан фараон, представля­
ва правоъгълник със страни в съотношение 2:1, с дължина точно 20 египет­
ски царски кубита и ширина 10 царски кубита (10,46 х 5,23 метра). Както се
вижда от нашия чертеж, камерата „съдържа“ също така и правоъгълен три­
ъгълник, чиято най-къса страна (15 кубита) минава диагонално през западна­
та стена от долния югозападен до горния северозападен ъгъл, средната (20
кубита) - по цялата дължина на пода на южната страна и най-дългата (25 ку­
бита) - от горния северозападен до долния югоизточен ъгъл на камерата.“
Тези дължини на страните - 15, 20 и 25 кубита - могат да се изразят като
отношение 3:4:5 (тъй като ако дадем на дължината 15 кубита стойността 3, то
 снктилитл на космоса а

Камерата на царя, гледана от

изток на запад към гранитния
„саркофаг". Няма данни, че ка­
мерата е използвана за погребе­
ние на фараон. В следващите
глави ще изкажем предположе­
нието, че саркофагът е бил
част от материалния инстру­
ментариум на сложен ритуал,
свързан с прераждането - „вир­
туална реалност ", пресъздава­
ща пътешествието на душата
в отвъдния свят. Строителите
на Камерата на царя са я изгра­
дили с хармонични математиче­
ски и геометрични пропорции.
Дори местоположението й е
подбрано много внимателно.
Подът на камерата се намира
точно там, където се разполо­
вява височината на пирамида­
та, където площта на хоризон­
талния разрез е точно полови­
ната от площта на основата,
където диагоналът от ъгъл до
ъгъл е равен на дължината на
страната в основата и където
ширината на стената на пира­
мидата е равна на половината
от диагонала в основата.

20 кубита естествено трябва да са равни на „4“, а 25 кубита - на „5“). Всич­

Правоъгълен триъгълник в раз­
мерите на Камерата на царя
ки правоъгълни триъгълници, чиито дължини на страните имат това специал­
но отношение 3:4:5, се наричат „питагорови“ по името на гръцкия философ,
математик и религиозен учител Питагор от VI в. пр. Хр., който се сочи за от­
кривател на тяхната уникална характеристика. Тя се състои в това, че квадра­
тът на късата страна (3 единици х 3 единици = 9 единици), прибавена към квад­
рата на средната страна (4 единици х 4 единици = 16 единици) дават сбор, ра­
вен на квадрата на най-дългата страна (5 единици х 5 единици = 25 единици,
или 9 + 16).’ Истинската „тайна магия на триъгълника“ обаче, както отбеляз­
ва исландският математик Ейнар Палсон”, се разкрива едва когато дължини­
те се вдигнат на трета степен.
Тогава получаваме:
3 х 3 х 3 = 27
4 х 4 х 4 = 64
5x5x5 = 125
Сборът на 26 + 64 + 125 пи дава прецесионното число 216 и изобщо не
смятаме, че то е намерило своето място в размерите на Камерата на царя по
силата на случайността.
54 ЕГИПЕТ

По същия начин различните геодезични и астрономически характеристи­

ки на паметниците в Гиза ни оставят с впечатлението за хитроумен избор от
страна на строителите, а не на слепия случай.
Така например пирамидите са разположени на 30-тия паралел - на 30 гра­
дуса северна ширина - и затова са точно на една трета от разстоянието меж­
ду екватора и северния полюс на нашата планета." Със същата прецизност,
северните им страни са ориентирани точно към северния полюс, източните -
точно на изток, южните - точно на юг и западните - точно на запад. Всъщ­
ност Голямата пирамида е ориентирана толкова прецизно спрямо основните

Пирамидите са разположени
на 1/3 от разстоянието между екватора и
северния полюс

Географската дължина и ши­

рина на пирамидите - те са
разположени на 1/3 от раз­
стоянието между екватора и
северния полюс

Изглед към пирамидите от юг,

с пирамидата на Менкаура на
преден план. Всички пирамиди
са ориентирани точно по посо­
ките на света, но най-прециз­
ните показатели се откриват
в Голямата пирамида, която е
ориентирана към север по-точ­
но от обсерваторията в Гри­
нуич. Подобно постижение мо­
же да бъде дело единствено на
изкусни астрономи. Нещо пове­
че - както ще видим, самата
подредба на пирамидите на зе­
мята изглежда е продиктувана
от подредбата на трите звез­
ди от пояса на съзвездието
Орион.
 СВЕТИЛИЩА НА КОСМОСА 55

посоки на света, че меридианната й ос (вж. чертежа) се отклонява от истин­

ския север с нищожните три шестдесети от едни градус.’1
Заслужава си да се подчертае, че в случая не става въпрос за посоките на
компаса, които сочат към северния магнитен полюс. Понятието „истински се­
вер-юг“ има съвсем специфично значение и означава географските полюси
на планетата - именно точките, през които минава земната ос. Нормалният
начин да се установи посоката на географския север е да се наблюдават звез­
дите, намиращи се на или близо до „небесния северен полюс“ (т.е., точката в
северното небе, отбелязана в нашата епоха от Полярната звезда, която попа­
да точно върху безкрайно продължената земна ос). Освен това астрономите
наблюдават и звездите на юг, за да установят точната линия север-юг, тъй ка­
то те се намират точно на юг от наблюдателя в момента на тяхната „кулмина­
ция“, или на най-високото си положение в небето, всяка нощ на меридиана.
Съвършената точност, която виждаме в ориентирането на Голямата пирами­
да, предполага наблюдения както на север, така и на юг. Освен това е сигур­
но, че наблюдения с подобна прецизност могат да се правят единствено от из­
кусни астрономи. Нима е наистина толкова неразумно да предположим, че
адепти като тях са познавали малко известния феномен на прецесията и са се
научили да предсказват ефектите от нея?

Астрономически наблюдения
В края на град Луксор в Горен Египет, на източния бряг на свещения Нил и
на 26 градуса северно от екватора, огромната централна зала на храма на
А.мои-Ра в Карнак очертава тясна, абсолютно права ос с дължина около ки­
лометър и с точно определена ориентация - 26 градуса южно от изток и 26
градуса северно от запад. Египтолозите смятат, че този tour de force на мону­
менталната архитектура, строен при управлението на няколко фараони от II
хил. пр. Хр.”, е имал единствено церемониални функции. Въпреки това дока-
то стояхме в западния край на оста и гледахме на изток в течение на няколко
Ориентация спрямо истииския“.
я не магнитния север
утрини около зимното слънцестоене през декември 1995 г., забелязахме, че

Ориентацията на Голямата
пирамида спрямо основните
посоки на света, определени от
земната ос

Храмът на Лмон-Ра в Карнак.

изглед от югоизток през
свещеното езеро. Върху
обелиска на Хатшепсут
Мясно) Карнак е описан като
„хоризонт на небето на
земяти ",
56 ЕГИПЕТ

всяка сутрин точката на изгряване на слънцето все повече се доближава до Оста на Карнак при изгрев,
посоката, в която гледахме. Три седмици преди слънцестоенето дискът му не фотографирана от вътреш­
можеше да се види „в обсега“ на оста, докато не се издигне на височина поч­ ността на храма две седмици
преди зимното слънцестоене
ти 15 градуса над хоризонта; към 21 декември обаче - най-късия ден - то се
появяваше много по-ниско над хоризонта, като „коронясваше“ церемониал­
ния вход в далечината.
През XIX в. британският астроном сър Дж. Норман Локиър изказал мне­
нието, че в това няма нищо случайно, тъй като всички главни храмове на Дре­
вен Египет, „независимо от вида им според обекта на поклонение или про­
вежданите в тях церемонии, несъмнено са били построени - наред с другите
им функции - и като астрономически обсерватории - първите познати ни об­
серватории на света“14. В класическия си труд „Зората на астрономията“
(1894) Локиър отделя особено голямо внимание на храма на Амон-Ра и твър­
ди, че оста му е била нарочно ориентирана спрямо слънцестоенията (през
зимното слънцестоене слънцето изгрява на югоизток, а през лятното залязва
на югозапад) и следователно „можем да кажем, че преди много хиляди годи­
ни египтяните са били идеално запознати със слънцестоенията, както и... по­
вече или по-малко - с годишния път на Слънцето“1’.

Проблясък в светилището Оста на Карнак при изгрев на

7 декември 1995 г., две седмици
С това практическо астрономическо наблюдение Локиър посял семената на
преди зимното слънцестоене,
един безкрайно проточил се спор. Той се дължи на факта, че годишният „път“ фотографирана от западната
на слънцето от най-южната точка на изгряване в деня на зимното слънцестое- порта. Сравнете със с. 57.

Оста на Карнак при изгрев
на 21 декември 1997 г., денят
на зимното слънцестоене
Изгревът в деня на зимното
слънцестоене и силуетите на
Колосите на Мемнон на
западния бряг на Нил срещу
храма в Луксор
СВЕТИЛИЩА НА КОСМОСА 57
не до най-северната точка на запазване в деня на лятното слънцестоене не е
фиксирана и неизменна, а търпи бавни, почти незабележими промени,
продължаващи дълги периоди от време. Тези промени, които не бива да се
бъркат с астрономическия цикъл на прецесията, съответстват на промени­
те в наклона на земната ос по отношение на равнината, в която планетата ни
обикаля около Слънцето - феномен, известен като „цикъл на отклонение“,
който има продължителност повече от 40 000 години.16 Тъй като тези проме­
ни могат да се моделират по математически начин, теоретично е възможно,
ако се доверите на точността на древните строители, да изчислите от градуса
на неправилна ориентация на храма датата, в която той е бил планиран (т.е.,
датата, в която е бил насочен точно към изгрева или залеза в деня на слънце-
стоенето). В случая с Карнак тази дата била изчислена различно - като 11 700
г. пр. Хр., 3700 г. пр. Хр. и някъде между 2000 и 1000 г. пр. Хр.
Втората дата - 3700 г. пр. Хр. - е получена от самия Локиър след наблю­
денията му през 1891 г.” Три десетилетия по-късно, през 1921 г., астрономът
Ф. С. Ричърдс въз основа на по-точни наблюдения и формули получава по-
ранната дата 11 700 г. пр. Хр.|К Тя била отхвърлена дори от най-малко орто­
доксалните учени и от самия Ричърдс като „нелепо ранна“19. В по-ново време
оста на Карнак бе изследвана отново от професор Джералд Хокинс от Смит-
съновия институт, който направи своите наблюдения от покривната при­
стройка над светилището и излезе с твърдението, че според ориентациите да­
тата на планирането на комплекса е някъде между 2000 и 1000 г. пр. Хр.20
Датата на Хокинс съответства на хронологията на ортодоксалните египто-
лози. Само че изкривяванията, през които Хокинс минал, за да я получи - а
именно, да проведе наблюденията си от много по-висока точка от нивото на
5» ЕГИПЕТ

земята, - би трябвало да събуди известни подозрения. Както отбелязва Нор-

ман Локиър. оста на Карнак може да се разбере най-добре като огромен „ин­
струмент“ - нешо като своеобразен телескоп, - предназначен да фокусира
светлината и „да я отведе до... най-отдалечената точка на храма, в светилище­
то. така че веднъж годишно... тя да минава без прекъсване по цялата дължи­
на на храма“11. Локиър е твърдо убеден, че наблюдаването на този феномен
се е извършвало на нивото на терена, „точно в момента на изгрева“22 и че
ефектът от него би трябвало да бъде „проблясък“ в светилището, продължа­
ваш може би само „една-две минути“25.
Аргументите и наблюденията на Локиър изглеждат достатъчно разумни.
Но ако той е прав, то датата, посочена от цикъла на отклонение за неговия
„проблясък“ в светилището, би трябвало да е 11 700 г. пр. Хр., както я е из­
числил Ф. С. Ричърдс през 1921 г.

Дендера и нейният зодиак

На 160 километра северно от Карнак се намира Птолемеевият храм в Денде­ Цикьлът на отклонение
ра, посветен на Хатор - богинята на мъдростта и любовта, свързвана с нощ­
ното небе. Построена през I в. пр. Хр., тази великолепна сграда е почти три
пъти по-стара от най-старата готическа катедрала. Запазена е изумително
добре и силно изтърканите й вътрешни стълби водят нагоре през прохладни
тъмни коридори до покрива, който все оше стои непокътнат.
Целият храм е покрит с богато оцветени релефи, изобразяващи великоле­
ДОЛУ: Храмът в Дендера под
пен символичен набор от астрономически фигури, водени от познатите двана­
съвременното небе
десет съзвездия на зодиака и от звездния бог-„Озирис, Господарят на Дуат...
Орион, който обикаля своите Две земи и се носи пред звездите в небето“24. на съседната страница: Входът
Влязохме в храма през масивното преддверие с неговите 24 колони и към колонната зала, Дендера,
вдигнахме поглед нагоре към т.нар. „Правоъгълен зодиак на Дендера“ със съ- изглед от преддверието
М ЕГИПЕТ

Колоните и таванът на
звездието Лъв, водещо на север от западната страна на тавана. Същите зодиа­
преддверието, Дендера
кални фигури могат да се видят в покривната постройка отгоре, но в кръгла
конфигурация, очевидно проектирана от някой добре запознат с прецесията
архитект.“

Цикълът НА ЕПОХИТЕ
Точката на изгрева на слънцето в деня на пролетното равноденствие тради­
ционно се смятала от древните за „управляваща точка на годината“26 и харак­
терът на всяка астрологична епоха се определял от зодиакалното съзвездие,
което е „дом“ на изгряващото слънце в този специален ден.
В момента живеем „в зората на ерата на Водолея“ и съзвездието на водо-
носеца е на път да замести Риби като „дом на слънцето“ в деня на пролетно­
то равноденствие. Това означава също, че когато настъпи Новата епоха, през
есенното равноденствие (21 септември) слънцето ще изгрява в дома на Лъв
(вместо в Дева, както е сега), че зимното слънцестоене (21 декември) ще бъ­
де под знака на Скорпион (днес - на Стрелец), а лятното слънцестоене (21
юни) - на Телец (днес - на Близнаци).
С други думи всяка следваща астрологична епоха има своите характерни
Детайл от Правоъгълния
координати, съставени от две двойки зодиакални съзвездия, разположени
зодиак - съзвездието Стрелец,
противоположно едно срещу друго в четирите основни момента на годината горе вдясно

Кръглият зодиак. Дендера
Зодиакът от Дендера,
изобразяващ съзвездията в
четирите основни точки през
4000 г. пр. Хр.
СВЕТИЛИЩА НА КОСМОСА 6!
Взети заедно, те образуват един изумителен космически механизъм, танцу­
ващ около равноденствията и слънцестоенията, в който партньорът на Водо­
лей винаги е Лъв, на Скорпион - Телец, на Риби - Дева и на Стрелец - Близ­
наци. Другите четири зодиакални знаци (Овен-Везни и Козирог-Рак) са също
строго подредени по двойки и затова с изместването на механизма се измест­
ва всичко.
Тези двойки съзвездия са в основата на изследването на професор Алек­
сандър Гърстейн, който връща назад във времето рождената дата на зодиака
до 6000 г. пр. Хр.27 В древните митове тези съзвездия често се персонифици­
рат като „пазители“ или „носители“ на небето2" и са изобразени в кръглия зо­
диак на Дендера като женски фигури с вдигнати ръце.
Странното е, че макар храмът да е построен през I в. пр. Хр., в началото
на ерата на Рибите, разположението на тези фигури не отразява типичното
„рибешко“ небе. Нито пък - което би било разбираемо - небето от предиш­
ната епоха, когато в деня на пролетното равноденствие Слънцето е изгрява­
ло под знака на Овен. Вместо това зодиакът изобразява небе с „водолейска
конфигурация“, при което четирите основни носители са застанали в четири­
те противоположни краища под знаците Лъв-Водолей и Телец-Скорпион.
Компютърните симулации (вж. чертежите) показват, че тази конфигура­
ция би трябвало да изобразява небето на епоха, продължила приблизително
от 4380 г. пр. Хр. до 2200 г. пр. Хр., когато Слънцето е изгрявало в Телец
през пролетното равноденствие и в Лъв през лятното слънцестоене.2’ Въпре­
ки че през I в. пр. Хр. тази епоха е била вече неимоверно стара, знаем, че Ден­
дера по традиция е била свързвана от египетските жреци с много по-древни
времена. От един от надписите в храма дори научаваме, че оригиналните пла­
нове за сградата били завещание от „прастари времена“. Както изглежда, въп­
росните планове били открити „в стари изображения върху животинска кожа
от времето на последователите на Хор“30.
62 ЕГИПЕТ

Детайл от Правоъгълния
зодиак, съзвездие Лъв, горе
вдясно

Детайл от Правоъгълния
зодиак, съзвездие Скорпион,
горе вдясно

вляво: Покривната постройка,

Дендера. Птиците с човешки
глави изобразяват един
елемент на душата - ба, -
който може да се движи
свободно и безпрепятствено в
отвъдния свят.
Богът Озирис-Орион в Едфу
центъра, изображение от
Дендера През своите три хилядолетия писана история древните египтяни почитали
традиция, според която нито един обект не можел да бъде свещен, освен ако
не е построен върху основите на по-ранен свещен обект. Тази традиция е яр­
ко изразена в големия храм на Хор - соларното божество, чиито митични ро­
дители са звездните богове Изида (Сириус) и Озирис (Орион), - издигащ се
на източния бряг на Нил в Едфу, Горен Египет. Храмът, който е идеално запа­
зен, не е стар, поне по египетските стандарти, тъй като строителството на
сградите от централния комплекс е започнало през 237 г. пр. Хр. и е продъл­
жило с прекъсвания до 57 г. пр. Хр.31 Въпреки това археолозите отбелязват
факта, че в Едфу все още могат да се открият останките от далеч по-древни
строителни работи. Така например вътрешната и външната стена се отнасят
към времето на Старото царство (2575-2134 г. пр. Хр.), а една по-късна сте­
на извън външната е издигната през Първия преходен период (2134-2040 г.
пр. Хр.). Има останки и от други сгради, отнесени към Втория преходен пе­
риод (1640-1532 г. пр. Хр.) и Новото царство (1550-1070 г. пр. Хр.).3!
Накратко, археологическите проучвания показват, че Едфу е бил непре­
къснато поддържан и развиван като свещено място за период от над 2000 го­
дини - най-малко от Ill хил. пр. Хр. приблизително до времето на Христос.
Тези данни потвърждават точността на огромната „библиотека“ записана ин­
формация, достигнала до нас под формата на хектари йероглифи, изсечени
върху издигащите се стени на самия храм. Тези „Строителни текстове от Ед-
64 ЕГИПЕТ
«А СЪСЗДМТА
Колонната чам. Еофу

ВЛЯВО
Олтарът чао светилището.
Едфу

фу“ неизменно описват храма като копие на по-ранен, прастар оригинал, и го­
ворят за различните етапи на строителство и възстановяване преди съвремен­
ната му форма.“ Тези текстове се отклоняват от археологическите данни по
очертаваната от тях времева рамка, която излиза далеч отвъд пределите на
всяка позната история и ни връща към една забравена епоха хилядолетия пре­
ди на трона на Египет да се възкачи първият фараон. Както показа покойна­
та д-р Ив Реймънд от университета в Ливърпул, смятало се, че:

„Конструкцията на историческия храм била продиктувана от съществува­

ла по-рано същност от митическо естество... В буквалния смисъл на дума­
та храмът представлява конкретизация на своя Предшественик... „напра­
вен по плановете, по които бил изграден и онзи от самото начало.“34 Хор в образа на сокол, Едфу
■и
66 ЕГИПЕТ

Кивотът на Хор, Едфу

Текстовете говорят за светилището на историческия храм в Едфу като за бо­
жествения „истински Велик трон от Първия случай“35 и отново и отново се
позовават на древни книги и писания, несъмнено използвани като напътствия
за изграждането на храма.36 Изглежда, тези документи са се предавали от по­
коление на поколение от легендарната епоха, позната на древните египтяни
като „Първия случай“ (наричана също и „Първото време“ - „Zep Tepi" —
„прастарата епоха“, „времето на Озирис“, „времето на Хор“ и т.н.).37 Това би­
ла много отдалечена назад в миналото епоха, през която според вярванията
група божествени същества, наричани понякога „Седемте мъдреци“ или „бо­
говете строители“ се установили в Египет и издигнали „свещени могили“ на
различни места край Нил. Тези могили трябвало да служат като основа и да
определят ориентацията на храмовете, които щели да се построят в бъдеще.38
По-конкретно - и текстовете от Едфу са абсолютно недвусмислени в това от­
ношение - било замислено развитието на тези обекти да представлява не дру­
го, а „възкресяване на някогашния свят на боговете“3’ - свят, който бил на­
пълно унищожен. Научаваме, че това изгубено царство, или „Родината на Из­
началните“, е „остров, който отчасти бил покрит с тръстика и се намирал в мра­
ка насред първичната вода...“40. Научаваме също, че „сътворението на света“
започнало на този остров и именно там „били първите жилища на боговете“41.
Но в един момент от първобитната епоха, този благословен „предишен свят“
бил внезапно и напълно погълнат от огромен потоп, повечето от неговите „бо­
жествени обитатели“ се издавили и „жилищата на боговете били залети“42.

Йероглифи от Едфу. Според
поверието храмът е бил
построен съобразно „ паднал
от небето “ план.
СВЕТИЛИЩА НА КОСМОСА 67
Отвъдният свят
Идеята, че един храм - или по-ранен свят - може да се възроди, днес ни из­
глежда странна, тъй като за нашата цивилизация е характерно времето да се
възприема не циклично, а линейно. В Древен Египет обаче образът на време­
то е вечната змия, която безкрайно поглъща собствената си опашка и обусла­
вя изцяло възприятието за минало, настояще и бъдеще. Поради това на хора­
та не им е било трудно да вярват, че всяка жива и съзнателна душа, както и
всяка основна „епоха“ на земята може да се завръща и възражда отново и от­
ново. Всъщност самите храмове били разглеждани като живи същества0,
всички до един произлезли от един общ прародител - както отбелязва Рей-
мънд, „храм, който наистина съществувал някога в далечното минало на
Преддинастичен Египет““. Тя добавя:
„Традицията на Едфу, а може би традицията и на много други храмове,
несъмнено разглежда този отдавна съществувал храм като дело на самите
богове, в който било завършено сътворението на Земята.“45
Напълно в съответствие с цикличността на времето от текстовете от Едфу е
самият „отдавна съществувал храм“, за който говори Реймънд, да е бил раз­
глеждан като копие на още по-ранен архетип. Научаваме, че когато боговете
започнали да го строят, те го издигнали на място, „за което се смятало, че е съ­
ществувало преди сътворението на света“. Това място се нарича Дуат-Н-Ба,
или буквално „Отвъдният свят на Душата“46. Както ще видим по-подробно в
следващата глава, то се намира на небето и конкретното му местоположение
се загатва от един любопитен детайл, свързан с ориентацията на храма в Ед­
фу, достигнал до нас в Строителните текстове. В надписа се твърди, че хра­
мът не е насочен към някаква точка на изгряващото или залязващо слънце, а
че е „ориентиран от Орион на юг до Голямата мечка на север“47. Едно указа­
ние, свързано с този надпис, потвърждава общата картина, като ни уведомя­
ва, че храмът е бил построен според план, „който падна от небето“4".
 4 ГЛАВА

В залата на двойната
истина

НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ на Hил срещу Луксор и Карнак. се издига странният

и прекрасен храм в Деир ел-Медина. който, подобно на Едфу и Дендера. е
продукт на последните дни на величествената някога цивилизация на Древен
Египет. Храмът е построен през III в. пр. Хр. и е посветен на Маат - египет­
ската богиня на космическото равновесие. Стените му са покрити с йеро-
глифни текстове, изразяващи архаични религиозни иден.
Храмът е построен по ос, ориентирана от югоизток на северозапад. Вля­
зохме през портата на югоизточната стена, водещ към обширен двор, доми­
ниран от четири богато украсени колони с капители във формата на цветя. От
тях преминахме в централната зала, в края на която се изправихме пред три
входа, водещи към три отделни затворени светилища. В най-южното от тях.
на пръв поглед мрачно и твърде непредразполагащо. се намира една прекрас­
HA СЪСЕДНАТ А СТРАНИЦА
но изваяна и почти цялостна сцена на онова, което учените наричат Психо-
Древните египтяни вярвали,
стазия, или Претегляне на сърцето (от гръцкото psyche - душа, т.е. сърце, и
че след смъртта си покойният
stasis - равновесие).' трябва да премине през
Спряхме се по-дълго пред сцената, описана в цяла глава от древноегипет- зловещата паралесна вселена
ската „Книга на мъртвите“, или Reu Nu Pert Em Hru, буквално „Книга за при­ на Дуат. която е едновременно
ближаването ден по ден“ - обширен масив от погребални текстове, копирани звезден .. отвъден свят " и
и прекопирвани през всички периоди на египетската история, които се зани­ странна физическа територия
с тесни коридори, мрачни
мават със „свободата, дадена на оцелелите след смъртта духове да идват и да
галерии и зали, обитавани от
си отиват, когато им харесва“2.
демони и изпълнена с ужаси.
Докато стояхме на входа към светилището, погледът ни бе привлечен вля­ Понякога при тези пътувания
во от елегантния барелеф на Птолемей IV Филопатор (управлявал през богът Анубис с глава на чакал
221-205 г. пр. Хр.) - фараонът от македонската династия, по чието нарежда­ играе ролята на водач
не бил издигнат храмът на Маат? Представен като душа на покойник, обут в и спътник на дутата.
сандали и с обикновена ленена плисирана пола, Птолемей бива въведен в
„Когато вестителят на
просторна зала, в която в частично мумифициран вид седи Озирис - върхов­
смъртта дойде да те отведе,
ният бог на смъртта и възкресението, идентифициран в свързаната с небето нека те открие готов. Уви!
древноегипетска религия с огромното южно съзвездие Орион? Няма да успееш да проговориш,
Мястото, в което въвеждат Птолемей, понякога се нарича Съдилището на тъй този, от когото си се
Озирис, а понякога - Залата на Двойната Маати, което се превежда като „За­ ужасил, ще бъде пред теб..."
лата на двете истини“, или може би като „Залата на Двойната справедли­ Надпис от времето на
Рамзес II.
вост“5. Това не е мястото, където според поверията душата попадала непо-
70 ВГИПНТ

средствсно след смъртта. Всъщност до него можели да стигнат единствено Детайл от „претеглянето на
онези, които са духовно „подготвени“ за извършването на дългото и изпъл­ дутата Де up ел-Медина.
нено с опасности пътешествие през първите пет от общо дванадесет района Горе са изобразени няколко
на Дуат - страховито паралелно измерение, мрачно и ужасяващо, изпълнено от Съдиите, изслушващи 42-те
Отрицания; отляво богът на
с демони и кошмари, което според древните египтяни разделяло страната на
мъдростта Toт с глава на ибис
живите от царството на благословените мъртви.6 Читателят ще си припомни,
записва присъдата; в центъра е
че това е същият Дуат, споменат като Дуат-Н-Ба („отвъдният свят на душа­ Поглъщана на мъртвите Амит,
та“), послужил като модел за загадъчния „изначален храм“, споменат в Строи­ оръдието на унищожаването
телните текстове от Едфу. на душата; вдясно е Озирис,
Птолемей е заел стоика на поздравяващ-лявата му ръка е притисната към Съдията на мъртвите,
гърдите, а дясната е вдигната. От двете му страни виждаме изображение на осигуряващ възкресението на
душата.
Маат (откъдето е и „Двойна Маати“) - прекрасна висока богиня с чувствено
тяло и големи гърди, носеща украса на главата с характерното за нея щрау­
сово перо (йероглифът за „Истина“). Фигурата зад Птолемей е с празни ръце
и сякаш го въвежда в залата, а фигурата срещу него държи в дясната си ръка
дълъг жезъл, а в лявата - йероглифа анкх, „кръста“ или „ключа“ на живота -
символът на вечността.7
В два реда от едната страна на Залата са приклекнали като писари 42 без­
страстни фигури с папируси, всяка от които носи перото на Маат. Това са че­
тиридесет и двамата Съдии на мъртвите или Заседатели, пред всеки един от
които покойният трябва да заяви своята невинност относно един или друг
грях - или т.нар. 42 „Отрицания“. Например:
 В ЗАЛАТА НА ДВОЙНАТА ИСТИНА 7/

№ 4. „Не съм открадвал“;

№ 5. „Не съм убивал моите себеподобни“;
№ 6. „От крината с жито аз не съм отнемал“;
№ 19. „Не съм аз никога прелюбодействал“;
№ 38. „Не съм проклинал боговете“.*’

След като завърши този етап от изпитанието, Птолемей се озовава пред

огромни везни, под чиито рамене могат да се видят изображенията на Ану­
бис, водачът на душите с глава на чакал, и на Хор - синът на Озирис с глава
на сокол. Върху едното блюдо на везните е поставен предмет с формата на
малка урна, символизиращ сърцето на покойния, „смятано за хранилището на
разума и следователно - подбудител на действията на човека и на неговото
съзнание“’. В другото блюдо е перото на Маат, символизиращо за пореден
път... Истината.
Всичко зависи от тази среща между сърцето и Истината.
Защото от този момент ще бъде произнесена окончателна Присъда, която
предлага или вечен живот за триумфиращата душа, или вечна смърт за душа­
та, която се провали. Зад везните е изобразено оръдието за унищожаването -
чудовищен хибрид, отчасти крокодил, отчасти лъв и отчасти хипопотам, из-

Пълната сцена на
претеглянето на душата,
Деир ел-Медина.

Богинята Нефтида,
благодетел и закрилник на
мъртвите, гробница на Сети I,
Долината на царете. Нефтида
е майката на Анубис.

'Превод Йордан Ватев

72 ЕГИПЕТ

вестен като Амит „Поглъщана“, или „Изяждащия мъртвите“. А зад Амит, сед­ Колонната зала. Карнак:
нал величествено на трона си в десния край на сцената, отново виждаме му­ богът на мъдростта Тот
мифицираната фигура на звездния бог Озирис, гарантът за възкресението на (вляво, с глава на ибис) записва
името на фараона Сети I
душата.
(в центъра) върху дървото на
Хор и Анубис проверяват везните и се заемат да измерят тежестта.” В съ­ живота. По-късно Тот станал
щото време вдясно от везните, между покойника и ръмжащия Амит с лигава известен на гърците с името
паст, виждаме висока фигура с глава на ибис - Тот, „персонификацията на Хермес Трисмегист. Той е
ума на бога... всепроникващата и насочваща сила на небето и земята... изо­ пазителят на познанието,
бретателят на астрономията и астрологията, на науката за числата и матема­ отварящо вратата към
тиката, на геометрията и измерването на земята“11. Загадъчно наричан в ар­ безсмъртието.

хаичните надписи „трижди велик, велик“11, Тот е древноегипетският бог на

мъдростта, „записващият душите“, който (от времето на Птолемеите нататък)
ще стане известен на гърците под името Хермес Трисмегист („Хермес Триж­
ди великият“).13 В Сцената на съда той е представен като могъщ човек, обле­
чен в къса туника и характерната маска във форма на птича глава. В лявата
си ръка държи табличка, а в дясната - тънка тръстикова писалка.
Сърцето и перото са поставени в равновесие, както и трябва да бъде, ако
душата се допусне до отвъдното царство на Озирис.
Хор потвърждава равновесието.
Анубис оповестява резултата.
Тот записва...
 В ЗАЛАТА ПА ДВОЙНАТА ИСТИНА 73

Тот и Маат
Божествата Тот и Маат присъстват в най-ранните запазени текстове на чове­
чеството - древноегипетските „Текстове от пирамидите“ от 111 хил. пр. Хр. -
и продължават да играят централна духовна и космическа роля през всички­
те три хилядолетия от историята на Египет на фараоните. Застанали от двете
страни на бога слънце Атум-Ра, докато плава през небесния океан със своя­
та „лодка на милиони години“, те са изобразени в „Книга на мъртвите“ като
неизменно присъстващи или принципи, чиято функция е да насочват и урав-
новесяват движението на вселената: „Тот... Господарят... създалият сам себе
си, нероденият... онзи, който пресмята в небето, звездоброецът, преброителят
на земята и на всичко по нея, онзи, който измерва земята.“14 На друго място
четем: „Страната на Ману [Западът] те приема [теб, Ра] с радост, а богинята
Маат те прегръща сутрин и привечер... Богът Тот и богинята Маат са запи­
сали пътя ти за всеки ден.“15
Самата дума маат има много значения освен „истина“ - например „оно­
ва, което е право“ или - във физически и морален смисъл - „правилно, истин­
ско, действително, честно, правдиво, справедливо, устойчиво, непроменимо“
везните на Маат и т.н. Khebest maat е „истински лазулит“, противопоставен на синята паста.
Shes maat означава „непрестанно и редовно“. Em ип maat означава, че нещо
е наистина такова. Добрият и честен човек е маат. А истината или маат е
„велика и могъща, и никога не е била прекършена от времето на Озирис“’6.
Може би не е изненадващо, че в някои версии на Психостазията богинята Ма­
ат с протегнати настрани ръце играе ролята на самите везни.17
Взети заедно, перото и сърцето - двата предмета, които се претеглят на
тези везни, - изразяват много силно символично послание. Както видяхме,
единият предмет е атрибут и символ на самата богиня, докато неслучайно
вторият, наподобяващ малък съд с две дръжки, не само се е използвал за йе­
роглиф за „сърце“, но и образува „детерминитив“ (определящ знак) за дума­
та tekh, „тежест“.18 Някои учени извеждат произхода на името Тот от тази
етимология - tekh през tehuti - деривация, предпочитана като че ли и от сами­
те египтяни.19 Нека отбележим също, че високите гранитни обелиски, издига­
щи се в храмовете покрай Нил, били наричани от древните египтяни tekhen -
„дума с неизвестен произход“, според Мартина д’Алтон от Музея на изкуст­
вата в Ню Йорк.20
Както ще видим в следващите глави, обелиските са играли особена роля в
стремежа към безсмъртие, търсено в продължение на хилядолетия от най-по-
светените в Египет. От най-древни времена това търсене е било много тясно
свързано с култа към Тот, чиято воля и сила се смятали за пазители на рав­
новесието между силите на небето и земята. Сър Е. А. Уолис Бъдж отбеляз­
ва: „Неговите велики умения в небесната механика осигуряват правилното
прилагане на законите (маат), върху които са положени основите на вселе­
ната.“21
След изчерпателен анализ на погребалните текстове от всички периоди от
египетската история Бъдж отбелязва също и начина, по който Тот неизменно
се представя като притежаващ „безкрайна власт“ в отвъдния свят на Дуат.22
Богинята Маат,
Именно тя се символизира от ролята му на писар в Сцената на съда. Според
персонификация на истината,
„Книга за това какво има в Дуат“ (множество преписи на която са се запази­
справедливостта и
космическата хармония
ли в гробниците на фараоните от XVIII династия нататък) „извършва се из-
 ГОРЕ: Ступа на Бодинат,
будистки храм, Катманду,
Непал.
долу: Очите на Хор.
Гробницата на Сенеджум,
западния бряг на Луксор.

пит... и той [Тот] поразява порока - онзи, който има праведно сърце, който
претегля думите на везни - в божественото място на изпитването на тайната
на тайните на духовете“23.
Но какво точно се има предвид под „порок“ и каква е истинската същност
на тайната, която се изпитва в Залата на съда на Озирис?

вляво: Озирис между Очите
на Хор, стоящ пред жертвена
маса, гробницата на
Сенеджум.
Книгите на Тот
Залогът в Сцената на съда е нещо повече от благочестивостта. Това е ясно,
тъй като въпросите, отнасящи се за благочестивото поведение, се задават в
един доста ранен етап от съда над душата на покойника. Това е функцията на
четиридесет и двете Отрицания. Следователно „претеглянето“ на сърцето би
трябвало да е оценяване на нещо друго - измерване на някакво друго ка-
76 ЕГИПЕТ

чсство, характер или „истина“, която покойният е имал възможността да при­

добие през живота си. Възможно е дори това да е източникът на „Двойната
Истина“ в залата на съда - концепцията, присъстваща там, където трябва да
се проведат две отделни и различни нива на преценка. Това би могло да обяс­
ни защо, както отбелязва един виден авторитет:
Детайл от „Книга на
„Изпитанието на душата на Везните в Залата на Озирис не се описва като
портите гробницата на
оценка на „тежестта на деянията“ [което несъмнено се прави при 42-те От­
Рамзес VI, Долината на
рицания], а като utcha metet, или „претегляне на думи.“24
царете. Подобно на „Книга за
това какво има в Дуат "
Върху тази любопитна формула може да се хвърли допълнително светлина,
„Книга на портите“ описва
ако си припомним, че Тот е бил разглеждан от древните египтяни като бог,
странстването на дутата
който можел да учи „не само на думите на силата, но и на начина, по който да
през Дуат. Пътуването е с
се изговарят те“ . Смятало се, че познаването на тези думи е особено важно
лодка. В нея стои богът слънце
за покойния, за да има шанс да завърши отвъдното си търсене през всичките Ра, защитаван от
дванадесет „района“ на Дуат: космическата змия и с
фигурите на „ Ума “ (на носа) и
„Думите... трябва да се научат от Тот. Без тях и без знанието как трябва
„Магията“ (на кърмата) от
да се произнасят, покойният никога не би могъл да премине през Дуат. двете му страни. В „Книга на
Формулите на Тот дават тайни ориентири на покойния и му осигуряват портите “ Залата на съда на
необходимата храна, напитки и облекло, отблъскват гибелните демони и Озирис се намира в Шестия
зли духове и му дават силата да знае тайните или скрити имена на чудови- район на Дуат.
 В ЗАЛАТА НА ДВОЙНАТА ИСТИНА 77

щата на Дуат и да ги произнася по такъв начин, че те да стават негови

приятели и да му помагат в пътуването...“26

Вярвало се, че Reu Nu Pert Em Hru, „Книгата на мъртвите“ - „нещо като пъ­
теводител за трансмиграцията на душата“2’ - е съставена от Тот и че някои
нейни глави са били написани „от собствените му пръсти““. Освен това са
запазени множество откъси от древните текстове, в които научаваме, че бо­
гът на мъдростта е автор и на някои други „книги“2’- книги, в които всеки
търсещ наградата на безсмъртието би трябвало да се опита да открие, докато
е жив: „Аз съм надарен със слава, аз съм надарен със сила, изпълнен съм с
мощ, дадени са ми книгите на Тот и ги нося, за да мога да премина...“”
Текстовете подсказват, че вечността може да се постигне единствено от
онзи, който е търсил и открил книгите на Тот. „Колко дълго ще живея?“, пи­
та покойният в някои версии на Сцената на съда. Ако всичко мине добре при
„претеглянето на думите“, Тот предлага жадуваната награда и отвръща: „Ми­
лиони и милиони години да бъде заповядано...“31

Търсене на познание
Според Климент Александрийски (Stromata VI) съществуват 42 книги на Тот
- число, което ни осигурява интересно усещане за равновесие с „първата ис­
тина“ — „претеглянето на деянията“, извършено при наричането на 42-те От­
рицания. Смятало се, че тези книги на „втората истина“ - или „претеглянето
на думите“ - са разделени на седем категории32, покриващи наред с останали­
те теми и космографията, географията, строителството на храмове, история­
та на света, почитането на боговете, медицински въпроси, тайното значение
на йероглифите и трактати по астрология и астрономия, сред които и „под­
редбата на неподвижните звезди, положението на Слънцето, Луната и плане­
тите, съвпадането и фазите на Слънцето и Луната и времето, когато изгрява
една или друга звезда“33.
Преданието за книгите на Тот се запазило и през християнската епоха и
било свързано с гръко-египетски храмове като тези в Деир ел-Медина, Ден-
дера, Едфу и храма на Изида във Фила, където египетските йероглифи
продължавали да се използват и разбират чак до IV в.33 Затова едва ли има не­
що чудно, че Климент (150-215) е бил запознат с преданието, което всъщност
било записано горе-долу по същото време в самата Александрия. Тези тек­
стове, или т.нар. Corpus Hermeticum”, неизменно описват Тот (или „Хермес
Трисмегист“ за гърците) като „онзи, който спечелил познание за всичко“36.

„Видял всички неща и виждайки ги, ги разбрал, и разбирайки ги, придобил

властта да ги разкрива и обяснява. Защото онова, което знаел, изсякъл на
камък. Но въпреки това скрил повечето от познанията, пазейки строго
мълчание, [така] че всяка по-млада епоха да може да ги потърси...“37

В такъв случай явно е било замислено търсене на каменните плочи или „кни­
ги“ на Тот/Хермес. Всъщност Corpus Hermeticum говори съвсем недвусмис­
лено за това и ни съобщава, че богът на мъдростта използвал магия, за да от­
ложи колкото се може повече откриването на неговото съкровище от позна­
ния:
78 ЕГИПЕТ

„Вие, свещени книги... помазани е елексира на безсмъртието... оставате

непокътнати през всички векове и ще бъдете невидими и неоткрити от
всички онези, които търсят навред из равнините на тази страна, докато не
настъпи времето, когато Небето остарее и породи достойни за вас орга­
низми.“’"

Уолтър Скот, преводачът на този откъс на английски, добавя следната обяс­

нителна бележка относно термина „организми“: „В буквален смисъл - „съ­
ставни неща“; т.е., хора, състоящи се от душа и тяло. След дълги векове ще
се родят хора, достойни да прочетат книгите на Хермес.“”

Змия, КОЯТО Е БЕЗСМЪРТНА...

Явно стремежът да се прочетат тези книги е много стар, тъй като може да се
проследи далеч назад до времето на древните египтяни, много преди съставя­
нето на Corpus Hermeticum. Например един папирус от Птолемеевия период
е запазил историята на някой си Сетнау-Хаем-Уаст, син на Размес II (управ­
лявал през 1290-1224 г. пр. Хр.), който търсел „книга, написана от самия
Тот““. След обстойни проучвания до Сетнау достигнала информацията, че
тази книга (за която се твърдяло, че съдържа заклинание за безсмъртие) се
намира скрита в древна гробница в некропола на Мемфис (обширно гробище,
простиращо се около на 35 километра покрай Нил от Мейдум до Гиза):

„Сетнау отишъл там е брат си и прекарал три дни и три нощи в търсене на
гробницата... и на третия ден я намерил. Сетнау изрекъл няколко думи над
нея, земята се отворила и двамата слезли до мястото, където се намирала
книгата. Когато братята влезли в гробницата, те я открили ярко осветена
от светлината, струяща от книгата.“41

Друг папирус, този път от времето на Средното царство (папирусът от Уес-

ткар, около 1650 г. пр. Хр.) ни разкрива една още по-древна история от вре­
мето на фараона Хуфу [Хеопс](управлявал през 2551-2528 г. пр. Хр.), пред­
полагаемия строител на Голямата пирамида в Гиза. В папируса се говори за
„сграда, наречена „Хранилище“ в свещения град Хелиополис (на 18 километ­
ра североизточно от Гиза), в което се намирало „ковчеже от кремък“ с мис­
териозно съдържание, „търсено дълго време“ от Хуфу. От контекста става
ясно, че това е някакъв документ, тъй като в него бил записан „броят на скри­
тите камери в светилището на Тот“42.
Като цяло се смята, че папирусът от Уесткар (или поне отделни щрихи от
него) описва реални събития. Според професор И. Е. С. Едуарде в него има
„ядро истина“ и е „несъмнено копие на по-стар документ“4’. По-нататък Еду­
арде посочва, че Хелиополис, където се намирало „Хранилището“, е бил цен­
тър на астрономическото и астрологичното познание на Египет от незапом­
нени времена и че титлата на върховния жрец на града била „Началник на ас­
трономите“.44 Египтологът Ф. У. Грийн изразява мнението, че нищо чудно
„Хранилището“ в Хелиополис да е представлявало „чертожна зала“ или мо­
же би „ателие“, където са били изготвяни и съхранявани планове.45 Подобно
на него сър Длан X. Гарднър твърди, че „въпросното помещение би трябва­
ло да е архив“ и че Хуфу „е търсил подробности относно тайните камери на
изначалното светилище на Тот“46.
 В ЗАЛАТА НА ДВОЙНАТА ИСТИНА Т)

Централният образ в папируса на някаква огромна тайна на Тот, намира­

ща се запечатана в ковчеже, се повтаря и в друг текст, от който научаваме как
богът на мъдростта оставил една от книгите си „в желязна кутия в средата на
Нил при Коптос“47 (древен обект на няколко километра северно от Луксор):

„Желязната кутия се намира в бронзова, бронзовата - в кутия от палмово

дърво, дървената - в кутия от ебонит и слонова кост, тя - в сребърна ку­
тия, а сребърната - в златна... Кутията, в която се намира книгата, е зао­
биколена от кълба змии, скорпиони и всякакви влечуги, а около нея е уви­
та змия, която е безсмъртна.“4’

Накрая, но не и на последно място в дългия списък на подобни източници,

които бихме могли да цитираме, е един текст от саркофаг от около 1900 г. пр.
Хр., в който се говори за пътешествието на душата към безсмъртието. „Ще
отворя ковчежето на Тот - заявява покойникът, - ще махна печата... Ще из­
вадя онова, което се съдържа в кутията на бога, ще разгърна документите...“49
Следователно всичко онова, което се преценява в Сцената на съда при
„претеглянето на думите“, трябва по някакъв начин да е свързано с притежа­
ването на познание от страна на покойния - онзи вид познание, което може
да се запише на каменни плочи, в книги или .документи“.

Думата
Подобно на много други погребални и посветени на прераждането древноеги-
петски текстове, Текстовете на саркофазите представляват наръчници, пред­
назначени да направляват пътешествието на душата в отвъдния свят - стра­
ховитото търсене в мрачната долина на Дуат, кулминиращо в Сцената на съ­
да. Текстовете са наречени така, тъй като са записани от вътрешната страна
на саркофазите, вероятно за да бъдат леснодостъпни за мъртвите. Те се отна­
сят към Първия преходен период (2134-2040 г. пр. Хр.) и са били особено на
мода по времето на XII династия (1991-1783 г. пр. Хр.).я В ранните заклина­
ния четем:

„Младият бог [покойният, влязъл в отвъдното царство на Озирис и сдобил

се с безсмъртие] се ражда в прекрасния Запад, след като дойде от страна­
та на живите. Той се освободи от праха върху себе си, изпълни тялото си
с магия, утоли жаждата си с нея... Той подчини страната чрез онова, кое­
то знаеше. “5|

В едно по-късно заклинание се натъкваме на почти идентична формула:

„Виж, твое величество дойде, ти придоби цялата сила и нищо не остави

след себе си... Ти изпълни тялото си с магия, утоли жаждата си с нея...
подчини страната чрез онова, което знаеше, подобно на онези, при които
слезе.“52

А в една още по-късна версия четем за триумфа на „подготвения дух“ и мо­

жем да започнем да предполагаме какво е онова, с което е „подготвен“-

„Преминах по пътищата на Озирис. Те са на края на небето. Онзи, конто

знае това заклинание за отиване до тях, сам той е бог, облечен в одежди-
SO ЕГИПЕТ

те на Тот. Той ще отиде до всяко небе, до което пожелае. Но онзи, който

не знае заклинанието за преминаване по тези пътища, ще бъде наказан със
смърт, както е заповядано, и няма повече да съществува.“53

Небесни координати
Няма спор, че подготвеният дух се е смятал за господар на Дуат с „онова, кое­
то знае“. Но какво точно е това познание? От текстовете се предполага, че то
се е използвало за „отиване до всяко небе“, което силно загатва, че вероятно
в случая е замесена и астрономията. Това е в съответствие с наученото отно­
сно астрономическите интереси на хелиополиските жреци. То има смисъл и
във връзка с една важна характеристика на Дуат, на която обръщат внимание
малцина съвременни египтолози - районът на отвъдния свят никога не е бил
възприеман от древните египтяни като „долен свят“ в конвенционалния юдей-
ско-християнски смисъл. Тъкмо обратното - както неотдавна отбеляза д-р Р.
О. Фолкнър от Британския музей, той може да се опише по-добре като „отвъ­
ден свят“, тъй като е бил „част от видимото небе“54.

Детайл от „Книга за това

какво има в Дуат ", гробницата
на Тутмос III, Долината на
царете. Астрономически Дуат
се намира в небето между
съзвездията Орион и Лъв,
но е същевременно и паралелна
вселена, винаги изобразявана
като лабиринт от тесни
коридори и проходи, високи
галерии и зали, обитавани
от чудовища. Сравнете
със системата коридори
на Голямата пирамида
на съседната страница.
 В ЗАЛАТА ИЛ ДВОЙНАТА ИСТИНА XI

вдясно: Голямата галерия на

Голямата пирамида.
долу: Спускащият се коридор.
Учените все още не съумяват
да видят пирамидите,
а може би дори и Сфинкса,
като триизмерни модели на
„вътрешния свят " на Дуат -
места за подготовка, в които
посветените вероятно са били
избирани да се потопят в пълна
тъмнина в продължение на дни,
за да придобият знание за
отвъдния свят. В това
предположение няма нищо
невъзможно. Вече знаем, че
различни египетски „книги на
мъртвите “ осигуряват
текстово обяснение и визуални
изображения на Дуат с
изричната цел да подготвят
покойния за пътешествието му
в отвъдния свят. Създаването
на голям „триизмерен“модел
на Дуат - нещо като
симулация на Отвъдния свят -
би било просто продължение на
тази практика.

Всъщност Дуат има много конкретни небесни координати. Първите систе­

матични опити за отбелязване на тези координати се правят през 40-те годи­
ни на XX в. от египтолога Селим Хасан. Чрез старателно изучаване на огром­
но количество свързани със смъртта и прераждането текстове, той установил,
че древните египтяни възприемали Дуат като „разположен в източната част
на небето“, по времето, когато малко преди изгрев слънце се виждали ярката
82 ЕГИПЕТ

ВЛЯВО Подземната камера на

Голямата пирамида
ДОЛУ: Сцени от „Книга на това
какво има в Дуат ~.
на ТутмоесП1

звезда Сириус (отъждествявана с богинята Изида55) и звездите от съзвездие­

то Орион (Озирис). Това става ясно, разсъждава Хасан, от откъсите в най-
старите текстове, където четем: „Орион е обгърнат от Дуат, докато онзи, кой­
то живее на Хоризонта, се пречисти. Така този [Сириус] е бил обгърнат от
Дуат, докато онзи, който живее на Хоризонта, се пречисти.“56 Хасан разби­
рал, че тези откъси несъмнено трябва да се основават на астрономически наб­
людения:

„Когато Слънцето се издига и се пречиства на Хоризонта, звездите Орион

и Сотис са обгърнати от Дуат. Това е наблюдение на естествено явление
и наистина изглежда, сякаш звездите са поглъщани всяка сутрин от засил­
ващото се сияние на утрото. Може би символът за думата Дуат, звездата
в кръга, определя тази идея за обгръщане на звезда.“57

Неотдавна Робърт Бовал успя да определи точно мястото на Дуат във време­
то и пространството след едно жизненоважно наблюдение, пропуснато от
Хасан. Поради въртенето на Земята около Слънцето, звездите, на чийто фон
изгрява то всяка сутрин, се променят много бавно в течение на слънчевата
година. Това означава, че Слънцето не изгрява заедно с Орион и Сириус вся­
ка сутрин, а само в точно определени дни (когато се намира приблизително
между Земята и въпросните звезди). Освен това поради друго характерно
движение на Земята, сезонът, през който става „поглъщането“ на Орион и
Сириус, също е подложен на много бавни промени. Това движение е преце­
сията, която забавя момента на появата на Слънцето в даден звезден „адрес“
със скорост един градус за 72 години.
Прецесионните изчисления за 2500-2300 г. пр. Хр. (когато се предполага,
че са били съставени най-древните погребални текстове) показват, че през
онази епоха Дуат е можел да се разглежда като „активен“ (т.е., с изгряващи
непосредствено преди Слънцето Орион и Сириус) единствено по времето
 В ЗАЛАТА НА ДВОЙНАТА ИСТИНА «3

Небесният район на Дуат в

деня на лятното слънцестоене
около 2500 г. пр. Хр. Показана
е и траекторията на Орион
до кулминацията му на
.меридиана.

около лятното слънцестоене - най-дългия ден от годината.5“ Само тогава и в

нито един друг сезон Дуат би могъл да отвори портите си за душите на умре­
лите. На едната порта се намира съзвездието Лъв. На другата, разделена от
Лъв с блестящата река на Млечния път, се намира Сириус, Орион и съзвез­
дието Телец. През 2500 г. пр. Хр. този свещен портал в небето се „отварял“
в деня на лятното слънцестоене, тъй като Слънцето изгрявало в него през то­
ва време на годината. Днес поради прецесията Слънцето „поглъща“ Орион и
Сириус около есенното равноденствие. През 10 500 г. пр. Хр. феноменът мо-
жел да се наблюдава около пролетното равноденствие.
Възможно ли е умението на посветения да „отива до всяко небе“ да озна­
чава способност да се правят прецесионни изчисления - т.е., интелектът да се
подчини на въображението и да си представи небето от минали и бъдещи епо­
хи?
Дали подобно познание се е смятало за достатъчно могъщо, за да проти­
востои на перото на Маат на везните на Съда и да триумфира над несъщест-
вуването?

„Това е светът, който е в мрак. Всеки дух, който знае това, ще живее сред
живите... Не ще загине никога... Никога не ще умре.“”

Суеверие или наука

Д-р Стивън Куирк, куратор на Департамента за египетски старини на Британ­
ския музей, описва тези несъмнено силни и дори тревожещи идеи, изразени в
погребалните и свързаните с прераждането текстове на Древен Египет, като:

„Вечен свят... в който усилието да се надживее вечността постига своето

крайно развитие. [Те] предават точната формулировка, по която мъртвият
може да стигне до вечността и да се превърне във вечно и обновено същес­
тво. Днес наричаме тези древни текстове „погребална литература“, но тех­
ническият термин далеч не е точен, защото става дума за текстове за пре-
образяване на мъртвите, за превръщането на човешките същества в бого­
ве.““
S4 ЕГИПЕТ

Самите древни египтяни често наричали тези текстове sakhu. което според
Куирк:

..Означава рецитации, които могат да превърнат човека след смъртта в

аkh. или „преобразен дух“. Единствената алтернатива била да умреш и да
останеш mut - „мъртъв“. Тези противоположности akh и mut са приблизи­
телни еквиваленти на европейската опозиция благословен-прокълнат. По­
добно на европейската традиция, раят се представял като светлина, а са­
мата дума akh е част от група думи, в които идеята за светлина и сияние е „ Книга за това
какво има в Дуат
първостепенна, също както при темата за „хоризонт“ - akhet, или домът
Превръщането на покойния в
на светлината. Изправени пред алтернативата, древните египтяни съсре­
dr.v между Очите на Хор сред
доточили всичките си усилия към осигуряването на това вечно сияние.“61 звезди и крилати змии.

С други думи, макар да разпознава изразената в текстовете възвишена цел

(превръщането на човешкото същество в безсмъртен бог). Куирк смята, че
това е било търсено поради предимно психологически причини. Той твърди,
че древните египтяни смятали алтернативата на вечния живот - несъществу-
ването и унищожението - за прекадено ужасна перспектива и затова създали
сложен фантастичен свят, в който биха могли да влязат душите им и в който,
ако са подходящо „подготвени“, могат да спечелят наградата на безсмъртието.
В съгласие с мнението на Куирк, за съвременните египтолози е станало
обичайно да омаловажават текстовете като най-обикновени благопожелания -
..странна смесица от заклинания и врели-некипели... отражение на най-ранния
яростен бунт против тъмнината и безмълвието, от които не се връща ни­
„ Саркофагът " от Камерата
кой“62. Някои учени стигат дори дотам да настояват, че:
на царя в Голямата пирамида.
„Независимо от педантичното си внимание към детайлите в практическа­ Ако пирамидата е била
та област, египтяните от епохата на пирамидите така и не са развили ясна построена като модел на
Дуат. то саркофагът може би
и точна концепция за отвъдния свят... Съвременният ум остава с впечат­
е бил използван като част от
ление за хора, търсещи в тъмното ключа към истината, и след като нами­
подготовката на посветения
рат не един, а много ключове, предпочитат да ги задържат всички от страх
за собствената му неизбежна
да не би да изгубят правилния.“63 смърт, пътешествието му в
отвъдния свят и надеждата за
По същия начин д-р Маргарет Мъри отбелязва, че „ужасът от смъртта е мно­
прераждане.
го ясно изразен в религиозните текстове на египтяните... Знаейки, че смърт­
та е неизбежна, [египтянинът] се опитвал да се подготви за нея чрез овладя­
ване на магията, която може да му позволи да се върне отново в страната и
дома, които обичал толкова много...“64.
Основната теза във „В търсене на изгубената цивилизация“ е, че нещата в
никакъв случай не са толкова прости и че египетските писания съдържат
необичайна информация с безкрайно дълбоко и мрачно значение, а не просто
врели-некипели. Тя също така е много, много по-древна от онова, което няко­ вдясно: Храмът на Сети /,
Абидос. Богинята на магията
га са си представяли учените.
Изида предлага анкх - дарът
на вечния живот, на душата
на фараона Сети I.
Зад символизма и ефирната
прелест на релефите,
свещеното изкуство на Египет
е одухотворено от усещането
за висока и древна
целенасоченост.

Египетските фараони се
стремяла да подготвят
душите си за пътешествието
през астрономическия отвъден
свят. Детайл от звездния
таван в гробницата на
фараона от VI династия
Тети в Сакара
вляво: „Земята е омразна на
този цар... Този цар се е
устремил към небето.“
5 ГЛАВА
Скрити кръгове
В СТРОИТЕЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ от Едфу се заявява, че те са записи на "ду­
мите на Мъдреците“, написани много преди това в книга от Тот, древноеги-
петският бог на мъдростта.' Вече видяхме, че подобно твърдение се съдържа
и в „херметическите“ текстове, събрани в египетския град Александрия през
II и III в. Откриваме го също и във всички погребални и свързани с прераж­
дането текстове от Древен Египет, в това число и в „Книга на мъртвите“, Тек­
стовете върху саркофазите, Текстовете от пирамидите, „Книга на портите“ и
„Книга за това какво има в Дуат“.
Текстовете от пирамидите - най-ранните запазени писания от споменати­
те по-горе - са били вече толкова стари през 2300 г. пр. Хр., когато били пре­
писани върху стените на гробните камери в пирамидите на V и VI династия в
Сакара, че някои от писарите не ги разбирали.2 Странно е обаче, че макар съв­
ременните учени да отричат категорично каквато и да било връзка, те съдър­
жат абсолютно същото послание, което откриваме в херметическите тексто­
ве - т.е., че безсмъртието е „безценна перла“3 и може да се спечели единстве­
но чрез правилно мислене и правилни дела, - защото „душите са заложили в
този живот надеждата за вечност в бъдещия“4.
Какво трябва да сторим, за да сме сигурни, че не сме изгубили този залог?
Херметическите текстове ни казват, че е „дълг на човека да не се привър­
зва към обикновеното си човешко състояние, а чрез силата на съзерцанието
на божествените неща да презре и отхвърли тленната си част, тъй като тя е
била нужна, за да остане прикрепен към по-нисшия свят“5. По абсолютно съ­
щия начин, в Текстовете от пирамидите посветеният се стреми да загърби
земните грижи и да съсредоточи интелекта си към небето: „Земята е омразна
на този цар... Този цар се стреми към небето“4, заявява той на едно място.
„Позволи ми да постигна небето и да овладея хоризонта“, моли на друго.’
„Стълба към небето е приготвена за мен, за да мога да се изкача в него“, ут­
върждава по-нататък покойният."
На други места в Текстовете от пирамидите можем да прочетем категорич­
но херметически максими, като например: „Духът се стреми към небето, а тя­
лото - към земята“’. Често попадаме и на призиви към посветения като след­
ния: „Стани, освободи се от земята си, отърси праха от себе си, изправи се,
за да можеш да пътуваш редом с духовете... Прекоси небето... Направи си жи­
лище сред безсмъртните звезди.“10
Определено много близки идеи можем да открием и много по-късно в еги­
петската история - във втория ковчег на младия фараон от XVIII династия
Тутанкамон (управлявал през 1333-1323 г. пр. Хр.). Тук виждаме изрязана в
ИН ЕГИПЕТ

злато редица гледащи нагоре човешки фигури, челото на всяка от които е Вторият ковчег на
свързано със звезда или небесно тяло чрез серия лъчи. Около изображения­ Тутанкамон, детайл и пълната
та витае атмосфера на медитация, на силна концентрация, на неподвижност. сцена. Връзката, която
Едва ли би могло да се намери по-подходящ образ за стремежа на посветения древните египтяни правели
да се „изкачи“ - да размишлява върху мистериите на космоса и да се сдобие между интелекта,
проникновението и отвъдния
с разбирането за най-дълбоките му тайни: „Небесният портал към хоризонта
свят, едва ли може да се
е отворен за теб и боговете те посрещат с радост. Отнасят те на небето с ду­
формулира по-ясно.
шата ти...“11

Копиране на небето
Вярвало се, че способността на посветения „да изкачи небето“ или с дру­
ги думи да прави въображаеми пътешествия сред звездите, може да се заси­
ли, ако той се освободи от загрижеността и „привързаността“ към материал-
Астрономически таван
на гробницата на Сети I.
Долината на царете. Учените
са съгласни, че крокодилът
върху гърба на хипопотам
в дясната част на сцената
е съзвездието, известно днес
като Дракон, а „ бедрото ”,
на което е опрял крак
хипопотамът, представлява
звездите от Големия черпак
(Голяма мечка). Доста
изкушаващо, макар и в разрез
с мнението на учените,
е очертаният със звезди лъв да
се свърже със съзвездието Лъв,
обърнатият срещу него
изправен мъж — с Орион,
а бикът над мъжа — с Телец.
При тази интерпретация
гробницата на Сети I ни
показва входа към Дуат,
пазен от съзвездието Дракон.
ното съществуване. Вярвало се също, че съзерцанието ще бъде по-пълно, ако
има ясна представа за мястото си в космоса. Това било особено важно, защо-
то в Египет, подобно на Централна Америка, „целият свят, който лежи долу“,
се разглеждал като:
„Подреден и изпълнен със съдържание от нещата, поставени горе, защото
нещата долу нямат силата да въведат ред в света горе. Затова по-слабите
мистерии трябва да отстъпят пред по-силните... Системата от намиращите
се горе неща е по-силна от нещата долу... и няма нищо, което да не е сляз­
ло тук отгоре.“12
Херметическите текстове неизменно описват Египет като „образ на небето“13,
като „храм на целия свят“14, а понякога и като „светилище на Космоса“15 -
безценната страна, в която „всички действия на силите, които управляват не­
бето горе, са били прехвърлени на земята долу“16. По същия начин от „Книга
за това какво има в Дуат“ научаваме, че основното изискване към търсещите
вечния живот е да построят на земята съвършени копия „на скрития кръг на
Дуат в тялото на Нут [небето]“17:
„Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре
подготвен дух както на небето, тъй и на земята - неизменен, постоянен и
вечен.“’8
„Който направи такова копие и го познае на земята, то ще стане негов ма­
гически закрилник както на небето, тъй и па земята.“1’
90 ЕГИПЕТ

Таванът на гробната камера в

гробницата на Рамзес W.
Долината на царете. Богинята
Нут е изобразена два пъти по
цялата дължина па
помещението, символизирайки
утринното и вечерното небе.

Нима не е очевидно, че мислещи по този начин хора са едва ли не принудени

да изразят идеите си не само в текстове, но и в архитектура? Как биха могли
да сторят това ни намекват Строителните текстове от Едфу, в които се казва,
че когато Тот пристигнал на строежа на първоначалния митичен храм (чието
по-късно копие е историческият храм), той изрекъл следните думи:

„Повелявам дължината му да е добра, ширината - точна, всичките му мер­

ки - според нормата, всичките му светилища да са на мястото, където
трябва да бъдат, и всичките му зали да наподобяват небето.“2“

Учените смятат, че е напълно възможно тази загадъчна „наподобяваща небе­

то“ постройка наистина да е съществувала някога. Според д-р Ив Реймънд,
почти сигурно е, че тя се е намирала „недалеч от Мемфис, смятан от египтя­
ните за родина на египетския храм“21.

Нови ОТКРИТИЯ
Мемфис (оригиналното му име „Men-nefer“ означава „установен и прекра­
сен“)22 е първата историческа столица на Древен Египет и се отнася най-къс­
но към 3000 г. пр. Хр. Руините й се намират на около 24 километра южно от Релеф от храма на Хатор
в Дендера, изобразяващ
Кайро, недалеч от съвременното село Мит Рахина, но не са много и не пра­
изправен мъж, държащ
вят особено впечатление. Далеч по-интересни и по-поразителни са обширни­
йероглифа „небе“, украсен
те останки на т.нар. „Мемфиски некропол“, намиращ се западно от самия
със звезди. Възможно ли е
град. Огромното гробище, надвиснало над Нил и простиращо се на запад към древноегипетските храмове и
околната пустиня, продължава цели 35 километра в посока север-юг. Наред пирамиди да са били част от
със стотиците шахтови гробници и гигантски мастаби, в рамките на некро- преднамерена и дългосрочна
пола влизат и места, на които има и множество пирамиди - например Абу Ро- програма за копиране
аш, Завиет ел-Ариан, Абусир, Сакара и Дашур. Несъмнено обаче най-забеле- на небето на земята -
жителните паметници от Мемфискня некропол се намират в Гиза, само на 10 буквално, за създаване
километра южно от Кайро, където се издигат трите големи пирамиди и Голе­ на небе на земята?
мият сфинкс.
Възможно ли е разположената така близо до Мемфис Гиза - заедно с на­
миращия се недалеч Хелиополис (огромна академия и жреческо училище,

Т.нар. „Огъната" (ляво) и
„ Червена " пирамида в Дашур.
И двете вероятно са построени
от Снофру (2575-2551 г. пр.
Хр.) - първият фараон на IV
династия и баща на Хуфу, пред­
полагаемия строител на Голя-
мата пирамида. Ако пирами­
дите са гробници и единствено
гробници, то защо на Снофру са
му притрябвали цели две?
Трите големи пирамиди в Гиза,
гледани от югоизток. Вдясно
е Голямата пирамида на Хуфу,
в центъра е пирамидата на
Хафра, а вляво - по-малката
пирамида на Менкаура.
СКРИТИ КРЪГОВЕ 9!
както ще видим по-нататък) - да е била съществувалият според Реймънд
„преддинастичен религиозен център“ и по-конкретно, възможно ли е големи­
те пирамиди и Сфинксът по някакъв начин да „наподобяват небето“ - подоб­
но на първоначалния митичен храм, за който се говори така недвусмислено в
текстовете от Едфу?
През 90-те години в Гиза бяха направени забележителни научни открития,
които задълбочиха мистерията около тези паметници и разкриха, че те на­
истина отразяват небесен план и загатват за дълбока древност. Откритията
събудиха широк интерес и бяха оповестени в три бестселъра („Загадката
Орион“, „Следите на боговете“ и „Пазителят на битието“. Освен това те бя­
ха отразени и в множество статии във вестници и списания, както и в серия
документални телевизионни филми, гледани от милиони („Загадката на
Сфинкса“, „Битие в камък“ и т.н.). За читателите, които не са запознати с те­
зи открития, както и за опресняване на спомените на останалите, по-долу ще
направим кратко изложение на известното досега.
92 ЕГИПЕТ

1. Геологията на Сфинкса
Благодарение на изследванията на египтолога Джон Антьни Уест и на про­ Големият сфинкс и неговите
фесора по геология от Бостънския университет д-р Робърт Шох, днес знаем, мегалитни храмове.
че има сериозни научни възражения спрямо приетата датировка на Големия Геоложките данни показват,
сфинкс. Тук няма да повтаряме надълго и нашироко представените другаде че съоръженията са вероятно
доказателства“, подронващи фатално теорията на ортодоксалната египтоло- с хиляди години по-древни,
отколкото смятат
гия, според която паметникът е дело на фараона от IV династия Хафре [Хеф-
археолозите.
рен] (управлявал през 2520-2494 г. пр. Хр.). Достатъчно е само да споменем,
както поне един от видните представители на гилдията бе така честен да приз­
нае, че „няма нито един древен надпис, свързващ Сфинкса е Хафре“24.
С други думи паметникът представлява анонимен камък. Той е изсечен от
материковата скала на платото Гиза, и макар че по-късно е бил покрит с бло­
кове при многобройните реставрации (както в древността, така и в наше вре­
ме), все още може да се възприеме като един гигантски монолит. Като такъв,
той не може да се датира чрез радиовъглеродния метод, с който се определя
възрастта единствено на органични материали. Всъщност точно както няма
нито един древен надпис относно Сфинкса, така не разполагаме и с никакъв
тест, който да е в състояние да ни каже точно кога е бил изсечен монументът.
На теория, това е могло да стане във всеки един момент след отлагането на
варовика на платото Гиза преди десетки милиони години.
Изследването на професор Робърт Шох помага да се стесни търсенето
чрез установяване на минималната възраст на Сфинкса. Но неговите от­
крития пораждат сериозни спорове, тъй като този минимум е твърде ие-

приемлив — 7000 години или повече, т.е. дълбоко в праисторически времена,
най-малко 2500 години преди приетата от египтолозите дата. Професорът по
геология от Бостън обаче не отстъпва:
Гранитната стела между
лапите на Сфинкса не е
синхронна с паметника,
а е поставена по-късно в памет
на реставрацията, извършена
от фараона Тутмос IV
(1491—1391 г. пр. Хр.).
Надписът загадъчно съобщава,
че Сфинксът бележи
„Прекрасното място на
Първото време ".
СКРИТИ КРЪГОВЕ 93
„Непрекъснато ми се повтаря, че доколкото знаем, жителите на Египет не
са разполагали нито с технологията, нито със социалната организация,
необходими за изсичането на тялото на Сфинкса в преддинастични време­
на... За мен като геолог това не е проблем. Аз не се опитвам да прехвърля
товара на друг, така че е работа на египтолозите и археолозите да решат
кой е създал Сфинкса. Ако моите открития са в противоречие с тяхната
теория за възникването на цивилизацията, то може би е настанало време
да преразгледат теорията си. Аз не казвам, че Сфинксът е дело на атлан-
ти, на марсианци или на други извънземни пришълци. Просто следвам пъ-
теводните знаци натам, накъдето ме поведат - а те ме водят до заключе­
нието, че Сфинксът е бил построен много по-рано, отколкото се е смята­
ло досега.““
Шох, който е световен експерт по изветрянето на варовика, основава заклю­
чението си на внимателното изучаване на ерозията на Сфинкса. Той смята (и
стотици други геолози потвърждават становището му)26, че огромният мону­
мент не би могъл да бъде изсечен едва през 2500 г. пр. Хр., тъй като носи ха­
рактерните белези за „предизвикано от валежи изветряване“ - дълбоки вер­
тикални пукнатини и вълнообразни хоризонтални вдлъбнатини, които могат
да се получат единствено след хилядолетия проливни дъждове - дъждове,
които би трябвало да са се изсипвали върху Сфинкса след изсичането му.
Проблемът е, че през 2500 г. пр. Хр. Египет е бил точно толкова сух, кол-
кото е и днес. Палеоклиматолозите обаче могат с голяма точност да ни кажат
кога климатът тук е бил по-влажен. Според тях последният дъжд в Източна
94 ЕГИПЕТ

Сахара, който би могъл да причини характерните следи върху Сфинкса, е

паднал някъде между 7000 и 5000 г. пр. Хр.27
Именно въз основа на тези данни, избирайки най-късните и консерватив­
ни възможни дати, професор Шох стига до заключението, че минималната въз­
раст на Сфинкса е 7000 години. От друга страна колегата му Джон Алтъни
Уест смята, че паметникът би трябвало да е много по-древен (възможност,
която в никакъв случай не се отхвърля от специалистите по ерозията):

„Моето предположение е, че цялата загадка е свързана по някакъв начин

с онези легендарни цивилизации, за които се говори във всички митоло­ „Камерата на царицата"
в Голямата пирамида. Отляво,
гии по света. Нали знаете - разказите за огромни катастрофи, от които
на източната стена на
оцелели съвсем малко хора, които тръгнали да се скитат по земята, запаз­
помещението, има странна
вайки по зрънце познание тук или там... Имам чувството, че Сфинксът е
стъпаловидна ниша с неясно
свързан с всичко това. Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че той пред­ предназначение. Отдясно,
шества края на последната ледникова епоха и че вероятно датира от 10 000 на южната стена
г. пр. Хр., а може би дори и 15 000 г. пр. Хр. Моето убеждение - всъщност на помещението, е началото
дори повече и от убеждение - е, че Сфинксът е неимоверно стар.“28 на загадъчната южна шахта
на Голямата пирамида,
2. Астрономията на пирамидите и Сфинкса насочена към звездата Сириус в
епохата на пирамидите.
Изследванията на геолозите объркват ортодоксалната хронология на египто- През 1993 г. германският
лозите, но не могат да посочат точна алтернативна дата, оставяйки диапазон инженер по роботика Рудолф
някъде между 15 000 г. пр. Хр. (ако Джон Уест е прав) и 5000 г. пр. Хр. (ако Гантенбринк изследва тази
предпочетем преценките на Робърт Шох). Астрономическите проучвания на шахта с камера-робот.
Робърт Бовал осигуриха на изследователите една незаменима допълнителна След като измина 65 метра по
техника, с чиято помощ може да се установи истинската дата на създаването стръмната шахта, камерата
на паметниците в Гиза. стига до нещо като малка
вертикално спускаща се
Първото важно откритие бе публикувано в „Загадката Орион“, където Бо­
„врата “ с две метални дръжки.
вал показва как четирите тесни „въздушни шахти“ на Голямата пирамида (кои­
Възможно ли е зад нея да се
то са уникални за този паметник) е по-подходящо да бъдат наричани „звездни крие недокосната камера -
шахти“, тъй като около 2500 г. пр. Хр. са били насочени към четири звезди, може би с размерите на
на които древните египтяни са отдавали огромни почести и са ги смятали за Камерата на царицата в
изключително важни. Шахтите са „меридианни“, т.е., две от тях са насочени долния край на шахтата?
на север, а други две - на юг, и са били насочени към въпросните звезди при
нощния им преход през северния и южния небесен меридиан. През епохата

Ориентации на четирите
„звездни шахти" на Голямата
пирамида около 2500 г. пр. Хр.

вляво: Съзвездието Орион
вдясно: Разположението на
пирамидите в Гиза копира
положението на съзвездието
Орион във вида му около
10 500 г. пр. Хр., като Нил
съответства на Млечния път.
Обърнете внимание
и на корелацията между
пирамидите в Дашур и
Хиадите
СКРИТИ КРЪГОВЕ 95
около 2500 г. пр. Хр. звездите, „достигнати“ по този начин от двете северни
шахти, са Кохаб, или Бета на Малка мечка, и Тубан, Алфа на Дракон или
Змия. През същия период южните шахти са били насочени към Сириус (ярка­
та звезда на Малко куче, смятана от древните египтяни за небесен еквивалент
на богинята Изида) и Ал Нитак (Дзета на Орион), най-ярката от трите звезди
от пояса на Орион - който, както вече видяхме, „бил възприеман от древни­
те египтяни като Озирис, техният върховен бог на възкресението и прераж­
дането и легендарен носител на цивилизацията в Долината на Нил в далечна­
та епоха, наричана „Zep Tepi" или „Първото време“1’.
Проучванията на Бовал върху ориентацията на шахтите представляваха
продължение на по-ранното изследване на египетския архитект Александър
Бадави и американския астроном Вирджиния Тримбъл. Сама по себе си рабо­
тата му не хвърля предизвикателство към ортодоксалното датиране на пира­
мидите. Бовал обаче не спира дотук, а обръща внимание на любопитното под­
реждане на трите големи пирамиди на земята - това е неговата „теория за ко­
релация с Орион“, особено важно откритие в изучаването на Древен Египет:
„Един поглед отгоре [върху платото Гиза] показва, че Голямата пирамида
и втората пирамида са разположени по диагонал, минаващ на 45 градуса
югозападно от някогашната им източна страна. Третата пирамида... е ня­
как отместена на изток от тази линия. Това подреждане имитира подредба
в небето - трите звезди от пояса на Орион също са подредени по „непра­
вилен“ диагонал. Първите две звезди (Ал Нитак и Ал Нилам) са подреде­
ни точно както първата и втората пирамиди, а третата (Минтака) се оказ­
ва изместена на изток от оформената от другите две ос.
Веднъж забелязана, тази визуална корелация е очевидна и поразителна са­
ма по себе си. Допълнително потвърждение за нейната символична важ­
ност... ни дава Млечният път, смятан от древните египтяни за своеобразен
96 ЕГИПЕТ

небесен Нил и наричан в древните погребални текстове Лъкатушещия во­ ВДЯСНО: Главата на Големия
ден път. На небесния купол звездите от пояса на Орион се намират запад­ сфинкс като силует отзад,
но от Млечния път и сякаш са надвиснали над бреговете му. На земята пи­ гледаща към изгряващото
слънце в деня на пролетното
рамидите се издигат над западния бряг на Нил.
равноденствие, 21 март 1996 г.
Изправени пред подобно обобщение и такава сложна подредба на взаимо­
свързани архитектурни и религиозни идеи, трудно можем да устоим и да
не направим на заключението, че пирамидите в Гиза представляват успе­
шен опит за изобразяване на пояса на Орион на земята.“’0
„ Какво е слънцестоене или
В края на краищата съзвездието Орион с било виждано от древните египтяни равноденствие? Можем

като небесно изображение на Озирис, господаря на Дуат. Нима в такъв случай безрезервно за отдаден
дължимото на нашите
не е съвсем естествено да се направи опит пирамидите да „наподобяват небе­
предци за единомислието,
то“ и да се подредят по начин, съответстващ на подреждането на звездите от
дедуктивността,
пояса на Орион/Озирис? Може би именно това трябва да се разбира в един неимоверните усилия и
от Текстовете върху саркофазите, в който четем: „Аз съм строител и имам способността за
познанието... Аз съм подобие на Озирис... Аз съм образ на Озирис.“31 реконструиране."
Но образ на Озирис от коя епоха? Бовал разсъждава, че щом Озирис е Джорджо де Сантилана,
предговора
Орион, отговорът на този въпрос би могъл да се намери в звездите - и по­
на ,,Мелницата на Хамлет"
точно, в бавните промени в положението им, причинени от прецесията на
земната ос.
Няколко астрономически компютърни програми като Skyglobe и Redshift
позволяват на учените да симулират ефектите от прецесията върху всички
звезди на небето и да разглеждат звездите от която и да било точка на земна­
та повърхност. Бовал открил, че, гледани от Гиза, трите звезди от пояса на
Орион се плъзгат нагоре и надолу по меридиана по време на прецесионния
цикъл - 13 000 години „нагоре“ (т.е., набиращи височина над хоризонта при
преминаването през меридиана) и 13 000 години „надолу“ (т.е., губещи висо­
чина над хоризонта при преминаването през меридиана. Най-ниската точка от
този цикъл е била достигната за последен път около 10 500 г„ а най-висока­
та е между 2000 и 2500 г.
Освен това Бовал осъзнал, че прецесионният цикъл влияе не само на ви­
сочината на трите звезди от пояса - тяхната ориентация спрямо меридиана
също търпи непрекъснати промени и се извърта почти незабележимо, век
след век, по посока на часовниковата стрелка. Използвайки Skyglobe, за да
„превърти звездите назад“ и да сравни видяното в небето с подредбата на
трите пирамиди, той открил, че съществува една-единствена епоха, когато не­
бето и земята се намирали в съвършено единство. Това е епохата от 10 500 г.
пр. Хр., най-ниската точка или началото - по същество „първото време“ - на
настоящия прецесионен цикъл на съзвездието Орион. В онази и единствено в
онази епоха подредбата на пирамидите на земята най-точно копира разполо­
жението на трите звезди от пояса.
Разбира се, би могло да е пълна случайност, че корелацията с Орион, ма­ Положения в издигането
кар убедителна и очевидна в която и да било епоха, е идеална единствено в и кулминацията на Орион през
вековете. Разположението на
астрономическото „първо време“ или през 10 500 г. пр. Хр. Но ако е така, то
звездите през 10 500 г. пр. Хр.
би трябвало да е случайност и фактът, че Озирис/Орион непрекъснато се спо­
бележи началото или
менава в древноегипетските документи като бога на „Първото време“. ,,Първото време" на цикъла,
По същия начин би трябвало да е съвпадение (но колко съвпадения може пресъздадено в
да има?) и това, че точно в същата епоха в Гиза се наблюдава и втора драма­ разположението на трите
големи пирамиди в Гиза.
тична корелация небе-земя. Разяснена в „Пазителят на битието“, тази корела-
98 ЕГИПЕТ

Сфинксът гледа на изток, към

съзвездието Лъв над
хоризонта, един час преди
пролетното равноденствие на
10 500 г. пр. Хр.

