Луи повел Жак Бержие

У трото на

Въведение във
фантастичния
реали зъ м
Ж ур н а ли стът и философ Луи Повел и инженер-химикът и
разузнавач Жак Бержие дръзко разрушават представите ни
за минало и бъдеще и разбулват интересуващи всеки о т нас
тайни: за древните цивилизации, за алхимията и безсмъртие­
то , за о к ултн и те идеи на нацизма, за та й н и те общества, за
мъдреците о т Тибет и о т Индия... Преведена на повече о т
40 езика и превърнала се вече в класика, книгата ни помага
да видим уж познатия ни св я т през призмата на „ф а н та сти ч ­
ния реализъм“. Идеален пътев оди те л към д е й с тв и те л н о с т­
т а на изпълнения с невиждани предизвикателства XXI в.!

Във френския бестселър „ У тр о то на магьосниците“

Дуй Повел и Жак Бержие описват „о тк р и то съзакля­
ти е " о т интелигентни личности, трансформирани
о т вътреш ните си о ткр и ти я . Възможно ли е членове­
т е на та зи общ ност да са съвременните носители
на езотеричната мъдрост на много поколения? И
дали т е днес не правят достъпни за нас та й н и те
традиции на алхимиците и розенкройцерите?

Мерилин фъргюсън, „Съзаклятието Водолей"

Повел и Бержие промениха мисленето на с то ти ц и

хиляди обикновени хора, които до срещ ата си с
техния шедьовър не се замисляха, че живеят сред
живи митове и легенди.

Мирча Елиаде

9786191529414

25 лв.
Луи Повел Ж ак Б ерж и е

1П
1
nJ г V-
I

&
р II 1:
И ■

у У т ИЛ ; ; Lj i

Въведение
във ф ан тасти чн и я
реализъм

Превод от френски
Георги Цанков
 Предговор /1 1

ГЪьрва част.
Б ъдещ е в м и н ал ото
I.
Уважение към забързания читател. > Оставка през 1875 г. > Птиците на
нещастието. > Как XIX в. тръшваше портите. > Краят на науките и от­
блъскването на фантастичното. > Отчаянието на Поанкаре. > Ние сме
собствените си дядовци. > Младежи! Младежи! / 32
II.
Буржоазната наслада. > Драма на интелигентността или буря на анти-
реализма. > Процеп към друга реалност. > Отвъд логиката и литератур­
ните философии. > Присъствието на вечното сега. > Наука без съзна­
ние: и съзнание без наука? > Надеждата /4 1
III.
Бегли разсъждения за изоставането на социологията. > Диалог между
глухи. > Граждани на планетата и провинциалисти. > Един рицар се за­
връща сред нас. > Малко лирично настроение / 49

Големият заговор
I.
Поколението „Земните работници“. > Кой сте вие - изостанал съвре­
менник или човек на бъдещето? > Възвание върху стените в Париж
през 1622 г. > Да видим древните неща с нови очи. > Езотеричният
език е технически език. > Новото определение за тайно общество. >
Новият смисъл на „религиозния дух“ / 54
И.
Пророците на Апокалипсиса. t>Комитет на отчаянието. > Господин
Деспотопулос иска да засекрети прогреса. > Картечницата на Луи XVI.
> Науката не е Свещена крава. > Легендата за Деветимата неизвестни /
64
III.
Още няколко думи за фантастичния реализъм. > Техниката на древни­
те. > Тайната е била необходима. > Пътуваме във времето. > Океанът на
мисълта и неговата безкрайност. > Нови разсъждения за инженера и за
магьосника. > Миналото и бъдещето. > Настоящето изостава в две на­
правления. > Злато от древните книги. > Нов поглед към древния свят
/ 73
------------------------------------------ У т р о т о на м а гьо сн и ц и те -----------------------------------------

IV.
Знанието и Властта се обгръщат е тайни. > Представа за революцион­
ната война. > Техниката възкресява гилдиите. > Завръщане към епохата
на Адептите. > Един романист е видял истината: „Енергийни центра­
ли“ съществуват. > От монархията до тайното общество. > Тайното об­
щество - бъдеща форма на управление. > Самата интелигенция е един
вид тайно общество. > Чука се на вратата / 93
П римерът на алхимията
I.
Алхимикът в кафене „Прокоп“ през 1953 г. > Разговор с Гурджиев. >
Мъжът, който твърди, че философският камък с реалност. > Бержие ме
повежда по странен къс път. > Онова, което виждам, ме освобождава
от глупавото презрение към прогреса. > Нашите спотаени мисли за
алхимията: нито откровение, нито налучкване. > Кратък размисъл за
спиралата на надеждата / 106
II.
Сто хиляди книги, които никой не поглежда. > Необходима е научна
експедиция в страната на алхимията. > Изобретателите. > Бълнувания
заради живака. > Шифрованият език. > Съществувала ли е друга атом-
на цивилизация? > Батериите в Багдадския музей. > Нютон и Великите
посветени. > Хелвеций и Спиноза пред философското злато. > Алхи­
мията и съвременната физика. > Водородна бомба върху готварска печ­
ка. > Да материализираме, да очовечим, да одухотворим /113
III.
Едно дребно еврейче предпочита меда пред захарта. > Някакъв алхи­
мик, който може да е и тайнственият Фулканели, през 1937 г. говори за
ядрена опасност, описва атомния реактор и припомня за изчезналите
цивилизации. > Бержие отваря сейф с горелка и се разхожда с бутилка
уран под мишница. > Анонимен американски майор търси окончател­
но изчезналия Фулканели. > Опенхаймер пее в дует с китайски мъдрец,
живял преди хиляда години / 124
IV.
Съвременният алхимик и изследователският дух. > Какво прави ал­
химикът в лабораторията си? > Безкрайното повторение на опита. >
Какво очаква той? > Подготовката на мрачините. > Електрическият газ.
> Разтварящата вода. > Дали философският камък не е консервирана
енергия? > Преобразуването на самия алхимик. > Оттук нататък започ­
ва истинската метафизика /1 3 4

- 4 -
— — ------ С ъ дъ рж ан и е ------------------- — - — ------------------- —

V.
Има време за всичко. > Има време дори времената да се слеят /146

И зчезналите цивилизации
I.
Авторите нахвърлят портрета на екстравагантния господин Форт. >
Пожар в санаториума за преувеличени съвпадения. > Господин Форт
измъчван от всемирното знание. > Четирийсет хиляди бележки за
дъждовете от жаби и за пороите от кръв. > Книга за Прокълнатите. >
Някой си професор Крайслер. > Възхвала и представа за интермедиа-
ризма. > Отшелникът от Бронкс или космическият Рабле. > Авторите
посещават катедралата „Света Другост“. > Приятен апетит, господин
Форт! /150
И.
Хипотеза, достойна за клада. > Клоуните са пасторът и биологът. >
Търси се Коперник на антропологията. > Много бели петна по всички
карти. > Доктор Форчън не е любознателен. > Тайната на разтопената
платина. > Въженца, които всъщност са книги. > Дървото и телефонът.
> Културен релативизъм. > А сега да чуем интересен разказ! /170
III.
Деветте милиарда имена на Бога (от Артър Кларк) /178
IV.
Авторите, които не са нито твърде недоверчиви, нито прекалено довер­
чиви, си задават въпроси за Великата пирамида. > Ами ако е съществу­
вала друга технология? > Хитлеровият пример. > Империята на Алман­
зор. > Краят на света се повтаря много пъти. > Невъзможният остров
Великден. > Легендата за Белия човек. > Цивилизацията на Америка. >
Майната на майте. > От „светлинния мост'* до странното плато Наска. >
Авторите - скромни каменотрошачи /186
V.
Паметта е по-стара от нас. > Авторите откриват метални птици. > Ис­
торията на една крайно любопитни карта на света. > Атомни бомбар­
дировачи и междугалактически кораби в „свещените текстове / > Друга
идея за машините. > Култът към товарните кораби. t>Друго разбиране
за езотеризма. > Обожествяване на разума. > Предлагаме ви още един
разказ. /1 9 7
VI.
Химн в чест на свети Лейбович (от Уолтър М. Милър) /210

- 5 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

Втора част.
Н я к ол к о годи н и в абсолю тната др угост

I.
Всичките топчета в една торба. > Отчаянието на историка. > Двама
любители на необикновеното. > Необходим е по-проницателен ум. >
В дълбините на Дяволското езеро. > Ние с Бержие се озоваваме пред
необята на странното. > Троя също е била легенда. > Историята закъс­
нява. > От баналното видимо до фантастичното невидимо. >Апология
на златния скарабей. > Може да се чуе шумът от прибоя на бъдещето. >
Мрачните машини са в движение / 238
II.
В „Трибюн де Насион' отричат Дявола и безумието. > И все пак борба­
та между боговете съществува! > Германците и Атлантида. > Магически
социализъм. > Религията и един таен орден. > Експедиция към потайни
места. > Първият водач ще бъде поет / 254
III.
Кой е не особено известният писател Жан-Пол Туле? > Всъщност става
дума за Артьр Макън. > Непознатият велик гений. > Робинзон Крузо
на духовността. > История на ангелите от Монс. > Животът, приклю­
ченията и нещастията на Макън. > Как открихме английското тайно
общество. > Нобелов лауреат с черно домино. > „Златната зора“ - ней­
ните връзки, членове и ръководство. > Защо ще цитираме един текст на
Макън? > Находката /258
IV.
Текстът на Артър Макън. > Истинските грешници, както и истинските
светци, са аскети. > Истинското Зло, както и истинското Добро, няма
нищо общо с обикновения свят. > Грехът е опит за превземане на не­
бето с щурм. >Истинското Зло става все по-рядко. > Материализмът е
враг на Доброто и още повече на Злото. > И все пак, и днес има нещо. >
Ако наистина сте заинтригувани... / 267
V.
Куха земя, заледен свят, нов човек. > Ние сме врагове на ума. > Срещу
природата и срещу Бог. > Обществото „ВрилГ > Расата, която ще ни
измести. > Хаусхофер и „Врил“. > Идеята за промяната на човека. > Вис­
шият Непознат. > Ръководителят на „Златната зора Мадърс се среща
с Великите непознати. > Хитлер казва, че също ги е виждал. > Халю­
цинация или реално присъствие? > Врата, отворена към нещо друго. >
Пророчеството на Рене Генон. > Първият враг на нацистите > Щайнер..
274
- 6 -
 Съдърж ание

VI.
Ултиматум към учените. > Пророкът Хьорбигер > Коперник на XX в. >
Теорията за заледения свят. > История на Слънчевата система. > Краят
на света. > Земята и нейните четири луни. > Появата на великаните. >
Луни, великани и хора. > Цивилизацията на Атлантида. > Петте града
отпреди 300 000 години. > От Тиауанако до тибетските мумии. > Вто­
рата Атлантида. > Потопът. > Израждане и християнство. > Приближа­
ваме се към друга ера. > Законът за леда и огъня / 283
VII.
Хьорбигер все още има милиони последователи. > Очакването на ме­
сията. > Хитлер и езотеризмът в политиката. > Нордическата наука и
магическата мисъл. > Цивилизация, съвършено различна от нашата. е>
Гурджиев, Хитлер, Хьорбигер и отговорният човек от Космоса. > Ог­
неният цикъл. > Хитлер говори. > Основата на нацисткия антисемити­
зъм. > Марсианците в Нюрнберг. > Антипактът. > Лятото на ракетата.
> Сталинград или падението на магьосниците. > Молитва на Елбрус.
> Малкият човек побеждава свръхчовека. > Залезът на боговете. > На­
воднението в берлинското метро и митът за потопа. > Карикатурната
смърт на пророците. > Гласът на Шели / 307
VIII.
Земята е куха. > Ние живеем вътре в нея. > Слънцето и Луната са в цен­
търа на Земята, > Радарът в служба на магията. > Религия, родена в Аме­
рика. > Нейният германски пророк е летец. > Анти-Айнщайн. > Дело на
безумец. г>Кухата земя, изкуствените спътници и алергичните към поня­
тието „безкрайност“. > Решението на Хитлер. > Отвъд свързаността / 328
IX.
Вода в нашата ужасна мелница. > Последната молитва на Дитрих
Екхарт. > Легендата за Туле. > Развъдник на медиуми. > Магьосникът
Хаусхофер. > Мълчанието на Хсс. > Свастиката и тайните на Ипати-
евия дом. > Седмината, които искаха да променят света. > Тибетската
колония. > Унищожение и ритуали. > Нещата са по-мрачни, отколкото
си мислите / 337
X.
Объркването на Керстен с Химлер. > Промяната през 1934 г. > Черни­
ят орден идва на власт. > Монасите-воини с мъртвешката глава. > П о­
свещението на питомците. > Последната молитва на полковник Зиверс.
> Странните занимания на института „Аненербе“. > Първосвещеник
Фридрих Хилщер. > Забравената забележка на Юнгер. > Смисълът на
войната и победата / 3 5 0

- 7 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

Трета част.
Ч овекът - каква безк р ай н ост!
I.
Новата интуиция
Фантастичното в огън и кръв. > Бариерите на недоверието. > Първата
ракета. > Буржоа и работници на Земята. > Мнимите факти и истинска­
та измислица. > Обитаемите светове. > Посетители, дошли отвън. > Да­
лекосъобщения. > Съвременните митове. > За фантастичния реализъм
в психологията. > Как да изследваме фантастичното в нас. > Изложение
на метода. > Друго разбиране за свободата / 366
II.
Фантастичното в духовността
Пионерите: Балзак, Юго, Камий Фламарион. > Жул Ромен и най-важ­
ният въпрос. > Краят на позитивизма. > Какво представлява парапси­
хологията? > Необикновените факти и интересните опити. > История­
та за „Титаник“. > Ясновидство. > Предсказание и сънища. > Парапси­
хология и психоанализа. > Нашата работа изключва необходимостта да
прибягваме към окултизъм и лъженауки. > В търсене на механизмите на
дълбините /381
III.
Към психологическа революция
„Второто дихание“ на разума. > Търси се Айнщайн на психологията. >
Религиозната мисъл се възражда. > Нашето общество агонизира. > Жо-
рес и накацаното от мухи дърво. >Виждаме малко неща, защото не сме
достатъчно големи. / 398
IV.
Преоткриване на магическия дух
Зеленото око на Ватикана. > Другата интелигентност. > Заводът на
Спящата красавица. > Историята за „премиялката“. > Природата играе
може би двойна игра. > Манивелата на свръхмашината. > Нови катедра­
ли, ново арго. > Последната врата. > Съществуването като инструмент.
> Нови и разумни идеи за символите. > Не всичко е във всичко /405
V.
Пробуждането
Както правят теолозите, учените, магьосниците и децата. > Запознава­
не с един специалист по поставяне на пръчки в колелата. > Конфликтът
спиритуализъм-материализъм. > Историята на една алергия. >Леген­
дата за чая. > Ами ако става дума за естествена способност? > Мисълта

- 8 -
 С ъдърж ание

като ходене и като полет. > Допълнение към правата на човека. > Меч­
тание за пробудения човек. > Ние, честните варвари / 426
VI.
Три истории за илюстрация
Историята на един велик математик. > Историята на най-страниия
ясновидец. > Историята на един учен от бъдещето, живял през 1750 г.
/439
VII.
Парадокси и хипотези за пробудения човек
Защо нашите три истории разочароваха читателите? > Не знаем нищо
сериозно за левитацията, безсмъртието и т.н. > Човекът е вездесъщ, той
вижда на голямо разстояние... > Какво наричаме машина? > Как би мо­
гъл да се роди първият пробуден човек? > Приказпа, но разумна мечта
за изчезналите цивилизации. > Подписът на Бога / 449
VIII.
Някои документи за състоянието на пробуждане
Една необходима антология. > Изказванията на Гурджиев. > Моят пре­
ход към школата на пробуждането. > Есето на Раймон Абелио. > Възхи­
тителният текст на малко познатия гений Густав Майринк /455
IX.
Точка отвъд безкрайността
От сюрреализма до фантастичния реализъм. > Висшата точка. > Да не
вярваме на образи. > Лудостта на Георг Кантор. > Йога и математика. >
Основополагащият строеж на човешкия дух. > Откъс от гениална нове­
ла на Хорхе Луис Борхес / 472
X.
Мечтание за мутантите
Детето астроном. > Трескав скок на умственото развитие. > Теорията
за преобразуванията. > Митът за Великите Висши сили. > Мутантите са
сред нас. > От „Отвъд“ до Леопард Ойлер. > Съществува ли невидимо
общество на мутанти? > Раждането на колективното същество. > Лю­
бов към всичко живо / 484

В търсене на вечния живот / 504

Георги Цанков

- 9 -
 На великата душа,
на сияйното сърце,
на истинския ми баща,
шивача Гюстав Бушю.
IN M E M 0 R 1 A M
Л.П.

-ю -
 Предговор
жасно съм непохватен в ръцете и винаги съм съжалявал за

У това. Бих бил далеч по-полезен, ако бях сръчен. Ръце, които
вършат нещо полезно, проникват в дълбините на съществуване­
то и извличат оттам запаси доброта и мир. Вторият ми баща (ще
го наричам тук татко, защото той ме отгледа) беше шивач. П ри­
тежаваше могъща душа, мога да го нарека истински дух вестител.
Понякога усмихнато казваше, че предателството на духовниците
започнало в деня, когато един от тях за пръв път измислил ангел с
крила: човек се издига в небесата с ръцете си, а не с крила.
Въпреки непохватността си, веднъж подвързах книга. Бях ше-
стнайсетгодишен. Учех в Ж ювизи, в бедно предградие. В събота
следобед можехме да избираме между дърводелство, железарство,
моделиране и книговезство. П о онова време четях поезия, най-ве­
че Рембо. Обаче успях да се овладея и не подвързах Един сезон в
ада. Баща ми притежаваше трийсетина книги, подредени в тесния
шкаф в работилницата му, заедно с макари, креди, подплънки и
кройки. В този шкаф имаше и хиляди бележчици, писани с дреб­
ния му красив почерк в някое крайче на тезгяха в продължение на
безчислените му трудови нощи. Сред неговите книги бях чел Све­
тът преди сътворението на човека от Камий Фламарион и точно
по онова време откривах Накъде върви светът? от Валтер Ратенау.
С огромно желание започнах да подвързвам именно творбата на
Ратенау: този творец стана първата жертва на нацистите, а случка­

- 11 -
 Ут р о т о на м агьосниците

та се развиваше през 1936 г. В малкия кабинет по трудово всяка

събота работех от любов към баща си и към трудовия свят. В тази
книга баща ми беше подчертал с червен молив дълго изречение,
което завинаги остана в паметта ми:
Дори тираничната епоха е достойна за уважение, защото
е творение не на хората, а на човечеството. Това означава,
че тя има творческа природа, която може да бъде сурова, но
никога не е абсурдна. Ако епохата, в която живеем, е сурова,
ние толкова повече сме длъжни да я обичаме, да я обгръщаме
с любовта си, докато не отместим тежките маси материя,
скриващи съществуващата от другата и страна светлина.

„Дори тираничната епоха../ Баща ми почина през 1948 г., без

никога да престане да вярва в творческата природа, без никога да
престане да обича и да обгръща с любовта си изпълнения с бол­
ки свят, в който живееше, без никога да престане да се надява, че
ще види блясъка на светлината, победила тежките маси материя.
Той принадлежеше към поколението на социалистите романти­
ци, чиито идоли бяха Виктор Юго, Ромен Ролан, Ж ан Ж орес. Те
носеха големи шапки и закачаха малко синьо цветенце в гънките
на червеното знаме. Н а границата между чистата мистика и соци-
алното действие, прикован повече от четиринайсет часа дневно
към тезгяха си - а живеехме на прага на мизерията, - баща ми съв­
местяваше пламенния синдикализъм с търсенето на вътрешната
свобода. В характерните за професията му бързи и точни движе­
ния той беше включил свой метод за съсредоточаване и очистване
на духа, за който остави стотици страници бележки. Каквото и да
правеше - независимо дали шиеше петлици или разглаждаше пла­
тове, лицето му винаги сияеше в тиха радост. В четвъртъците и в
неделите приятелите ми се събираха около шивашкия тезгях, за да
чуят словата му и да усетят силното му присъствие - животът на
повечето от тях се промени.
Изпълнен с вяра в прогреса и в науката, убеден във възшестви-
ето на пролетариата, той си бе изградил могъща философия. 11о-
лучи нещо като озарение, докато четеше труда на Фламарион за
предисторията. След това, с огромна страст, поглъщаше книги по

-1 2 -
 П редговор

палеонтология, астрономия, физика. Нямаше специална подго­

товка, но успяваше да проникне в същността на нещата. Говореше
почти като Тейар дьо Шарден, когото ние тогава не познавахме:
„Онова, което нашият век ще преживее, е по-значимо от появата
на будизма! Вече не става дума за приспособяването на едно или
друго божество към човешките изисквания. Религиозното могъ­
щество на Земята предизвиква в нас решаваща криза: кризата на
самото откривателство. Започваме да разбираме, че единствена­
та приемлива за човека религия е онази, която ще го научи първо
да открие, а след това да обича страстно да служи на света, чиито
най-важен елемент е той самият.“1 Татко мислеше, че еволюцията
се смесва с възможността за преобразувание, че тя е всеобща и по-
стоянно възхождаща, че увеличава психологическата плътност на
нашата планета, подготвя я за контакт с интелектите от други све­
тове, към сближаване с душата на самия Космос. За него човешкия
род не представляваше нещо завършено. Той прогресираше към
състояние на свръхсъзнание, благодарение на подема на колектив­
ния живот и на бавното изграждане на единна психология. Баща
ми говореше, че човекът все още не е завършен и не е спасен, но че
законите за кондензацията на творческата енергия ще ни позво­
лят да храним голяма надежда на космическо равнище. И самият
той никога не губеше надежда. О т такава камбанария, със спокой­
на съвест и с религиозен динамизъм, той разсъждаваше за делата
на този свят, търсеше далеч и във висините оптимизъм и смелост,
които можеха да бъдат използвани веднага и реално. През 1948
г. войната беше отминала, но се възраждаше опасността от ядре­
ни битки. Въпреки това, той разглеждаше тогавашните тревоги и
мъки като негативи на великолепния образ на бъдещето. П рите­
жаваше нишката, която го свързваше с духовната съдба на Земята,
затова върху своята „тиранична епоха“, в която завършваше трудо­
вия му живот, проектираше - въпреки безмерните лични огорче­
ния - много доверие и много любов.

1 Тейар дьо Шарден, какъвто го познавах от Ж. Маглоар, списание „Син­

тез“! ноември 1957 г.

-1 3 -
 Ут р о т о на м агьосниците

Умря в ръцете ми през нощта на 31 декември и преди да склопи

очи ми каза:
- Не трябва прекалено да разчитаме на Бога: може би Бог раз­
чита на нас...

Къде се намирах аз по онова време? Бях на 28 години. 11рез 1940

г., при разгрома, бях 20-годишен. Принадлежах към междинно
поколение, което видя крушението на света, беше откъснато от
миналото и се съмняваше в бъдещето. Намирах се далеч от вярата,
че епохата на тирания е достойна за уважение и че трябва да я „об­
гръщаме с любовта си“. По-скоро ми се струваше, че осъзнаването
на нещата води до отказ да се участва в игра, при която всички
мошеничат.
П о време на войната открих за себе си убежище в индуизма.
Това беше моят личен партизански отряд. Ж ивеех там в абсо-
лютна съпротива. Смятах, че не бива да търсим опорна точка в
историята и сред хората: тя непрестанно се изплъзва. Да я потър­
сим в нас самите. Да живеем в този свят, сякаш не принадлежим
към него. Нищ о не ми се струваше по-прекрасно от гмуркащата
се птица в „Бхагаватгига“, „която се гмурка и изплува на повърх­
ността без да намокри перата си“. Казвах си: „Трябва да напра­
вим така, че събитията, които не можем да променим, не бива с
нищо да променят и нас.“ Седях в поза лотос на облак, доплувал
от Изтока. Нощем татко тайно четеше моите книги, за да се опи­
та да разбере странната болест, която дотолкова ме отделяше от
него.
По-късно, непосредствено след Освобождението, си намерих
учител по живот и по мислене. Станах последовател на Гурджиев.
Влагах огромни усилия, за да се отделя от своите емоции, чувства,
пориви, за да намеря отвъд тях нещо неподвижно, но гюстоянно
- едно нямо, анонимно, трансцендентно присъствие, което би ме
утешило от усещането ми за нереалността и за абсурда на този
свят. Със състрадание си мислех за баща си. Бях сигурен, че при­
тежавам тайните на владеенето на духа и на всепознанието. Всъщ­
ност, залъгвах се само с илюзията за притежание и със силното
презрение към всички, които не я споделяха.

-1 4 -
 П редговор

Отчаях баща си. Самият аз бях отчаян. Бях потънал до шия

в позицията си на отхвърляне. Четях Рене Генон. Мислех, че сме
прокълнати да живеем в радикално развратен свят, обречен на
апокалиптичен крах. Готов бях да се подпиша под речта на Кортес
в мадридската депутатска палата от 1849 г.: „Господа, причината за
всичките ви грешки е, че не осъзнавате посоката на движение на
цивилизацията и на света. Вие вярвате, че цивилизацията и светът
прогресират, а те регресират!“ За мен съвременността беше черна
епоха. Опитвах се да систематизирам престъпленията, извършени
от модерния дух срещу духовността. Още от X II в. откъсналият се
от П ринципите Запад препуска към гибелта си. Подхранването на
надежди означава съучастничество на Злото. Поривът ми стигаше
само до отказа, до разрива. Във вече три четвърти потъналия в без­
дната свят, където свещениците, учените, политиците, социолози­
те и всевъзможните организатори ми приличаха на копрофаги1,
единствено достойни за уважение ми се струваха традиционните
науки и безусловната съпротива срещу века.
В такова състояние възприемах баща си като наивен примити­
ви ст. Обаянието, любовта, далновидността му ме дразнеха и раз­
смиваха. Обвинявах го, че е съхранил оптимизма от времето на
Международното изложение през 1900 г. Надеждата, която той
възлагаше на разрастващия се колективизъм и която поставяше
много по-високо от политиката, ме изпълваше с презрение. Съдех
обаче от позицията на античната теокрация.
Айнщайн основа „Комитет на отчаянието“ от атомни физици;
опасността от ядрена война притискаше разделеното на два лагера
човечество. Баща ми умираше, без да изгуби нито капка от своята
вяра в бъдещето, а аз съвсем не го разбирах. В този труд няма да за­
сягам класови проблеми. Не им е тук мястото. Н о отлично съзна­
вам, че тези проблеми съществуват: те разпънаха на кръста човека,
който ме обичаше. Не познавах истинския си баща. Той принад­
лежеше към старата буржоазия на градчето Гант. Майка ми, както
и вторият ми баща, бяха работници, чада на работници, фламанд­
ските ми предци - бохеми, артистични, безделници и горделивци

1 Копрофаги - инсекти, които се храня тс изпражнения. - Б.пр.

- 15 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

- ме отдалечаваха от смелата динамична мисъл, принуждаваха ме

да се затворя в себе си и не ми позволиха да опозная добродетелта
на съпричастието. О т доста време между баща ми и мен бе зейнала
пропаст. Гой, от страх да не ме нарани, не искаше да има друго
дете, освен този син от чужда кръв, пожертва себе си, за да израсна
аз интелектуалец. Отдаде ми всичко и мечтаеше душата ми да ста­
не подобна на неговата. Виждаше ме като своеобразен маяк, човек,
способен да разпръсква светлина за другите, да им вдъхва смелост
и надежда, да им показва - както казваше той - светлината, която
грее в самите нас. Н о аз не виждах никаква светлина нито в себе
си, нито в човечеството, а само мрак. Бях начетена личност, по­
добна на толкова други. Довеждах до крайност това чувство, тази
потребност от радикален бунт, която през 1947 г. изразяваха ли­
тературните списания, като говореха за „метафизическо безпокой­
ство“ —тя беше тежкото наследство за моето поколение. Как ли
можех да бъда маяк при подобни условия? Тази идея, тази типична
за Юго дума предизвикваше ехидната ми усмивка. Татко ме упрек­
ваше, че се разлагам, че съм преминал - на страната на привилеги­
рованите в културата, на мандарините, горди с безсилието си.
Атомната бомба за мен означаваше края на времената, а за него
тя беше знак за ново утро. Материята се одухотворяваше, а чове­
кът откриваше наоколо и в себе си сили, за които досега дори не бе
подозирал. Буржоазният дух, за който Земята е място за комфорт-
но съществуване, от което се стремим да извлечем максимума,
трябваше да бъде изметен от новия дух - духът на трудещите се от
Земята, за които светът е действаща машина, развиващ се органи­
зъм, създаваща се общност, зараждаща се Истина. Човечеството
е в началото на своята еволюция. То получава първите сведения
за мисията, която му е предопределена от Вселенския разум. Едва
сега започваме да осъзнаваме какво означава любов към света.
За моя баща човешката съдба имаше ясна посока. Гой съдеше
събитията в зависимост от това дали те се вместваха, или не, в тази
посока. Историята имаше смисъл: тя се движеше към някаква ул-
трачовешка форма и носеше в себе си обещанието за свръхсъз-
нание. Неговата космическа философия не го отделяше от света.
Точно в онзи момент позицията му беше „прогресивна“. Дразнех

- 16 -
 П редговор

се, без да забележа, че той влагаше несравнимо повече одухотворе­

ност в своята прогресивност, отколкото аз прогресирах в своята
одухотвореност.
Същевременно аз се задъхвах в затвореността на своите ми­
сли. Пред този човек нерядко се усещах като безплоден и зъзнещ
дребен интелектуалец. Случваше ми се да искам да приличам на
него, да разсъждавам с подобна на неговата широта. Вечер, седнал
на ъгъла на тезгяха му, довеждах до крайност нашите противоре­
чия, провокирах го, като тайно си мечтаех да бъда победен и да се
променя. Н о предизвикан от умората си, той настръхваше срещу
мен, срещу съдбата, която му бе дарила велики идеи, но не му бе
позволила да ги предаде на сина си, така че се разделяхме гневни
и измъчени. Той се свеждаше над платовете и отново улавяше иг­
лата, под лампата, която позлатяваше косите му. О т моето легло
клетка дълго го чувах да въздиша и мърмори. След това изведнъж
започваше да подсвирква тихо първите тактове на Ода на радост­
та от Бетовен, за да ми съобщи отдалече, че любовта винаги се
завръща между близките души. Мисля за него почти всяка нощ,
припомням си часовете на последните ни пререкания. Чувам ше­
пота, мърморенето, което завършва с песен, този величествен из­
чезнал вятър на съвършенството.

Изминаха дванайсет години, откакто той почина! Скоро ще на­

върша четирийсет. Ако го бях разбрал, докато беше жив, щях
да насоча далеч по-успешно интелигентността и сърцето си. Не
преставах да търся. Днес, след дълги стерилни и често опасни ски-
тания, вървя по стъпките му. Можех значително по-рано да при­
миря вкуса си към вътрешния живот с любовта към променящия
се свят. Можех значително по-рано - когато силите ми бяха далеч
по-свежи - действено да прехвърля мост между мистиката и съ­
временния дух. Можех да се почувствам едновременно религио­
зен и солидарен с великия порив на историята. Можех значително
по-рано да придобия вяра, човеколюбие и надежда.
Тази книга обобщава пет години изследвания във всички обла­
сти на знанието, на границата между науката и преданието. Устре­
мих се в това явно превъзхождащо силите ми начинание, защото

- 17 -
 Ут р о т о на м агьосниците

не можех повече да пренебрегвам днешния и бъдещия свят, кой­

то всъщност е и мой. Несъмнено всяка крайност озарява. Можех
и по-бързо да намеря път за общуване с епохата. Н о стигайки до
края на замисъла си, се надявам, че не съм си изгубил напълно
времето. Хората получават не онова, което са заслужили, а което
им прилича. Дълго търсех - както ми завеща любимият ми в юно­
шеството Рембо - „Истината в душата и в тялото4'. Не успях да я
открия. В преследване на тази Истина изгубих връзка с малките
истини, които можеха да ме превърнат ако не в свръхчовека от то­
гавашните ми желания, то поне в по-добра и по-цялостна личност,
отколкото съм. Научих доста за дълбинното поведение на разума,
за различните възможни състояния на съзнанието, за паметта и
интуицията. Научих безценни неща, за които не бе възможно да
натрупам знания по Друг път и които по-късно ми позволиха да
разбера сюблимността и най-вече революционността в съвремен­
ния дух: въпроса за природата на познанието и непосредствената
необходимост от преображение на интелектуалността.
Когато изпълзях от своята йогинска пещера, за да обозра с
поглед този съвременен свят, който познавах, без да познавам,
се натъкнах на изобилие от чудеса. Моето реакционно обучение,
често пъти изпълнено с високомерие и ненавист, ми беше полез­
но в едно: попречи ми да се промъкна в света откъм лошата му
страна - вехтия рационализъм на X IX в., демагогския прогреси-
визъм. То ми попречи и да приема света като нещо естествено и
просто, тъй като е моят свят, да го приема със задрямало съзнание,
както правят повечето хора. С освежени от дългото пребиваване в
безвремието сетива видях този свят толкова богат на реална фан­
тастика, колкото изпълнен с предполагаема фантастика е светът
на митовете. Нещо повече: онова, което научих за променящия
се век, задълбочи съзнанието ми на древен дух. Видях старинни
неща с нов поглед, а очите ми се оказаха достатъчно нови, за да
съзрат и новите неща.

Срещнах Ж ак Бержие (след малко ще разкажа как), когато завърш­

вах труда си за интелектуалния кръжец около господин Гурджи­
ев. Тази среща, която според мен не е случайна, беше решителна.

- 18 -
 П редговор

Бях посветил две години на описанието на езотерическата школа

и на собственото си приключение. Н о в този момент започваше
новата ми авантюра. Смятах за необходимо да кажа това, сбогу­
вайки се със своите читатели. Надявам се, ще ми простите, че се
самоцитирам, тъй като нямам намерение да привличам внимание
към писанията си - вълнува ме съвсем друго. Измислих баснята
за маймуната и кратуната. За да заловят жива маймуна, туземците
привързват към кокосова палма кратуна, пълна с фъстъци. Майму­
ната сс приближава, плъзва си ръката, пълни дланта си с фъстъци.
Плячката я превръща в затворница. Напускайки школата на Гур­
джиев, аз написах:
Трябва да се опипват внимателно, да се оглеждат плодо­
вете капани, и след това гъвкаво да се измъкваме. След като
удовлетворим любопитството си, трябва да пренесем вни­
манието си към обграждащия ни свят, за да си възвърнем
свободата и яснотата на възгледите, да продължим пътя
си по тази земя на хората, към която принадлежим. Важно
е да видим в каква степен движението на т.нар. митическа
мисъл е в синхрон с движението на съвременната мисъл. В
крайните си изяви физиката, биологията, математиката
днес се покриват с някои данни на езотеризма, приближа­
ват се към определено виждане за Космоса, за отношенията
между енергиите и материята, съдържащи се в митовете
на предците. Ако пристъпим без наукообразен конформизъм
към съвременните науки, ще разберем, че те всъщност водят
диалог с древните магьосници, алхимици, чудотворци. Пред
очите ни се извършва революция: тя се състои в неочаквания
съюз между намиращия се на върха на завоеванията си раз­
ум и духовната интуиция. За действително внимателните
наблюдатели проблемите, изникващи пред съвременната ин­
телигентност, не са проблемите на Прогреса. От няколко
години понятието за прогрес умря. Възникнаха проблемите
за промените в съзнанието, проблемите за преображенията
и интелекта. В този смисъл хората, вглъбени в реалностите
на вътрешния опит, се движат към бъдещето и убедено по­

- 19-
 Утро т о на м агьо сн и ц ите

дават ръка на авангардните учени, готвещи настъплението

на онзи свят, който няма допирни точки със света на тежък
преход, е който още малко ни остава да поживеем.

Именно тези мисли ще бъдат развити в нашата книга. Преди да

се захвана с нея, си казах, че трябва да проникна с разума си много
далеч в миналото и много далеч в бъдещето, за да разбера настоя­
щето. Осъзнах, че съм имал право да не обичам хората, които съ­
ществуват само в „съвременността“. Н о напразно съм ги осъждал.
В действителност те са виновни единствено в това, че разумът им
обхваща съвсем малък отрязък от време. Щом се появят и веднага
стават анахронични. За да живееш в настоящето, трябва да бъдеш
съвременник на бъдещето. Откакто започнах да разпитвам насто­
ящето, получавам все по-странни и обещаващи отговори.

Американският писател Джеймс Блиш казва за Айнщайн, че „е

изгълтал Нютон жив“. Възхитителна формула! Ако мисълта ни се
издигне към по-висша представа за живота, тя трябва да изгълта
живи истините от по-нисш план. До такава увереност стигнах в
резултат на изследванията си. Това може и да изглежда банално,
но когато си живял с претендиращи за възвишеност мисли, като
мъдростта на Генон или ссмантиката на Гурджиев, които нехаят
или презират голяма част от социалните и научните реалности,
този нов начин на съждение променя посоката и вкуса на ума.
„Ниските неща - казва още Платон - трябва да се съдържат във
висшите, макар и в друго състояние“ Сега вече съм убеден, че вся­
ка висша философия, в която не продължават да живеят реално­
стите от онзи план, който тя претендира да е надживяла, е просто
измамна.
Затова се отправих на дълго пътешествие из царствата на физи­
ката, антропологията, математиката, биологията, преди отново да
се опитам да си съставя представа за човека, за неговата природа,
за неговите възможности, за неговата съдба. До неотдавна се мъчех
да опозная и да разбера личността като цялост - тогава ненавиж­
дах науката. Съмнявах се, че разумът е способен да достигне най-
големите висини. Н о какво ли знаех за проникването му в научна-

- 20 -
 П редговор

та област? Н е беше ли ми разкрил такива възможности, които ме

изумяваха? Казвах си: трябва да се преодолее видимото противо­
речие между материализма и спиритуализма. Н о нима развитие­
то на науката не води именно в тази посока? И в такъв случай, не
бе ли мой дълг да съм точно информиран? Не беше ли в крайна
сметка подобно действие за западния човек от XX в. по-разумно,
отколкото да грабне тояжката на поклонника и да потегли босо­
ног към Индия? Нямаше ли около мен достатъчно хора и книги,
от които можех да почерпя познание? Не бях ли задължен преди
всичко задълбочено да изследвам собствената си територия?
Ако в крайната си точка научната мисъл достига до преосмис­
ляне на първичната представа за човека, то аз бях длъжен да знам
това. Съществуваше и друга необходимост. Всяка идея, която по-
късно можех да придобия за съдбата на разума, за смисъла на чо­
вешкото битие, щеше да бъде ценна само доколкото не противо­
речеше за движението на съвременното познание.
О тклик на тези разсъждения открих в думите на Опенхаймер:
Днес ние живеем в свят, където поетите, историците и
философите гордо говорят, че дори през ум не им идва възмож­
ността да уч а т каквото и да било, свързано с науката; те
виждат науката в края на дълъг тунел, прекалено дълъг, та
предпазливият човек да си промушва там главата. Н а ш а ­
т а философия - доколкото въобще съществува - е откровено
анахронична и, убеден съм, напълно неприспособеиа към наш а­
т а епоха.

Обаче за истинския интелектуалец в никакъв случай не е по-

трудно да проникне в системата на мислене, която ръководи
термоядрената физика, отколкото в дълбините на марксическата
икономика или томизма. Не е по-трудно да бъдат разбрани тео­
ретичните основи на кибернетиката, отколкото, да речем, да се
анализират причините за китайската революция или поетическия
експеримент на Маларме. Всъщност хората се отказват от това
усилие не от страх пред усилието, а заради предчувствието, че то
води със себе си промяна на начина на мислене и изразяване, пре­
осмисляне на приетите дотогава ценности.

-2 1 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

И все пак, отдавна вече - продължава Опенхаймер - тряб­

ваше да бъде предписано по-съвършено разбиране за природа­
та на човешкото познание, на отношенията между човека
и Вселената,

И аз се захванах да ровя в съкровищницата на науката и тех­

никата, разбира се, без опит, с простодушие и изумление, които
можеха и да се окажат опасни, но пък спомагаха за раждането на
сравнения, съпоставки, озаряващи сближавалия. Тогава и преот-
крих някои от старите си убеждения в безкрайното величие на чо­
века, придобити от областта на езотеризма и мистиката. Н о те се
завърнаха при мен в по-различно състояние. Сега това бяха убеж­
дения, които изгълтаха живи формите и действията на човешкия
разум от моето време, използвани за изучаването на действител­
ността. Вече не бяха „реакционни“ смекчаваха противоречията,
вместо да ги изострят. Тежки конфликти, като например между
материализма и спиритуализма, между индивидуализма и колек­
тивния живот се топяха под въздействието на високото напреже­
ние, В този смисъл те вече не бяха израз на избора, и следователно
на разрива, а на съзиданието, на преодоляването, на обновление­
то, или с други думи на битието.

Бързите и на пръв поглед хаотични танци на пчелите се вписват в

пространството иа точните математически фигури и всъщност са
начин за предаване на информация - език. Мечтая да напиша р о ­
ман, където всички осъществени от човека през живота му срещи
- мимолетни или оставящи дълбока следа, случайни или необхо­
дими - ще описват такива фигури, ще се подчиняват на ритъм, ще
бъдат онова, което може би и са всъщност: умело построена реч,
предназначена за усъвършенстването на душата, от която, уви, до­
лавяме само откъслечни думи.
Понякога ми изглежда, че успявам да уловя смисъла на човешкия
балет около мен, че отгатвам какво ми говорят движенията на при­
ближаващите се, замръзналите неподвижно или отдалечаващите се
същества. След това и аз като всички изгубвам нишката, до следва­
щата набиваща се в очи и въпреки това фрагментарна очевидност.

- 22 -
 П редговор

Напуснах Гурджиев. Нежна дружба ме свърза с Андре Бретон.

Чрез него се запознах с Рене Алое, историк на алхимията. Веднъж,
когато ми потрябва научен консултант за серия научнопопуляр­
ни книги, Алое ме запозна с Бержие. Ставаше дума за прехраната
ми и малко се замислях за науката, популярна или не. Обаче тази
съвършено случайна среща за дълги години определи живота ми,
обедини и ориентира всички най-значителни интелектуални и ду­
ховни влияния, които съм изпитвал от Вивекананда до Генон, от
Гснон до Гурджиев, от Гурджиев до Бретон, а в зрелите ми години
ме върна в отправната точка: моя баща.
За пет години напрегната и щастлива съвместна работа, изслед­
вания и размишления ние стигнахме до нова и, както ми се стру­
ва, перспективна гледна точка. Точно това са правили по своему
сюрреалистите преди трийсет години. Нашите търсения вървяха
по различен път, ние не тръгвахме от съня и от подсъзнанието.
Поехме от другия край: от свръхсъзнанието и от висшите състо­
яния на будуването. Нарекохме създадената от нас теория „школа
за фантастичен реализъм“, доколкото тя, при цялата си симпатия
към всички видове интелектуален езотеризъм, към бароковите и
странните неща, не се стреми да ги обозре в тяхната цялост.
„Пътешественикът умря на място, поразен от цветистостта на
видяното“ - казва Макс Ж акоб. Н ие не се откъсваме от корените.
Не изучаваме отдалечените предградия на реалността; напротив,
опитваме се да се настаним в центъра. Струва ни се, че щом разу­
мът бъде свръхактивиран, ще открие фантастичното в сърцевина­
та на реалността, фантастичното, което ни призовава не към бяг­
ство, а по-скоро, към дълбочинно приемане на действителността.
Поради недостиг на въображение литераторите и художници­
те търсят фантастичното извън реалността, някъде из облаците.
Обаче, както и други ценности, фантастичното трябва да бъде из­
тръгнато от вътрешностите на земята, от реалното. Истинското
въображение е нещо много по-различно от бягството в нереално­
то. „Няма способност на ума, която да достига по-големи дълбини
от въображението: то е великият гмурец/
Обикновено определят фантастичното като нарушение на
естествените закони, като проявление на невъзможното. За нас

-2 3 -
 Ут р о т о на м агьосниците

нещата въобще не стоят така. Фантастичното е нагледна демон­

страция на естествените закони, непосредствен контакт с дейст­
вителността, нефилтриран през воала на интелектуалното съно­
видение, на привичките, на предразсъдъците, на конформизма.
Съвременната наука ни казва, че зад простата видимост съ­
ществува сложна невидимост. Масата, столът, звездното небе в
действителност са напълно различни от представата, която има­
ме за тях. Именно в този смисъл Пол Валери говори, че в съвре­
менното съзнание „чудесното и позитивното са сключили стра­
нен съюз“. Струва ми се, че от тази книга ще стане пределно ясно,
че съюзът между чудесното и позитивното е действителен не само
в областта на физическите и математическите науки. Което е вяр-
но за тези науки, несъмнено е вярно и за останалите аспекти на
съществуването: например, антропологията или съвременната
история, или индивидуалната психология, или социологията.
Всичко, което играе значима роля в естествените науки, вероят­
но е важно и в хуманитарните. Н о е много трудно да разберем
подобни истини. В науката за човека си дават среща всички въз­
можни предразсъдъци, включително и онези, които днес са изго­
нени от точните науки. В области, които всъщност са съвършено
близки до тях, изследователите непрекъснато се опитват да сведат
нещата до някаква система: Фройд обяснявал всичко, „Капита­
лът“ обяснявал всичко и така нататък. Когато говорим за „пред­
разсъдъци“, направо трябва да речем „суеверия“. Съществуват
древни и съвременни суеверия. За някои хора например разви­
тието на цивилизацията е неразбираемо, ако не допуснем в само­
то й начало съществуването на Атлантида. За Други марксизмът е
напълно достатъчен да обясни появата на Хитлер. Едни виждат
във всичко гениално Бог, а други забелязват само секса. За някои
цялата човешка история е творение на рицарите тамплиери, а за
други - на хегелианците. Ние искаме да направим видим съюза
между чудесното и позитивното в отделния човек или в общест­
вената личност, тъй като той е видим в биологията, във физиката
или в съвременната математика, където за него говорят открито
и направо: за „абсолютна другост“, за „забранената светлина“, за
„мярката за странност“...

- 24 -
 П редговор

„На космическо равнище (цялата съвременна физика ни учи)

само фантастичното има шанс да е истинско'* - казва Тейар дьо
Шарден. Н о за нас „човешкият феномен“ също трябва да се измер­
ва на космическо равнище. За това говорят най-древните и мъдри
книги. За това свидетелства и нашата цивилизация, която започва
да изпраща ракети към другите планети и търси контакт с извън­
земни разумни същества. Така че позицията ни е на свидетели на
реалността на нашата епоха.
Ако се вгледаме отблизо в намеренията ни, въвеждането на фан­
тастичния реализъм от естествените науки в сферата на хуманита-
ристиката не е нещо оригинално. Ние въобще не претендираме за
оригиналност. В мисълта за използване на математиката по отно­
шение на хуманитарните науки няма нищо изумително, обаче тя
действително дава значими резултати. Идеята, че Вселената може
би съвсем не е това, което знаем за нея, не е оригинална: но помис­
лете колко неща преобърна Айнщайн, след като я използва. Н а­
края е очевидно, че труд като нашия, написан максимално честно
и минимално наивно, трябва да предизвика множество въпроси.
Не смятаме, че която и да било система, колкото и да е съвърше­
на, може да обясни съвкупността на живота. Можем колкото си
искаме да се ровим в марксизма, но няма да успеем да съвместим
с него факта, че Хитлер многократно с ужас говори, че е посеща­
ван от Висшия Неизвестен. Както и да преобръщаме медицината
преди Луи Пастьор, няма да намерим в нея данни, че болестите
се причиняват от прекалено малки, за да бъдат видени с просто
око, животинки. И все пак, възможно е да съществува глобален и
окончателен отговор на всичките ни въпроси, а ние просто да не
сме го чули. Нищ о не бива да изключваме - нито потвърждението,
нито отрицанието. Не открихме свой «гуру“, не станахме последо­
ватели на нов месия, не предлагаме никаква доктрина. Старахме
се да отворим пред читателите колкото се може повече врати, но
тъй като немалко от тях се отварят отвън, се отдръпнахме встрани,
за да му дадем възможност да мине.

Г1овтарям: според нас фантастичното не е въображаемото. Н о из­

ползването за изучаване на действителността на въображението

- 25 -
 Ут р о т о нл м а гьо сн и ц ите

показва, че границата между чудесното и позитивното, или ако

предпочитате - между видимия и невидимия свят, е извънредно
тънка. Съществува един или може би множество паралелни на на­
шия светове. Мисля си, че нямаше да се захванем с този труд, ако в
живота ни не ни се беше случвало да се почувстваме реално, физи­
чески в контакт с друг свят. При Бержие това се случва в концлаге­
ра „МатхаузенГ С мен се случи при Гурджиев. Обстоятелствата са
съвсем различни, но фактическата същност е еднаква.
Американският антрополог Лорън Ейсли, чието мислене е близ­
ко до нашето, разказва история, която чудесно изразява моята идея:
Срещата с друг свят - казва той - и е е само измислица.
Това може действително да се случи с хората. С животни­
те - също. Понякога границите серазмиват или се пресичат:
достатъчно е да се намираш на точното място в точното
време. Видях какво преживя един гарван. Този гарван е мой съ­
сед. Никога не съм му причинявал зло, но той внимава все да е
по горните клони на дървото, да лети високо и да избягва хо­
рата. Неговият свят започва оттам, където спира слабото
ми зрение. Една сутрин земята беше обгърната с изключи­
телно гъста мъгла и аз опипом вървях към гарата. Изведнъж
на височината на погледа ми изникнаха две огромни черни
крила, пред които стърчеше гигантски клюн и летящото
тяло премина ка?по светкавица, издавайки такъв ужасен
крясък, какъвто никога повече през живота си не бих желал
да чуя. Този вик ме измъчвагие през целия остатък от деня.
Даже се огледах в огледалото и се замислих какво чак толкова
плашещо има в мен...
В края на краищата разбрах причината. Заради мъглата
беше изчезнала границата между нашите два свята. Гарва­
нът е мислил, че лети на обичайната си височина и изведнъж
е съзрял потресаващо зрелище, противоречащо на всички из­
вестни му закони на природата. Той е видял носещ се по възду­
ха човек, насред света на гарваните. Срещнал се е с проява на
абсолютната странност, която може да си въобрази гарвана
- видял е летящ човек...

- 26 -
 П редговор

Сега, когато ме забележи отвисоко, той надава леки кря­

съци, в които аз разпознавам несигурността на един разум,
чийто свят е бил взривете. Той никога няма да бъде същият, а
светът му няма да бъде като на останалите гарвани...

Тази книга не е роман, макар намерението ни да е романтично.

Тя не принадлежи към научната фантастика, макар да се вглежда
в митове, които принадлежат към този жанр. Н е е и колекция от
странни факти, макар Ангелът на странността в нея да се чувства
съвсем удобно. Тя не е и научен труд, проводник на непознато
учение, сборник от документи или от измислени истории. Това
е разказ, понякога легендарен, а понякога точен, за първото пъ­
тешествие в областта на все още едва изследваните знания. Как­
то в корабните дневници на мореплавателите от епохата на Ре-
несанса, тук ще намерите примесени фееричното и истинското,
случайностите и точните факти. Всъщност нямахме нито време,
нито средства да доведем изследванията си докрай. Можем само
да подсказваме хипотези и да нахвърляме скици за пътищата за
общуване между различните области, които днес още представля­
ват забранени земи. Успяхме само мимолетно да се задържим по
тези места... Когато те бъдат по-добре изучени, несъмнено всички
ще забележат, че много от нашите приказки са били бълнувания,
подобни на писанията на Марко Поло. С чисто сърце допускаме
подобна възможност. „Немалко глупости имаше в книгата на П о­
вел и Бержие.“ Може и такива неща да се кажат. Н о ако тази книга
породи желание да се стигне по-далече и нещата да се видят от
по-близко, то ние ще сме изпълнили мисията си.
Можем да кажем като Фулканели, който се опитва да разкрие
тайните на катедралите: „Оставяме на читателя грижата да уста­
нови необходимите връзки, да свърже различните версии, да из­
олира позитивната истина, примесена с легендарните алегории
в мъглявите фрагменти/ Нашата документация обаче не дължи
нищо на прикрити учители, на погребани книги или на тайни ар­
хиви. Тя е огромна, но достъпна за всички. За да не усложняваме
изложението, решихме да не прекаляваме с отпратките, с цити­
ранията под линия, с библиографските справки и пр. Понякога

- 27 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

предпочитахме образите и иносказанията, загрижени преди всич­

ко за ползата, а не от вкус към мистериите, който е толкова свой­
ствен за езотериците, та ни напомня диалога в един от филмите на
братя Маркс:
- Ей, знаеш ли, в съседната къща имало съкровище.
- Н о в съседство няма никаква къща.
- Ами тогава, ще се спретнем да построим!
Както казах, тази книга дължи много на Ж ак Бержие. Не само
що се отнася до общата теория, която е плод на съюза между наши­
те идеи, но и за документацията. Всички, които са се доближавали
до този мъж със свръхчовешка памет и с невероятна любознател­
ност, както и с - нещо, което е още по-рядко - избликваща непре­
къснато духовност, лесно ще ми повярват, че Бержие ми спести
двайсет години активно четене. В този могъщ разсъдък е скрита
страхотна библиотека: изборът, подреждането и връзките се из­
вършват със скоростта на светлината. Наблюдаването на проявите
на тази интелигентност винаги ме е поразявало. Без нея концеп­
цията и редакцията на книгата не биха били възможни.
В кабинета на улица „Бери“, който един голям издател щедро
предостави на наше разположение, натрупахме множество книги,
списания, доклади, вестници на всевъзможни езици, а една секре­
тарка записваше под диктовка хиляди страници бележки, цитати,
преводи, размишления. В моя дом в Месни льо Роа всяка неделя
продължавахме разговорите си, прекъсвахме ги, за да прочетем
нови текстове, а още същата нощ аз обобщавах писмено изводите
ни и новите насоки на дирене, които предвиждахме. По време на
тези пет години всяка сутрин на зазоряване сядах зад бюрото си,
тъй като след това ме чакаха часове външни задачи. Биха ни били
необходими още десет години, значителни материални средства
и многоброен екип, за да доведем до добър край изследванията
си. Ако някой ден разполагаме с пари, бихме желали да основем
нещо като институт, където ще бъдат продължени започнатите в
предлаганата ви монография търсения. Надявам се, че ако при­
тежават някаква стойност, тези страници ще ви помогнат. Както
казва Честъртън: „Идеята, която не се стреми да се превърне в
действие, е лошо слово!

-2 8 -
 П редговор

По различни причини дейностите, с които се занимава Бер­

жие, са безчетни. Моите - също. Виждал съм в детството си хора
да умират от работохолизъм. „Как успявате да свършите всичко?'8
„Не знам, но мога да отговоря с дзен афоризма: „Крача пешком и
същевременно седя върху гърба на вола.“
В хода на работата изникнаха множество трудности, грижи и
всевъзможни неприятности - понякога бяха толкова много, че
ме довеждаха до отчаяние. Н е обичам безразличните към всичко,
което не се отнася до творчеството им, писатели. Привличат ме
мащабните дела и отказът от перспектива заради съвършенството
на стила ми се струва недостойно. Н о е обяснимо, че при подобен
подход човек може да се удави в лавината от информация. Помага
ми обаче една мисъл на Венсан дьо Пол: „Големите кроежи винаги
срещат различни противоречия и трудности. Всичко ни нашепва,
че трябва да се откажем от мисията си, но нека запушим уши. Бог
никога на се отказва от решенията си - дори и да ни се струва, че
се случва нещо съвсем различно.“

По време на учението си в Ж ювизи, за което разказах в начало­

то на предисловието, веднъж ни дадоха да коментираме следната
фраза на Алфред дьо Вини: „Преуспелият живот е юношеска меч­
та, реализирана на зрели годиниГ Тогава мечтаех да задълбоча и да
следвам философията на баща си, която възприемах като филосо­
фия на прогреса. След поредица от бягства, противопоставяния и
обрати, сега се опитвам да направя именно това. Нека моите уси­
лия донесат покой на праха му! Н а разпръснатия по негово жела­
ние прах, тъй като той смяташе, както мисля и аз, че „материята
вероятно е само една от маските на Великото лице“.

- 29 -
 1ърва част*
Бъдеще в миналото

-3 1 -
 I

Уважение към забързания читател. > Оставка

през 1875 г. > П т ицит е на нещастието. > Как
X I X в. тръшваме портите. >Краят на науките
и отблъскването на фантастичното. > Отча­
янието на Поанкаре. > Ние сме собствените си
дядовци. > Младежи! Младежи!

ъзможно ли е в наши дни интелигентен човек да не е забър­

В зан нанякъде? „Станете, господине, очакват ви големи дела!*'
Трябва да се става все по-рано и по-рано. Усъвършенствайте ин­
струментите си за гледане, за слушане, за мислене, за спомняне,
за въобразяванс. Наш ият най-добър, най-скъпият ни читател щс
види сметката на тази книга за два-три часа. Познавам хора, които
успяват за 20 минути ползотворно да прочетат стотина страни­
ци математика, философия, история или археология. Актьорите
се учат да усъвършенстват гласовете си. Н о кой ще ни научи да
усъвършенстваме вниманието си? Съществува пределна височи­
на, отвъд която всички летателни предмети променят скоростта
си. Аз не съм от писателите, които се опитват да задържат колкото
се може по-дълго читателя при себе си, измисляйки всевъзможни
хитрости. Не ви приспивам, а се опитвам да ви държа будни! Елате
бързо, вземайте каквото ви е нужно и си тръгвайте! Толкова мно­
го други задължения имате. Ако е необходимо, пропускайте цели
глави, започнете откъдето пожелаете, четете по диагонал: пред вас
с инструмент за многофункционално използване, като джобното
ножче на туриста. Например, ако се опасявате, че ще закъснеете да
попаднете там, където ще ви е особено интересно, не се колебайте
да пропуснете първите страници. Знайте само, че те разкриват как

- 32 -
 П ърва ч а с т . Бъдещ е в миналото

X IX в. затръшна портите пред фантастичната реалност на човека,

на света, на вселената; как X X в. ги разтвори отново, обаче наши­
те морал, философия и социология, които трябва да изпреварят
епохата, останаха безнадеждно привързани към отживялото X IX
столетие. Н яма го моста между епохата на кремъка и ракетния век,
макар мнозина да мислят за него. За да активирам това мислене,
пиша долните редове. Забързани, тъжим не за миналото, а за на­
стоящето и сме нетърпеливи. Това е. Сега вече знаете достатъчно,
за да прелистите набързо началото, ако то не ви е нужно, и да над­
зърнете по-нататък в книгата.

Ж алко, че историята не е съхранила неговото име. Бил е дирек­

тор на американско патентно бюро и пръв е вдигнал тревога. През
1875 г. изпраща оставката си на министъра на търговията. Защо
да заемам това място - пита той, - след като вече няма какво да се
изобретява?
Дванайсет години по-късно, през 1887 г., великият химик
Марселен Бертело пише: „Не останаха тайни във Вселената.“ Нау­
ката е направила достатъчно, за да предложи хармонична картина
на света. Материята се състои от известен брой елементи, които
ие подлежат на трансформации. Н о докато Бертело отхвърля в
учения си труд мечтанията на алхимиците, неподозиращите това
елементи продължават да се трансформират под въздействието на
естествената радиоактивност. През 1852 г. явлението е описано от
Райхенбах, но почти веднага е отхвърлено. Трудове от 1870 г. съ­
общават за „четвърто състояние на материята“, което се наблюда­
ва при електрическите изпразвания в газова среда. Обаче трябва
да бъде даден отпор на всичко тайнствено. Отпор: това е точната
дума. Действително, заслужава си да се направи психоанализа на
определени идеи от X IX в.
Някакъв немец, по фамилия Цепелин, се завръща в родината
си, след като е воювал в Америка на страната на южняците. О пит­
ва се да заинтригува индустриалците с управлението на въздушни
балони. „Нещастнико! - отвръщат му. - Не знаеш ли, че съществу­
ват три теми, по които Френската академия на науките не приема
заявки: квадратурата на кръга, тунела под Ла Манш и управление­

- 33-
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

то на въздушни балони?“ Друг немец, Херман Газвиндт, предлага

да построи по-тежки от въздуха летящи машини, придвижвани от
ракети. Върху петата му молба обяснение немският военен минис­
тър - след като се съветва със специалисти - пише с характерната
за длъжността му учтивост: „Кога ли тази птица на нещастието
най-после ще пукнеГ
Руснаците пък отхвърлят друга птица на нещастието - Ки-
балчич, още един привърженик на ракетните летателни машини.
Отхвърлят го, като го екзекутират. Кибалчич е използвал техниче­
ския си гений, за да изобрети бомбата, която ще разкъса на късче­
та император Александър II. Н о не съществуват никакви причини
да бъде прикован към позорния стълб професорът от Смитсъно-
вия институт, американеца Лангли, който предлага летящи маши­
ни, привеждани в движение от неотдавна изобретения двигател
с вътрешно горене. Осмиват го, унищожават го и го изхвърлят от
Смитсъновия институт.
Професор Саймън Нюкомб дава математическа обосновка за
невъзможността по-тежки от въздуха тела да летят. Няколко ме­
сеца преди смъртта на убития от скръб Лангли, едно английско
момченце се завръща от училище разплакано. Показало е на съу­
чениците си снимка на макета, който Лангли изпраща на баща му.
Бащата казал, че все някой ден хората ще полетят. Приятелчетата
започват да сс подиграват. Учителят мъдро отсъжда: „Ей, момче,
баща ти да не е идиот?“ Предполагаемият идиот се нарича Хър-
бърт Джордж Уелс.
Ето така всички порти се затръшват глухо. Н а специалистите
по патентите не им остава друго, освен да си подадат оставките,
а през 1885 г. господин Брюиетиер може спокойно да говори за
„краха на науката“. П о същото време знаменитият професор Лип-
ман заявява пред един от учениците си, че физиката е приключе­
на, предадена в архива и че ще е по-добре той да се захване с друга
наука. Този ученик се нарича Хелбронер и става първият в Евро­
па професор по физикохимия, извършва невероятни открития за
течния въздух, ултравиолетовите лъчи и колоидното състояние на
металите. Гениалният химик Моасан е принуден да си посипе гла­
вата с пепел и публично да заяви, че опитът му да получи изкустве­

- 34 -
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

ни диаманти е грешка. Колкото и да ни е мъчно, чудесата на века са

парната машина и газовата лампа, а човечеството никога няма да
открие нещо по-значимо. Електричеството ли? Обикновен техни­
чески куриоз. Лудият англичанин Максуел твърди, че с помощта
на електричеството могат да бъдат създадени невидими лъчи - аб­
сурд! Няколко години по-късно Амброаз Бирс ще напише в своя
„Дневник на Сатаната": „Не е ясно какво точно е електричество­
то, но няма съмнение, че свети по-силно от газения фенер и тегли
повече от конската сила! ‘
Енергията се смята за съвършено независима от материята и
лишена от каквито и да било тайни. Тя се състои от флуиди, които
могат много точно да бъдат описани и задоволяват напълно тео­
ретиците: електрически, топлинни, светлинни и пр. флуиди. П ро­
гресията е проста и ясна: трите състояния на материята (твърдо,
течно и въздухообразно) и различните енергийни флуиди, по-еф-
ирни от газовете. Това е достатъчно, за да се отхвърли като фило­
софско бълнуване зараждащата се атомна теория, за да бъде съхра­
нена „научната картина"' на света. Много далеч сме от епохата на
Планк и на Айнщайн.
Германецът Клаузиус доказва, че единственият възможен из­
точник на реална енергия е огънят. Тъй като енергията се съхраня­
ва в количествени измерения, тя по същия начин и се разгражда.
Вселената е създадена веднъж завинаги като своеобразен часов­
ник. Ще спре, когато пружината му се скъса. Никакви очаквания,
никакви чудеса! В тази Вселена с предопределена съдба животът се
е появил случайно и се развива чрез простичката игра на естестве­
ния подбор. Връх в еволюцията е човекът. Той представлява меха­
нически и химически ансамбъл, снабден с нещо илюзорно: съвест.
I од въздействието на тази илюзия човекът измисля простран­
ството и времето - видения на мисълта. Ако на официалния учен
от X IX в. бяхме пошушнали, че в един прекрасен ден физиката
ще започне експериментално да изучава изкривяването на прос­
транството и обратимостта на времето, той щеше да повика по­
лиция. Та нали пространството и времето не съществуват реално.
Те са променящи се математически величини и храна за волните
разсъждения на философите. Човек не може да има нищо общо с

- 35 -
 Ут р о т о на м агьосниците

подобни величини. Въпреки заниманията на Шарко, на Хислоп,

всяка идея за извън чувствено или извънвремево възприятие
трябва да бъде отхвърлена с презрение. Във Вселената не същест­
вува нищо неизвестно, нищо неизвестно не съществува и в човека.
Ей, ученият, не си пъхай носа, където не му е работа!
Изследванията на вътрешния свят са напълно безполезни, но
все пак съществува явление, което не се побира в рамките на оп-
ростителството: много се говори за хипнозата. Наивникът Флама-
рион, съмнителният Едгар По, подозрителният X. Уелс се интере­
суват от феномена. Обаче, колкото и фантастично да ви изглежда
това, X IX в. успява да демонстрира официално, че хипнозата не
съществува. Пациентът лъже, симулира, за да се хареса на хипно­
тизатора. Това донякъде е така. Н о след Фройд и Мортън Прайс е
известно, че съществува раздвоение на личността. Изповядвайки
абсолютния критицизъм, X IX в. успява да създаде негативна ми­
тология, да отстрани всички следи от непознаваемост в човека, да
отхвърли всяка възможност за тайнственост.
С биологията също е свършено. Изследванията на Клод Бернар
са изчерпали нейните възможности. Стига се до извода, че мозъ­
кът секретира мисли, тъй както организмът - жлъчка. Дори се гот­
вят да открият този секрет и да установят химическата му формула,
подобно на останалите красиви шестоъгълници, обезсмъртени от
господин Бертело. Когато стане известно как точно шестоъгълни­
ците на въглерода се свързват, за да създадат мисълта, ще бъде за­
творена и последната страница на биологията. Нека да ни оставят
да работим сериозно. Мястото на безумците е в лудницата! В едно
прекрасно утро на 1898 г. достопочтен господин заповядва на
гувернантката да не разрешава на децата да четат Жул Верн. Тези
лъжливи идеи деформирали младите умове! Достопочтеният гос­
подин се нарича Едуард Бранли. Той решава да се откаже от своите
безсмислени опити с вълни и да стане квартален доктор.
Истинският учен трябва да се откаже от шантавите идеи. Тряб­
ва да се проведе борба с „авантюристите"', тоест с хората, които раз­
мишляват, мечтаят, развихрят въображението си. Бертело напада
философите, които „се сражават срещу собствените си призраци
насред пустата арена на абстрактната логика" (това е добро опи­

- 36 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

сание на Айнщайн, например). Клод Бернар декларира: „Онзи,

който открие най-обикновения делничен факт, оказва далеч по-
значима услуга на човечеството от най-големите световни фило­
софи/ Науката може да бъде само експериментална. Извън нея не
съществува спасение. Да затръшнем портите. Никой не може да се
сравнява с титаните, които изобретиха парната машина.
В тази организирана, напълно разбираема и всъщност погубе­
на Вселена човекът трябва да заеме мястото си на вторичен фено­
мен. Утопиите и надеждата не съществуват. Полезните изкопаеми
ще се изчерпят след няколко века и ще настъпи гладният и студен
край. Човекът никога няма да полети, няма да пътува в Космо­
са. Н яма да слезе в морските дълбини. Много странна забрана е
свързана с океанските бездни! Техническите познания на X IX в.
не биха му попречили да построи батискафа на професор Пикар,
обаче чудовищната скромност и грижата човек „да си знае място­
то“ спират смелите начинания.
Изобретателят на експлозива мелинит Тюрпен е тикнат в за­
твора. Създателите на двигателя с вътрешно горене са доведени
до отчаяние - трябва да доказват, че електрическите машини не са
вечни двигатели. Това е епоха на великите изобретатели - самот­
ници, бунтари, преследвани. Херц сам е принуден да напише до
дрезденската търговска палата, че трябва да се забранят опитите
с предаването на херцовите вълни: практическото им използване
било невъзможно. Експертите на Наполеон III доказват, че дина-
момашината на Грам никога няма да бъде приведена в действие.
Що се отнася до първите автомобили, до подводницата, до ди­
рижабъла, до електрическата светлина (мошеничество на оня про­
клетник Едисон!), учените от Академията не се вълнуват от тях.
Да прочетем една безсмъртна страница: отчета за приемането на
фонографа от Френската академия на науките: „Щом машината
произнесе няколко думи, г-н постоянният секретар се втурна към
мошеника и здраво го стисна за гърлото. - Вижте го сега! - гордо
каза той на колегите си. Н о за всеобщо изумление, машината про­
дължаваше да издава звуци...“
В същото време велики умове, срещащи силна съпротива, тай­
но се въоръжават, за да подготвят най-невероятната революция на

- 37 -
 Ут р о т о на м агьосниците

знанията, която „историческият" човек някога е преживявал. Но

засега всички пътища са барикадирани.
Барикадирани са на входа и на изхода. Непрекъснато трупащи­
те се съобщения за изкопаеми останки от прсдисторически хора
незабавно биват отхвърляни. Та нали великият Хенрих Хелмхолц
твърди, че Слънцето извлича енергията си от собственото си съ­
кращение, тоест от единствената сила, която - заедно с горенето
- съществува във Вселената? И нима изчисленията му не доказват,
че от рождението на Слънцето ни отделят не повече от стотина
хиляди години? Възможно ли с в такъв случай да съществува дълга
еволюция? И освен това, дали някога ще бъде открит надежден
начин за точно датиране на миналото? Така че, нека в краткия
промеждутък между две бездни на нищото, ние, вторичните фе­
номени, се държим сериозно. Факти! Факти! Само факти!
Тъй като изследванията на материята и енергията са непопуляр­
ни, най-значимите любопитковци се обръщат към етера - всепро-
никващата среда, обезпечаваща движението на светлинните и на
електромагнитните вълни. Представляващият в края на X IX в.
официална английска наука в цялото й великолепие лорд Райли
създава теорията за жироскопичния етер: състоящ се от безчетно
множество въртящи се във всички посоки пумпалчета, които вза­
имодействат помежду си. По-късно писателят Олдъс Хъксли ще
каже, че „ако творение на човешкия ум може да ни даде представа
за абсолютната тъпота, теорията на лорд Райли напълно успява да
направи това“.
Именно в разсъждения за етера заварваме най-добрите умове
в края на X IX в. Н о през 1898 г. се разразява катастрофа: опитът
на Майкълсън и Морли прави на пух и прах хипотезата за етера.
Свидетелства за този крах можем да открием в цялото творчест­
во на Анри Поанкаре. Гениалният математик Поанкаре усеща, че
бремето на X IX в. прекалено силно тегне на плещите му, че тази
епоха е тъмничар и палач на фантастичното. Ако имаше малко по­
вече смелост, той щеше да открие относителността. Н о не дръзна.
„Ценността на науката“, „Наука и хипноза“ са книги на отчаяние­
то и самоотстраняването. Според него научната хипотеза никога
не е вярна, тя може да бъде само полезна. Както в испанска стра­

- 38 -
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото

ноприемница: там ще намериш единствено онова, което си си до­

несъл. Според Поанкаре, ако Вселената се смали милион пъти, а
ние - заедно с нея, никой нищо няма да забележи. Разсъжденията
са безполезни, тъй като са откъснати от всякаква чувствена дейст­
вителност. До началото на X X в. този аргумент е цитиран като об­
разец на дълбокомислие. И така си остава до деня, когато някакъв
инженер практик отбелязва, че поне колбасарят ще усети смаля-
ването, тъй като всичките му колбаси ще се строполят на земята.
Теглото на колбаса е пропорционално на обема му, но здравина­
та на въженцето е пропорционална само на дължината му. Ако
Вселената се смали милион пъти, всички колбаси ще изпадат по
земята! Горкият гений Поанкаре! Този забележителен ум казва:
„Здравият смисъл е достатъчен, за да разберем, че разрушаването
на един град от разпадането на половин килограм метал е абсо-
лютно невъзможно.'
Ясни граници на физическата структура на Вселената; несъ-
ществуване на атомите; бедни източници на гориво; математи­
ческата формула не може да ни даде нищо повече от това, което
съдържа; пустота на интуицията; теснота и пълна механизираност
па вътрешния свят на човека: такъв е научният дух и именно този
всичкознаещ дух създава климата, в който се къпе интелигент­
ността на X IX в. Дребнав век ли? Не. Велик, но тясно скроен.
Джудже, което са разтеглили.
Неочаквано грижливо затворените порти към безкрайните
възможности на човека, на материята, енергията, пространството
и времето се разхвърчават на пух и прах. Науката и техниката пра­
вят невероятен скок и самата природа на познанието е поставена
под въпрос.
Извършва се не просто прогрес, а цялостна промяна. В изме­
нящото се състояние на света трябва да се промени и характерът
па самото съзнание. Днес във всички области трескаво са раз­
движени многоликите форми на въображението. С изключение
единствено на областите, в които се осъществява нашият „исто­
рически“ живот - мъчителен, изпълнен с несигурността на стро­
го разпределените и ограничени неща. Огромна пропаст отделя
човека от приключението на човечеството, нашите общества от

- 39 -
 Ут р о т о на м агьосниците

цивилизацията. Ж ивеем с идеите, морала, социологията, филосо­

фията и психологията, които принадлежат на X IX в. Ние самите
сме собствените си дядовци. Гледаме как към небесата се устремя­
ват ракети, как Земята се тресе от хиляди нови вибрации, но про­
дължаваме да пушим лулицата на Том Ечемиченото зърно. Нашата
литература, нашите философски дискусии, нашите идеологически
конфликти, позицията ни по отношение на действителността -
всичките тези неща спят непробудно пред разлетелите се на пух и
прах двери. Младежи! Младежи! Кажете на всички, че гостилни­
цата е отворена и Отвъдността вече влезе вътре!

- 40 -
 II

Буржоазията наслада. > Драма на интелигент­

ността или буря на антиреализма. > Процеп към
друга реалност. > Отвъд логиката и литератур­
ните философии. > Присъствието на вечното
сега. > Наука без съзнание: и съзнание без наука? >
Надеждата

аркизата пи чай в пет часа.“ Пол Валери казваше, че по­

добни щуротии не бива да се пишат, когато човек про­
никне в обителта на идеите, хиляди пъти по-силна, хиляди пъти
по-реална от света на сърцето и емоциите. Антоан обичаше Мари,
която пък обичаше Пол; те и тримата бяха нещастни и се чувст­
ваха потънали в нищета. И това ми било литература! Трепети на
амеби и инфузории, докато Мисълта води със себе си трагедии и
гигантски драми, променя съществата, разтриса цивилизациите,
мобилизира огромни човешки маси. Приспивни забавления, бур­
жоазни наслади! Ние, привържениците на освободеното съзна­
ние, знаем кое е незначително, декадентско, разлагащо се...
Края на X IX в. ознаменува разцвета на буржоазния роман и
театър, а литературното поколение от 1885 г. избира за свои во­
ждове Анатол Франс и Пол Бурже. Обаче по същото време в те­
риторията на чистия разум се разиграва далеч по~величествена и
вълнуваща драма, отколкото сред героите на „Развод“ или на „Чер­
вената лилия“, С нова сила се разгаря полемиката между материа­
лизма и идеализма, между науката и религията. Наследниците на
Тен и Ренан са изправени пред невероятни открития. Досега са
вярвали единствено в установените истини: ето че изведнъж не­
реалното става възможно и стените на недоверието рухват. Неща­

-41 -
 Ут р о т о на м агьо сн и ц ите

та от живота се подреждат в интрига за роман - с обрати в съдбите

на персонажите, с предателства, с противоречиви страсти, с разго­
рещени спорове и изгубени илюзии.
Принципът за съхранението на енергията е непоклатим, моно­
литен. Но ето че радият произвежда енергия, без да я получава
от никакъв източник. Учените са сигурни в тъждествеността на
светлината и електричеството: те се разпространяват само по пра­
ва линия и не могат да преодоляват препятствия. Н о вълните и
рентгеновите лъчи преминават през твърди тела! Видоизменяне­
то, трансмутацията на елементите се извършва в природата: ради­
ят се превръща в хелий и в олово. Така че Храмът на сигурността
се руши. Светът престава да играе по свирката на разума! Нима
вече всичко е възможно? Отведнъж знаещите или възприемащите
се като знаещи престават да правят разлика между физика и мета­
физика, проверени и мечтани неща. Стълбовете на Храма се ру­
шат, жреците на Декарт изпадат в треска. Ако принципът за съх­
ранение на енергията е лъжлив, какво би попречило на медиума
да създава ектоплазма от нищото? Ако магнитните вълни могат
да прекосят земното кълбо, защо и мисълта да не пътува волно?
Ако всички тела излъчват невидими сили, защо да не ги излъчва и
астралното тяло? Ако съществува четвърто измерение, не е ли то
обител на духовете?
Госпожа Кюри, Крукс, сър Оливър Лодж задъхано въртят маси
и викат духове. Едисон се опитва да конструира апарат, който ще
общува с починалите. През 1901 г. Маркони смята, че е уловил
съобщения от марсианците. Според Саймън Нюкомб е напълно
естествено медиумът да материализира пресни миди от Тихия
океан. Бурята на лишената от реализъм фантастика отбрулва из­
следователите на реалната действителност.
Но старата гвардия на позитивизма, чистите и неподкупните,
се опитват да противостоят срещу урагана. В името на Истината, в
името на Действителността, те отхвърлят всичко ново: рентгено­
вите лъчи и ектоплазмата, атомите и душите на починалите, чет­
въртото измерение и марсианците.
Така между фантастиката и реалността се развихря сражение -
често пъти абсурдно, сляпо, хаотично, което оказва влияние върху

- 42 -
 П ърва ча с т. Бъдещ е в миналото

всички форми на мисленето, във всички области: литература, со­

циални науки, философия, морал, естетика. Редът ще започне да се
възстановява във физическата наука и то не по пътя на регресията
и отхвърлянето, а чрез издигането й на ново равнище. Във физика­
та се ражда нова концепция. Дължим я на усилията на титани като
Ланжевен, Перен, Айнщайн. Появява се нова, не толкова догма-
тична наука. Разтварят се портите към друга реалност. Както във
всеки хубав роман, накрая няма нито лоши, нито добри, всеки от
героите има своето право, тъй като погледът на романиста ни от­
вежда в измерение, където съдбите се срещат, влияят си взаимно и
всички заедно достигат до по-висши небеса.

Къде сме ние днес? Ш ироко са разтворени портите в почти всич­

ки научни отрасли, но дворецът на физиката е останал без камен­
ни стени: величествено стъклено здание, в което се отразяват сия­
ния от друг, безкрайно близък свят.
Материята се оказва също толкова богата, дори по-богата на
възможности от духа. Тя съдържа неизчерпаема енергия, подлага
се на безкрайни промени, запасите й са вечни. Терминът „матери­
алистически"' изгубва смисъла, който му се приписва през X IX в.,
абсурден става и терминът „рационалистически“.
Логиката на „здравия смисъл " вече не съществува. В новата фи­
зика всяка теорема може да бъде едновременно вярна и невярна. А
х В не е равно на В х А. Една същност може да бъде едновременно
крайна и безкрайна. Н икой няма право да се осланя на физиката,
за да осъжда един или друг аспект на възможното1.

! Един от най-удивителните признаци за отвореността на физиката е въ­

веждането на понятието „стран н остЕ то за какво става дума. В началото
на X IX в. наивно вярвали, че за определянето на частицата са достатъч­
ни две, максимум три числа, представящи нейната маса, електрическия
заряд и магнитния момент. Истината обаче не е толкова проста. За по-
пълното описание на частицата се наложило да бъде прибавена допълни­
телна величина, която нарекли „спин“. Отначало смятали, че тази вели­
чина съответства на периода на превъртането на частицата около себе си
- нещо подобно на 24-часовия период за планетата Земя, който регулира
смяната на деня и нощта. Н о скоро се убедили, че подобно лаишко обяс-

- 43 -
 Ут р о т о на магьосниците

Вземете лист хартия. Направете в него две дупки на близко раз­

стояние. За здравия смисъл е очевидно, че достатъчно малкият, за
да мине през тях, предмет ще мине или през едната, или през дру­
гата. За здравия смисъл е очевидно, че електронът е предмет. Той
притежава определено тегло; произвежда светлинен ефект, кога­
то се удря в екрана на телевизора; издава звук, когато се докосва
до микрофон. Ето го нашия достатъчно малък предмет, способен
да мине през някоя от дупките. Ако наблюдаваме с електронен
микроскоп, ще ни се стори, че електронът минава едновремен­
но през двете дупки! Н о ако е минал през едната, не е възможно
същевременно да премине и през другата! Обаче си е точно така
- той е преминал едновременно и през двете. Това може да ви из­
глежда безумие, но то е доказано експериментално. Опитите за
обяснение на явлението пораждат различни теории, и в частност
вълновата механика. Н о и вълновата механика не е в състояние да
обясни напълно въпросния факт, който, изглежда, се намира из­
вън пределите на човешкия разум, не се проявява чрез „да“ и „не“
или чрез А и Б. За да разберем какво се е случило, трябва да проме­
ним самата структура на мисленето си. Нашата философия се нуж­
дае от теза и антитеза. Необходимо е да повярваме, че във фило­
софията на електрона тезата и антитезата са верни едновременно.
Да смятаме ли, че това е абсурдно? Очевидно е, че електронът се
подчинява на определени закони, така че телевизията, например, е

нение не струва. Спин си е просто спин, количество енергия, свързано с

частицата, представяно математически като въртене, без всъщност как­
вото и да било в частицата да се върти.
В научните трудове, най-вече в тези на професор Луи дьо Бройл, само
отчасти е разкрита тайната на спина. Но неочаквано става ясно, че между
трите известни частици - протон, електрон, неутрон (а също и огледал­
ните им отражения - антипротон, позитрон, антинеутрон) - същест­
вуват поне трийсетина други частици. Космическите лъчи - гигантски
ускорители - ги произвеждат в огромни количества. За да бъдат описани
тези частици, обичайните четири мерни единици - маса, заряд, магнитен
момент, спин - не са достатъчни. Необходима е пета единица, а може би
и шеста, и т.н. П о напълно естествен начин физиците назовават новите
величини „странности“. В това има нещо изключително поетично, то се
свързва с дълбините на човешкия дух.

- 44 -
 П х>р в а част. Бъ д е щ е в миналото

реалност. Съществува ли или не съществува електронът? Ето един

напълно изпразнен от смисъл въпрос. По този начин върху ос­
трието на съзнанието изчезват обикновените методи на мислене
и литературните философии, породени от ограниченото виждане
на нещата.
Земята е свързана с Вселената, човекът е в контакт не само с пла­
нетата, върху която живее. Космическите лъчи, радиоастрономи­
ята, трудовете по теоретична физика са пример за контакт с целия
Космос. Ние вече не живеем в затворен свят: разумът - свидетел
на своята епоха, е длъжен да осъзнае това. Защо тогава социална-
та мисъл например остава прикрепена не към планетарни, а към
тясно регионални, провинциални проблеми? Защо психологията
такава, каквато ни се представя в романите, остава глуха, сведена
до безсъзнателните импулси на похотта и сантименталността?
Милиони „цивилизовани“ индивиди четат книги, ходят на кино
или на театър, за да разберат как Рене ще очарова Франсоаз, но
как от омраза към любовницата на баща си тя става лесбийка, за
да си отмъсти. В същото време изследователите размишляват над
практическите приложения на „унитарната теория“ на Ж ан Ша-
рои и се питат дали не би могло да се пътува през времето и прос­
транството. Оттук нататък Вселената ще стане гостоприемна: ще е
възможно за протичането на един живот човек да се озове на най-
далечната звезда. Ако подобни уравнения бъдат доказани, човеш­
ката мисъл ще полети. Щом за човека няма предели на Земята, ще
възникнат нови въпроси за дълбокия смисъл на посвещението и
за евентуалните контакти с отвъден разум.
Още веднъж да се запитаме: къде сме ние днес? П ри изследва­
нето на структурите на пространството и времето нашите пред-
с гави за минало и бъдеще се оказват несъстоятелни. Н а равнището
па частиците, времето се движи едновременно в две направления:
към бъдещето и към миналото. А какво е време при светлинна
скорост? Намираме се в Лондон през октомври 1944 г. Ракета V2,
летяща с 5000 километра в час, се намира над града. За жителите
па къщата, която след миг ще се срути - те вярват единствено на
очите и ушите си, - ракетата V2 ще падне. Н о за оператора на ра­
дара, работещ с вълни, разпространяващи се с 300 000 километра

- 45 -
 Ут р о т о на м агьосниците

в час (скорост, по отношение на която ракетата пълзи), траектори­

ята на бомбата е определена. Той наблюдава, но нищо не може да
направи. Н а човешко равнище нищо не е в състояние да помогне
и да спре смъртоносното оръжие. Според оператора ракетата се е
взривила, защото за скоростта на радара времето практически не
се движи. Ж ителите на къщата ще умрат. В свръхокото на радара
те вече са мъртви.
Друг пример: в космическите лъчи, когато те достигат повърх­
ността на земята, учените откриват частици, ми-мезони, чийто
земен живот продължава около една милионна от секундата. Но
тези частици са родени в небето, на 30 километра от земята, там,
където атмосферата на нашата планета придобива плътност. За да
преодолеят 30-те километра, от наша гледна точка, отпуснатото
им време не е достатъчно. Н о тяхното време не е нашето време. Те
са преживели това пътуване във вечността и влизат във времето
едва когато изгубват енергията си, достигайки морското равнище.
Предвижда се създаването на механизми, при които ще бъде из­
ползван същият ефект. П о такъв начин ще бъдат изобретени гар­
дероби на времето, в които ще подредим мимолетните предмети,
запазени в четвъртото измерение. Този гардероб ще изглежда като
кух стъклен пръстен, разположен сред огромно силово гюле, къде­
то частиците ще се въртят толкова бързо, че времето практически
ще престане да тече за тях. По този начин живот, продължаващ
една милионна от секундата, ще може да бъде поддържан и наблю­
даван в продължение на минути и на часове!...
„Не бива да вярваме, че изтеклото време се връща в нищото;
времето е едно и е вечно, миналото, настоящето и бъдещето са
само различни аспекти - ако предпочитате, различни гравюри -
на непрестанното и непроменящо се проявление на вечното съ­
ществуване“, пише Ерик Бел в „Потокът на времето“. За съвремен­
ните последователи на Айнщайн реално съществува само вечното
настояще. Това ни учат и древните мистици. Ако бъдещето вече
съществува, то предсказанията не са измислица. Всички приклю­
чения на напредничавото съзнание са ориентирани към описание
на законите на физиката, а също на биологията и на психологията,
но в реалността на четирите измерения. Минало, сегашно, бъдеще

- 46 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

са едно. Може би само съзнанието се движи. За пръв път съзнание­

то е прието като пълноправно в царството на теоретичната физи­
ка. В това вечно настояще материята се проявява като тънък ко­
нец, обтегнат между миналото и бъдещето. П о дължината на този
конец се плъзга съзнанието на човека. Как то успява да променя
трептенията на конеца така, че да контролира събитията? Н якой
ден ще научим тайната и психологията ще стане клон от физиката.
Несъмнено свободата може да съжителства с вечното настоя­
ще. Н а 12 април 1957 г. в изказване по радиото Р. П. Дюбрал каза:
„Пътникът, плуващ с корабче по Сена, отлично знае кои мостове
ще срещне. Н о това не прави действията му по-малко свободни и
не му е възможно да предвиди какво ще се случи по време на пла­
ването.“ Човек притежава свободата на действие сред обграждаща­
та го вечност. Това е прекрасно двойствено видение на човешката
съдба, свързано с целостта на Вселената!
Ако можех да започна отново живота си, едва ли бих избрал да
съм писател и дните ми да протичат сред изоставащо общество, за
което авантюристичният дух е неприсъщ. Имам нужда от страхот-
но приключение. Бих станал физик теоретик, за да ме връхлетят
истински романтични усещания.
Новият свят на физиката опровергава философите на безна­
деждността и абсурда. Наука без съзнание е гибел за духа. Н о съз­
нание без наука също е гибел. Тези покорили Европа през XX в.
философи са призраци от X IX в., облечени по последна мода. Ре­
алното, обективното познание на техническите и научните факти,
което довлича и значими социални факти, ни доказва, че човеш­
ката история се движи в ясна посока, расте могъществото на чо­
века, повишава се духовността, в огромната ковачница на масите
се променя съзнанието, върви се към цивилизация, която ще бъде
толкова по-висша от нашата, колкото тя е от животинската. Лите­
ратурните философи твърдят, че човекът е неспособен да разбере
света. Още Андре М ороа в Новите разговори на доктор О Трейди
пише: „Забележете, докторе, човекът от X IX в. можеше да вярва,
че един прекрасен ден науката ще обясни света. В младостта си Ре-
нан, Бертело, Иполит Тен са живели с надежди. Човекът от XX в.
няма подобни надежди. Той знае, че научните открития разбулват

- 47 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

тайните. Що се отнася до прогреса, ние установихме, че могъще­

ството на човека води единствено до глад, терор, хаос, мъчения и
безумства. Каква надежда остава? Защо живеете, докторе?" Обаче
проблемът не стои по този начин. Макар героите на М ороа да не
знаят, кръгът около тайнствата се затваря и забраненият прогрес
разтваря небесните порти. Днес за човешкото бъдеще дават мне­
ние не Бертело или Тен, а по-скоро хора като Тейар дьо Шарден,
Съпоставянето между мненията на учени от различни дисци­
плини води до предположението, че може би последните тайни
на елементарните частици ще ни бъдат разкрити от дълбинните
прониквания на мозъка, защото именно той е завършек и венец
на най-сложните реакции в нашия район на Вселената и няма съм­
нение, че той приютява в себе си най-съкровенитс закони на този
район.
Светът не е абсурден и разумът не е неспособен да го разбере.
Напротив, няма да се учудим, ако човешкият разум вече е разбрал
света, но още не подозира това...

- 48 -
 11

Бегли разсъждения за изоставането на социологи­

ят а . > Диалог между глухи . > Граждани на плане­
тата и провинциалисти. > Един рицар се завръща
сред нас. >М алко лирично настроение

съвременната физика, математиката, биологията се откриват

В необятни простори за мисълта. Н о хоризонтът на социологи­
ята за съжаление е запушен от титаните на миналия век. Спомням
си колко тъжно изненадани бяхме и двамата с Бержие, когато през
1957 г. проследихме дискусията между прочутия съветски иконо­
мист Евгений Варга и американското списание „Форчън'\ Това
луксозно издание отразява идеите на просветения капитализъм.
Варга пък е солиден мислител и се радва на подкрепата на върхов-
ната власт. О т публичния диалог между подобни авторитети мо­
жеше да се очаква по-добре да разберем епохата, в която живеем.
За съжаление обаче, резултатът беше ужасяващо разочароващ.
Другарят Варга скрупульозно следва своето евангелие. Маркс
говори за непредотвратима криза на капитализма. Варга е убеден,
че кризата вече чука на вратата. Обстоятелството, че икономиче­
ското положение на С А Щ непрекъснато става все по-цветущо и
че големият проблем започва да бъде рационалното използване
на свободното време, въобще не смущава теоретика, който в епо­
хата на радарите все още вижда нещата през отколешните очила
на дядо Карл. Мисълта, че вероятно предвиденото сгромолясванс
няма да се състои по допотопната схема и че може би отвъд Ат-
лантика се ражда ново общество, въобще не минава през главата
му дори и за миг. О т своя страна, редакцията на „Форчън“ също
не може да предположи евентуална промяна на съветското обще­

- 49 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

ство и обяснява, че през 1957 г. Америка е осъщественият идеал

на човечеството. Единственото, на което руснаците могат да се на­
дяват, ако са послушни, е също да достигнат до подобно състояние
след век или век и половина. Нищ о не смущава, нищо не тревожи
теоретичните противници на другаря Варга, нито разпростране­
нието на нови култове сред американските интелектуалци (Опен-
хаймер, Олдъс Хъксли, Хенри Милър и много други, подготвени
от професори ориенталисти), нито съществуването - в големите
градове - на милиони млади „бунтари без причина“ (да използ­
ваме знаменитото заглавие на филма с Джеймс Дийн), двайсетте
милиона, които се съпротивляват на живота, като вземат опасни
наркотици от сорта на морфин или опиум. Проблемът за цел на
живота сякаш въобще не ги интересува. Когато всички амери­
кански семейства се сдобият с по две леки коли, ще тръгнат да си
купуват и трета. Когато пазарът на телевизори се пренасити, ще
започнат да екипират с тях автомобилите си„
И въпреки всичко, Евгений Варга и редакторите на списание
„Форчън" са с няколко глави пред нашите социолози, икономисти
и мислители. Комплексът на декаданса, на упадъка не ги парализи­
ра. Не правят мрачни декларации. Не кряскат, че светът е абсурд­
ен и че животът не си струва цената. Твърдо вярват в прогреса,
вървят убедено към безкрайното увеличаване на човешкото мо­
гъщество пред природата. Притежават динамизъм и значимост.
Гледат широко и надалече. Вероятно мнозина ще бъдат шокира­
ни, ако разберат, че Варга е привърженик на свободния пазар или
че редакцията на „Форчън ‘ е пълна с поклонници на прогреса. В
тясно доктриналния европейски смисъл обаче, тези твърдения са
верни. О т нашата стеснена, провиициална гледна точка Варга не
може да бъде комунист, а онези от „Форчън" не са капиталисти.
Общото за руските и американските отговорни дейци е лудата
амбиция, желанието за могъщество и безбрежният оптимизъм.
Тези сили правят невъзможното за напредъка на науката и техни­
ката, те взривяват теорията на пребиваващите все още в X IX в.
социолози. Ако - не дай си Боже - западна Европа потъне и се
изгуби в непрестанните си византийски конфликти, пътят напред
на човечеството ще продължи. След като бъдат взривени старите

- 50 -
 П ърва ча ст. Бъдещ е в м иналото

структури, между двата полюса на действено съзнание (Чикаго и

Ташкент) ще се установи нова форма на цивилизация, а огромни­
те маси от Изтока и от Африка също ще се разбудят.
Докато най-добрите френски социолози чоплят измислени и
дребни проблемчета, американските профсъюзи изследват двай-
сетчасовата работна седмица. Докато претендиращите за напред-
ничавост френски интелектуалци мъдруват дали с Маркс може да
се спори и дали екзистенциализмът е революционен хуманизъм,
московските институти изучават как би могло да се адаптира чо­
вечеството към лунните условия. Докато другарят Варга очаква
предсказаното от „пророка“ сгромолясване на С А Щ , американ­
ските биолози се опитват да синтезират живот от неодушевената
материя. Докато продължава да се бистри мирното съвместно
съществуване, комунизмът и капитализмът биват преобразени
от най-голямата технологическа революция, която нашата земя
е преживявала. Ние всъщност гледаме с гърбовете си. Време е да
отворим очи.
Последният силен и изпълнен с въображение социолог несъм­
нено е бил Ленин. П рез 1917 г. той дава точно определение за ко­
мунизма: „Това е социализъм плюс електричество/ Оттогава мина
повече от половин век, но дефиницията си остава вярна за Китай,
за Африка, за Индия. За модерния свят обаче тя е нелепица. Русия
очаква мислителя, който ще оповести новия ред: комунизъм плюс
атомна енергия, плюс автоматизация, плюс синтез на горива и
храни от въздуха и от водата, плюс физика на твърдите тела, плюс
завладяване на звездите и прочее... След погребението на Ленин
Джон Бюканън говори, че ще се появи друг пророк, който ще ус­
танови „четириизмерен комунизъм“.
Нито американските, нито съветските социолози са съизмери­
ми с ръста на страните си. Н икой не е в състояние да развихри
въображението си и да види зараждането на нова цивилизация
и на непознати митове. Единствено в научнофантастичната ли­
тература може да се проследят приключенията на излизащия от
юношеството си разум, който придобива планетарни очертания,
започва да разсъждава върху космическите проблеми и разпола­
га по различен начин човешката съдба в безкрайната Вселена. Н о

-5 1 -
 У трото на м агьосниците

изучаването на подобна литература, тъй близка до устната тради­

ция на античните разказвачи, разкриваща дълбинните проблеми в
интелигентността, според социолозите е несериозно занимание.
Що се отнася до европейската социология, тя си остава дъл­
боко провинциална, а всички дебати засягат само местни интере­
си. При тези условия, няма нищо чудно, че чувствителните души
търсят убежище в катастрофизма. Всичко е абсурдно и атомната
бомба ще сложи край на човешката история. Тази плашеща и на
пръв поглед дълбока философия по-лесно се овладява, отколкото
трудните и деликатни инструменти за анализ на реалността. Тя е
временна болест на мисълта при цивилизованите люде, които не
могат да адаптират своето наследство от понятия (индивидуална
свобода, човешка личност, щастие и др.) към промените на целите
в настъпващата нова цивилизация. Тя е нервозна умора на разума,
точно когато той - поради невероятните си завоевания - трябва
не да агонизира, а да промени структурата си. В крайна сметка не
за пръв път в човешката история съзнанието ще премине от едно
състояние в друго. Всяка промяна е болезнена. Ако съществува
бъдеще, длъжни сме да го опознаем. Не като се обръщаме към ми­
налото, трябва да моделираме идеите си в забързаното настояще.
Близкото ни бъдеще ще е толкова различно от познатите ни
епохи, както е X IX в. от цивилизацията на майте. Така че непре­
къснато трябва да вперваме поглед във величествените измерения
на времето и пространството, миналото няма документ за соб­
ственост над бъдещето ни.
Първата наистина плодотворна идея е, че съществува промяна
на целите. Ако сред нас се завърне някой рицар от кръстоносните
походи, ще ни попита защо не използваме атомната бомба срещу
неверниците. С желязио сърце и остър ум той по-малко ще се раз­
вълнува от новите технологии, отколкото от обстоятелството, че
неверниците все още държат в свое владение половината от Божи
гроб, а другата част е в ръцете на юдеите. Ще му е трудно да раз­
бере как е възможно една богата и могъща цивилизация да не е
посветена напълно в служба на Иисус Христос. Какво ли ще му
рекат нашите социолози? Че всичките ни огромни усилия, битки,
открития имат единствената цел да повишат „равнището на живо­

- 52 -
 П ърва ч а с т . Бъдещ е в м иналото

та“ на всички хора? Това ще му прозвучи абсурдно, той ще реши,

че подобен живот е безцелен. Социолозите ще му говорят за спра­
ведливост, за човешка личност, за свобода, ще му рецитират мате­
риалистическите евангелия на X IX в.
А рицарят несъмнено ще ги запита: каква е целта на свобода­
та? Каква е целта на справедливостта? Каква е целта на човешката
личност? За да може нашият рицар да възприеме съвременната
цивилизация като нещо достойно да бъде изживяно от търсещия
дух, просто не бива да му говорим с речника на социолозите! Тряб­
ва да му кажем как се променя светът, как се променя мисленето,
какъв кръстоносен поход е започнал. Отново трябва да се осво­
боди Божи гроб: погребания в материалния дух. Отново трябва
да бъдат прогонени неверниците: всичко, което изневерява на
безграничните възможности на разума. Всичко това също е рели­
гия: да излезе наяве онова, което придава величието на човека и
да се докаже, че това величие се подчинява на вселенските закони.
Трябва да му се покаже свят, където циклотроните са големи като
катедрали, където математическите формули са като псалми, къде­
то промените се извършват не само в недрата на материята, но и в
мозъците, където разноцветните човешки маси се пробуждат, къ­
дето въпросите се предават от космически антени във вселенските
пространства, където душата на планетата се събужда. И може би
тогава рицарят няма да поиска да се завърне в миналото. Може би
ще се почувства удобно сред нас, ще усети, че се е издигнал на ново
равнище. Може би ще се устреми към бъдещето, както някога е
потеглял на Изток, а и вярата му ще се издигне до ново измерение.
Огледайте се в какво време живеем! Отворете широко очи! Осве­
тете обграждащите ви мрачини!

- 53 -
 Г'олвмият затвор
I

Поколението „Земните работници", > Кой сте

вие - изостанал съвременник или човек на бъде­
щето? > Възвание върху стените в Париж през
1622 г. > Д а видим древните неща с нови очи. >
Езотеричният език е технически език. > Новото
определение за тайно общество. > Н овият смисъл
на „религиозния дух

рифин, знаменитият герой на Уелс от романа му „Невидими­

Г ят15, казва: „Дори най-образованите люде често пъти не си да­
ват сметка за силата, която се крие в научните книги. Те са пълни с
чудеса, чудеса, чудесаГ
Обаче днес за тези неща се досещат дори хората от улицата и то
по-добре от интелектуалците, които са с една революция по-на-
зад. Пълно е с чудеса, с чудеса, че и със страшилища. След времето
на Уелс възможностите на науката са нараснали отвъд пределите
на планетата и заплашват нейното съществуване. Родило се е ново
поколение учени. Това са хора със съзнание, че живеят, а не равно­
душни изследователи и неми наблюдатели. Както великолепно го
е казал Тейар дьо Шарден, те са „Земните работници“, загрижени
за съдбата на човечеството и усещащи се отговорни за тази съдба.
Ж олио-Кюри хвърля бутилки с бензин срещу германските тан­
кове по време на боевете за освобождението на Париж. Кибер­

- 54 -
 П ърва част. Бъ д ещ е в миналото

нетикът Н орберт Винер гневно критикува политиците: „Ние ви

дадохме бездънен източник на енергия, а вие създадохте Верген-
Белзен и Хирошима!"
Израстват представители на новото поколение учени, техните
занимания са свързани със съдбата на света. Бор казва: „Ученият
трябва да разбере, че за разлика от всяко друго човешко същество
той е колкото зрител, толкова и участник в голямата драма на съ­
ществуването Г Новите изследователи са преки наследници на ге­
ниите от първата четвърт на X X в.: съпрузите Кюри, Ланжевен,
Перек, Планк, Айнщайн и др. За кратък исторически срок огънят
на гения се издига до висоти, каквито не е достигал от времето на
елинската цивилизация. Тези учители на духа започват битка сре­
щу инертността на човешкия разсъдък. Сражават се жестоко. „Не
истината побеждава, а противниците й измират“ - казва Планк. А
Айнщайн допълва: „Нс вярвам в превъзпитанието. Трябва да вяр­
ваш само в себе си, дори ако другите те смятат за безумецГ Учените
се усещат отговорни единствено пред Истината. Обаче политика­
та не им дава мира. Синът на П ланк е убит от Гестапо, Айнщайн е
изпратен в изгнание.
Съвременното поколение усеща отвсякъде и при всички об­
стоятелства, че ученият е свързан със света. Гой притежава почти
пълния обем на полезното знание. Може би скоро ще получи и
почти пълния обем на властта Той е ключовият персонаж в при­
ключението на човечеството. Обкръжен от политици, обезпоко­
явай от полицаи и от разузнавания, внимателно наблюдаван от
военните, той има равни шансове - след като си свърши работата
- или да спечели Нобелова награда, или да бъде разстрелян. И з­
дигайки се към върховете на научната мисъл, заставайки на равни­
щето на планетарното, дори на космическото съзнание, той ясно
вижда дребнавостта на регионалните интереси. Между неговата
власт и политическите властници има неразрешими противоре­
чия. Обаче само жалкият страхливец може да се колебае между
собствения риск и риска за човечеството. Курчатов разкрива пред
английските физици всичко, което знае. Понтекорво бяга в Ру­
сия, за да продължи делото си. Опенхаймер влиза в конфликт със
своето правителство. Американските атомни физици сс обявяват

- 55-
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

срещу армията и издават знаменития си бюлетин: корицата изо­

бразява часовник, чиито стрелки напредват към полунощ всеки
път, след като определен опит или откритие попадат в ръцете на
военните. Английският биолог Дж. В. С. Халдайн заявява: „Мое­
то предсказание е, че ще се случи най-страшното! И никой не е в
безопасно укритие!4'
Материята започва да освобождава своята скрита енергия и
пътят на космическата еволюция е отворен. Подобни събития са
без аналог в историята. „Живеем в момент, когато историята е за­
таила дъх, когато настоящето се откъсва от миналото, тъй както
айсбергът се откъсва от ледената планина и поема пътя си в без­
граничния океан“ - пише Артър Кларк в книгата си „Децата на
Икар“.
Да, настоящето се откъсва от миналото и то не само от далеч­
ното, осмисленото минало, но и от „новороденото“ минало, тоест
от времето, което наричаме „съвременна епоха“. Появилата се от
кристализиралите в Западна Европа през XVIII в. идеи епоха, коя­
то процъфтя през X IX в. и разпръсна плодовете си из целия свят
през първата половина на XX в., започва да се отдалечава от нас.
Усещаме това всеки миг. Намираме се в момента на скъсването с
нея. Възприемаме се ту като изостанали съвременници, ту като
хора на бъдещето. Нашето съзнание и нашата интелигентност ни
пошепват, че това са различни неща.
Идеите, на които се основаваше съвременната епоха, са изчер­
пани. В този период на скъсване, или по-скоро на промяна, не
трябва да се учудваме особено, ако ролята на науката и мисията на
учения започват да стават съвсем различни. Какво им е различно-
то? Видение от далечното минало може да ни помогне да изясним
бъдещето. Или, по-точно, може да ни освежи погледа при търсене
на нова отправна точка.

В един прекрасен ден през 1662 г. парижани откриват на стените

на домовете си следното възвание: „Ние, депутатите от главната
колегия на Братството на розата и кръста, по волята на Всемогъ­
щия, зримо и незримо присъстваме в този град, за да избавим на­
шите ближни - хората - от грешките, които ги водят към гибел!

- 56 -
 П ървл члст. Бъдещ е в миналото

М нозина възприемат случката като шега, ио авторът па изслед­

ването „История на Розенкройцерите'1 Серж Ютен твърди друго:
„Приписват се на розенкройцерите следните тайнства: преобра­
зуването на металите, продължаването на живота, познанието за
събития, които се случват по далечни краища, прилагането на ок-
ултната наука за откриването на прилежно скрити предмети.“ Да
оставим настрана термина „окултно" и ето че се озоваваме пред
възможностите на съвременната наука - реални и очаквани. Съ-
гласно легендата, общ еството на розенкройцерите твърди, че
властта на човека над природата и над самия себе си ще стане без­
гранична, че безсмъртието и контролът над природните сили са
му подвластни и че всичко, случващо се във Вселената, му е извест­
но. В това няма нищо абсурдно - прогресът на науката донякъде
осъществи подобни мечти. Така че призивът от 1622 г. спокойно
може отново да се появи по стените на Париж или във вестниците,
ако учените се съберат на конгрес, за да информират хората какви
опасности ги дебнат и да ги призоват да впрегнат усилията си в
търсене на нови социални и морални перспективи. В този смисъл
и патетичните изказвания на Айнщайн, и предупрежденията на
Опенхаймер, и бюлетинът на американските атомни физици пов­
тарят изреченото в розенкройцерския манифест. Ето и един съ­
временен руски текст. П о повод проведената през 1957 г. в Париж
конференция за радйоизотопите съветският писател Владимир
Орлов пише: „Съвременните „алхимици“ трябва да си припом­
нят статута на предшествениците им от Средновековието, статут,
запазен в една парижка библиотека, който предвижда с алхимия
да имат право да се занимават единствено хора „с чисти сърца и
възвишени намерения“..“
О т мрака на вековете идва крайно актуалната и в наши дни
идея за учредяването на международно тайно общество, групира­
що авангардните интелектуалци, желаещи да запазят откритията
си от организираната власт, от любопитството и алчността на ма­
сите, решени да използват изобретенията си в подходящ момент
или да ги погребат за дълги години. П рез X IX в. подобна идея
беше неприложима. Д нес обаче тя може да се осъществи. В извес­
тен смисъл смея да твърдя, че подобна общ ност вече съществува.