Сфинксът, ориентиран спрямо

Лъв, и пирамидите, ориентирани
спрямо звездите от пояса на
Орион при изгрев слънце в деня
на пролетното равноденствие
на 10 500 г. пр. Хр.

ция се отнася до Сфинкса, който е ориентиран безупречно точно с лице на из­

ток - към точката на изгрева в деня на пролетното равноденствие. Компютър­
ните симулации показват, че през 10 500 г. пр. Хр. в този ден Слънцето е из­
грявало в съзвездието Лъв - т.е., един час преди изгрева през онази епоха съ­
звездието Лъв е увисвало над хоризонта точно там, където скоро щяло да из­
грее Слънцето. Това означава, че притежаващият лъвско тяло Сфинкс със
своята ориентация на изток през онази сутрин е гледал към съзвездието, кое­ ,, Сфинксът, който привлича
то съвсем естествено може да се разглежда като негово небесно съответ­ всички,
ствие. очи, спокойно затворени в

Усещането за единство между небе и земя се засилва един час по-късно. здрача,
отворени очи, излъчващи сила
Компютърът показва, че докато Лъв се издига нагоре и точно в момента, ко-
при изгрев.
гато върхът на слънчевия диск се появи на хоризонта на изток, точно пред
Какви тайни пазиш ти?
очите на Сфинкса, трите звезди от пояса на Орион са разположени също точ-
Какво знание криеш? "
 СКРИТИ КРЪГОВЕ

Таванът на гробницата на
Сенмут на западния бряг Нил,
Луксор. Сенмут живял през
XV в. пр. Хр. Бил прочут
с мъдростта си и
астрономическите си познания
и бил архитект на жената
фараон Хатшепсут. Погребан
е недалеч от погребалния й
храм. В един надпис той
твърди, че е „ проникнал във
всички писания на
божествените пророци " и че
„ познава всичко, случило се
от началото на времето ".
На тавана на гробницата му е
изобразено съзвездието Орион
(като Озирис в лодка с жезъл
в ръка, гледащ през рамото си).
Фигурата е показателно но на юг и „кулминират“ в меридиана, подредени по начин, идентичен с под­
свързана с ..троицата" звезди
реждането на пирамидите:
на пояса, което показва,
че тези звезди вероятно са „Въпросът се свежда до следното - съвпадение или нещо повече е фактът,
играели ролята на „ съкратен "
че некрополът в Гиза, достигнал до нас от мрака на древността, все още се
символ на цялото съзвездие.
доминира от огромна, ориентирана към равноденствието лъвска статуя на
изток от своя „хоризонт“, както и от трите гигантски пирамиди, разполо­
жени по неговия меридиан по начин, характерен за подреждането на три­
те звезди от пояса на Орион през 10 500 г. пр. Хр.? Съвпадение ли е съ­
що, че паметниците в този изумителен астрономически парк успяват да
действат заедно - едва ли не като зъбчати колела на часовник, - за да
посочат едно и също време?32

Естествено не смятаме, че тук може да става въпрос за съвпадение. Лъв и

Орион са особено важни за древните египтяни съзвездия, тъй като стоят на
портите на района Дуат в небето - мястото, към което според вярванията
трябвало да се отправят душите на умрелите, преди да постигнат безсмъртен
живот. Ето защо ни се струва, че като хора, чиито религиозни учители са ги
инструктирали да строят на земята съвършени копия на „скрития кръг на Ду­
ат“, египтяните не биха могли да не направят връзка между лъвската статуя
и пирамидите „долу“ и съзвездията Лъв и Орион „горе“.
Нерешена загадка е ранната дата, приписвана на паметниците от астроно­
мията - 10 500 г. пр. Хр., която така добре пасва на геологията на Сфинкса.
Съвпадение ли е това? Или трябва да разбираме, че паметниците наистина са
били издигнати през 10 500 г. пр. Хр.? От друга страна какво пречи да са били
построени един по един, в продължение на хилядолетия, според основаващ се
на наблюденията на небето план, записан през 10 500 г. пр. Хр.? Или пък мо­
же би строителите не са се нуждаели от подобни записи. Може би са били хо­
ра, способни да изчислят прецесията също толкова точно, колкото и ние днес с
помощта на нашите компютри. Може би, както загатват толкова много стари
текстове, те са били адепти, знаещи „заклинанията“, с които „да отидат до вся­
ко небе, до което пожелаят“ и са се взирали в тези небеса, за да намерят „пъ­
тя“, който да позволи на душата да тържествува над „наказанието със смърт“.
 6 ГЛАВА

Тайнствените учители
за небесното

СРАВНЯВАНЕТО НА ПОДРЕДБАТА на трите пирамиди в Гиза с подреж­

дането на звездите от пояса на Орион насочва вниманието на запознатите с
прецесията към далечната 10 500 г. пр. Хр.
От друга страна четирите звездни шахти на Голямата пирамида сякаш ни
казват нещо друго. Трудно е да повярваме, че строителите на такива точни
указатели не са осъзнавали, че свързването на избраните за тези шахти ъгли
с прецесията също ще може да се използва за изчисляване на епоха - всъщ­
ност на точната дата, в която всички те ще бъдат едновременно и идеално
„прицелени“ в четирите си мишени в небето - Кохаб, Тубан, Сириус и Дзета
на Орион. Както вече видяхме, тази дата не е 10 500 г. пр. Хр., а 2500 г. пр.
Хр. Сякаш паметниците, които физически наподобяват подредбата на звезди­
те през една по-ранна епоха (но и имат разположени под ъгъл шахти, насоче­
ни към звезди от по-късна) са били преднамерено проектирани по такъв на­
чин, че да подтикнат към размисъл за продължителните и бавни промени в не­
бето, причинени от прецесията. Като си припомним древните погребални тек­
стове, свързани с прераждането, постановяващи, че основното качество на
„подготвения дух“ е способността му „да отива до всяко небе“, според нас е
напълно основателно да запитаме дали пирамидите не са били замислени от Гробната камера в
създателите си като гигантски лаборатории, предназначени да „подготвят“ пирамидата на Унас,
човешкия дух за безсмъртието с езотерично познание за циклите на небето? У династия, Сакара. Под
обсипания със звезди таван,
Един от Текстовете от пирамидите подсилва този въпрос с откъс, който
камерата е изписана с
може да се интерпретира като препратка към самата Голяма пирамида - за­
йероглифите на Текстовете
вършващия с плоска площадка паметник, чийто връх липсва: от пирамидите — най-древните
запазени писания на
„О, Висота, която не си изострена, порта към небето... сграбчи царя и го
човечеството.
отнеси на небето, за да не умре на земята сред хората.“'

В известен смисъл това не представлява обект на спор. Египтолозите са съ­

гласни, че пирамидите са се смятали за „устройства за безсмъртие“, предназ­
начени да прехвърлят душите на погребаните в тях фараони направо към не­
бето.2 Те обаче не вземат предвид възможността Голямата пирамида да се е
използвала като подобно устройство от фараони, които не са били погребва­
ни в нея. Тази възможност проличава от цитирания по-горе текст, нанесен
върху стената на гробната камера на фараона от V династия Унас, управля­ вдясно: Детайл от
вал Египет почти двеста години след предполагаемото запечатване на Голя­ текстовете
в пирамида на Унас
мата пирамида като гробница на фараона Хуфу от IV династия.
102 ЕГИПЕТ
Пирамидата на Унас,
текстове и звезди

Загадъчни и необясними
Египтолозите разглеждат „обсебеиостта от безсмъртието на небето по време
на Старото царство“5 - и очевидното вярване, че пирамидите играят своята
роля в постигането му - като обикновена дреболия, „детинска“ форма на сим­
патична магия, приведена в действие от „наивното“ желание да се живее веч­
но. Тази гледна точка е в съответствие с широко разпространената историче­
ска представа за глупостта па древните, според която е напълно основателно
да се предположи, че пирамидите в Гиза, тежащи някъде около 15 милиона
тона и ориентирани точно според четирите посоки на небето и земята, са би­
ли построени всъщност като „гробници и единствено гробници“ от фараони-
мегаломани, чисто единствено желание било да запечатат собственото си его
вън вечносгга.
 ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО 103

Тази интерпретация е напълно възможна. Конкретно по отношение на пи­

рамидите в Гиза обаче, за нея разполагаме с много малко данни. Предпола-
гасмите им „гробни камери“ били празни, когато били отворени за първи път
от арабски авантюристи през IX в. и в тях не били открити никакви следи от
царски погребения. Освен това в тях няма надписи - нито дума, - които да ни
кажат защо са били построени или как са се използвали.4 Следователно твър­
дението па египтолозите, че големите пирамиди представляват гробници на
фараоните от IV династия Хуфу, Хафре и Менкауре [Микерин], построени в
един период от 80 години между 2551 и 2472 г. пр. Хр., не може да се смя­
та за установен факт, а само за обикновена теория.
За щастие подобни теории не са единственият ни водач към реалното естес­
тво на религиозните ритуали, практикувани някога в сянката на тези памет­
ници. Много по-надеждно е огромното количество информация от първа ръ­
ка, която може да се открие в древноегипетските погребални текстове, свър­
зани е прераждането. Както вече видяхме, сред най-старите достигнали до нас
подобни източници са Текстовете от пирамидите, наречени така, тъй като ги
откриваме в построените между XXIV и XXII в. пр. Хр. пирамиди на фарао­
ни от V и VI династия в Сакара.
Къде и кога са се появили те за първи път?
Датирането на самите надписи не е обект на спор, но учените признават,
Картуш (царско име) па Уиас че Текстовете от пирамидите съдържат огромно количество данни, позволя­
ващи да се заключи, че при V и VI династия те вече са били древни. И наисти­
на, те съдържат несъмнени знаци, че са били преписани от много по-ранни и
недостигнали до нас източници. Както отбелязва египтологът Джеймс Хенри
Брестед, те съдържат:

„Огромно количество архаични думи, живели един дълъг и активен живот

Детайл от текстовете,
пирамидата па Теши
в свят, който е бил вече отдавна изгубен и забравен. Побелели от възраст­
та като изтощени бегачи, те се появяват за миг, кретайки над най-ранния
ни хоризонт, за да изчезнат завинаги и никога повече да не се появят пред
пас. Те смътно ни разкриват един изчезнал свят на мисъл и говор, после­
ден в безбройните хилядолетия, през които е преминал праисторическият
човек, преди най-сетне да се появи в далечината пред нас с навлизането му
в историческата епоха.“’
Нима не е загадъчно и почти необяснимо, че в момента, в който праисториче­
ският момент се появил за първи път „в далечината пред нас“, в Египет вече е
съществувало организирано общество с уменията и човешките ресурси 1) да
построи гигантските и астрономически ориентирани паметници на Мемфиския
некропол, в това число (независимо от истинското им предназначение) Голе­
мия сфинкс и пирамидите в Гиза, и 2) да разпространява такива сложни и раз­
вити идеи като онези, които откриваме в Текстовете от пирамидите?
Макар да твърдят, че не виждат загадка или нещо, което да обясни какво-
то и да било от всичко това, египтолозите стигат до заключението, че подоб­
но общество наистина е съществувало. Те го идентифицират като почитаната
преддинастична религиозна академия в Хелиополис - и посочват, че „целият
ри туал па египетския храм е хелиополиски по произход“1.
Каква е била целта па този „ритуал“? Какви идеи е изразявал той? И защо
е било нужно тези идеи да включват пирамиди и звезди, точката на изгрява­
щото Слънце, богове-царе и търсепето на безсмъртие?
104 ЕГИПЕТ

Надписи в стила
на Текстовете от пирамидите
от гробницата на Тянхебу
(XXVI династия) в Сакара,
непосредствено до пирамидата
на У нас. Традициите и идеите,
предавани в Текстовете
от пирамидите, се запазили
без прекъсване през цялата
история на Древен Египет.

Манифестацията на Атум
Днес древният Хелиополис е напълно погребан от предградието Матария в
източната част на Кайро. От някогашната му слава не е останало нищо с из­
ключение на един обелиск, издигнат от фараона от XII династия Сенусерет I
(1971-1926 г. пр. Хр.). Единственото, което археологията знае със сигурност
за града, е, че по времето на Сенусерет той вече е бил много древен - всъщ­
ност че е процъфтявал „някъде в средата на III хил. пр. Хр. и несъмнено е бил
далеч по-стар“7. Професор И. Е. С. Едуардс твърди, че дори в преддинастиче-
 ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО 10!

ски времена той е бил „най-важният град в Египет“*. Питър Томпкинс го

описва като „столицата на една преддинастична държава“’. Британският ас­
троном сър Норман Локиър изчислил, че Хелионолис би трябвало да е бил
основан много „преди 4000 г. пр. Хр.“1’. А гръцкият пътешественик Диодор
Сииилийски, който го посетил през I в. пр. Хр., научил от жителите му, че е
„по-стар от който и да било друг град в Египет'1".
Историята на Хелиополис обитава граничната зона между мита и история­
та. Тя не може да бъде разказана, без да се разкаже съшо и за Нун и Изначал­
ния хълм, за птицата Бену и за камъка Бенбен.
Най-ранните оцелели версии, които - естествено - откриваме в Текстове­
те от пирамидите, започват с навечерието на „Първото време“ - златния век,
смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди нача­
лото на историята, „преди да се появи гневът... преди съперничеството... пре­
ди хаоса“".
„Първото време“ е наречено така, защото е началото на сегашната реал-
пост, на сегашната инкарнация на земята - първото цъкане на космическия
часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.
Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, кога-
то се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек
може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални
Митичният камък Бенбен „реалности“, намиращи се около и в нашата собствена - и всяка от тях е идея
Често е изобразяван в ума на Бог, очакваща да се материализира в света на формите.
и йероглифите като
Научаваме, че преди първото цъкане на Първото време Атум, богът пре­
стъпаловидна пирамида
ди всички богове, „Завършеният“, Бащата на всичко, лежал неподвижен във
и същевременно е истински
водите на изначалния хаос — „безкрайността, пустотата, неопределеността и
пирамидион.
106 ЕГИПЕТ

Бенбен или пирамидион от

почти разрушената пирамида
на фараона от XII династия
Амененхет III (1894—1797 г. пр.
Хр.) в Дашур. Бенбен е изсечен
от полиран черен гранит.
Крилатият слънчев диск над
двете Очи на Хор и йероглифът
неферу („съвършенство“) под
тях се повтаря три пъти.

тъмнината“’3, наричан от древните египтяни Нун. Макар и инертен, богът бил

изпълнен с магия, зареден от силата да „създава свои собствени форми“14,
способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансфор­
мацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, той не бил
мъртъв. Както отбелязват текстовете, той „притежавал своите членове“15,
упражнявал пълен контрол над мощта на собствената си воля, силата на ин­
телекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.
В предопределения момент той се размърдал и се понесъл нагоре през гъс­
тите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за творение, давай­
ки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карай­
ки от нищото да се появи нещо.
Тази тържествуваща поява на съществуването от несъществуването била
проява на божествена магия, използвана в древноегипетските писания за из­
разяване на три паралелни и взаимосвързани символа. Единият е Изначалният
хълм, или първата суша, появила се от водите на Нун, вторият - свещеният
камък Бенбен, а третият - птицата Бену. Всички тези символи били събрани
заедно в египетското съзнание в Хелиополис, на едно свещено място - Хет
Бенбен, „Храмът на Бенбен“, наричан понякога и „Домът на Феникса“'6.

Хълмът И КАМЪКЪТ
Древните египтяни наричали Хелиополис „1ппи", „стълб“11, и го смятали за
първата част от освободилата се от Нун суша." Това се споменава недвусмис­
лено в един текст, описващ състоянието на Атум преди сътворението на све­
та - време, спомня си той, „когато бях самичък във водите, напълно инертен,
преди да намеря къде да застана или седна, преди да бъде основан Хелиопо­
лис и да мога да бъда в него““.
Богът се материализирал като Изначалния хълм: „О, Атум! - четем в Сло­
во 600 от Текстовете от пирамидите. - Когато се появи, ти се издигна като
Висока стена, ти сияеше като камъка Бенбен в Храма на Феникса.““
 ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО 107

Мястото, смятано от египтяните за Изначалния хълм, се намирало в точ­

ния географски център на Хелпополис и представлявало издигнат район на
име „Високия пясък“11. То обаче не се смятало за първата създадена от Атум
твърда материя. Тази материя била Бенбен, „падналият от небето камък“ (ня­
кои учени предполагат, че става въпрос за метеорит11), възникнал от капка се­
ме на Атум, паднала в първичния океан Нун.“ Както посочва Хенри Франк-
форт, някога този загадъчен предмет бил показван в Хелпополис, положен в
светилище във „Високия пясък“ в „Дома на феникса“.11 В „Книга за това как­
во има в Дуат“ откриваме, че до камъка били допускани посветени, но оста­
налите нямали достъп до него:

„Те са онези, които са вън от Хет Бенбен... Те виждат Ра [бога слънце] с

очите си и влизат в неговите тайни образи... Аз пазя моите скрити неща в
Хет Бенбен.““

Оригиналният камък Бенбен, за който се твърди, че е свързан с „потайности­

те на Дуат“16, бил изгубен още в древността и днес не се знае къде се намира.
Голям брой подробни текстове, рисунки и релефи обаче недвусмислено ни
съобщават, че е имал формата на пирамида, „изобразяван различно като заоб­
лен предмет, малка пирамида или стъпаловиден предмет“11. Франкфорт отбе­
Пирамидата в Гиза сякаш лязва, че в Текстовете от пирамидите има характерен знак, „изобразяващ за­
се издига от сутрешната острена, почти конична форма, която била стилизирана, за да се използва в
мъгла като могъщ образ на архитектурата като малка пирамида, или пирамидион. Покрита със златен
Бенбен. паднал според лист, тя била поставяна на върха на високия ствол на обелиска“18.
преданието от небето.
IOS ЕГИПЕТ

Обелиск на Тутмос I в Карнак

с височина 21,3 метра и тегло
около 143 тона. Надписът
посочва, че пирамидалният му
връх е бил първоначално
покрит с електрон (сплав от
злато и сребро).

Бенбен осигурил модела и на практика името, използвано от древните

египтяни за най-горните камъни (пирамидионите) на всички пирамиди и за
върховете (но не и стволовете) на всички обелиски. В Хелиополис оригинал­
ният обелиск бил мегалитният стълб Ину, от който градът получил името си,
и който се намирал в двора на храма Хет Бенбен - храм, който почти със си­
гурност е бил без покрив, открит към небето.2’ Според Франкфорт много е ве­
роятно този издигнат каменен стълб, увенчан с пирамидиона на Бенбен („кап­
ка от семето на Атум“), първоначално да е бил „фалически символ на Хелио­
полис, града на стълбовете“”.
 ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО /09

Този анализ се подкрепя и от факта, че на езика на древните египтяни ко­

ренът Ьп и дублираната му форма bnbn са „свързани с различни изтичания, в
това число и на тези от сексуално естество...“31. В един откъс за създаването
на Бенбен четем, че Атум е богът, „заченал [bnn] място [bw] в първичния
океан, когато от семето [bnn.t изтекло [bnbn] Първото време [т.е., в начало­
то на сегашното сътворение]... то изтекло [bnbn] под него както е обичайно и
името му е „семе“ [bnn.t.]“3!.

Полетът на феникса
И така, Бенбен е имал сексуално, репродуктивно значение, при това в съвсем
пряк физически смисъл. А какво е положението е прочутата птица Бену -
име, в което също се съдържа коренът bnn?
Бену, моделът за феникса у по-късните гърци“, е друга манифестация на
Атум - този път във формата на сива чапла, появила се в момента на сътво­
рението на върха на един стълб върху Изначалния хълм. Важно е да се отбе­
лежи, както обръща внимание египтологът Р. Т. Ръндъл Кларк, че издигане­
то на хълма и появата на феникса не са се разглеждали като последователни
събития, а като „паралелни проявления, като два аспекта на върховния мо­
мент на сътворението“34.
В текстовете този момент се описва като победа на светлината и духа над
мрака и смъртта, и по-точно като „дъха на живота, излязъл от гърлото на пти­
цата Бену, в който се появил Атум в изначалното нищо“33. Както красноречи­
во се изразява Ръндъл Кларк:

„Човек направо си представя прът, издигащ се от водите на Бездната. На

него е кацнала сива чапла, вестителят на всички неща, които предстои да
се появят. Тя отваря клюна си и разкъсва мълчанието на изначалната нощ
със зова на живота и съдбата.“36

Този аватар на Атум, породилият сам себе си и безсмъртен Бену, прекосява

измеренията между духа и материята, символизирайки вечната трансмигра-
ция на душата. Всички посветени в храмовете на Древен Египет търсели оно-

Древноегипетският феникс или

птицата Бену е изобразявана
като сива чапла и символизира
вечното преселение на душата.
 ИПЕТ

На това късно изображение

върху южната външна стена
на светилището в Карнак е
показана коронацията
на Филип Аридей, полубрат
и наследник на Александър
Велики, като Фараон
на Египет. Традиционно
коронясването на египетските
владетели било привилегия
на тайнствено братство,
известно като
Последователите на Хор.
чието присъствие се смятало
за много древно още по
времето на Текстовете от
пирамидите.

ва, което символизира Бену. Всъщност те се надявали - метафорично, разби­

ра се - да се превърнат в него. В „Книга на мъртвите“ покойният заявява: „Аз
съм птицата Бену и отново ще се върна на земята.“37
Очевидно е, че зад тези стремежи несъмнено би трябвало да е налице ед­
на развита доктрина на реинкарнацията, за която в египетските текстове има
наистина маса доказателства.38 В подобна доктрина, отбелязва германският
философ Хегел в едно малко известно есе за феникса:

„Духът, след като изконсумира обвивката на своето съществуване, не пре­

минава просто в друга обвивка, нито се издига обновен от пепелта на пре­
дишната си форма, а се появява като един екзалтиран, възвеличен, по-чист

На този релеф от храма
в Абидос фараонът Сети I
показва на младия си син
Рамзес II списъка на всички
владетели на Египет
от времето на първия фараон
от I династия Менес.
На отсрещната стена
списъкът продължава
в праисторията и съобщава
имената на Последователите
на Хор (и на боговете преди
тях), управлявали Египет
в зората на времето.
Последователите на Хор се
помнят в преданията като
„основатели на Хелпополис"
и „тайнственитеучители
за небесното
ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО ///
дух. Той несъмнено води война със самия себе си, поглъща собственото
си съществуване, но в самото си унищожение издига това съществуване в
нова форма и всяка следваща фаза се превръща на свой ред в материал,
който го издига до нова степен.“3’
Последователите на Хор
„Когато дойде послание от небето, то се чува в Хелпополис“40, уведомява ни
Лайденският папирус. Но от кого е било чувано това послание?
Историческите записи сочат, че в Храма на Бенбен41 - загадъчният пред­
мет с формата на пирамида, наричан понякога „падналият от небето камъка-
броят на служещите жреци стигал до 12 000 души. В „Книга на мъртвите“ че­
тем: „Виж, звездното небе е в Хелпополис.“44 Както видяхме, върховният
жрец в Хелпополис бил наричан „Началник на астрономите“44. С Хелпополис
са свързани и паметници като пирамидите и Сфинксът в Гиза, които са точно
астрономически ориентирани.
Независимо от тези напълно очевадни следи, египтолозите продължават
да твърдят, че хелиополиските жреци били „полудивани“ и че религията им се
състояла единствено от измислени ритуали и примитивни суеверия, нагизде-
ни в одеждите на някакъв пустословен небесен „култ“45. Другата крайност се
изразява от гласовете на неколцината несъгласни, според които „храмът в
Хелпополис, макар и представян на непосветените като религиозен център и
място за почитане на боговете, в действителност е бил астрономическа обсер­
ватория, замислена и оборудвана от учени и построена с научни цели“44.
112 ЕГИПЕТ

Хор извършва ритуали,

Сложните и развити астрономически характеристики на пирамидите и Го­
осигуряващи възкръсването
лемия сфинкс в Гиза, разположени така близо до Хелиополис и нам пра ши се
на баща .му Озирис за вечен
според сведенията под контрола на хелиополиските жреци, несъмнено са си­
живот на небето,
лен довод в полза на втората теория. Ние обаче не виждаме причина да се съ­ храмът на Сети I, Абидос
гласяваме с поддръжниците й, според които религията била просто нещо ка­
то „параван“ за практикуване на „тайна наука“. Тъкмо обратното - смятаме,
Загадъчният стълб Джед върху
че е възможно с помощта на точни методи за проучване, включващи и астро­
колона до сцената горе. Джед
номията (но не и ограничени единствено с нея), учените от Гиза/Хелиополис символизира „ световното
наистина да са търсели един изцяло религиозен и духовен резултат - нещо не дърво “ или космическата ос.
по-малко амбициозно от „обновление“, подобно на това на феникса, и преоб­ Сравнете го с Листовидния
разявано на човешката душа. кръст от Паленке (вж. с. 36).

Ако трябва да се вярва на древните текстове, това търсене на живот след

смъртта е било внесено в Египет през „Първото време“, много хилядолетия
преди появата на първата династия фараони. Още от самото началото то би­
ло свързано с потайна група полубожествени същества, наричани „Шемсу
Хор“ - „Последователите на Хор“. Те са запомнени от традицията като „ос­
нователи на Хелиополис“47 и „тайнствените учители от небето“4“, а символът
им е богът сокол Хор, божественото дете на Озирис и Изида, чиито небесни
съответствия са Орион и Сириус.
Хор е бог на много неща и най-вече на Слънцето. В този си образ в Хе­
лиополис той се слива с Атум, за да образува бога слънце Ра, изобразяван ка­
то човек с глава на сокол, върху която е кацнал слънчевият диск с кобра
(змията уреус). По-късно именно това почитане на Атум и Хор във формата
на Ра - слънцето - накарало гърците да нарекат Ину „Хелиополис“, или „Гра­
да на слънцето“.
 ТАЙНСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА НЕБЕСНОТО ИЗ

Историята на Хор е историята на възкресението на Озирис. Това е разказ

за опита па посветения да премине изпитанията на смъртта, да „събере кости­
те си“ и отново да се върне тържествуващо към живот. От него научаваме как
през Първото време богът Озирис управлявал в Египет царство, основано
според законите на космическата справедливост. Убит в разцвета на силите
си от завистливия си брат Сет (на когото според преданието помагали 72 съ­
заклятници"), Озирис бил възвърнат за кратко към физически живот от ма­
гьосничеството на сестра си Изида, която след това се превърнала в хвърчи­
ло и се зареяла над фалоса му и приела семето му. По този начин бил заченат
Хор, който възмъжал и отмъстил на Сет, подчинил го и възстановил земното
царство на баща си. Действията му послужили и като магия за възвръщане на
баща му към духовен живот на небето”, където Озирис възкръснал като Гос-
подар на Дуат и вечно оглавява съда над душите на умрелите.
Този архетипен мит, имащ много общи характеристики с централноамери-
канските предания за Кетцалкоатл, е основата за властта на фараоните - ца­
рете богове на Древен Египет. Приживе всеки един от тях бил известен като
Изида (вдясно) кърми сина си „цар Хор“, но се стремял след смъртта си да се възкачи на небето и да се при­
Хор, храмът в Дендера съедини към Озирис - всъщност буквално да стане „Озирис“. С други думи
всеки фараон пряко се идентифицирал приживе с бога Хор, а след смъртта си
- с бога Озирис, а освен това през цялото време (колкото и объркващо да из­
глежда за съвременния начин на мислене) е Ра, или слънцето, за когото в Тек­
стовете от пирамидите се казва: „Хор повели да приемеш в себе си всички бо­
гове с прегръдката си.“"
С пълно основание може да се приеме, че подобни доктрини са били про­
повядвани от група, наречена „Последователите на Хор“, пребиваваща в Хе­
лиополис, мястото на камъка Бенбен и птицата Бену - първото свещено мяс­
то на Древен Египет, където според учените са били съставени най-древните
оцелели версии на Текстовете от пирамидите."
Идентични във всяко едно отношение (с изключение на името) е „Мъдре­
ците“ и „Боговете строители“ от текстовете от Едфу”, „Последователите на
Хор“ според преданието донесли със себе си „познание“ за „божествения
произход“ на Египет" и за божествената предопределеност на тази земя,
„която някога била свещена и боговете скланяли да се спускат само тук като
награда за нейната благочестивост“”.
Освен това неотдавна стана ясно, че в термина „Шемсу Хор“ думата
„шемсу“ - „последователи“ - не бива да се разбира в смисъл на спътници или
ученици, а „означава буквално Последователи на Хор в смисъл „онези, кои­
то вървят по следите на Хор“, т.е., по „пътя на Хор“, наричан също „слънчев
път или пътищата на Ра“*. Може би поради познаването на този специален
„път“ в небесата и поради това, че са били учители, способни да предадат зна­
нието и на други, Текстовете от пирамидите казват на посветения: „Последо­
Фараонът поднася дар на вателите на Хор ще те пречистят, ще ти кажат заклинанието на Онзи, Който
Озирис, храмът на Сети I, се издига.“57
Абидос. Всеки фараон се е
възприемал като царя Хор — Пътят НА ПРЕРАЖДАНЕТО
буквално въплъщение на Хор на
земята - и се надявал след Съвременните астрономи често говорят за „пътя на Ра“, както наричат „пътя
смъртта си да се присъедини на Слънцето“, или на по-техничен език — „еклиптиката“. Тя се определя като
към Озирис на небето.
„продължение в небесната сфера на равнината, в която Земята обикаля око-
/И ЕГИПЕТ

ло Слънцето... Що се отнася до земните наблюдатели, този кръг отбелязва го­

дишното движение на Слънцето по небето на фона на далечните звезди“58.
Към това в „Речник по астрономия“ на „Пенгуин“ се добавя:

„За наблюдателя на Земята относителното орбитално движение на Земята

и Слънцето изглежда така, сякаш Слънцето обикаля около Земята за една
година. Пътят на Слънцето по небесната сфера очертава равнината на
еклиптиката и често се отбелязва на звездните карти като еклиптика.“5’

С други думи съществува истински, научно установен и означен с име „път

на Слънцето“ - кръгообразен курс сред звездите, завършващ един пълен ци­
къл за приблизително 365,25 дни или една слънчева година. Ето защо отско­
ро се разглежда хипотезата, че наричайки се „последователи на пътищата на
Ра“, т.е. на „пътя на Слънцето“, Шемсу Хор всъщност загатват за истински­
те си интереси - дългосрочно следене на астрономически събития по еклип-
тиката.“ Ако са водели подробни записи в продължение на достатъчно дълги
периоди, подобни „астрономи-жреци“ не биха могли да не забележат ефекта
на прецесията и особено постепенното въртене на дванадесетте зодиакални
съзвездия на фона, на който изгрява Слънцето в деня на пролетното равно­
денствие.1"
В много древни текстове сякаш непрекъснато се загатва за вдъхващата
страхопочитание мощ на този огромен космически цикъл като символ на пре­
раждането и обновяването след дълги периоди на очевидна смърт, и оттук на
живот след смъртта. В Hermetica четем:

„Ходът на земното време се отбелязва с промени във въздуха и с редува­

нето на жега и студ. Небесното време пък се бележи от завръщането на
небесните тела на предишните им места, след като са се движили в своите
периодични сфери. Космосът е това, в което се съдържа времето и чрез
движението на времето животът се поражда в Космоса. Напредването на
времето се управлява от установен ред, а времето в своя установен ред об­
новява всички неща в Космоса чрез промяна.““

По-нататък в същия текст се казва:

„Бог съдържа сам себе си, произлиза сам от себе си... Той не се движи във
времето, а във вечността... Във вечността се връщат всички движения на
времето и от вечността започват.““

Накрая научаваме, че бог и вечност съдържат „космос, който е неуловим за

сетивата. Този осезаем космос [т.е., материалната вселена, която виждаме
навсякъде около нас] е направен по образа на онзи, другия космос и възпро­
извежда вечността като копие“14.

Силната херметическа идея, според която материалните, земните неща са

копия на небесни оригинали, очевидно е свързана с древноегипетското убеж­
дение, че храмовете трябва да „наподобяват небето“. Нещо повече - и в два­
та случая, точно както и в пирамидения град Теотихуакан в Мексико, самото
създаване на подобие, преднамереното имитиране на земята на модели, цикли
и тайни на космоса, се е разбирало ясно като част от сериозно и разумно на­ Еклиптиката
чинание за превръщането на хората в безсмъртни богове.
Ill ЧАСТ

Камбоджа
 7 ГЛАВА

Дракон

ИДЕЯТА ЗА ЗЕМЯТА като „образ на небето“, върху която се строят косми­

чески храмове със „зали, наподобяващи небето“, не се ограничава единстве­
но в рамките на Древен Египет и Мексико. Абсолютно същата идея е пусна­
ла корени и в Югоизточна Азия, в камбоджанските индуистки и будистки
центрове Ангкор Ват и Ангкор Том, хиляда години след рухването на циви­
лизацията на фараоните.
Историците не виждат никаква връзка и са категорични, че нито Египет,
нито Мексико биха могли да имат каквото и да било влияние - независимо да­
ли пряко или чрез дифузия - върху храмовете в Ангкор. Както пише френ­
ският археолог Жорж Коде, тези паметници трябва да се разбират единстве­
но като продукти на „индуистка цивилизация, пренесена в Индокитай... Вед­
нага щом потърси зад външните форми мотивиращото вдъхновение, изследо­
вателят открива индийска идея“'.
Макар да представляват оригинални произведения на изкуството със соб­
ствени уникални характеристики, абсолютно вярно (и подозрително) е, че па­
метниците Ангкор Ват и Ангкор Том са „индиизирани“ по не един или два на­
чина. Вярно е, че санскритът в качеството си на класически религиозен по­
средник на Индийския субконтинент е бил основният език, на който са съста­
вяни религиозните писания в Ангкор, докато местният кхмерски е бил из­
ползван единствено като светски език. Истина е също, че индуизмът (с осо­
бено наблягане върху култовете към Вишну и Шива), и будизмът от школата НА ПРЕДИШНАТА СТРАНИЦА И ГОРЕ:

Махаяна са оставили очевидни и ясни отпечатъци върху свещената архитек­ Апсари (небесни танцьорки)
тура и символизъм на Ангкор. украсяват много от храмовете
в Ангкор.
Въпреки това съществува един основен проблем. Просто, както признават
учените, „все още не се знае нищо за праисторията и протоисторията на Ин­
докитай“2. Тъй като храмовете в Ангкор се извисяват към нас именно от тази
„праистория и протоистория“, при това без почти никакво предварително
предупреждение, може би не бива да сме толкова сигурни, че сме разбрали
всички оформили ги влияния.

Седемдесет и два градуса на изток -

богът Хор живее
вдясно: Входната алея
Името „Ангкор“, макар и смятано за преиначена версия на санскритската ду­ и централните кули на Ангкор
ма nagara или „градче“3, има много точно значение на древноегипетски - „бо­ Ват по изгрев слънце,
гът Хор живее“4. Други приемливи преводи на „Анкх-Хор“ или „Анкхор“ са два дни преди есенното
„Да живее Хор“, „Хор живее“ и „Жив да е Хор“.5 равноденствие
118 КАМБОДЖА

В египетската традиция Последователите на Хор, легендарните основате­ Будистки монах изгаря

ли на свещения град Хелиополис, се описват като носители на дълбок астро­ благовония в централното
номически gnosis, или познание. Учените винаги са омаловажавали този ат­ светилище в Ангкор Ват -
рибут като мит. Въпреки това е факт, че свързаните с Хелиополис паметни­ място на жива религия и до
наши дни.
ци и йероглифни писания - големите пирамиди в Гиза, Големият сфинкс и
Текстовете от пирамидите - са астрономически по природа. Конкретно тези
ключови паметници и документи като че ли съдържат кодирани в себе си точ­
ни научни наблюдения на прецесията на равноденствията, която се извършва
със скорост един градус на всеки 72 години. Не е изключено въз основа на
това число да е развита цяла геодезична система, изразена в отношението
между размерите на Голямата пирамида и Земята, както видяхме в предишна­
та част, 1:43 200 или 600 х 72.
Нито един историк не може да каже точно къде или кога е възникнала ма­
тематическата и геодезична конвенция за разделянето на сферите и окръжно­
стите на 360 градуса. Но именно в съответствие с тази конвенция съвремен­
ните географи и картографи разделят сферата на нашата планета на 360 гра­
дуса дължина (вертикалните сегменти от полюс до полюс), всеки от които на
екватора има приблизителна дължина 112 километра. От незапомнени време­
на подобна конвенция била приложена и от астрономите върху „небесната
сфера“ на Слънцето и Луната, планетите и звездите. Очевидно удобство е, че
една разделена на 360 градуса сфера може да бъде нарязана на най-различни
хармонични комбинации, например на две полусфери от 180 градуса, четири
 ДРЛКОН Н9

Първичният меридиан (0 градуса) минава през

Гринуич. Гиза е на 31,15* на изток

Ако преместим първичния меридиан

п Гиза, то Гринуич ще бъдe на 31,15°
западна ширина, а Гиза - на 0°

Ако 0° е в Гринуич, Ангкор

е на 103,5° на изток

квадранта по 90 градуса и т.н. Сферата може също така да се раздели и на пет

сегмента, всеки от които да бъде с ширина точно 72 градуса.
Днес върху всеки училищен глобус може да се види мрежата от вертикал­
ните линии на дължините и хоризонталните на ширините, с която географите
разделят Земята. Ширината може да се изчисли с голяма точност в северното
полукълбо, като се измери ъгълът на Полярната звезда над хоризонта (налич­
Но ако 0°= Гиза, то Ангкор ни са и други подобни прости техники). Въпреки това историческите цивили­
е на 72° на изток
зации не са били в състояние да измерват точно дължината чак до XVIII в.,
когато били изобретени надеждните морски хронометри.
Гиза Тук не е мястото да се занимаваме с последиците от съществуването на го­
лям брой стари карти, изработени преди XVIII в. (и основаващи се на копия
от още по-древни източници), на които се виждат почти идеални относителни
дължини.6 Подобни карти биха могли да бъдат завещание от раса мореплава­
тели от далечната праистория - изчезнала високоразвита цивилизация, която
е измерила земното кълбо и го е означила с мрежа от геодезични координати
преди повече от 12 000 години.7
Точното разположение на линиите на географската дължина в съвремен­
Изместването на първичния
ната „мрежа“ е плод на политическо решение. Именно чрез конвенция, стана­
меридиан от Гринуич в Гиза ла общоприета през последните стотина години, пътят на първата линия от
разкрива следи от вероятна мрежата - 0 градуса дължина или т.нар. „първичен меридиан“ - е отбелязан
географска мрежа в от Кралската обсерватория в Гринуич в Лондон. Пирамидите в Гиза се нами­
древността. рат на 31,15 градуса източно от Гринуич, древният Хелиополис - на 31,2 гра­
дуса, а храмовете в Ангкор - на 103,5 градуса източна дължина. Ето защо
120 КАМБОДЖА

разстоянието между свещената територия на Гиза-Хелиополис, управлявана

от мъдреци, следващи астрономическия „път“ на Хор, и свещената територия
на Ангкор - който като „Анкхор“ означава буквално „богът Хор живее“ - се
свежда в геодезично закръгленото число 72 градуса дължина (103° - 31° =
72°).

Пирамида
Последните няколко десетилетия бяха време, когато Ангкор сякаш беше в сър­
цето на мрака - защото се намира насред мрачна гора в страна, в която се из­
вършваха мрачни дела.
Приближавахме храмовете от юг и минахме покрай костница, в която се
издигаше купчина от черепи на жертвите на червените кхмери, висока до гър­
дите. Продължихме още 5 километра на север по прав, осеян с дупки път, ка­
то от време на време зървахме по някоя смътна фигура в сянката на дървета­
та. Беше средата на ноември 1996 г., един час преди зазоряване. Вляво от нас,
доминиран от съзвездието Орион, наричаният от древните египтяни район
Дуат, надвисваше над западния хоризонт и скоро щеше да залезе. На север,
точно пред нас, се издигаше „змийското“ съзвездие или Дракон.8 На изток не­ План на Ангкор Ват

бето сякаш бе притиснато от напиращото под хоризонта слънце.

Пътят рязко зави наляво, отклонен на запад от широкия ров около вели­
чествения правоъгълен остров. Там, отвъд блестящата вода, едва се различа­
ваха издигащите се над мощната оградна стена контури на внушителна широ­
ка пирамида, заобиколена от пет високи кули.
Комплексът пред нас бе Ангкор Ват, една от най-големите създавани ня­
кога каменни сгради, която обаче бе само част от фантастичен комплекс от
гробници, храмове и огромни геометрични „градове“, пръснати на площ от
почти 3000 квадратни километра в мочурливите наводнявани равнини на ре­
ка Меконг.’
От земята е трудно да се види ясно как точно се отнасят един спрямо друг
паметниците в Ангкор. Но ако се издигнете мислено над тях и ги погледнете
от голяма височина - каквото ви съветваме да правите до края на тази глава,
- усещането за общия план постепенно само започва да се оформя в съзна­
нието ви.
Ангкор Ват се състои от пет вместени едно в друго затворени простран­
ства. Късите страни са ориентирани с голяма точност по истинската линия се­
вер-юг, без да показват „абсолютно никакви отклонения“ според съвремен-

Апсара, Ангкор, и съвременно

кхмерско момиче,
фотографирано при храма
Та Сом

„ Пирамидата “ на Ангкор Ват
с нейните пет високи кули
Ангкор Ват. Мегалитната
алея, гледана от западната
входна порта в посока към
храма
ДРЛКОН 12!
ните проучвания." Дългите страни са ориентирани също така точно спрямо
ос, която е била преднамерено „отклонена с 0,75 градуса южно от изток и се­
верно от запад“".
Първият и най-външен от правоъгълниците, които ще видим от въздуха, е
самият ров. Външните му страни са с дължина 1300 метра в посока север-юг
и 1500 метра в посока изток-запад.12 Неговият „канал“ е с ширина 190 метра13
и има стени от добре напаснати блокове червен пясъчник, положени с такава
точност, че натрупаната грешка по цялата му 5,6-километрова обиколка се
равнява само на 1 сантиметър
Главният вход на Ангкор Ват се намира на западната страна, където мегали-
тен път с дължина 347 метра и ширина 9,4 метра" пресича рова и минава под
масивна порта в стените на втория от петте правоъгълника. Това второ затво­
рено пространство е с размери 1025 х 800 метра." Пътят продължава на из­
ток през него, минава през морави, второстепенни постройки и голям басейн,
за да се издигне до една тераса с формата на кръст, водеща към най-ниската
галерия на самия храм. Това е третият от петте видими от въздуха правоъгъл­
ника. Отново не може да се пропусне прецизността на архитектите - напри­
мер северната и южната страна са с еднаква дължина - точно 202,14 метра."
С изкачването до четвъртия правоъгълник, или четвъртото ниво на ги­
гантската пирамида на Ангкор Ват, може да се регистрира същата точност.
Северната и южната стена са с дължини съответно 1 14,24 и 114,22 метра. В
петото и последно оградено пространство, представляващо най-високото ни­
во на пирамидата - която се издига на височина 65 метра над входната алея,
122 КАМБОДЖА

северната стена е с дължина 47,75 метра, а южната - 47,79 метра.'“ Според НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
ГОРЕ: ..Мандалата" Ангкор Ват.
едно публикувано в списание „Сайънс“ проучване тези нищожни разминава­
ДОЛУ. Ровът на Ангкор Том
ния от порядък „по-малко от 0,01 процент“ показват „изумителна степен на
и южният мост с двата реда
точност“ от страна иа древните строители.19 фигури - по 54 от всяка
страна, — дърпащи гигантски
МАНДАЛИ НА СЪЗНАНИЕТО наги, за да ,,разбият Млечния
океан ".
Въобразяваме си, че летим, че се реем точно над фантастично изваяната цен­
трална кула на Ангкор Ват - върха на странната пирамида-хълм, украсена с
готически кули, издигащи се в един пейзаж със свещена геометрия.
Академичните авторитети разпознават в плана на комплекса „мандала“,
която не е нарисувана върху хартия или плат, каквато е обичайната практи­
ка, или пък сътворена от оцветен пясък, а изработена от вода и камък - пос­
тижение иа красотата и науката. Това е „символична диаграма, използвана в
свещените ритуали и като средство за медитация“"1. Използвана най-често от
будистките монаси, мандалата е:

„Изображение на вселената, свещена област, играеща ролята на... събира­

телна точка на силите на вселената. Човекът, който умствено „влиза“ в
мандалата и „напредва“ към центъра й, минава по аналогия през космиче­
ските процеси на разпадане и ново оформяне.“"

Макар да изобразяват, „копират“ и символизират вселената, „материалните“

мандали, независимо дали са нарисувани на хартия, или са изградени от ка­
мък, се описват като „удобно средство за възпроизвеждане на истинските
мандали в съзнанието на хората“". В будистката практика те са подготвител­
ни инструменти, предназначени да обусловят определени умствени процеси,
които могат да помогнат на новопосветените по правите и тесни пътеки към
озарения gnosis - състоянието на „просветление“, „осъзнаване“ или „про­
буждане“, което ще им позволи да придобият „познание за истината“".
Нека продължим въображаемия си полет над Ангкор Ват, да се преместим
към западната част на комплекса, да пресечем рова и да погледнем на север.

Ангкор Ват като мандала

Детайл от балюстрадата на
нагите, Ангкор Том
ДРАКОН 123
124 КАМБОДЖА

План на Ангкор

Ангкор Ват

Под нас, на по-малко от 2 километра право напред, но минаваща през ця­

лото ни полезрение, защото е дълга почти 5 километра, се намира южната
страна на друг огромен ров. Вътре в него има квадратен остров, на който се
издига 12-метрова оградна стена, също квадратна, с дължина на всяка от сте­
ните 4 километра и обща обиколка 16 километра. В нея има пет порти, до кои­
то се стига по пет алеи. По краищата на алеите са подредени редици мощни
каменни фигури, дърпащи тялото на огромна змия нага - митична качулата
кобра, изработена също от камък.
Макар и много по-мащабна от Ангкор Ват, дали тази разделена от вода и
камък оградена площ също е била замислена като мандала, целяща пробуж­
дането на „мандали в съзнанието“?
Името на комплекса е Ангкор Том, което означава Ангкор „Големият“
(докато Ангкор Ват означава Ангкор „Храмът“). В него се намират три хра­
ма, забележителни сами по себе си - Фимеанакас, Бафуон и Байон, върху
които ще се спрем по-подробно в следващите глави. Всяка една от тези струк­
тури има формата на пирамида, като Фимеанакас („Небесният дворец“)24 се
намира северозападно от центъра на ограденото пространство, а Бафуон
(„Кулата от бронз“)2’ - на 200 метра южно от центъра. Третият храм - Байон,
„Бащата на янтра“26 - е разположен с научна прецизност в точния геометри­
чен център на Ангкор Том.
Странен, поразителен, огромен и сюрреалистичен, Байон е увенчан със
същинска гора от кули, които почти скриват формата му на стъпаловидна пи­
рамида. Името му обаче разкрива много неща, тъй като „янтра“ е особена по
форма мандала, която „осигурява много развит фокус за медитация“2’. Ето за­
що, както е и в случая с Ангкор Ват, и тук има съгласие, че най-малко една от
функциите на Байон и околностите му, колкото и странно и невъобразимо да
изглежда на пръв поглед, е да служи като символичен план на вселената, в
който посветените да могат да подготвят духовете си с някаква форма на езо-
терично или „космическо“ познание.
НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
Намиращият се в сърцето на
Връзката Дракон-Ангкор Ангкор Том Байон е бил
замислен от строителите си
Нека сега се издигнем във въображението си още по-високо в атмосферата
като символичен план
над свещената територия, така че да можем да обгърнем цялата й площ от на вселената. Върху него има
почти 300 квадратни километра. Големият правоъгълник на Ангкор Ват и че­ 54 кули, всяка от които с по
тири пъти по-големият квадрат на Ангкор Том се намират в западната страна 4 гигантски лица - общо 216.
126 КАМБОДЖА

Ангкор от въздуха
на района под нас. В една ивица, продължаваща 25 километра на изток и 15
километра на север, заобиколени от джунглата, но все пак едва видими от на­
шата позиция, можем да различим руините на много други храмове, построе­
ни от същите богове-царе на кхмерите, които издигнали и най-големите мо­
нументи. Малки или големи, тези храмове неизменно повтарят в собствените
си планове геометричните принципи на класическата мандала или янтра.
Дали паметниците не са свързани по някакъв начин? Възможно ли е дори
цялата група да е била замислена като мандала сама по себе си? Мандала с
огромни размери, копираща някакъв голям детайл от космоса?
В един от запазените тържествени надписи на кхмерския цар Джаяварман
VII, създателят на Ангкор Том и Байон през XII в., се появява една загадъч­
на фраза. Надписът се намира върху открита в царския дворец стела2" и в не­
го се заявява без никакви встъпления, контекст или обяснение, че „Страната
Камбу“ (Камбоджа) е „подобна на небето“2’.
За всеки запознат с египетския дуализъм небе-земя това любопитно и сил­
но изявление от цар-бог ще повдигне резонния въпрос - възможно ли е да се
има предвид практиката да се строят архитектурни „мащабни модели“ или
„копия“ на земята на определени звезди или съзвездия в небето?
През 1996 г. 25-годишният докторант по философия Джон Григсби, който
работеше с нас по съставянето на базата данни от факти за Ангкор, направи
блестящо и оригинално откритие. Както трите пирамиди от Гиза в Египет
имитират звездите от пояса на южното съзвездие Орион, така основните па­
метници в Ангкор съответстват на извиващото се тяло на северното съзвез­
дие Дракон.“
 ДРАКОН 127

В съществуването на тази корелация не може да има съмнение - съответ­

ствията между основните звезди на Дракон и най-малко петнадесет от основ­
ните пирамиди-храмове от Ангкор са прекадено близки, за да бъдат наречени
нещо друго (вж. плана). Освен това тези съответствия се простират и върху
множество съседни съзвездия в същия район на небето. Следователно един­
ственият повод за съмнение е дали такива сложни и подробни сходства са се
получили по чисто стечение на обстоятелствата, или са преднамерено търсе­
ни. Но, както отбелязва Григсби:

„Ако това е случайност, то тя е наистина изумителна. При наслагването на

плановете и ориентирането им на север звездите на Дракон не само сякаш
надвисват над храмовете в Ангкор. Разстоянията между звездите, предста­
вени от разстоянията между паметниците, са приблизително точни и ста­
ват съвсем точни, ако се вземе предвид, че са резултат от един много тру­
ден процес, постигнат без използването на детайлни фотографии на съ-

Корелацията Ангкор-Дракон
12S КАМБОДЖА

звездието, а с ръчно изработени карти. Нормално е човек да направи

грешка при нанасянето на съзвездието на карта, както и при прехвърляне­
то на картата върху един труден терен с площ стотици квадратни километ­
ра без наличието на метод за проверка от въздуха.
Като се има предвид всичко това, изглежда още по-вероятно звездите на
Дракон наистина да са послужили за модел на Ангкор. Всъщност изглеж­
да, че са изобразени не само звездите на Дракон, но и намиращите се в съ­
седство Алкаид и Кохаб, които в небето образуват права линия с Тубан
(което става „случайно“ и на земята), както и на звездата Денеб в Лебед,
която намира своето съответствие в лицето на храма в Западен Мебон.
Освен това храмовете са били строени в един период от около 250 години
и съществуват данни, че са били използвани отново стари места, какъвто
е случаят с Байон, Бафуон и Фимеанакас. Ето защо е възможно местопо­
ложението на храмовете да е било определено още в зората на това начи­
нание.“3'

Но кога е била тази зора?

В търсене на отговор на този въпрос ни бе съдено да се натъкнем на една
необичайна загадка.

1150 г.

Започнахме с най-общата корелация Дракон-Ангкор на Григсби и с помощта

на Skyglobe 3,6 - същата компютърна програма, която ни разкри астрономи­
ческият „образец“ на трите пирамиди и Сфинкса в Гиза. Основното предим­
ство на програмата е способността й да изчислява ефектите на прецесията
върху положението на звездите и да генерира точни симулации, даващи въз­
можност на изследователите да наблюдават небето такова, каквото би из­
глеждало в която и да било точка от земната повърхност и в която и да било
епоха, с точност до месец, ден, час и минута.
Григсби не беше взел предвид датата, в която би могла да се появи него­
вата корелация - той просто отбелязва, че тя е обща и очевидна през всички
епохи. На нас обаче ни изглеждаше, че ако съответствието е важно, то би
трябвало да се поддава на по-точно датиране. Предположихме, че ако разпо­
ложението на храмовете на земята наистина е резултат на преднамерен план
да се „копират“ звездите на Дракон, то прецесионните изчисления биха мог­
ли да ни помогнат да открием кое точно небе копират храмовете - или с дру­
ги думи небето на коя именно епоха.
Няма абсолютно никакво съмнение, че според археологическите сведения
и надписите храмовете в Ангкор са били построени от добре известни кхмер-
ски владетели, повечето от които са управлявали през четирите века между
802 и 1220 г. Затова предположихме, че ако корелацията не е случайна, а
преднамерена, тя би трябвало да се основава на небето през тези четири века
- прецесионните промени за такъв кратък период са почти незабележими и
затова може да се приеме, че небето е било едно и също от началото до края
на периода.
Избрахме си датата 1150 г. като начало на търсенето на точното съответ­
ствие между фигурите, очертани от храмовете в Ангкор на земята и звездите от
съзвездието Дракон в небето. Това е годината на смъртта на Суряварман II -
„Закриляния от слънцето“, кхмерският цар-бог, построил Ангкор Ват като
Слънцето, изгряващо над свой заупокоен храм.32 И тъй като Ангкор Ват несъмнено е най-голямата и
централната кула на Ангкор най-сложна постройка в целия Ангкор, на практика „главният храм“, реших-
Ват в деня на пролетното ме да обърнем специално внимание на неговата твърда и безкомпромисна
равноденствие
ориентация изток-запад, която се отбелязва като „равноденствена“ (в същия
смисъл, в който е „равноденствен“ и Сфинксът-т.е., ориентиран към и по ня­
какъв начин обявяващ точната посока на изгрева и залеза в деня на пролетно­
то равноденствие). Преднамереното изместване на оста на Ангкор Ват с 0,75
градуса южно от изток и северно от запад е част от тази схема, взаимодей­
стващо с общия план на храма, за да даде на наблюдателите „тридневно пре­
дупреждение“ за настъпващото равноденствие. Този ефект е добре описан в
списание „Сайънс“:

„В деня на пролетното равноденствие наблюдателят, намиращ се на юж­

ния край на първата част на алеята (непосредствено пред западната пор­
та), може да види Слънцето да изгрява точно над централната кула на Анг­
кор Ват. Три дни по-късно Слънцето ще изгрява точно над централната
кула, гледано от центъра на алеята, непосредствено пред западната пор­
та... Това прецизно наблюдаване на Слънцето по време на пролетното
равноденствие е изключително важно.“33

Този анализ ни беше познат и затова решихме, че подходящото време за гле­

дане на небето над Ангкор би трябвало да е по изгрев слънце в деня на про­
летното равноденствие на 1150 г. Смятахме, че подобно упражнение може да
се окаже добър тест за „корелацията Дракон-Ангкор“. Ако тя се прояви в не­
бето точно в този особено важен момент, щяхме да разполагаме с допълни-
130 КАМБОДЖА

телни доказателства в полза на тезата на Григсби, че има „прекадено много

съвпадения във факта, че толкова много от особеностите на Ангкор имат
своето съответствие в Дракон“34. От друга страна, ако корелацията липсваше,
то щеше да изглежда малко съмнително храмовете да са били разположени
един спрямо друг съобразно предварителен план.
Дракон е северно полярно съзвездие, намиращо се в по-високите ширини.
Поради това не се отклонява много на изток и на запад, а сякаш бавно се вър­
ти около северния полюс. От това следва, а и би трябвало да е очевидно, че
за да гледа към Дракон, наблюдателят трябва да е обърнат на север. Следва
ВЛЯВО: „Неправилна корелсция
също, че ако храмовете в Ангкор наистина са били замислени да „копират“
неправилно време". Изглед към
Дракон на земята, те би трябвало също да се гледат от юг на север. В идеал­ север от Ангкор по изгрев
ния случай корелацията би трябвало да се докаже в момент, в който разполо­ слънце в деня на пролетното
женият южно от Ангкор Ват наблюдател погледне на север и „види“ (във равноденствие на 1150 г.
въображението си, разбира се) на зазоряване огромните геометрични дворо­ Съзвездието Дракон е в горна
ве и храмове на земята, а непосредствено над тях в северното небе - съзвез­ кулминация и се вижда ясно, но
дието Дракон, простряло се през меридиана. Естествено подобна силна „ви­ е обърнато неправилно.
зуализирана представа“ би могло да стане по-ярка благодарение на увере­
ността на опитните астрономи за точното разположение на всички звезди на
небето, независимо дали тези звезди се виждат или не, независимо дали по
ВДЯСНО: „Правилна корелация,
пладне или в полунощ, при изгрев или при залез слънце. С други думи, макар неправилно време ", Изглед към
звездите в небето да са „погълнати“ от светлината на изгряващото Слънце север от Ангкор в деня на
най-малкото половин час преди изгрева, ние сме готови да приемем, че посве­ пролетното равноденствие на
тените астрономи, притежаващи познанията, проявени в ориентирането на 1150 г. Съзвездието Дракон е в
Ангкор Ват. би трябвало да са в състояние да изчислят точното положение на долна кулминация и е обърнато
Дракон в небето в момента на изгрева със същата лекота, с която го правят и правилно, но не се вижда, тъй
съвременните им колеги. като е под хоризонта.
 ДРАКОН 131

Skyglobe ни върна в 1150 г., в деня на пролетното равноденствие и в 6:23

часа сутринта, когато слънчевият диск се разполовява от хоризонта точно на
изток. Там, прострян през меридиана в точката на пътешествието си, извест­
на на астрономите като „горна кулминация“”, се виждаше Дракон - но далеч
не по начина, но който се надявахме. Сравнен с огромната фигура на земята,
получена от храмовете в Ангкор, съзвездието изглеждаше подигравателно
обърнато „наопаки“ (вж. чертежите) - т.е., обърнато на 180 градуса.
Пуснахме Skyglobe да завърти небето за пълни 24 часа, търсейки времето,
когато Дракон ще се окаже обърнат „по същия начин“ като храмовете. Този
момент настъпи точно 12 часа по-късно - в 18:23 часа, в момента на „долна­
та кулминация“ на съзвездието.36
Обезкуражаващото обаче бе, че корелация отново не съществуваше. Ма­
кар този път да се намираше в „правилна“ конфигурация, привечер Дракон бе
погребан дълбоко под хоризонта - напълно извън арената небе-земя.
Все пак искахме да дадем още един шанс на корелацията. Преминахме
през цялата 1150 г., след което и през целия период от IX до XIII в. с надеж­
дата да открием момент, в който Дракон се е намирал над хоризонта в момен­
та на долната кулминация.
В известен смисъл бяхме едва ли не изненадани, че такъв момент не съ­
ществува. И все пак причината бе проста - през XII в. съзвездието се нами­
раше прекадено ниско над хоризонта, поради което долните кулминации ви­
наги се случваха под хоризонта.

10 500 г. ПР. Хр.

С други думи през периода, през който са били построени храмовете в Анг­
кор, не е имало нито един случай - и то не само през пролетното равноден­
ствие, - в който целият Дракон да се е намирал над хоризонта в момента на
долна кулминация.
Първият ни подтик бе да приемем това като доказателство, че корелацията
е по всяка вероятност съвсем случайна. Все пак съвпадение или не, за нас бе
трудно да пренебрегнем факта, че храмовете наистина сякаш копираха по един
упорит, последователен и доста точен начин основните звезди на Дракон в мо­
мента на долната му кулминация. Факт е също, че всички тези звезди се вижда­
ха в небето над Ангкор - при това наистина върху меридиана - по изгрев слън­
це в деня на пролетното равноденствие през 1150 г. Проблемът обаче бе, че то­
гава те се намираха в горна кулминация и следователно - „обърнати наопаки“.
Колко сериозен бе този проблем? И дали той наистина подкрепя тезата, че
корелацията е случайна? Нима по един свой начин не е необичайно, че всич­
ки звезди и съответните им храмове са налични, но че небесният „образец“
изглежда завъртян точно на 180 градуса спрямо „модела“ на земята?
Прецесията е явление, което „върти небето“ много бавно през своя
продължаващ 25 920 години цикъл и същевременно също така бавно проме­
ня височината, на която звездите пресичат меридиана. Възможно ли бе ком­
пютърът да открие епоха, когато съзвездието Дракон се намира по-високо и
съответно да се е виждал над (вместо под) северния хоризонт по начин, кой­
то да съответства на разположението на храмовете?
Припомнихме си Гиза. Там корелациите небе-земя бяха несъвършени
през 2500 г. пр. Хр., когато би трябвало да са били построени пирамидите и
132 КАМБОДЖА

Сфинксът. Компютърните модели обаче показваха, че те са били идеално

ориентирани спрямо изгрева в деня на пролетното равноденствие през 10 500
г. пр. Хр." Припомнихме си също начина, по който пирамидите и Сфинксът
като че ли нарочно са били проектирани като мандали на съзнанието, които
да насърчат съзерцанието и разбирането на бавните промени в небето, при­
чинени от дългия цикъл на прецесията. Припомнихме си, че този цикъл се
движи със скорост един градус на всеки 72 години. Припомнихме си и че Анг­
кор се намира на 72 градуса източно от Гиза, където се намират пирамидите
и Сфинксът.
Макар да няма абсолютно никакви археологически данни за каквото и да
било строителство в Ангкор през 10 500 г. пр. Хр. (нито пък за каквито и да
било следи от хора), се почувствахме едва ли не принудени да проверим как
е изглеждало небето през онази далечна епоха. И тъй като изгревът в деня на
пролетното равноденствие през 10 500 г. пр. Хр. бе моментът, когато в Гиза
целият план небе-земя „пасваше“ идеално с Орион на меридиана, настроихме
програмата да покаже небето на Ангкор в същия момент и през същата година.
Както си знаехме, Орион се намираше точно на юг на меридиана, почти
както бе и в Гиза (единствената разлика бе в промяната на перспективата по-

„ Правилна корелация, правилно

време “. Изглед към север от
Ангкор в деня на пролетното
равноденствие на 10 500 г. пр.
Хр. Съзвездието Дракон е в
долна кулминация, обърнато е
правилно и се вижда ясно над
хоризонта.

Разположение на съзвездията
в четирите основни посоки
на света и техните небесни
аналози в момента на изгрева
в деня на пролетното
равноденствие
на 10 500 г. пр. Хр.
ДРАКОН 133
ради по-ниската географска ширина на Ангкор - 13°26' с.ш. срещу 30°3' с.ш.
за Гиза).
Както си знаехме. Лъв се намираше точно на изток над изгряващото
Слънце, почти както в Гиза. Отново единствената разлика бе в лекия наклон
на съзвездието поради разликата в ширината.
Наредихме на програмата да погледне на север, но тъй като никога не бях­
ме обръщали особено внимание на северния участък на небето при египет­
ските корелации, не очаквахме да открием каквото и да било. Затова и бяхме
изумени, когато забелязахме, че точно в момента на изгрева в деня на пролет­
ното равноденствие на 10 500 г. пр. Хр. съзвездието Дракон лежеше точно
на север в средата на небето, простряло се през меридиана доста над хори­
зонта и точно по начина, повторен на земята от основните храмове в Ангкор.
Следователно подобно на Гиза тук също имаме реално съответствие меж­
ду небе и земя, изобразяващо реален момент в прецесионния цикъл. И точно
както и в Гиза, тази корелация „пасваше“ идеално в една много далечна дата.
Забележително е, че и на двете места се появява една и съща дата, всъщност
един и същ момент. Заслужава си също да се отбележи, че храмовете в Анг­
кор не са модел на което и да било съзвездие, нито пък повтарят едното от
двете съзвездия от Гиза - а именно Орион и Лъв, които бележат южната и из­
точната посока в небето в деня на пролетното равноденствие на 10 500 г. пр.
Хр. Вместо това те са модел на извиващото се, подобно на змия съзвездие
Дракон, което в същия момент е отбелязвало северната посока.
В Гиза имаме „храмове на Орион“ под формата на големите пирамиди, из­
глеждащи като съзвездието Орион през 10 500 г. пр. Хр., а също и „храмове
на Лъв“ във формата на Сфинкса и прилежащите му сгради, приличащи на
съзвездието Лъв през 10 500 г. пр. Хр. Ако съществува някаква скрита връз­
ка между Гиза и Ангкор, то нима няма да е съвсем уместно Ангкор да продъл­
жи скрития „чертеж“ с екстравагантно представяне на земята, на площ някол­
костотин квадратни километра, на съзвездието Дракон - „Старата змия“38, по
начина, по който е изглеждала през 10 500 г. пр. Хр.?
 8 ГЛАВА

Разбиване
на Млечното море

ЗАПАДНИЯТ ВХОД на Ангкор Ват е потънал в сенки преди зазоряване, ко­

гато Слънцето все още е невидимо на изток под огромната маса на храма. До­
ри на тази слаба светлина е невъзможно да се пропусне господстващото при­
съствие на змиите нага, оформящи със своите каменни тела и изправени ка­
чулати глави вълнообразните балюстради на алеята. Този мотив на кобрата в
различни форми се повтаря често, едва ли не безкрайно, поради което един
водещ авторитет стигна до заключението, че Ангкор Ват „бил изцяло посве­
тен на култа към змията. Всеки ъгъл на всеки покрив е украсен със седмогла-
ва змия“1. Както ще видим, тази „обсебеност от нагите“2 е изразена по един
драматичен начин и в балюстрадите на Ангкор Том, както и в множеството
храмове, очертаващи извиващия се контур на север и изток.
В будистките писания четем, че Такасака, един от прочутите царе на змии­
те нага, можел подобно на дракон да „причини разруха с огнения дъх на ноз­
дрите си“3. Това в никакъв случай не е единственият древен текст, в който
чертите на змии и дракони като че ли се припокриват - объркване, което сти­ НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
га дори в небето и по-точно до съзвездието Дракон. Гръцкото му име е оче­ Статуя на Буда, седящ върху
видно, но през вековете и в почти всички култури то е било разбирано и като пръстените на змия-нага,
един вид космическа змия - „Питон“ или „Змей“ в някои древни астрономи­ горна галерия Ангкор Ват.
чески таблици, или „Старата змия“ в говоримия език - змията, отмъкната от Според представеното тук
Минерва от гигантите и запратена на небето, „поглъщащата човек змия“ на предание Буда бил скрит
персите и т.н.4 от продължаващата
цяла седмица дъждовна буря
Друг въпрос, който едва ли трябва да се пренебрегва, е, че съзвездието от царя на нагите Мукалинда,
Дракон наистина прилича на изправена кобра с разтворена качулка. който „обвил тялото
Ето защо, като цяло не е трудно да разберем как изправената нага с раз­ на Благословения седем пъти
творена качулка може да е била приета в храмовете в Ангкор като подходя­ и разперил огромната си
що изображение на Дракон. Освен това изглежда някак „правилно“ и подхо­ качулка над главата му...
дящо всички тези разточително и чудовищно украсени със змийски изобра­ След като изминали седем дни
и Мукалинда разбрал,
жения храмове да са разположени на земята във формата на една огромна, на­
че бурята е отминала и
вита на серпентини нага.
студът си е отишъл, той
развил пръстените си от
Древната змия тялото на Благословения. И
като приел образа на млад
В индийската митология нагите са свръхестествени същества, царе-кобри, мъж, се явил пред
които владеят земята, но се причисляват към боговете.5 Изобразявани обик- Благословения... “.
136 КАМБОДЖА

Този релеф от външната

оградна стена на храма
Та Пром в Ангкор изобразява
Гаруда. митичният човек-
птица на индийците, сграбчил
две змии-наги. Според мита
Гаруда е смъртен враг на
всички змии. С крайници на
човек и глава, криле, нокти и
клюн на птица, Гаруда е
подобен на египетския човек-
сокол Хор. Освен това Гаруда
се идентифицира с феникса и
съзвездието Водолей
(еж. с. 320—321).

новено като прекрасни змии с пет или седем глави (макар че понякога броят
им може да е по-малък или по-голям), те могат да променят формата си и по
желание да изглеждат като нормални хора или като странни и чудати хибри­
ди - човек от кръста нагоре и змия надолу.6
Първото споменаване на нагите се открива в най-древния запазен сборник
свещени текстове на Индия - Ригведа7. По-нататък те се появяват непрекъс­
нато в класически творби като „Рамаяна“, „Махабхарата“ и пураните. Наги­
те са изключително често срещан образ и в будистката литература?
Тъй като древността на много от тези текстове не е ясна и е предмет на се­
риозни дебати, не е задължително да споделяме приетото с консенсус стано-
 РАЗБИВАНЕ ПА МЛЕЧНОТО МОРЕ 137

внще на западните учени, че Ригведа трябва да се отнесе най-рано към 1500

г. пр. Хр.’ Водещи индийски учени, сред които и Локаманя Бал Гангадхар Ти-
лак, занимаващият се с история па религията Гсорг Фойерщайн, специалистът
но санскрнт Субаш Как и ведическнят учител Дейвид Фроули, категорично се
разграничават от ортодоксалното мнение и предполагат, че датата на съста­
вянето на сборника е много по-древна10:

„Ведите... са може би най-добрият източник за древните духовни учения

на човечеството. Те съдържат неподвластна на времето мъдрост, мантри-
чески код, в който мъдростта на расата ни се предава от световна епоха на
световна епоха - можем единствено да предполагаме колко хилядолетия
наред. Ведическите хора вероятно са обитавали Индия през 6000 г. пр. Хр.
или по-рано... Самата Ригведа е обърната назад към още по-ранни епохи
и отразява познанието за огромни космически цикли.“"

По съшия начин, макар ортодоксалните западни учени да смятат, че „Рамая-

на“ е била съставена някъде около 300 г. пр. Хр.12, в индийските традиции (на­
ричащи „Рамаяна“ „Адиквая“ или „Изначалната поема“) се твърди, че тя
описва събития отпреди 870 000 години, че първоначално е била съставена
„малко след тях“ и че по-късните й версии не са нищо друго, освен най-обик­
новени копия.13
От всичко това става ясно, че магическите наги се появяват от един доста
несигурен контекст. Способни на огромни добрини и същевременно на неи­
моверно зло, техният характер е непредсказуем като природните стихии. Те
прескачат от измерение в измерение, пресичат владенията на небе и земя,
време и пространство, преминават от един свят в друг и макар да си взаимо­
действат (понякога дори встъпват в брак) с материалния свят на земята и хо­
рата, никога няма каквото и да било съмнение, че истинската им същност е на
небесни и космически сили.

Сеша
Първият и най-велик от нагите е седмоглавият Сеша („Продължение“ или
„Останалият“), наричан също Ананта („Безкрайност“).14 От древноиндийски-
те текстове научаваме, че на неговите пръстени, потопени дълбоко в океана
на безграничното нищо, съществувало преди формирането на сегашната все­
лена, лежал всеобемащият Вишну („божественият, който съществува сам по
себе си“15) и сънувал предстоящото си сътворение. Тази „дрямка“, следваща
периода на летаргия, трябва да се разбира като състояние:

„В което жизнената сила на бога узрява бавно, за да се развие отново в дру­

га вселена. Тези редувания на покой и активност, макар и продължаващи
милиони и милиарди столетия, са регулярни и сигурни като органичен
ритъм - в Индия за тях се мисли като за вдишвания и издишвания на бога.“16
Подобно на Атум, излизащ триумфално от водите на Нун и сътворяващ от
нищото Изначалния хълм, камъка Бенбен и Феникса, всеобемащият бог в ин­
дийската митология сътворява вселената чрез силата на собствената си воля,
като се „появява с неустоима съзидателна сила, разпръскваща мрака“17. От­
ново като Атум богът излива семето си в космическите води. В египетската
традиция семето му се втвърдява като Бенбен - блестящ, отразяващ светли-
US КАМБОДЖА

ната пирамидион от камък или желязо, а може би дори и железен метеорит",

за който се смята, че е паднал от небето. В индийските писания пък четем как
богът:

„В желанието си да създаде твари от всякакъв вид от собственото си тяло,

отначало създал водите и пуснал семето си в тях. Това семе се превърна­
ло в златно яйце, блестящо като слънцето. В него се родил самият той ка­
то създател на целия свят.“1’

Може би е съвпадение, че древноегипетската дума за метеоритно желязо -

bja, „божествен метал“ или буквално „метал от небето“2" - е почти идентич­
на със санскритската дума за семе - bija?' Желязото bja се е използвало в
древните египетски ритуали, целящи посветените да се сдобият с „милиони
години живот“ чрез „освобождаване на душата сред звездите“22. Това осво­
бождаване „от винаги ужасния и непрекъснато променящ се цикъл от ражда­
ния и смърт, на който са подложени сътворените същества“22, е и върховната
цел на всички религиозни ритуали, медитации и писания в Древна Индия.
Всеобемащият, „Съществуващ сам по себе си“ бог на Индия е Вишну и
същевременно нещо повече от Вишну. Природата му е сложна. Според Пада-
ма Пура на:

„В началото на сътворението великият Вишну в желанието си да създаде

целия свят, станал тройнствен - Създател, Пазител и Унищожител. За да
създаде този свят, Върховният дух създал себе си от дясната страна на тя­
лото си като Брахма; след това, за да предпази света, създал от лявата си
страна Вишну; а за да унищожи света, създал от средата на тялото си веч­
ния Шива. Някои почитат Брахма, други Вишну, а трети - Шива, но Виш­
ну, един и същевременно тройнствен, създава, предпазва и унищожава.
Ето защо благочестивият не прави разлика между тримата.“24

Шива, третият в индуистката троица, има специален атрибут -линга. Изсечен

от камък, той представлява фалически символ, който понякога приема форма­
та на пенис, понякога е коничен, а понякога - изправен стълб.25 Щом „Шива-
линга“ се свърже с блестящото „златно яйце“ на Вишну, образувало се от бо­
жественото му семе (и освен това смятано за „паднало от небето“26), едва ли
бихме могли да пропуснем сравнението с Ину - мегалитния „стълб“ в Хелио-
полис, на чийто връх е поставен Бенбен с формата на пирамида и със соб­
ственото си значение на „семе“, „пораждане“ и обновление.22
Според Текстовете от пирамидите станалото в Хелиополис било началото
на нов цикъл, на нова епоха, на нов епизод от сътворението. Същото нещо
следва от появата от „мрака“ на Вишну/Брахма/Шива - събуждането на все-
обемащия бог, довело до създаването на нашата вселена.
В индийските писания четем: „Тази вселена е съществувала във формата
на Мрак, неосезаема, лишена от характерни черти, недостижима от разума,
непознаваема...“21* В този мрак, потопен във водите на континуума простран­
ство-време, „Върховният бог спеше в скута на змията“2’.
Защо тази змия се нарича „Сеша“, което означава „Останалия“? Според
френския ориенталист Ален Даниелу:
 РАЗБИВАНЕ НА МЛЕЧНОТО МОРЕ 139

„Когато творението се оттегли, то не може да престане да съществува на­

пълно. Трябва да остане нещо - в неуловима форма, като зародиш на всич­
ко, което е било и ще бъде, така че светът да може да се породи отново.
Именно тази останка от унищожените вселени е въплътена в змията, но­
сеща се из безбрежния океан и служеща за ложе на спящия Вишну.“30

Според Даниелу Сеша представлява циклите.31 И наистина във Вишну Пура-

на четем, че когато Сеша се прозине, „земята трепери заедно с всичките й
океани и гори... В края на всеки космически период той бълва ослепителния
огън на унищожението, който поглъща всичко съществуващо“32.
Така се получава, че змиите нага, които виждаме навсякъде около себе си
в Ангкор, са свързани с раждането и смъртта на световните епохи и с вечно­
то прераждане на времето.

Детайл от балюстрадата
с нагите. Ангкор Том
140 КАМБОДЖА

Будистки монаси, разхождащи

се бавно в южното крило
на източната страна
на галерията на Ангкор Ват
и изучаващи релефите,
изобразяващи „разбиването
на Млечния океан Релефите,
скулптурите, архитектурата
и ориентациите в Ангкор
сякаш са проектирани да
стимулират отражението
и търсенето. Храмът е велик
учител и намира множество
различни начини да предаде
езотеричнопю познание, което
според строителите му
можело да доведе до духовна
трансформация.

Васуки
ОСНОВНАТА ГАЛЕРИЯ на Ангкор Ват продължава около цялото първо ни­
во на храма. Тя е широка 2,5 метра и има поддържан от изящни колони стъ­
паловиден покрив, който спира и без това оскъдната външна светлина. Север­
ната и южната стени са с дължина по 202,14 метра”, а източната и западната
-по 187 метра.” Те са украсени с барелефи, заемащи осем панела с височина
2 метра, четири от които са с дължина 49 метра, а останалите четири - почти
100 метра, което прави общо около 1200 квадратни метра скулптурни изобра­
жения.35
В южното крило на източната страна на галерията има дълъг 49 метра па­
нел, показващ в детайли една прочута сцена от индуистката митология, в коя-
 РАЗВИВАНЕ ПА МЛЕЧНОТО МОРЕ 141

Южният край иа галерията -

гигантски демон тегли
с всички сили тялото
на петглавия цар на нагите
Васуки.

то змията нага играе централна роля. Сцената е известна като „разбиването

на Млечния океан“, а самата змия е петглавият цар на нагите Васуки.
Влязохме в галерията от южната страна и усетихме внезапното, характер­
но за манастирите затишие. Гледана на север, галерията сякаш продължава­
ше безкрайно с редуващите се петна прохладни тъмни сенки и топла ярка
слънчева светлина. Във въздуха лениво се носеха прашинки.
Сцената върху барелефа е прекадено голяма, за да може да се обхване с
един поглед. Налага се да вървим покрай нея и да я разглеждаме част по част.
Историята започва в южния край на галерията с петте вдигнати глави на
огромна кобра - царя на нагите Васуки, сграбчен здраво от могъщите ръце на
високопоставен асура или демон. Титаничният по размери асура е стъпил
здраво на земята, пренесъл е цялата си тежест назад и с всички сили дърпа
Васуки за главата. Помагат му други двама огромни асури и още 89 по-ниско-
поставени и по-дребни, подредени пред него по дължината на Васуки, подоб­
но на участници в теглене на въже.
В центъра на панела тялото на Васуки се увива около огромен протубе-
ранс със заоблен връх, изобразяващ планината Мандера, един от ключовите
елементи в индийската свещена география. Според тази система от идеи, коя­
то трябва да се разбира символично, а не буквално, вселената се състои от:

„Седем континента острови, заобиколени от седем морета. Джамбу-двипа

(светът) е най-вътрешният от тях. В центъра на този континент се намира
златната планина Меру, издигаща се на 84 000 левги* над земята... Меру
се подпира от други четири планини, всяка с височина 10 000 левги. Една
от тях е Мандера.“31

Фигурата на Вишну е увиснала във въздуха до планината Мандера. Богът е

сграбчил тялото на Васуки с две от четирите си ръце и сякаш управлява или
насочва движението му. Под него основата на планината лежи върху черуп-

1 сухоземна левга = 4,83 километра. - Б. ред.

142 КАМБОДЖА

Вишну е увиснал във въздуха

до планината Мандера
и е сграбчил тялото на Васуки
Основата на планината лежи
върху черупката
на костенурката Курма,
която сама по себе си се явява
аватар на Вишну. Сравнете
изображението па Вишну
и многоглавата змия с подобни
древноегипетски изображения
от „Книга за това какво има
в Дуат " (вж. с. 147 и 84).
Обърнете също внимание и на
връзката с майте -
идентифицирането на
костенурката с Орион и със
свързания с прераждането
символизъм (с. 35—37).

ката на гигантската костенурка Курма, която сама по себе си се явява аватар,

или манифестация на Вишну. Върхът на планината се държи от дева, или по-
лубог, смятан също за манифестация на Вишну.”
Северно от Мандера виждаме другия отбор в космическата игра на дърпа­
не на въже, водена от трима богове с колосални размери, разположени симет­
рично по дължината на тялото на Васуки и подпомагани от 85 по-малки на
ръст деви. В северния край на сцената, сграбчена от третия бог (изобразен с
глава на маймуна), виждаме опашката на Васуки, която се извива в небето ка­ Богът маймуна Хануман
то камшик. начело на девите, сграбчил
Цялото това дърпане на Васуки в различни посоки е показано в централ­ опашката на Васуки
ната хоризонтална част на панела, разположена между два други пояса. Гор­
ният изобразява небесните светове и е изпълнен с танцуващи апсари — чув­
ствени небесни нимфи, имащи дарбата да летят или да се „издигат“, чиито
безкрайно разнообразни форми се появяват във всички храмове в Ангкор.
Долният ред, върху който като че ли е опряно тялото на Васуки, представля­
ва огромен океан, изпълнен с риби, крокодили и други водни създания. Всич­
ки те са показани с наситен реализъм като уловени от мощно течение, тегле­
що ги към основата на планината Мандера, която се върти първо в едната, пос­
ле в другата посока от противоположните сили на девите и асурите. В бли­
зост до планината морските създания са разхвърляни и накълцани на парче­
та от могъщия водовъртеж на космическата маслобойна върху гърба на ин-
карнацията на Вишну като костенурка.

Глътката безсмъртие
Всеки търсещ мъдрост поклонник, пристигащ в огромния център на Ангкор
през XI или XII в., е бил идеално запознат с митичното съдържание на тези
сцени. Историята може да се открие в „Рамаяна“, „Махабхарата“ и в няколко

Апсарите, танцуващи при
разбиването на Млечния океан
РАЗБИВАНЕ НА МЛЕЧНОТО МОРЕ ИЗ
пурани,- В нея се разказва как „в края на световната епоха боговете и демо­
ните се съюзили да разбият космическия океан, за да спечелят глътката без­
смъртие (amrila), скрита в дълбините му“”. За целта изтръгнали планината
Мандера (според някои текстове с помощта на Сеша”):
„Боговете отнесли планината Мандера до океана и я поставили върху гър­
ба на царя иа костенурките Курма. Около планината увили змията... Асу-
рите хванали главата й, а боговете - опашката. В резултат на дърпането
от устата на змията излезли изпарения, които се превърнали в буреносни
облаци и изсипали освежителни дъждове върху изтощените работници.
Надигнал се пламък и обвил планината...“41
Според текстовете Васуки пострадал най-много от тежкия труд и накрая из­
ригнал порои отрова, която „се изляла върху земята като огромна река, за­
плашваща да унищожи богове, демони, хора и животни. В страха си те при­
зовали Шива, дори Вишну се включил в молитвите им. Шива ги чул и изпил
отровата, за да спаси света от унищожаване“44.
Разбъркването продължило без прекъсване, докато накрая кипящата маса,
често наричана „Млечното море“ (или „Млечния океан“) образувала „масло,
подправено със смоли и сокове... най-сетне от океана се появила луната. След
това се издигнали апсарите, които станали нимфи в небето“43. Те били по­
следвани от съпругата или любовницата на Вишну Лакшми, от белия кон на
бога и от блестящата перла, която Вишну носи на гърдите си.44
„После се появил лечителят на боговете Дханвантари със златна чаша,
пълна догоре с амритак... Демоните моментално я грабнали, но преди да
изпият безценното й съдържание и да се сдобият с безсмъртие, се намесил
Вишну. Като приел образа на прекрасната Мохинн - чародейката на илю­
зията, той се приближил към тълпата демони. Те били тъй омагьосани от
вида на Мохинн, че с готовност й дали чашата. Тя незабавно дала нектара
на боговете, които го изпили и така си осигурили вечен живот.“46
КОСМОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Какво са искали да кажат строителите на Ангкор, когато са решили да изобра­
зят от камък този необичаен мит?
През по-голямата част от миналия век учените обръщали малко внимание
на подобни въпроси и го обяснявали като резултат на суеверие, както прави
и известният френски археолог Жорж Коде: „Лесно е да се разбере, че разби­
ването на морето с помощта на планина представлява магическа дейност, оси­
гуряваща на страната победи и богатство.“4’ Може би е така. Въпреки това
Коде е първият, който признава, че единствената възможна интерпретация на
„планините“ Мандера и Меру е космологична по естество, а също така, че:
„Ангкор Ват с неговата стена и ровове, с централното светилище, входо­
ве, пирамидални храмове, мостове и парапети с наги, както и е другите
сложни паметници като Неак Пеан или Байон, е всъщност представяне в
камък на митовете на индуистката космология. Целта на тази система е
била да възпроизведе па земята модел па целия или на част от небесния
144 КАМБОДЖА

свят, като по този начин осигури тясна хармония между двата свята, без
която човечеството не би могло да просперира.“4"

Коде показва как царете богове на кхмерите са виждали построените от тях

пирамиди и кули на храмовете съвсем конкретно и изключително като земни
копия на планината Меру: „Възприетата за тази светая светих [централния
храм] архитектурна форма е... иа планина във формата на пирамида... Поня­ Северен нанос на емшпиката

кога пирамидата е увенчана с кула в центъра и още четири по четирите краи­

ща, подобно на планината Меру, за която се смята, че има пет върха.“4’
Коде дори знае, че Удаядитяварман II, един от владетелите от XI в., е оста­
вил надпис върху стела до своята основна пирамида (т.нар. Бафуон), в който
се казва, че е създал паметника, „защото смята, че в центъра на вселената се
намира Меру и че съответно е подходящо Меру да бъде и в центъра на сто­
лицата му“”.
Изненадващото в случая е, че макар и да разпознава космологнчния харак­
тер на „планините“, нито Коде, нито който и да било друг археолог или ори-
енталист, занимаващ се с Ангкор, не си е направил труда да направи следва­
щата логична стъпка и да се запита дали разбиването иа океана с планината
Мандера не може също да се разбира като някакъв вид космологично дей­
ствие.

Небесната машина
Оказва се, че съществува подхождащ на сцената космологичен процес. Това
е прецесията - бавното циклично поклащане на земната ос, което неумолимо
променя позицията на всички звезди в небето и измества „господстващото“
съзвездие зад Слънцето в момента на изгрев в деня на пролетното равноден­
ствие. Според Джорджо де Сантилана и Херта фон Декенд в тяхното епохал­
но изследване „Мелницата на Хамлет“, именно този процес е в центъра на ця­
ло семейство митове, достигнали до нас от най-дълбока древност. Разбиване­
то на Млечния океан според тях е един от тези митове.’1
Огромният научен принос на „Мелницата на Хамлет“ са представените в
труда убедителни и неопровержими доказателства, според които много преди
предполагаемото начало на историята на човешката цивилизация в Шумер,
Египет, Китай, Индия и двете Америки, прецесията е била позната и за нея се
е говорело на точен технически език от хора, които задължително би трябва­
ло да са високоцивилизовани.” Основният образ, използван от тези все още
Положението на северния
неидентифицирани архаични астрономи, „превръща сияйния купол на небес­
небесен полюс определя
ната сфера в огромна и сложна машина. И тази машина се върти и върти без­
положението на четирите
крайно, подобно на колело на мелница, на водовъртеж, на хромел““. „маркера" на годината -
Мелницата, оста или разбиването не се е възприемала като „прав вертика­ съзвездията, на чийпю фон
лен стълб“’4. Вместо това символът го представя като ос, обхваната от два об­ изгрява Слънцето в четирите
ръча или „кръга“, пресичащи се на небесния северен полюс. Единият свързва основни точки на годината.
равноденствените точки на земната орбита (т.е., звездния фон, на който из­ Днес, когато полюсът е близо
до Малката мечка, маркерите
грява Слънцето на 21 март и 21 септември), а другият - точките на слънце-
са Риби (пролетно равно­
стоене, или положението на Слънцето спрямо звездите на 21 юни и 21 декем­
денствие), Стрелец (зимно
ври. Тъй като полярната ос се измества заради прецесията, заедно с нея се из­ слънцестоене), Дева (есенно
местват и обръчите на равноденствията и слънцестоенията, „огромните кръ­ равноденствие) и Близнаци
гове, които се преместват заедно с нея в небето“. Това е така, защото „рам- (лятно слънцестоене).
 РАЗБИВАНЕ ИЛ МЛЕЧНОТО МОРЕ 145

ката сс е възприемала като едно цяло с оста“”. Следователно образът обяс­

нява процеса на прецесията на равноденствията като част от вечния цикъл,
придвижващ сс бавно назад по еклинтиката (пътя на Слънцето) и също така
бавно завъртащ четирите съзвездия, приютяващи Слънцето в четирите клю­
чови момента па годината. По този начин оста и обръчите (или „опорите“,
„носителите на небето“ и т.н.) изразяват:

„Система от координати в небесната сфера, както и рамката на световна­

та епоха. Рамката всъщност определя една световна епоха. Тъй като по­
лярната ос и обръчите образуват невидимо цяло, рамката става негодна,
ако се измести някоя част. Когато това се случи, станалият вече ненужен
апарат трябва да се смени от нова Полярна звезда със съответните й об­
ръчи.“”

Сантилана и Фон Декенд твърдят, че в Ангкор Ват е изобразено именно това

разместване на небето - моментът на преминаване от един астрологичен свят
в друг. Случва се именно това.57 Именно с тази цел са се обединили асурите
и девите, за да теглят змията Васуки около стълба на планината Мандера и
да разбъркат Млечния океан. Оттук следва, че подобно на самите храмове, не
е задължително барелефът да се разбира само като „магическо действие“,
предназначено да осигури просперитета на държавата. Възможно е да има и
друга форма на мандала или янтра, други „мисловни инструменти“, предназ­
начени да насочат умовете на посветените към космическите тайни - в слу­
чая към тайната на прецесията.
Но защо подобно насочване е било смятано за желателно?
Може би защото „разбиването на Млечното море“, което е алегория за
прецесията (ако Сантилана и Фон Декенд са прави), се е смятало за свързано
по някакъв начин с търсенето на вечния живот? В края на краищата според
преданието най-скъпоценният плод от това разбиване е бил нектарът на без­
Слънцето и згря па п Лъв
смъртието.
Така си припомняме древноегипетската идея, че чрез „овладяването“ на
небето или „изкачването“ в небето (т.е., чрез получаване на пълно проникно­
вение относно тайните му) и чрез познаването па прецесията (знанието „как
да се отиде до всяко небе“), посветеният може да сс надява да подготви душа­
та си за безсмъртие. Може би сред неизброимите поклонници, стигнали до
Ангкор през вековете, е имало и неколцина, които са преследвали същата цел
и са следвали същия „път“ на съвършенство и познание?

ЕГИПETCКИ ОТР АЖЕНИЯ

Промяната в положението на
северния небесен полюс спрямо
северния полюс на еклипти-
капш поради прецесията
измества съзвездията, в които
изгрява Слънцето в деня на
пролетното равноденствие.
Чертежът долу показва
положението на полюса по
отношение на Дракон във всяка
една от тези епохи.
Асурите и девите от Ангкор имат свои съответствия в Египет в лицето па бо­
говете „съперници“ Хор и Сет, които след убийството на Озирис воювали 80
години, след което снегът навлязъл в нова епоха. Макар най-често да са пред­
ставяни като заклети противници като асурите и девите, на някои древноеги-
петски релефи можем да видим Хор и Сет да си сътрудничат, дърпайки краи­
щата на дълго въже, омотано около огромен свредел, като по този начин го
завъртат.”
Посланието в гази сцена е в абсолютно всяко едно отношение идентично
с разбиването на Млечния океан, извършвано също чрез необичайното обеди­
няване на противоположни сили. Посланието би могло да гласи, че вселената
146 КАМБОДЖА

изисква съществуването на противоположности, че всяко нешо трябва да има

своята равностойна противоположност и че новите реалности могат да се ро­

дят единствено чрез съзидателното взаимодействие между тези опоненти.
На други релефи виждаме Хор и Сет обединени в едно тяло с две глави”,
но по-важна е една интригуваща сцена в Пети раздел на ..Книга за това какво
има в Дуат“, съдържаща голяма част от символните елементи, които срещаме
в разбиването на Млечния океан.**
Дуат се състои обшо от девет „раздела“, всеки от които поставя на изгпгта-
ние душата по пътя й в отвъдния свят. Голяма част от тези изпитания се изо­
бразени като заплашително надигнати се кобри и огнедишаши змии, често с
много глави като нагите, а понякога подозригелно доукрасени с пера и криле.
В Четвъртия и Петия раздел душата се описва като „скрит странник, ми­
наващ по свята земя, чиито тайни са скрити“*’. Целта на душата е да ги от­ Хор и Сет завъртат свредел.
крие: „Скритото нешо, намиращо се на таен път“*1 2 3 4, „скритите коридори, во­
дещи до покоите на Ахет“*5, „образът, който е скрит и не може нито да се ви­
ди, нито да се усети“**.
Подобно на представящия разбиването на Млечния океан барелеф, целият
ландшафт на Четвърти и Пети раздел (наричани обшо „Царството на Сокар“)
е разделен на три успоредни ивици, които от време на време се свързват по­
между си. Подобно на Ангкор, в египетската сцена са налице вездесъщи
змийски образи, а в долната си ивица Петият раздел е представен като навод­
нен с вода или нешо като „задържан океан“, много подобен на Млечния оке­
ан в релефите от Ангкор. Най-поразителното е, че в центъра на сцената се
натъкваме на следните елементи:

1. Хълм или планина с формата на пирамида, подобна на планината Манде­

ра, от която се появява главата на божество.
2. Омотано около хълма въже, подобно на тялото на Васуки около планина­
та Мандера.
3. Групи, подобни на девите и асурите от сцената в Ангкор, които теглят
въжето от двете страни на планината. Сет и Хор. обединени в едно
тяло с две глави
4. Над хълма има затворен цилиндричен предмет със заоблен връх, увенчан
с йероглифа, означаваш „тъмнина“*5, „небе“ или „тъмно небе““, върху
който са кацнали две черни птици. Те представляват особен интерес, тъй
£ a «ь жJ
като знакът, изобразяваш две обърнати една срещу друга птици, е „стан­
дартен глиф за отбелязване на паралели и меридиани“67. Освен това исто­
рикът на науката Ливио Катуло Стечини убедително посочва, че самият
цилиндричен предмет е омфалос, „знак за централна геодезична точка“68,
широко разпространена в древния свят - например в оракула в Делфи,
Гърция, където каменният омфалос все още може да се види на мястото,
на което се е намирал и навремето (вж. снимката на с. 252).69 Омфалосът
от Делфи е коничен и със заоблен връх, много подобен на египетския и
покрит от скулптора с нещо, приличащо на декоративна плетеница или Царството на Сокар
мрежа.
5. Под хълма: а) овално оградено пространство, подобно на костенурката,
инкарнация на Вишну; хълмът се издига върху това оградено простран­
ство и се пази от два сфинкса; б) канал с вода, сравним с Млечния океан.

Релеф от храма в Карнак,
Египет. Стилизираният
свредел между двата лъва
непрекъснато се нарича
неправилно от египтолозите
„обединяването на двете
страни независимо дали
свределът се върти от Хор и
Сет, от двата бога на Нил
(най-често) или от двата лъва
на вчерашния и днешния ден.
„Яйцето на Сокар“, Пети
район от „Книга за това какво
има в Дуат“. гробницата на
Тутмос III.
РАЗБИВАНЕ ИЛ МЛЕЧНОТО МОРЕ 147
6. Вътре в овалното оградено пространство виждаме гигантска триглава
перната змия, наричана „великия бог“70 и сравнима с царете наги, които
също са богове.
7. Змията е възседната от ястребоглавия Сокар - „бога на ориентацията“71,
чиято „работа е да защитава собствената си форма“72. Във всяка ръка той
държи покритите с пера криле на змията, подобно на направляващия Ва-
суки Вишну.
Най-поразителната характеристика на Петия район на Дуат се състои в това,
че в описващите го текстове се съдържат множество догадки и намеци, които
го свързват с трите големи пирамиди и Сфинкса в Гиза. Всъщност уважава­
ният египтолог Селим Хасан стига дотам да твърди, че Петият район „има
своето географско съответствие в некропола в Гиза“7'. Подобно на него Марк
Ленър, доцент по египтология в Института по ориенталистика към Чикагския
университет, признава, че се „изкушава“ да види охраняващите мистериозния
овал на Сокар сфинксове като:
„Изображение на Сфинкса в Гиза... Наличието на омфалоса в Петия [ра­
йон] добавя тежест на предположението, че символиката в случая е съсре­
доточена върху Гиза, тъй като Голямата пирамида е разположена с изклю­
чителна точност на тридесетия паралел и първичния меридиан на Египет.
Освен това тя е ориентирана точно към географския север.“74
US КАМБОДЖА

Храмовете в Ангкор показват „обсебваща кардиналност“ - т.е., много точна

ориентация спрямо географските посоки на света, която може да е дело един­
ствено на архитекти и земемери, притежаващи големи познания по астроно­
мия и геодезия. Знаем, че архитекти и земемери с точно такива умения са по­
строили пирамидите и Сфинкса в Гиза. Знаем също, че Гиза и Ангкор са раз­
делени от геодезично важното разстояние от 72 градуса географска дължина.
Ето защо изглежда разумно да се запитаме дали странните сходства между
Петия район на Дуат и разбиването на Млечния океан не са оцелели намеци
и фрагменти за все още неидентифицирана връзка между Египет и Ангкор -
скрита връзка, поддържана през огромните бездни на пространството и вре­
мето, пригодена спрямо различни културни контексти, но на практика винаги
връщаща се към едни и същи корени.

Триумф над смъртта

В „Книга за това какво има в Дуат“ странстващата душа трябва да разкрие за­
гадките на Петия район и да схване скритите им значения, ако желае да
продължи към следващия етап от пътешествието си - Шестия район, „място­
то на тялото на Озирис... домовете, които са скрити и съдържат образа на
Озирис“’5.
Както видяхме в предишната част, в много от версиите на книгите за от­
въдния свят Шестият район е мястото на съда, в който се решава вечната съд­
ба на душата в присъствието на Озирис, богът на мъртвите и господар на въз­
кресението и прераждането.’1 В барелефите на Ангкор Ват в галерията непос­
редствено до разбиването на Млечния океан откриваме индийското съответ­
ствие на Озирис - богът на смъртта Яма, който също е изобразен начело на
Съда над душите на умрелите.
Египетският и кхмерският бог, както и сцените, в които са изобразени, са
толкова близки помежду си, че ни се струва доста пресилено да припишем
сходствата на чисто съвпадение. Подобно на Озирис Яма е „смъртен, който
умрял [Озирис пък е бил убит] и след като открил пътя към отвъдния свят,
станал водач на онези, които напускат земния живот“”. Подобно на Озирис
той често е изобразяван като яркозелено същество.” Подобно на Озирис в не­ Индуисткият бог на смъртта
гово присъствие се претегляли и греховете, делата и знанията на мъртвите.” Яма начело на Съда над душите
Подобно на Озирис и Яма има за помощници няколко други същества, най- на умрелите, Ангкор ват
важните от които са Дхарма - богът на справедливостта, дълга и всеобщия
закон, който седи от дясната му страна и има задължението да произнася при­
съдите“, и Читрагупта - „записващият душите“, който „знае делата, извърше­
ни от всеки човек“ и трябва да впише присъдата.” Ако тя е негативна, „про-
кълнатият бива сграбчен от слугите на Яма и хвърлен надолу с главата в цар­
ството на ада“1’.
Всеки запознат с египетските текстове незабавно ще разпознае сходства­
та между Дхарма и богинята Маат, между Читрагупта и бог Тот, както и меж­
ду слугите на Яма и чудовищния хибрид Амит — „изяждащия мъртвите , в
чиято адска паст попадат всички онези души, които се провалят при „претег­
лянето на думите““.
По някакъв начин целта да се излезе като тържествуващ, напълно оправ­
дан дух след претеглянето на думите, обсебвала с еднаква сила египетските
фараони и царете богове на кхмернте. Тя била разглеждана като отразяване
Най-долният от трите
регистъра изобразява адския
свят на Яма, в който отиват
душите на онези, чиято съвест,
дела и знания не са издържали
в съда. Елементи от този
релеф имат близки сходства
със Сцената на съда в
древноегипетската „Книга на
мъртвите ",
па космическите цикли на „вечното завръщане“ и може би дори изисквала по­
светеният да разполага с математическите и астрономически познания за те­
зи цикли. Отново и отново получаваме посланието, че единствено чрез след­
ването на този прав и тесен път на познанието - чрез истинско „овладяване
па небето“ - посветеният може да бъде предпазен от ужасния съд за делата
му.
Има всички основания да смятаме, че храмовете в Ангкор и големите пи­
рамиди в Гиза са били проектирани именно с тази цел - триумф над смъртта.
И наистина, на една от многото си стели строителят на Ангкор Том и Байон
Джаяварман VII ни съобщава точно какво е искал да постигне чрез създава­
нето па тези огромни „добри дела“. Целта му, твърди той, била да дари на хо­
рата „лековитата амброзия, която ще им спечели безсмъртие“, и така да изба­
ви „всички онези, които се борят в океана на съществуването“84. На една дру­
га стела Джаяварман призовава боговете да го наградят за строителните му
начинания, като му позволят да премине свободно „от съществуване към веч­
но съществуване“85.
Джаяварман звучи като монарх, имащ предвид точно каквото е казал и
виждащ построените от него храмове като средство за посвещаване в практи­
ческата наука за безсмъртието.
 9 ГЛАВА

Майсторска игра

ИЗЛЯЗОХМЕ ОТ ГАЛЕРИИТЕ и „затворената, вертикално ограничителна­

та тъмнина“' на кулите на Ангкор Ват и се озовахме отново на алеята, която
ни отведе през просторните зелени градини и големите басейни до западната
порта, където ни очакваше шофьорът.
През юли 1976 г. в „Сайънс“ излезе подробно проучване върху Ангкор,
което разкрива, че дори в алеята се съдържа космически символизъм и коди­
ращи циклите числа. След като установяват, че основната използвана мерна
единица в Ангкор е кхмерският хат (равняващ се на 0,43545 метра), автори­
те на изследването показват, че дължините на осите по протежение на алеята
са подбрани така, че да символизират и представят големите „световни епо­
хи“ на индуистката космология:

„Тези периоди започват с Крита юга, или „златния век“, и продължават

през Трета юга, Давпара юга и Кали юга, който е най-упадъчният за чове­
ка. Продължителността им е съответно 1 728 000 години, I 296 000 годи­
ни, 864 000 години и 432 000 години.“2

Затова едва ли може да се нарече случайност, че основните участъци от алея­

та (вж. плана) са с дължини, много близки до 1728, 1296, 864 и 432 хата -
продължителността на отделните юги, разделена на 1000. „Предполагаме -
обобщават авторите, - че продължителността на периодите е изразена числе­
но от дължините, съответстващи на отделните юги в оста запад-изток.“3

Цикли И ЕПОХИ
НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
Според индуистите ние, които обитаваме земята днес, живеем в злощастната Въздушен изглед от изток към
и изпълнена с безредици Кали юга, смятана за последната и най-нисша сте­ Ангкор Ват. Правата като
пен на „епохите на човека" в настоящата Калпа или цикъл на сътворението. стрела алея пресича рова и
Индийските астрономически и календарни изчисления показват, че Кали юга стига до хоризонта,
показвайки мащабното
е „започнала“ през 3100 г. пр. Хр.4- дата, която съвпада едва ли не с точност
мислене на строителите. В
до година с изчисленото от майте начало на Петото слънце. Читателят ще си рамките на рова всички
припомни, че Петото слънце е настоящата епоха - също както Кали юга. Ка­ размери на храма са точно
лендарът на майте изчислява не само нейното начало, но и датата, през която подбрани, за да изразят общия
ще завърши с глобален катаклизъм - 23 декември 2012 г. космологичен и нумерологичен
план, свързан с прецесията на
Числата в индийската версия на световните епохи - 432 000 (или 432), равноденствията. Сравнете с
864 000 (или 864), 1 296 000 (или 1296) и 1 728 000 (или 1728) имат една об- Теотихуакан в Мексико, с. 23.
152 КАМБОДЖА

1728 хата (обиколка па Третата галерия)

1728 хата (от моста до Втората галерия)

ща черта. Те са част от поредица, основана на числото 72, което е важна еди­ Прецесионни „хат " - мерки в
ница за време в календара на майте’ и е свързана с прецесията на равноден­ Ангкор Ват
ствията (нужни са 72 години за преместването на Слънцето с един градус на
фона на „неподвижните“ звезди в деня иа пролетното равноденствие). Ако
разделите разстоянието 432 хата от алеята на Ангкор. ще получите 6. Ако
разделите следващото разстояние, 864 хата, на 72, ще получите 12. Ако раз­
делите 1296 хата на 72, ще получите 18, а ако разделите най-голямото раз­
стояние от 1728 хата на 72, ще получите 24.
Така, намалени хилядократно в архитектурните мащаби на Ангкор и след
това разделени на тяхното „управляващо“ число 72, Крита, Трета, Давпара и
Кали юга могат да се сведат до една проста математическа регресия:
24->18->12->6.
Каква е вероятността такъв последователен „добър ред“ да се получи слу­
чайно? Не си ли струва също така да се замислим, че цялата система от юги
може да е била замислена с оглед ритъма на прецесията? Много неща гово­
рят, че това може да е именно така.
Една от основните управляващи рамки в системата на югите е „Манванта-
ра“ (период на Ману), за която се казва, че „всяка Манвантара трае около 71
системи от юги“6. Това изненадващо неясно число - „около 71“ - е изключе­
ние в общото правило на индуистката космология. И въпреки това то може да
се окаже изключението, което се оказва правило. Съвременните астрономи са
изчислили, че един градус на прецесионното движение се изминава за 71,6 го­
дини, малко по-кратко от предпочитаната в древните митове стойност 72. Тъй
 МАЙСТОРСКА ИГРА 153

като митовете са разкази, изискванията на повествованието изключва изпол­

зването на каквото и да било друго, освен цели числа (например трудно е да
си представим 71,6 заговорници срещу Озирис). Напълно възможно е имен­
но затова Сет да се е сдобил със 72 помощници. По същия начин, възможно
е в Индия числото 71,6 да е било закръглено на „около 7I“7.
За прецесията загатва и цикличният характер на югите, напомнящи епохи­
те на зодиака и вечното завръщане на „Голямата година“. Това е система, в
която с течение на времето всички неща се връщат в началните си точки и за­
почват отново. Такова „ново начало“ е било и „Първото време“ на Древен
Египет. Същото се отнася и за раждането на Петото слънце в Мексико. Съ­
щото важи и за момента на сътворението, описано в индуистката традиция,
когато всеобемащият Вишну/Брахма/Шива се събужда от хилядолетната си
дрямка върху пръстените на небесната змия Сеша и сътворява сегашната все­
лена. Във всички случаи се осъзнава, че е имало и предишни сътворения, че
всички те били унищожени, че това също ще бъде унищожено и че ще има и
бъдещи сътворения, които също ги очаква край.
Според „Махабхарата“ тази вселена и всичко в нея съществува в състоя­
ние на постоянно движение, като минава през първото сътворение (смятано
за дело на Брахма), след това през епоха на стабилно съществуване (в която
закрилникът е Вишну). за да стигне до окончателното унищожение от ръцете
на Шива. Обаче, „след като Вселената се разруши, цялото Сътворение започ­
Ангкор Ват - статуя на бог ва отново и цикълът на четирите епохи се завърта за пореден път с Крита
Вшину. Господарят на юга...“’.
вселената
154 КАМБОДЖА

Реша, аватарят на Вишну

върху раменете на бога
маймуна Хануман

Бледен конник на светъл кон

Крита юга, с която започнала нашата сегашна Калпа (епоха на сътворение),
се описва като период:
„На вечна справедливост. По времето на тази най-прекрасна от всички
юги всичко било направено и нищо не останало недовършено... Нямало
болести или износване на органите на възприятието поради възрастта...
Нямало злонамереност... нито омраза, жестокост, страх, страдание, рев­
ност или завист...“9
Като четем това изброяване, сме принудени да си припомним концепцията за
Zep Tepi („Първото време“) в древноегипетската космология - времето, ко­
ето според Текстовете от пирамидите „се родило, преди да се появи гневът;
което се родило, преди да се появи злословието; което се родило, преди да се
появи съперничеството; което се родило, преди да се появят безредиците“10.
 МАЙСТОРСКА ИГРА 155

Дхарма - богът на справедливостта и дълга, прякото съответствие на

древноегипетската богиня Маат, се описва в индийската традиция като „хо­
дещ на четири крака“ през Крита юга. През следващата Трета юга", „не така
щастлива епоха, в която добродетелите започнали да намаляват“", символич­
ните крака на Дхарма намалели до три.1’ През Давпара юга Дхарма имал два
крака и „лъжите и разправиите изобилствали... Умът отстъпил на заден план,
Истината се оттеглила и се появили похотта, болестите и бедствията... Това
била упадъчна епоха поради преобладаването на греха... Въпреки това мно­
зина вървели по правия път“1'. През Кали юга, нашата собствена епоха, в коя­
то Дхарма е принуден да стои на един крак и е безпомощен, малцина следват
правия път:

„Само четвърт от добродетелта останала. Светът е измъчен. Всички съз­

дания дегенерират. Хората се обръщат към порока... Те са нещастни, за-
щото не заслужават щастие. Те ценят онова, което е деградирало, ядат ла­
комо и безразборно и живеят в пълни с крадци градове... Те са потискани
от царете си и природните стихии, от глад и войни.

Затова се казва, че „в епохата на Кали ще процъфтява упадъкът, а човешката

раса се приближава към своето унищожение“16.
Оръдието на този апокалипсис е предсказано. То е Калки - „Онзи, който
осъществява“. Според Бхагавата Пурана „в здрача на тази епоха, когато
всички царе ще бъдат крадци, Господарят на Вселената ще се роди като Кал-
ки“17. Той ще дойде „яхнал бял кон и стиснал меч, блестящ като комета“. Кал­
ки ще накаже злосторниците и ще утеши добродетелните: „След това ще уни­
щожи света. После от остатъците от земята ще се появи ново човечество.“1'

Аватари
Яздещият своя светъл кон Калки е аватар, манифестация в материалния свят
на върховния господар Вишну - „Поддръжника“ и „Всепроникващия“, който
съблюдава реда в сътворената вселена." Индийската традиция го описва ка­
то последният в дългата редица спасители и водачи на човечеството, дошли
да избавят доброто и истината във времена на мрак.
Няколко инкарнации на Вишну се появили след няколкото пралая, или ка­
таклизми - забележително! Под формата на унищожителен потоп. В древни­
те текстове се казва, че при всяко негово появяване целта му е била една и съ­
ща - да спаси някаква част от натрупаната от цивилизациите преди потопа
мъдрост и да я предаде като завещание на бъдещото човечество.
Например, за да спаси родоначалника на съвременното човечество Ману
Сатяврата, Вишну се появил в образа на риба. Преди потопа той предупредил
Ману да построи огромен кораб и му наредил „да натовари в него по две от
всички живи същества и семена от всяко растение, след което сам да се качи
в кораба“. Когато водите се надигнали, богът теглил ковчега на Ману много
дни и нощи наред, докато най-сетне спрял на склоновете на висока планина?"
Друг път, когато цялата земя отново била „потопена“", Вишну се явил ка­
то глиган, „хвърлил се във водите и убил демона, запратил земята на дъното
на морето. След това спасил земята и отново я издигнал да се носи в океана“".
Както вече видяхме, в трети случай той приел формата на костенурка в края
на една от епохите и изиграл своята роля в разбиването на Млечния океан."
156 КАМБОДЖА

Наред с това Вишну сс явявал и във формата на „човек-лъв“, който раз­

късал вътрешностите на измъчващ жестоко земята дух, като джудже „крачел
из вселената и оставил на три места своята стъпка“, като героя Рама, който
в дълбока древност въвел човечеството в златен век на справедливост и щас­
тие, и като Кришна, „роден да научи религията на любовта в началото на Ве­
ка на Съперничеството“ (т.е., т.нар. „Кали юга“, или нашата сегашна епо­
ха).14
Ориенталистът Ален Даниелу обобщава, че Вишну „се явява в решаващи­
те моменти на световната история като характерна личност, която води ево­
люцията и съдбата на различни слоеве от сътворението, на различни видове
и форми на живот“1’:

„Всеки път, когато особено важните за изпълняването на духовното пред­

назначение на човека форми на познание се окажат недостъпни и поради
това човешкият живот не може да изпълни целта си, Вишну се заема да го
направи достъпно отново... Затова има по една нова инкарнация за всеки
цикъл, която да пригоди откровенията към новите условия на света.“16

В Индия инкарниралият се месия се появява като Рама, по-късно като Криш­

на, а в края на света ще се яви като Калки - „Осъществяващия“. Същата фи­
гура може да се открие и в Мексико като Кетцалкоатл, някогашният и бъдещ
цар, а също и в Британия като крал Артур. Той се появява също и в Египет,
като го виждаме в началото на династичната история под формата на човека
бог Озирис - „Крачещия надалеч“, Господаря на вселената, който умира, но
се възражда за вечността.
Р. Т. Ръндъл Кларк отбелязва: „Озирис ви спасява, когато с вас се отнасят
зле. Той е онова, което египтяните наричали neb tem - „господар на вселена­
та“, човек и същевременно загадъчен, страдащ и заповядващ.“1’ В митовете и
писанията той е „тайнственият глас“, който непрекъснато „се обажда власт­
но, заповядва нещата да се поставят по местата им, когато бъде заплашен
редът на света...“11.
Онова, което Ръндъл Кларк нарича „намеса на господстващо божество в
съществуващия свят“1’, не се различава по същество от намесата на аватари-
те на Вишну. Както в египетската, така и в индуистката традиция тази наме­
са се разбира като положителна: „Бог придобива тяло, за да защити земята,
жреците, боговете, светците, Писанието, праведността и просперитета."1"
Кетцалкоатл играе идентична, даряваща живот роля в Мексико, като
управлява през златния век и предлага на своите посветени цветето на без­
смъртието.

Риши
Има ли човешкият живот някакво предназначение? Или е безцелен? Има ли ня­
какъв смисъл? Или е безсмислен? Дали е нещо възвишено? Или пък нелепо?
Според ришите - „мъдрите хора“ или „мъдреците“ на Древна Индия, на­
шият живот има смисъл и съвсем конкретна цел. Те наричат тази цел „осъзна­
ване“ или „просветление“ - способността на душата, материализираща се са­
мо временно в човешкото тяло, да разбере истинската природа на собствено­
то си съществуване.
 МАЙСТОРСКА ИГРА 157

Ришите са мъдреците на
Древна Индия, посветили
живота си на изследването на
мистерията на реалността.
Те не оповестяват гръмко
присъствието си, а минават
тихо през този свят,
събирайки познанието, водещо
до просветление. Срещнахме
този поклонник в околностите
на свещения град Дварка в
Западна Индия и бяхме
поразени от мъдростта и
проникновението на спокойния
му поглед. Град Дварка е
посветен на Кришна, аватар
на Вишну.

Онова, което приемаме съвсем безусловно като „реалност“, ритите опис­

ват като „светът на формите“. Те твърдят, че са открили, че този свят всъщ­
ност изобщо не е реален, а се явява една доста зловеща форма на виртуална
реалност, в която всички ние сме играчи - сложна и коварна илюзия, непод-
даваща се на доказване дори и с най-подробни емпирични тестове, масова ха­
люцинация с необичайна дълбочина и сила, предназначена да отвлече души­
те от правия и тесен път на пробуждането, водещ до безсмъртен живот. Със
синхронност, която би се сторила странна на всеки докоснал се до тайните на
Централна Америка, те наричат тази халюцинация „Майя“ и усвояват техни­
ки за нейното побеждаване и пропъждане. Сред тези техники, отнасящи се по
същество към „науката на осъзнаването“, са всеотдайното търсене на духов­
но познание, медитацията, съзерцанието, съсредоточаването на ума чрез изу­
чаването на мандали и янтри, както и правилното изпълнение на ритуалите.
Дваркадиш, главният храм на Читателят ще си припомни, че в Мексико животът също се е разбирал не
Кришна в Дварка, се издига на
като реалност, а само като сън, от който душата се събужда в момента на
височина пет етажа и е пос­
троен върху 72 колони. Според смъртта.31 По същия начин, в смятаните за нямащи нищо общо херметически
местните предания първият текстове, събрани в Александрия в Египет някъде към II в., четем, че „всич­
град Дварка бил погълнат от ки неща на земята са неистински... Илюзията е изваяна от действието на Ре­
потоп в началото на Кали юга алността“32.
или нашата съвременна епоха.
Херметическите текстове учат, че посветеният трябва да се стреми всеот­
Обърнете внимание на
астрономическата украса на дайно да преодолее материалната илюзия, че съзнанието няма да надживее
знамето. физическата смърт и трябва усърдно да „тренира душата си в този живот, за
158 КАМБОДЖА

да може, когато влезе в другия свят, където ще му бъде позволено да види

Бог, да не изгуби пътя, водещ обратно към него...“". Тъй като подобно обуче­
ние се е смятало за жизненоважно за душата, херметическите текстове оплак­
ват факта, че циклите ще доведат до упадък и разруха Египет, „тази някога
свята земя, която обичаше боговете, в която единствено боговете благово­
лиха да слязат на земята като награда за нейната всеотдайност, страна, която
бе учителят на човечеството“34:

„0, Египте, Египте, от твоите достойни дела ще останат само празни спо­
мени и дори те ще приличат на небивалици на децата ти! Само изсечените
в камък думи ще оцелеят, за да разказват за достойнствата ти! В изтоще­
нието си хората няма да намират нищо на този свят, на което да се възхи­
щават и което да почитат... Ще предпочетат сянката пред светлината и
смъртта ще им се струва по-желана от живота, [и] никой не ще обръща
взор към небето... А душата и вярата, че тя е безсмъртна или очаква да се
сдобие с безсмъртие... всичко това ще стане за посмешище и ще се смята
за измислица..

„Херметика“ ясно посочва, че „всичко това“ е неразривно свързано с цикли­

те, спускащи се по спирала надолу към онова, което индийските мъдреци на­
ричат пралая в края на света, когато злото ще управлява и опорите на небето
ще се счупят при завъртането на космическата мелница:

„Боговете ще се отдръпнат от хората - печално нещо! - и само злите ан­

гели ще останат да се смесват с човеците и ще ги подбуждат към какви ли
не ужасни престъпления, към войни, грабежи, измами и всичко, противно
на душата. Тогава земята вече няма да остане непоклатима... Небето няма
да носи звездите по техните орбити, нито пък звездите ще следват пос­
тоянния си път в него... По този начин на света ще настъпи последната
епоха. Вече няма да има религия. Всички неща ще бъдат в безпорядък и не
както трябва. Доброто ще изчезне.
И когато всичко това отмине... тогава... Бог... ще погледне на станалото и
ще поправи безпорядъка със силата на своята воля... Ще пречисти света от
злото, ще го измие с потопи, ще го хвърли в очистителен огън, или ще го
унищожи с война и мор. И така ще върне своя свят в някогашния му вид,
така че Космосът отново да бъде достоен за възхищение и почит...
Такова е новото раждане на Космоса, то е свързано с правенето на всич­
ки добри неща, свято и будещо благоговение възстановяване на цялата
природа. И това ще се изпълни с течение на времето по вечната воля на
Бог...“36

Подобно на херметическите учители, индийските риши също вярвали, че е

имало и отново ще има дълги епохи на разруха и мрак (като нашата Кали
юга), когато човешките същества ще бъдат изцяло покорени от магьосничест­
вото на Майя и ще се валят в глупост, съперничество и алчност хилядолетия
наред. В такова време Вишну не само ще се появи като аватар, предлагащ от­
кровение на света, но и ще упражни влиянието си чрез множество „частични
инкарнации“, които ще „отстояват, завършат и обяснят откровението. Това са
множеството пророци и мъдреци...“3’.
 МАЙСТОРСКА ИГРА 159

Ще има и друг път за спасение, винаги открит за всички онези, които го

търсят искрено - архаичните писания, наричани веди, най-древните сборни­
ци с индийски свещени текстове.
В Индия се смята, че ведите (от санскритската дума veda, означаваща
„познание“ или „мъдрост“38) предават учения от дълбока древност и че са
много по-стари от времето, когато са били направени оцелелите до нас редак­
ции. Всъщност се смята, че ведите били устна традиция, „предавана ревност­
но от специални семейства в браминските общности на Индия“ в продълже­
ние на хилядолетия преди кодифицирането им в „книгите“, достигнали до
нас.39 Нещо повече - дори тези устни веди не се разглеждат като оригинални
текстове, а като възпроизводство на още по-стари учения от времето на пос­
ледната пралая. Твърди се, че това начинание било започнато от седем оце­
лели при катаклизма риши, които желаели „в началото на новата епоха... да
запазят познанието, наследено като свещен завет от техните праотци от пре­
дишната епоха“40.
Подобни традиции съществуват в Египет и са записани в Строителните
текстове от Едфу, които също споменават за познанието на „Седемте мъдре­
ци“41 и как то било донесено в Долината на Нил през Първото време с духов­
ната мисия да се възстанови някогашния свят на боговете:

„След като бил установен, древният свят бил унищожен и вече като мър­
тъв станал основа за нов период на сътворение, който отначало бил пре­
създаване и възстановяване на онова, което е съществувало в миналото.“42

Според текстовете от Едфу възприетият от Седемте мъдреци метод в това на­

чинание бил издигането на свещени „могили“, с които определили плановете
и конструкциите, които трябвало да се използват за всички бъдещи храмове
в земята на Египет.43 Тези храмове, които трябвало да имат зали, „наподобя­
ващи небето“, били разглеждани като живи същества. Способни да умират и
да се възраждат, отново да умират и отново да се възраждат, всички те про­
следявали произхода си назад до един общ прародител - „храмът, който ня­
кога наистина съществувал в смътното минало на преддинастичен Египет“44.
Вече видяхме как този храм-прародител на свой ред е бил смятан за своеоб­
разно „копие“ на район от небето.45 Въоръженият с познание за това дух би
могъл да се надява да се сдобие с живот за милиони години, бидейки „добре
подготвен както на небето, тъй и на земята - неизменен, постоянен и вечен“46.

Скрита връзка
Разкопките доказаха, че храмът на Хор в Едфу и всички най-забележителни
храмове и пирамиди в Египет са били построени на места, за които се вярва­
ло, че са по някакъв начин „божествено осветени“. Общоприето е и виждане­
то, че много от тези места са се използвали непрекъснато и постоянно са се
реконструирали в продължение на хилядолетия.
Съществуват следи, че всички основни храмове в Ангкор също са били
построени точно върху по-ранни структури, които на свой ред са се издигали
върху още по-древни сгради. Следователно, ако това не е съвпадение, не мо­
же да се отхвърли изцяло възможността необичайното сходство между хра­
мовете на нагите в Ангкор и звездите от змийското съзвездие Дракон във ви-
160 КАМБОДЖА

да, в който са изглеждали при изгрев слънце в деня на пролетното слънце­ Кулите на Ангкор Ват играят
стоене през 10 500 г. пр. Хр., да е резултат от реален план на земята и първо­ със слънцето по изгрев.
началните „могили“, разположени в Камбоджа през онези далечни времена.
Тази хипотеза не влиза в конфликт с безспорните исторически данни, че
храмовете в съвременния им вид са били построени между IX и XIII в. от из­
вестни кхмерски владетели. От нас се иска само да приемем вече добре уста­
новения факт, че местата на тези храмове очевидно са били свещени много
преди издигането на самите храмове. Може би са били смятани за свещени,
знаело се е къде са и са били отбелязани в „древните писания“ не преди сто­
тици, а преди хиляди години?
С една малка модификация на хипотезата можем да се освободим от
необходимостта от план, съставен физически през 10 500 г. пр. Хр. - нещо,
което така или иначе трудно би могло да се докаже. Според модификацията
подредбата на храмовете може да е била установена и без насочващи строи­
телите „изначални хълмове“. Достатъчна би била и подробна звездна карта
иа съзвездието Дракон на меридиана в деня на пролетното равноденствие
през 10 500 г. пр. Хр. Ако подобна карта е била запазела и предавана чрез ри­
туал, мит или под формата на истинска карта или чертеж, тогава на теория тя
би могла да бъде пренесена на земята от строителите на Ангкор почти двана­
десет хилядолетия по-късно.
Хипотезата може да се усъвършенства и с още една модификация, според
която няма нужда от физически „могили“ от 10 500 г. пр. Хр. и дори от начер-
 МАЙСТОРСКА ИГРА 161

тани през онази епоха планове или карти. Достатъчно е само да приемем, че
строителите на Ангкор са били вещи в астрономията - а това е нещо, което
вече знаем, че е истина. Не е нужно прекадено развихрено въображение да сс
разбере, че такива блестящи земемери, ориентирали огромните си храмове
толкова точно по посоките на света, колкото е и Голямата пирамида в Гиза,
които са вградили резултатите от научните си астрономически наблюдения
едва ли не във всяка ключова величина и посока, спокойно биха могли да са
наясно с феномена на прецесията и астрономическите последици от нея.
Ако наистина са притежавали това познание, ако са изчислили прецесия­
та, ако са били толкова добре „оборудвани“, то едва ли може да има съмне­
ние, че биха могли да възпроизведат мисловни образи на звездното небе от
предишни епохи - процесът, наричан от древните египтяни „отиване до вся­
ко небе“. Подобни „визуализирани мандали“ биха могли след това да се ко­
пират на земята във формата на великолепните и дълговечни произведения на
архитектура, която ще оцелее дълго след смъртта на създателите си и ще има
латентната възможност да пробуди умовете на всички, които се изправят
пред нея през бъдещите хилядолетия.
Така че реалните въпроси около Ангкор не са свързани с абсолютните да­
ти на построяването на различните храмове, нито пък с множеството струк­
тури, за които се знае, че са съществували преди тях. Вместо всичко това,
трябва да се запитаме:

1. Защо цялостният план е ориентиран към участъка от небето около съзвез­

дието Дракон във вида, в който е изглеждал при изгрев слънце в деня на
пролетното равноденствие през 10 500 г. пр. Хр.?
2. Как можем да обясним факта, че абсолютно същата дата е кодирана в три­
те големи пирамиди и в Сфинкса в Гиза - паметници, за които се смята, че
нямат каквато и да било връзка с храмовете в Ангкор?
3. Не е ли изумително, че и трите групи паметници използват една и съща ас-
троархитектурна техника, за да привлекат вниманието към въпросната да­
та - т.е., чрез пресъздаване на изпъкващо съзвездие, намиращо се в една
от кардиналните точки в небето през пролетното равноденствие на 10 500
г. пр. Хр. (Дракон на север в случая с Ангкор, Лъв на изток в случая с Го­
лемия сфинкс и Орион на юг в случая с пирамидите)?
4. Възможно ли е да съществува някаква скрита връзка?

Майсторите на играта
В Голямата пирамида има четири тесни, наклонени под голям ъгъл шахти, две
от които са насочени на север и две - на юг. Вече видяхме, че тези шахти са
били насочени към местоположението на важни звезди през 2500 г. пр. Хр. -
Сириус и Ал Нитак (най-долната от трите звезди от пояса на Орион) в случая
с южните шахти, и Кохаб и Тубан за северните.
Тубан е опашката на съзвездието Дракон и има своето съответствие,
, двойник“ или „копие“ на земята в драконовите храмове в Ангкор. Това е
храмът Бентей Самре. Кохаб е звезда от съседното съзвездие Малка мечка.
Въпреки това тя също е копирана на земята в Ангкор от намиращия се набли­
зо храм Та Сом.
162 камбоджа

Така се оказва, че двете звезди, към които са насочени северните шахти на

Голямата пирамида, са представени на земята от важни храмове в Ангкор.
Може би става въпрос просто за поредната случайност, за поредното „съвпа­
дение“. С напредването на това изследване обаче имаше моменти, когато
имахме свръхестественото усещане, че се сблъскваме с фрагменти от някак­
ва странна и потайна древна майсторска игра - игра с планетарни мащаби, во­
дена в течение на хилядолетия и като че ли в четири основни измерения:

„Горе“ - звездите в небето;

Първо измерение:

„Долу“ - паметниците на земята, пръснати по света ка­

второ измерение:
Триизмерно представяне на
то парчета от огромен пъзел, свързани помежду си чрез окултни астроно­ разположението на
мически доказателства; съзвездията в четирите
Трето измерение: „Време“ - измервано от бавния цикъл иа прецесията, основни точки и техните земни
аналози (различни мащаби) по
като основните принципи, по които астрономическите ориентири са соче­
изгрев слънце в деня на
ли от един паметник към следващия, са били крити за непосветения; пролетното равноденствие на
Четвърто измерение: „Цух“ - целта па всичко това е търсенето на без­ 10 500 г. пр. Хр.
смъртие.

Играта ако наистина е била игра - остава впечатлението за прекрасна, от­

насяща се сама към себе си система с вплетени и взаимосвързани черти, но­
сещи всички отличителни белези на интелигентен и много организиран ди­
зайн. Така трите пирамиди в Гиза не само са разположени на земята според
трите звезди от пояса па Орион, но и една от тях - Голямата пирамида - има
тясна шахта па юг, насочена към своето съответствие в небето, както и две на
север, прицелени в звездите Кохаб и Тубан. На свой ред, тези звезди са пред­
ставени на земята от два от храмовете в Ангкор като част от паметници, изоб­
разяващи съзвездието Дракон и някои по-важни съседни небесни тела.
С прибавянето на елемента време може да се премине в ново ниво на игра­
та и участникът открива, че диаграмите небе-земя между Дракон и Ангкор от
една страна и Орион и пирамидите от друга съвпадат идеално и се обръщат
една към друга през меридиана при изгрев слънце в деня на пролетното рав­
ноденствие на 10 500 г. пр. Хр. Играчът разбира също, че точно в този мо­
мент съзвездието Лъв е изгряло на изток пред равиоденствения поглед на
притежаващия лъвско тяло Сфинкс. Към играта се добавя още повече дълбо­
чина с пълното развитие на митовете за Орион/Озирис и прекрасните преда­
ния за богове и богини-лъвове, вградени в културната среда на египетските
паметници - свързани във всички случаи с циклите на времето - и прекрас­
ните предания за змиите нага, вградени в културната среда на змийските хра­
мове в Ангкор, отново свързани с огромни цикли на времето, със сътворява­
нето и унищожаването на световните епохи.
Най-мистериозното от всичко е ясният смисъл, по който митовете загат­
ват за други серии от връзки, намиращи се на още по-високо ниво на играта
нивото на Духа, между темата за великата „световна епоха“, която може да
се схване единствено от притежаващите познанието за прецесията, и мрачния
фундаментален въпрос за безсмъртието на човешката душа.47 Това, както тър­
жествено се отбелязва в индийските текстове, е „огромният въпрос какво ста­
ва след смъртта, [на който] дори старите богове не знаят отговора... положе­
ние, което не е лесно разрешимо.“4"
 МАЙСТОРСКА ИГРА 163

Кой би могъл да бъде по-добър кандидат за майстор на целящата безсмър­

тие игра от Последователите на Хор - Шемсу Хор, повелителите на магията,
звездобройците, които според древните текстове дошли в Египет през Първо­
то време? На египетски език „Анкх-Хор“ наистина означава „богът Хор жи­
вее“. Ето защо при всяко търсене на връзка между драконовите храмове в
Ангкор и паметниците в Гиза несъмнено е показателно, че митът за Хор и
още повече преданието за Шемсу Хор, „несъмнено ни насочва“ към звездите
в Дракон, както се казва в авторитетния „Каталог на имената на звездите“ на
Ричард Хинкли Алан.49
Връзките между звездите и храмовете в майсторската игра са забулени от
прецесионните изменения, които могат да се разкрият единствено от онези,
които са подготвени „да отидат до всяко небе“. Такива адепти би трябвало да
знаят, че ритъмът на прецесионния цикъл се отмерва със скорост един градус
на всеки 72 години и несъмнено биха се насочили към храмове във формата
на Дракон, разположени на геодезичното разстояние 72 градуса източно от
монументалните образи на Орион и Лъв в Гиза.
Но времевото измерение разкрива и още неща - 10 500 г. пр. Хр. е астро­
номическата дата на земния план на пирамидите и Сфинкса; 2500 г. пр. Хр. е
астрономическата дата на ориентацията на шахтите на Голямата пирамида
(подкрепена от безспорните археологически данни за усилена дейност в Гиза
по същото време); 10 500 г. пр. Хр. е астрономическата дата на земния план
на храмовете на нагите в Ангкор и накрая, 1150 г. е датата на завършването
на Ангкор Ват с безспорните археологически данни, че целият комплекс от
паметници е бил построен за малко повече от четири столетия - между 802 и
1220 г.
Какъв мощен общ източник на виеше познание, каква споделената духов­
на идея, наследена чрез какъв подземен поток би могъл да бъде достатъчно
глобален като проява, достатъчно древен и достатъчно поддържан, за да ока­
же така дълбок отпечатък върху културата на Египет около 2500 г. пр. Хр. и
върху културата на кхмерите в Камбоджа цели 3500 години по-късно, между
IX и XIII в.?
И защо и в двата случая паметниците са били насочени към абсолютно
един и същ далечен момент в астрономическото време, съответстващо на да­
тата 10 500 г. пр. Хр. според съвременния календар?
 10 ГЛАВА

Елиминиране
на невъзможното

ПРОДЪЛЖИХМЕ НА СЕВЕР от западния вход на Ангкор Ват и след около

километър и половина вляво от нас се появи хълмът с форма на пирамида, из­
вестна като Пном Бакенг. Той е висок 67 метра и е построен върху естестве­
но скалисто възвишение.1 Почти по същия начин, макар и в съвсем различен
мащаб, Голямата пирамида в Египет също е издигната върху огромно възви­
шение на материковата скала.
Изкачихме Пном Бакенг от изток, където очертанията на първоначалната
пирамида и свещен хълм се бяха стопили през вековете ерозия, причинена от
дъждовете, вятъра и човешката дейност. Пътят бе стръмен и труден, черве­
ният латеритен склон мокър и хлъзгав. На върха се издигаше каменен храм
Хълмът пирамида Пном
във формата на зикурат или стъпаловидна пирамида с височина 13 метра и Бакенг. Източната .му страна
квадратна основа със страна 76 метра. Постройката се издигаше на пет етажа се пази от два лъва.
до централното светилище.2
Изкачихме стълбището в източната страна на основата. Подобно на стъл­
бищата в северната, южната и западната страна, то се издигаше под доста
стръмен ъгъл - според преценката, малко повече от 70 градуса.3 Независимо
дали точното измерване ще покаже 72 градуса, както подозирахме, факт е, че
централното светилище на Пном Бакенг е заобиколено от точно 108 кули.4
Числото 108 е едно от най-свещените в индуистката и будистката космология
и представлява сумата на 72 и 36 (т.е., 72 плюс половината от 72). Като тако­
ва, то е ключов компонент в последователността числа, свързани с прецесия­
та на земната ос, водеща до видимо изменение на положението на звездите в
продължение на един цикъл от 25 920 години, със скорост един градус на все­
ки 72 години. Специфична връзка с този цикъл може би се съдържа в един не­
ясен надпис, открит на това място и засега като цяло подминаван от археоло­
зите. Надписът е дело на строителя на Пном Бакенг цар Ясоварман I (889-900)
и от него научаваме, че целта на храма е да символизира „в своите камъни не­
бесното движение на звездите“5.
От върха на Пном Бакенг се разкрива завладяваща гледка във всички по­ вдясно: Земя и небе в Ангкор.
соки. В далечината на североизток се виждат хълмовете Кулен и храма Пном Архитектурата на храмовете
Кулен. По-наблизо, но в същата посока се намира увенчаният с храм хълм сякаш е замислена да насочва
погледа нагоре и да подбужда
Пном Бок, както и Пном Кром, също по този диагонал, но южно и малко на
към съзерцаване на небето.
запад от нас.
 166 КАМБОДЖА

На север, скрит от джунглата, се намираше целият огромен комплекс на Ангкор Ват - отражения в
Ангкор Том. На изток над линията на дърветата се виждаше приказният дво­ свещеното езеро
рец на Ангкор Ват. Можехме да различим всичките четири кули около цен­
тралната пирамида и светилището, символизиращи четирите небесни плани­
ни (една от които е Мандера) около централния връх на планината Меру в ин-
дуистката космология.
Доминиращата характеристика на Ангкор Ват е неговата масивна ос из­
ток-запад, която безкомпромисно е обърната към изгрева и залеза в дните на
равноденствие. Освен това храмът е находчиво закотвен към земята и небето
с маркери на други ключови астрономически моменти в годината. Например
в „Сайънс“ четем:

„Интересно е да се отбележи, че от западната порта на Ангкор Ват има две

ориентации към слънцестоенията. Те [наред с вече установената равно-
денствена ориентация] означават, че цялата слънчева година е била разде­
лена на своите основни части от ориентации, видими непосредствено от
входа на Ангкор Ват. От тази западна точка на наблюдение Слънцето из­
грява над Пном Бок [на 17,4 километра на североизток] в деня на лятното
слънцестоене... Западната порта на храма е ориентирана също и към зим­
ното слънцестоене с храма Прасат Кук Бангро, на 5,5 километра на юго­
изток.“6

Подобна взаимовръзка между земя и небе се получава в Гиза от Големия

сфинкс и трите пирамиди. Докато Сфинксът е насочен право на изток към из­
грева в деня на равноденствието, водещите към първата и втората пирамида
алеи (съответно на 14 градуса северно и на 14 градуса южно от изток) са на­
сочени към точката на изгрева точно един месец преди и един месец след лят­
ното слънцестоене (в случая със северната алея) и точно един месец преди и
след зимното слънцестоене (в случая с южната алея).7
 ЕЛИМИНИРАНЕ ИА НЕВЪЗМОЖНОТО 167

Загадъчен произход
Произходът на Гиза е обвит в загадки, но няма съмнение, че основните дей­
ности на територията на некропола са били извършвани около 2500 г. пр. Хр.
и че египетските царе-богове - и най-вече фараоните от IV династия Хуфу,
Хафре и Менкаура - са били тясно свързани с тези дейности.
По същия начин произходът на Ангкор е също забулен в мъгла, но няма
съмнение, че основното строителство тук е било извършено между IX и XIII
в. и че кхмер-девараджи (буквално „царете богове“) като Джаяварман I, Ясо-
варман I, Суряварман 11 и Джаяварман VII са били тясно свързани с тези дей­
ности.
Всъщност историците могат да докажат с точност началото на мащабното
строителство на храмове в Ангкор. Въз основа на огромно количество сигу­
рен археологически материал и надписи те са в състояние да определят с ви­
сока степен на сигурност, че то е започнало през 802 г. по заповед на Джая­
варман II, който пръв минал през загадъчната, безпрецедентна и засега
необяснена церемония на посвещение, след която се обявил за „вселенски
господар“. Учените също признават, че за столетията преди управлението на
Джаяварман се знае много малко, че преди IX в. са се строили много малко
каменни храмове (и нито един с такава висока точност и качество), както и че
следователно няма никакви реални данни за каквото и да било еволюционно
развитие в архитектурата, което да доведе до появата на паметниците в Анг­
кор.
Произходът на самия Джаяварман също е крайно неясен и историците
спорят дали е имал кръвна връзка с предишната управляваща династия („пра-
племенник по майчина линия“" и т.н.). Учените обаче би трябвало да се спрат
повече на проблема, че по-късните надписи го представят като потомък от
„съвършено чиста царска раса“’ - епитет, често използван в Древен Египет за
Последователите на Хор, смятани за „висши същества, създали расата на фа­
раоните“10. Освен това научаваме, че Джаяварман станал цар, за да „спаси“
народа си." Тази фраза е част от стандартния език, използван в свързания с
прераждането култ към Озирис.
Разбира се, не може да става дума за каквото и да било пряко влияние. Кул­
тът към Озирис е бил мъртъв векове преди възхода на Ангкор и малкото
останки от Древен Египет, запазили се непокътнати към края на римската
окупация през 395 г., отдавна са били пометени от налагането на исляма в
страната около 650 г. - повече от 150 години преди Джаяварман II да се въз-
качи на престола на далечна Камбоджа.12
Въпреки това липсата на възможност за пряко влияние не премахва съмне­
нието, че би могла да съществува някаква индиректна „подземна“ връзка меж­
ду звездните храмове и пирамиди в Ангкор и звездните храмове и пирамиди в
Гиза. Естествено се питаме също така дали тази „връзка“ е валидна и за Мек­
сико. Не сме единствените, мислещи по този начин. Още през 1955 г. големият
специалист по майте Майкъл Д. Коу отбелязва „множеството загадъчни сход­
ства“ между империята на кхмерите и класическия период на майте.13
До какво заключение трябва да стигнем относно този растящ списък от
сходства? Едно от обясненията все още би могло да бъде съвпадението - ма­
кар че в случая при толкова много взаимосвързани сложни елементи подоб­
но съвпадение е статистически точно толкова невероятно, колкото и какъвто
 168 КАМБОДЖА

и да било вид пряко влияние. Друго обяснение, както намекнахме в края на

миналата глава, би могло да бъде някакво неустановено „външно“ влияние -
много дискретно, много тайно, идващо от дълбоката древност. Подобно влия­
ние (може би на дълговечното и силно мотивирано общество, чиито посвете­
ни били наричани в Древен Египет „Последователи на Хор“) изглежда край­
но малко вероятно. Въпреки това ще припомним прочутата забележка на
Шерлок Холмс към Уотсън от „Знакът на четиримата“ - „когато елиминираш
невъзможното, онова, което остава, колкото и невероятно да изглежда, тряб­
ва да е истина“14.

Преместване на столици
Как Джаяварман II е станал владетел на Камбоджа? И защо е „цар-бог“?
Единственото, което ни казват надписите за тази загадъчна личност, е, че
е дошъл от морето с кораб, като преди това прекарал няколко години на дале­
чен остров в двора на владетел на име „Царя на Планината“15. Не се знае как­
во е правил там и макар да се предполага, че става въпрос за остров Ява16, въп­
росът в никакъв случай не е решен.17 Той достигнал бреговете на Камбоджа
през 800 г. и я заварил като лишена от закони опасна страна, потънала в мрач­
на анархия и насилие.18 Според Жорж Коде „на младия принц се наложило да
отвоюва отново царството си. преди да упражни правата си или да предяви
претенции за камбоджанския престол“1’.
Джаяварман установил първата си столица в град, който вече бил много
древен. В надписите се нарича Индрапура. Точното му местоположение не е
известно20, въпреки че е бил голям държавен и религиозен център, както из­
глежда. Там царят доброволно се оставил под опеката на духовен учител на
име Сивакайвалая, описан в надписите като „велик брамински мъдрец“, кой­
то според Коде щял "да го следва във всеки негов ход и да стане първият офи­
циален жрец на нов култ - култът към царя-бог“21.
Още от самото начало Джаяварман се държал като човек с мисия, твърдо
решен да изпълни определени цели за определен срок. И още от самото нача­
ло тези цели включвали свещената територия на Ангкор, на 72 градуса източ­
но от пирамидите в Гиза.

Храмът Баконг в Ролуос,

който заедно с храмовете Пра
Ко и Прей Монли, изобразява
трите звезди на Северна
корона, както са изглеждали
по изгрев слънце в деня на
пролетното равноденствие на
10 500 г. пр. Хр. Баконг е
построен върху основите на
„изкуствена планина", която е
много по-ранна от самия храм.
 ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО /б,
Храмовете в Ангкор,
отразяващи звездите на
Дракон и някои съседни
съзвездия по изгрев слънце
в деня на пролетното
равноденствие на
10 500 г. пр. Хр.

След престой, който не би могъл да продължи повече от няколко месеца,

Джаяварман и Сивакайвалая поели с армиите си на север към района, където
днес се издигат храмовете на Ангкор. Там основали град с мелодичното име
Харихаралая на мястото, означено на съвременните карти като Ролуос.
Случайно ли е, че трите храма в Ролуос, два от които са доста значими и
един по-незабележителен, са разположени един спрямо друг подобно на три­
те звезди от Северна корона (вж. чертежа)? Съзвездието се намира в съсед­
ство с Дракон и не би могло да се вижда от Ангкор през X и XI в., когато би­
ли издигнати храмовете, но поради прецесията са се появявили едва-едва над
хоризонта по изгрев слънце в деня на пролетното равноденствие през 10 500
г. пр. Хр., когато Дракон достига меридиана." Бихме нарекли това случай­
ност, ако не беше фактът, че между IX и XIII в. били издигнати всички оста­
нали храмове по начин, наподобяващ формата на съзвездието Дракон на ме­
ридиана през същия момент на 10 500 г. пр. Хр. - при това не само на Дракон,
170 КАМБОДЖА

Храмът Та Кео в Ангкор,

строен от четирима кхмерски
владетели в периода от 968 до
1050 г., явявай! се земен аналог
на Дзета на Дракон
в съзвездието Дракон. Сякаш
всеки от владетелите е
допринесъл според
възможностите си
за завършването на плана
Дракон/Ангкор - някои
добавяли само по храм или част
от храм, докато други -
най-вече Суряварман II
и Джаяварман VII - завършиш
цели поредици от масивни
монументи за сравнително
кратък период от врече.

но и на части от други съзвездия от същия участък на небето като Дзета и Ко-

хаб в Малка мечка, Алкаид в Голяма мечка и Денеб в Лебед. В цялото начи­
нание се долавя намека за установен план, за голям общ проект, завършен ме­
тодично през вековете, използващ при възможност естествени елементи от
ландшафта, включващ в себе си точни астрономически ориентации и подси­
лен с всеобщия драконовски символизъм под формата на изображения на
змии и митове за змии.

Посветеният и планината
Джаяварман изоставил Харихаралая и построил нова столица в местността
Амарендрапура, намираща се според археолозите западно от мястото, което
по-късно щяло да се превърна в Ангкор Том.“ След това се преместил отно­
во, този път на 40 километра на изток към възвишенията Кулен, където осно­
вал град Махендрапаравата на Пном Кулен - залесен хълм от пясъчник, над­
виснал над равнината Ангкор.24
След това се случило нещо извънредно странно. Царските надписи гласят:
„Негово величество отиде да царува в Махендрапаравата.“ Мъдрецът Сива-
кайвалая го придружил. По-късно двамата поканили брамински учен, който
бил по-начетен дори от Сивакайвалая, „вещ в магията“, който „дошъл да
установи ритуал... според който страната може да се управлява само от един
цар. Този брамин цитирал текстовете от началото до края, за да го обучи [Си­
вакайвалая], и му дал заръки как да въведе ритуала за царя-бог“2’.
Брамините в Камбоджа били мъдри хора, описвани от археолога Бернар
Грослие като „посветени, които били потомци на индийски заселници или би­
ли учили в Индия“26. Тези мъдреци:

„Държали свещените книги, които само те можели да тълкуват, съставяли

надписите и гарантирали точността на астрономическите изчисления.
Всъщност понякога се случвало политическата власт да попада от ръцете
 ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО 171

на прекалено слаб или млад монарх у тази същинска жреческа олигар­

До изчезването си династията на Ангкор била обкръжена с тези бра­
хия...
мини.“”

Трудно е да се пренебрегне очевидното сходство между олигархията на ас­

трономите жреци в Хелиополис в Египет и тяхната роля зад кулисите като
създатели на царе, които твърдели, че са носители на познанието от минало­
то за божествения произход на фараоните и за истинското предназначение на
древноегипетската цивилизация. Знаем, че те също са били участници при по-
мазването и посвещаването на монарсите. Те също можели от време на вре­
ме да поемат светската власт, те също съставяли надписи и наблюдавали звез­
дите...
Основният символ на Хелиополис била фалическата комбинация между
първоначалния стълб Ину и пирамидалния връх Бенбен. Абсолютно същият
символизъм е доминиращ в ритуала при възкачването на трона на царя-бог и
в кхмерската култура. Както обяснява Жорж Коде в авторитетния си труд за
Ангкор:

„Смятало се, че „същността на царската власт“, или, както се нарича в ня­

кои текстове, „собствената същност“ на царя, трябвало да се намира в
линга - [фалическия] символ на съзидателната сила на Шива, поставена на
сигурно място в пирамида в центъра на царския град, който на свой ред се
намирал на оста на света. Този чудодеен линга, един вид опора на цар­
ството, като цяло се смятал за даден от Шива чрез посредничеството на
брамин, който го предоставил на първия цар на династията. Общуването
между царя и бога ставало на свещен хълм, независимо дали бил естес­
твен или изкуствен... [Съответно] Джаяварман II трябвало да получи от
брамин на върха на планина чудодейния линга, в който оттук нататък ще
пребивава имперската сила на кхмерските царе. Именно затова той се пре­
местил в Пном Кулен...“2"

Отдавна съставен план

Джаяварман обаче не се задържал дълго сред висините на Кулен. Надписите
съобщават, че след своята инициация „царят се върнал да управлява в Хари-
харалая“, като взел със себе си свещения линга - „чудодеен“ фалически обе­
лиск, който бил положен в светая светих на един нов храм-пирамида.2'
Този подобен на Бенбен предмет на върха на голямата централна пирами­
да бил наричан „Камратенг Джагат“ или „Господарят на Вселената“ - титла,
често използвана от самите царе-богове.3“ По време на дългата строителна
програма в Ангкор той бил пренасян от храм в храм и дори прекарал извест­
но време в централното светилище на обкръжения със 108 кули Пном Бакенг,
където се намирахме в момента и гледахме към равнините на Ангкор.3'
Поучително е да се проследи маршрутът на Джаяварман през половината
век между пристигането му в Камбоджа около 800 г. и смъртта му около 850
г. В него можем да видим определен модел. Както отбелязва Жорж Коде, след
като пристигнал Индрапура, „той се преместил, подобно на носеща се над зе­
мята хищна птица, последователно в Харихаралая, Амарендрапура и Пном
Кулен, описвайки кръг около бъдещия Ангкор“32. Накрая се върнал обратно
172 КАМБОДЖА

в Харихаралая и останал там до края на дните си, с което завършил обикол­

ката.
Ортодоксалното мнение за тези странствания е, че първият велик цар-бог
на кхмерската династия:

„Сякаш търсел място за бъдещата си столица, достатъчно близо до осигу­

ряващото риба Голямо езеро, но извън обсега на ежегодните наводнения,
откъдето лесно се стига до кариерите в Пном Кулен и е достатъчно близо
до проходите, осигуряващи достъп до платото Корат и долината на Ме-
нам.“и

Не смятаме, че Джаяварман е бил задължително мотивиран от подобен про­

заичен и практически насочен начин на мислене, нито пък че е бил загрижен
прекадено много за рибата. Според нас е не по-малко вероятно този благоро­
ден цар-бог по съвет на своите брамини - стоящата в сянка група астрономи-
жреци - да е провел геодезично и астрономическо търсене с обиколката си
около Ангкор. Може би се е опитвал да почувства контурите на побелелите
от столетията свещени хълмове, които може би са били издигнати в далечни
времена над равнината.34 А може би по време на бавната си обиколка около
мястото е установил и описал неговото местоположение, потвърдил е гео­
графската му дължина спрямо други ключови места (може би като Гиза?), из­
мерил е ширината, а вероятно дори е подновил ориентациите и подредбата,
получена от разпадащи се документи, изготвени по предавани от предишните
епохи „древни предписания“.
Всъщност не само Джаяварман II, но и много от великите кхмерски царе-
богове след него (монарси от мащабите и стила на някои от най-могъщите
египетски фараони) сякаш са следвали план, докато са строили в Ангкор, осъ­
ществявайки на дело отдавна установени предначертания.
Но кой, преди колко точно време и защо е дал тези предначертания?
Оставихме руините на върха на Пном Бакенг и се заспускахме по склона
на пирамидата планина към равнината. Пред нас на север между високите
дървета се простираше дългата ивица път, водещ към южния вход на Ангкор
Том - огромното оградено пространство и комплекс от погребални храмове и
пирамиди, което сякаш се намираше в биещото сърце на тази мощна и свеще­
на територия, носеща в себе си скрито послание - също толкова огромно и
мистериозно като некропола в Гиза.

Комплексни сходства
Подозрението за наличието на някаква скрита връзка между Ангкор и Древен
Египет не е ново. Тъкмо обратно - всеки пътешественик, посетил Камбоджа
през миналия век, се е чувствал едва ли не принуден да отбележи, че в Анг­
кор има нещо необичайно „египетско“, че някои гигантски скулптури наподо­
бяват лицето на Сфинкса или колосите от Абу Симбел, че навсякъде има пи­
рамиди и че мащабът на цялото начинание напомня строителния размах на го­
лемите пирамиди в Гиза.
Макар и чести, обикновено подобни сравнения се поднасят на читателя
просто като лишени от научна стойност „впечатления“. Те никога не са били
вземани под внимание, тъй като учените са сигурни, че не би било възможно
културата на кхмерите да е била „свързана“ по някакъв начин с културата на
 ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО 173

Макар обстановката
да е много различна,
някои гигантски скулптури
наподобяват лицето
на Сфинкса или колосите
от Абу Симбел.

Древен Египет. Всички сходства се смятат за случайни и следователно не

предизвикват интерес, колкото и необичайни да са.
Тази позиция е основателна, като се има предвид огромното разстояние
между Египет и Камбоджа и историческият факт, че Древен Египет е бил без­
възвратно погребан в миналото много преди появата на Ангкор. Според нас
обаче обхватът и размерите на тези сходства са такива, че „съвпадението“ ве­
че не може да се смята за приемливо обяснение.
174 КАМБОДЖА

Например в Камбоджа има старо предание, че храмовете и пирамидите в

Ангкор са построени от Висвакарма — архитекта на боговете, който предал
изкуството на архитектурата на хората.35 За Имхотеп, смятан за първия архи­
тект на пирамида в Египет, се казва, че „изобретил изкуството да се строи с
обработен камък“ - и по-късно станал бог.36
Също така вече видяхме, че и в Египет, и в Ангкор се е почитала змията.
И в двата случая за архетип е била избирана качулатата кобра; и в двата слу­
чая тя можела да се изобразява като получовек-полузмия” или пък изцяло ка­
то змия. И в двата случая обикновено я представяли изправена назад с разтво­
рена качулка (например във формата на уреус върху короната на фараона).
И в Египет, и в Камбоджа змията може да бъде обитател на небето или на
земята, често земно (или дори подземно) същество, но също толкова често и
пребиваващо в небесните простори. Тази двойнственост е изразена в „Книга
за това какво има в Дуат“, а в древноиндийската Яджурведа се говори за
„змии, които се движат по земята, но и на небето“3’.
Освен това и в Египет, и в Камбоджа змията често се използва и като об­ Стъпаловидната пирамида на
раз на вечния живот и на вселенските цикли. Според александрийския писа­ фараона Джосер от III
тел Хораполон от V в., „когато египтяните изобразяват вселената, те очерта­ династия в Сакара, Египет.
Смята се, че неин строител е
ват очилата змия с различни люспи, поглъщаща собствената си опашка, като
божественият архитект
люспите символизират звездите“39. По същия начин, върху малкия златен Имхотеп. На преден план се
ковчег на Тутанкамон е изобразена извита в кръг змия „уроборос“, която би виждат змии-уреуси - кобри с
трябвало да изобразява силата на възкресението и обновлението4": разперени качулки.

„Смятало се, че всяка нощ в тялото й се извършвало възкръсването на бо­

га слънце. Докато уроборосът носи идеята за безкрайната пространствена
дължина около вселената, друга змия на име „Метви“ („Двойна връв“)
служела за манифестация на безкрайността на времето.“41

Да не забравяме и огромната змия-нага Сеша („Останалия“), наричан също

Ананта („Безкрайност“), увил се около вселената. Да не забравяме също, че

Змия сред звездите, коридор

на Унас, У династия, Сакара,
Египет. Древните египтяни
виждали множество змии
с космически функции, подобни
на тези на нагите.

и до наши дни Шивалинга, индийският и кхмерски еквивалент на египетския
Бенбен, често се изобразява с увита около него змия.'1
Духовно тяло
В Древен Египет се вярвало и най-всеотдайно се пожелавало душите на ум­
релите фараони да се изкачат в небето: „0, царю, ти си тази велика звезда,
Статуя на Джосер в
светилище до северната
страна на стъпаловидната
пирамида в Сакара.
Древните египтяни
разглеждали статуите като
вместилища на жизнената
сила на покойния.
Името на Хуфу,
предполагаемия строител
на Голямата пирамида,
не е изписано никъде в този
паметник и се открива само
в графити, или т.нар.
каменоделски знаци, които са
скрити от погледа.
ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО 175
спътникът на Орион, който пътува през небето с Орион, който плава през Ду-
ат с Озирис.“43
Абсолютно същите били вярванията и в Камбоджа - че когато царят бог
на Ангкор умре, душата му „отива на небето“". Според преданието, след ка­
то Висвакарма построил Ангкор Ват, „боговете заминали в страната на веч-
ното щастие и сега гледат надолу от небето“'5. Освен това също като храма
на Хор в Едфу в Горен Египет, Ангкор Ват се смятал за „копие“ на по-ранен
храм, който на свой ред бил копие на космическия оригинал, „плановете [на
който] били начертани от самите богове на небето Тушита“'6.
Според доктрината на древните египтяни сред гибелните опасности на Ду-
ат могат да пътуват единствено „подготвените“ духове, използвали земния си
живот за овладяване на тайното знание за небесните цикли и за изграждане
на самодисциплина и духовна проницателност. Те са онези, за които Тексто­
вете от пирамидите казват, че „постигат небето и овладяват хоризонта“4’. Те
са онези, които след много прераждания могат да се надяват да получат ис­
тинско безсмъртие - „милиони години живот“.
Царете богове на кхмерите също търсели безсмъртие чрез познание за
космическите цикли. Именно затова те кодирали минутите, часовете, дните и
месеците на „Голямата година“ на прецесията в толкова много основни вели­
чини в паметниците на Ангкор, превръщайки тези мащабни начинания в шко­
ла на посвещаване в тайни, които могат да бъдат достигнати единствено чрез
всеотдайно търсене.
Историците допускат обичайната грешка, когато при оценка на Древен
Египет и Камбоджа стигат до заключението, че поради огромните мащаби и
амбициозност на архитектурата им владетелите на тези страни са били несъм­
нено мегаломани.4’ В известен смисъл това непрекъснато повтаряно обвине­
ние срещу фараоните и царете на кхмерите е интересно, тъй като изразява
единодушието на учените най-малко по отношение на това очевидно сходство
между двете култури. Изненадващото обаче е, че авторитетите не дават ни­
какви други обяснения за феноменалните архитектурни програми, изпълнява­
ни в Египет и Камбоджа в такива отдалечени във времето епохи. По-конкрет­
но те не се спират върху вероятността великите строители на пирамидите и
Сфинкса, на Ангкор Ват и Ангкор Том да не са били подбуждани единствено
от егоизъм и желание за възвеличаване на самите себе си, а от един вид ал-
труизъм - а може би дори от желанието да посветят цялото човечество в гнос-
тичната система на просветлението, практикувана и от самите тях.
Все пак тази вероятност заслужава сериозно обмисляне. В края на краи­
щата в големите пирамиди в Египет няма надписи, свързващи ги с фараони­
те, които се сочат за техни строители - а това едва ли може да се нарече проя­
ва на мегаломания! Противно на това Ангкор е пълен с надписи, но те също
не подкрепят теорията за „самовъзвеличаване“. Както вече видяхме, Джая­
варман VII, управлявал между 1181 и 1219 г.. заявява съвсем недвусмислено
КАМБОДЖА

НА СТРАНИЦАТА ВЛЯВО:
ГОРЕ: Централното светилище
на Неак Пеан. обкръжено от
две навити на кълба змии-наги.
Когато свещеният басейн се
напълни с вода, конят Балха, в
който са се вкопчили фигури,
изобразяващи човешки души,
сякаш плува към светилището.
долу: Балха през сухия сезон.
Манифестация на бодхисатва
Локешвара, .мисията на Балха е
да спаси душите от „ океана на
съществуването
ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО /77
в надписа на една стела, че предприел мащабната си строителна програма,
„изпълнен с дълбоко желание за доброто на света“ и ,да дари на хората ле­
ковитата амброзия, която ще им спечели безсмъртие... Благодарение на тези
добри дела аз бих могъл да избавя всички онези, които се борят в океана на
съществуването“4’.
Един друг монарх, цар Раджендраварман, който е може би най-скромният,
казва, че е построил храмовете си от „страстно желание за дхарма“ („закон“,
равновесие“, „справедливост“, „правилен ред“ и т.н.) - концепция, която е
много подобна на египетската идея за космическата справедливост маат. Го­
ворейки за строителната си дейност, царят добавя загадъчно: „Тази смирена
молба е за безсмъртието, което човек трябва да се опита да постигне.“’"
Изящният и прекрасен храм Неак Пеан с неговите острови и езера бил по­
строен от Джаяварман VII с надеждата, че ще му послужи като лодка, с коя­
то душите на онези, които успеят да се свържат с него, ще „прекосят океана
на съществуването“51.
На една стела от друг храм-пирамида в Ангкор царят най-сетне праща спа­
сителната лодка да избави самия него:
„Нека чрез заслугата от това добро дело премина от съществуване към
вечно съществуване. Нека онези, които пазят това мое дело, били те род­
ственици, приятели или непознати, бъдат приети в обиталището на бого­
вете. Нека при всяко прераждане боговете им се усмихват...“52
В пирамидите от V и VI династия в Сакара, само на 10 километра южно от
Гиза, попадаме на поразително сходни текстове, отнасящи се най-малкото
към XXIII в. пр. Хр. и свързани с великата школа в Хелиополис. Тук Атум,
египетският еквивалент на Вишну/Брахма/Шива, се призовава да обгърне с
ръце „царя, тази сграда и тази пирамида... така че същността на царя да про­
съществува вечно... Защити тази негова сграда от всички богове и от всички
мъртви и не допускай срещу нея някога да бъде извършено зло“5'.
Няколко реда по-нататък в същия откъс откриваме, че покойният фараон
по някакъв мистериозен начин се идентифицира пряко със своята пирамида и
с бог Озирис, сякаш човек и камък са се слели в едно-единствено духовно тя­
ло - тяло на славата, в което „този цар е Озирис, тази пирамида на царя е
Озирис, тази негова постройка е Озирис“54.
Подобни безкрайно любопитни идеи се появяват в зрял и напълно офор­
мен вид в самото начало на древноегипетската цивилизация преди почти
5000 години. Още по-любопитен обаче е фактът, че абсолютно същите идеи
се появяват като чрез магия от етера четири хилядолетия по-късно в Камбод­
жа. Според Пол Мю и Жорж Коде погребалните храмове-пирамиди в Ангкор
били разглеждани „не толкова като убежище на мъртвите, колкото като един
вид ново архитектурно тяло, заместило тленните останки на покойния „кос­
мически човек“, в което магическата му душа продължава да живее“55.
Живи ОБРАЗИ
Необичайната идея за пирамидата като ново тяло на покойния не само би­
ла развита от царете богове на Древен Египет и Камбоджа, но и разширена и
на двете места по абсолютно един и същ начин, за да включи в себе си функ­
циите и култа към звездите.
17,4 КАМБОДЖА

В погребалните ритуали на Ангкор статуята на покойния цар се е смятала ГОРЕ И НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:

за негово „тяло на славата“51 и се вярвало, че се оживява от духовната му Статуи е Ангкор, за които се

смята, че могат да запазват
същност5’ - „магическа проекция в бъдещето на царската съдба“5“. По същия жизнената същност на
начин в Древен Египет на статуите се приписвало огромно значение като но­ покойниците. Култът към
сители на жизнената сила на покойния, с която, разбира се, се вярвало, че мо- статуи, наричани „живи
образи", съществува в Ангкор и
жели да бъдат съживени.5’ И в двете култури към статуите се отнасяли като
в наши дни.
към „живи образи“ (шеи/еп анкх).№
Зад подобни външни сходства често се крие по-дълбоко и сложно ниво.
Например и в Египет, и в Ангкор се смятало, че трябва да се изпълни опреде­
лен ритуал, за да може статуята да „оживее“.
В Ангкор този ритуал се наричал „отваряне на очите“ - церемония,
включваща пречистване, кадене и помазване, при която се използвали множе­
ство инструменти. Кулминацията на ритуала било символичното „отваряне“
на очите на статуята чрез пробождането им с желязна игла.61 Едва тогава ста­
туята се смятала за „наситена с жизнения принцип, с божествената същност
на покойния цар... действайки като мост между света на безсмъртието и зем­
ния свят““.
В Древен Египет се използвал аналогичен ритуал за съживяване на статуи.
Тук той бил наричан „отваряне на устата и очите““ и включвал пречистване,
Името „ Сфинкс " е изведено от
кадене, помазване на статуята и използването на множество инструменти, ня­
древноегипетските думи шешеп
кои от метеоритно желязо, а други - от камък.“ Кулминацията настъпвала с анкх, означаващи „живи образи".
180 КАМБОДЖА

отварянето на устата на статуята чрез докосването й („отварянето“) с инстру­

мент, известен като „песешкаф“к. Често очите също били „докосвани със
специални инструменти““. След това изображението „оживявало“ и можело
да служи като „рамка“ на безсмъртието на душата, толкова сигурна, „колко-
то тялото през краткия период на смъртното си съществуване“6’.
Как е възможно египетският и камбоджанският ритуал за съживяване на
статуите да се окаже толкова сходен - на практика и с едно и също име, - без
помежду им да има връзка? Съгласни сме, че всяка форма на пряка връзка е
невъзможна и трябва да се елиминира от нашето разследване. Но ако съвпа­
дението е също „невъзможно“, то какво ни остава?