- 57 -
 Ут р о т о на м агьосниците

Необходимо е още по-добре да си изясним самото понятие „тай­

но общество".
Да се върнем към розенкройцерите. Серж Ютен пише: „Те са
общество, достигнало по-високо равнище на развитие в сравне­
ние с останалото човечество и, следователно, притежават сходни
духовни качества, които им позволяват да се разпознават помежду
сиГ Заслугата на това определение е, че то успява да избегне мъгля­
вите окултни термини. Получихме ясна, почти научна, оптимис-
тична представа за „по-високото равнище“.
Съвременните научни изследвания не изключват изкуствени ге­
нетични промени, които да подобряват живите същества и самия
човек. „Радиоактивността може да създаде чудовища, но тя ще ни
надари и с гении“ - декларира един английски биолог. Крайната цел
на алхимичното дирене, която е преобразуването на самия изсле­
довател, несъмнено е крайна цел и на модерната наука. След малко
ще докажем, че точно това се е случило с някои съвременни учени.
Последните открития в психологията убедително сочат, че
съществува състояние, различно от сънуването и от будуването,
състояние на висше съзнание, при което интелектуалните спо­
собности на човека нарастват страшно много. О т дълбинната
психология, която дължим на психоанализата, днес ние премина­
ваме към „психология па висините“, откриваща ни посоката към
свръхразума. Гениалността е само един от етапите на пътя, който
човек трябва да извърви, докато напълно реализира способности­
те си. Известно е, че в нормалния интелектуален начин на живот
ние не използваме и една десета част от възможностите на нашето
внимание, памет, интуиция, координация. Така че нищо чудно да
открием или да преоткрием ключовете, помагащи ни да отворим
в самите себе си портите, зад които ни очаква съкровищница от
познания. Идеята за близката трансформация на човечеството не
е плод на окултисткото мечтание, а на самата действителност. Чес­
то ще се връщаме към този проблем в тази книга. Вероятно мутан­
тите вече са сред нас - или поне хората, които са далеч пред нас по
пътя, който се готвим да извървим.
Според преданията (една далеч по-съмнителна версия изкарва
розенкройцерите наследници на изчезнала цивилизация) терми­

- 58 -
 П ърва част . Бъ д е щ е в миналото

нът „гений“ не може да обобщ и всички висши състояния, при­

същи на човешкия мозък, а розенкройцерите са духове от висок
ранг, които се откриват помежду си. По-правилно ще е да кажем,
че розенкройцерската легенда обслужва реалността: вечно тайно
общество на духовно озарените - голямата конспирация.
Няма съмнение, че общ еството на розенкройцерите е създаде­
но по естествен път от хора, достигнали до възвишена духовност,
които започват да търсят сходни умове. Те се стремят към братя по
познание, за да осъществят с тях плодотворен диалог. Айнщайн
например може да бъде напълно разбран единствено от петима-
шестима души в света, а няколкостотин са физиците и математи­
ците, способни да разсъждават пълноценно върху закона за равен­
ствата.
Розенкройцерите смятат, че трябва задълбочено да се изучава
природата, но според тях това изучаване е по възможностите на
умове, различни от унифицираното множество.
Едва когато приложим необичайна гледна точка при осмисля­
нето на природните феномени, ще се достигне до дълбокото п о­
знание и до мъдростта. Тази нова, динамична идея очарова Де-
карт и Нютон. Неведнъж сме чували питания: дали тези учени са
били розенкройцери? Н о подобен въпрос е безсмислен. Глупаво е
да си представяме някакво организирано общество - съществуват
необходими контакти между необичайни умове, които намират
общ език: не таен, а просто в определен момент неразбираем за
останалите.
Ако до наши дни са достигнали фрагменти от тайните знания
на древните изчезнали цивилизации за материята и енергията, за
законите на Вселената (нещо, в което не можем да сме сигурни),
то те биха били пренесени от възвишени умове и несъмнено ще са
неразбираеми за масите. Ако отхвърлим подобна хипотеза, защо
все пак да не приемем, че през всички епохи малцина посветени си
предават един на друг щафетата на висшето познание, общувайки
активно помежду си. П одобни умове са убедени, че нямат ника­
къв интерес да излагат на показ могъществото си. Ако Христофор
Колумб беше именно такава личност, той щеше да скрие откри­
тието си. Принудени да съществуват в един вид нелегалност, тези

-5 9 -
 Ут р о т о на м агьосниците

хора се свързват само със себеподобни. Нека си представим как

разговарят лекарите край леглото на пациента в болницата. Гово­
рят високо, но болният не разбира нищо. Ето така и възвишените
идеи са обвити в мъглявините на окултния език, на посвещенията
и пр. Но посветените, разбира се, не прекарват времето си в игра
на конспирация. Създават тайно общество не по прищявка, а тъй
като са принудени - най-значимите понятия в речника им са не­
приемливи за традиционния масов разум. Единствено в този сми­
съл сме склонни да приемем идеята за тайно общество. Всички
останали безчислени тайни общества - дори могъщите и заслужа­
ващите внимание - са само подражания, несериозни детски игри.
Докато хората продължават да живеят с мечтите да получат
нещо срещу нищо, пари - без да работят, познание - без да се учат,
добродетелност - без ревнителство, провъзгласяващите се за тай­
ни и просветителски общества ще процъфтяват.
Избрахме примера с розенкройцерите от 1622 г., защото - ве­
рни на традицията - истинските розенкройцери не говорят за ма­
гическо посвещение, а четат задълбочено „Liber M im di“ - книгата
на света и на природата. Следователно розенкройцерската тради­
ция е тъждествена с тази на съвременната наука. Днес започваме
да разбираме, че задълбоченият прочит на книгата на природата
изисква нещо повече от онова, което наричаме научно съждение,
и дори нещо повече от онова, което наричаме интелигентност.
1 1ри равнището, до което са стигнали нашите изследвания, науч-
ното съждение трябва непрекъснато да се усъвършенства, а инте­
лигентността - да се самонадмине. Човешко, твърде човешко -
това вече не е достатъчно. Несъмнено именно на тази констатация
дължим ако не реалността, то поне легендата за розенкройцерите
- създадена в древните векове от възвисени люде. Изостаналият
съвременник е рационалист. Човекът от бъдещето е религиозен.
Многото модерност ни отдалечава от миналото. Малка доза футу-
ризъм обаче ни връща към него,
Робърт Джънк пише в книгата си Трагедията на атомните
физици: „Сред най-младите атомни физици не са малко онези,
които възприемат заниманията си като своеобразно интелектуал­
но състезание, без дълбок смисъл или задължения, но съществуват

-6 0 -
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

и неколцина, които осъзнават, че изследванията им са своеобра­

зен религиозен опит.“
Нашите розенкройцери от 1622 г. „присъстваха незримо“ в
Париж. Особено ни изненадва, че при съвременния климат на
полицейщина и шпионаж големите учени успяват да общуват
помежду си и същевременно да прикрият следите, които биха до­
вели правителствата до откритията им. Десетина учени напълно
спокойно биха могли да обсъждат съдбата на света в присъстви­
ето на американските и съветските държавни ръководители, кои­
то така и нищо няма да разберат. Международно изследователско
общество, което не се бърка в поли тическите дела, спокойно може
да мине незабелязано. Съвременните специалисти по парапси­
хология революционизират телекомуникациите. Американският
инженер Виктор Ендърби твърди, че ако в тази област са постиг­
нати сериозни резултати, то те са запазени в тайна по изричното
желание на изобретателите.
Изненадва ни също, че розенкройцеровата традиция намеква
за апарати и машини, които официалната наука от онези времена
не би могла да създаде: непрестанно светещи лампи, записващи
устройства за звукове и образи и пр. Легендата описва машина­
риите, открити в гроба на символичния Кристиан Розенкройцер,
които биха могли да бъдат създадени в края на XX в„ а не през
1622 г. Така че несъмнено розенкройцеровата теория способства
за господството над света посредством науката и техниката, а не
чрез посвещението и тайнството.
Можем да предвидим и появата на общество, притежаващо
тайна техника. Политическите преследвания, социалните про­
тиворечия, натоварването на морала и съзнанието с плашещи
отговорности, все повече ще принуждават учените да изчезват в
„нелегалност“. Н о нелегалността няма да забави изследванията.
11е бива да се заблуждаваме, че ракетната техника и гигантските
ускорители са единствените оръдия на учения. Истински велики­
те открития винаги се правят с простички средства и с несложно
оборудване. Възможно е и в наши дни някъде по света да същест­
вува място, където интелектуалната плътност е особено голяма и
където се организира ^нелегално движение“. Навлизаме в епоха,

-61 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

която много напомня за началото на XVII в. и нищо чудно да се

подготвя нов манифест, сходен с онзи от 1622 г. Нищо чудно дори
да е издаден. Н о ние да не сме го забелязали.
О т подобни идеи ни отдалечава обстоятелството, че в древ­
ността са говорели винаги с религиозни термини. Ние обаче им
обръщаме само литературно внимание. По тази причина сме съ­
временни хора. Но и именно затова сме хора от бъдещето.
Най-после, изненадва ни многократно повтаряното убеждение
на розенкройцсрите и на алхимиците, че целта на науката е прео­
бразуването на самия разум. Става дума не за магия, не за небесна
милостиня, а за откриване на такива реалии, които принуждават
разума на изследователя да премине в ново качество. Ако се за­
мислим за стремителната еволюция на разума на великите атомни
физици, ще започнем да разбираме какво искат да ни кажат розен-
кройцерите. Днес висшите проявления на науката навлизат в ду­
ховния свят и преобразуват самия изследовател, издигайки ума му
на по-високо равнище. Случващото се с нашите атомни физици
е съизмеримо с опита, изложен в алхимическите текстове и в ро-
зенкройцерските трактати. Духовният език в никакъв случай не е
мрънкане, предшестващо научния език, а по-скоро е негов венец.
Случващото се в нашата съвременност е могло - под друга форма
на познание - да се случи в древността, така че несъмнено розен-
кройцерската легенда и съвременната действителност взаимно се
осветляват. Трябва да погледнем към миналото с други очи - това
ще ни помогне да разберем утрешния ден.
Вече не живеем в епоха, когато прогресът се идентифицира
единствено с научния напредък, или пък с техническия. Появява
се друга величина, характерна за Великите неизвестни, физикът
Хайзенберг твърди: „Пространството, в което сега се развива ду-
ховната същност на човека, е с по-различни измерения от прос­
транството, в което той е пребивавал през последните два века“
Хърбърт Уелс умира обезкуражен. Този могъщ ум живее с
вяра в прогреса. Н о в залеза на живота си писателят наблюдава
как т.нар. прогрес тръгва в чудовищна посока. Науката заплашва
да доведе до гибел света, изобретени са най-страшните средства
за унищожение. През 1946 г. старият Уелс пише: „Човекът до­

— 62 -
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в миналото

стигна предела на своите възможности,“ О т този момент геният

на научната фантастика престава да бъде човек от бъдещето. Грох­
нал е, така че всъщност човекът е достигнал до края на една от
своите възможности. Н о ето че се раждат нови възможности. О т­
криват се нови пътища. Световноизвестният математик и физик
Болфганг Паули доскоро е изповядвал ученост, скована в тесните
традиции на X IX в. През 1932 г. на Копенхагенския конгрес той
прилича на Гьотевия Мефистофел с вледеняващия си скептици­
зъм и с химерите си за могъщество. През 1955 г. обаче неочаквано
за мнозина проницателният ум се увлича от мисълта за вътрешно­
то спасение. Подобна еволюция е типична. Тя се наблюдава при
повечето атомни физици. Нека не я възприемаме като пропадане
в морализъм или мъглява религиозност. Напротив, установяваме
прогрес в умението да се наблюдава, ново съзнание за теорията на
познанието. Болфганг Паули казва: „Като гледам как от XVII в.
насам дейностите на човешкия разум са стриктно разпределени на
всевъзможни отрасли, си представям друга цел - преодоляването
па противоречията, синтез между рационалната интелигентност и
мистичния опит. Единствено такава цел съответства на осъзнатия
или неосъзнатия мит на нашата епоха“

- 63 -
 II

Пророците на Апокалипсиса. > Комитет на

отчаянието. > Господин Деспотопулос иска да
засекрети прогреса. > Картечницата на Ayu XV I.
>Науката не е Свещена крава. >Легендата за Д е­
ветимата неизвестни

рез втората половина на X IX в., в навечерието на съвремен­

П ната епоха, съществува плеяда отчаяно реакционни мисли­
тели. Те виждат лъжа в мистерията на социалния прогрес, а в на­
учния и техническия прогрес - препускане към бездната. С тях ме
запозна Филип Левастин, новото превъплъщение на Балзаковия
герой от Неизвестният шедъов7?р и последовател на Гурджиев.
Г1о онова време четях пророка на антипрогресизма Рене Генон и
посещавах завърналия се от И ндия Ланса дел Васто, така че бях
склонен да се присъединя към тези протестиращи мислители.
Беше непосредствено след войната. Айнщайн току-що бе изпра­
тил знаменитата си телеграма:
Нашият свят е изправен пред криза, която все още не е за­
белязана от притежаващите властта да вземат великите
решения за добро или за зло. Отвързаната мощ на атома про­
мени всичко с изключение на начина на мислене и ние плува­
ме по течението на грандиозни катастрофа. Ние, учените,
които освободихме тази необозрима мощ, носим тежка от­
говорност във всемирната борба на живот и смърт. Длъжни
сме да изучаваме атома за благото на човечеството, а не за
унищожаването му. Федерацията на американските учени
подкрепя този призив. Молим ви да подпомогнете усилията
ни, за да принудим Америка да почувства, че съдбата на чо­

-6 4 -
-------------------------------------П ъ р в а част. Бъдещ е в ми н а л о т о ------------------------------------

вешкия род се решава сега, днес, в тази минута. Незабавно са

ни необходими 200 000 долара за финансиране на национална
кампания, предназначена да предупреди човечеството, че ако
то иска да оцелее и да постигне по-високо равнище, трябва
на всяка цена да придобие нов начин на мислене. Изпращам
ви този призив след дълъг размисъл за огромната криза, коя­
то ни е връхлетяла. Моля ви да подпишете чек на мое име,
тъй като съм председател на Комитета на Отчаянието на
атомните физици от Принстън, Ню Джьрси. Искаме помо­
щта ви в този фатален момент като знак, че ние, хората на
науката, не сме сами.

Казвах си (и 200 000 долара не променяха нищо), че тази ка­

тастрофа е предвидена отдавна от моите учители. Бог е сложил
пред човека препятствието на материята и както твърди Блан дьо
Сент-Бене, „човекът е рожба на препятствието“. Н о отхвърлили
принципите съвременници поискаха да отстранят препятствие­
то, Пречещата материя беше победена. Пътят към нищото е сво­
боден. Преди две хиляди години Ориген гениално изтъква, че
„материята поглъща неправдата'. За съжаление, неправдата вече
пе е поглъщана: тя се стича на буйни потоци. Този Комитет на от­
чаянието няма да я пресуши.
Несъмнено древните са били не по-малко зли от нас, но са знаели
отлично това. Мъдростта им ги е предпазвала. Папска була осъжда
употребата на триножника, предназначен за укрепване на лъка: спо­
собностите на тази машинария, прибавени към естествените качества
па лъка, прави сражението нечовешко. Булата е спазвана в продъл­
жение на 200 години. Убитият от сарацинските талпи Роналд дьо
Ронсенс възкликва: „Да бъде проклет мизерникът, който изобрети
способните да поразяват от разстояние оръжия!“ През 1775 г. френ­
ския г инженер Дю Перон представя на младия Луи XVI „военно чу­
довище“, което с помощта на ръкохватка изстрелва едновременно 24
куршума. Изобретателят прилага инструкция към този инструмент,
I[рототип на съвременните картечници. Н о кралят и министрите му
Малезерб и Тюрго решават, че оръжието е толкова отблъскващо смър-
тоносно, че го отхвърлят и наричат създателя му враг на човечеството.

- 65 -
 Ут р о т о на магьосниците

В желанието си да еманципираме всичко, ние еманципирахме

самата война. Някога тя е била инструмент за защита или за на­
падение за ограничен кръг от хора, а днес е проклятие за всички.
Ето върху какво разсъждавах през 1946 г. Мечтаех да публи­
кувам антология на „реакционните мислители“, чиито гласове са
били заглушавани от хора на романтичните прогресисти. Тези
пророци на Апокалипсиса, надаващи вопъл в пустиня, са Блан
дьо Сент Боне, Емил Монтегю, Албер Сорел, Доносо Кортес и
др. Изпълнен с бунтовен дух, съзвучен с гласа на предците, създа­
дох памфлета Времето на убийците, над който работехме заедно с
Олдъс Хъксли и Албер Камю. Американската преса отрази изда­
ването на този памфлет, в който злостно се критикуваха учените,
военните и политиците и се изразяваше пожелание за организи­
ране на Нюрнбергски процес срещу създателите на техника за раз­
рушение.
Днес смятам, че нещата не са толкова прости и че исторически­
те поврати трябва да бъдат осмислени от друга гледна точка. Оба­
че в тревожното следвоенно време памфлетът остави ярка следа в
океана от страхове, сред които се носеха интелектуалците, неже-
лаещи да бъдат „нито жертви, нито палачи“. Истината е, че след
телеграмата на Айнщайн нещата още повече се объркаха. „Онова,
което учените крият в чантите си, е чудовигцно" - казва Хрушчов
през I960 г. Н о духовете вече бяха изморени и след множество
тържествени и безсмислени протести се обърнаха към други теми
за размишление. Като осъдени на смърт чакаха в килията дали ще
пристигне помилване, или не. Н о във всяка съвест се съхранява
зрънцето омраза към способната да унищожи света наука и съм­
нение спрямо спасителната мисия на техническия прогрес. „Те
накрая ще взривят всичко“ - мислеха си мнозина. След яростни­
те критики на Олдъс Хъксли в Контрапункт и в Прекрасния нов
свят, оптимизмът по отношение на науката окончателно се раз­
пръсна. През 1951 г. американският химик Антъни Стайдън пуб­
ликува книгата Науката е Свещена крава, в която протестираше
срещу фстишизирането на науката. През октомври 1953 г. извест­
ният професор по право от Атинския университет Деспотопулос
изпраща до Ю Н Е С К О манифест с искане, ако не бъде прекрате­

- 66-
 П ърва част . Бъ дещ е в миналото

но научното развитие, то поне да бъде засекретено. Професорът

предлага изследванията да бъдат поверени на съвет от световни
учени, дали клетва да пазят нещата в тайна. Колкото и утопична
да е тази идея, тя не е лишена от интерес. Предлага ни се сериозна
възможност за бъдещето и както след малко ще видим, тя съвпада
е една от великите традиции на отминалите цивилизации. В пис­
мо, което адресира до нас през 1955 г. проф. Деспотопулос уточ­
нява мисълта си:
Науката за природата е едно от най-достойните пости­
жения в историята на човечеството. Но освобождавайки
сили, способни да унищожат това човечество, от морална
гледна точка тя вече не е това, което е била преди. Различи­
ето между „чистата наука' и техническото й приложение
днес е дотолкова поразително, че вече за науката не може да
се говори като за ценност сама по себе си. Или по-точно, в
някои особено важни направления науката става негативна
ценност, тъй като излиза изпод контрола на съвестта и раз­
пространява пагубното си влияние по волята на облечени във
власт и носещи политическа отговорност лица. Фетишизи-
рането на прогреса и на свободата на научните изследвания
е крайно опасно. Ние предлагаме следното: кодифициране на
постигнатите досега постижения на науката и техника­
та и пълно или частично забраняване на бъдещия й прогрес
от висш световен научен конгрес. Няма съмнение, че подоб­
ни мярка е трагично жестока, тя засяга една от заветните
цели на човечеството и не бива да се подценяват възможните
трудности. Но по-ефикасна от нея, мисля, че не съгцествува.
Лесно е да предвидим какво ще последва: обвинения за завръ­
щане към Средновековието, към варварството и пр., но те са
несериозни. Въобще не става дума да бъде скован разумът -
той трябва да бъде защитен. Не става дума и за отнемане
привилегиите на определена социална група, а за спасяване на
цялото човечество. Такава е същността на проблема.

Тези идеи намериха топъл прием в английската и германска­

та преса и бяха широко коментирани в бюлетина на лондонските

- 67 -
 Утро то на магьосниците

атомни физици. Близки до тях са и някои предложения, направе­

ни от световните конференции за разоръжаването.
Не е изключено в преходни цивилизации науката не да е от­
съствала, а да е била засекретявана. Струва ни се, че именно такъв
е смисълът на легендата за Деветимата неизвестни.
Традицията на Деветимата неизвестни ни отвежда към импе­
ратор Ашока, който царува в И ндия от 273 г.пр.Хр. Гой е внук
на първия обединител на страната Чандра-гупти. Честолюбив
като предшественика си, чиито достижения иска да продължи,
Ашока решава да завоюва страната Калинга, която се простира
от вътрешна Калкута до Мадрас. Населението на Калинга оказва
съпротива - в битката загиват повече от 100 000 души. Гледката
на множеството убити потриса Ашока и той осъзнава ужаса на
войната. Отказва се от завоюването на Калинга и заявява, че ис­
тинското завоевание е да успееш да обединиш човешките сърца
по законите на добротата и благочестието, тъй като небесните
господари желаят всички одушевени същества да живеят в без­
опасност, мир и щастие, да разполагат свободно със самите себе
си.
Ашока се обръща към будизма и разпръсквайки примера на
собствената си добродетелност, разпространява тази религия по
цяла Индия и по цялата си империя, която се простира до Ма­
лайзия, Цейлон и Индонезия. След това будизмът преминава в
Непал, Тибет, Китай и Монголия. Същевременно Ашока уважава
всички религиозни секти. Проповядва вегетарианство, забранява
алкохола и жертвоприношенията на животни. В своята Кратка
световна история X. Уелс пише: „Сред десетките хиляди имена
на монарси, преминали през страниците на историята, името на
Ашока блести като самотна звезда!
Твърди се, че умъдрелият от ужасите на войната император
Ашока решава завинаги да забрани на хората да използват разума
си за зли умисли. В царството му е засекретена предходната и бъ­
дещата наука за природата. Изследванията - от структурата на ма­
терията до техниките на колективната психология - в продълже­
ние на двайсет и два века се развиват зад тайнственото було, което
за външния свят е синоним на екстатичност и свръхестествени

- 68 -
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

опити. Ашока основава най-могъщото тайно общество на земята:

обществото на Деветимата неизвестни.
Твърди се също, че отговорните за съдбата на съвременна И н ­
дия лица, както и световноизвестни учени като Боз и Рам, вярват
в съществуването на Деветимата неизвестни и дори получават от
тях съвети и послания. Можем само да гадаем колко могъщи тай­
ни могат да притежават деветима души, които ползват непосред­
ствения опит, трудовете, документите, събирани в продължение
па 22 века. Каква е целта на тези хора? Вероятно - да не допуснат
средствата за унищожение да попаднат в ръцете на профани. Да
продължат необходимите за човечеството изследвания. Тези мъже
сами избират следовниците си и продължават да пазят техниче­
ските тайни, идващи от далечното минало.
Външните прояви на Деветимата неизвестни са редки. Едно от
гях е свързано със съдбата на може би най-необикновената фигу­
ра на Запада: папа Силвестър II, известен и под името Ж ербер
дО рийак. Роденият в Оверн през 920 г. и починал през 1002 г.
Ж ербер е монах бенедиктинец, преподавател в Реймския универ­
ситет, архиепископ на Равена и папа по милостта на император
( Угон III. Известно време живее в Испания, а след това тайнствено
Iгьтешествие го отвежда в Индия, откъдето почерпва всевъзмож-
пи познания, изумили обкръжението му. Така например той при­
тежава в двореца си бронзова глава, която отговаря с „да“ и „не5
па въпроси от политическия живот и за състоянието на християн­
ството. Според Силвестър II (том C X X X IX от Patrologia Latina
па Мин) това е нещо много просто и отговаря на събирането или
изваждането на две прости числа. Става дума за автомат, сходен с
пашите калкулатори. След смъртта на папата „магическата глава“
е унищожена, а донесените от него знания са прилежно укрити.
11яма съмнение, че Ватиканската библиотека пази немалко изне­
нади за изследователите, които вероятно все някога ще получат
възможност да се запознаят с тях. През октомври 1954 г. амери­
канското кибернетично списание „Компютри и автоматизация ‘
декларира: „Трябва да се приеме, че изобретението е направено
от човек с необикновени познания, гениален и с изключителна
механична грамотност. Говорящата глава е изобретена при такова

- 69 -
 Утро то нл м агьосниците

разположение на звездите, когато всички планети започват своите

обиколки. Не можем да говорим за минало, настояще и бъдеще*
изобретението далеч надминава съперника си - „огледалцето на
стената1 на царицата, предшественика на съвременните ни меха­
нични мозъци. Твърдяло се е, че Ж ербер е създал такава машина,
защото се е продал на Дявола и му е дал клетва за вечна вярност“
Дали други европейци са се свързали с обществото на Девети­
мата неизвестни? Едва през X IX в. френският приключенски пи­
сател Луи Ж аколио се докосна в книгите си до тази тайна.
П о време на Втората империя Ж аколио е френски консул в
Калкута. Той пише няколко научнофантастични романа, сравни­
ми по размах с творенията на Жул Берн. Освен това, оставя богата
библиотека с редки трудове, посветени на великите човешки тай­
ни. Н о това изключително наследство е разпиляно от окултисти и
пророци. Напълно забравен във Франция, Ж аколио е почитан в
Русия.
Ж аколио е категоричен: обществото на Деветимата неизвест­
ни наистина съществува. Поразително е, че говорейки за него,
споменава невъзможни за I860 г. технически постижения: напри­
мер освобождаване на енергия, стерилизация чрез лъчение и пси­
хологическа война.
Един от близките сътрудници на Пастьор и на Ру-Йерзен по­
лучава съобщение за биологически тайни по време на пътуването
си през 1890 г. в Мадрас. Следвайки дадените му указания, той
изобретява серум срещу чума и холера.
Първата популяризация на историята на Деветимата неизвест­
ни можем да открием през 1827 г. в книгата на Талбът Мънди,
който в продължение на 25 години служи в английската полиция
в Индия. Трудът му е нещо средно между роман и разследване.
Деветимата неизвестни използват символичен език. Всеки от тях
притежава по една книга, която съдържа подробно описание на
определени науки и постоянно бива допълвана.
1Тьрвата от тези книги е посветена на техниката на пропаган­
дата и на психологическата война. „Най-опасната от всички науки
- пише Мънди - е за контрола над мисленето на тълпата, защо­
то тя позволява да бъде командван целият святГ Ще отбележим,

- 7 0 -
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото

че Общата семантика на Коржибски излиза едва през 1937 г., а

трябва да се натрупа и опита от Втората световна война, за да за­
почнат умните глави на Запад да осъзнават изкристализирането
на техниката на психологията на езика, т.е. на пропагандата. П ър­
вият американски колеж за изучаване на семантиката е създаден
през I960 г. Франция познава само Насилието над тълпите от
Серж Чахотин, чието влияние е значително в политизираните ин­
телектуални среди, макар че монографията повърхностно засяга
проблема.
Втората книга е посветена на физиологията. Тя описва как чо­
век може да бъде убит с едно докосване, като смъртта е предиз­
викана от промяната на посоката на нервния ток. Твърди се, че
джудото е родено поради изтичане на „информация“ от книгата.
Третата е посветена на микробиологията и в частност на за­
щитните колоиди.
Четвъртата разказва за преображенията на металите. Легендата
гласи, че във времена на недоимък храмовете и благотворителните
религиозни организации получавали от този източник огромно
количество чисто злато.
Петата съдържа учение за всички земни и извънземни средства
за общуване.
В шестата са скрити тайните на гравитацията.
Седмата е най-обширната космогония, създавана от човечест­
вото.
Осмата е трактат за светлината.
Деветата е посветена на социологията и съдържа законите на
еволюцията на обществата, позволяващи да се предвиди тяхната
разруха.
С легендата за Деветимата неизвестни се свързва тайната на во­
дите на река Ганг, Безчетно множество поклонници, носители на
пай-ужасните и всевъзможни болести, се къпят в тях без никаква
вреда за здравето си. Свещените води прочистват всичко. Опита­
ха се да припишат това странно свойство на реката на образуване­
то на бактериофаги (изяждащи бактериите микроорганизми). Н о
защо те не се образуват в Брахмапутра, в Амазонка или в Сена?
Хипотезата за стерилизацията се появява в творението на Ж а-

-71 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

колио сто г о д и н и преди да стане известно, че подобно явление е

възможно. Според Ж аколио лъчението излиза от тайнствен храм,
разположен под руслото на Ганг.
Освен религиозните, социалните и политическите дейности,
обществото на Деветимата неизвестни въплъщава образа на чис­
тата, на съвестната наука. То управлява човешката съдба, но се
въздържа от използването на собствената си сила. П о този начин
ни дава представа за висшето равнище на свободата. Бдейки от
висините на тайния си славен храм, деветимата наблюдават как се
създават, унищожават и изникват отново цивилизации. Те не са
безразлични, а толерантни, готови да се притекат на помощ, но
винаги спазвайки обета за мълчание - най-сигурната мярка за чо­
вешкото величие.
Мит или действителност? Дори да е мит, то той е превъзходен,
достига до нас от дълбините на времето и същевременно е прибой
на бъдещето.

- 72 -
 Ill

Още няколко думи за фантастичния реализъм. >

Техниката на древните. > Тайната е била необ­
ходима. > Пътуваме във времето. > Океанът на
мисълта и неговата безкрайност. > Нови разсъж­
дения за инженера и за магьосника. > Миналото и
бъдещето. > Настоящето изостава в две направ­
ления. > Злато от древните книги. > Нов поглед
към древния свят

ие не сме нито материалисти, нито спиритуалисти: тези

Н определения за нас са напълно безсмислени. Непрекъснато
търсим реалността, но не позволяваме да ни завладее условният
рефлекс на съвременника (според нас изоставащ), който обръща
I ръб, щом действителността облече фантастична дреха. За да по­
бедим въпросния рефлекс, се оварваряваме, точно както правят
художниците, за да разкъсат платното на условностите, разпрос­
тряно между погледа им и нещата от живота. Като тях сме готови
да използваме дивашки, инфантилни, невероятни методи. Заста­
ваме пред елементите и методите на познанието, тъй както Сезан
е стоял пред ябълката, Ван Гог пред житната нива. Отказваме да
о тхвърляме фактите и аспектите на реалността, за които ни се каз­
ва, че не са „общоприети“, че излизали от рамките на установените
теории. Гоген няма нищо против червения кон, а Мане поставя
голата жена сред облечените в знаменитата „Закуска на тревата“.
Макс Ернст, Пикабиа, Дали създават изникнали от сънищата им
образи и изобразяват живия свят в най-затулените кътчета на съз­
нанието им. Начинът ни да действаме и да виждаме нещата пре­
дизвиква несъгласие, сарказъм, отхвърляне. Няма да ни приемат

- 73 -
 Ут р о т о на м агьосниците

в Салона. Макар че там вече приеха странните художници, поети,

кинодейци, декоратори и пр., такива като нас все още са бели вра­
ни. Науката, психологията, социологията са забранени за ловува­
не гори. Макар и гонена, идеята за светостта винаги се връща в
галоп, под различни маскировки.
П о дяволите! Науката не е свещена крава: човек може да я по­
разтърси, да я извади от релсите.
Да се върнем към нашия разговор. В тази част на книгата, наре­
чена „Бъдеще в миналото“, пътят на разсъжденията ни е следният:

> Възможно е това, което наричаме езотеризъм, циментът на

тайните общества и на религиите, всъщност да са трудни за
разбиране фрагменти от много древни технически знания,
прилагани към материята и към духа. По-нататък ще се опи­
таме да развием тази идея.
> „Тайните“ не са притчи, митове или игри, а точни техниче­
ски рецепти, ключове за отваряне на възможностите на чо­
века и на нещата.
> Науката не е синоним на техниката. Противно на общо­
приетото, в много случаи техниката не следва науката, а я
предхожда. Техниката създава. Науката доказва, че едно или
друго не би могло да бъде създадено. Естествено, съвсем не
твърдим, че науката е безплодна. Скоро ще стане ясно как­
ва висока цена й отдаваме и с колко възхитен поглед следим
промените на нейната същност. Струва ни се само, че в да­
лечното минало техническите изобретения предхождат по­
явата на науката.
> Възможно е техниките в древността да са дали на хората
прекалено опасни способности, които не трябвало да бъдат
разгласявани.
> Необходимостта от засекретяване може да се дължи на две
причини:
а) Предпазливостта. „Знаещият си държи устата затворена.“
Ключовете не трябва да се оставят в зловредни ръце.
б) Фактът, че подобна информация не може да бъде предаде­
на на общодостъпно равнище, тъй като използването на

- 74 -
 П ърва ча ст. Бъдещ е в миналото

такива знания и на такава техника изисква от човек друга

психологическа структура и друг език. Засекретяването
не е плод на желанието на онзи, който го прави, а на сама­
та природа на знанието.
> Аналогично положение съществува и днес. Непрекъснато
ускоряващото се развитие на техниката отвежда знаещите
отначало към желание то, а след това и към необходимостта
от засекретяване. Изключителната опасност води и до из­
ключителна предпазливост. Н а равнището, което достига,
знанието се обгръща с тайнственост, образуват се гилдии на
учените и на техниците. Езиците на знанието и на властта
стават несъвместими. Проблемите на различните ментални
структури се очертават особено ясно при физико-математи-
ческите изследвания. Както казва Айнщайн, онези, които
„имат властта да вземат съдбоносните решения за доброто
и за злото“, създават истинска затворена каста. Близкото бъ­
деще страшно много прилича на митическите разкази.
> Представите за познанието на миналото не се покриват със
схемата на „спиритуализма“. Представата ни за миналото
и бъдещето въвежда магическото там, където обикновено
присъства само рационалното, Важно за нас е да открием
ценни съпоставки, да проследим човешката съдба в спира­
лата на времената. Всичко, което ще послужи на подобна
цел, е добро.

В крайна сметка, в тази част на книгата, както и навсякъде дру­

гаде, настояваме върху следното:
Несъмнено човек може да бъде свързан с тоталността на вселе­
ната. Известен е парадоксът на пътника от Ланжевен. Андромеда
е на три милиона светлинни години от Земята. Н о ако пътникът се
движи със скорост, близка до тази на светлината, ще остарее само
с няколко години. Според унитаристката теория на Ж ан Шарон
например е възможно по време на това пътешествие Земята също
да не остарее повече. Следователно пътникът ще бъде във връзка
с цялото творение, с пространството и времето. О т друга стра­
на, физико-математическите изследвания, там където ги остави

- 75 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

Айнщайн, са опит на човешката интелигентност да открие закона,

който управлява общността на универсалните сили (гравитация,
електромагнетизъм, светлина, ядрена енергия). Опит за цялостен
поглед - разумът иска да намери мястото си там, където прием­
ствеността на гледните точки ще е очевидна. Но откъде ли идва
това му желание? „Ти не би ме търсил, ако вече не си ме намерилГ
В друг план, но в същия ход на идеи, търсеното от нас е пред­
става за преображенията на човешката интелигентност, на човеш­
кото познание. Затова ще пътуваме стремително между магията
и техниката, между розенкройцерите и Принстън, между майте и
човека на бъдещето, между изчезналите и зараждащите се циви­
лизации, между Фулканели и Опенхаймер, между вълшебницата
и компютъра и пр. Съществуват въображаеми и реални пъту­
вания. Н ие избрахме реалното пътуване. Затова тази книга не е
роман. Построихме своите жалони (тоест изразителните сравне­
ния, стойностните уподобявания, несъмнените прилики). Ж а-
лоните ни са съвършени, работата върви добре. Понякога ни се
струваше, че разумът ни достига връхна точка, от която се вижда
цялото човешко усилие. Цивилизациите, моментите на познание
и на човешка организация са като скали в океан. Когато виждаш
цивилизация или миг от познанието, наблюдаваш как океанът се
пени около тази скала, как в нея се разбиват вълните. През цялото
време обаче търсех мястото, откъдето може да се обозре целият
океан, в неговото спокойствие и вечно могъщество, в неговото
хармонично единство.

Сега нека се върнем към размишленията за науката, техниката и

магията. Те ще ни помогнат да уточним идеята си за „тайното об­
щество“ и да подготвим почвата за по-нататъшните изследвания
- за алхимията и за изчезналите цивилизации.
Когато някой млад инженер започва работа в промишленос­
тта, той незабавно различава два различни свята. О т едната страна
е светът на лабораториите, с установените правила на разрешени­
те опити, с разбираемия образ на света. О т другата страна е реал­
ният свят, в който тези закони невинаги са приложими, а често
пъти явленията са непредвидими и невъзможното се реализира.

- 76 -
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото

Ако е човек с бурен темперамент, въпросният инженер се гневи,

вълнува, ще му се „да изнасили тази кучка материята“. Ж ивотът
па хората, заели подобна позиция, е трагичен. Погледнете Едисон,
Тесла, Армстронг. Те са движени от демон. Вернер фон Браун и з­
питва своите ракети върху лондончаните, унищожава ги с хиляди,
за да бъде в крайна сметка арестуван от Гестапо, защото е заявил:
„Аз плюя на победата на Германия, за мен важното с да завоювам
Ауната“ (това ни съобщава Валтер Дорнбергер в книгата си Тайно­
то оръжие на Пенемюнде).

ограничено виждане. Истинската трагедия е скрита в лаборатори­

ите. Н а „магьосниците“ дължим техническия прогрес. Струва ни
се, че техниката не е практическо приложение на науката. Н ап ро­
тив, тя се развива въпреки науката.
Знаменитият математик и астроном Саймън Нюкомб доказ­
ва, че всеки по-тежък от въздуха апарат не може да лети. Двама
майстори за ремонт на велосипеди го опровергават. Ръдърфорд и
Милекен твърдят, че енергията на атомното ядро никога няма да
може да бъде използвана, но бомбата над Хирош има се взривява.
I 1ауката учи, че хомогенната въздушна маса не може да се раздели
па топъл и на студен въздух. Хирш доказва, че е достатъчно да се
прекара въздушната маса през специално пригодена за целта тръ­
ба. Науката поставя тежки бариери. Н о инженерът, също както
магьосникът пред очите на картезианския изследовател, преми­
нава през бариерите, а действието му е аналогично с онова, кое­
то физиците наричат „тунелен ефект“. Влече го вълшебен порив.
I 1ска да види какво има зад стената, за да иде на Марс, да улови
мълнията, да произведе злато. Н е търси полза, нито слава. Ще му
се да залови Вселената по време на игра на жмичка. Това е архетип,
и юнгианския смисъл на думата. Заради чудесата, които се опит­
ва да направи, заради фаталността, тежаща над съдбата му, заради
п.жния край, който най-вероятно го очаква - той е син на герой
от сагите или от древногръцките трагедии.
Като магьосника, той се крие в сянката и - пак както него - се
подчинява на закона за сходствата, изведен от Фрейзър в знамени­
тото му изследване на магията З ла т н а т а клонка. В началото и зо ­

- 77 -
 Ут р о т о на м агьосниците

бретението е своеобразна имитация на едно или друго естествено

явление. Летящата машина прилича на птица, роботът - на човек.
Обаче приликата с предмета, съществото или явлението, чиито
способности той иска да възпроизведе, почти винаги е безполез­
на, ако не и вредна за доброто функциониране на изобретения
апарат. Н о като магьосника, изобретателят черпи от приликата
сила и наслада, които го тласкат напред.
В много случаи преходът от магическа имитация към научна
технология може да бъде ясно очертан. Ето и пример.
Отначало повърхностната закалка на стоманата в Близкия из­
ток се постигала, като забивали нажежено до червено острие в
тялото на някой пленник. Това е типично магическа практика:
острието придобивало воинската доблест на противника. Тази
практика става известна на Запад благодарение на кръстоносците,
които се убеждават, че стоманата от Дамаск наистина е по-твърда
от европейската. Започват да правят какви ли не опити: потапят
стоманата във вода, където плуват животински кожи. Стига се до
същия резултат. През X IX в. установяват, че втвърдяването се по­
стига от органичния азот. През XX в., когато вече е изучено вте­
чняването на газовете, методът е усъвършенстван - стоманата се
потапя в течен азот при ниска температура. Този вид обработка
на азота днес е част от нашата технология.
Връзка между магията и техниката може да бъде установена и
като се изучават „заклинанията“, произнасяни от древните алхи­
мици по време на работа. Вероятно им се е налагало да измерват
времето в тъмната лаборатория, фотографите често броят на глас
над ваничките за промиване на филми. Точно такова броене чухме
на планината Юнгфрау, докато специалистът промиваше пластин­
ка, просветлена от космически лъчи...
В крайна сметка, съществува и друга връзка между магията и
техниката, тя е още по-силна и по-любопитна: това е едновремен-
ността на появяването на изобретенията. В много страни съвест­
но се регистрират денят и часът на конкретно откритие. Много-
кратно е установено, че непознати, работещи далеч един от друг
изобретатели, извършват едно и също изобретение по едно и
също време. Не е възможно да обясним напълно това явление с

- 78 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

фразите „изобретенията се носят във въздуха“ или „изобретение­

то възниква, когато се появи необходимост от него“. Ако наисти­
на съществува свръхчувствено възприятие, циркулация на идеи,
впрегнати в един и същи проект, самият факт заслужава подробно
статистическо изследване. Подобно изследване вероятно ще даде
обяснение и на обстоятелството, че при повечето древни, разде­
лени от планини и океани цивилизации, магическите техники си
приличат като две капки вода.

Живеем с идеята, че техническите изобретения са съвременни

явления. Никога не си правим труда да се консултираме с древни
документи. Никъде по света не съществува институт за научно ди­
рене, насочен към миналото. Старинните книги се четат единстве­
но от ерудити с литературно или историческо образование. Така
че всички отправки към наука и техника отбягват от вниманието
нм. Може би гледаме безразлично към миналото просто защото
сме прекалено угрижени за бъдещето? Едва ли е така. Френската
интелигенция продължава да се придържа към схемите си от X IX
в. Авангардните писатели нямат интерес към науката. През 1955
г. в Ж енева се състоя първата световна атомна конференция. Рене
Ллео отговаряше за разпространението във Франция на доку­
менти за развитието на атомната енергия за мирни цели. Шест­
надесетте тома, съдържащи резултатите от опитите на световните
учени, бяха най-значимата известна ни досега история на науката
п техниката. Пет хиляди индустриалци, които биха могли да се за­
интересуват от темата, получиха писма, съобщаващи им за важна-
i,i публикация. В отговор пристигнаха само 25 искания.
Може би трябва да се чака новите поколения да заемат ръко­
водните постове, за да се промени нещо. Точно за тези поколения
пишем своята книга. Ако човек наистина е запленен от идеята за
оьдещето, ако се вълнува от миналото, то той ще тръгне да търси
i воя златен шанс с еднакъв апетит и в двете посоки на времето.
Не знаем нищо или почти нищо за миналото. Съкровища спят
в библиотеките. Приема се, че историята се развива на приливи и
(>гливи, така че няколко искрички знания могат да бъдат разделени
от стотици и хиляди години невежество. Идеята за внезапната по­

- 7 9 -
 Утро т о нл м агьосниците

ява на някакъв си „век на просвещението“ ни се внушава наивно, а

тя обгръща в мрак останалите епохи. Н овият поглед към древните
книги ще промени подобни възгледи. Ще бъдем потресени от съ­
държащите се в тях съкровища. При това не бива да забравяме, че
по думите на съвременника на Нютон Етербъри „повече са изгу­
бените, отколкото съхранените древни книги“.
Тькмо този нов възглед реши да изрази нашият приятел - тех­
никът и историкът - Рене Алео. Той откри метод и постигна оп­
ределени резултати. Н о и досега никой не му оказва морална и ма­
териална поддръжка да продължи заниманията си, непосилни за
възможностите на сам човек. През декември 1955 г. по моя молба
той прочете доклад пред инженерите от автомобилната промиш­
леност, обединени под председателството на Ж ан-Анри Лабурде.
Ето в съкратен вид съдържанието на този доклад:
Какво остана от хилядите ръкописи в основаната от
Птоломей Сотерий Александрийска библиотека, от неза­
менимите, завинаги изгубени документи, представляващи
древната наука? Къде е разпиляна пепелта от 200 000-те
трудове в Пергамската библиотека? Какво се случи с колек­
цията на Пизистрат в Атина, с библиотеката на Йеруса-
лимския храм, с библиотеката към храма на бог Пта в Мем-
фис? Какви ли съкровища е имало в хилядите книги, изгорени
през 212 г.пр.Хр. по заповед на император Цин Шъ Хуанди?
Достигналите до нас древни книги наподобяват руини на
огромен храм, от който са останали само купчина камъни.
И въпреки това внимателното изучаване на отломките и
надписите ни помага да изведем дълбоки истини - тях ни­
кой не може да свърже единствено с поразителната интуи­
ция на древните. Преди всичко, противно на битуващото
мнение, рационалистическите методи не са изобретени от
Декарт. Да видим какво пише той: „ Търсещият истината
трябва, доколкото е възможно, да се съмнява в нея.“ Фразата
е знаменита и се възприема като нещо неизричано преди. Но
достатъчио е да разтворим книга втора от „Метафизика
на Аристотел, за да попаднем на „притежаващият знания

- 80 -
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

трябва преди всичко да умее да се съмнява, тъй като съмне­

нието на ума води към откриване на истината \ Може да
се констатира, че Декарт заимства от Аристотел не само
тази капитална фраза, но и голяма част от знаменитите
правила за ръководене на разума, правила, лежащи в основата
на експерименталния метод. 'Това във всеки случай доказва,
че Декарт е чел Аристотел, което съвременните картезиаи-
ци нерядко премълчават. Те могат да установят, че някой е
казал: „Ако греша, заключавам, че съществувам, защото само
който не съществува, не греши, а благодарение на усещането,
че греша, чувствам, че съществувам.“Уви, това не са думи на
Декарт, а на Свети Августин. Що се отнася до необходимия
на наблюдателя скептицизъм, едва ли бихме могли да стиг­
нем по-далеч от Демокрит, който признава за действителен
единствено опита, на който личио е присъствал и който е
засвидетелствал с печата на своя пръстен. Струва ми се, че
приведеното дотук е много далеч от приписваната на древ­
ните наивност. Вие вероятно ще ми кажете, че античните
философи притежават върховен гений в областта на позна­
нието, но какво ли значимо са знаели в научен план?
Противно на онова, което може да се прочете в съвремен­
ните популярни издания, атомните теории не са нито из­
мислени, нито формулирани от Демокрит, Аевкип и Епикур.
Секст Емпирик съобщава, че Демокрит ги получава в наслед­
ство - заимствал ги от Моше финикиеца, който - много е
важно да отбележим това - заявил, че атомът е делим.
Забележете, че най-древната теория се оказва по-точна от
теорията на Демокрит и на гръцките атомисти, за които
атомът е неделим. Вероятно в този случай става дума за
объркване на архаичното познание, което започва да става
все по-непонятно, а не за оригинално откритие. Огромно е
учудването ни и в космологичен план - като отчитаме, че не
съгцествуват телескопи - от обстоятелството, че колкото
no-древни са астрономическите данни, толкова са и по-точ­
ни! Например, що се отнася до Млечния път, Талес и Анак-
симен смятат, че той се състои от звезди, всяка от които е

-81 -
----------------------------------- У т р о т о н л ма г ь о с н и ц и т е ----------------------------------

отделен свят, съдържащ слънце и планети, а тези светове са

разположени в огромния Космос. ПриЛукреций констатираме
знания за еднообразието на падането на телата във вакуум
и за концепцията за безкрайното пространство, изпълнено с
безкрайно количество светове. Започвайки с обяснения за те­
глото, Плутарх открива причината за него във взаимното
притегляне между всички тела и обяснява, че именно затова
Земята привлича към себе си всички земни тела, тъй както
Слънцето и Луната привличат към своя център всички свър­
зани с тях тела и силата на привличането ги удържа в своя­
та сфера. Галилей и Нютон ясно признават, че са длъжници
на древната наука. В предисловието към своето съчинение,
отправено към папа Павел III, Коперник пише, че четейки
древните автори е стигнал до мисълта за движението на Зе­
мята. Несъмнено признанието за заимствания ие помрачава
славата на Коперник, Нютон и Галилей, принадлежащи към
породата на великите, безкористни и великодушни умове,
нямащи нищо общо с авторското самолюбие и стремежа на
всяка цена да изглеждат оригинални, или с други думи - със
съвременните предразсъдъци. Особено скромна и правдива ни
се струва позицията на модистката на Мария Антоанета,
госпожица Бертен. Обновявайки сръчно една стара шапка на
кралицата, тя възкликнала: „Новото е добре забравено ста-
ро.“Историята на изобретенията, както и историята на
науките, нагледно доказват правдивостта на тази забележ­
ка. Фурние пише: „В основата на повечето открития се крие
невероятна случайност, която древните са превърнали в не­
уловима богиня за всеки, позволил и да отлети безвъзвратно.
Ако извеждащата ни на прав път идея, думата, позволяваща
ни да разрешим проблема, или многозначителният факт не
бъдат хванати в полет, изобретението ще загине или най-
малкото гце бъде отложено с доста поколения. За да се завърне
то и да възтържествува е необходима нова, случайно възкре­
сила старата мисъл или щастлив плагиат, постигнат от
някой второстепенен изобретател; така че - при изобре­
тателските дела, тежко на първия автор, слава и облаги за

- 82 -
 П ърва част. Бъ д ещ е в м иналото

втория7 Тези съображения оправдават създаването на моя

доклад. Струва ми се, че при повечето факти трябва да заме­
ним думата „случайност“ с „обусловеност, а риска от спон­
танни открития с гаранцията на обширната историческа
документация, опираща се на експертен контрол. За тази
цел предлагам да се създаде специална институция, но не за
търсене на ръкописи, които едва ли ще се окажат по-древни
от X V III в., а за аналитично изучаване на древните техноло­
гии и за проучване как те могат да бъдат приложени в съвре­
менната промишленост. Ако такава институция съществу­
ваше, тя можеше например да сигнализира за публикуваната
през 1618 г. малка книжка, наречена „Естествената исто­
р и я 11на избликналия край Гренобъл извор, която остава неза­
белязана. Неин автор е турнонският лекар Ж ан Тарден. Ако
учените се бяха занимали с този документ, светилният газ
щеше да влезе вупотреба още в началото на X V II в. Ж ан Тар­
ден изследва не само естествената газометрия на извора, но и
възпроизвежда в лабораторията си наблюдаваните явления.
Топ изпълва с каменни въглища празен съд, затваря го, поста­
вя го под въздействието на висока температура и получава
пламъците, чийто произход иска да открие. Ясно показва,
че веществото, даващо този огън, е битумът (минералната
смола) и че е достатъчно да бъде превърнато това вещество
в газ, за да се образува „пламенното въздихание " Обаче изпре­
варилият англичанина Уиндзор французин Лъобон обявява, че
е изобретил „термолампа' едва през година VII на Република­
та. По такъв начин, в продължение на почти два века е забра­
вено откритие, промишлените и търговските перспективи
от което са внушителни. Едно полезно изобретение е прак­
тически изгубено, само защото никой не чете старите книги.
По същия начин около сто години преди първите оптически
сигнали на Клод Шап, представени през 1793 г., е писмо от
26 ноември 169S г. от Фенелон до полския крал Ян Собецки
се споменава за неотдавнашни опити не само с оптически
телеграф, но и с телефонен апарат, предаващ на разстояние
гласовете.

- 8 3 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

През 1636 г. някой си Швентар в своите „физико-матема­

тически развлечения' изследва принципа на електрическия
телеграф, с чиято помощ - както се изразява авторът -
„двама души ще могат да общуват помежду си с помощта
на намагнитизирана игла!',, Но Ерстед ще извърши своите
опити с намагнитизирана игла едва през 1819 г. и в този
случай преминават два века в забрава. Мимоходом ще назова
още няколко неизвестни изобретения: водолазната камбана
се споменава в ръкописа на „Романът за Александър \ в дати­
раното от 1320 г. и намиращо се в Берлин копие. Ръкописът
на германската поема „Соломон и М оролфписана през 1190
г. (Щутгартската библиотека) съдържа рисунка на подвод­
ница. Споменава се, че тя е направена от мед и може да издър­
жа натиска на бурите. Когато веднъж изобретателят бил
заобиколен от галери и имало опасност да го пленят, той се
спуснал в дълбините и живял 14 дни на дъното, като дишал
през някаква специална тръба. В труд, създаден през 1510
г. от рицаря Аюдвик фон Хартенщайн, може да се види изо­
бражение на скафандър: два отвора на равнището на очите,
покрити със стъклени очила, а нагоре се издига дълга тръба,
завършваща с кран, през който влиза външен въздух. Отляво
и отдясно на рисунката са представени аксесоари, облекча­
ващи гмуркането и изваждането, включително плавници от
мед и прът за издигане. Ще приведем и друг незаслужено заб­
равен пример: неизвестен писател, роден през 1729 г. в Мон-
тебург, публикува творба, наречена „Гифантия “ (анаграма
на първата част на името на автора Гифен дьо ла Рош). Той
описва не само черно-бяла, но и цветна фютография. Ето
какво казва: »Отпечатаното изображение е дело на първия
миг, когато платното го приема. Веднага го свалят и го за­
насят на тъмно място. След час намазката изсъхва и пред
вас изниква картина, чиято правдивост не може да предаде
никакво изкуство!'’След това авторът добавя: „Преди всичко
трябва да се изследва природата на лепкавото тяло, което
прихваща и съхранява лъчите, второ - трудностите около
неговото приготвяне и използване, трето - взаимодействи­

- 84 -
 П ърва ч а ст. Бъ д ещ е в м иналото

ето между светлината и това съхнещо вещество! Известно

е обаче, че откритието на Дагер е публикувано в Академия­
та на науките от Араго цял век по-късно, на 7 януари 1839
г. Трябва да отбележим, че способността на някои метали
да (фиксират изображението е описана още през 1566 г. в
трактата на Фабрициус „За загадките на металите'", Друг
пример: ваксинацията, описана в прастари времена в една
от Ведите - „Сантхя грантхам“. Този текст е цитиран
от Моро дъо Жуе на 16 октомври 1826 г. в Академията на
науките в неговия „Меморандум за едрата шарка“: „Вземете
секрет от пъпката на края на пинсетата, вкарайте го във
ръката, като смесите секрета с кръвта - ще започне треска,
а болестта ще премине е много лека форма и няма да изплаши
никого!' След това следва точно описание на всички симпто­
ми. Д а поговорим ли за анестезиите? Трябва да се запознаем с
труда на Дени Папен, създаден през 1681 г. и наречен „Трак­
тат за безболезнените операции ‘ или да възпроизведем опи­
тите на древните китайци с екстракт от индийски мак.
Можем и да използваме извънредно популярното през Сред­
новековието вино от мандрагора, което е напълно забравено
през X V II е. - действието му през 1823 г. изучава тулузки-
ят лекар Ориол. Никой никога дори не е помислял да провери
получените от него резултати. Ами пеницилинът! В този
случай можем за начало да цитираме един поразителен прак-
7пически резултат: през Средните векове се използват лапи
със сирене рокфор. На 17 декември 1897 г. студентът в лион-
ското военномедицинско училище Ернест Дюшен представя
дисертация на тема „Принос към изу чаването на жизненото
съперничество между микроорганизмите - антагонизмът
между плесените и микробите В този труд има опити, раз­
криващи действието на penicillum glaucum върху микробите.
Обаче и тази дисертация остава незабелязана. Специално
държа да подчертая този пример за забрава, толкова близък
до нашата епоха на триумф? на бактериологията. Необхо­
дими ли са още примери? Те са безчислени и на всеки от тях
трябва да се посвети отделен доклад. Ще назова например

-8 5 -
--------------------------------------- У т р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е --------------------------------------

кислорода, чието действие се изучава през X V в. от алхими­

ка Ек дьо Сулсбак, както съобщава Шевръой във „Вестник на
учените"1през октомври 1849 г.
Още Теофраст твърди, че пламъкът се поддържа от възду-
хообразно тяло, такова е мнението и на Се. Климент Алек­
сандрийски.
Няма да се спирам тук на фантастичните творби на
Роджър Вейкън, на Сирако дьо Бержерак и др., тъй като много
лесно те могат да бъ?дат приписани на чистото въображение.
Предпочитам да остана на твърдата почва на фактите,
които подлежат на контрол. По отношение на автомобила
- извинете ме, че говоря за нещо, което мнозина от вас позна­
ват далеч по-добре от мен - мога да кажа, че още през X V II в.
в Нюрнберг някой си Ян Гаут майстори „каруца върху ресори1.
Дори в областта на по-важни открития ние нямаме пред­
става за въздействието на достигналите от древността
данни. Христофор Колумб искрено признава, че е извънредно
задължен на учените, философите и поетите от древност­
та. Неизвестен е фактът, че Колумб преписва два пъти
текст от второ действие на трагедията „Медея' от Се-
нека, където се говори за сеят, чието откриване ще се случи
през идните векове. Тези редове могат да бъдат прочетени в
пазещия се в севилската библиотека ръкопис. Колумб си при­
помня също за твърдението на Аристотел за сферичността
на Земята в неговия трактат „За небето \ Прав еЖубер да
казва, че „нищо не прави умовете толкова невнимателни и
толкова безплодни, колкото непознаването на предходните
времена и презрението към старите книги \ Възхитителни
са и думите на Риварол: „Всяка държава е тайнствен кораб,
чиято котва е хвърлена в небето." По повод на времето може
да се каже, че котвата на кораба на бъдещето е хвърлена в не­
бето наминалото. Обаче забравата ни застрашава с гибелни
корабокрушения. В този смисъл особено поучителна е неверо­
ятната, но може би истинска история за калифорнийските
златни мини. През юни 1848 г. някой си Маршал за пръв път
намира златен пясък край брега на рекичката, където строи

- 86 -
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

мелница. Обаче Фернан Кортес вече е минал през Калифор­

ния, в търсене на индианци, тъй като са му разказвали, че
местните жители владеят огромни съкровища. Кортес об­
ръща страната наопаки, претърсва всички колиби, но и през
ум не му минава да събере малко пясък. В продължение на три
века испанските банди и йезуитите тъпчат златоносния
пясък, търсейки все по-далеч и по-далеч митичната страна
Елдорадо. И все пак, още през 1837 г., над 100 години преди
откритието на Маршал читателите на „Холандски вест­
ник* научават, че златните и сребърните залежи в Сонора
подлежат на експлоатация - вестникът предоставя и точ-
ното им разположение. Нещо повече: през 1767 г. в Париж
може да се купи книгата „Естествена и гражданска история
на Калифорния \ в която авторът Бюриел описва златните
залежи и привежда свидетелства на мореплавателите за бу­
ците самородно злато. Никой не забелязва нито статията,
нито фактите, които век по-късно ще се окажат достатъч­
ни, за да предизвикат „златна трескаВпрочем четели днес
някой пътеписите на древните арабски пътешественици?
Там могат да се намерят особено ценни сведения от облас­
тта на геологическото разузнаване.
Наистина забравата не щади никого. След дълги търсения
и внимателни проверки стигнах доубеждението, че Европа и
Франция притежават съкровища, които практически не се
използват: това са пазените в големите библиотеки древни
документи. Техниката трябва да бъде създавана въз основа
на три предпоставки: опит, наука и история. Отказът или
пренебрегването на историята е доказа?пелство за гордели­
вост и за крайна наивност. Това ще рече да се поеме рискът да
се създава нещо, което още не съществува, вместо да се опит­
ваме да използваме разумно вече създаденото. Преди да пред­
приеме скъпи инвестиции, индустриалецът трябва да при­
тежава всички тетологичии параметри на проблема. Про­
мишлеността е много no-древна от науката: следователно
тя трябва да бъде великолепно информирана за историята
на изобретенията.

- 87 -
 Ут ро т о пл м а г ь о с н и ц и т е

С помощта на много проста техника древните пости­

гат такива резултати, които ние и до днес не успяваме да
възпроизведем. Често пъти дори ни е трудно да обясним как
са получени, въпреки мощния теоретически арсенал, прите­
жаван от нас. Именно в тази простота е преимуществото
на древната наука. Така е, ще ми възразите, но как стоят
нещата с термоядрената енергия? На този въпрос ще отго­
воря с цитат, който ще ви накара да се замислите. В много
рядката, непозната дори за много специалисти, появила се
още преди 80 години книга „Атлаити“, скритият зад псев­
донима Роазел автор излага резултатите от своите 56-го-
дишни изследвания и дирения за античната наука. Говорейки
за научните познания, които той приписва на атлантите,
Роазел произнася следните изумителни за неговото време
думи: „Последствие от тази непрекъсната дейност е поява­
та на материята - това ново равновесие, чието нарушаване
може да повлече след себе си мощни космически явления. Ако
по някаква причина нашата Слънчева система се разпадне,
то придобилите независимост съставящи я атоми незабав­
но ще се активизират и ще блестят в Космоса с непомръква-
ща светлина, която ще свидетелства надалеч за колосалното
разрушение и за надеждата за създаване на нов свят, “ Струва
ми се, че този пример дава изчерпателна представа за цяла­
та дълбочина на фразата на госпожица Бертен: „Новото е
добре забравеното старо."
Да видим сега какъв интерес за промишлеността може да
представлява систематичното проникване в миналото. Ко­
гато твърдя, че трябва напълно сериозно да се отнасяме към
трудовете на древните, съвсем нямам предвид научни изиск­
вания. Трябва само да се потърси сред старинните научни и
технически документи - от гледна точка на конкретния,
поставен от промишлеността проблем - дали в описанията
съществуват съществени факти или заслужаващи интерес
опити, отнасящи се непосредствено към обсъжданата тема.
Смятаме, че пластмасите са открити наскоро, но може би
те биха били изобретени далеч по-рано, ако някой се беше се­

- 88 -
----------------------------- П ъ р в а част. Бъдещ е в м иналото ---------------------------

тил да повтори опитите на химика Берцслсзин. Що се отна­

ся до металургията, бих желал да посоча особено важен факт.
В началото на изследванията ми, свързани с някои опити на
древните, бях изумен, че не съм в състояние да възпроизведа в
лабораторията металургически опити, които ми изглежда­
ха доста ясно описани. Напразно се мъчех да изясня причина­
та за моя неуспех - съвсем точно бях следвал всички указания
и пропорции. След дълги размишления все пак забелязах, че
съм допуснал грешка. Използвах химически чисти съставни
части, докато древните са използвали неизчистени, тоест -
соли, получени от естествени продукти и способни да оказват
катализиращо въздействие. Действително, новите ми опити
потвърдиха тази догадка. Специалистите ще разберат как­
ви огромни перспективи откриват въпросните наблюдения.
Използването в металургията на някои древни рецепти, поч­
ти винаги основаващи се на действието на катализатори,
ще доведе до икономии на топлина и енергия. Моите опити в
тази област бяха потвърдени както от трудовете на доктор
Менетрие за каталитичното действие на олигоелементите,
така и от изследванията на германеца Миташ за катали-
зата в древната химия. По различни пътища бяха получени
аналогични резултати. Струва ми се, че това съвпадение до­
казва, че дойде времето при технологиите да се отчита ре­
шаващото значение на качеството и неговата роля при въз­
произвеждането на всички наблюдаеми количествени явления.
Древните познават и някои металургически процедури,
които са позабравени: например, потапянето на медта в
органична баня. Притежавали се поразително здрави и всеп-
роникващи инструменти. Сръчно топят металите, дори и
окислените. Ще дам пример. Мой приятел, минен специа­
лист, пристига на североизток от Арад, посред пустинята
Сахара. Там открива медни минерали, по които все още има
метал. Не става дума за серни съединения, а за окислени, то­
ест тела, които в съвременната промишленост поставят
сериозни проблеми за извличане, нещо невъзможно за огнища­
та на помадите.

- 89 -
 Утро то нл м агьо сн и ци те

Що се отнася до областта на сплавите - тя е особено зна­

чима при съвременната промишленост - множество сериозни
факти не избягват от вниманието на древните. Те не само
умеят да създават направо, от комплексни минерали неверо­
ятно чисти сплави (,технология, към която съветската про­
мишленост проявява особено жив интерес), но и използват
особени сплави като електрума (самородна сплав от злато
и сребро), която ние досега не сме изучили сериозно, макар да
познаваме рецептата за създаването й.
Мимоходом ще отмина перспективите във фармацевти­
ката и в медицината, защото там се извършват безкрайно
много изследвания. Ще отбележа само възможността на ле­
куването на изгарянията, особено важен проблем, тъй като
автомобилните и самолетните катастрофи го стоварват
върху нас почти всяка минута. Именно измъчваното от пов­
семестни пожари Средновековие открива най-добрите лекове
срещу изгаряния, а тези рецепти са абсолютно забравени.
Трябва да сме наясно, че някои продукти на древната фарма­
ция не само успокояват болките, но предпазват от белези и
ускоряват възстановяването на повредената тъкан.
Излишно е да се напомня за извънредно високото качество
на лаковете и боите, приготвени по старинни методи. Въз­
хитителните бои, използвани от средновековните художни­
ци, не са изчезнали, както се смята: аз знам един ръкопис във
Франция, където се съобщава техният състав. Но никой ни­
кога не се е замислял да заимства и да провери тези методи.
Всъщност ако съвременните художници все още са живи след
век, няма да познаят платната си - толкова мимолетни са
използваните от т ях бои. Дори жълтите тонове на Ван Гог
като че ли са изгубили изключителната си яркост, която е
била особено характерна за тях.
Да поговорим ли за геологията? Ще отбележа тясната
връзка между медицинските изследвания и геологическото
разузнаване. Широко практикуваното от древните тера­
певтично използване на растенията - т.нар. фитотерапия
- е свързано с възникването на нова наука - биохимия, която

-9 0 -
----------------------------- П ърва ча ст. Бъдещ е в м иналото ---------------------------

се занимава с откриването на позитивни аномалии, от рода

на намирането на следи от метали в растенията, подсказ­
ващи за близостта на рудни залежи. По този начин може да
се определи сродството между определени растения и някои
метали, а данните да се използват както при геологическото
разузнаване, така и при терапевтичното въздействие. Пред­
ставих ви поредния характерен пример, който ми се струва
особено важен в съвременната история на науката: съчета­
ването между различните научни дисциплини.
Да поговорим за още няколко насоки на изследванията и за
промишленото им приложение: наторяването е област, е
която древните химици получават добри, но неизвестни днес
резултати. Имам предвид онова, което те наричат „есенция
на плодородието“- съставените от няколко соли вещества,
смесени с животинска тор.
Производството на стъкло е древността е обширен, все
още непроучен въпрос: римляните са правили стъклени по­
дове. Изучаването на древните начини за произвеждане на
стъкло може да донесе драгоценна помогц при решаването на
ултрамодерни проблеми, като например добавянето наредки
елементи и паладий в стъклото, което ще помогне да бъдат
създадени флуоресцентни тръби с черна светлина.
Що се отнася до текстилната промишленост, въпреки
триумфа на синтетичните тъкани или може би именно по­
ради този триумф, при производството на луксозни изделия
тя трябва да се ориентира към висококачествени тъкани,
които да са боядисани съгласно древните рецепти или дори да
се опита да произведе странната тъкан, известна под името
„пилема“. Това е ленена или памучна тъкан, обработена с оп­
ределени киселини, която про?пивостои на желязното острие
и на огъня. 'Този способ е бил известен на галите и те са го
използвали за изработването на брони.
Тъй като пластмасовите мебели все още са твърде скъпи, в
древните рецепти могат да се намерят интересни решения
за значително увеличаване съпротивлението на дървото сре­
щу химическите и физическите въздействия чрез закаляване.

-9 1 -
 Ут ро то нл м агьосниците

Строителните предприятия трябва да се заинтересуват

от възраждането на специалните цименти, чиито пропор­
ции са дадени в трактати от X V и X V I в. - те притежават
характеристики, значително превъзхождащи даденостите
на съвременния цимент. Накрая, без да имам възможност да
настоявам на своето, предлагам на физическите изследвания
направление, което би могло да доведе до важни последствия.
Говоря за трудовете, свързани със земния магнетизъм. По
този въпрос съществуват древни наблюдения, които никога
не са били сериозно проверени, въпреки че несъмнено са инте­
ресни.

Независимо дали става дума за опити, правени в миналото,

или за възможности на бъдещето, вярвам, че истинският реали­
зъм ни диктува да обръщаме внимание не само на настоящето.
Това твърдение може да изглежда парадоксално, но е достатъчно
да се замислим, за да разберем, че настоящето е само точка по оста
между миналото и бъдещето. Като се осланяме здраво на опита на
предците си, трябва да гледаме далеч напред, а не в краката си. Не
е необходимо да се втренчваме изплашено в миговете на неравно-
весие, докато се носим през пространството и времето. Скорост­
та на движение ни подсказва верни решения, а яснотата на взора
ни установява баланса между онова, което е било и което ще бъде.

- 92 -
 Знанието и Властта се обгръщат с тайни. >
Представа за революционната война. > Техника­
та възкресява гилдиите. > Завръщане към епоха­
т а на Адептите. > Един романист е видял исти­
ната: „Енергийни цент рали1съществуват. > От
монархията до тайното общество. > Тайното об­
щество - бъдеща форма на управление. > Самата
интелигенция е един вид тайно общество. > Чука
се на вратата

изключително странна, но вероятно отразяваща мнението на

В много френски интелектуалци статия, Ж ан-П ол Сартър на­
право отказва на атомната бомба правото на съществуване. В тео­
рията па този философ съществуването предхожда същността. Н о
е го явление, чиято същност не му се нрави: той му отказва пра­
вото на съществуване. Странно противоречие : „Атомната бом­
ба - пише Сартър - е противоисторичнаГ Как е възможно един
цивилизационен факт да бъде „противоисторичен“ ? Какво точно
е историята? За Сартър това е движение, което непременно тряб­
ва да доведе народните маси на власт. Какво е атомната бомба?
ianac от могъщество, управляван от няколко души. Извънредно
i ясното общество научените, технократите и политиците може да
реши съдбата на човечеството. За да има историята онзи смисъл,
който бихме желали, трябва да спрем бомбата. Или с други думи
социалният прогресизъм изисква спиране на прогреса. Родена-
Iл през X IX в. социология мечтае да се завърне към породилата я
епоха. Бихме желали да бъдем добре разбрани: ние не защитаваме
производството на оръжия за масово унищожение, нито се обя­

- 93 -
 Утрото ил м а гьо с н и ц и те

вяваме срещу жаждата за правда, движеща най-чистите пориви на

човешкото общество. Просто искаме да видим нещата от друга
гледна точка.
1. Вярно е, че модерните оръжия представляват жестока запла­
ха за човечеството, но те няма да бъдат използвани, докато са в
ръцете на малцина избраници. Съвременното човешко общество
оцелява, защото крайно ограничен кръг от хора има право да взе­
ма решения.
2. Модерните оръжия трябва непрекъснато да се усъвър­
шенстват. В търсене на оптимални резултати при научно-техниче­
ския анализ, ципата между доброто и злото е все по-тънка. Всяко
структурообразуващо откритие е едновременно позитивно и нега­
тивно. О т друга страна, усъвършенстващите технологии не стават
по-сложни: напротив, те се опростяват. Използват сравнително
елементарни сили, броят на операциите намалява, оборудването
става по-просто. В крайна сметка човек ще получи ключа към уни­
версалните сили. Дори дете ще може да действа с него. Колкото
повече се върви към опростяване на могъществото, толкова пове­
че ще трябва да бъдат прикривани, засекретявани бойните сред­
ства, за да се осигури продължаването на живота.
3. Това засекретяване се превръща в истинската власт, преми­
наваща през ръцете на знаещите. Те притежават специфичен език
и форми на изразяване. Бариерата не е изкуствена. Думите са раз­
лични, тъй като мисленето е на друго равнище. Знаещите успяват
да убедят притежаващите, че ще притежават още повече, управля­
ващите, че ще управляват още повече, ако им се доверят. И стре­
мително си осигуряват място над богатството и властта. Как ли?
Преди всичко, като въвеждат навсякъде безкрайната си сложност.
Командващата мисъл усложнява до крайност системата, която
иска да унищожи, за да я направи беззащитна, тъй както паякът
опакова жертвата си. Т.нар. хора на властта, притежаващите бо­
гатствата и властниците, вече са само посредници в епоха, която
също изпълнява посредническа роля.
4. Докато модерните оръжия се множат, войната променя ли­
цето си. Води се непрекъснато сражение - под формата на народ­
ни въстания, дворцови преврати, посланичсски капани, парти-

- 94 -
 П ърва част . Бъ д ещ е в миналото

Ниски движения, статии, книги, речи. Промяната на формите на

пойна отговаря на промяната на целите на човечеството. Някога
войските бяха създадени, за да „притежаваш“. Революционната
пойна има за цел „да бъдеш“. Някога човечеството се изтребваше,
ia да си раздели Земята. Сега като че ли хората търсят съюзява­
нето, общността, за да променят Земята. Знаещите, владеещи и
психологическите оръжия, не са чужди на желанието за промяна.
Революционната война отговаря на раждането на новия дух: ра­
ботническия дух, духа на „Земните работници“. Именно в този
( мисъл историята е месианско движение на масите. Това движе­
ние е в хармония с концентрацията на знанието. Ето през какъв
е ran преминаваме: расте духовното възшествие на разума, увели­
чава се човечността.
Да се върнем към фактите. Отново се озоваваме в епохата на
мините общества. Когато се насочваме към най-важните и най-
Iрудно забележими факти, забелязваме, че се завръщаме във вре­
мето на Адептите. Адептите излъчваха познанията си към общ­
ността на организирани групи, като пазеха тайните на технологи-
iii'c. Не е невъзможно да си представим, че близкото бъдеще ще
ипзприеме именно този модел. Само с това уточнение, че истори-
н га никога не се повтаря. Или, ако отново премине през същата
ючка, то е на по-високо равнище на спиралата.
В исторически план засекретяването на техническите пости­
жения е една от задачите на тайните общества. Египетските жре­
ци ревностно пазят законите на планиметрията. Неотдавнашни
изследвания в Багдад установиха съществуването на общество,
което още преди две хиляди години пази тайната на електриче-
t ката батерия и монопола върху галванопластиката. В Среднове­
ковието във Франция, в Германия, в Испания се създават гилдии
па техници. Вгледайте се в историята на алхимията. Спомнете си
ia тайната на оцветяването на стъклото в червено чрез въвеждане-
m на злато в момента на топене. Спомнете си тайната на гръцкия
огън* при който лененото масло взаимодейства с желатина, за да
i е превърне в прародител на напалма. Далеч не всички тайни на
< Средновековието са разкрити: неясен е съставът на сгъваемото
минерално стъкло, неизвестна е простата процедура за получа­

- 95 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

ване на студена светлина и пр. Създават се групи от технически

специалисти, които пазят тайните на производство, независимо
дали става дума за измайсторяване на хармониуми, или на стъкле­
ни топчета, или на промишлени технологии от рода на производ­
ството на синтетичен продукт.
В големите американски атомни предприятия физиците носят
специални значки, изразяващи техния ранг и степен на отговор­
ност. Можеш да общуваш само с носещите същата значка като теб.
Клубовете, приятелствата, любовните истории са възможни един­
ствено вътре в отделните касти. Създават се затворени общества,
почти идентични сьс средновековните гилдии - има ги в реактив­
ната авиация, в циклотрониката и в електрониката. През 1956 г.
петима завършили Масачузетския технологически институт китай­
ски студенти искат разрешение да се завърнат по домовете си. Не са
работили над военни проблеми, но въпреки това се взема решение,
че те знаят прекалено много. Завръщането им се забранява. Крайно
заинтересовано да си получи тези просветени млади кадри, китай­
ското правителство предлага да бъдат разменени срещу пребивава­
щи в затвора по обвинения в шпионаж американски летци.
Опазването на техниката и на научните тайни не може да бъде
поверено на полицаи. Или по-точно ще да е да кажем, че профе­
сионалистите от службите за безопасност днес трябва да изучават
науката и техниката, които са длъжни да опазват. Тези специали­
сти биват обучавани в термоядрени лаборатории, а атомните фи­
зици сами трябва да се погрижат за безопасността си. Така пред
очите ни се създава каста, която е но-могъща от правителствата и
от политическите полиции.
Накрая, картината ще бъде още по-пълна, ако си припомним
групите технократи, готови да работят за страните, които им оси­
гуряват най-щедро заплащане. Тези „продажни шпаги" на нашата
цивилизация са новите наемници. За тях Южна Африка, Аржен­
тина и Индия са примамливи полета за дейност - там създават ис­
тински империи.
Да преминем към по-незабележимите, но далеч по-важни фа­
кти. Ще усетим, че се завръщаме към епохата на Адептите. „Нищо
в този свят не може да се противопостави срещу обединените уси­

- 96 -
 ---------------------------------П ъ р в а част. Бъдещ е в ми н а л о т о ------------------------------------

лия на достатъчно голямо количество организирани умове“ - го­

вори доверително Тейар дьо Шарден на Ж орж Маглуар.
Преди повече от половин век Д ж он Бюканън, който изпъл­
нява в Англия значима политическа роля, създава роман, който е
< ьщевременно предупреждение към мислещите интелектуалци. В
наречената неслучайно Енергийна централа творба героят се сре­
ща с виден и потаен господин, който със завидна лекота му под­
хвърля смайващи слова:

- Несъмнено, цивилизацията се крепи върху немалко основ­

ни колони - казах аз - и ако те рухнат, ще се срути цялото
здание. Но колоните са здрави.
- Не чак толкова... С всеки изминал ден здравината им
намалява. Колкото повече се усложнява животът, толкова
по-объркан и по-лесно уязвим е неговият механизъм. Ваши­
те т.нар. „институции непрекъснато се размножават, но
всяка от т ях е ненадеждна. В епохата на обскурантизма
съществуваше една-единствена могъща сила - страхът от
Бога и от Неговата Църква. Днес наблюдаваме безкрайно
множество малки божества, еднакво слаби и крехки: цялата
им сила се крие в мълчаливото ни съгласие да не подлагаме на
съмнение могъществото им.
- Вие забравяте - прекъснах го, - че хората са постигнали
съгласие да поддържат машината в действие. Сега наричат
това „цивилизована добра воля“.
- Намерихте единствената важна точка. Цивилизаци­
ята е заговор. Кому ще е иужна вашата полиция, ако всеки
престъпник намира убежище от другата страна на проли­
ва, кому ще са нужни вашите съдилища, ако другите съдии
не признават вашите закони? Съвременният живот е нефор-
мулиран договор между имащите, който поддържа техните
претенции. Този договор ще действа до деня, в който бъде
сключен друг, насочен към унищожаването им.
- Не отричам неоспоримото - отговорих. - Но ми се стру­
ва, че общите интереси заставят най-светлите умове да
участват в това, което вие наричате конспирация.

- 97 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

- Не мога да бъда сигурен - отговори бавно той. - Но дали

действително светлите умове участват в договора? Вижте
поведението на правителствата. Като си направим рав­
носметка, оказва се че ни ръководят любители и второка-
чествени хора. Методите на нашата администрация биха
довели до банкрут всяко честно предприятие. Методите на
парламента, моля да ме извините, биха били срамни за всяко
събрание на акционери. Нашите ръководители искат да при­
добият знания посредством опита, но са далеч от мисълта
да заплатят за знанията цената, която би заплатил всеки
делови човек. Когато пък придобият подобни знания, не им
достига смелост да ги приложат. Къде тук откривате при­
тегателната сила, която би заставила гениалния човек да
продаде мозъка си на вашите правителствени жреци? И есе
пак знанието е единствената сила - от нине до века. М ал­
ко механично приспособление може да отправи към дъното
цели флотилии кораби. Нова техническа комбинация обръща
с главата наопаки всички железни правила на войната. Съ­
щото е положението и с нашата търговия. Достатъчни са
няколко дребни изменения, за да бъде доведена Великобрита­
ния до равнището на Еквадор или за да получи Китай клю­
чът към световните богатства. Но не ни се ще да мислим, че
подобни сътресения са възможни. Приемаме нашите сламени
замъци за неразрушими укрепления.
Никога не съм бил красноречив, но се възхищавам от ора­
торската надареносгп на другите. Подобно слово излъчва бо­
лезнено очарование, някакво опиянение, от което човек поч­
ти се срамува. Аз бях повече от заинтригуван.
- Почакайте - казах, - нали първата грижа на изобретате­
ля е да публикува своето изобретение. Привличат го честта и
славата, същевременно иска да бъде справедливо заплатен. По
този начин откритието му става неотделима част от све­
товното знание, което непрестанно се променя. Точно това се
случи с електричеството. Вие наричате нашата цивилизация
машина, но тя е много по-гъвкава от машина. Тя притежава
способността да се приспособява, също като живия организъм.

- 98 -
--------------------------------- П ърва част. Бъ д ещ е в м и н а л о т о ------------------------------

- Думите ви биха били истинни, ако новите знания дейст­

вително ставаха всеобщо достояние. Но дали е така? От
време на време чета във пресата, че някой велик учен е напра­
вил изключително откритие. Той докладва за него в Академи­
ята на науките, за откритието му излизат фундаментални
статии, вестниците са изпъстрени със снимки. Този човек с
нищо не ги застрашава. Той е само винтче в машината, той
е участник в договора. Трябва да внимаваме с хората, които
остават встрани: това са изобретатели, използващи своя­
та наука единствено в моментите, когато могат да постиг­
нат максимален ефект. Повярвайте ми, най-великите умове
са извън така наречената цивилизация.
Той сякаш се поколеба за миг и после рече:
- Може да чуете, че подводниците гце ни накарат да се от­
кажем от бронетранспортьорите и че завладяването на въз­
духа ще ограничи морските сражения. Такива са възгледите
на песимистите. Но нима си мислите, че науката е казала
последната си дума, създавайки огромните подводници или
крехките самолети ?
- Няма съмнение, че те ще бъдат усъвършенствани - казах
аз, - но и защитните средства ще серазвиват паралелно.
Той поклати глава.
- Малко е вероятно. Още днесзнанието, което позволява да бъ­
дат създавани страшни оръжия за разрушение, значително пре­
възхожда отбранителните способности. Вие виждате предимно
творения на второстепенните хора, които бързат да завоюват
богатства и слава. Истинското, опасното знание се пази в тай­
на. Но повярвайте ми, скъпи приятелю, то съществува.
Той помълча около минута и аз видях как на фона на тъм­
нината се разпръскваше димът от цигарата му. След това
ми приведе няколко примера, говореше бавно, сякаш се стра­
хуваше да не каже нещо излишно. Тези примериужасно ме раз­
тревожиха. Те бяха различни: голяма катастрофа, неочак­
вано скъсване на отношенията между два народа, вредители,
унищожаващи огромна реколта, война, епидемия. Няма да ги
преразказвам. Тогава не му повярвах и сега още по-малко му

- 99 -
---------------------------------------- У т р о т о ил м а гьо с н и ц и те -------------------------------------

вярвам. Но докато говореше толкова спокойно, в тъмната

стая, в онази юлска нощ, думите му действаха поразително.
Ако той казваше истината, тези бедствия не са плодове на
природата или на случайността, а са предизвикани по из­
куствен път. Тайнствените умове, за които говореше, дейст­
ват нелегално и от време на време разкриват силата си по­
средством някое бедствие. Не желаех да повярвам, но докато
той излагаше примерите си и удивително ясно проследяваше
ходовете на играта, не намерих аргументи да му възразя, В
края на краищата не издържах.
- Това, което описвате, е свръханархия. При това тя не
води до никаква промяна. От какво серъководят тези умове?
Той се засмя:
- Откъде да знам? Аз съм само скромен изследовател и тър-
сенията ми помогнаха да попадна на интересни документи.
Но не бих могъл да уточня мотивите. Просто виждам, че
съществуват гигантски асоциални умове. Да допуснем, че те
презират Машината. Може пък да са идеалисти, които ис­
кат да създадат нов свят или любознателни индивиди, пре­
следващи истината заради истината. Ако бъда nocmaeefc
пред необходимостта да формулирам своя хипотеза, бих ка­
зал, че вероятно става дума именно за последните две катего­
рии хора, защото вторите откриват знанията, а първите
притежават достатъчно воля, за да ги използват.
В мен се пробуди един спомен. Когато скитах из тиролски­
те планини, попаднах на слънчева поляна. Там, сред цветния
килим и бълбукащото поточе, похапнах след като цяла су­
трин се катерих по белите чукари. По пътя срещнах герма­
нец, дребно човече, приличаше на учител. Той с благодарност
прие да разделим сандвичите ми. Говореше развален англий­
ски и се оказа ницшеанец - гневно се бунтуваше срещуустано­
вения ред. „Ведата е - възкликваше, - че реформаторите не
притежават знания, а знаещите са прекалено равнодушни,
за да се опитат да проведат реформи. Ще дойде ден, когато
знанията и волята ще се обединят и тогава светът ще се
устреми напред

- 100-
----------------------------- П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото ---------------------------

- Вие рисувате ужасяваща картина - казах аз. - Но ако

тези антисоциални умове са толкова всемогъщи, защо почти
бездействат? Всеки нищожен полицейски агент с помощта
на Машината може да се надсмее над повечето анархистич­
ни пориви.
- Така е - отговори той, - и цивилизацията ще триумфи­
ра, докато противниците и осъзнаят истинското значение
;па Машината. Договорът трябва да съществува, докато
има и антидоговор. Погледнете действията на тая идиот-
щина, която се нарича нихилизъм или анархия. От някой
парижки вертеп неколцина неграмотни отправят предизви­
кателство към света - и след седмица попадат в затвора. В
Женева дузина руски „интелектуалци' замислят заговор за
свалянето на Романовската династия и вече ги преследва ця­
лата европейска полиция. Всички правителства и техните
скудоумни полицаи си подават ръце и - опаля! - с конспира-
торите е свършено. Цивилизацията умее да използва енерги­
ята, с която разполага, а безкрайните неофициални възмож­
ности изчезват яко дим. Цивилизацията побеждава, защо­
то е световна лига; враговете й търпят поражение, защото
са просто секта. Но нека предположим...
Той отново замълча и стана от фотьойла. Доближи се до
електрическия ключ и запали осветлението в стаята. Засле­
пен, аз вдигнах глава към стопанина и видях, че той любезно
ми сеусмихва с благоволението на стар джентълмен.
- Ще ми се да чуя вашите пророчества - казах. - Вие спо­
менахте „да предположим..."
- И така, да предположим, че анархията си е взела урок от
цивилизацията и е станала световна. 0, не ви говоря за она­
зи банда простаци, които шумно се наричат Международен
съюз на трудещите се и за подобни щуротии. Имам предвид,
ако истинският мислещ елит реши да стане световен. Да
предположим, че ограждащите цивилизацията звена изпит­
ват влияние от други звена, съставляващи далеч по-могъща
верига. Земята изобилства с безпорядъчна енергия и ражда
много неорганизирани умове. Замисляли ли сте се някога за

- 101 -
------------------------------------------------У т р о т о ил м а гь о с н и ц и т е ---------------------------------------------

Китай? Там милиони мислещи умове са впрегнати в илюзор­

ни дейности. Нямат нито указания, нито ръководеща енер­
гия, така че резултатът от усилията им е равен на нула и
целият свят се подиграва сКитай. От време на време Европа
му дава няколко милиона заем, а за благодарност огромната
страна цинично повтаря християнските молитви. Но, ка­
зах, да предположим...
- Това е жестока перспектива - възкликнах аз - и, слава
Богу, не мисля, че може да бъде осъществена. Разрушаването
заради самото разрушаване е прекалено стерилен идеал, за да
съблазни някой нов Наполеон, а без такава личност вие нищо
няма да постигнете.
- Не става дума за пълно разрушение - тихо ми възрази
той. - Нека наречем иконоборство това унищожаване на
формулите, което винаги е сплотявало тълпите идеалисти.
Не е необходим Наполеон, за да се осъществи то. Нужно е само
да се издаде заповед, а тя може да дойде от далеч по-надарени
от Наполеон люде. С една дума, достатъчна е Енергийна цен­
трала, за да започне ерата на чудесата.

Ако си припомним, че Бюканън пише тези редове през 1910

г. и ако се замислим какви сътресения преживя след това светът,
както и за катаклизмите, обхващащи днес Китай, Африка, Индия,
то можем да се запитаме - дали наистина не са били активирани
една или повече „енергийни централи“? Подобно предположение
може да се стори романтическо само на повърхностните наблюда­
тели, тоест на историците, намиращи се под властта на заблудите,
наречени „обяснения посредством фактите“, което всъщност ще
рече възможност за манипулиране и подбор на фактите. На дру­
го място в тази книга описваме една енергийна централа, която
се провали, но потопи света в огън и кръв: фашистката централа.
Несъмнено съществува и комунистическа енергийна централа, в
чиято ефективност многократно се убедихме. „Нищо в този свят
не може да се противопостави срещу обединените усилия на дос­
татъчно голямо количество организирани умове.“ Повтарям цита­
та от Тейар дьо Ш арден: тук блясва неоспоримата му истинност.

- 102-
 1 Гь р в а част. Бъдещ е в миналото

Представите ни за тайните общества са школски. Крайно ба-

нално гледаме на странните факти. За да разберем настъпващия
свят, трябва да разкопаем, да освежим, да изпълним с нова енергия
идеята за тайното общество посредством по-задълбочено изслед­
ване на миналото и откривайки такава гледна точка, от която ще се
съзре движението на историята, включващо и самите нас.
Възможно е, допустимо е тайното общество да бъде бъдещата
форма на правителството в новия свят на Земните работници. Да
проследим набързо еволюцията на нещата. Монархиите претенди­
рат, че властват над свръхестественото. Кралят, благородниците, ми­
нистрите се представят като свръхестествени, те се стремят да учуд­
ват с дрехите, с обичаите, с маниерите си. Те правят всичко, за да бъ­
дат ясно забележими. Използват докрай възможностите на блясъка.
Понякога през лятото Анри IV се къпе гол в Сена. Луи XIV е Слън­
це, но всеки и по всяко време може да влезе в двореца и да присъства
на закуската му. Монарсите са под прожекторите на погледите, полу-
богове, накичени със злато и пера, те винаги приковават всеобщото
внимание. След Революцията властта се обгражда с абстрактни тео­
рии и правителството се засекретява. Бластимащите предпочитат да
минават за „обикновени хора“, но същевременно се държат на раз­
стояние. Все по-трудно става да се определи какво точно означава
управлението. Съвременните демокрации могат да бъдат свързани
с хиляди „езотерични“ интерпретации. Някои мислители се опит­
ват да ни убедят, че Америка се подчинява единствено на неколцина
промишлени лидери, че Великобритания се кланя на банкерите от
Сити, че Франция служи на масоните и пр. А при избраните след
революционна война правителства, властта напълно се засекретява.
Свидетели на китайската революция, на Индокитайската война, на
Алжирската война, специалисти по съветската действителност са
изумени от тайнството, в което пребивават властниците, от невъз­
можността да се разбере „кой кой е“ и „какво решава“, В действие
влиза истинска криптокрация. Тук нямаме време да анализираме
това явление, но трябва да се напише отделен труд за криптокрация-
та. В един свой роман Ж ан Лартеги - участник в азърбайджанските
бунтове, в палестинската и в корейската война - разказва как френ­
ски капитан е пленен след разгрома при Диен Биен Фу:

- 103-
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

Глатини се озова в дълъг и тесен тунел. Седеше на земята, а

насреща му, кръстосал крака, някакъв кореец пушеше завита
в парче стар вестник цигара.
Кореецът беше гологлав. Носеше куртка без пагони. Между
две всмуквания от цигарата, той произнесе няколко думи и
младолик преводач се наведе над Глатини:
- Командирът на батальона пита дали вие сте френският
началник?
Глатини реагира като офицер от кариерата - не можеше
да повярва, че този клекнал кореец също като него команд­
ва батальон, има същия ранг и същите отговорности...
Следователно той е един от ръководителите на могъщата
народиа армия. Селянинът от оризищата го беше победил,
него - Глатини, наследника на знаменита военна европейска
династия...

Известният журналист, военен кореспондент от Индокитай и

Алжир Пол Мусе ми каза: „Винаги съм имал чувството, че мом­
ченца и лавкаджии са истинските ръководители... Съвременният
свят прикрива шефовете си, мимикрират също както насекомите,
приличащи на клони, на листа..
След смъртта на Сталин западните политически специали­
сти спорят кой е истинският господар на СССР. В един момент
те стигат до съгласие, че това е Берия, а миг след това научаваме,
че той е екзекутиран. Н икой не може да посочи действителните
властници на страна, която контролира милиард хора и полови­
ната от обитаемите земи на нашата планета.
Военната опасност е показателна за реалната форма на власт.
През юни 1955 г. Америка предвижда „учебна тревога“, при която
правителството трябва да напусне Вашингтон и да се пренесе да
работи „някъде другаде в С А Щ “. В случай, че тази възможност се
окаже неуспешна, се предвижда процедура, при която правител­
ството прехвърля пълномощията си на призрачно правителство
(точният израз е „правителство в сянка' ), което вече е избрано.
Това правителство се състои от сенатори и експерти, чиито имена
не бива да се разсекретяват. П о този начин, преминаването към

- 104 -
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

криптокрацията е официално оповестено в най-могъщата страна

на планетата.
Несъмнено, в случай на война ще осъмнем с „правителство
в сянка“, като американското ще се крие някъде из пещерите на
Вирджиния, а съветското - в плаваща станция в Арктика. И от
този момент нататък ще бъде престъпление да се разкриват име­
ната на управниците. Въоръжени с електронни мозъци, за да съ­
кратят до минимум административния персонал, тайните обще­
ства ще организират гигантския сблъсък между двата враждуващи
блока на човечеството. Дори не е изключено правителствата да се
установят извън нашия свят, върху изкуствени спътници, кръжа­
щи около планетата.
Нямаме намерение да създаваме философска или историческа
фантастика. Създаваме просто фантастичен реализъм. Отнасяме
се скептично към много положения, които са по-приемливи дори
за уж „предпазливите “ умове. Въобще не се опитваме да насочим
вниманието ви към мъгляв окултизъм или към магико-фантазьор-
ска интерпретация на фактите. Не създаваме нова религия. Вяр­
ваме единствено в интелигентността. Смятаме, че на определено
равнище самата интелигентност е вид тайно общество. Смятаме,
че властта й е безразлична, когато тя се разгръща пълноценно, как­
то дъбът в свободното горско пространство, вместо да бъде вкоре­
нен в някоя малка саксийка.
Ще ви предложим и още по-странни перспективи, които също
ще спомогнат за осмисляне на идеята за тайните общества. О т­
личи о съзнаваме, че позицията ни рискува да изглежда донякъде
безумна: това е защото направо в упор казваме необходимото, тъй
както се тропа на вратата на сънливец, когато трябва да се бърза.

- 105-
 Ут ро т о на м агьосниците

Примерът на алхимията
I

Алхимикът в кафене „Прокоп през 1953 г. > Раз­

говор с Гурджиев. > Мъжът, който твърди, че фи­
лософският камък е реалност. > Бержие ме повеж­
дано странен къс път. > Онова, което виждам, ме
освобождава от глупавото презрение към прогреса.
>Н аш ит е спотаени мисли за алхимията: нито
откровение, нито налучкване. >Кратък размисъл
за спиралата на надеждата

П
рез март 1953 г. за пръв път се срещнах с истински алхимик.
Това се случи в кафене „Прокоп“, което по онова време пре­
живяваше поредния мимолетен разцвет на своята слава. Тъй като
пишех книгата си за Гурджиев, един известен поет ми уреди за­
познанство и впоследствие често се виждах с въпросния човек, но
не успях да проникна в неговите тайни.
Имах примитивни представи за алхимията и за алхимиците,
почерпени от популярни издания, дори бях далеч от мисълта, че
все още съществуват алхимици. Човекът, който стоеше срещу мене
на масата на Волтер, беше млад, елегантен. Преминал бе солиден
курс на класическо образование, след което изучавал химия. Ра­
ботеше в търговията, но посещаваше много художници, както и
светски люде.

- 106 -
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

Не си водя дневник, но във важни случаи нерядко си записвам

наблюденията или усещанията. През нощта след срещата с алхи­
мика съм записал следното:
На колко ли е години? По думите му - на трийсет и пет.
Едва ли. Бялата му вълниста коса прилича на перука. Розово­
то му пълно лице е прорязано от множество бръчки. Крайно
скъп е на жестове - бавни, премерени, точни; усмивката му
е спокойна и насмешлива. Цялата му външност говори, че е
значително no-възрастен. В словата му няма слаби точки,
никакво колебание, находчивостта му е неотразима. Зад
това приветливо лице без възраст се крие сфинкс. Той е не­
разгадаем. Не само моето впечатление е такова. А. В., кой­
то почти всяка вечер контактува с него, твърди, че никога,
нито за секунда не го еуловил в пристрастност.

Какво не му харесва в Гурджиев ли?

1. Който усеща дара да учи другите, не живее единствено с ис­
тината на своята доктрина и не се смята за връх на посвеще­
нието.
2. В школата на Гурджиев достигналият до убеждение в собст­
веното си нищожество ученик е лишен от възможността
да придобие онази енергия, без която не е възможно да се
превърне в истинско същество. Тази енергия - тази „вър-
ховна воля4', както я нарича Гурджиев - ученикът трябва да
открива в него, единствено в него. Подобна идея е фалши­
ва и несъмнено отвежда към отчаяние. Такава енергия съ­
ществува извън човека и трябва да успеем да я възприемем.
Поглъщащият причастието католик е пример за ритуално
възприемане на подобна енергия. Н о ако не сме вярващи?
Ако не вярвате, то тогава притежавате огън: точно това е
алхимията. Истинският огън. Материалният огън. Всичко
започва, всичко се извършва чрез контакта с материята.
3. Гурджиев не живее сам - той винаги е заобиколен от хора,
винаги е сред последователите си. „Съществува път в само­
тата, съществуват реки в пустинята!' Но няма нито път, нито
реки за разтворилия се сред другите човек...

- 107 -
 У т р о т о i -i a м агьосниците

Задавам въпроси за алхимията, които вероятно му се струват

безмерно глупави. Н о той отговаря спокойно:
- Единствено материя, единствено контакт с материята, работа
с материята, ръчен труд.
Особено настоява на това обстоятелство.
- Обичате ли да работите в градината? Това е добре - алхими­
ята може да се сравни с работата в градината.
- Обичате ли риболова? Алхимията е сходна с риболова. С до­
макинския труд и с детската игра. Не е възможно да се изучава ал-
химия. Всички преживели вековете литературни творби носят в
себе си част от това учение. Те са създадени от зрели хора - дейст­
вително зрели, - които се обръщат към децата, но същевременно
уважават законите на зрялото съзнание. Не съществуват велики
произведения без „принципи ', Н о познанието на тези принци­
пи и самият път, водещ към подобно познание, трябва да останат
скрити. Все пак, между първостепенните изследователи взаимо­
помощта е задължителна.
Наближава полунощ, а аз го питам за Фулканели (автор на Тай­
ната на катедралите и на Философски обители). Той ми дава да
разбера, че Фулканели не е умрял:
- Може да се живее - казва ми - извънредно много по-дъл­
го, отколкото нашето въображение си представя. И човек може
напълно да промени своя външен вид, аз знам това. Моите очи
знаят. Знам също, че философският камък е реалност. Н о става
дума за друго състояние на материята, което няма нищо общо с
познатото ни. Както всички други състояния, и това състояние
позволява да се направят измервания. Средствата за обработка и
измерване са прости и не изискват сложни апаратури: домакинска
работа и детска игра...
Накрая добавя:
- Търпение. Надежда, труд. Колкото и да се трудим, никога не
е достатъчно.
Надежда: в алхимията надеждата се основава на обстоятелство­
то, че съществува цел. Н о - подчертава той - никога не бих запо­
чнал своето дело, ако не ми бяха доказали ясно, че тази цел наис­
тина съществува и че е възможно да я постигна още в този живот.

- 108 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

Такава беше първата ми среща с алхимията. Ако се бях приобщил

към нея с помощта на вълшебни книги, струва ми се, че не бих
стигнал далече: тъй като не ми достига нито време, нито вкус към
литературна ерудиция. Признавам, че нямам и призвание: онова
призвание, което увлича алхимика - още докато не се осъзнава
като алхимик - в мига, когато за пръв път разгръща древния трак­
тат. Моето призвание не е в извършването, а в опита да разбера.
Не искам да осъществявам, а да видя. Убеден съм, че - както твър­
ди моят стар приятел Андре Бийи - „да разбереш е също толкова
хубаво, колкото и да изпееш“, дори и ако разбирането е мимолет­
но1. Както повечето мои съвременници, аз съм припрян човек. Ус­
танових с алхимията възможно най-съвременния контакт: беседа
15 кафене сред Сен Ж ермен дьо Пре. След това точно когато тър­
сех възможност по-пълно да обмисля чутото, срещнах Ж ак Бер­
жие, който пристигна не от прашния, претъпкан с книги таван, а
от местата, където е концентриран животът през нашия век - от
съвременните лаборатории и библиотеки. Бержие също търсеше
нещо по пътя на алхимията, но не за да осъществи поклонниче­
ството в миналото. Този невероятен, потопил се в тайнствата н&
атомната енергия мъж тръгва по въпросния път, за да съкрати раз­
стоянието. Аз се залових за пеша му и със свръхзвукова скорост
летях сред свещените текстове, написани от мъдреци, влюбени в
бавността, опияняващи се от способността си за търпение. Бер­
жие се ползваше с доверието на хора, които и досега се занимават
е алхимия. Той се вслушваше и в съвременните учения. Общувай­
ки с него, придобих увереност, че съществува тясна връзка между
Iрадиционната алхимия и авангардната наука. Осъзнах, че инте­
лигентността прехвърля мост между двата свята. Тръгнах по тази
мост и установих, че е здрав. Изпитвах огромно щастие и голямо

1 В Редииския затвор Оскар Уайлд забелязва, че невнимателността е смър­

тен грях и чс висшата степен иа съгласуваност на вниманието предста­
влява съгласуваността между всички събития от живота, а в по-широк
план - съвършена съгласуваност между всички елементи и движения
на Творението, всеобща хармония. И възкликва: „Всичко разбираемо е
прекрасно.“ Това е най-великолепният афоризъм, който съм чувал.

- 109 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

удовлетворение. След като толкова дълго живях скрит сред инду-

ските антипрогресистки идеи и - като истински последовател на
Гурджиев - смятах съвременния свят за начало на Апокалипсиса,
след като отчаяно очаквах ужасния край на времената - изведнъж
сега осъзнах, че древното минало подава ръка на бъдещето. Мно-
гохилядолетната метафизика на алхимията всъщност криеше по-
нятна или почти понятна за XX в. техника. Ужасяващата техника
на съвременността се оказа донякъде подобна на метафизиката от
далечното минало! Моят опит да се скрия от света е бил фалшива
поезия! Безсмъртната човешка душа гореше с един и същи пламък
от двете страни на моста.
В крайна сметка стигнах до извода, че в отколешни времена хо­
рата са открили тайните на енергията и на материята - не само по
пътя на размишлението, но и с помощта на ръцете си. Ие само ду-
ховно, но и технически. По други отблъскващи с рационалността
и безверието пътища, със средства, които дълго ми се струваха не-
красиви, съвременният ум на свой ред се готви да разкрие същите
тайни. Той си задава множество въпроси, изпада в ентусиазъм и
същевременно се тревожи. Но се насочва към най-същественото,
точно както прави и разумът на великата древна традиция.
Тогава разбрах, че противоречието между хилядогодишната
„мъдрост“ и съвременното „безумие“ е измислица на слабия, ба­
вен ум, компенсаторен продукт за неприспособения към ритъма
на епохата интелект.
Съществуват много начини да се достигне до същностното по­
знание. Нашето време е намерило своя начин. Древните цивили­
зации са следвали други пътища. Говоря не само за теоретичното
знание.
Осъзнах, че тъй като очевидно съвременната техника е по-мо-
гъща от вчерашната, познанието на същността, известно на алхи­
миците (и на техните още по-древни предшественици) достига до
нас с още по-голяма сила, с още по-голямо значение, с още по-голя­
ма взискателност. Постигаме същото, което са получили древни­
те, но на по-високо равнище. И е необходимо не да осъждаме духа
на съвременността и да му противопоставяме древната мъдрост,
нито пък да отричаме тази мъдрост с твърдението, че истинското

- 110-
 П ърва ча ст. Бъдещ е в миналото

знание започва от нашата цивилизация, а да се възхищаваме, да

се прекланяме пред могъществото на мисълта, която в различни
аспекти отново преминава през същата светла точка, издига се по
спиралата. Необходимо е не да осъждаме, не да отхвърляме, а да
обичаме. Любовта е всичко: едновременно и отдих, и движение.

Предлагаме ви резултатите от нашите изследвания върху ал-

химията. Естествено, става дума единствено за ескизи. Ще са ни
необходими десетина-двайсет години търсения и вероятно спо­
собности, които не притежаваме, за да достигнем наистина по-
зитивно изчерпване на темата. Н о онова, което сме извършили
и начина, по който сме го постигнали, прави нашия труд доста
различен от посветените досега на алхимията писания. В нашата
книга има относително малко информация за историята и фило­
софията на тази традиционна наука, но тя несъмнено ще хвърли
известна светлина върху неизвестната досега взаимовръзка между
мечтанията на старите „химически философи“ и реалностите на
съвременната физика. Скритите ни идеи се изразяват в следното.
Според нас алхимията е едно от най-важните свидетелства за
науката, техниката и философията, принадлежащи на изчезнала
днес цивилизация. Онова, което откриваме в алхимията, в свет­
лината на съвременните знания не ни позволява да мислим, че
толкова остроумна, сложна и точна техника може да бъде резултат
само на „Божие откровение“, изпаднало от небесата. Не защото
отхвърляме дори и мисълта за „откровение“. Н о когато изучаваме
творенията на великите мистици и светии неведнъж сме се убеж­
давали, че Бог разговаря с хората на езика на техниката: „Сложи
своята пота под поляризирана светлина, о, сине мой! Измий сгу­
рията с трижди дестилирана вода!“
Далеч сме от мисълта, че технологията на алхимията се е разви­
вала опипом, от създанията на дребните занаятчии и фантазиите
на маниаци, докато се е стигнало - ни повече, ни по-малко - до
разцепление на атома. Склонни сме по-скоро да приемем, че в ал­
химията са скрити познания от древната наука, която е била труд-
норазбираема и, поради отсъствието на контекста, се е оказала
почти неприложима. Като се тръгне от тези откъслечни познания,

- 111 -
 Ут ро т о на магьосниците

хората по неволя са се движели опипом, но в определено направ ­

ление. Освен множеството технически, морални, религиозни ин­
терпретации, съществува и ясна самостоятелна необходимост, по
силата на която притежателите на знанията ги запазват в тайна.
Смятаме, че нашата цивилизация, която вероятно успява да
достигне знание, неотстъпващо на знанието на предишна изчез­
нала цивилизация, натрупано при други условия, при друго със­
тояние на умовете, особено ще се заинтересува от сериозното
обръщане към древността, за да ускори собственото си движение
напред.
В крайна сметка ние смятаме, че в хода на своето „дело“ насо­
чено към преобразуване на материята, в съответствие с легендата,
алхимикът преживява определено превръщане, което се извършва
в самия него. В неговото съзнание или в неговата душа се извърш­
ва смяна на състоянията. Всички класически текстове настояват
на този момент, когато завършва „Великото творение“ и алхи­
микът се превръща в „прозрял човек“. Струва ни се, че древните
текстове описват по този начин резултата от всяко действително
опознаване на законите на материята и енергията, включително и
техническите познания. Към притежаването на такива знания се е
устремила и нашата цивилизация. Въобще не ни се струва абсурд-
на мисълта, че в сравнително недалечно бъдеще хората ще са приз­
вани да „променят своето състояние“, подобно на легендарния
алхимик, да изпитат определено превъплъщение. В крайна сметка
- ако нашата цивилизация не загине миг, преди да достигне целта
си, както вероятно са загивали други цивилизации. Нека в тези
последни секунди на ясна мисъл не се отчайваме, а да си спом­
ним, че ако ходът на развитие на идеите се повтаря, то всеки път
това се случва на по-високо равнище на спиралата. Ще предадем
на следващите хилядолетия грижата да доведат това развитие до
крайната му точка, до неподвижния център, така че ако наистина
загинем, то ще е поне с надежда.

- 112-
 II

Сто хи ляд и книги, които никой не поглежда. >

Необходима е научна експедиция в страната на
алхим ият а. > Изобретателите. > Бълнувания
заради живака. > Шифрованият език. > Същест­
вувала ли е друга атомна цивилизация? > Батери­
ите в Багдадския музей. > Нютон и Великите пос­
ветени. > Хелвеций и Спиноза пред философското
злато. > А лхи м и ят а и съвременната физика. >
Водородна бомба върху готварска печка. > ма­
териализираме, да очовечим, да одухотворим

И
звестни са повече от сто хиляди книги и ръкописи по алхи-
мия. Тази огромна литература никога не е изследвана науч-
но, макар че на нея са се посветили велики умове, необикновени
и честни хора, които тържествено изповядват пристрастието си
към фактите и към опитите. Господстващата мисъл - догматиче­
ска в миналото, рационалистическа днес - поддържа неизменно
около тези текстове заговор на отхвърляне и презрение. Стоте
хиляди книги и ръкописи вероятно съдържат някои от тайните
на енергията и на материята. Дори и това да не е истина, поне та­
кива са твърденията на авторите. Князете, кралете и републикан­
ските власти окуражават безброй експедиции в далечни страни,
финансират всевъзможни научни изследвания. Н о никога екип от
палеографи, историци, физици, лингвисти, химици, математици
и биолози не се е събирал в огромната алхимична библиотека, за
да види какво в древните трактати е вярно и какво може да бъде
използвано. Възможно ли е това? Трайността на подобни бариери
пред разума, способността ма цивилизовани и лишени от пред-

- ПЯ-
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

разсъдъци общества като нашето да забравят на мръсния таван

сто хиляди книги и ръкописи е етикет „съкровище“ - подобно
деяние щс убеди и най-скептичните, че живеем във фантастиката.
Редки изследвания за алхимията са правени или от мистици,
които търсят в древните книги потвърждения за своите спиритуа-
листични идеи, или от историци, откъснати от света на съвремен­
ната наука и техника.
В творбите си алхимиците говорят за необходимостта от хиля-
дократна дестилация на водата, която се използва за приготвяне
на Елексира, Един специализиран историк нарича тази операция
безумие. Той не знае нищо за тежката вода и за методите, към
които се прибягва, та по пътя на обогатяването на обикновената
вода да се превърне в тежка. Друг ерудит заявява, че рафиниране­
то или очистването на метала или на металоида, повтарящо се до
безкрайност, с нищо не променя неговите свойства и че в препо­
ръките на алхимиците трябва да виждаме единствено мистично
обучение на търпение, ритуални действия, сравними с премест­
ването на зърната на броеницата. Обаче именно по пътя на опи­
саното от алхимиците рафиниране, което днес се нарича „зонално
топене“, се приготвя чистият германий и силиций за транзистори­
те. Благодарение на монографиите за транзисторите сега знаем, че
очистването докрай на метала и въвеждането в него на няколко-
милионна част от грама внимателно подбрани примеси придават
на обработваното вещество нови и съвсем неочаквани свойства,
Приведените примери са достатъчни: искахме само да докажем
колко е необходимо методичното изследване на алхимическата
литература. Това ще е колосален труд, който ще изиска десетки
години работа от десетки изследователи във всички области на
знанието. Н ито Бержие, нито пък аз сме способни да дадем дори
най-обща представа, но ако нашата дебела и несъвършена книга
успее да убеди някой меценат да финансира подобно начинание,
можем да смятаме, че не сме си изгубили напразно времето.

11редварителиото запознаване с алхимическите текстове показва,

че - като правило - те са съвсем модерни по отношение на епохата,
в която са писани, докато много окултистки трактати несъмнено

- 114 -
----------------------------------- П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото ------------------------------------

изостават от времето. О т друга страна, алхимия та е единствената

парарелигиозна практика, която реално обогатява нашето позна­
ние на действителността.
Алберт Велики (1193-1280) успява да добие сода каустик. Той
пръв описва химическия състав на цинобъра, на оловния
карбонат и на миния.
Раймон Лулий (1235-1315) добива калиев бикарбонат.
Парацелз (1493-1541) пръв описва дотогава неизвестния
цинк. Той въвежда в медицината използването на химиче­
ски съставки.
Джанбатист делла Порта ( 1541-1615) подготвя калиев окис.
Ж ан-Батист ван Елмон (1577-1644) установява съществува­
нето на газовете.
Василий Валентин (истинската му самоличност е неизвестна)
през XVII в. открива сярната и солната киселина.
Йохан Рудолф Глаубер (1604-1668) открива натриевия сулфат.
Бранд (умира през 1622 г.) открива фосфора.
Йохан Фридрих Бьотгер (1682-1719) е първият европеец,
който създава порцелан.
Блез Виженер (1523-1596) открива бензоената киселина.

Това са само част от заслугите на алхимиците, чиито открития

обогатяват човечеството по пътя към формирането на съвремен­
ната химия. В съответствие с развитието на другите науки, алхи­
мията следва и дори нерядко предхожда прогреса. В Ключове към
спагирическата философия през 1722 г. Льо Бретон убедително
говори за магнетизма и предсказва много открития от по-късни
времена. П рез 1728 г. отец Кастел използва обстоятелството, че
в научните среди се носят идеи за гравитацията и подробно пише
за нея и за връзките й със светлината, а твърденията му странно
напомнят изразените два века по-късно твърдения на Айнщайн:
Убеден съм, че ако в света бъде отстранена силата на те­
жестта, едновременно ще бъде отстранена и светлината.
В крайна сметка всичко: и светлината, и звукът, и другите
чувствено възприемани качества са следствия и един видрезул-

- 115-
 Ут р о т о на м а гьо с н и ц и т е

тат от механиката, поради което и от теглото на естест­

вените тела, които са повече или по-малко светещи или звуко­
ви, в зависимост от това дали са по-тежки или по-еластични.