Очертанията на душата
Древноегипетските концепции за душата, които - подобно на много други не­
ща - са напълно развити още в началото на историческия период, разкриват
изумително сложна система от идеи, разделящи безсмъртната същност на ин­
дивида на най-малко четири основни манифестации или същности, а именно:

1. Ка, ,двойникът“ или „близнакът“ - ангелът хранител и дух-водач на по­

койния, който е „независим от човека и може да обитава всяка негова ста­

туя“6". Според Джеймс Хенри Брестед ка е „един вид висш гений, който
специално направлява съдбата на човека на онзи свят, където всеки умрял
египтянин открива своя очакващ го ка“6’.
2. Ба, или ,душата сърце“, е „свързана в известен смисъл с ка“, но същест­
вува като личност, притежаваща сили, които могат да й позволят „да
продължи да съществува и да оцелее в отвъдния свят“’“. Характерният ат­
рибут на душата ба е нейната способност да се движи безпрепятствено. Ба
често е изобразявана в древноегипетското изкуство като летяща лястови­
ца или като лястовица с човешка глава - „метафора за свободата, която
няма равна на себе си“, както отбелязва египтологът Стивън Куирк.”
3. Аб, сърцето, е било тясно свързано с душата. Според сър Е. А. Уолис
Бъдж „запазването на сърцето се смятало за изключително важно и по
времето на Съда именно то е органът, който се подлага на специално из­
питание. В случая обаче сърцето трябва да се разглежда като център на
духовния и съзнателния живот...“”.
4. „Оправдана“ по време на Съда, душата достига висшия стадий на своето
развитие - саху или духовното тяло, в което обитава акх или преобразе­
ният дух - „ефирно същество, което не може да умре при никакви усло­
вия“ и съответно притежаващо „милиони години живот“”. На езика на
древните египтяни думата akh (съдържаща се също и в akhet, „хоризонт“)
винаги включва в себе си концепция за „светлина“, „яркост“, „блясък“ или
„сияние“’4.

Смятаме, че е много вероятно царете богове на Ангкор да са имали предвид

нещо подобно на саху и акх, когато твърдят, че желаят след смъртта да бъдат
„облечени в божествено тяло“, което да „освети духовната слава“, която им
принадлежи.”
Целта на посветения в школите на Древен Египет е била да се подготви за
вечността като сияещ и преобразен акх. Той знаел, че преди окончателното
 ЕЛИМИНИРАНЕ НА НЕВЪЗМОЖНОТО 181

си превръщане в дух трябва да мине отвъд смъртта, да издържи на ужасите

на Дуат и да излезе чист и оправдан след претеглянето на сърцето - „претег­
лянето на думите“ - в Залата на съда на Озирис. Както видяхме във II част,
за целта от него се изисквало повече от обикновено морално и благочестиво
поведение (необходимо, но не и достатъчно), което би могло да му осигури
морално и благочестиво прераждане, но не и преобразяване на духа му. Оче­
видно за целта е било необходимо познание, чисто познание, космическо поз­
нание, защото - поради причини, които никъде не са обяснени напълно, - се
смятало, че само това можело да го поведе по пътя към просветлението.
Възможно ли е това да е същият „висш път към върховно просветление“,
следван според надписите с цялото си сърце от Джаяварман VII - „уникална­
та доктрина, способна без трудности да постигне разбиране на реалността...
законът, който безсмъртните почитат в трите думи“76?
Отново и отново, усещането за гностично търсене на безсмъртието, така
вездесъщо в древноегипетските текстове, се появява и в надписите в Камбод­
жа. Четем например, че съпругата на Джаяварман Джаяраджадеви „поела по
ведрия път на мъдреца“77, докато по-голямата й сестра „надминала мъдростта
на философите със знанията си“ и специално се възхвалява, че е осигурила
„на жените, чието голямо желание е знанието... благоразположението на ца­
ря, подобно на благоуханен нектар, във формата на знание“78.
Както видяхме, познанието, което било така ценено в Ангкор и което мо­
нарсите се стремели да кодират в пропорциите и символизма на храмовете си,
се смятало за притежаващо способността да избавя душите от „океана на съ­
ществуването“. Силата на такова знание, което би могло да се постигне само
с ревностно търсене, била в това, че то можело да пропъди Майя - ужасната
илюзия за „реалността“ на материалния свят. Следователно древните египтя­
ни и царете на кхмерите са вярвали, че познанието е свещено задължение на
всички разумни същества, които трябва да открият смисъла и да проникнат в
дълбините на тайната на своето съществуване. В този процес някои ще от­
крият фундаменталната истина, че „когато всички вкоренени в сърцето жела­
ния бъдат прогонени, смъртният става безсмъртен... Когато всеки възел в
сърцето се развърже, тогава той ще спечели безсмъртно съществуване...“7’.
Точно както в Древен Египет, кхмерските владетели виждали одухотворя-
ването на душата като процес на просветление - на постепенно освобождава­
не от илюзията, пласт след пласт, докато не се разкрие самият механизъм на
вселената и адептът не стане носител на съвършеното познание.

Мост НА ДЪГАТА
Бяхме стигнали моста над широкия, покрит с лишеи ров, водещ към южната
порта на Ангкор Том. Пред нас имаше два успоредни реда с по 54 титанични
фигури, образуващи балюстрада. Бяха заети с дърпане, използвайки вместо
въже огромното тяло на змия-нага.
В миналото този мост бил свързван с дъгите, за които се смятало, че се из­
виват между света на боговете и хората.80 Казват, че който минавал през не­
го и през портата оттатък, влизал в света на небесните същества. Вярвало се,
че там някъде била скрита огромна тайна.
 11 ГЛАВА

Неподвижна точка
в небето

ПОДОБНО НА ЗЛАТНОТО РУНО на аргонавтите, което било пазено от

дракон, тайната на небето лежи скрита някъде сред пръстените на съзвездие­
то Дракон. Закрепена за вечни времена на мястото си в дълбините на небето,
нейното местоположение е почти невъзможно да се установи в рамките на
един или на няколко поредни живота. Съвременните астрономи я наричат
„северен полюс на еклиптиката“1. Той е напълно различен и се намира само на
23,5 градуса разстояние от „небесния северен полюс" - продължение в небето
на земната ос, която, както знае всеки ученик. е наклонена на 23,5 градуса.
Представете си неимоверно дълъг молив, прекаран през центъра на накло­
нената Земя, който влиза през южния полюс, излиза през северния и продъл­
жава нататък. „Небесният северен полюс" е „белегът", който би оставил то­
зи молив върху купола над северното полукълбо. В нашата епоха той се на­
мира близо до една лесно разпознаваема звезда - Полярната, която наричаме
също и „северната звезда“. Но поради препесионното колебание на земната
ос, моливът не винаги ше съвпада с Полярната звезда. Вместо това за един
цикъл от 25 920 години той постепенно ше очертае огромна окръжност в не­
бето, минавайки близо до едни звезди и много далеч от други. Положението на северни
полюс на екликтиката в
„Северният полюс на еклиптиката“ е неподвижно фиксираната точка в центъра на окръжнсста.
центъра на тази окръжност - полюсът, около който се върти дори небесният описвана от северния небесен
полюс. Разположен в пространството на безкрайно разстояние над точния полюс
център на орбиталната равнина на Земята, той е в известен смисъл полюсът
на боговете. Може би древните египтяни са имали предвид именно него, ко-
гато споменават в своите свързани с прераждането текстове за ..великия за­
котвящ прът“’ в небето. Неговото място завинаги ще се намира в сърцето на
Дракон, зад качулката на змията нага, между звездите Грумиум и Хи на
Дракон.
Има основания да запитаме дали тази важна точка в небето няма своя ана­
лог на земята сред .драконовите" храмове в Ангкор.

Модел на прецесията вдясно Ограини лица па

бодхисатва Локеш&арз.
Вървяхме бавно над покрития с лишен ров по моста, водеш към южния вход гледащи в четирите по&жл
на света, от южния вход
на Ангкор Том. От двете ни страни се простираха успоредните редица на 54
на Ангкор Таи. Смята се.
титанични деви и 54 асури, наведени назад, напрегнали мускули, дърпащи тя­
че чертите на лицето са
лото на змея-нага Васуки, като по този начин символично "разбиваха Млеч­ на създателя на Ангкор Том.
ния океан“. царя бог Джаявар.иан VII.
184 КАМБОДЖА

Сцената разкрива абсолютно същите идеи и интерпретира същите митове Мостът към Ангкор Том с
като барелефите от югоизточната галерия на Ангкор Ват. Въпреки това ефек­ успоредните редици деви, асури
тът в триизмерно изпълнение е изключително силно въздействащ. Добре за­ и наги, занимаващи се със
символичното „разбиване на
познатите с историята за Млечния океан поклонници незабавно биха се запи­ Млечния океан Снимката е
тали за местоположението в тази архитектурна схема на аналога на планина­ направена от юг с изглед на
та Мандера - небесният връх, използван от боговете като „бухалка“. За ис­ север към южната порта.
тински посветените, способни „да отидат до всяко небе“, броят на статуите
също би могъл да им напомня за окултния цикъл на прецесията, която се дви­
жи със скорост един градус на всеки 72 години (72 + 36, или 72 + половина­
та от 72, е равно на 108 - числото, което се разделя на два еднакво големи
„отбора“ от по 54 фигури).3
Поклонникът, приготвящ се да извърши 16-километровата обиколка око­
ло външния периметър на Ангкор Том, ще открие, че южната порта е само ед­
на от общо пет такива и че конструкцията и на петте е една и съща. Тя се съ­
стои от висок и тесен стъпаловиден покрив, увенчан с четири спокойни и ги­
гантски скулптурни лица (интуитивно описани през 1861 г. от френския пъ­
тешественик Анри Муо като „огромни глави в египетски стил“4). Лицата са
ориентирани точно по четирите посоки на света. В източната стена на Ангкор
Том има две такива порти, докато в северната, западната и южната - само по
една. До всяка порта се стига по мост и всеки мост, подобно на този, по кой­
то вървяхме, имаше от двете си страни успоредни редове с по 54 деви и 54
асури - „108 на алея... общо 540 статуи“3 - отново тясно свързано с преце­
сията число. Във връзка с това, в „Мелницата на Хамлет“ Джорджо де Сан-
тилана и Херта фон Декенд стигат до заключението, че „целият Ангкор“ е
„колосален модел, изграден въз основа на“6 прецесионния цикъл.

Получилите просветление
За разлика от Ангкор Ват, който е посветен на индуисткия бог Вишну, Анг­
кор Том е будистки паметник. Огромните лица върху портите не са на никой
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО М5

бог от индийския пантеои, а на „бодхисатва“, познат в Камбоджа като Локеш-

вара, а за будистите от другите страни като Авалокитешвара - „Господаря,
който гледа във всички посоки“7. Смята се, че за модел на спокойните, потъ­
нали в медитация лица, издаващи едновременно мъжка сила и любопитна
женствена заобленост, са използвани чертите на лицето на създателя на Анг­
кор Том, царя бог Джаяварман VII (1181-1219). Учените са съгласни, че
Джаяварман наистина се е идентифицирал с Локешвара: „Той бил ревностен
привърженик на будизма и го изповядвал в активната му форма - Махаяна.
Бодхисатва Авалокитешвара или Милостивия - „Учителят на света“, станал
по време на управлението му най-разпространения обект на поклонение.“'
Концепцията за бодхисатва е централна в будистката школа Махаяна
(„Голямото колело“). В центъра й е идеята за постоянна еволюция на душата
чрез безброй прераждания, докато не се постигне освобождаване от порочния
кръг на материалното съществуване:

„Бханте Нагасена - каза царят, - има ли такива, които умират, без да се

прераждат отново?“
„Някои се раждат за ново съществуване - каза мъдрецът, - а някои не се
раждат за ново съществуване.“
„Кой се ражда за ново съществуване и кой не се ражда за ново съществу­
ване?“
„Ваше величество, онзи, който все още има несъвършенства, се ражда за
ново съществуване; онзи, който е свободен от несъвършенствата, не се
ражда за ново съществуване.“

„А ти, бханте, ще се родиш ли за ново съществуване?“

„Ваше величество, ако в мен има привързаност, ще се родя за ново същест­
вуване, а ако в мен няма привързаност, няма да се родя за ново съществу­
ване.“’

Привързаността, която трябва да се преодолее, е към „илюзорния град на

самсара“1“. Това е думата за материалните форми, в които душата е обречена
да се преражда непрекъснато, докато чрез съзнателно самоусъвършенстване
и откъсване не постигне самадхи - „пълно себесъсредоточаване... най-висо­
ката степен на умствена концентрация, постижима за човека, докато все още
обитава тялото... предварително условие за постигане на освобождаване от
цикъла на прераждания“".
Но не всички души, достигнали този стадий на съвършенство, избират да
продължат към нирвана. Според будизма на Махаяна някои от тях - бодхисат-
вите - от безкористност и любов към човешките същества отлагат преобра-
зяването си и се прераждат отново и отново в материалния свят, където дейст­
ват като учители и водачи, показващи на другите как да се освободят от „оке­
ана на съществуването“.
Бодхисатвата е предстоящ Буда. Сидхарта, последният от будите, живял
вероятно някъде през VI в. пр. Хр., е бил бодхисатва, преди да получи про­
светление („Буда“ не е име, а титла, означаваща „Пробуден“ или „Просвет­
лен“). Освен това бодхисатвнте могат да се прераждат, без да стават буди,
специално за да помогнат на човечеството в особено тежки времена:
186 КАМБОДЖА

„Смята се, че трябва да минат много хилядолетия преди появата на поред­

ния земен Буда. И за да не останат хората през този дълъг период напъл­
но без помощ и подкрепа в стремежа си да запазят чистото учение, били
измислени небесните бодхисатви...“12

Макар да съществуват разлики, налице са и поразителни сходства между те­

зи „небесни бодхисатви“, като „състрадателния и милостив“ Авалокитешва-
ра, и индуистката концепция за аватарите на Вишну. И в двата случая едно
напълно самоосъзнато, безсмъртно и „екипирано“ същество избира да се ро­
ди сред хората и да им помогне да преминат през някаква голяма духовна и
физическа криза. Може би знак колко малко са всъщност разликите е фактът,
че индуистите приемат самия Буда като аватар на Вишну.13 Освен това инду-
измът и будизмът споделят обща идея за една бъдеща инкарнация - Калки за
индуистите и Майтрея за будистите, - която ще пречисти света от злото и ще
проповядва чистото учение на древните.

Звездно съвкупление
фимеанакас или „Небесният

Ангкор Том е огромен свещен център, включващ в себе си множество дворец Дали тук са се

структури, като първостепенните сред тях са три - Фимеанакас, Бафуон и провеждали споменаваните
в кхмерските митове
Байон.
астрономически ритуали,
Фимеанакас или „Небесният дворец“ е построен от цар Суряварман I свързани със съзвездието
(1002-1050) и представлява висока правоъгълна стъпаловидна пирамида с Дракон?
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО /87

дължини на страните 35 метра и 28 метра в основата”, която на пръв поглед

прилича на пирамида на майте, както можете да се убедите от снимката на с.27.
Изкачихме се по стръмното, но все още сравнително непокътнато западно
стълбище до светилището на върха. Отворено за ветровете и към небето, све­
тилището се смятало за мястото, където се извършило едно необичайно сим­
волично сношение между царя бог и змия-нага.
Преданието било записано в края на ХШ в. от пратеника на китайския им­
ператор Чжоу Та-Куан. От него научаваме, че във Фимеанакас имало „много
прекрасни зрелища, но ги пазят толкова строго, че нямах възможност да ги
видя“’5. Следва описание на светилището като:

„Златна кула, на чийто връх владетелят се изкачва всяка вечер. Битува

вярването, че в кулата обитава дух в образа на змия с девет глави, който
е господар на цялото царство. Всяка нощ духът се явява в образа на жена,
с която монархът се съвкупява. Вътре не могат да влязат дори съпругите
на царя. По втора стража царят се появява отново и тогава е свободен да
спи с жените и наложниците си.“1“

Тази странна история често се цитира като пример за примитивно суеверие и

врели-некипели. Но когато си спомним, че късата ос на Фимеанакас е ориен­
тирана точно в посока север-юг, подобно на всяка съвременна обсерватория,
се изправяме и пред друга възможност. Може би „съвкуплението“ на царя
със „змията“ е метафора за астрономически наблюдения на нага-съзвездието
Дракон?
В края на краищата от пътеписа на Чжоу Та-Куан знаем, че в Ангкор има­
ло множество „запознати с астрономията хора, способни да изчислят слънче­
вите и лунните затъмнения“”. От друг източник научаваме, че в Ангкор ас­
трономията била наричана „свещена наука“”. А от трети можем да устано­
вим, че унищожаването на астрономически ръкописи и записи се разглежда­
ло като престъпление, което трябвало да се „накаже с вечно проклятие“”. Ето
защо не е трудно да разберем защо Дракон е наричан „господар на цялото
царство“ - и особено като се има предвид, че подредбата на звездите му опре­
деля разположението на храмовете. Нещо повече - висока кула като Фимеа­
накас, ориентирана към „меридиана“, линията север-юг, която разделя небе­
то точно над главата на наблюдателя, би могла да бъде логичното място, от-
където астрономът цар да наблюдава северно съзвездие като Дракон (дори
днес повечето астрономически наблюдения се правят на меридиана).

В преданията също се разказва за основателите на цивилизацията в Кам­

боджа, полубоговете Каундиня и Камбу, живели в митичното време преди на­
чалото на историята. Научаваме, че двамата пристигнали поотделно с кораби
от морето. Когато Каундиня търсел къде да слезе на сушата, бил нападнат от
прекрасна принцеса-нага, победил я и по-късно се оженил за нея.” История­
та на Камбу също свършва с брак с дъщерята на цар на нагите: „Камбу се
ожени за нея и основа царство в речната долина. Хората били наречени „Кам-
буджа“, или деца на Камбу. С времето името се променило на Камбодже, а
след това - на Камбоджа.“2'
Следователно може да се каже, че още от самото начало „земята" на Анг­
кор, представена от свещените храмове и личността на царя бог, се намира в
188 КАМБОДЖА

алегорично „съвкупление“ с принадлежащия на нага-съзвездието Дракон

участък от небето.
Случайно ли е, че системата от идеи, съсредоточени върху различни съ­
звездия, но почти идентични във всички други отношения, откриваме и в Дре­
вен Египет най-малко от времето на Старото царство?
Бегла представа за тази система ще открием в Слово 366 от Текстовете от
пирамидите, в което фараонът се призовава да се идентифицира със съзвез­
дието Орион - небесния аналог на бог Озирис, след което да се „съвкупи“ със
Сотис (т.е., Сириус), звездната форма на безсмъртната му сестра - богинята
Изида: „Сестра ти Изида идва при теб, ликувайки от любов към теб. Ти я по­
стави на фалоса си и нека семето ти влезе в нея, тъй като тя е готова като Со­
тис.“”
В „Загадката Орион“ Робърт Бовал представя убедителни доказателства,
че фараоните от Старото царство вероятно са участвали в символично пред­
ставяне на тази сцена в Голямата пирамида. Той посочва, че южната шахта от
т.нар. Камера на царицата, насочена към преминаващия през меридиана Си­
риус през 2500 г. пр. Хр., може да е била прокарана именно с идеята да играе
очевидната роля в подобно „звездно съвкупление“”.
Предполагаме, че онова, което е ставало в меридианната камера на върха
на пирамидата Фимеанакас в Ангкор може би не е било нещо много по-раз­
лично, а именно - символично „съвкупление“ на царя бог с астрономическа
фигура, но този път не със звездата на Изида Сириус, а с Дракон - съзвездие­
то на небесната нага.
Не е задължително този символизъм да означава някакво странно и малко
вероятно физическо сношение между мъже и „звезди“, в което наивно вярва­
ли доверчивите жители. Напълно възможно е (ако не за масите, то поне за по­
светените) символите да означават единство на идеи между небето и земята.
Чрез този постоянен контакт посветеният може би се е надявал да издигне ин­
телекта си до такава висока степен, че да може най-малкото да заяви: „Аз
овладявам небето, неговите опори и звезди... Аз съм змия с изобилие от пръс­
тени. Аз съм писарят на книгата на бога, който казва кое е и кое не е.“11

Каквото горе, това и долу

Оставихме Фимеанакас и тръгнахме на юг към Бафуон - хълмът пирамида на
цар Удаядитяварман И (1050-1066). Тази постройка се издига върху право­
ъгълна основа с размери 120 х 90 метра и е висока над 50 метра.” Видът й впе­
чатлил особено силно Чжоу Та-Куан, който я описва като „Бронзовата кула...
наистина изумителна гледка с повече от десет покои в основата й““.
Сърцевината на пирамидата представлява висок изкуствен хълм от отъп­
кана пръст, на върха на който някога се издигал масивен храм и хранилище
на Шивалинга. Отново откриваме очевидните и категорични паралели с „Ви­
сокия пясък“ на Хелиополис - хълмът на Атум, върху който се намирал хра­
мът на Бенбен и свещеният обелиск на Бенбен.
В миналото Бафуон се срутил, тъй като:

„Пръстта не била оставена достатъчно време да улегне. Масивните и теж­

ки каменни блокове били вдигнати по местата им и строителите на сграда­
та явно бързали. В продължение на няколко години всичко вървяло доб-
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО 189

ре... След това започнали да се появяват зловещи пукнатини. Постройка­

та не можела да се укрепи. Огромната тежест ускорила края й.“27

Въпреки катастрофата, сърцевината на храма запазва характерната си пира­

мидална форма, когато хълмът бил издигнат като „малко копие на планината
Меру . Френският ориенталист Жорж Коде обяснява, че според поверието
Бафуон имал „подземна част, продължаваща надолу в земята толкова, колко-
то и издигащата се в небето видима част“29, също като Меру.
Да сравним тази идея с думите на римския пътешественик Елий Аристид,
посетил Египет през II в:

„Взираме се с възхищение във върховете на пирамидите, но не знаем, че

под земята има други, еднакви и противоположни на тях. Казвам оно­
ва, което научих от жреците.“30

Оказва се, че и в Ангкор, и в Гиза като че ли около пирамидите витае една и

съща любопитна идея - че основите на паметниците продължават толкова на­
долу, колкото и върховете им нагоре - или дори, че всяка видима пирамида се
издига върху „еднаква и противоположна“ обърната пирамида, невидима и
скрита под земята.
Логично ли е да се предположи, че подобни оригинални идеи биха могли
да се появят „независимо и спонтанно“31 в тези два тъй отдалечени помежду
си културни центрове?
В своето изследване на митовете Джорджо де Сантилана и Херта фон Де­
кенд стигат до заключението, че всички „сложни и рядко срещани образи“,
появили се в смятани за изолирани една от друга традиции, би трябвало най-
малкото да събудят нашето любопитство. „Макар резервоарът на митовете и
преданията да е огромен - посочват те, - налице са морфологични белези за
нещо, което не е просто появила се по естествен начин приказка.“32

Седемдесет и две
Много от изследвалите Ангкор пътешественици и учени осъзнават, че в па­
метниците е заложена някаква числова символика и че някои от числата се по­
явяват отново и отново. Но преди Сантилана и Фон Декенд да разбият „пре-
цесионния код“, никой не е имал ни най-малка представа какво означават те­
зи числа. Ако не са били изцяло пренебрегвани, на тях се гледало просто ка­
то на:

„Свидетелство за обсебеността от магията на числата и от възвеличаване-

то на първобитни суеверия в артистични форми. Човек остава с чувство­
то, че ако за един кхмер издигането на статуя на Вишну е добро дело, то
издигането на петдесет статуи е петдесет пъти по-добро...“33

Разбира се, статуите не са 50, а 54 (или 72, 108, 216 и т.н.) — явно незначител­
на подробност, освен ако човек не притежава числения код, с чиято помощ
древните култури пресъздавали космическия цикъл на прецесията. За съжа­
ление обаче дори днес поразителните открития в „Мелницата на Хамлет“ не
се разбират изцяло от учените. Поради това множество очевидни и може би
дори първостепенни прецесионни характеристики на монументите в Ангкор
190 КАМБОДЖА

рядко са били разглеждани, с изключение на някои малко известни научни

статии.4
Затова не можем да обвиняваме редактора на педантично точното списа­
ние „Нешънъл Джиографик“ Уилбър Е. Гарет заради това, че не е успял да
оцени значението на статистиката, появяваща се на няколко пъти в едно спе­
циално издание за Ангкор, излязло през май 1982 г.35 Въпреки това той са­
мият ни съобщава в увода на изданието, че „в Ангкор има общо 72 основни
каменни и тухлени храмове“36.
Фактът, че има 72 постройки на място, в което непрекъснато се използват
други числа от прецесионния ред като 54 и 108 (а като бонус ще посочим и
факта, че Ангкор се намира на 72 градуса източно от пирамидите в Гиза), спо­
ред нас ясно предполага наличието на предварителен цялостен план. Нещо
повече - ако такъв план наистина е съществувал, той трябва да е бил следван
от началото до самия край на исторически изолираната фаза на строител­
ство в Ангкор, започнала внезапно при управлението на Джаяварман II през
802 г. и завършила също тъй внезапно със смъртта на Джаяварман VII през
1219 г.

Главният план
В една иначе нелоша книга от 1963 г. полският учен Мирослав Краса
твърди, че „сто години след откриването му тайната на Ангкор вече не същес­
твува“37. Повечето академични авторитети с радост ще се съгласят с подобно
твърдение. Истина е, че днес знаем много за храмовете и техните създатели.
Въпреки това някои изключително важни и по наше мнение, очевадни части
от главоблъсканицата все още си остават без абсолютно никакво решение.
Сред тях са:

1. Обяснение за внезапното изумително съживяване на свещената територия

на Ангкор в началото на IX в.;
2. Обяснение защо е бил развиван така методично и усърдно, с такива огром­
ни разходи на ресурси, в продължение на приблизително 420 години;
3. Обяснение защо този зашеметяващ и безпрецедентен взрив в строител­ Входът (горе) и вътрешността
ството на храмове, превишаващ по размах и качество всичко в Индия, е (долу) на Та Пром, земният
станал в затънтените райони на провинциална Камбоджа; аналог на Ета от съзвездието
Дракон. Та Пром е построен от
4. Обяснение защо цялото това строителство се прекратило внезапно през царя бог Джаяварман VII.
XIII в. след смъртта на Джаяварман VII и никога не било продължено, ма­
кар комплексът да е бил обитаван най-малко до XVI в.

Обяснение на всички тези загадки може да осигури единствено предположе­

нието, че владетелите на Ангкор са работили според някакъв даден им отвън
главен план, който по една или друга причина трябвало да бъде изпълнен в
рамките на определен срок. Наличието на подобен план в Гиза през 2500 г.
пр. Хр. също е в състояние да обясни внезапната поява на големите пирами­
ди и свързаните с тях по-малки структури в Сакара със съдържащите се в тях
Текстове от пирамидите. Тези огромни културни постижения от времето на
IV, V и VI династия нямат прецедент, нито продължение. И също като пира-
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО 191

мидите, храмовете, барелефите и надписите в Ангкор, те били завършени в

рамките на около 420 години (от 2575 до 2152 г. пр. Хр.).
Възможно е Джаяварман II да е донесъл този план със себе си, когато при­
стигнал в Камбоджа „от морето“ през 800 г. Или може би го е получил от „ве­
щия в магията“ брамин, който го посветил в култа иа царя бог през 802 г. Мо­
жем единствено да предполагаме. Продължилата 42 години „обиколка“ на мяс­
тото, както и поведението на владетелите след него, също говори за изпълне­
нието на набелязан план. Всъщност сякаш всеки един от кхмерските царе е
допринесъл с каквото може и според собствените си ресурси - някои просто
добавили по един храм тук или там, докато други - особено Суряварман II и
Джаяварман VII - завършили цели серии от масивни паметници за сравнител­
но кратък период от време. Освен това малцина от тези монарси са се радва­
ли на мир - на повечето се налагало да пазят границите си от набезите на
враждебните варварски племена, като същевременно упорито и методично
продължавали да покриват наводняваните равнини на Меконг с предварител­
но набелязаните 72 основни постройки, които с право определят страната на
Камбу със загадъчната титла „подобие на небето“, откривана в надписите.

Цар Джаяварман VII,
владетел на Ангкор от 1181
до 1219 г., яздещ кон.
Релеф от Байон
За благото на човечеството
Животът и делата на Джаяварман VII заслужават отделно изследване. Той
действал трескаво през 38-годишното си управление, борейки се ожесточено
не само с огромната площ на Ангкор Том, но и издигайки храмовете Та Пром,
Бантей Кидей, Неак Пеан, Та Сом, Шра Шранг, т.нар. Тераса на слоновете и
192 КАМБОДЖА

Терасата на прокажения цар (и двете в рамките на Ангкор Том), Крол Кро,

Пра Палилай, Прасат Суор Прат, Пра Кан и не на последно място - Байон.’"
Разбираем е консенсусът между учените, че Джаяварман е бил мегаломан
и че единственото нещо, което го е карало да продължава гигантския си строи­
телен проект, била омагьосващата песен на собственото му прекомерно наду­
то его - както се изразява един критик, „непреклонна сила на волята, подчи­
нена на една мания“”. Въпреки това ако погледнем построените от него па­
вляво и вдясно: Та
Пром.
метници, ще открием, че много от тях (повече, отколкото би могло да се очак­ ДОЛУ: Рибари в рова на Байон,
ва от чистата случайност) съответстват на основните звезди от съзвездието „безкрайно мистериозния
Дракон. Освен това някои като че ли отразяват важни звезди от съседното съ­ храм Мястото му отбелязва
звездие Малка мечка - и всички те в положението, в което са били по изгрев северния полюс на еклипти-
ката в схемата Дракон/Ангкор.
слънце в деня на пролетното равноденствие през 10 500 г. пр. Хр.
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО 193

По-конкретно издигнатите от Джаяварман VII постройки, допринасящи

пряко за очевидния амбициозен и мащабен план небе-земя, са Ангкор Том, Та
Пром (1186 г.), Бантей Кидей (смятан за най-ранния от храмовете му), Неак
Пеан, Та Сом, Шра Шранг, Пра Кан (1191 г.) и накрая - забележителният и
странен Байон, завършен непосредствено преди смъртта на владетеля през
1219 г."
Всичко това може да е пълна случайност и съвременните историци да се
окажат сто процента прави, когато наричат тази високоскоростна строителна
кампания обикновена мегаломания, проявила се в безразборно строителство
на храмове на едно или друго място: „Строителна вакханалия, кратък и съще­
временно нестихващ период на трескаво, граничещо едва ли не с лудост ар­
хитектурно творене.“41 И все пак в надписите, части от които вече цитирахме
в предишните глави, Джаяварман се представя като доста далеч от лудостта и
егоцентризма. Тъкмо обратното - владетелят изрично съобщава, че храмове­
те му са част от общия стремеж към „амброзията на безсмъртието“ за „всич­
ки онези, които се борят в океана на съществуването“42. Знаем също, че той е
разглеждал паметниците в Ангкор като ефективни инструменти за постигане­
то на тази цел поради особените им качества на „мандали на ума“.
Следователно не може да се отхвърли вероятността този забележителен
монарх да се е нагърбил за благото на човечеството да завърши в рамките
на едно царуване свещената „мандала“ на небесния участък на Дракон, заве­
щана му от царете богове преди него. Те на свой ред получили плановете за
тази мандала от неизвестен източник по времето на Джаяварман II.
Разполагаме с някои намеци относно природата на споменатия източник.
Читателят ще си припомни, че свързаните с управлението на Джаяварман II
надписи говорят за съществуването на група мъдреци - „брамини“, „мъдре­
ци“, „астрономи-жреци“, „тайнствени учители за небесното“, - които знаели
как да провеждат инициации и да играят ролята на създатели на царе. Ако
целта на цялата строителна програма в Ангкор е била да изпълни предвари­
телния план на такова мощно задкулисно братство и ако Джаяварман VII,
„изпълнен с дълбоко желание за доброто на света“43, наистина е издигнал пос­
ледните от предвидените в този план храмове, то това би могло да обясни и
„загадката“44 защо строителството приключило толкова внезапно след смърт­
та му. Много просто - след завършването на чертежа небе-земя, не са оста­
нали непостроени храмове.

Този БЕЗКРАЙНО МИСТЕРИОЗЕН ХРАМ...

Байон в Ангкор Том като земен
аналог на северния полюс на
еклиптиката
Когато на земята се пренесе звездната карта от 10 500 г. пр. Хр., външната
стена на Ангкор Том очертава свещено пространство около гърдите или сър­
цето на нага-съзвездието Дракон. В точния геометричен център на това про­
странство, където диагоналите се пресичат в самото „сърце“, се издига завла­
дяващата постройка, известна като Байон и смятана за най-голямото архитек­
турно постижение на Джаяварман VII.
Случайно ли е, че в рамките на целия небесен план на храмовете отбеля­
заното по този начин „сърце“ на Дракон отговаря изключително точно на се­
верния полюс на еклиптиката? Читателят ще си припомни, че това е точката
в небето, около която в резултат на прецесията обикаля небесният северен
полюс със скорост половин градус на всеки 36 години, три четвърти от гра-
194 КАМБОДЖА

дуса на всеки 54 години, 1 градус на всеки 72 години и 30 градуса на всеки Една от 54-те каменни кули
на Байон, върху всяка
2160 години. Най-забележителната и характерна архитектурна черта на
от които има по четири лица
Байон - ниска стъпаловидна пирамида, издигаща се върху много по-стара и на Локешвара.
все още неизследвана постройка45 - е, че върху нея са разположени 54 масив­
ни каменни кули, всяка от които, също като портите на Ангкор Том, са укра­
сени с четирите гигантски лица на Локешвара („в египетски стил“), ориенти­
рани по четирите посоки на света. Така общият брой на лицата става 216.
Според бившия куратор на Националния музей в Пном Пен Жан Боасийе ли­
цата са оформени с „типичния израз на будист в „активно състояние на ума“,
наричано в писанията брахмавира — „приятните за Брахма неща“, „сюблим-
ното състояние“, водещо ума към милосърдие, състрадание, радост и спокой­
ствие.46
Френският пътешественик Пиер Лоти, посетил Ангкор през дъждовния се­
зон на 1901 г., разказва следното за Байон:

„Трябваше да си проправяме път с пръти през гъстата плетеница от мокри

калини и пълзящи растения, за да достигнем този храм. Гората го е обгър­
нала здраво от всички страни, задушава го, смазва го. И сякаш за да завър­
шат разрухата, навсякъде са пуснали корени огромни смокини, стигащи
чак до върха на кулите, които им служат като площадки...
Моят камбоджански водач настоява да се махаме. Казва, че в багажа
нямаме фенери и трябва да се върнем, преди да настъпи часът на тигъра.
Тъй да бъде. Да вървим. Но ще се върнем тук само заради този безкрайно
мистериозен храм.
 НЕПОДВИЖНА ТОЧКА В НЕБЕТО 195

Преди да тръгна, вдигам очи към надвисналите над мен кули и внезапно
потрепервам от неовладян страх при вида на падащата към мен огромна
замръзнала усмивка; после виждам друга усмивка зад нея, върху друг учас­
тък от стената; после трета, пета, десета. Те са навсякъде и осъзнавам, че
към мен гледат всички страни на четириликите кули. Бях ги забравил, ма­
кар да ме бяха предупредили за тях. Тези изсечени във въздуха маски тол­
кова много надхвърлят човешките пропорции, че е необходим миг или два,
за да се възприемат напълно. Те се усмихват под огромните си плоски но­
сове и наполовина спуснати клепачи с неописуеми изражения...“'7

През 1912 г. френският дипломат и писател Пол Клодел посетил Ангкор и

описал Байон в дневника си като „едно от най-проклетите и най-зли места,
които познавам... Върнах се болен...“4’. Но Клодел, който починал през 1955
г., бил човек с крайно твърди възгледи относно духовната истина, вярващ
страстно, че догмите на Римокатолическата църква и безусловната вяра в
Христос са единствените пътища за спасение. Може би онова, от което всъщ­
ност му е прилошало в този мрачен и зловещ храм, „злото“, както се изразя­
ва, е собственото му интуитивно усещане, че е изправен пред произведение с
огромна духовна сила, която не е бил в състояние да разбере.
Байон е бил замислен така, че да променя - въпрос, по който едва ли мо­
же да има съмнение, ако си припомним, че името му идва от „Па янтра“ - „ба­
щата“ или „господарят“ на янтра." Това е санскритска дума, означаваща бук­
вално „инструмент“5“ и определян като вид мандала: „Чертеж, използван в по­
мощ на медитацията... Отделните части янтрата повеждат вярващия през
различни стъпки, водещи към просветление...“5'
Предполагаме, че онези, които напълно са разбирали паметниците на Анг­
кор, не са били „вярващи“, а „адепти“, висши посветени в една изгубена сис­
тема на космическа мъдрост, които идвали при Байон в търсене на последни­
те загадки. Разбира се, в това си качество те биха могли чрез всеотдайно тър­
сене вече да са подготвени да „отидат до всяко небе“ - т.е., да извършват пре-
цесионните изчисления, които да им позволят да си представят положението
на важни звезди през отминали епохи.
Като цяло те отдавна би трябвало да са осъзнали, че разположението на
паметниците в Ангкор е замислено така, че да насочи вниманието им към ра­
йона около небесния северен полюс - и особено, както видяхме в предишни­
те глави, към звездите в Лебед, Голяма и Малка мечка, Северна корона и
Дракон... Особено в Дракон. За да открият това, те би трябвало да се върнат
назад, точно както направихме и ние, към пролетното равноденствие на 10
500 г. пр. Хр. (макар, разбира се, да са използвали съвсем друг календар). И
тогава ще разберат, че обърнатият на север наблюдател в момента на изгре­
ва е виждал съвършено съвпадение, меридиан към меридиан, между звездите
в небето и храмовете на земята.
В процеса на това умствено „завъртане на небето назад“ до получаването
на съответствието, такива адепти неизбежно биха открили онова, което днес
с лекота можем да потвърдим чрез компютрите си - бавното циклично върте­
не на небесния северен полюс около „сърцето“ на съзвездието Дракон или
северния полюс на еклиптиката. Именно това „сърце“, тази абстрактна точка
в пространството, намира своя земен аналог в голямата пирамида на Байон в
Ангкор - паметник, издигащ се на три тераси от квадратна основа със страна
196 КАМБОДЖА

80 метра и завършващ с необичайно кръгло централно светилище на височи­

на 45 метра над земята.’2
Коде с право нарича Байон „мистичното ядро на империята на кхмери-
те“”, а Бернар Грослие го описва като „омфалоса" („пъпа“) на „каменния
космос“ на Ангкор.’4 Джон Одрик отбелязва, че и до наши дни се носят слу­
хове за огромно съкровище, скрито някъде в него.”
Не е задължително подобно съкровище да се състои от злато и скъпоцен­
ности.
Със същия успех то би могло да е познание - gnosis, еликсирът, който
трябва да се търси от всички посветени, във всички страни и през всички епо­
хи, ако желаят да се сдобият с милиони години живот...

Небесните пазители на времето

Древните египтяни не изобразявали Дракон като змия или дракон, а като
друго чудовищно влечуго - крокодил, комбиниран по странен начин с части
от хипопотам и лъв. В резултат се появило съставното астрономическо
божество Таверет”, споменавано в Текстовете от пирамидите, появяващо се
често в „Книга на мъртвите“ и заемащо централно място в забележителния
„кръгъл зодиак“ от Дендера в Горен Египет.
Като изключим другите аспекти, върху които се спряхме в 3 глава, особе­
но интересно при тази измамно проста звездна карта е, че тя не само правил­
но разполага Дракон спрямо други северни съзвездия като Малка мечка (на­
ричана от древните египтяни „Чакал“) и Голяма мечка („Бедрото“), но и „по­
казва полюса на еклиптиката, разположен в гърдите на хипопотама, или съ­
звездието Дракон“, както отбелязва френският математик Р. А. Швале дьо
Любиц.” Той посочва, че митологичните фигури в Дендера, изобразяващи зо­
диакалните съзвездия, не са разположени в един кръг, както би трябвало да
се очаква, а „са преплетени в два кръга - един около небесния северен полюс
и един около северния полюс на еклиптиката“”, в забележима спирала с из-

Будистки монах се моли в

вътрешното светилище
Байон под наблюдението
едно от 216-те гигантс
каменни лица на Локешвар
Храмовете в Ангкор никога
са преставали
функционират ка
инструменти за духов
инициаци
Кръглата централна кула на
Байон, ,,омфалосът [пъпът] на
каменния космос на Ангкор"
местен център. По този начин, твърди Швале, зодиакът изразява ясно позна­
ние за това какво се случва в небето, когато небесният северен полюс посте­
пенно обикаля около полюса на еклиптиката.5’
Редица учени забелязват, че характеристиките на крокодило-хипопотамо-
лъва Таверет са идентични с тези на Амит“’ - ужасния „поглъщан на мъртви­
те“, който присъства при претеглянето на сърцето в Залата на съда на Ози-
рис.61 Кураторът на Департамента за египетски старини на Британския музей
д-р Стивън Куирк потвърждава, че този хибрид включва „трите животни на
лакомията, които се изобразяват в египетското изкуство като глава на кроко­
дил, предна част на лъв и хипопотамска задница““.
Следователно във всяко едно отношение чудовището от Сцената на съда
е Дракон като символ на унищожаването на душата, също както Озирис е
символ на прераждането и възкресението. Тук обаче има странна двойстве­
ност, много подобна на двойствеността в древноиндийските текстове за змии­
те наги, които могат да бъдат понякога опасни, а понякога - благосклонни.
Така, макар че във формата си на Амит Дракон е бил разглеждан от древни­
те египтяни като ненаситен и безмилостен разрушител, в образа си на Таве­
рет той се превръща в добър водач и закрилник на душите“ и покровител на
раждането.64 Всъщност този положителен аспект на Дракон е бил толкова си­
лен, че в гробниците често били поставяни амулети с изображение на Таве­
рет, за да „закриля прераждането на покойния в царството на мъртвите на
Озирис“65.
Усещането за неуловима връзка между функциите на Орион-Озирис и
Дракон-Таверет-Амит се засилва от египетските предания, според които един
крокодил доплувал при Озирис в Нил (след като бил хвърлен в реката от Сет)
и отнесъл на гърба си тялото му „на безопасната суша“66. В някои случаи са­
мият Озирис се описва загадъчно като „велик дракон“6’, лежащ в пясъка, до­
като в други по-тясно свързани със символиката на Ангкор четем, че при пре-
198 КАМБОДЖА

минаването си в Отвъдния свят богът се преобразил в змия.“ В „Книга на

мъртвите“ дори се казва, че Озирис като „Господар на Дуат“ живее в дворец,
чиито стени са от „живи кобри“6’.
Подобни идеи идеално съответстват на небето през пролетното равноден­
ствие на 10 500 г. пр. Хр. - небе, криещо в себе си усещането за странно хе­
ралдическо устройство:

• Ако в момента на изгрева погледнем на запад, ще видим, че Водолей е за­

лязъл зад хоризонта и е следван от Риби.
• Точно на изток изгрява Лъв и сякаш тегли под себе си Слънцето.
• На юг меридианът прекрачва огромната фигура на Орион-Озирис, извес­
тен в Древна Индия като Кал-Пуруш, „Човека време“’", който заявява в Съзвездията в четирите
„Книга на мъртвите“: „Аз съм времето и Озирис. Аз приех образа на кардинални точки и техните

змиите.“71 земни аналози по изгрев слънце

в деня на пролетното равно­
• На меридиана на север, точно срещу Орион, се намира небесният змей -
денствие на 10 500 г. пр. Хр.
или змия, крокодил или хипопотам - Дракон, тайният пазител на северния
полюс на еклиптиката.

Лесно е да се види как поведението на Орион и Дракон, а по този начин и

на космическите им функции, е било разглеждано от древните като свързано.
Всъщност научните наблюдения потвърждават, че те са свързани от цикъла
на прецесията в огромната космическа люлка, люлееща се нагоре-надолу по­
добно на махалото на самото време. Покриващите хиляди години компютър­
ни симулации ни показват, че докато над южния хоризонт Орион постепенно
се издига, Дракон постепенно се спуска на северния. Когато Дракон достиг­
не най-ниската си точка, Орион се намира в най-високата. След това започва
обратното движение - Дракон постепенно се издига, а Орион се спуска. Дви­
жението „нагоре“ продължава малко по-малко от 13 000 години. Движението
„надолу“ продължава малко по-малко от 13 000 години. И така за вечни вре­
мена, нагоре 13 000 години, надолу 13 000 години...
Особено интригуващо в случая е, че свързващите небето със земята пла­
нове от Ангкор и Гиза са успели да уловят най-високата точка в движение­
то на Дракон и най-ниската на Орион - с други думи краят на едната поло­
вина от цикъла на прецесията и началото на следващата. Знаем, че за после­
ден път това е станало около 10 500 г. пр. Хр., когато северният полюс на
еклиптиката се е намирал точно на север от небесния северен полюс в момен­
та на изгрева в деня на пролетното равноденствие и подредбата на звездите в
небето е била използвана като модел за разполагането на паметниците в Анг­
кор и Гиза.
От онзи златен век, въртян от колелото на прецесията, небесният полюс е
очертал пълен полукръг около полюса на еклиптиката. Махалото на Орион и
Дракон също така почти е достигнало крайното си положение, като този път
Дракон е в най-ниската точка, а Орион - в най-високата.72
С други думи, както през 10 500 г. пр. Хр., небесните пазители на време­
то, стоящи на портите на безсмъртието”, са готови отново да поемат в обрат­
на посока. Всеки посветен, запознат с херметическата максима „каквото го­
ре, това и долу“, ще бъде подтикнат да изтълкува подобна конфигурация ка­
то знак за неминуема огромна промяна - промяна към добро или към много
по-лошо, в зависимост от избора и поведението на човечеството.
IV ЧАСТ

Тихият ОКЕАН

НА ПРЕДИШНАТА СТРАНИЦА:
Петнадесетте гигантски
моаи на Аху Тонгарики,
Великденски остров
ВЛЯВО:
Подводен паметник на възраст
най-малко 10 000 години.
Остров Йонагуни,
Югозападна Япония
12 ГЛАВА
Парчета счупено
огледало
КАМБОДЖА се намира на западния край на иай-големия океан на планетата
- Тихия или Пасифика. Тъй като паметниците в Ангкор са разположени на 72
градуса източно от Гиза - важно прецесионно число, - естествено се запитах­
ме дали няма и други обекти, разположени в рамките на същата геодезична
система.
Най-често срещаното в Ангкор прецесионно число е 54 - най-добре това се
забелязва в 54-те кули на Байон и групите от по 54 деви и асури от двете стра­
ни на водещите към Ангкор Том алеи. Затова е любопитно да се отбележи, че
един от най-необичайните и загадъчни археологически обекти с неизяснен
произход и предназначение се намира именно на 54 градуса източно от Анг­
кор, в Тихия океан. Името на този обект е Нан Мадол и той се състои от сто­
тина изкуствени острова от базалт и корал, намиращи се в сините води на ед­
на лагуна, недалеч от югоизточния бряг на микронезийския остров Понпей.
Макар подредбата му да е много по-различна, Нан Мадол притежава ред
общи с Ангкор черти. Учените смятат, че по-голямата част от островите хра­
мове са били изградени между 800 и 1250 г., точно по времето на разцвета на
Ангкор, но са открити и следи от по-ранен строителен пласт1 - отново както
в Ангкор. Най-голямата структура Нан Дувас е ориентирана по четирите по­
соки на света, а главният вход е обърнат на запад.2 Приемайки класическата
форма на мандала, островът е заобиколен от две концентрични стени, разде­
лени от пълен с морска вода ров и ограждащи централен хълм с формата на
пирамида. Височината на стените достига 7,6 метра. Те са изградени от кри­
стални базалтови мегалити, някои от които тежат по 50 тона и дължината им
достига над 6 метра?
Част от общия план на Нан Мадол е и една сложна система от издълбани
в лагуната канали, напомнящи за километрите канали и ровове, пресичащи
района на Ангкор. Освен това храмовете в Ангкор имитират небесния образ
на съзвездието Дракон, а населението на Понпей е запазило легенда, че кана­
лите, разделящи техните храмове, били издълбани от „дракон“2, който пред­
ложил помощта си на двамата митични основатели на града Олосопа и Оло-
сипа?
Твърди се, че братята Олосопа и Олосипа били „Ани-Арамач“ - изначал­
ни царе богове“, пристигнали с лодки „от страна на запад“, като донесли със
себе си „свещена церемония“, която установили в новата си родина с помощ-
202 ТИХИЯТ ОКЕАН

План на островите
на Нан Мадол

та на мъдри магьосници.7 Подобно на тях цар Джаяварман II пристигнал в

Камбоджа с кораб (в неговия случай от загадъчната страна на „Царя на пла­
нината“), учредявайки свещена церемония с помощта на „вещи в магията“
мъдри брамини."
Характерна особеност на управлението на Джаяварман бил начинът, по
който той сякаш маркирал или „изследвал“ геодезично Ангкор. Читателят ще
си припомни, че основал три временни столици - Харихаралая, Амарендапу-
ра и Пном Кулен, движейки се непрекъснато, „подобно на носеща се над зе­
мята хищна птица“, както се изразява Жорж Коде, и „описвайки кръг около
бъдещия Ангкор...“’.
В подобни предания за Олосопа и Олосипа се съобщава, че тези „мъдри и
свети хора“ построили, след което напуснали четири столици в Понпей - пър­
вата била в района Сокес в северозападната част на острова, втората - в Нет,
третата в У, а четвъртата - в района с трудно произносимо название Мадоле-
нимв.'° Съществуването на тези столици може да се потвърди археологически
и ако ги проследим (вж. картата) ще открием, че движението им не е случай­
но, а следва една и съща посока - от северозапад на север, оттам на северо-

Въздушен изглед
към Нан Мадол с базалпювия
храм Нан Дувас в центъра, зад
масивните вълноломи във
формата на сочеща на изток
стрела. Зад вълноломите
океанското дъно се спуска
стръмно надолу, където
според легендите има
подводен град.
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 203

изток и на югоизток - подобно на стрелката на часовник, изминала половина­

та от обиколката по циферблата.
Мястото, където стрелката „спира“, е Нан Мадол - място, известно в тра­
дицията като Соунхленг или „Небесния риф“". Олосопа и Олосипа избрали
това място, след като се изкачили на един висок връх, за да огледат острова.
Оттам те погледнали към синия океан под тях „и видели град под водата.
Приели това за знак, че трябва да издигнат собствения си град там и така се
появил Нан Мадол като „огледален образ“ на потъналия си аналог"".
Името на потъналия „град на боговете“ под „Небесния риф“ е Канимвей-
со и той изобщо не е мит. В рамките на проекта за археологическа консерва­
ция начело с д-р Артър Сакс от университета в Охайо бе направено подроб­
но топографско заснемане на големи части от Нан Мадол и бе потвърдено съ­
ществуването на обширни подводни развалини, някои от които се намират на
много големи дълбочини." Засега повечето от тях са открити на изток, а дру­
ги - на юг от масивните вълноломи около Нан Дувас и сред тях има нещо, на­
подобяващо серия високи стълбове или колони с височина до 8 метра, стоя­
щи върху плоски пиедестали върху склоновете на острова.'4

Град от базалт
Понпей е малък, необичаен и прекрасен остров с приблизително кръгла фор­
ма и диаметър не повече от 20 километра. Сушата се издига стръмно към се­
рия високи по 800 метра върхове и е гъсто залесена, а бреговете на острова
са обрасли с мангрови дървета. Островът е заобиколен от почти непрекъснат
коралов риф с множество проломи, даващи достъп до океана.
Карта на Понпей, показваща
Стигнахме Нан Мадол с плоскодънна лодка с два мощни външни двигате­
преместването на столицата
по посока на часовниковата ля. Плъзгайки се по тюркоазенозелените води на рифа, минахме край потъна­
стрелка ли в зеленина възвишения, изолирани плата и странни хълмове с пирамидал­
204 ТИХИЯТ ОКЕАН

на форма. Един от тях, двойният връх Такиум, е поразителен. Замислихме се

дали именно оттам братята Олосопа и Олосипа не са зърнали легендарния
подводен град Канимвейсо.
Минахме край останките на разбит китайски риболовен кораб, захвърлен
в плитчините от преминал неотдавна тайфун. После приближихме мъничкия
остров Накапв и видяхме равномерно разположените редове базалтови кана­
ри покрай брега, изчезващи под водата на запад в посока на Нан Мадол. На­
края пресякохме залива Накапв и се озовахме недалеч от странния базалтов
вълнолом, построен във формата на три страни на петоъгьлник, който ограж­
даше централния храм Нан Дувас. Използваните за изграждането на вълно­
лома блокове бяха огромни и според местното предание били докарани до
местата им благодарение на магическата сила на Олосопа и Олосипа.
Угасихме двигателите и оставихме лодката да спре непосредствено до
вълнолома, след което предпазливо го заобиколихме през плиткия, осеян с
блокове входен канал. Зад него се намираше залив, защитен от лабиринт ме-
галитни стени. На запад над залива бе надвиснала необичайната постройка на
Нан Дувас. Нейните издигащи се от зеления балдахин на джунглата стени с
поставени напречно грубо одялани блокове и фино оформени базалтови крис-
талоиди изглеждаха предимно черни или приглушено червени и излъчваха
масивна, почти потискаща плътност. При ъглите обаче стените ставаха леки
и елегантни, а краищата на блоковете се издигаха нагоре като носовете на ко­
раби.
Като цяло, първото ни впечатление - което така и не се промени - от Нан
Дувас бе като за страховито и вдъхващо страхопочитание място. Повечето
местни жители не обичат да отиват там дори денем и за нищо на света не би­
ха се съгласили да го посетят по тъмно.
Според поверието мястото е обитавано от духове.

Връх във формата на пирамида

недалеч от Нан Мадол.
Може би оттук Олосопа и
Олосипа са видели легендарния
подводен град?
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 205

Канал през мегалитния Пътувалия в Отвъдното

вълнолом, Нан Ду вас
Влязохме в Нан Дувас през западния вход, минавайки през серия геометрич­
ни дворове около центъра на храма. Точно като в Ангкор, тези дворове са
разположени един в друг и всеки следващ води към по-високо ниво. На най-
горната площадка се озовахме до светилището - полуподземно правоъгълно
помещение, изсечено в земята на дълбочина около метър и половина и покри­
то с тежащи по 5 тона базалтови греди.
Навсякъде около Нан Дувас има облицовани с мегалитни блокове плитки
канали, минаващи между стоте изкуствени острова на свещения град Нан Ма­
дол. Изследвахме ги, но не успяхме да открием нито един храм или построй­
ка, запазена така добре както Нан Дувас. Някои са изчезнали почти напълно
под водата и настъпващата мангрова растителност.
Какво е било предназначението на това някога огромно свещено място?
Д-р Руфино Маурицио, завършил в САЩ местен археолог, се занимава с
този въпрос вече повече от две десетилетия. Той ни разказа, че храмовете в
Нан Мадол са свързани с древните местни вярвания в живота след смъртта.
Те са поразително сходни с вярванията на древните египтяни и според тях ду­
шата трябва да предприеме опасно пътешествие през отвъдния свят, по вре­
ме на което се подлага на множество изпитания. В Египет това пътешествие
206 ТИХИЯТ ОКЕАН

става в Дуат, който е участък от небето. На Понпей отвъдният свят е под во­
дата - може би дори в подводния град Канимвейсо. Подобно на пирамидите в
Гиза и тук много неща като че ли загатват, че храмовете в Нан Мадол веро­
ятно са били построени като материални модели, копия - „огледални образи“
- на отвъдния свят и целта им била да служат като места за подготовка и ини-
циация за изпитанията на душата.

Градовете долу
Гмурнахме се няколко пъти е акваланг в дълбокия залив източно от вълноло­
ма на Най Дувас в търсене на подводния град Канимвейсо, в който според
легендата можело да се влезе единствено през пазена от две чудовищни аку­
ли порта.
Първия път се гмурнахме от лодката южно от залива. Потънахме доста
бързо в топлите мрачни води до дълбочина почти 40 метра до дъното. Види­
мостта бе много лоша, сякаш бяхме попаднали в гъста мъгла. Сновахме на-
пред-назад около половин час, без да попаднем на каквото и да било.
Излязохме на повърхността и преместихме лодката по-близо до вълноло­ Входна алея, Нан Дувас
ма, непосредствено пред входа. На дълбочина 3 метра или по-малко се натък­
нахме на плътен килим от пръснати блокове и базалтови греди, които очевид­
но бяха положени тук по време на строителството на вълнолома.
Малко по-нататък морското дъно се спускаше стръмно на дълбочина над
30 метра. Плувайки на север, видяхме две от откритите от археолозите коло­
ни. Покрити изцяло е многоцветни корали, те се издигаха от мрака долу към
светлината нагоре, протягайки се към повърхността, подобно на пръсти.
Тези колони са част от подводния град Канимвейсо. Както посочва Артър
Сакс, легендите на Понпей говорят не за един, а за „два такива града“15. Име­
то на втория е Канимвейсо Намкхет. Казват, че лежи „оттатък рифа“ и вхо­
дът му се намира на „дълбоко песъчливо място“16. Много местни жители, ня­
кои от които и в наше време, твърдели, че били повличани към него от
необяснима сила, докато ловували костенурки. А в разговор с американския

Вътрешен двор и светилище.

Нан Дувас
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 207

изследовател Дейвид Хатчър Чайлдрес един старейшина от Понпей му разка­

зал следната странна история:

„Преди няколко години един рибар умираше. Духът му отлетял оттатък

рифа. След като видял града, който стига чак до Косрае [висок вулканичен
остров на 550 километра югоизточно от Понпей, на който също има зага­
дъчни мегалитни руини], той се върнал в тялото, разказал на хората какво
видял, след което окончателно си отишъл.“1’
Мегалитни руини, Нан Дувас
Макар че връзката може да се окаже невярна, думата „Намкхет“ звучи стран­
но познато - фонетично тя е близка на древноегипетските akh („светлина“),
akhu („преобразен дух“) и особено на akhet - „хоризонт“. Последната често
се използвала като префикс в египетски топоними - например в името на
град Ахетатен и дори в „Ахет Хуфу“ - „Хоризонтът на Хуфу“, едно от име­
ната на некропола в Гиза. Затова е доста изкушаващо да направим връзка с
Канимвейсо Намкхет. Тъй като khanimweiso е местната дума за „град“, мо­
же би пълното име може да се преведе като „Града на ахет“ или „Града на
хоризонта“?

Потоп
Понпей не е единственият тихоокеански остров, в който топонимите, преда­
нията и религиозните вярвания понякога имат особен египетски привкус, ни­
то пък единственият с легенди за потънали градове край бреговете му. Би би­
ло грешка да се задълбаваме прекалено много в тази тема. Все пак особено
важно за Нан Мадол ни се стори твърдението, че е бил построен „по модела“
Детайл от базалтова стена,
на по-ранен „град на боговете“, който днес се намира под водата, и че се из­
Нан Дувас
дига точно върху останките му. Не можем да открием разлика между тази
концепция и твърдението, че египетските храмове като този на Хор в Едфу
също са „копия“ на по-ранни оригинали, построени върху изначални основи
с цел да осигурят възкресението на „някогашния свят на боговете“. Освен то
ва забелязваме, че по-ранния божествен свят, наричан в Строителните тек­
стове от Едфу „Родината на Изначалните“, е представлявал остров, погълнат
от водите на огромен потоп, унищожил целия свят.18
На друго място доказахме, че подобен потоп наистина е помел планетата
в края на последната ледникова епоха, когато дебелите километри ледени
шапки, покриващи Северна Европа и Северна Америка в продължение на по
вече от 100 000 години, започнали да се топят и да отпускат хватката си."Ка­
то цяло геолозите приемат, че през този завършил някъде преди около 9000
години период на резки промени нивото на световния океан се е повишило с
повече от 100 метра. Ако това предположение е вярно, то не е трудно да се
приеме, че някъде около 10 500 г. пр. Хр. (датата, отбелязана от астрономи­
ческите корелации в Ангкор и Гиза), остров Понпей може изобщо да не е из­
глеждал така, както го виждаме днес. Кораловият му риф е сравнително къс­
но явление и се е образувал след повишаването на нивото на океана, когато
се е оформила съвременната брегова линия. Самият остров обаче е вулкани­
чен и е съставен от твърдо базалтово ядро - върхът на висока планина, - кое­
то се издига рязко над повърхността на Тихия океан. Отвъд рифа склоновете
на тази огромна морска планина се спускат стремително към бездната, свър­
звайки я далеч под водата с един потънал континент.
208 ТИХИЯТ ОКЕАН

Чудовище от небето уби земята Западната стена на Нан Дувас.

Обърнете внимание на начина,
Епохата на 10 500 г. пр. Хр. представлява огромен интерес за занимаващите по който са издигнати
се с науките за земята. Три хиляди години преди края на последната леднико- зидовете по ъглите, подобно на

ва епоха, но много преди началото на голямото разтопяване имало период, носа и кърмата на кораб.
Съоръжението сякаш плава във
отбелязан от серия катаклизми с почти сигурно астрономически произход,
водите на канала.
които напълно променили облика на планетата ни. Палеомагнитните изслед­
вания показаха, че преди около 12 400 години имало обръщане на магнитни­
те полюси на 180 градуса.“ Само 800 години по-късно, през 9600 г. пр. Хр.,
Земята се сблъскала (и не за първи път) с няколко фрагмента от разпаднала
се комета. Според професор Александър Толман от Виенския университет
„вероятно е имало серия от отделни катастрофи, включващи освен експло­
зиите и земетресения, геологични деформации, парников ефект и приливни
вълни“21.
Показателно е съвпадението, че епохата на 2000 г., в която живеем ние са­
мите, се оказа време на необичайни астрономически и геологични феномени
от типа на онези отпреди 12 000 години.
Особено обезпокоителен е фактът, че отслабването на земното магнитно
поле, продължаващо през последните две хилядолетия, ускори хода си през
миналия век. Всъщност учените дори очакват енергията на полето да падне до
нула и да се стигне до бърза смяна на магнитните полюси преди 2300 г.22
Не е задължително това да означава и смяна на географските полюси -
т.е., физическото прекатурване на планетата в пространството. Въпреки това
както отбелязва геологът С. К. Рънкорн, „изглежда няма съмнение, че маг-
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 209

Астрофизикът от Оксфорд Вик­ Клъб свързва една такава буря древни цивилизации“.
тор Клъб, колегата му от Крал­ с катастрофалното разтопяване на Ако цивилизациите са били
ската обсерватория в Единбург ледниците в края на последната унищожени от сблъсъци с косми­
Бил Нейпиър, д-р Дънкан Стийл ледникова епоха преди 14 000— чески тела в историческо време,
от Спейсгард Австралия и Бени 9000 години - събитие с напълно нима не е напълно логично да се
Пийзър от университета „Джон достатъчен размах, за да заличи предположи, че е възможно уни­
Мур“ в Ливърпул са сред растя­ всички следи от евентуална „допо- щожаването на цивилизация в
щия брой учени, според които топна“ цивилизация. Нивото на праисторически времена, преди
някъде преди 20 000 години в ра­ моретата се повишило със 100 ме­ 2350 г. пр. Хр. - може би от ка­
йона на Слънчевата система е тра - достатъчно, за да погребе за­ таклизма в края на ледниковата
навлязла огромна комета и се е винаги една морска култура. Заед­ епоха преди повече от 9000 годи­
разрушила, „оставяйки след себе но с колегите си Клъб също така ни? Този катаклизъм, както и два­
си осеяна с отломъци орбита, пре­ твърди, е възможно около 2350 г. та следващи от 2350 г. пр. Хр. и
сичана периодично от Земята. пр. Хр. и 500 г. да е имало по-огра- 500 г. показват равномерно нама­
През повечето време единстве­ ничени катаклизми, причинени от ляване на размерите си, но това
ният видим признак за преминава­ сблъсъка с по-малки отломъци от не може да се приеме за надеждна
нето през тези отломки е лекото същата огромна комета. И през тенденция. Тъкмо обратното - по­
увеличаване на броя на „падащи­двата периода едновременно и мис­ ясът от отломъци, който според
те звезди“... Но от време на време териозно изчезвали процъфтява­ Клъб и колегите му обикаля из
Земята попада на много по-гъсти щи исторически цивилизации. Слънчевата система през послед­
области, което води до разразява- Според Бени Пийзър „разполага­ ните 20 000 години, може все още
нето на апокалиптични бури, съ­ ме с много основателни данни, че да съдържа няколко изключител­
пътствани от сблъсъци и разру­ силните метеорни бури са реална­ но големи фрагмента от първона­
шения“. та причина за упадъка на тези чалния космически обект.

нитното поле на земята по някакъв начин е свързано с въртенето й“23.

Магнитното поле е загадъчна сила е неизяснен напълно произход, но най
вероятно се генерира от вътрешното ядро на Земята - сфера от твърдо желя­
зо с размери около три четвърти от размерите на Луната, намиращо се в об­
вивка от кипящо течно желязо, която на свой ред е затворена в множество
пластове скали, минерални депозити и полутечна суспензия с дебелина хил
ди километри. Неотдавнашните изследвания на Шиоданг Сонг и Пол Г. Ри­
чарде показаха, че вътрешното ядро има самостоятелно въртене в същата по
сока като останалата част от планетата, но с около един процент по-висока
скорост. Това означава, че повърхността на ядрото при екватора се движи с
скорост около 20 километра на година спрямо външните пластове, в които с
намира. Както отбелязва Ричарде, „това е 100 000 пъти по-бързо от движе­
нието, което обикновено свързваме с характеристиките на твърдата земя“24.
Някои изследователи, сред които канадците Ранд и Роуз Флем-Ат и поко
ния професор Чарлс Хапгуд от Съединените щати, предполагат, че подобно
бързо „плъзгане“ на един пласт над друг може да се е случвало (а може би и
неведнъж) на ниво земна кора. Известна под термина „литосфера“, тази твъ
да и камениста външна обвивка се носи върху полутечен пласт - „астеносфе
ра“. Ако кората се плъзне като едно цяло по астеносферата подобно „на ко­
рата на портокал върху сърцевината на плода, стига да не беше закрепена за
нея“2’, резултатът би бил апокалиптична глобална разруха - в буквалния сл
чай край на света такъв, какъвто го познаваме.
210 ТИХИЯТ ОКЕАН

Флем-Ат смятат, че в миналото е имало няколко такива случаи, послед­

ният от които е настъпил преди 11 или 12 000 години:
[Изместване
НА ЗЕМНАТА КОРА
„Когато кората се приплъзва върху полутечната си основа, светът се
преди 535
разтърсва от унищожителни земетресения и потопи. Небето сякаш „пада“,
МИЛИОНА години]
континентите стенат и променят местоположението си. Трусовете предиз­
викват огромни приливни вълни дълбоко в океана, които връхлитат край­ Защитаваната от Хапгуд,
брежията и ги потапят. Някои територии се превръщат в области с по-то­ Флем-Ат и други теория за из­
пъл климат, докато други попадат в полярните зони и биват изложени на местването на земната кора не
най-студените и сухи зими. Разтапящите се полярни шапки вдигат нивото е добре приета от ортодоксал­
ните учени. Геолозите в част­
на световния океан все повече и повече. Всички живи същества трябва да
ност се отнасят с особена нас­
се адаптират, да мигрират или да измрат...“16
мешка към нея, наричат я ма­
Ако наистина се е случило глобално събитие с подобни мащаби, както твър­ лоумно бръщолевене и отказ­
дят Флем-Ат, тогава е ясно, че за осъществяването му е необходима огромна ват да я разгледат безпри­
сила. През 1953 г. Алберт Айнщайн, един от първите поддръжници на хипо­ страстно. Успешно бе прока­
рано мнението, че това е един
тезата за изместването на земната кора, предлага решение:
просто „невъзможен“ процес,
„В полярните региони има постоянно натрупване на лед, който не е раз­ защитаван от ненормалници и
пределен симетрично около полюса. Въртенето на Земята въздейства вър­ следователно незаслужаващ
ху тези несиметрично депонирани маси и предизвиква центробежни сили, вниманието на истинските уче­
ни. Въпреки това зад кулисите
които се предават на твърдата земна кора. Постепенното нарастващата
постепенно започват да се на­
центробежна инерция в крайна сметка ще доведе до състояние, при което
трупват данни, че измествания
кората ще се придвижи върху останалата част на планетата.“17 на земната кора наистина се
Айнщайн не разглежда други фактори, които биха могли да отприщят подо­ случват от време на време и че
бен катаклизъм. По всяка вероятност обаче великият учен би се опитал да из­ не съществува физическа или
геологична причина подобно
числи вероятните последици от пряк сблъсък с астероид, метеорит или коме­
събитие да не е могло да се
та, стига да бе разполагал е информацията, достъпна на съвременните учени.
случи преди около 12 000 годи­
Например през февруари 1994 г. президентът Бил Клинтън бил събуден ни - точно както твърдят два­
от сътрудниците си с вестта за вероятно военно нападение срещу Америка, мата Флем-Ат.
засечено от шест сателита. Скоро станало ясно, че спътниците са регистрира­ На 25 юли 1997 г. в консер­
ли не вражески ракети, а масивен метеорит, който в крайна сметка експлоди- вативното списание „Сайънс“
рал във високите слоеве на атмосферата.2’ През май 1996 г. друг метеорит е се появиха материали, които
диаметър над 300 метра профуча на косъм от Земята само три дни след като на практика доказват, че зем­
бе засечен от военните спътници.2’ ната кора се измества - макар
И в двата случая става дума за малки небесни тела, които в последно вре­ авторите да успяват да избег­
нат използването на фразата
ме биват засичани все по-често и по-често. От 1990 насам всяка година биват
„изместване на земната кора“.
забелязвани повече от 12 нови комети”, най-зрелищната от които (кръстена с
Данните са събрани от изсле­
доста тромавото име Хейл-Боп) разкъса с блясъка си небето на северното по­ дователи от Калифорнийския
лукълбо през март и април 1997 г., приближавайки се най-близо до Земята в технологичен институт и се
момента на пролетното равноденствие - 21-22 март. отнасят към времето преди
За древните един перигей - най-близката до Земята точка от орбитата на ко­ 550-535 милиона години. Този
метата, в такъв момент на годината и непосредствено преди края на хилядоле­ период непосредствено пред­
тието би изглеждал най-малкото зловещ. Подобна интерпретация не се разли­ шества т.нар. от палеонтоло­
чава кой знае колко от тази на съвременните учени. И наистина, последните зите „камбрийска експлозия“ -
изследвания потвърждават, че нарастващата активност на кометите е част от най-голямото увеличаване на
огромен космически цикъл, тъй като Слънчевата система се движи бавно и разнообразието и разпростра­
нението на живота в историята
вълнообразно през Млечния път. Приблизително на всеки 30 милиона години
на нашата планета.
ние преминаваме през гъстата централна равнина на нашата галактика. Там се
натъкваме на множество метеорити, астероиди и комети, някои от които - как-

Учените съобщават, че
„този еволюционен взрив съв­
пада с друго очевидно уникал­
но събитие в историята на Зе­
мята - промяна на земната ос с
90 градуса по отношение на
континентите... Районите, кон­
то преди това са се намирали
на северния и южния полюс,
се озовали на екватора, а две
противоположни точки на ек­
ватора се превърнали в полю­
си... Събраните от нас геофи­
зични данни от отложени пре­
ди, по време на и след това съ­
битие утаечни скали показват,
че всички основни континенти
са претърпели едновременно и
рязко изместване“.
Учените настояват, че това
събитие няма нищо общо с
„тектониката на плочите“ -
процеса, който много бавно и
постепенно кара континентите
да се разделят или приближа­
ват със скорост не повече от
няколко сантиметра на година.
Техните данни говорят за ти­
танично завъртане на цялата
земна кора като едно цяло,
при това с катастрофално ви­
сока скорост. Според геолога
от Калифорнийския техноло­
гичен институт и водещ автор
на изследването д-р Джоузеф
Киршвини „скоростите... на­
истина са били неимоверни.
Нещо повече, всичко [като че
ли] се е движело в една и съща
посока“.
Изследователите посочват
(както са правели и Флем-Ат
на няколко пъти преди това),
че през периода на това бързо
изместване на земната кора съ­
ществуващите форми на живот
са били „принудени да се спра­
вят с резките климатични про­
мени, тъй като тропическите
земи са се плъзнали към студе­
ните полярни райони, а студе­
ните земи са станали топли“.
ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 211
то се е случвало винаги — са се сблъсквали със Земята. Изследването на метео-
ритните кратери показва интензивна, продължителна и жестока бомбардиров­
ка в периоди преди 96-94 милиона години, преди 67-65 милиона години и пре­
ди 35 милиона години31, така че би било глупаво да игнорираме вероятността
вече да сме закъснели с пет милиона години за друга крайно неприятна среща.
Всъщност налице са много данни, че може би сме били подложени на ин­
тензивно бомбардиране най-малко за последните един милион години и че чес­
тотата на сблъсъците се увеличава. Няма място за спор, че през този период
Земята е била подлагана на огромни и необяснени климатични промени, сеиз­
мична нестабилност, настъпване и отстъпване на ледникови епохи и наводне­
ния, огромни колебания в температурата и регионални измирания на живот­
ни.32 Възможно е всички тези феномени да са били свързани със сблъсъци с
космически отломки. Възможно е също така те да са предвестници на пред­
стоящ по-голям сблъсък - може би като онзи, довел до всеобщото измиране
на динозаврите преди 65 милиона години.
Можем само да се надяваме, че космосът ще ни спести подобна съдба.
Широката 10 километра комета или астероид, забила се в Мексиканския за­
лив по онова време, предизвикала експлозия, превишаваща 1000 пъти мощта
на всички натрупани до момента ядрени оръжия на планетата. Вдигналият се
облак прах скрил слънцето в продължение на повече от пет години и цялата
планета била разтърсвана десетилетия наред от съпътстващи трусове и вул­
канични изригвания.33
Човечеството би имало много малко време да се подготви за подобен
сблъсък, дори с високотехнологичните сензори на съвременните сателити.
Възможно е отпуснатият ни срок да бъде само няколко дни. В никакъв слу­
чай обаче той не би могъл да бъде повече от две години, дори в случая с най-
големите и видими комети. Големите астероиди, някои от които достигат 30
километра в диаметър, почти не могат да се засекат в огромните бездни на
космическото пространство.34
Възможно ли е подобно чудовище от небето да убие Земята?
Като взема за пример тяло с диаметър едва 10 километра (с което евенту­
ално ще се сблъскаме със скорост от порядъка на 100 000 км/ч), професор
Емилио Спедикато от университета в Бергамо, Италия, изчислява, че „атмо­
сферните промени ще бъдат колосални и ще обхванат и двете полукълба“.
Въз основа на доста консервативната преценка, че 10 процента от енергията
ще отиде в ударната вълна, според Спедикато „на 2000 километра от точката
на удара скоростта на вятъра ще бъде 2400 км/ч, а температурата на въздуха
ще се повиши до 480°С; на 5000 километра от епицентъра скоростта на вятъ­
ра ще е 400 км/ч, а температурата ще се повиши с 60°С“. Дори на разстояние
10 000 километра скоростта на вятъра все още ще бъде над 100 км/ч и ще ду­
ха без прекъсване в продължение на 14 часа, повишавайки температурата на
въздуха с 30°С. „Допълнителни ефекти в атмосферата ще бъдат химичните ре­
акции, които ще доведат до образуването на отровни съединения като цианов
оксид или азотен оксид, които напълно ще унищожат озоновия слой в стратос­
ферата.“ И накрая, но не на последно място, континентите ще бъдат разкъса­
ни от „земни вълни с метри височина“, тектоничните плочи ще се изместят, по
линиите на разломите ще изригнат вулкани и ще връхлети „глобално унищо­
жително цунами [приливна вълна], което ще залее цели континенти“35.
Поглеждайки назад към историята на Земята, Александър Толман и други
212 ТИХИЯТ ОКЕАН

учени изказват предположението, че в основата на разпространения навсякъ-

де по планетата „мит“ за Потопа може би се крие реално събитие.36 Мнения­
та относно точната дата на катаклизма се различават. Всички обаче като че ли
са склонни да приемат, че някъде между 14 000 и 9000 години преди настоя­
щето (или между 12 000 и 7000 г. пр. Хр.) нашата планета е била сполетяна
от нещо много лошо, направо ужасно.

Като в небрано лозе

Гмурнахме се под напора на вятъра, от който вълните едва не образуваха бе­
ли гребени, и потънахме в мрачните сини води в безмълвния подводен свят.
Беше краят на март 1997 г., малко след най-голямото приближаване на ко­
метата Хейл-Боп към Земята. Намирахме се на остров, разположен точно на
един градус северно от Тропика на Рака и на 19,5 градуса източно от памет­
ниците в Ангкор. Става въпрос за далечния остров Йонагуни, славещ се като Кихачиро Аратаке,
„най-западната точка на Япония“. Традиционно островът се гордеел с един откривателят на подводния
уникален вид голяма нощна пеперуда. Освен това недалеч от бреговете му паметник при Йонагуни
има място, където леководолазите могат да се закрепят за един скален перваз
на дълбочина 30 метра и да наблюдават стотиците риби-чук, носещи се над
главите им в силното течение под повърхността.
Най-опитният гмуркач на острова е Кихачиро Аратаке - брадат морски
вълк, осакатял с левия крак заради прекарания навремето полиомиелит, но
изумително силен в ръцете и с голям гръден кош. Аратаке преживява основ­
но от бизнеса с рибите чук. Макар и затруднен в придвижването си на суша,
под водата се превръща в истински делфин. След доста уговорки той призна,
че веднъж се е гмурнал с обикновен неопренов костюм и акваланг на дълбо­
чина над 60 метра, за да освободи закачената котва на някакъв кораб.
Аратаке е посветил живота си на задачата да изследва всеки квадратен
сантиметър от крайбрежието на Йонагуни. През 1987 г. той се гмуркал в юго­
източната част на острова, недалеч от бруления от ветровете нос Аракава Ба-
на. Сподели, че се надявал да открие в този труден за водолази район друга
точка за наблюдение на рибите чук. Вместо това направил откритие, което
според някои учени може да се окаже от огромно значение и да преобърне
представите ни за историята - откритие, което по спомените му го накарало
да изпита необичайното усещане, че се е озовал „в небрано лозе“.
Аратаке се натъкнал на нещо, което несъмнено прилича на изработена от
човешки ръце конструкция. Тя е издълбана в скалата, има сложни форми и
основата й се намира на океанското дъно, на 27 метра под повърхността.
Дълго над 200 метра, съоръжението се издигало грациозно пред очите му, по­
добно на стъпаловидна пирамида до най-горната платформа, само на 5 метра
под повърхността.
През 1996 г. прочетохме за паметника статиите на водещия геолог от уни­
верситета в Окинава (университета на Рюкю) професор Масааки Кимура. Ки-
мура изучил подробно паметника и при дългогодишните си изследвания на­
правил стотици гмуркания. Въпреки становището на многобройните си науч­
ни опоненти той е твърдо убеден, че става въпрос за обект с изкуствен про­
изход.
Естествено това възбуди интереса ни и през март 1997 г. уредихме първо­
то си посещение на острова...
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 213

Карти на Йонагуни

Мегалити и платформи
В първия момент от гмуркането се объркахме - маса нови усещания, шум и
издигащи се потоци от мехурчета. Малко по малко всичко се успокои и ние
се озовахме, носещи се в безтегловност, в синьото пространство над ръба на
отвесни скали и тесни подводни клисури, изчезващи в мрака на дълбините.
Дъното под нас се спускаше в южна посока и бе осеяно със скали и кора­
ли. Не забелязахме никакъв особен ритъм или дело на разумна ръка. И тога­
ва, на дълбочина около 20 метра, видяхме два огромни монолитни блока, те­
жащи може би по 200 тона единия, които стояха успоредно един на друг и се
издигаха почти до повърхността. Изглеждаха преднамерено изсечени и поло­
жени, подобно на сарсените на Стоунхендж в Англия.
Около мегалитите имаше силно течение, което ни повлече на изток покрай
идеално отвесна и права скална стена. Замахахме с все сили с плавниците и
поехме нагоре покрай стената, докато най-сетне стигнахме до ръба на едно
плоско плато на дълбочина 12 метра. Тук водата бе по-спокойна и успяхме да
се вкопчим в цепнатини и корали, като използвахме възможността да се огле­
даме около себе си.
Във всички посоки се простираше каменна платформа, която сякаш бе
украсена с големи триъгълни и ромбоидни мотиви със сложни стъпала и те­
раси, водещи към по-ниски и по-високи нива. В източния край на платформа­
та открихме прав канал с ширина около три четвърти от метъра и дълбочина
половин метър, който продължаваше около 8 метра през един издигнат поста-
мент. В центъра на паметника имаше четири скални тераси със странна фор­
ма. Всички те сякаш водеха към някаква точка малко на запад от центъра, къ-
дето в ъгъла личаха четири масивни стъпала. Спуснахме се надолу по тях, ка­
то спирахме на всяко ниво, прекосихме друга широка платформа още по-на­
долу, след което продължихме през ръба на голямото съоръжение, където
последната тераса надвисваше над траншея с отвесни стени, спускаща се на
дълбочина 27 метра до дъното.
Забелязахме, че траншеята минаваше в посока изток-запад, а може би бе
ориентирана съвсем точно, като се вземе предвид разликата между показа­
нията на магнитния компас и астрономическите посоки на света. В същото
време компасите ни показваха, че основната част на конструкцията бе ориен­
тирана по оста север-юг. Приемайки, че е била построена по време, когато
нивото на океана е било значително по-ниско, осъзнахме, че стъпаловидната
21-1 ТИХИЯТ ОКЕАН

детайл от терасата на
четири нива в центъра
подводния паметник

ниша, покрай която току-що бяхме минали, някога е гледала на юг над води­
те на Тихия океан.
Между северната и южната стена на траншеята има около 4 метра и дъно­
то е запълнено с отломки от големи, очевидно обработени блокове, които ся­
каш бяха нападали някъде отгоре. Спуснахме се надолу и установихме, че
един от блоковете лежи върху горната част на издигащо се от централен ба­
сейн ниско спираловидно стълбище. Продължихме на запад и се натъкнахме
на серия правоъгълни ниши, изсечени на равни интервали в основата на се­
верната стена.
Филтрирана през облачното небе и морската вода, в която имаше множест­
во частици и планктон, светлината на дълбочина 27 метра създава усещане за
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 215

сумрака в катедрала. При тези условия от дъното на траншеята бе доста труд­

но да обхванем с поглед целия издигащ се над нас паметник - ако изобщо бе­
ше такъв.
Професор Кимура бе заложил солидната си научна репутация с твърде­
нието, че става въпрос за изкуствено съоръжение. Той предполага, че памет­
никът може би е свързан с нарочно избран геодезичен триъгълник с едно
древно светилище на върха на най-високата планина на Йонагуни, намиращ
се на северозапад, и с една друга точка край източния бряг, под която според
него е вероятно да бъдат открити още останки. Аргументите му се основават
на добре установения геологичен факт, че преди повече от 9000 години раз­
пръснатата островна верига Окинава е била част от тесен, но непрекъснат по­
луостров, свързан с континента. Поради повишаването на нивото на океана в
края на последната ледникова епоха полуостровът почти напълно изчезнал
под водите, оставяйки след себе си единствено разпръснатите останки от пла­
нински върхове.
Йонагуни е един от тези острови и ако подводните конструкции действи­
телно са дело на човешка ръка, както твърди Кимура, то историята на чове­
чеството несъмнено ще претърпи драстично преразглеждане. От друга стра­
на неколцина специалисти подложиха на съмнение това становище, като
твърдяха, че става въпрос за естествено образувание, тъй като преди 9000 го­
дини никъде на планетата не е съществувала цивилизация, разполагаща с
необходимата технология или организация за създаването на подобно чудо.

Шох и Уест
С надеждата да решим този въпрос веднъж завинаги, през септември 1997 г.
се върнахме на острова заедно с професор Робърт Шох - геолога от Бостън­
ския университет, който предизвика международния дебат за възрастта на
Сфинкса (вж. II част). С нас дойде и Джон Алтъни Уест - египтологът, оку­
ражил Шох да се заеме с проучването на Сфинкса.
Преди да се гмурнат за първи път, и двамата бяха убедени от публикува­
ните в интернет видеозаписи и фотографии, че съоръжението при Йонагуни
несъмнено е дело на човешка ръка. Въпреки това трябваше да го видят, за да
могат със сигурност да потвърдят или отхвърлят съмненията си.
След четвъртото гмуркане Шох обяви, че му е невъзможно да излезе с
окончателно становище.
- Ако ме оставите в една част от това нещо, моментално бих решил, че
става дума за естествено скално формирование, но ако се отдръпна и го по­
гледна като цяло в контекста му, съм по-склонен да приема, че върху него е
било работено.
Джон Уест бе също толкова объркан.
- Мислех си, че ще се окаже димящото дуло, което ще докаже съществу­
ването на изчезнала цивилизация, но положението се оказа неясно - оплака
се той. - Някои части от него определено приличат на изсечени. Други пък
изглеждат изцяло дело на природата.
- Възможно е да е и едното, и другото - предположихме ние. - Може би
имаме работа с религиозен култ, който е забелязал символично значение в
естествените характеристики на скалата и се е заел да ги подсили по един или
друг начин.
216 ТИХИЯТ ОКЕАН

В края иа тридневното ни посещение на острова и след още няколко гмур­

кания мнението на Шох против изкуствения произход на образуванието ста­
на по-категорично:
Мисля, че структурата може да се обясни като резултат от естествени
процеси... Геологията на дребнозърнестите утаечни скали и пясъчници на Йо­
нагуни, наред с действието на вълните и теченията и по-ниското ниво на океа­
на в миналото са причина за формирането на монумента Йонагуни в сегаш­
ния му вид преди около 9-10 хиляди години.

Доводите на Кимура
От Йонагуни отлетяхме до Окинава за среща с японския геолог от универси­
тета на Рюкю професор Масааки Кимура, според когото монументът е с из­
куствен произход. Тезата на Кимура се основава на редица убедителни дово­
ди, които обясни на Шох направо върху картите и фотографиите. Например:

1. Отделените по време на формирането на монумента блокове не се нами­

рат по местата, където би трябвало да са, ако им е въздействала единстве­
но гравитацията и природните сили. Вместо това те сякаш са били допъл­
нително разчистени на една страна, а в някои случаи напълно отсъстват.
2. На сравнително малки участъци от паметника могат да се открият някол­
ко напълно различаващи се характеристики, при това много близо едни с
други, например издигнат ръб, дълбоки по 2 метра кръгли дупки, стъпало­
видна геометрична падина с чисто оформени стени и идеално права тясна
траншея. Ако са действали единствено естествени ерозионни сили, би
трябвало да се очаква те да са били с еднаква сила върху една и съща част Серия стъпала на равномерни
от скалата в една и съща част на паметника. Наличието на подобни нами­ интервали по южната страна
ращи се една до друга ярки разлики в топографията е силен аргумент в на паметника
полза на изкуствения им произход.

3.
4.
5.
Дълбока симетрична траншея
върху горната повърхност на
паметника
Успоредни монолитни блокове
ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 217
На по-горните повърхности на структурата има няколко участъка, които
се спускат доста стръмно на юг. Кимура посочва, че в северните им по-ви­
соки части минават дълбоки симетрични траншеи, които не биха могли да
се образуват под въздействието на познатите ни природни процеси.
От южната основа на паметника, на 27 метра под водата, на равни интер­
вали се издигат серии стъпала, водещи към върха. Подобно стълбище мо­
же да се види и в северната част на комплекса.
Западната част на паметника е оградена с ясно открояваща се „стена“. Съ­
ществуването й трудно може да се обясни като резултат от природни про­
цеси, тъй като се състои от варовикови блокове, които не са характерни за
района на Йонагуни.
6. Около западната и южната страна на паметника минава нещо, приличащо
на церемониален път.
По-късно професор Шох отбеляза: „След срещата ми с професор Кимура не
мога да отхвърля напълно вероятността Йонагуни да е поне отчасти обработ­
ван и променян от човешка ръка. Професор Кимура посочи няколко основни
елемента, които не бях забелязал при краткото ми посещение... Ако имам въ­
зможността отново да посетя съоръжението - бих искал да проуча именно те­
зи ключови райони.“
С оглед на всичко това изглежда направо невероятно, че водещи учени,
проучили паметника лично, не са способни незабавно да стигнат до общо за­
ключение дали става дума за естествено скално образувание или за изсечен
от човешки същества комплекс. Все пак, както посочи самият Шох, подобни
дебати и колебания не са новост. Например, когато през XIX в. викториан-
ските геолози започнали да откриват брадви, върхове на стрели и кремъчни
ножове от каменната епоха, повечето отначало смятали, че предметите са из­
цяло с естествен произход. Трябвало да минат десетилетия, преди да започ­
нат да се разпознават като изработени и използвани от хората сечива.
Възможно е абсолютно същият „разпознавателен“ проблем - този път
свързан с непозната архитектурна традиция, а не с инструменти - да е причи­
на за продължаващото объркване в академичните среди относно подводния
паметник на Йонагуни. Затова изучаващите го учени би трябвало да вземат
предвид всички негови известни и поддаващи се на наблюдение елементи.
Следите на астрономите
По наше мнение е важно, че конструкцията има някои характеристики, които
със сигурност щяха да бъдат определени като астрономически, ако се нами­
раха над нивото на океана. Тя е ориентирана към географския юг и включва
масивна траншея в посока изток-запад, насочена към изгрева и залеза в дни­
те на пролетното и есенното равноденствие. Освен това съоръжението се на­
мира на географска дължина, която изглежда „неслучайна“ от астрономиче­
ска гледна точка - на 24°27' северна ширина, или точно един градус северно
от пунктираната линия, отбелязвана на съвременните карти и училищни гло­
буси като „Тропик на Рака“.
Тропиците съществуват, тъй като Земята не се върти вертикално около
оста си спрямо равнината на своята орбита около Слънцето. Вместо това,
земната ос е наклонена под ъгъл, който в наше време е 23°27'.” Това има ед-
218 ТИХИЯТ ОКЕАН

Една от дълбоките 2 метра

кръгли дупки в горната част
на структурата. Когато
преди повече от 9000 години
Йонагуни се е намирал на
Тропика на Рака, слънчевите
лъчи по пладне биха
осветявали дъното на такива
вертикални „кладенци".
Подобна техника била
използвана от
древноегипетските
астрономи, за да наблюдават
преминаването на слънцето
през зенита в Асуан, Горен
Египет.

на особено важна за астрономите последица - „небесният екватор“ (т.е.,

продължението на географския земен екватор в небесната сфера) пресича
„еклиптиката“ (т.е., равнината на земната орбита около Слънцето) под същия
ъгъл - 23°27'. Терминологично този ъгъл се нарича „наклон на еклиптиката“.
От всяка географска ширина той определя крайните северни и южни положе­
ния по протежение на хоризонта, в които се наблюдава изгрева на Слънцето
в течение на годината. Той определя също и точното място на тропиците. В
наше време те се намират съответно на 23°27' северно и на 23°27' южно от
екватора - пояси, които „съответстват на най-северната и най-южната декли­
нация на еклиптиката спрямо небесния екватор“38.
Жаргонът е малко объркващ, но резултатите са съвсем ясни:

1. Слънцето достига своята „най-северна деклинация“ на 21 юни, деня на

лятното слънцестоене в северното полукълбо. Тогава Земята се намира в
онази точка от орбитата си, в която северният край на оста й (изместена
от вертикалата с 23°27') сочи възможно най-директно към Слънцето. На
23°27' северна ширина (съвременното положение на Тропика на Рака)
Слънцето се намира точно над главата ни по пладне (вж. чертежа), лъчите
му падат под ъгъл 90 градуса върху нас и затова не хвърлят сянка.

2. Слънцето достига своята „най-южна деклинация“ на 21 юни, деня на лят­

ното слънцестоене в северното полукълбо. Тогава Земята се намира в она­
зи точка от орбитата си, в която южният край на оста й (изместена от
Любопитна ромбоидна
вертикалата с 23°27') сочи възможно най-директно към Слънцето. На издатина на върха на
23°27' южна ширина (съвременното положение на Тропика на Козирога) паметника Йонагуни.
Слънцето се намира точно над главата ни по пладне (вж. чертежа), лъчите Възможно ли това устройство
му падат под ъгъл 90 градуса върху нас и затова не хвърлят сянка. да е хвърляло сянка, когато
структурата се е намирала
Читателят вече е запознат с начина, по който прецесионното „поклащане“ на над морското равнище?
Сравнете го с Интиуатана,
земната ос бавно променя фона, на който изгрява Слънцето в даден ден от го­
Мачу Пикчу, с. 293—295.
дината. Северният тропик е известен като „Тропика на Рака“, защото по вре­
мето, когато се предполага, че са били забелязани и описани за първи път те­
зи ефекти (преди около 2000 години), в деня на лятното слънцестоене Слън-
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 219

цето е изгрявало в съзвездието Рак. Южният тропик е наречен „Козирог“ по­

ради същата причина - преди 2000 години в деня на слънцестоенето през де­
кември Слънцето е изгрявало в съзвездието Козирог. Поради действието иа
процесията днес Слънцето не изгрява в Рак и Козирог в дните на слънцесто-
еие, така че ако трябва да сме точни, „Тропикът на Рака“ би трябвало да се
преименува на „Тропик на Близнаците“, а „Тропикът на Козирога“ - на „Тро­
пик на Стрелеца“. Освен това съзвездията ще продължат да се изместват за­
ради прецесионния цикъл - след по-малко от хиляда години, смятано от днеш­
но време, Слънцето ще изгрява в Телец в деня на лятното слънцестоене и в
Скорпион - в деня на зимното.
Прецесията не влияе върху крайната северна и южна точка на изгрева на
Слънцето на хоризонта, както и върху географското положение на двата тро­
пика. Онова, което всъщност влияе на тези координати - при това доста сил­
но за дълги периоди от време, - са малките, но натрупващи се промени в нак­
лона на земната ос, засечени с помощта на съвременна апаратура. Резултати­
те от точните наблюдения, публикувани в списанията „Сайънс“ и „Астронъ-
ми енд Астрофизикс“ потвърдиха, че сегашната стойност на този ъгъл
(23°27') не е фиксирана.” Ъгълът всъщност се променя в диапазон от малко
по-малко от два и половина градуса, като минимумът му е 22°6', а макси­
мумът - 24о301.41’
Астрономите предупреждават, че скоростта на промяна на този ъгъл мо­
же и да не е константна, но това е в сила най-малко за последните четири хи­
лядолетия:
„Наклонът на еклиптиката равномерно намалява... със скорост около 40
секунди от дъгата за един век... Така наклонът е намалял с почти половин
градус за периода от 2000 г. пр. Хр. до наши дни - достатъчно, за да пре­
дизвика видима промяна в азимута на изгрева и залеза.“11
По същата причина географската ширина на тропиците също е намаляла с
почти половин градус през същия период, за да достигне сегашната си стой-

ГОРЕ: Образуването на
Тропиците
ВДЯСНО: Как промените в
наклона на оста променят
положението на Тропиците
220 ТИХИЯТ ОКЕАН

пост от 23°27' северно от екватора за Тропика на Рака и 23°27' южно от ек-

ватора за Тропика на Козирога. От това следва, че в даден момент в минало­
то тропиците са били разположени на 24°30' северно и южно от екватора
(максимален наклон), а също така, че в определен момент в бъдеще ще се озо­
ват на 22°6' северно и южно от екватора (минимален наклон). От това също
така следва, че е имало време, което може да се изчисли, когато „паметникът“
на Йонагуни, разположен на 24°27' северна ширина, се е намирал точно на
Тропика на Рака.

Една предполагаема дата

Подобни изчисления се налагат от някои очевидно астрономически характе­
ристики на паметника и - при липсата на консенсус между геолозите - биха
могли да бъдат от голяма полза за определянето на датата на неговото създа­
ване. Нещо повече - ако приемем съвременните резултати за промяна на нак­
лона със скорост 40 секунди от дъгата за едно столетие, ще открием (дали от­
ново по силата на някаква случайност?), че се намираме в позната числова те­
ритория.
Диапазонът на цикъла на наклона на оста е 2°24', като варира от 22°6' и
24°30'. Стойността 2°24' се равнява на 144 минути от дъгата, всяка от кои­
то на свой ред се дели на 60 секунди от дъгата или общо на 8640 секунди
(144 х 60).
Ако разделим тези 8640 секунди на 40 секунди (изчислената промяна на
наклона за един век) ще открием, че за промяната на наклона на земната ос от
минимално до максимално положение са нужни 216 века или 21 600 години.
От това също следва, че са необходими още толкова години, за да стане нак­
лонът отново максимален.
Знаем, че днес наклонът на земната ос е 23°27', че той намалява и че мак­
сималната стойност, която може да се достигне от този цикъл е 24°30'. От по­
следното регистриране на този максимум наклонът е намалял с 1°3', т.е. с 63
минути или 3780 секунди. Като използваме приетата скорост на промяна (40
секунди на столетие) ще открием, че за последен път наклонът на земната ос
би трябвало да е достигнал максималната си стойност преди 94,5 века (3780 :
40 = 94,5) или 9450 години преди настоящето.
Тъй като географската ширина на Йонагуни (24°27') е с 3 минути по-мал­
ка от максимума (24°30'), вече лесно можем да изчислим кога паметникът се
е намирал точно на Тропика на Рака: 3 минути = 180 секунди или 450 години
при скорост 40 секунди на век. Ако наклонът на земната ос наистина е до­
стигнал своя максимум преди 9450 години, то тогава той би трябвало да е бил
под ъгъл 24°27' (и съответно Тропикът на Рака да е минавал през Йонагуни)
преди около 9000 години. Тропикът би трябвало да се е намирал на същото
място и 900 години по-рано, т.е., преди 9900 години, към края на предишна­
та половина от цикъла (когато наклонът е клонял към своя максимум, а не
към минимума).
От горното става ясно, че според астрономическите показатели намира­
щият се под водата паметник на Йонагуни вероятно е бил построен (и следо­ Разположението
вателно се е намирал на суша) някъде между 9900 и 9000 години преди нас­ на Йонагуни на Тропика на
тоящето. Читателят ще си припомни, че според геолозите точно през тази Рака, ок. 9900—9000 г. пр.
епоха скалният масив се е намирал над морското равнище.
 ПАРЧЕТА СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО 22!

Мрежа
Да предположим, че в праисторически времена неизвестни мореплаватели и
архитекти са положили по целия свят мрежа от паметници, маркиращи тропи-
ците, разделящи планетата ни на система от географски координати (по дъл­
жина и ширина) и свързващи земята и небето чрез реда „прецесионни“ числа
- 54, 72, 108, 144, 180, 216 и т.н. Разбира се, подобна мрежа би могла да бъ­
де нарушена от значителни промени в земната кора като повишаване нивото
на световния океан и потъване на участъци от сушата. Възможно е при осо­
бено големи промени мрежата да се е нуждаела от поправка - или дори замя­
на на най-близкото подходящо място - на един или друг паметник.
Определено е странно, че последните научни данни за наклона на земната
ос предполагат половин цикъл от 216 столетия (21 600 години) - прецесион-
но число, което несъмнено е представлявало особен интерес за древните ас­
трономи, според които промените в небето трябва да бъдат копирани или
имитирани на земята. Странно е и геодезичното отношение между паметни­
ците в Ангкор и Гиза, които са разделени от 72 градуса дължина, както и меж­
ду паметниците в Ангкор и Понпей, разделени от 54 градуса дължина. Стра­
нен е също фактът, че с придвижването ни на изток из Тихия океан ще откри­
ем астрономически ориентирани мегалитни структури с неизвестен произход
на острови като Кирибати, на 72 градуса източно от Ангкор (и съответно на
144 градуса източно от Гиза) и Таити, на 108 градуса източно от Ангкор (и на
180 градуса от Гиза).42 Съвпадение ли е, че много от тези паметници са свър­
зани с религиозни идеи относно пътуването на душата в отвъдния свят -
идеи, много подобни на изразените в храмовете и пирамидите на Египет и в
йероглифните текстове в „Книга на мъртвите“?
Прецизно проектираните мегалити в Тихия океан не се ограничават един­
ствено с Понпей, Кирибати и Таити - те могат да се открият също и на места
като Тонга, Самоа, Маркизките острови и остров Питкеърн на дължини, кои­
то като че ли са свързани с Ангкор и Гиза от гледна точка на прецесията. Най-
голямата концентрация на подобни необясними съоръжения обаче има на Ве­
ликденския остров - който, при сегашното ниво на световния океан, се нами­
ра възможно най-близо до 144 градуса източно от Ангкор.
Преди да бъде „открит“ на Великден 1722 г. от три холандски кораба под
командването на адмирал Якоб Рогевеен, Великденският остров бил известен
на жителите си с две емоционално наситени имена - Те-Пито-О-Те-Хенуа
или „Пъпът на света“ и Мата-Ки-Те-Рани - „Очи, гледащи към небето“41.
Както ще видим в следващите глави, тези древни имена съдържат доказател­
ства, сочещи право в сърцето на мистерията на този изгубен остров насред
брулената от вятъра пустош.
 13 ГЛАВА

Островът
на магьосниците

НАРИЧАН от стари времена от обитателите си Те-Пито-О-Те-Хенуа - „Пъ­

път на света“, и Мата-Ки-Те-Рани - „Очи, гледащи към небето“, Великден­
ският остров се намира на 27°7' южно от екватора и на 109°22' западно от
Гринуич. Тези координати го поставят на малко повече от 147 градуса източ­
но от грамадния храмов комплекс Ангкор Ват в Камбоджа. Тъй като сред
необятните простори на Тихия океан на повече от 3000 километра във всяка
посока от острова не съществува друга обитаема суша, при сегашното ниво
на световния океан той е физически най-близо до магическата прецесионна
ширина 144 градуса източно от „меридиана на Ангкор“. Островът обаче е
част от възвишение, известно като Тихоокеански хребет, което на някои мес­
та почти достига повърхността. Преди дванадесет хиляди години, когато
огромните ледени шапки от времето на последното заледяване все още не би­
ли разтопени напълно и морското равнище било със 100 метра по-ниско от
съвременното, Тихоокеанският хребет образувал верига високи и тесни до-
потопни острови с дължината колкото планинския масив на Андите. Една от
брънките на тази верига би трябвало да се е простирала на повече от 300 ки­
лометра западно от върха, наречен по-късно Те-Пито-О-Те-Хенуа, и е стига­
ла до точка, разположена точно на 144 градуса източно от Ангкор. Възмож­
но ли е в този геодезичен център в далечната праистория да е имало някаква
обсерватория за наблюдение на Слънцето, която по-късно била потопена при
покачването на нивото на световния океан? Неразгадаемият поглед на
огромните моаи от
Това предположение се подхранва от обстоятелството, че по време на око­
Великденския остров.
лосветското плаване на американската ядрена подводница „Наутилус“ през Загадката на мегалитните
1958 г. намиращите се на борда учени „обърнаха внимание на един изключи­ статуи на острова и
телно висок и все още неидентифициран подводен връх недалеч от Великден­ произходът на очевидно

ския остров“1. Факт е, че професор X. У. Менард от Института по океаноло­ високоразвитата култура,

процъфтявала в миналото на
гия към Калифорнийския университет открил „важен разлом в района на Ве­
това затънтено място, все
ликденския остров, вървящ успоредно на архипелага на Маркизките остро­ още не е обяснена
ви“, заедно с „огромен седиментен рид или хребет“2. Факт е също, че според задоволително от учените.

местните предания някога Великденският остров е бил част от „много по-го- Възможно ли е отговорът да е
свързан с местните предания,
ляма страна“3 - нещо, което трудно би могло да се обясни като случайно съв­
според които Великденският
падение. Тези предания съдържат доста объркващи и противоречиви елемен­ остров някога е бил част от
ти, но всички са категорични, че в далечното митично минало: „много no-голяма страна“?
224 ТИХИЯТ ОКЕАН

„Могъщо свръхестествено същество на име Уоке, който дошъл от място

на име Хива... шествал из Тихия океан с огромен лост, с който разбивал
цели острови и ги мятал в морето, за да изчезнат под вълните. След като
унищожил по този начин много земи, Уоке пристигнал при Те-Пито-О-Те-
Хенуа, който тогава бил много по-голям, отколкото днес. Започнал да кър­
ти части от острова и да ги хвърля в морето, [но] скалите били прекадено
здрави и лостът му се счупил. Така Уоке не успял да разруши последното
парче и то останало като острова, който познаваме днес.“'

Други легенди на островитяните разказват по-подробно за загадъчната стра­

на „Хива“, от която пристигнал Уоке. Научаваме, че навремето това бил сла­
вен остров с грамадни размери, сполетян от „огромен катаклизъм“ и „потъ­
нал в морето“5. След катастрофата група от 300 оцелели потеглили в две мно­
го големи канута към Те-Пито-О-Те-Хенуа, след като по магически начин на­
учили за съществуването на острова и как да определят курса към него с по­
мощта на звездите.6

Магия и геодезия
В Ангкор и Понпей пристигането и установяването на царе-богове (Джаявар­
ман II в случая с Ангкор и братята Олосопа и Олосипа в Понпей) било дири­
жирано от мъдър мъж, описван като „магьосник“. И в Ангкор, и в Понпей
според преданията царете богове пристигнали по вода от далечна страна. И в
Ангкор, и в Понпей местоположението на свещения град, изглежда, е било
избрано (може би по-добре е да се каже „преоткрито“) след геодезично
„проучване“, при което монархът обикалял около бъдещата столица в голям
кръг по посока на часовниковата стрелка.
Още от зората на странната си история и почти до първия си контакт със
западната цивилизация през XVIII в., Великденският остров също бил управ­
ляван от династия от царе-богове.
Основателят на тази династия бил Хоту Матуа - предводителят на флота­
та от двете големи канута с оцелелите от катастрофата и потъването на Хи-
ва.’ От преданията на Великденския остров научаваме, че този цар-бог, чие-
то име означава „плодовит баща“8, пристигнал заедно със съпругата си Ава-
Реипуа и бил напътстван от някой си Хуа Мака - магьосник, който предвидил
съдбата на Хива и духът му поел на пътешествие, при което открил Те-Пито-
О-Те-Хенуа като подходящо убежище:

„Хуа Мака сънувал сън, в който като дух обиколил целия остров’... След
като огледал всички заливи... духът спрял при Анакена [на североизточ­
ния бряг] и извикал: „Това е мястото и то е големият залив, където ще дой­
де да живее цар Хоту Матуа.“'"

След магическото пътуване-видение на Хуа Мака, реалното изследване на

Великденския остров било извършено от седмина мъдреци - посветени „цар­
ски“ синове", пристигнали „от Хива с едно кану“12. Тяхната задача била да
„отворят пътя“ за Хоту Матуа и да подготвят острова за заселване.
 ОСТРОВЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ 225

Нека не забравяме, че Древен Египет също имал своите „Седем мъдреци“,

които според текстовете от Едфу потърсили убежище в Долината на Нил от
някакъв далечен остров - „Родината на Изначалните“, унищожена от потоп
(вж. II част). Надписите от Едфу недвусмислено споменават, че основната за­
дача на тези наричани понякога „богове-строители“ била да издишат „свеще­
ни могили“ на ключови места из цялата египетска земя е дългосрочната цел
да „възкресят“ своя унищожен „предишен свят“. В такъв случай съвпадение
ли е, че една от първите задачи на седмината посветени от Хива след присти­
гането им на Великденския остров била да издигнат „каменни могили“13?
Едва след завършването на могилите от Хива пристигнали двете канута с
бежанци начело с Хоту Матуа. Преди обаче да акостират в Анакена, по ня­
каква причина заселниците трябвало да обиколят острова, сякаш изпълнявай­
ки предписанията на някакъв ритуал:

„Тогава двете канута се разделили. Това на Хоту Матуа потеглило около

острова на изток [по посока на часовниковата стрелка]. Кануто на царица
Ава-Реипуа тръгнало на запад [обратно на часовниковата стрелка]. Срещ­
нали се отново на изхода на Анакена и всяко кану се насочило към една от
двете крайни скали на залива. Царят стигнал до мястото, наречено Хиро-
Моко, а царицата слязла на сушата при Ханга-Охиро.“1’

Загадки
Един следобед около юнското слънцестоене (средата на зимата в южното по­
лукълбо) стояхме на белия плаж между двете скали на залива Анакена. Зад
нас бе Аху Hay Нау - масивна стъпаловидна пирамида от тежки каменни бло­
кове и завършваща с дълга равна платформа. Върху платформата, обърнали
гръб на океана, се издигаха седем необичайни статуи - от едната бе запазен
само торсът, от друга - главата, една беше непокътната, но гологлава, а чети­
Аху Атуре Хуки — ниските и
ри бяха с гигантски червени каменни корони.
странни осем моаи при залива
Анакена

Карта на Великденския остров

 Някои учени изказват предположението, че тези седем „моаи“ (буквално
„образи“15) изобразяват Седемте мъдреци на Великденския остров, предвест­
Аху Нау Нау - седемте мъдреци
ниците на Хоту Матуа. Това не може да се определи със сигурност, още по­
от залива Анакена
вече, че недалеч от брега, на намиращата се наблизо Аху Атуре Хуки, се из­
дига и осма статуя. Всъщност няма нищо сигурно относно целта или значе­
нието на която и да било от наброяващите над 600 големи статуи на Велик­
денския остров.“ Те си остават едва ли не пълна загадка. Поколения изследо­
ватели са се мъчели да я разрешат през последните три века, но така и не се
е стигнало до задоволително обяснение.
Загадката е свързана с изчезналата изначална родина - легендарния по­
гълнат от морето остров Хива - и твърдението, че малка група хора се спаси­
ли от предизвикания от „лоста на Уоке“ унищожителен катаклизъм и впос­
ледствие се заселили на все още издигащия се над вълните скалист връх, кой­
то кръстили Те-Пито-О-Те-Хенуа. Трябва ли да загърбим подобни предания
като чиста измислица? Или в тях има зрънце истина?
Загадката е свързана с хора, които някога би трябвало да са били изкусни
мореплаватели - единствено те биха могли да се ориентират и да отведат ус­
пешно съдовете си до такова откъснато място като Те-Пито-О-Те-Хенуа.
Загадката е свързана и с хора, които още от пристигането си на „Пъпа на
света“ би трябвало вече да са имали добре развити традиции в архитектурата
и строителството - защото почти няма следи от експериментална фаза в съз­
даването на огромните моаи. Тъкмо обратното, последователният и внима­
телно обмислен художествен канон, по който са изваяни тези уникални скул­
птури, изглежда напълно развит още от самото начало на забележителната
фаза на изработването на статуите и често най-добрите моаи са и най-ранни­
те.17 Същото се отнася и за масивните каменни платформи „аху“, върху кои-
 ОСТРОВЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ 227

то се издигат много от статуите - отново най-ранните от тях като цяло са по-

добре изработени от по-късните.'“
Археолозите смятат (и може би са прави), че разполагат със сравнително
добре установена хронология на Великденския остров:

• Най-ранните данни за обитаване на острова са от тръстики (датирани по

радновъглеродния метод към 318 г.) от гроб, открит на важната платфор­
ма Аху Тепеу.1’
• Следващата дата е от парче въглен от ров на полуостров Поике, отнесено
към 380 г.м
• Третата радиовъглеродна дата (690 г.) е от друга важна платформа за мо-
аи Аху Тахан и е получена от органични материали, използвани по време
на строежа на самата платформа."

Поради тази причина археолозите смятат Аху Тахан за „най-ранната подоб­

на конструкция, датирана до този момент“". От друга страна според специа­
листите нейните моаи, които не могат да се датират пряко чрез радиовъгле-
родния метод, са били добавени много по-късно, тъй като така наричаната
„най-ранна известна класическа статуя“” на Великденския остров се издига
самостоятелно непосредствено на север от Аху Тахаи. „Контекстуалните“
данни и радиовъглеродните тестове на свързаните с нея органични материа­
ли карат археолозите да смятат, че тази тежаща 20 тона и висока 5 метра мо­
аи е била създадена през XII в." И тук се натъкваме на истински парадокс -
учените признават, че по това време „класическата форма на статуята вече е
Аху Акапу
била напълно развита““.
228 ТИХИЯТ ОКЕАН

От този момент нататък в продължение на около половин хилядолетие

продължило изработването на множество „класически“ моаи. Последната,
висока 4 метра, била издигната на Ханга Киое около 1650 г.“ Седемдесет и
пет години по-късно, след серия геноцидни войни между двете основни етни­
чески групи на острова (т.нар. „дългоухи“ и „късоухи“), намалялото населе­
ние осъществило първия си съдбовен контакт с европейските мореплаватели.
Както може да се очаква, последвали избивания, отвличания, систематични
набези за роби и епидемии от дребна шарка и туберкулоза - и всичко това в
такива мащаби, че към 70-те години на XIX в. населението на Великденския
остров било сведено до 111 души. Сред тази малка група оцелели нямало ни­
то един от наследствената каста на учителите и посветените Ма’ори-Ко-Хау-
Ронгоронго. Всички те били отвлечени от острова от перуанци при един ужа­
сен набег за роби от 1862 г.

Йероглифи
Малкото, което ни е известно за Ма’ори-Ко-Хау-Ронгоронго, е част от упо­
ритата загадка на Великденския остров, тъй като в този контекст думата
Ма’ори означава „учен“ или „учител на особено познание“2’.
Според преданията първите от тези учители Ma’opи (които не трябва да
се бъркат с народа маори от Нова Зеландия) дошли на Великденския остров
със самия Хоту Матуа. Те били писари и образовани хора. Работата им била
да рецитират свещените думи, записани върху 67 дървени таблички, които
Хоту Матуа донесъл със себе си от Хива“ и да правят техни копия, когато
оригиналите изгнивали или се износвали.
Това не е мит - до нас са достигнали 24 от т.нар. „таблички ронгоронго“.
Старото им пълно име било Ко Хау Моту Мо Ронгоронго, което буквално оз­
начава „писани редове за рецитиране“2’. Най-общо това са плоски дървени
таблички със заоблени ръбове, излъскани от времето и постоянната употре­
ба. Върху тях са нанесени високи около сантиметър редове със стотици раз­
лични символи — животни, птици, риби и абстрактни форми. Лингвистите по­
сочват, че символите са прекадено много, „за да става дума за някакъв вид
фонетична или сричкова азбука“’“ и твърдят, че представляват напълно раз­
вита йероглифна писменост, сходна с тази на Древен Египет и на цивилиза­
цията от долината на река Инд.”
Последователността на писането върху табличките ронгоронго е привляк-
Писмеността ронгоронго на
ла вниманието, тъй като представлява:
Великденския остров
„Рядък и любопитен похват, наричан „обърнат бустропедон“; когато стиг­
не края на табличката, текстът продължава на следващия ред, но обърнат
наопаки. Това означава, че за да се прочете текста, в края на всеки ред чи­
тателят трябва да обръща табличката наопаки. Няма съмнение, че тези
текстове са дело на специалисти и че са не само надписи, но и произведе­
ния на изкуството.“52

От събраните на Великденския остров устни предания става ясно, че умение­

то да се четат и пишат тези текстове се е предавало от поколение на поколе­
ние (и всъщност било преподавано в специално създадено за целта училище,
намиращо се в кръгла сграда в Анакена) до 1862 г., когато търговците на ро­
би отвлекли последния Ма’ори-Ко-Хау-Ронгоронго.35 До този момент, когато
 ОСТРОВЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ 229

била жестоко прекъсната златната нишка, свързваща Великденския остров с

миналото му, заливът Анакена бил и сцена на важен годишен фестивал, на
който „хората се събирали да чуят как се четат табличките“34.
През XIX в. европейски и американски учени били запознати с кратки
пасажи от текстовете, но писмеността така и си останала неразчетена. Отто­
гава няколко специалисти са заявявали, че са успели да „разбият“ кода (по­
следният случай е от 1997 г.), но нито едно от тези твърдения не се оказва
вярно. Истината е, че днес можем единствено да предполагаме какво е съдър­
жанието на тези свещени таблички и да се питаме защо са били смятани за та­
ка важни от островитяните в течение на столетия. Остават ни само предполо­
жения, както и да се опитваме да обясним как и защо изобщо са се появили
писмеността и табличките на това затънтено място. Отец Себастиан Енглерт,
баварски монах-капуцин и отчасти археолог, който живял на Великденския
остров повече от 30 години, вижда проблема съвсем ясно:

„Навсякъде, където се откриват, писмените езици са почти винаги продукт

на големи общества и сложни култури, разполагащи с големи количества
информация, която трябва да бъде записана. Те са резултат от тази
необходимост и са наистина необичайни като продукт на малки и изоли­
рани групи. Така че изглежда невероятно подобна писменост да е била
необходима или изобретена от малката общност на Великденския остров.
Въпреки това все още не е открит външен източник, от който тя би могла
да е възприета.“35

Тези стари работници...

Загадката на Великденския остров изглежда има най-малкото четири основни
елемента:
• загадката на Хива, легендарната родина на боговете, унищожена според
преданията от потоп;
• загадката на изкусните мореплаватели, докарали флота с бежанци от Хи­
ва до далечните брегове на Те-Пито-О-Те-Хенуа;
• загадката на изкусните архитекти, които първи замислили огромните аху
и моаи;
• загадката на изкусните писари, разбирали надписите ронгоронго.

Такива развити умения са отличителни белези за високоразвита цивилиза­

ция. Откриването им събрани на един самотен остров насред Тихия океан,
при това явно всички оцелели, може да се обясни изключително трудно с оби­
чайния „еволюционен“ процес, приписван обикновено на човешките общес­
тва. Ето защо редица учени разглеждат алтернативното предположение - че
жителите на Великденския остров всъщност не са развили тези умения бла­
годарение на своята изолация, а са ги получили в резултат на влияние, като
наследство от другаде.
Тук нямаме намерение да се задълбаваме в стария и изтъркан дебат дали
Великденският остров е бил колонизиран (и следователно културно повлиян)
за първи път от запад, т.е. от Полинезия, или от изток, т.е. от Южна Амери­
ка. Тъй като е очевидно, че първите заселници на острова са били изкусни
мореплаватели, би трябвало да е ясно, че по време на своя разцвет такива хо-
230 ТИХИЯТ ОКЕАН

ра биха могли да плават на огромни разстояния - не само до островите на По­

линезия, но и до Латинска Америка, а може би и още по-далече. Точно пора­
ди това смятаме, че Великденският остров показва ясни следи от праистори­
чески контакти както с южноамериканския континент, така и с Полинезия -
например кокошките и бананите биха могли да се появят тук единствено от
Полинезия, докато сладките картофи, кратуната и захарната тръстика - един­
ствено от Южна Америка.
Най-малко през ранната фаза на обитаване на Великденския остров, кога­
то жителите му все още помнели как да се ориентират и да управляват кора­
би в открито море, подобни стоки по всяка вероятност са били превозвани дос­
та често и в двете посоки - според нас заедно с много други ценности, сред
които умения, познания, художествени и религиозни идеи. Ето защо не сме
изненадани, че подобни на моаи монолитни статуи (макар и далеч по-малко
на брой) са открити сред руините на Тиахуанако в Андите на височина над
4000 метра над морското равнище“, на Маркизките острови в Полинезия” и
на няколко други места.38 Не е изненадващо също, че платформите аху на Ве­
ликденския остров могат да се сравнят с платформите марае в Полинезия”, а
в случая с Аху Тахира - и с „най-добрите постижения на каменоделството на
инките“40.
Напълно сме уверени, че поне някои от тези сравнения са основателни и
че в крайна сметка ще бъде доказано, че в праисторически времена между Ве­
ликденския остров, Южна Америка и Полинезия е имало двупосочно влияние
(макар и да не е задължително да е било много често). Това не е спорно твър­
дение, тъй като повечето ортодоксални археолози биха го подкрепили с го­
Фината мегалитна
товност. Далеч по-неясен е обаче въпросът за ролята на Великденския остров архитектура на Аху Тахира
в по-мащабната картина - а тази роля може да се окаже далеч по-важна от ро­ (детайл) често е сравнявана
лята на пасивен „приемник“ на външни влияния. Очевидно е, че образовани­ със зидарията на инките и

те архитекти и скулптори, чиито предшественици заселили „Пъпа на земята“ техните предшественици в

Перу (сравни с. 272).
след невероятни постижения в областта на мореплаването и ориентирането
по звездите, са били хора от висша класа и калибър. До появата на злото в
тяхното общество, малко преди първия им контакт с европейците, те били пос­
ветени в продължение на стотици години единствено на създаването на съ­
вършени и будещи благоговение творения на религиозното изкуство.
Ние не сме първите, според които тези хора несъмнено са били подбуж­
дани от обсебващо чувство за целенасоченост, което, стига само да можеше
да се разбере напълно, вероятно би ни осигурило ключа към цялата тази за­
плетена като лабиринт загадка. Както казва г-жа Скорсби Рътлидж, дръзка
британска пътешественичка и изследователка, живяла една година на Велик­
денския остров между 1914 и 1915 г.:

„Сенките на умрелите строители все още владеят тази земя. Доброволно

или не, местният жител трябва да общува тясно с тези стари работници,
тъй като въздухът трепти от огромната целенасоченост и енергия, която
някога е съществувала, а сега вече я няма. Но каква е била тя? Каква?“41
Тук възнамеряваме да разгледаме вероятността целенасочеността на посвете­
ните от Великденския остров да е била свързана със същия подземен поток
духовен gnosis, който открихме в Ангкор в края на I хил. от нашата ера и в
Гиза през 111 хил. пр. Хр. - и чийто произход като че ли трябва да се търси
извън тези райони и преди началото на историята. Задаваме си също така въп-
 ОСТРОВЪТ НА МАГЬОСНИЦИТЕ 231

роса дали реалните сходства между Великденския остров, Тиахуанако в Юж­

на Америка и различните аномални мегалитни структури из Тихия океан ня­
мат нещо общо с такова древно и непряко влияние, докоснало всички тези ку­
лтури, както и с преките контакти, които несъмнено са съществували помеж­
ду им.

От НЕБЕТО ДО ЗЕМЯТА

Най-старите налични засега данни, свързани с такова потайно „влияние“,

действало зад кулисите на историята, са от Древен Египет. Там то се открива
в преданията за загадъчна група „полубожествени“ същества, наричани Шем-
су Хор или „Последователите на Хор“, установили се в Долината на Нил в ед­
на далечна епоха, хиляди години назад в миналото, известна като „изначален
век“. Както видяхме във II част, за влиянието на тези заселници и главната им
роля в оформянето и насочването на по-късната цивилизация на фараоните се
споменава в много от египетските погребални текстове, свързани с прераж­
дането. Това е предмет на особено внимание и в забележителните Строител­
ни текстове от стените на храма на Хор в Едфу, Горен Египет.
Най-ранната известна Откъслечните легенди за заселването на Великденския остров от седмина­
класическа моаи на
та мъдреци и династията на царя бог Хоту Матуа съдържат елементи, напом­
Великденския остров от Аху
Терику, непосредствено на
нящи Строителните текстове от Едфу. И в двата случая се говори за първо­
север от Аху Тахан начален остров на боговете, наричан „Хива“ от жителите на Великденския ос-
232 ТИХИЯТ ОКЕАН

тров и „Родината на Изначалните“ от древните египтяни. И в двата случая ос­ ,,Гроб"-лодка имоаи,
Аху Вайури
тровът е бил унищожен от ужасна буря и потоп - приписван от островитяни­
те на „лоста на Уоке“ и на „огромна змия““ в богатата символика на Едфу.
„Нападението било толкова яростно, че унищожило свещената земя и божес­
твените й жители загинали.“43 И в двата случая боговете от някогашната ро­
дина „потънали във водите“44. И в двата случая имало оцелели. И в двата слу­
чая те избягали с лодки и в крайна сметка достигнали до страната, в която се
установили. И в двата случая били предвождани от царе-богове. И в двата
случая сред тях имало писари, архитекти и астрономи. И в двата случая оце­
лелите отделили особено внимание на издигането на свещени „могили“.
За Египет знаем, че предназначението на тези могили било да послужат
като основи и да определят ориентацията на храмовете, които щели да бъдат
построени там в бъдеще. Те били издигнати според план, който по някакъв
начин „наподобявал небето“ и целта на всичко това била да се постигне „въз­
кресяване на някогашния свят на боговете“. В резултат на тези идеи големи­
те храмове в Долината на Нил винаги се издигали върху основите на по-ран­
ни свещени постройки. Случайност ли е откритието, че всички аху на Велик­
денския остров също се намират върху основите на по-ранни платформи?45
Или те също са може би част от един всеобщ и загадъчен план, действащ по
цялата планета и осъществяван в течение на хиляди години, чиято крайна цел
е „възкресяването“ на някакъв идеализиран „някогашен свят“? Детайл от градежа
на Аху Нау Нау. Платформите
Докато обикаляхме бавно Аху Hay Нау в залива Анакена, не бе трудно да
не са строени едновременно,
забележим, че огромната платформа не е дело на една епоха, а на много и че а през различни епохи.
 ОСТРОВЪТ ИЛ МАГЬОСНИЦИТЕ 233

е била разширявана на няколко пъти.'6 Голяма част от зидарията на аху из­

глежда доста груба и няколко големи блока, покрити с петроглифи, очевидно
са имали различна ориентация и са били част от други паметници. При по-
внимателно вглеждане дори стана ясно, че единият от блоковете е всъщност
отчупена глава на стара, много изветряла и в лошо състояние моаи. Освен то­
ва знаем, че през 1987 г. Тур Хейердал разкопал мегалитна стена на дълбочи­
на няколко метра под повърхността. Тя била изградена от големи, превъзход­
но обработени ашлари и според нас е била част от много по-древен от изди­
гането на аху строителен пласт.47
Освен това разкопвачите открили огромно, оградено с камъни простран­
ство във формата на лодка непосредствено до Аху Hay Нау в посока към су­
шата. Това е една от няколкото подобни структури, открити в близост до
платформите в различни части на острова (особено добре запазени са тези
при Аху Вайури и Аху Тепеу). Археолозите предполагат, че всички те са ос­
нови на къщи с формата на лодка, в които живеели първите обитатели. Някои
предания обаче ги наричат „лодки от кости“ и ги свързват с бога строител Ну-
ку Кеху, пристигнал на Великденския остров заедно с Хоту Матуа.4’ Има съ­
що и няколко платформи с формата на лодки, наричани Аху Поепое, които
били използвани като гробници. Най-добре запазената от тях, дълга 21 метра,
висока 4 метра и с нос, издигащ се повече от метър над кърмата, се намира
непосредствено на запад от Анакена, недалеч от океана, „сякаш готова да от­
несе умрелите си пътници на някакъв далечен бряг“, както отбелязва отец Се-
бастиан Енглерт.4’
Аху Поепое и основите на т.нар. „къщи-лодки“ силно напомнят на тясно
свързаните с пирамидите и гробниците „корабни гробове“ в Древен Египет.
В някои разгледани от нас случаи - например в Абидос в Горен Египет - те
са копия на кораби от камък или кирпич. В други съдържат цели плавателни
съдове. Най-прочутият от тях е дългата 43 метра „слънчева ладия“, погреба­
на в един от няколкото „корабни гроба“ до Голямата пирамида (вж. с. 45).
Символичният език на древноегипетските погребални текстове, свързани с
прераждането, описва как душите на покойните владетели пътуват от земята
до небето в такива лодки. Затова за нас бе интересно да открием една легенда
от Великденския остров за бога цар Хоту Матуа, в която се казва: „Той слезе
от небето на земята... Дойде с лодката... Слезе на земята от небето.““

Боговете, които стоят

На езика на древните египтяни думата akh или akhu, изписвана понякога и
ahu, може да означава „същество от светлина“, „обитател на хоризонта“,
„сияещ“ или „преобразен дух“’1. На Великденския остров думата аку означа­
ва „свръхестествен дух“’2. Ако се върнем обратно в Египет, ще открием, че
същата дума се е използвала като почетна титла за Шемсу Хор, Последовате­
лите на Хор. Аху Шемсу Хор е пълната титла, дадена от загадъчния култ на
божествените царе, управлявали Долината на Нил хиляди години, преди на
трона да се възкачи първият фараон от първата исторически регистрирана ди­
настия.” Попадаме също и на любопитен откъс в древноегипетската „Книга
за това какво има в Дуат“, съобщаващ на посветения, че той трябва да „ста­
не с Боговете, които стоят („Ахау“)“’4. Това били свръхестествени същества,
достигащи височина до 9 кубита или около 6 метра.”
23-i ТИХИЯТ ОКЕАН

През онзи дъждовен следобед стояхме на брега на Анакена под най-висо­

ката от седемте моаи на Аху Hay Нау. Издигаше се на повече от 6 метра над
нас - тежащ 18 тона монолит, изсечен от характерния червено-сив вулкани­
чен туф, добиван в кариерата Рано Рараку. Този материал е използван за съз­
даването на всички моаи. Върху главата й бе положена конична корона или
украса за глава, изработена от различен камък (червена вулканична шлака от
кариерата Пуна Пуа), тежаща според изчисленията още 6 тона.
Такива украси се откриват у сравнително малко моаи и се наричат пукао.56
Най-голямата, с височина 1,80 метра, диаметър 2,10 метра и тегло около 11
тона57, може да се види в Аху Те Пито Кура, на 2 километра източно от Ана­
кена, и първоначално се е намирала на главата на най-голямата успешно из­
дигната на платформа моаи. Според изчисленията тази сега паднала статуя е
тежка малко по-малко от 81 тона и е била транспортирана от намиращата се
на около 6,5 километра кариера Рано Рараку.5" Друга моаи, същинско чудови­ Коронясването
ще, намиращо се и досега в кариерата, е с тегло 90 тона и в изправено поло­ на някои моаи с гигантски
жение би се издигала на около 23 метра височина.59 украшения за глава е огромно
инженерно постижение.
Транспортирането на множеството гигантски статуи до платформите из Местните легенди приписват
целия остров, тяхното издигане и изумителното „коронясване“ на някои от подобни подвизи на
тях с тежащите много тонове пукао с право се описва като „неимоверно ин- магьосничество.
 ОСТРОВЪТ НЛ МАГЬОСНИЦИТЕ 23S

женерно постижение““'. Много мастило е изписано по въпроса как точно е

било извършвано това - и то на затънтен остров с население, което дори и в
най-големия си разцвет не е надхвърляло 4000 души.1' Тъй като темата за Ве­
ликденския остров поражда интензивна академична фобия от т.нар. „ексцен­
трични“ идеи и „бълнувания на болни мозъци“, всеки отделен археолог се
стреми с всички сили да изпревари колегите си и да се представи като напъл­
но здравомислещ, логичен и с „научен“ подход. Няма съмнение, че именно
поради това нито един ортодоксален учен не се е опитвал дори за миг да
обърне внимание на многобройните стари местни предания, в които съвсем
недвусмислено се твърди, че моаи били придвижвани и издигани със силата
на .мана, което буквално означава „магьосничество“ - харизмата или силата
на ума, наричана от древните египтяни хекау.
Преданията на Великденския остров са запазили объркани спомени за
един епизод от миналото, когато „велики магьосници“ знаели как да придвиж­
ват статуите с „думите на своите уста““. Магьосниците използвали кръглия
камък Те Пито Кура, за да „насочат своята .мана и с нея да заповядат на ста­
туите да вървят““. Понякога се казва, че вождовете също имали достатъчно
мана, за да накарат статуите да вървят или да се реят във въздуха: „Хората
трябвало да се трудят усилено, за да изсекат моаи, но след като приключва­
ли, царят осигурявал маната, която да ги премести.“"
За пореден път имаме почти пълен паралел в Египет, където много от най-
забележителните паметници са свързани с предания за използването на ма­
гия. В един папирус четем за „етиопския вълшебник“ Хор, който:

„Накара една огромна канара, дълга 200 и широка 50 кубита, да се озове

над главите на фараона и неговите принцове, заплашвайки да рухне отго­
ре им и да ги убие. Когато царят и хората му видяха това, нададоха оглу­
шителни писъци. Хор обаче изрече заклинание, с което призова огромна
призрачна лодка и направи така, че тя да отнесе канарата.““

Първите испански посетители на тайнствения град Тиахуанако в Андите (вж.

V част) с неговите мегалити и гигантски стени и пирамиди също са записали
редица предания за подобни свръхестествени строителни техники. В тях се
говори за огромни блокове, спускащи се от кариерите в планините „сами по
себе си или под звуците на тръба“ и заемащи „отреденото им място в строе­
жа““. Далеч на север, в града на майте Уксмал в Централна Америка, разказ­
ват почти идентични истории за т.нар. Пирамида на магьосника. Тя била чу­
додейно издигната „само за една нощ“ от притежаващо магически сили джуд­
же, което трябвало само да „изсвири, за да накара тежките скали да застанат
по местата си“4’. Разполагаме и с добре засвидетелстваните предания, според
които мегалитният град Нан Мадол на микронезийския остров Понпей е бил
построен с магьосническите сили на божествените му основатели Олосопа и
Олосипа: „Под техните магически заклинания огромните каменни маси една
след друга се носеха по въздуха като птици и се спускаха на отреденото им
място.“4“
Може би е неправилно да наречем всичко това врели-некипели. Може би
историците и археолозите следва да отклонят поне част от енергията си, пос­
ветена на опитите да намерят скучни и прозаични обяснения на загадките на
нашето минало и да обърнат малко повече внимание на необичайните въз-
236 ТИХИЯТ ОКЕАН

можности, които също имат своето място. Независимо дали става въпрос за
египетските пирамиди, храмовете в Ангкор, каменните градове на Централна
и Южна Америка, призрачните базалтови стени на Нан Мадол или за аху и
моаи на Великденския остров, фактът е един - ние не знаем почти нищо за
собствената си праистория. Възможно е тя да е била период на дълга, бавна
и лишена от забележителни моменти еволюция, както предпочитат да смятат
повечето учени. Възможно е обаче и да е била нещо съвсем различно, много
по-необичайно и сложно, изпълнено с жизненост и въображение, надежда и
отчаяние. Може би една - или няколко - съществували в миналото високораз­
вити цивилизации лежат забравени в най-мрачните долини на нашето колек­
тивно минало, заличени от безименни катастрофи преди цели епохи. Може би
те са разполагали с развити технологии, напълно различаващи се от онези, с
които разполагаме днес. Може би дори са успели да надскочат техническите
решения и са се научили да манипулират материалния свят с помощта на на­
сочената сила на ума, постигайки по този начин с лекота цели като издигане
и преместване на огромни каменни блокове.
Вече сме сигурни (и сме го заявявали в предишните си книги), че същест­
вува най-малкото един основен епизод в човешката история, който е останал
забравен - изгубена цивилизация, унищожена от големите катаклизми в края
на последната ледникова епоха. Много свидетелства свързват тази цивилиза­
ция с епохата от 10 500 г. пр. Хр. Но тук разглеждаме нещо още по-забеле-
жително - възможността системата от знания, практикувана от тази цивили­
зация, да е била спасена от оцелели и да са били разработени начини това зна­
ние да се разпространява из целия свят и да се предава на бъдещите поколе­
ния, а защо не и до наши дни. Това би обяснило защо феноменът, който из­
глежда като една и съща добре разработена система за духовна инициация,
използваща дуалността небе-земя и целяща безсмъртието на душата, система
с неизвестен произход и възраст, се проявява отново и отново, всеки път об­
новена, в Древен Египет в епохата на пирамидите, в херметическите тексто­
ве от раннохристиянската епоха, в Камбоджа и в Централна Америка в края
на първото хилядолетие от нашата ера, вероятно в Микронезия, както видях­
ме в предишната глава, а може би и на Великденския остров с неговите стран­
ни местни имена - Те-Пито-О-Те-Хенуа - „Пъпът на света“ и Мата-Ки-Те-
Рани - „Очи, гледащи към небето“.
 14 ГЛАВА

Паяжина

ПО ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ в деня на юнското слънцестоене стигнахме до Аху

Акиви в западната част на Великденския остров. Обектът се намира във вът­
решността, на около 3 километра от брега. Подобно на Аху Hay Нау в зали­
ва Анакена, тук също има седем моаи, но в този случай нито една няма укра­
са на главата. Уникалното в случая е, че всички са обърнати на запад към мо­
рето, ясно видимо от възвишението, на което се намират.
Има едно странно предание, свързано с тези, дошли сякаш от друг свят
прошарени, сериозни и могъщи статуи, вперили черните си очни кухини към
безбрежния океан. Вярва се, че те са умрели, подобно на повечето от остана­
лите моаи на острова, в далечното минало, когато маната (магията) напусна­
ла острова, за да не се върне никога повече.' Тези статуи обаче (както и още
няколко от останалите) запазили способността си два пъти в годината2 да се
преобразяват в аринга ора (буквално „живи лица“3) - вярване, което е стран­
но сходно с древноегипетската представа, че статуите стават „живи образи“
(шешеп анкх), след като с тях се извърши церемонията по „отварянето на
устата и очите“. Статуите в Ангкор също се смятали за безжизнени, докато
очите им не бъдат символично „отворени“.
В миналото огромните каменни моаи от Великденския остров имали пре­
красни инкрустирани очи от бял корал и червена вулканична шлака.4 В много
случаи (но не и при статуите от Аху Акиви) били открити достатъчно фраг­
менти от тях и направените реставрации показват, че първоначално статуите
са гледали косо нагоре към небето.’ Така лесно можем да си обясним защо ос­
тровът бил наричан в миналото Мата-Ки-Те-Рани, или „Очи, гледащи към не­
бето“1. Това бил също и „пътят“, следван от Аху Шемсу Хор - „Последова­
телите на Хор“, за които възклицанието Анкх’Хор („богът Хор живее“) веро­
ятно е било всекидневна фраза.
Основната астрономическа ориентация на големия храм в Ангкор Ват в
Камбоджа е спрямо изгрева в деня на декемврийското слънцестоене и в деня
на мартенското равноденствие - съответно в средата на зимата и в началото
на пролетта в северното полукълбо. Двата момента в годината, когато според
преданията статуите от Аху Акиви оживявали и ставали „особено изразител­
ни“, са юнското слънцестоене и септемврийското равноденствие’- съответно
HA СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
средата на зимата и началото на пролетта на тези южни ширини.
Три от седемте дошли сякаш
Щателните астрономически изследвания на Уилям Мълой, Уилям Лайлър, от друг свят прошарени
Едмундо Едуарде, Малкълм Кларк и други потвърждават, че източната фаса- статуи от Аху Акиви
240 ТИХИЯТ ОКЕАН

да на Аху Акиви има категорична равноденствена ориентация и че всъщност Моаи от Аху Акиви гледат към
залеза в деня на юнското
„комплексът е бил проектиран така, че да отбелязва равноденствията“". Също
слънцестоене. Сравнете с
толкова категорични ориентации спрямо равноденствията и слънцестоенията втория ковчег от гробницата
са установени и при много от по-големите крайбрежни аху (например Аху на Тутанкамон, е. 88.
Тепеу, Аху Хекии на северния бряг, Аху Тонгарики и при две особено пора­
зителни мегалитни платформи с идеално обработени трапецовидни блокове
във Винапу).’ Установено е също, че някои от другите „намиращи се дълбо­
ко във вътрешността аху са били ориентирани спрямо изгрева в деня на зим­
ното слънцестоене“"'. В случая с Аху Акиви подобна ориентация не е устано­
вена. Въпреки това докато крачехме покрай редицата древни моаи и гледах­
ме на запад с тях в късния следобед на юнското слънцестоене, ни се стори, че
усещаме силната връзка между небето и земята. За миг лъчите на залязващо­
то Слънце сякаш проникнаха направо в челата на статуите и живо ни напом­
ниха за златните изображения от втория ковчег на египетския фараон Тутан-
камон, чиито чела също бяха свързани с небесни тела" (вж. с. 88). Съпътства­
щият ги надпис гласи: „Лъчите на Ра влизат в телата на тези богове. Той ви­ вдясно: Очите,
ка душите им.“12 гледащи към небето
242 ТИХИЯТ ОКЕАН

Името на египетския бог-слънце Ра се появява често във връзка със све­

щената архитектура, митичното минало и космологията на Великденския ос­
тров. Всъщност думата раа означава на езика на местните жители „слънце“15.
Четвъртият син на царя бог Хоту Матуа се наричал Раа и той е родоначалник
на носещия същото име клан.14 Сричката ра се появява в имената и на други
два клана - Хити-ра („изгрев“) и Ура-о-Хехе („червено залязващо слънце“)'5,
- както и в имената на трите основни кратерни езера на острова - Рано Као,
Рано A-Рои и Рано Рараку. В местността Ханга Па има и платформа на име
Аху Ра’ан. Археолозите Едмундо Едуарде и Малкълм Кларк проучили ори­
ентацията й и стигнали до заключението, че името й е най-малкото „показа­
телно“"'. Според изчисленията им Аху Ра’аи била ориентирана спрямо два
удобно разположени вулканични върха, за да изпълнява ролята на маркер и
обсерватория, от която се наблюдавал пътят на Слънцето в деня на декем­
врийското слънцестоене.”

Човекът птица
В Оронго на югозападния връх на Великденския остров, недалеч от назъбе­
ния ръб на кратера Рано Кау, има четири малки дупки, издълбани много пре­
цизно през скалата непосредствено до една голяма платформа. Тъй като мест­
ността Оронго е известна като важен ритуален център, дупките привлекли
вниманието на норвежката археологическа експедиция, посетила острова
през 1955-1956 г. Те били проучени от д-р Едуин Фердън. След подробни наб­
людения в дните на слънцестоене и равноденствие той стига до следното за­
ключение: „Не може да се каже със сигурност, но комплексът представлява
Дъга над кратера Рано Кау
средство за наблюдение на Слънцето.“1’
 ПАЯЖИНА 243

Освен единствената си аху, в Оронго е имало и една-единствена моаи -

уникална базалтова статуя, която през 1868 г. била свалена, за да се озове в
колекцията на Британския музей.” Основната забележителност на местност­
та е конгломератът от 54 ниски овални къщи с масивни дебели стени от хо­
ризонтално положени каменни плочи и куполообразни стъпаловидни покри­
ви. Постройките са кацнали на носа между шеметната пропаст към океана от
едната страна и покрития с тръстика кратер Рано Кау от другата.20
Извършваният тук ритуал бил годишното състезание в чест на „човека
птица“, провеждано всеки септември - месеца на пролетното равноденствие
в южното полукълбо.2’ Произходът на тази очевидно странна церемония е аб­
солютно неизвестен. В центъра й е физическото състезание за яйцето на чер­
на чайка и по-точно - на първото снесено за сезона яйце на обитавания от
птиците остров Мото-Нуи, който отстои само на около километър и полови­
на югоизточно от Оронго. От името на знатните патрони се състезавали мла­
дежи, наричани хопу ману („слуги на птицата“) и специално избрани от пази­
телите на табличките ронгоронго.22 По техен знак хопу ману се спускали по
скалите на Оронго и плавали до острова с малки конични салове от тръстика,
наричани пора.23 Първият завърнал се предавал триумфално яйцето на своя
патрон, който бил обявяван за „Тангату-Ману“- свещеният „човек-птица“.
През следващата година бил почитан като цар, трябвало да бръсне главата си
и да я боядисва в яркочервен цвят. Същевременно Тангату-Ману бил изобра­
зяван върху някоя скала в Оронго като странен петроглиф на човек с глава на
птица и дълъг клюн.24
Ману-тера - местната дума за черната чайка, означава буквално „слънче­
ва птица“25. Поради това смятаме, че е много вероятно (макар да не разпола­
Изображения на хора-птици
гаме с доказателства) птицата да е била разглеждана като символ на слънце­
от Оронго с островите Мото то, също като сокола и феникса в Древен Египет.26 Фениксът - митичната пти­
Као Као. Мото Ити и Мото ца Бену, била свързана с Хелиополис („Града на слънцето“), с пирамидалния
Нуи в далечината камък Бенбен, както и с едно прочуто яйце:

„Когато краят му наближавал, фениксът построявал гнездо от ароматни

клони и треви, подпалвал го и сам изгарял в пламъците. От кладата като
по чудо изниквал нов феникс, който събирал пепелта на баща си в яйце от
миро и отлитал с него в Хелиополис, където го оставял на олтара в храма
на бога слънце Ра.“27

Не може да се отхвърли вероятността култът към човека птица на Великден­

ския остров да е изразявал подобни не-египетски идеи. Историкът Р. А.
Джайразбой отбелязва:

„Ако решим да търсим предшественици на тази практика, несъмнено ще

се сетим за Яйцето [космическото яйце] на египетския бог-слънце. В
„Книга за това какво има в Дуат“ се споменава, че това яйце било снесе­
но от Кенкенур - „Големият кресливец“ [друго име на феникса], и че по­
койният бди над него и го пази. Това се казва в главата, озаглавена „По­
лучаване на власт над водата в Отвъдния свят“. Освен това плаването вър­
ху тръстиков сал през морето също напомня шествието на египетския бог-
слънце Ра с тръстикова лодка в небето.“28

Макар и игнориран от колегите си, наблюденията на Джайразбой са изключи-

244 ТИХИЯТ ОКЕАН

телно точни — почти всичко в свързаната с човека птица церемония намира

своето обяснение като ритуал, свързан с изначалното яйце на Ра, символизи­
рано съвсем подходящо от яйцето на слънчевата птица ману-тера. Особено
интересни в това отношение са тръстиковите салове, наричани от островитя­
ните пора (буквално „тръстикови салове на слънцето“). Джайразбой правил­
но посочва, че в древноегипетската „Книга на мъртвите“ тръстиковите сало­
ве понякога се споменават като превозното средство на слънцето в небето.
На същата идея се натъкваме и в далеч по-старите Текстове от пирамидите, в
които се казва: „Тръстиковите салове на небето са поставени в двореца за Ра,
за да пресече с тях хоризонта...“2’
Ние не виждаме особено голяма разлика между тръстиковите салове, с кои­
то Ра пресичал небето над Древен Египет, и тръстиковите салове на бога
слънце Раа, използвани от хопу ману от Великденския остров за преминава­
не на водите до Мото-Нуи и символичното придобиване на космическото яй­
це на слънчевата птица. Нещо повече - коничните тръстикови салове, описа­
ни в йероглифните текстове и смятани от археолозите за „най-ранните плава­
телни средства в Нил и блатата на Делтата“30, са неотличими от саловете, из­
ползвани в Нубия и Среден Египет дори през XX в.31 Те пък на свой ред са
идентични с тръстиковите салове от Великденския остров. Единствената раз­
лика в случая са използваните материали (захарна тръстика на Великденския
остров и папирус в Египет).
Обикаляхме Оронго между ръба на Рано Кау и надвисналите над океана
скали и се питахме дали действително не би могло да има нещо общо между
Египет и Великденския остров. Възможно ли е зад обърканата каша на исто­
рията да се крие връзка между странните културни изрази на тихоокеанския
остров с неговите хора-птици, аху и моаи, и древното търсене на безсмъртие,
описано в Текстовете от пирамидите и символизирано от „тръстиковите са­
лове в небето“, позволяващи не само на Ра, но и на душите на умрелите да
„прекосяват хоризонта“32? Както видяхме във II част, познанието се смятало
за най-важно за онези, които търсят „милиони години живот“. Дали в такъв
случай е просто съвпадение, че титлата, давана на свещения човек-птица от
Великденския остров - Тангату-Ману, означава буквално „учен човек на све­
щената птица“33?
Древноегипетската религия придава огромно значение на точно такъв
учен човек/птица с глава на ибис и дълъг клюн - Тот, богът на мъдростта и
„звездоброецът“, който заявява в „Книга на мъртвите“:

„Аз съм Тот, създателят на законите, който тълкува писанията, изкусният

писар, чиито ръце са чисти, който пише истината, който се отвращава от
лъжата. Аз съм Тот, великият в магията, в лодката на милиони години, кой­
то управлява небето, земята и Дуат, който храни народа на слънцето.“3’

Може би свързано с това е и Слово 669 от Текстовете от пирамидите, в което

обещанието за бъдещ живот на царя се свързва с любопитния символизъм на
птица и яйце: „Твое е прераждането в гнездото на Тот... Виж, царят е сред жи­
вите. Виж, царят е съшит отново. Виж, царят разчупи яйцето.“35
Около 18 часа видяхме над кратера Рано Кау да се извива дъга. Към 18:15
часа тя изчезна. До 18:40 часа Слънцето се бе спуснало под хоризонта и ед­
ва надничаше зад него. На запад небето имаше мек оранжев цвят. А в морето
 ПАЯЖИНА 245

точно пред нас се случваше нещо изумително - около Мото-Нуи от един

облак се лееше дъжд и сякаш съединяваше с пъпна връв океана и небето.
Трудно бе дали наблюдаваният от нас феномен бе дъжд или облак в процес
на образуване. Сякаш облакът изсмукваше влага от морето - тъмна и тежка
маса, носеща се неотклонно към сушата. Корените на влагата й се движеха
под нея, облакът се хранеше от океана, а океанът - от облака.
В този миг разбрахме мистичната сила на този самотен остров и почув­
ствахме огромната му изолация. Заобиколен от бездните на Тихия океан, от
огромната пустош, по-трудна за прекосяване от всяка пустиня, Великден­
ският остров лежеше под звездите, вперил очи в небето - точно както го опис­
ваше древното му име Мата-Ки-Те-Рани.
Думата мата, означаваща на езика на Великденския остров „око“ или
„очи“36, може би има окултно двойно значение. Фонетично то е много близко
до древноегипетската дума маат,' означаваща „истина“, „честност“, „порядъч-
ност“, „правдивост“, „истинност“ и т.н., а също така и „справедливост“, „рав­
новесие“ и „космическа хармония“37. Концепцията за маат се персонифици­
ра от богинята Маат, чийто символ е перото на истината и която играе клю­
чова роля в Сцената на съда в „Книга на мъртвите“, когато се решава вечна­
та съдба на покойния.38
В древноегипетския език има и друга дума маат. Според авторитетния
„Речник на йероглифите“ на Е. А. Уолис Бъдж тя може да означава според
случая „око“, „зрение“, „нещо видяно“, „жива картина“, „виждани неща“,
„видения“39. В „Книга на мъртвите“ тази дума се появява много често в сло­
восъчетанието „маат Ра“, означаващо „окото на Ра“- както например в 17
глава, където четем: „Това е водата на небето. Това е образът на окото на Ра
(маат Ра)“49.
Ако редактираме името Мата-Ки-Те-Рани и премахнем думите „Ки-Те“
(„гледащи към“), ще остане „Мата-Рани“- разбираем израз на езика на Ве­
ликденския остров и на другите полинезийски езици, означаващ „окото на не­
бето“41. Никой не би отрекъл, че словосъчетанието Мата Рани е доста близ­
ко фонетично и семантично с древноегипетското маат Ра, което по същество
означава „окото на слънцето“42. Нещо повече - и в двата случая ударението е
върху небето и върху небесните тела. С други думи изразът е астрономиче­
ски по природа.

Таен език
Разполагаме с убедителни доказателства за забравено астрономическо
наследство на Великденския остров, което не се ограничава единствено с аху
и моаи. Освен физическото доказателство, оцеляло в ориентирането на ка­
менните руини на острова, до нас са достигнали будещи интереса фрагменти
от митове, изразяващи мощна дуалност небе-земя и много подобна на тази от
Древен Египет и Ангкор.
В предишната глава споменахме между другото, че царят бог Хоту Матуа
слязъл от небето на земята с голям „кораб“. Ето и пълната версия на преда­
нието:

„Той слезе от небето на земята

на двете земи слезе Хоту Матуа,
завърна се с помощта на небето в двата свята на най-стария си син,
246 ТИХИЯТ ОКЕАН

в двата свята, в своя свят.