В създадените през нашия век алхимически трактати често

пъти, преди университетските монографии, намираме последни­
те открития на термоядрената физика и несъмнено в утрешните
трактати ще има съвсем нови физически и математически теории,
пък били те и в най-абстрактен вид. Съществува обаче ясно раз­
граничаване между алхимия и такива лъженауки като например
радиестезия, чиито последователи заговориха за лъчите и за воле­
вите феномени едва след като те бяха открити от официалната на­
ука. Склонни сме да приемем, че алхимията е способна да направи
огромен принос в познанието и техниката на бъдещето, основава­
що се на структурата на материята.
Забелязахме в алхимическата литература и съществуването на
внушително количество налудничави текстове. Понякога са се
опитвали да обяснят безумството с помощта на психоанализата
(Психология и алхимия от Юнг, Проблеми на мистицизма от Хер-
берт Зилберер). Тъй като алхимията е свързана с метафизическата
доктрина и предполага мистическа позиция, историците, любо­
питните и най-вече окултистите нерядко представят тези безумни
изказвания като свръхестествени откровения, вдъхновени пред­
сказания за бъдещето. След като ги разгледахме отблизо, смет­
нахме за разумно, наред с техническите текстове и мъдрите съчи­
нения, да приемем бълнуванията за бълнувания. Дори решихме,
че подобни бълнувания на адептите експериментатори могат да
бъдат обяснени с напълно разбираеми естествени причини. Алхи­
миците често използват живак. Неговите изпарения са отровни,
а хроническото отравяне предизвиква размътване на разсъдъка.
Употребяваните за експериментите съдове технически е трябвало
да бъдат абсолютно херметически затворени, но тайната на хер-
метизацията не се съобщавала на всеки адепт, така че безумието
обхващало немалко „химически философи“.
Бяхме изумени от тайнописа в алхимическата литература. Блез
Виженер, за когото вече стана дума, изобретява съвършени шифри

- 116 -
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

и невероятно остроумни начини за кодиране на информацията.

Неговите изобретения в тази област се използват и до ден днешен.
Вероятно обаче Блез Виженер се запознава с науката за шифри­
ране, когато проучва древни алхимически текстове. Затова към
групата предполагаеми изследователи непременно трябва да при­
бавим и специалист по разшифроването.
В книгата на Рене Алео А спект и на т радиционнат а а лхи м и я
четем: „За да приведем по-ясен пример, ще използваме играта на
шах, чиито сравнително прости правила са ни известни, както
и възможностите за безкрайно количество комбинации. Ако си
представим всички загадъчни алхимически трактати като части,
изрази от условен език, то честно казано, трябва да заявим, че не
знаем нито правилата на играта, нито използвания код. П озволя­
ваме си да твърдим, че закодираните указания са записани със зна­
ци, понятни за всички, което създава илюзията, характерна за вся­
ка добре съставена криптограма. Предпазливостта ни показва, че
е безсмислено да търсим ясен смисъл, а трябва да изучаваме тези
текстове, все едно става дума за неизвестен език. Несъмнено, пос­
ла н и я т а са предназначени единствено за онези, които са посвете­
ни в тази игра - останалите алхимици; вероятно те са получили
ключ към точното изучаване на тази писменост и то със средства,
различаващи се от писмената традицияГ
Колкото и далеч в миналото да се връщаме, непрекъснато нами­
раме алхимически ръкописи. П рез XV в. Никола дьо Валоа стига
до извода, че превръщанията, тайните и техниката за освобожда­
ване на енергия са били известни на хората още преди изобретя-
ването на писменост. Виждаме, че алхимията е тясно свързана с
архитектурата. Един от най-значителните алхимически текстове
се нарича А ю бопит но обяснение на загадкит е и на йероглифиите
фигури:>намиращ и се на главния порт ал на П ариж кат а Света Б о ­
городица и е от Еспри Гобино дьо Монлюизан. Трудовете на Фул-
канели са посветени на „Тайната на катедралите“ и на подробно
описание на философските обители. Н якои средновековни сгра­
ди свидетелстват за обичая посредством архитектурата да бъдат
предавани послания за алхимията, произхождащи от безкрайно
архаични времена.

- 117 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

Нютон е убеден в съществуването на посветени, предаващи

си велики знания от дълбоката древност. Той вярва, че тези пос­
ветени владеят тайните на превръщането и разцеплението на ма­
терията. В реч, произнесена пред колеги в Кембридж по случай
300-годишнината на Нютон, английският атомен физик Да Коста
Андраде подсказва, че откривателят на гравитацията може би
принадлежи към този кръг от хора и е разкрил пред света само
малка част от знанията си. Андраде казва:
Не разчитам да убедя скептиците, че Нютон е притежа­
вал пророчески способности или особено видение, откриващо
му възможност да осмисли енергията на атома, но ще река
само, че изреченията, които ще цитирам, доказват, че Ню­
тон много повече се е вълнувал от алхимическото превръща­
не, отколкото от вероятните сътресения в световната ико­
номика поради евентуалния синтез на златото. Ето какво
пише той: „Начинът за превръщането на живака в злато е
бил пазен в тайна от онези, които са го познавали и вероят­
но е представлявал порта към нещо далеч по-благородно [от
производството на злато] - към нещо такова, което - бъде
ли съобщено на хората - може да ги обрече на страшна опас­
ност, ако писанията на Хермес са верни.“

И по-нататък Нютон казва още:

Съществуват Други велики тайни, освен превръщането на ме­
талите, ако се вярва на Великите Учители. Н о само те са знаели
тези тайни сведения.
Размишлявайки върху дълбокия смисъл на приведеното изказ­
ване, нека си припомним с колко недоизказаност и предпазливост
Нютон говори за собствените си открития в оптиката.
Ако успях да се изкача толкова високо - пише Нютон, - то
е защото бях стъпил на плещите на гиганти.

Съвременникът на Нютон Атърбъри твърди: „Скромността

ни учи да се отнасяме с почит към древните, особено като знаем
колко съвършени са техните творения. Познаващият ги почти
наизуст Нютон изключително много ги уважаваше и смяташе ав­

- 118-
 П ърва ч а с т . Бъдещ е в м иналото

торите за притежатели на велик гений и жив ум, достигнали във

всички области до много по-значими открития, отколкото ни се
струва, като оценяваме останалите от тях ръкописи. Далеч по-го­
лям е броят на изгубените старинни трудове, нищожно е количе­
ството на съхранените и може би всички нови открития са по-ма-
ловажни от изгубените!"
Според Фулканели алхимията е връзката с изчезнала преди
хилядолетия цивилизация, неизвестна за археолозите. О т само
себе си се разбира, че археологът с репутация на сериозен учен и
уважаващият се историк не са склонни да допуснат и мисълта за
съществуването в миналото на цивилизация, която е притежавала
превъзхождащи нашата наука и техника. Н о напредничавата наука
и техника в крайна степен наподобяват технологията на алхими­
ците, чиито достижения са пред очите ни, но ние не успяваме да
ги видим. Без сериозно научно-техническо образование нито ис­
торикът, нито археологът могат да направят разкопки, хвърлящи
известна светлина върху проблема. Разделението на науките, пре­
дизвикано по необходимост от приказния съвременен прогрес,
скрива от нас в миналото нещо не по-малко приказно.
Известно е, че немски инженер, комуто било възложено да
построи в Багдад канализация, открива в безредието на местния
музей под неопределен етикет „култови предмети'1 електрически
батерии, създадени десет века преди Волта, по времето на Саса-
нидската династия.
Докато археологията продължи да се занимава единствено с ар­
хеология, няма да разберем дали наистина „нощта на времената“ е
била непрогледен мрак или пък сияен ден.
Курт Зелигман пише в книгата си Огледалото на магията:
Ян Фридрих Швайцер, наречен Хелвеций, ярък противник
на магията, съобщава, че сутринта на 27 декември 1667 г.
го посещава неизвестен човек. Той видимо е почтен, солиден,
но скромно облечен, прилича на менонит (член на анабап-
тистка секта). Непознатият пита Хелвеций дали вярва в
съществуването на философския камък (знаменитият док­
тор отговаря отрицателно), след което отваря кутийка

- 119 -
 Ут р о т о пл м а гьо с н и ц и те

от слонова кост, „в нея сс съдържат три парчета вещес?пво,

подобно на стъкло или на опал.“ Собственикът заявява, че
точно това е прословутият камък, а с помощта на нищожно
количество от него могат да се добият двайсет тона злато.
Хелвеций взема едно парче в ръка, разглежда го внимателно,
благодари на посетителя за неговата любезност и го моли да
му даде мъничко от камъка. Алхимикът категорично отказ­
ва. След това учтиво допълва, че дори за цялото състояние
на Хелвеций не може да се раздели с нищожна част от този
„минерал“по причина, която няма право да разкрива. В от­
говор на молбата да докаже истинността на думите си, то­
ест да осъществи превръщането, непознатият отвръща, че
ще се върне след три седмици и ще покаже на Хелвеций нещо,
което ще го удиви. Връща се в точно определения ден, но от­
казва да прави демонстрация под предлог, че са му забранили
да издава тайни. Въпреки всичко се съгласява да даде на Хелве­
ций нищожно парченце от камъка, „не по-голямо от синапе­
но з р ъ н ц е А когато докторът изразява съмнение, че такова
количество може да окаже някакво въздействие, алхимикът
разбива късчето на две, хвърля половината и му протяга дру­
гата част с думите: „И това ще ви е предостатъчно. '
Тогава Хелвеций си признава, че при първото посещение на
чужденеца е успял да скрие няколко зрънца, които наистина
успели да превърнат оловото, но не в злато, а в стъкло. „Вие
трябваше да защитите камъка с жълт восък - отвръща ал­
химикът, - това би помогнало на веществото да проникне
в оловото и да го превърне в злато/ Непознатият обещава
пак да дойде на следващия ден в пет часа и да извърши чудо,
но не се появява, няма го и по-късно. Като вижда, че се измъч­
ва, съпругата на Хелвеций успява да го убеди сам да се опита
да осъществи превръщането, в съответствие с указанията
на непознатия. Хелвеций постъпва точно така: разтопява
три драхми олово, обвива камъка с восък и го хвърля в течния
метал. Той незабавно се превръща в злато’.„Отнесохме го на
златар, който заяви, че това и най-чистото злато, което
е виждал и ни предложи 50 флорина за унция. Завършвайки

- 120 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

своя разказ, Хелвеций твърди, че златното парче все още се

намира в него като конкретно доказателство за превръща­
нето. „Нека Светите Божии ангели бдят над него (чад не­
известния алхимик), като над източник за благополучие на
християнството. Такава е постоянната ни молитва за него
и за нас. ' Новината серазпространява като облак прах. Спи-
ноза, който трудно бихме причислили към наивниците, иска
да научи края на историята. 'Той посещава златаря, правил
експертизата на златото. Отговорът е повече от еднозна­
чен: по време на топенето, добавяното към сместа сребро
също се превръща в злато. Златарят Брехтел е секач на пари
за Оранския принц. Отлично познава работата си. Почти
невероятно е да стане жертва на измама или да се е опитал
да излъже Спиноза. След това Спиноза отива при Хелвеций,
който му показва златото и тегела, използван за операция­
та. Залепнали за стените на съда капчици от скъпоценния
метал все още могат да се видят в него. Както всички оста­
нали, Спиноза сеубеждава, че превръщането действително се
е състояло.

Превръщането или трансмутацията е второстепенно явление

за алхимика, то се извършва само заради демонстрацията. Труд­
но е да си съставим ясно мнение за тези превръщания, макар че
наблюденията на хора като Хелвеций или ван Елмонт изглеждат
поразителни. Може да се възрази, че изкуството на „червената ма­
гия", т.е. на фокусничеството е безгранично, но нима четири хи­
ляди години изследвания и стотици хиляди томове и ръкописи
могат да бъдат посветени на мошеничество? Както ще се разбере
от нашето изложение, ние ще предложим друго обяснение. Ще го
предложим много скромно, за да не скандализираме обществено­
то мнение и научните дейци. Ще се опитаме да опишем работата
на алхимика, водеща до създаване на „камъка5 или на „елексира"'
и ще стане ясно, че някои операции се свързват със съвременните
ни знания за строежа на материята. Разбира се, съвсем не е оче­
видно, че познанието ни за термоядрените реакции е съвършено и
окончателно. Така например при тези явления катализата може да

- 121 -
 Ут р о т о на м агьосниците

протече по неизвестен за нас начин. В различни страни се работи

по изследването на частиците (произведени от мощни ускорите­
ли) за катализа на съединенията на водорода.
Напълно е възможно някои естествени смеси под въздействи­
ето на космическите лъчи да произвеждат термоядрено - катали-
тични реакции от голям мащаб, водещи до масово превръщане
на елементите. В това можем да открием един от ключовете към
алхимията и причината, поради която алхимикът до безкрайност
повтаря своите манипулации, до момента, в който се съединят
всички космически условия.
Изниква възражението: ако превръщания ог такъв род са въз­
можни, то къде отива свободната енергия? Алхимиците трябваше
да са взривили градовете, в които са живели, а и с тях - няколко
десетки хиляди квадратни километра от родните си страни. Тряб­
ваше да са се случвали многочислени и разрушителни катастрофи.
Алхимиците отговарят: тъй като именно такива катастрофи
са се случвали в далечното минало, ние се страхуваме от съдър­
жащата се в материята ужасна енергия и пазим тайните на нашата
наука. Освен това: „Великото творение“ се достига след поредица
от етапи и този, който с цената на десетки години манипулации и
аскеза успее да освободи термоядрени сили, се научава и на мерки
за безопасност, които трябва да се спазват, за да се избегнат ката­
строфите.
Убедителен ли е този аргумент? Може би. Днес физиците до­
пускат, че при известни условия енергията на термоядреното пре­
връщане може да бъде погълната от особени частици, наричани
неутрино или антинсутрино. Вероятно съществуват такива типо­
ве превръщания, които освобождават немного енергия или при
които освободената енергия изчезва под формата на неутрино.
По-нататък отново ще се върнем към този въпрос. Последовате­
лят на Фулканели и един от най-добрите съвременни специалисти
в областта на алхимията Йожен Канселие обръща особено внима­
ние на пасаж от изследване, създадено от Ж ак Бержие като пред­
говор към едно от класическите издания в серията „Световна биб­
лиотека“ - антология на поезията от XVI в. В предговора Бержие
намеква за алхимиците и за стремежа им към тайни. Той пише:

- 122-
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото —

„От такава гледна точка е трудно човек да не се съгласи с тях. Ако

съществува начин, позволяващ да се произведе бомба върху гот­
варска печка, то явно е за предпочитане този начин да не се разгла­
сява!4 Тогава господин Канселие ни отговори: „Вашето изказване
е знаменателно. Проникнали сте в същността - като специалист
аз мога да заявя, че до разлагането на атомното ядро може да се
стигне посредством относително леснодостъпен и евтин мине­
рал, а операциите изискват само добър комин, фурна с въглища
за топене, няколко горелки „Мекер" и четири бутилки газ бутан.“
Н е е изключено дори в атомната физика да може да се стигне до
значими резултати с прости средства. Такова е бъдещето на всяка
наука и на всяка технология.
„Можем повече, отколкото знаем“ - казва Роджър Бейкън. Д о­
бавя и фразата, която може да бъде девиз на алхимиците: „Всич­
ко е възможно, макар че не всичко е позволено! Непрекъснато
трябва да припомняме, че за алхимиците властта над материята
и енергията е само спомагателна възможност. Истинската цел на
алхимическите операции, които вероятно са продукт на много
древна наука, принадлежаща на изчезнала цивилизация, е превръ­
щането на самия алхимик, откриващо му достъп до висшето съз­
нание. Материалните резултати са просто предизвестие за край­
ното духовно преобразуване. Всичко е насочено към превръща­
нето на самия човек, към обожествяването му, към претопяването
му в определена божествена енергия, от която се излъчват всички
видове заключени в материята енергии. Точно алхимията е онази
наука „със съзнание“, за която говори Рабле. Това е наука, която не
толкова материализира, колкото очовечава, за да бъдем верни на
твърдението на Тейар дьо Шар ден: „Истинската физика е онази,
която успява да приобщи тоталния човек към хармоничната пред­
става за света.“
Знайте - пише един от учителите алхимици, - знайте вие, И з­
следователи на това Изкуство, че Духът е всичко и че ако в този
Дух не е скрит друг подобен Дух, усилията ни са напразни.

- 123-
 Ill

Едно дребно еврейче предпочита меда пред захар­

та. > Някакъв алхимик, който може да е и т айн­
ственият Фулканели , през 1 9 3 7 г. говори за ядре­
на опасност, описва атомния реактор и припомня
за изчезналите цивилизации. > Бержие отваря
сейф с горелка и серазхожда с бутилка уран под
мишница. > Анонимен американски майор търси
окончателно изчезналия Фулканели. > Опенхай-
мер пее в дует с китайски мъдрец, живял преди
хиляда години

одината с 1933. Носът на дребния еврейски студент е островърх,

Г а зад кръглите му очила светят любознателни и студени очи.
Окосмяването върху облия му череп вече е разпръснато като ря­
дък пилешки пух. Говори стеснително, при това заеква, та в словата
му има нещо комично и напрегнато. Когато човек обаче го опознае
по-добре, се изумява от ненаситната му, напрегната, чувствителна
интелигентност. Бърз като светлина ум се крие в този неугледен
младеж, изпълнен с лукавство и с невероятна житейска непохват-
ност, подобен на голям червен балон, кацнал в детско юмруче.
- Алхимик ли искате да станете? - пита уважаемият професор
студента Ж ак Бержие, който с наведена глава стои на крайчеца на
фотьойла, с претъпкана с бумаги чанта на коленете си. Ученият е
един от най-големите френски химици.
- Не ви разбирам, господине - отвръща студентът притеснено.
Той притежава изключителна памет и си спомня, че когато е
бил шестгодишен е видял немска гравюра, изобразяваща двама
алхимици на работа, сред хаоса от реторти, щипки, поти, духала.

- 124-
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

Единият е парцалив, с отворена уста наблюдава огъня, а другият

- брадат и космат - си чеше главата и се поклаща сред суматохата.
Професорът гледа в дневника:
- През последните две години от следването си сте се интере­
сували най-вече от факултативния курс по ядрена физика на г-н
Ж ан Тибо. Изразявате желание да продължите по този път. В
крайна сметка, мога да разбера подобно любопитство от страна на
някой физик. Н о вие сте се посветили на химията. Да не би да се
надявате да научите как да произвеждате злато?
- Господине - отговаря студентът евреин и повдига ръце, - аз
вярвам в бъдещето на ядрената физика. Вярвам, че в близки време­
на ще бъдат осъществени промишлени преобразувания.
- Подобни приказки са безумни.
- Но, господине...
Понякога той спира в началото на изречението и многократно
повтаря, като развалена грамофонна плоча, не защото е смутен, а
защото разумът му отлита някъде другаде, например към поезия­
та - знае наизуст хиляди стихове и особено цялото творчество на
Ръдиард Киплинг:
Те попиваха всичко, което успяваха,
но духът ми остана им чужд.
Оставих ги задъхани и слепи
зад себе си година и половина...

- Но, господине, дори ако не вярвате в преобразуванията,

трябва да повярвате в ядрената енергия. Големите потенциални
запаси на ядрото...
- Щ уротии - отсича професорът. - Това са детински бръщо­
левения. Т.нар. от физиците „ядрена енергия4" е само константа за
броя електронни елементи в уравненията им. Нека я приемем за
философска идея - нищо повече. Съзнанието е най-важният мо­
тор на хората. Н о нали не то движи локомотивите? Е, как тогава да
мечтаем за машина, движена от ядрена енергия... Не, момчето ми.
Момчето преглъща тежко.
- Приземете се и помислете за бъдещето си. Вие още сте дете
и ви притегля една от най-древните човешки мечти: алхимията.

- 125 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

Прочетете отново Бертело. Той е описал чудесно химерата за пре­

образуването на материята. Курсовата ви работа не е особено до­
бра. Ще ви дам един съвет: колкото се може по-бързо се насочете
към промишлеността. Занимайте се сьс захарта. Три месеца в за-
харна фабрика ще върнат връзките ви с действителността. Това ви
е необходимо. Говоря ви като баща.

Недостойният син благодари заеквайки и поема пътя си с навирен

нос и с претъпкана чанта в ръката. Инатлия е: мисли си, че ще се
възползва от разговора, но за него медът е по-вкусен от захарта.
Ще продължи да изучава проблемите на атомното ядро. И ще съ­
бира документация за алхимията.
Ето така моят приятел Ж ак Бержие решава да продължи уж
ненужните си изследвания и дори да ги допълни с Други, уж без­
умни търсения. Животът, войната, концентрационните лагери за
известно време го отдалечават от нуклеониката. Все пак успява да
въведе определени приноси, оценени от специалистите. В изслед­
ванията му неведнъж се случва да съвпаднат мечтите на алхимици­
те и реалностите на физиката. Но след 1933 г. в научната област
стават огромни промени и все по-рядко приятелят ми остава с
усещането, че плува срещу течението.
О т 1934 до 1940 г. Ж ак Бержие е сътрудник на Андре Хелбро-
нер, един от най-забележителните мъже на нашата епоха. Убитият
от нацистите в Бухенвалд през март 1944 г. Хелбронер е първият
професор във Франция, който преподава физикохимия в универ­
ситета. Тази гранична между две дисциплини наука по-късно по­
ражда и много други науки: електроника, ядрена физика, стереот-
роника (модерна наука, изучаваща промените на енергията в твър­
дите тела - едно от практическите й приложения е транзисторът).
Хелбронер получава големия златен медал на Франклиновия ин­
ститут за открития в областта на колоидните метали. Също така
се интересува от втечняването на газовете, от аеродинамиката и от
ултравиолетовите лъчи.
През 1934 г. той се посвещава на ядрената физика и с помощта
на група индустриалци създава лаборатория за ядрени изследва­
ния, където до 1940 г. са получени изключително значими резул-

- 126 -
 П ървл част. Бъдещ е в м иналото

гати. Хелбронер е съдебен експерт по всички дела, свързани с пре­

връщането на металите, така че Ж ак Бержие получава възможност
да се срещне с известен брой фалшиви алхимици - мошеници или
смиритисти - и с един истински маестро на алхимията.
Моят приятел така и не научава действителното му име, а чове­
кът изчезва, без да остави следа. Преминава в нелегалност, като съз­
нателно унищожава всички мостове между себе си и своето време.
Бержие смята, че именно това е личността, която под името Фул-
канели някъде около 1920 г. написва две странни и възхитителни
книги: Философски обители и Тайната на катедралите - несъм­
нено едни от най-значителните изследвания по алхимия. Издадени
са от Иожен Канселие, който никога не разкрива самоличността на
автора. Оригиналите се появяват на книжния пазар през 1925 г. и
почти мигновено се превръщат в библиографска рядкост. До ново­
то издание през 50-те години библиофили трудно си доставят ред­
ки екземпляри за по десетки хиляди франка. Книгите на Фулканели
са отражение на висше знание и на висша мъдрост: затова издигна­
тите умове се отнасят с огромна почит към легендарното му име.
Издателят Канселие пише: „Може ли той, достигналият до
върховете на познанието, да откаже да се подчинява на капризите
на Съдбата? Н икой не е пророк в родината си. Тази стара посло­
вица може би обяснява скритата причина за потресението, което
предизвика - в самотния и посветен на науката живот на филосо­
фа - искрата на откровението. Действието на божествения огън
напълно унищожава предишния човек. Име, фамилия, семейство,
родина, всички илюзии, всички грешки, всички суети се превръ­
щат в прах. И от пепелта, както феникса на поетите, се възражда
новата личност. Поне така гласи философската традиция. Моят
учител знаеше това. Той изчезна, когато удари съдбовният час, ко­
гато пристигна знамението. Кой би се осмелил да не се подчини
на Завета? Дори ако с мен самия днес се случи нещо подобно на
щастливото събитие, което принуди учителя ми да избяга от све­
товните почести, въпреки че ще изпитам дълбока печал от неиз­
бежната раздяла, ще постъпя също като него.“
Иожен Канселие пише тези редове през 1925 г. Човекът, пове­
рил му грижата да издаде трудовете, е сменил името и местожи­

- 127 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

телството си. През юни 1937 г. Ж ак Бержие изведнъж решава, че

пред него се появява самият Фулканели.
По молба на Хслбронер приятелят ми се среща с тайнственото
лице в прозаичната обстановка на опитната лаборатория на П а­
рижкото газово общество. Ето точното съдържание на разговора.
- Вие, струва ми се, сте асистент на господин Хелбронер, кой­
то изследва ядрената енергия. Той любезно ме посвети в някои
от получените резултати, най-вече за предизвиканата от полония
радиоактивност, когато бисмутовата жица изчезва поради елек­
трическо изпразване под високо налягане на тежкия изотоп на во­
дорода девтрий. Вие сте много близо до успеха, както всъщност и
други съвременни учени. Ще ми разрешите ли да се опитам да ви
предпазя? Делата, с които вие и подобните вам се занимавате, са
изключително опасни. Те заплашват с гибел не само вас. Злокобни
са за цялото човечество. Освобождаването на атомната енергия е
по-лесно, отколкото си го мислите. Н о предизвиканата изкустве­
на радиоактивност за няколко години ще отрови атмосферата на
нашата планета. Освен това, атомните експлозии, които могат да
се извлекат само от няколко грама метал, са в състояние да сри­
нат цели градове. Говоря ви откровено: алхимиците отдавна знаят
опасностите.
Бержие се опитва да го прекъсне и да изрази възраженията си.
Какви алхимици - това е модерна физика! Готов е да изръси сар­
кастични забележки, но мъжът не му дава възможност:
- Знам какво искате да ми кажете, но то ми е безинтересно. Ал­
химиците не познавали ядрената структура, нямали хабер от елек­
тричество и от начините за производството му. Затова и не успели
да извършат никакво превръщане, никога не освободили атомната
енергия... Н яма да доказвам онова, което сега ще ви кажа, но моля
да го повторите на господин Халбронер: геометрическо разпола­
гане на свръхчистите вещества е достатъчно за освобождаване на
атомните сили, без да е необходимо да се използва електричество
и вакуумна техника. А сега ще ви прочета кратичък откъс.
Мъжът грабва от бюрото си труда на Фредерик Соди Обяснение
на радия, отваря го и прочита:

- 128-
 П ърва ч а с т. Бъ д е щ е в миналото

Мисля, че в миналото са съществували цивилизации, позна­

ващи атомната енергия. Те са били унищожени именно от
лошото използване на тази енергия.

След това събеседникът на Бержие допълва:

- Да допуснем, че частични остатъци от древната технология са
се запазили. Моля ви също да размислите над обстоятелството, че
алхимиците основават изследванията си върху морални и религи­
озни възгледи, докато съвременната физика се ражда през XVIII в.
от забавленията на велможи и на богати свободомислещи. Наука
без съзнание и съвест... Сметнах за необходимо да предупредя не­
колцина изследователи, но нямам надежда да постигна резултати,
в края на краищата, аз не се нуждая от надежда.
В паметта на Бержие завинаги остава този нетърпящ възраже­
ния, металически и изпълнен с достойнство глас. Младежът си
позволява да запита:
- Ако вие, господине, самият сте алхимик, не ми се струва ве­
роятно да пилеете времето си в опити да получите злато, както
правят Дуниковски и доктор Миет. О т година събирам докумен­
тация за алхимията и се движа сред шарлатани или сред фантасма-
горични интерпретации. Можете ли да ми кажете, в какво точно
се състоят изследванията ви ?
- Искате за четири минути да обобщя четири хиляди години фи­
лософия и усилията на целия ми живот? Освен това, искате да изразя
ясно концепции, които не са създадени на достъпен език. Все пак ето
какво ще ви кажа: известно ви е, че в прогресивната официална наука
ролята на наблюдателя става все по-важна. Принципът на относител­
ността и принципът на неопределеността показват до каква степен
преобразуванията на материята и на енергията зависят от намесата на
наблюдателя. В това се състои тайната на алхимията: съществува на­
чин за преобразуване на материята и на енергията, при който възник­
ва нещо, наричано от съвременните учени „силово поле“. Силовото
поле въздейства върху наблюдателя и го поставя в привилегировано
положение спрямо света. От тази удобна точка той има достъп до ре­
алности, обикновено прикрити от нас от пространството и времето,
материята и енергията. Точно това ние наричаме Великото творение.

- 129 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

- Ами философският камък? Производството на злато?

- Тс са само приложни, частни случаи. Основното не е прео­
бразуването на металите, а на самия изследовател. Тази древна
тайна е преоткривана от няколко души през всеки век.
- И какво се случва тогава с тях?
- Може би някой ден ще разбера...
Приятелят ми никога повече не среща този мъж, който оста­
вя незаличима следа под името Фулканели. Известно ни е само,
че преживява войната и изчезва напълно след Освобождението.
Всички опити да бъде търсен са напразни. Клод Д’Ига пише в
списание „Тайнства и наука“ (бр. 44): „Мнението на особено до­
бре осведомените и квалифицирани личности е че онзи, който се
крие под знаменития псевдоним Фулканели, е най-известният и
несъмнено единствено истински алхимик - може би последният
алхимик в нашия век, през който господства атомът.“
Ето ни сега в едно юлско утро през 1945 г. Бледият и слаб като
скелет Ж ак Бержие, навлякъл работна роба, се опитва да отвори
някаква каса с горелка. Това е поредното му превъплъщение. През
последните години последователно е бил шпионин, терорист и по­
литически затворник. Касата се намира в красива вила край езеро­
то Констанца - тя е собственост на директора на голям германски
тръст. Бержие успява и касата издава тайната си: флакон с много те­
жък прах. Н а етикета пише: „Уран за приготвяне на атомна бомба.“
Това е първото конкретно доказателство, че в Германия съществу­
ва проект за атомна бомба - толкова напреднал, че вече са необхо­
дими огромни количества чист уран. Гьобелс не е далеч от истина­
та, когато от бомбардирания централен бункер пуска по улиците
на Берлин слуха, че всеки миг „тайното оръжие“ ще се взриви пред
лицето на завоевателите. Бержие съобщава за откритието си на съ­
юзните власти. Американците се отнасят скептично и заявяват, че
въобще не се интересуват от разследване в областта на немската
атомна енергетика. Това, разбира се, е преструвка. Всъщност пър­
вата им атомна бомба вече е взривена тайно в Аламагордо и дори
точно по онова време американската мисия, ръководена от физика
Гудсмит, се намира в Германия, за да търси построения преди кру­
шението на Райха от професор Хайзенберг атомен реактор.

- 130-
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

Във Франция официално тези неща не се знаят, но съществуват

някои догадки. Съобразителните отлично разбират и защо амери­
канците купуват на безумни цени всички алхимически трактати и
документи.
Бержие изготвя доклад до временното правителство за веро­
ятността да са правени изследвания за ядрени експлозиви както в
Германия, така и в СА Щ . Докладът е захвърлен в кошчето за смет,
но приятелят ми запазва трофейния флакон, тика го пред носове­
те на всички и заявява: „Виждате ли това? Достатъчно е само един
неутрон да попадне вътре и с Париж е свършено!“ Несъмнено
дребосъкът обича шегите и хората се възхищават от бившия кон­
цлагерист, който току-що е излязъл от „Матхаузен“, но е запазил
живо чувството си за хумор. Обаче шегата изведнъж губи солта
си, когато настъпва утрото на Хирошима. В дома на Бержие теле­
фонът звъни без прекъсване. Различни компетентни власти искат
копие от доклада му. Американските тайни служби молят прите­
жателя на знаменития флакон да се срещне с някакъв майор, кой­
то не желае да си съобщи името, Други власти изискват флаконът
незабавно да бъде изнесен от района на Париж. Напразно Бержие
обяснява, че във флакона не се съдържа чист уран-235, а дори да е
така, то количеството му несъмнено е по-малко от критическата
маса - в противен случай той отдавна би се взривил. Конфиску­
ват играчката на Бержие и той повече никога не чува нищо за нея.
Под формата на утешение му изпращат доклада от Генералната
дирекция за научни изследвания. Там се съдържа всичко, което
тази служба на френското разузнаване знае за ядрената енергия.
Докладът носи три печата: „Строго секретно“, „Доверително"' и
„Не подлежи на разгласяване“, Той съдържа само изрезки от спи­
сание „Сеанс е ви“ („Наука и живот“).
За да удовлетвори любопитството си, на Бержие не му остава
нищо друго, освен да се срещне с анонимния майор. Този тайн­
ствен офицер, надарен с черен хумор, прикрива истинските си
занимания посредством организация за издирване гробовете на
американските войници. Много е активен и несъмнено Вашинг­
тон иито за миг не го оставя на спокойствие. О т самото начало на
разговора иска да знае всичко, което Бержие е научил или подо­
 Ут р о т о на м агьосниците

зира за германските атомни проекта. Н о твърди, че особено съ­

ществено за спасяването на света, за делото на съюзниците и за
собственото му придвижване по служба е бързото откриване на
Ерик Едвард Дут и на алхимика, известен под името Фулканели.
Дут е индус, претендиращ, че има достъп до много древни ръ­
кописи. Гой твърди, че оттам е заимствал някои методи за прео­
бразуване на металите и с помощта на кондензирано изпаряване
чрез проводник от боров волфрам успял да получи следи от злато
в крайните продукти. Доста по-късно подобни резултати постигат
и руснаците, но те използват мощни ускорителни частици.
Бержие не успява да окаже особена помощ на свободния свят,
на съюзническото дело и на придвижването на майора по служба.
Ерик Едвард Дут е разстрелян като колаборационист от френско­
то контраразузнаване в Северна Африка. Що се отнася до Фулка­
нели, той направо се е изпарил.
В знак на благодарност, въпреки неуспехите, майорът изпраща
на Бержие още преди излизането му от печат коректурата от до­
клада на професор X. Д. Смит Използването на атомната енер­
гия за военни цели. Това е първият реален документ по въпроса. В
текста се съдържат странни потвърждения на казаното от алхими­
ка през 1937 г...
Атомният реактор, основното оръдие за производството на
бомбата, действително не е нищо повече от „геометрично разпо­
ложение на свръхчисти вещества“. Принципно, както предсказва
Фулканели, електричество не е необходимо, нито пък вакуумна
техника. В доклада на Смит се споменават и смъртоносните лъче­
ния, газовете, крайно токсичният радиоактивен прах, който не е
труд но да се произведе в голямо количество. Алхимикът правилно
е говорил за евентуалното отравяне на цялата планета.
Възможно ли е неизвестният, самотен изследовател мистик да е
предвидил или да знае всичко това? Докато прелиства коректури­
те на доклада, моят приятел си припомня откъси от трактата „За
алхимията“ на Алберт Велики:
Ако те постигне нещастието да се озовеш сред принцове
и крале, те непрекъснато ще те питат: „Е, учителю, на­

- 132 -
 П ърва ча ст. Бъдещ е в м иналото

предва ли Великото творение? Кога най-после ще видим нещо

истинскоГ В нетърпението си ще те нарекат мошеник и
негодник, ще ти причинят всевъзможни неприятности. А
ако не успееш да достигнеш до благополучен край, ще усетиш
върху снагата си цялата мощ на гнева им. Ако пък успееш,
то тогава те ще те държат във вечен плен, ще искат цял
живот да работиш за тях.

Дали по тази причина Фулканели изчезва, а алхимиците от

всички епохи са пазели зорко тайните си?
Първият и последният съвет, съдържащ се в древните папиру­
си е: „Затваряйте си устата! Мълчете!“
Години след Хирошима, на 17 януари 1955 г., Опенхаймер е
принуден да заяви: „В дълбокия смисъл на нещата ние, учените,
извършихме тежък грях“
Хиляда години преди него един китайски алхимик пише:
„Страшен грях ще е, ако разкриеш пред войниците тайната на
твоето изкуство. Внимавай! Дори насекомо не бива да прониква в
стаята, където работиш!“

- 133 -
 IV

Съвременният- алхимик и изследователският дух.

> Какво прави алхимикът е лабораторията си? >
Безкрайното повторение на опита. > Какво очак­
ва той ? > Подготовката на мрачините. > Елек­
трическият газ. > Разтварящата вода. >Д али
философският камък не е консервирана енергия? »
Преобразуването на самия алхимик. > Оттук на­
татък започва истинската метафизика

С
ъвременният алхимик е човек, който чете трактати по атом-
на физика. За него е несъмнено, че преобразуванията и дори
още по-невероятните явления могат да бъдат получени посред­
ством елементарни манипулации и с помощта на сравнително
просто оборудване. У съвременните алхимици отново срещаме
духовността на самотните изследователи. Съхранението й е осо­
бено ценно за нашата епоха. Смята се безспорно, че прогресът на
знанието е невъзможен без многолюдните колективи, без свръхс-
ложната апаратура, без значителното финансиране. Обаче фунда­
ментални открития, като например радиоактивността или вълно­
вата механика, са направени от самотници. Страна на големите
колективи и на гигантските средства, Америка днес разпраща по
света свои агенти, за да търсят оригинални умове. През 1958 г.
ръководителят на американската програма за научни изследвания
д-р Джеймс Килиан заявява, че е опасно да се доверяваме един­
ствено на колективните дела и трябва да се обърнем с призив към
индивидите, носители на оригинални идеи. Ръдърфорд осъщест­
вява капиталните си открития за структурата на материята, из­
ползвайки консервни кутии и къси въженца. Преди войната Ж ан

- 134-
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

Перен и госпожа Кюри в неделните дни изпращат сътрудниците

си по битпазарите, за да търсят подходящо оборудване. Разбира
се, модерните лаборатории са необходими, но не по-малко важно
е да се организира добро сътрудничество между тях, между колек­
тивите и гениите самотници. Естествено, алхимиците отхвърлят
поканите. Тяхното златно правило е тайнствеността. Амбициите
им са в духовен план. Рсне Алео пише: „Няма съмнение, че ма­
нипулациите на алхимиците са им необходими за поддържане на
вътрешна аскезаГ Ако алхимията съдържа в себе си наука, то тази
наука е просто средство за достъп към познанието. Оттук нататък
най-важното е тя да не се разпространява навън, където може да
се превърне в гибел.
Какво е оборудването на алхимика? То е същото като на изсле­
дователя, занимаващ се с неорганична химия на високите темпе­
ратури: пещи, поти, везни, измервателни уреди, към които се до­
бавят съвременни апарати, способни да улавят атомната радиация
- гайгерови броячи и др.
Подобно оборудване изглежда жалко. Ортодоксалният физик
не допуска мисълта, че прибор, излъчващ неутрони, може да се на­
прави с прости и евтини средства. Ако сведенията ни са точни, то
алхимиците успяват да сторят това. Във времена, когато електро­
нът се разглежда като четвърто състояние на материята, са изобре­
тени извънредно сложни и скъпи приспособления за получаване
на електронни потоци. Н о през 1910 г. Елстер и Гайтел доказват,
че за тази цел е достатъчно да бъде загрята във вакуум вар до тъм­
ночервен цвят. Не са ни известни всички закони на материята.
Ако алхимията е познание, стигнало по-далеч от нашето, то тя из­
ползва по-прости средства от нас.
Познаваме няколко алхимици във Франция, двама - в САЩ ,
те съществуват и във Великобритания, в Германия и в Италия. Е.
Ж . Холмиар твърди, че е срещал един в Мароко. Трима ни писаха
от Прага. Съветската научна преса днес също много се интересува
от алхимията и прави исторически проучвания.
Оттук нататък ще се опитаме - струва ни се за пръв път - да
предложим нодробно описание на работата на алхимика в негова­
та лаборатория. Естествено, не претендираме напълно да разкри­

- 135-
 Ут р о т о нл м агьосниците

ем методите на алхимията, но имаме самочувствието, че сме дос­

тигнали до интересни наблюдения. Не забравяме, че крайната цел
на алхимията е преобразуването на самия алхимик, а смисълът на
ритуалите - в последователното приближаване към „освобожда­
ването на духа“. Точно за тези ритуали щс кажем непознати неща.
Първо, в продължение на дълги години алхимикът се рови в
древните текстове, търси в тях нишката на Ариадна сред лабирин­
та, подготвен съзнателно и систематически така, та всеки случайно
попаднал тук да се озове в сляпа улица. Търпението, смирението и
вярата най-после го отвеждат до съответното равнище на осмис­
ляне на текстовете. Н а това ниво той ще може да започне да трупа
алхимически опит. Ще разкажем за този опит, но не ни достига
особено важен момент. Знаем какво точно се случва в лаборато­
рията, но не ни е известно какво се разиграва в самия алхимик, в
неговата душа. Възможно е всичко да е взаимносвързано. Възмож­
но е духовната енергия да изпълнява известна роля в химическите
и физическите манипулации на алхимика. Възможно е за успеха
на „алхимическия труд" да е необходимо определено постигане,
концентриране и насочване на енергията на духа. Всичко това не
е сигурно, но по този деликатен проблем ще цитираме думите на
Данте Алигиери: „Виждам, че ти вярваш в тези неща, защото аз
съм този, който ти ги казва, но не знаеш защо е така, затова макар
да си повярвал в тях, смисълът им остава скрит за теб.“
Наш ият алхимик започва с приготвянето в ахатов хаван на хо­
могенна смес от три съставки. Първата, тя е 95% от цялото, е руда:
например пирит - желязна руда, съдържаща сред останалите при­
меси арсеник и антимон. Втората е метал: желязо, олово, сребро
или живак. Третата с киселина с органичен произход: винена или
лимонена. Стрива ръчно и смесва съставките в продължение на
пет или шест месеца. След това нагрява всичко в потата. Непре­
къснато повишава температурата и продължава операцията около
десет дни. Длъжен е да вземе мерки за безопасност. Отделят се от­
ровни газове - живачни пари и особено арсениев водород, който
е убил немалко алхимици в самото начало на заниманията им.
Алхимикът разтваря съдържанието на потата в киселина. В
хода на този процес древните изследователи откриват оцетната,

- 136-
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

азотната и сярната киселина. Разтварянето се извършва под поля­

ризирана светлина: или слаба слънчева светлина, отразена в огле­
дало, или пък лунна светлина... Днес е известно, че поляризира­
ната светлина вибрира в една посока, докато нормалната вибрира
във всички посоки около дадена ос.

След това изпарява течността и отново нагрява на висока темпе­

ратура твърдото тяло. Повтаря операцията хиляди пъти в про­
дължение на много години. Защо? Не знаем. Може би очаква мо­
мента, когато ще се стекат най-добрите условия: космически лъчи,
земен магнетизъм и пр. Може би се опитва да постигне „умора“
на веществото в най-дълбинните му структури, които все още не
са ни познати. Алхимикът говори за „свещено търпение“, за бавна
кондензация на „вселенския дух“. Навярно зад тези парарелигиоз-
ни термини се крие нещо друго.
Безкрайното повторение на еднотипни операции може да се
стори на съвременния химик безумие. Учили са го, че единстве­
ният значим експериментален метод е този на Клод Бернар, при
който действително един и същ опит се повтаря хиляди пъти, но
всеки път се променя някой от факторите: пропорцията между
съставните части, температурата, налягането, катализаторът и пр.
Отбелязват получените резултати и осмислят някои характерни за
явлението закономерности. Н о този оправдал стойността си ме­
тод съвсем не е единствен. Истинският алхимик повтаря действи­
ята си, без да променя нищо, докато успее да произведе нещо не­
обикновено. Дълбоко в душата си той вярва в естествения закон,
сравним с „принципа на изключението“, формулиран от физика
Паули, приятел на психоаналитика Юнг. Според I [аули в дадена
система (молекулата и нейните атоми) не може да има две частици
(електрони, протони, мезони) в едно и също състояние. Всичко
в природата е уникално: „Несравнима е твойта душа..Г Ето защо
„неочаквано“, без каквито и да било промеждутъчни състояния,
водородът преминава в хелий, хелият - в литий и така нататък,
както свидетелства периодичната таблица на елементите. Когато
към системата се добави частица, тя не може да премине в нито
едно от съществуващите вътре в тази система състояния, а приема

- 137 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

ново състояние в комбинация с вече съществуващите частици и

създава уникална система.
За алхимика няма два еднакви опита, тъй както няма две подоб­
ни души, два подобни индивида, две подобни растения (Паули би
казал „два подобни електрона“). Ако един и същ опит бъде повто­
рен хиляди пъти, в крайна сметка ще се появи нещо необикновено.
Не сме достатъчно компетентни, за да съдим дали е така, или не е.
Ще се задоволим с напомнянето, че една модерна наука - науката
за космическите лъчи - използва сравним с алхимическия метод.
Тази наука изучава явленията, предизвиквани от проникването в
регистриращ апарат или върху пластинка на частици колосална
енергия, пристигаща от звездите. Въпросните явления не могат да
бъдат получени по наше желание. Трябва да се чака. И често пъти
резултатът е необикновено явление. Така например през лятото на
1957 г. по време на изследвания, провеждани в САЩ от професор
Бруно Роси, частица с невероятна енергия, нерегистрирана дотога­
ва и навярно пристигаща от друга галактика - не от Млечния път,
- се отразява едновременно върху 1500 регистриращи устройства
в район от осем квадратни километра и създава по пътя си огромен
сноп атомни останки. Засега не е възможно да бъде сътворена ма­
шина, развиваща такава енергия. Подобно събитие никога след това
не се случва отново. Именно за невероятно събитие от земен или от
космически произход несъмнено мечтае нашият алхимик. Може би
той би съкратил очакването си, ако използва по-активни вещества
от огъня - например ако нагрява своята пота по метода на левитаци-
ята или ако добави към сместа радиоактивни изотопи. Тогава той
би могъл отново и отново да повтаря манипулацията, не само хиля­
ди пъти в седмицата, но дори милиони пъти в секунда, като по този
начин увеличава шансовете си да улови „събитието“, необходимо за
успеха на опита. Н о съвременният алхимик, също като древния, ра­
боти тайно, в нищета, и възприема очакването за висша добродетел.

! Методът сс състои в това, че подлежащата на стопяване смес се държи във

вакуум, без какъвто и да било материален контакт с материални стени,
посредством магнитно поле. През януари 1958 г. сп. „Лайф“ публикува
снимка на подобна пещ.

- 138 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

Н о да продължим описанието: след дълги години денонощна

еднотипна работа нашият алхимик най-после решава, че първият
етап е завършил. Тогава той прибавя към сместа окислител: на­
пример калиев нитрат. В потата му има сяра, получена от пирит,
както и въглища от органична киселина. Сяра, въглища и азогна
киселина: при тази манипулация древните алхимици откриват ба­
рута за топовете.
Той отново започва да разтваря, след това - нагрява, непрес­
танно, месеци и години, в очакване на знак. Относно природата
на този знак алхимическите трактати изразяват различни мнения,
но не е изключено да съществуват няколко възможни явления.
Знакът се появява в момента на разтварянето. Според някои ал­
химици на повърхността на ваната се образуват кристали в звез-
дообразна форма. Според други изплува окислен слой, след това
се разпръсква, открива блестящ метал, в който сякаш са отразени
в умален мащаб или съзвездия, или Млечният път. Ж ак Бержие
твърди, че е присъствал при подобно явление.
Когато получи знака, алхимикът извлича сместа от потата и
„й дава възможност да узрее“ под въздействието на въздуха и на
влажността до първия ден на следващата пролет. Когато възоб­
новява операциите, този път - според старите трактати - целта
е „подготовката на мрачините“. Съвременни изследвания върху
историята на химията доказват, че германският монах Бертолд
Черния (Шварц), комуто се приписва изобретяването на барута
на Запад, всъщност никога не е съществувал. Гой е символична
фигура за „подготовката за мрачините \
Сместа се поставя в прозрачен съд от кварц, затворен по спе­
циален начин. Малко са сведенията за този тип затваряне, наречен
затваряне на Хермес (или херметично). Сега вече съдът трябва да
се нагрее, като температурата се регулира с изключителна точност.
Сместа в затворения съд все още съдържа сяра, въглища и азотна
киселина. Майсторлъкът е тя да се доведе до известна степен на
нажежаване, като се избегне взривяването. Страгано много алхи­
мици са били жестоко обгорявани или дори са загивали. Подобни
взривове са особено силни, при тях се появяват температури, кои­
то по законите на логиката са невъзможни.

- 139-
 Ут р о т о на м а гьо с н и ц и т е

11реследваната цел е в съда да се получи „есенция“, „флуид“, на­

ричан от алхимиците „гарваново крило“.
Ще се опитаме да поднесем обяснение. Тази операция няма съ­
ответствие в съвременната физика и химия. Н о все пак известно
сходство съществува. Когато във втечнен амоняк се разтваря метал
от рода на медта, се получава в големи концентрации субстанция с
тъмносин цвят, преливащ в черно. Същото явление наблюдаваме,
ако в нажежен амоняк под налягане се разтваря водород или пък
органически амини, за да се получи неустойчивата смес N H 4, коя­
то има всички свойства на алкален метал, и която по тази причина
наричат „амоний“. Можем да смятаме, че синьо-черната окраска,
припомняща ни за алхимическото „гарваново крило“ е същата,
както и при електронния газ. Какво ще рече „електронен газ“?
За съвременните учени това са свободните електрони, образува­
щи метала и осигуряващи неговите механически, електрически и
термични свойства, В днешната терминология той съответства на
онова, което алхимикът нарича „душа“ или „есенция " на метала.
Това е „душата“ или „есенцията“, която се отделя в херметично за­
творения съд и търпеливо се подгрява от алхимика.
Той нагрява, охлажда, отново нагрява - и така месеци, годи­
ни, наблюдава през кварца образуването на онова, което се нари­
ча „алхимичното яйце“: сместа, превърната в тъмносин флуид. В
крайна сметка той отваря съда в пълен мрак, само при светлината
на тази светеща от само себе си течност. П ри контакта с въздуха тя
се втвърдява и разлага.
По този начин алхимикът получава съвършено нови вещества,
неизвестни в природата и притежаващи всички свойства на хи­
мически чистите елементи, тоест нсподдаващи се на деление по
химически път.
Съвременните алхимици твърдят, че са получили нови хими­
чески елементи, при това в количества, които могат да бъдат пре­
теглени. О т килограм желязо Фулканели извлича двадесет грама
непознато вещество, чиито химически и физически свойства не
съответстват на нито един от установените химически елементи.
Все същата операция може да се прилага към всеки химически еле­
мент, като повечето от тях ще се превърнат в два нови.

- 140-
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

Подобно твърдение несъмнено ще шокира хората от лаборато­

риите. Теорията в наши дни не позволява деление на химическите
елементи, освен следните:
- молекулата на един елемент може да има различни състоя­
ния, например - ортоводородни и параводородни;
- атомът на един елемент може да има голямо количество из­
отопни състояния, характеризиращи се с различно количе­
ство неутрони. Атомът на литий-6 съдържа три неутрона, а
на литий-7 - четири.
За да бъдат отделени различните алотропни състояния на мо­
лекулата и различните изотопи на атомите, съвременната техноло­
гия е принудена да създава грандиозно оборудване.
Средствата на алхимика на пръв поглед са нищожни, но той
успява не само да промени състоянието на материята, а и да съз­
даде нова материя, или поне да разложи старата и пак да създаде
нова. Всичките ни познания за атома и за ядрото му се основават
на „сатурновия'1модел на Ръдърфорд: ядрото и неговият пръстен
от електрони. Можем ли да сме сигурни, че в бъдеще друга теория
няма да позволи промени на състоянието и разделянето на хими­
ческите елементи - неща, неприемливи днес.
Ето че нашият алхимик е отворил своя съд от кварц и чрез ох­
лаждане на флуоресциращата течност при контакта с въздуха е
получил един или няколко елемента. Остава шлаката. В продъл­
жение на месеци ще я промива с три пъти дестилирана вода, като
ще я крие от светлина и от температурни промени.
Въпросната вода притежава особени химически и лечебни
свойства. Тя е универсален разтворител и легендарният елексир
на дълголетието, елексирът на Фауст.1 В този случай алхимичната

1 Професор Ралф Милн Фарли, американски сенатор и преподавател по

съвременна физика във военното училище „Уест П ойнт“, привлече вни­
манието към обстоятелството, че някои биолози виждат причината за
стареенето в натрупването на тежка вода в организма. Елексирът на дъл­
голетието на алхимиците може би е вещество, избирателно отстранява­
що тежката вода. Такива вещества съществуват и във водните пари. Защо
тогава да не съществуват в обикновената вода, обработена по конкрет­
на технология? Н р безопасно ли е разпространението на това знание?

- 141 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

традиция като че ли е в хармония с авангардната наука. За ултра-

модерната наука водата действително е изключително сложна и
реактивна смес. Изследователи, занимаващи се с проблемите на
олигоелементите - и най-вече доктор Ж ак Мснетрие - конста­
тират, че практически всички метали са разтворими във вода при
наличието на определени катализатори, например такива като
глюкоза, и при известни вариации на температурата. Освен това
водата образува истински химични съединения, хидрати, с инерт­
ни газове като хелия и аргона. Ако знаехме точно коя нейна със­
тавка част предизвиква образуването на хидратите при контакта
с инертните газове, бихме могли да стимулираме разтварящата
й способност и по този начин действително да получим универ­
сален разтворител. Авторитетното съветско списание „Знание и
сила“ пише в брой 2 за 1957 г., че може би някога ще бъде постиг­
нат такъв резултат, след като водата бъде подложена на въздейст­
вието на атомна радиация, както и че универсалният разтворител
на алхимиците може да стане реалност още преди края на века.
Списанието предвижда невероятни възможности за използване­
то на този разтворител, като например пробиване на тунели със
струи активирана вода.
И така, нашият алхимик вече притежава известно количество
непознати в природата прости тела, както и флакони с алхимична
вода, способна значително да продължи живота, подмладявайки
тъканите.
Сега той се опитва да комбинира по друг начин получените
прости елементи. Смесва ги в своя хаван и ги топи при ниски тем­
ператури в присъствието на катализатори, за които текстовете да­
ват доста неясни сведения. Тази работа му отнема много години.
П о този начин алхимикът получава вещества, които във всич­
ки отношения са подобни на известните метали, и в частност на
добрите проводници на топлина и на електричество. Това са ал-
химическата мед, алхимическото сребро, алхимическото злато.

Проф. Фарли си представя тайно общество от безсмъртни или почти

безсмъртни, съществуващо от векове, което не се намесва в политиката и
в човешките дела, така че остава незабележимо.

- 142-
 П ърва част. Бъ дещ е в м иналото

Класическите изпитания и спектроскопията не успяват да откри­

ят нищо ново в тези вещества, но въпреки това те имат нови, не­
вероятни свойства, различни от свойствата на познатите метали.
Ако сведенията ни са точни, то алхимичната мед е подобна на
обикновената мед и същевременно значително се отличава от нея,
притежава безкрайно слабо електрическо съпротивление, сравни­
мо със съпротивлението на свръхпроводниците, които физиците
получават в съседство с абсолютната нула. Ако подобна мед може
да бъде използвана, тя ще революционизира електрохимията.
Другите родени от великите алхимични манипулации веще­
ства притежават още по-изумителни свойства. Едно от тези ве­
щества може да се разтваря в стъкло при температура, значително
по-ниска от точката на топене на стъклото. Взаимодействайки си
с леко размекнатото стъкло, веществото се разтваря вътре в него,
придавайки му рубиненочервен цвят със светлолилаво излъчване
в тъмнината. Стопено в кварцов съд, това променено стъкло дава
субстанция, наречена в алхимичните трактати „камъкът на пред-
начертанието“ или „философски камък“. „По този начин - пише
Бернар, граф Тревизански в своя философски трактат - е създаден
Безценният камък, превъзхождащ всички скъпоценни камъни.
Той е велико съкровище, слава на Бога, който живее и царства во
веки веков.“
Известни са вълшебни легенди, свързани с философския ка­
мък, способен да осигури получаването на метали в големи коли­
чества. Може да превърне някои прости метали в злато, в сребро,
в платина, но това е само част от възможностите му. 'Гой е някакъв
вид резервоар на атомна енергия, спяща, но управляема по жела­
ние на познавача.
Сега ще се върнем към въпросите, които поставят пред съвре­
менния образован човек манипулациите на алхимиците, но ще
спрем дотам, където спират и самите алхимични трактати. Ето че
„Великото творение“ е изпълнено. В самия алхимик е настъпило
преобразуването, за което текстовете споменават, но което не мо­
жем за опишем, тъй като разполагаме само с мъгляви наблюдения
и сравнения. То може да послужи като обещание за онова, което
очаква цялото човечество, ако се отнася разумно със Земята и с

- 143 -
 Ут ро т о нл м а гьо сн и ц и те

нейните елементи: сливането в Духа, концентрирането му в оп­

ределена духовна точка и свързването му с останалите огнища на
съзнание посредством космическите пространства. Постепенно
(или след мигновено озарение) алхимикът - както учи традици­
ята - открива смисъла на своя продължителен труд. Пред него се
разкриват тайните на енергията и на материята и му стават понят­
ни безкрайните перспективи на Ж ивота. Той разполага с ключ
към механизма на Вселената. Сам успява да установи отношения
между собствения си, високо възнесен дух и намиращия се във ве­
чен процес на съсредоточаване всемирен дух. А дали някои излъч­
вания на „камъка на предначертанието“ не са причина за преобра­
зуването на физическото същество?
Манипулациите с огъня и с известни вещества следователно
позволяват не само да се стигне до преобразуване на елементи, но
и до преобразуването на самия изследовател.
Г1од влияние на отделените в потата грандиозни сили (тоест
на радиацията, излъчвана от атомите в състояние на структурни
изменения), експериментаторът преминава в друго състояние. В
него се извършват дълбоки промени. Ж ивотът му се оказва про­
дължен, а разумът и усещанията му достигат невероятни висоти.
Съществуването на такива „мутанти“ е съгцностна част от розен-
кройцерската традиция. Алхимикът преминава към друго равни­
ще на съществуване. Оказва се възнесен към друго равнище на
съзнание. Вижда единствено себе си зрящ, а всички наоколо му се
струват заспали. Откъсва се от средите на обикновеното човечест­
во - също като покорителят на Еверест Мълори, който загина,
след като преживя своята минута озарение.
Рене Алео казва, че „философският камък“ е първата степен,
която може да помогне на човека да се издигне до Абсолюта. О т­
там нататък започва тайната. О т отсамната страна няма тайни,
нито езотеризъм, нито сенки, освен хвърляните от нашите жела­
ния и от нашата гордост. Колко по-лесно е да се удовлетвориш с
желания или с думи, отколкото да направиш нещо с ръцете си, с
болката си, с умората си, в мълчание и в самота - също така удобно
е да търсиш убежище в „чистата мисъл“, вместо да влезеш в ръко-
пашно сражение срещу тегобите и мрачините на материята. Ал-

- 144 -
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

химията не позволява на своите последователи подобни бягства.

Тя ги оставя лице срещу лице с голямата загадка... Тя ни съобщава
единствено, че ако се борим докрай да се избавим от незнанието,
самата истина ще тръгне на бой в наша полза и в края на краищата
ще победи. Вероятно оттук нататък започва истинската метафи­
зика.

- 145 -
 V

И м а врем е за всичко. > И м а врем е дори вр ем ен а т а

да се с лея т

ревните алхимични трактати твърдят, че ключът към тайни­

Д те на алхимията се крие в Сатурн. П о странно съвпадение
всичко, което днес е известно в областта на атомната физика, се
основава на определението на атома като „сатурнов“. Според де­
финицията на Ръдърфорд атомът „е централна маса, осъществя­
ваща притегляне и обкръжена от пръстен въртящи се електрони“.
Гази „сатурнова“ концепция за атома се възприема от светов­
ните учени не като абсолютна истина, но като особено вероятна
работна хипотеза. Квантовата теория и вълновата механика не да­
ват точна представа за управляващите атома закони. Представят
си, че той се състои от протони и неутрони - това е всичко. Нищо
конкретно не е известно за ядрените сили. Те не са електрически,
не са магнитни, не са гравитационни по природа. Последната от
възприетите хипотези свързва тези сили с частици, посредничещи
между неутроните и протоните, които се наричат мезони. Н о и
подобна гледна точка е временна - в очакване на нещо по-значи­
мо. Несъмнено след две или след десет години търсенията ще про­
текат в други направления. Трябва обаче да отбележим, че живеем
в епоха, когато учените не разполагат нито с достатъчно време,
нито с достатъчно права, за да се занимават с ядрена физика. Всич­
ки усилия и всички достъпни технологии са съсредоточени върху
производството на взривни устройства и на енергия. Фундамен­
талните изследвания отстъпват на втори план. Спешната задача е
да се извлече максималното от вече известното. Много по-голямо
значение се придава на властта, отколкото на знанието. Като че

- 146 -
 П ърва ч а с т . Бъдещ е в миналото

ли алхимиците винаги са успявали да избягват именно този вълчи

апетит към власт.
Къде сме ние днес? Контактът с неутроните прави всички еле­
менти радиоактивни. Експерименталните атомни взривове от­
равят атмосферата на цялата планета. Отравянията растат в гео­
метрична прогресия, ужасяващо се множат мъртвородените деца,
случаите па рак, на левкемия, отровени са растенията, променя се
климатът, ще започнат да се появяват изроди, късат се нервите ни,
задушаваме се. И откровено толерантните, и демократическите
правителства не се отказват от намеренията си. По две причини.
Първата е, че общественото мнение не е в състояние да разбере
напълно проблема. Световното обществено мнение не е на това
равнище на планетарно съзнание, което е необходимо, за да се ре­
агира адекватно. Втората е, че правителствата не съществуват ре­
ално: има анонимно общество с човешки капитал, призвано не да
твори история, а да изразява различни аспекти на историческата
предопределеност.
Обаче ние не приемаме историческата предопределеност. Вяр­
ваме, че сама по себе си тя е само една от формите на духовната
съдба на човечеството, а тази съдба е прекрасна. Затова смятаме, че
човечеството ще загине, макар че ще трябва да преживее хиляди и
хиляди смърти, но след като премине през горнилото на ужасните
страдания, то ще се роди - или ще се възроди - за радостта да се
почувства „в движение“,
Дали ориентиралата се към властта атомна физика ще - както
казва Ж ан Ростан - „разпилее последния генетичен капитал на
човечеството“? Да, може би, в продължение на няколко години.
Но сме убедени, че все един ден науката ще развърже гордиевия
възел, който сама е стегнала.
Известните в наше време начини за преобразуване не позво­
ляват опитомяването на енергията и на радиоактивността. Това
са тясно ограничени преобразувания, чиито вредни въздействия
са чудовищни. Ако алхимиците са прави, то съществуват прости,
икономични и безопасни средства, позволяващи да се извърш­
ват масови преобразувания. Такива средства трябва да се търсят
в „разтварянето1 на материята и в нейното превръщане в състоя­

- 147 -
 Ут р о т о на м агьосниците

ние, различно от първоначалното. Н о досегашните завоевания на

съвременната физика не ни дават основание за подобни изводи,
И все пак, в продължение на хилядолетия алхимиците са дълбоко
убедени във възможностите си. Н о нашето непознаване на при­
родата на вътрешните сили и на структурата на атома не ни раз­
решава нито да се съгласим, нито да отхвърлим твърденията им.
Ако алхимичното преобразуване съществува, то атомът притежа­
ва неизвестни за нас свойства. Мизата е достатъчно значима, за
да предприемем сериозно изучаване на алхимичната литература.
Ако изследванията не доведат до откриването на неоспорими фа­
кти, съществува поне шансът да ни подскажат свежи идеи. Имен­
но такива идеи не достигат днес на атомната физика, страдаща от
апетит към власт и задъхваща се под тежестта на огромното обо­
рудване.
Вече се провиждат изключително сложни структури в прото­
ните и в неутроните. Говори се за „антиматерия', за възможното
съвместно съществуване на няколко вселени в рамките на нашия
видим свят, така че нищо чудно в бъдеще алхимията да дочака ам­
нистия. Ще бъде чудесно и напълно в хармония с алхимическата
логика, ако спасението ни дойде от изразителното тълкуване на
вселенската философия. Има време за всичко, има време дори вре­
мената да се слеят.

- 148 -
- 149 -
 I

Авторите нахвърлят портрета на екстрава­

гантния господин Форт. > Пожар в санаториума
за преувеличени съвпадения. > Господин Форт
измъчван от всемирното знание. > Четирийсет
хиляди бележки за дъждовете от жаби и за поро­
ите от кръв. > Книга за Прокълнатите . > Някой
си професор Крайслер. >Възхвала и представа за
интермедиаризма. > Отшелникът от Бронкс
или космическият Рабле. > Авторите посещават
катедралата 9 Света Другост\ > Приятен апе­
тит, господин Форт!

рез 1910 г. в Ню Й орк в малко буржоазно апартаментче в

П Бронкс живее нито стар, нито млад господин, който напо­
добява свенлив тюлен. Нарича се Чарлс Хай Форт. Лапите му са
тлъсти и меки, коремчето му е сланинесто, няма врат, големият му
череп е пооплешивял, широкият му нос е азиатски, очилата му са
железни, а мустаците му са като Гурджиевите. Страшно прилича
на професор меншевик. Ходи само в градската библиотека, където
преглежда множество вестници, списания и годишници от всич­
ки възможни държави и епохи. Около бюрото му са разпръснати
празни кутии за обувки и поредици вестници и списания: „Аме-
рикън алманах' за 1883 г., лондонският „Таймс' от 1 8 8 0 - 1 8 8 3 г.,
Годишник за научни постижения, двайсет годишници от „Фило­
софско списание“, годишници на Френското етимологическо об­
щество, метеорологически справочници и др. Винаги носи зеле­
на предпазна козирка и когато сутрин жена му пали печката, той
влиза в кухнята, за да провери дали няма опасност от пожар. Това

- 150 -
-------------------------------------П ъ р в а част. Бъ д ещ е в миналото — -----------------------------

е единственото нещо, което дразни госпожа Форт, с моминско

име Анна Файлън, избрана от него заради съвършената й липса
на интелектуално любопитство. Съпругът нежно я обича, а тя му
отвръща с ие по-слаби чувства. Н а 34-годишна възраст синът на
бакалина от Олбани Чарлс Форт криво-ляво изкарва прехраната
си, благодарение на мижавия си журналистически талант и на уме­
нието си да лови и хербаризира пеперуди. Родителите му умират,
бакалничката е продадена, което осигурява на Форт дребна рента,
позволяваща му най-после изцяло да се отдаде на страстта си - съ­
бирането на бележки за невероятни, но достоверни събития.
Червен дъжд над Бланкенберг - на 2 ноември 1819 г.; на
14 ноември 1902 г. над Тасмания вали дъжд от кал; снежни
парцали с големината на чинии в Н аш вил на 2 4 януари 1891
г.; дъжд от жаби над Бирмингам на 30 юни 1892 г.; каменни
метеорити; огнени сфери; следи от лапит е на митичното
животно в Девъншир; лет ящ и чинии; странни маш ини в
небесата; капризи на комети; необясними изчезвания; чудно­
вати катаклизми; надписи по метеорити; черен сняг; лунни
сияния; зелени слънца; порои от кръв...

П о този начин той събира двайсет и пет хиляди бележки, под­

редени в картонени кутии. Н якои от фактите се съобщават мимо-
ходом, а други - с ггьлно безразличие. Н о каквото и да е - става
дума за факти. Той нарича всичко това санаториум за преувеличе­
ни съвпадения, факти, за които хората не желаят да говорят. К о­
лекционерът чува как от кутиите сякаш излиза м ълчалив вопъл.
Изпитва своеобразна нежност към тези непризнати истини, из­
гонени от областта на съзнанието. Приютява ги в кабинета си в
Бронкс и им отделя особено внимание. Да чуем думите му:
Пачаврички, лилипут чет а, гърбушковци, палячовци - но
непрестанното им пристигане в моя дом доказва внуш ител­
нат а основателност на събитията, които се случват, случ­
ваха и ще се случват.

Когато се изморява да посреща процесиите от данни, изключе­

ни от науката ( парчета от лет ящ айсберг падат върху Руан на 5

- 151 -
 Ут р о т о на м а гьо с н и ц и т е

юли 1853 г.; ладии на небесни пътешественици; крилати същества

на височина 8000 метра в небето над Палермо на 30 ноември 1880
г.; светещи колела в морето; серни и месни дъждове; остатъци от
великани в Шотландия; ковчези на пристигнали от други свето­
ве лилипут и по скалите на Единбург...), развлича мозъка си, като
играе сам безкрайни партии шах върху измислена от него дъска с
1600 квадратчета.
Един прекрасен ден обаче Чарлс Форт осъзнава, че колосални­
ят му труд е безсмислен. Неизползваем. Съмнителен. Занимание
на маниак. Става му ясно, че тъпче на място, пред прага на онова,
което слепешката търси, че все още не е осъществил нещата, които
е длъжен да направи. Колекцията му не е изследване, а пародия. И
той, толкова страхуващият се от пожар, хвърля в огъня кутиите и
фишовете.
Току-що е открил истинската си природа. Маниакът за стран­
ните действителни неща всъщност е фанатик на всеобщите идеи.
Какво точно е започнал несъзнателно да прави през почти загу­
бените години? Скрит в пещерата, сред хербариите от пеперуди
и сред старите вестници, той е предприел сражение срещу една
от най-големите сили на века: убедеността на хората, че знаят
всичко за заобикалящия ги свят. А защо се е криел, като че ли се
срамува от нещо? Защото и най-дребният намек, че във Вселена­
та съществуват огромни области на Неизвестното хвърля хората
в жесток смут. Господин Чарлс Форт се държи като еротоман: да
запазим в тайна пороците си, за да не възмутим обществото, което
остава необработени повечето от нивите на сексуалността. Сега
вече трябва да се премине от маниакалност към пророчество, от
самотни наслаждения към провъзгласяване на принципи. Трябва
да бъде създадена истинска, тоест революционна творба.
Научното знание не е обективно. Също като цивилизацията,
то е своеобразен заговор. Огромно количество факти се отхвър­
лят - те противоречат на установените понятия. Н ие живеем в ре­
жим на инквизиция, където най-често използваното оръжие сре­
щу неотговарящата на общоприетите представи действителност е
презрението, съпроводено с насмешки. Какво представлява зна­
нието при подобни условия? Форт казва: В общата топография

- 152-
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото

на интелигентността, можем да определим знанието като обгър­

нато от подигравки невежество. Трябва да поискаме разширява­
не на провъзгласените от Конституцията свободи: свобода да се
съмняваме в науката; свобода да се съмняваме в еволюцията (ами
ако твърденията на Дарвин не са верни?), във въртенето на Земята,
в съществуването на светлинна скорост, в гравитацията и пр. Във
всичко - само не във фактите. Не прочистените факти, а такива
каквито са - благородни или не, чистопробни или уродливи, с по­
редиците от странности и неприличните подробности. Н е бива
да отхвърляме нищо от действителността: науката на бъдещето
ще открие неизвестните съотношения между фактите, които ни
се струват несвързани. Науката трябва да бъде разтърсена от нена­
ситен, недоверчив и див ум. Светът се нуждае от енциклопедия на
изключителните факти, на прокълнатите реалности. Страхувам
се, че ще трябва да предоставим на нашата цивилизация нови све­
тове, където белите жаби ще имат право на съществуване.
За осем години свенливият тюлен от Бронкс си поставя за цел
да изучи всички изкуства и всички науки - че дори да изобрети
десетина. Обхванат от енциклопедична треска, той се захваща с
гигантския труд ие само да усвои, но и да осъзнае съвкупността
на живата природа. Изумявам се, като гледам, че хората се задово­
ляват да бъдат просто романисти, портиери, шивачи, индустри­
алци или метачи. Принципи, формули, закони, явления са осмис­
лени благодарение на Нюйоркската градска библиотека, Бритиш
музеум и посредством огромна кореспонденция с най-големите
библиотеки и книжарници по света. Четирийсет хиляди бележ­
ки, разпределени в 1300 раздела, записани с молив върху малки
фишове, Форт дори изобретява собствена стенография. Н ад това
безумно начинание витае духът на осмислянето на всеки сюжет от
гледната точка на висшата интелигентност:
Астрономия.
Нощен пазач пази половин дузина червени фенери в затво­
рена за движение улица. Има газови фенери и осветени про­
зорци из целия квартал. Хората палят кибритени клечки,
лумват огньове, избухва пожар, бляскат неонови светлини и

- 153 -
------------------- Ут р о т о н л ма г ь о с н и ц и т е ------------------------------------------

фарове на автомобили. Но нощният пазач се придържа към

своята система...

Същевременно Форт отново започва да събира отхвърлени фа­

кти, но сега прави това по план и се старае да провери всеки от тях.
Подчинява начинанието си на проект, обединяващ астрономията,
социологията, психологията, морфологията, химията, магнети­
зма. Той вече не събира колекция - опитва се да постигне карта
на външните ветрове, да създаде компас за плуване по океаните
на отвъдните пространства, да разкрие тайните на скритите отвъд
нашия свят простори. Необходимо му с всяко потръпващо вър­
ху дървото на фантастичното листенце: виковете, разнасящи се из
небето над Неапол на 22 ноември 1832 г.; падащите от облаците
риби в Сингапур през 1861 г.; водопадът от мъртви листа на 10
април в Индре-Лоар; каменните брадви, посипващи се над Сума­
тра, заедно с мълниите; дъждовете от жива плът; извършващите
похищения космически тамерлани; циркулиращите над главите
ни отломки от блуждаещи светове... Интелигентността на моя
разум силно контрастира с ортодоксалността. Тъй като не при­
тежавам аристократическата пренебрежително cm, характерна
за нюйоркския консерватор или за ескимоския шаман, трябва да се
помъча да постигна други светове...
Госпожа Фокс въобще не се интересува от тези неща. Толкова е
безразлична, че странностите не я вълнуват. Той не говори за ра­
ботата си, а ако споделя нещо, то е единствено с близките си при­
ятели. Н о не се стреми да се среща с тях. Само от време на време
им пише писма.
Имам усещането, че се поддавам на нов грях, предназначен
за любителите на неизвестни преди грехове. В началото ня­
кои от данните ми бяха толкова страшни или смешни, че
хората ги ненавиждаха и изпитваха презрение да четат за
тях. Сега вече е по-добре: отворило се е малко място за съжа­
ление.

Очите му се изморяват. Започва да ослепява. Спира и в продъл­

жение на няколко месеца медитира, храни се само с черен хляб и

- 154 -
 П ърва ча ст. Бъдещ е в м иналото

сирене. Зрението му се поправя и тогава Форт формулира лично-

то си, антидогматично виждане за Вселената. С огромно чувство
за хумор излага разбиранията си за другите, „Понякога се улавям,
че сам не мисля за онези неща, в които предпочит ам да вярвам.“
Изследователят напредва в изучаването на различни науки, и все
по-ясно разкрива какво точно не им достига. Трябва да бъдат
разрушени из основи: самият начин на мислене е грешен. Трябва
всичко да започне отначало - с включване на изхвърлените факти,
тонове от които е успял да събере. Първо те трябва да бъдат по­
ставени по местата им, а след това - ако е възможно - да бъдат
обяснени. Н е смятам, че издигам абсурда в кумир. Струва м и се,
че при първит е опипващ и м ат ерият а опит и е трудно да се у с т а ­
нови кое по-късно ще се окаже приемливо. А ко някой от пионерит е
на зоологият а ( която т рябва да се преоцени) чуе за раст ящ и върху
дърветата пт ици, т ой е длъжен да сигнализира какво точно е чул.
След това - но обезателно едва след това - т рябва да пресее полу­
ченит е данни.
Да сигнализираме, да сигнализираме - и един ден ще открием,
че някой ни дава знак...
Трябва да бъдат преосмислени самите структури на познание­
то. Чарлс Форт усеща как в него потрепват многобройни теории,
сякаш изникнали от крилете на Ангела на Странността. Той виж­
да науката като модерен автомобил, полетял по магистралата. Но
от двете страни на тази великолепна асфалтова, грейнала в нео­
нови светлини писта, се простират диви, пълни с чудеса и тайни
местности. Спрете! Проникнете навред в страната! Напуснете
магистралата! Не се плашете от острите завои! Правете резки,
безпорядъчни, клоунски жестове, сякаш искате да привлечете
вниманието на летящия автомобил! Няма значение, че може да ви
вземат за чудак - спешно е. Отшелникът от Бронкс Чарлс Форт
смята, че е длъжен бързо и ефективно да извърши абсолютно не­
обходими „маймунщини“.
Убеден във важността на своята мисия и освободен от доку­
ментацията си, той започва да събира в триста страници най-до­
брото от взривните материали. Създава първия си труд К нига на
П рокълнат ит е, където - както казва - предлага известно коли­

- 155 -
 Ут р о т о пл м а г ьо с н и ц и т е

чество опити в областта пл структурата на съзнанието. Това

произведение се появява в Ню Й орк през 1919 г. То предизвиква
революция в интелектуалните среди. Още преди първите прояви
на дадаизма и сюрреализма, Чарлс Форт въвежда в Науката онова,
което Цара, Бретон и последователите им правят в изкуството и
литературата: категоричният отказ да участват в игра, при която
всички мошеничат, яростното утвърждаване, че същест-вува нещо
друго. Той прави огромно усилие не толкова да осмисли реалнос­
тта в цялата й съвкупност, колкото да попречи на осъзнаването
на фалшивата хомогенност в действителността. Разривът е крайно
съществен. А з съм стършел, тревожа съзнанието и не му разреша­
вам да заспи.
Книга на Прокълнатите ли? „Златна жилка за откачени“ -
заявява Джон Уинтерич. „Едно от уродствата на литературата'
- пише Едвард Пирсън. За Бен Хехт „Чарлс Форт е апостол на
изключенията и жрец мистификатор на невероятното“. Мартин
Гарднър обаче признава, че „сарказмът му е в хармония с най-цен­
ните критически забележки на Айнщайн и на Ръсел“. Джон Кем-
бъл уверява, че „в това произведение има зародиши на поне шест
нови науки“, „Четенето на Чарлс Форт е като яхване на комета“,
признава Мейнард Шепли, а Теодор Драйзер вижда в него „най-
крупната литературна фигура след Едгар П о“. След Книга на Про­
кълнатите, през 1923 г. Форт издава Нови земи. Публикувани са
още Виж! (1931) и Диви таланти (1932). Тези произведения се
ползват с известност в СА Щ , Великобритания и Австралия.
Едва през 1956 г. успях да уредя превода на Книга на прокълна­
тите във Франция. Въпреки великолепния превод, встъплението
на Робер Бенаюн и посланието на председателя на американското
общество на приятелите на Чарлс Форт Тифани Тайер, изключи­
телната творба премина почти незабелязано.1 Н ие двамата с Бер-

1 Ето какво заявява господин Тайер:

„Качествата на Чарлс Форт увлякоха група американски писатели, които
решиха в негова чест да продължат започнатата от него атака срещу все­
могъщите жреци на новия бог - Науката - и против всички форми на
догматизма. С тази цел на 26 януари 1931 г. беше основано Общество на
Чарлс Форт.

- 156 -
 П ърва ча ст. Бъдещ е в м иналото

жие се утешавахме от злополучието със скъпия ни учител, като

си представяхме как от дъното на Саргасовото море в Небесата,
където той несъмнено пребивава, се опива от този вопъл на мъл­
чанието, достигащ до него от страната на Декарт.
Бившият колекционер на пеперуди се ужасява от всичко точно
зафиксирано, класифицирано, определено. Науката изолира явле­
нията и вещите, за да ги наблюдава. Великата идея на Чарлс Форт
е, че нищо не подлежи на изолация. Всяко изолирано нещо прес­
тава да съществува.
Определянето на вещите в себе си е покушение срещу действи­
телността. Сред така наречените диви племена обграждат с особе­
ни грижи безумците. У нас определянето на вещта в себе си се въз­
приема като знак за слабоумие. Но учените започват трудовете
си именно с такива дефиниции, а нашето племе обгражда с особени
грижи учените.
Ето това е Чарлс Форт, любителят на необикновеното, летопи­
сецът на чудесата, погълнат от колосален размисъл за смисъла на
размисъла. Той обвинява начина на мислене на цивилизования чо­
век. Н е е съгласен с двутактовия двигател, подхранващ съвремен­
ните разсъждения. Два такта: да и не, положителен и отрицателен.

Сред основателите му бяха Теодор Драйзер, Бут Гаркинтон, Бен Хехт,

Харли Леон Уилсън, Джон Купър Поуис, Александър Уилкът, Бъртьн
Раскс, Аарон Зусмън и Тифани Тайср.
Чарлс Форт почина през 1932 г., малко преди излизането на четвърта­
та му книга /\иви таланти. Безчислените бележки, които бе събирал из
библиотеките по целия свят, посредством оживена международна корес­
понденция, творецът завеща на Обществото. Днес те са основно ядро в
архива на това общество, нарастващ с всеки изминал ден, благодарение
на съдействието иа членовете от 49 страни, без да смятаме СА Щ , Аляска
и Хавайските острови.
Обществото публикува тримесечно списание „Съмнение“. Освен друго­
то, списанието е своеобразен приют и всички „прокълнати факти“, тоест
за неприетите от ортодоксалната наука явления: например за летящите
чинии. Сведенията и статистиката, с които разполагаме по този въпрос,
са най-пълните и най-обширните в света. Също така списанието про­
дължава да публикува неиздаваните досега бележки и размисли на Чарлс
Форт.

- 157-
 Ут р о т о ил м а гьо сн и ц ите

Съвременните знания и разум се основават на това двустранно

функциониране: истинно - лъжливо, отворено - затворено, живо
- мъртво, течно - твърдо и т.н. Форт се изправя срещу Декарт, той
заявява за необходимостта от гледна точка към общото, откъде­
то частното ще може да бъде дефинирано в отношението му към
общото; всяка вещ ще се възприеме като промеждутъчна спрямо
другите. Форт мечтае за нов начин на мислене, който е в състояние
да възприеме като реално промеждутъчно състояние между „да“ и
„не“, между положителното и отрицателното. Става дума за раз­
съждение, издигащо се над двуполюсния модел. В някакъв сми­
съл - третото око на интелигентността. Езикът, който е продукт
на двуполюсния модел (съзаклятие, организирано ограничение) е
безпомощен да изрази това трето око. Така че Форт е принуден да
използва прилагателни с двойно лице, „Янусови“ епитети от рода
на „реално - нереално“, „нематериално - материално“ и „разтво­
римо - неразтворимо“,
Една сутрин ние с Бержие закусвахме с наш приятел, който
измисли някакъв си австрийски професор Крайслер, син на соб­
ственика на магдебурския хотел „Двете полукълба“. Хер професор
Крайслер - според него - посветил гигантските си усилия на пре­
работката на западния език. Приятелят ни възнамеряваше да пуб­
ликува в сериозно списание етюд за Крайслер, и по-точно за него­
вия „вербализъм“ - това би било особено полезна мистификация.
Крайслер се опитва да разкопчае корсета на езика, за да може най-
после той да приеме онези промеждутъчни състояния, които са
пренебрегнати от сегашния ни начин на мислене. Нека приведем
пример. Изоставане и избързване. Как бих могъл да изразя изо­
ставането при избързвансто, за което говоря? Няма такава дума.
Крайслер предлага: изобързваие. Ами избързването на изостава­
нето? Избърставане. Тук става дума за временни промеждутъци.
Сега да се пренесем в психологическите състояния.
Любов и ненавист. Ако обичам мръснишки, обичайки само
себе си в другия и изпитвам ненавист към останалите му черти, то
нима това е любов. По-скоро е любовист. Ако мразя неприятеля
си, но въпреки това не губя връзката си с останалите живи земни
същества, ако изпълнявам дълга си да ненавиждам, но смесвам не­

- 158 -
 П ърва част. Бъдещ е в м иналото

навист и любов, то това не е ненавист, а неналюб. Нека преминем

към фундаменталните междинности. Какво означава да умреш и
какво означава да живееш? Има случаи, при които някой живее
пълноценно, въпреки че трябва да умре, тогава той отмре. Но
има и живот, подобен на смърт, това е смъртожив. Да погледнем и
към състоянията на съзнанието: колко често съзнанието ни плува
между съня и бодърстването. Колко пъти съзнанието ми будспи:
изглежда будно, но всъщност подхърква. Н о се случва и обратно-
то: да изглежда спящо, а всъщност да бди - спабуд.
Наш ият приятел беше прочел Форт и след това измислил
този гениален фарс. Форт казва: К ат о използвам метафизически-
т е т ерм ини, считам, че всичко, което обикновено се нарича „ Съ­
ществувание'* и което аз наричам „промеждутъчност“ - е мнимо
съществуване, нит о реално, нит о нереално, но то изразява о пит за
уст рем яване към нереалното и ли опит да се проникне в реалнот о
С7лцес?пвуване. Подобно начинание е безпрецедентно в съвремен­
ната епоха. Го говори за големи изменения в начина на мислене,
които се изискват от откриването на определени физико-матема-
тически реалности. Например на равнището на частиците време­
то се движи едновременно в двете посоки. Уравненията са едно­
временно верни и неверни. Светлината е едновременно непрекъс­
ната и прекъсната.
Това, което наричаме Бит ие, е движението: не всяко движение
изразява равновесие, а опит за равновесие или пък недостигнато
равновесие. П рост ият ф акт на бит иет о се изразява в промежду-
т ъчност т а между равновесието и неговото отсъствие. Тези на­
писани през 1919 г. думи са близки до съвременните размисли
на физика и биолога Ж ан Менетрие относно инверсията на ен­
тропията: „Всички обстоятелства в нашето промеждутъчно или
квазисъстояние са опит за организация, за хармонизация, за ин­
дивидуализация, тоест опит да се постигне реалността. Н о всеки
опит търпи неуспех поради непрекъснатостта или поради външ­
ни сили, заради изключени факти, несъответни на включенитеГ
Размислите на Форт са прелюдия към една от най-абстрактните
операции на квантовата механика: нормализацията на функциите
(операция, която се състои в установяване на функции, описващи

- 159 -
 Ут р о т о и л м а г ь о с н и ц и т е

физическия обект така, че той да може да бъде открит навсякъде

из Вселената).
„Възприемам всички вещи като заемащи определени стъпа­
ла, поредица от етапи между реалността и нереалното.“По
тази причина за Форт не е важно от кой именно факт ще
тръгне, за да започне да описва тяхната съвкупност. Защо
трябва да избираме успокояващ разума факт, а не някой
тревоженf Защо си позволяваме да изключваме факти? За да
очертаем кръг, можем да започнем от която искаме точка.
Ето група факти, от. които може да се започне осмислянето
на тоталността. Но, добавя веднага, „ураган от зеленики
също ще ни свърши работа“.

Аз не съм реалист. А з не съм идеалист. Аз съм интермедиарист.

Как, ако повеждам сражение срещу корените на разбирането, сре­
щу основите на мисленето, хората да те изслушват? Трябва да про­
явиш ексцентричност, която се превръща в ударен език на цен­
тростремителния гений: колкото по-далече отива той в търсене
на своите образи, толкова по-уверен е, че ще ги доведе до опреде­
лена дълбока точка от размишленията си. Близкият до сърцата ни
Чарлс Форт донякъде действа по метода на Рабле. Той вдига шум с
хумора си и с образи, способни да разбудят и мъртвите.
Колекционирам бележки за всички сюжети, надарени с из­
вестно своеобразие: такива са например отклоненията от
концентричността в лушшя кратер „Коперник \ неочаква­
ната поява на рижи британци, неподвижните метеори или
необикновеното порастван-е на коса върху голото теме на му­
мия. Обаче големият ми интерес се проявява не къ?м факти­
те, а към отношенията между фактите. Дълго размишля­
вам над онези отношения, които се наричат съвпадения. Ами
ако не съществуват съвпадения?
В отколешни времена, когато бях малко гаменче, ме при­
нуждаваха всяка събота да работя в магазина на баща си,
където трябваше да късам етикетите на конкурентите от
консервните кутии и да лепя запазената марка на своитеро-

- 160-
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м иналото

дители. Един ден, когато пред мен се издигаше внушителна

пирамида от плодови и овощни консерви, се оказа, че имам
етикети само от праскови. Лепях ги върху кутиите с прас­
кови, докато не стигнах до кайсиите. И се замислих: нима
кайсиите не са един вид праскови? Ами нима някои сливи не
са кайсии? И започнах, за забавление или поради научни ос­
нования, да лепя моите етикети за праскови върху кутиите
със сливи, вишни, върху фасула и граха. Защо ли? И до днес не
мога да отговоря, тъй като още не съм решил какъв точно
съм - учен или хуморист.
Появява се нова звезда - до каква степен тя серазличава от
няколкото капчици с неизвестен произход, открити върху
памуковия храст в Оклахома?
Вече имам невероятен образец пеперуда: „сфинксмъртвеш­
ка глава \ Издава звук като цвърчене на мишка. За пеперуда­
та „калима“, която прилича на пожълтял храст, твърдят,
че тя имитирала дървесния лист. Но нима „мъртвешката
глава'*имитира голия череп?
Ако не съществуват положителни отличия, не би било въз-
можно да определим което ида е нещо като позитивно раз-
лично от друго. Какво представлява къщата?Плевнята също
е къща, стига някой да живее в нея. Ако обстоятелството
на .местоживеенето е в по-голяма степен същност на къща­
та, отколкото архитектурния й стил, то птичето гнездо
също е къща. Присъствието на човек не е критерий, защото
и кучетата си имат къщи. Материалът - също, тъй като
къщите на ескимосите са от сняг. А две толкова позитивно
различни неща като Белия дом във Вашингтон и къщата на
рака-отшелник се оказват сходни.
Вели коралови острови сред тъмносиньо море. Видимото им
различие, видимите им индивидуалности или позитивните
различия, които ги разделят - това са само проекции на една
и съща океанска общност. Разликата между земята и море­
то не е позитивна. Във всяка земя има вода, във всяка вода -
по-малко земя. Следователно всички видимости са заблужда­
ващи, защото произлизат от един и същи признак. В крака

- 161 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

на масата няма нищо положително, той е само проекция на

нещо друго. И никой от нас не е личност - защото физиче­
ски ние сме сходни със заобикалящото ни, а психически можем
да изразяваме само отношенията си с това наоколо. Моята
позиция е следната: всички неща, които като че ли прите­
жават индивидуалност, всъщност са острови, проекции от
подводен континент и нямат реални контури.
Ще назова красота онова, което ми изглежда цялостно. Не-
цялостността или осакатеността са съвършено безобразни.
Всяко дете ще рече, че Венера Милоска е грозна. Ако чисти­
ят разум си я представя цялостна, тя ще стане красива.
Ръката, разбирана като ръка, може да изглежда красива. Но
отрязана на бойното поле, тя не е такава. Всичко, което ни
обкръжава, е само част от нещо, което пък се явява част от
друг свят, и не съществува нищо прекрасно, а само видимости
на промеждутъчните обекти между красотата и безобраз-
ността. Единствено Вселената е цялостна, единствено Все­
лената е прекрасна.

Дълбоката идея на учителя Форт - това е единството между

всички вещи и всички явления. Обаче цивилизованата мисъл на
X IX в. вижда навсякъде сравнения, а нашият двустранен начин
на разсъждение приема само дуализма. Ето че безумецът мъдрец
от Бронкс въстава срещу изключващата наука на своето време и
против самия начин на нашето мислене. Струва му се необходима
друга форма на мислене - в известен смисъл мистическо мисле­
не, разбудено от присъствието на Всеобщността. Изхождайки от
това, той предсказва други методи на познание. За да ни подготви
за тях, действа шоково, взривява традиционното ни мислене. „Ще
ви изпратя да чукате на портите, които се отварят към Другостта.“
Въпреки всичко, Форт не е идеалист. Той въстава срещу нашия
недостиг на реализъм: ние се отричаме от реалността, когато тя
е фантастична, Форт не проповядва нова религия. Напротив, оп­
итва се да издигне бариера около своята доктрина, за да попречи
на безумците да поникнат. Убеден е, че всичко се съдържа във всич­
ко, че Вселената се съдържа в песъчинката. Н о тази метафизична

- 162 -
--------------------------- П ъ р в а ча с т .Б ъ д е щ е в ми н а л о т о -----------------------------

убеденост може да блести единствено на най-високото стъпало на

разсъждението. Ако се спусне до равнището на първичния окул-
тизъм, тутакси ще изглежда нелепа. Тя не може да допусне трес­
ката на мисленето посредством уподобявания, която е особено
скъпа за странните езотеристи, опитващи се непрекъснато да ни
обясняват едни неща чрез други. Библията - чрез числата, послед­
ната война - чрез Великата пирамида, революцията - чрез кар­
тите таро, бъдещето - чрез звездите - навсякъде те виждат знаци
за всичко. „Вероятно съществува някаква връзка между розата и
хипопотама, но никога на младежа няма да му хрумне да подари
на любимата си букет от хипопотами!' Марк Твен осъжда същите
пороци на мислене и шеговито обяснява, че може да обясни П ро­
лет н а песен посредством скрижалите на Завета, тъй като Мойсей
и Менделсон е едно и също име - достатъчно е да се смени ойсей
с енделсон. И Чарлс Форт се връща към темата с шега: „Можем да
сравним слона със слънчогледа - имат дълги хоботи. Трудно е да
различим камилата от фъстъка, ако броим само гърбиците!
Такъв е Форт - мъдър и остроумен. Нека сега да видим как ми­
сълта му достига космически висоти.
А м и ако самата Земя като такава не е реална? Ако е само
нещо промеждутъчно в Космоса?Може би Земят а съвсем не е
независима и нищо чудно, ако животът на нея не е независим
от другите животи и другите съществувания в космическо­
то пространство...

Четирийсет хиляди бележки за всевъзможни, падащи тук и там

дъждове, навеждат Форт на мисълта да публикува следната хипо­
теза: по-голямата част от тях са от извънземен произход. „I 1редла-
гам да допуснем мисълта, че извън нашия свят съществуват други
континенти, откъдето падат предмети - тъй както американски
отломки достигат Европа!1
Нека кажем веднага: Форт не е наивник. Той не вярва в диво­
тии. Н о въстава срещу навика да се отрича априори. Той не сочи
с пръст истините: но дава рамо, за да бъде разрушено научното
здание на нашата епоха, състоящо се от толкова частни истини,
че приличат на грешки. Той се смее? Н о защо пък човешкото уси-

- 163-
 ------------------------- ------- У т р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е ----------------------------------------------
•

лие за овладяването на знанието не може да бъде съпровождано

от смеха, който също е човешко качество? Той си измисля? Той
мечтае? Гой извлича части от цялото? Да не би да е космическият
Рабле? Съгласен е с това:
Тази книга е измислица, също като „Пътешествията на
Гъливер“, като „Произходът на видовете и впрочем, като
Библията.
Черни дъждове и черни снегове, парцали сняг, черни като
смола. Желязна сгурия пада от небето в Шотландско море.
Намират такива големи количества от нея, че може да бъде
сборът от сгурията във всички металургически заводи по све­
та. Мисля си за един остров, разположен близо до маршрута
на търговските кораби. Морето изхвърля към него непрекъс­
нато отломки и боклуци от минаващите в съседство кора­
би. Но защо пък сред т ях да няма отломки и боклуци и от
междузвездни кораби?

Дъждове от органични вещества, желатинообразни, съпровож­

дани от силна миризма на гнило. „Възможно ли е в безкрайното
космическо пространство да плуват огромни лепкави и желатино­
образни пластове? ' Дали това не са продоволствени товари, оста­
вени в небесата от Великите пътешественици от другите светове?
„Имам усещането, че над главите ни е разположен стационарен
слой, в който земните гравитационни и метеорологически сили са
сравнително инертни, а той получава отвън продукти, аналогични
на нашите.“
Дъждове от живи животни: риби, жаби, костенурки. Дошли
отдругаде ли? Ако е така, то и човешките същества вероятно също
са дошли отдругаде... освен ако не става дума за изскубнати от
земята от урагани и смерчове животни, изхвърлени в райони на
Космоса, където не действат гравитационните закони, в един вид
хладилник, където уловът от подобни похищения се съхранява
вечно. Отнесени от Земята и преминали през портата, която води
към Другостта, те се събират в Саргасовото свръхморе на небеса­
та. Повдигнатите от урагани предмети могат да бъдат отнесени
в зона, където да висят, дълго да плуват едни край други и накрая

- 164 -
 П ърва ч а с т. Бъдещ е в м иналото

да падат... Дадох ви данните, правете каквото щете с тях... От ­

къде пристигат смерчовете, от какво се състоят ? Едно Саргасово
свръхморе: отломки, развалини, старинни товари от междупла-
иетни корабокрушения, предмети, изхвърлени в т.нар. Космос от
конвулсиите на съседни планети, останки от епохите на Алек-
сандровците, на Цезарите и на Наполеонигпе, населявали Марс,
Юпитер или Нептун. Издигнати от нашите циклони предмети:
снопове и коне, слонове, мухи, птеродактили, листа от днешни или
от праисторически дървета, всички се стремят да се разложат, да
се превърнат е хомогенен прах, червен, черен или жълт, съкровища
за палеонтолозите или за археолозите, събирани с векове от урага­
ните над Египет, Гърция, Асирия...
Заедно с мълниите падат камъни. Селяните мислят за ме­
теорити, но Науката отхвърля камъните от мълмии. Без­
полезно е да припомняме, че селяните ходят по земята, дока­
то учените се крият в своите лаборатории и конферентни
зали.

Камъните от мълнии са дялани. По тях откриваме черти и зна­

ци. Ами ако по този начин другите светове се опитват да общу­
ват с нас или поне с част от нас? „Може би с някоя секта, с тай­
но общество или с определени езотерични жители на Земята?'1
Съществуват хиляди и хиляди свидетелства за подобни опити за
общуване. „Дългият ми опит от премълчаванията и безразличие­
то на науката ме принуждава да си мисля - дори преди да съм се
задълбочил върху тази тема, - че астрономите са видели другите
светове, че метеоролозите, учените, наблюдателите специалисти
нееднократно са ги забелязвали. Н о че Системата е изключвала
всички данни.“
Да си припомним още веднъж, че тези наблюдения са писани
около 1910 г. В наши дни руснаци и американци строят лаборато­
рии за изследване на сигналите, които могат да достигнат при нас
от други светове.
Възможно ли е да сме били посещавани в далечното минало?
Ами ако палеонтологията греши? Дали пък гигантските скелети,
открити от учените изследователи от X IX в., не са събирани про-

- 165-
 У п ч п ч з ИЛ М А Г Ь О С Н И Ц И Т Е

изволно? Дали това нс са останки от великани, случайни посети­

тели на нашата планета? В крайна сметка, кой може да ни застави
да вярваме в предчовешката фауна, за която ни разказват палеон­
толозите, без да знаят за нея нещо по-съществено от нас самите?
Колкото и да съм оптимист и доверчив по природа, всеки
път, когато посещавам Американския музей за естествена
история, в отдела „Изкопаеми цинизмът ми взема връх. Ги­
гантските скелети сареконструирани така, че да изглеждат
»правдоподобни *. Това е измислица, но е подготвена с толкова
любов, с такава страст да бъдем убедени...
Защо ли, ако преди са ни посещавали, вече не идват ?
Откривам прост и приемлив отговор.
Ако ви се отдаде възможност, бихте ли се заели да обучава­
те свини, гъски и крави? Ще ни дойдели наум даустановяваме
дипломатически отношения с кокошката, която съществу­
ва само за да ни удовлетворява с яйца? Имам усещането, че
принадлежим някому. Че някога Земята е била ничия, която
другите светове са изследвали, колонизирали и накрая са се из-
покарали.
Сега обаче някой владее Земята еднолично и ни е отдале­
чил от всички останали колонизатори. Толкова явно изниква
от другостта на Христофор Колумб, който дебаркира в Сан
Салвадор или Хъдзън, когато пътува по наречената на негово
име река. Но що се отнася до случаите, когато в недалечно­
то минало на планетата ни са се появили пътници емисари,
вероятно от други светове, и старателно са се опитвали да
ни избягват - необходимо е да се представят убедителни до­
казателства.
Заемайки се с тази задача, трябва на свой ред да пренебрег­
на някои аспекти от действителността. Струва ми се не­
възможно например в една книга да бъдат разгледани всички
пътища за използването на човечеството от другите форми
на съществуване или дори да се оправдае приятната илю­
зия, че бихме могли да сме полезни за нещо. Свинете, гъските
и кравите първо трябва да открият, че някой властва над

- 166-
 П ърва част . Бъ д е щ е в м иналото

т ях и едва тогава да се загрижат - защо господарят влас­

тва. Възможно е ида ставаме за нещо, нищо чудно да е било
сключено съглашение между многочислени страни: някой си­
лово е придобил законно право над нас, след като е заплатил
еквивалента с дребни стъклени стоки, които му е поискал
предишния ни, по-примитивен владетел. Това предаване е
известно в продължение на дълги векове на някои от нас, на
овните - вождове на тайния култ или на тайния орден, чи­
ито членове, като високопоставени роби, ни управляват по
силата на получените инструкции и ни насочват към тайн­
ствените ни задължения.
Някога, много преди да влезе в сила това законно господ­
ство, обитателите на множество светове се приземявали,
подскачали по земята, летели, плували по или срещу тече­
нието. Вили притегляни тук от гледката, пристигали по­
единично или на групи - за отдих, за лов или на разузнаване,
а може би и за попълване на своите хареми. Те основали у нас
свои колонии, но след това загивали или били принудени да се
завърнат обратно. Примитивни или цивилизовани народи,
индивиди или неща, бели, черни и жълти форми.

Н ие не сме сами. Земята не е сама, „всички ние сме насекоми и

мишки, различни парченца от голямото вселенско сирене“, чийто
вкус и ферментация мъгляво усещаме. Съществуват други светове
отвъд нашия, други животни отвъд онова, което наричаме живот.
Нека отхвърлим сравненията или изключенията, за да открием
хипотезите на фантастичното Единство. Толкова по-зле за нас,
ако грешим, когато например чертаем карта на Америка, на която
река Хъдзън води право в Сибир; основното, най-същественото
в този момент на възраждане на духа и на методите на съзнание е
твърдо да знаем, че картите трябва да бъдат преначертани, че све­
тът не е такъв, какъвто сме го смятали, и че самите ние трябва да
променим съзнанието си, да станем различни от онези, които сме
били.
Другите светове общуват със Земята. Съществуват доказател­
ства. Онези, които виждаме, може би не са най-добрите. Н о не-

- 167 -
 Утро то нл м агьо сн и ц и те

съмнено доказателства съществуват. Издълбаните знаци в плани­

ните - дали са доказателства? Не знаем. Но ще разбудят съзнание­
то ни, за да открием още по-добри.
Струва ми се, че тези знаци символизират междупланет-
ните връзки. Но не средство за общуване между земните жи­
тели. Имам усещането, че външна сила е начертала симво­
лите по земните скали - и тази сила е от много далече. Не
смятам, че знаците са писмени съобщения между различни
земни жители, тъй като би било немислимо жителите на
Китай, на Шотландия и на Америка да възприемат едновре­
менно една и съща система.
Знаците неизбежно предизвикват мисълта за нещо с общ
корен. Понякога изглеждат като окръжности, понякога са
във вид на полукръг. Има ги навсякъде - във Франция, в Аме­
рика, в Алжир, в Кавказ и в Палестина, навсякъде, с изключе­
ние на Крайния север. В Китай отвесните крайморски скали
са осеяни с тях. Върху една скала, недалеч от езерото Комо,
има цял лабиринт от подобни знаци. В Италия, в Испания,
в Индия ги има в невероятно количество. Да предположим,
че сила, която ще считаме аналогична на електрическата,
може отдалеч да оставя знаци върху скалите, както телег-
рафистите могат да изпращат знаци на стотици, хиляди
километри.
Изгубили се изследователи, пристигнали от някъде. Някой
от това някъде се опитва да се свърже с тях и неистовото му
послание се излива върху Земята с надеждата, че ближните
му ще забележат знаците по скалите. Или някъде на Земята
съществува скалиста повърхност от съвършено особен род:
тя е приемник, отвесен и коничен хълм, върху който от векове
се записват посланията от други светове. Но понякога тези
послания се отклоняват и докосват склонове, разположени
на хиляди километри от източника. Възможно е скрити в
историята на Земята сили да са оставили върху скалите на
Палестина, Англия, Индия, Китай архиви, които някой ден
ще бъдат разшифровани или инструкции, предназначени за

- 168 -
 П ърва част . Бъдещ е в м иналото

масонски езотерически орден или за космически йезуити, но

вероятно не са попаднали по предназначението си.

Никакъв образ няма да е прекалено безумен, никаква хипотеза

- прекалено невероятна: това са тарани, използвани да разрушат
портите на крепостта. Съществуват летящи снаряди, съществуват
и изследователи на Космоса. А какво ли би било, ако мимоходом,
минавайки покрай нас, те грабнат няколко живи организми? С м я­
там, че ни ловят като риби. Възможно е л а к о м я щ и т е от висш ит е
сфери изклю чит елно много да ц енят вкусовите ни качест ва?Възхи­
щава ме мисълта, че в крайна сметка може би ще се окажем полезни
за нещо. Уверен съм, че в наш ат а атмосфера са хвърлени много мре­
жи, усещаме ги по смерчовете и по ураганит е. Смят ам, че ни ло вят
като риби, но подхвърлям това само мимоходом...
- Ето че дълбините на невероятното са достигнати - мърмори
със спокойно удовлетворение дядо Чарлс Форт. Той сваля зеле­
ната си козирка, разтърква големите си изморени очи, разглежда
тюленовите си мустаци и отива в кухнята, за да се порадва на до­
брата си съпруга Анна, която вари за обяд зелен фасул и не риску­
ва да разпалва прекалено огъня в този дом с картонени кутии, с
фишове, в музея на съвпаденията, в хранилището на невероятно­
то, в салона на небесните художници, в кабинета на падналите от
висините предмети, в библиотеката на отвъдните светове, в църк­
вата на Света Другост, в оцветения с вълшебни багри костюм на
Безумието, с който е облечена мъдростта.
- Анна, мила моя, да не забравиш включен котлона!
- Приятен апетит, господин Форт.

- 169-
 II

Хипотеза, достойна за клада. > Клоуните са пас­

торът и биологът. > Търси се Коперник на антро­
пологията. > Много бели петна по всички карти.
> Доктор Форчън не е любознателен. > Тайната
на разтопената платина. > Въженца, които
всъщност са книги. > Дървото и телефонът. >
Културен релативизъм. >А сега да чуем интересен
разказ!

ешителен подтик за колкото е възможно по-широко разтва­

Р ряне на разума, посвещение в космическото съзнание, твор­
чеството на Чарлс Форт пряко вдъхновява най-големия поет на
паралелните светове X. П. Аъвкрафт, бащата на литературата,
която е прието да се нарича „научна фантастика ', автор на десети-
на-петнайсет шедьовъра в този жанр, каквито са Илиада и Одисея
за западната цивилизация. В известна степен духът на Чарлс Форт
е вдъхновител и за нашата книга. Не вярваме във всичко. Н о вяр­
ваме, че всичко трябва да бъде изследвано. Понякога осмислянето
на съмнителните факти води до потвърждаване на истинските съ­
бития. По метода на изпускането никога няма да стигнем до ця­
лото. I Тодобно на Форт ние се опитваме да поправим грешките
с известен брой пропуски и поемаме своята част от риска да ни
сметнат за заблудени. Други след нас вероятно ще открият и по-
хубави пътеки в дивите дебри.
Форт изучава всичко, що е паднало от небето. Ние изучаваме
видимите и невидимите следи, които изчезналите цивилизации са
оставили по Земята. Не изключваме никакви хипотези: атомна ци­
вилизация преди епохата, която наричаме доисторическа, знания,

- 170 -
 П ърва част . Бъдещ е в м иналото

получени от обитатели на отвъдните светове и rip. Тъй като науч-

ното изследване на далечното минало на човечеството е в зародиш,
навред цари страшен хаос, така че нашите допускания не са по-без-
умни и по-малко основателни от приетите хипотези. Най-важното
за нас е да дадем широка гласност на проблемите. Няма да ви пред­
лагаме своя теза за изчезналите цивилизации. Само ще разгледаме
въпроса по нова методика: лишена от елемента на принудата.
Според класическата методика съществуват два вида факти:
прокълнати и други. Например, описанието на летящи машини в
древните текстове, използването на парапсихологически способ­
ности от „примитивните“ племена или наличие на никел в монети
от 235 г. пр. н. е. (бактриански пари, изсечени от цар Еутидемий
II) са прокълнати факти. Отхвърлени. Забранено е да бъдат из­
следвани. Съществуват и два вида хипотези: смущаващи и други.
Сред откритите в пустинята Сахара, в пещерата Гасили рисунки
срещаме персонажи с каски с дълги рога, които сякаш са с космо-
навтски шлемове и с антени на главите си. Казва ни се обаче, че
това били житни класове, свидетелстващи за земеделска цивили­
зация. Е, добре, но решаващи доказателства не съществуват. Ами
ако художникът показва магнитни полета? Ужас! Чудовищна хи­
потеза! Вещерство! Дайте усмирителна риза! Н а кладата!
В крайна сметка класическата методика, която ние можем да
наречем инквизиторска, дава ето какви резултати: индийският
пастор Прананананванда и американският биолог доктор Щ рос
от университета „Джон Хопкинс“ идентифицират знаменития
снежен човек. Ами той бил чисто и просто кафява хималайска
мечка. Двамата уважаеми учени не са виждали звяра. Н о твърдят
- „нашата хипотеза е единствената нефантастична, следователно е
правилна", Слава на пастора и на доктора! Иети, отсега нататък да
знаеш - ти си кафява хималайска мечка!
Нашата методика е съобразена със съвременната епоха (срав­
нима в доста отношения с Ренесанса), тя почива върху принципа
на толерантността. Край на инквизицията. Ние отказваме да от­
страняваме факти и да отхвърляме хипотези. Грижливото почист­
ване на лещата е необходима дейност: камъчетата не са полезни за
храносмилането. Н о нищо не доказва, че определени отстранени

- 171 -
 Ут р о т о на магьосниците

факти и отхвърлени хипотези не са високо хранителни. Н ие ра­

ботим не за крехките, крайно чувствителните, а за хората, които
- както се казва - имат здрав стомах.
Убедени сме, че при изследването на отминалите цивилизации
ще открием нс малко несправедливи отрицания, бездоказатсл-
ствени отхвърляния, принудителни екзекуции. Хуманитарните
науки са далеч по-изос ганали от химията и физиката, а позивис-
тичният дух на XIX век властва още по-категорично, макар че усе­
ща наближаването на края си.
Антропологията очаква своя Коперник. Преди Коперник,
Земята е била център на Вселената. Според класическата антро­
пология нашата цивилизация е център на човешкото мислене - в
пространството и във времето. Достоен за оплакване е нещаст­
ният примитив, оплетен в мрака на предлогическия манталитет.
Петстотин години ни отделят от Средновековието, но едва сега
започваме да оневиняваме тази епоха от обвиненията в мракобе-
сничество. Векът на Луи XV подготвя съвременната Европа, но
бяха необходими великолепните трудове на историка Пиер Гак-
сот, за да се откажем да възприемаме това столетие като бариера
на егоизма срещу историческата еволюция. Като всяка друга, и
нашата цивилизация е един вид съзаклятие.
Златната клонка от Джеймз Фрейзър е гигантска моногра­
фия, която се ползва с признание. Там са събрани „фолклорни
факти“ от цял свят. Никъде и нито за миг Фрейзър не се замис­
ля, че може би става дума единствено за интересни суеверия и за
екзотични обичаи. Засегнатите от инфекциозни болести диваци
похапнат гъбата Penicillinum по Ш ит: чрез посвещенска магия те
се опитват да увеличат силата си и използват фаличсски символи.
Употребата на дигиталина (отровно вещество, извлечено от рас­
тението дигиталий) също е суеверие. Н о използването на антиби­
отиците, хирургическите операции под хипноза, постигането на
изкуствен дъжд посредством разпръскването на сребърни соли -
всички тези неща трябва най-после да изведат някои „примитив­
ни" практики от определението им като „наивистки“.
Фрейзър е абсолютно убеден, че принадлежи към единствената
достойна за това име цивилизация, отказва да приеме, че могат да

- 172 -
 П ърва ч аст . Бъ д е щ е в м иналото

съществуват и „различни"' от обичайните технологии, а неговата

„Златна клонка“ прилича на световна карта, начертана от карто­
граф, който познава само Средиземноморието: той покрива бе­
лите петна с надписи от сорта на „Тук е Страната на Драконите“.
„Тук е Островът на Кентаврите“ .. Впрочем нима X IX в. не се оп­
итва да прикрие белите петна във всички области и по всички кар­
ти? Не е ли така и с географските карти? В Бразилия между реките
Тарагос и Ксингу има неизвестна земя, обширна колкото Белгия.
Никой изследовател не се е приближавал към забранения арабски
град Ел Яфри. Една японска армейска дивизия безследно изчезва
в Нова Гвинея през 1943 г. Ако двете разделящи си света свръхси-
ли някой ден се споразумеят, истинската карта на планетата ще ни
предложи някои изненади. Откакто е създадена атомната бомба,
военните засекретяват пещерите. Съществуват: невероятен под­
земен лабиринт в Швеция, подземия във Вирджиния, в Чехия и
Словакия, скрито под Балеарските острови езеро. Бели петна във
физическия свят, бели петна в хуманитаристиката. Много неща за
човешките възможности са ни неизвестни, тайна за нас са изво­
рите на съзнанието, както и психическите феномени - затова и в
тази област измисляме „страни на Дракони“ и „острови на Кен­
таври'1. Трупаме предразсъдъци, фолклорни вярвания, имитатив-
ни магии.
Хипотеза: вероятно предишни цивилизации са стигнали по-
далеч от нас в изследването на парапсихологическите способно­
сти.
Отговор: парапсихологически способности не съществуват.
Лавоазие доказва, че няма метеорити: „От небето не могат да
падат камъни, тъй като в небесата няма камъни ' Саймън Нюкомб
доказва, че самолетите няма да полетят, тъй като по-тежко от въз­
духа летящо тяло е невъзможно.
Доктор Форчън отива в Н ова Гвинея, за да изследва племето
„добу“. Това с народ от магьосници, които обаче вярват, че техни­
те способности могат да бъдат приложени от всички и навсякъде.
Когато докторът си тръгва, един абориген му подарява магически
предмет, който може да го направи невидим. „Често съм крал пе­
чено прасенце посред бял ден. Следвайте точно съветите и ще мо­

- 173 -
 Ут р о т о на м агьосниците

жете да отмъквате каквото щете от магазините в СидниГ „Естест­

вено - допълва доктор Форчън, - никога не направих опит.“ Нека
си спомним за нашия приятел Чарлс Форт: „В общата топография
на интелигентността можем да определим знанието като обгърна­
то от подигравки невежество.“
Междувременно се ражда нова антропологическа школа, а
Клод Леви-Строс не се колебае да заяви, че вероятно негроидите
са по-силни от нас в психотерапията. Г1ионерът на тази модерна
школа, американецът Уилям Сийбрук, веднага след Първата све­
товна война заминава за Хаити, за да изследва култа на вуду1. Не
да я огледа отвън, а да поживее с тази магия, да навлезе без пред­
разсъдъци в другия свят. В предговора си към книгата френски­
ят писател Пол Моран казва: „Сийбрук е може би единственият
бял човек на нашето време, който получава кръвно кръщене. П о ­
лучава го без скептицизъм или фанатизъм. Отношението му към
тайнствата е като на модерен човек. През последните десетина
години науката ни отведе до прага на безкрайността: вече всичко
е възможно да се случи - междупланетни пътешествия, откритие
на четвъртото измерение, безжична връзка с Бога. Трябва да ни
се признае това наше предимство пред бащите ни - готови сме на
всичко, не сме така лековерни, живеем с доста надежда. Колкото
повече проникваме в корените на съществуването, колкото пове­
че изследваме примитивните народи, толкова повече откриваме,
че старинните им тайнства са хармонични със съвременните ни
търсения. Едва отскоро Млечният път се възприема като генера­
тор на звездни светове: но ацтеките са твърдели убедено това, а
ние не им вярвахме. Диваците са запазили онова, което науката
днес преоткрива. Вярвали са в единството на материята, още пре­
ди изолацията на водородния атом. Вярвали са в дървото-човек,
в желязото-човек, много преди Боуз да измери чувствителността
на растенията и да отрови метал с отрова от кобра. В Опитите
на един биолог Олдъс Хъксли казва, че „човешката вяра се развива
от Светия дух към духовете, след това от духовете към боговете и

1 Вж. Уилям Сийбрук, М агии и мистерии от Хаит и, превод Владимир

Свинтила, изд. „Л И К “, 1997 г. (френското издание с от 1932 г .)