Дойде с кораба на най-младия си син,
най-добрия си син,
дойде на земята от небето.“43
Изрецитирани от табличка ронгоронго през XIX в. от един от последните знае­
щи как да прочетат писмеността островитяни44, подобни идеи според нас са
забележително близки със словата от древноегипетските Текстове от пирами­
дите и „Книга на мъртвите“, описващи как Ра се издига в небето сутрин, ко­
гато е метафорично „най-младият“, в слънчевата си ладия Мандет, и как се
спуска привечер, когато е метафорично „най-старият“, в слънчевата ладия
Месекетк.
В текста се съдържа и странното споменаване на две „земи“, което би
трябвало да е много добре познато на всеки прочел „Мелницата на Хамлет“
на Джорджо де Сантилана и Херта фон Декенд. Техният голям принос към
науката е в разпознаването на кодиран в митове и паметници технически ас­
трономически език от дълбока древност - език и наука, които по собствени­
те им думи отиват назад в миналото до „някаква почти невероятна цивилиза­
ция-прародител“, съществувала по целия свят хиляди години преди началото
на писаната история.
Това е език, отнасящ се най-вече към прецесията на равноденствията и
предаващ определена серия числа, получени от скоростта на прецесията -
един градус на всеки 72 години, 30 градуса на всеки 2160 години и т.н. Това
е също език, използващ „умствени модели“ за улесняване на разбирането на
сложни астрономически идеи. Един такъв модел е наречен в митологията „зе­
мята“ и се определя от Сантилана и Фон Декенд като въображаема равнина в
небето, съдържаща четирите „управляващи“ съзвездия на зодиака, в които
изгрява Слънцето в дните на равноденствие и слънцестоене в дадена епоха:
„Тъй като четирите съзвездия, изгряващи хелиакално в дните на двете
равноденствия и двете слънцестоения обуславят и дефинират „земя“, то
тази земя е определена като четириъгълна (а в никакъв случай не се е
„вярвало“, че е четириъгълна от „примитивните“ китайци и др.). И тъй ка­
то съзвездията управляват четирите ъгли само временно [поради преце­
сията на равноденствията], за такава „земя“ с основание може да се каже,
че загива и че от водите се ражда нова земя с нови съзвездия, изгряващи
в четирите точки на годината.“46
Според нас двете споменати в преданието за Хоту Матуа земи по всяка веро­
ятност трябва да се свържат с подобни идеи. Възможно е едната да е матери­
алната „земя“ тук долу, terra firma, нашата собствена планета. Другата е не­
бесната земя, онази „въображаема равнина през еклиптиката“, разпозната от
Сантилана и Фон Декенд в архаични астрономически митове от цял свят. Тех­
ните свидетелства недвусмислено говорят за общ източник на тези митове -
високоразвит, може би дори „научен“ източник, изгубен в праисторически
времена. Наличието на такъв мит на Великденския остров предполага, че той
също някога е бил тясно свързан с това загадъчно начало.
В друг откъс от преданието откриваме същия кодиран всеобщ език:
„В дните на Рокороко Хе Тау небето падна
отгоре върху земята.
 ПАЯЖИНА 247

Хората извикаха: „Небето падна по времето на цар Рокороко Хе Тау.“

Той удържа - той изчака определено време. Небето се върна, отиде си и
остана горе.“47

На „езика“ на Сантилана и Фон Декенд падащото върху земята небе е алего­

рия за края на една астрономическа/световна епоха - същото разбъркване в
небето, което е изобразено в различните сцени от разбиването на Млечния
океан в Ангкор Ват и Ангкор Том в Камбоджа. Освен това има сцена, в коя­
то небето наистина пада върху земята и алегорията става особено реалистич­
на. Ако имахме възможност да наблюдаваме изтока в продължение на хиля­
ди години, щяхме съвсем ясно да видим как прецесията постепенно намалява
височината на „управляващото“ съзвездие, в което изгрява Слънцето в деня
на пролетното равноденствие (вж. чертежа). След изтичането на достатъчно
време, всяко съзвездие в крайна сметка се озовава под хоризонта и бива за­
менено от съзвездието пред него в зодиакалния „водопад“.
Може би именно това е значението на падащото небе в преданието от Ве­
ликденския остров и на фразата „отиде си“. Ако това е така, не би трябвало
да се изненадваме, че историята също разказва за раждането на нова астро­
номическа епоха („небето се върна“), продължаваща много дълго време - „и
остана горе“.
Поради прецесионния цикъл
звездният фон, на който
изгрява слънцето в определена Мандала от статуи
дата, се измества обратно на
Съществуват и още разпръснати намеци и спомени от астрономическото на­
часовниковата стрелка със
следство на Великденския остров. Например в едно предание се казва, че пре­
скорост един градус на всеки
ди векове на острова съществувало братство на „учени хора, които изучава­
72 години.
ли небето“48. Тези „Тангата Рани“ можели да се разпознаят моментално, тъй
като „татуирали лицата си на разноцветни петна“49. Това донякъде прилича на
обичаите на астрономите жреци от Хелиополис в Древен Египет, които носе­
ли характерни плащове от леопардова кожа с цветни петна.
Тангата Рани предпочитали да наблюдават небето от специални места. Ед­
но от тях е известно като „пещерата на спускането на слънцето“50 - подобно
на много други имена това също предполага интерес към слънцето. Жители­
те на острова обаче си спомнят също, че прародителите им проявявали голям
интерес и към звездите, наричани тук хету. През 1914 г. островитяните пока­
зали на прочутата Скорсби Рътлидж голяма плоска скала на полуостров Пои-
ке в най-източната част на острова и й обяснили, че я наричат папауи хету 'у,
означаващо, както отбелязва чилийският археоастроном Уилям Лайлър,
„звездна обсерватория“ (буквално „скала, от която се гледат звездите“)51.
Друг път г-жа Рътлидж била заведена до обърната на северозапад пещера не­
далеч от Аху Тахаи. Водачите й обяснили, че това било „мястото, където жре­
ците обучавали учениците си да разпознават съзвездията и пътя на звездите“52.
От всичко това следва, че още в далечното минало островът, наричан от
собствените му жители „Очи, гледащи към небето“, е имал институционали-
зирана система за предаване на астрономическо познание - система на ини-
циация със свои учители и ученици. Знаем, че в Древен Египет подобна сис­
тема е процъфтявала в Хелиополис и че ученията на хелиополиските жреци
оформяли духовния и философски гръбнак на египетската държава в продъл­
жение на повече от три хилядолетия. Техен водещ принцип бил маат и те се
243 ТИХИЯТ ОКЕАН

опитвали да създадат общество, намиращо се в равновесие със самото себе

си и с вселената. Блестящият им успех в Египет едва ли може да се оспорва.
Но ако разгледаме ужасното положение на жителите на Великденския остров,
изолирани в течение на поколения на един малък триъгълник вулканична ска­
ла със страни едва 18 х 19 х 24 километра, захвърлени насред пустошта на
Тихия океан като затворници на някакъв кошмарен Алкатрас, става ясно, че
и техният успех е изумителен. Местните жители във всеки момент биха мог­
ли да изпаднат в клаустрофобично отчаяние и да тръгнат по пътя на самоуни­
щожението. Въпреки това е сигурно, че най-малко в периода между VIII и
XVI в., а може би и много по-дълго, на острова е имало мирно, стабилно и съ­
зидателно общество, произвеждащо достатъчно излишъци, за да поддържа
голямото съсловие майстори-строители и майстори-скулптори, необходимо
за създаването на аху и моаи. Това било общество, което древните египтяни
незабавно биха разпознали като управлявано от маат - общество, което
несъмнено е било вдъхновявано от непреодолимото усещане за духовна си­
ла, изразила се в индивидуална и колективна художествена креативност. В
резултат на това то завещало на света главоблъсканица с мистична красота -
неразгадаема мандала от повече от 600 високи, изпълнени с енергия статуи,
които сякаш се изливат от Рано Рараку, където били създадени, в огромна
спирала с два ръкава. Каменни глави от Рано Рараку
 ПАЯЖИНА 249

Паралели и меридиани
Изкатерихме се по стръмната стена на кратера Рано Рараку, прехвърлихме
затревения ръб и се спуснахме към зейналата паст на вътрешната калдера.
Целият район бе осеян с частично изсечени и недовършени моаи и глави на
моаи - общо около 276 на брой5', някои изправени, други лежащи на земята.
Вътре в кратера всички изправени статуи, пръснати на пръв поглед безраз­
борно, се взираха надолу към обраслото с тръстика езеро.
Подобно на зарязана на масата топла храна, тези странни и някак незем­
ни фигури сякаш загатваха за внезапно спряла дейност. Лесно можеше да се
разбере защо археолозите обясняват пръснатите статуи със социален кон­
фликт, при който работниците в кариерата просто захвърлили инструменти­
те си и си отишли, за да не се върнат никога повече. Възможно е обаче и дру­
го решение - подреждането на моаи вътре и извън кратера да е било предна­
мерено и тези стотици живописно разположени статуи да са били замислени
като един съставен паметник. По-малките глави ни изглеждаха, сякаш растат
от земята - странни извити корени, изсъхнали на клоните си плодове, изра­
ботени от растяща жива скала, грапави и набръчкани. Има и нещо тържестве­
но в тези лица, взиращи се със слепите си очи в окото на езерото в центъра
на един остров, захвърлен в средата на огромен океан.
Високо горе на ръба на Рано Рараку, където обърнатите към морето ска­
ли на изток се спускат отвесно надолу на 180 метра, попаднахме на нещо
странно - изкуствена пещера с изсечени пейки или седалки покрай стената.
Подобно на моаи, всички те бяха обърнати към езерото в центъра на крате­
ра. Заедно с различните жлебове, вдлъбнатини и една ниша с дълбочина над
1 метър и височина над 2 метра, цялостното впечатление от това съоръжение
странно напомняше на изсечените тераси и стъпала на подводния „паметник“
край бреговете на Йонагуни.
Дейвид Хатчър Чайлдрес съобщава една местна легенда, според която на
пейките сядали седем магьосника и комбинирали своята мана, за да накарат
статуите да вървят: „Всички моаи трябвало да вървят в една и съща посока.
Когато излизали от кратера, започвали да се движат в спирала по посока на
часовниковата стрелка през острова. Не е имало друг начин. Старият път и
досега личи.“54
Може да се видят няколко стари пътища и на много места край тях имаше
паднали по очи моаи - сякаш се бяха движили грациозно, подобно на танцьо­
ри под звуците на музика, след което едновременно бяха потънали в земята.
Има и други праисторически пътеки, известни на местните жители като Ара
Махива, които някога „обхващали цялото крайбрежие на острова“ и се смя­
тат за „дело на свръхестествено същество“55. Най-интересно обаче е следно­
то предание, рецитирано от табличка ронгоронго през 1886 г. от един старей-
шина на име Уре Ваейко:

„Когато островът бил току-що създаден и нашите прадеди научили за не­

го, земята се пресичала от прекрасно павирани с плоски камъни пътища.
Плочите били положени толкова близко една до друга, че не можело да се
открият неравни ръбове. Строителят на тези пътища бил Хеке [име, на­
помнящо древноегипетската дума хекау, магия] и именно той седял на по­
четното място в средата, откъдето пътищата поемали във всички посоки.
250 ТИХИЯТ ОКЕАН

Те били хитроумно замислени да изобразят мрежата на сивия паяк на чер­

ни петна и никой не можел да намери нито началото, нито края им.“’6

На това място разказът прекъсва поради „неразбираем текст иа друг език“,

конто Уре Ваейко не разбирал, след което завършва с второ загадъчно спо­
менаване на „петнистия паяк“. Първоначално, напевно изрецитирал старей-
шината, това създание живеело в Хива (легендарната унищожена от потоп
родина на първите заселници на Великденския остров) и „щяло да се възкачи
на небето, но суровият студ му попречил“”.
Наред с намека за допотопен първоизточник, най-поразителните фрагмен­
ти от предадената от Уре Ваейко информация според нас са следните:

1. Съществува странна мрежа от „пътища“, положени като „паяжина“;

2. Мрежата започва от „почетно място в средата“;
3. Очевидно тя има някаква връзка с „небето“.

Смятаме, че подобни метафори може би насочват вниманието към отдавна

забравена система глобални и небесни координати - мрежа от паралели и ме­
ридиани, подобни на ширините и дължините на съвременните карти, както и
техните „небесни“ аналози - деклинация и ректасцензия, използвани от ас­
трономите за разделяне на небето.
Аналогията с паяжина или мрежа била добре позната и широко използва­
на в древния свят. Например в едно описание от 116 г. се казва, че китайският
картограф и изобретател на квантитативната картография Чанг Хенг „хвър­
лил мрежа от координати върху небето и земята и смятал с нейна помощ“’“.

Пъпове на света
Великденският остров бил наричан не само „Очи, гледащи към небето“, но и
Те-Пито-О-Те-Хенуа, „Пъпът на света“ - име, което според преданието било
дадено от самия цар-бог Хоту Матуа.” Островът споделя това име с Куско -
буквално „Пъп“60, - невероятната мегалитна столица на империята на инките
високо в Перуанските Анди (вж. V част). Нещо повече - същото име или идея
се е използвала в древни времена за множество други ритуални и свещени
„почетни места в средата“. Във всички случаи има достатъчно данни за за­
ключението, че тези места са се почитали като центрове на геодезията, гео­
метрията и на свързаното с тях изкуство геомантия - дума, която буквално
означава „обожествяване на земята“61.
Често подобни „Пъпове на земята“ се оказват свързани и с метеорити -
паднали от небето камъни. Много имат свой собствен „пъпен камък“, „слън­
чев камък“ или „крайъгълен камък“, който понякога се съпътства с предание
за жезъл, потънал в земята стълб или издигнал се нагоре обелиск. Освен то­
ва всяко такова място се описва като център на сътворението, от който про­
излиза всичко останало: „Свещеният творец създал света като зародиш. Как­
то зародишът се развива от пъпа навън, така и Бог започнал да създава све­
та от своя пъп навън и именно оттам той се разпрострял във всички посоки.“62
На Великденския остров има добре известни предания за метеорити, нари­
чани „Уре Ти’оти’о Моана“. Предполага се, че има три метеорита, „заровени
дълбоко в почвата на острова“6’. Наред с тях и до наши дни може да се види

Храмовият хълм и Куполът на
скалата, Йерусалим. Според
легендата „крайъгълният
камък " (Ебен Шетиях) под
купола отбелязва центъра или
„пъпа" на земята.
Пъпен камък от Великденския
остров, Аху Те Пито Кура
ПАЯЖИНА 251
един загадъчен „оформен като кълбо камък“64 с диаметър около 75 санти­
метра65, недалеч от брега при Аху Те Пито Кура, на 2 километра източно от
Анакена. Сочен като пъп на самия остров, този камък бил използван в мина­
лото от магьосниците, за да „концентрират своята мана и да заповядват на
статуите да вървят“66. Името му Те Рито Кура се превежда различно като
„златния пъп“67 и „пъпа на светлината“68. Името напълно би могло да означа­
ва и „пъп на слънцето“ - концепция, която е изключително близка до идеята
за древноегипетския Бенбен, падналият от небето слънчев камък69, намиращ
се на върха на стълб в центъра на „Дома на феникса“ в свещения град Хелио-
полис, който пък на свой ред бил смятан за център на сътворената вселена и
мястото на „Изначалния хълм“70.
Подобни идеи могат да се открият и в Древен Израел във връзка със све­
щения град Йерусалим:
„Светата земя е в центъра на земната повърхност, Йерусалим е в центъра
на Палестина, а Храмът е разположен в центъра на Свещения град. В са­
мото светилище Кивотът [на завета] се намира в центъра... построен вър­
ху Крайъгълния камък [„Ебен Шетиях“], който е център на земята.“71
Еврейските легенди добавят, че Ебен Шетиях представлява каменната възглав­
ница, използвана от патриарх Яков по време на прочутия му сън със стълба­
та (в който се говори за връзка между небето и земята).72 Впоследствие:
„Той взел камъка и го положил за възглавница, и излял масло отгоре му,
което потекло от небето за него, и Бог прати този помазан камък в бездна­
та, същият Ебен Шетиях, който е в центъра на светилището, върху който
е издълбано името на Неназования, познаването на което позволява на чо­
века да властва над природата, над живота и смъртта.“73
 ТИХИЯТ ОКЕАН

Има едно основателно предположение, че Ебен Шетиях може да е бил „огнен

камък или метеорит“74 - идея, която се подкрепя от Паралипомепон и от Кни­
га на Самуил, в които се говори за „огън от небето“, поразил олтара в Йеру­
салим.7' Освен това е ясно, че не става въпрос за нещо уникално, а за цял клас
подобни предмети.
Може би най-известният пример е прочутият омфалос в Делфи - най-прес-
тижният център по гео.мантия в античния свят. Подобно на Бенбен и Ебен
Шетнях, за този „пъп“ (омфалос означава именно пъп76) се вярвало, че отбе­
лязва центъра на земята77 и че е паднал от небето.7’ В гръцката митология той
се идентифицира като камъка, даден на чудовищния бог на времето Кронос
(който поглъщал собствените си деца) вместо новородения Зевс. Когато въз­
мъжал. Зевс отмъстил на Кронос и „го прогонил от небето в дълбините на
вселената“7’, като преди това го принудил да повърне камъка: „Той паднал в
самия център на света, в светилището в Делфи.“’“
Делфи се намира на склоновете на планината Парнас в една прекрасна до­
лина над Коринтския залив. Неговият омфалос представлява фалически, до­
някъде коничен камък, оформен като стълб. Оригиналът не е достигнал до
нас, но през епохата на елинизма било създадено негово копие, което и сега
се намира на мястото си.“' Върху камъка е изобразено нещо като мрежа (ар­
хеолозите го описват като „мрежа от прежда“82) или паяжина. Подобно на
мрежата на петнистия паяк, трудно е да се определи къде е началото и къде -
краят й.
Гръцките предани тясно свързват омфалоса от Делфи с птиците. Това мо­
же би не бива да ни учудва, тъй като гръцките прорицатели имали практика­
та да гадаят по полета на птиците."’ Твърди се, че върху омфалоса имало две
златни изображения на орли, изразяващо поверието, че Зевс пуснал два оре­
ла от двата противоположни краища на земята и ги накарал да летят един сре­
щу друг към центъра. Естествено птиците се срещнали над Делфи.84
Тъй като според мита едната птица летяла от изток, а другата - от запад”,
техният път може да се очертае като огромна дъга или полукръг около Земя­
та - по същество, това е географска ширина. Както потвърждава историкът
на науката Ливио Катуло Стечини, „в древната иконография тези две птици
[изобразявани като гълъби или орли] са стандартен символ за прокарване на
меридиани и паралели““. Освен това Стечини твърди, че мрежата върху ом­
фалоса от Делфи символизира „мрежа от меридиани и паралели“87.
Делфи бил „пъп на света“. Същото се отнася и за Байон в мрежата храмо­
ве в Ангкор, описан от Бернар Грослие като „омфалосът в каменния космос
на Ангкор“. Същата функция имала и свещената територия на Гиза/Хелиопо-
лис в Египет, която била под властта на Озирис в неговата най-древна инкар-
нация като Сокар, богът на ориентацията и равновесието, който управлява
също и Петия район на Дуат (който често се нарича „Царството на Сокар“ в
древните текстове).88
В „Книга за това какво има в Дуат“ при описанието на Царството на Со­ Елинистично копче
кар попадаме на камък-омфалос, върху който са кацнали две птици.” Мате­ на омфалоса („пъпния камък )
риален пример за такъв омфалос е разкопан в Горен Египет от американския от Делфи. Твърди се.
че изгубеният вече оригинал
археолог Г. А. Райснер в светилището на големия храм на Амон в Карнак.’" паднал от небето-
 ПАЯЖИНА 253
Храмът на Аполон (гръцкият
бог-слънце) в Делфи на
склоновете на планината
Парнас. Подобно на Храмовия
хълм в Йерусалим, Делфи се
смятал за точния център или
пъп на света.

Тази находка дава плът и на гръцките предания за „гълъби“, летящи между

Карнак и Делфи.91 Авторитети като работилите в тясно сътрудничество със
Стечини Питър Томпкинс и Джон Мичъл в техния труд „В центъра на света“
представят убедителни доказателства за съществуването по целия свят на
мрежа от такива центрове, поддържали постоянна връзка помежду си:

„Поради развитието на геодезията и географията в Египет, страната се

превърнала в геодезичен център на познатия свят. Другите страни разпо­
лагали храмовете и столиците си спрямо египетския „нулев“ меридиан -
това важи за градове като Нимрод, Сарди, Суза, Персеполис и. както из­
глежда, китайската столица Ан-Ян... Тъй като всеки от тези геодезични
центрове бил както политически, така и географски „пъп“ на света, в тях
се поставял омфалос, или каменен пъп, изобразяващ северното полукъл­
бо от екватора до полюса и маркиран с меридиани и паралели, показващи
посоката и разстоянието до други подобни пъпове.“92

Геодезичен фар
Ортодоксалните археолози и историци твърдо се противопоставят на идеята
„Омфалос“ в царството на за съществуване на такава древна световна мрежа - разбира се, това се отна­
Сокар ся и за всички опити известните обекти да се съотнесат с нея. Въпреки това
несъмнените следи от изгубеното астрономическо познание, които могат да
се открият на Великденския остров, както и отекващите отгласи от древноеги-
петските духовни и космологични теми, хвърлят сянка на съмнение върху на­
учните обяснения, че странното име „Пъп на света“ било възприето от остро­
витяните по чисто „поетични и описателни“93 причини. Ние смятаме, че е въз­
можно Те-Пито-О-Те-Хенуа да е бил избран за заселване и му е било дадено
това име единствено поради географското му положение.
Ако изградим въображаема световна мрежа с център Гиза-Хелиополис,
храмовете в Ангкор ще се намират на 72 градуса източно от „нулевия“ мери­
диан, руините на Нан Мадол са на 54 градуса източно от Ангкор, а мегалити-
2S4 ТИХИЯТ ОКЕАН

те на Кирибати и Таити - съответно на 72 градуса и 108 градуса източно от

Ангкор. Ако тази мрежа се основава на „прецесионната скала, то следващо­
то важно число би трябвало да бъде 144. Ако потърсим на 144 градуса източ­
но от Ангкор (което се оказва и 144 градуса западно от Гиза), ще открием, че
единственият възможен кандидат във всички 165 милиона квадратни кило­
метра на Тихия океан е Великденският остров, който се намира едва на 320
километра от точната линия.
Именно затова смятаме, че Великденският остров вероятно е бил заселен,
за да играе ролята на нещо като геодезичен фар или маркер, изпълнявайки ня­
каква засега неясна функция в древната глобална система от небесно-земни
координати, свързващи множество т.нар. „пъпове на света“.
Открихме елементи от тази система в Египет и Ангкор. Една от големите
загадки е начинът, по който тя непрекъснато смесва най-езотеричните форми
на духовно търсене и стремежът към живот след смъртта с чисто научния
подход на астрономическите наблюдения и измерването на земята. Друга за­
гадка е необичайният й размах не само в географски, но и в хронологичен ас­
пект - системата възкръсва като феникс в различни култури и епохи.
Не твърдим, че знаем кога тя е пристигнала за първи път на Великденския
остров, но смятаме, че според наличните данни, системата е останала откъс­
ната от своя източник, а може би и забравена, след което преживяла дълъг пе­
риод на пълна изолация, през който постепенно се омаломощавала и претър­
пяла упадък. По времето на първите контакти с европейците, които само
ускорили процеса на разруха, от духовните и научните аспекти на тази систе­
ма не останало почти нищо.
Мрежата обаче си остава мрежа и ако е била използвана прецесионната
скала, то следващото важно число след 144 би трябвало да е 180 - с 36 еди­
ници повече.
Точно на 180 градуса източно от Ангкор (и на 108 градуса западно от Ги­
за) и почти на такова разстояние южно от екватора (13°48'), на колкото се на­
мира Ангкор северно от него (13°26'), наистина съществува един колосален
фар, който не би могъл да остане незабелязан. Той има формата на тризъбец
или канделабър с височина 250 метра, изсечен в червените скали на залива
Паракас на перуанския бряг и се вижда далеч от морето.
Знакът сякаш сочи навътре към сушата, към равнините на Наска на юг и
Андите на изток.

Световната мрежа
V ЧАСТ

Перу и Боливия
 15 ГЛАВА

Пясъчни замъци

3200 КИЛОМЕТРА пуст океан и бездните на Чилийската падина разделят

Великденския остров от западния бряг на Южна Америка. Пътуващите пра­
во на изток от острова мореплаватели ще се озоват на територията на Чили.
Но при избран курс на североизток корабът би акостирал в безопасния залив
Паракас в Перу, който се намира на меридиана точно на 180 градуса източно
(и западно) от храмовете в Ангкор, Камбоджа.
Пристигнахме по море от север в малка открита лодка, заобиколихме без­
водните острови Балестас (сега морски резерват) и се насочихме към полуос­
тров Паракас, където насипите и хълмовете от пясъчник стръмно се спускат
към морето. На разстояние над 15 километра от брега успяхме да различим
т.нар. „Канделабър на Андите“ - първо с бинокъл, след което и с просто око.
Сега той се намираше право на юг от нас, изсечен върху стръмната скала, и
се издигаше все по-огромен и по-огромен с приближаването ни към него.
Учените са съгласни, че това огромно творение спокойно може да е на въз­
раст 2000 години и че най-вероятно е създадено от същия народ, оставил по-
известните линии на платото Наска, които се намират във вътрешността, на
около 300 километра на юг. Смята се, че „културата Наска“, за която се знае
съвсем малко, е била в разцвета си между II в. пр. Хр. до около 600 г.1

Кръст на земята, кръст в небето

НА ПРЕДИШНАТА СТРАНИЦА:
Титанични мегалити от
Саксайхуаман в Перуанските
Анди
вляво: Морски птици се реят
над „Канделабъра на Андите“,
на 180 градуса източно от
Ангкор и 108 градуса западно
от Гиза. възможно ли е той да
е опит за отбелязване на
съзвездие на земята, подобно
на паметниците в Египет и
Камбоджа?
Канделабърът има правоъгълна, подобна на кутия основа, в която е затворен
кръг. От правоъгълника се издига широката централна линия с дължина над
240 метра, разположена в посока север-юг. На около една трета от височина­
та и тя е пресечена от триъгълник, чиято дълга около 120 метра основа е
ориентирана в посока изток-запад. В края му започват две по-къси вертикал­
ни ивици. И трите вертикални части завършват със странни фигури, интер­
претирани обикновено като пламъци или лъчи светлина.
Поради знаменателното си разположение на 180 градуса от Ангкор и на
108 градуса от Гиза - обекти, които „наподобяват небето“, като имитират
определени съзвездия на земята, - ние естествено обмисляхме възможността
Канделабърът също да представлява имитация на небето. Онова, което най-
силно ни кара да мислим така, е ориентацията на фигурата. Тя е разположена
почти точно спрямо посоките на света - небесния меридиан, голямата разде­
ляща линия, през която астрономите от всички култури традиционно наблю­
дават „транзитите“ на звездите.
258 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

Създателите на Канделабъра са го замислили така, че да се гледа от север.

Всъщност трудно може да се намери друга страна, откъдето да се вижда дос­
татъчно добре - наблюдателят трябва да се обърне на юг към стръмния от­
кос, върху който е изсечена фигурата. Изучаването й от основата естествено
кара погледа да се плъзга нагоре към небето и по-точно - към южния мери­
диан. Въпреки че може и да е напълно случайно съвпадение, компютърните
симулации показват, че в полунощ, в деня на мартенското равноденствие пре­
ди 2000 години - епохата, през която вероятно е била направена фигурата, -
върху южния меридиан на височина 52 градуса се е намирало съзвездието
Кръст (или Южен кръст). В този момент намиращият се в кораб наблюдател
на около километър северно от Канделабъра, ще вижда Южния кръст, увис­
нал в небето точно над огромната фигура в скалата

Вход В СТРАНАТА НА МЪРТВИТЕ

Не е невъзможно да си представим, че Канделабърът със своята триъгълна
напречна греда и дълга централна ос е изображение на съзвездието Южен
кръст. Макар че съзвездието е било неизвестно за европейците до XVI в.3, то „Канделабърът " на Андите
е било добре известно на астрономите жреци от района на Андите незнайно като земен аналог на
откога.4 Имало е и време, когато звездите на Кръста били изучавани и от съзвездието Южен кръст

Тъмни облаци в Млечния път,
образуващи „небесните
животни " на инките
ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 259
древногръцките и египетските астрономи, докато прецесията не преместила
съзвездието под хоризонта на тези северни ширини.5
Южният кръст е част от Млечния път, но най-странното при него, както
ще видим в следващата глава, е че той се намира в един специфичен сектор на
Млечния път, смятан от инките и техните предшественици за вход към стра­
ната на мъртвите. Съзвездието е разположено също и до два „тъмни облака“,
в които местните жители разпознават лисица и лама. От незапомнени време­
на преданията на Андите свързват тези тъмни „небесни животни“ от между­
звезден прах с потоп, унищожил земята в далечната древност - потоп, за кой­
то предишната човешка раса била предупредена от „свързването на звезди­
те*“.
Подобни теми, както и местоположението им в небето, са според нас пре­
кадено близки с вярванията в такива далечни земи като Египет, Мексико и
Камбоджа, за да бъдат плод на чиста случайност. Във всички тези култури
Млечният път (или „Млечният океан“, „Лъкатушещият воден път“, „Пътят
на мъртвите“ и т.н.) играе важна роля в странстванията на душата в отвъдния
свят. Във всички тези култури откриваме и представи за циклично време, в
което небесните „земи“ непрекъснато се унищожават и възстановяват от приб­
лижаването и отдалечаването на прецесията.
Където и другаде да я открием, тази космология върви ръка за ръка с шко­
ла за свещена геометрия и архитектура и свързан с имитиране на небето култ,
който вижда загадъчно достойнство в правенето на „копия“ (модели, симво­
лични схеми) на определени съзвездия на земята.
Защо същото да не е в сила и за Перу?
Поглед от юг
Онази вечер в Паракас - бе 11 май 1997 г. - се разходихме по брега в часа
след залеза. Имаше няколко облака, но те бързо се разсеяха и към 19:15 часа
виждахме над себе си целия небесен купол, обсипан с ярки звезди.
Спомнихме си, че древните египтяни често изобразявали небето като бо­
гинята Нут - похотлива едрогьрда жена с разперени ръце и крака, докосваща
с пръсти противоположните страни на хоризонта, с извито над земята голо
тяло и украсен със съзвездия корем. Най-забележителното от тези съзвездия
е Орион, небесният образ на царя бог Озирис, изобразяван в древноегипет-
ските астрономически текстове като изправен в тръстикова лодка с жезъл в
едната ръка и анкх - символа на вечния живот, в другата.
Погледнахме на запад и отначало се изненадахме, когато ясно различихме
Орион ниско над хоризонта. Причината за изненадата бе, че Орион, който по
това време на годината се намираше в северното полукълбо, вече бе залязъл,
когато небето ставаше достатъчно тъмно, за да се видят звездите. Можехме
да го виждаме от залива Паракас, тъй като на тази географска ширина (13°48'
южно от екватора) май е зимен месец н нощта настъпва повече от два часа
преди залеза на Орион.
Друга изненада бе кометата Хейл-Боп под Орион и на няколко градуса на
северозапад, пресичаща Млечния път към правоъгълника на Близнаци. По­
добната й на метла опашка все още се виждаше съвсем ясно. Бяхме решили,
че я виждаме за последен път, когато я наблюдавахме няколко седмици по-ра-
260 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

но от градината пред дома ни и Англия, появявявайки се на небето малко след

залез. Също като при Орион, тя се появяваше пред нас благодарение на фак­
та, че в южното полукълбо сега се стъмваше по-рано.
Третата изненада бе ориентацията на Орион. Вместо да е изправено, как-
то го виждаме на север, оттук съзвездието се виждаше килнато на една стра­
на. В този си вид то не прилича на човек и, както ще видим по-нататък, изсле­
дователите посочват, че вероятно древните обитатели на Перу са го разпоз­
навали като гигантски паяк.7 Разперените ръце на държащия жезъл и анкх
Озирнс се превръщат много лесно в разперените крака на въображаем небе­
сен паяк.
Диагоналната ивица на Млечен път блестеше през небето и докосваше хо­
ризонта на северозапад. Както винаги Орион се намираше на западния му
бряг. Над Орион водите на небесната река разплискваше Сириус, звездата ку­
че в съзвездието Малко куче, идентифицирана от египтяните с Изида. Над хо­
ризонта едва се показваше единият рог на огромния звезден бик Телец, а Лъв
се мъдреше точно над нас.
Обърнахме се на юг и се загледахме как Южният кръст, все още в източ­
ната част на небето, се изкачва към меридиана - щеше да го достигне след
около три часа. Пак на изток се виждаха Везни и Дева, докато на север може­
ше да се различи Голямата мечка със седемте познати звезди на Големия чер­
пак, надвиснали над самия хоризонт.

Старата дама и линиите

На следващата сутрин поехме на юг по магистралата през обливаните от
слънчевите лъчи хълмове към малкото градче Наска. То се намира насред
огромно пустинно плато, украсено преди около 2000 години със стотици аб­
страктни линии, геометрични фигури и огромни стилизирани фигури на жи­
вотни и птици. Много от изображенията не отстъпват по мащаби на фигура­
та от Паракас и, както вече отбелязахме, напълно е възможно да са дело на
една и съща култура.
Бяхме посещавали Наска и по-рано, през юни 1993 г. Тогава се бяхме
срещнали с една почитаема възрастна дама на име Мария Райхе, прикована
на легло от напреднал Паркинсон. Беше напълно сляпа, но сивите й очи се
взираха спокойно към тавана, сякаш бе твърдо решена да види през него без­
крайните простори на небето. В главата й, обляна в чиста бяла светлина, бу­
шуваше безкрайната вселена на ума й - галактики от спомени, звездни купо­
ве от връзки, прозрения, предчувствия и вероятности.
На Мария Райхе й е било писано да обърне вниманието на света към ри­
сунките от Наска. Тя е родена в немския град Дрезден през 1903 г. През 20-
те учела в университета в Хамбург, но през 1932 г., отвратена от възхода на
нацизма, напуснала родината си и заживяла с едно семейство немски еми­
гранти в Перу. Работата й тук я свързала с д-р Пол Косок от Нюйоркския
университет, който няколко години по-късно започнал амбициозен проект за
изясняване на загадките на линиите в Наска. След няколко посещения на
обекта през 1945 г., на следващата година Мария Райхе се установила за пос­
тоянно в градчето, станала член на екипа на Косок и продължила работата му
след неговото оттегляне през 1951 г.
 ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 261

Математик и астроном по образование, Мария била целомъдрена и песте­

лива по природа, вегетарианка и аскет, на която така и не било писано да се
омъжи. Изглежда едва ли не, че е била „избрана“ да бъде пазител, на когото
било гласувано свещено доверие. Тя се заела неотклонно да го оправдае, ка­
то изучавала и се грижела за огромните земни произведения на изкуството в
Наска, докато прехвърлила осемдесетте.
Макар че физически бе много крехка и болна, при срещата ни на 12 юни
1993 г. Мария Райхе все още бе запазила напълно изключително острия си
ум. По някаква неизвестна причина пожела да подържи ръцете ни. Имаше
едри кости и хладна кожа. Пръстите й за миг се стегнаха около нашите, ся­
каш от някакво смътно безпокойство, но чертите на лицето й останаха не­
променени. Задната врата на стаята й бе отворена и от нея се виждаше мал­
ка цветна градина, обляна от следобедните лъчи на слънцето. Подухна свеж
бриз.
Кожата на Мария бе толкова изопната и прозрачна, че я правеше да из­
глежда почти като мумифицирано тяло, изсушавано в течение на хиляди го­
дини от пустинята. Направо не можехме да повярваме, че ще е в състояние да
изрече повече от няколко думи. Но когато й зададохме въпросите си, тя отго­
вори със спокоен глас на превъзходен английски.
Първо я запитахме какво мисли за значението на линиите от Наска. Тя от­
върна:

„От тях научаваме, че цялата ни представа за хората от миналото е непра­

вилна - че в Перу е имало високоразвита цивилизация, познаваща матема­
тиката и астрономията. Цивилизация на художници, изразяващи нещо
уникално за човешкия дух, което бъдещите поколения тепърва ще проумя­
ват.“

Мария Райхе сподели, че линиите продължават и до днес да са почти толкова

загадъчни за нея, колкото са били и когато ги видяла за първи път преди по­
ловин век - както споделя в едно свое писмо, времето, когато открила, че „бо­
говете на Наска са ме отвлекли още с раждането ми и са ме затворили в пя­
съчния си замък да си играя с техните огромни фигури, докато не открия един
ден причината за моето съществуване“’.
Тя посочи, че независимо от опитите на много учени и въпреки годините
измервания и проучвания от нейна страна, енигмата на Наска все още си
остава до голяма степен неразгадана. Никой не може да каже със сигурност
какво изобразяват фигурите, как са били създадени с такава точност и огром­
ни размери, или пък защо могат да се разгледат добре единствено от въздуха.
Нейното собствено мнение, за което знаехме, че е обмисляно внимателно в
продължение на много години, бе, че отговорът може би ще се окаже свързан
по някакъв начин с астрономическите познания в древността. Тя призна, че
засега в Наска са открити само няколко специфични ориентации към изгрева
и залеза на важни звезди. Въпреки това имаше чувството, че цялата логична
основа за огромните рисунки на земята се намира в древна религия, свързана
с небето.
Една от възможностите, които бе разглеждала сериозно, бе, че фигурите
представят съзвездия. Например възможно ли е „Маймуната“ да е изображе­
ние на Големия черпак? Или „Паякът“ да е Орион?
 Маймуната" от Наска земен
чертеж на звездите
Големия черпак (Голяма мечка}
според Мария Ра,ие

„Паякът ", земен аналог на

съзвездието Орион

План на небесна имитация

По-късно имахме възможността да се запознаем с детайлната астрономиче­
ска интерпретация на Маймуната, публикувана от Райхе през 1958 г., в коя­
то тя привежда множество аргументи в полза на предположението й, че фигу­
рата изобразява Големия черпак (вж. плана).’ Освен това Райхе твърди, че
изображението е било ориентирано спрямо точката на залез на звездата Бе-
нетнаш (Алкаид) в края на „дръжката“ на Черпака.'“
На една лекция в Лондон през 1976 г. тя описва и как Паякът може да е
бил замислен като символ на Орион - тънкият му кръст символизира трите
звезди от пояса на съзвездието и линията през фигурата, чрез която тя е ори­
ентирана към залязващия Орион в епохата, когато били създадени изображе­
нията."
В последните години пионерската работа на Райхе в Наска бе продълже­
на и разширена от д-р Филис Питлуга - главен астроном към планетариума
„Адлер“ в Чикаго. Бяхме се срещнали с нея на вечеря в Лондон през 1994 г.
Заедно с нас бе и приятелят ни Робърт Бовал, авторът на „Загадката Орион“,
и приятелят на д-р Питлуга Дейвид Паркър - фотограф в Наска." Основна те­
ма на разговора ни бе документалният филм на Питлуга, в който тя предоста-
 ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 263

вяше още свидетелства за връзката между Паяка от Наска и съзвездието

Орион. Новите данни потвърждават интуитивните предположения на Райхе и
показват, че Паякът наистина е бил създаден като образ на залязващия на хо­
ризонта Орион преди около 2000 години.1' Освен това Питлуга сподели, че е
напълно уверена, че астрономите художници от Наска са познавали въздей­
ствието на прецесията върху положението на звездите в небето. Тя предпо­
ложи, че дори е възможно многобройните прави линии, минаващи под раз­
лични ъгли през определени фигури, да са резултат на опитите да се просле­
ди прецесията и че фигурите са играели ролята на „етикети“, показващи с кои

съзвездия са свързани линиите.

През 1996 г. Питлуга изнесе доклад на XV годишна среща на Обществото
за научни изследвания, в който разви идеята си. Докладът потвърждава, че
съзвездията в и около Млечния път са най-вероятните „модели за фигурите
от Наска“ и се изказва предположението, че фигурите и линиите биха могли
да се използват за определяне на дългите периоди от време чрез наблюдава­
не на прецесионните промени в техните небесни аналози.” Освен това се по­
сочват свидетелства за:

„Физическа връзка между съвременните местни растения и животни, изоб­

разени като силуети в тъмните петна по Млечния път [„тъмните облаци-
съзвездия“] и фигурите и линиите, сочещи към изгрева и/или залеза на съ­
„Паякът " от Наска щите изображения преди 2000 години.“1’

Когато през май 1997 г. се върнахме в Наска, д-р Питлуга все още не бе из­
дала отдавна очакваната си монография, в която се излагат още детайли от
теорията й, която по същество се свежда до това, че в сърцето на загадката на
Наска се крие мащабен план за имитация на небето. Разбираме, че заключе­
нията й се различават коренно от мненията на повечето други изучаващи ли­
ниите учени”, които предпочитат интерпретации, свързани изцяло с ритуали
и церемонии.17 Въпреки това идеята, че фигурите от Наска са изображения на
съзвездия, е изключително жизнена. Тя е в хармония и с приведените в на­
стоящата книга данни за силно религиозно влияние, обхващащо целия свят и
пренесло от дълбините на древността характерната доктрина за дуалността
земя-небе - „каквото горе, това и долу“. Естествен резултат от тази доктри­
на, независимо къде е била разпространена, е нейните привърженици рано
или късно да се опитат по един или друг начин да изградят на земята модел
на небето.

Паяжината и фигурите
Полетът в небето над Наска с лек едномоторен самолет бе силно ободряващ.
Височината, от която излетяхме (височината на самото плато) бе малко над
550 метра над морското равнище. Бързо се издигнахме на 750 метра, след кое­
то поехме над Панамериканската магистрала на северозапад, като през цяло­
то време набирахме височина, докато не достигнахме 1220 метра. В продъл­
жение на 7-8 минути обикаляхме в разширяваща се спирала точно над един
от най-грациозните геоглифи на Наска - изображението на гигантския Кон­
дор, чиито криле се разперваха почти 120 метра. Простиращата се на повече
от 50 километра пустиня около него бе гравирана и изрисувана с огромни
пресичащи се геометрични мотиви и радиални прави линии, подобни на пая-
264 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

жива. Нямаше начин да не си спомним преданието от Великденския остров за

„сивия паяк на черни петна“, чнято паяжина приличала на загадъчната мре­
жа от „пътища“, конто били „тъй хитроумно замислени“, че „никой не мо-
жел да намери нито началото, нито края им“'8.
Спуснахме се на 640 метра, само на 90 метра над фигурите, за да огледа­
ме по-добре Паяка от Наска, който се намира североизточно от Кондора и е
дълъг около 45 метра. Западно от него бе дългото 90 метра Колибри, чийто
тънък клюн бе пресечен от линия, насочена към изгрева на слънцето в деня
на декемврийското слънцестоене.1’ Други по-основни фигури в района бяха
Маймуната, Кучето, Човекът бухал, Дървото, Ръцете, Гущерът, няколко три­
ъгълника, няколко трапеца и Китът. Има също и една огромна спирала, при­
личаща на средновековен лабиринт, както и още две фигури на птици — Папа­
галът (много стилизиран) и митичният „Алкатрас“ със зигзаговидна шия и
клюн с формата на капкомер, прострял се на дължина над 610 метра?“

Митичният „Алкатрас
от Наска с характерната
зигзаговидна ишя
 ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 26S

Дълъг повече от километър,

този трапец е една от
многопю геометрични форми
в Наска.

Съзвездия на земята
Подобно на Ангкор, подобно на Гиза, подобно на планираните според небе­
то градове на Централна Америка, геоглифите на Наска представляват амби­
циозен космически и философски пъзел и загадка, достойна за най-дълбока
концентрация - с други думи истинска „мандала за ума“. Смятаме, че Мария
Райхе е била права да настоява, че входът в тази мандала трябва да се търси
през вратата на астрономията.
Човешките същества естествено възприемат и свързват наследените фор­
ми и мотиви във всяка случайна съвкупност обекти. Звездите в небето са ар-
хетипна „случайна съвкупност“ и е особено показателно, че всички култури
във всички времена постоянно проектират върху небето едно фантастично
разнообразие от истински и митични създания и геометрични форми.
266 ПЕРУ 11 БОЛИВИЯ

„ Кучето " от Наска -

изображение на съзвездието
Малко куче?

Сред разпознаваните днес от западните астрономи съзвездия, които са

краен продукт на дълго трупани астрономически и астрологични познания,
имаме кит (Cetus. Кит), лъв (Leo, Лъв), няколко кучета (например Canis Ma­
jor, Голямо куче), лисица (Vulpecula, Лисиче), различни дракони и змии (Dra­
co, Serpens, или Дракон и Змия), гущер (Chameleon, Хамелеон), рак (Cancer,
Рак), „морска коза“ (Capricornus. Козирог), заек (Lepus, Заек), човек-гигант
(Орион), девица (Virgo, Дева), река (Еридан) и геометрични форми като
„Пергел“ (Circinus), „Октант“ (Octans) и „Южен триъгълник“ (Triangulum
Australae).1'
Археолозите споделят мнението, че линиите от Наска са на възраст около
2000 години. Компютърните симулации на небето над Наска около 21:00 ча­
са в деня на мартенското равноденствие преди две хилядолетия показват Го-
лемия черпак на север (Маймуна?) и залязващия на запад Орион (Паяк?). Под
Ригел от задния „крак“ на Паяка се простира съзвездието река Еридан. На зе­
мята аналогичният крак на Паяка има странно продължение на същото място. ,.Китът" изглежда като
Ако приемем твърдението на Райхе, че Маймуната с нейната поразителна странен посетител в
спираловидна опашка е изображение на Черпака, то какви други съзвездия пустинните равнини на Наска,
бихме могли да очакваме да открием в Наска? освен ако не е изображение на
звезден кит, плуващ във водите
На същата дата и през същото време преди 2000 години Хамелеон, или гу­ на небесния океан.
щерът, се е намират на юг. Имаме гущер и в Наска. До Хамелеон са Пергел,
Октант и Южен триъгълник - в Наска откриваме множество подобни гигант­
ски триъгълни мотиви. Съзвездието Голямо куче се намира на запад; в Наска
също има куче. На отреденото си място под западния хоризонт във водите на
небесния океан плува Кит; виждаме изображение на кит и в Наска.
На запад над Орион се е намирало съзвездието, известно днес като Едно-
рог (Monoceros). Със същия успех то би могло да е и птица с разперени кри-
ле като големия Кондор от Наска. Южно от Еднорог и Орион е големият пра­
воъгълник на Близнаци; откриваме голям правоъгълник и в Наска, между
Паяка и Кондора. Над Близнаци е Рак - трикрака фигура, която една различ­ Възможно е художниците от
на култура лесно би могла да възприеме като птица с малки криле и дълго Наска да са виждали
„хоботче“; в Наска на това място ще видим изображение на колибри. Отново съзвездието Рак като колибри.
 ПЯСЪЧНИ Зм.
АМъЦИ 267
ГОРЕ: Изображения от Наска,
отговарящи на съзвездия
ДОЛУ: План на Наска

на север е съзвездието, известно днес като Рис (Lynx) и образуващо дълга

вълнообразна линия; в Наска характерната особеност на „Алкатрас“ е дълга­
та вълнообразна шия.
Не твърдим, че геоглифите от Наска представляват точна „карта“ на небе­
то през мартенското равноденствие преди 2000 години. Това не е така. Прос­
то забелязваме, че много от съзвездията, за които знаем, че са се виждали то­
гава в небето, имат странни „отражения“ в мотиви и в разположението на ос­
новните фигури от Наска. Макар относителните им местоположения да из­
глеждат произволно подбрани (фигурите на земята са напълно „объркани“
спрямо положението на фигурите в небето), може би е важно, че всички тези
съзвездия се намират в широкия пояс от север до юг около западната поло­
вина на небесната сфера. Това е районът, където според редица древни култу­
ри, в това число египтяните и майте, се намирали портите към отвъдния свят.
268 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

Както вече видяхме, в повечето случаи тези порти са разположени най-общо

в Млечния път между Лъв и Орион. Има данни, че астрономите жреци от Ан-
днте са ги поставили доста точно на мястото, където Млечният път се преси­
ча от еклиптиката - в правоъгълника на Близнаци.”
Ето защо, независимо от „объркването“ и „разместването“ на фигурите,
би било глупаво да отхвърляме възможността огромните рисунки от Наска да
образуват една символична картина - истинска мандала - на района в небето,
през който пътувала душата след смъртта.

Загадката
Тъй като не са се запазили никакви писмени извори, днес знаем съвсем мал­
ко за религиозните вярвания на носителите на културата Наска. Донякъде мо­
жем да съдим за тях от по-късните религиозни традиции в района на Андите,
които почти със сигурност са произлезли от същия корен. Особено голям ин­
терес представлява също и Кауачи, основният археологически обект на кул­
турата Наска. Свещена територия на пирамиди и храмове с площ над 150 хек­
тара. Кауачи се намира само на няколко километра югозападно от основните
геоглифи и е описан от археолога Майкъл Мосли „не толкова като град, кол-
кото като религиозен център“23.
Кауачи изглежда така, сякаш е преживял Апокалипсис - рухнал, съсипан, Въздушен изглед към
разрушения град Кауачи с
погълнат от пясъците на пустинята. Преди 2000 години обаче, когато са били
пирамидите
прокарвани линиите на платото, тук нещо е процъфтявало — някакъв култ, ня­
каква религия. Има обаче данни, че мястото е било обитавано много преди то­
ва и че всички постройки в него са издигнати върху по-ранни свещени моги­
ли и естествени възвишения.24
Кауачи е град на пирамидите. Първото нещо, което се набива на очи от въз­
духа. е неговата централна стъпаловидна пирамида. Това съоръжение има пет
нива, високо е 18 метра и е ориентирано в посока север-юг, с вход от север­
ната страна.25 От двете му страни, образувайки диагонален ред. са разположе­
ни две по-малки пирамиди, чиито очертания са силно размити от ерозията.
Непосредствено на югозапад има терасиран хълм, наричан от археолозите
„Големия храм", който се издига над онова, което някога е било много про­
сторен заграден двор.26
Според археолога Иохан Райнхард можем спокойно да предположим, че по­
добно на пирамидите в Гиза, Теотихуакан и Ангкор, пирамидите на Кауачи са
„функционирали като символичен ландшафт, при който архитектурните форми
и изображенията на боговете са отразявали една свещена география“27.
В Египет, Мексико и Камбоджа подобни структури се използвали като
средство за инициация в могъщата система на духовно познание. Системата
е била една и съща по целия свят. И предаваното знание е било едно и също.
Навсякъде се е използвала една и съща техника, задължаваща посветения да
мисли с термини, свързани с небето и земята, и да изследва лабиринта на дуа-
листичната мистерия:

„Небе горе, небе и долу;

звезди горе, звезди долу;
всичко що е горе, ще се покаже и долу.
Щастливец си ти, разчел загадката.“2“
 ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ 269

Случайност ли е или закономерност, че е абсолютно същата загадка се

сблъскваме и в Наска, където пирамидите планини на Кауачи са разположе­
ни сред огромните съзвездия на рисунките в пустинята и се взират направо в
небето?

Окото на Ра
Мата-Ки-Те-Рани - „Очите, гледащи към небето“, е едно от двете древни име­
на на Великденския остров. Другото е Те-Пито-О-Те-Хенуа - „Пъп на света“.
На повече от 300 километра източно от Наска, в сърцето на Андите, се нами­
ра градът на инките Куско - име, което в буквален превод означава „Пъп на
света“”. На 300 километра южно от Наска, на перуанския бряг е разположено
древното пристанище Матарани.3“ Читателят ще си припомни, че в полинезий-
ските езици думата „Матарани“ означава буквално „Окото на небето“ и че на
езика на древните египтяни „Маат Ра“ означава „Окото на слънцето“.
В Куско има астрономически ориентирани мегалитни останки, където се
практикувал сложен „култ към Слънцето“ начело с царете богове на инките
до идването на испанците през XVI в. Тогава култът вече е бил много древен
и преданията проследяват произхода му назад до един загадъчен град на име
Тиахуанако, намиращ се във високите равнини южно от езерото Титикака,
използвал Матарани като свое пристанище.31
Всички цивилизации на Андите споделяли вярата, че Титикака е мястото
на сътворението. От острова в средата на езерото се появил създателят Ви-
..Кондорът" от Наска в полет ракоча - слънцето в облика на човек, описван от повечето древни митове на
над дуалността небе-земя Южна Америка като висок, белокож и брадат мъж.
 16 ГЛАВА

Загадката на езерото

ПРЕЗ 1910 г. историкът и един от най-големите авторитети, що се отнася до

инките в Перу, сър Клемънтс Маркам писал за „загадка, която все още си
остава неразрешена на платото при Титикака... Тя е свързана с руините на
огромен град на южния бряг на езерото, чийто създатели са напълно неиз­
вестни“’.
Век по-късно тази загадка си остава все така неразрешена. Лежащият в
руини град, наричан със сравнително съвременното име Тиахуанако2, бил из­
вестен в миналото като Тайпикала - „Камъкът в центъра“’. Налице са необи­
чайни различия в мненията на археолозите относно възрастта му - някои спе­
циалисти смятат, че е възможно да е построен през И хил. пр. Хр.4, докато
други са склонни да приемат по-късна дата - между II и IX в.5
Както ще видим, всички тези хронологии почиват на несигурна почва и не­
прекъснато се трупат все по-нови и нови данни, които пораждат съмнението
датирането на Тиахуанако да не се окаже една от най-големите грешки в ар­
хеологията. Дори II хил. пр. Хр., или най-ранната конвенционална дата за въз­
никването на града, е възможно да е с хилядолетия по-късна от реалната.

Организация
Отличителната черта на неизвестните създатели на Тиахуанако е склонност­
та им да използват зашеметяващи с размерите си мегалити. Както отбелязва
Маркам:
„Един от камъните е с размери 36 на 7 фута* и тежи 170 тона, друг е 26
на 16 фута. Като се изключат монолитите на Древен Египет, тези блокове
нямат равни на себе си никъде по света. Придвижването и поставянето им
говори за... добре организирана власт... Би трябвало да е съществувала
организация, съчетаваща интелект и умения със сила и административни
способности.“6

Един от малкото въпроси, по който учените са напълно единодушни, е, че та­

зи интелигентна, силна и ефективно управлявана „организация“ не е имала
абсолютно нищо общо с добре документираната цивилизация на инките, коя­
то била в разцвета си едва между XV и XVI в. Мнението на учените се под­ вдясно: Мегалйтна статуя от
Тиахуанако. Почти нищо не е
крепя и от преданията на индианците аймара, живеещи от незапомнени вре­
известно за строителите на
мена в района па Тиахуанако. През XVI в. испанският хронист Сиеза де Ле- огромния и загадъчен град,
издигащ се край южния бряг на
• Един фут е равен на 30,48 см. - Б. пр.
езерото Титикака.
'^- i;! ,?г5^-
272 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

он попитал аймара дали многобройните мегалитии съоръжения на града са

дело на инките:
„Те се изсмяха на въпроса ми и заявиха, че постройките са били издигна­
ти много преди властта на инките и... че са чували от дедите си, че всичко
тук се появило внезапно, само за една нощ.“’

Мегалитните строители
Тиахуанако не е единственият мегалитен обект в района на Андите, припис­
ван от историците и местните предания на загадъчни, все още неидентифици­
рани и, както личи, много древни създатели. На около 650 километра на се­
вер подобни руини могат да се открият в изобилие навсякъде около столица­
та на инките Куско. Тези развалини са много по-ранни от епохата на инките.
Както отбелязва сър Клемънтс Маркам:

„В Куско има една циклопска постройка... с огромен монолит, известен

като „камъка с дванадесетте ъгъла“. Някои части от древните останки на
Олантайтамбо [на 60 километра от Куско] са мегалитни... Но най-гранди­
озното и най-внушително постижение на мегалитните строители е кре­
постта на хълма Саксайхуаман [в покрайнините на Куско]. Тя се състои от
три успоредни стени с дължина 330 ярда* всяка, с 21 издаващи се навън и
навътре ъгли... В издаващите се ъгли на външната стена има камъни със
следните размери: 14 фута височина на 12 фута и 10 на 6 фута. За издига­
нето на това възхитително... съоръжение трябва да е имало някаква осно­ „Камъкът с дванадесетте
вателна причина, оставаща неизвестна за нас. Произходът му е неясен, съ­ ъгъла Куско
що както на руините на Тиахуанако. Инките не знаели нищо за него. [Хро­
нистът на инките] Гарсиласо [де ла Вега] говори за построените от инките
кули, стени и порти и дори споменава имената на архитектите. Но това са
по-късни укрепления, построени в рамките на огромната циклопска кре­
пост. Външните й очертания трябва да се отнесат към мегалитната епоха.“8

Макар Маркам да не предлага точна дата на „мегалитната епоха... когато се

премествали циклопски камъни и се издигали циклопски постройки“’, той на
няколко пъти потвърждава становището си за „изключителната древност“ на
Тиахуанако, Саксайхуаман и други подобни структури и заявява, че „цивили­
зацията на Андите съществува от най-далечно минало“1’.

Пъпна връв
Хората, известни днес като „инки“, са говорещи кечуа южноамерикански ин­
дианци. Първоначално името се отнасяло само за техните владетели и било
титла - за монарха се говорело като за „Пиката“. Едва по-късно названието
се прехвърлило върху целия народ. Инките били кариеристите на сцената на
перуанската история - заслужава си да се повтори, че в началото на испан­
ското завоевание империята им съществувала от по-малко от сто години." Те
обаче запазили легенди за далечното минало, когато прадедите на инките би­
ли пратени от небето на земята от бога създател Виракоча, за когото говоре­
ли като за „нашия Баща Слънцето“. Мисията на царската двойка била да до­
несе спасение на човечеството.
* Един ярд с равен на 91,44 см. Б. пр.
 ЗАГАДКАТА НА ЕЗЕРОТО 273

„Най-грандиозното и най- Ето я историята във вида, в който ни я е оставил историкът на инките Гар-
внушително постижение
силасо де ла Вега от XVI в. Действието се развива в апокалиптична предиш­
на мегалитните строители
е крепостта на хълма на епоха насред планини и голи клисури, където хората били канибали, „жи­
Саксайхуаман..." веели като зверове, без да имат нито закон, нито религия“12:
„Като видял положението им, нашият Баща Слънцето се засрамил от тях
и решил да изпрати един от синовете и една от дъщерите си от небето на
земята, за да ги научат да го обичат и да го почитат като свой бог... На­
шият Баща Слънцето изпратил двете си деца при езерото Титикака и им
дал златен жезъл, малко по-къс от човешка ръка и дебел два палеца.
„Идете където пожелаете - казал им той. - И където и да спрете, за да се
нахраните или да спите, забивайте този жезъл. Там, където от първия удар
той влезе в земята и изчезне напълно, установете двора си. А хората, кои­
то ще покорите под властта си, трябва да бъдат управлявани справедливо
и разумно, със състрадание, милост и умереност.“
Като разкрил така волята си на двете си деца, нашият Отец Слънцето ги
освободил. Тогава те напуснали езерото Титикака и поели на север, като
всеки ден напразно се опитвали да забият златния жезъл в земята...
[Накрая] Инката и неговата невеста влезли в долината на Куско... Там [на
мястото, наречено Куско Кара Уруми - „Оголеният пъпен камък“13] те от­
ново опитали да забият жезъла и той не само проникнал в земята, но и из­
чезнал напълно... Така възникнала столицата на нашата империя.“14
Разказаните от Гарсиласо и други хронисти предания не оставят никакво съм­ Залез над езерото Титикака.
нение, че мястото, на което се появили изпратените от небето на бреговете на ..Нашият Баща Слънцето
Титикака „деца на Слънцето“, е мегалитният град Тиахуанако.'5 Няма също изпратил двете си деца при
езерото Титикака и им дал
така съмнение, че Тиахуанако се разглеждал като първата свещена столица
златен жезъл... “
на почитания навсякъде в Андите бог-творец Виракоча, който бил човешката
форма на „нашия Баща Слънцето“11.
Можем да заключим, че когато двете „деца на Слънцето“ пренесли злат­
ния жезъл на Виракоча на север от Тиахуанако до Куско и го „забили в земя­
та“, те извършили ритуал, чрез който установявали нещо като пъпна връв.
Същата идея се съдържа и в точните значения на древните имена на двата
града - „Пъпът на света“1’ за Куско и „Камъкът в центъра“ за Тиахуанако.'"
Подобна образност напомня за Те Пито Кура, златния „пъпен камък“ на Ве­
ликденския остров, както и Ебен Шетиях от еврейската традиция - „Край­
ъгълния камък“ на Храмовия хълм в Йерусалим, който бил „пратен в бездна­
та“ от Бог, „за да стане център на земята“.

Лъвската скала
Изминахме 800-километровото разстояние от Наска до Куско със самолет.
От херметически затворената кабина на височина 9000 метра планините долу
сякаш се простираха вечно и безкрайно във всички посоки. Техните назъбе­
ни и покрити със сняг, безмилостни и сурови върхове са естествени крепос­
ти, заобикалящи и защитаващи езерото Титикака като някакво безценно сък­
ровище.
 ЗЛГЛДКЛТА НА ЕЗЕРОТО 275

Езерото е дълбоко 300 метра, покрива площ над 7700 квадратни километ­
ра и бреговата му линия е на височина 3800 метра над морското равнище.”
Името „Титикака“ има две значения. Едното е „Скалата на оловото““. Друго­
то - „Лъвската скала“21. По традиция същото име се използва и за основния
остров, по-известен днес като Острова на слънцето, както и до едно конкрет­
но място на него - стръмна, обърната на изток черна скала, терасирана на ши­
роки стъпала.21 Този изначален хълм се смятал за „мястото на сътворението“,
откъдето започнали настоящата и всички предишни световни епохи. За да се
отбележи митичното му значение, през краткото столетие на възхода и раз­
цвета на империята на инките преди заличаването й от испанските конквиста­
дори тук било издигнато прекрасно каменно светилище със стълби и фонта­
ни, ориентирано към изгрева на слънцето в деня на равноденствието. Както
отбелязва археоастрономът Уилям Съливан: „Самата дума Титикака разказ­
ва цялата легенда с будеща възхищение символична пестеливост... „Лъвска­
та скала“ на Титикака, издигаща се от водите на езерото, изразява раждането
на един нов свят.“23

Брадатият бог и Петото слънце

Според преданията от Андите, този „нов свят“ бил сътворен от словото на
бог Виракоча. Подобно на древноегипетския Атум или индуисткия Вишну,
той бил първият и най-значителният символ на великата съзидателна сила в
космоса. Идентифицирал се със Слънцето и, както вече видяхме, бил и Слън­
цето в човешка форма. В този свой аспект, подобно на мексиканския бог-ци-
вилизатор Кетцалкоатл, той бил описван категорично като „бял... синеок и
брадат мъж... е висок ръст и достойно поведение... На много места учил хо­
рата как да живеят...“2*.
Тъй като историците не приемат възможността за каквото и да било зна­
чително двупосочно влияние или връзки между Мексико и Андите от епоха­
та преди Колумб, почитането на бледолик и брадат бог-цивилизатор и в два­
та района се смята за съвпадение. Възможно ли е обаче да е съвпадение и
фактът, че и двете култури са смятали, че живеят в петата епоха на земята и
че и двете наричали тази епоха „Петото слънце“25?
Вече разгледахме мексиканската версия на това вярване в I част. Версия­
та от Андите е запазена в написаните през XVI в. трудове на перуанския бла­
городник Хуаман Пома, чието име, означаващо буквално „Сокол-Лъв“2*, сил­
но напомня за символизма на царя Хор в Древен Египет. Испанският свеще­
ник Мартин де Муруа също ни е оставил следното сведение за местните по­
верия: „От сътворението на света до наши дни са минали четири Слънца, без
[да се смята] това, което ни огрява в момента.“2’
Също като в Мексико, в Южна Америка се вярвало, че четирите предиш­
ни слънца били унищожени и заличени от огромен катаклизъм - вода, падане
на небето, въздух и огън.2" И на двете места се вярвало, че и самото Пето
слънце ще бъде скоро унищожено от катастрофа, наричана в Мексико „голя­
мо раздвижване на земята“, а в Андите - пачакути. Думата пачакути бук­
вално означава „преобръщане на света“ (според превода на сър Клемънтс
Маркам2’) и „преобръщане на континуума пространство-време“ според Уи­
лям Съливан.“
276 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

Хелиополис в Андите
В Андите се смятало, че бог Виракоча - творецът на нови светове, е и разру­
шител на световете преди тях.
Първото му създание било „свят, в който нямало нито светлина, нито топ­
лина“51. За да засели това „преддверие на мрака“, Виракоча създал „големи
силни хора с огромен ръст, които живеели полуживота на илюзорностга, по­
добно на животни“55. Когато тези гиганти си навлекли гнева му, Виракоча ги
„унищожил с потоп, уна пачакути, свят, преобърнат от вода“55:
„След потопа той се появил отново от острова Титикака... и създал нова
раса хора колкото него, или средни на ръст, и заповядал да възникнат
слънцето, луната и звездите и да заемат местата си в небето... за да светят
денем и нощем.“54

Поверието гласи, че Титикака, Островът на Слънцето - и в частност „лъвска­

та скала“ в източната страна на острова, където Виракоча се появил от води­
те на езерото - е първоначалното свещено място на творението. В тази гран­
диозна схема на духовна география Тиахуанако „с неговите древни и стран­
ни постройки“55 се смятал за първия град, построен от Виракоча след сътво­
рението.
Няма значителна разлика между тази концепция и древноегипетската идея
за Хелиополис като за град „на мястото на сътворението“, където богът Атум
„се издигнал [от водите на Нун] като Висок хълм [и] заблестял като камъка
Бенбен в храма на Феникса“56.
Друга забележителност е обърнатата на изток „лъвска скала“ в Титикака,
свързана тясно със сътворението на сегашната епоха. Големият сфинкс в
Египет е лъв, изсечен от „скалата“ на платото Гиза. Според надписа върху ед­
на стела от времето на XVIII династия между лапите му, Сфинксът увекове­
чава „прекрасния дворец на Първото време“57 - т.е. началото на настоящата
епоха на земята.

Островът на Слънцето -
първоначалната свещена
територия на сътворението,
издигаща се от водите на
езерото Титикака като
„ високия хълм “ от
древноегипетската митология,
издигнал се от водите на Нун.
 ЗАГАДКАТА НА ЕЗЕРОТО 277

Храмът на Слънцето
След като направили Куско своя столица, инките завладели и едно по-старо
свещено място в самия център па града, върху което издигнали Кориканча -
огромният национален Храм на Слънцето. В центъра на Кориканча в един от­
крит вътрешен двор имало символично поле, засадено със символична „царе­
вица“ от чисто злато. А в центъра на това поле, отбелязвайки мястото, къде­
то децата на Слънцето забили златния жезъл на Виракоча и известно като
Куско Кара Уруми („Оголеният пъпен камък“), имало осмоъгълен сандък от
сив камък покрит навремето с тежащ 55 килограма златен капак?"
Политика на испанските завоеватели била да строят църкви на местата,
които били свещени за местното население. В Кориканча те издигнали цър­
квата „Санто Доминго“, но оставили голяма част от постройката на инките
непокътната. При земетресението от 1951 г. църквата била напълно разруше­
на и се разкрили лежащите отдолу стени на първоначалния храм, които били
противоземетръсни и изградени от грамадни каменни блокове, напаснати
Кара Уруми - „Оголеният
един към друг като елементи на гигантски пъзел. Връзките между блоковете
пъпен камък“ в центъра на
Кориканча, Куско
са толкова фини, че са почти невидими и цялостното впечатление е като от зае­
мащо хектари площ произведение на ювелир.
Погледнахме надолу към осмоъгълния гранитен сандък в центъра на пави­
рания двор. Върху него вече няма злато - заедно с всичко друго в Корикан­
ча, то било взето от испанците още в самото начало на завоеванието. Днес ни­
кой няма представа каква е била първоначалната му функция. Всъщност до­
ри не е сигурно дали винаги е бил в сегашната си форма на нещо като фон­
тан, тъй като ревностните братя може и да са го променили при строителство­
то на „Санто Доминго“ през XVI в?’
Гарсиласо де ла Вега, който бил виждал Кориканча и преди строежа на
църквата, не споменава за никакъв сандък, но ни дава много други сведения,
въз основа на които можем да придобием представа за Храма на Слънцето:

„Онова, което ще наречем високия олтар, макар подобен израз да не съ­

ществува при индианците, се намираше на изток, а покривът, който бе
много висок, бе от дърво, покрито със слама. Четирите стени бяха покри­
ти отгоре до долу със златни листа, а върху високия олтар имаше изобра­
жение на Слънцето. То бе направено от златен лист, два пъти по-дебел от
листата, които облицоваха стените, и представляваше кръгло лице, удъл­
жено с лъчи и пламъци... Беше толкова огромно, че заемаше цялата задна
стена на храма.
От другата страна на това слънце се пазеха множеството мумии на пре­
дишните владетели-Инки - тъй добре запазени, сякаш бяха живи. Седяха
на златни тронове, положени върху плочи от същия метал и гледаха пра­
во към посетителя... Индианците скриха тези тела заедно с други съкрови­
ща, които така и не излязоха на бял свят...“40

Астрономически улики
Смята се, че сред тези скрити съкровища е и изображение на Виракоча, бога
слънце в човешка форма. То било виждано и е описано в много испански хро-
278 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

ники, преди да изчезне безследно през XVI в. Твърди се, че е „направено от Свещената география,
злато с размерите на десетгодишно момче и изобразява изправена фигура на отразяваща небето. „Лунният
мъж, вдигнал високо дясната си ръка, със свита в юмрук длан и разперени па­ остров", езерото Титикака
лец и показалец...“41.
Уилям Съливан е първият учен, забелязал, че това е характерната поза на
астроном и че „исторически е засвидетелствано, че мярката една длан, или
разстоянието между разперения палец и показалец на изпъната ръка, е осигу­
рявала на „архаичните“ народи начин за определяне на времето по небесната
сфера“42. Съливан отбелязва, че точно тази мярка все още се използва от по-
линезийските мореплаватели от Каролинските острови. Според антрополога
Дейвид Люис тази мярка, описвана като „разстоянието между палеца и пока­
залеца на изпъната ръка, или около 10 градуса... може би отразява една древ­
на техника...“43.
В качеството си на аватар на слънцето, Виракоча вече е отчасти астроно­
мически по природа и изглежда логично човешката му форма да се изобразя­
ва в поза на наблюдаващ звездите - особено като се имат предвид и другите
сериозни доводи за съществуването на астрономически култ в Кориканча.
Особено значение имали т.нар. от Гарсиласо „пет големи квадратни стаи“,
разположени около централния двор. Техните облицовки от полиран сив гра­
нит са запазени и до днес. „Помежду им няма връзка и покривът им е във
формата на пирамида“, съобщава Гарсиласо.44
 ЗАГАДКАТА НА ЕЗЕРОТО 279

Едно от помещенията било:

„Посветено на Луната, невестата на Слънцето. То бе изцяло облицовано

със сребро... Украсяваше го изображение на Луната с лице на жена, по съ­
щия начин, както Слънцето украсяваше по-голямата постройка... Най-
близката до нея стая бе посветена на Венера, на Плеядите и на всички
звезди... Тази стая бе облицована със сребро, подобно на стаята на Луна­
та, а таванът бе осеян със звезди, също като небесната твърд. Следваща­
та стая бе на мълнията и гръмотевицата... Четвъртата стая бе посветена на
дъгата, която казват, бе се спускала от Слънцето... Тя бе изцяло покрита
със злато и по едната от стените й бе нарисувана с прекрасни цветове дъ­
гата... Петата и последна стая бе запазена за върховния жрец и неговите
помощници, които до един са с царска кръв... Тази зала бе облицована със
злато, по същия начин като останалите.“45

Звездната пирамида на инките

По същество Гарсиласо ни дава описанието на космологичен храм.
Основната постройка, изпълнена с богат и очевиден соларен символизъм,
е била посветена на слънцето. Освен това макар Гарсиласо да не го спомена­
ва, тя има ясна слънчева ориентация, в която един намиращ се недалеч пла­
нински връх е служел за „прицел“. Името на върха е Пачатусан, което бук­
вално означава „Опорна точка“ или „Напречна греда“ на Вселената.46 За наб­
людателя от двора на Кориканча слънцето изгрявало точно зад Пачатусан в
деня на юнското слънцестоене.47
Една от петте второстепенни „стаи“ в Храма на Слънцето била запазена
за върховния жрец и помощниците му, докато всички останали били посвете­
ни на космологични - и по-точно астрономически - феномени.
Предполагаме, че дори посветеното на мълнията и гръмотевицата поме­
щение е по-скоро свързано с астрономията, отколкото с времето, тъй като
мълнията и гърмът са се използвали като символи на метеорити - „гръмовни
камъни“ - навсякъде в древния свят. Имаме много сигурни данни, че в Анди­
те е имало култ към метеоритите, странно сходен с култа към метеорита Бен­
бен в Египет.48 Всъщност една от многото използвани от инките титли на Ви­
ракоча е Ила-Тики. Думата ilia означава „гръмовен камък“, а думата tiki -
„изначален“, „първоначален“ или „основен“4’. Нима този „изначален гръмо­
вен камък“ не ни напомня силно за Бенбен, описван от древните египтяни ка­
то камък, паднал от небето в „началото на изначалната епоха“? И дали е слу­
чайност, че и в Египет, и в Андите метеоритите били асоциирани със съзида­
телната, раждаща сила на вселената - и по-точно, с плодородието и прераж­
дането?50
Гарсиласо споменава, че друга от стаите на храма била посветена на дъга­
та, която инките възприемали като еманация на слънцето. Това също ни на­
помня, че древните кхмери от Ангкор смятали дъгата за мост между светове-
те на боговете и хората.51
Останалите две стаи на Кориканча били изцяло и недвусмислено посвете­
ни на небесни тела - една на луната, а другата на „Венера, Плеядите и всич­
ки звезди“. Във второто помещение таванът бил „осеян със звезди, също ка-
280 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

то небесната твърд“. Да си припомним гробниците на египетските фараони,

чиито тавани също са покрити със звезди - както е например в Долината на
царете и в пирамидите от V и VI династия в Сакара.
В описанието на Гарсиласо има и две други любопитни подробности. Той
съобщава, че инките мумифицирали останките на покойните си царе-богове.
Същото правели и древните египтяни. Освен това покривите на астрономиче­
ските стаи на Кориканча били „във формата на пирамида“. Съвпадение ли е,
че трите пирамиди в Гиза имат астрономическа подредба и че в Голямата пи­
рамида има различни помещения - основни камери, - от които излизат шах­
ти, насочени към определени звезди?

Ниша от полиран гранит, част

от оцелялата сграда на
първоначалния космологичен
храм Кориканча. Нишата е във
външната страна на стаята,
посветена на „Венера,
Плеядите и всички звезди “.
 ЗАГАДКАТА НА ЕЗЕРОТО 281

Астрономи-жреци
Във II част видяхме, че за пирамидите в Гиза се грижели астрономите жреци
на Хелиополис, „тайнствените учители за небесното“, за чийто архиерей или
„началник на астрономите“ се смятало, че поддържа пряка връзка с небесни­
те сили. Инките наричали върховния жрец на Кориканча уйлак-уму, което оз­
начава „онзи, който говори за божествените неща“52. Той бил подпомаган от
каста учени жреци амутас, сред които имало и школа тарпунтаес - изкусни
астрономи.53 „Тяхна задача бе да изучават небесните тела, да отбелязват из­
грева и залеза на слънцето, да определят слънцестоенето и равноденствието
[и да] предсказват затъмненията.“54 За целта те използвали поредица моноли­
ти, известни като суканас, за съжаление днес унищожени до един, които спо­
ред първите хронисти някога се издигали „на планинските хоризонти на до­
лината на Куско на стратегически места, видими от Кориканча, и отбелязва­
ли азимутите на зимното и лятното слънцестоене“55.
Във II част се запознахме и с откъси от Текстовете от пирамидите, от кои­
то може да се предполага, че древните египтяни или техните праисторически
благодетели са имали големи познания за небесната механика от най-дълбо­
ка древност. Например терминът Шемсу Хор или „Последователите на Хор“,
може би се е отнасял към група наблюдатели, които „следвали пътя на слън­
цето“ - т.е., еклиптиката. Затова е особено интересно, че според археоастро-
нома Уилям Съливан Кориканча с неговата подчертано елипсовидна външна
стена е бил модел на еклиптиката56:
„Равнината на еклиптиката се представяла... от Храма на Слънцето, нари­
чан на езика кечуа „Кориканча“, или буквално „корал от злато“. Близка­
та дума канчай означава „описвам кръг“. Така образът на „златния кръг
на слънцето“... е намек за... равнината на еклиптиката.“57

Съливан подкрепя становището си, като подчертава една от множеството тит­

ли на Виракоча - Интипинтин Тики-Муйо Камак. Този епитет:

„Буквално означава „създател на целия основен кръг на слънцето“... Ако

след начален урок по астрономия детето ви опише еклиптиката като „це­
лия основен кръг на слънцето“, вместо да повтори като папагал опреде­
лението за еклиптика от учебника („видимият път на слънцето по небесна­
та сфера в течение на една година“), може да сте сигурни, че е схванало
смисъла.“58

Пътешествия след смъртта

Древната религиозна система, наследена според твърденията на хелиополи-
ските жреци от Последователите на Хор, съчетавала в себе си точни астроно­
мически наблюдения и дълбоки познания върху такива сложни материи като
прецесията на равноденствията и търсенето на безсмъртие за човешката ду­
ша. Открихме следите от същото това търсене в древно Мексико и сред хра­
мовете в Ангкор, Камбоджа. Съвпадение ли е, че към същото безсмъртие са
се стремели и в Андите - при това не само инките, а и всички техни известни
предшественици хилядолетия по-рано?59
Особено трябва да се отбележи фактът, че в културите на Андите и на
Древен Египет съществувало поверието, че душите на умрелите предприемат
282 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

пътешествие сред звездите, за да открият в небето портата, водеща към от­

въдния свят. Древните египтяни наричали този отвъден свят Дуат и го разпо­
лагали в специален участък от небето, между съзвездията Лъв и Орион/Телец
- район, в който Млечният път е ярък. Намиращо се еднакво далеч от Лъв и
Телец, съзвездието Близнаци отбелязва мястото на пресичане между Млеч­
ния път и еклиптиката. Според вярванията на жителите на Андите именно то­
ва място „бележи кръстопътя на страната на живите и страната на мъртви­
те“1“.
Древните египтяни от 2500 г. пр. Хр. вярвали, че Дуат ставал активен (т.е.,
отварял портите си) само по време на юнското слънцестоене. Инките от 1500
г. също вярвали, че портата на техния небесен отвъден свят се отварял само
при слънцестоене. В случая това ставало през четирите дни около декемврий­
ското слънцестоене, когато Слънцето почивало на южния тропик и отбеляз­
вало „ежегодното отваряне на страната на мъртвите към страната на живи­
те““.
Инките вярвали, че „в този свят ние сме изгнаници от родината си, която
е в света горе“” и че след смъртта душата, живяла посветен живот, можела да
се върне на небето и да се покрие отново с истинската си небесна слава. В
древноегипетските Текстове от пирамидите, в които се говори за стремежа на
посветения за „милиони години живот“, гръмко се декларира: „Земята е ом­
разна на този цар... Този цар се стреми към небето... Този цар е от онези... съ­
щества... които никога не ще паднат на земята от небето.““
Точно такива идеи са били и вдъхновението зад свързващите небе и земя
храмове в Ангкор, Камбоджа. Откриваме ги и като постоянен рефрен в хер­
метическите текстове и произведенията на гностиците, които били в обръще­
ние в Египет и в Близкия изток през раннохристиянската епоха.“ Херметиче­
ският кодекс, известен като „Коге Kosmou", особено много се доближава до
вярването на инките и всъщност описва изгнаничеството на душите от небес­
ния свят горе и инкарнацията им в човешка форма. „Нещастни клетници сме
ние, какви тежки несгоди ни чакат! - оплакват се душите. - Какви омразни не­
ща трябва да вършим, за да удовлетворяваме нуждите на това тяло, което тъй
бързо ще загине.““ За да намалят страданията си, те умоляват Създателя да
изтрие спомените им: „Накарай ни да забравим какво блаженство сме изгуби­
ли и в какъв зъл свят се спуснахме.““
Всички тези религиозни системи учат, че подложената на инкарнация ду­
ша трябва да премине през ужасно изпитание, ако иска да се върне обратно в
небесния свят. В преданията от Андите за пътешествието след смъртта това
изпитание често е символизирано с пресичане на буйна река по тесен мост от
човешка коса.1’ Инките вярвали също, че душата трябва да пресече реката „с
помощта на черни кучета““ - идея, напомняща за ролята на черните кучета
Анубис и Упуаут като водачи на душата в древноегипетската „Книга на мър­
твите“.
Част от това широкоразпространено вярване е и твърдението, че най-го-
лямата надежда за спасението на душата е в използването на възможностите
за натрупване на опит и придобиването на особен вид тайно познание. Този
gnosis е в състояние да помогне на падналата душа да се освободи от мате­
рията и да се завърне на небето, но изисква дълъг и мъчителен процес на ду­
ховна инициация, която е „трудна за изпълнение от някой, който носи тяло“1’.
 ЗАГАДКАТА ИЛ ЕЗЕРОТО 183

По един или друг начин, всички древни извори съветват решения да продъл­
жи търсенето посветен ,.да използва съзнанието като водач, разума като учи­
тел. Те ще го спасят от унищожение и опасности“’". Усърдното обучение на
съзнанието и разума може също да помогне на поклонника да разбере защо
„Господ е направил всичко в тайна“” и защо е казал: „Дойдох да направя не­
щата долу като нещата горе.“”
Наградата за завършилите търсенето е да „съществуват безсмъртни нас­
ред умиращо човечество“7'. Показахме, че в Египет, Мексико и Ангкор това
търсене на безсмъртието се извършва чрез издигането на големи, астрономи­
чески ориентирани паметници, подредени така, че да „наподобяват небето“.
В Египет Нил се е разглеждал като земен аналог на Млечния път. Инките
смятали цялата долина от Куско до Мачу Пикчу за отражение на небето, а ми­
Свещената долина наващата през нея река Вилкамаю - за земно съответствие на Млечния път.”
на Вилкамаю. Подобно на Нил По бреговете и на двете реки в деня на юнското слънцестоене се провеждали
в Египет, Вилкамаю ритуали.75 И на двете места те били водени от царе-богове - Инка и фараон
се възприемала като земно
съответствие на Млечния път
са на практика взаимозаменяеми концепции.” И на двете места ритуалите се
и се свързвала с гностичното провеждали сред прецизно ориентирани мегалитни съоръжения, издигнати в
търсене на безсмъртие незапомнени времена.
за душата. Астрономическите Разгледахме данните, според които Сфинксът и мегалитните храмове в
ритуали, водени от боговете
Гиза може би са на възраст над 12 000 години. Тъй като за произхода на ме­
владетели, се извършвали
по бреговете на реката в деня галитните структури около Тиахуанако и Куско не се знае почти нищо, не би­
на юнското слънцестоене. ва да изключваме вероятността те да се отнасят към същия загадъчен период.
 17 ГЛАВА

Камъкът в центъра

ОСТАВИХМЕ Кориканча и продължихме на север от Куско до намиращите

се наблизо руини на Саксайхуаман, буквално „Удовлетворен сокол“' - име,
което може би има нещо общо с Шемсу Хор - „Последователите“ на древно-
египетския бог-сокол Хор.
През XVI в. Гарсиласо де ла Вега прави пространно описание на Саксай­
хуаман:

„Размерите и са невъобразими за някой, който не я е видял. И когато я по­

„Пумата" на Саксайхуаман
гледнете по-внимателно и отблизо, тя изглежда тъй необичайна, че сякаш
някаква магия е закриляла строителството й... Построена е от такива
[огромни] и многобройни камъни, че човек се пита едновременно как ин­
дианците са успели да ги добият, как са ги премествали, как са ги оформя­
ли и как са ги поставяли един върху друг... Те са така добре наместени, че
помежду им не може да се пъхне острието на нож. И като си помислим, че
тази изумителна работа е била извършена без помощта на нито една ма­
шина... как ще си обясним факта, че перуанските индианци са успели да
разцепят, издялат, вдигнат, преместят, издигнат и спуснат такива огромни
камъни, приличащи повече на планински канари, отколкото на строителни
блокове? Прекалено ли е да се каже, че крепостта представлява по-голяма
загадка и от седемте чудеса на света?“1

Със своите три реда гигантски зигзаговиднн стени, виещи се в успоредни те­
раси в продължение на повече от 300 метра през склона непосредствено над
Куско, Саксайхуаман е едва ли не прекадено огромна, за да се обхване с един
поглед. Отдавна е известно, че тя е всъщност само част от много по-голям
геоглиф, който някога се виждал от околните планински върхове - крепостта
се свързвала с иай-старите части на Куско и образувала очертанията на
огромна пума. Реката Тулумайо (която днес е отбита под града) очертавала
гръбнака на древното животно. Тялото било парчето земя между Туламайо на
изток и река Хуатанай (сега също под земята) на запад. В очертанията на Сак­
сайхуаман все още може да се разпознае главата на пумата. На юг назъбени­
те й зигзаговидни стени образуват зъбите на долната челюст? На север гор­
ВЛЯВО:
ната челюст е издатъкът от материковата скала. Между челюстите се намира
Мегалитна порта, дълга ивица открита площ, сега покрита с трева, изобразяваща отворената
Саксайхуаман паст на звяра. Главата е обърната право на запад, но посоката на залеза в де-
ня на равноденствието4 - също както Сфинксът е обърнат на изток, по посо­ Зъбите на лъва. Зигзаговидните
стени на СаксаНхуалюн, гледани
ката на изгрева. от издадената материкова
Разкопките днес подкрепят преданията за мрежа от тунели под Сфинкса, в скала на север.
които са скрити тайнствени съкровища.5 Практически идентични са предания­
та (също подкрепени от разкопки) за лабиринт с невъобразимо дълги тунели
под долната „челюст“ на Саксайхуаман, а хората, които се осмелявали да се
спуснат в тях, „изчезвали завинаги или се появявали, говорещи несвързано,
полудели и стискащи в ръце скъпоценности1“.

Проблемът с големите камъни

В часа преди залеза стояхме на оформящата горната челюст на пумата скалис­
та издатина и гледахме на юг към зигзаговидните редове мегалитни „зъби“ на
долната челюст. Те се състоят от повече от хиляда отделни каменни блока.
Всички до един са масивни и повечето тежат по около 200 тона, като най-го-
лемите са на най-долната тераса. Според измерванията и изчисленията на д-р
Джон Хеминг от Кралското географско дружество в Лондон един от блокове­
те е висок 8,5 метра и тежи 355 тона, което го нарежда сред „най-големите
блокове, използвани някога в строителството“7. Хеминг обръща внимание и
на многоъгълната характеристика на зидарията, при която всеки камък е с
различна форма и големина, но са свързани помежду си и образуват „сложен
и интригуващ мотив“’.
Общата височина на трите тераси е около 15 метра. От мястото, където се
намирахме, на отслабващата светлина контурите им се сливаха и образуваха
един фантастичен въображаем замък, издигащ се ред след ред нагоре към не­
бето. Слънцето се спускаше все повече към хоризонта и хвърляните от назъ­
бените краища сенки започнаха да стават все по-дълги и по-дълги, оставяйки
впечатлението, че целият комплекс може би е бил замислен така, че да след­
ва слънцето.
Слязохме от издатината и тръгнахме през тревистата площ на животин-
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 2S7

ската паст към първата зигзаговидпа степа. Камъните, тъмни и тежки, над­
виснаха над нас. Докато се взирахме в огромните им маси, изведнъж се по­
чувствахме на мястото на Гарсиласо и ни бе трудно да си представим как чу­
довищните канари са били докарвани от намиращите се на няколко километра
кариери, а още по-малко - как са били поставяни с такава прецизност по мес­
тата им и напаснати с изумителна точност спрямо съседните камъни.
Макар да има неколцина опозиционери (някои от ранга на сър Клемънтс
Маркам), повечето археолози смятат, че Саксайхуаман е дело на инките и че
целият ансамбъл е бил построен „по метода на пробата и грешката, включващ
многократно разместване на всеки един камък, колкото и изнурителна рабо­
та да е било това“’. Досега няма публикуван нито един труд, показващ как
точно би могъл да действа подобен метод.'" Нещо повече - признава се, че
огромните мегалитни стени на Саксайхуаман „са били завършени или изоста­
вени преди пристигането на испанците и инките нито са обяснили, нито са
оставили записи как точно са построили крепостта“11.
Всъщност от единственото описание на опит на инките да преместят ис­
тински мегалит (който се появява в Royal Commentaries of the Incas на Гарси­
ласо де ла Bera) може да се предположи, че те изобщо не владеели използва­
ните техники, тъй като опитът им приключил плачевно. Гарсиласо разказва за
огромен блок с „невъобразими“ размери, който бил „влачен през планината
от повече от двадесет хиляди индианци, нагоре и надолу по стръмните скло­
нове... На едно място той се откъснал от ръцете им над една пропаст, смаз­
вайки повече от триста души“'2.
Не се съмняваме, че инките са били изкусни строители, нито пък че имен­
но те са издигнали повечето от малките вътрешни части на Саксайхуаман
(както и по-голямата част от Куско). Но щом преместването само на един ка­
мък е бил такова изпитание за тях, то трябва да се запитаме доколко е веро­
ятно да са успели да докарат стотиците канари със също такова гигантско тег­
ло и да издигнат зигзаговидните стени на Саксайхуаман. Възможното алтер­
нативно обяснение е Клемънтс Маркам да е прав и стените наистина да са за­
вещание от едно много по-старо време - „мегалитната епоха, когато се пре­
мествали циклопски камъни и се издигали циклопски постройки“.

Детайл от скалната
издатина в Саксайхуаман.
В скалата са оформени
множество „ тронове “
и тераси. Възможно ли е
те да са останка от по-ранна
мегалитна епоха, подобно на
циклопските блокове на
зигзаговидните стени?
288 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

Гиганти
Върнахме се, за да разгледаме скалистия издатък - „горната челюст“ на пу­
мата, - който се издига на 200 метра северно от зигзаговидните стени. Очер­
танията му са оформени от човешка ръка и историците по традиция припис­
ват заслугата на инките.'-' За това обаче отново няма доказателства. Тъй като
не съществува достоверен начин да се определи възрастта на каменни памет­
ници, теоретично е възможно издатъкът да е бил обработен хиляди години
по-рано от напълно различна раса, след което да е бил „минал във владение“
на инките след появата им на сцената през XV в. В този случай не е задължи­
телно да си представяме пълен разрив в приемствеността между хипотетич­
ната „по-стара култура“ и инките. Тъкмо обратното, те може би са наследили
част от по-старите традиции и познания и са се опитали да имитират циклоп-
ските им постижения, макар и в по-скромен мащаб. Данни за подобни случаи
могат да се открият на много свещени места по целия свят и особено в Мек­
сико, Египет и Ангкор, където по правило по-късните паметници са построе­
ни върху основите на по-ранни, които на свой ред са били издигнати върху
още по-ранни... и така незнайно колко назад в миналото.
Този сценарий за мегалитите на Саксайхуаман е подкрепен с митовете от
района на Андите, в които се говори за строителното магьосничество и архи­
тектурните постижения на брадатия, белокож и светлокос бог Виракоча и не­
говите спътници - „вестителите“ или „сияещите“, появили се от езерото Ти-
тикака в зората на времето.14 Съществува и успоредно предание за раса пра­
исторически майстори-строители, наричани хуари. Те са описани като „бели
брадати гиганти, които обитавали бреговете на езерото Титикака, след което
се заели да цивилизоват Андите...“15.
Огромни мегалити, приписвани на подобни гиганти, могат да се открият
по цял свят от Стоунхендж16 до двете Америки. Същото се отнася и за изсе­
чените в скалите съоръжения, приличащи много на скалистия издатък в Сак­
сайхуаман. Той е изсечен на множество тераси, стъпала, ъгли, канали, триъ-

ВЛЯВО И НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:

Загадъчните скални тераси и
пещери в Кенко, намиращ се
недалеч на изток от
Саксайхуаман. Сравнете ги с
подводния паметник от
Йонагуни, с. 214.
290 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

гълни отстъпи и каменни „седалки“, и много наподобява общите очертания

на подводния паметник при Йонагуни в Япония, както и на изсечените в ска­
лата пещери и корнизи в кратера Раио Рараку на Великденския остров.
В района на Куско могат да се открият доста подобни обработени скали,
изсечени в множество сложни форми. Сред най-интригуващите от тях е един
хълм при Кенко, на 1,5 километра източно от Саксайхуаман. Тук силно еро­
зиралият варовик е обработен отвътре и отвън, за да се получи загадъчен ку­
пол, изпълнен с пещери, первази, коридори и скрити ниши. На самия връх,
също изсечен от грубия камък, може да се види овален издатък, върху който
има къси двойни зъбци. Върху спускащите се стени на купола са нанесени
дълбоки и тесни зигзаговидни канали, изображения на различни животни (пу­
ма, кондор и лама), както и стъпала и тераси, които отново като цяло много
приличат на Йонагуни. В основата на купола, заобиколен от ниска елипсо­
видна стена, се издига неравен монолит с височина 4 метра, донякъде напом­
нящ „камъка пета“ от Стоунхендж.
За този и за много от другите скални паметници в Андите не разполагаме
с никакви факти. Всички сякаш оставят впечатлението, че са създадени тол­
кова отдавна, че може би никога няма да успеем да разберем мисленето на Монолитът в Кенко
техните създатели. Творенията им сякаш изразяват една непозната днес ети­
ка, която никога не е търсила лесния начин, а винаги се е стремяла към съ­
вършенство чрез поемането на най-трудните предизвикателства. В Египет но­
сителите на тази етика са издигнали пирамидите в Гиза, в Ангкор - най-голя-
мата група храмове в цял свят, в Наска - грандиозните рисунки по земята,
които могат да се видят единствено от въздуха. По същия начин на недостъп­
ни места високо в Андите те са създали свещени постройки от блокове, тежа­
щи стотици тонове всеки.

ОЛАНТАЙТАМБО
Макар Саксайхуаман да прави неописуемо впечатление, може да се каже, че
изключително странният храм-възвишение Олантайтамбо, намиращ се на 60
километра на северозапад, превъзхожда във всяко едно отношение крепост­
та. Влязохме в обекта и се озовахме в подножието на огромен амфитеатър от
тераси, продължаващи по стръмния конкавен (вдлъбнат) склон до плоския
хребет на 80 метра над нас.
Закатерихме се нагоре по едно хлътнало стълбище и забелязахме, че дол­
ните нива са направени от сравнително малки камъни. Странно, но с изкачва­
нето блоковете, изглежда, ставаха по-големи. После стигнахме до ниво, къде- НА СЪСЕДНАТА СТРАНИЦА:
ГОРЕ: Терасираният
то небрежно бяха разпръснати няколко масивни гранитни мегалита. Тежаха
„амфитеатър“ в
между 50 и 70 тона всеки и бяха издигнати на височина най-малко 60 метра.
Олантайтамбо
Преди да продължим, минахме по един тесен корниз под стена от плътно
прилегнали един към друг трапецовидни блокове, в която имаше редица от де­
сет многоъгълни ниши. Южният край на корниза минаваше под мегалитна долу: Стена от гигантски
порта с трегер, водеща към малка овална наблюдателница, увенчала планин­ блокове на върха на
ския хребет. Олантайтамбо. Блоковете са
изсечени от розов порфир и са
Върнахме се обратно до изсеченото в трапецовидната стена стълбище.
докарани от каменоломни
Продължихме нагоре и най-сетне се озовахме на върха на Олантайтамбо - високо по планинските
отчасти планина, отчасти храм. Тук също имаше множество разхвърляни ме- склонове от другата страна на
галити с тегло между 100 и 200 тона, а в най-високата част се виждаше ниска река Вилкамаю.
КАМЪКЪТ II ЦТ.ИТЪРА 29!
292 111.1’У И ВОЛИВИЯ

каменна постройка, пред която имаше шест наистина масивни мегалита, все­
ки с ширина около 2 метра, дебелина около метър и височина между 3,4 и 4,3
метра. Останахме с впечатлението, че тези гигантски, равно изсечени блоко­
ве вероятно първоначално са били задна стена на помещение, чиято предна и
странични степи лежаха срутени навсякъде около нас. Бяха разположени до
ръба на възвишението и на самия връх, а наоколо имаше множество други
мегалити, поне тридесет от които бяха с тегло около 200 тона.
Забележителното при тези полирани, твърди като скъпоценни камъни ро- Изсечен в скалата „трон",
зово-порфирни блокове, които нямат никакво сходство с камъните от Саксай­ Олантайтамбо
хуаман с изключение на размерите, бе почти невероятното пътешествие, кое­
то бяха извършили, за да попаднат на това място. Кариерите, откъдето са би-

Порта с трегер и стена от

трапецовидни блокове,
Олантайтамбо

Детайл от стъпаловиден
символ-Бенбен, Олантайтамбо
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 293

ли изсечени, са установени от геолози и се намират на около 8 километра от­

тук и на около 900 метра по-високо от другата страна на свещената река Вил­
камаю.17 Това означава, че строителите е трябвало да ги смъкват до дъното на
долината, да ги прехвърлят през реката, след което да ги довлекат по стръ­
мния склон до върха на Олантайтамбо - една почти непосилна за човека за­
дача.
Блоковете на Олантайтамбо напомнят най-много за архитектурата на Тиа-
хуанако, разположен далеч на югоизток от другата страна на езерото Титика-
ка - грамадни, подобни на плочи правоъгълни мегалити с необясними издати­
ни и вдлъбнатини, напаснати един към друг с невероятно умение и прециз­
ност.
Това може да обясни защо на един от изправените блокове от Олантайтам­
бо се среща характерния за Тиахуанако символичен мотив - стъпаловидна
пирамида. Точно този мотив е бил използван в Древен Египет като йероглиф
за камъка Бенбен - символът на безсмъртието. Освен това един от „подписи­
те“ на строителите на Олантайтамбо е характерната строителна техника, при
която блоковете се свързвали помежду си с 1-образни метални скоби - съща­
та, която можем да открием както в Египет, така и в Тиахуанако и Ангкор.

Мачу Пикчу
Последната ни спирка в Перу бе Мачу Пикчу, разположен на леко полегат
скалист връх над един голям завой на свещената река Вилкамаю. Градът е за­
бележителен във всяко отношение и по-голямата част от него безусловно е
дело на инките. В пределите му обаче има и някои съоръжения, които несъм­
нено са много по-древни, макар също да са били използвани и преустройва­
ни от инките. Сред тях са една изсечена в скалата пещера, прекрасният мега-
литен паметник, известен като „Храмът с трите прозореца“, и най-поразител-
ната конструкция - централният пирамидален хълм, който е отчасти естес­
твен и отчасти дело на човешка ръка. Върхът на хълма е гола скала, оформе­
на в нещо като огромен плосък юмрук с насочен право нагоре пръст.
Този обект, т.нар. „Интиуатана“ - „Опорният стълб на Слънцето“, все
още не е получил задоволително обяснение. Името му е доста произволно и
е дадено от Хайрам Бингам - американският пътешественик, открил Мачу
Пикчу през 1911 г. Той определено има соларна ориентация - както към рав­
ноденствията, така и към слънцестоенията, когато се използва като ориентир
към съседните върхове.1" Но по никакъв начин не може да се каже, че е идеал­
ното средство за хвърляне на сянка или наблюдателница.
Неотдавна археоастрономът Рей Уайт откри в основата на Интиуатана
изображения на четири съзвездия, които са особено изпъкващи в небето над
Андите - Южен кръст, Южен триъгълник, ярките „звезди-очи“ на тъмното
съзвездие в Млечния път, наричано от инките Лама, а също и Плеядите.1’ То­
ва са съзвездията, които според инките управлявали четирите сую или чети­
рите части на империята им.2"
По време на краткото си съществуване тази велика империя, явяваща се
„пъпен“ наследник на изгубена за историята древна астрономическа религия,
е постигнала много достойни за възхищение неща. Въпреки това през десети­
летията преди да бъде заличена завинаги от испанските завоеватели, тя нав­
лязла в период на духовен упадък и изгубила връзка е алегоричната и посве-
294 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

тителска природа на вярата си. Предполагаме, че инките са възприели тази Мачу Пикчу, разположен на
забележителна духовна система чрез дълга верига наследници от някакви един скалист връх над
неизвестни предшественици, които са издигнали мегалитите в Андите. Пред­ свещената река Вилкамаю

полагаме също, че тези строители на мегалити са били свързани с други, съ­

що така анонимни съмишленици по цял свят, и че всички те са изповядвали ед­
на и съща философия. В това отношение е много показателно, както убедител­
но показва епохалното изследване на Уилям Съливан върху космологията на
Андите21, че същият „технически език на мита“, предавал в Стария свят слож­
на информация за прецесията на равноденствията, е бил използван и от инки­
те и техните предшественици в Андите преди пристигането на испанците.22
Според Съливан зад формулировките на този „език на свещено открове­
ние, основан на емпирични наблюдения“23, лежи „някакво много необичайно
духовно възприятие с дълбоко вникване в начина на действие на човешкия
ум“24. Той твърди, че инките са забравили или не са разбрали - и така са изо­
пачили - достигналите до тях първоначални учения. Подобно на ацтеките,
които се възползвали от почти идентичното духовно завещание в Централна
Америка, инките направили пагубната грешка да приемат буквално символиз-
ма на ритуалите за инициация. Така те се озовали в мрачния ад на черната ма­
гия и човешките жертвоприношения25 и грешката им ги принудила да изоста­
вят заръката на своя „Баща Слънце“ да управляват общество, основаващо се
на справедливост и разум, „със състрадание, милост и умереност“.
Жертвоприношенията на инките били извършвани със студена, машинал­
на решимост край система от геодезично определени прави линии, положени
по модела земя-небе.“ Линиите, наричани „цеки“, са ориентирани спрямо из­
грева и залеза на определени звезди и съзвездия, сред които са и четирите, от-

Централният nupa.uuda.ieH
хълм на Мачу Пикчу -
материкова скала, оформена
и включена в основите на
мегалитен храм. Интиуатана
или „Опорният стълб
на Слънцето “ се намира
в ограденото пространство
на върха.
Дъга над Интиуатана.
В древността в Андите дъгата
се смятала за еманация
на слънцето.
КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 295
крити в Интиуатана. Продължаваща във всички посоки на стотици километри
от „Пъпа на света“ в Кориканча в Куско*7, тази странна, окървавена от жер­
твите мрежа създавала невидими връзки между множество важни и отстоящи
далеч един от друг паметници.
Стряскащо е на спокойно място като Мачу Пикчу да си припомним, че по­
добно на аптеките, инките вярвали, че душите на принесените в жертва ще се
издигнат право в небето и ще се превърнат в звезди.2* В Египет и Ангкор съ­
ществувало същото поверие. Видяхме обаче, че то не е било свързано с чо­
вешки жертвоприношения, а с учения и ритуали, свързани с астрономическа
мъдрост и търсещ безсмъртие за своите посветени култ. В Мексико и Анди­
те астрономически ориентираните пирамидални паметници се използвали ка­
то част от машината за жертвоприношения. В Египет и Ангкор астрономиче­
ски ориентираните пирамидални паметници се използвали като част от гнос-
тичното търсене на безсмъртие.
296 ПЕРУ II БОЛИВИЯ

Може би пропастта между мрака и светлината всъщност е нищожна. Дори

Египет, Ангкор, Мексико и Андите да са наследници на едни и същи, свърза­
ни с отношението небе-земя идеи, както предполагаме тук, не е задължител­
но тези идеи да са били възприети по един и същ начин. Тъкмо обратното -
всички налични данни показват, че на самата система й е присъщо онези, кои­
то я възприемат, да изберат сами посоката на собствената си съдба:
„Имаме властта да избираме както доброто, така и лошото... Трябва да ви­
ним себе си зад собствените си дела, ако изберем злото пред доброто.“”

Тръстиковите лодки на небето

Една от древните линии цеки, почитани от инките, минава през или изключи­
телно близо до Мачу Пикчу, Олантайтамбо, Саксайхуаман и Куско, след кое­
то продължава без никакво отклонение през Титикака, през остров Сурики
край южния бряг в боливийската част на езерото, за да стигне до Тиахуанако
на разстояние от почти 800 километра.
Още от праисторически времена основното средство за придвижване по
Нил били лодките с високо извити нос и кърма, изработени от снопове папи-
русова тръстика. В продължение на хиляди години лодки с практически иден­
въздушен изглед към остров
тична форма се изработват в Андите от живеещите на остров Сурики индиан­ Сурики. Бреговете му са
ци аймара. Тук няма папирус, затова местните жители използват тръстиката покрити с тръстика.
Традиционно строителство
на тръстикова лодка, Сурики.
Сравнете формата със
„слънчевата лодка“ на Хуфу
(вж. фотографията на с. 45).
тотора. която върши съшата работа. Тази тръстика расте и на Великденския
остров, където от нея се правят саловете за ежегодната церемония в чест на
„човека птица“ (вж. с. 243—244).
Ортодоксалните археолози обясняват всички тези и огромен брой други
сходства като обикновено съвпадение. Напълно възможно е обаче те да не
са резултат на „независимо откритие“, а на много древно общо влияние.
Ако случаят се окаже наистина такъв, то това означава, че някога през
праисторията, може би в много далечно минато, светъл е бил изследван от
група хора с високоразвити духовни, архитектурни и астрономически иден.
Те би трябвало да са съвършени навигатори, в противен случай не биха мог­
ли да определят мястото, където искат да отидат, както и изкусни мореплава­
тели, за да прекосяват спокойно огромните океани. Освен това те би трябва­
ло да притежават знание, което смяташ за жизненоважно за човечеството,
иначе не биха имаш причина да кръстосват целия свят, за да го разпростра­
няват.
Тези хора несъмнено са използвали кораби, може би с високи извити но­
сове и кърми, може би изработени от огромни снопове тръстика, а може би
със съшата форма, но от по-издръжлив материал като кедровите дъски от
т.нар. „слънчева лодка“ на Хуфу, открита погребана край южната страна на
Голямата пирамида. Тук няма да преповтаряме надълго и нашироко всички
аргументи, тъй като вече сме го правили другаде3*, но все пак ще кажем, че е
300 ПЕРУ 11 БОЛИВИЯ

много вероятно цялата тази система на корабостроене, заедно с характерни­ НА ПРЕДИШНАТА СТРАНИЦА:
Индианци аймара плават във
те религиозни идеи, свързани с подобни съдове в Египет и в Андите, да са час­
водите на Титикака в
ти от фрагментираното завещание от една забравена епоха на мореплаватели традиционна тръстикова
и астрономи - епоха, свързана също така и със създаването на покриваща ця­ лодка. Характерната форма с
лата планета мрежа от необичайни мегалитни храмове. издигнатите нос и кърма може
би е наследство от забравена
епоха на мореплаватели.
ПОРУГАВАНЕТО НА ТИАХУАНАКО
Направихме кръг с наетия самолет над Тиахуанако, разположен на 24 кило­
метра южно от остров Сурики. Това е най-невероятният от всички мегалитни
обекти в Андите - мястото на началото, Камъкът в центъра.
Бяхме тръгнали с малката „Чесна Скаймастър“ от международното лети­
ще на Ла Пас в Боливия. Летището се намира на края на високото плато меж­
ду планинските хребети, известно като алтиплано, което продължава почти
1000 километра на север и юг от езерото Титикака. Излетяхме от височина
4140 метра, но въпреки оскъдния кислород решихме да не херметизираме ка­
бината, за да може Санта да снима през отворения прозорец.
Реехме се в кристалночистия въздух през разпръснатите облаци. От вре­
ме на време в далечината проблясваше някой покрит със сняг връх. На висо­
чина 4360 метра и на около 240 метра над алтипланото, зърнахме езерото
Титикака, отразяващо лъчите на изгряващото слънце. Не след дълго се пока­ Селски живот в Боливийското
за веригата острови, сред които и Сурики. алтиплано. Как е възможно
в такъв суров и слабо населен
Полетяхме над лентата на главния път от Ла Пас до Лая и Тиахуанако през
район да е бил завършен такъв
епичния ландшафт на платото, осеяно с ниви, обкръжено с мрачни планини, огромен инженерен проект
нацепено от високи хребети, набраздено от издълбаните от ерозията канали като мегалитния град
и виещите се като змии реки. Спуснахме се между два хребета и се озовахме Тиахуанако?

вдясно и долу: Монументалните
стени на Каласасая, Тиахуанако
Една от няколкото странни
статуи от Тиахуанако, която
ерозира насред забързания Ла
Пас.
КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 301
над плоска широка долина, в западната част на която, на около 16 километра
от нас, се намираше Тиахуанако.
Бяхме посещавали руините много пъти преди, но никога не ги бяхме виж­
дали от въздуха. Беше истинска поезия да го направим сега, когато градът се
къпеше в златната светлина, която се лееше отгоре му като вълшебство и въз­
връщаше - поне в нашето въображение - някогашната му слава.
Времето и хората не се бяха отнесли милостиво с Тиахуанако. Огромните
постройки били систематично поругавани през XVI в. и много от статуите
били разбити по време на безумната кампания на Римокатолическата църква
за изкореняване на идолопоклонничеството в Андите. През същия период
търсачите на съкровища, следвайки стари предания и слухове, изкопали дъл­
бок кратер на самия връх на пирамидата Акапана - една от основните кон­
струкции в Тиахуанако. През XIX в. древните мегалити били използвани ка­
то каменна кариера от строителите на железницата, без изобщо да се зами­
слят за щетите, които причиняват. В началото на XX в. блокове от Тиахуан­
ако редовно били разбивани за осъществяването на различни строителни
проекти и дори за строежи в Ла Пас. Останки от развалините били използва­
ни от местните селяни за собствените им колиби и били посещавани от без­
скрупулни иманяри, които отмъквали всичко, което можели, като не забравя­
ли да издълбаят инициалите си върху онова, което оставяли след себе си.
През 40-те години бил направен опит да се спасят няколкото запазени ста­
туи от бъдещи посегателства, вандализъм и кражби. Само две от тях се ока­
зали непокътнати и били откарани в Ла Пас и поставени в един музей на от­
крито срещу стадиона в центъра на оживената боливийска столица. Статуите
са там и досега, заливани от непрекъснатия киселинен дъжд от отработените
газове. Средата е толкова токсична и корозионна, че ги е обезобразила до не-
узнаваемост само в рамките на един човешки живот. Другите две монумен­
тални статуи, които останали на място, били оградени с бодлива тел като зат­
ворници в концлагер.
Дали нашата култура не желае да убие миналото?
В Тиахуанако понякога това изглежда точно така. Въпреки всичко, подоб­
но на човешкия дух в критична ситуация, първоначалната концепция на този
свещен град е толкова мощна и величествена, че враждебните сили не са ус­
пели да я унищожат напълно. Нещо от нея все още остава живо.
От ПТИЧИ ПОГЛЕД Въздушен изглед към
Градът се състои от четири основни части, но при нашето кръжене на висо­ Тиахуанако, показващ
Каласасая, Полуподземния храм
чина 150 метра над руините можахме да различим само три - Полуподземния
и Акапана с основа във формата
храм, Каласасая и пирамидата Акапана. Трябваше да се издигнем по-високо, на стъпаловидна пирамида.
за да може в полезрението ни да попадне и мегалитната стъпаловидна пира­ Неправилната запълнена с вода
мида Пума Пунку - „Лъвската порта“, която се намира в югозападния квад­ яма на върха на Акапана е дело
рант на обширния обект. на иманяри.

Каласасая е правоъгълно оградено пространство с дължина 130 метра в

посока изток-запад и 120 метра - в посока север-юг3’, ориентирано по посо­
ките на света.32 Изградените от червен пясъчник мегалитни стени ограждат
издигната платформа, на която от високо едва различихме очертанията на
двете оцелели статуи в Тиахуанако. В северозападния ъгъл на платформата
се виждаше и монументалната „Порта на Слънцето“, изработена от едно пар­
че твърд андезит с тегло 45 тона.33
Също ориентирана по посоките на света, пирамидата Акапана е архетипен
свещен хълм със сложен и хитроумно замислен план. От височината на на­
шия полет очертанията й се виждаха ясно, независимо от ерозията и другите
поражения. Дължината на страната й е над 200 метра и очертанията й на зе­
мята образуват тристепенна пирамида, чиято „основа“ е насочена на изток, а
върхът - на запад. Съоръжението се издига на седем стъпала и достига висо­
чина 18 метра. Ясно се виждаше изкопаната от иманярите яма с неправилни
очертания в центъра на паметника, сега частично запълнена с кална вода. По
краищата й бяха пръснати огромни каменни блокове, които навремето обра­
зували централен кладенец във формата на кръст, всяко рамо на който имал
формата на тристепенна пирамида. Археолозите са определили, че кладе­
нецът е свързан със серия шахти вътре в пирамидата, отвеждащи потоците
План на Тиахуанако
дъждовна вода до по-ниските нива:
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 303

„Отводнителна система, при която водите се изливат от вертикалните сте­

ни на всяко ниво, отвеждат се хоризонтално под стъпалото, след което се
изливат отново надолу, образувайки каскада по всички стъпала на пира­
мидата.“*

Третото основно съоръжение, което се виждаше от височината, на която бях­

ме, бе Полуподземният храм - вкопано открито към небето правоъгълно прос­
транство с размери 26 х 28 метра.” В него се намират три стели. Върху една­
та има изображение на брадат мъж. Стените на храма са украсени с глави със
странно изцъклени очи, подобни на очила. Като цяло, археолозите приемат,
Пирамидата Акапана в
че брадатата фигура, която няма характерните черти на местното население,
Тиахуанако (реконструкция)
е Виракоча в човешката му форма. От двете страни на стената има вертикал­
ни изображения на змии - универсалния символ на мъдростта и духовната си­
ла, който откриваме от Египет до Мексико и Камбоджа.
Докато кръжахме над Тиахуанако и го оглеждахме от различни страни и
височина, опитвайки се да възстановим заличените от времето детайли, по­
степенно започнахме да осъзнаваме, че градът представляваше мандала - съ-
шо като храмовете в Ангкор и пира^пглите в Гиза - мандала от геометрия,
форми и символизъм, предназначена да съсредоточи съзнанието и да изпра­
ви любопитния наблюдател пред лабиринт от загадки.

Полуподземният храм - символ

на змия от едната страна на
стела та на Вира коча

Брадатото лице на Виракоча

304 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

Огромни мегалити от
Пума Пунку

Отпечатък от металната
скоба, свързвала двата
гигантски блока, Пума Пунку

Загадки
За нас Тиахуанако представлява серия от загадки, обединени в една много го­
ляма загадка.
Една от тях е загадката на огромните камъни. В Пума Пунку, ниска стъпа­
ловидна пирамида с основа около 60 х 50 метра, има един блок, чието тегло е
изчислено на 447 тона.36 Много други тежат между 100 и 200 тона. Основни­
те каменоломни, осигурявали андезита, се намират на 60 километра оттук, а
червеният пясъчник се е добивал от отстоящи на 15 километра от Тиахуанако Отпечатък от метална скоба,
източници. Изправени сме пред пълна мистерия, която едва ли може да се Олантайтамбо
сведе до простата тривиална схема, при която хиляди примитивни диваци
дърпат камъните с въжета. В края на краищата Тиахуанако се намира на 4115
метра надморска височина и трудностите, свързани с организирането, моти­
вирането и изхранването на голям брой работници, биха били огромни. Така
че който и да го е направил, можем да сме сигурни, че свещеният град не е съз­
даден от примитивен народ.
Друга загадка, която веднага се забелязва в Пума Пунку, е, че много от
мегалитите са били свързвани помежду си с метални скоби, някои от които са
много големи. Дълго време се смяташе, че тези I и Т-образни елементи са би­
ли изработвани предварително и са се слагали студени във вече изсечените Отпечатък от метална скоба,
им легла в блоковете. Внимателното проучване с помощта на сканиращ елек­ Ангкор Ват, Камбоджа
тронен микроскоп обаче най-изненадващо разкри, че скобите са били излива­
ни в жлебовете. Това означава, че се е използвала портативна топилня, която
се е пренасяла на място от блок на блок37 - т.е. налице е много по-високо тех­
нологично ниво от онова, което е имала Предколумбова Южна Америка спо­
ред досегашните представи.
Друга мистерия е свързана със спектрографския анализ на една от малко­
то запазени скоби - оказва се, че тя е била изработена от необичайна сплав,
съдържаща 2,05 процента арсеник, 91,15 процента мед, 0,26 процента желя­
зо, 0,84 процента силиций и 1,70 процента никел.3" В цяла Боливия няма ни­
то едно находище на никел.39 Освен това за получаването на „рядко срещана­
та“40 сплав, която е всъщност бронз с арсеник и никел, е била нужна развива­ Отпечатък от метална скоба,
ща изключително високи температури пещ. Дендера, Египет
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 305

Най-голямата загадка на Тиахуанако е неговата възраст. Повечето архео­

лози го отнасят към времето между 1500 г. пр. Хр. и 900 г., но това станови­
ще се подлага на съмнение въз основа на геологията на обекта, показваща
връзка с езерото Титикака, съществувала преди повече от 10 000 години.*'
Над змиите от двете страни на фигурата на Виракоча има изображения на жи­
вотни, напомнящи на токсодон - голямо, подобно на хипопотам същество, из­
мряло в района на Тиахуанако преди повече от 12 000 години." А на източ­
Изображение на подобно на ната страна на Портата на Слънцето откриваме изображение на приличащо
слон същество, Портата на
на слон животно - вероятно срещаното в Новия свят хоботно Cuvieronius, кое­
Слънцето
то също е измряло преди 12 000 години.“
Още по-важно е, че са налице и астрономически ориентации, говорещи за
изключително древната възраст на Тиахуанако. Те били забелязани за първи
път от боливинския археолог Артур Познански в началото на XX в. Изчисле­
нията му се основават на промените в наклона на земната ос („наклона на
еклиптиката“, вж. 12 глава), за която се смята, че се извършва със скорост 40
секунди от дъгата за 100 години. В резултат на тези промени точката на из­
грева на слънцето от слънцестоене до слънцестоене се измества, като край­
ните положения се раздалечават към север и юг, след което се приближават
отново - подобно на махало движение, извършващо се в продължение на де­
сетки хиляди години. Изчисленията на Познански показали, че според основ­
ните ориентации градът би трябвало да е планиран преди повече от 17 000 го­
дини." Съвременните сателитни данни позволиха на американския астроном
Нийл Стийд да внесе корекция в датата на основаването на Тиахуанако. Спо­
ред него това е станало преди около 12 000 години.“

Важно изместване
Възможността Тиахуанако да е на възраст над 12 000 години традиционно е
обект на подигравки от страна на всички ортодоксални историци и археоло­
зи. През 1996 и 1997 г. обаче като че ли настъпи важна промяна в това отно­
шение.
Първата улика за нея бяха резултатите на Стийд, които подкрепиха и доу-
точниха изчисленията на Познански и отнесоха създаването на Тиахуанако
през XI хил. пр. Хр. А през януари 1997 г. напълно ортодоксалният д-р Ос-
валдо Ривера, директор на Боливийския национален археологически институт
и един от водещите специалисти относно Тиахуанако, направи някои необи­
чайни изявления в интервю с колегата ни Шун Дайчи, който преведе „Следи­
те на боговете“ на японски“:

Дайчи: - Между другото, американският изследовател Нийл Стийд в мо­

мента проучва Каласасая от астрономическа гледна точка... Според изчис­
ленията му вътрешните стени са били издигнати преди 2000 години, а вън­
шните - преди 12 000 години. Какво мислите за тези резултати?
Ривера: - Истината е, че ние също правим подобно проучване. Предишни­
те изследователи бяха насочили вниманието си към изгрева на слънцето.
Ние се занимаваме със залеза. От другата страна на вътрешните стени има
десет мегалита, които са служели за обсерватория. Съвсем неотдавна, на
21 декември 1996 г., бе завършен подробният доклад за проучването. Ре­
зултатите са същите, като при наблюдаването на слънцето.
306 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

Дайчи: - Според Стийд Каласасая е построена преди 12 000 години. До

подобен резултат ли стигнаха вашите изследвания?
Ривера: - До много сходен.
Дайчи: - Т.е. 12 000 години? Но Познански говори за 17 000...
Ривера: - За решаването на този въпрос са нужни много повече изследва­
ния.
Дайчи: - Значи още не можете да стигнете до определено заключение?
Ривера: - Проучванията продължават. Разкриването на истината не е лес­
на работа. Но смятам, че с използването на осъвременени методи, техни­
ки и инструменти ще получим повече информация през следващите някол­
ко години.
Дайчи: - Има много сходства между Египет и Южна Америка - мумии,
прераждане, мегалити...
Ривера: - А също пирамиди, кръстове, да не забравяме и „Камерата на ца­
ря“.
Дайчи: - Камерата на царя?
Ривера: - Тази година може да станем свидетели на последното и най-го- Богът от Портата от
лямо откритие на XX в. В пирамидата Акапана в Тиахуанако наистина има Тиахуанако, смятан за
коридор и камера. Смятаме, че камерата е подобна на Камерата на царя от изображение на Виракоча.
Голямата пирамида в Гиза. Смятаме да отворим вратата тази година.'7 Фигурата се намира
на източната страна
През януари 1997 г., когато Дайчи записа интервюто, Ривера все още бе ди­ на Портата върху пиедестал
ректор на Археологическия институт. Той заемаше този пост в продължение във формата на стъпаловидна
пирамида - символ
на повече от 7 години, като през цялото това време провеждаше мащабни раз­
на древноегипетския камък
копки в Тиахуанако (всъщност 14 години преди да стане директор) и с добре Бенбен и вероятно символична
свършената работа си спечели внушителна международна репутация. През „ карта " на пирамидата
март 1997 г. обаче най-неочаквано Ривера се оттегли от поста си.4’ Акапана.

Потвърждение
Думите на Ривера в това интервю представляват за историците ерес от най-
висок порядък. Свикнали с упоритото противопоставяне от страна на египто-
лозите на всеки намек за по-ранна датировка на Гиза, ние бяхме изумени, ко­
гато чухме от Дайчи, че една такава видна фигура в боливийската археология
като че ли сериозно разглежда вероятността Тиахуанако да е бил основан
преди 12 000 години - както и не по-малко сензационното подозрение за
скрита камера сред руините.
През май 1997 г., два дни след полета ни над Тиахуанако, имахме предва­
рително уговорена среща с Ривера в Каласасая, пред Портата на Слънцето.
Очаквахме, че ще отстъпи от твърденията си. Вместо това той потвърди ка­
заното пред Дайчи - че датата 10 000 г. пр. Хр., предполагана от свързаните
с Каласасая астрономически изчисления, започва да изглежда все по-вярна:

- Да, възможно е. Смятаме, че Тиахуанако е много по-древен, отколкото

се предполагаше досега. След 21 години разкопки и проучвания в Тиа­
хуанако мога да ви кажа, че през цялото време оставахме с отворени уста.
Тиахуанако е невероятен, и най-вече за работещите тук археолози. Не­
прекъснато откривахме най-различни неща.
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 307

Изгряващата луна, Ривера призна, че отместването на Тиахуанако назад във времето до XI хил.
фотографирана от западната пр. Хр. - същото хилядолетие, през което според нас е бил създаден Сфинк­
страна на Портата на
сът - би потвърдило съществуването на изчезнала цивилизация, оставила
Слънцето
своя отпечатък върху града: „Атлантида, повече или по-малко.“ Той сподели,
че започва да открива, че същата хипотеза за изчезнала цивилизация се оказ­
ва не по-малко полезна за обясняването на изумителните културни сходства
между Мексико, Южна Америка и Египет: „Трябва ни обединяваща точка за
всички тези явления, които днес са изолирани и са били изолирани в продъл­
жение на много дълъг период.“

Карта, изсечена в камък

Може би неотворената камера в пирамидата Акапана според Ривера ще даде
отговор на някои от тези загадки. Попитахме го дали се прави нещо по раз­
криването й.
- Търсим достъп до камерата в центъра на пирамидата - отвърна той. -
Смятаме, че може би е с осем входа.
- Значи сте намерили камерата в Акапана? - притиснахме го ние.
- Да, но не сме влезли. Готвим се - каза той. - Работих една цяла година
на тези разкопки... и съм сигурен, че ще открием подземната част на Тиахуа­
нако... Потъналият Тиахуанако е под съществуващия... Смятам, че на 12 или
21 метра дълбочина има друг град, и това е свещеният Тиахуанако, ориги­
налът. Не мога да кажа колко стар е той. Това е нова страница в проучване­
то на Тиахуанако. Започваме цяла нова история.
30S ПЕРУ И БОЛИВИЯ

Най-странната част от разговора тепърва предстоеше. Когато попитахме

Ривера защо е толкова сигурен, че ще открие камерата, той посочи източната
страна на Портата на Слънцето, която е украсена от край до край със сложен
фриз с изображения, символи и геометрични форми. В центъра на фриза,
простиращ се на повече от 3 метра, се вижда антропоморфно същество, стис­
кащо във всяка ръка по един странно оформен жезъл. Смятана от археолози­
те за поредната от множеството форми или аватари на бога слънце Виракоча,
тази силно стилизирана фигура прилича на компютърна иконка. Има черти на
лъв, гледа на изток, брадата е и стои на пиедестал във формата на стъпало­
видна пирамида.
Ривера насочи вниманието ни именно към пиедестала. Той има три стъпа­
ла, разположени точно като стъпалата на хоризонталния план на пирамидата
Акапана. В самия му център може да се види нещо, което според него е каме­
ра. До това квадратно помещение (съдържащо някакво странно свито същес­
тво, може би дракон или лъв) достигат осем коридора. Шест от тях са във
формата на птицеглави (т.е., пернати) змии, а два са във формата на змии с
лъвски глави. Четири от осемте са под наклон, подобно на Голямата галерия
на Голямата пирамида в Гиза. Фигурата на Виракоча от
Портата на Слънцето в
- Сигурен съм, че това е карта на Акапана - заяви Ривера и посочи осем­ Тиахуанако, изобразяваща
те входни коридора. - Разчистваме един от тях. Сигурен съм, че скоро ще вероятната подземна камера
подновим разкопките.

Паралели с Гиза
Не бихме могли да не си спомним за събитията в Гиза през 90-те, след като
проведените от американците сеизмични проучвания с дълбочинен радар раз­
криха помещения под Сфинкса и след като една германска камера-робот из­
следва тясната южна шахта от Камерата на царицата в Голямата пирамида -
тя измина 60 метра и стигна до затворена вертикално спускаща се врата, коя­
то очевидно водеше до все още неотворена камера. Подобно на Освалдо Ри­
вера, работата на изследователите в Гиза бе спряна, но въпреки това те се на­
дяваха скоро да продължат отново.4’
Особено странно е, че въз основа на убедителни геологични и астрономи­
чески данни се предполага, че и Гиза, и Тиахуанако са на възраст над 12 000
години. И за двата обекта има свидетелства, че са построени върху дълбоки
подземни лабиринти и камери. И с Гиза, и с Тиахуанако са свързани слухове,
че в близко бъдеще там ще бъде открито някакво послание от изчезнала ци­
вилизация.

Действието на дуализма
Освалдо Ривера замина за Ла Пас, а ние останахме в Каласасая и гледахме
как слънцето залязва над Титикака на северозапад, а пълната луна се издига­
ше над връх Илимани на югоизток. През арката на Портата на Слънцето, за­
станали първо в единия й край, а после в другия, можехме да видим и двете
небесни тела, намиращи се на 180 градуса едно от друго в небето. Не бе труд­
но да си представим Портата като център на някакви огромни космически
везни със слънцето и луната вместо блюда.
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 309
Посетител от изгубен свят
„Е1 Fraile", една от двете
запазени статуи в Каласасая

Главата на Виракоча върху обърнатия на изток фриз е увенчана, както по­

добава на бог-слънце, с 19 „слънчеви лъча“. Уилям Съливан твърди, че тези
лъчи не се отнасят към слънцето, а показват познание за 19-годишния мето-
Главата на Виракоча с ничен цикъл на луната - „броя години, необходими лунна фаза да се повтори
деветнадесет „слънчеви лъча“ на определена слънчева дата. С други думи, ако на рождения ви ден има пъл­
310 ПЕРУ И БОЛИВИЯ

нолуние, то ще се повтори чак след 19 години“”. Възможно е също лъчите да

символизират „слънцестоенията“ на луната - крайните южни и северни точ­
ки, които също се достигат на всеки 19 години. Както отбелязахме в увода,
намиращият се далеч от Тиахуанако каменен кръг Калениш на Външните Хе-
бриди е проектиран да „улавя“ луната веднъж на всеки 19 години в крайната
й южна точка.
Смятаме, че Калениш, Тиахуанако и многото други паметници, които раз­
гледахме по цял свят, са били част от огромен древен научен проект, чиято
цел е била безсмъртието на човешката душа. Ако не успеем да намерим нещо
като Розетски камък в скритите камери на Гиза и Тиахуанако, ще са ни
необходими години търпеливо проучване, докато не стигнем до някакво ясно
разбиране как точно е действала тази наука или къде и кога е възникнала.
Знаем обаче, че тази система е използвала набор от характерни символи.
Затова не се учудваме, когато откриваме от двете страни на Виракоча върху
обърнатия на изток фриз три хоризонтални реда същества, наричани „анге­
ли“”. Всички те са хора-птици - хора с птичи криле, понякога с птичи глави,
понякога - с човешки.
На практика същият образ на птица с човешка глава се е използвал в Еги­
пет като символ на един аспект на душата - ба, или ,душата сърце“. Читате­
лят ще си припомни, че според вярванията на египтяните ба оцелява след
смъртта като независима същност и е способна да се движи безпрепятствено
в Дуат, подобно на летяща птица. Именно затова птицата е и неин символ.
Душите ба често се изобразяват като получаващи лъчи (енергия, живот...)
от небесни тела - слънцето, звездите и луната. Смятаме, че 48-те изображе­
ния на хора-птици от Портата на Слънцето, по 24 от всяка страна на Вирако­
ча (макар някои да са почти напълно заличени), може би правят абсолютно
същото, докато се тълпят, подобно на пеперуди около огън, към централната
фигура на соларно-лунния бог. „Картата“ на Акапана на Освалдо Ривера -
пирамидалният подиум под Виракоча - е също така и символ на камъка Бен­
бен, който на свой ред пък е символ на безсмъртието.
Бавно обиколихме Каласасая в отслабващата светлина и разгледахме
двете статуи - едната андезитен монолит с височина 3,70 метра, а другата -
от пясъчник с височина 1,80 метра. И двете държаха странни предмети в ръ­
цете си. И в двете можеха да се различат несъмнени водни мотиви - напри­
мер изображения на водни създания върху коланите им. Подобно на астро­
номите жреци на майте и древните египтяни, които носели леопардови кожи
с петна, символизиращи звездите, и двете статуи имаха одежди, покрити с
кръгли петна.
Взряхме се в лицата на изображенията. Изглеждаха безизразни и отнесе­
ни, сякаш гледаха някъде другаде, през нас, подобно на лица от друг свят.
Колко още останки от този друг свят ще бъдат открити при едни бъдещи раз­
копки на Тиахуанако? Според преценките археолозите са проучили едва 1,2
процента от цялата огромна площ на града - останалото лежи във вида, в
който са го оставили времето и хората.”
Мракът започна бързо да се сгъстява около нас и през алтипланото повя­ Украсата върху статуите в
ха мразовити ветрове. Върнахме се при Портата и се взряхме в безизразните Каласасая напомня на
обсипаните със звезди плащове
очи на аватара на Виракоча с лъвско лице. Обърнат на изток, старият бог бе
на древните астрономи на
загърбил залязващото слънце и сега гледаше към изгряващата луна и звезди- египтяните и майте.
 КАМЪКЪТ В ЦЕНТЪРА 311

те - чийто изгрев сякаш се готвеше да дирижира, подобно на някакъв небесен

оркестър.
Усетихме мощта на студената вселена, сред чиито безкрайни простори се
намираше човекът - същество в материална форма и с божествената способ­
ност да избира между добро и зло, с духовната сила да получава и дава лю­
бов и надарено с разум, за да изследва космоса с благоговение и възхищение.
Спомнихме си какво са казали древните - че богът на дуализма винаги
действа в космоса, отмервайки продължаващите милиони години цикли и пре­
броявайки звездите:

„Богът на дуализма действа,

Залязващото Слънце. Богът
на Портата гледа на изток,
към изгряващата луна и звезди.
създател на хора,
огледало, което осветява нещата.
Майка и баща на боговете, старият бог
излезе от пъпа на света
в кръга от тюркоаз.
Онзи, който живее във водите...
Онзи, който живее в облаците.
Старият бог, който обитава сенките в страната на мъртвите -
повелителят на огъня и времето.“53
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Четвъртият храм

ДРЕВНИЯТ СВЯТ е бил озаряван от една велика панкултурна теория за сми­

съла и тайната на смъртта и възможността за вечен живот. С нея била свър­
зана наука за безсмъртието, стремяща се да освободи духа от тежкото бреме
на материята. По един свой начин тази наука е точно толкова точна и емпи­
рична, колкото астрофизиката, медицината или генното инженерство. Но за
разлика от съвременните науки, тя още от самото начало изглежда древна ка­
то планините - напълно развита, със свои адепти и учители, вече съществу­
ващи и действащи в зората на историята на най-различни места - в Северна
Европа, Египет, Месопотамия, ведическа Индия, Тихия океан, Япония, Юго­
източна Азия и двете Америки.
Във всички тези райони, оставяйки след себе си характерен „набор“ от
митове, паметници и вярвания, се разпространявало едно странно учение за
дуалността небе-земя, което непрестанно и настоятелно подчертава, че:

„Целият свят долу е подреден и изпълнен със съдържание от нещата, пос­

тавени горе, защото нещата долу нямат силата да въведат ред в света го­
ре. Затова по-слабите мистерии трябва да отстъпят пред по-силните... Сис­
темата от намиращите се горе неща е по-силна от нещата долу... и няма ни­
що, което да не е слязло тук отгоре.“1

Науката, постановила тези закони, използвала международен език - техниче­

ска терминология, изразена както в архитектурата, така и в мита, - основаващ
се на всеобщо приети конвенции, свързани със сложни астрономически цик­
ли. Въпреки това тези цикли са толкова неуловими, че могат да се забележат
единствено след точни наблюдения на небето, водени непрекъснато в продъл­
жение на хиляди години.

Безценна перла
Кой е правел тези наблюдения? Как е било разпространявано по света натру­
паното от тях познание? Те са по-древни от Египет, от ведическа Индия, от
майте - кога са започнали да се водят? Защо им се е приписвало такова
огромно значение? И каква е била природата на системата от познания, на
която са служели?
В отговора на тези въпроси има мистерия - нещо безценно, което човечес­
твото е оставило в мрака на времето. Смятаме, че тази „безценна перла“ би
могла да е завещание от изчезнала цивилизация, „наука за душата“, развита
 ЧЕТВЪРТИЯТ ХРАМ 313

през хилядите години изследвания и експерименти и прилагана с огромна точ­

ност към фундаменталните въпроси за живота и смъртта.
Тази наука може да се възстанови. Подобно на всички съвременни науки,
за да работи, тя се нуждае от физическа апаратура и теоретична основа. Опи­
тахме се да покажем следите от апаратурата, останали и до днес в много от
големите монументи и храмове на древния свят, както и следите от теорията
в писанията и митовете, достигнали до нас от праисторически времена. Не
смятаме, че полученото при тяхното комбиниране единство е случайно -
крайният резултат е по-голям от сумата на двете съставки. Оставаме с впе­
чатлението, че митовете сякаш са били специално замислени да вдъхнат жи­
вот на зидовете и геометрията на паметниците, а самите паметници на свой
ред сякаш придават плътност на митовете. Сякаш гледаме някаква свръхмо­
дерна компютърна игра, заредена в огромна машина и събуждаща всичките й
латентни възможности.

Изгубена цивилизация
Опитахме се да играем играта на митове и паметници и да разберем забраве­
ния език на астрономическите алегории и дуалността небе-земя.
В паметниците открихме повтарящи се отново и отново астрономически
ориентации и символизъм. Понякога, както е в Гиза и Ангкор, ориентациите
и символизмът разцъфват в амбициозни произведения, имитиращи небето и
създаващи на земята огледални образи на цели съзвездия.
В митовете, преданията и текстовете на различните народи непрекъснато
се озовавахме пред друга обща система от идеи - представата, че душата
трябва да се преражда през вековете в различни форми и условия, като по то­
зи начин натрупва опит и постепенно се приближава към съвършенството.
Във всички тези култури се сблъскахме и с успоредната идея, че усъвършен­
стването на духа се постига не само с добри дела и мисли, но и с безжалост­
но откъсване от материалния свят и овладяване на древна система на духов­
но познание.
Никъде не се казва изрично за какво точно познание става дума, но на
много места има доказателства, отново сочещи към астрономията и особения
интерес към огромния цикъл на прецесията. Нещо повече - съществуват и
множество текстове, в които се загатва, че самите паметници могат да се из­
ползват пряко като инструменти на познанието. За тях се говори като за мес­
та, в които посветеният трябва да се „преобрази в бог“2, в ярка звезда3 или
пък да стане кандидат за прераждане - „за да живееш и да бъдеш отново
малък“4.
Убедени сме, че най-вероятният източник на всички тези характерни и
разпространени по целия свят идеи е някаква изчезнала цивилизация. В „Сле­
дите на боговете“ за първи път изказахме хипотезата, че тази цивилизация е
процъфтявала преди 10 500 г. пр. Хр. и е изчезнала почти безследно при огро­
мен катаклизъм, разтърсил планетата ни в края на последната ледиикова епо­
ха. Предполагаме, че е имало оцелели, които са се пръснали по целия свят и
са се установили на различни континенти. Предполагаме също, че навсякъде,
където са отсядали, те учредявали култ, основаващ се па астрономически поз­
нания и предлагащ на посветените Светия граал на безсмъртието.
314 В ТЪРСЕНЕ IM ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мрежа от подобни култове е опасвала цялата планета, разпространявайки

се във всички посоки от геодезични точки, обикновено наричани с техниче­
ския термин „пъп на света“. Представихме свидетелства, че поне някои от
обектите са били може би преднамерено разположени един спрямо друг спо­
ред астрономически изчисления - например отстоящи помежду си на 72 гра­
дуса ширина, на 54 градуса или на 144 градуса и т.н. - все числа, получени от
прецесията на равноденствията.
Поразително е също, че когато прецесионните изчисления се приложат
спрямо астрономически ориентирани и свързващи небето и земята паметни­
ци като Големия сфинкс, трите пирамиди в Гиза и храмовете (72 на брой) в
Ангкор, Камбоджа, неизменно се „изписва“ един и същ сезон и всъщност
един и същ момент - по изгрев слънце в деня на пролетното равноденствие
преди дванадесет и половина хилядолетия.
Приемаме, че Сфинксът, пирамидите в Египет и храмовете в Камбоджа са
били построени през различни епохи. Тъй като всички те носят ясния отпе­
чатък на едно и също предназначение и са били проектирани да служат на ед­
на и съща идея, стигаме до заключението, че култът, който ги е използвал,
несъмнено е изключително древен - и изключително дълговечен, щом като е
преследвал едни и същи цели в Египет през 2500 г. пр. Хр. и в Ангкор през
1150 г. Не виждаме основателна причина корените на този култ да не могат
да се простират назад във времето до 10 500 г. пр. Хр. - епохата, към която
така настоятелно сочат и паметниците. Нещо повече - струва ни се напълно
възможно същият този култ да съществува и в наши дни и да преследва все
същите цели.

Търговци на светлина
През XVII в. английският философ Франсис Бейкън започнал да работи вър­
ху един необикновен труд, озаглавен „Новата Атлантида“, но умрял, преди
да успее да го завърши. В тази книга се говори за съществуването на остров
на име Бенсалем, „насред най-голямата водна пустош на света“, управляван
от колегия мъдреци. Жителите на Бенсалем били просветени, разполагали с
развита наука, били велики астрономи и геометри5 и създатели на самолети и
подводници („можем да летим във въздуха; имаме кораби и лодки, които пла­
ват под водата“*). Бейкън приписва на обитателите на острова дори познания
по генио инженерство’, способност да „виждат далечни предмети“" и умения
в „различни механични изкуства“’. Освен това те били изкусни навигатори и
мореплаватели, но предпочитали да не разкриват съществуването си: „Позна­
ваме добре повечето части от обитаемия свят, но самите ние си оставаме не­
познати.“'"
Разказът на Бейкън се смята за измислица и се приема просто като израз
на собствените му философски и политически идеи. Въпреки това стигаме до
едно място, където той описва астрономите жреци на Бенсалем като прите­
жатели на особена мъдрост, завещана им от велика цивилизация от минало­
то, която била унищожена от всемирен потоп." Авторът посочва, че тяхната
цел е откриването на „познание за причините и тайните движения на неща­
та“12, че мисията им е да „подхранват първото творение на Бог, което е Свет­
лината“12 и да разпространяват тази мисия по целия свят чрез „дванадесет ду-
 ЧЕТВЪРТИЯТ ХРАМ 315

ши, които пътуват в чужди страни под други имена (защото крием нашите)...
Наричаме ги Търговци на светлина“14.
Дали „Новата Атлантида“ е пълна измислица или Бейкън е бил избран да
предаде част от окултната история под прикритието на безобиден разказ е те­
ма, която ще разгледаме в друга книга. Сигурно е обаче, че по цял свят и в
епохи, разделени от хилядолетия, сякаш нямащи нищо общо помежду си про­
роци и мъдреци са изигравали ключова роля в насочването на несвързани по­
между си култури по изумително сходни пътища на духовно развитие. Тези
учители и цивилизатори винаги идвали от някакво друго място - често остров
- и обикновено по море с лодка.
Може би те са били истинските „Търговци на светлина“ - Аху Шемсу Хор
на Древен Египет, „пернатите змии“ на Мексико, Виракочите на Андите и ца­
рете богове на кхмерите. И може би те наистина са били членове на тайно об­
щество, точно както предполага Бейкън, някакъв „невидим колеж“, посветил
се на запазването на тайнственото завещание на мъдрост от времето преди
Потопа - остров на светлината, обкръжен от водите на мрака.

Организацията
Всички религиозни идеи, които разгледахме във „В търсене на изгубената ци­
вилизация“, са „гностични“ по своята природа - независимо дали в Ангкор, в
Мексико или в Древен Египет, посветените били учени да търсят познание за
тайнството на съществуването чрез пряк опит. Има обаче и религия, нарича­
на „Gnosis” - буквално „познание“ или „тайно познание“15, - която била ши­
роко разпространена в Близкия изток през вековете преди и непосредствено
след началото на християнската ера.
Сърцето на тази религия е в Египет, където в края на 40-те в Наг Хамади,
в непосредствена близост до храма в Дендера, бе открита голяма колекция
гностични текстове. Отнасящи си приблизително към III в., в тези папируси
(наричани днес най-общо „Гностични евангелия“ или „Библиотеката от Наг
Хамади“) често се срешат намеци за съществуването на тайно общество, на­
ричано обикновено „Организацията“16. В редица текстове се говори пряко за
целта на тази „Организация“ - да строи паметници „като представяне на ду­
ховните места“ (т.е. звездите)17, както и да се противопоставя на силите на
мрака и невежеството, за които се казва, че:

„Вкарват хората, които ги следват, в големи беди и ги заблуждават с мно­

жеството си измами. Те остаряват, без да са усетили радост. Умират, без
да са открили истината и без да са познали истинския Бог. И така цялото
творение завинаги остава поробено, от съзиданието на света до днес.“”

Подобно на древните египтяни, подобно на кхмерите и на жителите на Мек­

сико, гностиците разглеждали вселената като школа за натрупване на опит,
създадена да даде на „несъвършените души“ скъпоценната възможност да се
учат и израстват, като се противопоставят на предизвикателствата и избора
на материалното съществуване:
315 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

„Видимите създания... се появиха заради онези, които се нуждаят от обу­

чение, от просвета и формиране, така че малкото да порасне лека-полека.
Поради тази причина [Бог] създаде човека...“1’

Гностициге вярвали също, че в материалната вселена действат две мощни ду­

ховни сили - ситата на светлината и любовта и силата на мрака и нихилизма.
Целта на силата на мрака е да не позволи на човешките същества да осъзнаят
божествената искрица в caмите себе си - ,да ги накара да пият от водата на
забравата... за да не знаят откъде са дошли“2’. Мракът се стреми да упои ра­
зума и да разнесе тумора на .духовната слепота“21, защото „невежеството е
майката на всяко зло... Невежеството е робство. Познанието е свобода“22.
Противно на това „Организацията“ служи на силата на светлината и све­
щената й цел е да освободи човешките същества от робството, като ги посве­
ти в култа на познанието. Едва ли би могло да съществува по-важна или по-
наложителна задача - от гностична гледна точка човечеството е фокусът или
бойното поле на космическата битка. Оттук и индивидуалният избор на зло­
то. предизвикан от невежеството, има последици, които далеч надхвърлят
обикновената материална, смъртна и човешка плоскост.2-’ Затова гностиците
казват: „Нашата борба не е срещу плътта и кръвта, а срещу владетелите на
този свят на мрака и срещу духовете на порочността.“22

Архонтът и змията
Гностишгге живеели в тесен контакт с последните останки от древноегипет­
ската религия, както и с привърженици на юдаизма и ранното християнство.
Те почитали Озирис - древния египетски бог на възраждането25, „който се из­
правя пред мрака като пазител на светлината“24. От друга страна за тях Йехо­
ва, богът от Стария завет за юдеи и християни, бил тъмна сила и един от „вла­
детелите на този свят на мрака“ - „Архонт“, чиято цел била да държи чове­
чеството във вечните окови на духовното невежество. Макар за евреи и хрис­
тияни да изглежда шокиращо, гностичната версия на „изкушението“ на Адам
и Ева в Райската градина описва змията не като зложелател, както е в Стария
завет, а като герой и истински благодетел на човечеството:

„Какво ви каза Бог?“ - попитата Змията Ева. - „Не е ли - не яжте от дър­

вото на познанието [gnosis]?“ Тя отвърнала: „Каза — не само не яжте от
него, но и не го докосвайте, защото ще умрете.“ Змията я окуражила с ду­
мите: „Не се бойте. Няма да умрете със смъртта, защото той ви го е запо­
вядат от ревност. Вместо това очите ви ше се отворят, ще станете като бо­
гове и ше познавате доброто и злото.“27

Според гностиците, след като Адам и Ева яли от плодовете на дървото на жи­
вота, те получили просветление и осъзнали собствената си безсмъртна при­
рода. Само по себе си, това осъзнаване не било гаранция за безсмъртие, а ос­
новно предварително условие за онези, които пожелаят да „ядат от дървото
на живота“.
Архонтите се изпълнили с ревност:
 ЧЕТВЪРТИЯТ ХРАМ 317

„Вижте Адам! Той ше стане като един от нас и ше знае разликата между'
светлината и мрака. А сега може би ше отиде при дървото на живота, ше
яде от него и ше стане безсмъртен. Да го изгоним от Рая долу на земята,
от която бе взет, за да не може оттук нататък да научава още...“ И така те
изгонили Адам от Рая заедно с неговата жена. И стореното не им се видя­
ло достатъчно. Тъкмо обратното, страхували се. Отишли при дървото на
живота и го оградили с ужасни неша... И поставили пред него пламтящ
меч, който страховито се въртял през цялото време, за да не могат земни­
те същества да влязат на това място.“3

Потопът
Гностичните текстове разказват как по-късно, през златния век, потомците на
Адам и Ева достигнали чрез познание до висока степен на развитие, управля­
вали материалния свят с хитроумни машини и устройства и започнали да се
занимават със сериозни духовни търсения. От завист и ревност архонтите от­
ново решили да се намесят и да съсипят човешкия потенциал: „Нека напра­
вим потоп и заличим всичко живо, от човек до звяр.“2’
Според гностиците Потопът не е бил предизвикан, за да накаже злото
(както твърди Библията), а просто за да накаже хората заради това, че са се
издигнали толкова високо, и да „отнеме светлината“, която се засилвала сред
тях.30 Целта била до голяма степен постигната. Макар и да имало оцелели, те
били в положение „на голямо объркване и живеели в мъка, така че да не мо­
гат да се занимават със световните въпроси и да нямат възможност да се по­
светят на светия дух“31.
За щастие сред оцелелите имало неколцина, които все още пазели древно­
то знание и били решени да го предават в полза на бъдещите поколения - кол-
кото време е нужно и по какъвто и да било начин, докато не настъпи отново
моментът на всеобщото пробуждане.32

„Попол Вух“
Не съществува признат исторически път, по който идеите на гностиците би­
ха могли да достигнат до древните маи киче в Мексико и Гватемала. В I част
видяхме, че киче са строителите на Утатлан - „звездния град“ на Орион. Тях­
ната единствена оцеляла свещена книга, записана малко след испанското нах­
луване, но запазила много по-древни учения, е „Попол Вух“. Странно, но
точно като гностичните текстове, в нея се говори за далечен златен век и за
„първите хора“, живели по онова време:

„Надарени с ум, те можеха да виждат надалеч и успяха във виждането и в

познаването на всичко, което имаше по света. Виждаха скритите неща в
далечината, без да им се налага да се движат... Велика бе мъдростта им.
Погледът им достигаше горите, скалите, езерата, планините и долините.
Наистина бяха достойни за възхищение... Можеха да познават всичко и
изучаваха четирите ъгли, четирите точки на небесния свод и кръглото ли­
це на земята.“33
,Ш В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Постиженията на Първите хора станали причина за тяхното унищожаване.

Така разгневили боговете, че те решили да ги поразят с амнезия:

„Тогава Сърцето на небето духна върху очите им и замъгли зрението им.

както огледалото се замъглява при дишане в него. Очите им се закриха и
вече виждаха само онова, което бе наблизо, само то беше ясно за тях...
Тъй бе унищожена тяхната мъдрост и всички знания на Първите хора...“'4

Единственото, което оцеляло, за да разказва за достиженията на хората в ми­

налото, била „Попол Вух“, наричана от майте „Светлината, която дойде от­
въд морето“55.

Завещанието
Много сходни идеи на възраст почти 5000 години могат да се открият в смя­
таните за несвързани помежду си текстове на шумерите и на древните егип­
тяни. В далечна Микронезия, в Югоизточна Азия, Китай. Перу, Гърция и Ин­
дия битува предание - старо като планините - за тайно съкровище, скрито
много отдавна от раса свръхчовеци, които били жестоко наказани от богове­
те. Легенди и писания загатват, че това съкровище не се състои от злато или
скъпоценни камъни, а от тайно познание, вероятно във формата на „книги“
или „архиви“.
Например в индийската версия на мита за всемирния потоп бог Вишну
предупреждава човешкото си протеже Ману за предстоящата катастрофа и
му заръчва да „скрие Свещените писания на сигурно място“, за да запази
познанието на допотопните раси от унищожаване.'6 По същия начин в месо-
потамските легенди героят Утнапищим получава инструкция от бог Еа .да
вземе началото, средата и края на онова, което е записано, и да го зарови в
Града на Слънцето в Сипара“37. След като водите на потопа се оттеглили, на
оцелелите било заръчано да стигнат до Града на Слънцето и да „потърсят пи­
санията“, съдържащи знания в полза на идните поколения.'8
Когато през XVII в. астрономът от Оксфорд Джон Грейвс посетил Египет,
той събрал множество стари местни предания, приписващи строителството
на пирамидите в Гиза на митичен цар от времето преди потопа:

„Причината за това била, че той видял в съня си как цялата земя се преоб­
ръща, жителите й се хвърлят по очи, звездите падат от небето и се сблъс­
кват една с друга с ужасен грохот... Той се събудил, изпълнен с голям
страх и събрал главните си жреци от всички провинции на Египет... Раз­
казал им съня си и те измерили височината на звездите, направили пред­
сказанията си и предрекли потоп. Царят попитал, ще сполети ли той наша­
та земя? Те отвърнали - да, и ще я унищожи. До потопа оставали години
и царят заповядал на това важно място да се построят пирамидите... U за­
писал в тях всичко, което казали мъдреците и най-големите учени - нау­
ката за астрологията и аритметиката, за геометрията и физиката. Всичко
това можело да се разбере от онзи, който знае тяхната писменост и
език...“3’
 ЧЕТВЪРТИЯТ ХРАМ 319

Лъв, Орион, Дракон, Водолей

Общото вън всички течи истории е идеята за изгубен златен век, идеята за
Потопа (или някакъв друг, също толкова унищожителен катаклизъм) като
спънка в развитието на човешкото познание, както и идеята за решителен
опит от с трана на малка група оцелели да намерят начин да предадат на бъде­
щите поколения безценната мъдрост па някогашната цивилизация.
Във всички времена и на всички места тази мъдрост се свързва с онова,
което в гностичпитс текстове се нарича „целта на човешкото търсене, без­
смъртното откритие““. Тя учи, че посветеният трябва да се стреми да се сдо­
бие с „милиони години живот“ - цел, която не може да се постигне от всич­
ки“. иито пък със сляпа вяра и дори не с добри дела, но е награда, „която чо­
вешките души могат да спечелят““.
Стигаме до заключението, че разгледаните във „В търсене на изгубената
цивилизация“ древни паметници, митове и текстове са части от огромния апа­
рат на една архаична духовна система, целяща да подпомогне онези, които се
окажат достойни за посвещавано в мистерията на вечния живот.
Смятаме също, както сс загатва и в гностичните текстове, че зад тази сис­
тема е имало някаква „организация“. Да вземем най-ярките примери, изпък­
ващи на фона на всички представени тук свидетелства - изумителните сход­
ства между Гиза и Ангкор трудно могат да се обяснят по какъвто и да било
друг начин, въпреки че двата обекта са разделени един от друг от 8000 кило­
метра и 4000 години. По-важен обаче е фактът, че и на двете места се сблъс­
кваме с огромни паметници, които сс явяват модели на четири конкретни съз­
вездия - Лъв, Орион, Дракон и Водолей - във вида, в който са изглеждали по
изгрев слънце в деня на пролетното равноденствие на 10 500 г. пр. Хр.
На тази дата Водолей е залязвал точно на запад, Лъв е изгрявал точно на
изток, Орион сс е намирал на меридиана точно на юг, а Дракон - на меридиа­
на точно на север.
Откриването на модели на две от тези съзвездия в Гиза (Лъв и Орион) и
на трети (Дракон) в Ангкор едва ли може да се обясни като съвпадение, осо­
бено като сс има предвид, че всяко от тях е ориентирано спрямо различна ос­
новна посока на света. Изглежда очевидно, че зад цялата тази тъй неуловима
и подценявана схема би трябвало да се крие сериозно планиране - а планира­
нето е дело на организирана общност.
Такава организация със сигурност би искала да завърши огромния си све­
товен проект и следователно може да се очаква, че е построила някъде друга­
де, в някоя друга епоха храм, който наподобява съзвездието Водолей - чет­
въртият участник в небето талисман от 10 500 г. пр. Хр. Можем да очакваме,
че за да бъде в съответствие е общия модел, този храм би трябвало да е ори­
ентиран иа запад - точно както комплексът в Ангкор е ориентиран на север,
пирамидите в Гиза - на юг, а Големият сфинкс - на изток. Би трябвало също
да очакваме, че се намира на определено разстояние в градуси от Гиза и Анг­
кор, разделени помежду си от 72 градуса - „господстващото“ прецесионно
число.
320 В ТЪРСЕНЕ НЛ ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Водолей и фениксът
Може би този наподобяващ Водолей храм вече съществува.
Възможно ли е това да е Тиахуанако, който показва ярки водолейски чер­
ти с водните мотиви по двете големи статуи в Каласасая и водната каскада на
обърнатата па запад пирамида Акапана? Ако е така, то може би ще открием
отговорите на изключително важни въпроси, стига Освалдо Ривера да има ус­
пех при търсенето на скритата камера.
А може би храмът се намира на някое друго водно място? Един от райо­
ните, които все още крият своите тайни, обхваща Мексиканския залив, край­
брежието на Флорида и Бахамските острови - особено плитчините около ос­
тровите Бнминн. През 1997 г. получихме факс от водолаза Жак Майол, извес­
тен като първия човек, успял да се спусне на дълбочина 100 метра без аква­
ланг. Той ни разказа, че между 1967 и 1975 г. е участвал в екип от археолози
и водолази начело с д-р Мснсън Валънтайи (тогава главен уредник на Музея
на науката в Маями), провеждащ проучване около островите Бимпни. Екипът
открил „необясними подводни останки отпреди някакъв катаклизъм... недалеч
от тези острови“. Майол добавя: „Все още пазя няколко изумителни диапози­
тива. По разбираеми причини д-р Валънтайи никога не е споменавал, че
останките са вероятни следи от Атлантида.“43
Възможно ли е четвъртият храм да се открие сред останките на изчезнала
цивилизация?
Или може би ще бъде построен в бъдеще, „когато му дойде времето“, за
да завърши замисъла на някакъв древен план?
Представете си, че сте в Гиза на 21 март 2000 г. (или в която и да е годи­
на на миналия или настоящия век). Представете си, че се намирате между ла­
пите на Сфинкса и гледате на изток от височината на очите му. Около час
преди изгрев ще видите как съзвездието Водолей се издига над източния хо­
ризонт, точно над мястото, където ще се появи слънцето.
Въпреки че древният зодиак обикновено го представя като човек, изливащ
вода от съд44, някои култури предпочитали да изобразят Водолей като летяща
нагоре птица.4’ Римляните го разпознавали като паун или като гъска.46 За май­
те това бил Коз - небесният сокол.4’ А през 20-те години англичанката Кет-
рин Малтуд доказа, че древните индийци вероятно са свързвали Водолей е
техния митичен човек-птица Гаруда, който имал „глава, криле, нокти и клюн
на птица и тяло и крайници на човек“4*.
Освен това Малтуд сравнява царя на птиците Гаруда с феникса от египет­
ската и гръцката митология. Също като феникса Гаруда се свързва с дълги цик­
ли време (според преданията той се е излюпил от яйце, което било снесено 500
години по-раио).4’ Нещо повече - основната характеристика на феникса е без­
смъртието, а Гаруда се споменава най-вече с това, че е откраднал от боговете
еликсира на безсмъртието. Според митовете този еликсир, подобно на дървото
на живота в Райската градина, бил скрит от човека на много опасно място, бил
заобиколен от пламъци и се пазел не от въртящ се меч, а от „свирепо въртящо
се блестящо колело с остър ръб"’". Гаруда угасил пламъците, счупил колелото
и отлетял с безценната чаша, в която се намирал еликсирът на живота.
Заради тази своя лудория Гаруда често е изобразяван като носещ пълна с
течност чаша, което като че ли допълнително подкрепя идеята за връзка с Во-

(А) „Хералдическо небе" при
изгрев слънце в деня па
пролетното равноденствие на
10 500 г. пр. Хр.
(Б) „Хералдическо небе" при
изгрев слънце в деня на
пролетното равноденствие на
2000 г. (обърнете внимание,
че Лъв и водолей са сменили
местата си).
(В) „Хералдическо небе"
при залез слънце в деня на
пролетното равноденствие на
2000 г. (обърнете внимание, че
Орион и Дракон са се обърнали
в сравнение с положението си
през 10 500 г. пр. Хр.,
така че сега Дракон
е в най-ниската точка,
а Орион - в най-високата).
ЧЕТВЪРТИЯТ ХРАМ 111
долей от с ъвременния зодиак. Освен това както продължава мисълта си Мал-
туд, ако Водолей е Гаруда, а Гаруда е феникс, защо не направим следващата
стъпка и не разгледаме Водолей като звезден образ на феникса. Всъщност
той може би дори е изобразен по този начин в огромния земен праисториче­
ски зодиак около свещения английски град Гластънбъри, който може да се ви­
ди единствено от въздуха.”
Според древноегипетската иконография и йероглифи фениксът бил „ро­
ден, преди да е съществувала смъртта“” и символизира вечното завръщане на
всички неща и триумфа на духа над материята. Следователно да наблюдава­
ме как фениксът на Водолей изгрява в деня на равноденствието, означава да
се озовем пред мощен небесен символ на прераждането.
Тъй като се вярвало, че всичко, което става долу, се определя от онова, кое­
то става горе, основателно можем да се запитаме - дали нещо няма да се ро­
ди отново?
Възкресение
Един час преди изгрева в деня на пролетното равноденствие на 10 500 г. пр.
Хр. Лъв се е намирал там, където днес е Водолей, а самият Водолей е заляз­
вал. През 2000 г. сл. Хр. нещата стоят точно обратното - Водолей изгрява, а
Лъв залязва.
Точно в момента на изгрева в деня на пролетното равноденствие на 10 500
г. пр. Хр. Орион достига южния меридиан, а Дракон застава на северния ме­
ридиан. Двете съзвездия „се гледат“ едно друго през небесния купол. През
пролетното равноденствие на 2000 г. сл. Хр. това се случва отново - но не по
изгрев, а по залез слънце. Освен това през 10 500 г. пр. Хр. Дракон е бил в
най-високата точка над хоризонта и е в най-ниската през 2000 г. сл. Хр., до-
като Орион е бил в най-ниската си точка над хоризонта през 10 500 г. пр. Хр.
и е в най-високата си днес.”
С други думи на небето виждаме същите съзвездия, но всичко е обърнато
на 180 градуса и двете картини са разделени от 12 500 години.
Възможно ли е в това да има някакво послание - или учение, или предзна­
менование за предстоящи промени? Организацията, която си представихме, е
отделяла особено внимание на небето в деня на пролетното равноденствие
през 10 500 г. пр. Хр. Ако тя все още съществува, дали ще отдаде същото зна­
чение на „диаметрално противоположното“ небе в деня на пролетното равно­
денствие на 2000 г. сл. Хр.?
Може би това небе (повтаряме, че прецесията не е променила значително
небето през целия XX в.) вече е послужило като знак за издигането на „чет­
въртия храм“. Може би праисторическият култ на безсмъртието, използвал
огромни, свързани със съзвездия и астрономически цикли паметници в качес­
твото на инструменти, се съживява отново. Както никога преди, съвременни­
те посетители на Гиза и Ангкор се озовават сред огромни тълпи, пленени от
магията на тези места. Същото се отнася и за мексиканските храмове и пира­
миди, за колосите на Великденския остров, за линиите от Наска в Перу (къ­
дето поклонниците гледат от небесни колесници) и за Куско, Олантайтамбо и
Тиахуанако, високо в Андите.
)22 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Прекрачило ръба на хилядолетието, загърбило един век на ненадмината

порочност и кръвопролития, в който алчността бе на власт, човечеството днес
е изправено пред суровия избор между материя и дух - между мрак и светли­
на. Съвременните религии, подобно на съвременната наука, ни изоставяха,
без да ни предложат грижи и напътствия. Може би единствената ни надежда,
както са осъзнали мъдреците от далечното минало, е:

„Отново да настъпи възраждане на безнадеждно проклетото и потъпкано

минало, когато ше се съживят някои идеи и няма да лишим внуците си от
последна възможност да наследят най-високите постижения на отдавна
отминалите времена.“54
Библиография и бележки
Въведение
1 „The Emerald Tablet“, цитирано у К. Е.
Maltwood, A Guide To Glastonbury,
Temple of the Stars, James Clarke and
Co., London, 1964, p. xix.
2 Katha Upanishad, цитирано y Joseph
Head and S. L. Cranston, Reincarnation:
The Phoenix Fire Mystery, Julian
Press/Crown Publishers Inc., New York,
1977, p. 40.
3 Ibid.
4 Ibid.
5 Alastair Sendee and Jean Bradbury, The
Standing Stones of Europe: A Guide to the
Megalithic Monuments, J. M. Dent,
London, 1993, p. 47.
6 Patrick Ashmore, Calanais: The Standing
Stones, The Standing Stones Trust,
Callanish, 1995, p. 10.
7 Благодарим на Кент Б. Уотсън и д-р
Изуми Масукава, че ни запознаха
предварително с видеоматериалите и
обширната документация
(непубликувано), The Pyramids of Japan,
International Production Services Inc.,
Honolulu. Вж. също Tsutomu Sago,
Osama Yamada and Lyle B. Borst,
Astronomical Analysis of Oshoro Stone
Circles in Hokkaido, представено y ibid.
8 The Standing Stones of Europe, 89 ff.
9 За повече подробности вж. Graham
Hancock, The Sign and the Seal, Crown
Publishers, New York, William
Heinemann, London, 1992; изд. на
„Бард“.
10 William N. Morgan, Prehistoric
Architecture in Micronesia, Kegan Paul
International, London, 1988.
11 За повече подробности вж. Graham
Hancock, Fingerprints of the Gods,
Crown Publishers, New York, William
Heinemann, London, 1995; изд. на
„Бард“.
12 По-точно, веднъж на всеки 18,6 години.
Вж. дискусията у Gerald Ponting and
Margaret Ponting, New Light on the
Stones of Callanish, Callanish, Isle of
Lewis, 1984, 50 ff.
13 Е. C. Krupp, Echoes of the Ancient Skies,
Oxford University Press, 1983, p. 167.
14 Вж. например Christopher Chippendale,
Stonehenge Complete, Thames and
Hudson, London, 1994, pp. 137-138.
15 Graham Hancock в Daily Mail,
13 март 1996.
16 Ibid. 9 За повече подробности вж. Fingerprints
17 Daily Telegraph, 28 юни 1996. of the Gods, Heinemann, London, 1997,
18 Julius Caesar, De Bello Gallico, VI, pp. 111-112; изд. на „Бард“.
13-18, цитирано y John Matthews, ed., 10 Най-ранната пирамида е разкопана
The Druid Source Book, Blandford Press, частично. До върха й се стига по тунел
London, 1996, pp. 15-16. и стръмно стълбище във вътрешната
19 The Druid Source Book, p. 220. страна на фасадата на основната
20 Robert Graves, The White Goddess, Faber пирамида.
and Faber, London, 1961, 11 Juan de Torquemada, Monarchicha
pp. 251,274, 292. Indiana, цитирано y Fair Gods and Stone
21 Ibid, pp. 251 и 114. Faces, pp. 37-38; North America of
22 Ibid, p. 251. Antiquity, цитирано y Ignatius Donnelly,
23 Encyclopaedia Britannica, Micropaedia, Atlantis: The Antediluvian World, Harper
Vol. 4, p. 233. Вж. също The Druid and Brothers, New York, 1882, p. 165;
Source Book, 12 ff. John Bierhorst, The Mythology of Mexico
24 Ibid. and Central America, William Morrow,
25 Озирейонът се разглежда подробно във New York, 1990, p. 161.
Fingerprints of the Gods', изд. на „Бард“. 12 Вж. Fingerprints of the Gods, p. 113;
26 Вж. Fingerprints of the Gods', изд. на изд. на „Бард“.
„Бард“. Вж. също Robert Bauval and 13 От бележка на Кортес към пратеник на
Graham Hancock, Keeper of Genesis императора на ацтеките Монтесума.
(US, The Message of the Sphinx), Crown Цитирано у William Sullivan, The Secret
Publishers, New York, and William of the Incas, Crown Publishers, New
Heinemann, London, 1996. York, 1996, p. 315.
14 Bernal Diaz de Castillo, цитиран y
Aztecs: Reign of Blood and Splendour,
Time-Life Books, 1992, p. 29.
1 ГЛАВА 15 Ibid, p. 105.
16 Sahagun, цитиран y Burning Water, pp.
1 Броят е даден от ацтекския хронист
163-165.
Ищлилксочитл, цитиран у William
17 Ibid.
Prescott, History of the Conquest of
18 Ibid.
Mexico, Modem Library edition. New
19 History of the Conquest of Mexico, p. 47.
York, p. 49, и се подкрепя от много
20 Цитирано y Burning Water, pp. 12-13.
други свидетели на тези събития.
21 History of the Conquest of Mexico, p. 48.
2 Wigberto Jimenez Moreno, цитирано у
22 Burning Water, pp. 14-15.
Laurette Sejoume, Burning Water:
23 Ibid, p. 15.
Thought and Religion in Ancient Mexico,
24 Ibid.
The Vanguard Press, 1956, and
25 Munoz Camargo, цитиран y ibid, p. 126.
Shambhala, Berkeley, 1976, p. 17.
26 Sahagun, цитиран y ibid, p. 29.
3 Fr. Bemadino de Sahagun, Historia
27 Ibid, pp. 29-30.
General de las Cosas de Neuva Espana,
28 The Gods and Symbols of Ancient Mexico
Editorial Neuva Espana, S. A., Mexico,
and the Maya, p. 176; History of the
1946.
Conquest of Mexico, p. 49.
4 Цитирано y Burning Water, p. 30.
29 History of the Conquest of Mexico, p. 49.
5 History of the Conquest of Mexico, p. 202.
30 W. J. Moreno, цитиран y Burning Water,
6 Mary Miller and Karl Taube, The Gods
pp. 17-18.
and Symbols of Ancient Mexico, Thames
31 Burning Water.
and Hudson, London, 1993, p. 190.
32 Цитирано y ibid, pp. 55-56.
7 Ibid, p. 142.
33 Цитирано y ibid, p. 63.
8 Kurt Mendelssohn, The Riddle of the
Pyramids, Thames and Hudson, London, 34 Aztecs: Reign of Blood and Splendour,
1986, p. 190; Peter Tompkins, Mysteries p. 36.
of the Mexican Pyramids, Thames and 35 Цитирано y Burning Water, p. 20.
Hudson, London, 1987, p. 57; Constance 36 Aztecs: Reign of Blood and Splendour,
Irwin, Fair Gods and Stone Faces, W. H. p. 41.
Allen, London, 1964, p. 56. 37 Ibid.
38 Цитирано y Burning Water, p. 5.
324 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

39 Ibid. Отвъдния свят. Цялото небе може да 40 Ibid, pp. 96-97.

40 По Sahagun, цитирано у ibid, р. 22. бъде реплика на Отвъдния свят и на 41 Hagar, „The Zodiacal Temples of Uxmal".
41 Ibid, р. 81. обитателите му.“ 42 Ibid, pp. 96-97.
42 National Geographic, Washington, 14 Kurt Selhe, цитиран у Selim Hassan, 43 Ibid, pp. 96-101.
December 1995, p. 7. Excavations at Giza, Government Press. 44 Ibid. 101.
43 Вж. Fingerprints of the Gods, p. 182; изд. Cairo, 1946, p. 135. Цитираната no-rope 45 Tedlock. Popol Vuh.
на „Бард“. песен на науатл също недвусмислено 46 Jose Fernandez, „А Stellar City: Utatlan
44 Mexico, Lonely Planet Publications, насочва вниманието на покойния към and Orion“, Time and Astronomy at the
December 1992, p. 201. „розовото“ небе преди изгрева. Meeting of Two Worlds, Proceedings of
45 Michael D. Coe, Mexico, Thames and 15 Цитирано у Burning Water, р. 67. the International Symposium, p. 27 April-
Hudson, London, 1988, p. 91. 16 Цитирано у ibid, р. 55.
2 May 1992. pp. 72, 74.
46 Ibid. 17 Цитирано у ibid, р. 26.
47 Fernandez, цитирано y David Friedel.
47 Ibid, p. 89. 18 Peter Tompkins, Mysteries of the Mexican
Linda Scheie, Joy Parker. Maya Cosmos.
48 Michael D. Coe, Breaking the Maya Pyramids, pp. 317-318. Вж. също
William Morrow. New York. 1993. p.
Code, Thames and Hudson, London, Burning Water, p. 86, където се цитира
103.
1992, p. 275; Adela Fernandez, Pre­ проучването на архитекта Игнасно
48 Fernandez, „А Stellar City“, p. 73.
Маркина, който „открил, че причината
Hispanic Gods of Mexico, Panorama 49 Maya Cosmos, p. 245.
за изместването се дължи на
Editorial. Mexico City, 1992, p. 24. 50 Tedlock, Popol Full.
обстоятелството, че пирамидата е
49 Burning Water, p. 28. 51 Maya Cosmos, p. 83.
ориентирана към точката, в която
50 Ibid. 52 Ibid.
слънцето се озовава под хоризонта в
51 Pre-Hispanic Gods of Mexico, p. 21. 53 Вж. 8 глава.
деня на преминаването му през зенита“.
52 Coe, Mexico, p. 89. 54 Maya Cosmos, p. 283.
19 Anthony F. Aveni, Skywatchers of Ancient
53 Цитирано y ibid, p. 89. 55 Ibid.
Mexico, University of Texas Press,
54 Pre-Hispanic Gods of Mexico, 56 Ibid. p. 281.
Austin, 1980, p. 225; Chiu and Morrison.
pp. 24-26. 57 Coe, Mexico, p. 91.
Archaeoastronomy, no. 2, 1980.
55 Ibid. 58 Цитирано y Michael D. Coe. The Maya.
20 Coe, Mexico, p. 104.
56 Sahagun, цитиран y Burning Water, p. 75. Thames and Hudson, London, 1987. p.
21 The Gods and Symbols of Ancient Mexico,
57 Ibid, p. 76. 173.
p. 114.
58 Ibid. 59 Ibid, pp. 173-178.
22 Ibid.
59 Цитирано y Burning Water, p. 9. 60 Fingerprints of the Gods. p. 131;
23 Цитирано y Mysteries of the Mexican
60 Цитирано у Coe, Mexico, 98. Вж. също изд. на „Бард“.
Pyramids, p. 220-221.
Demetrio Sodi, The Great Cultures of 24 Hagar, цитирано y ibid, p. 221. 61 Nigel Davies. The Ancient Kingdoms of
Mesoamerica, pp. 89-90. 25 Ibid. Mexico, Penguin Books, London. 1990, p.
61 Coe, Mexico, p. 97; Sodi, p. 89. 26 Вж. например Coe. Mexico, p. 91. 55.
62 Juan de Torquemada, Monorchia Indiana, 27 Encyclopaedia Britannica. Macropaedia, 62 Fingerprints of the Gods, p. 130;
цитирано y Fair Gods and Stone Faces. Vol. 3, p. 197. изд. на „Бард“.
p. 37. 28 S. G. Morley, An Introduction to the Study 63 The Ancient Kingdoms of Mexico, p. 53;
63 Dennis Tedlock, Popol Vuh: The Mayan of the Maya Hieroglyphs, Dover Mexico, Lonely Planet Publications.
Book of the Dawn of Life, Simon and Publications Inc.. New York, 1975, p. 671; Fingerprints of the Gods, 157 ff;
Schuster. 1996, p. 64. pp. 16-17. изд. на „Бард“.
64 Washington Post, 15 April 1997. 29 John Major Jenkins, Maya Creation: The 64 L. A. Parsons, The Origins of Maya Art,
Stellar Frame of the World Ages, Four Dumbarton Oaks. Washington DC, 1986,
Ahau Press. 1995, p. 4. p. 88.
2 ГЛАВА 30 Prof. Gualberto Zapata Alonzo, 65 Burning Water, p. 84.
1 Burning Water, pp. 139-141. Descriptive Guidebook to Chichen Itza, 66 Maya Cosmos, p. 134.
2 Ibid. Merida, p. 33.
67 Ibid, p. 132.
3 Ibid, p. 56. 31 Alexander Marshack, The Roofs of
4 Ibid, p. 58. Civilization, McGraw-Hill, New York.
5 Ibid. 1972.
6 Цитирано y ibid, p. 58. 32 Frank Edge, P.O. Box 2552, Pinctop, AZ, 3 ГЛАВА
7 Цитирано y ibid, p. 62. Aurochs in the Sky, December 1995.
33 Cyril Fagan, Zodiacs Old and New, 1 Jaromir Malek, Discussions in Egyptology’
8 За повече подробности относно Дуат
p. 34, Oxford, 1996
вж. Keeper of Genesis. Anscombe, London, 1951, 24 ff.
34 Aurochs in the Sig’, p. 6. 2 John Michel, A Little History of Astro­
9 Цитирано y Burning Water, pp. 63-64.
35 Съобщено в Sunday Telegraph, London, Archaeology, Thames and Hudson,
10 Ibid, p. 65.
25 May 1997. London, 1977, p. 45.
11 Ibid, pp. 69-70.
36 Ibid. 3 Giorgio de SantiIlana and Hertha von
12 E. A. Wallis Budge. The Gods of the
37 Ibid. Dechend. Hamlet's Mill, David R. Godinc
Egyptians, Methuen and Co., London,
38 Skyglobc. Publisher, Boston, 1977, 245 ff.
1904, Vol. Il, 140 ff.
39 Stansbury Hagar, „The Zodiacal Temples 4 Ibid, p. 6.
13 Вж. The Gods and Symbols of Ancient
of Uxmal“, Popular Astronomy, Vol. 79, 5 Ibid.
Mexico, p. 114: „У майте Млечният път
1921, p. 96. 6 Ibid, p. 4.
се възприема като път към Шибалба,
 БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 325

7 Вж. за повече информация Hamlet's 40 Ibid, p. 55.