- 174 -
 П ърва ча ст. Бъдеще в миналото

накрая, от боговете към Бога“ Можем да прибавим, че от Бога ние

се връщаме към Светия дух:.'
Н о за да докажем, че старинните тайнства са хармонични със
съвременните научни търсения, трябва да бъдат установени ди­
намични взаимоотношения между антропологията и физиката,
химията, математиката. Обикновеният любопитен пътешестве­
ник, интелигентен, но с историко-литературно образование, рис­
кува да не забележи най-важните факти. Доскоро изследването е
било само дял от литературата, своеобразен лукс на субективната
действителност. Когато неговият характер се промени коренно,
може би в зората на вековете ще забележим цивилизации, надаре­
ни с технологии, също толкова ефикасни, колкото съвременните,
но различни от тях.
Дж. Алдън Мейсън - известен официален антрополог - твър­
ди, че в Перу са намерени орнаменти от разтопявана платина.
Платината обаче се топи при 1730 градуса и за да бъде обработ­
вана, е необходима сравнима с нашата технология. Професорът
забелязва трудността и предполага, че орнаментите са създадени
от платинен прах чрез стриване, а не чрез разтопяване. Подобно
допускане свидетелства за абсолютното непознаване на законите
на металургията. Защо не се е консултирал със съответните спе­
циалисти? Ето това е основната беда на антропологията. Все така
наивно, професор Мейсън уверява, че древната перуанска циви­
лизация е заварявала метали с помощта на смоли и на разтопени
метални соли. Фактът, че подобна технология изисква високо тех­
ническо развитие, не го притеснява. Извиняваме се, че си позво­
ляваме да скачаме от наука към наука, но точно при тези примери
откриваме тъй категорично представената от Чарлс Форт необхо­
димост от „съпоставителна информация".
Въпреки предпазливостта си кураторът на Музея за американ­
ска древност към Пенсилванския университет професор Джон
Алдън Мейсън в монографията си Древната цивилизация в Перу
открехва вратичката за фантастичния реализъм, когато говори за
писмеността кипу. Кипу са въженца със сложни възли. Откриваме
ги при инките и преди тях. Това всъщност е писменост. Използ­
вани са били за изразяване на идея или на групи абстрактни идеи.

- 175-
 Ут р о т о на м агьосниците

Един от най-добрите специалисти по кипу - Норденскиолд - от­

крива сред възлите математически сметки, хороскопи, различни
методи за предсказване на бъдещето. Проблемът е много важен:
могат да съществуват и други начини за регистриране на мисли
освен писмеността.
Да отидем и по-далече: възелът - основата на кипу - се въз­
приема от съвременните математици като една от най-големите
загадки. Трудно е да се изучат дори най-простичките възли. Не е
невъзможно в кипу да се съдържат знания, които ние все още не
притежаваме.
Друг пример: съвременните разсъждения за природата на по­
знанието и за структурите на разума могат да бъдат обогатени,
като се изследва езикът на индианците хопи от Централна Амери­
ка. Този език по-добре от нашия приляга за изразяване на точните
науки. Той не съдържа глаголи и съществителни, а думи-събития,
като по този начин по-точно се съотнася към пространствено-
времевия контекст, в който вече знаем, че живеем. Нещо повече,
думата-събитие притежава три наклонения: сигурност, вероят­
ност, измислица. Вместо да каже „човек прекосява реката с лодка“,
индианецът хопи ще използва по три различни начина груповото
понятие човек-река-лодка в зависимост от това дали събитието е
наблюдавано от разказвача, споделено от друг, или сънувано.
Наистина съвременният човек, в смисъла, който му предава
Пол Моран и който му придаваме ние, открива, че интелигент­
ността е една под прикритието на различните структури, така как­
то необходимостта да се живее под стряха е една, независимо от
хилядите архитектурни приумици. И той открива, че природата
на познанието е многообразна, както и самата Природа.
Възможно е нашата цивилизация да е следствие от дългото уси­
лие да получим от машините способностите, които древният чо­
век е притежавал: общуването от разстояние, издигането във ви­
сините, освобождаването на енергия от материята, премахването
на тежестта и пр. Възможно е също в крайна сметка да открием, че
тези способности са постижими с толкова скромно оборудване,
че думата „машина“ би променила смисъла си. В такъв случай ние

- 176 -
 Първа част . Бъдещ е в м иналото

ще се превърнем в дух на машината и в машина на духа, каквито

всъщност са били някои древни цивилизации.
В тържествената си лекция в Оксфордския университет през
1946 г. Ж ан Кокто разказва следния анекдот:
Приятелят ми Робер, ръководител на катедра по парап­
сихология в Ултрехт, заминава на мисия към Антилските
острови, за да изучи ролята на използваната всекидневно от
диваците телепатия. у ! к о искат да се свържат със съпруга
или сина си в града, жените предават въпросите си на някое
дърво, а мъжете по същия начин изпращат отговорите. Един
прекрасен ден Робер присъства на подобно чудо и пита селян­
ката защо използва дърво. Отговорът й е смайващ и се опит­
ва да разреши съвременния проблем за атрофираните ни от
машините инстинкти. Ето какво отвръща тя: „Защото
съм бедна. Ако бях богата, щях да се обадя по телефона

Електроенцефалограми на йогини в екстаз демонстрират кри­

ви, които не отговарят на познатите ни мозъчни движения, било
то в будно или в сънно състояние. Има множество бели петна в
картата на цивилизования разум: предсказания, интуиции, теле­
патия, гениалност и др. Когато изследването на тези области на­
истина достигне значимо развитие, когато се открият пътища към
различни непознати състояния на нашата класическа психология,
вероятно вглеждането в практиките на древните цивилизации и
на т.нар. примитивни народи ще разкрие ценни технологии и ос­
новополагащи сведения за познанието. Културният централизъм
ще отстъпи пред релативизма, който ще ни покаже историята на
човечеството под нова, фантастична светлина. Г1рогресът не бива
да засилва различията, а да увеличава обединяващите черти.
Преди да продължим и за развлечение, ви предлагаме да про­
четете кратък разказ, който особено харесваме. Написан е от Ар­
тър Кларк, а той според нас е превъзходен философ. Преведохме
го, за да подкрепим идеите си. И така да отдъхнем и да се отдадем
на щури детинщини!

- 177 -
 Ут р о т о на м агьосниците

III

Деветте милиарда имена на Бога

О т Арт ър К л а р к 1

- Молбата ви е малко необичайна - каза доктор Уогнър, като се

надяваше, че е успял да вложи в думите си необходимата сдържа­
ност. - Доколкото ми е известно, това е първият случай, когато ти­
бетски манастир поръчва компютър за автоматична обработка на
информация. Не бих искал да изглеждам любопитен, обаче трябва
да призная, не допусках едно... учреждение като вашето да се нуж­
дае от подобна машина. Бихте ли могли да ми обясните за какво
възнамерявате д ая използвате?
- С удоволствие - отвърна ламата, като приглади копринената
си роба и внимателно постави на масичката сметачната линийка,
която бе използвал за изчисляване на валутните курсове. - Ваши­
ят компютър „Марк V “ може да извършва всякакви стандартни
математически операции с числа до десет знака. В нашата работа
обаче ни интересуват букви, а не цифри. Ако изпълните поръчката
ни и пренастроигс изхода на машината, тя ще започне да печата
думи, а не съчетания от цифри.
- Боя се, че все още не мога да разбера...
- Става дума за проект, с чието изпълнение се занимаваме цели
три столетия. Всъщност още от самото основаване на манастира.
Говоря за нещо, което е донякъде чуждо на вашия начин на мисле­
не, така че се надявам да ме изслушате внимателно, за да успея да
ви обясня.

1 Вж. Артър Кларк. Събрани разкази. Том йърви - „За времето и звезди­
те', изд. „Абхахон“, 1998 г. Превод Венелин Мечков.

- 178 -
 П ърва ч аст . Бъ д е щ е в м иналото

- Естествено.
- Работата е съвсем проста. Съставяме списък, който трябва да
съдържа всички възможни имена на Бога.
- Моля?
- Имаме основание да вярваме - продължи невъзмутимо лама­
та, - че всички тези имена могат да бъдат написани с девет букви
от една измислена от нас азбука.
- И се занимавате с това от три века?
- Да. Очаквахме задачата да ни отнеме около петнайсет хиляди
години.
- Разбирам - доктор Уогнър изглеждаше малко изненадан. -
Сега вече ми стана ясно защо искате да наемете една от нашите
машини. Каква обаче все пак е точната цел на този проект?
Ламата се поколеба за част от секундата и Уогнър се замисли
дали неволно не го е обидил. Дори и да бе имало такова нещо, то
изобщо не пролича в отговора на събеседника му.
- Наречете я ритуална, ако щете. Всъщност става дума за част
от сърцевината на нашата вяра. Всички съществуващи имена на
Върховното същество - Бог, Йехова, Аллах и така нататък - са
просто етикети, измислени от човека. Въпросът има някои труд­
ни за разбиране философски аспекти, които сега не бих желал да
обсъждам, но сред всички възможни съчетания на букви ще има и
такива, които бихме могли да окачествим като истинските имена
на Бога. Опитваме се да ги открием чрез системно преподреждане
на буквите.
- Сега разбирам. Започнали сте от ААААААААА, като на­
края ще стигнете до ЯЯЯЯЯЯЯЯЯ.
- Точно така, макар че, както казах, използваме наша собствена
азбука. Пренастройването на електрическите пишещи машини,
разбира се, е лека задача. Доста по-интересен проблем е създава­
нето на схеми, които да отстраняват някои смехотворни съчета­
ния от знаци. Така например, нито една буква не трябва да се пов­
таря повече от три пъти последователно.
- Три пъти ли? Може би искате да кажете - два пъти?
- Не - три. Боя се, че би ми отнело твърде много време да ви
обясня причината за това, дори и да разбирахте нашия език.

- 179 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

- Напълно сте прав - побърза да се съгласи Уогнър. - Продъл­

жавайте.
- За щастие пренастройването на вашия компютър за изпълне­
нието на тази задача би било съвсем проста работа. Програмира ли
се както трябва, ще подреди последователно всички букви по необ­
ходимия начин и ще отпечата резултатите. Това, което би ни отнело
петнайсет хиляди години, компютърът ще свърши за стотина дни.
Доктор Уогнър вече почти не долавяше идващия някъде далеч
отдолу шум по улиците на Манхатън. Бе се преместил мислено в
един различен свят. В свят, където планините бяха естествени, а
не сътворени от човека. Далеч във висините, укрили се в орловите
си гнезда, тези монаси търпеливо, поколение след поколение, със­
тавяха своите списъци от безсмислени думи. Имаше ли предели
човешката глупост? Разбира се, не трябваше да позволи неговият
събеседник да разбере истинските му мисли. Та нали клиентът ви­
наги има право...
- Не ще и дума, че можем да пренастроим „Марк V “ така, че
да печата такива списъци - отвърна докторът. - Тревожат ме по-
скоро проблемите, свързани с инсталацията и поддръжката му. В
наше време не е лесно да се стигне до Тибет.
- Това ще бъде наша грижа. Съставните части на машината са
достатъчно дребни, за да могат да бъдат превозени със самолет,
затова и всъщност се спряхме на нея. Ако успеете да ги доставите
в Индия, с по-нататъшното им транспортиране ще се заемем ние.
- Разбрах, че освен това искате да наемете двама от нашите ин­
женери.
- Да, за трите месеца, необходими за осъществяването на проекта,
- Сигурен съм, че ще уредим това с нашия кадрови отдел - док­
тор Уогнър записа нещо в бележника си. - Освен това ще трябва
да се уточнят още два въпроса.
Н е беше завършил изречението, когато ламата му подаде малък
къс хартия.
- Това е свидетелство за влога ми в Азиатската банка.
- Благодаря ви. Виждам, че е ъъ... изрядно. Вторият въпрос из­
глежда толкова банален, че не съм сигурен дали въобще трябва да
се спирам на него. Нямате обаче представа колко е лесно човек

- 180-
 П ърва ч аст . Бъдещ е в м иналото

да направи елементарни пропуски. С какъв източник на електро­

енергия разполагате?
- С дизелов генератор, осигуряващ захранване от петдесет ки­
ловата при сто и десет волта. Монтирахме го преди пет години и
е напълно надежден. Благодарение на него животът в манастира
стана много по-удобен. Разбира се, основното му предназначение
е да захранва електромоторите, задвижващи молитвените колела.
- А, да, естествено - побърза да се съгласи доктор Уогнър.
О т гледката, разкриваща се от терасата, на човек му се завиваше
свят, но с всичко се свиква. След три месеца на Джордж Хенли вече
не му правеха впечатление седемстотин метровата бездна, зинала
пред него, както и отдалечената шахматна дъска на нивите, разполо­
жени в долината. Облегнал се върху изгладените от вятъра камъни,
той бе вперил мрачен поглед в далечните планини, чиито имена ни­
кога не си даде труд да научи. Смяташе, че се е сблъскал с най-голя­
мата тъпотия през живота си. Един духовит колега от лабораторията
бе кръстил командировката му „проекта Шангри Ла“ (Земен рай).
От деня на пристигането му „Марк V “ бе избълвал цели квадратни
акри хартия, изпълнени с безсмислици. Компютърът търпеливо и
неуморно преподреждаше букви във всичките им възможни съчета­
ния, и след като ги изчерпеше, преминаваше към следващата група.
Монасите прибираха готовите страници от принтерите, внимател­
но ги подрязваха, след което ги залепваха в огромни книги. След
още една седмица, слава Богу, работата щеше да приключи. Джордж
така и не успя да разбере по силата на какви неведоми изчисления
монасите бяха узнали, че не си струва труда да се занимават с думи,
образувани от десет, двайсет или сто букви. В един от най-често из­
мъчващите го кошмари в първоначалния план се внасяше корекция
и Върховният лама (когото заедно с колегата си, естествено, бяха
кръстили Сам Джофи, макар никак да не му приличаше), внезапно
съобщаваше, че работата ще трябва да продължи приблизително до­
към 2060 г.слХр. Това никак нямаше да го учуди.
Джордж чу как вятърът захлопна тежката дървена врата и на те­
расата до него се появи Чък. Както винаги, захапал една от пурите,
благодарение на които си бе спечелил симпатията на монасите. Те
очевидно бяха хора, готови да изпитат всички дребни и повечето

- 181 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

големи житейски удоволствия. Това говореше добре за тях. Може

и да бяха смахнати, но в никакъв случай аскети. Тези техни чести
пътувания до селото, например...
- Слушай, Джордж - каза припряно Чък, - научих нещо, което
доста ме разтревожи.
- Какво има? Да не би машината да не е наред?
Това бе най-страшното, което Джордж можеше да си предста­
ви. То щеше да доведе до отлагане на деня на отпътуването им и му
бе трудно да си помисли за нещо по-ужасно от това. При сегашно­
то си настроение бе готов да възприеме дори и една телевизионна
реклама като манна небесна. Най-малкото заради това, че щеше да
бъде някаква връзка с родния край.
- Не, не. Няма такова нещо - Чък се намести на парапета, кое­
то бе странно, тъй като се боеше от височината. - Току-що раз­
брах какъв е смисълът на цялата работа.
- Какво искаш да кажеш? Според мен отдавна ни го обясни­
ха. Обясниха ни какво мислят да направят монасите. Не знаехме
обаче защо искат да го направят. По-налудничава история не бях...
- Кажи ми нещо, което да не знам - изръмжа Джордж.
- Виж какво, старият Сам току-що ми разказа всичко. Нали знаеш,
че всеки следобед се отбива, за да огледа готовите страници. Е, този
път ми се стори много възбуден, доколкото въобще е способен на това.
Когато му казах, че е започнал последният цикъл, той с изисканото
си английско произношение ме попита дали съм се замислял какво се
опитват да постигнат. Отговорих му, че да, и знаеш ли какво ми рече?
- Кажи ми. Ще ти повярвам.
- Ами, те вярват, че когато изпишат всичките Му имена - а спо­
ред тях са около девет милиарда - Божията цел ще бъде постиг­
ната. Човешкият род ще е изпълнил предназначението си и няма
смисъл да съществува повече. Мисълта за противното се възприе­
ма едва ли не като кощунство.
- И какво ще очакват да направим? Да се самоубием ли?
- Няма да е необходимо. Когато списъкът бъде приключен, Бог
се явява на сцената, спуска кепенците... и край.
- Аха, вече те разбрах. Щом си свършим работата, ще настъпи
краят на света.

- 182-
 П ърва част. Бъдещ е в миналото

Чък се изкиска нервно.

- Същото казах и на Сам. И знаеш ли какво се случи? Погледна
ме много удивено, сякаш съм най-големият глупак в класа и каза:
„Съвсем няма да е нещо толкова банално.“
Джордж се замисли за миг.
- Значи човекът има широк поглед върху нещата - каза.
- И според теб какво трябва да направим? Н е виждам от това
да произтича нещо за нас. Та ние от самото начало си знаехме, че
тези хора са смахнати.
- Така е, обаче не си ли даваш сметка какво би могло да се слу­
чи? Когато списъкът най-сетне бъде готов и не настъпи денят на
Страшния съд или каквото там очакват, ние с теб можем да опе­
рем пешкира. Нали използват нашата машина. Въобще, цялата
ситуация никак не ми харесва.
- Тук си прав - бавно отвърна Джордж. - Обаче подобни
неща са се случвали и преди. Когато бях малко момче, в Луизиана
имаше един смахнат проповедник, който обяви, че краят на све­
та ще настъпи следващата седмица. Стотици хора му повярваха, а
някои дори си продадоха къщите. П ри това не му се разсърдиха,
след като нищо не се случи. Просто решиха, че човекът е направил
някаква грешка в изчисленията си, и продължаваха да му вярват.
Според мен някои от тях и досега му вярват.
- Е, добре, навярно вече си разбрал, че не сме в Луизиана. Два­
мата с теб сме сред няколкостотин монаси. Симпатични са ми и
би ми било жал за стария Сам, когато разбере, че цял живот е ра­
ботил на вятъра. П ри все това бих предпочел тогава да не съм тук.
- Това и аз го мечтая от седмици наред. Не можем обаче да на­
правим нищо, преди да изпълним своите задължения по договора
- тогава ще дойдат да ни приберат.
- Разбира се - каза замислено Чък, - с теб бихме могли да орга­
низираме един малък саботаж.
- Само това оставаше! Ще стане още по-лошо!
- Виж какво имам предвид. Машината, при сегашната й нато­
вареност от двайсет и четири часа в денонощие, ще приключи ра­
ботата си след четири дни, смятано от днес. Самолетът трябва да
пристигне след седмица. Единственото, което трябва да направим,

- 183 -
 Ут р о т о нл м а гьо сн и ц ите

е при последния преглед да открием някаква неизправност, нещо,

което да забави работата с два дни. Ще я отстраним, разбира се,
без обаче да бързаме. Ако разчетем правилно времето, в момента,
когато бъде отпечатано последното име, ние ще сме на половината
път до летището. Тогава и да искат, няма да успеят да ни заловят.
- Тази идея не ми харесва - отвърна Джордж. - Досега никога
не съм дезертирал от работното си място. Ще остана тук, докато
работата приключи.
- Отново ти повтарям, че тази идея не ми харесва - каза той
седем дни по-късно, когато и двамата, яхнали дребни и жилави
планински кончета, се спускаха по криволичещия път.
- И съвсем не си мисли, че си тръгнах, защото съм се уплашил.
Тръгнах си, защото ми е жал за тези клетници там горе. Не исках
да съм сред тях в момента, когато разберат какви големи глупаци
са били. Любопитно ми е каква ще бъде реакцията на Сам.
- Може да ти се види странно - отвърна Чък, - но когато се
разделихме с него, останах с чувството, че е разбрал намеренията
ни, но че това въобще не го е разтревожило, тъй като машината
продължаваше да работи и е уверен, че задачата скоро ще бъде из­
пълнена. След това... впрочем за него няма „след това1.
Джордж се извърна на седлото си и отправи поглед назад. Н а­
мираха се на последното място на пътя, откъдето можеше да се
огледа манастирът. Очертанията на неговите плоски и ъгловати
сгради бяха ясно видими в отслабналата светлина на лъчите на
залязващото слънце. Тук-там по стените им проблясваха светлин-
ки, досущ като при голям презокеански кораб. Разбира се, бяха
електрически, захранвани от същия източник, от който „Марк
V “, Колко ли време щеше да оцелее компютърът? Дали монасите,
изпълнени с гняв и разочарование, нямаше да го разбият на пар­
чета? Или пък просто щяха спокойно да започнат да изчисляват
всичко отначало?
Джордж съвсем точно знаеше какво ставаше в манастира в
този миг. Върховният лама и помощниците му, облечени в коп­
ринените си одежди, разглеждаха страниците, които младшите
монаси взимаха от принтерите и залепваха в дебелите книги. Ц а­
реше пълна тишина. Единственият доловим звук бе безкрайното

- 184-
 П ърва ча с т. Бъдеще в миналото

тракане на клавишите по хартията - самият компютър не издава­

ше никакъв звук, докато извършваше хиляди операции в секунда.
Три месеца такъв живот бяха предостатъчни, за да загуби човек
разсъдъка си, реши Джордж.
- Ето го! - възкликна Чък, вперил поглед в долината. - Не е ли
красавец?
Съвсем определено бе красавец, съгласи си Джордж. Старият
очукан самолет „Дъглас Д Ц -3“ застанал на края на пистата, наподо­
бяваше малък сребърен кръст. След два часа щеше да ги понесе към
един свят, изпълнен със свобода и нормалност. Самата мисъл за
това действаше опияняващо, като старо вино. Джордж продължи
да й се наслаждава, докато кончето търпеливо се спускаше по ската.
Бързият хималайски залез вече почти ги бе настигнал. За щас­
тие пътят беше много добър, доколкото това можеше да се каже
за пътищата в тази част на света, а освен това и двамата бяха взели
електрически фенери. Не бяха заплашени от някаква опасност и
изпитваха единствено досада от силния студ. Ясното небе над гла­
вите им бе обсипано с добре познатите приятелски звезди. П ило­
тът нямаше да има причини да забави отлитането за неблагопри­
ятни атмосферни условия, реши Джордж. Това бе единственото,
което дотогава го тревожеше.
Понечи да запее, но се отказа от намерението си. Обкръжава­
щите ги отвсякъде величествени планини, наподобяващи бели ка­
чулати призраци, не предразполагаха към такива изблици. Джор­
дж погледна часовника си.
- Би трябвало да пристигнем след час - през рамо каза той на
следващия го Чък. - Чудя се дали компютърът вече не е изпълнил
задачата си. По моя преценка по това време би трябвало да е при­
ключил - добави замислено.
Чък не му отговори, така че Джордж отново се извърна на сед­
лото си. Можа да забележи само лицето на Чък, бял овал, обърнат
към небето.
- Погледни - прошепна Чък и Джордж погледна нагоре (няма
нищо, което да не може да се извърши за последен път).
Над главите им, тихо и безмълвно, звездите изгасваха една по
една.

- 185-
 IV

Авторите, които не са нито твърде недоверчиви,

нито прекалено доверчиви, си задават въпроси
за Великата пирамида. >А м и ако е съществува­
ла друга технология? > Хитлеровият пример. £>
И мперията на Алманзор. > Краят на света се
повтаря много пъти. >Невъзможният остров
Великден. > Легендата за Белия човек. > Ц ивили­
зацият а на Америка. > Тайната на майте. > От
„светлинния мост до странното плато Наска. >
Авторите - скромни каменотрошачи

т Аристарх Самоски до астрономите от нашата съвремен­

О ност човечеството е имало нужда от двайсет и два века, за
да сметне що-годе точно разстоянието от Земята до Слънцето:
149 400 000 километра. Н о за да се направи същото изчисление,
е достатъчно да се умножи по един милиард височината на Хеоп-
совата пирамида, построена 27 века преди Христа. Днес сме наяс­
но, че фараоните са вложили в пирамидите такива постижения на
науката, чийто произход не ни е известен. Там откриваме числото
„пи", точното изчисление на продължителността на слънчевата го­
дина, радиуса и теглото на Земята, астрономическия закон за про­
цесията на равноденствието, величината на градуса на дължината,
точната посока Север и може би още немалко неразкрити сведе­
ния. Откъде идват тези познания? Как са получени? Или може би
са предадени? Н о в такъв случай - от кого?
Според абат Моро сам Бог е дал на древните хора научни зна­
ния. Представете си за минутка такава картина: „Чуй ме, о, синко,
числото 3,1416 ще ти даде възможност да изчислиш площта на

- 186 -
 П ърва ча с т. Бъдещ е в миналото

кръга!“ Според П ияци Смит Бог е продиктувал всичко това на

прекалено нечестивите и невежи египтяни, които така и не раз­
брали какво са изсекли върху камъните. А защо всезнаещият Бог
така грубо е сбъркал, като е оценявал умствените способности на
своите ученици? Египтолозите позитивисти смятат, че направе­
ните в Гиза измерения са фалшифицирани от изследователите, по­
бъркали се в стремежа си да се докоснат до чудеса - в пирамидите
нямало никакви научни сведения.
Споровете избухват за дреболии, а същевременно самата по­
стройка на пирамидите свидетелства за съвършено непозната
нам технология. Гиза е изкуствена планина, тежка 6 500 000 тона.
Дванайсеттонни каменни блокове са прилепени един към друг с
точност до половин милиметър. Най-често се изразява особено
глупава мисъл, че фараонът е разполагал с неизброимо количество
роби. Остава обаче да се обясни как е бил разрешен проблемът с
местопребиваването на огромните тълпи. И каква е причината за
толкова безумно начинание? П о какъв начин блоковете са били
извличани от кариерите? Класическата египтология допуска като
единствена технология използването на мокри дървени клинове,
забивани в скалните пролуки. Строителите разполагали с камен­
ни чукове и с медни пили. Как ли са били обработвани тези ка­
мъни от по десет хиляди килограма, как са вдигани и пренасяни?
П рез X IX в. хората успяват да пренесат с огромни трудности два
обелиска, докато фараоните са мъкнели дузини. А как египтяните
са осветявали вътрешното пространство на пирамидите? До 1890
г. са познати само лампи, които покриват със сажди таваните. Но
върху сводовете на пирамидите няма следи от окадяване. Може би
са улавяли слънчевата светлина и са я насочвали вътре чрез специ­
ална оптическа система? Но и остатъци от лещи също няма.
Не откриваме инструменти за научни изчисления, нищо, което
би свидетелствало за сложна технология. Може би все пак трябва
да приемем примитивно-мистическото допускане: Бог е продик­
тувал астрономическите сведения на тъпи, но прилежни каменари
и сам се е захванал да им помага. А няма ли някакви сведения, за­
писани в пирамидите? Позитивистите използват математически
увъртания и заявяват, че става дума за съвпадения. Когато обаче

- 187 -
 Утро т о ил м а гьо сн и ц и те

съвпаденията са толкова много - както би казал Форт, - то как

да ги наричаме? Или трябва да признаем, че за да удовлетворят
манията за величие на фараона, строители и декоратори сюрреал­
исти са извадили от кариерите, превозили, украсили, издигнали и
свързали помежду им с точност до половин милиметър 2 600 000
блока за Великата пирамида, като размерите и конфигурациите са
плод на моментната им импровизация. Всичко това е построено
от роби с дървени клинове и медни пили и е мъкнато на гръб?!
Почти нищо не знаем за случилото се преди пет хиляди годи­
ни. Н о не бива да забравяме, че изследванията се правят от хора,
за които съвременният свят е единствената възможна техническа
цивилизация. Тръгвайки от този критерий, те трябва да си въоб­
разят или Божията помощ, или чудовищния и странен труд на
мравуняка. Н о нима не е възможно коренно различна от нашата
мисъл да създаде не по-малко съвършена техника? Измервател­
ните уреди и начините за обработка на материалите нямат нищо
общо с познатите ни, затова и не успяваме да ги забележим. Нищо
чудно ако могъщи наука и технология са намерили други отгово­
ри на поставените проблеми, а след това са се стопили заедно със
света на фараоните. Не искаме да повярваме, че една цивилизация
може да умре, да изчезне. Още по-трудно е да си представим, че е
възможно дотолкова да се различава от нашата, че да не успяваме
да я припознаем като цивилизация. Н о може би все пак я е имало!
Когато завършва Втората световна война, на 8 май 1945 г. спе­
циални мисии незабавно плъзват из победената Германия. Докла­
дите на тези мисии са публикувани. Само каталогът им е 300 стра­
ници. Германия се отделя от останалия свят едва през 1933 г. За 12
години обаче техническото и научното развитие на райха тръгва
по други пътища, странно се разминава с нашето.
Немците изостават в областта на атомната бомба, но създават
гигантски ракети, които нямат равни нито в Америка, нито в Русия.
Те не изобретяват радара, но измайсторяват не по-малко действе­
ни детектори за инфрачервени лъчи. Не откриват силикона, но раз­
виват съвършено нова органична химия (химия на осематомните
звена въглерод). Освен тези радикални различия в техническата
област, още но-поразителни са философските отлики... Германците

- 188 -
 П ърва част. Бъдеще в миналото —

отхвърлят относителността и донякъде пренебрегват квантовата

теория. Космогонията им е в състояние да изуми астрофизиците
на съюзниците: това е теория на вечния лед, където планетите и
звездите са ледени блокове, плуващи в Космоса (повече подроб­
ности вж. във втора част на книгата). Щом, въпреки всички връзки
и обмени, в съвременния ни свят за 12 години могат да възникнат
такива пропасти, то какво да мислим за цивилизациите от далеч­
ното минало? До каква степен археолозите ни имат необходимата
квалификация, за да съдят за състоянието на науката, техниката,
философията и другите знания на майте или древните кхмери?
Н яма да попаднем в капана на легендите за Лемурия или за
Атлантида. В диалога Критий Платон възпява чудесата на изчез­
налия град. Още преди него, Омир споменава в Одисея за приказ-
ната Шерия, като вероятно има предвид Тарес, библейския Тар-
шис, към който се стреми пророк Йона. Таршис в устието на Гу-
адалкивир е най-богатият рудодобивен град в света, той изразява
квинтесенцията на една цивилизация. Процъфтява от памтивека,
пази безкрайно количество тайни и мъдрост. Но около 500 г.пр.
Хр. неочаквано изчезва, неизвестно как и защо. Възможно е тайн­
ственият келтски център Нуминор от V в.пр.Хр. да е легенда, но и
за него практически нищо не е известно (споменава го в трудовете
си оксфордският професор Толкин).
Загиналите цивилизации, в чието съществуване не се съмня­
ваме, са не по-малко странни от Лемурия. Мавританската циви­
лизация на Кордова и Гранада изобретява съвременната наука,
открива експерименталните методи за изследване и практическо­
то им приложение, изучава химия и дори реактивни двигатели.
В ръкописи от X II в. се привеждат схеми на бойни ракети. Ако
империята на Алманзор беше достигнала толкова далеч в биоло­
гията, колкото в техниката, ако чумата не става съюзник на испан­
ците при разрушаването на империята, то може би промишлената
революция би се състояла през XV или XVI в. в Андалусия, a XX
в. щеше да бъде ерата на арабските междупланетни авантюристи,
колонизиращи Луната, Марс и Венера.
Империите на Хитлер и на Алманзор загиват сред огън и кръв.
В едно прекрасно юнско утро на 1940 г. небето над Париж при­

- 189-
 Ут р о т о пл м а г ь о с н и ц и т е

тъмнява, въздухът се изпълва с бензинови пари, а под огромния

облак лицата помръкват, очите са разстроени, изумени, пълни със
срам - цивилизацията се разклаща и хиляди люде бягат без посока
по обстрелваните от картечници пътища. Който е преживял това,
който е видял залеза на боговете на Третия Райх, може да си пред­
стави края на Кордова и на Гренада, както и хилядократно повта­
рялия се в миналото край на света. Краят на света на инките, краят
на света на толтеките, краят на света на майте. Цялата история на
човечеството е край без край...
Великденският остров е на 3000 километра от бреговете на
Чили, голям е колкото Джърси. Когато първият европейски мо­
реплавател (холандец) стига до него през 1722 г., той решава, че
островът е населен с великани. Върху това малко парче вулканич-
на полинезийска земя са изправени 592 статуи. Н якои от тях са
високи над 20 метра и тежат по 50 тона. Кога са били издигна­
ти? Как? В резултат на изучаването на тайнствените монументи
учените смятат, че там могат да бъдат различени три равнища на
цивилизация, най-съвършена от които е най-древната. Както и в
Египет, огромни блокове от бигор, от базалт, от лава са прилепени
един към друг с невероятна изкусност. Н о релефът на острова е
неравен, а няколкото нискорасли дървета не могат да послужат за
носилки. Как ли са били пренасяни камъните? И може ли тук да
се говори за огромно количество черноработници? През X IX в.
населението на Великденския остров е 200 души - три пъти по-
малко от статуите. Н а този остров земята е безплодна, никога не е
имало домашни животни, едва ли някога са могли да живеят пове­
че от три-четири хиляди души. Къде тогава е истината?
Първите стъпили на Великденския остров мисионери полагат
особени грижи, за да изчезнат следите от умрялата цивилизация,
както постъпват и в Африка, и в Южна Америка. В подножието на
статуите лежат древни дървени таблички, покрити с йероглифи:
изгорени са или изпратени във Ватиканската библиотека, където
се пазят немалко тайни. Дали са се стремили да унищожат остатъ­
ците от древни суеверия, или пък са искали да прикрият свидетел­
ствата за друго знание? Спомени за пребиваването на Земята на
непознати същества? Посетители, дошли отвън?

- 190 -
 П ърва част. Бъдеще в миналото

Първите изследвали острова европейци забелязват сред остро-

витяните бели брадати хора. Откъде са се появили? П отомци на
коя изчезнала днес раса са били? Остатъци от легенди разказват за
расата на господарите, на учителите, изникнали от дълбините на
вековете или паднали от небесата.
Нашият приятел, перуанският изследовател и философ Дани­
ел Рузо, през 1952 г. тръгна на експедиция към пустинното плато
Маркахуаси, на 3800 метра височина в Андите. Това безжизнено
плато, до което може да се стигне само с муле, е едва 3 квадратни
километра. Там Рузо намира, изсечени в скалите, животински и
човешки лица, които са видими при играта на светлосенките един­
ствено по време иа лятното слънцестоене. Той открива статуи на
животни от вторичния период, като стегозавъра например; от­
крива и лъвове, костенурки, камили, напълно неизвестни в Южна
Америка. Един издялан хълм изобразява старческа глава. Негати­
вът на снимката обаче ни показва излъчващ сияние младеж. П о
време на какъв посветителски обряд може да бъде видян той? Да
се определи възрастта на изображението по химически път не е
възможно: няма органически остатъци. Геологическите признаци
ни отвеждат към началото на времената. Рузо смята, че това плато
е люлката на цивилизацията „масма“, вероятно най-древната в све­
та (вж. статията на Даниел Рузо „Културата на Масма“ в списание­
то на Парижкото етнографско общество, 1956 и 1959 г.).
Спомени за белия човек се намират и на друго приказно плато
- Тиахуанако - на височина 4 0 0 0 метра. Когато инките завоюват
този район на езерата Титикака, Тиахуанако вече е същото поле с
необясними гигантски развалини, които познаваме и ние. Когато
през 1932 г. тук попада Писаро, индианците кръщават конквиста­
дорите „виракоча" - бели учители. Техните повече или по-малко
забравени митове разказват за изчезналата раса на учителите, за бе­
лите гиганти, пристигнали отвън - расата на Синовете на Слънце­
то. Тя властва и преподава уроци в продължение на хилядолетия.
Изчезва внезапно. Н о ще се завърне. Навсякъде в Южна Америка
тръгналите да търсят злато европейци се сблъскват с преданието за
белия човек. Най-низкото им желание да забогатеят и да завладеят
местните земи е подпомогнато от тайнствения и възвишен спомен.

- 191 -
 Ут р о т о нл м а гьо сн и ц и те

Съвременните изследвания доказват поразителната древ­

ност на цивилизациите на американския континент. Изуменият
Кортес открива, че равнището на цивилизацията на ацтеките не
отстъпва на испанското. Днес вече знаем, че те са живели върху
останките на още по-висока култура - културата на толтскитс.
Толтеките строят гигантските монументи в Америка. Слънчевите
пирамиди в Теотиуакаиа и на Шолула са два пъти по-големи от
Хеопсовата пирамида. Самите толтеки са потомци на още по-съ-
вършената цивилизация на майте, следи от която са намерени в
джунглите на Хондурас, на Гватемала, в Юкатан. Погребаната в ха­
оса на джунглата цивилизация е значително по-древна от гръцка­
та и многократно я превъзхожда. Кога е загинала и как? Във всеки
случай загивала е на два пъти, тъй като мисионерите и тук бързат
да унищожават ръкописи, да разбиват статуи, да разрушават олта­
ри.
Обобщавайки изводите от последните търсения на изчезнали
цивилизации, Реймон Картие пише:
В много области науката на майте превъзхожда науката
на гърците и на римляните. Дълбоките познания по мате­
матика и по астрономия им позволяват да доведат до съвър­
шенство хронологията и календара. Те строят обсервато­
рии с куполиу ориентирани по-точно от парижките обсерва­
тории от X V II в. Използват свещената година от 260 дни,
слънчевата година от 365 дни и венерианската година от
584 дни. Точката продължителност на слънчевата година
според тях е 365,2420 дни, докато ние след дълги изчисления
приехме числото 365,2422 дни. Възможно е египтяните да
са стигнали до същата степен на приблизителност, но за да
допуснем това, трябва да повярваме в оспорваното съответ­
ствие между пирамидите. Други аналогии с Египет се забе­
лязват във възхитителното изкуство. Стенната живопис,
фреските, изображенията върху вазите представят хора
с явно семитски профил, впрегнати във всевъзможни видове
дейности: селско стопанство, риболов, строителство, по­
литика, религия. Само Египет изобразява труда с подобна

- 192-
 П ърва ч аст . Бъ дещ е в м иналото

жестока правдивост. Но керамиката на майте ни кара да си

спомним и за етруските, барелефите напомнят за Индия, а
големите стълби на пирамидалните храмове са сходни с тези
в Ангкор. Ако не са получили моделите си отвън, то несъмне­
но мозъкът им е бил устроен така, че е преминал през същи­
те форми на художествено изразяване, както и на великите
народи от древна Европа и Азия. Дали цивилизацията се е
родила в определен географски район и - подобно на пожар - се
е разпространявала навред? Или е изникнала самопроизволно
и поотделно в различните райони на земното кълбо? Същест­
вувал ли е народ-учител, както и народи-ученици?Или е има­
ло многобройни самообучаващи се народи? За отделни зърна
ли трябва да говорим, или за могъщ ствол с клони във всички
посоки?

Нямаме удовлетворителни обяснения нито за произхода на ци­

вилизациите, нито за тяхната гибел. Събраните от Сиития Фейн
боливийски легенди, чиято древност е около 5000 години, раз­
казват, че цивилизацията от онази епоха рухнала след конфликт с
раса от нечовешки същества, чиято кръв не била червена.
Високопланинските плата на Боливия и на Перу напомнят за
чужда планета. Това не е Земята, а е Марс. Кислородното наля­
гане е наполовина по-ниско, отколкото е на морското равнище,
но въпреки всичко тук живеят хора. Техните селища се издигат до
3500 метра. Те имат два литра кръв повече от нас, вместо пет ми­
лиона червените им кръвни телца са осем милиона, а сърцата им
бият по-бавно. Радиовъглеродният метод на датиране показва, че
по тези места човекът е живял още преди 9000 години. Послед­
ните данни позволяват датирането да бъде отместено назад поне
с 21 000 години. Никак не е изключено, че хора, умеещи да обра­
ботват метали, притежаващи обсерватории и владеещи науките,
преди 30 000 години са могли да издигат гигантски градове. Кой
ги е ръководил?
Н якои от напоителните системи, изработени от прадедите на
инките, днес бихме могли да постигнем само с колосален труд и
то при използването на мощни електрически турбини. А защо ли

- 193-
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц ите

хора, които не познавали колелото, са строили гигантски павира­

ни пътища?
Американският археолог Хайят Верил посвещава трийсет го­
дини изследвания на изчезналите цивилизации в Централна и
Южна Америка. Според него древните са извършвали строител­
ните работи не с каменоделни примитивни инструменти, а с ра-
диоактивна паста, която разяждала гранита. Верил претендира, че
е виждал точно такава паста, завещана от свръхдревна цивилиза­
ция, в ръцете на последните съвременни магьосници. В прекрас­
ния си роман Светлинният мост той описва града на праинките,
където може да се проникне по „светлинен мост“ от йонизирана
материя, появяващ се и изчезващ по желание и позволяващ да се
премине през скалисто ждрело, непреодолимо по друг начин. До
смъртта си (Верил умира на 80 години) авторът твърди, че книгата
му не е нито легенда, нито измислица, а съпругата му продължава
да говори същото и до днес.
Какво означават изображенията на Наска? Може би на платото
Наска става дума за огромни геометрични линии и фигури, види­
ми само от самолет или от балон, открити от въздушното разузна­
ване. Професор Мейсън, когото не можем като Верил да заподо-
зрем в измислици, се губи в догадки. Било е необходимо строите­
лите или художниците да бъдат насочвани от летящи в небесата
машини. Мейсън отхвърля тези хипотези и смята, че фигурите
са очертани с помощта на умален макет или чрез разчертаване на
районите. Като отчитаме равнището на техниката на праинките,
допускано от класическата археология, това би било още по-неве-
роятно.
А какво е значението на очертаните фигури? Религиозно ли е?
Най-често се правят подобни предложения. Обясненията на не­
щата с неизвестна религия е обичаен метод. Изследователите са
готови да допуснат всевъзможни безумни идеи, но не и да приемат
друга стенен на знания и техника. Това е въпрос на старшинство:
ние смятаме, че съвременният свят е единственият възможен. Но
като гледаме направените снимки на платото Наска, категорич­
но си мислим за сигнализационни знаци върху писта за кацане.
Синът на Слънцето пристига от небесата... Професор Мейсън се

- 194 -
 П ърва ч аст . Бъдещ е в м иналото

страхува от съпоставките с подобни легенди и предполага - ни

повече, ни по-малко, - че в този случай става дума за някаква три­
гонометрична религия, неспоменавана досега в историята на све­
товните вярвания. Обаче той все пак припомня митовете на пра-
инките за обитаеми звезди и за пристигнали от Плеядите богове.
Не можем да отхвърлим предположенията за посещения на
Земята от обитатели на други светове, за почти безследно изчез­
нали атомни цивилизации, за сравнимо със съвременното разви­
тие на науката и техниката, за остатъци от науки, използвани от
различните форми на онова, което наричаме езотеризъм, както и
за действителни операции в тази област - тях пък отнасяме към
практическата магия. Това не означава, че вярваме във всичко, но
в следващата глава ще покажем, че полето на хуманитарните нау­
ки вероятно е далеч по-обширно, отколкото е прието да се смя­
та. Ако обобщят сбора от факти без изключение и се съгласят да
бъдат разгледани произтичащите от тези факти хипотези, като се
отхвърли априорността, дръзките дарвиновци и коперниковци на
антропологията ще я превърнат в съвършено нова наука. Освен
това, те ще установят постоянно взаимодействие между обектив­
ното наблюдение на миналото и безценните върхове на съвремен­
ното знание в областта на парапсихологията, физиката, химията,
математиката.
И тогава изведнъж ще се окаже, че идеята за бавната еволю­
ция на разума е необоснована, че това е просто изобретено от нас
самите табу, за да се самовъзвисим над цялата човешка история.
Защо изчезналите цивилизации да не са могли да се порадват на
неочаквани озарения, които да са им открили цялата сума на зна­
нията? Защо нещото, което често се случва в човешкия живот -
блестящата интуиция, избухването на гения - да не се е случвало
многократно и в човешката история? Дали не интерпретираме
прекалено свободно споменаването на подобни мигновения, ко­
гато говорим за митове, за легенди, за магии? Ако ми бъде показа­
на нефалшифицирана снимка на летящ във въздуха човек, аз няма
да река, че това е изображение на „мита за Икар“, а ще я приема за
„момент, изобразяващ скок или падане“ Защо обаче не може да
съществуват моментни звездни мигове на цивилизациите?

- 195 -
 Утрото на м агьосници те

Н ие ще приведем и други факти, ще извършим още съпостав­

ки, ще формулираме нови хипотези. Повтарям, че трудно ще из­
бегнем значителното количество глупости, но това не е особено
важно, ако книгата ви накара да се замислите и в известна степен
открие по-широки пътища за изследвания. Ние сме само скромни
каменотрошачи, а пътят ще продължат да строят други...

- 196 -
 V

Паметта е по-стара от нас. > Авторите от­

криват метални птици. >Историята на една
крайно любопитна карта на света. >Атомни
бомбардировачи и междугалактически кораби в
„свещените текстове “ > Друга идея за майчини­
те. > Култът към товарните кораби. > Друго раз­
биране за езотеризма. > Обожествяване на разума.
> Предлагаме ви още един разказ.

т десет години насам при изучаването на миналото ни подпо­

О магат нови методи, основаващи се на радиоактивността и на
прогреса на космогонията. Оттук произтичат и два крайно важни
факта, приведени от д-р Боуен в монографията му Изследване на
времето (Лондон, 1958):
1. Земята е съвременничка и роднина на Вселената. Следова­
телно тя е на около 4,6 милиарда години. Образувала се е по
същото време (а може би и преди), както и Слънцето, по­
средством кондензация на частици.
2. Хомо сапиенс, т.е. „разумният човек“ съществува едва от
около 75 000 години. Този толкова кратък период е бил дос­
татъчен прачовекът да се превърне в човек.

Тук ние ще си позволим да зададем два въпроса:

а) През 75 000-те години човечеството познавало ли е други
цивилизации, освен нашата? Специалистите хорово ни от­
говарят отрицателно. Обаче съвсем не е очевидно дали уме­
ят да отличават инструмента на труда от предмета, който
наричат култов. Изследвания в тази област дори не са били

- 197 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

започвани. Н о съществуват смущаващи проблеми. Повече­

то палеонтолози считат еолитите (камъни, намерени около
Орлеан през 1867 г.) за природни образувания. Н о отдел­
ни лица виждат в тях произведения на човешките ръце. На
какъв човек? Н а някакъв друг, не на „хомо сапиенс“. Други
предмети са намерени в Ипсуич, графство Норфолк - те до­
казват съществуването на хора по време на третичния пери­
од в Западна Европа;
б) Опитите на Уошбърн и на Дайс доказват, че еволюцията
на човека може да бъде предизвикана от крайно тривиал­
ни причини. Например - от леко изменение на черепните
кости. За да докаже тезата си, Уошбърн променя черепите
на плъхове от „неандерталска“ в „съвременна“ форма. Една-
единствена мутация, а не както се смята преди това - слож-
но съчетание от промени, се оказва достатъчна, за да се осъ­
ществи преходът от прачовека към човека.

И така, значи за 5 000 000 000 години - една-единствена му­

тация? Възможно е. Н о защо да е несъмнено? Защо да не е имало
много еволюционни цикли преди 75-хилядната година? Можело
ли е да се появят и да изчезнат други форми на човечество, или
- по-скоро - други мислещи същества? Макар да не са останали
видими следи, спомените за тях живеят в легендите. „Паметникът
надживя града“: спомените за тях може би са надживели електро­
станции, машини, паметници на загинали цивилизации. Нищо
чудно, ако нашата памет се връща към далеч по-ранни времена, от­
колкото собственото ни съществуване и дори съществуването на
нашия вид. Какви ли безкрайно далечни записи се крият в нашите
хромозоми и гени? „Откъде е това знание, душа човешка, откъде

В археологията вече всичко се променя. Комуникациите се

разрастват и събраните, съпоставени сведения от цялото земно
кълбо разкриват велики тайни. През юни 1958 г. Смитсъновият
институт публикува резултатите, получени от американците, ин­
дийците и руснаците (вж. „Ню Й орк Хералд Трибюн“ от 11 юни
1958 г.). При разкопки в Монголия, в Скандинавия, на остров

- 198 -
 П ъгва ча ст. Бъдеще в миналото

Цейлон, около езерото Вайкал и по горното течение на река Лена

в Сибир са открити съвършено еднакви предмети от кости и ка­
мък. Н о техниката за създаването на тези предмети не е известна
на ескимосите. Смитсъновия институт приема като заключение,
че пред 10 000 години ескимосите са живели в Централна Азия,
на Цейлон и в Монголия. След това неочаквано са емигрирали в
Гренландия. Но защо? Как така първобитните хора могат да ре­
шат неочаквано и едновременно да напуснат своите земи, за да
отидат в най-негостоприемната точка на земното кълбо? И как са
се добрали дотам? Те дори и сега не знаят, че Земята е кръгла, ня­
мат представа за география. И при това - да напуснат земния рай
Цейлон? Институтът не отговаря на тези въпроси. Н ие не претен­
дираме, че нашата хипотеза е вярната, но я формулираме по-скоро
като упражнение за съобразителност: преди 10 000 години земно­
то кълбо е било контролирано от висша цивилизация. Тя създава
в Крайния Север нещо като наказателна зона. Н о какво разказва
ескимоският фолклор? О т него научаваме за племена, превозени
в Крайния Север върху гигантски метални птици. Археолозите от
X IX в. навремето особено настояват върху абсурдността на тези
„метални птици“, А ние какво ще направим?
Никога досега не се е отдавало осъществяването на работа с
толкова точно определени археологически находки, подобна на
проведената от Смитсъновия институт. Н о ето например, наме­
рените в Иран и в Централна Австралия оптически лещи. Дали
произхождат от един и същ източник, от една и съща цивилиза­
ция? Нито един съвременен оптик не е поканен да се изкаже по
въпроса. О т двайсетина години всички оптически стъкла в нашата
цивилизация се полират с окис на церий. След хиляда години спе-
ктроскопическият анализ на стъклото ще докаже съществуването
на единна земна цивилизация в нашата епоха. И това ще е истина.
Изследвания от подобен род могат да породят ново виждане
за света на миналото. Ако бъде угодно Богу, може би нашата леко-
вата и зле документирана книжка ще предизвика у някой наивен
младеж желанието да извърши безумна работа, която в един пре­
красен ден ще му предложи ключа към обяснението на древните
загадки.

- 199-
 Ут р о т о на м агьо сн и ц ите

Съществуват и други факти.

В обширни райони на пустинята Гоби се наблюдават окислени
почви, подобни на тези, които се появяват след ядрени взривове.
В пещерите на Бохистан са намерени надписи, съпровождащи
астрономически карти, върху които звездите са представени така,
както са били разположени преди 13 хиляди години. Върху тях
има линии, свързващи Венера със Земята.
През 1950 г. Библиотеката на американския Конгрес получа­
ва подарък от турски морски офицер - комплект древни карти,
които е открил на Изток. Най-новите са от епохата на Колумб, а
най-старите са от I в.сл.Хр. През 1952 г. големият специалист-кар-
тограф Арлингтън X. Мълъри изследва тези документи и съобща­
ва резултатите при дискусия, организирана от Джорджтаунския
университет през декември 1958 г. Той например забелязва, че
всичко, което се намира в Средиземно море, не е разположено
точно на подходящото място. Дали защото авторите на картата
са смятали, че Земята е плоска? Такова обяснение не го удовлет­
ворява. Дали пък не са създали картата по пътя на проектирането,
отчитайки кръглостта на Земята? Това с невъзможно, защото про­
ектирането в геометрията съществува от много по-късно време и
се дължи на Монж. Мълъри споделя откритията си с държавния
картограф Уолтърс, който нанася тези карти върху съвременен
глобус на света: те са абсолютно точни не само за Средиземномо-
рието, но за цялата земя, включително и за двете Америки и за
Антарктика. През 1955 г. Мълъри и Уолтърс докладват работата
си сред Комитета за международната географска година. Коми­
тетът предава досието на йезуита отец Даниел Лайнън, директор
на Бостънската обсерватория и отговорник за картографията на
американския флот. Отецът констатира, че релефът на Северна
Америка, канадските гори и езера, контурите на бреговете в север­
ния край на континента и повърхността на Антарктика (покрита
с ледове и с невероятен труд начертана в наши дни върху картите с
помощта на сложни измервателни уреди) са нанесени съвършено
точно. Дали това са копия от древни карти? Дали не са направени
след наблюдения от борда на летателен апарат или на космически
кораб? Дали не са дело на извънземни посетители?

-200-
 Първа част . Бъдещ е в м иналото —

Ще ни упрекнат ли, че поставяме такива въпроси? Свещена­

та книга на индианците киче - Попол Бух разказва за безкрайно
древна цивилизация, която отлично познава Слънчевата система.
„Хората от първата раса - се казва там - знаеха всичко. Те изслед­
ваха четирите страни на хоризонта, четирите точки на небосвода
и кръглото лице на Земята...“
Някои от вярванията и легендите, завещани ни от древност­
та, са разпространени буквално навсякъде, така че сме свикнали да
ги възприемаме едва ли не като връстници на човечеството. Но сме
длъжни да установим доколко съответствията между тези вярва­
ния и легенди са каприз на случая и до каква степен упе може би са
отражение на напълно неизвестна древна цивилизация, за която
ние дори не подозираме, тъй като следите й са изчезнали.
Човекът, който през 1910 г. пише тези редове, не е автор на
научнофантастични романи, нито пък известен окултист. Това е
един от пионерите на съвременната наука, професорът от О кс­
форд Фредерик Соди, лауреат на Нобелова награда, член на Л он­
донското кралско общество, първооткривател на изотопите и на
естествената радиоактивност, а цитираният текст е от книгата му
Радий, преведена на френски език от ръководителя на физико-хи-
мическата лаборатория в Парижкия институт по хидрология и
климатология Адолф Льопаж,
П рез 1954 г. Оклахомският университет публикува летопис на
племе гватемалски индианци, отнасящ се към XVI в. Възхищава­
ме се на фантастични разкази, появяват се легендарни същества,
научаваме подробности за въображаемите нрави на боговете. Н о
ако се вгледаме по-внимателно, ще установим, че индианците от
племето какчикел не разказват безумни истории: те просто пишат
летописа на първите си контакти с испанските завоеватели. Във
въображението на индианците конквистадорите заемат място ре­
дом със съществата от традиционната им митология. Ето че реал­
ното е смесено с фантастичното, така че е напълно вероятно фол­
клорните или митологичните текстове също да почиват на други
реални факти, зле разбрани и смесени с очевидно измислени.
Такова разделяне не е правено, а огромната литература от преди
хилядолетия лежи в нашите специални библиотеки в отделите за

-201 -
 Утро то нл м агьосн и ц и те

„легенди , без никой нито за миг да се замисля, че нищо чудно зад

поверията да се крият хроники за реални събития.
Знанията ни за съвременната наука и техника трябва да ни на­
карат по по-различен начин да четем тази литература. Книгата на
Д зиян 1 говори за „учители с ослепителни лица“, които изоставят
Земята, след като изтриват от паметта на нечистите хора попад­
налите там знания и унищожават - чрез разлагане - следите от
пребиваването си. Те се отдалечават в летящи машини, придвиж­
вани от светлината, за да се завърнат в своята страна „от желязо и
метал“.
В публикувана през 1959 г. в „Литературная газет; ' статия
професор Агрест допуска хипотезата за посещения на Земята от
междупланетни пътешественици. Авторът намира сред ранни­
те, внесени от еврейски свещенослужители текстове в Библията
намеци за същества, пристигнали отвън, които подобно на Енох
изчезват, за да се възнесат на небето в тайнствени кивоти. Най-
древните индийски епически текстове Рамаяна и Махабхарата
описват въздушни кораби, летящи в небесата в началото на време­
ната. Те приличат на „лазурни, яйцеобразни облаци или на свете­
щи сфери“. Могат многократно да обикалят Земята. Задвижват се
от „етерна сила, която нанася удар върху земята при излитане' или
„посредством вибрация, произлизаща от неизвестна сила“. Те из­
дават „нежни и мелодични звуци“, излъчват „сияние, подобно на
огън“, а траекторията им не е права - прилича на „дълга вълниста
линия, приближаваща се или отдалечаваща се от Земята" Мате­
риалът, от който са направени тези съоръжения, според трудовете
(древни около 3000 години и несъмнено написани по доста по-
стари спомени) е съчетание от няколко метала - едните са бели и
леки, а другите - червени. В Мусола Пурва има странно описание,
необяснимо за етнолозите от X IX в., та дори и за нас:
Това е непознато оръжие, желязна мълния, гигантски ве­
стител на смъртта, който превръща е прах всички членове

1 Книгата на Дзиян, т.е. книгата на Божественото знание - „свето писа­

ние1' на джунгарите, които населяват едноименните планини в Северен
Гибет, коментирано в Тайната доктрина на Е. П. Блаватска - Б.пр.

-2 0 2 -
 П ърва ча ст. Бъдеще в миналото

иа расата на вришните и андхаките. Обгорените тела са

неузнаваеми. Косите и ноктите на хората опадват, предме­
тите се чупят без явна причина, птиците побеляват. След
няколко часа всичката храна става отровна. Мълнията се
превръща във фин прах.

И по-нататък:
Пурша летеше на борда на високомощна вимана, той хвър­
ли върху огромния град само един снаряд, зареден от силата
на Вселената. Ослепителна светлина, подобна на десет хи­
ляди слънца, се издигна в цялата си красота. Когато вимана
се приземи, тя приличаше на великолепен антимонов блок,
оставен върху земята...

Възражение: ако допуснем съществуването на тези приказно

развити цивилизации, как да си обясним, че безчислените разкоп­
ки никога не са откривали останки от предмети, способни да ни
накарат да повярваме в тяхната реалност?
Отговори:
1. Системните разкопки се провеждат само от един век, а на­
шата атомна цивилизация е едва на 20 години. Още не са
правени никакви сериозни археологически издирвания в
Южна Русия, Китай, Централна и Южна Африка. Огромни
територии пазят миналото си в тайна.
2. След съвсем случайното си посещение в Багдадския музей
германският инженер Вилхелм Кьониг открива, че намере­
ните в И рак плоски камъни действително са електрически
батерии, действали две хиляди години преди Галвани. А р­
хеологическите музеи са препълнени с находки, наречени
„култови предмети“, за които никой нищо не знае. Неотдав­
на в пещерите в Гоби и в Турксстан бяха открити керамични
или стъклени полусферични предмети, завършващи с конус,
съдържащ капка живак. За какво става дума при този случай?

М алцина са археолозите, притежаващи научно-технически

знания. Още по-малко са онези, които могат да си дадат сметка,

-203-
 Ут р о т о нл м агьо сн и ц ите

че всеки технически проблем може да бъде решен по много начи­

ни и че съществуват машини, никак неприличащи на онова, което
обикновено наричаме машина: без ръчки, манивели и колела. Н я ­
колко прокарани със специално мастило върху подготвена хартия
линии се превръщат в приемник на електромагнитните вълни.
Простата медна тръба служи като резонатор при разпространява­
нето на вълните на радара. Диамантите са чувствителни детектори
както на ядрена, така и на космическа радиация. В кристалите мо­
гат да се съдържат сложни записи. Не са ли заключени цели биб­
лиотеки в малките шлифовани камъни? Ако хиляди години след
гибелта ни археолозите намерят ленти с магнетофонни записи,
какво ли ще направят с тях? И как ли ще могат да различат чистата
лента от записаната?
В наши дни ние откриваме тайните на антивеществата и на ан-
тигравитацията. Дали утре управляването на тези тайни ще изис­
ква огромна апаратура, или напротив - простичка и компактна?
Развивайки се, техниката не се усложнява, а се опростява, оборуд­
ването се смалява дотолкова, че става почти невидимо. В книгата
си Халдейската магия Льонорман разказва легенда, напомняща
мита за Орфей и отбелязва: „В древността чрез специални звуци
жреците на Он са предизвиквали бури и са вдигали във въздуха
необходимите за строителството на храмовете им камъни, които
не можело да бъдат помръднати от хиляда души“ Уолтър Оуен до­
пълва: „Звуковите вибрации представляват сила... Космическото
творение е поддържано от вибрации, които са способни и да го
разрушат!' Тази теория не е далеч от съвременните концепции.
Утрешният ден ще бъде фантастичен: всички знаят това. Н о той
може да бъде два пъти по-чудесен, ако отхвърлим идеята, че мина­
лото е било банално.
О т Традицията, тоест от всички древни текстове на човечест­
вото, притежаваме определени литературни, религиозни, фило­
софски концепции. Ами ако това са отколешни спомени от тех­
нически цивилизации, далеч по-напреднали от нашата? Какво ни
казва по тези проблеми Традицията?
Преди всичко, учи ни, че науката е опасна. Тази идея може да
удиви човека от X IX в. Н о сега ние знаем, че са достатъчни две­

-2 0 4 -
 П ърва част. Бъдеще в миналото

те бомби над Хирошима и Нагасаки, за да убият 30 000 души, че

тези бомби са доста скромни и че едно кобалтово петстотинтонно
чудовище може да унищожи живота в по-голямата част от света.
След това - че са възможни контакти с извънземни. Абсурд за
X IX в., но не и за нас. Не е невъзможно да съществуват светове,
паралелни на нашия, с които трябва да се установи взаимовръзка.
Радиотелескопите получават вълни от десет милиарда светлин­
ни години, които доста приличат на съобщения. Астрономът от
Охайския университет Джон Краус твърди, че на 2 юни 1956 г. е
приел сигнали от Венера. Други сигнали от Юпитер били получе­
ни в I ринсгьнския институт.
В крайна сметка, Традицията казва, че всичко случило се в на­
чалото на времената е зарегистрирано в материята, в простран­
ството, в енергиите и може да бъде измъкнато оттам. Точно това
са изводите и на учен от класата на Боуен в монографията му И зу­
чаване на времето - възгледите му днес се споделят от повечето
изследователи.
Ново възражение: висша техническа и научна цивилизация не
изчезва напълно.
Отговор: нашата цивилизация вече отлично съзнава, че е
смъртна. Именно най-високо развитите технологии могат да до­
ведат до абсолютното изчезване на породилата ги цивилизация.
Нека си представим собствената ни цивилизация в близкото бъ­
деще. Всички енергийни централи, всички оръжия, всички теле­
комуникационни приематели и предаватели, всички електриче­
ски машини, с една дума, всички технологически инструменти се
основават на един и същи принцип за производство на енергия.
Вследствие на няколко верижни реакции всички тези гигантски
или миниатюрни инструменти могат да експлодират. Тогава це­
лият материален потенциал и голяма част от човешкия потенциал
на цивилизацията ще изчезне. Ще останат само вещи, които няма
да свидетелстват за разцвета на цивилизацията, ще останат и хора­
та, които повече или по-малко са живели извън нейните предели.
Оцелелите ще се върнат в дивачеството - ще останат само смътни
спомени: легендарни, митологични разкази, в които ще се про­
крадва темата за изгонването от земния рай и усещането, че мате­

- 205 -
 Ут р о т о нл м агьосниците

рията крие големи опасности, страшни тайни. След апокалипсиса

всичко ще започне отново: „и небесата ще се свият като книжен
свитък; и цялото им войнство ще падне, както опадал лист от
лоза, както увяхнал лист - от смоковница“ (Ис. 34:4).
През 1946 г. патрули на австралийското правителство проник-
ват в неизследваните високи полета на Нова Гвинея. Там намират
племена, отдали се на религиозна страст, свързана с търговските
кораби - така се ражда „карго култът“. „Карго“ е английски тер­
мин, обозначаващ стоките, предназначени за пренасяне по море за
диваците: консервни кутии, бутилки алкохол, парафинови лампи
и пр. За хора, все още пребиваващи в първобитната епоха, съпри­
косновението с подобни предмети предизвиква потрес. Дали бе­
лите хора могат сами да създават такива богатства? Невъзможно.
Несъмнено появилите се сред диваците бели не биха могли да из­
мъкнат от дланите си толкова вълшебни предмети. Нека мислим
позитивно, сякаш си казват аборигените от Нова Гвинея: виждали
ли сте въобще бял човек да произвежда каквото и да било? Не,
но белите извършват странни дейности: те всичките се обличат по
един и същ начин. Понякога сядат пред дървена кутия и слушат
как от нея излизат странни звуци. Изпълняват неясни ритуали
върху бели листа. Това са магически движения, с помощта на кои­
то измолват боговете да им изпращат „карго“. И ето че аборигени­
те започват да имитират „ритуалите“: опитват се да се обличат по
европейски, говорят пред консервни кутии, издигат над колибите
си бамбукови пръчки по подобие на антените и пр. И - в очакване
на „карго“ - строят писти за кацане.
Добре. Ами ако предците ни са интерпретирали по същия на­
чин съприкосновенията си с висши цивилизации? Ще ни остане
Традицията, тоест обучението в „ритуалите“, които всъщност са
били обикновени начини за общуване с дошлото отдругаде позна­
ние. Повтаряли сме детински поведение, жестове, манипулации,
без да ги разбираме, без да ги свързваме със сложната действител­
ност, която ни е убягвала. Очаквали сме тези жестове, манипу­
лации да ни донесат нещо. Нещо, което все не е идвало: небесна
„манна“, създавана всъщност по начини, недостижими за нашето
въображение. Несъмнено по-лесно е да се изпълни обред, откол­

- 206 -
 П ърва част. Бъдеще в миналото

кото да се достигнат знания, по-лесно е да се измислят богове, от­

колкото да се разбере техника. Казвайки всичко това, трябва да
подчертая, че нито аз, нито Бержие сме склонни да сведем целия
духовен порив към материалното незнание. Напротив - за нас ду­
ховният живот съществува. Ако Бог е по-висш от действителност­
та, ще открием Бога, когато опознаем цялата действителност. И
ако в човека съществува сила, позволяваща му да разбере Вселена­
та, то може би Бог не е нищо друго, освен самата Вселена.
Н о нека продължим опитите си за разширяване на съзнание­
то: ами дали всъщност всичко, което наричаме езотеризъм, не е
чисто и просто екзотеризъм? Дали свещените в очите ни древни
писания на човечеството не са лош превод, рискована вулгариза-
ция, третосортен преразказ, зле тълкувани спомени за технически
възможности? Ние възприемаме древните свещени текстове като
абсолютно очевиден израз на духовни „истини“, на философски
символи, на религиозни образи. Когато четем, ги отнасяме един­
ствено към себе си, към обхванатите от малките си вътрешни тай­
ни хора: аз обичам доброто, а творя зло, аз живея, но ще умра и пр.
Те говорят на нас: тези мълнии, манни, тези апокалиптични ужаси
представляват света на нашите мисли и на нашите души. Н а мен
говорят, на мен, за мен... Н о ако това са далечни спомени за други,
съществували някога светове, за пристигането на Земята на други
същества, които са знаели, които са искали, които са правили...?
Представете си древните времена, когато посланията на дру­
гите разумни същества във Вселената са били приемани и разби­
рани, когато междупланетните посетители са създали на земята
своя мрежа, развила се е космическа търговия. Представете си, че
в някой древен храм все още има бележки, диаграми, рапорти, в
продължение на десетилетия разшифровани с усилие от монасите
- притежатели на древните тайни, но напълно лишени от необ­
ходимата квалификация, за да разберат тайните в тяхната цялост
и съвкупност, продължаващи непрекъснато да ги интерпретират
и преобразяват по своему. Точно по същия начин, както магьос­
ниците от Нова Гвинея, когато са се мъчели да разчетат листа
хартия с разписанието на движението на самолетите между Ню
Й орк и Сан Франциско. В крайна сметка притежаваме книгата на

-2 0 7 -
 Ут р о т о на м а гьо сн и ц и те

Гурджиев Приказки на Велзевул, разказани на неговия внук, пълна

с позоваване на непознати концепции, създадена на трудно раз­
бираем език. Гурджиев твърди, че е имал достъп до „източници“.
Но самите източници са форми на препредаване. Те са резултат от
преписи на хиляди ръце, а към тях Гурджиев е добавил личните си
идеи, построил е символика на човешката психика - ето същината
на езотеризма.
Да вземем проспект-пътеводител за вътрешните авиолинии на
САЩ : „Можете да запазите място откъдето ви е удобно. Заявката
ви се записва от електронно устройство. Друго устройство ви оп­
ределя място в този самолет, който сте пожелали. Предоставени­
ят ви билет ще бъде перфориран съобразно... и т.нГ Помислете си
какво би означавало всичко това, преведено на диалекта на инди­
анците от бреговете на Амазонка, при това от хора, които никога
не са виждали самолет, не знаят какво е „електронно устройство“
и нямат представа за споменатите в пътеводителя градове. А сега
си представете задълбочилия се в този текст езотерист, стремящ
се към изворите на древната мъдрост и представящ си учението за
поведението на човешката душа.
Ако в зората на времената са съществували основаващи се на
система от знания цивилизации, то те са притежавали учебници.
Да си припомним, че Фулканели нарича катедралите учебници по
алхимично знание. Н е е изключено някои от древните учебници
или фрагменти от тях да са намерени и благоговейно да се съхра­
няват от монаси, поставили си за задача не толкова да разберат,
колкото да запазят, да спасят текстовете. И ето че ги преписват от­
ново и отново, разкрасяват ги, тълкуват ги, но текстовете все по­
вече се отдалечават от същността на отколешните знания и запри­
личват на писания от съвременната на монасите антитехническа
епоха. В крайна сметка, всяко доведено до съвършенство научно и
техническо знание води със себе си дълбока представа за природа­
та на духа, за източниците на психиката, въвежда във висшите със­
тояния на съзнанието. Дори ако благодарение на „езотерическите
текстове“ - независимо дали те са точно това, за което говорим
тук - хората успеят да се издигнат до висшето състояние на по­
знанието, то те по някакъв начин се приобщават към блясъка на

- 208 -
 П ърва ч а ст. Бъдеще в миналото

изчезналите цивилизации. Не е изключено и да са съществували

два типа „свещени писания“: фрагменти от свидетелства за древни
познания в областта на науката и техниката, и фрагменти от чисто
религиозни книги, вдъхновени от Бога. Типовете се смесват, тъй
като служещите си с тях не успяват да ги различат. Н о и в двата
случая става дума за свещени текстове.
Свещено е повтаряното до безкрайност и въпреки това про­
гресивно развитие на Земния разум. Свещен е и Божият взор над
това развитие, взор, под който развитието продължава.
Позволете ни да завършим това есе, или по-точно - този опит,
с още един разказ. Негов автор е младият американски писател
Уолтър М. Милър. Когато го открихме, ние с Бержие изпитахме
огромно щастие. Дано и вие почувствате същото!

-2 0 9 -
 VI

Х им н в чест на свети Л ейбович

от Уолтър М . М илър

ко не беше този внезапно изникнал сред пустинята поклон­

А ник, брат Френсис Джерард от Юта, който извършваше ри ­
туалния си Велик пост, никога нямаше да открие свещения до­
кумент. За пръв път срещаше поклонник с набедрена превръзка
(така повеляваше добрата традиция), но внимателният поглед на
младия монах бързо установи, че поклонникът е истински. Беше
приведен старец, накуцваше и се подпираше на класически бас­
тун; по разрешената му брада се забелязваха жълти петна, а на ра­
мото си носеше малък мях за вода. Главата му беше прикрита от
огромна шапка, нозете му бяха обути в сандали, а около бедрата му
висеше парче от чувал, изпокъсано и мръсно. Това бяха дрехите
му, а той подсвиркваше (фалшиво), спускайки се по каменистата
пътечка от северния склон. Вероятно отиваше към разположено­
то на десетина километра по на юг абатство Лейбович.
Поклонникът забеляза монаха сред каменната пустиня, прес­
тана да подсвирква и започна любопитно да го разглежда. Брат
Френсис нямаше намерение да наруши предписвания от неговия
орден в дните на поста обет за мълчание. Той отмести погледа си
и продължи работата, която се състоеше в съграждането на насип
от големи камъни, предпазващ временното му жилище от вълци.
Малко поотслабнал след десетте дни изключително строг пост
(хранеше се само с плодове от кактуси), младият монах изведнъж
установи, че му се вие свят. О т известно време той усещаше, че
местността сякаш плува пред него и наоколо танцуват черни пет­
на. Дори се беше запитал мислено дали брадатото същество не е

- 210 -
 П ърва част. Бъдещ е в м и н а л о то

мираж, предизвикан от глада, но поклонникът побърза да разсее

съмненията му:
- Привет! - весело поздрави той с приятен и мелодичен глас.
Заради обета за мълчание монахът не можеше да му отговори,
така че се ограничи с лека усмивка.
- Този път към абатството ли води? - запита старецът.
Свещенослужителят гледаше към земята, но кимна утвърди­
телно, а след това се наведе, за да вдигне част от бял камък.
- Какво правите тук сред всичките тези скали? - продължи по­
клонникът и приближи към него.
Брат Френсис бързо приклекна и изписа върху един широк
плосък камък думите „Самота и Мълчание“. Ако поклонникът
знаеше да чете - което от статистическа гледна точка изглеждаше
невероятно, - то щеше да осъзнае, че дори само присъствието му
за каещия се е повод за грях, би се смилил и поел по пътя си, без да
настоява за отговор.
- А, добре! - изрече брадатият.
За миг той остана неподвижен, след това удари голямата скала
с бастуна си:
- Виж! - каза. - Ето камък, който ще ти помогне... Е, желая ти
щастие - дано намериш Г\аса, който търсиш!
Брат Френсис не разбра веднага, че чужденецът имаше пред­
вид „Гласа' с главна буква. Просто си помисли, че старецът го е
сметнал за глухоням. Погледна бързо след отдалечаващия се весе­
ло подсвирвайки си странник, мислено благослови пътя му, а след
това отново се зае със строителните си задачи - нямаше търпение
час по-скоро да си направи скромно убежище във формата на ков­
чег, където щеше да се прибира за сън, без да се страхува, че тялото
му ще се окаже плячка за зловещите вълци.
Небесно стадо кълбовидни облаци премина над главата му. След
като въведоха пустинята в жестоко изкушение, те се отправиха към
планината, за да излеят над нея влажния си благослов... За миг сян­
ката им покри младия монах, скри го от палещите слънчеви лъчи
и той се възползва от това, за да усили трудовия си порив, като с
всяко движение повтаряше наум молитва, че е намерил истинското
си призвание - всъщност това беше целта на поста му в пустинята.

-211 -
 Ут ро то на м а гьо с н и ц и т е

В края на краищата отец Френсис повдигна големия бял камък,

който му посочи поклонника... но поруменялото му от усилията
лице изведнъж ужасно пребледня и младежът изпусна камъка, ся­
каш се бе докоснал до змия.
Там, в краката му, лежеше частично скрито от скалите ръждя­
сало желязно сандъче... Завладян от любопитство, монахът поже­
ла на секундата да го грабне, но първо направи крачка назад и се
прекръсти, шепнейки си нещо на латински. След това се поуспо­
кои, но все така не смееше да се доближи до сандъчето.
- Изчезни, Сатана! - заповяда той, заплашвайки го с тежкото
разпятие, което висеше на врата му. - Пукни, Проклети Съблаз­
нителна!
Извади скритото в робата му малко шишенце и напръска сан­
дъчето със светена вода.
- Махни се, ако си дяволско изчадие!
Н о сандъчето нямаше никакво намерение нито да изчезва, нито
да се взривява, нито да се разсипва, бълвайки миризма на сяра... То
невъзмутимо стоеше на мястото си, сякаш очакваше вятърът на
пустинята да изсуши попадналите отгоре му капчици.
- Така да бъде! - каза монахът и коленичи, за да вземе пред­
мета. Повече от час той удря по сандъчето с голям камък, за да го
отвори и изведнъж му хрумна, че археологическата реликва - явно
ставаше дума за такова нещо - може би е изпратеният от Небесата
знак за благославяне на избраното от него поприще. Обаче неза­
бавно отхвърли надалеч тази мисъл, защото навреме си спомни, че
абатът сериозно го предупреди - всяко пряко лично откровение с
показен характер е лъжливо. Размисли се как напусна абагството,
за да извърши в пустинята чегирийсетдневния пост, защото вяр­
ваше, че покаянието ще му донесе внушение свише, призоваващо
го в редовете на Свещения орден. Не биваше да очаква видения
или зов от небесни гласове - подобни събития биха му внуши­
ли напразна и безплодна самонадеяност. След пребиваването си
в пустинята много послушници разказваха безкрайни истории
за предзнаменования, за предупреждения и за небесни видения,
докато накрая Абатът се принуди до реагира остро срещу тези
измислени чудеса. „Единствено Ватиканът може да се изказва по

-212-
 П ърва ча с т. Б ъ д ещ е в м и н а л о т о

въпроса за чудесата - рязко ги смъмри той, - така че би трябвало

да внимаваме да не би да приемем за Божествено откровение по­
следствието от слънчевия ударГ
Въпреки че пред него сега стоеше именно такова откровение,
брат Френсис не успяваше да победи желанието си да отвори сан-
дъчето, така че продължаваше да удря по него колкото му позволя­
ваха силите.
Неочаквано капакът поддаде и съдържанието се разсипа на зе­
мята. М ладият монах почувства как ледени тръпки пропълзяха по
гърба му. Античността изникваше пред очите му! Страстен люби­
тел на археологията, той просто не можеше да повярва на късмета
си и изведнъж му хрумна, че брат Йерис ще се поболее от завист
- но тутакси отхвърли тази неблагочестива мисъл и отправи бла­
годарности към Небето, задето му е изпратило такова съкровище.
Треперещ от вълнение, внимателно се докосваше до нами­
ращите се вътре в сандъчето предмети и се опита да ги подреди.
Ж итейските познания му позволиха да открои в купа отвертка
- инструмент, използван в древността, за да се вкарват в дърво­
то металически нитове с нарези. Намери и нещо като ножица за
подкастряне на дървета с добре наточени остриета. Забеляза също
странен инструмент, състоящ се от полуизгнила дървена тръба и
от здрава медна дръжка, към която бяха прибавени частици разто­
пено олово, но не успя да определи какъв е този прибор. Касетка­
та съдържаше още руло черна и лепкава лента, жестоко развалена
от вековете, за да се разбере предназначението й, множество пар­
чета стъкло и метал и няколко малки кръгли предмети с железни
мустачки, считани от езичниците в планините за амулети, а от ар­
хеолозите за остатъци от легендарната „махина анилика1, същест­
вувала преди Огнения потоп.
Брат Френсис разгледа внимателно всички предмети, а след
това ги нареди до големия плосък камък; що се отнася до докумен­
тите, тях той остави за последно. Именно те обаче бяха най-важна-
та част от находката, тъй като много малко писмени паметници
бяха останали, спасени отужасното аутодафе, спретнато в Епохата
на опростяването от невежата и отмъстителна тълпа, унищожила
дори светите писания.

-213-
 Ут ро т о на м а гьо с н и ц и т е

Скъпоценното сандъче съдържаше два такива неоценими доку­

мента и три малки листчета с ръкописни бележки. Древните хар­
тии бяха ужасно крехки, дългите години ги бяха изсушили, така
че младият монах ги докосваше крайно предпазливо, пазейки ги
от вятъра с края на расото си. Трудно се разчитаха, още повече, че
бяха написани на допогопен английски, онзи древен език, който
- както и латинският - вече не се използваше никъде, освен от мо­
насите по време на литургия. Брат Френсис започна бавно да раз­
шифрова думите, но не успяваше да вникне в точното им значение.
Върху едно от листчетата прочете: „Кило кренвирши и тенджера
кисело зеле за ЕмаГ Н а другото пишеше: „Да не забравя да купя
формуляр за данъчната декларация!“ Н а третото имаше само ци­
фри, следваше сборът им и някакво число, което явно означаваше
определен процент от сумата, след което беше изписана думата:
„ОлелеГ Неспособен да разбере каквото и да било от документи­
те, монахът се задоволи да провери сметката и откри, че с точна.
Едната от останалите в сандъчето хартии беше плътно свита
на руло, имаше опасност да се разпадне при първия опит да бъде
разгъната. Брат Френсис успя да разшифрова само две думи „Вза­
имоспомагателна каса“ и я сложи обратно, за да я изучи по-късно,
след специална укрепваща обработка.
Вторият документ беше многократно сгънат голям лист и бе
толкова крехък на местата на огъването, че свещенослужителят се
задоволи с внимателен оглед на отделните части.
Това беше план, сложна мрежа от бели линии, разчертани вър­
ху синьо поле!
По гърба на отеца отново пробягаха тръпки: в ръцете си той
държеше синя схема - един от най-редките древни документи,
особено високо ценени от археолозите и невероятно трудно раз­
гадавани от учените и от специалистите преводачи.
Н о невероятният Божи благослов не се изчерпваше само с
това: сред изписаните в един от долните ъгли на документа думи
Френсис изведнъж откри името на основателя на ордена - на са­
мия Блажен Лейбович!
Ръцете на младежа се разтрепериха от радост, той дори едва не
скъса безценната хартия. И тук си припомни думите, изречени на

- 214 -
 П ърва ч а с т. Б ъдещ е в м и н а л о т о

прощаване от поклонника: „Дано намериш Гласа, който търсиш!“

Гто че той действително намери Гласа, Гласа с главна буква Г, тол­
кова голяма и тържествена, като онези, дето украсяват страниците
па Трсбника - велика като неговото призвание!
Монахът хвърли последен поглед към схемата, за да се убеди, че
случващото се не е сън и запя благодарствена молитва: „Блажени
Лейбович, моли се за мен... Блажени Лейбович, избави ме...“ Думи­
те му бяха доста смели, тъй като основателят на неговия орден все
още очакваше канонизация.
Брат Френсис забрави наставленията на Абата, скочи и започна
да се взира в далечината на юг, където изчезна брадатият скитник с
иабедрената превръзка. Отдавна вече нямаше и следа от него. Това
сигурно е бил Ангел Господен - рече си монахът - или - кой знае?
- може би дори самият Блажен Лейбович... Та нали му посочи точ-
иото място, където беше зарито съкровището и произнесе проро­
ческите си прощални думи! Младежът се унесе в екзалтирани раз­
мишления и остана неподвижен, докато залязващото слънце обля
планините в червено и тъмните сенки наоколо се сгъстиха. Той
си помисли, че безценният дар едва ли ще го спаси от вълците и
побърза да довърши отбранителното си съоръжение. А след това,
тъй като вече се бяха появили звезди, разпали огън и събра малки­
те лилави плодчета на кактуса, за да си приготви вечеря. Това беше
единствената му храна, ако не броим шепата сушени житни зърна,
които един свещеник му носеше всяка неделя. Случваше му се с
хищен поглед да следи пълзящите по камъните гущери, а сънища­
та му бяха пълни с деликатесни кошмари.
Н о през тази нощ гладът отстъпи на втори план. Щеше му се да из­
тича в абатството - да съобщи на братята за удивителната среща и за
вълшебната находка. Н о естествено това не беше възможно. Глас или
не Глас - трябваше да остане тук до края на Великия пост и да про­
дължава да се държи така, сякаш не се е случило нищо необикновено.
„На това място ще бъде издигната катедрала“ - помисли си,
докато се топлеше край огъня. И въображението му вече рисува­
ше величественото здание, което ще се извиси върху развалините
на древното селище, храм с висока, видима от десетки километри
камбанария.

-215-
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

В края на краищата задряма, а когато изведнъж се събуди, в

гаснещия огън тлееха само няколко въглена. Стори му се, че не е
сам в пустинята... Втренчи се, опита се да проникне с поглед през
обкръжаващия го мрак и забеляза близо до изтляващото огнище
в тъмнината очи на вълк. Нададе ужасяващ вик и побърза да се
барикадира с камъни в убежището си.
Легна на земята треперейки и се запита: дали викът не беше
нарушение на обета за мълчание? Погали металното сандъче, при­
тисна го към сърцето си и се молеше великият пост да свърши по-
скоро. Близо до него лапите с остри нокти драскаха по камъните
на кивота...
Всяка нощ вълците кръжаха около жалката крепост на свеще­
нослужителя, изпълваха въздуха с надгробен вой, а пък през деня
отец Френсис се бореше с кошмарите, предизвикани от глада,
горещината и безжалостните ухапвания на слънцето. О т зори до
мрак младежът събираше вейки за огъня и се молеше - очакваше
с нетърпение Страстната събота, когато Великият пост щеше да
свърши, както и неговото усамотение.
Но когато най-сетне този благословен ден настъпи, заради
лишенията монахът беше толкова слаб, че не намери сили да се
радва. Сломен от умора, той облече расото, надяна на главата си
качулката, за да се предпази от слънцето и стисна скъпоценното
сандъче под мишница. В сравнение с началото на поста бе изгубил
петнайсетина килограма, та му беше особено трудно да измине
десетте километра до абатството. Когато стигна до портата, пад­
на без капчица сила. Братята, които го вдигнаха и оказаха първа
помощ на клетото му тяло, по-късно разказваха, че бълнувал и не­
прекъснато говорил за ангел в одежди на скитник, призовал име­
то на Блажения Лейбович, горещо му благодарил за изпратените
свещени реликви, като например Взаимоспомагателния договор...
Слухът за чудесата бързо се разпространи из обителта и стигна
до ушите на отговарящия за дисциплината абат, който гневно сти­
сна устни. „Доведете го при мен! “ - заповяда с глас, способен да
даде крила и на най-флегматичния от братята.
В очакване на младия монах абатът се разхождаше назад-напред,
а гневът му непрекъснато растеше. Не защото беше против чуде­

-216-
 П ърва ча ст. Б ъдещ е в м и н а л о то

сата, нищо подобно. Макар че трудно се съвместяваха с тегобите

на вътрешния ред, добрият отец с желязна твърдост се уповаваше
на тях, тъй като те бяха основата на вярата му. Н о той смяташе, че
всяко чудо трябва внимателно да бъде проверено, проконтроли­
рано, а истинността му да бъде засвидетелствана в предписаните
форми, в съответствие с установените канони. Откакто наскоро
преподобният Лейбович бе причислен сред Блажените, тези от­
качени млади монаси откриваха чудеса буквално на всяка крачка.
Склонността им към вълшебства беше разбираема, но недо­
пустима. Вярно е, че всеки достоен за името си монашески орден
трябва да съдейства за канонизацията на основателя си, с преве-
лико усърдие да събира всичко, що може да подпомогне голямата
мисия - но всяко нещо си има мярката! От известно време насам
абатът осъзнаваше, че стадото монаси се опитва да се изтръгне от
властта му, а страстното желание на младите братя да откриват и
записват чудеса превърна Ордена на Албертинците Лейбович в та­
кова посмешище, че му се подиграваха навсякъде, та дори в Новия
Ватикан...
Абатът твърдо реши да бъде безпощаден: за в бъдеще всеки
разпространител на чудеса ще бъде подлаган на наказание. Ако
чудото се окаже фалшиво, виновникът ще плати за недисципли-
иираността и лековерието си; ако пък е истинско, потвърдено от
проверката, наказаният ще изтърпи онова необходимо изпита­
ние, задължително за всеки, комуто е дарена милост.
Когато младият послушник почука на вратата, поради дъл­
боките размишления абатът явно бе в свирепо разположение на
духа, прикривано под имитацията на доброта.
- Влезте, сине мой - каза той с нежен глас.
- Викали сте ме, преподобни отче! - рече младежът и възхите­
но се усмихна, когато забеляза металното сандъче върху масата на
отеца.
- Да - отвърна абатът и за миг се поколеба. - Разбирам, че би
ви се харесало повече, ако за в бъдеще аз се явявам по ваше нареж­
дане - толкова знаменита личност сте станали...
- О не, отче! - извика почервенелият отец Френсис и започна
да диша тежко.

-217-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

- Вие сте седемнайсетгодишен и несъмнено сте глупак.

- Несъмнено, ваше преподобие.
- И ако е така, бихте ли ми казали, по каква безразсъдна причи­
на се смятате за достоен да влезете в Ордена?
- По никаква, преблагородни учителю. Аз съм жалък грешник,
чието самолюбие е непростително.
- И още повече увеличаваш вината си - развика се Абатът - с твър­
дението, че самолюбието ти е толкова голямо, че е непростително.
- Така е, отче. Аз съм жалък червей.
Върху лицето на абата се появи ледена усмивка и челиченото му
спокойствие се възвърна.
- Значи сте готов да се отречете от всички безумни приказки,
от всичко, което сме издумали в треска по отношение на ангела,
който уж ви се явил и ви предал ето това... - с презрителен жест
той посочи металното сандъче - тази достойна за презрение тъ­
потия?
Брат Френсис подскочи и от страх сведе очи
- Аз... боя се, че не мога, учителю - прошепна той.
- Какво-о-о?
- Н е мога да се отрека от онова, което съм видял с очите си,
отче.
- Знаете ли какво наказание ви очаква?
- Да, отче.
- Добре, пригответе се да го изтърпите.
С покорна въздишка послушникът вдиш а до пояса дългото си
расо и се наведе над масата. Отецът извади от едно чекмедже здрав
бич и десетина пъти го удари по задника. След всеки удар послуш­
никът покорно произнасяше „Благодаря ти, Боже!“ заради урока
по смирение, който получаваше.
- А сега - запита абатът и отпусна ръка - готов ли сте да се
отречете?
- Не мога, отче!
Абатът се отвърна от него и известно време помълча.
- Отлично - каза рязко накрая. - Можете да правите каквото
щете. Н о не очаквайте, че в края на тази година ще бъдете под­
стриган заедно с останалите.

- 218 -
 П ърва ча с т. Б ъ дещ е в м и н а л о т о

Плувнал в сълзи, брат Френсис се върна в килията си. Останали­

те послушници ще получат монашески одежди, а той ще се мъчи още
година и отново ще се наложи да провежда Велик пост в пустиня­
та, сред вълците, в очакване на подстригването, за което беше вече
сигурен, че му е предписано от Небесата. През цялата следваща сед­
мица неудачникът се утешаваше с мисълта, че абатът не е прав, като
нарече сандъчето „достойна за презрение тъпотия“. Археологиче­
ската реликва видимо предизвика живия интерес на братята, които
посветиха много време на почистването и разглеждането на инстру­
ментите. Стараеха се също да възстановят писмените документи и да
проникнат в техния смисъл. Дори из обителта се разнесе слух, че брат
Френсис е открил истински реликви от Блажения Лейбович - йод
формата на син план, носещ неговото име, а по плана си личали и ня­
какви неясни петна. (Може би от кръвта на Лейбович ?Абатът изрази
мнение, че това е ябълков сок.) Във всеки случай планът носеше дата
1956 г., така че се оказа съвременен на почетния основател на Ордена.
За Блажения Лейбович се знаеха много малко неща. Негова­
та история се губеше в мрака на миналото, сгъстен още повече от
легендите. Говореше се, че за да подложи на изпитание човешкия
род, Бог наредил на учените от онези времена, сред които бил и
Лейбович, да усъвършенстват някои видове дяволско оръжие, с
чиято помощ хората за няколко седмици успели да унищожат ци­
вилизацията, като същевременно изтребили и несметно количе­
ство себеподобни. Появил се Огнен потоп, след него дошла чума­
та, съпровождана от други ужаси, и накрая избухнало колективно
безумие, довело до Епохата на опростяването. Тогава обхванатите
от злобна ярост живи представители на човечеството разкъсали
на парченца всички политици, всички технократи и учени. Освен
това, изгорили всички трудове и архивни документи, които биха
позволили на човешкия род отново да тръгне по пътя на разруше­
нието с помощта на науката. Безпрецедентна ненавист преследва­
ла всеки писмен текст, всички образовани индивиди - до такава
степен, че в крайна сметка определението „глупак“ станало сино­
ним за честен, неподкупен, достоен гражданин.
За да се спасят от законния гняв на оцелелите глупци, много
учени и ерудити потърсили убежище в лоното на майката-църк-

-219-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

ва. Това не винаги им се удавало, тъй като немалко обители били

атакувани, архивите им и свещените текстове - хвърлени в огъня,
а намерилите убежище незабавно били бесени на кулите на при­
ютилите ги манастири. Що се отнася до Лейбович, той намерил
приют при Систерцианците. Приел монашески сан и след 12
години му било разрешено да основе новия Албертински мона­
шески орден, наречен в памет на Алберт Велики, учител на Свети
Тома от Аквино и покровител на всички учени. Новата конгрега-
ция трябвало да се посвети на опазването както на духови ат а, така
и на светската култура: главна задача на членовете й била да пре­
дадат на идните поколения редките книги и документи, спасени
от унищожение и доставяни по тайни канали от всички краища
на света. Н о дошъл денят, когато някакви глупаци познали в Лей­
бович бившия учен и той бил осъден на мъченическа смърт чрез
обесване. Основаният от него орден обаче продължил да същест­
вува и когато на членовете му отново разрешили да притежават
писмени документи, те започнали да записват по памет много-
числени трудове от отколешните времена. Неизбежно паметта на
летописците била ограничена; освен това малцина от тях прите­
жавали достатъчно широки познания, за да разберат физиката -
затова братята преписвачи посвещавали най-любимите си часове
на трудове, представящи изящната литература или посветени на
социални проблеми. По този начин от огромната съкровищница
на човешките знания оцеляла жалка колекция кратки ръкописни
трактати.
След шест века мракобесие монасите продължавали да изучават
и да преписват жалките си открития. Те очаквали... Наистина, го­
ляма част от спасените текстове им били безполезни, а някои оста­
вали напълно неразбираеми. Но за добрите монаси било достатъч­
но да знаят, че в ръцете им се намира Знанието: те се опитвали да го
спасят и да го предадат, тъй както им диктувал Дългът, та дори все­
общото мракобесие да бе продължило още десет хиляди години...
П рез следващата пролет брат Френсис от Юта пак отиде в пус­
тинята и отново се подложи на пост в самота. Завърна се в мана­
стира слаб и изкльощавял и трябваше да застане пред абата, който
го запита ще се откаже ли от безумните заявления.

- 220 -
 П ърва ч а ст. Бъдещ е в м и н а л о то

- Не мога, отче - повтори младежът, - не мога да се откажа от

това, което видях с очите си.
И абатът отново го наказа в името на Христа, а подстригването
му беше отложено.
Междувременно документите от металното сандъче бяха из­
пратени в семинарията за изучаване, след като от тях направиха
преписи. Н о брат Френсис си оставаше обикновен послушник,
продължаваше да мечтае за великолепната катедрала, която някой
ден ще бъде построена на мястото, където лежеше откритото от
него съкровище...
Дяволското упорство на младежа вбеси абата. Ако поклонни­
кът, за когото толкова упорито говореше този идиот, наистина е
тръгнал към нашето абатство, то защо никой не го е видял? П о ­
клонник с набедрена превръзка - ама че щуротия!
Обаче историята с набедрената превръзка наистина безпокое­
ше добрия отец. Преданието гласеше, че преди да го обесят, нахлу­
зили на главата на Блажения Лейбович парче от чувал, подобно на
тази дяволска превръзка.
Седем години брат Френсис остана послушник и преживя в
пустинята седем Велики пости. Благодарение на този режим ста­
на ненадминат майстор в изкуството да подражава на вълчия вой,
а по-късно му се случваше за забавление в безлунни нощи с кря­
съците си да привлича стада хищници към стените на абатството.
Денем работеше в кухнята и търкаше манастирските подове, като
същевременно продължаваше да изучава древните автори.
В един прекрасен ден в абатството на магаре пристигна посланик
от семинарията и донесе новина, която породи превелика радост.
- Вече няма съмнение - извести той, - че намерените по тези
места документи наистина са от онази епоха, а синият план по ня­
какъв начин е свързан с кариерата на вашия пресноблажен основа­
тел. Планът е изпратен в Н овия Ватикан, където го изучават още
по-задълбочено.
- Следователно - запита абатът, - наистина става дума за ре­
ликва от Лейбович?
Н о посланикът не искаше да поеме върху себе си отговорност­
та и се задоволи високо да повдигне вежди.

-221 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

- Говори се, че когато е встъпвал в ордена, Лейбович е бил вдо­

вец - отклони той въпроса. - Би било добре да успеем да открием
името на покойната му съпруга.
Абатът си спомни за малкото листче, върху което фигурираше
женско име и на свой ред повдигна вежди...
Скоро след това заповяда да извикат брат Френсис.
- Дете мое - заяви с откровено сияещ вид, - мисля, че часът
на приемането ви в ордена настъпи. Нека ми бъде позволено да
ви поздравя за търпението и твърдостта, които проявихте докрай.
О т само себе си се разбира, че никога вече няма да си говорим за
вашата... хм... за вашата среща с... хм... с вестителя в пустинята. Вие
сте добричък глупец и можете да коленичите, за да получите бла­
гословията ми!
Брат Френсис въздъхна дълбоко и изпадна в безсъзнание от
вълнение. Отецът го благослови, съживи го и му позволи да про­
изнесе вечния обет: бедност, чистота, послушание и спазване на
устава.
След известно време новоподстриганият монах от ордена на
Албертинците Лейбович беше допуснат в залата на преписваните,
където под наблюдението на стария монах Хорнер започна ста­
рателно да украсява страниците на трактата по алгебра с красиви
рисунки, изобразяващи маслинено клонче и дебелобузести херу-
вими.
- Ако желаете - с треперещ глас му рече отец Хорнер, - можете
да посещавате пет часа седмично от времето си на занимания по
ваш избор - разбира се, при условие, че изборът бъде одобрен.
В противен случай ще използвате часовете свободен труд за пре­
писване на книгите „Сума на теологията на Тома от Аквино и
фрагменти от „Енциклопедия Британика‘, които са достигнали до
нашата епоха.
Младият монах обмисли предложението и запита:
- А мога ли да посветя тези часове на създаването на прекрасен
препис от плана на Лейбович?
- Не съм сигурен, дете мое - намръщено отговори Хорцер. -
Знаете, че към този въпрос нашият преподобен отец има по-осо­
бено отношение... В крайна сметка - рече той на молещия го млад

- 222 -
 П ърва ча ст. Бъ д ещ е в м и н а л о т о

преписван - аз не възразявам, тъй като този труд няма да ви отне­

ме много време.
И така, отец Френсис се снабди с възможно най-хубавия перга­
мент и прекарваше цели седмици в остъргване и полиране на ко­
жата с плосък камък, докато най-после й придаде снежно сияеща
белота. След това посвети няколко седмици на изучаването на ко­
пието от древния пергамент, докато усвои всяка чертичка, всяко
вълшебно пресичане между геометричните линии и тайнствените
символи. Накрая почувства, че е в състояние със затворени очи
да възпроизведе цялата удивителна сложност на документа. Още
няколко седмици посвети на претърсване на манастирската биб­
лиотека, за да открие документи, които биха му позволили да си
състави поне общо впечатление за значението на плана.
Брат Йерис, млад монах, който също работеше в залата на пре­
писваните и неведнъж се бе надсмивал над него и над чудното му
видение в пустинята, го срещна именно по време на тези търсения
- Мога ли да запитам - каза той, надвесил се над раменете на
Френсис, - какво означава надписът „механизъм на транзисторен
контрол на елемент 6 -Б ‘?

- Несъмнено така се нарича изобразеният на схемата предмет -

малко сухо отвърна брат Френсис, тъй като брат Иерис си позволи
да прочете на глас заглавието на документа.
- Може и да е така.... Но какво представлява самата схема?
- Ами... естествено, че това е механизмът за транзисторен кон­
трол на елемент 6-Б!
Брат Йерис се разсмя, а младият преписвач усети, че неудържи­
мо почервенява.
- Предполагам - продължи той, - че в действителност схемата
показва някакво отвлечено понятие. Според мен този механизъм
за транзисторен контрол ще се окаже трансцендентна абстракция.
- А към коя област на знанието отнасяте вашата абстракция? -
със същия саркастичен тон се осведоми брат Йерис.
- Ами, виждате ли... - брат Френсис се поколеба, но след това
продължи: - Като имам предвид заниманията на Блажения Л ей­
бович, преди да влезе в манастира, бих казал, че въпросното по­

- 223 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

нятие е от загубено днес изкуство, наричало се някога електро-

ника.
- Да, такова название наистина се среща в предадените ни ръ ­
кописи. Н о какво означава то в действителност?
- Според текстовете предметът на електрониката е използва­
нето на електрона, който един от наличните ръкописи определя
като въртене на отрицателно зареденото Н ищ о.1
- Вашата проницателност ми прави голямо впечатление - въз­
хити се брат Йерис. - А мога ли да ви запитам какво ще рече отри­
цание на отрицанието?
Брат Френсис почервеня още повече и започна да гледа обър­
кано.
- Отрицателното въртене на това Нищо - продължи безжа­
лостният Йерис - все пак трябва да завърши с нещо положително.
И все си мисля, отец Френсис, че вие ще успеете да откриете „не­
щото“, ако действително искате да му посветите всичките си уси­
лия. Никой не се съмнява, че в крайна сметка, благодарение на вас,
ще получим знаменития Електрон. Н о какво ще правим с него?
Къде ще го сложим? Може би върху главния олтар?
- Не знам - нервно отговори Френсис. - Н е зная какво е пред­
ставлявал Електронът и за какво е служел. Н о съм дълбоко убеден,
че такава вещ е съществувала в определена епоха - и това е всичко.
Иконоборецът Йерис избухна в издевателски кикот и се върна
към заниманията си. Този инцидент опечали брат Френсис, но не
го застави да се откаже от отдавна обмисляния план. Щом усвои
малкото намерени в манастирската библиотека знания, свързани с
изгубеното изкуство, младежът нахвърля няколко предварителни
проекта на плана, който щеше да възпроизведе върху пергамен­
та. Погрижи се схемата да изглежда точно такава, каквато беше на
оригинала, макар и да не разбираше значението й. Употреби чер­
ни и цветни мастила - за възпроизвеждането на цифрите и надпи­
сите върху плана. Реши да наруши геометричната монотонност на

1 Това е точното определение, дадено от проф. Леон Бриусн и прието от

нобслиста Робърт Мъликан. Извън контекста то е непонятно, както и
цялата сложна структура на нашата физика. - Б.а.

-2 2 4 -
 П ърва част. Бъ дещ е в м и н а л о то

копието, като го украси с херувими и с гълъби, със зелени лози, със

златни плодове и разноцветни птици - дори с една извиваща се
змия. Върху произведението си постави символичното изображе­
ние на Светата Троица, а в долната част за симетрия - ризницата,
служеща за емблема на неговия Орден. По този начин механизмът
за транзисторен контрол на Блажения Лейбович се оказа възвели­
чен и говореше много както на ума, така и на очите.
Когато монахът завърши предварителния си ескиз, скромно го
подаде на брат Хорнер.
- Забелязвам - каза старият монах, в чийто тон се долавяше уг­
ризение на съвестта, - че работата ви ще отнеме много повече вре­
ме, отколкото предполагах в началото... Н о няма значение, про­
дължавайте. Рисунката е красива, действително е много красива.
- Благодаря, братко.
- Научих - доверително каза брат Хорнер, - че е взето реше­
ние да бъдат ускорени необходимите формалности за канониза-
цията на Блажения Лейбович. И вероятно преподобният ни отец
вече е значително по-спокоен.
Естествено, всички знаеха за важната новина. 11ричисляването
на Лейбович към братството на блажените отдавна беше факт, но
последните формалности за обявяването му за светия можеха да
отнемат доста години. Освен това, винаги съществуваше основа­
ние за опасения, че Адвокатът на дявола ще открие някаква при­
чина, която ще направи невъзможна предполагаемата канониза-
ция.
След толкова много месеци, най-после брат Френсис се хвана
на работа над прекрасния си папирус, с огромна любов нанасяше
фините арабески, спираловидните волути и елегантните украше­
ния със златни листенца. Този труд изискваше дълги години, за
да бъде изведен до благополучен край. Естествено, очите на пре­
писвана бяха подложени на тежко изпитание и от време на време
той беше принуден за цели седмици да прекъсва заниманията си,
от опасение, че причинените от страх грешки можеха да опропас­
тят всичко. Въпреки всичко, постепенно произведението му при­
добиваше форма и започваше да се отличава с такава невероятна
красота, че всички монаси от абатството се тълпяха около него и

-2 2 5 -
 Ут ро т о нл м а г ь о с н и ц и т е

с възхищение разглеждаха творбата. И единствено скептикът Йе-

рис продължаваше да критикува Френсис.
- Питам се - казваше той, - защо не се посветите на нещо по-
полезно?
Полезно той смяташе това, което майстореше - абажури от бо­
ядисан пергамент за маслените лампи в параклиса.
Междувременно брат Хорнер заболя и бързо започна да сла­
бее. В първите дни на Новата година братята отслужиха в негова
памет заупокойна меса и предадоха праха му на земята. Абатът из­
бра брат Йерис за приемник на покойния - вече той надзираваше
преписваните и завистникът незабавно се възползва от възмож­
ността, заповяда брат Френсис да прекрати работа върху шедьо­
въра.
- Дойде време - каза той - да приключим с детинщините. Вед­
нага се прехвърляйте на абажурите.
Брат Френсис скри на надеждно място плода на бденията си и
се подчини, без да отговаря на упреците. Правеше абажурите и се
утешаваше с мисълта, че всички сме смъртни...
Няма съмнение, че все един ден душата на брат Йерис ще се от­
прави към рая, за да се присъедини към душата на брат Хорнер -
та нали в крайна сметка залата на преписваните винаги е била ко­
ридор, водещ към вечния живот. Тогава, ако Бог реши, отново ще
му разрешат да продължи прекъснатите занимания с шедьовъра.
Обаче божественото провидение се намеси дълго преди смър­
тта на брат Йерис. Още през следващото лято, яхнал магаре, прис­
тигна епископ, заедно с многобройна свита. Съобщи, че Новият
Ватикан му е възложил да бъде адвокат при канонизацията на Лей­
бович, та е пристигнал, за да вземе от абата всички необходими му
за тази мисия сведения; особено държал да получи разяснения за
земното появяване на Блажения, с което облагодетелствал някой
си брат Френсис Джерард от Юта.
Както следваше да се очаква, пратеникът на Новия Ватикан
беше приет горещо. Настаниха го в помещението за гостуващи
прелати и прикрепиха към него шестима съвсем млади монаси,
длъжни да удовлетворяват всичките му желания. В негова чест от­
вориха най-скъпоценните бутилки, изпекоха най-крехките птици

- 226 -
 П ърва ч а с т. Бъ д ещ е в м и н а л о т о

и дори сс погрижиха за развлеченията му, като всяка вечер наема­

ха по няколко цигулари и група клоуни. О т три дни вече еписко­
път беше в манастира, когато абатът заповяда на брат Френсис да
му се представи.
- Негово преосвещенство Ди Симоне желае да ви види - каза
той. - Но ако се осмелите да дадете воля на въображението си,
ще превърнем гласовите ви струни в корди за цигулка, ще изхвър­
лим скелета ви на вълците, а костите ви ще погребем в неосветена
земя... Сега, сине мой, вървете с мир, Негово преосвещенство ви
чака.
Брат Френсис не се нуждаеше от предупрежденията на абата,
за да си държи езика зад зъбите. О т далечния ден, когато треската
го принуди да се разбъбри, след първия Велик пост в пустинята,
той внимаваше да не произнася ни дума за поклонника комуто и
да било. Н о силно се разтревожи от обстоятелството, че висшите
църковни власти са се заинтересували от въпросния поклонник и
сърцето му се разтупка, когато застана пред епископа.
Страхът му обаче се оказа абсолютно неоснователен. Прелатът
беше старец, разговаряше с бащински тон и сякаш се интересува­
ше единствено от кариерата на монаха. Н о след няколко минути
любезна беседа, той изведнъж попита:
- А сега ми разкажете за срещата си с Блажения основател!
- О, Ваше преосвещенство! Никога не съм казвал, че това беше
Блажения Лей...
- Н яма съмнение, синко, няма съмнение... Н о аз ви нося про­
токол за това появяване. Съставен е по сведения, събрани от си­
гурни източници. Моля ви само да го прочетете, а след това да по­
твърдите точността му или да поправите необходимото. Естестве­
но, този документ се основава само на слухове. В действителност
единствено вие можете да ни разкажете какво точно се е случило.
Затова ви моля да четете крайно, крайно внимателно.
Брат Френсис пое протегнатата му от епископа дебела папка с
документи и започна да разглежда официалния отчет с нарастващ
страх, който бързо се превърна в истински ужас.
- Лицето ви се промени, синко - каза епископът. - Може би
забелязахте някаква грешка?