20 Martina d'Alton. The New York Obelisk,
Mill, както и Fingerprints of the Gods', 41 Ibid.
The Metropolitan Museum of Art,
изд. на „Бард“. 42 Ibid, pp. 109, 113-114, 127. facing 72.
8 Както е показано у Peter Tompkins, 43 Ibid, p. 299. 21 The Gods of the Egyptians. Vol. II, pp.
Secrets of the Great Pyramid, Harper and 44 Ibid, pp. 101, 209. 407-408.
Row, New York and London, 1978, 45 Ibid, p. 231. 22 Ibid, p. 408.
p. 101. 46 Ibid, p. 110. 23 Budge, The Egyptian Heaven and Hell,
9 Einar Palsson, The Sacred Triangle of 47 Margaret A. Murray, Egyptian Temples, Vol. II, p. 166, Sixth Division of the Duat.
Pagan Iceland. Mimir, Reykjavik, Sampson Low, Marston & Co., London, 24 The Gods of the Egyptians, Vol. I, p. 408.
1993, p. 32. p. 163. 25 Ibid.
10 Ibid. 48 Ibid, p. 162. 26 Ibid, p. 409.
11 Вж. Fingerprints of the Gods и Keeper 27 Fingerprints of the Gods, p. 154;
of Genesis/The Message of the Sphinx', изд. на „Бард“.
изд. на „Бард“. 4 ГЛАВА 28 The Gods of the Egyptians, Vol. I, p. 409.
12 Keeper of Genesis/ The Message of the 29 Ibid, p. 411.
Sphinx. 1 John Anthony West, The Traveller's Key
30 The Ancient Egyptian Book of the Dead,
13 Jill Kamil, Luxor, Longman, London and to Ancient Egypt, Harrap Columbus,
Chapter XCIV, цитирано y ibid, p. 411.
New York, 1989, 37 ff. London, 1989, p. 374.
31 The Book of the Dead, Chapter CLXXV,
14 Sir J. Norman Lockyer, The Dawn of 2 R. O. Faulkner, ed.. The Ancient Egyptian
цитирано y ibid. p. 412.
Book of the Dead, British Museum
Astronomy, Massachusetts Institute of 32 The Egyptian Hermes, pp. 58-59.
Publications, London, 1989, p. 12.
Technology Press, 1973, p. 109. 33 Ibid. Вж. също The Gods of the
15 Ibid, p. 99. 3 The Travellers Key to Ancient Egypt,
Egyptians, Vol. I, pp. 414-415.
p. 374.
16 Fingerprints of the Gods, pp. 242-243; 34 The Egyptian Hermes, 60 ff; The
изд. на „Бард“. 4 S. A. B. Mercer, The Religion of Ancient
Traveller’s Key To Ancient Egypt, p. 426:
Egypt, London, 1946, pp. 25, 112:
17 The Dawn of Astronomy, p. 119. „Именно от Фила е най-късният
„Известно е, че древните египтяни са
18 Съобщено y W. R. Fix, Pyramid известен йероглифен надпис, отнасящ се
разпознавали в Орион Озирис.“ Echoes
Odyssey, Mercury Media Inc., Urbanna, към 394 г., както и последният пример
of Ancient Skies, p. 19; R. O. Faulkner,
Virginia, 1984, pp. 264-265. на графити с демотично писмо от 425 г.
ed., The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
19 Geoffrey Cornelius and Paul Devereux, По-късни примери не са открити, дори
Oxford University Press 1969, pp.
The Secret Language of the Stars and йероглифната писменост да не е била
147-148: „Виж, той дойде като Орион,
Planets, Pavilion, London, 1996, p. 138. забравена напълно.“
виж, Озирис се яви като Орион.“
20 Ibid, p. 139. 35 Вж. Fowden, The Egyptian Hermes',
5 Veronica Ions, Egyptian Mythology’,
21 The Dawn of Astronomy, pp. 104-106. G. R. S. Mead. Thrice Greatest Hermes,
Newnes Books, London, 1986, pp.
22 Ibid, p. 109. Samuel Weiser Inc., New York, 1992;
133-136; Budge, The Gods of the
23 Ibid. Walter Scott, Hermetica, Shambhala,
Egyptians. Vol. I, 416 ff; Margaret
24 R. O. Faulkner, ed., The Ancient Egyptian Boston, 1992.
Bunsen, The Encyclopaedia of Ancient
Coffin Texts, Aris and Phillips, 36 Hermetica, „Kore Kosmou“, p. 459.
Egypt, Facts on File, New York, Oxford,
Warminster, 1994, Vol. I, pp. 179-180. 37 Thrice Greatest Hermes, „The Virgin of
1991, p. 152.
25 За повече подробности вж. Peter the World“, p. 60.
6 E. A. Wallis Budge, The Egyptian Heaven
Tompkins, The Magic of Obelisks, Harper 38 Hermetica, „Kore Kosmou“, p. 461.
and Hell (Book of What is in the Duat),
and Row Publishers, New York, 1981, pp. 39 Ibid, 4 note, p. 461.
Martin Hopkinson Co., London, 1925,
358-359. 40 E. A. Wallis Budge, Egyptian Magic,
Vol. II, 158 ff; Ions, Egyptian Mythology’,
26 Hamlet's Mill, p. 59. Keegan, Paul, Trench, Trubner and Co.,
pp. 134-135.
27 Вж. 2 глава. 7 The Encyclopaedia of Ancient Egypt, London, 1901, p. 143.
28 Hamlet's Mill, p. 62. p.23. 41 Ibid.
29 Skyglobe 3.6. 8 E. A. Wallis Budge, The Book of the 42 Westcar Papyrus in Miriam Lichtheim,
30 Henri Frankfort, Kingship and the Gods, Dead, Arkana, London and New York, Ancient Egyptian Literature, University
The University of Chicago Press, 1985,366 ff. of California Press, 1975, Vol. I, p. 219.
1978, p. 90. 9 Egyptian Mythology, p. 136. 43 I. E. S. Edwards, The Pyramids of Egypt,
31 John Baines and Jaroniir Malek, Atlas of 10 Kamil, Luxor, p. 171. Penguin, London, 1949, p. 134.
Ancient Egypt, Time-Life Books. 1990, p. 11 Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. I, 44 Edwards, The Pyramids of Egypt, 1993
76. pp. 414-415. edition, p. 286.
32 Ibid. 12 Ibid, p. 415. 45 F. W. Green, Journal of Egyptian
33 Е. A. E. Reymond, The Mythical Origin of 13 Ibid, pp. 415, 414, 401. Вж. също Garth Archaeology’ (FEA), Vol. XVI, 1930,
the Egyptian Temple. Manchester Fowden, The Egyptian Hermes, p. 33.
University Press, 1969. Cambridge University Press, 1978. 46 Alan H. Gardner, JEA , Vol. XI, 1925,
34 Ibid, p. 316. 14 The Gods of the Egyptians, Vol. I, p. 400. PP- 2-5-
35 Ibid. 15 Ibid, p. 417. 47 Budge, Egyptian Magic, p. 144.
36 Ibid. 16 Ibid. 48 Ibid.
37 Ibid. 17 Ibid, p. 418. 49 The Ancient Egyptian Cojfin Texts, Spell
38 Ibid. 18 Ibid, p. 402. 992, Vol. Ill, p. 100.
39 Ibid, p. 122. 19 Ibid. 50 The Encyclopaedia of Ancient Egypt, p. 54.
32Л В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

51 The Ancient Egyptian Coffin Texts, Vol. I, 17 The Egyptian Heaven and Hell, Twelfth 11 Цитирано y G. Maspero, The Dawn of
pp. 19,25, 28. Division of the Dual, p. 258. Civilization, SPCK, London, 1894,
52 Ibid, p. 28. 18 Ibid, p. 240. pp. 135-136.
53 Ibid, Vol. Ill, p. 132. 19 Ibid, p. 258. 12 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
54 Faulkner, The Ancient Egyptian Pyramid 20 The Mythological Origin of the Egyptian p. 225.
Texts, Introduction, p. vi. Temple, p. 309. 13 R. T. Rundle Clark, Myth and Symbol in
55 E. A. Wallis Budge, Osiris and the 21 Ibid, pp. 257, 262. Ancient Egypt, Thames and Hudson,
Egyptian Resurrection, The Mcidic 22 Ian Shaw and Paul Nicholson, British London, 1991, pp. 54-55.
Society Ltd., 1911, Vol. I, p. 93. Museum Dictionary of Ancient Egypt, 14 Normandi Ellis, Awakening Osiris: The
56 Hassan, Excavations at Giza, p. 278. British Museum Press/Book Club Egyptian Book of the Dead, Phanes Press,
57 Ibid. Associates, 1995, p. 180. 1988, p. 102.
58 Keeper of Genesis/ The Message of the 23 Fingerprints of the Gods and Keeper of 15 Pyramid Texts, цитирано y Hassan,
Sphinx, 134 fT. Genesis/The Message of the Sphinx', изд. Excavations at Giza, p. 106.
59 The Ancient Egyptian Coffin Texts, Spell на „Бард“. 16 Robert Bauval and Adrian Gilbert, The
1087, Vol. Ill, p. 150. 24 Selim Hassan, The Sphinx: Its History in Orion Mystery, Heinemann,
60 Werner Forman and Stephen Quirke, the Light of Recent Excavations, London. 1994, pp. 16, 17.
Hieroglyphs and the Afterlife in Ancient Government Press, Cairo, 1949, p. 91. 17 Labib Habachi, The Obelisks of Egypt,
Egypt, Opus Publishing, London, 1996, 25 Извадки от The Mystery of the Sphinx, The American University Press, Cairo,
p. 7. NBC Television, 1993, както и препис 1988, pp. 5-6; The Encyclopaedia of
61 Ibid, pp. 7-8. от AAAs meeting, Chicago. Ancient Egypt, p. 110.
62 John Romer, Valley of the Kings, Michael 26 Например членове на Американското 18 Myth and Symbol in Ancient Egypt, p. 38.
O’Mara Books, London, 1981, p. 117; геологическо дружество. 19 Цитирано y ibid, p. 38.
James H. Breasted, The Dawn of Срв. Fingerprints of the Gods, 47 chapter, 20 Utt 600, цитирано y ibid, p. 37.
Conscience, Charles Scribner's Sons, New 4 note; изд. на „Бард“. 21 Henri Frankfort, Kingship and the Gods,
York, London. 1944, p. 70. 27 Т.нар. Neolithic Sub-Pluvial. The University of Chicago Press, 1978,
63 Edwards, The Pyramids of Egypt, 1949, 28 Интервю във Fingerprints of the Gods, pp. 153-154; Ions, Egyptian Mythology,
pp. 27-28. Също така: “Представите на pp. 447-448; изд. на „Бард“.
pp. 35-36.
египтяните за религиозните въпроси 29 Keeper of Genesis/ The Message of the
22 E. A. Wallis Budge, Cleopatra's Needles,
били объркани и хаотични”, Т. G. Н. Sphinx, p. 65.
The Religious Tract Society, London,
James, An Introduction to Ancient Egypt, 30 Ibid, p. 67.
1926, p. 2; Bauval, Orion Mystery,
British Museum Publications, London, 31 The Ancient Egyptian Coffin Texts, Vol.
1987, p. 128. pp. 203-204; изд. на „Бард“.
Ill, p. 169.
64 Margaret A. Murray, The Splendour that 23 Kingship and the Gods, pp. 153-154.
32 Keeper of Genesis/The Message of the
was Egypt, Sidgwick and Jackson, 24 Ibid.
Sphinx, pp. 76-78.
London, Saint Martin’s Press, New York, 25 Budge, The Egyptian Heaven and Hell
1987, pp. 131-132. (Book of What is in the Duat), p. 196.
26 Ibid, p. 200.
6 ГЛАВА 27 Jane B. Sellers, The Death of Gods in
5 ГЛАВА Ancient Egypt, Penguin Books, London,
1 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
1992, p. 36.
1 Reymond, The Mythological Origin of the p. 117.
28 Kingship and the Gods, pp. 153-154.
Egyptian Temple, p. 9: “Копие на 2 Например Jean-Philippe Lauer, цитиран
29 The Death of Gods in Ancient Egypt,
писанията, направено от Тот според y National Geographic Magazine, January
думите на Мъдреците.” 1994, pp. 14-15. p. 36.
3 Ibid, p. 15. 30 Kingship and the Gods, pp. 380-381.
2 Budge, The Book of the Dead, Arkana edi­
tion, p. xxix. 4 Разглеждано във Fingerprints of the 31 Ibid.
3 Матея, 13:46. Gods and Keeper of Genesis/ The 32 Ibid.
4 Hermetica, p. 309. Message of the Sphinx; изд. на „Бард“. 33 Habachi, The Obelisks of Egypt, pp. 4-5;
5 Ibid, p. 307. 5 Breasted, The Dawn of Conscience, Sellers, The Death of Gods in Ancient
6 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, pp. 68-69. Egypt, p. 36; Head and Cranston,
p. 68. 6 Reymond, The Mythical Origin of the Reincarnation, p. 19; Ions, Egyptian
7 Ibid, p. 50. Egyptian Temple, p. 257. Вж. също p. Mythology, p. 25.
8 Ibid, p. 76. 262. 34 Myth and Symbol in Ancient Egypt, p. 39.
9 Ibid, pp. 93-94. 7 James Henry Breasted, Development of 35 Ibid, pp. 245-246.
10 Ibid, p. 138. Religion and Thought in Ancient Egypt, 36 Ibid.
11 Ibid, p. 144. Pennsylvania Paperback Edition, 1972, 37 Head and Cranston, Reincarnation, p. 19.
12 Hermetica, pp. 457, 521, 523. pp. 71-72. Вж. също Budge, The Gods of the
13 Ibid, p. 341. 8 Edwards, The Pyramids of Egypt, pp. Egyptians, Vol. II, p. 97.
14 Hermetica, translated by Brian P. 144-145. 38 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, pp.
Copenhaver, Cambridge University Press, 9 Tompkins, Secrets of the Great Pyramid, 159, 173,226-227; The Ancient Egyptian
1995, p. 81. p. 388. Coffin Texts Vol. I, p. 18; Budge, The
15 Scott, Hermetica, p. 341. 10 Lockyer, The Dawn of Astronomy, pp. Book of the Dead, Arkana Edition, pp.
16 Ibid, p. 341. 76-77. 651-653.

39 Hegel’s Philosophy of History, есе за
феникса, цитирано у Reincarnation,
р. 19.
40 Цитирано у R. A. Schwaller de Lubicz,
Sacred Science, Inner Traditions
International, Rochester, 1988, p.
187-188.
41 Tompkins, Secrets of the Great Pyramid,
p. 388.
42 Orion Mystery, 200 ff; изд. на „Бард“.
43 Faulkner, The Ancient Egyptian Book of
the Dead, p. 124.
44 Вж. 4 глава.
45 G. A. Wainwright, The Sky Religion in
Egypt, Greenwood Press Publishers,
Westport, Connecticut, 1971.
46 John Ivimy, The Sphinx and the
Megaliths, Abacus, London, 1976,
pp. 33-34.
47 Lockyer, The Dawn of Astronomy, p. 74.
48 Ibid, p. 2.
49 The Death of Gods in Ancient Egypt,
p. 204.
50 The Ancient Egyptian Coffin Texts, Vol. I,
p. 18: „Замълчете, хора! Вслушайте се,
вслушайте се! Чуйте го, великото слово,
което Хор каза за баща си Озирис. Така
той живее, така той има душа, така го
почитат.“
51 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
p. 244.
52 Вж. например British Museum Dictionary
of Ancient Egypt, p. 236, както и
Edwards, The Pyramids of Egypt, p. 152.
53 Вж. Keeper of Genesis/The Message of
the Sphinx.
54 Schwaller, Sacred Science, p. iii.
55 Scott, Hermetica, 34 ff.
56 Sacred Science, III; Lockyer, The Dawn of
Astronomy, 57 ff.
57 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, p.
197.
58 Anthony Aveni, Skywatchers of Ancient
Mexico, University of Texas Press, 1990,
Glossary of Astronomical Terms, p. 99.
59 Jacqueline Mitton, The Penguin
Dictionary' of Astronomy, Penguin Books,
London, 1993, p. 129.
60 Keeper of Genesis/ The Message of the
Sphinx, pp. 213-214. Тази възможност
се разглежда сериозно за първи път от
Локиър в Lockyer, The Dawn of
Astronomy, p. 57.
61 Ibid.
62 Scott, Hermetica, pp. 349-351.
63 Ibid.
64 Ibid.
7 ГЛАВА
1 George Coedcs, Angkor: An Introduction,
Oxford University Press, London, New
York, 1966, p. 7.
2 Bernard Groslier and Jacques Arthaud,
Angkor: Art and Civilization, Thames and
Hudson, London. 1966, p. 16.
3 Това е общоприетата и неподлежаща на
съмнение етимология. Вж. например
Henri Parmentier. Guide to Angkor,
reprint by EKLIP Publisher, Phnom-Penh,
p. 61; David P. Chandler, A History of
Cambodia, Silkworm Books, Thailand.
p. 29; Dawn Rooney,
Angkor: An Introduction to the Temples,
Asia Books, Hong Kong. 1994. p. 17;
Neil Standen, Passage Through Angkor,
Asia Books, Thailand, 1995, p. 13; Albert
le Bonheur and Jaroslav Poncar, Of Gods.
Kings and Men: Bas Reliefs of Angkor
Wat and the Bayon, Serindia Publications,
London, p. 6.
4 Писмо от 9 януари 1997 от д-р Р. Б.
Паркинсън, Отдел за египетски старини
към Британския музей: „Ankhhor е
добре засвидетелствано лично име,
означаващо „богът Хор живее.“
5 Ibid, цитирайки Н. Ranke, Die
Aegyptischen Personennamen.
6 Вж. за повече подробности Fingerprints
of the Gods, I part; изд. на „Бард“.
7 Fingerprints of the Gods', изд. на „Бард“.
8 Richard Hinckley Allen, Star Names:
Their Lore and Meaning, Dover
Publications Inc., New York, 1963,
p. 203.
9 Michael Freeman, Angkor, Asia Books.
Thailand, p. 9; Rooney, Angkor: An
Introduction, p. 15.
10 Robert Stencel, Fred Gifford. Eleanor
Moron, „Astronomy and Cosmology at
Angkor Wat“, Science, 23 July 1976, Vol.
153, No. 4250, p. 281.
11 Ibid.
12 Groslier. Angkor, 99 ff; Parmentier,
Guide, 35 ff; Science, p. 281.
13 Parmentier, Guide, 35 ff; Bonheur and
Poncar, Of Gods, Kings and Men, 6 ff.
14 Groslier, Angkor, pp. 55-56.
15 Parmentier. Guide, 35 ff.
16 Bonheur and Poncar, Of Gods. Kings and
Men, 6 ff; Parmentier Guide, 35 ff.
17 Science, p. 281.
18 Ibid.
19 Ibid.
20 Encyclopaedia Britannica, Micropaedia,
Vol. 7, p. 763.
21 Ibid.
22 Philip Rawson, Sacred Tibet, Thames and
Hudson, London, 1991, p. 90.
23 Ibid and Henry Clarke Warren, Buddhism
in Translations, Motilal Banarsidass,
Delhi, p. 134.
24 Miloslav Krasa, The Temples of Angkor,
Allan Wingate, London, 1963, p. 153.
25 Rooney, Angkor, p. 133.
БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 327
26 Marc Riboud, Angkor: The Serenity of
Buddhism, Thames and Hudson, London.
1993, p. 136.
27 David Fontana. The Secret Language of
Symbols, Pavilion, London, 1993. p. 60.
28 Надпис на Джаяварман VII, ок. 1166 г.,
открит в Царския дворец. Вж. Coedes,
Angkor, с. 87.
29 Ibid, рр. 87-88.
30 Ibid.
31 John Grigsby, The Temples of Angkor,
изследователски проект, на който се
позовава Graham Hancock, pp. 11-12.
32 Coedes, Angkor, p. 52; Rooney, Angkor,
p. 222.
33 Science, p. 281.
34 Grigsby, The Temples of Angkor.
35 Най-високата точка на транзит през
меридиана, достигана от полярно
съзвездие. Вж. The Penguin Dictionary
of Astronomy, p. 102.
36 Най-ниската точка на транзит през
меридиана, достигана от полярно
съзвездие.
37 Keeper of Genesis/ The Message of the
Sphinx.
38 Hinckley Allen, Star Names, p. 203.
8 ГЛАВА
1 Binod Chandra Sinha, Serpent Worship in
Ancient India, Books Today, Delhi. 1978,
p. 63.
2 Rooney, Angkor, p. 52: „Обсебеността на
кхмерите от нагите е отразена във
вездесъщите им изображения в
храмовете в Ангкор. Сякаш са
навсякъде.“
3 Sinha, Serpent Worship, р. 7.
4 Hinckley Allen, Star Names, 202 ff.
5 Serpent Worship, p. 41.
6 J. L. Brockington, The Sacred Thread:
Hinduism in its Continuity and Diversity,
The University Press. Edinburgh, pp.
27-28; Donald A. Mackenzie, India:
Myths and Legends, The Mystic Press,
London, 1987, p. 65; A. L. Basham, The
Origins and Development of Classical
Hinduism, Oxford University Press, p. 75.
7 Като Vrta - „върховният демон на
хаоса... чудовищна змия". Вж. Basham.
Origins and Development of Classical
Hinduism, p. 75.
8 Basham, Classical Hinduism, pp. 74-75.
9 Encyclopaedia Britannica, Micropaedia,
Vol. 12, p. 289.
10 Lockamanya Bal Gangadhar Tilak, The
Orion, or Researches into the Antiquity of
the I'edas, Tilak Bros., Publishers, Poona,
1955; David Frawley, Gods. Sagesand
Kings, Passage Press, Salt Lake City,
1991; Georg Feuerstein, Subhash Kak and
 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

David Frawley. In Search of the Cradle of неподвижна“ (вж. Serpent Worship, Indian Mythology, p. 34.
Civilization, Quest Books, Wheaton, 25-26). Това обяснява защо Сеша 82 Of Gods, Kings and Men, p. 35.
Adyar, 1995. трябва първо да изкорени планината 83 Вж. 4 глава.
Il David Frawley, Gods. Sages and Kings, Мандера, преди Васуки да изиграе 84 Цитирано y Groslier, Angkor, p. 153.
p. 39. ролята на въже (вж. Serpent Worship, 85 Ibid, p. 193.
12 Encyclopaedia Britannica, Vol. 9, p. 20. р. 45).
13 Basham, Classical Hinduism, p. 75. 41 India: Myths and Legends, p. 143.
14 Alain Danielou, The Myths and Gods of 42 New Larousse, p. 367.
India, Inner Traditions International,
9 ГЛАВА
43 India: Myths and Legends, p. 144.
Rochester, 1991, p. 151; New Larousse 44 Ibid. 1 Според описанието в Science, p. 282.
Encyclopaedia of Mythology, Hamlyn, 45 Ibid. 2 Ibid, p. 285.
London, 1989, p. 362. Ophiolatreia: An 46 In Search of the Cradle of Civilization, 3 Ibid, pp. 285-286. За детайлно
Account of the Mysteries Connected with p. 237. изследване върху астрономическия и
the Origin, Rise and Development of 47 Cocdes, Angkor, p. 48. космологичния символизъм на Ангкор
Serpent Worship, Privately Printed, 1889, 48 Ibid, p. 40. Ват вж. Eleanor Moron, „Configurations
p. 96. 49 Ibid, pp. 42-43. of Time and Space at Angkor Wat“, in
15 G. Buhler, прев., The Laws of Manu, 50 Ibid. pp. 41-42. Studies in Indo-Asian Art and Culture,
Motilal Banarsidass, Delhi, 1993, p. 3. 51 Hamlet's Mill, по-точно c. 162-163 и Vol. 5, 1977, pp. 217-267.
16 New Larousse Encyclopaedia of илюстрашпгге към тях. 4 Coomarswamy, Myths of the Hindus and
Mythology, p. 362. 52 Ibid, pp. 132,418. Buddhists, p. 393; 16 февруари 3102 r.
17 The Laws of Manu, p. 3. 53 Fingerprints of the Gods, p. 263; пр. Хр. според някои изчисления. Вж.
18 Вж. 6 глава. изд. на „Бард“. RILKO Newsletter No 28, 1986, p. 13.
19 The Laws of Manu, p. 5. 54 Hamlet's Mill, pp. 232-233. 5 Вж. например Aveni, Skywatchers of
20 Вж. за повече подробности The Orion 55 Ibid, p. 231. Ancient Mexico, p. 143.
Mystery, 203 ff; изд. на „Бард“. 56 Ibid, p. 232. 6 Wilkins, Hindu Mythology, p. 354.
21 Danielou, The Myths and Gods of India, 57 Ibid, pp. 164-165. 7 Вж. дискусията във Fingerprints of the
p. 226. 58 Ibid, p. 162 и текстът към илюстрацията Gods, pp. 280-281; изд. на „Бард“.
22 The Orion Mystery, pp. 205, 210, 221; на съседната страница. 8 Mackenzie, Myths and Legends, p. 113.
изд. на „Бард“. 59 Пример за такъв релеф е публикуван у 9 Ibid, pp. 357-358.
23 The Laws of Manu, p. 16. Lockyer, The Dawn of Astronomy, p. 149. 10 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
24 W. J. Wilkins, Hindu Mythology, Heritage 60 Благодарни сме на Джон Григсби, че p. 225.
Publishers, New Delhi, 1991, p. 116. обърна внимание на сходството, 11 Ions, Indian Mythology, p. 29.
25 Danielou, Hie Myths and Gods of India, Temples of Angkor, pp. 2, 10. 12 Ibid.
p. 24. 61 The Egyptian Heaven and Hell (Book of 13 Ibid.
26 Ibid, p. 101. What is in the Duat), p. 70. 14 Ibid. Също Mackenzie, India: Myths and
27 Вж. 6 глава. 62 Ibid, p. 77. Legends, p. 108.
28 The Laws of Manu, p. 2. 63 Ibid, p. 81. 15 Ions. Indian Mythology, p. 29; Mackenzie,
29 Danielou, The Myths and Gods of India, 64 Ibid, p. 65. India: Myths and Legends, p. 108.
pp. 163-164. 65 Ibid, p. 105. 16 Wilkins, Hindu Mythology’, p. 247.
30 Ibid, p. 163. 66 Livio Catullo Stecchini y Peter Tompkins, 17 Danielou, The Myths and Gods of India,
31 Ibid, p. 163. Secrets of the Great Pyramid, p. 298. p. 181.
32 Ibid, p. 163. 67 Ibid. 18 Ibid.
33 За точните размери вж. 7 глава. 68 Ibid и Mark Lehner, The Egyptian 19 Ibid, p. 181.
34 Le Bonheur, Poncar, Of Gods, Kings and Heritage, ARE Press, Virginia Beach, 20 Danielou, The Myths and Gods of India,
Men, p. 7. 1974, pp. 118-119. pp. 166-168. New Larousse, p. 362.
35 Groslier, Angkor, 99 ff. 69 Secrets of the Great Pyramid, p. 298. 21 Danielou, The Myths and Gods of India,
36 Ananda K. Coomarswamy and Sister 70 The Egyptian Heaven and Hell (Book of p. 168.
Nivedita, Myths of the Hindus and What is in the Duat), p. 94. 22 ibid, p. 167.
Buddhists, Dover Publications, New York, 71 Secrets of the Great Pyramid, p. 298. 23 Ibid, p. 167.
1967, p. 395. 72 The Egyptian Heaven and Hell, p. 94. 24 Ibid, p. 181.
37 Of Gods, Kings and Men, p. 44. 73 Hassan, Excavations at Giza, p. 265. 25 Ibid, p. 164.
38 Mackenzie, India: Myths and Legends, 74 Lehner, Heritage, p. 119. 26 Ibid, p. 164.
p. 142. 75 The Egyptian Heaven and Hell, p. 117. 27 Rundle Clark, Myth and Symbol, p. 179.
39 In Search of the Cradle of Civilization, 76 The Egyptian Heaven and Hell (Book of 28 Ibid, p. 59.
p. 236. Gates) 158 ff. 29 Ibid, p. 59.
40 Sinha, Serpent Worship, pp. 44—45. B 77 Wilkins, Hindu Mythology, 79. 30 Danielou, The Myths and Gods of India,
някои древноиндийски релефи Сеша е 78 Ibid, p. 84; Yama. p. 165, цитирайки Bhagavata Purana
изобразена да поддържа не само Вишну, 79 Ibid, p. 83. 8.24.5.
но и целия свят, а в един текст се казва: 80 Of Gods. Kings and Men, p. 35; Veronica 31 Вж. I част.
„О, Сеша, дръж здраво тази подвижна Ions, Indian Mythology, Hamlyn, London, 32 Scott, Hermetica, pp. 385, 387.
Земя с нейните скали и гори, морета, 1983, p. 29. 33 Ibid, p. 419.
езера, дъбрави и градове, за да стане тя 81 Of Gods, Kings and Men, p. 35; Ions, 34 Ibid, p. 343.
 БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 329

35 Ibid, р. 343. 25 Ibid, pp. 76-77. 63 Alexandre Piankoff, The Shrines of

36 Ibid, рр. 345-347. 26 Groslier, Angkor, p. 29. Tutankhamen. Harper and Row, New
37 Danielou, The Myths and Gods of India. 27 Ibid. York, pp. 22-23.
p. 165. 28 Coedes, Angkor, pp. 77-78. 64 British Museum Dictionary',
38 In Search of the Cradle of Civilization, 29 Ibid. p. 79. pp. 211-212.
p. 16. 30 Ibid, p. 30. 65 Hieroglyphs and the Afterlife, pp. 32-33.
39 Ibid, 16-17. 31 Ibid. 66 Вж. Aylward M. Blackman. ..The Rite of
40 Lockamanya Bal Ganghadar Tilak, The 32 Ibid, p. 82. Opening the Mouth in Ancient Egypt and
Arctic Home in the Vedas, Poona, 1956, 33 Ibid. Babylonia“, JEA, Vol. X, London. 1924.
p. 420. 34 „Редица паметници свидетелстват за по- p. 55.
41 Вж. 11 част. ранно обитаване на района.“ Bruno 67 Hieroglyphs and the Afterlife, p. 32.
42 Reymond, The Mythical Origin of the Dagens, Angkor. Heart of an Asian 68 Budge. The Book of the Dead, Arkana edi­
Egyptian Temple, p. 201. Empire. Thames and Hudson, London.
tion. p. Lxv.
1995, p. 170.
43 Вж. II част. 69 Breasted. The Dawn of Conscience, p. 50.
35 Coedes, Angkor, p. 17.
44 Ibid. 70 Budge. The Book of the Dead, p. Ixvi;
45 Ibid. 36 British Museum Dictionary of Ancient
Breasted, Dawn, p. 49.
46 Ibid. Egypt, pp. 139-140.
71 Hieroglyphs and the Afterlife, p. 31.
37 Вече приведохме примери от Анпсор. За
47 Вж. дискусията y Mackenzie, India: 72 Budge. The Book of the Dead, p. Ixvi.
Египет, вж. изображението на богиня
Myths and Legends, p. 103. 73 Ibid. p. Ixviii.
Уеретхекау, полужена-полузмия, в
48 Coomarswamy, Myths of the Hindus and 74 Keeper of Genesis/ The Message of the
Buddhists, p. 333. Hieroglyphs and the Afterlife, p. 22.
Sphinx, p. 209.
38 Цитирано y Sinha, Serpent Worship in
49 Hinkley Allen, Star Names, p. 205; 75 Groslier. Angkor, p. 153.
India, p. 19.
Lockyer, Dawn of Astronomy, 150 ff. 76 Coedes. Angkor. 94 ff.
39 Цитирано y Ophiolateria, p. 39.
77 Ibid. p. 86.
40 British Museum Dictionary of Ancient
78 Ibid, 91 ff.
Egypt. Serpent, p. 262.
79 Katha Upanishad, цитирано y
10 ГЛАВА 41 Ibid. Coomarswamy, Myths of the Hindus and
42 Ophiolateria, p. 11.
1 Rooney, Angkor, p. 109. Buddhists, pp. 334-335.
43 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, p.
2 Ibid, p. 115. 80 Coedes, Angkor, p. 46.
155.
3 Ibid, p. 117.
44 Malcolm Macdonald, Angkhor and the
4 Ibid, p. 115.
Khmers. Oxford University Press, Kuala
5 Groslier, Angkor, pp. 34, 57.
Lumpur. 1987, p. 54. Вж. съшо Chandler, 1 1 ГЛАВА
6 Science, p. 281.
History, p. 46.
7 Вж. за повече подробности Keeper of 1 Larousse Encyclopaedia of Astronomy,
45 John Audric, Angkor and the Khmer
Genesis/ The Message of the Sphinx, Batchworth Press, London, 1959, p. 37.
Empire, Robert Hale, London, 1972,
254 ff. 2 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
p. 20.
8 Coedes, Angkor, p. 72. p. 170; The Ancient Egyptian Coffin Texts,
46 Riboud, A ngkor, p. 131.
9 Ibid, p. 73. 47 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Vol. I, p. 65.
10 Schwaller, Sacred Science, III; Frankfort, p. 50. 3 Hamlet’s Mill, pp. 162-163.
Kingship and the Gods, pp. 90-91. 48 Например Coedes, Angkor, pp. 105-106. 4 Henri Mouhot, Travels in the Central
11 Coedes, Angkor, p. 73. Macdonald, Angkhor and the Khmers, Parts of Indo-China (Siam). Cambodia
12 Данните са от Encyclopaedia Britannica, p. 59. and Laos. 1864, цитирано y Angkor:
Vol. 4, p. 390. 49 Groslier, Angkor, преди c. 155; Coedes, Heart of an Asian Empire, p. 141.
13 Michael D. Coe, „The Khmer Settlement Angkor, p. 105. 5 Hamlet’s Mill, p. 162.
Pattern: a Possible Analogy with the 50 Coedes, Angkor, p. 27. 6 Ibid, p. 163.
Maya“. American Antiquity, Vol. 22, 51 Цитирано y Chandler, History, p. 64. 7 Krasa. The Temples of Angkor, p. 40;
1957, pp. 409^10. 52 Groslier, Angkor, p. 168. Encyclopaedia Britannica, Vol. 1, p. 733.
14 Sir Arthur Conan Doyle, The Sign of 53 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, pp. 8 Ibid.
Four, 1889; изд. на „Бард“. 246-247. 9 По Milindapana. Buddhism in
15 Coedes, Angkor, 70 ff. 54 Ibid, pp. 246-247. Translations, p. 232.
16 Ibid. 55 Coedes, Angkor, p. 29. 10 Milarepa, Drinking the Mountain Stream,
17 Chandler, A History of Cambodia, 56 Ibid; Groslier, Angkor, p. 30. Wisdom Publications, Boston. 1995,
pp. 34-35. 57 Coedes, Angkor, p. 29. p. 43.
18 Coedes, Angkor, pp. 73-74. 58 Groslier, Angkor, p. 30. 11 Encyclopaedia Britannica, Vol. 10,
19 Ibid, p. 74. 59 The Encyclopaedia of Ancient Egypt, p. 372.
20 Ibid. p. 130; Hieroglyphs and the Afterlife, 21 ff. 12 F. A. Wagner, Art of the World:
21 Ibid. 60 Zahi Hawass and Mark Lehner, „The Indonesia, the Art of an Island Group,
22 Skyglobe 3.6. Отново благодарим на Sphinx: Who Built It and Why“, Hoile & Co., Baden Baden, 1959, p. 81.
Джон Григсби за откриването на това Archaeology, September-October 1994, 13 Danielou. The Myths and Gods of India,
съответствие. p. 34; Coedes, Angkor, pp. 29, 31. pp. 180-181,
23 Coedes, Angkor, р. 76. 61 Coedes, Angkor, p. 28.
14 Dimensions from Pannentier, Angkor,
24 Ibid. 62 Grigsby, Templesof Angkor, p. 15. p. 88.
330 И ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

15 Chou Ta-Kuan, The Customs of 45 Coedes, Angkor, pp. 59, 65. 66 Budge, The Gods of the Egyptians,
Cambodia. The Siam Society, Bangkok, 46 Jean Boiscllicr in Riboud, Angkor, p. 137. Vol. II, p. 358.
1992, p. 5. 47 Pierre Loti, A Pilgrimage to Angkor, 67 Цитирано y Tavakar, The Nagas, Tavakar
16 Ibid. Silkworm Books, Thailand, 1996, pp. Prashnan, Bombay, p. 69.
17 Ibid, p. 29. 43-44. 68 Ibid.
18 Science, p. 281. 48 Claudel, Journal, цитирано y Angkor: 69 Faulkner, The Ancient Egyptian Book of
19 Stephen O. Murray, Angkor Life, Bua Heart of an Asian Empire, p. 104. the Dead, p. 33.
Luang Books, San Francisco, 1996, p. 56. 49 Jean Boiscllicr in Riboud, Angkor, p. 136. 70 Coomarswamy, Myths of the Hindus and
20 Audric, Angkor, p. 24. 50 Encyclopaedia Britannica, Vol. 12, Buddhists, p. 384.
21 Ibid, p. 31. p. 819. 71 Budge, The Book of the Dead, p. 598.
22 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 51 Ibid, Vol. 12, pp. 819-820. 72 Skyglobe 3.6.
p. 120. 52 Parmentier, Angkor, p. 71; Rooney, 73 Edward H. Schafer, Pacing the Void,
23 The Orion Mystery, p. 221; Angkor, 140-141 ff. University of California Press, Berkeley,
изд. на „Бард“. 53 Coedes, Angkor, p. 56. London, 1977, p. 47. В китайската
24 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 54 Groslier, Angkor, p. 158. митология има и церемониална „порта“
p. 186. 55 Audric, Angkor, p. 185. Вж. също
в небето, наречена Чанг-хо, през която
25 Размерите са цитирани no Parmentier, Parmentier, Angkor, p. 70: „Централното
„се допускат възвишените духове“. Тази
Angkor, pp. 77-78. светилище [на Байон] представлява
„велика порта“ е ясно свързана със
26 Customs of Cambodia, p. 2. огромна маса, в чийто тъмен център има
съзвездието Дракон. Всъщност нейното
27 Audric, Angkor, p. 176. тесен коридор. Множеството дупки в
„дясно крило“ е описано недвусмислено
28 Coedes, Angkor, p. 44. стените говорят за дървена облицовка,
като „светложълтия Тубан“, т.е. Alpha
29 Ibid, p. 44. която заедно с богато украсения покрив
Draconis, най-ярката звезда в Дракон.
30 Цитирано y John Greaves, несъмнено е превръщала тази груба
Pyrantidographia, London, 1646, Robert пещера в достойно за бог жилище,
Licnhardt reprint, Baltimore, p. 155. блестящо с полираните си повърхности
31 Цитатът е от Santillana and von и светлини. Облицовката е била свалена 12 ГЛАВА
Dcchend, Hamlet‘s Mill, p. 7, но е изваден от иманяри, а идолът бил хвърлен в
1 Nan Madol, Pohnpei State Historic
от контекста. Сантилана и Фон Декенд в кладенеца, прокопан от търсачите на
случая твърдят, че: „Универсалността е Preservation Office.
съкровища в търсене на основите на
2 William N. Morgan, Prehistoric
сама по себе си тест, когато се съчетае с сградата.“
Architecture in Micronesia, Kegan Paul
установен дизайн. Когато нещо 56 Budge, The Gods of the Egyptians, Vol.
International, London, 1988, p. 68.
намерено, да кажем, в Китай, се открие 11, p. 312; Quirke, Hieroglyphs and the
и във вавилонски текстове, то трябва да Afterlife, p. 122. 3 Ibid, 68 ff.
се приеме за свързано, тъй като 57 Schwaller in Tompkins, Secrets of the 4 David Hatcher Childress, Lost Cities of
разкрива комплекс от нехарактерни Great Pyramid, p. 173. Ancient Lemuria and the Pacific,
образи, за които никой не би твърдял, че 58 Ibid. Adventures Unlimited Press, Stelle,
са се появили независимо и спонтанно 59 Ibid, pp. 172-173. Illinois, 1988, p. 217; Чайлдрес, Дейвид
на двете места.“ 60 E.g., Budge, The Gods of the Egyptians, Хатчър. Изгубените градове на Древна
32 Ibid. Vol. Il, p. 359; Lewis Spence, Ancient Лемурия и Тихия океан. ИК „Бард“, С.,
33 Norman Lewis, A Dragon Apparent, Egyptian Myths and Legends, Dover, New 2003.
Eland, London, Hippocrene, New York, York, 1990, p. 294. 5 Nan Madol.
1982, pp. 227-228. 61 Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 6 F. W. Christian, The Caroline Islands,
34 Важна публикация, разглеждаща Il, p. 359: „Като цяло, богинята Frank Cass and Co., London, 1967, p. 81.
прецесията в Ангкор, е на Eleanor хипопотам е доброжелателно същество, 7 Nan Madol.
Moron, „Configuration of Time and Space появяващо се в последната част на 8 Вж. Ill част.
at Angkor Wat“, особено 251 ff. Тиванския вариант на „Книга на 9 Coedes, Angkor, p. 82.
35 National Geographic, May 1982, Vol. мъртвите“ като божество на Отвъдния 10 Nan Madol.
161, No. 5, pp. 549, 559. свят [Дуат] и закрилник на мъртвите. В 11 Ibid.
36 Ibid, p. 549. дясната си ръка тя държи предмет, 12 Полеви бележки, осигурени от Алекс
37 Krasa, The Temples of Angkor, p. 24. който все още не е обяснен Макинтайър.
38 Rooney, Angkor, p. 223. задоволително, а лявата й е положена 13 Dr. Arthur Saxe, The Nan Madol Area of
39 A Dragon Apparent, p. 225. върху символа за „защитна магическа Ponape: Researches into Bounding and
40 Данните са от Coedes, Angkor, сила“; от друга страна чудовището Stabilizing an Ancient Administrative
pp. 96-97. За Байон вж. също Audric, Амит, което се появява в Сцената на Center, Office of the High Commissioner,
Angkor, p. 165. съда, е отчасти хипопотам.“ Trust Territory of the Pacific, Saipan,
41 Macdonald, Angkhor, p. 110. 62 Hieroglyphs and the Afterlife, p. 122. 1980.
42 Groslier, Angkor, p. 155; Coedes, Angkor, 63 Budge, The Gods of the Egyptians, Vol. 14 Ibid.
p. 105. Il, p. 359. 15 Ibid.
43 Надпис, цитиран от Coedes, Angkor, 64 Alan W. Shorter, The Egyptian Gods, 16 Lost Cities of Ancient Lemuria and the
p. 105. Routledge and Kegan Paul, London, Pacific, pp. 216-217; Чайлдрес.
44 Вж. например Krasa, The Temples of Boston, 1981, p. 34. Изгубените градове на Древна Лемурия
Angkor, p. 201. 65 Ions, Egyptian Mythology, III. и Тихия океан, цит. съч.
 БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 331

17 Ibid. 43 Thor Heyerdahl, Easter Island: The 33 Heyerdahl, Easter Island: The Mystery
18 Reymond, The Mythical Origin of the Mystery Solved, Souvenir Press, London, Solved, pp. 123-124.
Egyptian Temple, pp. 113, 109, 127. p. 77; Heyerdahl, Kon-Tiki, pp. 140, 142; 34 Ibid, p. 109.
19 Fingerprints of the Gods', изд. на „Бард“. Father Sebastian Englert, Island at the 35 Island at the Centre of the World, p. 73.
20 Nature, Vol. p. 234, 27 December 1971, Centre of the World, Robert Hale and 36 Easter Island: The Mystery Solved, p. 157.
pp. 173-274; New Scientist, 6 January Company, London, 1972, p. 30; Francis 37 Jo Anne Van Tilburg, Easter Island:
1972, p. 7. Maziere, Mysteries of Easter Island, Archaeology, Ecology and Culture,
21 Sunday Times, London, 21 April 1996. Collins, London, 1969, pp. 120-122. British Museum Press, 1994, p. 75.
22 Nature, 12 February 1976. 38 Ibid, pp. 74-76.
23 Цитирано y John White, Pole Shift, ARE 39 Ibid.
Press, Virginia Beach, 1994, p. 61. 13 ГЛАВА 40 Island at the Centre of the World, p. 100.
24 Science News, Vol. 150, 20 July 1996, p. 41 Scoresby Routledge, цитирано y ibid,
1 Maziere. Mysteries of Easter Island, p. 42. p. 97.
36.
2 Ibid, p. 42. 42 Reymond, The Mythical Origin of the
25 Charles H. Hapgood, Maps of the Ancient
3 Ibid, p. 41. Egyptian Temple, p. 113.
Sea Kings, Chilton Books, Philadelphia
4 Englert, Island at the Centre of the World, 43 Ibid, pp. 113-114.
and New York, 1966, p. 187.
p. 45. 44 Ibid, p. 127.
26 Цитирано y Fingerprints of the Gods, p.
5 Ibid, pp. 46-47. 45 Island at the Centre of the World, pp.
492; изд. на „Бард“.
6 За уменията на полинезийците като 98-89.
27 Предговор на Айнщайн към Charles Н.
навигатори вж. D. Lewis, Toyaging 46 Easter Island. Earth Island, p. 148.
Hapgood, Earth's Shifting Crust, 47 Easter Island: The Mystery Solved, pp.
Stars: Aspects of Polynesian and
Pantheon Books, New York, 1958, p. 1. 232-233.
Micronesian Astronomy, y Phil. Trans.
28 Бележки на Джон Григсби. 48 Island at the Centre of the World, pp.
R. Soc.. London, 1974, pp. 133-148, 276.
29 Ibid и Sunday Telegraph, London, 19 57-58.
7 Mysteries of Easter Island, p. 41.
May 1996. 49 Ibid, p. 104.
8 Chile and Easter Island, Lonely Planet
30 Ibid. 50 Цитирано y Jacek Machowski. Island of
Publications, 1990, p. 204.
31 Emilio Spedicato, Apollo Objects, Atlantis Secrets, Robert Hale, London, 1975, p.
9 Цитирано y Island at the Centre of the
and the Deluge: A Catastrophical 112.
World, pp. 46-47.
Scenario for the End of the Last 51 Вж. Keeper of Genesis/ The Message of
10 Цитирано y Mysteries of Easter Island,
Glaciation, Quademi Del Dipartimento di the Sphinx, p. 209.
p. 47.
52 Island at the Centre of the World, p. 65.
Mathematica, Statistica, Informatica e 11 Цитирано y ibid, p. 47. 53 Вж. Keeper of Genesis/The Message of
Applicazioni, Bergamo, 1990, p. 10. 12 Ibid. the Sphinx, p. 209.
32 Вж. подробната дискусия във 13 Ibid, p. 48. 54 Budge, The Egyptian Heaven and Hell,
Fingerprints of the Gods, IV part; изд. на 14 Ibid, p. 51. Vol. 11, pp. 4-5.
„Бард“. 15 Heyerdahl, Easter Island: The Mystery 55 Ibid, Vol. Ill, p. 38.
33 Вж. например Sunday Times, London, 10 Solved, p. 40. 56 Zink, The Ancient Stones Speak, pp.
November 1996. 16 David D. Zink, The Ancient Stones Speak. 165-166.
34 Sunday Times, London 6 October 1996; Paddington Press, New York, London, 57 Island at the Centre of the World, p. 126.
The Times, London, 4 February 1996. 1979, pp. 165-166. 58 Ibid. p. 125.
35 Spedicato, Apollo Objects, 14 ff. 17 Mysteries of Easter Island, pp. 126-128. 59 The Ancient Stones Speak, pp. 165-166.
36 Sunday Times, London, 21 April, 1996. 18 Encyclopaedia Britannica, Micropaedia, 60 Island at the Centre of the World, p. 125.
37 Collins English Dictionary, Collins, Vol. 4, p. 333; Paul Bahn and John 61 По ibid, p. 108.
London, 1982, p. 1015. Flenley, Easter Island, Earth Island, 62 Alfred Metraux, цитиран y Childress,
38 Encyclopaedia Britannica, Micropaedia, Thames and Hudson, London, 1992, 56 ff. Lost Cities of Ancient Lemuria and the
Vol. 2, p. 796. 19 Ibid. Pacific, p. 320; Чайлдрес, Дейвид
39 Astronomy and Astrophysics, 51,1976, 20 Ibid. Хатчър. Изгубените градове на Древна
pp. 127-35; Science, 10 December 1976, 21 Ibid, pp. 56, 148-149. Лемурия и Тихия океан. ИК „Бард“, С.,
Vol. 1194, No. 4270, pp. 1121-1131. 22 Ibid, p. 149. 2003.
23 Ibid. 63 Lost Cities, р. 313; Чайлдрес.
40 Science, p. 1125.
24 Ibid. Изгубените градове, цит. съч.
41 Aveni, Skywatchers of Ancient Mexico, p.
25 Ibid. 64 Maziere, Mysteries of Easter Island, p.
103.
26 Ibid. 134.
42 Childress, Lost Cities, (Чайлдрес.
27 Island at the Centre of the World, 65 Budge. Osiris, Vol. II, p. 180.
Изгубените градове, нит. съч.), 192 ff,
pp. 74-75. 66 Harold Osborne, Indians of the Andes,
261 ff; Thor Heyerdahl, The Kon-Tiki
28 Ibid, p. 74. Routledge and Kegan Paul, London, 1952,
Expedition, Unwin Paperbacks, London,
29 Ibid. p. 64.
1982, pp. 19, 139,; Thor Heyerdahl, Early
30 Ibid, pp. 74-76. 67 Mexico: Rough Guide, 354; The
Man and the Ocean', George Allen and 31 Guillaume de Hevesy, The Easter Island Mythology of Mexico and Central
Unwin, London, 1978, p. 91; John and Indus Valley Scripts, Anthropos America, p. 8; J. E. Thompson, Maya
Macmillan Brown, The Riddle of the XXXIII, 1938; Alfred Metraux, The History and Religion, University of
Pacific, T. Fisher Unwin, London, 1924 Proto-Indian Script and the Easter Island Oklahoma Press, 1970, p. 340.
(препечатано през 1996 r. от Adventures Tablets, Anthropos ХХХШ. 1938. 68 F. W. Christian, The Caroline Islands,
Unlimited Press), 268 ff. 32 Island at the Centre of the World, 74-76. p. 81.
32 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

40 Budge. The Book of the Dead, p. 38. 78 Вж. за повече подробности The Orion
14 ГЛАВА
41 Kon-Tiki, p. 142; Easter Island: The Mystery, 201 fT; изд. на „Бард“.
1 Maziere. Mysteries of Easter Island, pp. Mystery, p. 77. 79 Larousse Encyclopaedia of Mythology,
134-135. 42 Топа съответствие е забелязано най- p.9l.
2 Ibid. p. 191. напред от R. A. Jairazbhoy, Ancient 80 Kenneth McCIcish, Myth, Bloomsbury,
3 Englert. Island at the Centre of the World, Egyptians in the Pacific. Освен име на London, 1996, p. 684.
p. 108: Bahn and Flcnly, Easter Island, бога на слънцето, думата ра означава и 81 Сега в музея на самия обект.
Earth Island, p. 119. “слънце” на езика на древните египтяни. 82 Ioanna К. Konstantinou, Delphi, Hannibal
4 Easter Island, Earth Island, p. 118. Budge, Dictionary, Vol. I, p. 417. Publishing House, Athens, илюстрация,
5 Ibid. p. 119. 43 Местен фолклор, цитирано в Island of p. 34
6 Ibid. Secrets, p. 112. 83 At the Centre of the World, p. 21.
7 Mysteries of Easter Island, p. 191. 44 Ibid. 84 Encyclopaedia Britannica, Vol. 3, p. 979.
8 William killer, The Megalithic Astronomy 45 Bunsen, The Encyclopaedia of Ancient 85 Ibid.
of Easter Island, History of Science. 1989. Egypt, p. 43. 86 Stecchini y Secrets of the Great Pyramid,
pp. S27. 46 Hamlet's Mill, p. 62. p. 298.
9 Ibid, pp. S26, S37, S38. 47 Цитирано в Mysteries of Easier Island, 87 Ibid, p. 349.
10 Ibid. p. S45. p. 57. 88 Вж. Il част.
11 Вж. 11 част. Вж. също Piankoff, The 48 Ibid, p. 165. 89 Ibid.
Shrines of Tutankhamen. 49 Ibid. 90 Secrets of the Great Pyramid, p. 182.
12 The Shrines, p. 128. 50 Zink, The Ancient Stones Speak, p. 174, 91 Stecchini y ibid, p. 349.
13 The Megalithic Astronomy of Easter цитирайки Heyerdahl. 92 Ibid, p. 182.
Island, p. S29. 51 The Megalithic Astronomy, p. S25. 93 Heyerdahl, Easter Island: The Mystery,
14 R. A. Jairazbhoy. Ancient Egyptian 52 Ibid.p. S25. p. 77.
Survivals in the Pacific, Karnak House. 53 Lost Cities, p. 314; Чайлдрес.
London. 1990, p. 18. Изгубените градове, цит. съч.
15 Ibid. p. 28. 54 Ibid. рр. 319-320. 15 ГЛАВА
16 The Megalithic Astronomy, p. S29. 55 Heyerdahl, Easter Island: The Mystery, p. 1 Encyclopaedia Britannica. Vol. 8, p. 570.
17 Ibid. 151. 2 Sky globe 3.6.
18 Ibid. pp. S25-S26. 56 Ibid, p. 111. 3 Collins Guide to Stars and Planets,
19 Easter Island. Earth Island, p. 192. 57 Ibid. Collins, London, 1984. p. 128.
20 Easter Island, Earth Island, p. 187; 58 Robert Temple, Genius of China, Prion, 4 Sullivan, The Secret of the Incas, p. 382.
Ancient Egyptian Survivals in the Pacific, 1991, p. 30. 5 Collins Guide to the Stars and Planets,
p. 29; Island at the Centre of the World, 59 Easter Island: The Mystery, p. 111. p. 128.
p. 146. 60 Sullivan, The Secret of the Incas, 6 The Secret of the Incas, pp. 14-16.
21 Island at the Centre of the World, p. 147. pp. 118-119. 7 Вж. Tony Morrison, Pathways to the
22 Ibid. p. 147. 61 John Michel, At the Centre of the World, Mountain Gods, Book Club Associates,
23 Heyerdahl. Easter Island: The Mystery Thames and Hudson, London, 1994, p. 21. London, 1979, p. 78.
Solved, p. 145. 62 Mircea Eliade, The Myth of the Eternal 8 Кореспонденция между Мария Райхе и
24 Ibid, pp. 144-145; Island at the Centre of Return, Princeton University Press, 1991, Клоринда Калър, цитирана в Nazca:
the World, 147 ff; Easter Island. Earth p. 16. Lines, Clay and Mystery, Lima, p. 7.
Island, 187 ff. 63 Maziere, Mysteries, pp. 56-57.
9 Pathways to the Mountain Gods, p. 55.
25 Easier Island: The Mystery, p. 145. 64 Macmillan Brown, Riddle of the Pacific,
10 Ibid.
26 Encyclopaedia Britannica, Vol. 9, p. 393. p. 40. 11 Ibid, p. 78.
27 Ibid. 65 Lost Cities, p. 313; Чайлдрес.
12 Дейвид Паркър е фотографът на Broken
28 Ancient Egyptian Survivals, p. 31. Изгубените градове, цит. съч.
Images, Cornerhouse Publications,
29 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 66 Вж. 13 глава. Manchester, 1992.
p. 72. 67 Heyerdahl, Коп- Tiki, р. 140.
13 The Mystery of the Lines, WTW/PBS.
30 Hassan, Excavations at Giza, p. 1. 68 Easter Island, Lonely Planet Publications, 14 Резюме от /5^' Annual SSE Meeting.
31 Ibid. p. 226.
15 Ibid.
32 The Ancient Egyptian Pyramid Texts. 69 Budge, Dictionary, Vol. Il, p. 217.
16 Ibid.
p.72. 70 Вж. 11 част. 17 Вж. Johan Reinhard, The Nazca Lines,
33 За превода на Tangala като „учен“ вж. 71 Lewis Ginzberg, The Legends of the Jews, Editorial Los Pinos, Lima, 1996, 9 ff.
Liller, The Megalithic Astronomy, p. S24. The Jewish Publication Society of 18 Вж. 14 глава.
34 Faulkner, The Ancient Egyptian Book of America, Philadelphia, 1988, Vol. I, p. 12. 19 Maria Rciche, Mystery on the Desert,
the Dead, p. 181. 72 Ibid, Vol. 1, p. 350. Stuttgart, 1989, p. 41.
35 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 73 Ibid, Vol. I, p. 352. 20 Всички размери са приблизителни, по
p. 284. 74 Ibid, Vol. V, p. 15. ibid, pp. 52-53.
36 Кол-Tiki, p. 142. 75 Вж. за повече подробности Ginzberg, 21 Collins Guide to the Stars and Planets.
37 Вж. II част и Budge, Dictionary, Legends, Vol. V, p. 39. 22 The Secret of the Incas, pp. 34, 91, 183 ff.
Vol. I. p. 270. 76 Collins English Dictionary, p. 1026. 23 Michael Moseley, The Incas and their
38 Вж. II част. 77 Ibid и Encyclopaedia Britannica, Vol. 3, Ancestors, Thames and Hudson, London.
39 Budge, Dictionary, Vol. J, p. 266. p. 979. 1992, p. 187.
 БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ 333

24 Reinhard, The Nazca Lines, pp. 59-60. 30 The Secret of the Incas, p. 29.
25 Ibid.
17 ГЛАВА
31 Harold Osbome, Indians of the Andes,
26 Ibid. p. 44. 1 Peru, Lonely Planet Publications, p. 196.
27 Ibid, p. 59. 32 Ibid. 2 The Royal Commentaries of the Incas, pp.
28 Emerald Tablet, цитирано y Maltwood, 33 Ibid. 233-235.
Glastonbury's Temple of the Stars, 34 Ibid. 3 Frost, Cuzco, pp. 29-30, 58.
pp. xix. 35 South American Mythology, p. 61. 4 Ibid, карта, p. 59.
29 Fr. Diego di Molina, цитиран y The 36 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 5 Вж. за повече подробности Keeper of
Secret of the Incas, p. 118. p. 246, Utterance 600. Genesis/The Message of the Sphinx.
30 Heyerdahl, Easter Island: The Mystery 37 Keeper of Genesis/ The Message of the 6 Frost, Cuzco, p. 63; карта, p. 59.
Solved, p. 77. Sphinx, p. 185. 7 John Hemming, The Conquest of the
31 Ibid. 38 Pent, Lonely Planet Publications, p. 182; Incas, Macmillan, London, 1993, p. 191.
The Secret of the Incas, pp. 125-127. 8 Ibid.
39 Peter Frost, Exploring Cuzco, Nuevas 9 Описание no Vincent R. Lee, The
16 ГЛАВА Imagenes, Lima, 1989, p. 51. Building of Sacsayliuaman, California, 9
40 The Royal Commentaries, pp. 75-76. January 1987, p. I.
1 Sir Clements Markham, The Incas of
41 Основни източници, цитирани y The 10 Ibid.
Peru, Smith, Elder and Co., London,
Secret of the Incas, p. 121. 11 Ibid.
1911, pp. 21-23.
42 Ibid, p. 120.
2 Ibid, p. 29. 12 Royal Commentaries, p. 237.
43 Ibid.
3 The Secret of the Incas, p. 119. 13 Frost, Cuzco, p. 63.
44 The Royal Commentaries, p. 76.
4 Encyclopaedia Britannica, Vol. II, 14 Fingerprints of the Cods, p. 52; изд. на
45 Ibid, pp. 76-77.
p. 752. „Бард“.
46 Exploring Cuzco, p. 35.
5 Ibid. 15 Цитирано y The Secret of the Incas, p.
47 Ibid, p. 36.
6 The Incas of Peru. p. 23. 219.
48 Вж. за повече подробности The Secret
7 Pedro Cieza de Leon, Chronicle of Peru, 16 Вж. например Geoffrey of Monmouth,
of the Incas, pp. 172-177.
Hakluyt Society, London, 1864 and 1883, The History of the Kings of Britain,
49 Ibid, pp. 174-175.
I part, 87 chapter. Penguin, London. 1987, 196 ff.
50 Ibid, p. 176.
8 The Incas of Peru, pp. 32-33. 17 Zinc, The Ancient Stones Speak,
51 Coedes, Angkor, 46 ff.
pp. 123-124.
9 Ibid, p. 29. 52 Royal Commentaries, pp. 77-78.
10 Ibid, pp. 29-30. 18 Johan Reinhard, Machu Picchu: The
53 Exploring Cuzco, p. 50.
11 The Secret of the Incas, p. 1. Sacred Center, Nuevas Imagenes,
54 Ibid, p. 50.
1991, p. 49.
12 Garcilaso de la Vega. The Royal 55 Ibid.
Commentaries of the Incas, Orion Press, 19 Цитирано y The Secret of the Incas,
56 The Secret of the Incas, p. 110.
p. 382.
New York. 1961, p. 4. 57 Ibid.
13 The Secret of the Incas, p. 125. 20 Ibid.
58 Ibid, pp. 106-107.
21 The Secret of the Incas.
14 The Royal Commentaries, pp. 4-6. 59 The Secret of the Incas.
22 Ibid, pp. 12-13.
15 The Secret of the Incas, p. 25. 60 Ibid, p. 34.
23 Ibid, p. 14.
16 Идентификацията на Виракоча със 61 Ibid, p. 61.
62 Цитирано y ibid, p. 47. 24 Ibid, pp. 247-248.
слънцето е добре обоснована у Arthur
63 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, 25 Вж. дискусията y ibid, pp. 312-313.
A. Demarest, Firacocha: The Nature and
pp. 68, 294. 26 Ibid.
Antiquity of the Andean High God,
64 Вж. Hermetica and Janies M. Robinson, 27 Frost, Cuzco, pp. 50-51.
Peabody Museum, Harvard, 1981.
ed., The Nag Hammadi Library, E. J. 28 The Secret of the Incas, pp. 312-313.
17 The Secret of the Incas, p. 118.
Brill, Leiden, New York, 1988. 29 Scott, Hermetica, pp. 155, 447.
18 Ibid, p. 119.
65 Scott, Hermetica, p. 477. 30 Вж. Fingerprints of the Gods', изд. на
19 Encyclopaedia Britannica, Vol. 11,
66 Ibid. „Бард“.
p. 803.
67 The Secret of the Incas, p. 59; Father 31 Bolivia, Lonely Planet Publications.
20 The Secret of the Incas, p. 182;
Pablo Joseph de Arriaga, The Extirpation p. 157.
Encyclopaedia Britannica, Vol. II,
of Idolatry in Peru, University of 32 Интервю c Освалдо Ривера, май 1997.
p. 803.
Kentucky Press, 1968, p. 64. 33 Bolivia, Lonely Planet Publications,
21 Ibid.
68 Ibid. p. 157.
22 The Secret of the Incas, p. 182.
69 The Nag Hammadi Library, p. 356. 34 The Secret of the Incas, p. 365.
23 Ibid.
70 Ibid, p. 381. 35 Bolivia, Lonely Planet Publications,
24 Harold Osbome, South American
71 Ibid, p. 150. p. 158.
Mythology, Paul Hamlyn, London, 1968,
72 Ibid. 36 Ibid.
p. 74.
73 Ibid, p. 169. 37 Интервю c Освалдо Ривера, май 1997.
25 Вж. за повече подробности The Secret of
74 The Secret of the Incas, p. 351. 38 Emerald City Metallurgical, доклад на
the Incas, p. 26 ff.
75 Tie Secret of the Incas, pp. 351-352. Neil Steede, 7 юни 1995.
26 Ibid, p. 26.
76 Вж. Toni Zuidema, At the King's Table: 39 Интервю на Дайчи с Ривера, BOSS
27 Цитирано y ibid. p. 27.
Inca Concepts of Sacred Kingship in Magazine, Tokyo.
28 Ibid.
Cuzco, History and Anthropology, 1989, 40 Emerald City Metallurgical, доклад на
29 The Incas of Peru, p. 43.
Vol. 4. pp. 249-274. Neil Steede, 7 юни 1995.
334 В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

41 Вж. Fingerprints of the Gods, p. 92; изд. 6 Ibid, p. 328. 32 Ibid, p. 340.
на „Бард". 7 Ibid, p. 324. 33 Delia Goetz and Sylvanus G. Morley,
42 Ibid, 87 ff. 8 Ibid, p. 327. прев., Popol Vuh: The Sacred Book of the
43 Ibid. 9 Ibid, p. 326. Ancient Quiche Maya, University of
44 Ibid, 81 ff. Oklahoma Press, 1991, pp. 168-169.
10 Ibid, p. 297.
45 Интервю в Mysterious Origins of Man, 34 Ibid, p. 169.
11 Ibid, p. 304.
NBC, 1996. 35 Tedlock, Popol Vuh, p. 16.
12 Ibid, p. 321.
46 Шун Данни е преводач също на 36 Bhagavata Purana, цитирано y Atlantis:
13 Ibid, p. 309.
„В търсене на изгубената цивилизация“
14 Ibid, p. 329. The Antediluvian World, p. 88.
и „Пазителят на битието“.
15 Encyclopaedia Britannica, Vol. 5, p. 315. 37 Berosus Fragments, цитирано y Robert K.
47 Интервю на Дайчи с Ривера,
G. Temple, The Sirius Mystery, Destiny
BOSS Magazine. 16 The Nag Hammadi Library, pp. 73-89.
Books, Vermont, 1987, p. 249.
48 Интервю с Освалдо Ривера, май 1997. 17 Ibid, p. 85.
38 Ibid.
49 Вж. например Serpent in the Sky, Orion 18 Ibid, p. 121-122.
Mysteryf...), Fingerprintsf...), Keeper of 39 John Greaves, Pyramidographia.
19 Ibid, p. 87.
Genesis/The Message of the Sphinx', 40 The Nag Hammadi Library, p. 325.
20 Ibid, p. 119.
изд. на „Бард“. 41 Ibid, p. 375.
21 Ibid, p. 387.
50 The Secret of the Incas, p. 163. 42 Scott, Hermetica, p. 151.
22 Ibid,p. 159.
51 Ibid, pp. 313-314. 43 Факс от Жак Майол, 16 септември 1997.
23 Kurt Rudolph, Gnosis: The Nature and
52 Интервю c Освалдо Ривера. 44 Hinkley Allen, Star Names, p. 45.
History of Gnosticism, Harper, San
53 Florentine Codex, цитиран в The Secret 45 Mary Caine, The Glastonbury Zodiac, pp.
Francisco, 1987, p. 116.
of the Incas, p. 112. 129-130.
24 The Nag Hammadi Library, p. 194.
46 Star Names, p. 46.
Послание на св. an. Павел
47 Hugh Harleston Jr., El Zodiaco Maya,
до Ефесяни, 6:12.
Заключение 25 Вж. дискусията у Francis Legge,
Editorial Diana, Mexico City, 1991, 37 ff.
48 Ions, Indian Mythology, p. 102.
1 Scott, Hermetica, p. 57. Forerunners and Rivals of Christianity
49 Wilkins, Hindu Mythology, p. 450.
2 Както е в Теотихуакан. from 330 BC to 330 AD, University
50 Mackenzie, India: Myths and Legends, p.
3 Както е при трансформацията на Books, New York, 1965, Vol. II, p. 21.
145.
Кетцалкоатл във Венера и както се 26 Normandi Ellis, Awakening Osiris: The
51 Caine, The Glastonbury Zodiac, 129 ff;
повтаря на много места в Текстовете от
Ancient Egyptian Book of the Dead, p. 84.
пирамидите. Maltwood, Glastonbury's Temple of the
27 The Nag Hammadi Library, pp. 184, 165. Stars, 42 ff.
4 The Ancient Egyptian Pyramid Texts,
28 Ibid, p. 185. 52 The Ancient Egyptian Pyramid Texts, pp.
p. 159.
29 Ibid, p. 166. 225-227.
5 Francis Bacon, New Atlantis, Kessinger
Publishing Company reprint, Kila, MT, 30 Ibid, p. 352. 53 Skyglobe 3.6.
p. 329. 31 Ibid, p. 165. 54 Hamlet's Mill, p. ii.
 Във „В търсене на изгубената цивилизация“ Греъм Хенкок продължава търсенето,
започнато с превърналото се в световен бестселър изследване „Следите на
боговете“, и се опитва да преоткрие завещанието на човечеството - откровението,
че наричаните от нас древни култури са всъщност само наследници на една много
по-древна цивилизация и продължители на архаичната й мъдрост...
Заедно със своята съпруга и фотограф Санта Файя, Хенкок проследява мрежата от
свещени места по цялата планета в едно забележително пътешествие и търсене,
което ни отвежда от пирамидите и храмовете на Египет до загадъчните статуи
на Великденския остров и от обитаваните от духове руини на предколумбова
Америка до бляскавото великолепие на Ангкор Ват, за да разбие кода на забравените
ни прадеди. Това е одисея, водеща към потънали паметници и тайни камери -
пътешествие през мита и магията, което ни кара да преразгледаме досегашните
си представи за произхода на цивилизацията.
Много повече от продължение на „Следите на боговете“, „В търсене на изгубената
цивилизация“ е стремително потапяне в духовния свят на древните - търсене на
тайна, записана на езика на астрономията и запазена в самите основи
на най-свещените места на древния свят...

Тайна, говореща за мистериозната връзка между земя и небе...

Тайна, преобразяваща храмове в звезди и хора в богове...
Най-дълбоката и най-мрачна тайна на забравеното ни минало.