-2 2 7 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

- Но... но... не беше така... съвсем не беше така! - възнегодува

нещастният монах. - Виждал съм го един-единствен път и той
само ме запита за пътя към абатството. След това удари с бастуна
си по скалата, под която намерих реликвата.
- Ако съм те разбрал правилно, не е имало никакъв небесен
хор?
- О, не!
- Нито нимб върху главата му, нито разстилащ се пред нозете
му килим от рози ?
- Кълна се пред всевиждащия Бог, Ваше преосвещенство, ня­
маше нищо такова!
- Добре, добре - въздъхна епископът - Разказваните от пъ­
тешествениците истории винаги съдържат известно преувеличе­
ние...
Тъй като той изглеждаше разочарован, брат Френсис побърза
да се извини, но адвокатът на бъдещия светия го успокои:
- Няма нищо, синко. Слава Богу, достатъчно са ни сигурно
проконтролираните чудеса! Във всеки случай, намерените от вас
документи са полезни, дори и защото ни позволиха да установим
името на починалата преди той да влезе в манастир негова съпруга.
- Наистина ли, Ваше преосвещенство?
- Да, наричала се е Емили.
Епископ Ди Симонс несъмнено се чувстваше излъган в очак­
ванията си, но въпреки това прекара цели пет дни на мястото, къ­
дето Френсис беше намерил металното сандъче. Съпровождаха го
неколцина млади послушници с кирки и лопати. Копаха доста, а
вечерта на петия ден епископът се върна в абатството с богата ре­
колта реликви, сред които се открояваше стара алуминиева кутия,
съдържаща следи от някаква втвърдена маса, която несъмнено ня­
кога се е наричала кисело зеле.
I [реди да напусне обителта, прелатът посети залата на препис­
ваните и поиска да види репродукцията, която брат Френсис беше
направил от знаменития план на Лейбович. Монахът протегна
трепереща ръка и прошепна, че това е жалко творение.
- Боже! - възкликна епископът. - Непременно трябва да до­
вършите творбата си, сине мой, трябва!

- 228 -
 _ П ъ р в а ч а с т . Б ъ д е щ е в м и н а л о т о -------------------------------------

Монахът усмихнато потърси погледа на брат Йерис, но той по­

бърза да се обърне на другата страна... Още на следващия ден брат
Френсис отново се впрегна в рисуване, след като се запаси с ог-
ромно количество гъши пера, с люспички злато и с най-различни
четки.
...Той продължаваше да се труди, когато новата делегация от
Ватикана пристигна в манастира. Този път се появи голяма група,
съпровождана дори от въоръжена охрана, за да отбиват атаките
на бандитите по пътищата. Начело, гордо яхнал черно муле, яз­
деше някакъв прелат. Шапката му бе украсена с малки рогца, а от
устата му се показваха остри кучешки зъби (поне така твърдяха
по-късно мнозина послушници). Гой се представи като адвокат на
дявола, чиято задача е с всички възможни средства да се противо­
постави срещу канонизирането на Лейбович и обясни, че е дошъл
в абатството да разследва абсурдните слухове, разпространявани
от истерични монаси и стигнали до върховните власти на Новия
Ватикан. Достатъчно беше човек да погледне този пратеник, за да
осъзнае, че пред него не минават врели-некипели. Абатът го прие
вежливо и му предложи метална кушетка в гледаща на юг килия,
като се извини, че по хигиенични съображения почетните покои
временно са неизползваеми. Новият гост се задоволяваше с об­
служването на хората от свитата си, а в столовата разделяше с мо­
насите обичайната им храна - варени треви и чорба от корени.
- Узнах, че са ви сполитали нервни пристъпи с изгубване на
съзнание - каза той на представилия му се брат Френсис. - Колко
безумци и епилептици има сред вашите предци и близки?
- Нито един, Ваше преподобие.
- Не смейте да ме наричате Преподобие! - извика сановникът.
- И знайте, че без особено напрежение ще изтръгна от вас исти­
ната!
Той говореше за процедурата като за банална хирургическа
операция и несъмнено си мислеше, че тя е трябвало да бъде прак­
тикувана от незапомнени времена.
- Нали знаете - продължи той, - че съществуват начини, поз­
воляващи изкуствено на документите да се придава старинен вид?
Брат Френсис нямаше представа.

- 229 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

- Известно ви е сьщо така, че съпругата на Лейбович се е нари­

чала Емили, а Ема в никакъв случай не е умалително от това име?
И по този въпрос брат Френсис не беше осведомен. Просто си
спомни, че когато беше малък, родителите му малко лекомислено
го кръщаваха с какви ли не умалителни имена... „Ако Блаженият
Лейбович - помисли си той - е решил да нарече жена си Ема, си­
гурен съм, че е знаел какво върши. ,Г
Оттук нататък пратеникът на Новия Ватикан започна да му
преподава уроци по семантика, при това - толкова гневно и жес­
токо, че нещастникът едва не изгуби разсъдъка си. След зловещия
разговор той и самият вече не беше наясно дали се е срещал с по­
клонника, или не.
Преди да си замине, адвокатът на дявола също пожела да види
разкрасеното копие и нещастният Френсис, треперейки от страх,
му го донесе. Известно време прелатът гледаше като изумен, след
което успя да се овладее и произнесе:
- Никак не ви липсва въображение, - призна той. - Н о струва
ми се, това вече е известно на всички.
Рогата му бяха намалели с няколко сантиметра, а още същата
вечер пратеникът пое към Н овия Ватикан.
...Годините минаваха, прибавяха бръчки към лицата и бели
коси към слепоочията на монасите. Ж ивотът в манастира си вър­
веше по старому. Както и в миналото, монасите продължаваха да
залягат над своите копия. В един прекрасен ден брат Йерис обя­
ви, че иска да измайстори печатна преса. Когато абатът го запита,
защо му е необходима, той отговори:
- За да се увеличи производството.
- Така ли? - запита абатът. - А нима мислите, че нашите хар­
тийки са необходими на света, където всички са щастливи, тъй
като не могат да четат? Може би имате намерение да ги продавате
на селяните за подпалки?
Оскърбеният брат Йерис печално сви плещи - и манастирски­
те преписвани продължиха да скърцат с гъшите пера...
Най-после, в едно пролетно утро, малко преди Великия пост,
в манастира се яви нов посланик и донесе великолепната нови­
на: събираното за канонизацията на Лейбович досие вече било

-230-
 П ърва част. Бъ д ещ е в м и н а л о т о

напълно готово и основателят на ордена на Албертинците скоро

щял да фигурира в календара на светиите.
Докато цялата община се радваше, абатът - вече съвсем оста­
рял и доста изкукуригал - нареди да повикат брат Френсис.
- Негово Светейшество иска да присъствате на празненствата
в чест на канонизацията на Айзък Едуард Лейбович - измърмори
той. - Пригответе се за път.
И добави заядливо:
- Ако ще припадате, идете някъде другаде!
Пътешествието на младия монах до Новия Ватикан щеше да
му отнеме не по-малко от три месеца, може би дори и повече -
всичко зависеше от разстоянието, което би успял да измине, пре­
ди разбойниците от пътищата да му отнемат магарето.
Тръгна сам, без оръжие, само с дървена чашка за милостиня в
ръка. Стискаше до сърцето си украсеното копие от плана на Лей­
бович и по целия път се молеше на Бога да не му го откраднат бан­
дитите. Вярно е, че крадците бяха невежи и нямаха представа как­
во могат да правят с него... Н о все пак, от предпазливост монахът
си сложи черна лента на дясното око: селяните бяха суеверни и за­
плахата от „лош поглед“ беше достатъчна, за да ги обърне в бягство.
След два месеца и няколко дни път брат Френсис срещна
„своя“ крадец па пътечката в гъстата гора, далеч от каквото и да
било жилище. Беше нисък, но явно - силен като бик. Разкрачен,
със скръстени на гърдите ръце, той стоеше насред пътеката и оч­
акваше чернодрешника, който тихо се приближаваше към него с
магарето си... явно единственото оръжие на крадеца беше нож,
който извади от пояса си. Срещата предизвика у монаха дълбоко
разочарование: по целия дълъг път той не бе преставал да се надя­
ва отново да види поклонника.
- Стой на място! - заповяда крадецът.
Магарето спря само. Брат Френсис отдръпна качулката си, за
да се види черната лента и бавно повдигна към нея ръка, сякаш бе
готов да покаже някакво ужасно зрелище, скрито под плата. Кра­
децът отметна глава назад и се заля от мрачен, направо сатанински
смях. Монахът побърза да промълви заклинание, но не направи
на крадеца никакво впечатление.

-231 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

- Тези неща отдавна не ми действат - каза той. - Хайде, смък­

вай се и по-бързо!
Брат Френсис присви плещи, усмихна се и без следа от протест
слезе от магарето.
- Ж елая ви късмет, господине - каза той. - Можете да вземете
магарето, ще ми е полезно да повървя пеш.
И вече беше готов да тръгне, когато крадецът му пресече пътя.
- Чакай! - извика той. - Съблечи се чисто гол и ми покажи
какво криеш в този пакет!
С извинителен жест монахът му показа чашката за милостиня,
но крадецът отново се разкиска.
- С тия преструвки няма да ме излъжеш, че си беден! - рече
той на жертвата си саркастично. - Последният бедняк когото сп­
рях, носеше в ботуша си стотина жълтици. Така че, събличай се - и
по-бързо!
Когато монахът застана пред него както майка го е родила, кра­
децът претърси дрехата му, но не намери нищо и я върна.
- А сега - продължи той - дай да видим пакета!
- Това е само документ, господарю - запротестира монахът -
документ със стойност единствено за собственика!
- Отвори пакета ти казвам!
Брат Френсис мълчаливо се подчини и украшенията на перга­
мента блеснаха на слънцето. Крадецът възхитено свирна.
- Красота! Колко ще е щастлива жена ми, ако закачи това на
стената в стаята!
При тези думи монахът почувства, че сърцето му ще изскочи и
зашепна молитва: „Ако Ти си го изпратил, за да ме изпиташ, Гос­
поди, от цялата си душа Те моля, дай ми поне смелост да загина
като мъж, защото ако е речено той да отнеме от мен плана, ще го
получи единствено от Трупа на недостойния Ти слуга!“
- Завий отново пакета! - заповяда взелият решение разбойник.
- Моля ви, господине - удари го на молба брат Френсис, - не
лишавайте клетника от делото, на което е посветил целия си ж и­
вот! Украсявах този ръкопис петнайсет години...
- Какво? - прекъсна го крадецът. - Сам ли си направил това
нещо?

-232-
 — П ъ р в а ч а с т . Б ъ д е щ е в м и н а л о т о -------------------------------------

Започна да се превива от смях.

- Н е виждам, господине - отвърна монахът и леко почервеня,
- какво толкова смешно има...
- Петнайсет години! - отвърна мъжът между два пристъпа
смях. - Е, защо е всичко - за едно парче хартия ли? 11етнайсет
години? Ха-ха-ха!
Грабна с две ръце украсения лист и беше готов да го разкъса на
парченца, но брат Френсис падна на колене насред пътя.
- Иисусе и Дева Марийо! - извика. - Моля ви, господине, в
името на небесата!
Крадецът изглеждаше малко затруднен. Хвърли ръкописа на зе­
мята и запита усмихнато:
- Значи си готов да се биеш за това парченце хартия?
- Ако ви е угодно, господине. Ще направя каквото пожелаете.
Приготвиха се. Монахът бързо се прекръсти и призова на по­
мощ Небесата, като същевременно си спомни, че някога борбата е
била разрешен от Бога спорт - и се хвърли в боя.
След три секунди лежеше върху острите камъни, които му уби­
ваха гръбнака, полузадушен от грамадата яки мускули.
- Ето така! - самодоволно изрече крадецът и грабна пергамен­
та.
Н о монахът пълзеше на колене, молитвено стискаше ръце и го
оглушаваше с отчаяните си молби.
- Честна дума - подиграваше се крадецът - ти ще ми целунеш
ботушите, ако поискам, за да си върнеш иконата!
Вместо отговор брат Френсис хвана крака му и започна горещо
да целува ботушите на победителя.
Това вече беше прекалено дори за закоравелия престъпник. С
проклятие крадецът хвърли ръкописа на земята, скочи върху мага­
рето и изчезна. Френсис се докопа до скъпоценния документ, при­
бра го и затича след крадеца, като изричаше по негов адрес всички
Небесни благословии и благодареше на Бога, че е създал такива
безкористни крадци...
Обаче когато крадецът и магарето изчезнаха зад дърветата, мона­
хът тъжно се замисли: защо наистина бе посветил петнайсет години
от живота си на това парче хартия? Думите на крадеца още звучаха

- 233 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

в ушите му: „Е, защо е всичко?“ Така де - защо, по каква причина?

Брат Френсис вървеше пеш и размишляваше... В един миг дори му
хрумна да хвърли документа в храстите и да го остави под дъжда...
Н о абатът одобри решението му да предаде пергамента на властите
на Новия Ватикан като подарък. Монахът си рече, че не може да
пристигне там с празни ръце и поуспокоен, продължи пътя си.
Настъпи часът. Брат Френсис се чувстваше като изгубен сред
огромната и величествена базилика, опиваше се от невероятната
магия на цветовете и на звуците. Когато призоваха светия и не­
погрешим Дух, символ на всяко съвършенство, един от еписко­
пите стана - беше негово преосвещенство Ди Симоне, адвокатът
на светеца - и се обърна с молитва към Свети Петър, помоли го
да заговори през устата на Негово светейшество Лъв XXII, като
същевременно повели на присъстващите да чуят внимателно тър­
жествените слова, които щяха да бъдат произнесени.
В този момент папата стана и провъзгласи, че от нине и до века
Айзък Едуард Лейбович е светец. Всичко свърши.
Неизвестният технократ от миналото ставаше част от небес­
ната фаланга. Брат Френсис започна да мълви молитви към своя
патрон, веднага щом хорът запя „Те деум“.
Малко по-късно, с бърза крачка, папата неочаквано се появи
в залата за аудиенции, където чакаше монахът. Изненадата скова
брат Френсис и той за известно време изгуби дар слово. Падна на
колене, за да получи благословия от Светия отец, след това нелов­
ко се изправи - затрудняваше го прекрасният украсен пергамент,
който прикриваше зад гърба си. Папата сметна, че за непохват-
ността беше виновна стеснителността на монаха и се усмихна:
- Синко, може би сте ни донесли подарък? - запита той.
Гърлото на монаха пламна, той глупаво присви глава и накрая
протегна ръкописа си. Представителят на Христа дълго, с непро­
ницаемо око разглеждаше плана и мълчеше.
- Подаръкът е нищожен - мърмореше брат Френсис и усеща­
ше как неловкостта в него се засилва от мълчанието на папата. -
Ж алка хартийка. Дори се срамувам, че толкова години...
Спря, тъй като вълнението го задушаваше. Н о папата сякаш не
го чуваше.

-234-
 П ърва ч а с т. Бъ д ещ е в м и н а л о т о

- Разбирате ли значението на символите, използвани от Свети

Айзък, сине мой? - попита той монаха, разглеждайки любопитно
тайнствените линии на скицата.
Брат Френсис не намери сили да отговори, само отрицателно
завъртя глава.
- Каквото и да е значението... - започна папата, но изведнъж
прекъсна репликата си и заговори за друго. Обясни на монаха, че
ако са му направили честта да го приемат по този начин, то не е за­
щото църковните власти имат официално мнение за срещнатия от
него поклонник... Приемали го тържествено, защото искали да го
възнаградят за намерените важни документи и свещени реликви.
П о този начин оценявали откритието му, без да отчитат обстоя­
телствата, при които е направено.
Монахът отново започна да сипе благодарности, а папата потъ­
на в съзерцание на красиво начертаната схема.
- Каквото и да е значението й - повтори най-после - този мър­
тъв днес къс знание някой хубав ден ще оживее.
Усмихна се и леко намигна на монаха.
- Внимателно ще го пазим до този ден - заключи той.
Едва сега брат Френсис забеляза, че по бялата сутана на папата
имаше дупки и че всичките му дрехи изглеждаха доста износени.
Килимът в залата за аудиенции също беше силно изтъркан, а ги­
псът на тавана се ронеше.
И о по опасващите всички стени лавици имаше хиляди книги,
обогатени с възхитителни украшения, описващи непонятни неща,
търпеливо преписвани от хора, чиято задача не беше да разбират,
а да съхраняват. Тези книги чакаха да настъпи техният час.
- Довиждане, възлюбени мой синко...
Скромният пазител на пламъка на знанието тръгна пеш към
далечния си манастир... Когато приближи района, където свиреп-
стваше разбойникът, усети, че трепери от радост. Ако случайно
крадецът си почиваше, монахът щеше да седне на земята и да оч­
аква завръщането му. Защото този път отлично знаеше как трябва
да отговори за въпроса „защо?".

-235-
 Втора част.
Няколко години в
абсолютната другост

-237-
 I

Всичките топчета е една торба. > Отчаянието

на историка . > Двама любители на необикно­
веното. > Необходим е по-проницателен ум. > В
дълбините на Дяволското езеро. > Н ие с Бержие
се озоваваме пред необята на странното. > Троя
също е била легенда. > Историята закъснява. >
От баналното видимо до фантастичното неви­
димо. >Апология на злат ния скарабей. > Може да
се чуе шумът от прибоя на бъдещето. > Мрачните
машини са в движение

о време на окупацията на Париж, в квартал Екол живее стар

П оригинал, който се облича като буржоа от XVII в., чете Сен
Симон, обядва на свещи и свири на спинет1. Излиза от дома си
само до бакалията и до хлебаря - носи качулка върху напудрената
си перука, а под панталоните му се виждат черните чорапи и обув­
ките с панделки. Вълненията около Освобождението, изстрелите,
народните движения го смущават. Нищо не му е ясно, но възбуден
от страх и от ярост, една сутрин се появява на балкона си с гьше
перо в ръка, с развяващо се на вятъра жабо и започва да вика със
силния си и странен глас: „Даживее Кобленц!“2
Хората не го разбират, а виждайки чудатостите му, възбудените
съседи инстинктивно решават, че живеещият в друг свят старец е

1 Спинет - старинен музикален инструмент от рода на пианото - Б.пр.

2 Кобленц - в този немски град през 1793 г. френските емигранти създават
армията на Конде срещу републиканците. - Б.пр.

-238-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

свързан със силите на злото. Струва им се, че вика на немски, оти­

ват в дома му, разбиват вратата, пребиват го и той умира.
Същата сутрин млад капитан от Съпротивата превзема Кмет­
ството, нарежда на войниците да разпръснат слама по килимите в
големия кабинет и разполага картечници по прозорците, изживя­
вайки се като герой от първия си исторически труд.
П о същото време в „Инвалидите“ откриват масата, тринайсе­
тте кресла, знамената, одеждите и кръстовете от неочаквано пре­
къснатото последно събиране на рицарите от Тевтонския орден.
Първият танк от армията на Льоклерк минава през Орлеанска-
та порта - категоричен знак за германското поражение. Командир
на танка е Анри Ратенау, чийто чичо Валтер е първата жертва на
нацизма.
Ето как в определен исторически момент цивилизацията, също
като изпаднал под властта на огромно вълнение инвалид, отново
преживява хиляди отделни мигновения от своето минало, непо­
нятно защо избрани и в също толкова непонятна последователност.
Белетристът и драматург Ж ан Ж ироду разказва, че за секунда
задрямал в окопа, точно когато немците убили приятеля му - раз­
узнавач. Писателят усетил пошляпвания по лицето и се събудил:
вятърът разсъбличал мъртвеца, разтворил портфейла му и раз­
пилял визитните картички, които докосвали бузите на Жироду.
В сутринта на освобождаването на Париж визитните картички
от Кобленц, на революционните студенти от 1830 г., на големите
немски мислители евреи и на братята рицари кръстоносци, заед­
но с много други, летят по волята на вятъра, разнасят надалеч сте­
пания и „Марсилезата“.
Ако разтръскаме торбичка с копчета, всички на повърхността
ще се окажат в безпорядък или по-точно в зависещ от триенето
ред, контролът над който е безкрайно сложен, но този специфи­
чен ред ще ни позволи да видим безчислени странни срещи, които
Юнг нарича „многозначителни съвпадения“. 11рекрасната фраза
на Ж ак Риже може да се приложи към цивилизациите и към тех­
ните исторически моменти: „С човека се случва не онова, което
заслужава, а което му приличаГ Ученическа тетрадка на Наполеон
завършва с думите: „Света Елена, малък остров.“

-239 -
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

Ж алко е, че историкът смята недостойни за науката си отбе­

лязването и изследването на многозначителните съвпадения.
Срещата с тях неочаквано открехва вратата към друга плоскост на
Вселената, където времето не е с линеен характер. Историческата
наука все повече изостава от другите науки, особено от изучава­
нето на човека и на материята, характеризиращо се със скъсяващо
се разстояние между миналото, настоящето и бъдещето. Все по-
тънки стават оградите в градината на съдбата, които ни отделят
от запазеното „вчера“ и от напълно формиралото се „утре '. Както
казва философът Ален, нашият живот „е отворен към широките
пространства“.
Съществува малко, изключително крехко и красиво цвете,
което се нарича „саксифрага (каменоломна). По-често обаче му
казват „отчаянието на художника“. Н о то вече не обезсърчава тво­
рците, откакто фотографията и други открития освободиха живо­
писта от грижата за външната прилика. Художникът не стои с ча­
сове пред букета, както е правил преди. Очите му виждат не букет,
а нещо съвсем друго, моделът му служи като предлог за самоизра-
зяване, чрез цветовете той представя непостижима за профаните
действителност. Опитва се да изтръгне от творението неговата
тайна. Преди творецът се задоволяваше с видимото за непросве­
тения, който разхожда отсъстващия си поглед по повърхността
на нещата. Преди се задоволяваше с успокояващите подобия и
участваше във всеобщата заблуда за външните признаци на дейст­
вителността. Уви, историкът не е еволюирал като художника през
последния половин век, така че нашата история е фалшива - как­
то са фалшиви женската гръд, котенцето или букетът, създадени
от художник конформист през 1890 г.
Един млад историк казва: „Ако нашето поколение има наме­
рение проницателно да изучава миналото, първо ще се наложи
да смъкне маските, под които остават неузнаваеми онези, които
правят нашата история... Безпристрастните усилия, предприети
от няколко историци в полза на святата истина, са относително
съвсем отскоро!5
Художниците от 1890 г. са имали своите мигове на „отчаяние“.
А какво да кажем за модерните историци? Голяма част от съврс-

- 2 4 0 -
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д ру г о с т

менните факти приличат на „каменоломната4 - те са отчаянието

на историка.
Безумен самоук, обкръжен от мегаломани, отхвърля Декарт,
отхвърля хуманистичната култура, смазва разума, призовава Луци-
фер и завоюва Европа, като малко не му достига да превземе света.
Марксизмът пуска корени единствено в страната, която според
Маркс е безплодна откъм революционни възможности. Лондон
едва нс загива под град от ракети, които можеха да бъдат пред­
назначени за завоюване на Луната. Размислите за пространството
и времето завършват с направата на бомба, която за три секунди
помита 200 000 души и застрашава да помете самата история. Ка-
меноломна!
Историкът започва да се безпокои и да се съмнява, че неговото
изкуство може да намери практическо приложение. Той посвеща­
ва таланта си на жалби, че вече не е в състояние да се занимава с
творчество. Същото наблюдаваме и при другите науки и изкуства,
когато се задъхват: в десетки томове писателите размишляват над
безсилието, на езика, в петгодишния си курс по медицина знаме­
нит лекар обяснява, че болестите преминават от само себе си. Точ­
но такъв момент преживява днес историята.
Отхвърляйки омръзналите му Тукидит и Маркс, Реймон Арон
констатира, че нито човешките страсти, нито икономиката са дос­
татъчни, за да определят развитието на обществото. „Съвкупност­
та от причини, предопределящи съвкупността на следствия - тю­
хка се той, - превъзхождат човешкото разбиране!'
Боден от френската академия признава: „Историята е чиста
страница, която хората могат да пълнят с каквото им се ще.“
А Рене Грусе отправя към пустинното небе почти отчаяна, но
красива песен:
Нима историята - или онова, което ние наричаме исто­
рия - е смяна на империи, сражения, политически революции,
дати, кървави събития?Признавам, че не вярвам в това и чес­
то ми се ще да задраскам поне една четвърт от текстовете
в учебниците... Истинската история не е придвижването на
границите назад и напред. Истинската история е история­

-241 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

та на цивилизацията. А цивилизацията е, от една страна,

прогресът на техниката, от друга - прогресът на духовното
състояние. Можем дори да се запитаме дали политическата
история не е в някаква степен паразитна? От материална
гледна точка, истинската история е тази на технологиите,
прикривана от политическата история, която я подтикна,
узурпира мястото й и дори името. В още по-голяма степен
истинската история е история на духовния прогрес на чо­
вечеството. Мисията на хуманизма е да подкрепи човешкия
дух да освободи, да осъществи своите стремежи, да помага
на човека - както казват индийците в забележителното
си определение - „да стане такъв, какъвто е“. И наистина,
видимата, повърхностната история е просто шариир. Ако
историята беше само това, би трябвало да затворим книга­
та и да потърсим покой в нирвана... Но ми се ще да вярвам, че
будизмът се лъже и че историята не е това.

През последните петдесет години физикът, химикът, биологът,

психологът получиха чувствителни удари. Н о и днес не изразяват
особено безпокойство. Работят, движат се напред. По-скоро, на­
против - днес тези науки са изключително жизнеспособни. Срав­
нете обърканите построения на Оскар Шпенглер или на Тойнби
със стремителното придвижване на ядрената физика. Историята е
влязла в задънена улица.
Причините, несъмнено, са многочислени, но особено важно
ни се струва следната.
Докато физикът или психоаналитикът напълно отхвърлят
дори мисълта, че действителността ги устройва и избират фан-
тастическата реалност, историкът остава заключен в пределите на
картезианството. Известно политическо малодушие никак не му
е чуждо.
Казват, че щастливите народи нямат история. Н о народи без
дръзновени и поетични историци са повече от нещастни: те са за­
душени, предадени.
11ренебрегвайки фантастичното, понякога историкът неволно
извършва фантастични грешки. Ако е марксист, предвижда гибел

- 2 4 2 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т

на американската икономика в момент, когато САЩ достигат

висша степен в стабилността и могъществото си. Ако е капита­
лист, предсказва разпространение на комунизма на Запад, когато
в Унгария избухва въстание. Междувременно при другите науки
основаващото се върху данни от настоящето предсказание на бъ­
дещето е все по-успешно.
Изхождайки от милионна част от грама плутоний, ядреният
физик проектира гигантски завод, който ще функционира точно
според предвижданията. Тръгвайки от отделни сънища, Фройд
прониква в човешката душа така, както никой не го е правил. П ри­
чината е, че в миналото Фройд и Айнщайн извършват колосално
усилие на въображението. С могъществото на мисълта си те съз­
дават напълно различна от общоприетата действителност. П рие­
майки за отправна точка тази въображаема проекция, те установя­
ват съвкупност от факти, проверени по-късно експериментално.
„В областта на науката ние научаваме колко много са странно­
стите в света“ - казва Опенхаймер,
Убедени сме, че допускането на странността може да обогати
историята.
Н е претендираме, че сме успели да въведем в историческия ме­
тод преобразуванията, които бихме му пожелали. Н о се надяваме,
че краткият очерк, който ви предстои да прочетете, ще окаже из­
вестна услуга на бъдещите историци. Или ще ги вдъхнови, или ще
ги предизвика. Приемайки за цел на изследването ни един аспект
от хитлеристка Германия, ни се ще да посочим насоки на търсени-
ята, валидни и за други явления. Набелязахме със стрелки дърве­
тата, до които достигнахме. Н о не претендираме, че сме обходили
цялата гора.
Опитахме се да съберем фактите, които всеки „нормален“ ис­
торик би отхвърлил с гняв или ужас. Съгласно прекрасното опре­
деление на Морис Ренар, ние за известно време се превърнахме в
„любители на необикновеното и летописци на чудесата“. Подобен
труд невинаги е приятен за разума. О т време на време се успокоя­
вахме взаимно, като си споделяхме, че тератологията (или изслед­
ването на уродите) прославя професор Волф, въпреки подозри­
телността на „разумните“. Ученият успява да освети много скрити

- 2 4 3 -
 Утро то на м а гьо с н и ц и те

механизми на биологията. Поддържаше вярата ни и Друг пример:

хитроумният американец Чарлс Форт, за когото вече разказахме.
Именно във „фортиански“ дух проведохме нашите изследвания
на събитията от близкото минало. Така например не ни се стори
недостоен за внимание фактът, че основателят на националсоци­
ализма наистина вярва в появата на свръхчовека. Н а 27 февруари
1957 г. в Бохемия водолаз търси тялото на удавил се в Дяволското
езеро студент. Той изплува на повърхността блед от ужас и не е
в състояние да промълви ни дума. Когато дар словото му сс връ­
ща, съобщава, че е видял под студените и тежки води на езерото
призрачна верига от униформени немски войници, както и керван
каруци с впрегнати коне. 0, Нощ, кои са призрачните войни?
В известен смисъл и ние се гмурнахме в Дяволското езеро. В
документите на Нюрнбергския процес, в хиляди книги и списа­
ния, в лични свидетелства открихме огромна колекция от странни
явления. Построихме материала си въз основа на хипотеза, която
може би няма да успеем да доведем до равнището на теория - но
големият английски писател (макар и почти неизвестен във Фран­
ция) Артър Макън я изразява много силно:
Около нас съществува тайнство на злото, както същест­
вува и тайнство на доброто, а - струва ми се - всички наши
действия протичат в свят, за който не подозираме, изпъл­
нен с пещери, сенки и обитатели на мрака.

Човешката душа обича деня. Н о й се случва също толкова

страстно да обича и нощта, а тази обич може да доведе хората,
както и цели общества, до престъпни и гибелни действия, явно в
противоречие с разума, но все пак обясними, ако ги видим от оп­
ределена гледна точка. Ще уточним всичко това след малко, като
ще дадем думата на самия Артър Макън.
В тази част от книгата искаме да предоставим суров материал
за невидимата история. Не сме първите. Джон Бюканън сигнали­
зира за страшни подземни течения под историческите събития.
Германската етимоложка Маргарет Бовсри говори за хората със
същата обективна студенина, с която разглежда и насекомите - тя
създава „История на предателствата през XX в.“, първият том от

- 2 4 4 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т

която се нарича „Видимата история“, а вторият - „Невидимата ис­

тория“.
Н о за каква невидима история става дума? Този термин е за­
реден с капани. Видимото е толкова богато и - като цяло - така
малко изследвано, че в него винаги могат да се намерят факти, оп­
равдаващи всякакви теории. Така например са познати какви ли
не обяснения за историята на окултните действия на евреите, на
франкмасоните, на йезуитите или на Световната банка. Подобни
обяснения ни изглеждат примитивни. Освен това нямаме наме­
рение да смесваме фантастическия реализъм с окултизма, както
и тайните пружини на действителността - с криминален роман
(многократно обаче сме забелязвали, че на действителността не
достига достойнство - не би трябвало да отхвърля факти, прос­
то защото те сякаш са измъкнати от увлекателен криминален ро­
ман...).
Готови сме да приемем всякакви странности при условие, че
тяхната истинност може да се удостовери. Предпочитаме да ни на­
рекат търсачи на сензации или маниаци на странното, отколкото
да пренебрегнем един или друг на пръв поглед безумен аспект на
проблемите. Резултатът никак не прилича на общоприетите порт­
рети на нацистка Германия. Ние не сме виновни за това - обект
на изследването ни е серия от фантастични събития. Непривично
е, но е логично да се предполага, че отвъд тези събития може да се
крие необикновена действителност. Защо в сравнение с другите
съвременни науки историята трябва да се ползва с привилегията
да обяснява удовлетворително за разума всички възможни явле­
ния?
Естествено, нашият портрет не съответства на общоприетите
представи, при това е фрагментарен. Не искаме да жертваме нищо
заради свързаността. Отказът да се жертват фактите заради свър­
заността е модерна тенденция в историята, както и тенденцията
за правдивост:
Тук и там ще се появят пропуски: чит ат елят ще си поми­
сли, че съвременният историк се е отказал от допотопната
концепция, според която истината се достига само когато

- 245 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

бъдат използвани без остатък всички части от пъзела и се

стига до стриктното им подреждане. Идеалът за истори­
ческото произведение престава да е красивата, пълна и съ­
вършено гладка мозайка, то се превръща в поле на разкопки,
с видимия му хаос, където една върху друга са наслоени не­
разбираеми находки, колекции от незначителни предмети,
отнасящи се към друга епоха и - доста рядко - поддаващи
се на възстановяване прекрасни ансамбли и произведения на
изкуството.

Физикът знае, че именно ненормалните, изключителни пулси­

ращи енергии позволиха да бъде открито разпадането на урана и
така да се проникне в безкрайната област на изучаване на ради­
оактивността. Ние също търсим пулсациите на необикновеното.
Книгата на лорд Ръсел от Ливърпул Кратка история на на­
цистките военни престъпления, публикувана 11 години след побе­
дата на съюзниците, поразява френските читатели с изключител­
но сдържания си тон. Обичайното при разказването на подобни
факти възмущение отстъпва място на опита да се обяснят нещата.
В тази книга ужасните факти говорят сами за себе си, но читате­
лят забелязва, че да се осъзнаят причините за подобно количество
гнусни дела е невъзможно, въпреки свидетелството на фактите.
Изразявайки това усещане, известен учен пише в „Монд“:
Възниква въпросът - как всичко това се оказва възможно
през X X в. и в страни, смятащи се за най-цивилизованите в
света?

Странно е, че толкова съществен, първостепенен въпрос се

задава от историците дванайсет години след откриването на ар­
хивите. А дали наистина си го задават? Едва ли. В крайна сметка,
нещата изглеждат така, че те по-скоро се стараят да забравят за
шокиращия въпрос и се подчиняват на установеното обществено
мнение. Случва се историкът да свидетелства за времето си така,
сякаш се отказва да създава история. Още ненаписал „Възниква
въпросът по какъв начин..Г и бърза да извърши манипулация, за да
потули отговора.

- 2 4 6 -
 Вто ра ча с т. Н я к о л к о г о д и н и в а бс о л ю т н а т а д ру го с т

Ето - добавя той след малко - какви ги върши човекът, ос­

тавил се на безпрепятственото влияние на своите разписа­
ни и системно ?герверзни инстинкти,

Странно е да се дава историческо обяснение на тайните на на-

цизма с помощта на морални категории! Н о досега ни се предлага
именно такова обяснение, сякаш учените са ни устроили страхот-
на конспирация и се опитват да сведат най-фантастичните страни­
ци от съвременната история до примитивен исторически урок за
лошите инстинкти. Може да се каже, че върху историята се оказва
значимо въздействие, за да бъде сведена тя до нищожните размери
на познатата ни рационалистическа мисъл.
Един млад философ отбелязва, че преди войната „антифаши­
стите не успели да разпознаят какъв езически ужас развява враже­
ските знамена и не могли да предскажат ненавистната им възмож­
ност Хитлер да победи на изборите“.
През трийсетте години много редки са гласовете под германско­
то небе, които заявяват - пък и почти никой не ги слуша, - че Хрис­
товият кръст се сменя с пречупен, а Евангелието е напълно отречено.
Н ие не възприемаме напълно представата за Хитлер като за ан­
тихрист. Не смятаме, че тя е достатъчна, за да се стигне до пълно
осветляване на фактите. Но определянето на нацизма като пълна
противоположност на християнството донякъде ни помага да се
издигнем до равнището, откъдето може правилно да се съди за
този изключителен исторически момент. Целият проблем е тук.
Н яма как да се защитим от нацизма, или по-скоро от определени
форми на луциферианския дух, чиято сянка фашизмът разпрос­
трани над света, ако не се опитаме да осъзнаем дори най-фантас-
тичните аспекти на неговите изяви и не се опълчим срещу тях.
Между луциферианското честолюбие, чиято трагична карика­
тура е хитлеризмът, и ангелическото християнство; между изку­
шението да се достигне свръхчовешкото, да се превземе небето с
щурм, и изкушението да се отдадеш на идея или на Бог, за да над­
могнеш човешката орис; между отказа и приемането на трансцен-
дентността; между признанието на доброто и признанието на
злото, еднакво велики, дълбоки и тайнствени; между огромните

- 2 4 7 -
 Утро то на м а гьо с н и ц и те

противоречиви движения на човешката душа и на колективното

несъзнателно - се разиграват трагедии, за които традиционната
история напълно отказва да си даде сметка, сякаш се бои да не би
- благодарение на някои документи и интерпретации - да смути
спокойния сън на обществото.
Пишещият за нацистка Германия историк сякаш иска да при­
крие срещу какъв точно противник са се водили сраженията. В
това му желание го поддържа общественото мнение. Причината е,
че осъзнатият разгром над подобен враг изисква адекватно разби­
ране за света и за човешката орис, което да съответства на мащаба
на победата. 11о-добре всички да си мислят, че в крайна сметка на
лошите и на злите е попречено да вредят и че добрите винаги са
правите. Няма съмнение, нацистите са лоши и зли. Н о не в онзи
смисъл и не в онази степен, както ги представят „добрите“. П о ­
знатият ни антифашизъм несъмнено е измислен от победители­
те, които чрез него се опитват да оправдаят своята празнота. Но
празнотата пулсира и ни всмуква в себе си.
Д-р Антъни Лаутън от Лондонския океанографски институт
спуска кинокамера на дълбочина 4500 метра край бреговете на
Ирландия. Върху снимките ясно се разпознават стъпки от нозе­
те на неизвестно същество. След ужасяващият снежен човек, във
въображението на хората прониква и морският индивид, непо­
знатото чудовище от дълбините. За изследователи като нас, в из­
вестен смисъл историята наподобява „древния океан, плашещ
сондата камера“.
Ровенето в невидимата история е извънредно полезно упражня­
ване за ума. Освобождаваме се от напълно естествения страх през
неразбираемото, страх, който често пъти парализира знанието.
Навсякъде, където проникваме, ние се опитваме да противо­
стоим срещу въпросния страх от неразбираемото, тъй като той
е свързан с действия на хора, с техните вярвания или достиже­
ния. Например изучихме някои занимания на окултния отдел на
германското разузнаване. Този отдел представя дълъг доклад за
вълшебните способности на оксфордските камбанарии, които -
според него - възпрепятстват точното прицелване при бомбарди­
ровки. Несъмнено това е заблуда - но заблудата се разпространява

- 2 4 8 -
 Вт о ра ч а с т. Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д ру г о с т

сред умни и отговорни хора. И няма съмнение също, че този факт

осветява немалко видими и невидими аспекти на историята.
Според нас причините за събитията често пъти нямат връзка с
разума, а силовите линии на историята могат да бъдат толкова не­
видими и същевременно толкова реални, колкото силовите линии
на магнитното поле.
Може да продължим и по-далеч. Надяваме се, че точно в тези
области историците от бъдещето ще проникнат с по-съвършени
средства от нашите. Опитваме се да приложим към историята
принципа за „каузалните (непричинни) връзки“, използван не­
отдавна от физика Волфганг Паули и от психолога Юнг. Имен­
но този принцип имах предвид, когато говорех за съвпаденията.
Според Паули и Юнг независими едно от друго събития могат
да са във връзка, макар и не причинна, но въпреки всичко важна
в мащабите на човечеството. „Многозначителните съвпадения“,
„знаците“ са онези явления, в които двамата учени откриват явле­
нието „синхронност“, което разголва своеобразните връзки меж­
ду човека, времето, пространството, прекрасно наречени от поета
Пол Клодел „тържеството на случайностите“,
Н а дивана на психоаналитика Юнг лежи болна. Гнети я тежко
разстройство на нервната система, но напредък в анализа няма.
Скована от крайно реалистичния си ум, пациентката здраво се
държи за някаква своя свръхлогика и е непроницаема за аргумен­
тите на лекаря.
За кой ли път Ю нг й нарежда, предлага, умолява:
- Не се старайте нищо да разбирате, а просто ми разкажете съ­
нищата си.
- Сънувах скарабей - отвръща най-после дамата през зъби.
В този миг нещо се удря в стъклото. Юнг отваря прозореца и
в стаята влетява прекрасен златен скарабей. Пациентката усеща
вътрешно освобождение и истинската психоанализа може да за­
почне: тя ще продължи до оздравяването й.
Ю нг често цитира този истински случай, който прилича на
приказка от „1001 нощ“. Струва ни се, че в историята на отделния
човек, както и в самата човешка история, има немалко златни ска-
рабеи.

- 249 -
 Утро то нл м а гьо с н и ц и те

Сложната доктрина на „синхронността“, построена отчасти

върху такива съвпадения, може да измени разбирането на истори­
ята. Нашето авторско честолюбие обаче не стига нито толкова да­
лече, нито толкова високо. Ж еланието ни е просто да привлечем
вниманието ви към фантастичните аспекти на действителността.
В тази част на книгата се занимаваме с откриване и осмисляне на
известни съвпадения, които според нас са многозначителни. За
други - може и да не са.
Прилагайки нашето определение „фантастична реалност" към
историята, извършихме сериозен подбор. Избирахме сред ма-
лозначителни и странни факти, защото именно странността се
опитваме да осветлим. Отклонението в движението на Меркурий
с няколко секунди е достатъчно, за да унищожи зданието на физи­
ката на Нютон и да докаже правотата на Айнщайн. Огрува ни се,
че някои открити от нас факти могат да доведат до преосмисляне
на структурите на картезианската история.
Може ли този метод да се използва за предсказване на бъдеще­
то? Случвало ни се е да мечтаем за това. В романа си Човекът, кой­
то беше Четвъртък Честъртън описва бригада от политическата
полиция, специализирана в поезията. Избегнат е атентат, защото
един от полицаите открива смисъла на някакъв сонет. В изобре­
тателните шеги на Честъртън има немалко истина. Потоци идеи,
оставащи незабелязани за патентованите наблюдатели, както и
писания и творби, на които социолозите не обръщат внимание,
тъй като за тях това са прекалено незначителни и странични со­
циални факти, може би предсказват бъдещите събития далеч по-
точно, отколкото забележителните отдалеч факти и значителните,
видими движения на мисълта.
Зловещата атмосфера при нацизма, която никой не би могъл да
предвиди, е уловена гениално в разказите на писателя Ханс Хайнц
Еверс1, автор на Мандрагората и на В царството на ужаса, кой­
то впоследствие става официален поет на режима и пише песен-

1 Ханс Хайнц Еверс (1871-1943), наречен от критиката Немския Едгар

По, е познат у нас благодарение на преводите на Светослав Минков. -
Б.пр.

- 2 3 0 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о а ю т н а т а д р у г о с т

та Хорст Весел. Няма нищо необикновено в обстоятелството, че

понякога романите, стиховете, картините, статуите, към които се
отнасят с пренебрежение дори специалисти критици, ни дават ве­
рен образ на утрешния свят.
В Божествена комедия Данте описва точно Ю жния кръст -
невидимо в Северното полукълбо съзвездие, а по онова време
нито един странник не го е наблюдавал. Джонатан Суифт в Пъте­
шествие в А апут ия посочва размерите и периодите на ротация
на двата спътника на Марс, неизвестни в неговата епоха. Когато
открилият ги през 1877 г. американски астроном А. Хол осъзнава,
че размерите им съответстват на отбелязаните от Суифт, той на­
право е обхванат от паника и ги нарича Фобос и Деймос - „страх"'
и „ужас Плаши го и обстоятелството, че спътниците се появяват
неочаквано. Не са били открити с далеч по-мощни телескопи от
този, е който разполага Хол. Н о може би всъщност той е първият
учен, който разглежда Марс през онази нощ. След изстрелване­
то на първите модерни спътници, днешните астрономи пишат,
че може би е ставало дума също за изкуствени спътници, пуснати
точно в деня, когато ги е разглеждал Хол. Такова е например мне­
нието на Робърт Ричардсън от лабораторията на Маунт Паломар,
публикувано през 1954 г.
През 1896 г. английският писател М. П. Чиъл публикува но­
вела за чудовищни престъпници, разоряващи Европа, убиващи
всички, които смятат вредни на прогреса на човечеството и изга­
рящи труповете им. Новелата е озаглавена „С. С.“
Гьоте пише: „Бъдните събития хвърлят сенки в миналото' Н а­
пълно възможно е далеч от събитията, привличащи всеобщото
внимание, в чужди на „историческия ход“ творби и дейности да
намерим пълно изразяване на този прибой на бъдещето.
Историкът срамежливо прикрива със студени и механически
обяснения явните фантастични събития. В мига на появата на
нацизма Германия е родина на точните науки. Немската методич­
ност, логика и научна добросъвестност се ползват със световно
уважение. Понякога „Хер професорът“ подмамва да бъде изрису­
ван карикатурно, но той е обкръжен с почит именно заради пре­
дизвикващите смях положителни качества. И ето че в тази среда

-251 -
 Ут р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е

на оловно картезианство - от почти незабележимо огнище, но с

огромна скорост - се разпространява повърхностна и донякъде
безумна доктрина. В страната на Планк и на Айнщайн започват да
преподават „арийска физика“, „расова наука“. В страната на Хум-
болт и на Хекел говорят за раси. Струва ни се, че тези явления не
могат да се обяснят с икономическата инфлация. Това в никакъв
случай не е подходящ декор за подобен балет. Далеч по-ползот-
ворно ще е да потърсим връзка с някои чуждестранни култове и
с определени странни космогонии, които са пренебрегвани от
историците. Пренебрежението е обаче много странно. Космого-
ниите и култовете, за които ще стане дума, се ползват в нацистка
Германия с официално покровителство и одобрение, те изпълня­
ват сравнително голяма духовна, научна, социална и политическа
роля. С този декор вече няма начин да не разберем балета.
Ограничихме се с момент от германската история. За да изве­
дем на преден план фантастичното в съвременната история, би­
хме могли със същия успех да докажем например проникването на
азиатските идеи в Европа в момент, когато азиатските народи се
пробуждат под въздействие на европейските идеи. Явлението е не
по-малко странно, отколкото неевклидовото пространство или
парадоксите на атомното ядро. Традиционният историк или „ан­
гажираният“ социолог не виждат или отказват да видят тези не­
традиционни дълбинни движения, несъответстващи на т.нар. ход
на историята. Подобни хора невъзмутимо продължават да анали­
зират и да предсказват някаква измислена човешка орис, нямаща
нищо общо със самите хора, нито с тайнствените знаци, видими за
избраниците, общуващи пълноценно с времето, пространството
и съдбата.
Ж ак Шардон казва, че „любовта е нещо много повече от лю­
бов“. В хода на изследването ни се убедихме, че историята е нещо
много повече от история. Подобна увереност действа тонизира­
що. Въпреки нарастващото бреме на фактите от обществения жи­
вот и нарастващата опасност за човешката личност, виждаме, че
умовете и душите на човечеството продължават тук и там да палят
своите огньове, които не изтляват. Макар коридорите на история­
та видимо да стават по-тесни, ние сме убедени, че човекът няма да

-252-
 Вт о ра ч а с т. Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д ру го с т

изгуби в тях нишката, свързваща го с необятната вселена. Тези об­

рази са достойни за перото на Юго, но те точно изразяват нашите
усещания. Придобихме тази увереност, след като се задълбочихме
в реалността: в недрата й е скрито фантастичното и, в известна
степен, то е изпълнено с милосърдие.
В предговора на Честъртън към романа му Наполеон от Но-
тинг-Хил откриваме стиховете:
Макар че мрачните машини са в движение,
не се плаши от тях, ти друже мой...
•• •
когато скучните педанти ни поучават,
че събитията произтичат от хладна механика,
душите ни прошепват в мрака:

„Да, може би, но има го и другото... “

-253 -
 В „ Трибюн де Насион отричат Дявола и безуми­
ето. > И все пак борбата между боговете същест­
вува! > Германците и Атлантида. > Магически
социализъм. > Религията и един таен орден. >
Експедиция към потайни места. > Първият водач
ще бъде поет

статия, публикувана в „Трибюн де Насион1', френски исто­

В рик проявява типично недомислие при разсъжденията, отна­
сящи се за хитлеризма. Анализирайки книгата Х и т лер без маска
от д-р Ото Дитрих (в продължение на 20 години той ръководи
пресслужбата на фюрера), господин Пиер Казньов пише:
Прекалено често доктор Д и т р и х се задоволява с дума, коя­
то повтаря постоянно, но в нагиия позитивистки век т я не
обяснява феномена Хитлер. Той казва, че „Х ит лер е демони­
чен човек, изпаднал във властта на националистически идеи“.
Какво означава „демоничен '? И какво означава „безумни“? В
Средновековието биха казали, че Х ит лер е обзет от демони.
Но днес ?И ли думат а„ демоничен' не значи нищо, или ще рече
„обзет от демони\ А какво е демон? В ярвали доктор Д и т р и х
в съществуването на Дявола? Трябва все пак да се опитаме
да се разберем един друг. Аично мен думата „демоничен" въоб­
ще не ме удовлетворява. Още по-малко пък думата „безумни'.
Когато говорим за „безумец ', имаме предвид психическо забо­
ляване: маниакална депресия, меланхолична депресия, мания
за преследване. В това, че Х ит лер е психопат и дори парано-
ик, никой не се съмнява, но психопати и параноици спокойно
си ходят по улицит е. Съществува известен нюанс от т ук до

-254-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

повече или по-малко системно безумие, наблюдението над кое­

то и диагнозата биха определили вътрешните параметри
на дадена личност. С други думи, отговорен ли е Хитлер за
действията си? Според мен - да. Ето защо изключвам дума­
та „безумие*', както и думата „демоничен : в нашите очи де-
монологията вече притежава само историческа ценност.

И ние не сме удовлетворени от обясненията на доктор Дитрих.

Съдбата на Хитлер и съдбата на великия съвременен народ, ока­
зал се под неговото ръководство, не могат да бъдат описани един­
ствено, като се констатира безумието и демоничната обсебеност.
Н о не ни удовлетворява и критиката на историка в „Трибюн де
Насион“. Той ни убеждава, че Хитлер е клиничен случай. И че
демони не съществуват. Затова фюрерът не бива да се освобожда­
ва от отговорност. Това е вярно. Н о като че ли нашият историк
приписва магически свойства на качеството „отговорност“. Едва
е споменал за нея и сякаш фантастичната история на хитлеризма
вече му е ясна и сведена към мащабите на века на позитивизма, в
който - както той твърди - ние живеем. Нодобна операция е точ­
но толкова далеч от разума, колкото и писанията на Ото Дитрих.
Всъщност, както убедително показват значимите съвременни по­
литически процеси, на езика на X X в. думата „отговорност“ пред­
ставлява онова, което за средновековните съдии е „демоничната
обсебеност“.
Ако Хитлер не е нито безумец, нито обсебен от демони - което
е напълно възможно, - то в такъв случай историята на нацизма ос­
тава необяснима. Необяснима в светлината на „позитивистичния
век \ Психологията показва, че външно като че ли независимите
едно от друго действия на човека може да са във връзки, макар
и не причинни, но доста многозначителни в контекста на чове­
чеството. Тези на пръв поглед рационални действия всъщност се
управляват от сили, за които човек не си дава сметка или които
са свързани със съвършено чужд на обикновената логика симво-
лизъм. О т друга страна, известно ни е, че демони не съществуват
в онзи вид, в който са си ги представяли през Средновековието.
В историята на хитлеризма - или по-точно в определени аспекти

-25S -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

от тази история - нещата се развиват така, като че ли основопола­

гащите идеи се изплъзват от традиционната историческа критика
и, ако желаем да ги разберем, трябва да отхвърлим позитивистич­
ните си представи и да се опитаме да проникнем в света, където
картезианският разум престава да се съчетава с действителността.
Ще се постараем да опишем тези аспекти на хитлеризма, тъй
като - както вярно отбелязва през 1939 г. Марсел Рей - война­
та, която Хитлер налага на света, е „манихейска война, или според
Светото писание, битка между боговете“ Разбира се, не става дума
за битката между фашизма и демокрацията, между понятията за
либерално и тоталитарно общество. Това би означавало езотери-
зъм на битката. А в този случай има езотеризъм.5 Битката между
боговете, която се развива отвъд видимите събития, на нашата
планета все още не е завършена, но поразителният прогрес на чо­
вешкото знание в последните години вече й придава други форми.
Във време, когато портите на знанието започват да се открехват
към безкрайността, е особено важно да се улови смисълът на бор­
бата. Ако искаме да живеем със съзнанието, че сме съвременни
хора, тоест съвременници на бъдещето, трябва точно и дълбоко да
разберем в кой момент фантастиката пуска корени в реалността.
Именно този момент трябва да изучим.
Раушинг казва:
В крайна сметка всеки немец стои с единия крак в Атлан­
тида, където търси по-добра родина и по-добро наследство.
Тази двойна природа на немците, способността им към раз­
двояване, позволяваща им едновременно да живеят в реалния
свят и да се пренасят във въображаемия, с особена сила се про-

Професорът от Оксфорд К. С. Луис през 1937 заявява в един от симво­

личните си романи Отвъд безмълвната планета, че войната за завладя­
ването на човешката душа с започнала; ужасната материална война е само
външната й форма. В следващите си книги Пелеандра и Онази грозна сила
той се връща към същата идея. Последният му труд се нарича Аицеза веч­
ността. В този гениален поетичен и пророчески разказ намираме възхи­
тително изречение: „Боговете говорят с нас лице в лице само когато пие
самите имаме лица.“ (Луис е познат у нас с детската епопея за Нарния и с
християнските си есета. - Б.пр.)

- 256 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т

явява у Хитлер и дава ключ към разбирането на неговия ма­

гически социализъм.

Раушинг се опитва да си обясни възкачването към властта на

„великия жрец на тайната религия“, да убеди самия себе си, че
много пъти в историята „цели нации изпадат в необяснима възбу­
да. Те предприемат походи на флагеланти1. Тресат се под звуците
на хорото на Свети Вит2“.
„Националсоциализмът - завършва той - е хорото на Свети
Вит през X X в.“
Н о откъде идва тази странна болест? Авторът не намира точен
отговор. „Неговите най-дълбоки корени остават в потайни места!'
Точно към тези потайни места се отправяме на експедиция. И во­
дач ще ни бъде не историк, а поет.

1 Флагеланти - религиозни аскети, бичуващи се публично за изкупване на

греховете си. - Б.пр.
2 Свети Вит с благодетел на болните от епилепсия, наричана „хорото на
Св. Вит“.- Б.пр.

2S7-
 Ill

Кой е не особено известният писател Ж ан-Пол

Туле? >Всъщност става дума за Артър Макън. >
Непознатият велик гений. > Робинзон Крузо на
духовността. > История на ангелите от Монс.
> Животът, приключенията и нещастията

на Макън. > Как открихме английското тайно

общество. > Нобелов лауреат с черно домино. >
„Златната зора - нейните връзки, членове и
ръководство. > Защо ще цитираме един текст на
Макън? > Находката

Двама души, които са чели Ж ан-П ол Туле и се срещат да си

поговорят за него (обикновено на чашка), си мислят, че това е
проява на аристократизъм“ - пише самият Туле. Случва се човек
да открие великото на върха на карфичката. Благодарение на този
очарователен и малко известен писател, Името на Артър М акън1,
познато на не повече от 200 души в щяла Франция, стигна до нас.
Нашите проучвания ни помогнаха да открием, че творчество­
то на Макън включва повече от 30 тома (Анатомия на тютюна,
1884; Великият бог Пан, 1895; Дом за душите, 1906; Хълмът на
мечтите, 1907; Великият избор, 1915; Ужас, 1917; Тайната сла­
ва, 1922; Странни пътища, 1923; Лондонски приключения, 1924;
Чувствено чудо, 1926; Зеленият кръг, 1933; Свещеният ужас, 1946
и - посмъртно - Разкази за страшното и свръхестественото, 1948)

1 Артър Макън е представен на български език в сборника Сияйната пи­

рамида, изд. „ЗлатороС 1998 г., с новелата Сияйната пирамида, превод
Юлиян Антонов. - Б.пр.

- 2 5 8 -
 Втора част . Н я к о л к о ГОДИНИ В АБСОЛЮТНЛТА д гу го е т

и в духовно отношение несъмнено е по-значимо от писанията на

X. Уелс. Самият Макън има съзнание за това. През 1899 г. в писмо
до Ж .-П . Туле той пише: „Господин Уелс, за когото говорите, не­
съмнено е способен. Дори за миг бях повярвал, че е нещо повечеГ
Продължихме търсенията си по отношение на Макън и се на­
тъкнахме на английско общество на посветени, състоящо се от
значими умове. Обществото не е известно дори на специалисти­
те, макар че Макън му дължи решаваща част от духовния си опит
и най-вкусните плодове на вдъхновението си. Н якои текстове на
Макън и особено този, който ще предложим на вниманието ви,
напълно осветляват рядко употребявано определение за Злото,
абсолютно необходимо за осмислянето на аспектите в съвремен­
ната история, разглеждани в тази част от нашата книга.
Така че преди да навлезем в същината, нека ви разкажем за
този любопитен човек. Започнахме с дребен литературен анекдот,
свързан с малко известния френски писател Туле. Ще завършим
с широко разтворената подземна порта, отвъд която още димят
останките от мъчениците и развалините от потреслата света на­
цистка трагедия.
Още веднъж ще се убедим, че пътищата на фантастичния реа­
лизъм не са обикновените пътища на познанието.
Н а 3 ноември 1897 г. един „склонен към окултните науки55при­
ятел на Ж ан-П ол Туле му дава да прочете романа Великият бог
Пан от съвършено неизвестен 34-годишен английски писател.
Това е книга за все още не окончателно изчезналия езически свят
на първобитните хора. Гой понякога изниква и изпраща сред нас
своя Бог на Злото и неговите ангели с копита. Туле е силно развъл­
нуван и този текст го вдъхновява също да пропише. Той започва да
превежда Великият бог Пан, а заимствайки от Макън кошмарния
декор - гъсталаците, в които се крие бог Пан - създава първия си
роман Общественият човек господин дьо Пор.
Господин дьо Пор е публикуван в края на 1898 г. и няма никакъв
успех. Всъщност творбата не е значителна. Н е бихме си спомнили
за нея, ако приятелят на Туле и великолепен познавач на Стендал
Анри Мартино не я бе преиздал на свои разноски двайсет години
по-късно (в „Едисион дю диван '). Талантлив литературен исто­

- 2 5 9 -
-------------------------------------------- У т р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е ---------------------------------------------

рик и верен приятел, Анри Мартино се стреми да докаже, че Гос­

подин дьо Пор наистина е вдъхновен от четенето на Макън, но все
пак е оригинален роман. По този начин той привлича внимание­
то на неколцина учени към самия Макън и неговия Великият бог
Пан, като изважда от гроба на забравата кратката кореспонденция
между Туле и Макън. За огромния гений на Макън нещата спират
дотук - той е съпричастен към дебюта на Туле.
През февруари 1899 г. Туле, от година вече търсещ издател, ко­
муто да предложи превода си на Великият бог Пан, получава от
автора следното писмо, написано на френски:
Скъпи събрате!
Значи с „Великият бог П ан" в Париж нищо не става? Ако
е така, аз наистина съжалявам за тази книга, тъй като
се надявах на френските читатели. Вярвах, че ако харесат
„Великият бог Пан ' във френските му одежди, може би ще си
спечеля вярна публика. Тук всичките ми усилия са безплодни.
Пиша, пиша непрекъснато, но все едно, че създавам среднове­
ковен трактат, а произведенията ми така и не намират
издател. В чекмеджето на бюрото ми лежи томче с кратки
приказки, което съм нарекъл „Нефритени украшения“„Оча­
рователна книжка - каза издателят, - но не е възможно да
я публикувамТ Имам готов роман „Градината на Авалон“-
около 65 хиляди думи. „ Това е съвършено изкуство - произнесе
се един добър издател, - но то ще скандализира английската
публика!' И сега работя над книга, която - сигурен съм - ще
остане в някой кашон! Възможно е, скъпи ми събрате, при­
ключенията на английския писател да ви се сторят твър­
де трагични (или трагикомични); но, както ви казах, таях
надежди, че ще успеете да публикувате вашия превод на моя
роман.

В крайна сметка през 1901 г. Великият бог П ан е отпечатан в

списание „Ла плюм“ („Перо“), но остава незабелязан. През 1938
г. излиза пак с предговор на Анри Мартино и това всъщност е
единствената книга на Макън, издадена във Франция. Поразен е
единствено Метерлинк: „Благодаря от все сърце за публикуването

-260-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т

на това прекрасно и своеобразно произведение. Струва ми се, че

тук за пръв път се прави опит да бъде съединена традиционната,
тоест диаболичната, магическа фантастика с научната и от симби­
озата се ражда най-вълнуващата творба, която познавам, тъй като
тя докосва едновременно и спомените, и надеждите ни.“
Артър Макън е роден през 1863 г. в Уелс, в Карлсън-ии-Аск,
мъничко селце, където се е събирал дворът на крал Артур и откъ­
дето рицарите на кръглата маса тръгнали да търсят Граала. Извест­
но е, че през войната Химлер организира експедиция за издирване
на свещената чаша (скоро пак ще говорим по този въпрос). П ри­
помняйки си този факт при опита да осветлим тайната нацистка
теория, ние същевременно се натъкнахме на текста на Макън и
установихме, че творецът е родом именно от селцето, в което се
зараждат Вагнеровите теми. За сетен път се убедихме, че съвпаде­
нията носят фосфоресциращи дрехи за умеещите да виждат.
Още в младите си години Макън се настанява в Лондон и жи­
вее там в страх, също като Лъвкрафт в Ню Йорк. В продължение
на няколко месеца е продавач в книжарница, после става учител,
но се убеждава, че не е способен да заработва хляба си с обществен
труд. Започва да пише, но се намира в крайна материална нужда и
изпада в пълно изтощение. Дълго време живее от преводи: „Ме­
моарите па Джакомо Казанова* в 20 тома за 30 шилинга седмично
- и така в продължение на две години.
След смъртта на баща си (свещеник), получава скромно наслед­
ство и, осигурил за известно време хляба и топлината, продължава
да твори с нарастващото духовно усещане, че „от останалите го
разделя огромен духовен разлив4' и че все по-силно го привлича
животът на „духовен Робинзон Крузо
Първите му книги, написани в жанра на фантастиката, са пуб­
ликувани през 1895 г. Това са Великият бог П ан и Сумрак. В тях
белетристът утвърждава, че Великият Пан не е умрял и че злите
сили в магическия смисъл на тази дума не престават да се домогват
до някого от нас, за да го отведат от другата страна на света. П о ­
добни са и внушенията на публикуваната през следващата година
негова най-значима книга Беушят прах, както и на написания на
60 години шедьовър Тайната слава.

- 261 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

След дванайсет години съвместен живот, на 36 години Макън

изгубва любимата си жена: „През тези 12 години ние не сме се раз­
деляли и за 12 часа; затова можете да си представите какво прежи­
вях и какво преживявам оттогава всекидневно. Ако все още имам
желание да видя някои от ръкописите си издадени, то е само, за да
напиша върху всеки от тях „Властта на душата е Божия милост".
Остава неизвестен, живее в нищета, сърцето му е наранено.
След три години се отказва от литературната дейност и става
странстващ актьор.
Казвате, че не ви достига смелост - споделя той с Туле, - аз пък
съвсем я нямам. Дотолкова, че вече не пиша нито ред и смятам, че
никога няма да напиша. Станах странстващ комедиант; качих се
на сцената и в момента се появявам в „Кориолан на Шекспир.
Макън скита из Англия с Шекспировата трупа на сър Франк
Бенсън, след това се присъединява към колектива на театър „Сент
Джеймс“. Принуден малко преди Първата световна война да изо­
стави театъра, за да съществува, той известно време се занимава с
журналистика. Не пише никакви книги. В суматохата по „Флийт
стрийт“, сред динамичните му колеги, неговата странна фигура на
завеян инвалид, бавните му движения и интелигентските му за­
бежки предизвикват усмивка.
О т всичките произведения на Макън следва идеята, че „чове­
кът е създаден от тайна - за тайни и видения“. Действителността -
това е свръхестественото. Външният свят никак не поучителен, ако
човек не го наблюдава като резерв от скрити символи и скрити зна­
чения. Единствено творбите на въображението, родени от умове,
търсещи вечните проблеми, имат известен шанс да бъдат истинни
и действително полезни. Критикът Филип ван Дорен Стърн казва,
че „във фантастичните разкази на Макън вероятно има повече пра­
вда, отколкото във всички световни графики и статистики“.
Извънредно странно приключение връща Макън към литера­
турния живот. За няколко седмици той става знаменитост, но уда­
рът, който получава, окончателно го принуждава да се раздели с
писателството.
Журналистиката му тежи, но вече няма желание да пише само
за себе си. Избухва войната. Необходима е героична литература.

- 2 62 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т

И в това време, макар никога да не е писал в този жанр, вестник

„Ивнинг нюз‘: му поръчва разказ. Макън го написва както се каз­
ва „с левия крак“, но все пак - в свойствения си стил. Разказът се
нарича Лъконосците. В деня след отстъплението при Монс, на
20 септември 1914 г., вестникът пуска текста. Макън е измислил
епизод от сражението: в бляскавата си броня св. Георги, предвож­
дайки ангелите, древните лъконосци от Азинкур1, идва да окаже
помощ на британската армия.
Десетки войници се обаждат в редакцията: господин Макън
нищо не е измислил. С очите си те са видели край белгийския град
ангелите на св. Георги, които се влели в редиците им. Могат да по­
твърдят думите си и да се закълнат в тях. 11убликувани са доста
подобни писма и жадната за чудеса в този опасен момент Англия
е дълбоко развълнувана. Макън дълго е страдал от неизвестност­
та, опитвайки се да разкрие тайните на реалността. А ето че сега
потриса цялата страна със смелата си измислица. Или може би,
скритите сили толкова често са се издигали и са приемали една
или друга форма по призива на въображението му, че този път да
се размърдали, без той да знае? Повече от двайсет пъти Макън
повтаря във вестника, че разказът му е чиста измислица - но ни­
кой никога не му вярва. Малко преди да почине, след повече от 30
години, вече старец, той непрекъснато се връща към екстравагант­
ната история с ангелите от Монс
Въпреки че става знаменит, книгата, която написва през 1915
г., няма никакъв успех. Тя се нарича Великото завръщане и е есе
размишление за Граала. След това през 1922 г. се появява Гойна­
та слава, критика на съвременния свят в светлината на религи­
озния опит. Н а шейсет години Макън започва да пише автобио­
графия в три тома. Неколцина са поклонниците му в Англия, но
писателят трепери от глад. През 1943 г. (80-годишен е) Бърнард
Шоу, Макс Бърбън и Т. С. Елиът създават комитет, за да съберат
средства, които да спасят Макън от неумолимата перспектива - да
посрещне кончината си в приют за бедняци. Напуска живота мир-

1 Аьконосцитс от Азинкур - етапа дума за сражението през 1415 г., когато

Хенри IV побеждава французите и тръгна да завзема Нормандия. - Б.пр.

- 263 --
 Ут р о т о ил м а г ь о с н и ц и т е

но, в къща в Бъкингамшиър, през 1947 г. Винаги се е възхищавал

от една фраза на Пол Мюрже. В Ж ивотът на 6схемата художни­
кът Марсел няма дори легло. „Върху какво спите?“ - пита го дома­
кинът. Марсел отговаря: „Върху Провидението!4
Около 1880 г. във Франция, във Великобритания и в Германия
никнат общества на посветени, тайни „Херметични“ ордени, обе­
диняващи могъщи личности. Историята на тази постромантична
мистична криза още не е описана, но темата си заслужава майсто­
ра. Оттук водят началото си значими идейни течения, които оста­
ват определящи и за политическите движения.
В писмата на Артър Макън до Ж ан-П ол Тулс откриваме два
странни епизода.
Първият е от 1899 г.: „Когато пишех Пан и Велият прашец,
не съм мислил дали в реалния живот могат да се случат толкова
необикновени събития. Н о оттогава и съвсем скоро съдбата ме
подложи на изпитания, които измениха виждането ми по този
въпрос... Вече съм убеден, че на земята няма нищо невъзможно.
Едва ли е необходимо да прибавям, че въпросните изпитания не
са свързани с измами като спиритизма или Теософията. Н о вяр­
вам, че живеем в свят на велика тайна, на поразителни явления, за
които не подозираме!1
Ето и думите му от 1900 г.: „Ще ви кажа нещо забавно: изпра­
тих Великият бог Пан на един адепт, напреднал „Скулист“, с кого­
то се срещнах... под розата. Той написа: „Книгата е неопровержи­
мо доказателство, че повече чрез мислите си, отколкото от четене,
вие сте достигнали известна степен на посвещение, независимо от
ордените, изпитанията и йерархиите.“
Кой е този адепт? И за какви „изпитания“ става дума?
В друго писмо, след гостуване на Туле в Лондон, Макън му
пише: „Господин Уайт ви хареса много и специално ви поздравява!"
Името на човека, когото Макън споменава, привлече внима­
нието ни. Той рядко удостоява когото и да било с посещението
си, тъй като Уайт е сред най-големите историци на алхимията и
посветен от розенкройцерския орден.
Бяхме стигнали дотук в откритията си за любопитните кон­
такти на Макън, когато наш близък приятел ни даде ценни све­

-264-
------------------ В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т ----------------

дения за съществуването в края на X IX и началото на XX в. във

Великобритания на тайно общество на посветени, вдъхновявано
от розенкройцерството (той публикува във втори и трети брой на
списанието „Кулата на св. Яков" през 1956 г., под името Пиер Вик­
тор, статията „Херметичният орден на Златната зора“).
И така, тайното общество наистина се нарича „Златната зора“.
То включва някои от най-бляскавиге английски умове - и Артър
Макън е сред неговите адепти.
Основана през 1887 г. „Златната зора 1 произлиза от англий­
ското розенкройцерско общество, създадено 20 години по-рано
от Робърт Уентуърт-младши. Членове набират сред масоните. Ро-
зенкройцерското общество се състои от 144 души, сред които е и
авторът на Последните дни на Помпей Булуър-Литън.
„Златната зора", чиято численост е още по-ограничена, си по­
ставя за цел практикуването на церемониална магия и постигане
на достъпни само за посветени власт и знания. Ръководители са
Удмън, Мадърс и Уилям Уин Уесткът („окултистът“, за когото Ма­
кън говори на Туле през 1900 г.). В контакт е със сходно герман­
ско общество, а дори някои от членовете по-късно влизат в зна­
менитото антропософско движение на Рудолф Щайнер, както и в
други влиятелни движения от донацисткия период. Висша фигура
в „Златната зора" е Алистър Кроули, необикновен човек, прото­
тип на героя от романа Магьосникът на Съмърсет Моъм, един от
значимите умове на „новото езичество“, чиито следи откриваме в
Германия.
След смъртта на Удмън и оставката на Уесткът, Велик Майстор
на Златната зора става Макгрегър Мадърс, който известно време
я ръководи от Париж, където е женен за сестрата на Анри Бергсон
- Мойна.
След Мадърс начело на обществото застава знаменитият поет
Уилям Бътлър Йейтс, който по-късно получава Нобелова награда.
Йейтс приема името „Дяволът е опакото на Бога". Н а събрания­

1 Повече за „Златната зора“ вж. в послеслова на Юлиян Антонов към Съ­

мърсет Моъм, Магьосникът, изд. „Силует Хермиш“, С, 1993.

- 265 -
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

та председателства с шотландски костюм, черно домино и златен

кинжал на пояса.
Артър Макън получава името „Фулис акварти“. В „Златната
зора влиза само една жена: Флоранс Фар, актриса и близка прия­
телка на Джордж Бърнард Шоу, специалистка по източна магия.
Там могат да бъдат намерени и писатели: Олджърън Блекуд, авто­
ра на Дракула Брем Стокър, Сакс Ромер, както и шотландския ас­
троном 11ек, прословутия инженер Алън Бенст, бъдещия предсе­
дател на Кралската академия сър Джералд Кели. Несъмнено тези
издигнати умове завинаги са белязани от атмосферата на „Златна­
та зора“. 11о тяхно собствено признание светогледът им се проме­
ня, а свойствените им занимания стават изключително успешни и
ценни.
Н якои текстове на Артър Макън възкресяват забравено от
повечето хора знание, което обаче е необходимо за правилното
разбиране на света. Дори за неподготвения читател тревожната
истина просветва между редовете на белетриста. Когато решихме
да приведем тук няколко страници от Макън, все още не знаехме
нищо за „Златната зора“. Ако спазим всички пропорции и прило­
жим чувството си за такт, все пак трябва да кажем, че с нас се случи
същото, което е обичайно за големите факири: от фокусниците с
ловки ръце ги отличава това, че по време на най-сполучливите им
сеанси предметите започват да живеят самостоятелно, изплъзват
се от волята им, проявяват непредвидими качества. И в нашия
случай магическото ни надмина. Открихме в интересния текст на
Макън обща представа за аспектите на нацизма, която ни се сто­
ри по-значима от напъните на официалната история. Н о ето че
неумолима логика, която на пръв поглед може да изглежда стран-
на, поддържа системата ни. О т известна гледна точка, дори няма
нищо удивително, че търсената обща представа ни се поднася от
член на обществото на посветени, явно белязан с печата на „ново-
езичеството1'.

- 266 -
 IV

Текстът на Артър Макън. > Истинските греш­

ници, както и истинските светци, са аскети.
> Истинското Зло, както и истинското Добро,

няма нищо общо с обикновения свят. > Грехът е

опит за превземане на небето с щурм. > Ис?пин-
ското Зло става все по-рядко. > Материализмът
е враг на Доброто и още повече на Злото. > И есе
пак, и днес има нещо. > Ако наистина сте заин­
тригувани...

то го въведението към новелата на Макън Белият народ. П иса­

Е
на след Великият бог Пан, тя влиза в публикувания посмъртно
сборник Разкази заужасното и свръхестественото. Амброуз каза:

~ Магьосничеството и реалността са двете единствени

реалности.
И продължи:
- Магията се оправдава от чадата си - те ядат корички
хляб и пият чиста водица с много повече радост, отколкото
преялите епикурейци.
- Вие говорите за светците?
- Да. Но също и за грешниците. Струва ми се, че изпада­
те в характерната грешка за всички, които ограничават
духовния свят до областите на върховното Добро. Върховно
перверзните люде също са част от духовния свят. Обикнове­
ният плътски и чувствен човек никога нзша да бъде истински
светец. Но и истински грегиник - също. Повечето от нас са
противоречиви създания и не заслужаваме особено внимание.

- 267 -
------------------------------- — У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е -----------------------------------

Вървим по пътя си, ровим се във всекидневната сивота, без

да разбираме дълбинното значение на нещата, Точно затова
Доброто и Злото в нас са еднакви - случайни, незначителни.
- Значи, според вас истинският грешник, както и истин­
ският светец, са аскети?
- Великите в Доброто и е Злото отхвърлят несъвърше­
ните подобия и вървят- към прекрасните оригинали. Аз не се
съмнявам, че най-светият от светците никога не е извърш­
вал добри дела в обикновения смисъл на думата. А от друга
страна - съществуват пропаднали до дъното на пропастта
на Злото хора, които през целия си живот не са извършвали
онова, което наричаме „лоша постъпка'..
За миг той излезе от стаята. Котгрейв се обърна към при­
ятеля си и му благодари, че го е запознал сАмброуз.
- Великолепен е - каза той. - Никога не съм виждал подоб­
ни откачалка.
Амброуз се завърна с нова бутилка уиски, наля и на двама­
та. Разкритикува свирепо сектата на въздържателите, но
на себе си сипа само вода. Щеше да продължи монолога си, ко­
гато Котгрейв го прекъсна.
- Парадоксите ви са чудовищни. Можело човек да бъде велик
грешник и въпреки това да не е извършил нищо престъпно?
Хайде del
- Ужасно грешите - възрази му Амброуз . - Аз никога не се
занимавам с парадокси, макар много дами се иска. Казвам само,
че човек може да е страхотен познавач на бургундски вина, но
никога да не се е докосвал до киселяка от кръчмите. По-скоро
повтарям брадати истини, а не парадокси, нали? Вие реаги­
рате така, защото нямате представа какво точно е грехът.
Естествено, съществува връзка между огромния Грях и така
наречените лоши постъпки: убийство, кражба, фалшифика­
ция и пр., но връзката е като между азбуката и гениалната
поезия. Заблуждението ви е широко разпространено: както
всички, вие сте свикнали да разглеждате нещата през специ­
ални очила. Ние мислим, че човекът, който ни е сторил зло
- на нас или на съседите ни - е лош човек. От социална гледна

- 268 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т

точка, той наистина е такъв. Но нима не осъзнавате, че в ос­

новата си Злото е самотно, че то е страст на душата ? Обик­
новеният убиец не е грешник в истинския смисъл на думата.
Той е опасно животно, от което трябва да се избавим, за да си
спасим кожата. Бих казал, че е хищник, а не грешник.
- Всичко това ми изглежда доста странно.
- Ни най-малко. Убиецът убива по негативни, а не по по­
зитивни причини, не му достига нещо, което притежават
не-убийците. Напротив, злото е напълно позитивно. Но по-
зигпивно в друг смисъл. И е крайно рядко. Няма съмнение, че
истинските грешници са по-малко от светците. Що се от­
нася до онези, които вие наричате престъпници - то те са
същества, които не пречат и обществото има причини да се
пази от тях. Но, повярвайте ми, между антиобществените
им действия, и Злото съществува значително разстояние.
Ставаше късно. Приятелят, когото доведе Котгрейв у Ам-
броуз несъмнено вече беше слушал теориите. Той скучаеше и
се усмихваше лукаво, но Котгрейв започваше да си мисли, че
„безумецът може би всъщност беше мъдрец.
- Знаете ли, че страшно ме заинтригувахте ? - каза той.
- Значи смятате, че ние не разбираме истинската природа
на Злото?
- Надценяваме го. И ли пък го подценяваме. От една стра­
на, наричаме грях нарушението на обществените правила,
социалните табута. Това е абсурдно преувеличение. От друга
страна, отдаваме такова огромни значение на „греха , състо­
ящ се в посягането върху имуществото ни или върху жените
ни, че напълно изгубваме от поглед истински ужасните неща
в големите грехове.
- Но какво тогава е грехът? - попита Котгрейв.
- Принуден съм да отвърна на въпроса ви с въпрос. Какво ще
изпитате, ако котката или кучето ви започне да ви говори
с човешки глас? Ако розите в градината ви запеят? Ако път-
иагпа настилка започне да наедрява пред очите ви? Е добре,
подобни примери могат да ви дадат мъглява представа какво
точно е грехът.

- 269 -
 . У т р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е -----------------------------------

Оставащият до този момент равнодушен трети участ­

ник в беседата изведнъж скочи:
- Ей, вие и двамата се побъркахте. Отивам си у дома. И з­
пуснах последния трамвай и ще трябва да ходя пеша.
След напускането му, Амброуз и Котгрейв се наместиха
още по-удобно в креслата. Светлината на лампите започна
да избледнява в мъглата, която призори заледи прозорците.
- Учудвате ме - каза Котгрейв. - Никога не съм мислил за
тези неща. Ако наистина сте прав, то трябва да обърнем всич­
ко с главата надолу. Значи според вас същността на греха е...
- Грехът е опит за превземане па небето с щурм - каза Ам­
броуз. - Според мен той се състои в стремежа по забранен начин
да се проникне в друга, висша сфера. От казаното ще ви стане
ясно защо е толкова рядък. Всъщност малцина имат желание
да проникват във високи или ниски сфери, независимо дали с поз­
волени или със забранени средства. Светците не са много. Но
грешниците, е смисъла, който аз им придавам, са още по-малко.
А и гениите, които присъстват и в двете групи, никак не
са много... Но може би е по-трудно да станеш истински греш­
ник, отколкото истински светец.
- Защото грехът е дълбоко противоположен на нашата
природа?
- Точно така. Светостта изисква велико или почти вели­
коусилие, но подобноусилие се вписва в естествените пътища
от миналото. Необходимо е човек да преоткрие своя екстаз
отпреди грехопадението. А грехът е опит да заграбим такъв
екстаз и такова знание, които никога не са ни били дадени.
Който се домогва към тях, става демон. Казах ви, че обикно­
веният убиец не е непременно грешник. Мисля си например
за Ж ил дьо Ре. Вижте, ако Доброто и Злото са еднакво далеч
от обсега на съвременния обикновен, социален и цивилизован
човек, то все пак Злото като чели му е значително по-чуждо.
Светецът се старае отново да придобие отдавна изгубения
дар; грешникът иска онова, което никога не е притежавал. В
най-общ смисъл, той всъщност повтаря грехопадението.
- Католик ли сте? - запита Котгрейв.

- 270 -
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д ру г о с т

- Да.
- Тогава какво мислите за заповедите, в които смъртни
грехове са наречени неща, които вие отнасяте към незначи­
телните престъпления?
- М о л я ви, забележете, че в светите скрижали на моята
религия непрекъснато се появява думата „маг“, която из­
глежда ключова. Дребните престъпления, наречени грехове, се
ползват с това определение, когато преследваният от моята
религия маг стои зад извършителя им. Маговете използват
породените от материалния и социалния живот човешки
недостатъци като оръдия за постигане на мерзките си цели.
Позволете ми да ви кажа следното: нашите висши чувства
до такава степен са се притъпили, ние до такава степен сме
натъпкани с материализъм, че дори не бихме познали истин­
ското Зло, ако не дай си Боже го срещнем.
- Но нима няма да усетим разтрисането, ужаса от сблъсъ­
ка? Споменатият преди малко от вас ужас - да чуеш пеещи
рози?
- Ако бяхме естествени индивиди - щяхме. Децата и някои
жени изпитват подобен ужас. Но условностите, цивилизаци­
ята и образованието заглушават и затъмияват природата
за по-голямата част от нашите съвременници. Понякога мо­
жем да разпознаем Злото по ненавистта му към Доброто
само това, а и то става чисто случайно. В действителност
изчадията на Ада се движат сред нас незабележими.
- Смятате ли, че те и сами не осъзнават злото, което въ­
плъщават ?
- Да, убеден съ?м. Истинското Зло в човека е като светост­
та или като гения. То е екстаз на душата, който се изплъзва
от съзнанието. Човек може да бъде безкрайно, чудовищно лош
и да не подозира, че е такъв. Но, повтарям: Злото в истин­
ския смисъл на думата се среща от дъжд на вятър. Струва ми
се, че дори появите му стават все по-редки.
- Старая се да следя мисълта ви - каза Котгрейв. - Иска­
те да кажете, че истинското Зло всъщност е доста по-раз-
личио от онова, което ние наричаме Зло?

-271 -
--------------------------------------У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е -----------------------------------

- Точно така. Жалък нещастник, подгрят от алкохола, се

връща вкъщи и убива с ритници жена си и децата си. Той е
убиец. Но Ж ил дьо Ре също е убиец. Усещате ли пропастта,
която ги разделя? И в двата случая определението е едно и
също, но вложеният в него смисъл еразличен. Несъмнено също­
то слабо сходство съществува между всички „социални "и дъл­
боко духовП А грехове, по в единия- случай става дума за сенки,
а в другия - за реалности. Ако имате предразположение към
теологичните разсъждения, може би ще ме разберете.
- Честно да си призная, никога не съм отделял внимание на
теологията - призна Котгрейв. - Искрено съжалявам, но за
да се върнем към нашата тема, моля, кажете: смятате ли,
че грехът е нещо окултно, тайно?
- Да. Той е адско чудо, така както светостта е свръхес­
тествено чудо. Истинският грях се спуска до такова ниско
равнище, че ние дори не подозираме за съществуването му.
Той е като най-ниската нота, изсвирена на органа, толкова
ниска, че никой нея чува. Понякога са възможни неуспехи, па­
дения, които отвеждат в лудницата или към още по-стра-
шен край. Но в никакъв случай не бива да смесваме греха със
социалните злодеяния. Спомнете си Апостола: той говори за
„другата страна и прави разлика между благодетелните по­
стъпки и милосърдието. Можем да раздадем всичко на бедни­
те, но да не сме милосърдни, можем да избегнем всички грехове
и все пак да сме създания на Злото.
- Страниа психология! - възкликна Котгрейв. - Но при­
знавам, че тя ми харесва. Предполагам, че според вас истин­
ският грешник може да мине за безобиден персонаж?
- Разбира се. Истинското Зло няма нищо общо с общество­
то. И Доброто също. Смятате ли, че ще изпитате „удо­
волствие'* в компания?па на св. Павел? Или че ще се „разбира­
те отличнб' срицаря Галахад? Същото е с грешниците и със
светците. Ако срещнете истински грешник и разпознаете
греха в него, то несъмнено ще бъде?пе потресен от ужас. Но е
възможно и да не откриете причина, поради която той да не
ви „хареса“. Напротив - далеч по-вероятно е, че ще забрави­

- 272 -
 В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т --------

те за греха му и ще се почувствате приятно около него. При

все това!... Не, никой не е в състояние да отгатне колко ужа­
сяващо е истинското Зло!... Ако в това зараждащо се утро
розите и лилиите в градината изведнъж запеят, ако мебели­
те в този дом тръгнат с парадна крачка, както в разказа на
Мопасан!
- Радвам се, че се върнахте към сравнението си - каза Кот-
грейв, - защото исках да разбера: на каква проява в истори­
ята на човечеството съответства подобно разиграване на
предметите? Още веднъж ви питам, какво точно е грехът?
Бих искал най-после да чуя конкретен пример.
За пръв път Амброуз се поколеба:
- Вече казах, че истинското Зло се среща рядко. Изключи­
телно виновният за изпразването на светостта от смисъл
материализъм е направил още повече, за да потисне Злото.
Земята ни изглежда толкова удобна, че нямаме желание нито
да се катерим нависоко, нито да се спускаме ниско. Нещата
се развиват така, сякаш специалистът по Ада е обречен на
чисто археологически изследвания.
- И все пак ми се струва, че търсенията ви са стигнали до
съвременността ?
- Виждам, че интересът ви е действителен. Е добре, при­
знавам, че посъбрахразни документи...

- 273 -
 V

Куха земя, заледен свят, нов човек. >Н ие сме

врагове на ума. > Срещу природата и срещу Бог.
> Обществото „Врил“. > Расата, която ще ни

измести. > Хаусхофер и „Врил“. > Идеята за про­

мяната на човека. > Висшият Непознат. е> Ръко­
водителят на „Златната зора Мадърс се среща с
Великите непознати. > Хит лер казва, че също ги е
виждал. > Халю цинация или реално присъствие? >
Врата, отворена към нещо друго. > Пророчество­
то на Рене Генон. > Първият враг на нацистите >
Щайнер

емята е куха. Ние живеем вътре в нея.

\,3 Звездите са ледени блокове. Много луни са паднали на зе­
мята. Нашата също ще падне. Цялата история на човечеството се
обяснява с борбата между огъня и леда.
Човекът не е завършено цяло. Той е на прага на грандиозно
промяна, която ще му дари могъществото, приписвано от древ­
ните на боговете. В света вече съществуват няколко личности от
новия тип човек - те може би идват отвъд границите на времето и
пространството.
Възможно е да съществуват връзки с Владетеля на Света, с
„Краля на ужаса“, царстващ в скрит някъде на Изток град. Които
успеят да се договорят с него, за хилядолетия ще променят живота
на земята и ще придадат смисъл на съдбата на човечеството.
Такива са подхранващите зараждащия се нацизъм „научни те­
ории1 и „религиозни“ концепции - Хитлер вярва в тях, вярват и
членовете на групата, към която той се числи. Тези теории и кон­

- 274 -
 Втора част. Н як о л к о го д и н и в а бс о л ю тн а та дру го ст

цепции в значителна степен определят социалните и политиче­

ските факти от новата история. Казаното може да ви се стори екс­
травагантно. Опитът да бъде обяснявана съвременната история,
като донякъде човек се уповава на подобни идеи и вярвания, може
да изглежда отвратителен. Но ние смятаме, че разкриването на ис­
тината никога няма да бъде отвратително.
Известно е, че нацистката партия открито и шумно се про­
възгласява за антиинтелектуална, тя дори гори книги и отхвърля
физиците теоретици, причислявайки ги към „юдомарксистките“
врагове. По-малко известно е обаче в името на какво обяснение
на света тя се противопоставя на официалната западна наука. Още
по-малко е известно върху каква концепция за човека се опира на-
дизмът, или поне - умовете на някои от главатарите му. Ако тези
неща се знаеха, то последната световна война щеше да бъде раз­
брана по-правилно в рамките на великите духовни конфликти;
историята би открила отново повея на „Легендата на вековете*'.
„Анатемосват ни като врагове на разума - казва Хитлер. - Е,
да, ние наистина сме такива. Н о в далеч по-дълбок смисъл, който
опакованата в своята идиотска гордост буржоазна наука никога
няма да може да си представи“. Почти същото изповядва Гурджи­
ев пред последователя си Успенски, след като остро осъжда наука­
та: „Моят път - това е път на развиване на скритите възможности
на човека. Гой е против природата и против БогаГ
Идеята за скритите възможности на човека е извънредно съ­
ществена. Тя често води към отричане на науката и поражда пре­
зрение към обикновените хора. Според привържениците на тази
теория малцина са онези, които наистина съществуват. Да същест­
вуваш означава да си различен. Обикновеният човек, естествени­
ят човек е ларва, а християнският Бог е пастир на ларви.
Един от най-значимите ракетни експерти в света, д-р Били
Лей, бяга от Германия през 1933 г. О т него научаваме, че малко
преди появата на нацизма в Берлин съществува интересна за нас
духовна общност.
Това тайно общество е създадено според наставленията, съ­
държащи се в творбата на английския белетрист Булуър Литън
Идната раса. В романа са описани хора, чиято психика е далеч

- 275 -
--------------------------------------------- У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е --------------------------------------------

по-развита от нашата. Те придобиват власт над самите себе си и

над вещите, което ги прави богоподобни. В наше време все още се
крият. Ж ивеят в пещери в центъра на Земята. Н о скоро ще изля­
зат оттам, за да властват над нас.
Ето всичко, което е известно на доктор Вили Лей. Той усмих­
нато добавя, че според членовете на общността, те знаят някои
тайни, необходими за промяна на расата, така че да се изравнят по
способности с криещите се в дълбините на Земята. Владеят методи
на съсредоточаване, система за вътрешна гимнастика, която води
до преобразяване. Упражненията започват със съзерцаване нараз-
рязана наполовина ябълка. Продължихме настоятелно да търсим...
Берлинското общество се нарича „Сияйната ложа“ или „Обще­
ство на Врил“ (идеята за „Врил“ първоначално можем да открием
в творчеството на французина Ж аколио, консул в Калкута по вре­
ме на Втората империя). „Врил" ще рече огромна енергия, извън­
редно малка част от която използваме във всекидневието си; тя е
ядрото на нашата възможна божественост. Господарят на „Врил“ е
господар над себе си, над другите, над целия свят. Няма нищо по­
желано от това. Към него трябва да бъдат насочени усилията ни.
Всичко останало се отнася - в зависимост от обстоятелствата - до
официалната наука, до морала, до религията... Светът ще се про­
мени. Господарите ще излязат изпод земята. Ако не сключим с тях
съюз, ако също не станем господари, ще се окажем сред робите,
сред тора, необходим за разцвета на новите градове.
„Сияйната ложа.“ има приятели сред теософите и в розенкрой-
церските среди. П о думите на автора на любопитната книга Се­
дмината от Шпандау към ложата принадлежи и Карл Хаусхофер.
Имаме доста да си говорим за него и ще разберем, че появата на
Хаусхофер в обществото „Врил“ съвсем не е случайна.
Читателят може би си спомня, че зад английския писател Ар-
тър Макън открихме английското тайно общество „Златната
зора“. Новоезическото общество, в което влизат значими умове,
се заражда от английското розенкройцерско общество, основано
от Уентуърт-младши през 1867 г. Уентуърт е във връзка с немски­
те розенкройцери. Той вербува 144 адепти сред видните масони.
Един от тези адепти е писателят Булуър Литън.

- 276 -
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д ру г о с т

Гениалният енциклопедист Булуър Литън става световноизвес­

тен благодарение на творбата си Последните дни на Помпей. Н е­
съмнено, той няма представа, че след десетки години един от ро­
маните му ще вдъхнови група преднацистки мистици в Германия.
В произведения като Идната раса и в „Занони“ творецът поставя
ударението върху реалностите на духовния свят и особено - на ад­
ските селения. Смята себе си за посветен. Използвайки правото
на романиста щедро да разчита на въображението си, белетри­
стът изразява увереност, че съществуват личности, притежаващи
свръхчовешко могъщество. Тези личности ще ни изместят и ще
доведат избраниците от човешката раса до грандиозна промяна.
Трябва да се внимава с идеята за промяна на расата. Ще я от­
крием отново при Хитлер, но тя не е изчезнала и до днес. Целта на
Хитлер не е да създаде господарска раса и да се завоюва светът -
за него това са само средства за осъществяване на „великото дело",
биологическата промяна, в резултат на която земният род трябва
да се възроди, „да се появи човечество от герои, полубогове, свръх­
човеци“, Трябва да се внимава също с идеята за Тайните учители.
Можем да я открием навсякъде в черната мистика на Изтока и За­
пада. Ж ителите от вътрешността на Земята, извънземните, велика­
ни, подобни на спящите в златни раковини в тибетски манастири,
или страшните и чудовищни същества, излезли изпод перото на
Лъвкрафт - съществуват ли всичките тези „Висши непознати“, за
които се говори в Луциферовите обреди на езичниците? Когато
Макън пише за света на Злото, пълен с пещери и обитатели на мра­
ка, той ни представя друг свят - там, където човек се свързва с Тай­
ните учители. За нас няма съмнение, че Хитлер приема тези вярва­
ния. Нещо повече: той е убеден, че поддържа връзка с „Висшите“.
Споменахме „Златната зора“ и немското общество „Врил“, След
малко ще поговорим за групата „Туле“. Не сме толкова безумни, че
да се опитваме да обясняваме историята с действията на общества
на посветени. Н о с любопитство ще установим, че нещата са свър­
зани - в продължение на няколко години, заедно с нацизма, над
нас властваше „другият свят“. Той е победен. Н о не е убит. Нито
от отвъдната страна на река Рейн, нито по други места, И не това
е страшното: страшното е нашето незнание.

-277-
-------------------------------------------- У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е ---------------------— --------------------

Споменахме, че Макгрегър Мадърс създава „Златната зора“.

Той твърди, че е свързан с „Висшите непознати". Заедно със съ­
пругата си Мойна, сестра на философа Бергсон, установил връзка
с т я х . Е т о откъс от манифеста, предназначен за „членовете на ор­
дена, достигнали втора степен на посвещение" :
По повод на Тайните господари, които цитирам и от които
получих мъдрост Втора степен, не мога да кажа нищо конкрет­
но. Дори не знам земните им имена, а много рядко съм ги виж­
дал във физически тела. Те се срещаха с мен физически в предва­
рително определено време и в посочено от т я х място. Струва
ми се, че са човешки същества, че живеят на тази Земя, но при­
тежаватужасно, свръхчовешко могъщество... Физическите ми
контакти с т ях доказаха колко е трудио за смъртния, дори
ако е отличноразвит, да понесе присъствието им. Н е искам да
кажа, че след редките срещи с т ях ме връхлетя силна физиче­
ска депресия, причинена от загуба на магнетизъм. Напротив,
почувствах се докоснат от такава ужасна сила, която мога да
сравня единствено с близкия удар на мълния по време иа ужасна
буря, силно затруднено бе и дишането ми... Нервният шок, за
който говоря, се съпровождаше от студена пот и кръвотече­
ния от носа, от устата, а понякога и от ушите.

Един ден Хитлер разговаря с председателя на данцигския сенат

Раушииг по проблема за промяната на човешката раса. Н е разби­
райки смисъла на казаното, Раушинг възприема думите на фюрера
като желание за подбор, за усъвършенстване на германската раса.
- Н о вие можете да подпомогнете природата - казва той, - да
съкратите избрания път! Природата сама трябва да ви предложи
новия вид. Досега селекционерите на животни рядко са успявали
да постигнат промяна на животинската порода...
- Н овият човек живее сред нас! Той е тук! - тържествено въз­
кликва Хитлер. - Достатъчно ли ви е това? Ще ви разкрия голяма
тайна. Аз съм го виждал. Той е смел и жесток. Аз треперя от страх
в неговото присъствие.
Раушинг допълва, че когато произнасял тези думи, Хитлер тре­
перил и изглеждал изпаднал в екстаз.

- 278 -
 В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с .о л ю т н а т а д р у г о с т

Нека припомним и друга предадена от Раушинг зловеща сце­

на, върху чийто смисъл напразно си мъчи главата специалистът по
приложна психология доктор Ахил Делмас. Наистина, психоло­
гията не може да бъде от полза при конкретния случай:
Човек от обкръжението му ми каза, че Хитлер се събужда
нощем и издава конвулсивни викове. Той призовава на помощ,
стои на крайчеца на леглото, като парализиран е. Обхванат
е от паника, трепери така, че целият креват се тресе. Изда­
ва нелепи, непонятни вопли. Задъхва се. Същият човек ми оп­
иса детайлно една от кризите: направо не можех да повярвам,
макар че източникът ми е абсолютно сигурен. Хитлер стои
прав насред стаята си, гледа наоколо сразмътен поглед. „Ето
го! Той е. Дойде тук! ’‘- стене ф7орерът. Устните му са побе­
лели. Пот на едри капки се стича от лицето му. Изведнъж
започва да бълва безсмислени цифри, после - думи, откъси от
изречения. Зрелището е ужасно. Съчетанията от думи зву­
чат повече от странно. След това млъква, но продължава без­
звучно да мърда устни. Разтриват го, карат го да пийне мал­
ко вода. Но изведнъж той серазкрещява: „Там! Там! В ъгъла!“
Удря с крак по паркета и крещи. Успокояват го, убеждават го,
че нищо особено не се е случило и той малко сеукротява. След
случилото се спи дълго и пак става почти нормален и търпими

Ще оставим на читателя да сравнява заявленията на малкото

новоезическо общество от края на X IX в. и думите на човека, кой­
то се готви да поведе света към авантюра, завършила с 20 милиона
убити само сред руснаците. Молим ви да не пренебрегвате подоб-
но сравнение и неговата поучителност под претекст, че в очите на
разумните историци „Златната зора“ и нацизмът са несъвместими.
Историкът може да е разумен, но историята не е. Сходни вярва­
ния отличават и двете личности, основният им опит е идентичен,
тъй като ги ръководи една и съща сила. Те принадлежат към един
и същи идеен поток, към една и съща религия. Тази религия нико­
га досега не е изучавана внимателно. Н ито църквата, нито другата
църква - рационализмът ~ не са го правили. Навлизаме в епоха на
знания, където подобни изследвания ще станат възможни, защото

- 279 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

действителността открива фантастичното си лице. Идеи и техно­

логии за презрение или ненавист се оказват полезни за осмисляне
на все по-застрашителната действителност.
Ние не предлагаме на читателите да разглеждат подобията
между розенкройцерите - Булуър Литън - Уеитуърт - Мадърс
- Кроули - Хитлер - или всяка друга подобна връзка, в която
можем да съчетаем фигури като госпожа Блаватска и Гурджисв.
Играта на връзки е сходна с изследването на литературните влия­
ния. Забавата свършва - проблемът остава. Проблемът за литера­
турния гений. 11роблемът за властта в историята. „Златната зора“
сама по себе си не е достатъчна, за да си обясним групата „Туле“
или „Сияйната ложа“. Естествено, извършват се многобройни вза-
имопрониквания, тайни или явни преминавания от една група в
друга. Н яма да пропуснем да ги отбележим. Подобни занимания
са интересни, както и всички криволици на малката история. Но
целта ни е голямата история. Струва ни се, че малките или големи­
те, ограничените или масовите, тайните или явните общества са
повече или по-малко осезаеми, повече или по-малко значими про­
яви на свят, различен от този, в който живеем. Да го наречем света
на Злото, в смисъла, приет от Макън. Не по-добре познаваме и
света на Доброто. Ж ивеем между двата свята и възприемаме тази
„ничия земя“ като цялата планета. Нацизмът е един от редките
моменти в историята на нашата цивилизация, когато се открехва
вратата към Другостта, нещо повече - тя се разтваря със замах и
съвсем видимо. Странно обаче, хората се преструват, че нищо не
са видели и не са чули, с изключение на познатите зрелища и шу­
мове, предизвикани от военния и политическия хаос...
Споменатите движения: съвременните розенкройцери, „Злат­
ната зора“, обществото „Врял“ (то ще ни отведе към групата „Туле“,
където ще намерим Хаусхофер, Хес, Хитлер) са в по-голяма или в
по-малка степен могъщи и добре организирани теософски сдру­
жения. Теософията прибавя към новоезическата магия фрагменти
от източна философия и индуистка терминология. Или по-точно
- тя открива на луциферския Изток пътя към Запада. Под име­
то „теософия“ представяме широкото движение за възраждане на
магическото, което в началото на XX в. вълнува много умове.

-280-
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т

В публикуваното през 1921 г. изследване Теософията: исто­

рия на една псевдорелигия философът Рене Генон се проявява като
пророк. Той открива възникващата опасност, проявяваща се чрез
теософията и новоезическите групи от посветени, свързани с Бла-
ватска. Генон пише:
Аъжемесиигпе, които досега срещахме, извършваха всевъз­
можни долнопробни чудеса, а последователите им биваха
съблазнявани лесно. Но можем ли да сме сигурни какво ни оч­
аква в бъдеще? Като си помислим, че лъжемесиите винаги са
били повече или по-малко безсъзнателни оръдия в ръцете на
фигурите, които стоят зад тях, и ако си припомним досе­
гашните действия на теософите, ще осъзнаел:, че това са все­
възможни повтарящи се под различни форми опити да се всее
смут в човешките умове. Не смятаме, че теософите, както
и окултистите и спиритистите, са достатъчно силни сами
да постигнат търсения успех. Но дали зад тези движения не
съществува нещо по-страшно, което вероягпно ги ръководи, а
те дори не осъзнават чии слепи оръдия се оказват ?

П о същото време всестранно надарен човек, наречен Рудолф

Щ айнер, създава в Ш вейцария изследователско общество, осно­
ваващо се на идеята, че цялата Вселена се съдържа в човешкия ум
и че умът е способен на дейности, несъизмерими с твърденията
на официалната психология. Действително някои Щ айнерови
открития в биологията (тор, който не разрушава почвата), в ме­
дицината (използването на метали, променящи метаболизма) и
най-вече в педагогиката (многобройните Щ айнерови училища
действат и до днес в Европа) видимо обогатяват човечеството.
Рудолф Щ айнер твърди, че съществува „бяла“ и „черна“ форма на
„магическо изследване“. Той смята, че теософията и различните
неоезически общества произхождат от великия подземен свят
на Злото и възвестяват настъпването на демонична ера. В собст­
веното си учение Щ айнер бърза да наложи морална доктрина,
задължаваща „посветените“ да ползват единствено положител­
ни сили. Той иска да създаде ново общество от „благонамерени
хора“.

-281 -
 Ут ро т о нл м а г ь о с н и ц и т е

Н е си задаваме въпроса прав ли е Щайнер, притежава ли, или

не, истината. Поразени сме обаче, че първите нацистки формиро­
вания го нарочват за свой враг номер едно. Разгонват събранията
на неговите последователи, заплашват ги със смърт, заставят ги да
напуснат Германия, а през 1924 г. в Швейцария, в Дориах, изгарят
изградения от Щ айнер център. Архивите са изпепелени. Ученият
не е в състояние да работи, след година той умира от мъка.
Дотук описахме подстъпите към фантастичното в хитлеризма.
Сега плътно се доближаваме до предмета на нашето изследване.
В нацистка Германия процъфтяват две теории: теорията за зале­
дения свят и теорията за кухата Земя. Двете обяснения за света и
човека са сходни с древните легенди, повтарят митовете, защита­
ват „истини“, приети от групите на посветените - от теософите до
Гурджиев. Н о въпросните теории са разработени с помощта на го­
лям научно-политически апарат. Те трябва да изгонят от Германия
онова, което ние смятаме за съвременна наука. Успяват да проник­
нат в много умове и да ги заразят. Нещо повече, те предопределят
някои военни решения на Хитлер, влияят върху хода на войната и
несъмнено допринасят за финалната катастрофа. Увлечен от тео­
риите и особено от идеята за жертвения изкупителен потоп, фю­
рерът повежда след себе си към гибел целия немски народ.
Не знаем защо толкова гръмко провъзгласените теории, при­
знати от десетки хиляди хора, включително и от значими умове,
теории, довели до тежки материални и човешки жертви, все още
неизучени от нас и дори остават неизвестни.
Ще се опитаме да разгледаме техния генезис, история, прилага­
нето им и последствията, до които довеждат.

- 282 -
 ¥1

Ултиматум към учените. > Пророкът Хъорбиг-

ер > Коперник на X X в. > Теорията за заледения
свят. > История на Слънчевата система. > Кра­
я т на света. > Земята и нейните четири луни. >
Появата на великаните. > Луни, великани и хора.
> Ц ивилизацият а на Атлантида. > Петте града

отпреди 300 000 години. > От Тиауанако до т и­

бетските мумии. i> Втората Атлантида. > П о­
топът. > Израждане и християнство. > Прибли­
жаваме се към друга ера. > Законът за леда и огъня

дна лятна утрин през 1925 г. раздавачът предава странно пис­

Е мо на всички учени в Германия и в Австрия, Когато го прочи­
тат, идеята за светлата наука умира, лабораториите и библиотеките
изведнъж се изпълват с кошмари и викове. Писмото е ултиматум:
Дойде време да изберете дали сте с нас, или сте против нас.
Докато Хитлер разчисти политиката, Ханс Хъорбигер ще
изметелъжливите науки. Доктрината на вечния лед ще бъде
знак за възраждането на немския народ. Преценете добре! За­
станете в нашите редици, докато не е късно.

Позволяващият си подобни заплахи Ханс Хьорбигер е 65-го-

дишен. Той е своеобразен свиреп пророк. Има огромна бяла
брада, а почеркът му е в състояние да доведе до отчаяние и най-
добрия графолог. Доктрината му става известна на широката пуб­
лика по името „Вел“ („Велтайслеере“ - доктрина за вечния лед).
Предлага обяснение на Космоса, противоречащо на официал-
ната астрономия, но оправдаващо древните митове. Хьорбигер

- 283 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

се смята за учен. Н о науката трябва да промени както пътищата,

така и методите си. „Обективната наука е гибелно изобретение,
тотем на упадъка!' Също като Хитлер, той е убеден, че „всяка на­
учна дейност се предшества от основополагащия въпрос - какво
именно търси знанието". Само пророк може да претендира за на-
учност, защото само той с помощта на озарението си се издига до
висшето равнище на съзнанието. Може би точно това е искал да
каже посветеният Рабле, когато е написал: „Наука без осъзнава­
не не е нищо повече от развалина на душата.“ Той говори за наука
без висше осъзнаване. Н о посланието му е разчетено в смисъл на
„съвест" и се изпълва с примитивен хуманизъм. Когато пророкът
иска да узнае, тогава става дума наистина за наука, но това е нещо
съвсем различно от обикновената наука. Затова Ханс Хьорбигер
не понася дори дребното съмнение, побеснява от всеки намек за
противоречие. Обхваща го свещената ярост: „Вие вярвате в урав­
нения, а не в мен! - крещи той. - Колко време ще ви е необходимо
да разберете, че математиката е лъжа без никаква стойност?4
В научната и техническа Германия, която почита „хер доктори­
те“, с викове и удари Ханс Хьорбигер разчиства път за озаренче-
ското знание, за ирационалното познание, за виденията. Той не е
единственият, но в тази област става светилото. Хитлер и Химлер
използват услугите на астролог, но не го афишират. Ясновидец е са­
мият фюрер. По-късно, след взимането на властта, за да подчертаят
волята си не само да властват, но и да „променят живота", те се ос­
меляват сами да провокират учените. Обявяват фюрера за „пълно­
мощен представител на математиката, астрономията и физиката“.
Засега обаче Ханс Хьорбигер внедрява в интелигентските
среди система, сравнима с политическата агитация. Несъмнено
разполага с внушителни финансови средства. Хьорбигер действа
като глава на политическа партия. Създава движение със собстве­
на информационна служба, бюра за набиране на кадри, членски
внос. Сред младите хитлеристи вербува пропагандатори и момче­
та за всичко. Покриват стените с афиши, наводняват вестниците и
списанията с обяви, раздават милиони листовки, организират ми­
тинги. Привърженици на „Бел“ прекъсват събрания и конферен­
ции на астрономите с викове: „Долу ортодоксалните учени! Вър­

- 284 -
 Втора част. Н як о л к о го д и н и в а бсо лю тн а тл дру го ст

вете след Хьорбигер!“ Бият професори по улиците. Директорите

на научни институти получават картички: „Когато победим, вие и
подобните на вас ще просите милостиня на тротоара!“ Деловите
лица, промишлените магнати, преди да наемат нови служители, ги
карат да подписват заявление: „Кълна се, че вярвам в теорията за
вечния лед.“ Хьорбигер пише до големите инженери: „Или ще се
научите да вярвате в мен, или с вас ще се отнасяме като с врагове.“
За няколко години движението публикува три основополага­
щи монографии, четирийсет популяризаторски книги и стотици
брошури. Издават месечно списание „Ключ към световните съби­
тия“, чийто тираж е огромен. Хьорбигер печели десетки хиляди
привърженици. Той ще играе първостепенна роля в историята на
идеите и въобще в историята.
В началото учените протестират, публикуват писма и статии,
посочващи безумието на системата на Хьорбигер. Обзема ги тре­
вога, когато „Вел става широко народно движение. След като
Хитлер идва на власт, съпротивата става все по-слаба, макар че
университетите продължават да преподават оргодоксална астро­
номия. Прославени технократи и учени се присъединяват към
доктрината за вечния лед - такива са например Ленард (открил
заедно с Рьонтген рентгеновите лъчи), физиците Оберт и Старк,
чиито изследвания в областта на спектрографията са световноиз­
вестни. Хитлер открито поддържа Хьорбигер и вярва в него.
Нашите северни предци са придобили сила сред снегове и
ледове - четем в една популярна брошура на „Вел1', - затова
вярата във вечния лед е естествено наследство на северняка.
Австриецът Хитлер изгони еврейските политици; другият
австриец Хьорбигер ще изгони еврейските учени. С примера
на собствения си живот фюрерът указва, че дилетантът
стои по-високо от професионалиста. Наложително беше да
се появи и друг дилетант, който да ни даде пълна представа
за Вселената.

„Двамата велики австрийци“ Хитлер и Хьорбигер се срещат

многократно. Главатарят на нацистите слуша учения визионер с
благоговение. Хьорбигер не понася да го прекъсват и остро ре-

- 285 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

пликира Хитлер: „Затваряй си устата!“ Той довежда до крайност

убеждението на вожда, че немският народ е отровен от дребнава­
та, слаба, лишена от тяло и душа западна наука. Модерните измис­
лици от сорта на психоанализата и относителността са бойни оръ­
дия, насочени срещу духа на Парсифал. Доктрината за световния
лед предоставя необходимата противоотрова. Тази доктрина раз­
рушава общоприетата астрономия: останките от фасадата й сами
трябва да се разрушат и ще рухнат, за да се възроди магията - един­
ствената динамична ценност. Съвместни съвещания обединяват
теоретиците на националсоциализма и теоретиците на вечния лед
- Розеиберг и Хьорбигер са на върха на славата си, обкръжени от
верните си последователи.
Историята на човечеството, каквато я описва Хьорбигер, с ве­
лики потопи и последователни преселения, с великани и роби, с
жертвоприношения и епопеи, отговаря на теорията за арийската
раса. Подобията между мислите на Хьорбигер и източните леген­
ди за праисторическите времена, за периодите на спасение на чо­
вешкия род и периодите на наказания увличат Хитлер. Колкото
по-ясно се очертават теориите, толкова по-видимо се открояват
съответствията с виденията на Ницше и с Вагнеровата митология.
Установен е легендарният произход на арийската раса, напусна­
ла планините, обитавани от свръхчовеци и предназначена да гос­
подства над планетата и над звездите. Доктрината на Хьорбигер
тясно се свързва с идеите на магическия социализъм, с тайнстве­
ните стремления на нацистката група. Тя здраво подхранва онова,
което по-късно Юнг ще нарече „либидо на безразсъдството“, Тя
съдържа в себе си познатите от митовете „витамини на душата“.
Филип Рот (1867-1941) е инженер и машинен конструктор.
(Изследванията му за Луната печелят известен авторитет - съз­
дал е две карти на земния спътник, а един двоен кратер на юг от
Коперниковия кратер носи неговото име. През 1939 г. е избран
от националсоциалистическото правителство за професор). През
1913 г. той, заедно с неколцина приятели, публикува огромна мо­
нография от над 800 страници Ледената космология на Хъорбигер.
По-голямата част от труда е написана от самия Хьорбигер.

- 286 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о а ю т н а т а д р у г о с т

П о онова време Хьорбигер доста неумело върти собствен

бизнес. Роден е през 1860 г. в прочуто тиролско семейство, учи
в Технологическото училище във Виена и стажува в Будапеща.
Отначало работи като чертожник при конструктора на парни ма­
шини Алфред Колмен, а след това постъпва като специалист по
компресорите при Ланд в Будапеща. Там през 1894 г. изобретява
нова система за кран, предназначен за помпи и компресори. Л и­
цензът с продаден на могъщи американски и немски компании, а
Хьорбигер става притежател на голямо състояние, което войната
унищожава.
Хьорбигер се увлича от астрономическото приложение на из­
мененията на състоянията на водата - течност, лед, пара. Претен­
дира, че по този начин може да обясни цялата космогония и цяла­
та астрофизика. По собствените му думи неочаквани „озарения и
блестящи интуитивни досещания“ му откриват вратите към нова
наука, обхващаща всички останали. Той става един от великите
пророци на месианска Германия и след смъртта му го удостояват с
титлата „гениален откривател, благословен от Бога“.
Доктрината на Хьорбигер черпи сили от всеобхватното вижда­
не на историята и на космическата еволюция. Тя обяснява обра­
зуването на Слънчевата система, раждането на Земята, живота и
духовността. Тя описва цялото минало на Вселената и възвестява
бъдещите й преобразувания. Отговаря на трите главни въпроса:
кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. Отговорите на Хьорби­
гер са точни и епични.
Всичко се основава върху идеята за вечната борба в безкрай­
ните пространства, борбата между леда и огъня, между силите на
оттласкването и на притеглянето. Тази борба, това променящо
се напрежение между противоположните принципи, тази вечна
война в небето, представляваща закон на планетата, господства на
Земята над живата материя и определя историята на човечество­
то. Хьорбигер твърди, че е разкрил най-древното минало на зем­
ното кълбо, както и отдалеченото бъдеще, той въвежда възможно
най-фантастичните понятия за еволюцията на живите същества.
Отхвърля категорично обичайните ни представи за историята на
цивилизацията, за появата и развитието на човека и обществото.

- 287 -
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

Описва не дълъг възход, а поредица от издигания и падения. С то­

тици хиляди, ако не и милиони години преди нас са съществували
хора-богове, великани, приказни цивилизации. Може би отново
ще успеем да станем онова, което са били предците на расата ни,
но е необходимо да преминем през катаклизми и през необикно­
вени промени в хода на развиващата се на цикли история на Земя­
та и на Космоса. Законите на Небето са същите, както и законите
на Земята, цялата Вселена принадлежи към едно и също движе­
ние, гя е жив организъм, в който всичко се отразява върху всичко.
Съдбите на хората са свързани със съдбите на звездите, случващо­
то се в Космоса се случва и на Земята - и обратно.
Видяхме, че доктрината за цикли и магически отношения меж­
ду човека и Вселената съживява идеи, съдържащи се в най-древни­
те предания. Тя възкресява старинни пророчества, митове и ле­
генди, отколешни текстове за сътворението, потопа, великаните
и боговете.
Доктрината е в противоречие с всички данни на общоприетата
наука. Но, както казва Хитлер, „съществува нордическа и нацио-
налсоциалистичсска наука, която се противопоставя на юдейско-
либералното знание"'. Приетата на Запад наука, както и открива­
щата в нея съучастница юдейско-християнска религия, са заговор,
който трябва да бъде смазан. Това е заговор срещу чувството на
магическо и епическо, живеещо в сърцето на силния човек, широк
заговор, излизащ извън пределите на малкото описани цивилиза­
ции - той отделя човека от произхода му и от вълшебната му съд­
ба, откъсва го от диалога с боговете.
По традиция учените допускат, че нашата Вселена е създадена
от взрив преди 13-14 милиарда години. Взрив на какво ? Вероятно
целият Космос се крие в един атом - нулевата точка на творение­
то. Този атом се е взривил и оттогава непрестанно се разширява. В
него се е съдържала цялата материя и всички разгърнали се до на­
шето време сили. Н о не би могло да се каже, че хипотезата обясня­
ва абсолютното начало на Вселената. Теоретиците, твърдящи, че
Вселената се разширява, тръгвайки от този атом, оставят настрани
проблема за неговия произход. Общо взето, по този въпрос наука­
та не стига по-далеч от великолепната индийска епическа поема:

-2 8 8 -
 Вто ра част. Н яко л ко го д и н и в а бс о л ю тн а та д ру го ст

„В промеждутъка между разрушението и съзиданието Вишну по­

чиваше в собствената си същност, сияещ от спяща енергия, сред
зародишите на бъдещите животи.“
Щ о се отнася до раждането на нашата Слънчева система, хипо­
тезите са не по-малко мъгляви. Н якои твърдят, че планетите са се
родили от частичен взрив на Слънцето. Голямо звездно тяло ми­
нало съвсем наблизо, откъснало част от слънчевото вещество, то се
разсеяло в пространството и по някакъв начин се сгъстило във вид
на планети. След това огромното тяло, непознатата свръхзвезда
продължила пътя си и изчезнала в безкрайността. Други смятат, че
се е взривил близнак на нашето Слънце. Резюмирайки различните
възгледи, проф. А. Н. Русел пише иронично: „Докато не разберем
как точно се с случило, единственото, което знаем със сигурност, е,
че все по някакъв начин Слънчевата система е създадена.*’
Хьорбигер е категоричен, че може да обясни как се е случило
това. Той разполага с окончателния отговор. В писмо до инженер
Вили Лей изповядва, че решението на проблема го осенило още в
младежките години: „Прозрях истината, когато като млад инже­
нер наблюдавах как разтопената стомана потече върху мократа и
покрита със сняг земя - земята експлодира с известно закъснение,
но с огромна сила.“ Това е всичко. След ценното наблюдение док­
трината на Хьорбигер набира скорост и се разпространява. Също
като ябълката на Нютон. В небето се появило огромно тяло с ви­
сока температура, милиони пъти по-голямо от сегашното Слънце.
То се сблъскало с гигантска планета, състояща се от космически
лед. Ледената маса проникнала дълбоко в свръхслънцето. В тече­
ние на стотици хиляди години нищо не се случило. Н о после во­
дните пари принудили всичко да се взриви.
Парчетата изхвръкнали толкова надалече, че се изгубили в
леденото пространство. Други паднали върху централната маса,
откъдето започнала експлозията. Трети били отпратени в сред­
ната зона: това са планетите от нашата система. Те били трийсет.
Представлявали блокове, почти напълно покрити от ледове. Лу­
ната, Юпитер, Сатурн са от лед, а каналите на Марс са пукнатини
в леда. Само Земята не била скована от ледове - на нея борбата
между леда и огъня продължава.

- 289 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

В момента на взрива, на разстояние, трикратно по-голямо от

разстоянието до Нептун, се намирал огромен леден пръстен. Той
продължава да си стои там. Официалните астрономи упорито го
наричат Млечен път, защото няколко подобни на нашето Слънце
звезди блестят около него в безкрайното пространство. Що се от­
нася до снимките на отделни звезди, оъкупността от които пред­
ставлява Млечния път, то всичките те били фалшификати.
Наблюдаваните върху Слънцето петна, които на всеки 11 годи­
ни променят формата и мястото си, са необясними за ортодоксал­
ните учени. Истината е, че са предизвикани от падането на леде­
ни блокове, откъсващи се от Юпитер. А Ю питер извършва пълна
обиколка около Слънцето точно за 11 години.
В средната зона на взрива планетите от системата, към която
принадлежим и ние, се подчиняват на две сили:
- първоначалната сила на експлозията, която ги отдалечава;
- гравитацията, привличаща ги към разположената в съседство
най-голяма маса.
Двете сили не са равни. Силата на началния взрив намалява,
тъй като пространството не е празно: в него се намира някакво
вещество, състоящо се от водород и от водни пари. Освен това
достигащата до Слънцето вода изпълва Космоса с ледени крис­
тали. По този начин началната сила на оттласкването последова­
телно намалява. Напротив, гравитацията остава постоянна. Ето
защо всяка планета се приближава към притеглящата я най-близ­
ка планета. Тя се върти около нея или, по-точно, описва все по-
сгъстяваща се спирала. Така че рано или късно всяка планета ще
падне върху съседката си и накрая цялата система ще се вледени
и ще падне върху Слънцето. Ще последва нов взрив и всичко ще
започне отначало.
Ледът и пламъкът, отблъскването и привличането вечно се бо­
рят във Вселената. Тази борба предопределя живота, смъртта и не­
престанното възраждане на Космоса. През 1952 г. немският писа­
тел Елмар Бруг пише възхваляващ Хьорбигер труд, в който казва:
Нито една от представящите Вселената доктрини не
включва в играта принципа на противоречието, борбата

- 290 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т а д р у г о с т

между двете противоположни сили, която обаче подхранва

човешката душа от хилядолетия. Нетленната заслуга на
Хъорбигер е, че той с такава сила възкресява интуитивни­
те знания на нашите предци, припомня ни обезсмъртения в
„Едите 'вечен конфликт между леда и огъня. Той излага този
конфликт в съответствие с възгледите на съвременниците
му. Научно обосновава грандиозния облик на света, свързан с
дуализма на материята и със силата на отблъскването, коя­
то разсейва, и на притеглянето, която събира.

Следователно място за съмнение няма: в крайна сметка Луната

ще падне върху Земята. В течение на няколко десетки хилядолетия
разстоянията от една до друга планета изглеждат неизменни. Но
сме длъжни да си дадем сметка, че спиралата се свива. Малко по
малко, с течение на годините Луната се приближава. Влияещата на
Земята сила на гравитацията ще се увеличава. Тогава водите от на­
шите океани ще се съединят в постоянни цунами, ще се издигнат
и ще покрият сушата, ще потопят тропиците, ще обкръжат най-
високите планини. Ж ивите същества прогресивно ще губят тегло.
Ще растат на височина. Космическите сили ще станат по-могъщи.
Ще въздействат върху хромозомите и гените, така че ще създадат
мутанти. Ще се появят нови раси, животни, растения и гигантски
гори.
Луната ще продължи да се приближава и въртейки се, изведнъж
ще се взриви, ще се превърне в огромен пръстен от скали, лед, вода
и газ. Н акрая пръстенът ще падне върху Земята и тогава ще се осъ­
ществи предсказаната от Апокалипсиса гибел. Ако най-добрите,
най-силните избраници оцелеят, те ще видят страшно и ужасява­
що зрелище - може би картината накрая.
Ще минат хилядолетия без спътник, а на Земята ще се сменят
и ще се наслагват все нови и нови раси, цивилизации на великани,
нещата ще започват отново и отново след потопи и гигантски ката­
клизми. Значително по-малкият от земното кълбо Марс накрая ще
се приближи към нас. Той ще догони земната орбита. Но е прекале­
но голям, за да се превърне в подобен на Луната спътник. Ще мине
съвсем близо до Земята, ще я докосне и ще падне върху Слънцето,

-29 1 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

привлечен от неговия огън. Тогава нашата атмосфера мигновено

ще се окаже под притеглянето на Марс и ще ни напусне, за да се
изгуби в пространството. Океаните ще подлудеят, повърхността на
Земята ще кипне - и земната кора ще се взриви. Нашият мъртъв
свят ще продължава да се движи по спирала и ще бъде уловен от
плуващи по небесата ледени планетоиди, ще се превърне в огромно
ледено кълбо, което на свой ред ще падне върху Слънцето. След
удара ще настъпи Великото мълчание, Великата неподвижност, до­
като в продължение на милиони години вътре в излъчващата горе­
щина маса ще се събират водни пари. Накрая ще избухне нов взрив
и вечните пламенни космически сили ще създадат нови светове.
Такава е съдбата на нашата Слънчева система в очите на ав­
стрийския инженер, когото националсоциалистическитс чинов­
ници наричат „Коперник на XX век“ Сега ще опишем неговите
виждания за историята на миналото, настоящето и бъдещето на
Земята и хората. Това е история, която „през тътена на бурите и
битките“, предсказани от пророка Хьорбигер, наподобява изпъл­
нена с откровения и поразителни странности легенда.
Годината беше 1948, аз вярвах в Гурджиев, а една от верните
му ученички любезно ме покани със семейството си да прекарам
няколко седмици при нея в планината. Дамата притежаваше ог-
ромна култура, беше химичка по образование, възхищавах се от
острия ум и от твърдия й характер. Тя подпомагаше художниците
и интелектуалците. С нищо не напомняше на сляпа поклонница,
а учението на Гурджиев, който често й гостуваше, приемаше през
ситото на разума си. И все пак веднъж я хванах или ми се стори, че
я хващам в непоследователност. Тя разкри пред мен пропастта на
обсебеността си и аз стоях ужасен, онемял, сякаш присъствах на
агония. Върху снега се стелеше вечерен студ, а ние спокойно разго­
варяхме, надвесени над балкона на хижата. Гледахме звездите, така
както те се наблюдават само в планините, изпитвахме усещане за
абсолютна самота, което другаде е злокобно, а тук - прочистващо.
Ясно се открояваха релефните очертания на Луната.
- По-точно ще е да кажем - на тази Луна - рече домакинята,
- на една от луните...
- Какво означава това?

-292-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о а ю т н а т а д р у г о с т

- Н а небето е имало и други луни. Тази е просто последната...

- Какво? Освен тази е имало и други луни ли?
- Несъмнено. Г-н Гурджиев е убеден, други - също.
- Ами мнението на астрономите...
- О, то ако вярвате на учените!...
Лицето й изразяваше кротост и тя снизходително ми се усмих­
ваше. О т този ден престанах да се чувствам като равен сред равни
при общуването с уважавани от мен приятели на Гурджиев. В очи­
те ми те се превърнаха в предизвикващи безпокойство индивиди
и усетих, че една от нишките, привързващи ме към тях, завинаги
се е скъсала. След години, когато четях Приказките на Велзевул от
Гурджиев и паралелно с тях открих космогонията на Хьорбигер,
осъзнах, че това вярване не е обикновен фантастичен скок в неиз­
вестното. Съществуваше някаква значима връзка между странната
история с Луната и философията за свръхчовека, психологията на
„висшите състояния на съзнанието“ и механизма на мутациите. В
крайна сметка, идеите за всичко това присъстват в източните пре­
дания, както и представата, че преди хилядолетия хората са гледа­
ли различно от нашето небе - с други съзвездия и други спътници.
Не се ли е вдъхновявал Гурджиев от Хьорбигер, чиито тексто­
ве, разбира се, познава? Или пък черпи сведения от по-древни из­
точници, от предания и легенди, които Хьорбигер случайно си е
припомнил в псевдонаучните си озарения?
Тогава, изправен на балкона на планинската хижа, аз не знаех,
че домакинята ми изразява вярванията на хиляди хора в Хитлеро-
ва Германия, по онова време все още погребана под развалините,
окървавена, димяща сред руините на великите й митове. И моята
стопанка в онази прекрасна, светла и спокойна нощ също не осъз­
наваше истината.
И така, според Хьорбигер наблюдаваната от нас Луна е послед­
ният, четвърти спътник, притеглен в орбитата на Земята. В про­
дължение на своята история нашето земно кълбо вече е привлякло
три спътника. Три блуждаещи в пространството маси космически
лед са били уловени една след друга. Те започвали да описват спи­
рали около Земята, приближавали се и накрая падали върху нас.
Но този път катастрофата ще е ужаспа, тъй като последният леден

- 293 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

спътник е по-голям от предходните. Цялата история на земното

кълбо, еволюцията на видовете и историята на човечеството могат
да бъдат обяснени чрез последователната смяна на луните върху на­
шето небе. Н а Земята е имало четири геологически епохи, тъй като
са се сменили четири луни. Ние живеем в четвъртия период. Кога­
то поредната луна се стовари, тя първо ще се взриви и, въртейки се
все по-бързо, ще се превръща в пръстен от скали, лед и газ. Пръсте­
нът ще падне върху Земята, ще покрие цялата повърхност, а всич­
ко, което остава под него, ще се вкамени. В нормални състояния
намиращите се в почвата организми не се вкаменяват, а се разлагат.
Вкаменяване се извършва единствено в периоди, когато пада луна.
Ето защо можем ясно да различим първична, вторична и третич-
на епоха. Притежаваме само откъслечни сведения за историята на
живота на Земята. Някои породи животни и растения биха могли
да се появяват и да изчезват, без да оставят следи в геологическите
слоеве. Н о теорията за последователните луни ни дава възможност
да си представим произтеклите в миналото промени на живите
форми. Тя позволява също да предвидим бъдещите промени.
Докато сателитът се приближава, настъпва продължаващ ня­
колкостотин години период, когато новата Луна се върти около
Земята на разстояние от четири до шест земни градуса. В сравне­
ние с разстоянието до сегашната ни луна, то е страшно близо. В
такива периоди гравитацията значително се променя. Именно тя
предизвиква растежа на живите същества. Те израстват в предели­
те на теглото, което могат да понесат.
Когато спътникът се приближава най-плътно, настъпва период
на гигантизъм.
В края на първичната епоха - огромни растения, грамадни на­
секоми.
В края на вторичнага - гигантски гущери, 30-ме грови животни.
Извършват се неочаквани промени, тъй като космическите лъчи
стават все по-мощни. Ж ивите твари олекват и растат на височи­
на, черепните кутии се разширяват, животните започват да летят.
Възможно е в края на вторичната епоха да са се появили огромни
млекопитаещи. Може би и първите хора са създадени посредством
мутации. Този период трябва да отнесем към края на вторична-

- 294 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л другосгг

та епоха, към момента, когато недалеч от Земята се върти втора

луна, тоест около 15 милиона години назад. Такава е възрастта на
прадядо ни великана. Блаватска твърди, че се е докосвала до най-
древния текст на човечеството, Книгата наДзиян, разказваща ис­
торията за произхода на човека. Видната теософка пише, че пър­
вата човешка раса, расата на гигантите, се появява във вторичната
епоха. „Все някога човекът от вторичната епоха ще бъде намерен,
а заедно с него изчезналата толкова отдавна негова цивилизация!“
Ето че в нощта на времената, далеч по-тъмна, отколкото можем
да си представим, под друга луна, в свят на чудовища, се появява
огромният първи човек, физически много различен от нас и с не
по-малко различна интелигентност. Първият човек и, може би,
първата двойка са близнаци, изникнали от животинска матрица
вследствие на поредица от мутации, които се увеличават, когато
космическото излъчване става особено могъщо. В Битие от Биб­
лията се казва, че потомците на Адам живеят между 500 и 900 го­
дини - тъй като намаляването на теглото ограничава износването
на организма. Светото писание не споменава почти нищо за ве­
ликаните, но еврейските и мюсюлманските предания изплащат с
лихвите този пропуск. Последователите на Хьорбигер твърдят, че
кости на човек от вторичната епоха са намерени в Русия.
Какви са могли да бъдат формите на цивилизация преди 15 ми­
лиона години? Можем да си представим общност от типа на съз­
даваните от гигантските насекоми през първичната епоха, чиито
изродени потомци са съвременните не по-малко удивителни насе­
коми. Въображението ни рисува страхотна сила на осъществяване
на връзки от разстояние при цивилизации, базиращи се върху мо­
дела на енергийни и материални централи, осъществен например
при термитите, които поставят пред изследователите невероятно
трудни въпроси за неизвестните области на инфраструктурите -
или суперструктурите - на разума.
Втората луна продължава да се приближава, взривява се, пре­
връща се в пръстен, който пада върху Земята, така че тя ще пре­
живее нов дълъг период без спътник. В далечните пространства
движещо се по спирала ледено образувание изведнъж пресича ор­
битата на Земята, която по този начин привлича към себе си нова

- 295 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

луна. В периода, докато голяма сфера не свети над главите на зем­

ните обитатели, оцеляват само същества, представляващи мута­
ции от края на вторичната епоха и продължаващи да съществуват,
намалявайки размерите си. Срещат се все още и великани, които
се приспособяват. Обикновените хора се формират след появата
на третата луна - те са по-ниски на ръст, но не са толкова инте­
лигентни. Великаните от вторичния период, успели да преживеят
катаклизмите, започват да цивилизоват дребосъците.
Идеята, че тръгвайки от животинското състояние и диваче­
ството, хората бавно се издигат до цивилизацията, е сравнително
нова. Този „хитър и лъжлив еврсйско-християнски мит'4 е нало­
жен на съзнанието, за да отблъсне по-могъщото и провиденче-
ско вярване. Когато живият свят все още е млад, следователно и
- по-близко до миналото си, когато все още хитроумен заговор
не е изгонил въпросното минало от паметта, човечеството знае,
че произхожда от боговете, от господарите великани, които дават
знанията на хората. То си спомня за златния век, когато предците
обучават людете на селско стопанство, на металургия, на науки и
изкуства, на управляване на Душата. Гърците говорят за века на
Сатурн и припомнят признателността на бащите им към Херку­
лес. Египтяните и месопотамците пазят легенди за гигантските
владетели наставници. Народите, които днес наричаме „първо­
битни“, туземците от островите из Тихия океан смесват религията
си с изродилия се култ към „добрите великани" от началото на све­
та. В нашата епоха, когато всички древни способности на духа и на
съзнанието са изтрити, хората, които с невероятно усилие успяват
да се изтръгнат от общоприетия начин на мислене, преоткриват
носталгията по щастливите времена от предисторията, по изгу­
бения рай, по мъглявия спомен за първоначалното просвещение...
О т Гърция до Полинезия, от Египет до Мексико и Скандина-
вия всички легенди повтарят, че хората са били посвещавани от
великани. Златният век на третичната епоха продължава много
милиони години, през които моралната, духовната и - може би -
техническата цивилизация на земното кълбо достига своя апогей.
Когато великаните живееха сред хората,
във времената, за които никой не говори...

-296-
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

- пише Виктор Юго под властта на необикновено озарение.

Спиралата се свива и третата луна се приближава към Земята. Во­
дите се надигат, иритегляни от гравитацията на спътника, и преди
900 хиляди години хората се хвърлят към високите върхове. С тях
са и владетелите им - великаните. Н ад обкръжаващите земята оке­
ани, във висините хората и великаните създават световната морска
цивилизация, в която Хьорбигер и английският му последовател
Белами припознават цивилизацията на Атлантида.
В Андите, на височина 4 хиляди метра, Белами намира следи
от морски отлагания, които са разпръснати в радиус от 700 ки­
лометра. Водите от края на третичната епоха се издигат до това
равнище и един от цивилизационните центрове през периода е
Тиауанако, близо до езерото Титикака. Развалините на Тиауанако
свидетелстват за съществуване на нсприличаща на следващите ци­
вилизация, отдалечена на стотици хиляди години от нашата1. С по­
ред хьорбигерианците следите от великаните са видими, както и
техните необясними постройки. Намерен е например деветтонеи
камък, в който от шест страни са направени триметрови гнезда,
чието предназначение е загадка за архитектите, сякаш ролята им е
изтрита от съзнанието на всички строители по света. I Лортиките
са издялани от цели камъни, три метра са високи и четири ш иро­
ки - на тях има врати, фалшиви прозорци и сякаш изрязани с но­
жовки скулптури, а теглото им е около десет тона. Все още стърчат
шейсеттонови стенни панели, опиращи се на забити в земята сто-
тонии опорни блокове. Сред вълшебните развалини се издигат
гигантски статуи, само една от които е демонтирана и изложена в
музея в Ла Пас. Тя е осем метра висока и тежи 20 тона. Хьорбиге­
рианците виждат в тези статуи автопортрети на великаните.
Очертанията на лицата пленяват очите и сърцата ни с изра­
жение на висша добродетел и на висша мъдрост. Хармонията на
фигурите произтича от съвкупността на всички детайли на коло­
сите, чиито ръце и торсове са крайно стилизирани, намират се в

1 Немският археолог Фон Хаген, автор на В царството на инките (1950)

записва край езерото Титикака легенда на местните индианци, според
която Тиауанако е построен, преди звездите да се появят на небето.

-297-
 Ут ро т о на м а г ь о с н и ц и т е

равновесие и правят силно впечатление. Покой и мир се излъчва

от приказните монолити. Ако това са портрети на управлявалите
този народ владетели, то няма как да не си припомним началото
на знаменитата фраза на Паскал: „Ако Бог ни даряваше с учители
от своето коляно...“
Приемем ли, че монолитите действително са изсечени и по­
ставени от великаните за техните ученици - хората, че крайно аб­
страктните и съвършено стилизирани изображения са изваяни от
Висши същества, то ще открием произхода на мита, че изкуството
е подарено на хората от боговете. Тук е и ключът към различните
мистични обяснения на художественото вдъхновение,
Сред скулптурите откриваме стилизирани изображения на то-
доксона - животно от терциера, чиито кости са намерени в разва­
лините на Тиауаиако. Известно е, че тодоксонът живее само през
терциера, което доказва точната епоха на съществуване на циви­
лизацията. При разкопките е намерена десеттонна портика, чи­
ито декорации са изследвани от немски археолог, последователя
на Хьорбигер Киш, между 1928 и 1937 г. Става дума за календар,
създаден в съответствие с наблюденията на астрономите от терци­
ера. Календарът съдържа неоспорими научни данни. Разделен е на
четири части според слънцестоенията и равноденствията, опреде­
лящи астрономическите сезони. Всяко от тези годишни времена
се дели на три части, а в дванайсетте подразделения са посочени
положенията на Луната спрямо всеки час от денонощието. Освен
това с отчитане на въртенето на Земята са обозначени двата вида
движение на спътника - мнимото и действителното. Човек невол­
но се замисля, че създателите и потребителите на този календар
притежават по-богата от нашата култура.
Гиауанако с един от петте големи градове на морската цивили­
зация от края на терциера, построени от великаните ръководите­
ли на хората. Последователите на Хьорбигер намират там останки
от грамадно пристанище с просторни кейове, откъдето атлантите
- защото несъмнено става дума за Атлантида - поемат с усъвър­
шенстваните си кораби на околосветско пътешествие, отправяйки
се към останалите четири големи центъра: Нова, Гвинея, Мекси­
ко, Абисиния и Тибет. П о този начин цивилизацията е разпрос­

-298 -
 В т о р а ЧАСТ. Н яколко Г О Д И Н И В А Б С О А Ю Т Н А Т А Д РУ ГО С Т

транена по цялото земно кълбо, което обяснява приликите между

достигналите до нас най-древни митове на човечеството.
При крайната степен на унификация, при изключителното съ­
вършенство на знанията и използваните средства, хората и госпо­
дарите им великани все пак знаят, че спиралата на третата луна
се свива и че в крайна сметка спътникът ще падне върху Земята,
но те осъзнават връзките между всички явления в Космоса, маги­
ческите отношения между живите същества и Вселената, така че
несъмнено привеждат в действие възможностите си, използват
индивидуална, обществена, техническа и духовна енергия, за да
задържат катастрофата и да продължат разцвета на атлантическия
век, мъглявият спомен за който оцелява хилядолетия.
Когато третата луна пада, водите се прибират, но предшества­
щите отлива катаклизми нанасят непоправим удар по цивилиза­
цията. Щом океаните отстъпват, петте големи градове, включи­
телно и тази Атлантида в Андите, биват изолирани и разрушени
от промяната. Руините са се съхранили отлично в Тиауанако, но
хьорбигерианците споменават и за други места.
В Мексико толтеките оставят свещени книги, описващи исто­
рията на Земята в съгласие с теориите на Хьорбигер.
В Н ова Гвинея по традиция, без да разбират смисъла, тузе­
мците издигат десетметрови статуи, изобразяващи върховните
прадеди, а в устната им легенда за създателката на човешкия род
- Луната, се говори за падането на земния спътник.
О т Абисиния след катаклизма произхождат средиземномор­
ските гиганти, а легендата твърди, че високото плато е люлка на
еврейския народ и родина на владетелката на древните науки -
Савската царица.
Известно е също, че Тибет пази древни знания, основаващи се
върху овладяване на психическите сили. Появила се сякаш специ­
ално, за да потвърди хьорбигерианските възгледи, през 1957 г. в
Англия и във Франция е отпечатана любопитна книга. Нарича се
Третото око, а авторът е Лобсанг Рампа1. Авторът се представя

1 Е. Томас изтъква, че Л. Рампа е измислено име на английски мошеник, кой­

то живее в Лондон и никога не е напускал Великобритания - Бел. Ж . Б.

- 299 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

за достигнал последна степен на посвещение лама. Възможно е да

е бил един от немците, изпратени в Тибет със специална мисия
от нацистките главатари1. Рампа описва как под ръководството на
трима големи ламаистки метафизици се спуска в светилището на
Ахаса, където се пази голямата тайна на Тибет:
Видях три саркофага от черен камък, украсени с гравюри
и любопитни надписи. Те бяха отворени. Когато надникнах
вътре, дъхът ми секна от изумление. - Погледни, синко - каза
най-старият от монасите. - Те са живели като богове в на­
шата страна във времената, когато не е имало планини. Об­
работвали са земята, когато морето е миело тези брегове и
когато на небето са светели други звезди. Гледай внимателно,
само посветени са ги виждали.

Аз се подчиних, едновременно ме обзе очарование и трепе­

рех от ужас. Три покрити със злато голи тела лежаха пред
очите ми. Всяка тяхна черта бе старателно възпроизведена
със злато. Но те бяха огромни! Жената - по-висока от три
метра, а по-едрият от мъжете - най-малко пет! Главите
им бяха големи, леко конусообразни в горната част, с тесни
челюсти, малки устни и тънки бърни. Носовете бяха дълги и
тънки, очите - правилни и страшно дълбоки... Разгледах ка­

1 Ние още ще се връщаме към странните отношения, поддържани от Хит­

лер и обкръжението му с Тибет. След публикуването па Третото око ан­
глийските вестници проявяват интерес кой се крие под името Лобсапг
Рампа: официалните осведомителни служби запазват мълчание по този
въпрос. Остава да предполагаме, че това или е истинското име на посве­
тен лама, син на един от висшите сановници от бившето правителство в
Ахаса - както твърди авторът - и по тази причина, принуден да го скри­
ва; или е немец от някоя от тайните мисии в Тибет, изпратени между
1928 г. и края на Хиглеровия режим. В този случай той или съобщава
действителни открития, или предава нечий разказ, или оцветява с фанта­
зии хьорбигеровските и националсоциалистическите представи. Трябва
обаче да сс изтъкне, че специалисти по Тибет никога не са опровергавали
категорично тези удивителни „открития“.

-300-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т

пака на един от саркофазите. На него беше гравирана небесна

карта със странно разположение на звездите1.
Рампа продължава:
Някога, преди хиляди, хиляди години, дните са били къси и
по-топли. Разцъфтявали грандиозни цивилизации и хората
били no-учени от нас. От външното пространство се появи­
ла планета, която косо ударила земята. Ветровете повдиг­
нали гигантски вълни, които под въздействието на различ­
ни гравитационни сили потопили земята. Водата покрила
целия свят, започнали разрушителни земетресения, а Тибет
от топла морска страна се превърнала в планинско плато.

Археологът и последовател на Хьорбигер Белами намира око­

ло езерото Титикака следи от предшестваща падането на третата
луна катастрофа: вулканична пепел, наслагвания, получаващи се
при внезапни наводнения. Това е от времето, когато експлодира-
лият спътник се превръща в пръстен и кръжи в непосредствена
близост до Земята, преди да падне върху нея. Около Тиауанако
сред развалините се откриват започнати и внезапно изоставени
постройки, разхвърляни оръдия на труда. Високоразвитата атлан­
тическа цивилизация в продължение на няколко хилядолетия е
подложена на въздействието на стихиите и се превръща в прах.
Преди 50 хиляди години настъпва огромен катаклизъм - лу­
ната пада и парчета от нея бомбардират Земята. Притеглянето на
луната изчезва, океанските води тръгват надолу, моретата отстъп­
ват, равнището им рязко пада. Използваните за големи морски
пристанища планински върхове се оказват отрязани един от друг,
а между тях се разстилат безкрайни блата. Въздухът се разрежда,
топлината изчезва. Атлантида загива, но не погълната от водите, а
напусната от тях. Корабите са отнесени или разрушени, машините

! Трябва да отбележим, че в пещера в Бохистан, в подножието на Хима-

лаите, е открита небесна карта, коренно различна от съвременните.
Астрономите смятат, че става дума за правени преди 30 хиляди години
наблюдения. През 1925 г. картата е публикувана в списание „Нашънъл
джиографик“.

-301 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

са разбити, пристигащото от далечни точки продоволствие ста­

ва недостъпно, морето поглъща милиони живи същества, науката
и учените изчезват, организацията на обществото е унищожена.
Ако атлантическата цивилизация е достигнала високо равнище на
социално и техническо съвършенство, то как е възможно да из­
чезне стремително, без да остави почти никакви следи? Струва си
да помислим каква точно би могла да бъде причината за гибелта
на нашата цивилизация за толкова кратък исторически период в
рамките на няколко столетия или дори на няколко години?
Източниците и проводниците на енергия все повече се опро­
стяват. Скоро всеки от нас ще притежава предаватели за атомна
енергия или ще живее в близост до тях - до деня, когато ще е дос-
татъчна авария на източника, та да се разлети всичко - хора, гра­
дове, нации. Ще оцелее само онази част на света, която е свързана
с високите технологии. И ключовите науки заедно с ключовете от
властта ще изчезнат едновременно, поради високото равнище на
специализация. Свръхразвитите цивилизации загиват мигнове­
но, без да успяват да предадат каквото и да било на потомците.
Подобни спекулации дразнят разума, но те несъмнено са спра­
ведливи. Така че можем да допуснем, че източниците и предавате­
лите на психическа енергия, представляващи вероятно основа на
третичната цивилизация, едновременно ексилодират, а пустините
завладяват изстиналите върхове, където въздухът вече е неприго­
ден за живот. Морската цивилизация, заедно със своите Висши
същества и с корабите си, загива при катаклизмите.
За оцелелите остава единствената възможност да се спуснат в
блатистите долини, където се пренесло морето, към огромните
торфища на новия континент, току-що освободен от отстъпле­
нието на бурните води, където полезна растителност ще се появи
едва след хилядолетия. Jосподарите великани са достигнали края
на царуването си; хората пак са се превърнали в диваци и заедно
с последните си детронирани владетели потъват в дълбоката без­
лунна нощ, която се стеле над земното кълбо.

Обитавалите в продължение на милиони години земята великани,

подобно на боговете, които много по-късно ще населят нашите ле­

-302-
 Вт о ра ч а с т. Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д ру г о с т

генди, изгубват своята цивилизация. Хората, над които властват,

отново са подивели. Потъналото в мрака на дивачеството чове­
чество, заедно с лишените от власт учители, се разпръсква на орди
из многобройните пустини. Падението му датира от преди около
150 хиляди години. А Хьорбигер смята, че земното кълбо оста­
ва без спътник в продължение на 138 хиляди години. През този
огромен период цивилизацията се възражда под ръководството
на последните владетели великани. Тя се появява в планинските
долини между 40 и 60 градуса северна ширина, а върху петте вър­
ха от терциера се запазват останки от златния век. Следователно,
имало е две Атлантиди: едната - в Андите, която озарява света и
се свързва с останалите четири точки. Другата е в северния Атлан­
тически океан - много по-скромна, основана много години след
катастрофата от потомци на великаните. Хипотезата за двете Ат­
лантиди позволява да бъдат съвместени всички древни предания
и легенди. Именно за втората Атлантида говори Платон.
Преди 12 хиляди години край Земята се появява четвърти
спътник: нашата сегашна Луна. Случва се нова катастрофа. Зем­
ното кълбо придобива съвременната си форма - сплеснат в по­
люсите елипсоид. Северните и южните морета се тичат към еква­
ториалния пояс и на север отново започват ледникови периоди
- върху оголените от лунното привличане долини. По-малката
втора атлантическа цивилизация изчезва за една нощ, погълната
от северните води. Именно това е Великият Потоп, за който се
говори в Библията. Това е грехопадението, за което си спомнят
хората, изгонени от тропическия земен рай. За хьорбигерианци-
те писанията в „Битие" и разказите за Потопа са едновременно и
спомен, и пророчество, защото космическите събития се повта­
рят. А необяснения до днес текст на Апокалипсиса е очен летопис
на небесните и земни катастрофи, наблюдавани от хората в про­
дължение на векове - той напълно съответства на хьорбигериан-
ската теория,
През новият период на висока луна оцелелите великани се из­
раждат. Митологиите са изпълнени със сражения между гиганти,
както и с битки между хора и титани. Бившите владетели и богове
са смазани под тежестта на небесата, силите им отслабват, превръ­

-303-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

щат се в чудовища, които трябва да бъдат изгонени. Падат дори

по-ниско, отколкото са се възвисявали преди. Превръщат се в
людоедите от легендите. Уран и Сатурн изяждат децата си. Давид
убива Голиат и както казва Юго:
...ужасни оглупели великани
сразени са от хитроумните джуджета.

Ето я гибелта на боговете. Когато стигат в Обетованата земя,

израилтяните виждат монументалното желязно ложе на почина­
лия цар великан, а тялото му е „десет лакти дълго и четири широ-
«
ко .
Осветяващата нашите нощи ледена звезда е притегляна от Зе­
мята и се върти около нея. Така се ражда Луната. В продължение
на 12 хиляди години човечеството й засвидетелства култ, изпъл­
нен с неясни тревоги, неизменно я следи внимателно, макар да
не осъзнава смисъла на своите подсъзнателни спомени. Когато
съзерцаваме Луната, не преставаме да усещаме, че в дълбините
на паметта ни се надига нещо по-голямо от нас самите. Древни
китайски рисунки изобразяват лунен дракон, заплашващ Земята.
В Четвърта книга Моисеева от „Библията’ - „Числа“ четем: „И
пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що
бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгле-
дамс, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме
по нея, са много едри човеци; там видяхме исполините, Енакови
синове от исполински род; ние изглеждахме пред т ях като скакал­
ци, такива бяхме и в техните очи.“ (Моис. ХШ :33-34)
Светът е погълнат от водата, светът изчезва, бившите жители
на Земята загиват и ние започваме да живеем като единаци, като
изоставени клетници, очакваме промените, чудесата и катакли­
змите на бъдещето, треперим през новата нощ на времената, под
новия спътник, пристигащ при нас от безкрайните пространства,
където продължава борбата между леда и пламъка.
Навсякъде хората слепешката повтарят чертите на изчезналите
цивилизации, издигат, без да знаят защо, гигантски паметници,
повтарят делата на древните майстори: това са огромните мега-

- 304 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о а ю т н а т л д р у г о с т

лити на гвинейците, келтските менхири (грамадни изправени па­

метници), статуи на Великденския остров. Племената, които днес
наричаме „първобитни“, несъмнено са изродени остатъци от из­
чезналите цивилизации и империи - те повтарят, без да разбират
смисъла, и окарикатуряват разумните действия на някогашни ра­
ционални администрации.
П о някои места - в Египет, в Китай, много по-късно - в Гър­
ция - възникват велики човешки цивилизации, пазещи спомена
за изчезналите Висши сили, за великаните, за посветените владе­
тели. След четири хиляди години култура египтяните от епохата
на Херодот и на Платон продължават да твърдят, че величието на
древните се дължи на обстоятелството, че те са усвоили своите из­
куства и науки направо от „боговете“.
След много равнища на израждане на Запад се ражда друга
цивилизация. Цивилизация на хора, откъснати от приказното си
минало, ограничена във времето и пространството, цивилизация
на търсещи утешение в митовете клетници, изгнани от местата,
където са корените им и несъзнаващи величието на живота, свър­
зан с величието на космическото движение. Една човечна, хума-
нистична цивилизация - юдео-християнската. Тя е безнадеждно
малка. Тя е остатъчна. Но дори и в този остатък от великата душа
на миналото се крият безгранични възможности за скръб и разби­
ране. Именно в този феномен е чудото на тази цивилизация. Тя
върви към своя залез. Ще започнат промени. Бъдещето ще про­
тегне ръка на отдалеченото минало. Земята отново ще види раж­
дането на великани. Пак ще има потопи, апокалипсиси, нови раси
ще дойдат на власт. „Отначало ние пазехме сравнително ясни спо­
мени за онова, което сме виждали. След това животът ни грабна и
скоро покри с мрак спомена, с изключение на основните опорни
точки. Ето че сега нещата се завръщат в съзнанието ни, и то по-яс-
но от когато и да било. И във Вселената, където всичко се отразява
във всичко, ние ще оставим дълбока следаГ
Такава е хипотезата на Хьорбигер и такъв е създаденият от нея
духовен климат. Тази хипотеза е могъщ фермент на нацистката ма­
гия и сега ние ще разкажем за нейното влияние върху събитията.
Тя хвърля допълнителна светлина върху интуитивните прозрения

-305 -
 Ут р о т о ил м а г ь о с н и ц и т е

на Хаусхофер, тя окриля тежкия труд на Розенберг, тя подкрепя и

озарява „прозренията“ на фюрера.
Според Хьорбигер ние живеем в четвъртия цикъл. Ж ивотът
на Земята познава три епохи, три апогея в течение на Три периода
на ниски луни с бързи промени и с поява на великани. В течение
на хилядолетия без луна се разпространяват расите на безсилни­
те лилипути и пълзящите влечуги, които подобно на змията ни
напомнят за грехопадението. Във Времето на високите луни из­
никват средните раси - обикновените хора от началото на терци-
ера, нашите предци. Трябва да не се забравя, че преди да паднат,
луните кръжат около Земята, създават различни условия в едни
или други части на земното кълбо, намиращи се извън този пръс­
тен. Така че, след дългата поредица от цикли, Земята представля­
ва много пъстро зрелище: раси в състояние на упадък, набиращи
сили раси, промеждутъчни изродени същества, предвестници на
бъдещи промени и роби на миналото, джуджета от отминалите
нощи и Владетели на утрешния ден. Онова, което се случва в не­
бесата, предопределя събитията на Земята - но тази зависимост
е двустранна. Точно както тайните и редът на Вселената се от­
разяват в най-дребното зрънце пясък, така и в известен смисъл
движението на хилядолетията се съдържа в този кратък промеж­
дутък, когато ние се появяваме на планетата. В индивидуалните
и в колективните ни души се повтарят паденията и подемите от
миналото, подготвят се апокалипсисите и възходите в бъдещето.
Знаем, че цялата история на Вселената се състои в борбата между
леда и пламъка и че тази могъща борба се отразява тук, долу. В
чисто човешки план, в нашите умове и сърца, когато пламъкът за­
почва да гасне, настъпва ледът. Знаем това всеки за себе си, както и
човечеството като цяло - то стои пред вечен избор между потопа
и епопеята.
Такива са основите на хьорбигерианската и иа нацистката ми­
съл. А сега ще се опитаме да се докоснем до приложенията й.

-306-
 ¥11

Хъорбигер все още има милиони последователи. >

Очакването на месията. >Хит лер и езотериз-
мът в политиката. > Нордическата наука и ма­
гическата мисъл. > Цивилизация, съвършено раз-
лична от нашата. > Гурджиев, Хитлер, Хъорбигер
и отговорният човек от Космоса. > Огненият
цикъл. > Хит лер говори. > Основата на нацист­
кия антисемитизъм. > Марсианците в Нюрн-
берг. >Антипактът. > Лятото на ракетата. >
Сталинград или падението на магьосниците. >
М олитва на Елбрус. > М алкият човек побеждава
свръхчовека. > Залезът на боговете. >Наводнение­
то в берлинското метро и митът за потопа. >
Карикатурната смърт на пророците. >Гласът
на Шели

ерманските инженери, чиито проекти днес спомагат за създа­

Г ването на ракетите, извели в орбита около земята изкуствени
спътници, закъсняват със създаването на „Фау-2‘ по вина на на­
цистките главатари. Генерал Валтер Дорнбергер ръководи изпи­
танията на Пенемюнде, където се раждат телеуправляемите снаря­
ди. Изпитанията временно са преустановени, тъй като докладите
на генерала трябва да бъдат представени за преглед пред апосто­
лите на хьорбигерианската космогония. Трябва да сс установи как
ще реагират космическите пространства, „вечните ледове“ и дали
насилието над стратосферата няма да предизвика бедствие на Зе­
мята.

-3 0 7-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

В спомените си Дорнбергер разказва, че малко по-късно рабо­

тата отново бива спряна за два месеца, фюрерът сънувал, че „Фау-
2“ няма да се задействат или че Небесата ще отмъстят. В очите
на ръководителите предизвиканото от транс видение има далеч
по-голямо значение от мнението на инженерите специалисти. Зад
гърба на научната и организирана Германия дебне духът на древ­
ната магия. Този дух не е мъртъв и сега. През януари 1958 г. швед­
ският инженер Робърт Енгстрьом изпраща в нюйоркската Акаде­
мия на науките меморандум, за да предпази С А Щ от опити в об­
ластта на астронавтиката. „Преди да се извършат подобни опити,
трябва с модерни средства да се изследва небесната механика“ зая­
вява инженерът и продължава в хьорбигериански дух: „Взривява­
нето на водородна бомба на Луната може да предизвика ужасява­
щи потопи на Земята.“ В това странно предупреждение можем да
открием паранаучната теза за измененията на лунната гравитация
и мистичната идея за наказанието във Вселена, където всичко се
отразява във всичко. Тези идеи (които впрочем не бива напълно
да отхвърляме, ако имаме намерение да държим отворени всич­
ки пътища на познанието) продължават да Притежават известна
притегателна сила. През 1953 г. американецът Мартин Гарднър
извършва известната си анкета, която доказва, че във Великобри­
тания, Германия и СА Щ живеят повече от милион последователи
на Хьорбигер. В Лондон Белами от три десетилетия създава ан­
тропология, отчитаща Падането на трите луни и съществуването
на великани през вторичната и третичната епоха. След войната
той моли руснаците да му разрешат да поведе експедиция към
планината Ар ар ат, където разчитал да намери Ноевия ковчег1. Ес­
тествено ГАСС публикува категоричен отказ, обявява позицията
на Белами за фашистка и допълва, че подобни паранаучни течения
могат да събудят „опасни сили“. Във Франция университетският
професор и поет Дени Сора се превръща в представител на Бела­
ми, а успехът на книгата на И. Великовски доказва, че много умове
продължават да са привлечени от магическата концепция за света.
Естествено, интелектуалците, изпитали влиянието на Рене Генон,

1 Вс7,1цност планината Арарат се намира в Турция. - Б.пр.

- 308-
 В тора част. Н яколко години в абсолю тн лтл другост

както и последователите на Гурджиев, протягат ръка на хьорбиг-

ерианците.
През 1952 г. немският писател Елмар Бруг публикува Голяма
монография, която прославя „бащата на вечния лед“, „Коперник
на X X век“, Авторът пише:
Теорията за вечния лед е не само значителен принос в наука­
та. Тя разкрива надвременните и неизменни връзки между Кос­
моса и всички земни събития. Тя свързва с космическите събития
катаклизмите, приписвани на климата, на болестите, смъртта,
престъпленията и по този начин отваря вратите към нов период
в развитието на човечеството. Мълчанието на класическата наука
по повод на тази теория може да бъде обяснено единствено като
заговор на нищожествата.
Големият австрийски романист Роберт Музил, чиито произ­
ведения са сравними с творбите на Пруст и на Джойс, автор на
романа Човекът без качества, великолепно показва състоянието
на умовете в Германия в момента, когато Хьорбигер е споходен
от „озарение“ а ефрейтор Хитлер формулира мечтата за „изкупле­
ние“ на своя народ.
Представителите на духовния живот в Германия - пише
творецът - не се чувстват удовлетворени... Мислите им не
намират покой, защото се опитва?п да проникнат в нераз-
ложимата страна на нещата, която вечно блуждае и никога
не успява да се завърне към реда. По този начин те в крайна
сметка се убеждават, че епохата, в която живеят, е обрече­
на на интелектуално безплодие и не може да бъде спасена по
друг начин, освен чрез необикновени събития или от неверо­
ятен човек. Точно тогава сред онези, които се наричат „ин­
телектуалци\ се заражда вкуса към думата „изкупление1'. Те
решават, че животът ще спре, ако скоро не се появи месия.
В зависимост от случая това може да е месия в медицина­
та, който трябва да спаси ескулаповото изкуство от лабо­
раторните изследвания, по време на които хората страдащ
и умират, без никой да се погрижи за тях; може да е месия
в поезията, способен да напише драма, която да привлече в

-309-
 Ут ро т о на м а г ь о с н и ц и т е

театрите хиляди хора, като същевременно е абсолютно ори­

гинални в духовното си благородство. Освен убеждението, че
няма човешка дейност, която да няма начин да бъде „спасена'
посредством намесата на някой месия, естествено, същест­
вува и баналната мечта за притежаващ огромна сила месия,
който ще „изкупи всичко \

Ето че се появява не един месия, а - ако можем да се изразим

така - цяло „общество от месии", начело с Хитлер. Един от тях
е Хьорбигер, а неговата паранаучна концепция за космическите
закони и епичната история на човечеството изиграва първоопрс-
деляща роля в Германия на „изкупителите“. Човешкият род про­
изхожда от по-далечни времена и от по-високи сфери, отколкото
си представяме, и му е предопределена прекрасна съдба, В неиз­
менното си състояние на „мистично озарение" Хитлер е сигурен,
че се е появил на този свят, за да осъществи предначертанията на
прекрасната съдба. Неговото честолюбие и мисията, която - как­
то е убеден - му е поверена от небесата, излизат извън пределите
на политиката и на патриотизма. „В определен момент от съобра­
жение за удобство трябваше да се възползвам от идеята за нацията
- пише той, - но осъзнавах, че тя притежава само временна цен­
ност... Ще дойде ден, когато от онова, което се нарича национали­
зъм, ще остане малко, дори в Германия. Върху земята ще възникне
взаимно съдружество между учители и господари," Политиката е
само външен израз, мимолетно практическо приложение на рели­
гиозната представа за законите на живота на Земята и в Космоса.
Съдбата на човечеството е непостижима за обикновените хора, те
дори мислено не биха могли да понесат представата за нея. Бъде­
щето е достъпно единствено за малцината посветени. „Политика­
та - казва още Хитлер - е само практическа и фрагментарна фор­
ма на тази съдба.“ Тя е екзотеризмът на доктрината - с лозунгите,
социалните факти, войните. Н о съществува и езотерична страна.
Ако Хитлер и обкръжението му окуражават и поддържат Хьор­
бигер, то е защото се опитват, опирайки се на науката или на лъ-
женауката, да се върнат към идеите на древните епохи, че Чове­
чеството, Обществото и Вселената се управляват от едни и същи

-310-
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

закони, че движенията на душите и движенията на звездите са

свързани помежду си. Борбата между леда и пламъка, от която се
раждат, умират и се възраждат планетите, продължава и вътре в
самия човек.
Елмар Бруг отбелязва много точно:
За Хьорбигер Вселената не е мъртъв механизъм, в който една
част постепенно се поврежда, за да загине накрая, а жив в най-
възвишения смисъл на думата организъм, живо същество, в което
всичко се отразява във всичко и което предава своята пламенна
сила от поколение на поколение.
Това е основата на хитлеристката мисъл, както успява да забе­
лежи още Раушиниг: „Е1е бихме разбрали политическите планове
на Хитлер, ако не осъзнаем дълбоките му мисли и убеждението му,
че човекът е в магическа връзка с ВселенатаГ
Именно това убеждение, характерно и за мъдреците от пре­
дходните векове, ръководи мислите на народите, които днес на­
ричаме „примитивни“, и поддържа източната философия. То не е
угаснало напълно и на Запад, а дори е възможно най-неочаквано
науката да го изпълни с допълнителна сила. Н о в очакване на про­
мяната го откриваме в „дивото“ му състояние например в писани­
ята на ортодоксалния евреин Имануел Великовски, чиято книга
Свят в сблъсък през 1956-1957 г. се радва на световен успех. За
привържениците на вечния лед, както и за Великовски, нашите
действия могат да получат отзвук в Космоса и Слънцето действи­
телно може да спре в небесата по волята на Йехова. Ненапразно
Хитлер нарича личния си астролог „пълномощен представител
на математиката, астрономията и физиката“. В известна степен
Хьорбигер и нацистките езотеристи променят методите и дори
посоката на научното изследване. Те го свързват и подчиняват
на традиционната астрология. Всичко, което след това се случва
в сферата на технологиите, при огромното усилие за материална
консолидация на Райха трябва да се извършва под влиянието на
тази основа: импулсът е даден - има тайна наука, магия, която е в
основата на всички науки. „Съществува нордическа националсо-
циалистическа наука - твърди Хитлер, - която се противопоставя
на юдейско-либералната наука.“

-311 -
--------------------------------------------- У т р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е ---------------------------------------------

„Нордическата наука“ всъщност е езотеризъм или поточно тя

черпи основание от изворите на езотеризма. Не случайно Енеиди-
те на Нлотин са грижливо преиздавани както в самата нацистка
Германия, така и в окупираните от нея страни. Енеидите се четат
от малки групи прогермански настроени интелектуалци, както се
изучават индусите, Ницше и тибетците. Всяка фраза на Плотин,
например определението му за астрологията, може да бъде про­
дължена с фраза от Хьорбигер. Плотин говори за естествените и
за свръхестествените връзки на човека с Космоса, както и за взаи­
моотношенията между всички части на Вселената.
Този свят е неповторимо живо същество, което съдържа
в себе си всички останали живи същества... Без да са в кон-
такт, вещите си взаимодействат и непременно между тях
съществува връзка от разстояние... Светът е единен органи­
зъм, поради което е абсолютно необходимо той да бъде в хар­
мония със самия себе си; в живота няма случайности, същест­
вува само хармония и единен ред.

И накрая: „Тукашните събития са във връзка с небесните делаГ

По-близкият до нашата епоха Уилям Блейк в поетико-религи-
озно озарение вижда цялата Вселена като песъчинка. Той изразя­
ва същата идея за взаимодействието между безкрайно малкото и
безкрайно голямото, за единството между всичките части на Все­
лената.
Както казва книгата Зоар „всичко тук-долу е същото както там-
горе".
Хермес Триждивелики: „Онова, което е горе, е същото като
онова, което е долу
А древнокитайският закон гласи: „Движейки се, звездите се
борят за праведен човекГ
Вече достигнахме до основите на хитлеристката мисъл. С ъ­
жаляваме, че досега тя не е била анализирана по подобен начин.
Всички се задоволяват с акцентирането върху външните й прояви,
върху политическите формулировки, върху езотеричните форми.
Не е трудно да се разбере, че ние не се стремим към преоценка
на хитлеризма - това се разбира от самосебе си. Н о философска­

-312-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

та идея намира отражение във фактите. Тя въздейства върху съ­

битията. И ни се струва, че случилото се няма да бъде разбрано
напълно, ако не го видим в подобна светлина. Пак ще е ужасно, но
осветено по такъв начин, няма да изглежда просто бедствие, при­
чинено от безумци и злодеи. Ще придадем на историята известен
размах, ще я издигнем до равнище, където ще престане да изглеж­
да безсмислена и ще си заслужава да бъде изживяна, независимо от
страданията - ще я извисим на духовно ниво.
Искаме ясно да се разбере, че в Германия се появява абсолют-
но различна от нашата цивилизация и се задържа в продължение
на няколко години и че такова, дълбоко чуждо на хуманизма об­
щество, може да бъде създадено за нищожно време. Нашата хума-
нистична цивилизация също е основана върху тайна. Тайната е,
че при нея всички възможни идеи се радват на мирно съвместно
съществуване и че донесеното от определена идея знание в крайна
сметка отива в полза на противоположното виждане. Освен това,
всички усилия са насочени към разума, който трябва да разбере,
че разумността не е всичко. Неосъзнаваният заговор на материал­
ните възможности намалява риска, удържа разума в граници, къ­
дето гордостта не е изключена, но честолюбието до голяма степен
потиска въпроса „защо“. Както отбелязва Музил, „достатъчно е
да приемем сериозно някоя от оказващите влияние върху живота
ни идеи, при това по начин, че да не съществува нищо, което да
й противоречи, и нашата цивилизация вече няма да бъде наша“,
Точно това се случва в Германия, особено във висшите ръководни
сфери на магическия социализъм.
В магически отношения сме с Вселената, но сме забравили за
това. Бъдещата промяна на човешката раса ще се осъществи в съз­
наващи мисията си индивиди, хора-богове. Промяната вече се
усеща от определени висши души, които са свързани с далечното
минало и си спомнят времето, когато великаните са оказвали вли­
яние върху движението на душите.
Както видяхме, Хьорбигер и последователите му говорят за
епохи на апогеи на човечеството - епохите на ниските луни в края
на вторичния и на трегичния период. Когато спътникът заплашва,
че ще се стовари върху Земята, когато се върти съвсем близко до

-313-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

земното кълбо, живите същества се намират на върха на жизнената

си сила и, несъмнено, на духовната си мощ. Господарят-великан,
човекът-бог възприема и направлява психическите сили на цяло­
то общество. Той ръководи снопа излъчвания така, че хармони­
зира движението на небесните тела и катастрофата бива отложе­
на във времето. Такава е основополагащата задача на господаря-
маг. В известен смисъл той удържа на място Слънчевата система.
Управлява нещо от рода на психическа енергостанция - в това
се състои властта му. Енергията е част от космическата енергия.
Така например монументалният календар от Тиауанако, създаден
от цивилизацията на великаните, не е предназначен да отбелязва
времето и движението на звездите, а да твори време и да управля­
ва тези движения. Трябва максимално дълго да бъде продължен
периода, когато луната се намира на разстояние няколко земни
радиуса от нашата планета. Възможно е цялата дейност на хората
под командването на великаните да е свързана с концентриране­
то на психическа енергия, необходима да спаси хармонията между
земните и небесните събития. Вдъхновяваните от гигантите чо­
вешки общества са своеобразни динамомашини. Те произвеждат
енергии, които ще изпълнят ролята си за уравновесяването на все­
мирните сили. Човекът и най-вече великанът, човекът-бог, носи
отговорност за цялата Вселена.
Забележително е сходството между тази гледна точка и пози­
цията на Гурджиев. Знае се, че в източните централи за посветени
знаменитият чудотворец е научил определени тайни, свързани с
произхода на нашия свят и със загиналите преди стотици хиляди
години цивилизации. В известното есе „Всичко и всяко нещо‘; той
пише в любимата си образна форма:
Тази комисия (ангелите-строители, създатели на Слънчевата
система) пресмята всички познати факти и стига до заключение­
то, че хвърляните отдалеч към планетата „Земя“ късове могат още
известно време да останат в сегашното си положение, но в бъдеще
сателитните парчета ще променят поведението си и ще предиз­
викат много непоправими беди. Върховните посланици решиха
да предприемат мерки, за да не допуснат такава възможност. О со­
бено действено би било, решиха те, ако от Земята в посока към

-314-
 Вто ра ч а ст. Н яко лко го д и н и в а бс о а ю тн а та дру го ст

спътниците се изпратят свещени вибрации, които да ги задържат

на място.
Следователно хората притежават специален орган, излъчващ
психически сили, способен да удържи равновесието в Космоса.
Това е нещото, което ние обикновено наричаме „душа“, а рели­
гиите ни представляват изродили се спомени за първоначалното
пи участие в уравновесяването на космическите сили. Дени Сора
напомня:
В първата Америка великите посветени разигравали с ра­
кети и топки в ръце свещена церемония: топките описвали
във въздуха път, подобен на пътя на звездите в небесата. Ако
някой непохватен играч позволявал на топката да падне, по
този начин той предизвиквал космическа катастрофа -у б и ­
вали го и му изтръгвали сърцето.

Споменът за първоначалното предназначение на човека се

губи в легенди и суеверия за фараона, който с помощта на маги­
чески заклинания всяка година принуждавал Нил да приижда,
за молитвите на езичниците от Запад, свързани с Промяната на
посоката на вятъра или с предпазването на посевите от градушка,
за вълшебните действия на полинезийските магьосници, опитва­
щи се да предизвикат дъжд. Произходът на всяка зряла религия се
крие в осъзнаваната от хората от древността и от техните владете­
ли необходимост: да се поддържа онова, което Гурджиев нарича
„космическо движение на всеобщата хармония“. В борбата между
леда и пламъка, която е ключ към вселенския живот, на Земята съ­
ществува определена цикличност. Хьорбигер твърди, че на всеки
6 000 години ние сме подложени на настъплението на леда. За­
почват потопи и страшни катаклизми. Н о за самото човечество на
всеки 700 години се осъществява настъплението на огъня. С дру­
ги думи, на всеки 700 години съзнанието за отговорността в тази
космическа борба се завръща при човека. Той за пореден път става
религиозен в пълния смисъл на тази дума. Отново влиза в кон­
такт с отдавна изчезналите умове. Готви се за бъдещите промени.
Душата му се разширява до размерите на Вселената. Преоткрива
смисъла на вселенската епопея. Способен е да прави разлика меж­

- 3 1 5 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

ду идващото от човека-бог и от човека-роб, да отхвърля онова,

което е свойствено за осъдените раси. Отново става непреклонен
и пламенен, верен на мисията, която му е поверена от великаните.
Не успяхме да разберем според какви закономерности Хьор­
бигер обосновава тези цикли, как точно свързва конкретните
понятия с цялата система. Но, както и Хитлер, той заявява, че
мирното съвместно съществуване е смъртен грях. Единственият
смисъл е в самото движение. Престъплението също е движение:
престъплението срещу разума е добродетел. Хьорбигер стига до
усещането за тези цикли благодарение на озарение. Авторитетът
на озарението е далеч по-висок от авторитета на разума. Послед­
ното припламване на огъня блясва с появата на тевтонските рица­
ри. Тя съвпада с основаването на нацисткия „Черен орден “,
Раушинг се ужасява, тъй като - бидейки образцов аристократ-
хуманист - не може да намери ключ към мислите на фюрера. Д о­
бросъвестно отбелязва съображенията, които Хитлер понякога
изказва в негово присъствие:
„Темата, към която той непрекъснато се връщаше, беше за „ре­
шителния поврат в света" или за кръговрата на времето. Предстои
сътресение на планетата, което ние, непосветените, няма да успе­
ем да разберем в цялата му пълнота4 . Хитлер говори като яснови­
дец. Гой си е изградил биологична мистика или може би мистич-
на биология, която се е превърнала в основа на вдъхновението му.
Измислил с собствена терминология, „фалшивият духовен път"
означава, че човекът е пренебрегнал своето божествено призва­
ние. Според него, придобиването на „магическо видение “ е целта
на човешката еволюция. Той вярва, че вече е пред прага на това
магическо знание, източник на досегашните и на предстоящите
му успехи. Един австрийски професор (става дума за Хьорбигер -
б.а.), освен научните си трудове, е сътворил няколко странни есета
за първобитния свят, за създаването на легендите, за тълкуването

1 Четвъртата луна ще се приближи към Земята и гравитацията щс се про­

мени. Водите ще се издигнат, живите твари ще влязат в период на гиган­
тизъм. 11од въздействието на могъщи космически лъчения ще започнат
промени. Светът ще навлезе в новата си атлантическа фаза.

-316-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т

на сънищата у племената от първата епоха, за интуитивните им

знания и за особената енергия, която те използвали, за да проме­
нят природните закони. В мешавицата става дума също за окото
на циклопа, око върху челото, което по-късно атрофира, за да се
превърне в пинеалната жлеза. Подобни идеи възбуждат Хитлер.
Той страшно обича да се гмурка сред тях. Обяснява си чудото на
своята собствена съдба като последица от действието на особени
тайнствени сили. Приписва си свръхчовешко призвание - трябва­
ло да възвести на човечеството новото евангелие.
Човешкият род - казва той - още от зараждането си из­
пит ва върху себе си въздействието на вълшебния цикличен
опит. Той непрекъснато преминава през изпит ания, усъвър­
шенства се с всяко ново хилядолетие. Слънчевият период на
човека1 е към края си; вече могат да бъдат различени първите
черти на свръхчовека. Изниква нова раса, която ще измести
старата. Също така, следвайки безсмъртната мъдрост на
древните северни народи, светът непрекъснато ще се под­
младява посредством отминаването на отживелите епохи и
залезът на боговете. В древните митологии слънцестоенето
се представя като символ на жизнения рит ъм не във вида на
права продължаваща линия, а като спирала, и именно така
човечеството върви напред чрез серия от скокове и завръща-
ния.

Когато Хитлер се обръщаше към мене - продължаваше Pay-

шинг, - той се опитваше да изрази своето призвание на предве­
стник на новото човечество използвайки рационални и конкрет­
ни изрази. Той казваше:
Творението не е завършено. Несъмнено човекът се приближа­
ва към нов етап на преобразуване. Предишната човешка раса
вече навлиза в етапа на гибелта, малцина гце оцелеят. Чове­
чеството се изкачва на ново равнище на всеки седемстотин
години, а залогът в продължителната борба е пришествието

1 Това е периодът, в който светът е под влиянието на Слънцето. Високите

периоди са под влиянието иа Луната, когато тя се доближава до Земята.

-317-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

на Сина Божи. Цялата творческа сила ще бъде концентри­

рана в новата раса. Двете противоположности бързо ще се
развиват и ще се стигне до сблъсък между тях. Едната ще за­
гине, а другата ще процъфти. Тя безкрайно много ще надмине
възможностите на съвременния човек... Осъзнавате ли сега
дълбокия смисъл на нашите националсоциалистически идеи?
Онзи, който разбира националсоциализма единствено като
политическо движение, не е особено наясно с нещата.

Както и много други наблюдатели, Раушинг не свързва расовата

доктрина с общата система на Хьорбигер. Н о без съмнение, те се
намират в определена връзка. Расовата доктрина е част от нацист­
кия езотеризъм, чиито останали аспекти също ще се опитаме да
разкрием. Съществува пропагандистки расизъм, който е описан
от историците и е осъден от изразяващото общественото мнение
официално правораздаване. Н о има и друг расизъм - по-дълбок и
неизмеримо по-ужасяващ. Той остава неразбираем за историците
и за народите, а между тези расисти, от една страна, и жертвите му
и съдиите - от друга, не може да съществува общ език.
Ето как изглежда.
В очакване на новия цикъл, който ще доведе на Земята про­
мени, ще пресортира видовете и ще възвърне великана маг, чове-
ка-бог, се намираме в епоха, когато съвместно съществуват видове
хора, дошли от различни фази на втория, третия и четвъртия пе­
риод. Имало е етапи на възход и етапи на падение. Определени
периоди са белязани с печата на израждането, други представля­
ват предвестници на бъдещето и носят в себе си неговия зародиш.
Хората не са потомци на великаните. Те се появяват след създава­
нето на гигантите и на свой ред изникват след мутация. Но дори
това средно човечество не принадлежи към един единствен вид.
Съществува истинско човечество, призвано да влезе в следващия
етап, надарено с психическите органи, необходими му да играе
роля в уравновесяването на космическите сили и предназначени
за епопеята под ръководството на Великите Неизвестни от бъ­
дещето. Н о има и друго, само по външен вид приемано за чове­
чество, незаслужаващо това название - става дума за индивиди,

-318-
 Вто ра ча ст. Н яко лко го д и н и в а бс о а ю тн а та дру го ст

родени на Земята в ниските и тъмни епохи, когато след падането

на спътника огромни части от земното кълбо представляват бла­
тисти пустини. Те несъмнено са създадени заедно с пълзящите и
мерзки същества, като олицетворение на живота при падението.
Циганите, негрите и евреите не са хора в действителния смисъл
на думата. Родени след падането на третата луна в резултат на не­
очаквана мутация, както и поради внезапен колапс на жизнената
сила, тези „съвременни' създания (особено евреите) подражават
на човека и го ревнуват, но не принадлежат към неговия вид. „Те
са толкова различни от нас, колкото животинските породи от ис­
тинската човешка природа - буквално така се изразява Хитлер
пред ужасения Раушинг, който внезапно открива у него още по-
безумни виждания, отколкото у Розенберг и у теоретиците на ра­
сизма. „Това не значи - уточнява Хитлер, - че наричам евреите
животни. Евреите са много rio-различни от животните, отколкото
ниеГ Следователно унищожаването им не е престъпление срещу
човечеството - те не са част от нашия род. „Те са чужди на естест­
вения ред същества!“
Именно по тази причина някои заседания на съда в Нюрнберг
са лишени от смисъл. Съдиите не са в състояние да осъществят ка­
къвто и да било диалог с обвиняемите, като всъщност повечето от
тях изчезват, за да оставят на подсъдимата скамейка само изпълни­
телите. Срещат се два свята, но между тях комуникацията е невъз­
можна. Все едно да искаме да съдим от човешка гледна точка дея­
нията на марсианците. Нацистите са марсианци. Те принадлежат
към различен от нашия свят, нямат нищо общо с цивилизацията,
конто познаваме от шест-седем века. В Германия само за няколко
години е създадено нещо коренно различно от съществуващото,
без никой да си дава ясна сметка. Организаторите на различното
общество нямат никакви връзки с нас в интелектуално, морално
или духовно отношение. Като изключим външните форми, в оста­
налото те са ни толкова чужди, колкото аборигените в Австралия.
Нюрнбергските съдии се стараят сякаш да не забелязват тази на­
лагаща се реалност. Дори в известна степен съществуват опити да
се сложи покривало върху действителността, така че тя да изчезне,
както при панаирджийски фокус. В старанията да бъдат поддър­

-319-
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

жани постоянните ценности и универсалната хуманност на карте-

зианската цивилизация се правят опити обвиняемите доброволно
или силово да бъдат включени в тази система. Това е необходимо.
Западното съзнание трябва да се съхранява в равновесие. Естест­
вено, нямаме намерение да отричаме положителните страни на
Нюрнбергския процес. Н о държим да подчертаем, че фантастика­
та успява да проникне там. Необходимо е много да се внимава,
защото десетки милиони души могат да бъдат заразени от разкри­
тията. Правим нашите разследвания само за онези от тях, които
проявяват зрелост и са надянали предпазни маски.
Умовете ни отказват да допуснат, че нацистка Германия създа­
ва цивилизация, нямаща нищо общо с нашата. Но точно това об­
стоятелство оправдава световната война, една от малкото в исто­
рията, при които залогът действително е огромен. Трябва да въз­
тържествува едното от двете разбирания за човека - небесното
или земното, хуманистичното или магическото. Не е възможно
мирно съвместно съществуване между тях. Вселената на Плотин
няма нищо общо с вселената на Коперник: те си противостоят в
самата си основа и това е вярно не само в теоретичен план, но и
в плана на социалния, духовния, интелектуалния, емоционалния
живот.
Съхраненото от нас детинско разбиране за разликата между
„цивилизованото' и „дивашкото" ни пречи да приемем представа­
та за съградената за кратко време Друга цивилизация отвъд Рейн.
За да почувстваме някаква разлика, са ни необходими индиански
пера, там-тами, колиби. Н о би било по-лесно да „цивилизоваме“
магьосника от племето „баиту“, отколкото да спечелим за хумани­
зма Хитлер, Хаусхофер или Хьорбигер. Обаче сравнимите с на­
шите и дори по-съвършени германски наука, техника, организа­
ция скриват от погледите ни подобна гледна точка. Потресаваща­
та новост на нацистка Германия е, че тук за първи път магическата
мисъл взема за свои помощници науката и техниката.
Хулещите нашата цивилизация интелигенти, обърнали се към
духовността на отколешни времена, винаги са били врагове на тех­
ническия прогрес. Така е например с Рене Генон или с Гурджиев,
или с безчислените индуси. Н о нацизмът е средата, при която ма­

- 3 2 0 -
---------------В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т л д р у г о с т ------------------

гията задвижва лостовете на техническия прогрес. Ленин казва,

че „социализмът е съветска власт плюс електрификация на цялата
страна'1, Хитлеризмът е, в известен смисъл, магия плюс бронетан­
кови дивизии.
Една от най-прекрасните поеми в проза на нашата епоха се
нарича Марсиански хроники. Авторът е американец, християнин
като Бернанос, страхуващ се от цивилизация на роботи, изпълнен
с гняв и милосърдие. Нарича се Рей Бредбъри. Той не е, както смя­
тат във Франция, създател на „научната фантастика“, а е религио­
зен мислител. Използва модерни теми, но предлагайки пътешест­
вия във времето и пространството, го прави, за да разкрие духов-
ната същност на човека, както и нарастващото си безпокойство.
В началото на Марсиански хроники хората пускат първата меж-
дупланетна ракета. Тя пристига на Марс и установява контакт с
местните разумни същества. Действието се развива през януари
1999 г.:
Малко преди това в Охайо властваше зимата, със залос-
тените врати и прозорци, със заскрежените стъкла, с над­
висналите от покривите висулки... После дълга гореща вълна
помете градчето. Вълна от жарък въздух - сякаш някой беше
отворил пещта. Ледените блокове падаха, чупеха се и се то­
пяха... Лятото на ракетата. Новината се носеше от уста
на уста в големите отворени домове. Лятото на ракетата.
Огненият дъх на пустинята изтриваше ледените арабески
от стъклата... Падащият от мразовитото небе над града
сняг се превръщаше в горещ дъжд, преди да достигне земята.
Лятото на ракетата. Жителите стояха до вратите, къде­
то водата се стичаше пред праговете, и гледаха към аленее­
щото небе...

Онова, което по късно се случва с хората в книгата на Бредбъри,

е печално и тъжно, защото авторът не вярва, че духовният прогрес
може да има нещо общо с материалния. Н о в пролога той описва
„лятото на ракетата“ акцентирайки върху един от архетиповете на
човешкото мислене: обещанието за вечна пролет на Земята. В мо­
мента, когато Човекът докосва небесната механика и въвежда нов

-32 1 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

тип мотор, Тук долу започват огромни промени. Всичко се отразя­

ва във всичко. В междупланетните пространства отсега нататък ще
се намесва човешката интелигентност. Там протича верижна реак­
ция, оказваща влияние върху земното кълбо, където температура­
та се променя. В момента, когато човекът завоюва не само небето,
но и онова, което се намира „отвъд небето“ когато във Вселената
избухва велика материална и духовна революция, когато цивили­
зацията престава да е просто човешка и става космическа, и на Зе­
мята всичко се променя. Стихиите вече не измъчват човека. Вечна
нега, вечна топлина обвиват света. Ледът, призракът на смъртта, е
победен. Студът отстъпва. Обещанието за вечна пролет ще се из­
пълни, ако човечеството доведе докрай своята божествена мисия.
Ако успее да се интегрира към всемирното Цяло, вечно топлата и
цветуща Земя ще бъде неговото възнаграждение. Силите на студа,
олицетворяващи самотата и лишението, ще бъдат победени от си­
лите на огъня.
Уподобяването на огъня с духовната енергия е друг архетип.
Онзи, който притежава тази енергия, носи в себе си огъня. Кол­
кото и странно да изглежда, Хитлер е убеден, че навсякъде, където
напредва, студът отстъпва. Именно това мистично обяснение до­
някъде хвърля светлина защо именно по този начин той ръководи
кампанията в Русия.
Заявяващите, че могат да предсказват времето на планетата за
месеци и за години напред хьорбигерианци, тръбят, че предстои
невероятно мека зима. Н о съществува и друго: заедно с останали­
те привърженици за теорията за вечния лед, Хитлер е категорично
убеден, че е сключил съюз със студа и че снеговете по руските земи
няма да задържат придвижването му. Под негово ръководство чо­
вечеството влиза в нов огнен цикъл. Зимата отстъпва пред леги­
оните, носители на пламъка.
Макар обикновено фюрерът да отделя особено внимание на
материалното оборудване на войските, той дава на войниците,
участващи в руската кампания, жалки допълнения към унифор­
мите - шал и чифт ръкавици.
А през декември 1941 г. температурите изведнъж падат под
четирийсет градуса. Предсказанията се оказват фалшиви, проро­

-322-
 Вто ра ча ст. Н я к о л к о го д и н и в а бс о л ю тн а та д ру го ст

чествата не се осъществяват, стихиите въстават, звездите неочак­

вано престават да помагат на „месията“. Ледът тържествува над
огъня. Автоматичните оръжия отказват, когато смазката замръз­
ва. Под влияние на студа синтетичното гориво в резервоарите се
разделя на две неизползваеми съставки.
В тила локомотивите замръзват. Хората умират, непрсдпазени
от тънките шинели и от ботушите. Дори лекото раняване ги осъж­
да на смърт. Хиляди опитващи се да облекчат естествените си нуж­
ди войници падат със заледени ануси. Хитлер отказва да повярва
в това първо разногласие между мистиката и действителността.
Рискувайки да бъде съден и дори разстрелян, генерал Гудериан
пристига в Берлин, за да докладва на фюрера положението и да го
моли за отстъпление.
- Студът е моя работа - казва Хитлер. - Атакувайте!
Бронираният корпус, победил Полша за 18 дни и Франция за
месец, армиите на Гудериан, на Райнхард и на Хьопнер, неверо­
ятните легиони от завоеватели, наречени от Хитлер безсмъртни,
сега са брулени от ветровете, сграбчени от ледовете, гинат в леде­
ната пустиня, за да докажат, че мистиката е по-истинна от земната
реалност.
Остатъците от Великата армия трябва да се откажат от всичко
и да се устремят на юг. Когато през следващата пролет войските
проникват в Северен Кавказ, се провежда странна церемония.
Трима алпинисти-есесовци се изкачват на свещената планина на
арийците Елбрус, люлка на древните цивилизации, магически
връх на сектата „Приятели на ЛуциферГ Те забиват там знамето
със свастиката, благословено съгласно ритуала на Черния орден.
Освещаването на знамето на върха на Елбрус трябва да означава
начало на нова ера. Сега вече сезоните трябва да се подчиняват
на човека, а огънят за хилядолетия да победи леда. През минала­
та зима разочарованието е било голямо, но то е представлявало
само изпитание - последното преди истинската духовна победа.
Въпреки предсказанията на метеоролозите, предупреждаващи за
още по-сурова зима, въпреки хилядите тревожни признаци, вой­
ската потегля на север, към Сталинград, за да разсече Русия на
две.

-323-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Докато дъщеря ми пееше пламенните си песни, там горе, до

мачтата с развяващото се алено платно, привържениците
на разума стояха край нея с мрачни физиономии.

Точно „привържениците на разума с мрачни физиономии“

вбесяват фюрера. Н о именно те, рационалистите, хората „без
огън“, със смелостта им, с „юдейско-либералната“ им наука, с ли­
шената им от религиозен привкус технология, непритежаващи-
те „свещена безмерност“, са подпомогнати от студа и от леда и
удържат победа. Те провалят пакта, надделяват над магията. След
Сталинград Хитлер вече не е пророк. Неговата религия претър­
пява крах. Сталинград не е само военен и политически разгром.
Равновесието на духовните сили се променя. Германските вест­
ници излизат с черни рамки, а техните описания на случилото
са по-ужасяващи от руските комюникета. Обявен е национален
траур. Н о всъщност траурът излиза извън пределите на нацията.
„Осъзнайте! - пише Гьобелс. - Самата идейна същност, самата
концепция за Вселената претърпя съдбовно поражение. Духов­
ните сили са разбити, приближава часът на Страшния съдГ В
Сталинград не комунизмът тържествува над фашизма. Ако към
историята се погледне по-далновидно и се опитаме да оценим
стойността на толкова грандиозни събития, то всъщност нашата
хумаиистическа цивилизация нанася удар над луциферовската,
магическата, създадена не за човека, а за „нещо повече от чове­
ци“. Особени различия между мотивите за цивилизационните
действия на С С С Р и на С А Щ няма. Европа от X V III и X IX век
е създала двигателят, който продължава да върши работа. Той не
шуми еднакво във Вашингтон и в Москва, но все пак е полезен
за всички. Във войната срещу Германия участва един-единствен
свят, а не краткосрочна коалиция от вечни врагове. Един-един­
ствен свят, вярващ в прогреса, в справедливостта, в равенството
и в науката. Свят, представящ си по един и същи начин Космоса,
с еднакви разбирания за всемирните закони, определящ на Ч о­
века във Вселената едно и също - не прекадено голямо, но и не
съвсем малко - място. Един-единствен свят, вярващ в разума и в
реалността на нещата. Един-единствен свят, който трябва да за­

- 3 2 4 -
 Вто ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д ру г о с т

гине, за да отстъпи място на Друг, чийто предвестник се чувства

Хитлер.
Именно малкият човек от „свободния свят“, жителят на М ос­
ква, Бостън, Лимож или Лиеж, позитивният, рационалистичен
малък човек, повече моралист, отколкото религиозен, лишен от
метафизически усещания и от апетит към фантастичното, онзи,
който Заратустра смята за човекоподобен, карикатурен, именно
той ще унищожи великата армия, предназначена да отвори пътя
на свръхчовека, на човека-бог, на повелителя над стихиите, кли­
мата, звездите. Любопитно е, че - справедливо или не - пак този
малък човек с ограничена духовност години по-късно ще изпрати
в небесата спътник, ще открие междупланетната епоха. Руснаците
казват, че Сталинград и пускането на спътника са двете решаващи
победи на съвременното човечество. В техните вестници излезе
снимка на Гьобелс, под която е написано: „Той мислеше, че ние
ще изчезнем. Възтържествувахме, за да създадем междупланетния
човек.“
Отчаяната, безумна, катастрофична съпротива на Хитлер в мо­
мент, когато става очевидно, че всичко е изгубено, се обяснява с
очакването на предсказания от хьорбигерианците потоп. Ако не
е възможно с човешки средства да бъде променено положението,
остава надеждата да се предизвика Божия съд.
Потопът ще дойде като наказание за цялото човечество. Н о ­
щта ще обгърне земното кълбо и всичко ще потъне под водната
стихия. Шпеер с ужас твърди, че Хитлер „абсолютно съзнателно
се опитва да направи така, че заедно с него да загине всичко. За
него краят на собствения му живот означава край на Вселената“.
В последните си уводни статии Гьобелс с ентусиазъм приветства
разрушаващите страната вражески бомбардировки: „Под разва­
лините на нашите унищожени градове ще бъдат погребани по­
стиженията на идиотския XX век,“ Хитлер желае навсякъде да се
възцари смъртта: той заповядва тоталното унищожение на Герма­
ния, нарежда екзекутиране на пленниците и затворниците, осъж­
да личния си лекар, заповядва убийството на братовчед си, иска
смърт за победените войници и сам посяга на живота си. „Хитлер
и Гьобелс - пише Тревър Ропър - призовават германския народ да

- 325-
 У трото нл м а гьо с н и ц и т е

разруши своите градове и заводи, да взриви дигите и мостовете,

да принесе в жертва железниците и всички транспортни средства
- и всичко това в името на легендата за „залеза на боговете“. Хит­
лер иска кръв, изпраща в бой като жертвени животни последни­
те войници: „Никога загубите няма да бъдат достатъчно големи",
казва той. Всъщност не враговете на Германия побеждават, а все­
ленските сили решават да потопят Земята, да накажат човечество­
то, защото е позволило на леда да надделее над огъня, на силите
на смъртта да сразят силите на живота и възкресението. Небето
отмъщава. Посветеният умира и призовава великия потоп. Х ит­
лер принася жертви на водата: той заповядва да бъде наводнено
берлинското метро, където загиват 200 000 потърсили спасение
в подземията жени, деца и мъже. Това е акт на подражателна ма­
гия, която ще предизвика апокалиптична вакханалия, ужасяващи
събития в небесата и на Земята. Преди да застреля в бункера жена
си, децата си и самия себе си, Гьобелс пише последната, прощална
статия под названието „И все пак то ще бъде". Той твърди, че дра­
мата се разиграва не на земно, а на космическо равнище. „Нашият
край ще е край на Вселената!“
Извисяват безумните си мисли към безкрайните пространства
на небесата, а умират в подземия.
Мечтаят да създадат богочовека, комуто ще се подчиняват сти­
хиите. Вярват в огнения цикъл. Мислено побеждават леда на Зе­
мята и в Небето, а същевременно войниците им умират със свале­
ни гащи и замръзнали задници.
Създават си фантастична представа за еволюцията на видовете
в очакване на потрисащи промени. А последното съобщение от
външния свят до тях е от пазача на берлинския зоопарк, който се
е покатерил на едно дърво и предава по телефона тревожните из­
вестия в бункера.
Силни, дръзновени и горди, те пророчестват:
Великата световна епоха се възражда,
връща се Златният век.
Като змия през пролетта Земята
сменя старата си дреха.

-326-
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

Н о съществува и друго пророчество, което осъжда самите про­

роци не толкова на трагична, колкото на карикатурна смърт.
В бункера, дочувайки растящия рев на танковете, те завършват
пламенния си и зъл живот в ярост, болки и молби, сякаш предска­
зани от големия английски поет П. Б. Шели в стихотворението му
„Елада“:
(), спрете! Трябва ли омразата и гибелта да се завърнат ?
0, спрете! Трябвали мъжете да сеубиват, да умират?
0, спрете! Не изчерпвайте до дъно урната
на страшната прокоба!
Светът от минало е изморен - нека загине
или пък се възроди!

-327-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

VI

Земята, е куха. >Ние живеем вътре в нея. >

Слънцето и Луната са в центъра на Земята. >
Радарът в служба на магията. > Религия, родена
в Америка. > Н ейният германски пророк е летец.
>Анти-Айнщайн. > Дело на безумец. > Кухата
земя, изкуствените спътници и алергичните към
понятието „безкрайност \ > Решението на Х и т ­
лер. > Отвъд свързаността

П
ренасяме се през април 1942 г. Германия хвърля във войната
всичките си сили. Изглежда, че нищо не е в състояние да от­
клони инженерите, учените и военните от непосредствените им
задачи.
Обаче една организирана с одобрението на Хитлер, Химлер и
Пьоринг експедиция тайно напуска Райха. Членовете на експеди­
цията са най-добрите специалисти по радарни системи. Под ко­
мандването на известния с изследванията си за инфрачервеното
излъчване доктор Хайнц Фишер, групата дебаркира на балтий­
ския остров Рюген. Снабдени са с най-модерна техника. По онова
време радарите все още са рядкост, така че са ги измъкнали дори
от най-невралгичните точки на немската отбрана. Н о предсто­
ящите наблюдения на Рюген се разглеждат в генералния щаб на
немския военноморски флот като особено важни за готвеното от
Хитлер настъпление по всички фронтове.
Веднага след пристигането на експедицията, доктор Фишер
нарежда радарите да бъдат насочени към небето под 45-градусов
ъгъл, макар че в избраната посока сякаш няма нищо достойно за
откриване. Останалите членове на екипа, непосветени в същност­

- 328-
 Вто ра ча с т. Н я к о л к о г о д и н и в а бс о л ю т н а т а д ру го с т

та на задачата, си мислят, че се извършват някакви предварителни

изпитания. Н о за всеобщо изумление, в продължение на много
дни насочеността на радарите остава непроменена. Разясненията
идват по-късно. Оказва се, че фюрерът има основания да се съмня­
ва в изпъкналостта на Земята - тя може би е вдлъбната. Ние живе­
ем не откъм вънишата страна на сферата, а отвътре. Положението
ни е сравнимо с действията на мухите, движещи се в стъклена топ­
ка. Целта на експедицията е научно да се докаже тази „Истина“,
Вълните на радара се разпространяват но права линия и благода­
рение на отраженията им могат да бъдат получени изображения
от най-отдалечените точки вътре в сферата. Втората цел на екипа
е пак по пътя на отражението да получи картина на английския
флот, разположен във военната база Скапа Флау.
Мартин Гарднър разказва безумното приключение на остров
Рюген в книгата си „В името на науката“. Самият доктор Фишер
след войната намеква какво точно е правил. През 1946 г. профе­
сор Джерарад С. Купър от обсерваторията на Маунт Паломар
посвещава серия от статии на доктрината за кухата Земя, станала
причина за експедицията. Той пише в списание „Популярна ас­
трономия“: „Много представители на германския флот и авиация
вярват в теорията за кухата Земя. Смятат, че тя би им била полез­
на, за да открият английския флот, тъй като вдлъбнатата сферич-
ност на Земята би им позволила да правят наблюдения на много
големи разстояния с помощта на инфрачервени лъчи! Инженерът
Вили Лей съобщава за същите факти в изследването си от 1947 г.
„Лъженаука в страната на нацистите“.
Невероятно, но факт - висшите нацистки вождове отричат
онова, което е очевидно за всяко хлапе в нашия цивилизован
свят: че Земята е плътна сфера и ние се намираме на повърхността
й, над нас е безкрайната Вселена с безброй звезди и галактики, а
под нас е скала. Хлапето, било то френско, американско или ру­
ско, с в съгласие с официалната наука и с всички приети религии
и философии. Нашите морал, изкуство, техника са основани на
това разбиране, което се потвърждава от опита. Ако се опитаме
да потърсим нещото, което най-пълно обезпечава единството на
съвременната цивилизация, то несъмнено ще го открием в космо-

- 3 2 9 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

гонията. Относно положението на Човека и на Земята във Вселе­

ната са единни всички, дори и марксистите. Несъгласие проявяват
само нацистите.
Според последователите на теорията за кухата Земя, органи­
зирали пссвдонаучната експедиция на остров Рюген, ние живеем
във вътрешността на сферата, образувала се сред маса скали, която
продължава до безкрайност. Небето се намира в центъра на къл­
бото: то представлява синкав газ със светещи точици, които ние
възприемаме за звезди. Съществуват Слънце и облаци, но те са
далеч по-малки, отколкото твърдят ортодоксалните астрономи.
Вселената е ограничена. Ние живеем от вътрешната страна на сфе­
рата, сами сме и сме обградени от скали.
Ще проследим как се заражда такова световъзприемане - от
легенди, от „интуицията на озарението“. През 1942 г. нацията,
ангажирана във война, при която техниката е всемогъща, иска от
техниката да подкрепи мистиката, а от мистиката - да обогати тех­
никата. Специалистът по инфрачервено излъчване доктор Фишер
получава задача да постави радарите в служба на магията.
В Г1ариж и в Лондон също живеят ексцентрични мислители, от­
криватели на грешни космогонии, пророци на какви ли не стран­
ности. Те пишат статии, посещават складовете на книжарниците,
ораторстват в Хайд парк или в „Географската зала“ на булевард
„Сен Ж ермен“. В хитлеристка Германия подобни хора мобилизи­
рат силите на нацията и техническото оборудване на воюващата
армия. Влияят върху генералните щабове, върху политическите
ръководители, върху учените. Намираме се лице срещу лице със
съвършено нова цивилизация, основаваща се на пренебрежение­
то към класическата култура и разум. П ри тази цивилизация ин­
туицията, мистиката, поетичното озарение са равнопоставени с
научното изследване и с рационалното познание.
„Когато чувам да се говори за култура, вадя пистолет“, казва
Гьоринг. Тази ужасяваща фраза има двойнствен смисъл: буква­
лен, при който виждаме Гьоринг, също като крал Юбю от пиесата
на Алфред Ж ари, да троши главите на интелектуалците, както и
по-дълбок, но по-страшен за културата, при който Гьоринг стреля
със смъртоносни куршуми, наричащи се „хьорбигерианска кос-

-330-
---------------- В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т ------------------

могония“, „доктрина за кухата Земя“ или „мистиката на групата

пг1
1уле « .

Доктрината за кухата Земя се заражда в Америка в началото на

XIX век. Н а 15 април 1818 г. всички членове на Американския
конгрес, ректорите на университетите и отделни големи учени по­
лучават следното писмо

Сен Ауи, територия на Мисури

Северна Америка
10 април

До целия свят,
Заявявам, че Земята е куха и населена отвътре. Тя съдържа
няколко твърди, концентрични, разположени една в друга сфе­
ри и е отворена при полюса между 12 и 16 градуса. Задължа­
вам се да докажа реалността на изложените тук идеи и съм
готов да изследвам вътрешността на Земята, ако светът се
съгласи да ми помогне в това начинание.
Джон Клийвс Симс,
о.з. капитан от пехотата в Охайо

Във великолепната книга „От Атлантида до Елдорадо' Спрейг

дьо Кемп и Вили Лей представят накратко теорията и приключе­
нията на бившия капитан от пехотата:
Симс твърди, че всичко в нашия свят е кухо, костите,
космите, стеблата на растенията и пр. Планетите също
са кухи, а на Земята може да се различат пет разположени
една в друга сфери, като всичките са обитаеми и отвън и от­
вътре. Чрез широките отвори при полюсите жителите от
всяка сфера могат да достигат до всяка точка от вътреш­
ността на останалите, а също и да се измъкват навън, подоб-
но на мравките, лазещи навсякъде по порцелановата чаша...
Симс организира срещите си с почитатели също като пре­
дизборни кампании. След смъртта си оставя тонове бележки

-331 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

и малък модел на „земното кълбо на Симс“, който сега се пази

в Академията за естествени науки във Филаделфия. Синът
му Америк Веспушъс Симс е един от последователите му -
опитва се да извлече от бележките стройна теория. От свое
име добавя предположението, че когато постигнем значим
напредък, ще открием изгубените десет израилски племена,
живеещи сега в най-външната от сферите.

През 1880 г. и друг американец - Сайръс Рийд Тийд - на свой

ред провъзгласява, че Земята е куха. Тид е енциклопедист, специа­
лизирал се е в изучаване на алхимическата литература. През 1869
г., докато работи в лабораторията си и размишлява над „Книга­
та на пророк И сая“ внезапно получава „озарение“. Осъзнава, че
живеем вътре в Земята. Видението го кара да повярва в древните
предания, затова той създава нова религия, провъзгласява своята
доктрина и основава вестник „Огнен меч“. През 1894 г. събира
повече от четири хиляди фанатични последователи. Религията му
се нарича „корешизъм“. Умира през 1903 г.,след като обявява, че
тялото му не подлежи на разтление. Обаче след два дни привърже­
ниците му са принудени да го погребат...
Мисълта, че земята е куха, се свързва с мит, който срещаме по
разни места и в различни епохи. Най-древните религиозни тек­
стове говорят за отделен разположен под земната кора свят, място
за пребиваване на мъртвите и на духовете. Когато легендарният
герой на древните шум ери и вавилонци Гилгамеш отива да посети
своя предтеча Утнапищим, той се спуска в недрата на Земята; там
Орфей търси любимата си Евридика. Когато достига западните
предели, Одисей принася жертва, за да дойдат от дълбините духо­
вете на предците му и да го дарят с мъдри съвети. Плутон властва в
подземното царство над душите на мъртвите. Първите християни
тайно се събират в катакомби и вероятно затова превръщат дъл­
бините в място за пребиваване на осъдените души. Германските
легенди заточват Венера дълбоко в Земята. Данте ни разхожда из
низшите кръгове на Ада. Европейският фолклор населява дълби­
ните с дракони, а японците вярват, че под техните острови има
чудовище, което при движенията си предизвиква земетресения.

-332-
 В тора част. Н яколко го д и н и в а б с о л ю т н л т л друго о т

Споменахме тайното предхитлеристко общество „Врил“, съ­

четаващо тези легенди с хипотези, изказани от Булуър Литън в
романите му. Членовете на обществото вярват, че притежаващи
по-голяма от нашата психическа сила същества живеят в пещери в
центъра на Земята. Н якой ден те ще излязат от там, за да властват
над нас.
В края па Първата световна война немският авиатор, военно­
пленник във Франция, Бендер, открива стари екземпляри от вест­
ника „Огнен меч“ и брошури, пропагандиращи идеята на кухата
Земя. Увлечен от този култ и, на свой ред, осенен от озарение, той
уточнява и доразвива доктрината. Когато се завръща в Германия,
Бендер основава движението „Учение за кухата Земя". Гой заим­
ства идеите на още един американец - Маршал Б. Гардггьр, който
през 1923 г. публикува монография, доказваща, че Слънцето се
намира не над Земята, а е вътре в нея и че лъчите му ни притеглят
към повърхността.
Според Бендер, Земята е сфера със същите размери, като обя­
вените от ортодоксалната география, но е куха и животът е разпо­
ложен върху вътрешната повърхност, благодарение на налягането,
оказвано от слънчевите лъчи. Отвън има само безкрайна скала.
Вътрешният слой въздух е дебел 60 км, след което се разрежда
до абсолютната празнота в центъра, където се намират три тела:
Слънцето, Луната и призрачният свят. Този „призрачен свят" е
кълбо от синкав газ, в който блестят зрънца светлина, наречени
звезди. Когато синята маса преминава пред Слънцето, върху част
от кухата Земя настава нощ, а попадащата върху Луната сянка от
масата предизвиква затъмнения. Ние смятаме, че съществува раз­
положена над нас външна Вселена, защото светлинните лъчи не се
разпространяват по права линия, а са изкривени - изключение са
само инфрачервените лъчи.
Теорията на Бендер става популярна около 1920 г. Ръководи­
телите на Райха, висшите флотски и армейски офицери вярват в
кухата Земя.
Струва ни се абсолютно безсмислено, че поведението на хора,
отговарящи за ръководството на нацията, може дори частично да
бъде обусловено от мистична интуиция, отричаща съществуване­

-333-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

то на нашата Вселена. Н о трябва да признаем, че за обикновения

човек, за немеца от улицата, чиято душа е изтерзана от поражения
и нищета, през 30-те години идеята на кухата Земя не е по-безумна
от тезата за безграничните източници на енергия, съдържащи се в
зрънцето материя, или теорията на четириизмерното простран­
ство.
В края на X IX век науката тръгва по път, който не се побира в
понятието „здрав смисъл“. За примитивните, нещастни и мистич­
ни умове всяка странност става допустима, и естествено, за пред­
почитане са понятни и утешителни странности от рода на кухата
Земя. Хитлер и „другарите“ му са издигнали се от низините лич­
ности, противници на чистия разум, за които идеите на Бендер са
по-приемливи, отколкото откриващата сложен и труден за прис­
пособяване свят теория на Айнщайн. Н а пръв поглед, Бендерови-
ят свят е също толкова безумен, колкото и Айнщайновият, но за да
се проникне в него е досгатъчно безумие от първа степен. Въпреки
лудешките предпоставки, Бендеровото обяснение на Вселената се
развива по разумен начин. Лудият губи всичко, с изключение на
разсъдъка си.
„Учението за кухия свят“ според което хората са единствени­
те разумни същества във Вселената, дава на човека, намаляващ
въпросната Вселена до размерите на Земята, усещането, че е при­
крит, защитен, като зародиш в майчината утроба. То удовлетворя­
ва нещастните души с уязвена гордост и изпълнени със злоба към
външния свят. Освен другото, това е единствената немска теория,
която може да бъде противопоставена на евреина Айнщайн.
Теорията на Айнщайн се основава върху опитите на Майкел-
сън и Морли, доказващи, че скоростта на светлината, движеща се
в посока на въртене на Земята, е равна на скоростта на светлината,
насочена перпендикулярно на това въртене. Айнщайн стига до за­
ключението, че следователно не съществува „пренасяща светли­
ната среда, а че тя се състои от независими частици. Изхождайки
от това допускане, физикът отбелязва, че светлината представлява
концентрирана енергия. Създава теория за относителното дви­
жение на светлината. Според системата на Бендер кухата Земя е
неподвижна и следователно ефектът на Майкелсън е невъзможен.

-334-
 В т о р а ЧАСТ. Н яколко Г О Д И Н И В А Б С О Л Ю Т Н А Т А Д РУ ГОСТ

Затова тезата за кухата Земя изглежда също толкова реална, колко­

то и идеите на Айнщайн. П о онова време все още никаква експе­
риментална проверка не може да потвърди мисълта на Айнщайн.
Атомната бомба не се е появила на бял свят, за да докаже тази ис­
тина с ужасния си образ. Германските ръководители се възползват
от случая, за да отхвърлят твърденията на гениалния евреин - за­
почва преследване срещу еврейските учени и официалната наука.
Айнщайн, Телър, Ферми и много други значими изследователи
са принудени да поемат пътя на изгнанието. В САЩ ги посрещат
радушно, предоставят им пари и прекрасно оборудвани лабора­
тории. В това обстоятелство се крие тайната на американската
ядрена мощ. Разцветът на окултните сили в Германия осигурява
атомната бомба на американците.
Най-големият изследователски център на американската ар­
мия се намира в Дейтън, щата Охайо. През 1957 г. се съобщава,
че лаборатория в този център, работеща над създаването на водо-
родна бомба, е успяла да получи температура от 1000 градуса. Уче­
ният, който постига този резултат е... старият ни познат доктор
Хайнц Фишер, ръководителят на експедицията на остров Рюген.
О т 1945 г. той работи в САЩ . Н а въпрос на американски журна­
лист за миналото, Фишер заявява: „Нацистите ме принуждаваха
да върша безумия, което сериозно възпрепятстваше сериозните
ми занимания!' Човек си задава въпроса какво точно би се случило
и как би се развила войната, ако изследванията на д-р Фишер не
бяха прекъснати заради мистика Бендер...

След експедицията на остров Рюген авторитетът на Бендер пред

немските властници рязко пада, въпреки защитата на Гьоринг, из­
питващ привързаност към бившия си герой от авиацията. Хьор-
бигерианците, последователите на великата Вселена, където цари
вечният лед, възтържествуват над него. Бендер е хвърлен в конц­
лагер, където и умира. По този начин „кухата Земя“ получава своя
мъченик.
Дълго преди безумната експедиция, последователите на Хьор-
бигер засипват Бендер с насмешки и искат прекратяване на из­
следванията му.

- 335-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Системата на Хьорбигер претендира за статуса на глобална

космогония, обаче не е възможно да се вярва в мироздание, пред­
ставляващо едновременно арена на вечната борба между леда и
огъня, както и плътна сфера, прикована към безкрайна скала. Хит­
лер трябва да вземе решение. Отговорът му е достоен за размисъл:
„Не се нуждаем от свързана концепция за света - казва фюре­
рът. - Прави могат да са и едните, и другитеГ
Следователно, от значение е не свързаността и единството на
възгледите, а разрушаването на системите, произтичащи от логи­
ката на рационалното мислене - важни са мистичния динамизъм
и експлозивната сила на интуицията. В сияйния мрак на магиче­
ската мисъл ще се намери място за много мълнии.

-336-
 II

Вода в нашата ужасна мелница. > Последната мо­

лит ва на Д ит рих Екхарт. > Легендата за Туле. >
Развъдник на медиуми. >Магьосникът Хаусхофер.
> Мълчанието на Хес. > Свастиката и тайните

на И патиевия дом. > Седмината, които искаха

да променят света. > Тибетската колония. >
Унищожение и ритуали. > Нещата са по-мрачни,
отколкото си ги мислите

лед войната в Кил живее добродушен лекар на социално сла­

би, съдебен експерт, бонвиван, наречен Фриц Саваде, В края
на 1959 г. тайнствен глас го предупреждава, че ще бъде арестуван.
Той побягва, крие се осем дни и накрая се предава. Оказва се, че в
действителност това е оберщумбанфюрерът от С С Вернер Хайде.
Професор Хайде е медицински организатор на програмата за ев-
таназия, вследствие на която от 1940 до 1941 г. са избити 200 000
немски жертви - пролог към последвалото унищожение на чужде­
нци в концлагерите.
Във връзка с този процес френският журналист и блестящ ис­
торик на нацизма М. Нобекур пише в седмичника „Карфур“ (6
януари 1960 г.):
Делото Хайде, както и много други нацистки дела, напо­
добява айсберг, чиято видима част е иай-дребната. Евта-
назия на слабите, на неизлечимите, масово унищожение на
цели общности, способни да замърсят „чистотата на гер­
манската кръва- това тежко „задължениесе осъществява с
патологични ярост, с едва ли не религиозна убеденост, близка

- 337-
 ---------------— У т р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е -------------------------------------------

до безумието. Много наблюдатели-неспециалисти на следво­

енните процеси срещу нацисти, както и учени и медицински
авторитети -различаващ и добре мистификациите от у л и ­
ките - стигат до мнението, че политическите страсти са
незадоволително обяснение на случилото се. Н алага се изво­
дът, че между вождовете и изпълнителите, между Хит лер
и последния надзирател в концлагер е съществувала някаква
мистична връзка. Постепенно се възприема хипотезата за
действието на някаква общност от посветени, послужила
като опора на националсоциализма. Започваме да си пред­
ставяме наистина демонично общество, подчинено на т а й ­
ни догми, разработени дори по-добре от елементарните
доктрини на „Моят живот" или на „Митът на X X век
предполагащо рит уали, следи от които не намираме, макар
реалността им изглежда безспорна за анализаторите ( пов­
т арям е- учени, лекари) на нацистката патология.

С други думи - налива се вода в нашата ужасна мелница.

И все пак, ние не смятаме, че е съществувало единно, добре
организирано и разклонено тайно общество. Не е имало нито ця-
лостно учение, нито съвкупност от органично свързани помежду
си ритуали. Напротив, множествеността и липсата на свързаност
ни се струва характерна за подземната Германия, която се опитва­
ме да опишем. Единството и свързаността във всяко начинание,
дори в мистичното, несъмнено са необходими за възпитания в
позитивизъм и картезианство западен човек. Н о при нацизма ние
се намираме извън този Запад: тук по-скоро става дума за много­
образен култ, състояние на свръхсъзнателност (или подсъзнател-
ност), възприемащо различни ритуали и нямащи нищо общо по­
между си вярвания. Важното е да се поддържа вътрешния пламък,
тайната искра - всички средства са добри, за да бъде разпалена тя.
За попадналите в подобно състояние няма невъзможни неща.
Действието на природните закони е преустановено, светът се
втечнява. Ръководителите на С С заявяват, че Ла Манш е мно­
го по-тесен, отколкото го представят атласите. За тях, както и за
индийските мъдреци отпреди 2 000 години, както и за епископ

- 338-
 Втора ча ст. Н яко л ко го д и н и в а бс о л ю тн л тл дру го ст

Бъркли през XVIII век, Вселената е илюзия и структурата й може

да бъде променяна посредством действената сила на мислене на
посветените.
За нас е очевидно съществуването на магически пъзел, изпъл­
нен с луциферианска мистика, за който дадохме някои пояснения
в предишните глави. П о този начин може да се намери обяснение
за множество чудовищни факти и то ще е далеч по-правдиво от
твърденията на традиционните историци, които виждат зад тол­
кова жестокости и странности единствено мегаломанията на един
сифилистик или садизма на шепа нервно болни и услужливата из­
пълнителност на тълпата страхливци.
В съответствие с нашия метод сега ще предложим на внима­
нието на читателя сведения за други аспекти на „магическия со­
циализъм“ - обществото „Туле“, Черният орден и обществото
„Ахненербе“. Събрахме за тях огромна документация - повече от
1000 страници. Н о данните трябва да бъдат повторно проверени
и максимално допълнени, ако искаме да създадем обстоятелствен,
голям и пълноценен труд, което за сега е неосъществимо. Нямаме
намерение да усложняваме допълнително тази книга, в която се
разглеждат само определени примери от съвременната история в
контекста на „фантастичния реализъм“. Така че ще представим на­
кратко някои показателни сведения.
През пролетта на 1923 г. в Мюнхен умира странна личност -
поетът, драматург, журналист, бохем, който се нарича Дитрих Ек-
харт. С отровени от иприт по време на Първата световна война
дробове, преди да изпадне в агония, той отправя страстна молит­
ва към един черен метеорит, който нарича „Моята Кааба“. Завеща­
ва го на първопроходеца на астронавтиката професор Обер. И з­
праща и огромен ръкопис на приятеля си Хаусхофер. Земните му
дела са подредени, той умира, но обществото „Туле“ продължава
да съществува и скоро ще се опита да промени света и живота.
През 1920 г. Дитрих Екхарт и Алфред Розенберг - друг член
на обществото - се запознават с Хитлер. Те организират първата
среща с този многообещаващ мъж в къщата на Вагнер в Байройт.
В продължение на три години старателно формират дребничкия
ефрейтор в оставка, ръководят мислите и действията му. Авторът

- 3 3 9 -
 Ут р о т о ил м а г ь о с н и ц и т е

на известната биография на фюрера Конрад Хайден пише: „Ек-

харт се заема с духовното възпитание на Хитлер.“ Той го учи да
пише образно и да говори пред аудитория. Образованието му се
развива в два плана: „тайната“ доктрина и пропагандната доктри­
на. Екхарт разказва за някои от разговорите си с Хитлер в книга­
та „Болшевизмът от Мойсей до Ленин“. През юли 1923 г. Екхарт
става един от седемте основатели на националсоциалистическата
партия. Седем е свещено число. Когато през есента агонизира, той
се обръща към другарите си: „Внимателно следете Хитлер! Той ще
танцува, но музиката съм поръчал аз. Осигурихме му средствата за
общуването с Тях... Н с скърбете за мене: повлиях върху История­
та повече от всеки друг германец..!*
Легендата за Туле ни връща към изворите на германската мито­
логия. Става дума за днес изчезнал остров, някъде в крайния Се­
вер. В Гренландия ли? Или може би в Лабрадор? Както Атлантида,
Туле е бил магически център на велика цивилизация. Екхарт и при­
ятелите му вярват, че не всички тайни, не всички познания от Туле
са потънали безследно под водата. Особени същества, посредни­
ци между хората и Отвъдните мислители, разполагат с достъпно за
посветените хранилище на сили. Оттам може да се черпи мощ, за
да се превърне Германия в предтеча на бъдещото свръхобщество,
да господства тя над света, да подпомага промените в нашата раса.
Ще настъпи ден, когато немските легиони ще тръгнат, за да уни­
щожат всички препятствия за духовното развитие на Земята. Ще
ги предвождат безсмъртни войни, почерпили сили от енергийно­
то хранилище и вдъхновение от Великите Древни. Такива митове
се съдържат в арийската доктрина на Екхарт и на Розенберг, която
тези пророци на магическия социализъм вмъкват в медиумната
душа на Хитлер. П о онова време обществото „Туле“ все още е него­
лям механизъм за смесване на мечтите с действителността. Скоро
обаче - под други влияния и с други личности - то ще се превър­
не в далеч по-странен инструмент - оръдие, способно да промени
самата природа на действителността. Несъмнено, благодарение на
Карл Хаусхофер обществото „Туле“ приема окончателния си ха­
рактер на тайно общество на посветени, осъществяващи контакти
с невидимото и става магически център на нацизма.

- 3 4 0 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т л д р у г о с т

Хитлер е роден в градчето Браунау на река Ин на 20 април 1889

г. в 17,30 ч. Пограничният австро-баварски град, място на среща
между две германски държави, по-късно става за фюрера симво-
лично място. Носят се странни легенди, че районът е развъдник
на медиуми. Това е родният град на Вили и Руди Шнайдер, чии­
то психически опити преди трийсетина години са били сензация.
Кърмачката на Вили и па Адолф е една и съща. През 1940 г. Ж ан
дьо Панж пише: „Браунау е център на медиуми. Сред най-извест­
ните е госпожа Стокхам, която през 1920 г. се омъжва за принц
Йоахим Пруски във Виена. Именно в Браунау знаменитият мюн­
хенски спиритист Ш ренг-Нотциг намира своите медиуми, един
от които е братовчед на Хитлер.“
Съгласно окултното учение, след като са сключили пакт със
скритите сили, членовете на групата могат да ги призовават само
посредством магьосник, който трябва да бъде подпомаган от ме­
диум. Нещата се развиват така, като че ли Хитлер е медиумът, а
Хаусхофер - магьосникът.
Раушинг описва фюрера по следния начин: „Когато човек го
гледа, не може да не си помисли за медиумите. Пр ез по-голяма­
та част от времето те са незначителни, обикновени същества.
Внезапно, сякаш от небесата, в тях се акумулира власт и сила от
друг калибър. Могъществото им е нещо външно по отношение
на истинската им личност. То е гост от друга планета. Медиумът
е обзет. Освободен от порива, той отново става обикновен кле­
тник. Точно по този начин определени сили проникват в Хитлер.
Особата, наречена Хитлер, е само временна дреха за свръхдемо-
нични създания. Това обединение на баналното и изключително­
то - непоносимата двойственост се усеща незабавно при контакт
с него. Подобен герой може да измисли само Достоевски. Такова
е впечатлението от смесеното усещане за болезнено безпокойство
и тревожно могъщество.“
Щрасер: „Събеседникът на Хитлер внезапно вижда вожда на
човешката слава... Сякаш светлината блясва иззад тъмно стъкло.
Господинът със смешните мустачки се превръща в архангел... След
това архангелът отлита и остава изтощеният, изпотен Хитлер, кой­
то гледа със стъклен поглед!

- 341 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Бушез: „Взрях се в очите му - те бяха очи на медиум. Понякога

сякаш нещо се вселяваше в оратора. О т него излитаха флуиди...
След това отново се смаляваше, ставаше посредствен, дори - вул­
гарен, Изглеждаше грохнал, сякаш акумулаторът му се бе изчерп-
«
ал.
Франсоа-Понсе: „Той изпадаше в своеобразен мсдиумен транс.
Лицето му изразяваше екстатичен възторг.“
Зад този медиум, несъмнено, не стои един човек, а група, съв­
купност от енергии, магическа електроцентрала. Убедени сме, че
Хитлер е вдъхновен не само от онова, което изразява - от нес­
вързани сили и доктрини, които са по-ужасяващи от самата на-
ционалсоциалистическа теория. Изпълват го далеч по-мащабни
мисли, отколкото му позволяват умствените възможности и об­
разованието, но на съратниците и на народа си той е в състояние
да предаде само грубо вулгаризирани откъси от тях. Доктор А шил
Делмас пише: „Могъщ резонатор, Хитлер наистина е „барабанът“,
както се хвали по време на мюнхенския процес и докрай си остава
само „барабан“. Той взима и използва нещата, които отговарят на
жаждата му за власт, на мечтата му за господство над света, под­
държат безумната му идея за биологическата селекция, необходи­
ма за сътворяването на богочовека!
Н о съществува и друга тайна цел, друга химера: да бъде проме­
нен живота на цялата планета. Понякога се случва скритата мисъл
да се отскубне от него. В такъв момент казва на Раушинг: „Нашата
революция е нов или по-точно последен етап от еволюцията, от­
веждаща към края на историятаГ Или също: „Вие нищо не знаете
за мен. Другарите ми по партия нямат представа от последващите
ми идеи, от огромното здание, чийто основи искам да построя,
преди да умра. Светът се намира пред решителен обрат, стоим
пред гробницата на времената... Предстои страшен трус на плане­
тите, чиито мащаби, вие, непосветените, няма да усетите... Случва­
щото се е далеч по-значимо от раждането на нова религия...“
Пред нас сякаш е разбираемо желание на човека да изрече всич­
ко, което таи в мислите си. Н о монолозите на Хитлер не са прераз­
кази на хьорбигериански, бендеровски и други подобни идеи (ма­
кар да съществуват заемки оттук-оттам). И хьорбигерианството, и

- 3 4 2 -
---------------- В т о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т ------------------

бендеризмът, при целия им размах, са само храна за масите, капка

алкохол за въображението на първия срещнат. Спомнете си спо­
менатото вече решение на Хитлер относно спора между хьорбиге-
рианците и бендеристите. От недрата на подсъзнанието му навън
се измъкват внушенията, направени от членовете на обществото
„Туле“ - от Екхарт и от Хаусхофер.
Карл Хаусхофер води катедра в Мюнхенския университет.
Един от асистентите му е Рудолф Хес. Именно той осъществява
връзката между Хаусхофер и Хитлер. (Хес избягва от Германия
със самолет, след като Хаусхофер му казва, че го е сънувал да от­
лита за Лондон. В редките минути на просветление, които има по
време на тежкото си боледуване, на Нюрнбергския процес затвор­
никът Хес, последният жив от членовете на обществото „Туле“,
направо заявява, че Хаусхофер е магьосник, таен учител - науча­
ваме тази подробност от книгата на Джак Фишман „Седмината в
Шпандау“.)
След неуспешния опит за преврат (8-9 ноември 1923 г.) Хит­
лер е затворен в Ландшург. Хаусхофер и Хес почти всекидневно
го посещават. Хаусхофер води с него дълги разговори, развива те­
ориите си и трупа аргументи за необходимостта от завоюване на
политическата власт. Насаме с Хес, Хитлер смесва за пропагандни
цели тезите на Хаусхофер и идеите на Розенберг - така се ражда
„Моята борба“.
Карл Хаусхофер е роден през 1869 г. Многократно пътува
до И ндия и до Далечния Изток. Изпратен е в Япония и науча­
ва японски език. Според него произходът на немския народ е от
Централна Азия, а величието и благородството в света се дължи
на индо-арийската раса. В Япония Хаусхофер получава посвеще­
ние в едно от най-влиятелните тайни будистки общества и се за­
дължава, в случай на провал на мисията си, да извърши ритуално
самоубийство.
П рез 1914 г. младият генерал Хаусхофер привлича вниманието
към себе си с изключителното си умение да предвижда събитията:
времето на началото на противниковата атака, точките на пораже­
ние от тежките снаряди, метеорологичните промени. Потвържда­
ват се и предсказанията му за предстоящите политически катакли­

- 343 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

зми в противниковия лагер. Дали ясновидството е характерно и

за Хитлер или Хаусхофер му подсказва собствените си видения?
Хитлер предсказва съвършено точно датата на влизането на свои­
те войски в Париж, както и времето на разбиването на блокадата
в Бордо. Когато се взима решение за окупиране на Рейнска област,
всички европейски експерти, включително и немските, са убе­
дени, че Франция и Великобритания ще се възпротивят. Хитлер
обаче е сигурен в обратното и се оказва прав. Той предсказва и
деня, в който умира Рузвелт.
След края на Първата световна война Хаусхофер се завръща
към паучната дейност. Занимава се почти изключително с поли­
тическа география, основава списание „ГеополитикаЗ публикува
множество научни трудове. Интересно е, че теоретичната основа
за тези му занимания е тясноматериалистическият политически
реализъм. Всички членове на групата ловко използват материали­
стическа, езотерическа терминология, за да прокарват безумните
си псевдонаучни концепции.
Под маската на професора-геополитик се крие възторженият
поклонник на Игнаций Лойола, мечтаещ да властва над хората,
увлеченият от будизма последовател на Шопенхауер, тайнствени­
ят дух, търсещ скрити реалности, човекът с огромна култура и с
мистични способности. Вероятно именно Хаусхофер избира пре­
чупения кръст за емблема на нацистите.
В Европа, както и в Азия, свастиката винаги е смятана за маги­
чески знак. Тълкуват я като символ на слънцето, на живота и пло­
довитостта или на мълнията, проява на Божия гняв. За разлика
от кръста, от триъгълника, от кръга, от полумесеца и от звездите
с различен брой лъчи, свастиката не е елементарен символ, който
може да бъде измислян и копиран всеки път с нов смисъл в раз­
лични епохи и в различни точки на земното кълбо. Пречупеният
кръст е първият символ, създаден с абсолютно точно предназначе­
ние. Изследването на миграцията му поставя проблема за общата
основа на различните религии, за предисторическите взаимоот­
ношения между Европа, Азия и Америка. Най-древната следа от
свастиката откриваме в Трансилвания и тя е от края на неолита,
Свастики са открити по десетки вретена от X IV век преди н. е.,

- 344 -
 Вто ра ча ст. Н я к о л к о г о д и н и в а бс о л ю т н а т а д ру го с т

както и сред развалините на Троя. Има ги в Индия през IV век

пр. н. е. и в Китай през V век след н. е. Век по-късно се появяват в
Япония заедно с будизма, който ги превръща в свой символ.
Съществено е обстоятелството, че в целия семитски район - в
Египет, Халдея, Асирия и Финикия - пречупеният кръст или е на­
пълно неизвестен, или се появява случайно. Свастиката е типич-
по арийски знак. През 1891 г. Ернст Краус привлича вниманието
на немската публика към този факт; през 1908 г. в трудовете си
по разшифроване на руническата епопея (така наречената „Древ­
на Еда“) описва пречупеният кръст като символ на чистотата на
кръвта и на тайните магически знания.
В руския царски двор появата на пречупения кръст се свързва
с името на Александра Фьодоровна - съпругата на Николай Рома-
нов. Дали това става под влиянието на теософите? .Или пък в ра­
ботата има пръст медиумът Бадмаев - по произход бурят, ламаист,
специалист по тибетска медицина, който е ходил в Лхаса и има
многобройни връзки с Тибет? Именно в Тибет правостранната
или левостранната свастика е особено използвана. Тук е мястото
да разкажем една много любопитна история.
Върху стената на Ипатиевия дом в Екатеринбург преди смъртта
си царицата рисува пречупен кръст и го съпровожда с надпис. И з­
ображението на кръста и надписът са фотографирани, а след това
унищожени. Видният деец от бялото движение генерал Кутепов
притежава направена на 24 юли снимка, докато официалната е дати­
рана от 14 август. Той съхранява също и откритата върху тялото на
царицата икона, в която имало друг надпис, споменаващ за тайното
общество „Зеленият дракон“. След края на гражданската война в
Русия, генералът живее в Париж и изведнъж изчезва сензационно.
По думите на отровен при неизяснени обстоятелства агент-осведо-
мител, който пише романи под псевдонима Теди Лагран, Кутепов е
отвлечен, отведен на яхтата на барон Ото Баутенас, който по-късно
също е убит. Легран пише: „Големият бял кораб се наричаше „Ас-
гард“. Той носеше името - случайно ли? - на земя, която в исланд­
ските саги се определя като владение на краля на ТулеГ
Както твърди Тревис Линкълн (който се представя за лама
Джордни Ден), обществото на „Зелените“, родствено на обще­

- 3-15 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

ството „Туле“ произхожда от Тибет. П реди идването на Хитлер на

власт в Берлин живее тибетски лама, наречен „човекът със зелени­
те ръкавици“. Той три пъти и с удивителна точност предсказва в
пресата колко нацисти ще влязат в Райхстага, а Хитлер редовно го
посещава. Посветените твърдят, че ламата е пазител на ключовете
от кралството на Агарта.
Агарта - Асгарт - Туле... Едновременно с „Моята борба“ е пуб­
ликувана и книгата на руснака Осендовски „Хора, зверове и бого­
ве“, в която за първи път се появяват имената Шамбала и Агарта.
Ще чуем отново тези думи от подсъдимите на Нюрнбергския п ро­
цес, когато се води делото срещу ръководителите на обществото
„Аненербе“ („Наследството на предците“).
А сега да се върнем отново в 1925 г.1 Националсоциалистичс-
ската партия развива бурна дейност. Довереникът на Хьорбигер
Х орст Весел организира щурмовите отряди. Година по-късно той
е убит от комунистите. В негова памет поетът Еверс, немският
Лъвкрафт, създава песен, която се превръща в свещения химн на
движението. Еверс с ентусиазъм се е включил в нацистките реди­
ци, тъй като открива в тях „най-силен израз на черните сили“.
Седемте основатели, мечтаещи да променят света, са физиче­
ски и духовно убедени, че действително са водени от черните сили.
Ако сведенията ни са точни, клетвата, която ги свързва и митът,
даващ им енергия, вяра, сполука, са почерпени от една тибетска
легенда. П реди 30 или 40 века в Гоби съществува високоразвита
цивилизация. В резултат на катастрофа (може би атомна) Гоби се

1 В монографията си „Символизмът на .кръста“ френският философ и

мистик Рене Генон (1886-1951) отбелязва в бележка под страницата:
Неотдавна, в статия, публикувана в „Журнал дьо деба“ от 22 януари 1929
г. прочетохме информация, която пи кара да предполагаме, че древните
тайнствени традиции не са напълно загубени, както се предполагаше:
През 1925 г. голяма част от индианското племе куна се вдига на бунт, из­
бива панамските жандарми, настанили се на тяхна територия, и създава
независимата република Туле с държавен флаг във вид на свастика върху
оранжев фон с червен кант. Тази република съществува и до ден днешен.
Следва да обърнем внимание на връзката между пречупения кръст и
името Туле, едно от най-древните названия на висшия духовен център,
използвано по-късно и от някои подчинени центрове.

- 346 -
 Вто ра част. Н яко л ко го д и н и в а бс о л ю тн а та дру го ст

превръща в пустиня, а оцелелите се преселват - едни в Северна

Европа, други - в Кавказ. Бог Тор от северните предания е един
от героите на това преселение.
Посветените от групата „Туле“ са убедени, че именно те са на­
следници на цивилизацията от Гоби и принадлежат към основна-
та човешка раса, родоначалници са на арийците. Хаусхоферовата
проповед за завръщане към изворите означава, че е необходимо да
бъдат завоювани цяла Източна Европа, Туркестан, Памир, Гоби и
Тибет. Според него, Тибет е сърцето на света, а който го владее -
властва над земното кълбо.
Легендата, с която Хаусхофер се запознава около 1905 г., та­
кава, каквато я преразказва Рене Генон във „Владетелят на света“,
гласи: „След катастрофата в Гоби учителите от висшата цивилиза­
ция, притежателите на знанията, синовете на Външния разум, се
настанили в огромна система от пещери под Хималаите. В лоното
на тези пещери те се разделили на две групи, едната следвала пътя
на дясната ръка, а другата - на лявата ръка. Първите нарекли своя
център Агарта („Тайното място на доброто“) и се отдали на съзер­
цание, без да се намесват в земните дела. Вторите основали Шам-
бала, центърът на могъществото, който властва над стихиите, над
човешките маси и ускорява стигането на човечеството до края на
времената. Магьосниците - народни водители могат да сключват
договори с Шамбала, да й отдават клетви и жертвоприношения.
През 1928 г. в Австрия групата „Еделвайс" обявява, че се е р о ­
дил нов месия. Във Великобритания последователите нахьорбиг-
ерианството сър Мосли и Бслами тръбят, че светлината е изгряла
над Германия. В СА Щ се появяват „среброризците“ на полковник
Белард.
Същевременно няколко видни английски дейци се опитват да
спечелят общественото мнение срещу това движение, в което от­
криват опасност за духовността и възраждане на луциферианската
религия. Ръдиърд Киплинг маха свастиката, мирният според него
знак на Изтока, от кориците на книгите си. Лорд Туидсмур, който
пише под псевдонима Джон Бюканън, публикува два романа, „Съд
на разсъмване“ и „Плененият принц“, в които излага каква опас­
ност за западната цивилизация представляват интелектуалните,

- 347 -
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

духовните, магически енергоцентрали, вдъхновени от Великото

Зло. В „Седемте спящи“ и в „Скритото кралство“ Сент-Джордж
Саундърс разобличава тъмния пламък на нацисткия езотеризъм и
тибетския източник на неговото вдъхновение.
През 1926 г. в Берлин и в Мюнхен се настаняват малки колонии
от индуси и тибетци. В деня, когато руснаците навлизат в Берлин,
сред труповете на последните защитници на нацизма те откриват
хиляда доброволци от тибетска кръв. Мъртъвците са облечени в
немски униформи без отличителни знаци, а в джобовете им няма
документи. Щом нацисткото движение започва да разполага с голе­
ми финансови средства, то организира многобройни експедиции в
Тибет, които следват една след друга без прекъсване до 1943 г.
Членовете на обществото „Туле“ трябва да придобият мате­
риалната власт над света, да бъдат запазени от всяка дебнеща ги
опасност, а делото им ще пребъде хиляда години, чак до бъдния
потоп. Всеки от тях дава клетва да умре от собствената си ръка,
ако извърши грешка, която би нарушила договора. Задължават се
да принасят и човешки жертви. Унищожаването на 750 000 цига­
ни се дължи единствено на магически причини. Волфрам Зиверс
е определен за изпълнител - палач жертвоприносител, ритуален
екзекутор. Ще се върнем към него, но преди това нека веднага се
опитаме да изясним един от съществените проблеми пред съвре­
менната съвест, свързан с масовото унищожение. В съзнанието
на висшите отговорници за кръвопролитията най-важното е да
нарушат безразличието на Всемогъщите, да привлекат тяхното
внимание. О т майте до нацистите - именно това е магическият
смисъл на човешките жертвоприношения. П о време на нюрнберг-
ския процес често пъти мнозина са се удивлявали от пълната апа­
тия на хитлеристките лидери по отношение на разпоредените от
тях кръвопролития. Авторът на романа „Жителите на миражите“
Мерил слага в устата на един от героите си ужасна реплика, която
би ни помогнала да разберем подобно поведение: „Обзет от мрач­
ния възторг, предизвикан от ритуала, както всеки път, и сега бях
забравил за жертвите сиГ
Н а 1 март 1946 г. Карл Хаусхофер убива съпругата си Марта, а
след това - съгласно японската традиция и в изпълнение на клет­

- 348 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

вата - си прави харакири. Никакъв паметник, никакъв кръст не

красят гроба му. С огромно закъснение той научава, че в лагера
Моабит е екзекутиран неговият син Албрехт, арестуван заедно с
организаторите на заговора срещу Хитлер и на неуспелия атентат
от 20 юли 1944 г. В джоба на окървавеното сако на Албрехт нами­
рат ръкопис на стихотворение:
Страшен избор пред баща ми
съдбата предложи -
отново бе призван да прати
Дявола в тъмница.
Татко счупи четвъртия печат,
не трепна пред вонята от Ада
и пусна Дявола на свобода...

Това кратко и непълно изложение представя само няколко съв­

падения, съпоставки, знаци и предположения. Естествено, обеди­
нените по нашия метод елементи в никакъв случай не изключват
опитите да се обясни нацисткия феномен с понятия от полити­
ката и икономиката. Ясно е, че не всичко в съзнанието и дори в
подсъзнанието на описаните от нас личности се предопределя от
въпросните вярвания. Н о е безспорно, че обзелите разума им без­
умни видения от време на време са им изглеждали действителност.
Нашите представи никога не изчезват от душите ни, както
остават в небето звездите след появата на дневната светлина. Те
просветват в чувствата, мислите и постъпките ни. Фактите са
налице, грамада от факти - тях се опитваме да осмислим и да ги
извадим от подземието. Няма съмнение, предоставените от нас
жалони откриват огромни територии за изследване. Искаме само
още веднъж да ви напомним, че в подземието нещата са по-мрач-
ни, отколкото си ги мислите...

- 349 -
 X

Объркването на Керстен сХимлер. > Промяната

през 1934 г. > Черният орден идва на власт. >М о­
насите-воини е мъртвешката глава. >Посвеще­
нието на питомците. > Последната молитва на
полковник Зиверс. > Странните занимания на ин­
ститута „Ахненербе > Първосвещеник Фридрих
Хилщер. > Забравената забележка на Юнгер. >
Смисълът на войната и победата

астъпва мразовитата зима на 1942 г. Най-опитните герман­

Н ски войници и цвета на С С за първи път не напредват. Мръз-
нат в окопите по руската земя. Великобритания упорито се под­
готвя за бъдещи сражения, а Америка скоро също ще се включи в
предстартовата треска. Една зимна утрин в Берлин дебелият лекар
Керстен, чиито ръце излъчват лечебни флуиди, открива пациента
си, Райхсфюрер Химлер, тъжен и потиснат. Спомените на Керс­
тен са цитирани в книгата на Ж озеф Кесел „Ръцете па чудото“.
- Скъпи докторе, аз съм в ужасна депресия - оплаква се вождът.
Да не би да се е усъмнил в победата? Не, разбира се. Той раз­
копчава панталона си, за да може лечителят да масажира корема
му и продължава да говори легнал, с вперен в тавана поглед:
- Хитлер твърди, че мирът на Земята е невъзможен, докато по
нея диша дори един евреин... Наредено ми е незабавно да ликви­
дирам всички евреи, които могат да бъдат заловени...
Дългите му и сухи ръце лежат неподвижно на дивана, сякаш са
замръзнали. Замълчава. Поразеният Керстен има усещането, че в
сърцето на Великия Маг на Черния Орден се е събудила жалост и
обнадеждено му казва:

- 3 5 0 -
 Вт о ра ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д ру г о с т

- Да, да, дълбоко в себе си вие не можете да се съгласите с по-

добна жестокост... Разбирам болката ви, страшната ви скръб...
- Нищ о подобно! - изкрещява Химлер и сяда. - Нищо не ви
е ясно!
Оказва се, че Хитлер го е извикал, за да му нареди незабавното
унищожаване на пет или шест милиона евреи. Работата е гигант­
ска, а Химлер е ужасно изморен, пък и точно в този момент е пре­
трупан с други задачи. Нечовешко е в близките дни от него да се
изискват допълнителни усилия. Действително е жестоко. Той на­
право казва всичко това на любимия си вожд, а фюрерът изразява
недоволството си от него. Побеснява от гняв, така че сега Химлер
се срамува от себе си - как е могъл да се поддаде на моментната сла­
бост, предизвикана от умора и егоизъм, от отвратителен егоизъм...
Как да си обясним това невероятно обръщане на ценностите
с главата надолу? Не е възможно да го осъзнаем, ако непрекъсна­
то повтаряме, че става дума за безумие. Не, просто трагедията се
случва в паралелен на нашия свят, чиито структури и закони са ра-
дикално различни, физикът Георги Гамов описва вселена, паралел­
на на нашата, в която - например - билярдната топка прониква
едновременно в две дупки. Светът, където живеят хора като Хим­
лер, е не по-малко странен от този на Гамов. Истинският човек,
посветеният от Туле, е свързан с Могъщите и цялата му енергия
е ориентирана към промяна на живота на Земята. Медиумът иска
от истинския човек да унищожи няколко милиона получовеци.
Отлично, но моментът е неподходящ. Наистина ли е толкова не­
отложно? Незабавно ли? Е, добре, ще го направя. Ще хвърля сили
за пореден път, ще се жертвам...
Н а 20 май 1945 г. на моста Белведере, на 25 мили от Люнебург,
британските войници арестуват висок мъж с кръгла глава и тесни
плещи, който носи паспорт на името на Хитцинтер. Цивилен е
и има черна превръзка върху дясното око. В продължение на три
дни английските офицери във военната комендатура се опитват да
открият истинската му самоличност. Накрая той проявява умора,
сваля превръзката и казва: „Аз съм Хайнрих Химлер!* Не му вяр­
ват. Той настоява. Заповядват му да се съблече гол, след това му
предлагат да избира между американска униформа и одеяло. М ъ­

- 3 5 1 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

жът се завива с одеялото. Един от следователите иска да се убеди,

че не крие нищо в интимните части на тялото си. Друг му нарежда
да си отвори устата. Тогава пленникът схрусква със зъби скритата
там ампула цианкалий и умира. Три дни по-късно един майор и
трима лейтенанти решават да погребат трупа. Те отиват в близката
Люнебургска гора, изкопават яма, хвърлят трупа и внимателно за-
равняват мястото. Н икой не знае къде точно е погребан Химлер,
какви птички пеят над гроба на онзи, който се смята за прероде­
ния Хенрих I, наречен Птицелова.
Какво ли би казал Химлер, ако беше изправен пред Нюрнберг-
ския съд? Изключено е да осъществи контакт със съдиите. Той
никога не е живял в нашата част на света. Принадлежи напълно на
друг ред и на друга духовна нагласа, Химлер е сражаващ се монах от
враждебна планета. Юристът Петел казва, че „досега не е намерено
удовлетворително обяснение за психологическите причини, довели
до феномена Освиенцим. В крайна сметка Нюрнбергският процес
не осветлява достатъчно добре кошмара, а множеството психоана­
литични обяснения, изтъкващи, че е възможно цели нации да изгу­
бят душевно равновесие, както това се случва с отделни индивиди,
още повече объркват нещата. Никой не знае какво точно е ставало в
мозъците на Химлер и подобните му, които са ръководели унищо­
женията“. Започваме да се доближаваме към истината само когато
преминаваме във владенията на фантастичния реализъм.

Дени дьо Ружмон казва по отношение на Хитлер: „Тьй като има

хора, които в негово присъствие са изпитвали своеобразен све­
щен ужас, то те си мислят, че в него пребивават Ангели, Власти,
Сили.1 Слушах го, когато произнасяше една от големите си речи.
Откъде се взима в него тази свръхчовешка властност? Отлично се
усеща, че подобна енергия не може да бъде личностна, че дори не
е възможно тя да се прояви, ако индивидът не е проводник на не­
обяснимо за психологията ни могъщество. Приказките ми могат
да бъдат окачествени като смешен романтизъм, ако творенията на

1 Така св. Павел (Римляни; 8, 38) нарича вселяващите се в човека и окупи­

ращи тялото му второстепенни духове.

-352-
 Втора част. Н яко л ко го д и н и в а бс о л ю тн а та дру го ст

този човек - имам предвид на действащата чрез него сила - не

бяха реалност, изумяваща нашата епохаГ
Обаче когато тръгва нагоре по стълбата на властта, получилият
наставленията на Екхарт и на Хаусхофер фюрер явно решава сам
да командва предоставените му на разположение, или по-точно
обсебващи го, Сили за целите на ограничените си политически и
националистически амбиции. По произход той е дребно човече,
разтърсвано от патриотични и социални страсти. Отначало меч­
тите му са доста мижави. Н о сякаш на крилата на чудото, Хитлер
се устремява напред и триумфира при всички начинания. Меди­
умът, пред който преминават Силите, не е в състояние да разбере
напълно ясно какви са размахът и посоката им.
Той танцува, но не е композирал музиката. До 1934 г. е убеден,
че отлично налучква стъпките. Н о понякога ритъмът му убягва.
Мисли си, че Силите го обслужват. Н о никой не може да се похва­
ли, че е обслужен от Силите - служи се на тях. Такова е значението
(или едно от значенията) на коренната промяна, която се извърш­
ва по време и веднага след чистката през 1934 г. Движението, кое­
то дори самият Хитлер си е представял като национално и социа­
листическо, все повече се обуславя от тайната доктрина. Хитлер
никога няма да се осмели да поиска отчет за „самоубийството“ на
Щрасер. Него, фюрера на германската нация, го принуждават да
подпише заповед, която издига С С в ранг на автономна организа­
ция, стояща над партията.
След разгрома на нацизма Йоахим Гюнте пише в едно немско
списание: „Ж ивотворната идея, вдъхновяваща Абвера, беше сра­
зена на 30 юни 1934 г. от чисто сатанинската идея на СС.“
Доктор Делмас казва, че е „трудно да се определи деня, в кой­
то Хитлер бива обсебен от мисълта за биологичната промяна“. Н о
именно тази натрапчива фобия е един от аспектите на езотерич-
ното учение на тайното общество, към което по онова време все
по-плътно се приближава нацисткото движение. И медиумът на
това движение въобще не полудява, както си мисли Раушинг, а
става послушен инструмент и барабан в похода, който е далеч по-
амбициозен от намеренията на стремящата се към власт партия,
нация или дори раса.

- 353 -
 Утро то на м а гьо с н и ц и те

Организацията на С С е възложена на Химлер - не като поли­

цейска машина е замислена тя, а като истински монашески орден -
със строга йерархия, от послушници до игумени. Най-висшата сте­
пен представляват посветените във всички тайни на С С ръководи­
тели на Черния Орден, чието съществуване обаче никога не е офи-
циално признато от нацисткото правителство. Дори партийците
говорят за „членовете на вътрешния кръг“, но точно определение
кои са такива и кои не са няма. Несъмнено тайната доктрина се ос­
новава на вярата, че съществуват Сили, по-могъщи от нормалните
човешки възможности. В историята на религиите се прави разлика
между възприеманата като наука теология и инстинктивната вяра.
Работите на обществото „Аненербе“, за което ще говорим по-на­
татък, можем да наречем теологически, а Черния Орден - мисти-
ческия аспект на религията на Господарите от Туле. Трябва добре
да се разбере, че от момента, когато организирането на партията е
завършено, се тръгва към по-стриктно следване на целите на тай­
ната доктрина. Дотук медиумът е изпълнявал повече пропагандни
задачи, но отсега нататък движението няма да бъде национално и
политическо. В общи линии темите ще останат същите, но ще ги
откриваме в езотеричния език за общуване с тълпите, в представя­
нето на близките цели, зад които се крие нещо съвсем друго.
Френският писател и есеист Робер Бразиаш казва: „Отсега на­
татък нищо няма да има значение, освен неуморимата гонитба на
невероятната цел. Ако Хитлер разполагаше с народ, който по-до­
бре от немците би обслужил тази негова висша цел, той без коле­
бание щеше да жертва Германия“ Нашата корекция тук е, че става
дума не за „неговата висша цел"', а за „висшата цел“ на действаща­
та чрез него магическа група. Всъщност на друго място Бразиаш
признава, че „без да се замисля, Хитлер би пожертвал човешкото
щастие, своето и на народа си, ако това е необходимо за тайнстве­
ния дълг, на който се подчинява"'.
„Ще ви разкрия една тайна - казва Хитлер на Раушинг, - аз съз­
дадох орден.“ Той споменава за Бурговете1, където ще се извършва

1 Ordensburgen - четирите цитадели на Черния орден - Мариенбург, Гьо-

синзсе, Зонтофен и Фогелзанг. - Б.пр.

- 3 5 4 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

първо посвещение и добавя: „Оттам ще излезе новия човек - мяра

и център на света, богочовека... Богочовекът, съвършеният образ
на битието, ще се превърне в култов образ... Има и по-високи рав­
нища, но за тях ми е забранено да говоря.“
Енергийна централа, изградена в близост с централата майка,
Черният Орден изолира от света всички свои членове, независи­
мо към коя посвещенчсска категория принадлежат. Петел пише:
„Естествено, само съвсем тесен кръг висши чинове и високопос­
тавени сановници знаят добре както теорията, така и значението
на изискванията, които всеки член на Ордена трябва да изпълнява
спрямо самия себе си и спрямо своето обкръжение. Членовете на
различните подготвителни подразделения осъзнават особено­
стите на положението си, едва след като им забраняват да се же­
нят без разрешение от ръководителите. Изведнъж научават, че са
подвластни на вътрешно правораздаване, което е доста сурово,
но целта му е да ги предпази от компетенцията на гражданската и
партийната власт. Тогава те осъзнават, че единственият им дълг е
да се подчиняват на законите на Ордена и да забравят за съществу­
ването на личен животГ
Воюващите монаси (монах-монос-сам), есесовците с мъртвеш­
ки глави (важно е да не ги бъркаме с други групировки, като на­
пример корпуса Вафен СС, съставен от послушници или от нис­
ши членове на Ордена, както и бригадите, създадени като ими­
тация на истинския С С ) получават първо посвещение в школите
- бурги. Н о преди това трябва да преминат подготвителния курс
в „напола1. П ри учредяването на една от тези „Наполи“, Химлер
свежда тайната доктрина до възможно най-кратката формула:
„Вярвай, подчинявай се, сражавай се! Това е всичко!“ Във вестник
„Шварце корпс“ от 26 ноември 1942 г. четем, че това са училища,
„в които човек се научава да въздава смърт и да умира“, По-късно
най-достойните от приетите в „бургите“ кадети ще осъзнаят, че да
умират ще рече да стигнат до саможертва. Ако обаче са недостой­
ни, ги очаква жалка физическа смърт на бойното поле. „Трагедия­
та на величието е в това, че човек трябва да крачи по трупове.“ Не
всички са удостоени с истинско съществуване, има дълга йерархия
на съществуванията - от човекоподобните до великите магове.

- 355 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Едва измъкнал се от небитието, послушникът е запратен отново

в него, след като за миг е зърнал блестящия път, който води към
духовните висини на Битието...
В бургите произнасят обети и поемат по пътя на неотвратима-
та свръхчовешка орис. Черният Орден превръща в действия за­
плахите на доктор Лей: „Всеки от вас трябва да запомни, че ако
партията ви отнеме правото на кафява риза, ще изгубите не само
работата си - ще бъдете унищожени заедно със семейството, съ­
пругата и децата си. Такива са жестоките, безпощадните закони на
нашия Орден.“
Ето че отново се озоваваме извън света. И дума не става за ве­
чната Германия или за националсоциалистическата държава, а за
магическата подготовка за появата на свръхчовека, на онзи, когото
Висшите Сили ще изпратят на Земята, след като ние, посветените,
изменим равновесието на духовните сили.
Церемонията, на която най-достойните получават руните СС,
вероятно наподобява описанието на Райнолд Шнайдер за обетите
на рицарите от Тевтонския орден. Обредът се извършва в Мари-
енбург, в тържествената зала на двореца Ремтер: „Те пристигат от
различни краища, разнолики, разноезични, преминали през из­
пълнен с превратности живот. Проникват в суровото уединение
на замъка и оставят щитовете си, предадени им по наследство от
поне четири поредни поколения войни. Отсега нататък герб ще
им бъде кръстът, повеляващ им да се хвърлят в най-важното сра­
жение, което ще им осигури вечен живот!
Знаещите мълчат: не съществува описание на ритуалното
посвещение в бургите, макар да сме сигурни, че той съществува.
Наричат го „церемония на сгъстения въздух“ намеквайки за ат­
мосферата на изключително напрежение, разсейваща се едва след
като клетвата е произнесена. Окултисти като Луис Спенс виждат в
подобни действия израз на черната меса, издържана в сатанинска
традиция. Напротив, в монографията си за Хитлер Вили Фриша-
уср тълкува „сгъстения въздух“ като състояние на пълно оскотява-
не на изморените до смърт участници. Между тези две крайности
трябва да намерим място за по-реалистично, и по тази причина
- по-фантастично обяснение.

- 3 5 6 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т и а т а д р у г о с т

Съдбата на положилите клетва е неотвратима: членовете на

С С „мъртвешка глава“' завинаги са изолирани от гмежта на „чо­
вешките подобия“. Приготвя се създаването на градове и села за
ветерани от С С по целия свят, като администрацията им се упра­
влява изцяло от Ордена. Н о Химлер и „братята“ му лелеят и далеч
по-мащабна мечта. Земното кълбо трябва да се превърне в идеал­
на есесовска държава. Според Химлер, „на мирната конференция
през 1943 г. всички ще чуят за възкресяването на древната Бур-
гундия. Някогашното царство на науката и изкуствата е превър­
нато от Франция в незначителна винарска провинция. Суверен­
ната Бургундия - със собствена армия, закони, валута, поща - ще
бъде образцова държава на С С . Естествено, официален език ще е
немският. В територията й ще влязат романска Швейцария, Шам-
пан, Франш-Комте, Пикардия, Ено и Люксембург. Ще ръководи
единствено С С , националсоциалистическата партия няма да има
никаква власт. Светът ще бъде потресен и възхитен от държавата,
в която ще приложим всеобхватните есесовски концепции.“
Истинският Черен Орден, състоящ се от посветени, според
собственото му определение стои над доброто и злото. „Органи­
зацията на Химлер не разчита на фанатичната помощ на садисти,
обезумели от желание да убиват: тя разчита на новите кораГ Въ­
трешният кръг на „мъртвешките глави“' включва ръководителите
и посветените от различни равнища, обединени около пресвета-
та организация Туле, докато по-низшите подразделения на С С
представляват бездушна машина, обслужващи роботи. Машините
са плод на „стандартно производство ", избират ги в зависимост от
прев'еса на „негативните им качества“. Обучението им се извърш­
ва не според доктрината, а по простичките методи на дресиране.
Хитлер казва: „И дума не става за унищожаване на неравенството
между хората, а напротив - за засилването му, за поставянето на
непреодолими бариери срещу нарушителите му... Как ще изглеж­
да бъдещият социален ред? Приятели мои, ще ви кажа следното:
ще съществува класа на господарите и строго йерархически разде­
лени групи от партийни членове. Под тях ще е огромната безлика
маса, общността на слугите, на низшите индивиди. И още по-до­
лу ще бъде класата на победените чужденци, съвременните роби.

- 357 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Над всички ще властва новата аристокрация, за която все още не

мога да говоря... Н о тези планове не бива за се знаят от редовните
членове на партията!*
Светът е материя, подлежаща на преобразуване, за да се отде­
ли от нея енергията, която - концентрирана от магьосниците - е
способна да привлече Външните сили, Великите Непознати, Вла­
детелите на Космоса. Дейността на Черния Орден не е свързана
с каквато и да било политическа или военна необходимост: тя е
предизвикана от магически потребности. В концентрационните
лагери се извършва имитативна магия: те са символичен акт, сво­
еобразен макет. Народите са изтръгнати от корените им, превър­
нати са в огромно номадско население, в суров материал, от който
трябва да изникне крайната цел: общуващият с боговете човек.
Това е модел на кухата „обърната' планета (както писателят Барбе
Д5Оривили казва „адът е обърнатото небе“), превърната в лабора­
тория за магическите упражнения на Черния Орден.
В преподаваното в бургите учение, част от доктрината се пред­
ставя чрез следната формула: „Съществува единствено Космосът,
живата Вселена. Всички вещи и всички същества, включително
и човекът, представляват множащи се във времето форми на все­
мирния животГ Ние не живеем истински, докато не осъзнаем това
Битие, което ни заобикаля, обединява ни и ни използва за под­
готвянето на други форми. Актът на сътворението не е завършен,
Космическият дух все още не си отпочива. Длъжни сме внимател­
но да следим заповедите, които боговете изпращат за нас - жесто­
ките магьосници, пекарите, месещи кървавото и сляпо човешко
тесто! Пещите на Аушвиц са черна магия.
П о време на Нюрнбергския процес полковникът от С С Волф­
рам Зиверс се ограничава с формална и чисто рационална защита,
но преди да бъде обесен, той иска за последен път да отслужи своя
култ, да отправи тайнствени молитви към небесата. След това Зи­
верс безстрашно поставя глава в клупа.
Зиверс е генерален директор на „Аненербе“ и именно затова
получава смъртна присъда. Научният институт за изследване на
наследството „Аненербе“ е създаден като частна организация от
духовния учител на Зиверс Фридрих Хелшер, който е приятел и

- 358 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н а т а д р у г о с т

сподвижник на шведския изследовател Свен Хедин, поддържащ

на свой ред тесни връзки с Карл Хаусхофер. Известният пъте­
шественик, специалистът по Далечния Изток Свен Хедин дълго
време живее в Тибет и играе важна посредническа роля за създава­
нето на нацистките езотерични доктрини. Самият професор Хел-
шер никога не е бил член на нацистката партия и дружи с еврей­
ския религиозен философ Мартин Бубер. Н о идеите му са близки
до „магическите“ виждания на учителите националсоциалисти.
Хелшер основава „Аненсрбе" през 1933 г. Две години по-късно,
след създаването на Черния орден, Химлер превръща „Аненербе '
в държавен институт, официално прикрепен към Ордена. О бяве­
ни са следните цели: „Изследвания за разпространението, духо­
вността, действията и наследството на индо-германската раса. П о ­
пуляризация на откритията в достъпна и интересна за широките
маси форма. Анализите се провеждат, като стриктно се спазват
научните методи и точност.“
Цялата немска рационалистическа научна методика е впрегната
в служба на ирационалното... П рез януари 1939 г. Химлер включва
института в състава на С С , а ръководителите му са интегрирани
към личния щаб на райхсфюрера. П о това време „Аненербе“ раз­
полага с 50 научни поделения, чиято дейност се координира от
професор Вюрст, специалист по древни култови текстове, ръково­
дител на катедрата по санскрит в Мюнхенския университет.
Изглежда, че за изследванията на „Аненербе" Германия пръска
повече средства, отколкото С А Щ за създаването на първата атом-
на бомба. Предприемат се колосални, поразяващи въображение­
то търсения, обхващащи широк спектър от чисто научни задачи
в тесния смисъл на думата до изучаване на окултистки практики,
до вивисекция на военнопленници и до шпиониране на тайните
общества. Така например, водят се преговори с О то Скорцени
за организиране на експедиция, чиято цел е... ни повече, ни по-
малко, похищението на Светия Граал. Химлер създава специален
разузнавателен отдел за проследяване на „свръхестествените фе­
номени“.
Изброяването на начинанията, за които „Аненербе“ пръска ог­
ромни суми, е крайно впечатляващо: действията на розенкройце-

-359-
 Ут р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е

рското братство, символичното значение на отказа от арфа в музи-

калното творчество на Улстер, окултното значение на готическите
кули в Оксфорд и на шапките-цилиндри в Итън... Когато немската
армия се готви да напусне Неапол, Химлер изпраща заповед след
заповед да не забравят да вземат със себе си масивния надгробен
камък на последния император от династията Хохенцолерн. През
1943 г., скоро след падането на Мусолини, райхсфюрерът събира
във вила край Берлин шестимата най-големи немски окултисти, за
да открият мястото, където е скрит Дуче, Съвещанията на гене­
ралния щаб започват със сеанси за йогистко съсредоточаване.
„Аненербе“ установява връзки с Тибет и изпраща там експеди­
ции. По заповед на Зиверс доктор Шифер създава многочислени
контакти с манастирите. Гой отнася в Мюнхен за „научни“ изслед­
вания „арийски“ коне и „арийски“ пчели, които уж събирали осо­
бен мед.
П о време на бойната Зиверс организира в концентрационни­
те лагери ужасяващи опити с хора. Подробни описания на „ме­
дицинската дейност“ на „Аненербе“ се превръщат в тема на мно­
жество „черни книги“, публикувани от следствените комисии към
доста правителства. Обогатяване на дейностите на организацията
наблюдаваме след създаването на Институт за научни изследва­
ния, свързани с националната отбрана, на които се предоставя
правото „да използва всички възможности, предлагани от кон­
цлагера Дахау“. Ръководителят на това звено професор Хирт си
прави колекция от „типични израелски скелети“. Зиверс дава раз­
пореждане до навлезлите в С С С Р армии да събират „черепи на
еврейски комисари“. Когато в Нюрнберг става дума за престъпле­
нията на „Аненербе“, подсъдимият Зиверс явно нс изпитва никак­
ви нормални човешки чувства. Чужд на милосърдието, той сякаш
е някъде далеч и слуша други гласове.
Вероятно професор Хилшер изпълнява важна роля в разработ­
ването на тайната доктрина, извън която поведението на Зиверс
и на останалите главни виновници остава неразбираемо. О пре­
деленията „морална чудовищност", „интелектуална жестокост“ и
„безумие“ не обясняват нещата. Почти нищо не се знае за духов­
ния учител на Зиверс. Н о Ернст Юнгер говори за него в дневника,

- 360 -
 Вт о р а ч а с т . Н я к о л к о г о д и н и в а б с о л ю т н л т а д р у г о с т

който води в Париж, в годините на окупация, френският преводач

не е доловил оттенъка, носещ основния смисъл на текста. Разбира
се, този смисъл откриваме единствено при „реалистично-фантас-
тичното' обяснение на нацисткия феномен.
Н а 14 октомври 1943 г. Юнгер пише (от предпазливост авто­
рът нарича високопоставените лица с псевдоними: Бого е Хил-
шер, а Книболо - Хитлер):
Вечерта, посещение на Бого. В бедната на оригинални умове
епоха той е онази фигура сред познатите ми, над която най-дълго
съм размишлявал, но все не успявам да достигна до окончателно
мнение. Преди време предполагах, че ще влезе в историята на съв­
ременността като една от непознатите, но надарени с невероятен
финес на ума личности. Сега вече знам, че той ще изиграе далеч
по-значителна роля. Много, ако не и повечето интелектуалци от
поколението, достигнало зрелост след Първата световна война, са
докоснати от влиянието му или са преминали през неговата шко­
ла... Днес се потвърди отколешното ми подозрение, че той е ос­
новател на Църква. Вече е надраскал догматиката и значително е
напреднал в подготвянето на литургиката. Показа ми поредица от
песни и празничен цикъл, „езическата година“, включващ точни
представи за боговете, цветовете, животните) храните, камъните,
растенията Видях например, че на 2 февруари се празнува освеща­
ването на Светлината...

След това Юнгер добавя, потвърждавайки нашата хипотеза:

Забелязах у Бого основополагащо, характерно за нашия
елит изменение: той се вглъбява в метафизиката с цялата
сила на своята формирана от рационализма мисъл. Същото
ме порази у Шпенглер - струва ми се, че този феномен е сред
добрите предзнаменования на времето. Обобщено може да се
каже, че X IX век беше рационален, a X X е век на култовете.
Култ е и Кинболо (Хитлер), но либералните умове са напълно
неспособни да разберат това.

Хилшер, който не е привлечен към следствие, по собствено же­

лание се явява в Нюрнберг, за да свидетелства в полза на Зиверс.

- 361 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Докато дава показания, той преминава към политически отвлече­

ни и според нас умишлено абсурдни разсъждения за расите и за
древните племена. Моли да му разрешат да изпрати Зиверс до бе­
силката и заедно с него осъденият чете молитви от някакъв култ, за
който на процеса въобще не става дума. След съда Хилшер потъва
в мрачините.

Те желаят да променят живота и по особен начин да го свържат

със смъртта. Подготвят идването на Висшите Непознати. П ри­
тежават магическа концепция за света и за човека. Ж ертвали са
младежта на своята страна и - за да привлекат благоволението на
боговете - са им принесли океан от човешка кръв. Направили са
всичко това, за да угодят на Волята на Господарите. Ненавиждат
буржоазния Запад с неговия ленив хуманизъм, както и червения
Изток с тесния му материализъм. Трябва да победят, защото са
носители на Огъня - враговете им, капиталисти и марксисти, от­
давна са го оставили да угасне. Трябва да се превърнат в господари
на хилядолетията, защото са подкрепяни от магьосниците, от ве­
ликите жреци и от демиурзите...
Н о ето че са победени, смазани, съдени, унижавани - и от кого?
О т обикновени, пиещи водка или дъвчещи дъвка хора без вяра и
лишени от свещен трепет! Повърхностни, позитивни, рацио­
нални, морални дребни човечета! Милиони дребосъци сразяват
Волята на Рицарите на сияйните мрачини, побеждават ги с ужа­
сяващо множество танкове, самолети, артилерия. Освен това те
придобиват и атомната бомба, макар че не знаят мистериите на
големите тайни енергии! И ето че сега като охлюви след огнения
дъжд те се появяват, тези очилати съдии, професори по плебейско
право, доктори по милосърдие и по посредственост, учители на
плоска добродетел, баритони от Армията на спасението и санита­
ри на Червения кръст, наивните жабоци на „сияйното утре“ прис­
тигат в Нюрнберг, за да поучават Господарите, монасите-воини,
сключили съюз с Могъществата, посветените, видели съдбата в
черни огледала, съюзниците на Шамбала, наследниците на рица­
рите на Граала! Изпращат на бесилката и в тъмницата благородни­
ците, наричайки ги престъпници и безумци!

- 362 -
 Вто ра част. Н яко л ко го д и н и в а бс о л ю тн а та друго ст

Осъдените в Нюрнберг и самоубилите се техни вождове не раз­

бират, че съкрушилата ги цивилизация е колосалио движение, ув­
личащо човечеството от Чикаго до Ташкент към по-светла съдба.
Есесовците отхвърлят разума и поставят над него Магията. Вярно
е, че картезианският Разум не ни удовлетворява, не обхваща цяло­
то знание за човека и за неговото съзнание. Но те напълно реша­
ват да го приспят. А сънуващият Разум ражда чудовища. На Изток
и на Запад обаче Разумът бодърства и достига по много по-верни
пътища до тайните на духа и на енергията, до загадката на вселен­
ската хармония. Под прожектора на фантастичното чудовищата се
превръщат в зловещи карикатури. Нюрнбергските съдии и гово­
рителите на цивилизацията не се досещат, че се е водила духовна
война. Те не разбират напълно параметрите на собствения си свят.
Вярват, че Доброто е надделяло над Злото, но нямат представа за
реалните бездни на победеното Зло, както и за истинската виси­
на на триумфиращото Добро. Мистичните германски и японски
завоеватели се представят за по-големи магьосници, отколкото се
оказват в действителност. Победилите представители на западна­
та цивилизация не осъзнават висшия магически смисъл на собст­
вения им свят. Те говорят за Разум, за Справедливост, за Свобода,
за Уважение към Ж ивота и пр. в овехтелия смисъл, който не е под­
ходящ за втората половина на XX век. Съвременното познание се
преобразува и започва да се усеща прескачането му към по-висше
състояние.
Истината е, че нацистите щяха да спечелят, ако днешния свят
представляваше онова, което изглежда в очите на мнозина от нас:
най-обикновено продължение на материалистическия X IX век
и на буржоазиата мисъл, разглеждаща Земята като приятно ме­
стенце, което трябва да се доусъвършенства, за да се чувстваме
още по-уютно. Съществуват два дявола. Онзи, който превръща
божествения ред в безредие и онзи, който превръща реда в друг -
небожествен - ред. Редът на Черния Орден трябваше да установи
господство над цивилизация, която според неговите представи е
слязла до равнището на първичните материални апетити, намет­
нати за прикритие с воала на фалшив морал. Н о всъщност тя не
е само това. Захвърлена в подземията за изтезание на нацистите,

- 363-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

с изтичаща под ножовете на жреците кръв, тя показва новото си

лице. Го изгрява с ореола на мъченичеството, подобно на Лика
върху свещената плащеница. О т интелектуалното узряване на ма­
сите до ядрената физика, от висшата психология до съзнанието за
междупланетните ракети действа съвременна алхимия, обещава­
ща преобразуването на човешкото, възнесение на живота.
Всичко това се вижда мъгляво, така че недълбоките умове въз­
дишат за отколешните времена на духовните традиции, неволно
се съюзяват със зловещия си враг, започват да мразят заобикаля­
щия ги свят, в който откриват единствено нарастващата механи­
зация. Н о в същото време съществуват хора като философа Тейар
дьо Шарден - те имат далече по-добро зрение. Очите на висшата
интелигентност и очите на любовта откриват едно и също, макар
и от различни гледни точки. Поривът на народите към свобода и
вярата в жертвеното начало съдържат в себе си семето на голямата
архангелска надежда. Тази толкова зле разбрана - от мистиците
отвън и от първичните прогресисти отвътре - цивилизация ще
бъде спасена. Диамантът реже стъклото. Изкуственият кристал
боразон реже диаманта. Структурата на диаманта е подчинена на
по-съвършен ред, отколкото тази на стъклото. Нацистите можеха
да победят. Но разбудената мисъл се устремява към висините и
може да създаде несравнимо по-хармонични структури, отколко­
то онези, които изникват от мрачините.
„Когато ме ударят по бузата, аз не подавам другата си буза, не
показвам юмрук: хвърлям мълния!“ Ето че битката между Господа­
рите на мрачините и дребосъците от повърхността, между злове­
щите Сили и прогресиращото човечество завършва с Хирошима
с явен знак от неоспоримото Могъщество.

-364-
 Трета част.
Човекът - каква
безкрайност!

- 365 -
 I
Новата интуиция

Фантастичното в огън и кръв. > Бариерите

на недоверието. > Първата ракета. >Буржоа и
работници на Земята. > М нимит е факти и ис­
тинската измислица. > Обитаемите светове. >
Посетители, дошли отвън. >Далекосъобщения.
> Съвременните митове. > За фантастичния
реализъм в психологията. > Как да изследваме
фантастичното в нас. > Изложение на метода. >
Друго разбиране за свободата

огато се измъкнах от избата, градът на детството ми Ж ювиси

К не съществуваше. Гъста жълтеникава мъгла покриваше океана
от развалини, откъдето се разнасяха викове за помощ и ридания.
Светът на моите игри, на приятелствата и любовите ми, както и
повечето свидетели на първите ми години, бяха изчезнали в тази
лунна пустиня. Малко по-късно, когато бяха организирани спаси­
телни действия, подлъганите от прожекторите птици се завърнаха
и - решили, че зората е пукнала - запяха от потъналите в прах
храсти.
Ето и друг спомен: три дни преди Освобождението, една лятна
утрин, с десетина приятели се намирахме в частно имение, бли­
зо до Булонския лес. Докато наоколо всичко се променяше под
грохота на оръжията и на танковите вериги, ние бяхме доведени
в това последно „училище“ от неочаквано опустелите младежки
лагери и тук продължаваха невъзмутимо да ни учат да майсторим
марионетки, да играем на сцена и да пеем. Събрани в имитиращия

- 366 -
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

готически стил хол, под ръководството на романтичния диригент

ние пеехме на три гласа народна песен: „Дайте ми вода, дайте ми
вода, вода, вода, за двете ми ведра..Г
Прекъсна ни телефонен звън. Няколко минути по-късно учи­
телят ни по пеене ни заведе в някакъв гараж. Момчета на наша
възраст с картечници в ръце вардеха изходите. Н а пода, сред ста­
рите автомобили и сред варелите с масло, лежаха разстреляни или
разкъсани с гранати юноши - група участници в Съпротивата,
измъчвани от немците в горската каскада. Нашите бяха успели
да отмъкнат труповете им. Сега внасяха ковчези. Специални ку­
риери бяха заминали да предупредят близките им. Трябваше да
се измият труповете, да се изчисти засъхналата кръв, да се заши­
ят разкъсаните от гранатите сака и панталони, да бъдат застлани
с бяла хартия ковчезите и да се положат в тях труповете, чиито
устни, очи, рани всяваха ужас. Трябваше сред миризмата на ско-
тобойна да се действа бързо, за да се постигне някакво подобие на
естествена смърт, така че тичахме с гъби и четки в ръце, подавахме
вода, вода, вода...
Преди войната, търсейки „социална фантастика“, писателят
Пиер Мак Орлан пътешества много: открива я в екзотиката на
големите пристанища - в кръчмите на дъждовния Хамбург, по
кейовете на Темза, сред живописните муцуни в Анверс. О чаро­
вателни отживелици! Фантастичното вече не е писателско дело,
обляно в огън и кръв, то става преживян опит на цивилизацията
ни. Една сутрин кожарят от нашата улица се появява пред входа на
дюкянчето си с жълта звезда върху сърцето. Синът на портиерката
получава сюрреалистични послания от Лондон и носи невиди­
ми капитански пагони. Избухва партизанска война и по селските
площади изникват обесени. Яростно противоположни светове
се сблъскват: по каприз на случайността може мълниеносно да се
озовете в някой от тях.
Да чуем разказа на Бержие.
„В лагера „Матхаузен“ носехме инициалите „N N “ - нощ и мъг­
ла. Н икой от нас не вярваше, че ще оцелее. Н а 5 май 1945 г. пър­
вият американски джип се изкачи на хълма. Тогава лежащият до
мен руски военнопленник, някогашен отговорник за антирелиги-

- 367 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

озната борба в Украйна, се повдигна на лакът и възкликна: „Слава

Богу!“ Всички способни да се движат бяха качени в „летящи кре­
пости “ и по този начин призори на 19 май аз се оказах на летище­
то в австрийския град Хайнц. Самолетът пристигаше от Бирма.
Радистът ме попита: „Тази война е световна, така ли?“ Той предаде
по моя молба съобщение в съюзническия щаб в Реймс, а след това
ми показа радарното устройство. Видях страхотни апаратури,
които ми се сториха от филм за бъдещето. В „Матхаузен“ амери­
канските лекари ми бяха разказвали за пеницилина. За две години
медицината беше напреднала с цяло столетие. В главата ми влетя
безумна идея: „Ами атомната енергия?" „За нея не се говори - от­
върна радистът. - Строго секретно е, но се носят разни слухове..Г
Няколко часа по-късно със затворническата униформа кра­
чех по булевард „Мадлен“. Нима се намирах в Париж? Сън ли бе
това? Наобиколиха ме хора, задаваха въпроси. Скрих се от тях в
метрото и се обадих по телефона на родителите си: „Пристигам
след минутка.“ Отново изскочих навън. Предстоеше най-важното.
Трябваше отново да открия любимото си място отпреди войната:
американската книжарница „Брснтано“ на „Опера авеню“. Поява­
та ми не остана незабелязана. Награбих всевъзможни вестници и
списания, колкото можех да нося... Седнах на една пейка в парка
„ Бойлери“ и се опитвах да примиря обкръжаващия ме свят с онзи,
от който идвах. Мусолини е бил обесен на желязна кука. Хитлер се
е овъглил. Н а о-в Олерон и в пристанищата на Атлантическия оке­
ан имало германски войски. Следователно войната във Франция
все още не е приключила? Научните списания направо ме сбърка­
ха. Значи триумфът на сър Александър Флеминг с пеницилина е
истински? Родила се е новата химия на силиконовите материали
- промеждутъчни вещества между органичните и минералните.
Хеликоптерът, чиято невъзможност беше категорично доказана
през 1940 г., сега се произвежда серийно. Прогресът на електро­
никата е фантастичен. Има вероятност скоро телевизията да бъде
толкова разпространена, колкото телефонът. Изведнъж се озовах
в света на мечтите си от началото на второто хилядолетие. Много
текстове ми бяха напълно непонятни. Кой е маршал Тито? Какво
представляват Обединените нации? А какво ли е ДДТ?

-368 -
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

Внезапно започнах да проумявам физически и с разума си, че

вече не съм затворник, нито пък осъден на смърт, а разполагам с
време и свобода, за да узнавам и да действам. Преди всичко, ако
желая, мога да разполагам с тази нощ... Вероятно съм побелял
като платно. Някаква жена се доближи и поиска да ме отведе при
лекар. Избягах, отидох при родителите ми, които се разридаха.
Върху масата в столовата лежаха донесените от мотоциклетистите
пликове с военни и граждански телеграми, В Лион нарекли улица
на мое име, произвели ме в чин капитан, получил съм отличия от
много страни, а някаква американска експедиция, търсеща тайни
оръжия в Германия, се нуждаела от моята помощ. Към полунощ
татко ме принуди да си легна. Докато заспивах, в мислите ми не­
очаквано и безпричинно се появиха латински думи: magna mater.
Когато сутринта се събудих, си ги припомних и осъзнах смисъла
им. В античния Рим кандидатите за посвещение в древния култ
„Великата майка" (Magna mater) трябва да преминат през кървава
баня. Ако оцелеят, се раждат отновоГ

В тази война се разтвориха всички врати за общуване между све­

товете. Невероятни далекосъобщения! След това атомната бом­
ба ни хвърли направо в атомната ера. Минута по-късно ракетите
оповестиха космическата епоха. Вече всичко е възможно. П о вре­
ме на войната толкова непристъпната през X IX в. бариера на скеп­
тицизъм започна да се разклаща. Днес тя вече рухна.
През 1954 г. американският държавен секретар по военните
дела Чарлс Уилсън заявява: „Отсега нататък Съединените щати и
Русия ще притежават властта да унищожат целия свят.“ Мисълта за
края на времената прониква в умовете на хората. Отрязан от ми­
налото, без вяра в бъдещето, човекът възприема настоящето като
абсолютна ценност, тази размита граница се оказва неговата отно­
во намерена вечност. Пътешественици на отчаянието, на самотата
и на безвремието потеглят по моретата върху салове. Изследова­
тели, наследници на Ной, пионери на бъдещия потоп се хранят с
планктон и с летящи риби. Междувременно по цял свят плъзват
свидетелства за появата на Н Л О . Небето се изпълва с извънземни.
Дребният продавач на сандвичи Адамски, имащ лавка в подно­

-369-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

жието на връх Паломар, където се намира големият телескоп, се

самообявява за професор, разказва, че е бил посетен от венери-
анците. Гой излага приключенията си в книга, която става един
от големите следвоенни бестселъри, а авторът се подвизава като
втори Распутин в холандския двор. В този пронизан от трагизма
на странността свят възниква въпросът - какво представляват
безверниците, които не желаят и да се позабавляват?
Когато питат Честъртън за края на света, той отговаря: „Какво
има да се тревожа? Той вече няколко пъти е настъпвал.“ Откакто
преди милион години хората са се заселили на Земята, те несъм­
нено са познали не един апокалипсис. Интелектът нееднократно
е угасвал и изгрявал. Наблюдаван отдалеч, бродещият нощем с фе­
нер в ръка човек е или сянка, или огън. Всичко ни кара да мислим,
че Апокалипсисът отново се състоя и ние за пореден път се ражда­
ме заразумно съществуване в нов свят: на големите човешки маси,
на ядрената енергия, на електронния мозък и на междупланетните
ракети. Вероятно ще са ни необходими по-различни души и умове
за тази променена земя.
Н а 16 септември 1959 г. в 22 часа и две минути радиостанци­
ите по цял свят известяват, че за пръв път изстреляна от земната
повърхност ракета е достигнала Луната. Аз слушах радио „Люк­
сембург'. Говорителят прочете новината и след това обяви недел­
ната естрадна програма, наречена „Отворени врати4... Излязох в
градината, за да погледна към светещата Луна, към Морето на спо­
койствието, където преди няколко секунди бяха паднали остан­
ките на ракетата. Градинарят също беше в градината. Обърна се
към мен и каза: „Събитието е прекрасно като Евангелията, госпо­
дине.“ Човекът спонтанно изрази реалното величие на случилото
се, разположи го в истинското му измерение. Почувствах се бли­
зък с този мъж, с всички обикновени хорица, които в тази минута
гледаха към небесата възхитени и разчувствани. „Щастлив е онзи,
който си изгуби главата - ще я открие отново в Божиите селения!“
Същевременно изпитвах огромно отчуждение от хората от моя­
та среда, от писателите, философите и художниците, които под
предлог, че са просветени и бранят хуманизма, не си позволяваха
никакви емоции. Например приятелят ми Ж ан Дютур, влюбен в

- 370 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Стендал великолепен белетрист, няколко дни преди това ми рече:

„Хайде да си останем на земята, да не се поддаваме на въздействи­
ето на тези панаирджийски влакчета за възрастни!“ Друг мой скъп
приятел - Ж ан Ж ионо, когото посетих в Маноск, ми разказа, че
когато веднъж минавал през селцето Колмар в Алпите, видял в
преддверието на храма жандармерийският капитан и свещеникът
взаимно да си отправят благопожелания. „Докато тук, долу, про­
дължават да се срещат жандармерийски офицери и отци, които си
отправят благопожелания, ще има място за щастието и ще се жи­
вее по-добре, отколкото на Луната...“ Ето че всичките ми приятели
разсъждават като изостанали буржоа в свят, където увлечени от
огромни космически проекти, хората започват да се чувстват като
работници на Земята. „Нека си останем на Земята“ - казват те.
Реагират като лионските тъкачи, когато бил открит станът: те се
изплашили, че ще останат без работа. В новата епоха приятелите
ми писатели усещат, че социалните, моралните, политическите,
философските перспективи и хуман и етичната литература скоро
ще се окажат незначителни. Основното въздействие на съвремен­
ната литература е, че тя не ни пречи да бъдем наистина модерни.
Те се утешават с мисълта, че пишат „за всички“, но усещат, че на­
ближава времето, когато масите ще бъдат привлечени от велики
митове, от началото на невероятни приключения - и тогава, ако
продължат да сътворяват баналните си „човешки“ историйки, ще
разочароват читателите си с мними факти, вместо да им разказват
действителни измислици.
Когато на 16 септември 1959 г. излязох в градината и с изморе­
ните и жадни очи на зрял мъж гледах далеч в небето Луната, която
отсега нататък щеше да пази следи от човешкото присъствие, въл­
нението ми беше двойно, тъй като мислех и за баща си. Вдишвах
дълбоко и насочих нагоре поглед - както правеше той някога в
малката ни градинка в предградието. И също като него бях готов
да задам най-съществения въпрос: „Хора от планетата Земя, дали
ние сме единствените живи същества?“ Баща ми питаше, защото
притежаваше огромна душа и защото четеше съмнителна спири-
туалистична литература, разни примитивни измислици. Аз питах,
защото бях чел сериозни вестници и научни трудове и бях разго­

-371 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

варял със специалисти. Н о сто че сега, вдигнал глава към небето,

се сливах с него, изпитвайки същото любопитство, съпровожда­
що безкрайния полет на мисълта.
Преди малко споменах за раждането на мита за летящите чи­
нии. Това е показателен социален факт. Естествено, глупаво е да
вярваме, че от звездните кораби слизат дребни човечета, за да раз­
говарят със стрелочници или с продавачи на сандвичи. Същест­
вуването на марсианци, венерианци или юпитерианци е малко
вероятно. Н о обобщавайки действителните данни по този въ­
прос, нашият приятел Ш арл-Ноел Мартин пише: „Множеството
на възможните обиталища в галактиките, и особено в нашата, ни
създава почти пълната сигурност, че формите на живот са много-
бройниГ Н а всяка кръжаща около Друго слънце планета, дори тя
да се намира на стотици светлинни години от Земята, ако масата и
атмосферата й са идентични с нашите, трябва да съществуват по­
добни на нас създания. Изследванията показват, че само в наша­
та Галактика е възможно да има между 10 и 15 милиона планети,
повече или по-малко сравними със Земята. В монографията си
Звезди и. хора Харлоу Шепли говори за съществуването на 1011 ве­
роятни земни сестри в познатата ни Вселена. Тези данни ни карат
да смятаме, че и други светове са обитаеми, че всемирът е гъсто на­
селен. В края на 1959 г. в Корнуслския университет в СА Щ е съз­
дадена лаборатория под ръководството на професорите Кочиони
и Морисън, пионери на космическите далекосъобщения, които
търсят послания, отправени ни от извънземни разумни същества.
Контактът на хората с притежаващи друга психика разумни съ­
щества може да стане най-значимото събитие в човешката история,
далеч по-разтърсващо от кацането на ракети на близките планети.
Ако някъде живеят други мислещи същества, дали те подози­
рат за нашето съществуване? Дали някога са приели и разшифро­
вали ехото от радио и телевизионните вълни, излъчвани от нас?
Дали виждат с оптичните си уреди предизвиканите на нашето
Слънце пертурбации от гигантските планети Ю питер и Сатурн?
Изпращали ли са космически кораби в нашата Галактика? Въз­
можно е слънчевата система непрекъснато да е пресичана от реки­
те - наблюдатели, без дори ние да подозираме. До момента, кога­

- 372 -
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

то пиша тези редове, не успяхме да открием следи от Лунник III,

чийто предавател се развали. Дори не подозираме какво може да
се случва в нашите владения.
Посещавали ли са ни обитатели на други светове? По принцип
такива посещения са напълно възможни. Н о защо непременно да
се насочат към Земята? Та нали съществуват милиарди други звез­
ди? Може би сме най-близко? Или пък сме най-интересни? Логич-
но е да предполагаме, че „пришълците“ може да са искали да хвър­
лят поглед върху Земята, дори да са кацали на нея и да са преби­
вавали тук известно време. Н а планетата ни животът съществува
най-малко от милиард години. Човекът се е появил преди милион
години, а нашите спомени не се простират отвъд времето от шест-
седем хиляди години. Какво ли ни е известно? Може би доистори-
ческите чудовища са протягали нагоре дългите си шии, когато над
тях са прелитали звездни кораби, а после следите на приказното
събитие са изчезнали...
Американският учен доктор Ралф Стиър анализира странни
скали - тектити, - разпръснати в определен район на Ливан и
допуска, че те може би са останки от изчезнала планета, намирала
се между Марс и Юпитер. В състава на тектитите са открити ра­
диоактивни изотопи на алуминий и на берил. Много заслужава­
щи доверие учени смятат, че спътникът на Марс - Фобус - е кух
отвътре. Предполага се, че това е изкуствен астероид, изведен в
орбита около Марс от извънземни разумни същества. Открихме
тези данни в статия, публикувана в ноемврийския брой за 1959
г. на списание „Дискавъри“. Изводите от написаното съвпадат с
хипотезата на съветския професор И. Школовски, специалист по
радиоастрономия.
В една нашумяла статия във вестник „Литературная газета“
от февруари I960 г. докторът на физико-матсматическите науки
професор М. М. Агрест заявява, че тактитите могат да бъдат съз­
дадени единствено при много висока температура и при мощна
радиация, така че нищо чудно това да са следи от приземяването
на кораби сонди, изпратени някъде от Космоса. Преди милиони
години на Земята са идвали посетители. Според професор Агрест
(в статията си той не се поколебава да предлага невероятни хипо­

-373-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

тези, доказвайки, че науката - в рамките на позитивната филосо­

фия - може и трябва широко да се отваря към творческото въоб­
ражение и към смелите предположения) Содом и Гомор са разру­
шени от термоядрен взрив, провокиран от извънземните или по
невнимание, или по необходимост - за унищожаване на запасите
им от енергия, преди отново да излетят в Космоса. В ръкописите
от Мъртво море четем следното описание:
Вдигна се стълб от дим и прах, сякаш излизащ от сърце­
вината на Земята. Той обля с дъжд от сяра и огън Содом и
Гомор и разруши градовете, унищожи равнината, всички
жители и растителността. И Лот живя в Изоара, после
се засели в планината, защото се боеше да остане в Изоара.
Хората бяха предупредени, че трябва да напуснат мястото
на бъдещия взрив, да не стоят на открито, да не поглеждат
към взрива и да се крият под земята... Бегълците, които се
обръщаха назад, ослепяваха и умираха...

В същия район на Антиливан се намира един от най-тайнстве-

ните паметници - „терасата на Балбек“. Става дума за съставена от
каменни блокове платформа - някои от тях са дълги повече от 20
метра и тежат над две хиляди тона. До днес е неизвестно защо, от
кого и как е била построена тази „тераса“. Професор Агрсст изказ­
ва предположение, че това вероятно е площадка за приземяване,
създадена от пришълците.
Освен това, докладът на Академията на науките на С С С Р за
взрива в Сибир на 30 юни 1908 г. подсказва хипотезата за гибел на
между планетен кораб.
В този ден, в 7 часа сутринта, димен стълб с височина над 50 ки­
лометра се издига над сибирската тайга. В радиус 40 км горската
растителност е унищожена вследствие на съприкосновението на
гигантско огнено кълбо със Земята. В продължение на много сед­
мици над Русия, над Западна Европа и Северна Африка премина­
ват странни златисти облаци, които нощем отразяват слънчевата
светлина. В Лондон са фотографирани хора, които четат по ули­
цата вестници в един часа през нощта. И до днес флората в този
сибирски район не се е възстановила. Измерванията, извършени

- 374 -
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

тук през 1960 г. от съветска научна комисия, показват, че радиоак­

тивността е три пъти по-висока от нормалната.
Ако са ни посещавали, то дали невероятните извънземни са се
срещали с хората? Здравият смисъл подсказва, че ако е така, бихме
ги забелязали. Н о това съвсем не е задължително. Първото пра­
вило на етологията е да не бъдат тревожени животните, над кои­
то се извършва наблюдение... Германският учен от Тюбингенския
университет Цимански, ученик на гениалния Конрад Лоренц, в
продължение на три години изучава охлювите, усвоява „езика“ им
и психологията на поведението им, така че накрая охлювите за­
почват да го приемат като свой. Възможно е нашите посетители да
са постъпили по същия начин с хората. Мисълта е унизителна, но
не бива да я отхвърляме с лека ръка.
Дали благонамерени изследователи са посещавали Земята
преди началото на известната човешка история? Индийска леген­
да разказва за пристигналите от далечни светове Властелини на
Дзиаи, които донесли на земните жители огън и лък със стрели.
Самостоятелно ли се е зародил животът на Земята или е пренесен
от космическите пришълци? „Отвън ли сме дошли - пита се био­
логът Лорън Ейсли —и готвим ли се да се завърнем по родните си
места с помощта на модерните си машини?“1

1 Голяма част от астрономите и теолозите смятат, че земният живот е запо­

чнал на Земята. По-различно е мнението на астронома от Корнуелския
университет, доктор Томас Голд. В прочетен през I960 г. в Лос Анджелес
доклад на конгрес по проблемите на Космоса, Голд изказва предполо­
жение, че вероятно животът е съществувал в друга част на Вселената в
продължение на милиарди години, преди да пусне корени на Земята. По
какъв начин е бил донесен тук и как е протекла дългата му еволюция към
появата на човека? Може би с помощта на космически кораби?
Голд обръща внимание на факта, че животът на Земята съществува в про­
дължение на около милиард години. Започнал е с най-простите форми
- микробите.
Според хипотезата на учения, след милиард години на планетата може да
се появят достатъчно разумни същества, които ще се отправят по-ната­
тък в Космоса, ще посетят плодородни, но девствени планети и, на свой
ред, ще ги оплодят. Такова развитие на събитията с напълно нормално -
естествено начало на живота на всяка планета, включително и на Земята.

-375 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Да поговорим още малко за небето: звездната динамика доказ­

ва, че една звезда не може „да плени“ друга. Наблюдаваните двой­
ни или тройни звезди ни изглеждат връстници. Н о спектроско-
пията свидетелства за обратното - в двойните и тройните звездни
системи има елементи с различна възраст. Така например възмож-
но е десет милиарда годишно бяло джудже да съпровожда червен
гигант на три милиона години. Изглежда нереално, но е истина.
11,о този въпрос ние с Бержие сме разпитвали множество астроно­
ми и физици. Н якои от тях - немалко - не изключват хипотезата
заразумно, волево извеждане в орбита на подобни особени групи
звезди. Преместванията на звезди и изкуственото им съединяване
е сигнал, че някъде във Вселената съществува живот, който се пре­
кланя пред разума.
В удивителното си предсказание за бъдещото сливане между ду­
ховното и материалното слабо известният френски философ Блан
дьо Сен Боние, автор на Духовното единство (1815-1880), твърди:
Религията ще бъде доказана чрез абсурда. Тя вече няма да
е неясна доктрина, която ни се внушава, няма да е крясък на
нечутата съвест, фактите ще заговорят с пълен глас. Исти­
ната ще напусне високите сфери на Словото и ще проникне в
насъщния хляб. Светлината ще стане огън!

Вълнуващата ни мисъл, че разумното човечество вероятно не

е само във Вселената, се свързва с идеята, че и самите ние можем
да посещаваме други, различни от нашия светове, да осмисляме
техните закони, да пътешестваме и, в известен смисъл, да работим

„Пришълците - казва Голд - може би са посетили Земята преди милиард

години и оставените от тях форми на живот вече са се развили до така­
ва степен, че скоро микробите ще разполагат с друг агент (космически
пътешественик), който да ги разпространи по нови места.“ Какво става
с другите галактики, плаващи в Космоса отвъд пределите на Млечния
път? Голд е привърженик на теорията за безкрайната Вселена. Ако е така,
то кога е започнал животът? Според теорията за безкрайната Вселена
пространството няма граници, а времето - начало и край. Ако животът
се развива от древните към нови галактики, то неговата история ще пре­
бъде във вечността.

- 376 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

отвъд огледалния свят. Тази фантастична просека е прокарана от

математическите гении. Недостигът на любопитство и знания ни
принуди да приемем поетичния опит от Рембо насам за осново­
полагащ факт на интелектуалната революция в съвременния свят.
Н о както далновидно забеляза Пол Валери, основополагащият
факт е именно взривното развитие на математиката. Днес човекът
стои пред собствения си математически гений като пред извън­
земен обитател. Съвременните математически същности живеят,
развиват се и се оплодотворяват една друга в недостъпни, чужди
за човешкия опит светове. В романа си Хората като богове X.
Уелс предполага, че съществуват толкова вселени, колкото са стра­
ниците в някоя дебела книга. Ние живеем само на една от тези
страници. Н о математическият гений прониква навсякъде - той е
действената и безграничната мощ на човешкия мозък. 11ътешест­
вайки из далечни сфери, той се завръща, намерил необходимите
оръдия за преобразуването на собствения си свят.
Математическият гений е едновременно и същност, и действие.
Например, математикът изучава теорията на пространството, из­
искваща два пълни оборота за връщане към изходната точка. Но
именно тази хипотеза, на пръв поглед абсолютно чужда на каквато
и да било практическа насоченост в нашата сфера на съществуване,
позволява да бъдат открити свойствата и законите на поведение
на елементарните частици в микроскопическите пространства и
така спомага за развитието на ядрената физика. Откриващата пъ­
тища към други вселени математическа интуиция променя и на­
шата интуиция. Математическият гений, толкова близък до гения
на чистата музика, оказва най-силно въздействие върху материята.
В крайна сметка, довеждайки математическата мисъл до висшето
равнище на абстрактност, човекът забелязва, че тя сякаш не е него­
ва изключителна собственост. Той открива, например, че насеко­
мите сякаш възприемат недостъпни ни свойства на пространство­
то и че вероятно съществува универсална математическа мисъл,
представляваща за висшия разум песен на живата всеобщност...
В този свят, където човекът вече в нищо не е уверен - нито в
самия себе си, нито в определяната съгласно законите и известни­
те факти действителност, - с удивителна бързина се заражда нова

- 377 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

митология. Кибернетиката обуславя мисълта, че човешкият разум

отстъпва пред разума на електронния мозък и потиснатият от това
обикновен човек гледа мигащото око на „мислещата машина“ със
същия страх, с който древният египтянин е наблюдавал сфинкса.
Атомът се възкачва на Олимп с мълния в ръка. Щом започва стро­
ителството на френската атомна станция в Маркул, местните жи­
тели решават, че доматите им ще загинат. Бомбата разстрои наша­
та епоха, застави ни да раждаме чудовища. Научнофантастичната
литература вече е по-многобройна от психологическата - тя ни
поднася „Одисеята“ на нашия век с марсианци и мутанти, както и
ни показва съвременния Одисей, завръщащ се в дома си, след като
е победил пространството и времето.
Към въпроса „Сами ли сме?“ се добавя въпросът: „Последни ли
сме?“ Ще спре ли еволюцията с появата на човека? Не се ли фор­
мира някакво Висше същество? А дали то вече не е сред нас? Дали
трябва да си представяме Висшето същество като индивид или
като колективна същност, като ферментираща и усъвършенства­
ща се човешка маса, придобиваща съзнание за своето единство и
за въздигането си? В епохата на масите индивидът умира, но това е
спасителна смърт за предаването на духовната традиция - смъртта
като условие за истинското рождество. Индивидуалността умира
за Човешкото съзнание, за да се роди Космическото съзнание. Тя
усеща, че върху нея се оказва много силна принуда: или да умре,
като й се противопоставя, или да умре, като й се подчинява. О тка­
зът, съпротивата води до тотална смърт, тъй като множественост-
та трябва да бъде впрегната за създаването на единна душевност,
управлявана от съзнанието за времето и пространството, както и
от апетита към откритията.
Ако погледнем всичко това отблизо, ще осъзнаем, че то отлич-
но отразява дълбочината на мислите и устрема на съвременния
човек, за разлика от анализите на неонатуралистичните романи
или от политико-социалните изследвания. Скоро ще сс убедим,
че който си присвоява функцията на наблюдател и разглежда но­
вото със стари очи, ще бъде изпепелен от мълнията на фактите.
В този открит за странното свят на всяка крачка човек се на­
тъква на въпросителни, също толкова големи, колкото са били до-

- 378 -
 Т рета ч а с т. Ч о векъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

потопните растения и животни. Те не са му по ръста. Но какъв

всъщност е днес човешкият ръст? Семантиката и психологията
се развиват по-бавно, отколкото физиката и математиката. Извед­
нъж изостаналият в XX в. човек се озовава сред съвсем различен
свят. А дали привърженикът на социологията и психологията от
X IX в. е истинският човек? Н икак не сме сигурни. След предиз­
виканата от Декартовата Разсъждение за метода интелектуална ре­
волюция, след раждането на науките и на енциклопедичния дух,
след значителния принос на рационализма от X IX в., ние вече жи­
веем във време, когато размахът и сложността на откриващата се
пред нас действителност задължително трябва да внесе промени
в представите ни за природата на човешкото познание, да обър­
не наопаки утвърдените идеи за взаимоотношенията на индивида
със собствената му интелигентност - с една дума изисква съвсем
различно поведение на разума от онова, което довчера минаваше
за модерно. Н а настъплението на външнофантастичното трябва
да съответства изследване на вътрешнофантастичното. Същест­
вува ли вътрешнофантастично? И дали човешките действия не са
проекция на онова, което той е или което ще стане?
Именно с анализ на вътрешнофантастичното имаме намерение
да се заемем. Или поне ще се постараем да докажем, че подобно
изследване е необходимо и ще опишем неговия метод.
Естествено, нямаме нито време, нито средства да проведем из­
мервания и опити, които ни се струват желателни - дано с тях се
заемат по-квалифицирани изследователи. Смисълът на работата
ни не е да измерваме и да експериментираме. Особено важно е
да съберем Ф А К ТИ и да открием онези връзки между тях, които
официалната наука понякога пренебрегва или прикрива. Такъв
подход може да изглежда необикновен и да предизвиква подозре­
ние. И все пак той води към значими открития. Например Дарвин
действа именно по този начин - той събира и сравнява сведения,
които дотогава са подценявани. Теорията на еволюцията се ражда
от на пръв поглед необикновената колекция. Така и ние забелязах­
ме, че в процеса на нашата работа се роди теорията за истинския
богат с вътрешния си свят човек, за тоталния разум и за бодър-
стващото съзнание.

-379-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Начинанието ни е непълно - ще са ни необходими най-малко

десет години, за да го доведем докрай. Освен това ние го предста­
вяме в съкратен вид, даваме бегла представа за него, надявайки се
да не доскучаем на читателя и да поддържаме свеж интереса му.
Тотален разум, бодърстващо съзнание - струва ни се, че чове­
кът се устремява към тези основополагащи завоевания сред един
възраждащ се свят, който преди всичко изисква от него отказ от
свободата. „За какво е необходима свободата?“ - пита Ленин.
Свободата да бъде такъв, какъвто е бил досега, наистина малко по
малко му се отнема. Единствената свобода, която скоро ще му бъде
дарена, е да стане друг, да премине към по-висше състояние на ин­
телигентност и на съзнание. Тази свобода е не от психологически,
а от мистически порядък, особено ако използваме древните схеми
и стария език. Ние смятаме, че в известен смисъл цивилизацион-
ният факт се състои в разпространяващото се влияние на т.нар.
мистика върху димящите от заводи и вибрираща от ракети Земя,
върху цялото човечество. Ще видим, че това влияние е практиче­
ско, че то е своеобразно „второ дихание“, необходимо на хората, за
да се подчинят на ускоряването на съдбата на Земята.
„Бог ни е създал възможно най-незначителни. Свободата, тази
власт да се превърнем в причина, тази висша способност човек да
преобрази самия себе си.“

- 380 -
 II
Фантастичното в
духовността

Пионерите: Балзак, Юго, Камий Фламарион. >

Ж ул Ромеи и най-важният въпрос. > Краят на
позитивизма. > Какво представлява парапсихоло­
гият а? >Необикновените факти и интересните
опити. > Историята за „ Тит аиик“. > Ясновид-
ство. > Предсказание и сънища. > Парапсихология
и психоанализа. > Н аш ат а работа изключва
необходимостта да прибягваме към окултизъм и
лъженауки. > В търсене на механизмите на дълби­
ните

итературният критик и философ Албер Беген твърди, че Бал-

Л зак е по-скоро визионер, отколкото наблюдател. Това откри­

тие ми изглежда истинно. Във великолепната новела „Мобилизи­
раният’ Балзак предсказва раждането на парапсихологията, което
ще се случи през втората половина на XX в. Именно в наши дни
започва да се оформя като точна наука изследването на „психични­
те възможности“ на човека. Впрочем ето и написаното от Балзак:
Точно в часа, когато госпожа дьо Дейумираше в Карантан,
синът й бегие екзекутиран в Морбиан. Можем да прибавим
този трагичен факт към наблюденията върху симпатиите,
които нямат отношение към пространствените закони;
няколко самотници с висше научно любопитство събират
подобни документи - те някой ден ще послужат за полагане

-381 -
 Ут ро то на м а гьо с н и ц и т е

на основите на нова наука, която дотогава нетърпеливо ще

очаква своя гений.

През ноември 1891 г. Камий Фламарион пише във вестник

„Фигаро илюстре“:
Краят на нашия век доста напомня финала на предишния.
Умът е изморен от твърденията на философите, наричащи се пози-
тивисти. Не е трудно да отгатнем, че те се лъжат... „Опознай себе
си!“ - казваше Сократ. В продължение на хиляди години научи­
хме безброй неща, с изключение на онова, което ни интересува
най-много. Изглежда, че съвременната тенденция в човешката ми­
съл е най-после да се вслуша в Сократовата максима.
В обсерваторията в Жувизи веднъж месечно Конан Дойл гос­
тува на Фламарион, за да изучават заедно ясновидски феномени,
привидения, материализации на духове (които са съмнителни),
Фламарион вярва в привидения, а Конан Дойл колекционира
„снимки на феи“. Предчувстваната от Балзак „нова наука“ още не
се е родила, но необходимостта от нея започва да става очевидна.
В изключително проникновеното си изследване за Шекспир
Виктор Юго казва:
Във всеки човек е скрит негов собствен Патмос1. Той е свобо­
ден да сеусамоти на този духовен връх, откъдето мрачините
се виждат ясно. Ако не иде там, ще си остане в обикновения
живот - с обикновено съзнание, с обикновени добродетели, с
обикновена вяра, с обикновени съмнения - и това не е лошо.
За вътрешното спокойствие дори е прекрасно. Ако се озове във
висините, ще е. обсебен завинаги. Ще му се разкрият безкрай­
ните дълбини на чудото. Не е възможно да видиш безнаказа­
но този океан... Човек се опитва да упорства пред привлича­
щата го бездна, пред проникването в неизследваното, пред
дебнещото го безразличие към земята и живота, пред това
навлизане в забраненото, предусилието да докосне неосеза-
емото, пред гледката към невидимото. Пристъпва, връща се,

1 Патмос - остров в Егейско море, където св. Йоан получава своето О т­

кровение. - Б.пр.

- 382 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

доближава се, навежда се, прави крачка, после втора и ето че

прониква в непроницаемото, потъва в безкрайното разширя­
ване на вечната същност.

Щ о се отнася до мен, още през 1939 г. ясно си представях на­

уката, която би дала категорични сведения за вътрешния свят на
човека, би подтикнала разума към нови размишления за природа­
та на знанията и, промъквайки се все по-близо до целта, в крайна
сметка би изменила методите на научните изследвания във всички
области. Бях на 19 години, а войната връхлетя отгоре ми точно
когато реших да посветя живота си ма създаването на психология
и физиология на мистичните състояния. П о това време прочетох
в „Нувел ревю франсез“ есето на Жул Ромен „Отговор на най-
важния въпрос“, което неочаквано подкрепяше моята позиция.
Това есе също се оказа пророческо. След войната наистина се за­
роди наука за психиката - парапсихология, която днес процъф­
тява, а дори при официалните науки - като математика и физика
- се забелязва известна промяна в начините на разсъждение. Жул
Ромен пише:
Смятам, че основната трудност за човешкия разсъдък не
е да достигне до верни изводи в определен план или в дадено
направление, а да открие начин за съгласуване между заклю­
ченията, получени при работа в различни области на дейст­
вителността, насочени в различни посоки и променящи се
в зависимост от епохите. Например много му е мъчително
да свърже сложните и точните идеи, внушени му от съвре­
менната физическа наука, с вероятно не по-малко ценните
открития, направени в епохи, когато повече са ги вълнували
духовните или физическите реалии. Несъмнено, и днес има
хора, които отхвърлят физическите методи и се посвеща­
ват на духовни или психологически изследвания. Не смятам,
че често упреквалата е материализъм модерна наука е за­
плашена от революция, която ще разруши верните й изводи
(застрашени са навярно само прекалено общите или прежде­
временните хипотези, в които самата наука не е уверена).
Но някой ден тя може да се озове пред лицето на толкова

- 383 -
 Ут ро т о на м а г ь о с н и ц и т е

глобални, толкова категорични резултати, постигнати по­

средством т.нар. психически методи, че ще й е невъзможно да
продължава - както днес - да ги смята за нереални и несъ­
ществуващи. Мнозина си представят, че ако това се случи,
нещата безболезнено ще си дойдат по местата, че „позитив-
ната “ наука мирно ще съхрани сегашната си територия и
ще позволи отвъд пределите й да се развиват други знания,
които засега пренебрегва или поставя в сферата на „непо­
знаваемото", подхвърляйки ги презрително в царството на
метафизиката. Битката няма да е толкова невинна. Още
щом бъдат потвърдени (ако това се случи!) и официално при­
знати за истинни, много важни резултати от психическите
експерименти незабавно ще атакуват позитивната наука,
ще проникнат вътре в границите й; тогава човешкият раз­
съдък ще трябва да се откаже от страхливата си позиция да
не поема отговорност и ще бъде принуден да стане арбитър
в спора. Очаква ни тежка криза, подобна на предизвиканата
от физическите открития в индустриалните технологии.
Ще се промени същината на човешкия живот. Убеден съм, че
кризата е възможиа, вероятна и дори предстояща.

Един зимен ден придружавах мой приятел в болницата, където

незабавно трябваше да го оперират. Зазорявашс се, а ние крачехме
под дъжда и трескаво се опитвахме да хванем такси. Приятелят ми
бе измъчван от ужасна треска. Изведнъж ми посочи с пръст лежа­
щата на тротоара мръсна карта за игра.
- Ако е жокер - каза той, - нещата ще се оправят.
Вдигнах и обърнах картата. Беше жокер.
Парапсихологията се опитва да организира изучаването на
подобни факти посредством многократно експериментално пов­
торение. Притежава ли обикновеният човек сила, която почти
никога не използва, защото традицията го е убедила, че „такова
животно няма“. Строгите научни опити са в състояние напълно
да отстранят елемента на случайност. Заедно с Олдъс Хъксли през
1955 г. участвахме в международен конгрес по парапсихология, а
оттогава следя внимателно изследванията в тази област. Ако на-

-384-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

1955 г. участвахме в международен конгрес по парапсихология, а

оттогава следя внимателно изследванията в тази област. Ако на­
уката не пренебрегваше прозренията на поетите, парапсихоло­
гията би могла да се възползва от великолепното определение на
Аполинер:
Всички сме пророци, скъпи м и Андре Б и ли ,
но от пам т ивека ни нат якват ,
че ням ам е бъдеще и сме кръгли невежи,
че сме идиот и по рождение,
че се прим ирихм е и дори не се пит ам е
знаем л и си бъдещето и ли не.
Н я м а т еология в т ова -
нит о в суеверията, нит о в пророчествата,
нит о в т ака наречения окултизъм.
То е само начин да се наблюдава
и вярно да се осмисля
духът на природата.
Парапсихологическите опити несъмнено доказват, че между
човека и света - освен установените по обичаен път - съществува
и друга връзка. Всеки нормален човек може да възприема предме­
ти от разстояние или през прегради, както и да ги привежда в дви­
жение, без да се докосва до тях, да предава мислите и чувствата си
на друг човек, и накрая, понякога да предсказва бъдните събития.
Английският писател X. Р. Хагард, починал през 1925 г., в
романа си О т мъщ ението на М а й ва подробно описва бягството
на героя си Алан Куотърмейн. Когато се опитва да се изкачи по
стръмна скала, авантюристът е хванат за крака от един дивак. За
да се освободи, той стреля успоредно на десния си крак. Н якол­
ко години след публикуването на творбата някакъв английски
пътешественик посещава Хагард. Той е пристигнал специално в
Лондон, за да запита твореца откъде са му известни такива под­
робности за случилото се с него, още повече че в стремежа си да
прикрие убийството не го е споделял с никого.
В библиотеката на починалия през 1946 г. австрийски писател
Карл Ханс Щ роби приятелят му Вили Щродтер открива следното:

-385 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Отворих неговите книги, разположени върху един рафт.

Между страниците бяха подредени множество изрезки от
вестници. Това не бяха критики, както отначало си поми­
слих, а описания на всевъзможни произшествия. Разтреперих
се, когато видях че става дума за неща, случили се много, след
като Щроби ги е описал в произведенията си.

През 1898 г. американският фантаст Морган Робъртсън опис­

ва гибелта на гигантски кораб. Презокеанският великан е дълъг
около 300 метра и притежава водоизместимост 70 000 тона, раз­
вива скорост 23 възела и превозва 3000 пътници. Снабден е с три
витла. В една априлска вечер по време на първия си рейс, в мъглата
се натъква на айсберг и потъва. Корабът се нарича „Титаник“.
Потъналият през април 1912 г. реален „Титаник“ е с водоиз­
местимост 66 000 тона, дълъг е малко повече от 300 метра, има три
витла и превозва 3000 пътници.
Всичко това са факти. А сега нека разкажем и за опити, провеж­
дани от парапсихолози.
В Дюрхайм (С А Щ ) експериментаторът държи в ръка пет
специални карти. Една сред друга ги тегли и ги оставя на маса­
та. Камера регистрира движенията му. По същото време в Загреб
(Югославия) негов колега се опитва да отгатне в каква последова­
телност са изтеглени картите. Опитът се повтаря хиляди пъти. К о­
личеството на правилните отговори е далеч по-голямо, отколкото
позволява случайността или теорията на вероятностите.
В заключена стая в Лондон математикът Дж. С. Соул тегли по­
добни карти. Зад преграда от матирано стъкло студентът Базил Ше-
кьлтън се опитва да ги отгатне. При проверката се оказва, че и в този
случай студентът познава изтеглените карти поразително често.
Инженер от Стокхолм създава машина, която автоматично
изхвърля зарчета и регистрира върху кинолента тяхното падане.
Зрителите - студенти - мислено се опитват да наложат на маши­
ната да реди заровете в определена комбинация. Това им се отдава
в пропорция, отхвърляща всяка възможна случайност.
Англичанинът Дън изучава предсказанията в сънищата и на-
учно доказва, че определени сънища могат да предвидят дори

-386-
 Т рета ч а с т. Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

далечно бъдеще. (През 1901 г. авторът на Време и сън сънува, че

разположеният край Ламанша град Лъвсторф е обстрелван от
чуждестранен флот. Събитието с всички описани подробности се
случва през 1914 г. Дън вижда насън и вестникарските заглавия за
изригването на вулкана Монпеле, месеци преди събитието да се
случи.) Двама германски учени в монографията си Тайната на съ­
нищ ат а (авторите са Муфан и Стивънс) изброяват многочислени
проверени случаи, когато сънищата се оказват бъдещи събития и
водят до важни научни открития.
В студентските си години знаменитият физик Нилс Бор има
странен сън. Вижда се застанал върху слънце от горящ газ. Н ао­
коло, свистейки, прелитат планети. Те са свързани със слънцето с
тънки вериги и се въртят около него. Изведнъж газът се втвърдява,
а слънцето и планетите се смаляват. В този момент Бор се събужда
и осъзнава, че е открил модела на атома, който толкова време е
търсил. „Слънцето“ е неподвижното ядро, центърът, около него
се въртят електроните. Цялата съвременна атомна физика и при­
ложенията й произтичат от този сън.
Химикът Август Кекуле разказва:
Една лят на вечер заспах на автобусната спирка по пътя
за вкъщи. Видях насън, че отвсякъде атомите се съединяват
по двойки, след това се увличаха в по-големи групи, които -
на свой ред - биваха прит егляни от още по-мощни обедине­
ния - и всичките те вихрено се завъртяха в неудържим танц.
През цялат а нощ записвах видяното в този сън. Теорията на
атомната структура беше открита.

След като прочита във вестниците за бомбардировките над Лон­

дон, инженер от американската телефонна компания „Бел5’ сънува
през една есенна нощ на 1940 г., че чертае план на някакво съоръже­
ние, което позволява зенитните оръдия да бъдат насочвани точно
към мястото, където ще мине самолетът, чиято траектория и ско­
рост са известни. Когато се събужда, той „по памет“ възстановява
схемата. Изучаването на този апарат, прилагащ за пръв път принци­
па на радара, се ръководи от големия учен Норберт Винер, който из­
ползва впечатленията си, за да постави началото на кибернетиката.

-387-
 У трото на м а гьо с н и ц и те

Лъвкрафт в новелата си Отвъд стената на съня казва: „В ника­

къв случай нс бива да не дооценявамс фундаменталното значение,
което могат да имат сънищата.“ Отсега нататък не бива да се отна­
сяме с пренебрежение и към предсказанията, направени в сънно
или в будно състояние. През 1958 г. американската комисия по
ядрена енергетика престъпва границите на официалната психоло­
гия и предлага да бъдат използвани ясновидци, които да се опитат
да отгатнат точките на попадение на руските ракети в случай на
война (доклад от 31 август 1958 г. на „Рснд Корпорейшън“).
Н а 25 юли 1959 г. на борда на атомната подводница „Наути-
лус“ се качва тайнствен пасажер. I Тодводницата потегля в открито
море и в продължение на шестнайсет дни не се появява на повърх­
ността. Безименният пътник не излиза от каютата си. Единствено
носещият му храна матрос и всекидневно срещащият се с него ка­
питан Андерсън познават лицето му. Сутрин и вечер той предава
на капитана някакви листове. Върху тях в различни комбинации
са изобразени пет знака: кръст, звезда, кръг, квадрат и три вълно­
образни линии. Капитан Андерсън и пътникът се подписват на
всеки лист, а капитанът ги запечатва в пликове. Поставят и две
специални бележки - на първата са записани часът и датата, а на
втората четем: „Строго секретно, да се унищожи в случай на опас­
ност.“ В понеделник, 10 август 1959 г., подводницата пристига в
Крайтън. Тайнственото лице се качва в специална кола, която го
откарва до най-близкото военно летище.
След няколко часа самолетът се приземява в градчето Френд-
шип в Мериленд. И тук чака кола. Непознатият е отведен в зда­
ние, което носи наименованието „Център за специални изследва­
ния Уесгингхаус“. Влизането без пропуск е забранено. Пътникът
иска да се срещне с полковник Уилям Бауърс - директор на био­
логическата изследователска служба към военновъздушните сили
на С А Щ , доктор на науките.
Бауърс го очаква в кабинета си.
- Седнете, лейтенант Джоунс - казва той. - Носите ли плика?
Безмълвно Джоунс подава плика на полковника, който отива
към някакъв сейф, отваря го и изважда оттам абсолютно същия
плик, като единствената разлика е, че на него пише не „подвод­

-388 -
 Т р е т а ч а с т . Ч о в е к ъ т - k a ic b a б е з к р а й н о с т !

ница Наутилус“, а „изследователски център, Френдшип, Мерил-

енд“.
Полковник Бауърс отваря двата плика и измъква от тях други,
по-малки, разлепва ги, след което двамата офицери започват да
отделят листчетата с еднакви дати. Най-важната им задача е да ги
сравнят. Оказва се, че с точност над 70% знаците на отбелязаните
с еднакви дати листа са еднакви и са наредени в аналогичен ред.
- Ние с вас присъстваме на превратен исторически момент -
казва полковник Уилям Бауърс. - За пръв път в световната прак­
тика, при условия, недопускащи фалшификация, с точност, доста-
тъчна за практическо приложение, човешката мисъл е предадена
на разстояние без промеждутъчни средства - направо от мозък
към мозък.
Когато бъде възможно да научим истинските имена на мъже­
те, участвали в този опит, те несъмнено ще останат в историята.
Засега ги наричаме „лейтенант Джоунс“, флотски офицер, и „гос­
подин Смит“, студент в университета „Дюк“ в Дюрхайм (Северна
Каролина).
В течение на шестнайсетте дни, докато продължава експери­
ментът, затвореният в стая господин Смит два пъти дневно заста­
ва пред автомат, механично изхвърлящ карти. В барабана на ма­
шината непрекъснато се разбъркват хиляди карти. Това не са по­
знатите ни карти, а специално опростени, известни като „картите
на Зенер“. Тези отдавна използвани за парапсихологически опити
карти са едноцветни. Върху всяка от тях е нанесен някой от след­
ните пет символа: три вълнообразни линии, кръг, кръст, квадрат,
звезда. Два пъти дневно под ръководството на часовников механи­
зъм апаратът изхвърля карти през интервал от една минута. Смит
внимателно наблюдава картата, налагайки си да мисли напрегнато
за нея. По същото време, на разстояние 2000 километра и на сто­
тици метри дълбочина в Атлантическия океан, лейтенант Джоунс
се опитва да отгатне каква карта стои пред погледа на Смит. Гой
отбелязва резултата и предава на капитан Андерсън да завери с
подписа си листа. В седем от десет случая Джоунс отгатва вярно
символа на картата. Тук фокуси не са възможни - между подвод­
ницата и лабораторията не може да се осъществи никаква връзка.

- 3 8 9 -
 У трото н л м а г ь о с н и ц и т е

Дори радиовълните не проникват на стотици метри дълбочина в

океана. За пръв път в историята на науката е получено безспорно
доказателство за възможното предаване на съобщения от разстоя­
ние между два човешки мозъка. Най-после започва научната епоха
на парапсихологията.
Това велико откритие е извършено по поръчка на военните. От
началото на 1957 г. знаменитата „Ренд К орпорейш ън', занимава­
ща се с особено секретни разследвания за американското прави­
телство, изпраща доклад по въпроса до президента Айзенхауер.
Там можем да прочетем следното:
В момента нашите подводници са безполезни, защото не е
възможно да осъществяваме връзка с тях, когато са потопени, и
най-вече - когато се намират под полярните ледове. Трябва да се
научим да използваме съвсем нови средства.
В продължение на години докладът не довежда до каквито и да
било последствия. Научните съветници на президента Айзенхау­
ер смятат, че изложените там идеи твърде подозрително напомнят
за спиритически сеанси. Когато обаче сигналът на „Спутник-1“
като камбана се разнася над света, големите американски учени
решават, че е време да започнат търсения във всички посоки, осо­
бено в онези, които руснаците презират. Американската наука се
обръща към общественото мнение. Н а 13 юли 1958 г. в неделното
приложение на „Ню Й орк Хералд Трибюн“ е публикувана статия
от най-значимия американски специалист по военните проблеми
А. Е. Талбърт. Той пише:
Въоръжените сили на С А Щ трябва да са наясно дали наис­
т ина излъчваната от човешкия мозък енергия може да оказва
влияние на разстояние хиляди километри върху друг човешки
мозък... Става дума за абсолютно научни изследвания: кон­
статираните явления, както и всичко, произвеждано от чо­
вешкия организъм, са предизвикани от енергия, възникваща
в резултат на изгарянето на хранат а в организма... И зуча­
ването на феномена може да ни предостави ново средство за
свръзка между подводниците и сушата, а в бъдеще - между
космическите кораби и нашата планета.

- 390 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

В резултат на статията и поради многобройните доклади на

учени, потвърждаващи резултатите, установени от „Ренд Корпо-
рейшън“, са взети сериозни решения. В наши дни изследовател­
ски лаборатории за нуждите на новата наука - парапсихологията
- съществуват към „Ренд Корпорейшън“ в Кливланд, към „Уес-
тингхаус“ във Френдшип (Мериленд), към „Дженерал Електрик“,
към фирмата „Бел телефон“, в Бостън и дори в армейския изследо­
вателски център в Редстоун (Алабама). Там лабораторията за изу­
чаване на предаването на мисли от разстояние се намира на около
500 метра от кабинета на ракетния специалист Вернер фон Браун.
Ето че усвояването на планетите и завоюването на човешката ми­
съл вече са готови дружески да си подадат ръце.
За по-малко от година лабораториите получават повече резулта­
ти, отколкото за цял век е постигнато при изучаването на телепатия­
та. Причината е проста: изследователите тръгват от нула - без пред­
варителни умонастроения. Комисии са изпратени по цял свят: във
Великобритания анкетьорите се свързват с истински учени, които
изследват предаването на мисли от разстояние. Доктор Соул от
университета в Кембридж демонстрира връзка между млади уелски
миньори, които са на стотици километри разстояние един от друг.
В Германия комисията се среща с такива неоспорими научни
авторитети като Ханс Бендер и Паскуал Джордан, които не само
са наблюдавали предаване на мисли, но и не се боят да напишат за
откритията си. В самата Америка доказателствата непрекъснато се
множат. Китайският учен доктор Чън Ю Уьн с помощта на някол­
ко също китайски сътрудници представя пред комисията катего­
рични доказателства за съществуването на феномена.
Как трябва да се действа практически, за да се получат подобни
невероятни резултати, като тези при опита с лейтенант Джоунс и
господин Смит? За целта трябва да бъдат намерени двама експе­
риментатори, единият от които ще е предавател, а другият - по­
лучател. Действително сензационни резултати могат да бъдат по­
стигнати единствено ако се използват индивиди, чиито мозъци са
до известна степен синхронизирани (американските специалисти
употребяват термина „резонанс“, заимстван от радиотехниката,
независимо че съзнават колко широк е този термин).

- 391-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Установява се, че връзката може да бъде насочена само в една

посока. Ако се действа по обратния път и се нареди на получате­
ля да предава, а на предавателя да получава резултатът е нулев. За
осъществяването на двустранна действена връзка са необходими
две двойки предаватели - получатели, или с други думи - един
предавател и един получател на борда на подводницата, както и
двама души в лабораторията.
По какъв начин се избират тези хора?
Засега това все още се пази в тайна. Известно е, че посочването
се извършва след внимателно разглеждане на електроенцефало-
грамите, тоест записите на електрическата дейност на мозъците
на доброволците. Добре известната на науката мозъчна дейност
не се съпровожда от никакво излъчване на вълни. Но енцефало-
грамите отчитат излъчването на енергии в мозъка, а знаменитият
английски кибернетик Грей Уолтър пръв доказа, че енцефалогра-
мата може да бъде използвана за фиксиране на необикновена мо­
зъчна дейност.
Допълнителна яснота по темата внася американската психо­
ложка Гсртруд Шмайдлър. Тя установява, чс предлагащите услуги­
те си за опити в областта на парапсихологията доброволци могат
да бъдат разделени на две категории, условно наречени „овце“ и
„кози“. „Овцете“ вярват в свръхчувственото възприятие, а „кози­
те“ са неверници. Вероятно при общуването от разстояние трябва
да бъдат свързвани „овце“ с „кози“. Работата се затруднява особено
много от обстоятелството, че в момента на осъществяване на връз­
ката предавателят и получателят не изпитват нищо. Общуването
между тях протича на равнището на безсъзнателното, а съзнание­
то остава безмълвно. Предавателят не знае дали посланието му е
стигнало до целта. Приемателят не знае дали наистина е получил
сигнали от другия мозък или сам си ги е измислил. П о тази при­
чина учените не се опитват да предават сложни или спорни изо­
бражения, а се задоволяват с петте символа по таблиците на Зенер.
Когато този начин на общуване бъде усъвършенстван, картите ще
могат да бъдат използвани като код - подобно на морзовата азбу­
ка - и така ще се постигнат по-сложни връзки. Сега най-важното
е комуникацията да стане съвършено точна. Работата кипи в мно­

- 392-
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

го посоки, търсят се например медикаменти за психологическо

въздействие, облекчаващи предаването на мисли. Американският
фармаколог Хъмфри Озмънд вече получи известни резултати и ги
докладва на заседание на Нюйоркската академия на науките през
март 1947 г.
Естествено, нито лейтенант Джоунс, нито господин Смит са
използвали наркотици, тъй като целта на опитите на военновъз­
душните сили на СА Щ е да изследват пълните възможности на
нормалния човешки мозък. Освен кафе, което като че ли подо­
брява връзката, и аспирин, който - напротив - я анулира, парали­
зира, никакъв наркотик не е разрешен при опитите по проекта на
„Ренд Корпорейшън“.
Тези опити несъмнено откриват нова ера в историята на чове­
чеството и на науката.
В областта на „паранормалните изцеления“, тоест на последва­
лите в резултат на психологическо лечение, независимо дали става
дума за „притежаващи флуиди“ знахари, или за психоаналитици
(като се отчитат всички различия между методите), парапсихоло­
гията стига до представляващи огромен интерес заключения. Те
ни представят нова концепция: тази за двойката лекар-болен.
Резултатът от лечението се определя от съществуващата или не­
съществуващата телепатична връзка между пациента и лечителя.
Ако тази връзка бъде установена - страшно прилича на любовни
отношения, - тя предизвиква хиперясновидство и хипервъзпри-
емчивост, така характерни за страстно влюбените - тогава изле­
куването е възможно. В противен случай лечителят и болният
взаимно си губят времето. Понятието „флуид4 вече изглежда ио-
неточно от понятието „влюбена двойка“. Надявам се, че скоро ще
бъде възможно да бъдат нарисувани психологическите портрети
на лечителя и на болния. Определени тестове дават възможност
да се открие точно какъв вид интелигентност и чувствителност
притежават лечителят и пациентът и каква е природата на уста­
новилите се между тях безсъзнателни отношения. Когато още
в самото начало лечителят сравнява своя портрет с портрета на
болния, веднага ще му стане ясно дали е възможно да въздейства
благотворно.

- 393 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

В Ню Й орк един психоаналитик счупва ключа от шкафа, в кой­

то държи досиетата на пациентите си. Бързо отива при ключар и
след малко получава нов ключ. Никому не разказва за този случай.
След няколко дни, по време на сеанс, негов пациент вижда ключа
в съня си и съвършено точно го описва. Сънуваният ключ е счупен
и носи номера точно на въпросния ключ от шкафа - наистина не­
вероятен феномен на осмоза.
Знаменитият американски психоаналитик Линдер разказва в
спомените си Човекът, който лекува за петдесет минути, че през
1953 г. лекувал известен учен - атомен физик. Изследователят бил
изгубил всякакъв интерес към работата си, към семейството, към
всичко. Все по-често и по-често мислите му се устремявали към
друга планета, където науката била по-развита и където той се ока­
зал един от ръководителите й. С огромна точност мъжът разказ­
вал за този свят, за неговите закони, нрави, култура. И се случило
нещо необикновено - малко по малко доктор Линдер се усещал
привлечен от безумието на пациента си и на свой ред частично
загубил разсъдъка си. Тогава болният започнал да се освобождава
от натрапливото видение и поел по пътя на оздравяването. Сами­
ят Линдер се излекувал чак след няколко седмици. Всъщност той
преоткрил чудотворния опит от древността - да поемеш върху
себе си чуждото страдание, да изкупиш греха на ближния.

I 1арапсихологията няма никакво отношение към окултизма и лъ-

женаукитс, тя по-скоро се занимава с разобличаване на мошени­
ците. Разбира се, осъждащите я популяризатори и философи от­
криват в парапсихологията основа за шарлатанство. Това не е вяр-
но, но наистина нашата епоха, повече от всяка друга, е плодоносна
за процъфтяването на всевъзможни фалшиви науки, уж осмисля­
щи какво ли не, а всъщност неводещи до нищо. Убедени сме, че в
човека съществуват мъгляви области. Парапсихологията предлага
метод за изследването им. В следващите страници самите ние ще
предложим подобен метод. Изучаването на тайните едва започва
и убеждението ни е, че то ще е една от най-великите задачи на въз­
никващата цивилизация. Несъмнено, ще бъдат открити неизвест­
ни досега природни сили, те ще бъдат анализирани и овладени,

- 394 -
 Т рета ч а с т. Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

за да може човекът да изпълни мисията си на преобразуващата се

Земя. Категорично вярваме в това. Вярваме обаче, че сегашната
популярност на окултизма и на лъженауките сред широките маси е
явление, близко до болестта. Нещастие носи не счупеното огледа­
ло, а пропукалият се мозък. В С А Щ след войната практикуват над
30 000 астролози, двайсет списания са посветени изключително
на астрологията, а едно от тях дори достигна тираж от 500 000
екземпляра. Над 200 вестника имат рубрика за астрология. През
1947 г. пет милиона американци действат според указанията на
магьосници и харчат по 200 милиона долара годишно, за да научат
бъдещето си. Франция разполага с 40 000 знахари и с над 50 000
кабинета за окултни консултации. Според приведените от Фран-
соа дьо Лионе данни в изследването му „Лъженауката - болест
на цивилизацията“ (юни 1954 г., бр. 6 на сп. „Неф“) годишните
хонорари на маговете, гадателите и ясновидците само в Париж
достигат 50 милиона франка. Общият „бюджет на магията“ във
Франция е около 300 милиона франка годишно - много повече от
бюджета на научните учреждения.
„Ако врачката търгува с истината, тя получава заплата от дяво­
ла“ - пише Честъртън в един от разказите си за отец Браун. Аб-
солютно необходимо е - най-вече за да се разчисти изследовател­
ското поле - да бъде даден отпор на това настъпление. Резултатът
обаче трябва да е благоприятен за прогреса на науката. В никакъв
случай не бива да се връщаме към позитивизма, който според Фла-
марион е овехтял още през 1891 г. Ако човекът притежава неиз­
вестна досега сила и ако, както предполагаме, съществува висше
състояние на съзнанието, по никакъв начин не бива да отхвърля­
ме полезните за изследванията хипотези, действителните факти
и ценните съпоставки - и особено трябва да внимаваме, когато
говорим за окултизма и лъженауките. И ли както гласи английска­
та пословица: „Не бива заедно с мръсната вода да изхвърляме и
бебето.“
Дори съветската наука признава: „Ние не знаем всичко, но не
съществуват забранени области, както и няма недостъпни терито­
рии!' Специалисти от института „11авлов“, китайски учени, посве­
тили се на изследването на висшата нервна дейност, се занимават

- 395 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

с йогизма. През 1966 г. в бр. 7 на сп. „Знание и сила' В. Сапарин

пише, че засега йогийските тайни са необясними, но несъмнено
загадките ще бъдат разбудени. „Интересът към подобни феноме­
ни е огромен - казва той, - тъй като те разкриват невероятните
възможности на човешкия разум.“
Изучаването на свръхчувствените способности - по аналогия
с електрониката и биониката американските учени наричат тази
наука „псионика" - вече води до практически резултати с огромен
полезен ефект. Неотдавнашните открития за чувството за ориен­
тация на животните например категорично доказаха съществува­
нето на свръхчувствени способности. Прелетните птици, пробяг-
ващата 1300 километра, за да се върне в дома си котка, мъжката
пеперуда, която открива женската на 11 километра разстояние,
вероятно използват един и същи тип рецептори и успяват да уста­
новят връзка отдалеч. Ако разкрием природата на този феномен и
я подчиним на необходимостите си, ще разполагаме с ново сред­
ство за общуване и ориентиране. С други думи, ще се обзаведем с
истински „биологичен радар“.
Непосредственото чувствено общуване, характерно например
за двойката психоаналитик-пациент, може да бъде използвано за
решителни медицински успехи. Човешкото съзнание е подобно
на айсберг в океана, голяма част от който се намира под водата.
Гкшякога айсбергът се разлюлява силно, пред очите ни изниква
огромна, невиждана до този момент ледена маса и ние сме прину­
дени да възкликнем: „О, не може да бъде!“ Ако е възможно да се
установи връзка между дълбинните равнища в двойката лечител-
болен посредством някакво „психическо усилие“, то нищо чудно
психическите заболявания напълно да изчезнат.
Модерната наука показва, че и най-съвършсните експеримен­
тални методи налагат определени ограничения. Така например,
най-мощният микроскоп използва толкова силен светлинен из­
точник, че той измества наблюдавания електрон и прави по-на-
татъшното наблюдение безпредметно. Не е възможно да научим
какво точно има в ядрото, като го бомбардираме: при въздейст­
вието то се променя. Н о е напълно в реда на нещата неизвестните
способности на човешкия ум да позволят анализирането на най-

-396-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

дребните структури на материята, както и вселенската хармония.

Нищ о чудно да се окажем в състояние да разполагаме с „псиони-
чески “ микроскопи, „псионически" телескопи, които точно ще ни
покажат какво има на повърхността на отдалечената звезда или
във вътрешността на атомното ядро.
Вероятно вътре в човека е скрито място, откъдето може да бъде
възприета цялата действителност. Н а пръв поглед подобна хипо­
теза изглежда безумна. Н о Огюст Конт заявява, че химическият
състав на звездите никога няма да бъде изучен. А само година по-
късно Бунсен изобретява снектроскопа. Може би се намираме в
навечерието на откриването на съвкупност от методи, които ще
ни позволят систематично да развиваме нашите свръхчувствени
способности, използвайки скритите в нас могъщи механизми.
Точно в тази перспектива работехме ние двамата с Бержие, след­
вайки указанието на нашия учител Честъртън, че „шарлатанин не
е онзи, който се гмурва в света на тайнствата, а другият, който от­
казва да излезе оттам".

-397-
 Ill
Към психологическа
революция

„Второто дихание “ на разума. > Търси се Айн­

щайн на психологията. >Религиозната мисъл се
възражда. > Нашето общество агонизира. > Жорес
и накацаното от мухи дърво. > Виждаме малко
неща, защото не сме достатъчно големи

Земята е задимена от фабрики. Земята се тресе от тру­

дови дела. Земята е пронизвана от стотици непознати лъ­
чения. Огромният механизъм живее за и от нова душа. Под
възрастовата промяна откриваме промяна на идеите. Къде
обаче да търсим тази обновителна и значима промяна, коя­
то без видимо да променя телата ни, успя да ни превърне в
други същества? Ще я а>зрем единствено е променящата
цялостния облик на Вселената нова интуиция - или с други
думи, вразбуждането.

Ето че за Тейар дьо Шарден промяната на човешкия род е за­

почнала: ражда се нова душа. 11ромяната се извършва в дълбин-
ните равнища на интелигентността, очертава се тотално различ-
на представа за Вселената. Бодърстването на разума навлиза във
висш етап, в сравнение с който предишният прилича на сън. Дой­
де времето на истинската пробуда.
Именно към размисъл за истинската пробуда бихме желали да
подтикнем читателите. Вече разказах, че детството и юношество­

-398 -
 Т рета ч а с т. Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

то ми преминаха в атмосфера, сходна е описаната отТейар. Когато

осмислям всичките си действия, търсения, писания, разбирам, че
те са силно повлияни от силното и могъщо чувство на баща ми,
че човешкият разум трябва да прескочи важен праг, че трябва да
открие „второто дихание“ и че времето на промяната е настанало.
Книгата, която четете, е възможно най-яркото потвърждение на
въпросното чувство.
Изоставането на психологията от другите науки е внушител­
но. Т.нар. съвременна психология изучава човека в съответствие
с представите на X IX в., ръководена от войнстващия позитиви­
зъм. Действително модерната наука обаче изучава все по-богатата
с изненади Вселена, която вече няма нищо общо с официалните
твърдения за механизмите на разума и за природата на познание­
то. Психологията на съзнателните действия предполага статичен
и непроменящ се човек: познатият ни хомо сапиенс от епохата на
Просвещението. Физиката разкрива многообразен свят, отключ­
ващ какви ли не врати към безкрайността. Точните науки се отварят
към фантастичното. Хуманитарните науки все още са затворени в
клетката на позитивизма. Идеята за бъдното, за еволюцията движи
научната мисъл. Психологията обаче се основава върху представата
за завършения като структура човек, със строго дефинирани мен-
тални функции. Според нас, напротив, човекът съвсем не е завър­
шена цялост, той е подвластен на разтърсващите света катаклизми в
областта на познанието, предизвикани от формирането на огромни
маси, предвестници на „значимата промяна“ в духовността на самия
човек. Струва ни се, че ползотворната психология, адаптирана към
изискванията на съвременността, трябва да се основава не на това,
което човекът е (или по-скоро което изглежда че е), а на това, което
би могъл да стане, тоест на възможната му еволюция. Особено по­
лезно ще е да се опитаме да открием подходяща гледна точка към
тази еволюция. Н а търсенето й ще посветим следващите страници.
Всички древни доктрини се базират върху тезата, че човекът е
незавършено същество, а античните психолози изучават услови­
ята на вътрешните изменения и преобразувания, които могат да
доведат индивида до истинската му реализация. Модерното умо-
заключение, постигнато по нашия метод, също ще ни отведе до

-399 -
 Утро то на м а гьо с н и ц и те

идеята, че личността вероятно разполага с цял арсенал способно­

сти, останали неизползвани.
Казахме неведнъж, че познанието на външния свят вече е дос­
тигнало до поставяне под въпрос на самата природа на познание­
то, на структурите на интелигентността и на възприятията. Гово­
рихме също, че бъдещата революция ще е психологическа. Това не
е само наше мнение - споделят го много съвременни изследовате­
ли: от Опенхаймер до Коста дьо Борегард, от Волфганг Паули до
Хайзенберг, от Ш арл-Ноел Мартин до Ж ак Менетрие.
Вярно е, че в навечерието на революцията нищо от висшите,
почти религиозни, идеи на изследователите не прониква в умове­
те на обикновените хора, не оживява дълбините на обществото. В
отделни умове всичко е преобразено. Още от X IX в. нищо не се е
променило във всеобщите представи за природата на човека и за
човешкото общество. В едно неиздавано ссе за Бога, малко преди
кончината си, Ж ан Ж орес пише:
Днес бихме желали да заявим, че временно заличената ре­
лигиозна идея може да се завърне в умовете и в съзнанията,
тъй като съвременните заключения на науките предразпо­
лагат към възприемането й. Вече съществува напълно гото­
ва религия, но ако тя засега не достига до недрата на обще­
ството, ако буржоазията изповядва плосък спиритуализъм
или глупав позитивизъм, а пролетариатът е раздвоен между
робските предразсъдъци и лукавия материализъм, то е защо­
то сегашният социален режим е пропит с оглупяване и не­
навист, тоест - това е нерелигиозен режим. Причината в
никакъв случай не е - както твърдят вулгарните деклама-
тори и безидейните моралисти, - че обществото ни се грижи
единствено за материалните си интереси и затова е нере-
лигиозно. Напротив, усеща се нещо религиозно в завоюването
на природата от човека, е използването на вселенските сили
за нуждите на човечеството. Нерелигиозно е, че завоювайки
природата, личността поробва ближните си. Не грижата
за материалния прогрес отвлича индивида от висшите по­
мисли и размисли за Божественото, а изтощението от нечо­

- 4 0 0 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

вешкия труд не оставя в голяма част от хората достатъчно

сили за размисли, нито дори за възможността да почувстват
живота, тоест Бога. Свръхвъзбудата на черните страсти,
ревността и гордостта поглъщат в нечестива борба въ­
трешната енергия на най-мъжествените и на най-щастли-
вите люде. Между жестокия глад и напрежението от нена­
вистта човечеството не може да мисли за безкрайността.
Човечеството е като голямо дърво, накацано от рояци гневни
мухи под буреносното небе, а в техния хор на ненавистта не
може да се дочуе дълбокият божествен глас на Вселената.

Изпитах вълнение, когато открих този текст на Ж орес. С то­

ри ми се, че в него се повтарят цели изречения от дългото пос­
лание, което веднъж бях получил от баща си. Татко с нетърпение
очакваше моя отговор, но така и не го дочака. Ето че сега, когато
привеждам тук този неизвестен документ, аз всъщност 20 години
по-късно отговарям на скъпия ми човек.
Индивидът не притежава познания за себе си, отговарящи на
равнището, което е постигнал, тоест на равнището на създадената
от него наука, която открива Вселената, нейните тайни, сили, хар­
мония... Така е, защото основаващата се върху ограничени идеи
социална организация го лишава от надежда, почивка и мир. Л и­
шен от живот, в пълния смисъл на думата - как ли би могъл да
открие безкрайната шир? И въпреки всичко, ние сме убедени, че
обстоятелствата бързо се променят, че движението на огромните
маси, страхотният натиск на научните открития и технологиите,
еволюцията на идеите в наистина решаващи сфери, контактите с
извънземните разумни същества - всичко това ще помете вехти­
те принципи, парализиращи обществения живот и в края на този
дълъг път от отчуждението до бунта, а след това от бунта към все­
общата връзка, човекът ще се обърне към самия себе си, ще почув­
ства как в гърдите му расте „новата душа“, за която говори Тейар
дьо Шарден, и ще открие свободно „властта сам да си причина“,
свързваща битието с действието.
Вече е признато, че човекът притежава определени необикно­
вени сили - ясновидство, телепатия и др. Известни са поддаващи

-401 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

се на наблюдение факти. Н о доскоро подобни факти се представя­

ха като мними доказателства за „съществуването на душата' или
за „духовете на починалите". В нашия труд решихме да се откажем
от позоваване на окултното и магическото, което не означава, че
трябва да пренебрегнем всички факти и текстове от тази област.
Възприехме честната и разумна позиция, изразена от Роджър Бей-
къи в неговото Писмо за чудесата (1613):
Сред тези неща трябва да се придвижваме внимателно,
тъй като не е трудно да се допусне грешка. Най-честите
грешки са две: едни отричат всичко необикновено, а други из­
скачат извън пределите на разума и се озовават в дебрите на
магията. 'Трябва да се предпазваме от миогочислените книги
със стихове, знаци, молитви, заклинания, жертвоприноше­
ния, тъй като това са трактати по чиста магия, в които
няма да открием нито силата на изкуството, нито силата
на природата, а единствено измислиците на вещерите. От
друга страна обаче, трябва да се знае, че сред разглежданите
като магически книги има и такива, които въобще не се от­
насят към т ях и съдържат тайни на мъдреци... Ако някой
намери сред подобни книги ценна информация, отнасяща се
до природата или до изкуството, нека я запази...

Началото на прогреса в психологията е поставено с изследва­

нето на дълбините, с осмислянето на подсъзнателното. Убедени
сме, че съществуват и върхове, които също се нуждаят от проуч­
ване - зоната на свръхсъзнателното. И ли по-точно, нашите тър­
сения и размисли ни принуждават да допуснем хипотезата за съ­
ществуването на висш апарат в мозъка - той е почти неизследван.
При нормално бодърстване на съзнанието в мозъка функциони­
рат само една десета част от клетките. Какво става с мълчаливи­
те девет десети? А дали съществува състояние, при което целият
мозък действа активно? Всички факти, които ще споделим и ще
изследваме, могат да бъдат свързани с феномена на активиране на
обичайно спящите зони. Н о все още не съществува клон от пси­
хологията, който да изследва тази област. Вероятно трябва да се
надяваме на някакъв прогрес в неврофизиологията, за да се роди

-402-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

психологията на върховните състояния. Нямаме време да чакаме

развитието на новата психология, не искаме и да предсказваме
какви резултати ще постигне тя, просто ще привлечем внимание­
то на читателите към всичко това. Възможно е неговото проучва­
не да се окаже също толкова важно, колкото изучаването на атома
или на Космоса. Досега целият интерес е центриран към нещата,
насочени под съзнанието; що се отнася до самото съзнание, в съ­
временните изследвания то остава производно от нещо въишно:
според Фройд - от секса, според Павлов - от условните рефлекси
и пр. Така че цялата психологическа литература, включително и
съвременният роман, се изчерпва с определението на Чсстъртън:
„Говорейки за морето, тези хора всъщност говорят само за мор­
ската болест.“ Самият Честъртън е дълбоко вярващ католик: той
предполага съществуването на върхове на съзнанието, тъй като
допуска съществуването на Бог. Оказва се необходимо психоло­
гията, както и всички останали науки, да се освободят от теологи­
ята. Н о според нас освобождението все още не е пълно; трябва да
се постигне висше освобождение - чрез методично изучаване на
феномените, намиращи се в сферите на свръхсъзнанието, на инте­
лигентността, която вибрира на висша честота.
Вълновият спектър на светлината може да бъде представен по
следния начин: вляво се намира широката лента на вълните на
Херц и на инфрачервените лъчи; в средата е тясната ивица на ви­
димата светлина; вдясно е безкраят от ултравиолетови, рентгено­
ви, гама-лъчи и... неизвестното.
А дали спектърът на интелигентността - на „човешката свет­
лина“ може да бъде сравнен с другия? Отляво е инфра - или под­
съзнателното, в средата се намира тясната ивица на съзнанието,
вдясно е безкрайната лента на ултрасъзнанието. Огромната област
на ултрасъзнанието е изследвана единствено от мистици и магьос­
ници; тайни анализи, мъгляви свидетелства. Недостатъчните све­
дения довеждат до обстоятелството, че несъмнени явления като
интуицията и гения, съответстващи на началото на дясната стра­
на, се обясняват като явления на инфрасъзнанието, тоест прикре­
пени са към края на лявата страна. Познанията ни за подсъзна­
нието се използват за обясняване на малкото, което ни е известно

-403-
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

за свръхсъзнанието. Н о не е възможно да обясняваме лявата част

на спектъра на светлината с дясната му част: гама-лъчите с вълните
на Херц; просто свойствата им са съвсем различни.
При какви условия съзнанието може да достигне до висшето
състояние? Какви са свойствата му в такова положение? Какви
познания е способно да достигне? Невероятното движение на по­
знанието ни отвежда до онази точка, в която разумът усеща необ­
ходимостта да се промени, за да види онова, което не е видял и да
направи онова, което не е сторил. Виждаме малко неща, защото не
сме достатъчно големи. Н о дали всъщност сме точно това, което
смятаме, че сме?

-404-
 IV
П реоткриване на
м аги чески я д ух

Зеленото око на Ватикана. >Другата интели­

гентност. > Заводът на Спящата красавица.
> Историята за „премиялката \ >Природата
играе може би двойна игра. >М анивелата на
свръхмашината. > Нови катедрали, ново арго. >
Последната врата. > Съществуването като ин­
струмент. >Нови и разумни идеи за символите. >
Не всичко е във всичко

нанията на най-големите световни лингвисти се оказват не­

З достатъчни, за да разчетат напълно намерените край брего­
вете на Мъртво море ръкописи. Във Ватикана инсталират мощна
електронноизчислителна машина и я програмират да разшифрова
ужасяващата абракадабра, останките от древни пергаменти, вър­
ху които във всички посоки са начертани неразбираеми знаци.
Машината трябва да свърши работата, която стотици хора не са
в състояние да извършат в продължение на стотици години: да
сравнява знаци, да изследва всички възможни варианти, да от­
крива закономерностите сред океана от сравнения, а след като
изчерпа безкрайния списък от комбинации, да създаде азбука, да
изобрети език, така че да възстанови смисъла на написаното, да го
преведе. Блясва неподвижното и студено зелено око на машината,
неизброими бързи вълни протичат в мозъка й, в крайна сметка тя
успява да извлече от откъсите послание, освобождава словото на

- 405 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

погребания древен свят. Сенките на буквите върху полуразруше­

ния пергамент оживяват, съчетават се, взаимно се оплодотворяват
и от безформения труп на речта изниква изпълнен с обещание
глас. Машината известява: „Сред тази пустош ще прокопаем път
към вашия Бог4
Разликата между аритметиката и математиката е добре позна­
та. След Еварист Галуа математическата мисъл откри свят, който
е чужд на индивида, няма нищо общо с човешкия опит и с всеми­
ра, такъв, какъвто е познат на обикновения разум. Логиката, ос­
новаваща се на „да" или „не“ е заменена със свръхлогиката на „да“
и „не“. Тази свръхлогика принадлежи не към областта на разума,
а към територията на интуицията. Именно в този смисъл може
да се каже, че интуицията, „първичната“ способност, „особената“
сила на ума вече царува върху широки области от математиката.
Как функционира нормалният мозък? Като аритметична ма­
шина, като двоична система: да-не, съгласен съм -не съм съгла­
сен, истина-лъжа, обичам-не обичам, добро-лош о. В областта
на двоичното нашият мозък е непобедим. Сръчни изчислители
понякога успяват да победят електронната машина. А какво пред­
ставлява самата електронноизчислителна машина? С изключител­
на скорост тя сортира, приема и отхвърля, разпределя по серии
различните фактори. С една дума - това е установяваща ред във
Вселената машина. Тя подражава на функционирането на нашия
мозък. Човекът класифицира. Това му е гордостта. Всички науки
са построени въз основа на класификацията.
Да, но вече съществуват електронни машини, действащи не
само на аритметичен, но и на аналогов принцип. Да предполо­
жим, че искате да установите всички съпротивителни сили на
бента, който строите. В такъв случай създавате макет на бента,
моделирате интересуващите ви условия и въвеждате в машината
съвкупността от данните. С нечовешка скорост тя координира,
сравнява, установява всички възможни връзки между хилядите
възможности и накрая ви казва: „Ако не укрепите третата опора
вляво, бентът ще се сгромоляса още през 1984 г.“
С неподвижното си и непогрешимо око аналоговата машина
установява съвкупността от реакции на бента, предвижда всички

-406-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

аспекти на съществуването му и извежда законите на здравината

му. Тя вижда днешния ден в цялата му пълнота, установява с пре­
небрегваща фактора време скорост всички възможни отношения
между отделните елементи, и същевременно успява да проникне
в бъдещето. В крайна сметка - от знание тя преминава към висше
познание.
Струва ни се, че при определени условия мозъкът също може
да действа като аналогова машина. С други думи, той е в състоя­
ние:
1. да събира всички наблюдения върху предмета;
2. да установява всевъзможните постоянни отношения между
множеството аспекти на предмета;
3. в известен смисъл да се превръща в самия предмет, да усвои
същността му и да предвиди съдбата му.

Естествено всичко това се извършва с електронна скорост - де­

сетки хиляди връзки се осъществяват със същата бързина, както
е при съприкосновението между атомите. Приказната серия от
математически точни операции, които скритият механизъм при­
вежда в движение, ние наричаме озарение.
Ако можем да наподобим мозъка на аналоговата машина, то
тогава той е в състояние да работи не над самия предмет, но над
неговия макет. Не над самия Бог, а над идола. Не над вечността, а
над определен час. Не над Земята, а над песъчинката. Това означа­
ва, че установявайки връзки със скорост, надминаваща най-бързо­
то двоично разсъждение, въз основа на изпълняващия ролята на
макет образ, мозъкът трябва да е в състояние - както казва Блейк
- „да вижда Вселената в песъчинката и вечността в секундата“,
Обяснение на тази магия бихме получили, ако скоростта на класи­
фикация, на сравнение, на дедукция се увеличеше колосално, ако
разумът ни по някакъв начин се окажеше в положението на час­
тицата в циклотрона. Изхождайки от наблюдаването на звездите
с невъоръжено око, жрецът от народа на майте може да акумулира
в мозъка си съвкупността на Слънчевата система и да открие без
телескоп Уран и Плутон (за това свидетелстват някои барелефи).
Основавайки се върху случващото се в потата, алхимикът получа­

-407-
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

ва точна представа за сложния атом и разкрива тайните на мате­

рията. Такова обяснение на формулата, че „онова, което е горе, е
също като онова, което е долу“. Дори в областта на първобитната
подражателна магия може да се обясни как магьосникът крома-
ньонец съзерцава в пещерата култовото изображение на бизона,
осъзнава съвкупността от закономерностите на света на бизоните
и съобщава пред племето кое място и време са благоприятни за
предстоящия лов.
Кибернетиците създават електронни машини, които отначало
действат на аритметичния принцип, а после се научават да мислят
аналогово. Тези машини се използват и за разшифроване на древ­
ни езици. Какво да се прави, такива са учените: не желаят да си
представят, че онова, което човек е изобретил, може би е неговата
същност. Странно подценяване!
Ще си позволим да предложим следната хипотеза: човекът
притежава скрити възможности, които са равни, ако не и по-ви­
сши от създадената от него техника. Също като техниката, те са
предназначени за разбирането и управляването на всемирните
сили. Защо човекът да не притежава нещо подобно на аналогова
изчислителна машина? Днес, благодарение на изследванията на
доктор Уорън Пенфийлд, знаем със сигурност, че в нормалния
съзнателен живот остават неизползвани девет десети от човешкия
мозък. Ами ако тази безмълвна област е своеобразна огромна зала
с действащи машини, очакващи натискането на стартовия бутон?
Ако наистина е така, то магията не е без основание.
11ритежаваме пулт за управление: секретите от хормоните сти­
гат до хиляди места в нашето тяло, за да провокират различни
форми на възбуда.
Имаме си и телефон - нашата нервна система; когато ме ощи-
пят, аз викам; срамувам се, изчервявам се и пр.
А защо да си нямаме и радио? Да предположим, че мозъкът из­
лъчва разпространяващи се с огромна скорост вълни, които също
както свръхчестотните трептения се устремяват в кухите провод­
ници, циркулират из гръбначния мозък. Ако е така, то ние прите­
жаваме непозната система за връзки. Вероятно мозъкът ни непре­
къснато излъчва такива вълни, но приемниците им не се използват

- 408 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т ~ к а к в а б е з к р а й н о с т !

или функционират само в редки случаи, подобно на развалено ра­

дио, което след удар може за миг и да пропее.
Бях на седем годинки. Майка ми миеше съдове в кухнята, а аз
се усуквах около нея. Мама грабна гъбичка, за да изчисти мръ­
сотията от чиниите и мигновено се сети, че приятелят й Раймон
наричаше гъбичката „премиялка“. В същата секунда аз изтърсих:
„Раймон нарича гъбата „премиялка.“ Навярно бих забравил слу­
чая, ако мама не ми го напомняше често - сякаш се беше сблъска­
ла с велика тайна и в порив на радост за миг бе помислила, че аз
„съм тя“, което възприемаше като изключително доказателство за
обичта ми към нея.
Известно ми е какво трябва да си мисля за съвпаденията, дори
за онези привилегировани съвпадения, които Ю нг нарича „мно­
гозначителни“, но ми се струва, че всеки от нас, преживял подобни
мигове със скъп приятел или със страстно обичана жена, неволно
ще пожелае да излезе отвъд пределите на понятието „съвпадение"
и ще се осмели да се докосне до магическата интерпретация.
Какво точно се беше случило тогава в кухнята? Струва ми се,
че без мое знание (поради недоловим удар, безкрайно леко съ­
тресение, сравнимо с вълничката, довеждаща до падане отдавна
загубилия равновесие предмет или поради предизвикания от
случайността незначителен трус) неочаквано се е задействал на­
миращият се в мен тайнствен механизъм, придобиващ особена
чувствителност, благодарение на хиляди и хиляди любовни пори­
ви, избухнала е простата, силна, изключителна детска обич. Имен­
но този съвършено нов и съвършено готов за действие механизъм,
намиращ се в безмълвната част на мозъка ми, този кибернетичен
завод на Спящата красавица е погледнал към майка ми. Видял я
е, съсредоточил се е върху нея и е систематизирал мислите, сър­
цето, настроението й, чувствата й: опознал е същността й, както
и съдбата й до този миг. С превишаваща скоростта на светлината
бързина е регистрирал всички асоциации на чувства и мисли, пре­
минали през майчиното съзнание още от рождението й и, накрая,
е достигнал до последната асоциация, до гъбичката, до Раймон
и „премиялката“. И тогава аз съм изразил резултата от работата
на механизма, извършена с такава лудешка скорост, че плодът й е

-409-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

проникнал в мен, без да остави следа, също като космически лъч,

който безпрепятствено преминава навсякъде. Произнесъл съм:
„Раймон нарича това „премиялка.“ .После механизмът е спрял или
пък аз съм престанал да приемам сигналите му, след като съм го
правил в продължение на една милиардна част от секундата и съм
се върнал към предишните си размишления. За секунда времето
сякаш е спряло, за да се устреми отново във всички посоки: мина­
ло, настояще, бъдеще - всъщност то е едно и също.
11ри други обстоятелства съм се сблъсквал със сходни „съвпа­
дения“; струва ми се, че е възможно да ги обясня по същия начин.
Вероятно машината действа непрекъснато, но ние сме в състоя­
ние да приемем съобщенията й от време на време. Приемателите
ни се задействат много рядко. При някои хора може би въобще
не се обаждат. Така че съществуват „хора с късмет” и „кутсузлии“.
Късметлиите са онези, които понякога получават вестичка от ма­
шината: тя анализира всички елементи на конюнктурата, класи­
фицира, избира, сравнява възможните причини и последствия,
като по този път открива най-добрия път за съдбата, след това съ­
общава предсказанието си и то е прието, без дори да се замислим
каква колосална работа го е предхождала. Подобни хора действи­
телно са „любимци на боговете“. О т време на време те получават
приходи от своя „завод1. Щ о се отнася до мен, не мога да се оплача
от „късмета си“. Убеден съм, че причинителите на този късмет са
сходни с феномените, появили се в историята с „премиялката“.
И така, започваме да забелязваме, че магическата концепция
за връзките на човека с другите, с предметите, с пространството,
с времето не е съвсем чужда на свободния и действен размисъл
за съвременната наука и техника. Модерната епоха ни дава осно­
вания да повярваме в магичното. Електронните машини ни при­
нуждават да приемем на сериозно кроманьонския маг и жреца на
майте. Ако в мълчаливата област на човешкия мозък се установя­
ват свръхбързи връзки и ако при определени условия резултатът
от тази работа се приема от съзнанието, това ще рече, че практи­
ката на подражателната магия, някои пророчества, откровения,
някои поетични или мистични озарения, някои чудеса, които смс
склонни да приписваме на безумието или на случайността, всъщ­

-410-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

ност са реални завоевания на съзнанието в будно състояние. О т

доста време ни е известно, че природата не е разумна, тъй като
проявите й не съответстват на собственото ни разбиране за раз­
умността. За обичайно използваната част от нашия мозък всяко
действие е двоично в пределите на дихотомията „черно-бяло",
„да-и е“, „зло—добро“. Самият механизъм на възприятията ни е
аритметичен. Н ие класифицираме и сравняваме. Цялата фило­
софия на Декарт се основава на това. Цялата китайска мисъл за
Ин и Ян - също (Книгата на промените, единствената гадателна
творба, чиито правила античността ни е подсказала, е композира­
на от графични знаци: три непрекъснати линии, три прекъснати
линии - във всички възможни варианти). Както в края на живота
си казва Айнщайн: „Питам се дали природата винаги играе една
и съща игра?" Вероятно тя се изплъзва от бинарния механизъм,
какъвто е нашият мозък в обичайното му състояние. След откри­
тията на Луи дьо Бройл сме принудени да допуснем, че светлината
е едновременно и непрекъсната, и разделена на кванти. Нито един
човешки мозък не е в състояние да си представи такова явление,
да го осмисли издълбоко, да осъзнае същността му. „ДопускамеГ
„Знаем.“ Н о никога не сме опознали, А сега, нека предположим,
изхождайки от модела на светлината (цялата религиозна литера­
тура и иконография изобилстват със споменавания на светлина­
та), че по време на екстаз мозъкът преминава от аритметично към
аналогово състояние. Превръща се в светлина. Живее с необясни­
мото явление. Ражда се с него. Познава го. Достига дори там, къде­
то не е в състояние да се добере изключителният ум на Дьо Бройл.
След това се снижава, прекъсва контакта си с висшите механизми,
функциониращи в огромната му тайна зала. Паметта възстано­
вява само частици от полученото познание. Вероятно именно
по този начин някои мистици са осмислили сложните явления
на природата, но не са успели да ги изложат ясно. Езикът търпи
поражение, когато се опитва да представи несвързаните частици.
Ето един знаменателен откъс от онова, което Анджела де Фолиньо
споделя с изповедника си: „...Видях пълнота, яснота, от които се
чувствах така препълнена, че не бих могла да намеря и да измисля
никакво сравнение.,'"

-411 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Когато анализира математическия макет на бента или на само­

лета, електронноизчислителната машина действа по аналоговия
метод. В известен смисъл самата тя се превръща в този бент или в
този самолет и открива цялата съвкупност от елементи на тяхно-
то съществуване. Ако мозъкът може да действа по същия начин,
става ясно защото магьосникът измайсторява подобие на „врага“,
когото иска да порази, или рисува бизона, чиито следи би желал
да открие1. Като се концентрира върху тези „макети51, той изчаква
преминаването на мозъка от двоичен към аналогов стадий, прехо­
да от нормалното състояние към висше пробуждане.
Магьосникът чака, докато в мълчаливите зони на мозъка въз­
никнат свръхбързи връзки, откриващи му цялата реалност, свър­
зана с изобразения предмет. Той чака, но не пасивно. Какво точно
прави? Избрал е часа и мястото въз основа на древни указания,
предания, които може би са следствие от многочислени опити да
се постигне набелязаната цел. Еди-какъв си момент или еди-коя
си нощ е по-благоприятна, поради определени състояния на небе­
то, космически излъчвания, разположения на магнитните полета
и т.н. Магът застава в определена, точно спазвана поза. Той прави
определени жестове, изпълнява определен танц, произнася опре­
делени думи, издава звуци, модулира дишането си и пр. Все още
не сме напълно убедени, че това са техники (зачатъчни, мъгляви),
предназначени за задвижване на свръхбързите машини, скрити в
мълчаливата част на мозъка ни. Вероятно е ритуалите да са само
сложна съвкупност от ритмични приспособления, способни да
приведат в ход висшите функции на разума. Това е своеобразно
повече или по-малко действено завъртане на манивелата. Всич­
ко ни води към мисълта, че включването на висшите функции, на
аналоговия електронен мозък изисква хиляди пъти по-сложен и
фин начин на действие от прехода от сън към бодърстване.
О т изследванията на Фон Фриш ни е известно, че пчелите имат
свой език: летейки, те рисуват в пространството изключително

1 Разбира се, нашето сравнение с електронната машина не е съвършено.

Като всяко сравнение, то е само отправна точка и е своеобразен „макет1'
на идея.

-412-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

сложни фигури и по този начин си предават сведения, необходи­

ми за продължаването народа им. Всичко ни кара да смятаме, че за
установяване на връзка със своите най-висши сили човекът тряб­
ва да въведе в играта поредица от импулси, които са не по-малко
сложни и фини от обичайните му интелектуални действия, но са
абсолютно чужди на тях.
Молитвите и ритуалите пред идолите, пред символичните кул­
тови изображения, следователно, може би са начини за възпри­
емане и насочване на фини видове енергия (магнитна, космическа,
ритмична и пр.) с цел да бъде приведен в действие аналоговият
разум, позволяващ на човека да познае изображението на божест­
вото.
Ако това е така, ако съществува техника, пораждаща възмож­
ността от мозъка да бъдат получени сведения, нямащи нищо общо
дори с резултатите от най-могъщия двоичен разум, и ако досега
тази техника е била изследвана единствено от окултистите, то ста­
ва ясно защо именно те извършват голямата част от научните и
практическите открития до X IX в.
Наш ият език, както и нашата мисъл, са производни от аритме­
тичното, двоично действие на мозъка ни. Класифицираме, срав­
няваме и правим изводи. Езикът ни служи да привеждаме в ред
мислите си, но несъмнено той не е вътрешен творчески елемент,
божествен атрибут. Не е в състояние да прибави нищо допълни­
телно към своята мисъл. Когато говоря или пиша, аз затормозвам
своя механизъм на възприемане. Във всяко описание изразявам
единствено двоичното осъзнаване на света, а езикът допълнител­
но го забавя. Този негов недостатък е очевиден и ясно се усеща.
А какво да кажем за недостатъчността на самия двоичен разум?
Убягват му вътрешните същности, смисълът на нещата. Той може
да открие, че светлината е едновременно непрекъсната и пре­
късната, че молекулата на бензола установява между своите шест
атома двойни, и при това взаимноизключващи се отношения; до­
пуска всичко това, но не може да го разбере, непосредствено да
обобщи цялата реалност на структурите, които изследва. За тази
цел е необходимо в мозъка да започнат да функционират други
механизми и двоичните разсъждения да бъдат заменени с анало­

-413-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

гови, отъждествяващи се с разглежданите форми и усвояващи „от­

вътре“ непостижимите ритми на дълбинните структури.
Подобни превключвания несъмнено протичат в процеса на
интуитивните открития, в поетическото озарение, в религиозния
екстаз и при други случаи, които не са ни познати. Преходът към
будно съзнание, тоест към по-висше от обикновеното бодърстване
състояние, е основна тема на всички древни философии, а също
така - цел на великите съвременни математици и физици, според
които „в човешкото съзнание трябва да се случи нещо, за да пре­
мине то от знание към познание“.
Поради всичко това не е учудващо, че езикът, който успява да
свидетелства за осъзнаване на света при нормално будно състоя­
ние, става неясен, когато трябва да представи понятия като свет­
лината, вечността, времето, енергиите, същността на човека и пр,
Всъщност, различаваме два вида неясноти.
Едната е породена от обстоятелството, че езикът е оръдие на
разума, стремящо се да изследва дълбинните структури, без да
успява да ги усвои. Той е творение на природата, напразно чука­
що на вратата на друга природа. В най-добрия случай би могъл
единствено да свидетелства за своето безсилие. Неговата мрачина
е действителна. Тя си е просто мрачина.
Другата произтича от това, че човекът, опитващ се чрез думи да
изрази състоянието си, е преживял мигновени озарения на друг
тип съзнание. Той е просъществувал известно време в неразделна
близост с дълбинните структури. Познал ги е. Такива са мистици
от типа на Сан Хуан де ла Крус1, учени като Айнщайн, вдъхнове­
ни поети като Уилям Блейк, невероятни математици като Галоа и
философи-ясновидци като Майринк.
„Завърналият се в действителността“ прорицател търпи неус­
пех при опита си да съобщи какво е видял. Н о все пак ясно изра­
зява позитивната си увереност, че Вселената може да бъде контро­
лирана и управлявана, ако човек успее да комбинира състоянието
на бодърстване със състояние на свръхпробуда. В речта му ясно се
проявява нещо действено, своеобразен профил на самостоятелен

1 Сан Хуан де ла Крус (1542-1591) - прочут испански мистик.

-414-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

инструмент. Говорещият за тайната на катедралите Фулканели,

разказващият за структурата на времето Винер са мъгляви, но при
тях мъглявостта не е точно мъглявост: тя е сигурен знак, че нещо
сияе в отвъдността.
Несъмнено единствено съвременният математически език
може да даде представа за някои резултати от аналоговото мисле­
не. В математическата физика съществуват области на „абсолютна-
та другост“ и „непрекъснатост на нулевото измерение“, тоест из­
мерение на непостижимия свят, което обаче е съвършено реално.
Можем да се запитаме, защо все още поетите не са се вслушали в
тази наука, за да чуят мелодията на фантастичната реалност - си-
гурно се боят да признаят, че магическото изкуство живее и про­
цъфтява извън техните кабинети.1
Този математически език свидетелства за съществуването на
изплъзващ се от нормалното съзнание свят. Гой единствено е
действен и постоянно разширява територията си2.
„Математическите същности“, тоест формулите и знаците,
символизиращи живота и законите на невидимия, на немислимия
свят, се развиват и оплодотворяват други „същности“. Именно
този език е истинският „таен говор“ на нашата епоха.

1 Кантор: „Същността на математиката е свободата!'

Мстаг-Льофлер: „Трудовете на Абел са истински лирични поеми с вър-
ховна красота; съвършената форма ни позволява да почувстваме величи­
ето на мисълта - навлизаме в свят, отдалечен от баналността на живота и
надарен с повече духовност от най-прекрасното творение на най - вели­
кия поет!’
Дедекинд: „Ние принадлежим към божествената раса и притежаваме
властта да творим!'
2 В cl■атията си Математика и цивилизация (сп. „Табл ронд“, кн. 4 от
април 1959 г.) Ж орж Биро пише: „Там всичко е открито: техниката на
мислене, „логиката“, „съвкупността', всичко живее и непрекъснато се об­
новява; една от друга се раждат най-странни и призрачни концепции и
се променят - тъй както „се разлива“ симфония; намираме се в божестве­
ното царство на въображението. Н о на абстрактното, ако може така да
се каже, въображение. Всъщност образите на математическите техники
нямат нищо общо с образите на илюзорния свят, в който ние сме се оп­
лели, макар че именно те разполагат с ключа към тайната.

-415-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Да, „тайният говор“, аргото, в смисъла, който Средновекови­

ето влага в този термин (а не в кичовата употреба, която му при­
дават съвременните литератори, гордеещи се с „освободеността“
си), можем да открием в авангардната наука, във физико-матема-
тиката, която - ако се вгледаме в нея отблизо - е отклонение на
нормалния ум, странност, ясновидство.
Какво точно представлява готическото изкуство, на което дъл­
жим създаването на катедралите? В „Тайната на катедралите' Фул-
канели пише: „Според нас думата „арт готик“ е правописна дефор­
мация на думата „арготично*, което съответства на езиковите пра­
вописни закони, но не отчита ортографията на традиционната Ка-
бала.“ Катедралата е творение на изкуството на готите, или арготик.
А какво представлява съвременната катедрала, която учи хора­
та на структурите на творението - не е ли тя уравнението, под­
чинено на розетката? Да се освободим от ненужната вярност към
миналото, за да сме в състояние по-точно да се съгласуваме с него.
Не е необходимо да търсим образа на съвременната катедрала в
монументите от стъкло и бетон, увенчани с кръст. Средновеков­
ната катедрала е книга на тайните, предоставена на вчерашните
хора. Съвременната книга на тайните се пише от физиците и от
математиците - те сътворяват „математически същности“, втъкна-
ти като розетки в конструкции, наричани междупланетни ракети,
атомни централи, циклотрони. Ето я истинската непрекъснатост,
ето я реалната връзка с традициите.
Арготистите на Средновековието, духовните синове на Арго­
навтите, знаещи пътя към градините па Хесперидите, пишат върху
камъка своите херметически послания. Техните знаци са непости­
жими за хората, чието съзнание не подлежи на преобразувания,
чийто мозък никога не е изпитал колосалното ускорение, благода­
рение на което непостижимото става реално, осезаемо и управля­
емо. Тези знаци са тайни не от любов към тайнствата, а защото съ­
ответстващите им открития на законите за енергиите, материята
и духа са направени в друго състояние на съзнанието. Те са тайни,
защото да „бъдеш“ означава „да си различен“.
Споменът за традициите се размива и днес аргото - бидейки
все пак спомен за древния висок пример - се превръща в промеж­

-416-
 Т рета ча ст. Ч о векът - каква б е зк р а й н о с т !

дутъчен диалект - то обслужва неподчиняващите се, лишените

от свобода, отхвърлените от обществото, помадите, всички, кои­
то живеят извън законите и конвенциите. Според Фулканели по
време на Средновековието ги наричали още деца или синове на
Слънцето, а готическото изкуство се възприемало като изкуство
на свет линат а и на духовностт а.
Ще преоткрием истинската традиция, ако приемем, че това
изкуство на духовността днес е изкуството на „математическите
същности“ и на интегралите на Льобек, на „числата отвъд без­
крайността’: изкуството на физико-математиците, които изграж­
дат от необикновени криви, от „забранена светлина“, от мълнии и
пламъци катедралите за тържествените меси на бъдещето.
Тези твърдения може би ще се сторят възмутителни на религи­
озния читател. Н о те съвсем не са такива. Убедени сме, че възмож­
ностите на човешкия мозък са безкрайни. Това ни принуждава да
се противопоставим на психологията на официалната наука, кои­
то се „доверяват на човека“ единствено, ако той не пристъпва ус­
тановените от рационалистите през X IX в. граници. Н о в никакъв
случай не ни изправя срещу религиозната мисъл, особено срещу
най-чистата и най-висшата религиозност.
Човек може да получи достъп до тайнствата, да види светлина,
да съзре Вечността, да разбере законите на Енергията, да усвои
във вътрешните си движения ритъма на всемирната съдба, да по­
лучи чувствено познание за върховната съгласуваност на силите и
също като Тейар дьо Шарден да изживее непостижимия си живот
в „точка омега“, в която на края на земното време ще се съберат
всички творения. Човекът може всичко. П ри определени условия
неговият несъмнено още при зараждането си способен към без­
крайното познание разум е в състояние да разбере цялата съвкуп­
ност на жизнените процеси. Силата на човешката интелигентност
- ако тя бъде напълно разгърната - вероятно може да се разпрос­
трани върху цялата Вселена. Н о тази способност се заковава там,
където стигналият до крайния предел на мисията си разум усеща,
че извън пределите на Вселената има „още нещо“. В този момент
аналоговото съзнание губи действените си способности. Във Все­
лената не съществува модел за онова, което е извън нейните гра­

-417-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

ници. Непроницаемата врата отвежда към „Царството Божие“.

Ние напълно приемаме термина „Царство Божие“.
Опитвайки се да се измъкне от Вселената, търсейки число, по-
голямо от всичко, което може да бъде постигнато във Вселената,
опитвайки се да построи концепция, която Вселената не би могла
да запълни, гениалният математик Кантор обезумява. Малко ли­
тературни текстове могат да се сравнят по величие с творбата, в
която X. П. Лъвкрафт се опитва да опише немислимото приклю­
чение на човека, комуто се удава да отвори тази врата. Индивидът
се осмелява да проникне там, където Бог властва отвъд безкрай­
ността... Ето откъс от новелата Отвъд врат ат а със сребърния ключ:
Той знаеше, че някой си Рандолф Картър от Бостън е съ­
ществувал; но не беше възможно да разбере дали точно той -
фрагментът или частичката същност, намираща се отвъд
Последната врата - или някой друг е бил въпросният Ран­
долф Картър. Неговото „аз“беше унищожено, но същевремен­
но, благодарение на някаква непостижима способност, го из­
пълваше съзнанието, че представлява цял легион Азове. К ак
ли тук, където и най-дребното понятие за индивидуално съ­
ществуване отсъстваше, можеше под каквато и да било фор­
ма да оцелее подобно нещо? Сякаш неочаквано тялото му се бе
превърнало в едно от древните индийски изображения с много
ръце и глави. В безсмисленото усилие на съзерцание на това
срастване, той се опитваше да отдели от него собственото
си тяло - ако въобще можеше да съществува такова тяло...
Докато траеха ужасиите видения, проникналият отвъд П о­
следната врата фрагмент от Рандолф Картър неочаквано бе
изтръгнат от блатото на ужаса, за да потъне е бездната на
още по-дълбок ужас, който този път идваше отвътре: беше
някаква сила, някаква индивидуалност, която изведнъж едно­
временно стоеше право срещу него и го обикаляше отвсякъде,
отделяше се от него и се втслиняваше в собственото му при­
съствие, съществуваше във всички вечности и бе прикована
към всички пространства. Н ямаш е видимо изражение, но
усещането на нейната същност и ужасяващата комбинация

- 4 18 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

от остатъци наличност и безкрайност предизвиквашеу него

парализиращ страх. Този страх далеч надминаваше всички
ужаси, които многочислените парчета от Картър подози­
раха, че съществуват... Тайнствената същност беше цяла в
единичността и единична в целостта, едновременно безкрай­
но и ограничено същество, принадлежащо не само към непре­
къснатостта пространство-време, но представляващо и
неотделима част от вечния водовъртеж на жизнените сили,
от последното безгранично течение, което излиза извън пре­
делите и на математиката, и на въображението. Вероятно
тази същност беше същата, за която някои, тайни земни
култове говореха полугласно и която парообразните духове
от спираловидните мъглявини определяха с непреводим тер­
мин... Проблесна мълния, фрагментът Картър бе отхвърлен
още no-навътре и осъзна повърхността, недостатъчността
на усещанията от самото това, от самото това...

Да се върнем към нашия обект на обсъждане. И така ние не каз­

ваме, че в огромната мълчалива част на мозъка се е настанила ана­
логова електронна машина. Мисълта ни е следната: след като има
аритметични и аналогови машини, не бихме ли могли да си пред­
ставим, че освен дейността на нашия мозък в нормално състоя­
ние, вероятно съществува функциониране и във висше? Не са ли
възможни сили на разума, принадлежащи към същото равнище,
на което се намират силите на аналоговата машина? Сравнението
ни не бива да се разбира буквално. Става дума за отправна точка,
за площадка за излитане към още „девствените“, почти неизслед­
вани области на разума. Може би в тези територии неочаквано
ще блесне светлина и ще можем да огледаме онова, което е било
скрито? Как разумът ще успее да проникне в онези места, където
собственият му живот сс превръща във вълшебство? Никъде не
сме казали, че знаем верния начин. Казваме само, че в математиче­
ските и религиозните обреди, в обширната древна и съвременна
литература, посветена на странните моменти и на фантастичните
мигове на разума съществуват хиляди и хиляди фрагментарни оп­
исания, които трябва да бъдат подложени на сравнение, като по

-419-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

този начин може би ще бъде възкресен изгубеният метод... - или

ще бъде създаден бъдещият. Възможно е понякога разумът случай­
но да се докосва до границите на „дивите земи “. За част от секун­
дата включва висшите механизми, чийто шум трудно различава.
Такава е моята история с „премиялката“, такива са т.нар. парап-
сихологически явления, чието съществуване толкова ни смущава
- това са изключителни и редки избухвания на озарение, неедно­
кратно преживявани от множество чувствителни хора в различни
моменти от живота им и, особено, в детството. О т тях не остава
нищо - само мъгляви спомени.
I Греминаването на границата (или както се казва в древните
текстове „встъпването в пробуда“5) ни дава изключително много и
не може да е случайно. Убедени сме, че подобно встъпване изисква
концентрация и фокусиране на огромно количество вътрешни и
външни сили. Не е абсурдно да си мислим, че тези сили са на наше
разпореждане. Просто нямаме сигурен метод. До съвсем скоро не
притежавахме метод и за освобождаването на атомната енергия.
Н о въпросните сили ще бъдат на наше разположение единстве­
но ако им посветим цялото си съществуване. Аскетите, светците,
чудотворците, ясновидците, поетите и гениалните учени са еди­
нодушни по този въпрос. Талантливият съвременен американски
поет Уилям Темпъл пише: „Върховиото откровение не е възмож­
но, ако самото ни съществуване не стане инструмент за открове­
нието .“
По време на Втората световна война се ражда „научно-техниче­
ският анализ“ за постигане на оптимални резултати. За да се усети
необходимостта от подобен метод трябва да се появят проблеми,
излизащи от рамките на общоприетото и на опита. Тактиците
прибягват към помощта на математиците.
Когато дадена ситуация, както поради сложността на
структурата си, така и поради видимата си еволюция, не
може да бъде овладяна с обикновени средства, от учените се
иска да изследват тази ситуация така, както е тясната
им специалност изследват природните феномени, и да пред­
ложат решение. Създаването на теория за ситуация или за

-420-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

определен обект изисква създаването на абстрактен модел,

чиито свойства са идентични със свойствата на обекта. Мо­
делът винаги е математически, така че конкретните про­
блеми всъщност са преведени на езика на математическите
категории. При научно-техническия анализ е добре да раз­
полагаме с аналогова електронна машина, за да й възложим
създаването на модела. Когато наблюдаваме действията й и
ги насочваме в правилна посока, ще намерим отговорите на
всички сложни въпроси, заради които сме направили модела.

Този откъс е взет от „Бюлетинът на съдружието за политико-

номика“, издаден през март 1959 г. Той е по-важен за представата
ни за „разбудения човек“, за разбирането на „магическия " разум
от повечето окултни творби. Ако заменим думата „модел“ с „идол“
или „символ“ и „аналогова машина 4с озарение на мозъка или със­
тояние на хиперясновидство, ще осъзнаем, че най-тайнствената
пътека на човешкото познание - онази, която наследниците на
позитивистичния X IX в. отказват да забележат - ни отвежда към
централната магистрала. Модерната техника ни помага да прие­
мем и да усвоим магията.
В изследването си За природата на символите Рене Алео пише:
„Присъствието на символите, загадъчните знаци и тайнствените
изрази в религиозните текстове, в произведенията на изкуството,
в приказките и във фолклорните обичаи свидетелства за съществу­
ването на разпространен навсякъде и на Изток, и на Запад, език,
чието трансисторическо значение несъмнено произтича от самите
корени на нашето съществуване, на нашите знания и на нашите
ценности“
Какво е обаче символът, ако не абстрактен модел на реалнос­
тта, чиято структура човешкият разум не може напълно да овла­
дее, но чиято „теория“ вече започва да напипва?
„Символът разкрива някои аспекти на действителността - най-
проникновените, които не се боят да влязат в противоборство с
всяко друго средство за познание.“ Също както математиците съз­
дават „модел“ на предмет или на ситуация, излизащи от рамките
на общоприетото или на опита, свойствата на символа повтарят

-421 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

свойствата на абстрактно представените предмет или положение,

чиито основополагащи аспекти остават скрити. Ако бъде включе­
на аналогова машина, тя ще открие действителния смисъл на сим­
вола и ще даде отговор на всички въпроси, заради които той е съз­
даден. Н ие смятаме, че нещо сходно с такава машина се съдържа
в човека. Определени духовни и физически състояния, които все
още са зле проучени, могат да ни помогнат да открием как действа
този механизъм. Всички аскетични, религиозни, магически тех­
ники са насочени към точно такъв резултат и вероятно древните
текстове изразяват именно такова състояние под определението
„встъпване в пробуда“.1
Вероятно символите са абстрактни модели, създадени в епоха­
та на прохождане на мислещото човечество, благодарение на кои­
то можем да осъзнаем дълбинните структури на Вселената. Но,
внимание! Символите не представляват самия предмет, самото
явление. Н яма да е вярно, ако ги приемем чисто и просто за оп­
ростени схематизации. При научно-техническия анализ моделът
не е опростена скица на позната вещ. Той е възможната отправна
точка за опознаването й. П ри това отправната точка е разположе­
на извън действителността: тя е в математическата вселена. Н е­
обходимо е възприелата данните на модела аналогова машина да
изпадне в електронен транс, за да получим практически отговори.
Ето защо всички обяснения на символите, с които се занимават
окултистите, не представляват интерес. Те работят над символите,
сякаш става дума за схеми, разбираеми за нормалния разум. Все
едно, че от тези схеми човек може незабавно да се пренесе в кон­
кретна действителност. В продължение на векове, откакто по този
начин те си блъскат главите над андреевския кръст, над свастиката,
над соломоновата звезда, изучаването на дълбинните структури
на Вселената не се е придвижило напред от изследванията им.
Посредством озарението на своя висш разум Айнщайн успява
да надзърне (не да разбере напълно, да осмисли и да подчини) в
отношенията между време и пространство. За да съобщи за от­

1 Мирча Елиаде, Образи и символи. Изд. „Прозорец“, 1998. Превод Л и­

ляна Цанева, с. 10..

-422-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - каква б е з к р а й н о с т !

критието си на равнището, при което то може да бъде разбрано

от разума, и за да си помогне сам да се издигне до собственото си
озарение, той рисува знака „гема“ или символичния векторен три­
ъгълник. Тази рисунка не е схема на действителността. Тя не може
да бъде използвана за установяване на връзка. Тя представлява
своеобразно „Стани и върви!“ за цялата съвкупност от физико-
математически знания. И още нещо - активизираната в могъщ
мозък съвкупност ще успее само да разбере какво означава този
триъгълник, но няма да проникне в света, където действа законът,
изразяван с въпросния знак. Н о благодарение на озарението става
ясно, че другият свят наистина съществува.
Може би всички символи са явление от един и същ порядък.
Обратната свастика или пречупеният кръст, чийто произход се
крие в далечното минало, може би е „модел“ на закона, определящ
всяко разрушение. Нищ о чудно, че всеки път, когато в областта на
материята или на мисълта се извършва разрушение, движението
на силите съответства на този модел, така както съотношението
между времето и пространството съответства на триъгълника.
Математикът Ерик Темпъл Бел твърди, че спиралата може би
е „модел' на дълбинната структура на всяка еволюция (на енерги­
ята, на живота, на съзнанието). Възможно е в „будно състояние“
мозъкът да функционира като аналогова машина, изхождайки от
създадения модел и по такъв начин той да прониква от свастиката
до всеобщата структура на разрушението или от спиралата до все­
общата структура на еволюцията.
Следователно символите, знаците могат да бъдат модели, съз­
дадени за висшите механизми на нашия ум, от гледна точка на
функционирането му в друго състояние.
Може би в обичайното си състояние нашата интелигентност
с „най-тънката си четка“ създава модели, благодарение на които
при прехода към висше състояние може да се включи към висшата
действителност на нещата. Когато Тейар дьо Шарден изобретява
точката „Омега“, той създава „модела“ на висшата точка на еволю­
цията. Н о за да бъде почувствана реалността на тази точка, за да
се потопи човек в дълбините на толкова трудно въобразима реал­
ност, за да усвои съзнанието тази реалност и да я асимилира на­

-423-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

пълно, за да може в крайна сметка самото съзнание да се превърне

в точка „Омега“ и да разбере, всичко което може да се научи в та­
кава точка: крайния смисъл на земния живот, космическата съдба
на осъществената идея отвъд края на времената на земното кълбо,
за да се осъществи преходът от въображение към познание, тряб­
ва да започне да действа друга форма на разум. Все едно как иде я
наречем - аналогов разум, мистическо озарение или състояние на
абсолютно съзерцание.
11о този начин идеята за вечността, идеята за безсмъртието,
идеята за Бога и пр. - всичко може да бъде създаден от нас „модел ,
предназначен да получи отговорите, заради които е изработен, в
другата, обикновено спяща част на нашия разум.
Трябва добре да се разбере, че най-възвишената идея вероятно
е еквивалентна на рисунката на бизона от кроманьонския магьос­
ник. Става дума за макет. Необходим е, за да може - изхождайки
от него - аналоговият механизъм в тайната зона на мозъка да бъде
задействан. Чрез транс магът преминава в действителността на
бизоновия свят, мигновено осмисля всичките му аспекти и може
да съобщи времето и мястото на бъдещия лов. Това е най-ниското
равнище на магията. П ри по-висшите състояния моделът вече не е
рисунка или статуетка, не е дори символ. Той е идея - най-финият
продукт на възможно най-висшето двоично разбиране. Тази идея
е създадена само заради другия етап на изследването - аналого­
вия, - втората фаза на всеки научно-технически анализ.
Струва ни се, че най-висшата, най-активната дейност на човеш­
кия ум се състои в изработката на „модел“, предназначен за друга,
почти неизвестна, трудно привеждана в действие работа на ума.
В този смисъл може да се каже, че всичко е символ, всичко е знак,
всичко е напомняме за друга действителност.
Това ни отваря вратата към вероятно безкрайните възможнос­
ти на човека. Противно на вярванията на символистите, то оба­
че не ни дава универсален ключ към нещата. О т идеята за трие-
динството, от безсмъртието, от набодената с игли статуетка на
селския магьосник, като се мине през кръста, свастиката, витра-
жите, катедралите, Света Богородица и се стигне до „математиче­
ските същности“, числата и г.н. всичко е модел, „макет“ на нещо,

-424-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

съществуващо в свят, различен от света, в който е създаден маке­

тът. Обаче „макетите“ не са взаимозаменяеми: математическият
модел на Баржа, създаден от електронноизчислителната машина,
е несравним с модела на свръхзвуковата ракета. Не всичко е във
всичко. Спиралата не се съдържа в кръста. Рисунката на бизона я
няма на снимката на медиума, „точката Омега“ на отец Тейар не е
идентична с „ада“ на Данте, побития камък го няма в катедралата,
числата на Кантор нямат нищо общо с цифрите на Апокалипсиса.
Ако съществуват „макети“ на всичко, то всичките макети заедно
не образуват тайнственото „цяло“, което би ни разкрило тайните
на Вселената.
Ако най-могъщите, създадени от разума в състояние на висша
пробуда модели са без размери, тоест са идеи, трябва да се откажем
от надеждата, че ще намерим макета на Вселената във великата Хе-
опсова пирамида или в „Парижката Света Богородица“, Ако съ­
ществува макет на цялата Вселена, то той може да се намира един­
ствено в човешкия мозък, в крайната точка на най-възвишения
разум. Нима обаче Вселената не притежава повече възможности
от човека? Ако Човекът е безкрайност, то нима Вселената не е без­
крайност плюс още нещо?
Откритието, че всичко е макет, модел, знак, символ води до на­
мирането на ключ. Н е на този, който отваря вратата към непро­
ницаемата тайна, и който, впрочем, въобще не съществува или е в
ръцете на Бога. Не ключа на увереността, а на начина на действие.
Трябва да бъде задействана „другата“ интелигентност, за която са
предназначени „макетите“. Следователно трябва да се премине от
състоянието на обичайно бодърстване към състояние на висша
пробуда. Към състояние на пробуждане. Не всичко е във всичко.
Н о да се бодърства - това е всичко.

-425 -
 V
П робуж дането

Както правят теолозите, учените, магьосници -

те и децата. > Запознаване с един специалист по
поставяне на пръчки в колелата. > Конфликтът
спиритуализъм-материализъм. >Историята на
една алергия. >Легендата за чая. > А м и ако става
дума за естествена способност? >Мисълта като
ходене и като полет. >Допълнение към правата
на човека. >Мечтание за пробудения човек. > Ние,
честните варвари

П
осветих голяма книга на описанието на едно интелигентско
общество, което под ръководството на чудотвореца Гурджи-
ев се опитваше да достигне до „пробуждането“. Продължавам да
мисля, че не съществува по-важно търсене. Гурджиев казва, че р о ­
дилата се на бунището съвременна мисъл ще се върне там - той
ни учеше да презираме своя век. Вярно е, че модерната мисъл
съдържа в себе си в зародиш забравата, непознаването на необ­
ходимостта от подобно търсене. Н о старецът Гурджиев смесваше
съвременния разум с дразнещото картезианство на X IX в. За ис­
тински съвременния ум картезианствого вече не е панацея и са­
мата природа на интелигентността трябва да бъде преосмислена.
Така че модерното равнище на разума вероятно скоро ще доведе
хората до полезния размисъл за възможното съществуване на дру­
го състояние на съзнанието - състоянието на пробуденото съзна­
ние. В този смисъл съвременните математици и физици протягат
ръка на вчерашните мистици. Презрението на Гурджиев (както и

-4 2 6 -
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

на Ренс Генон, друг защитник, в чисто теоретичен план на про­

буждането) вече не е актуално. Струва ми се, че ако беше наистина
озарен, Гурджисв не би допуснал подобна грешка. За изпитващия
абстрактна необходимост от преобразуване разум, сега е време не
да се мрази епохата, а - напротив - да се обича.
До този момент състоянието на пробуденост се споменава само
в религиозни, езотерични или поетични рамки. Неоспоримият
принос на Гурджиев е, че говори за психология и физиология на
това състояние. Н о той с удоволствие „замъглява“ своя език и ос­
тавя последователите си в плен на пълната самота. Ще се опитаме
да мислим като хора от втората половина на X X в., използващи
напълно екзотерични външни средства. Естествено, докосвайки
се до този предмет, в очите на специалистите ще сме варвари. Е
да, ние наистина сме малко варвари! Усещаме, че в обкръжаващия
ни свят се кове душата на новия век на Земята. Нашият начин да
очертаем вероятното съществуване на „състояние на пробужда­
не“ няма да е нито напълно религиозен, нито напълно езотеричен,
нито напълно научен. Той ще включва по малко от всичките тях и
няма да пренебрегва никое знание. Точно това представлява Въз­
раждането: кипеж от методите на теолози, учени, магьосници и
деца.
Много журналисти са се събрали в августовската сутрин на
1957 г. при отплаването на кораба от Лондон за Индия. Местата
си сред пътниците заемат невзрачен на вид господин и петдесетго-
дишна дама. Това са големият биолог Дж. Б. С. Холдейн и съпру­
гата му: те завинаги напускат Великобритания.
„До гуша ми дойде от тази страна и от маса работи в нея - тихо
говори той. - Особено от завладяващия ни американизъм. Ще
потърся нови идеи и ще работя на свобода в друга държава.“
Така започва нов етап в кариерата на един от най-необикно-
вените хора от нашата епоха. С пушка в ръка Холдейн защитава
Мадрид от франкистите. Става член на английската компартия,
но след историята с Лисенко си скъсва членската книжка. Сега
тръгва за И ндия да търси истината.
В продължение на 30 години неговият мрачен хумор предиз­
виква безпокойство. Н а въпроса на един всекидневник по повод

-427-
 Утрото на м агьо сн и ц и те

годишнината от обезглавяването на Чарлс I, ученият отговаря:

„Ако Чарлс I беше мушкато, двете му отрязани половинки щяха
пак да разцъфнат!'
След като произнася яростна реч в Клуба на атеистите, получа­
ва писмо от английски католик, който го уверява, че „Негово Све­
тейшество Папата“ не би се съгласил с думите му. Холдейн използ­
ва почтително обръщение, за да се обърне към военния министър
с „Ваше Свирепейшество“, към министъра на авиацията с „Ваше
Летейшество“, а към президента на Лигата на рационалистите с
„Ваше Нечистивсйшество“.
В августовското утро „левите“ събратя също не са огорчени от
заминаването му, тъй като, защитавайки марксистката биология,
ученият иска да се разшири полето на научните наблюдения, има
намерение да наблюдава явления, несъответстващи на рационал­
ния дух. Той отговаря със спокойна дързост: „Изучавам странните
неща във физикохимията, но не подценявам и всички останалиТ
Холдейн отдавна настоява науката да се заеме със системно
изучаване на състоянието на мистическо пробуждане. След 1930
г. в книгите си Неравенството на човека и Възможните светове
той, въпреки позицията си на официален учен, заявява, че несъм­
нено Вселената е далеч по-странна, отколкото си представяме и че
поетичните или религиозните свидетелства за висшето състояние
на съзнанието по време на бодърстване трябва да станат предмет
на научното изследване.
Такъв човек рано или късно трябва да се отправи към Индия
и няма нищо учудващо, че по-късните му трудове са посветени на
теми като Електроенцефалограмите и мистицизмът или Четвър­
тото състояние на съзнанието и въглеродният двуокис. Подобни
теми могат да се очакват от личност, сред чиито трудове вече има
Изследване на приложението на осемнайсетизмерното простран­
ство към основните проблеми на генетиката.
Официалната психология допуска две състояния на съзнание­
то: сън и бодърстване. Н о от първите дни на съществуването на
човека до наше време историята изобилства със свидетелства за
проява на свръхсъзнание. Холдейн несъмнено е първият съвреме­
нен учен, опитващ се обективно да изследва това понятие.

-428-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

По логиката на нашата преходна епоха този човек и за врагове­

те си спиритуалисти, и за приятелите си материалисти е най-вече
специалист по поставяне на пръчки в колелата.
Както Холдейн, и ние имаме намерение да останем напълно
чужди на стария спор между спиритуалисти и марксисти. Нашата
позиция ще е абсолютно модерна - няма да заставаме над спора:
той няма нито връх, нито дъно, нито обем, нито смисъл.
Спиритуалистите вярват във възможностите за висше със­
тояние на съзнанието. Те виждат в него атрибут на безсмъртната
душа. Материалистите започват да тропат с крака, щом се постави
този въпрос и размахват Декарт. Н ито едните, нито другите имат
намерение да погледнат нещата отблизо с освободено съзнание.
Несъмнено съществува и друга възможност да бъде разгледан
проблемът. Трябва това да се направи реалистично, така като ние
разбираме понятието - тоест, като се държи сметка за фантастич­
ните аспекти на действителността.
Освен това, напълно е възможно старият спор само на думи да е
философски. Нищ о чудно да е диспут между хора, които функцио-
нално реагират по различен начин на естествени явления. Нещо
подобно на семейния спор между съпруга, който обича течение­
то и съпругата, която го мрази. Сблъсък между два човешки типа:
нищо тук не може да осветли ясно проблема. Ако наистина е така,
то колко много време е изгубено в абстрактни дискусии, и колко
прави сме ние, отклонявайки се от спора и пристъпвайки с „диво"'
съзнание към въпроса за състоянието на пробуждане.
А сега да представим хипотезата си:
Преходът от сън към бодърстване предизвиква определени из­
менения в организма. Например се променя кръвното налягане,
променя се нервното напрежение. Ако, както смятаме, съществу­
ва друго състояние, което наричаме състояние на свръхбодърства-
не - тоест на висше съзнание, - то преходът към него също трябва
да е съпроводен от различни изменения.
Всички знаем, че за някои хора прекъсването на съня е болезне­
но или поне - крайно неприятно. Съвременната медицина отчита
това явление и различава - изхождайки от реакциите им при съ­
буждане - два типа хора.

- 429 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Какво точно е състоянието на свръхбодърстване, на действи­

телно разбудено съзнание? Хората, които са го изпитали, трудно
намират думи да го опишат. В значителна степен езикът е безсилен
да постигне някакъв успех. Знаем, че до него може да се стигне със
съзнателно усилие. Всички опити на мистиците са насочени към
тази цел. Знаем също, че е възможно - както казва Свами Вивс-
кананда, - „човек, непознаващ науката [науката на мистическитс
упражнения], случайно да изпадне в такова състояние“. Поетич­
ната литература от цял свят е пълна със свидетелства за подобни
неочаквани озарения. А още колко хора - нито поети, нито ми­
стици - са се усещали за части от секундата в подобно състояние?
Нека сравним въпросното странно, изключително състояние
с други изключителни състояния. За нуждите на военните лека­
рите и психолозите започват да изучават поведението на човека
в състояние на свободно падане или в безтегловност. Пътникът
на свръхзвуковия самолет, издигащ се на определена височина, в
продължение на няколко секунди лети във въздуха. Твърди се, че
за един от подложените на подобни опити състоянието е съпрово­
дено с усещането за изключително щастие, а при други то предиз­
виква също толкова изключителен страх - див ужас.
Следователно, възможно е преходът или намекът за преход от
обикновено бодърстване към състояние на висше съзнание да е
неприятен за едни и приятен за други. Изучаването на психологи­
ята, свързана със състоянието на съзнанието, е все още в зародиш.
То едва започва да си пробива път. Физиологията на висшето със­
тояние на съзнанието, с редки изключения, все още не е привляк­
ла вниманието на учените. Ако се приеме нашата хипотеза, трябва
да отчетем съществуването на рационален тип човек, позитивист,
който агресивно се самозащитава, щом му се налага - в литерату­
рата, в науката или във философията - да се измъкне от областта
на действие на нормалното съзнание. Ще признаем реалността и
на спиритуалиста, за когото всеки намек да се излезе извън пре­
делите на разума предизвиква усещане за изгубен рай. В основата
на гигантския схоластичен спор стои баналното „обичам-не оби­
ч а м Н о кое в нас обича или не обича? В действителност никога
не става дума за Аза - „нещо си обича“, „нещо си не обича“, това

-430-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

е всичко... Така че да бягаме колкото се може no-далече от измис­

ления проблем материализъм-спиритуализъм, който вероятно е
чист алергичен синдром. Най-важното е да разберем, дали чове­
кът притежава за работа в неизследваните области висши инстру­
менти, огромни усилватели на ума, пълно оборудване за завоюва­
не и разбиране на света, за да завоюва и разбере самия себе си, за
да приеме съвкупността на съдбата си.
Основателят на дзенбудизма Бодхидхарма веднъж по време на
медитация заспал (тоест но непредпазливост си позволил да из­
падне в съзнание, характерно за обикновените хора). Тази грешка
му се сторила толкова ужасна, че си отрязал клепачите. Легендата
твърди, че когато те паднали на земята, от тях незабавно поникнал
първият стрък чай. Чаят ни защитава от съня, той е растението,
което символизира желанието на мъдреците да стоят будни, оттук
тръгва и поговорката: „Вкусът на чая и вкусът на дзен си прили-
а
чат.
Понятието „състояние на пробуждане'" е древно като чове­
чеството. То е своеобразен крайъгълен камък на най-старите ре­
лигиозни текстове и, може би, още кроманьонецът се е стараел да
достигне това трето състояние. Радиовъглеродното датиране поз­
волява да се констатира, че индианците от Ю гоизточно Мексико
преди повече от шест хиляди години са отглеждали специални
гъби, които предизвиквали свръхясновидство. Във всички случаи
става дума за отваряне на трето око, за излизане от състоянието на
обикновено съзнание, където всичко е илюзия. „Събуди се, спя­
щи, събуди се!“ - от Евангелието до вълшебните приказки чуваме
все същия призив.
Хората търсят състоянието на пробуждане в различни обре­
ди, в танци, в песни, опитват се да го постигнат чрез обуздаване
на страстите; чрез пост, физическо насилие, различни наркотици
и пр. Когато съвременният човек осъзнае колко е важна целта -
което ще стане скоро, - той ще намери и други средства. Аме­
риканският учен Дж. Б. Олдс предлага електронно стимулиране
на мозъка в статията си „Мозъчните центрове на удоволствието1'
(октомври 1956 г., си. „Сайънтифик АмерикъМ“). Американският
астроном Фред Хойл говори за наблюдение на светещи изобра­

-431 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

жения върху телевизионния екран. В романа си Черният облак

[преведен на български език в библиотека „Галактика“, изд. „Г. Ба­
калов“, Варна] той пише, че черните облаци в Космоса между звез­
дите са висши форми на живот. Тези свръхразуми се опитват да
събудят земните жители, изпращайки им светещи изображения,
които се произвеждат в мозъци, намиращи се в състояние на „про­
будено съзнание“. Още X. Уелс в прекрасната си книга По времето
на кометата предполага, че в резултат на сблъсък с комета земната
атмосфера ще се изпълни с газове, предизвикващи свръхвидения.
Хората най-после ще преминат границата, разделяща истината от
илюзията. Те ще се събудят за действителността. Незабавно всич­
ки практически, морални и духовни проблеми ще бъдат решени.
Досега единствено мистиците си позволяваха да търсят про­
буждането на „свръхсъзнанието“. Ако е възможно, то на какво
трябва да го отдадем? Религиозните говорят за Божествена ми­
лост. Окултистите - за магическо посвещение. Ами ако става дума
за естествена способност?
Модерната наука разкрива, че значителни части от мозъчните
вещества все още са „тсрра инкогнита“. Дали „свръхсъзнанието“
не е местоадрес на сили, които не умеем да използваме? Дали пък
не машинна зала, чието предназначение не ни е известно? Или
може би става дума за оръдие, което ще предизвика бъдещите пре­
образувания?
Днес знаем, че дори при най-сложни интелектуални операции
човекът обикновено използва не повече от една десета от мозъка
си. Следователно, голяма част от възможностите ни остава нера-
зорана целина. Безсмъртният мит за скритото съкровище не озна­
чава нищо друго. Н а тази тема английският учен Грей Уолтър пос­
вещава изключително значимата си монография Ж ивият мозък. В
друга своя книга, своеобразна смесица между фантастика и наблю­
дения, философия и поезия, наречена Далечни перспективи, Уол­
тър заявява, че за възможностите на човешкия мозък не същест­
вуват предели и че скоро мисълта ни ще изследва времето, както
сега ние изследваме пространството. Същата мисъл потвърждава
и математикът Ерик Темпъл Бел, надарил героя на романа си По­
токът на времето със способността да пътешества по цялата ис­

-432-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

тория на Космоса: „Открих ненапълно разбираема и за самия мен

тайна, която ми позволява да плувам по течението на събитията.
Действията ми приличат на плуването и по това, че когато веднъж
ги усвоиш, никога не ги забравяш. И все пак необходимо е посто-
янно практикуване, а за да се научиш, трябва да впрегнеш мисълта
си или мускулите си. Убеден съм, че няма човек, който точно да си
дава сметка как за пръв път е преодолял трудностите на плуването
- както е безспорно, че и най-големите специалисти по ясновид-
ство не биха могли да обяснят тайната на пътуването по течението
на времето.“
Както Фред Хойл и много други английски, американски или
руски учени, Ерик Темпъл Бел пише фантастични разкази и рома­
ни (под псевдонима Джон Тейн). Глупаво е да отдаваме това само
на желанието на големите умове да се позабавляват. То е единстве­
ният достъпен начин да бъдат пуснати в обращение някои истини,
недопускани от официалната философия. Както при всеки доре-
волюционен период, идеите за бъдещето се публикуват тайно. О б­
ложката на научнофантастичния роман - това е „тайната“ на 60-те
години.
Да се придържаме към фактите. Можем да припишем състоя­
ние на свръхбодърстване на безсмъртната душа. О т хиляди години
пи се натрапва тази мисъл, но тя не придвижва напред решаването
на проблема. Ако се придържаме към фактите и приемем, че със­
тоянието на свръхвъзбуда е извечен стремеж на човечеството, това
няма да е достатъчно. Да, стремежът съществува. Н о той е и нещо
повече.
Моментите на вдъхновение на математиците, наблюденията
върху енцефалограмите на йогините и други свидетелства трябва
да ни заставят да признаем, че човекът може да има достъп и до по-
висше състояние от нормалното бодърстване. Всеки е свободен да
измисля хипотези по свой избор относно това състояние - да го­
вори за Божията милост или за събуждането на безсмъртното Аз.
Всеки е свободен да търси и „див път за научно обяснение. Иска­
ме да бъдем разбрани правилно: ние не сме догматици. Просто не
пренебрегваме нищо съществуващо в нашата епоха заради изслед­
ването на надвременните неща. Нашата хипотеза е следната.

- 433 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Връзките в мозъка се осъществяват посредством нервните им­

пулси. Действието е бавно: няколко метра в секунда по повърх­
ността на нерва. Възможно е обаче при известни обстоятелства да
се установява друга форма на връзка - далеч по-бърза - посред­
ством електромагнитни вълни, движещи се със скоростта на свет­
лината. 11ри такова положение може да бъде достигната огромна
скорост при записването и предаването на информация, също
като при електронните машини. Няма естествен закон, който да
се противопоставя на съществуването на такова явление. Вълните
не могат да бъдат възприети извън мозъка. Именно за тази хипо­
теза намекнахме в предходната глава.
Ако подобно състояние на пробуденост съществува, то в какво
точно се изразява то? Описанията, дадени от поетите и от араб­
ските, индийските и християнските мистици никога не са били
събрани, систематизирани и изучени. Удивително е, че сред толко­
ва модерните днес, безчислени антологии, няма нито една, посве­
тена на „състоянието на пробуждане“, Описанията са убедителни,
но често пъти мъгляви. Ако все пак, на съвременен език, се опита­
ме да дадем определение на състоянието на пробуждане, то ще е
следното.
Обикновено, мисълта криволичи - както доказва Емил Майер-
сън. Повечето от триумфите на мисълта са резултат от дълго кри-
воличене към нещо очевидно. Най-прекрасните математически
открития са равенствата. Неочаквани, но абсолютни равенства.
Великият Леонард Ойлер счита за връх на математическата мисъл
уравнението:
ef7r + 1 = 0
Това уравнение съчетава реалното с въображаемото и предста­
влява основата на естествените логаритми - то е очевидно. Когато
човек тръгне да го обяснява на учениците, те неизменно заявяват,
че верността му „просто се набива в очите“. Защо са били необ­
ходими толкова усилия на мисълта в продължение на безкрайни
години, за да се стигне до подобна очевидност?
Във физиката откриването на вълновата природа на частици­
те е ключ към модерната епоха. И тук става дума за очевидност.

- 434 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Айнщайн казва, че енергията е равна на те2, където т е масата, а

с - скоростта на светлината. Това се случва през 1905 г. През 1900
г. Планк е открил, че енергията е равна на М , където h е константа
(константата на Планк), a f - честотата на колебанията. Едва през
1923 г. Луи дьо Брохл, един изключителен гений, извежда равен­
ство между двете уравнения:
h f — т е2

Мисълта пълзи дори и при най-възвишените умове. Тя не влас­

тва над обектите.
Последен пример: след края на XVIII в. става известно, че
масата се проявява едновременно във формулата за кинетичната
енергия (е = Уг m v1) и в Нютоновия закон за притеглянето (две
маси се притеглят със сила, обратнопропорционална на квадрата
на разстоянието между тях).
Защо е било необходимо да сс чака Айнщайн, за да се разбере,
че думата „маса" има един и същ смисъл в двете класически фор­
мули? Цялата теория на относителността се основава върху тази
закономерност. Защо един-единствен ум в цялата история на на­
уката е забелязал това? И защо не го е видял веднага, а едва след
десет години напрегнато търсене? Защото мисълта ни броди по
криволичещи пътеки, разположена в една многократно прекъсва­
ща се плоскост. Несъмнено идеите изчезват и отново се появяват
периодично; изобретенията биват преоткривани.
Изглежда обаче е възможно мисълта да се издигне над тази пъ­
тека и вече не да ходи пешком, а да придобие всевиждащо зрение
и да полети като птица или като самолет. Ето това мистиците на­
ричат „състояние на пробуждане“.
Дали става дума за едно или повече състояния на пробужда­
не? Всичко ни кара да мислим, че съществуват много състояния,
колкото много са височините за полет. „Първото“ равнище е ге­
ниалността. Останалите са неизвестни на тълпата и се смятат за
легендарни. Н о Троя също е била легенда, докато разкопките са
показали, че тя наистина е съществувала.
Ако хората са имали физическа възможност за достъп до едно
или друго състояние на пробуждане, търсенето на начини за из­

- ‘135 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

ползването на тази възможност биха останали главна цел на жи­

вота им. Ако мозъкът ми разполага с необходимите механизми,
ако това не е само религиозна или митична измислица, ако неща­
та зависят не от „милост“, от „магическо посвещение“ а от опре­
делена техника, от определени вътрешни или външни позиции,
способни да пуснат в ход тези механизми - тогава бих осъзнал,
че постигането на състояние на пробуждане трябва да стане мой
единствен стремеж, моя главна задача.
Хората не концентрират всичките си усилия върху това търсе­
не не защото са лекомислени или глупави. Нещата въобще не са
свързани с моралните категории. Добрата воля и усилията няма да
са от полза. Вероятно висшите механизми на мозъка ни могат да
бъдат използвани единствено в случай, че целият ни живот (инди­
видуален или колективен) представлява механизъм, предназначен
за включване на системата.
Преминаването в състояние на пробуждане не е единствената
цел на хората, защото трудностите на живота в общество, добива­
нето на материални средства за съществуване не им оставят въз­
можност за подобно занимание. Човекът не може да живее само с
хляб, но досега нашата цивилизация не е осигурила достатъчно от
насъщния за всички.
В случай че техническият прогрес позволи на човечеството
да въздъхне свободно и да потърси „третото око" - пробудата,
свръхясновидството, - тази цел ще изпревари всички останали. В
крайна сметка възможността да се участва в това търсене ще бъде
призната за едно от правата на човека. Следващата революция ще
бъде психологическата.
Да си представим, че като по чудо неандерталецът е пренесен
в Принстънския институт за авангардни изследвания. Застанал
срещу Опенхаймер, той би бил в същото положение, както ако
ние се озовем срещу действително пробуден индивид, чиято ми­
съл не се тътри, а прелита в три, четири или х измерения.
Струва ни се, че физически ние сме в състояние да станем
именно такъв човек. В мозъка ни има достатъчно клетки, както и
достатъчно възможни взаимовръзки. Н о ни е трудно да си пред­
ставим какво би могъл да види и да разбере подобен разум.

-436-
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Алхимическата традиция учи, че манипулациите с веществото в

потата могат да предизвикат това, което съвременниците ни ще наре­
кат „радиация“ или „силово поле“'. Тази радиация ще преобрази всич­
ките клетки на адепта и ще го превърне в действително пробуден чо­
век, намиращ се едновременно „тук и другаде“, - в „живо същество“.
Да приемем, че тази хипотеза, тази неевклидова геометрия ви
се хареса. Да приемем, че в някой прекрасен ден на I960 г., употре­
бявайки по определен начин материята и енергията, човекът на­
пълно се изменя и „се пробужда“. През 1955 г. по време на женев­
ската атомна конференция професор М. Сингълтън показва пред
колегите си карамфили, набрани в радиоактивного поле край го­
лемия ядрен реактор в Брукхавен. Някога те са били бели. Сега
са лилаво-червени - неизвестен никому сорт. Всичките им клетки
са променени и се размножават чрез пъпкуване или чрез семена,
като упорито съхраняват новото си състояние. Така е и с нашия
човек. Ето че вече е по-висше същество от нас. Мисълта му не кре­
та, а лети. Обобщавайки по различен начин идеите на всевъзмож­
ните специалисти и установявайки връзките между постиженията
на човешката наука - каквато е тя в учебниците на гимназистите и
в университетските курсове, - той може да стигне до концепции,
толкова чужди за нас, колкото са били хромозомите за Волтер или
неутриного - за Лайбниц. Н а такъв човек ще му е абсолютно без­
интересно да общува е нас. Гой няма да има желание да блесне,
опитвайки се да ни обясни тайните на светлината или загадките на
гените. Пол Валери не би публикувал разсъжденията си в жълти
вестници. Този човек ще е над и встрани от човечеството. Щс е
в състояние да беседва ползотворно само с подобни нему умове.
Можем да мечтаем за това.
Можем да си мислим, че различните просвещснски традиции
произтичат от контакти с извънземен разум. Можем да си пред­
ставяме, че за пробудения човек времето и пространството са без­
пределни и че общуването с други населени светове е възможно
- всъщност, това обяснява и защо те въобще не ни посещават.
Можем да си мечтаем... Н о при условие, че - както пише Хол-
дейн - не забравяме: подобен род мечти винаги са по-малко фан­
тастични от действителността.

-4 3 7 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

А сега ви предлагаме три истински истории. Те ще ни послу­

жат като илюстрации. Илюстрациите не са доказателства, но въ­
просните три истории ни карат да мислим, че съществуват и дру­
ги състояния на съзнанието, освен признатите от официалната
психология. Дори понятието за гения, колкото и да с обширно,
е недостатъчно. Н е избирахме тези примери сред животоописа-
нията и произведенията на мистиците, което би било много лес­
но, и вероятно - по-полезно. Н о изпълняваме обещанието си да
обсъждаме проблемите извън каквато и да било религия, с голи
ръце, като честни варвари.

- 438 -
 VI
Три истории за
илюстрация

Историята на един велик математик. > Истори­

ят а на най-странния ясновидец. t>Историята на
един учен от бъдещето, живял през 1750 г.

I. Р ам ан уд ж ан
началото на 1887 г. брамин от провинцията Мадрас отива
В в храма на богинята Намагири. Омъжил е дъщеря си преди
доста месеци, но съпружеската двойка все още няма потомство.
Ще помогне ли богинята Намагири? Тя чува молитвите му. Н а 2
декември се ражда момче. Кръщават го Шрингаваса Рамануджан
Алиангар. В навечерието богинята се явява пред майката, за да й
възвести, че детето ще е необикновено.
Петгодишен го изпращат на училище. И тутакси умът му пре­
дизвиква удивление. Той като че ли знае всичко, което го учат. Да­
дена му е стипендия за лицея „Кумбаконан“, където съучениците и
преподавателите му се възхищават. Навършва 15 години. Един от
приятелите му взема за него от местната библиотека „Свод на еле­
ментарните изводи в чистата и приложна математика“. Това е дву-
томен справочник, съставен от кембриджския професор Джордж
Шубридж. В него са включени около 6000 теореми без доказател­
ствата към тях. Тази книга предизвиква фантастична реакция от
страна на младия индиец. Мозъкът на Рамануджан неочаквано за­

- 439 -
--------------------------------------------- У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е --------------------------------------------

почва да функционира по абсолютно неразбираем за нас начин.

Той доказва всички теореми, а след като изчерпва геометрията,
се захваща с алгебрата. По-късно Рамануджан разказва, че му се
явила богинята Намагири и му обяснила най-трудните моменти.
Осемнайсетгодишен той се проваля на изпитите, защото е слаб
по английски език, и го лишават от стипендия. Самостоятелно,
без специално образование, се задълбочава над математическите
си изследвания. Отначало усвоява всичко натрупано в тази област
до 1880 г. и може да си позволи да захвърли книгата на профе­
сор Шубридж. Продължава нататък, сам преоткрива и надминава
всички математически постижения на цивилизацията. Историята
на човешката мисъл не познава друг подобен пример. Дори Галоа
не работи сам: той извършва изследванията си в Политехниката,
която по онова време е най-добрият математически център в све­
та. Ученият има достъп до хиляди трудове. В контакт е с първо­
класни специалисти. Щ о се отнася до Рамануджан, никога човеш­
кият ум не се е издигал до такава висота, разполагайки с толкова
нищожни средства.
След много години самотна работа и мизерия, през 1909 г.
индиецът се жени. Търси си служба. Препоръчват го на местния
събирач на данъци Рамачандра Рао - просветен любител на мате­
матиката. Рао ни е оставил свидетелство за срещата им: „Дребен
човечец, нечистоплътен, небръснат, с очи, каквито друг път не съм
виждал, влезе в стаята ми с вехто тефтерче в ръце. Заговори ми за
вълшебни открития, многократно превъзхождащи моите позна­
ния, а аз го запитах какво мога да направя за него. Каза, че искал
да изкарва за прехрана, за да има възможност да продължи изслед­
ванията си.“
Рамачандра Рао му предлага съвсем скромна заплата. Н о Рама­
нуджан е горд - най-после си е намерил работа: жалка счетоводи­
телска длъжност в мадраското пристанище.
През 1913 г. го убеждават да влезе във връзка с големия англий­
ски математик Г. X. Харди, който по онова време е професор в
Кембридж. Индиецът му пише писмо и изпраща 120 доказани от
него геометрични теореми. По-късно Харди казва: „Тези бележ­
ки можеха да бъдат създадени само от математик от висша класа.

-440-
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

Никакъв крадец на идеи, никакъв шегаджия, дори и ако е гени­

ален, не е в състояние да разбере толкова върховни абстракции.“
Той предлага на Рамануджан веднага да отиде в Кембридж. Н о -
по религиозни съображения - майката на гения се възпротивява.
И отново богинята Намагири разрешава трудния проблем. Тя се
явява пред старата дама, за да я убеди, че синът й може да замине
за Европа без опасност за душата си и й показва насън Рамануджан
в голяма амфитеатрална зала на Кембридж сред възхищаващите
му се британци.
В края на 1913 г. индиецът заминава. В продължение на пет го­
дини той работи и по невероятен начин тласка напред математи­
ката. Избран е за член на Кралското научно общество и е назначен
за професор в „Трииити колидж“ През 1918 г. заболява от тубер­
кулоза и се завръща в Индия, където умира на 32 години.
Оставя неизгладими впечатления у всички, с които общува.
Ж ивее изключително сред числата. Харди го посещава в болница­
та и споменава, че е пристигнал там с такси. Рамануджан пита ка­
къв е бил номерът на колата: 1729. „Какво прекрасно число! - въз­
кликва той. - Най-малкото е от всички, представляващи двойната
сума от две вдигнати на куб числа.“ Действително 1729 = 103 + 93,
а също и на 12" + I 3. Харди ще се нуждае от цели шест месеца, за
да докаже верността на това съждение, а същата задача за четвърта
степен не е решена и до днес.
Историята на Рамануджан може да изглежда невероятна, обаче
е абсолютно достоверна. Невъзможно е с прости думи да се изло­
жи същността на неговите открития. Става дума за най-абстракт-
ните тайнства на числата, и най-вече на „целите числа“.
Почти не се знае какво е привличало Рамануджан освен мате­
матиката. Не се е интересувал от изкуство и литература, но го е
вълнувало странното. В Кембридж създава малка библиотека и
картотека за всевъзможни явления, необясними за разума.

-441 -
--------------------------------------------- У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е ------------------------------- -------------

II. Кейс (Кейси)

Едгар Кейс умира на 5 януари 1945 г., без да разкрие тайната,
която през целия му живот тегне над него. Фондацията „Кейс“
във Вирджиния Бийч, където сс трудят лекари и психолози, про­
дължава да анализира неговите записки. От 1958 г. в Америка се
отпускат големи средства за програми, посветени на изследване
на ясновидството. В дадения случай става дума за услугите, които
биха могли да окажат на военното министерство хора, способни
на телепатия и ясновидство. О т всички случаи на ясновидство фе­
номенът Кейс е най-яркият, неоспорим и необикновен.
Малкият Едгар прекарва тежка болест. Селският лекар неот­
лъчно е до него, но не успява да измъкне детето от комата. Неочак­
вано в стаята се разнася ясният и спокоен глас на момчето, макар
то да спи. „Ще ви кажа какво ми е. Бейзболна топка ме удари по
гръбначния стълб. Трябва да ми се направи специална превръзка и
да се постави в основата на врата ми.“ Едгар продължава и изрежда
списъка на растенията, които трябва да се наберат, да се смесят и
да се сложат в превръзката. „Побързайте, иначе има опасност да
бъде засегнат мозъкът ми.“
1Тодчиняват му се. Още същата вечер треската изчезва. След­
ващата сутрин Едгар става свеж като краставичка. Не си спомня
нищо. Не познава повечето от растенията, за които е говорил.
Така започва една от най-невероятните истории в медицината.
Селският младеж от Кентъки - Кейс, слабообразован, невинаги
склонен да използва дарбата си, безкрайно огорчен, че „не е като
другите“, все пак лекува и успява да помогне, намирайки се в със­
тояние на хипнотичен сън, на 15 хиляди болни, което е убедител­
но засвидетелствано от авторитети.
Сезонен работник във фермата на един от чиновниците си,
след това чистач в книжарничка в Хопкинсвил и, накрая, собстве­
ник на малко фотографско ателие, където има намерение мирно да
приключи дните си - този човек против волята си става чудотво­
рец. Приятелят му от детството Ал Лейн и съпругата му Гертруд
използват цялото си влияние, за да го убедят. Н е от честолюбие,
а защото разбират, че той няма право да погребва таланта си и да

-442-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

оказва помощ на страдащите. Ал Лейн е хилав, вечно болнав. Едва

се движи. Кейс се съгласява да бъде приспан и описва причините
за неговата болест, но когато се събужда възкликва: „Но това не е
възможно! Аз дори не знам половината от думите, които са запи­
сани тук! Не взимай тези лекарства - опасно е! Не разбирам какво
става, това е някаква магия!“ Той отказва да се вижда повече с Ал,
барикадира се във фотоателието си.
Осем дни по-късно Ал разбива с взлом вратата - никога не се е
чувствал толкова добре, колкото сега. Градчето изпада в трескаво
състояние, всеки иска консултация. „Не мога да започна да леку­
вам хората само защото говоря насън!* В края на краищата обаче
Едгар се съгласява. При условие, че няма да вижда пациентите, за
да не изпада под тяхното влияние и че на сеансите му ще присъст­
ват лекари. А също и че няма да получава нито стотинка, включи­
телно и дребни подаръчета.
Продиктуваните в състояние на хипноза диагнози и рецепти
се оказват толкова точни и ползотворни, че лекарите са убедени:
Кейс е високообразован техен колега, прикриващ се под маската
на знахар. Той се ограничава с два сеанса дневно. И не защото се
страхува, че ще се преумори - винаги се събужда бодър. Просто
иска да си остане фотограф. И няма никакво желание да придоби­
ва медицински знания. Нещо не чете, остава си простичкият мо­
мък със свидетелството от селското училище. И продължава да се
възмущава от странните си способности. Обаче в момента, когато
решава да се откаже от пророкуванията, онемява.
Американският железопътен магнат Джеймс К. Ендрюс прис­
тига при него за консултация. Кейс му предписва под хипноза оп­
ределени лекарства, както и някакъв сироп. 1 Последното лечебно
средство обаче не може да се намери никъде. Ендрюс безрезултатно
публикува обявления в медицинските списания. По време на след­
ващия сеанс обаче Кейс му диктува безпогрешно изключително
сложния състав на сиропа. Накрая магнатът получава писмо от П а­
риж от някаква млада лекарка. Бащата на французойката, също ле­
кар, е създал преди време този сироп, но е престанал да го използва
пет-десет години преди описваните събития. Съставът се оказва на­
пълно идентичен със съобщения от малкия фотограф под хипноза.

- 443 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Местният секретар на лекарския профсъюз Джон Блекбърн

се увлича от случая Кейс. Той сформира тричленен комитет, при­
състващ с изумление на всички сеанси. Американската генерална
лекарска асоциация признава способностите на Кейс и официал-
но му разрешава да дава „психически консултации“.
Осемгодишният син на Кейс - Хю Лин - си играе с клечки
кибрит и предизвиква избухване на магнезий. Специалистите
предвещават, че скоро напълно ще ослепее и имат намерение да
отстранят едното му око. В ужас Кейс започва нов сеанс. В транс
той отхвърля операцията и предписва двуседмичен курс на про­
мивки с танинова киселина. Според лекарите това е безумие. Оба­
че раздираният от мъчителни противоречия Кейс в крайна сметка
се подчинява на вътрешния си глас. След петнайсет дни момчето
е абсолютно здраво.
Веднъж след поредната консултация той продължава сеанса и
продиктува едно след друго още четири предписания. Всички се
чудят за кого са предназначени те, но загадката се разрешава след
48 часа, когато за прием пристигат следващите четирима пациен­
ти.
П о време на един от сеансите той предписва лекарство, което
нарича „кодирон“ и посочва адреса на лабораторията в Чикаго.
Веднага звънят по телефона в Чикаго. Там изпадат в паника: „Как
е възможно да сте чували за кодирона? Той още не е пуснат в про­
дажба. Н ие буквално току-що изяснихме окончателната формула
на състава му и измислихме названието!“
Поразен от неизлечима болест, която не издава пред никого,
той умира в деня и часа, които сам е предсказал: „В пет сутрин­
та ще бъда напълно излекуван...“ Излекуван от положението да „е
различен от другите“.
Когато по време на хипноза го питат по какъв точно начин
действа, той заявява (и както обикновено не си спомня нищо след
събуждането си), че е в състояние да влезе във връзка с всеки жив
мозък и да използва съдържащата се там информация или да про­
никне едновременно в мозъците на няколко души, за да диагно­
стицира и да лекува пациентите си. Вероятно в Кейс се разбужда
някакъв особен разум, който използва всички човешки знания

-4 4 4 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

така, както се използва библиотека, но почти мигновено, или поне

със скоростта на светлината или на електромагнитните вълни. Н я ­
маме възможност по един или друг начин да обясним случая на
Едгар Кейс. Единственото, което със сигурност ни е известно е,
че този фотограф от малко градче, който не е нито любознателен,
нито културен, може да изпада в състояние, при което умът му
функционира като ума на гениален лекар, или по-точно, като умо­
вете на всички световни лекари накуп.

III. Б оскови ч
Ето тема за научнофантастичен роман: ако релативистите са пра­
ви, ако живеем в четириизмерен свят и сме способни да осъзнаем
това, то т.нар. здрав смисъл ще стане на пух и прах. Авторите фан­
тасти се стараят да мислят в рамките на времето и пространство­
то. В контекста на по-дълбочинните изследвания и на теоретичен
език техните усилия са съответни на заниманията на големите фи­
зици и математици. Н о способен ли е човекът да мисли четирииз-
мерно? Вероятно ще му е необходим друг строеж на разума? Може
би такава структура ще е възможна едва при човека след човека,
при съществото от бъдещото преобразуване? А не съществува
ли вече сред нас този „човек след човека“? Фантастите говорят за
него. Н о нито Ван Вогт в чудесната си книга Слен, нито Стьрджън
в Повече от човешки1са се осмелили да си представят толкова въл­
шебен герой, какъвто е Боскович.
Мутант ли е той? И ли пътешественик във времето? Може би е
извънземен, криещ се под маската на този тайнствен сърбин?
Боскович е роден през 1711 г. в Дубровник - или поне така
заявява той, когато 14-годишен се записва като свободен студент в
Римския йезуитски колеж. Там учи математика, астрономия и те­
ология. През 1728 г. послушничеството му завършва и той встъп­

1 Слен на А. Ван Вогт е издаден н библиотека „Фантастика на издателство

„Офир“ (1999), а Повече от човешки от Стърджън в „Галактика“ на изда­
телство „Г. Бакалов'', Вариа (1986).

- 445 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

ва в Ордена на йезуитите. През 1736 г. публикува съобщение за

слънчевите петна. През 1740 г. преподава математика в Римската
колегия, после става научен съветник не Ватикана. Гой създава
обсерватория, предприема изсушаването на Понтийските блата,
измерва меридиана между Рим и Римини на два градуса ширина.
След това обикаля различни райони на Европа и Азия и извършва
разкопки по местата, където по-късно Шлиман ще открие Троя.
Н а 26 юни 1760 г. е избран за член на английското кралско
общество и по този случай публикува дълга поема на латински
за видимите явления на Слънцето и на Луната. Съвременници­
те му казват, че „той е Нютон с таланта на Вергилий“. Общува с
най-великите ерудити на епохата и най-вече поддържа обширна
кореспонденция с доктор Джонсън и с Волтер. През 1763 г. му е
предоставено френско гражданство. Става ръководител на отдела
за оптически инструменти към кралския флот в Париж, където
живее до 1783 г. Според Лаланд е най-великият от съвременни­
те учени. ДАламбер и Лаплас са изумени от напредничавите му
идеи. През 1783 г. се оттегля в Басано и се посвещава на издаване­
то на събраните си съчинения. Умира в Милано през 1787 г.
Неотдавна, по инициатива на югославското правителство, са
изследвани трудовете на Боскович и най-вече, неговата Теория на
натурфилософията, издадена във Виена през 1778 г. Учудването
е огромно. Говорейки за този труд в статия в сп. „Ню сайънтист“
от 6 март 1958 г. Алън Линдсдей Маккей твърди, че става дума за
мислител от X X в., принуден да живее и работи в XVIII.
Като че ли Боскович изпреварва не само науката на своето, но
и нашето време. Той предлага единна всеобща теория на Вселена­
та, общо и единно уравнение, управляващо механиката, физиката,
химията, биологията и дори психологията. Според тази теория
пространството и времето не се делят на части до безкрайност, а
се състоят от точки - зърна. Това напомня модерните изследва­
ния на Ж ан Ш арон и на Хайзенберг, които са изпреварени от Бо­
скович. Той успява да изучи свойствата на светлината, както и на
магнетизма, на електричеството и всички известни тогава или от­
крити по-късно химически явления. В текстовете му ще намерим
сведения за квантите, за вълновата механика, за състоящия се от

-4 4 6 -
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

нуклеони атом. Историкът на науката А. Л. Уайт твърди, че Боско-

вич е изпреварил епохата си най-малко с 200 години и че в дейст­
вителност той ще бъде разбран едва когато се осъществи пълното
сливане между теорията на относителността и квантовата физика.
Можем да очакваме, че през 1987 г., по време на празнуването на
двестагодишнината от предполагаемата му смърт, достиженията
му най-после ще бъдат оценени по достойнство.
Все още никой не е предложил никакво обяснение на това не­
вероятно явление. Съществуват две пълни издания на произведе­
нията му на сръбски и на английски. Във вече публикуваната не­
гова кореспонденция с Волтер (колекция „Бестерман“) откриваме
още множество модерни идеи:
• обявяването на международна геофизическа година;
• пренасянето на маларията от комарите;
• възможните приложения на каучука (идея, реализирана от
приятеля на Боскович, йезуита Ла Кондамин);
• съществуването на планети около други звезди, подобни на
нашето слънце;
• невъзможността да бъде локализирана психиката в опреде­
лена област на тялото;
• запазването на „зърното количество'5на движението в света
- това е константата на Планк, оповестена през 1958 г.

Боскович придава огромно значение на алхимията и дава ясен

научен превод на алхимическия език. За него, например, четирите
стихии - Земя, Вода, Огън и Въздух - се различават помежду си
единствено по особеното разположение на нямащите нито маса,
нито тегло частици, съставляващи тези стихии, което се прибли­
жава към авангардните изследвания, насочени към откриването
на универсалното уравнение.
Особено поразително при Боскович е изучаването на случай­
ностите в природата. Откриваме статистическата механика, пред­
ложена от американския учен Уилард Гибс през X IX в. и приета
чак през X X в. Намираме и съвременно обяснение на радиоак­
тивността (абсолютно неизвестна през XVIII в.) посредством
поредица от изключения при природните закони: това което ние

- 447 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

наричаме „статистическо проникване през потенциалните барие-

«
ри .
Защо това невероятно научно творчество не оказва влияние
върху съвременната мисъл? Защото германските философи и уче­
ни, извършващи авангардните изследвания до Първата световна
война, са привърженици на непрекъснатите структури, докато
концепциите на Боскович се основават върху идеята за прекъсна-
тостта. Защото изследванията и историческите монографии, пос­
ветени на великия чудак, на разностранния учен Боскович, роден
в подлаганата на непрекъснати сътресения страна, много късно
започват да придобиват систематичен характер. Когато бъдат съ­
брани абсолютно всичките му писания, когато свидетелствата на
съвременниците му бъдат открити и анализирани, пред нас ще за­
стане в цял ръст странна, магическа, привлекателна фигура!

- 448 -
 Парадокси и хипотези за
пробудения човек

Защо нашите три истории разочароваха чит а­

т елите ? > Н е знаем нищо сериозно за левитаци-
ята, безсмъртието и т.н. > Човекът е вездесъщ,
той вижда на голямо разстояние... >Какво нари­
чаме машина? > Как би могъл да сероди първият
пробуден човек? > Приказна, норазумна мечта за
изчезналите цивилизации. > Подписът на Бога.

ези случаи са категорични. Обаче е възможно да разочароват

читателите, защото много хора предпочитат образите пред
фактите. Ходенето по вода е образ на властта над движението,
спирането на Слънцето е тържество над времето. Властта над
движението и над времето вероятно са реални факти при проме­
неното съзнание, при свръхбързата мисъл. И тези факти несъм­
нено могат да бъдат свързани с хиляди значителни следствия в
осезаемата действителност - в техниката, науката, изкуството. Н о
щом се заговори за друго състояние на съзнанието, все искаме да
видим как някой крачи по водата, спира въртенето на Слънцето,
преминава през стени или изглежда момченце на 80 години. За да
започнем да вярваме в безкрайните възможности на пробудения
разум, очакваме да бъде удовлетворено детето в нас, което вярва
на образите и легендите.
Има и друго. Сблъскалите се с феномени като Рамануджан,
Кейс и Боскович отказват да повярват, че става дума за умове с

- 449 -
 - Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

по-различни качества. Те допускат, че тези умове просто са полу­

чили привилегията „да се издигат над обикновеното“ и че на „тази
висота“ са придобили определени знания. Все едно че някъде във
Вселената съществува склад със знания по медицина, математика,
физика или поезия, откъдето умовете-шампиони се запасяват.
Струва ми се, че напротив, Кейс, Боскович, Рамануджан са
останали тук, сред нас (къде другаде да ходят?), умове, които се
отличават не с равнище, а действат с друга скорост. Казваме също­
то за най-великите мистични умове. В атомната физика, както и в
психологията, чудесата се крият в ускорението. Смятаме, че имен­
но изхождайки от такова разбиране трябва да изучаваме третото
състояние на съзнанието, или пробудата.
Н о ако състоянието на пробуждане е възможно, ако то не е не­
бесен дар, Божия милост, а се съдържа в устройството на мозъка и
на тялото, то нима, щом бъде пуснато в ход, това устройство не би
променило в нас не само мозъка, но и всичко останало? Ако със­
тоянието на пробуждане е свойство на някаква висша нервна сис­
тема, то действието му може да окаже влияние върху цялото тяло,
дарявайки го с невероятни възможности. Всички древни преда­
ния свързват с пробудата такива възможности като безсмъртието,
левитацията, телекинезата и пр. Н о дали тези способности не са
само образи на онова, което е по силите на променилия състоя­
нието си ум, преминал към друго равнище на съзнание? Или пък
са действителни? Съществуват няколко вероятни случая на леви-
тация. Що се отнася до безсмъртието, ние не успяхме да осветлим
случая с Фулканели. Нищ о друго наистина сериозно не бихме мог­
ли да изречем по тия въпроси. Н е притежаваме никакви експери­
ментални доказателства. И сме длъжни да признаем, че интересът
ни е съвсем слаб. Привлича ни не причудливото, а фантастичното.
Наистина проблемът за паранормалните възможности заслужава
към него да се погледне от съвсем друг ъгъл. Не през окуляра на
картезианската логика (от която, ако беше жив днес, Декарт би се
отказал), а през погледа на съвременната наука. Да огледаме не­
щата като пришълци, кацнали на планетата Земя: левитацията съ­
ществува, виждането на голямо разстояние съществува, човекът е
вездесъщ, използва всемирната енергия. Самолетът, телевизията,

- 450 -
 Т рета ч а с т. Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

радиотелескопът, атомният реактор съществуват. Това не са при­

родни дарове, а създания на човешкия ум.
Подобно наблюдение може да изглежда хлапашко, но е пол-
зотворно. Хлапашко е да свеждаме всичко до отделната човешка
личност. Отделният човек не може да бъде вездесъщ, не се издига
във въздуха, не вижда на разстояние и пр. В действителност тези
способности са притежание на човешкото общество, а не на инди­
вида. Н о дали пък хлапашко не е самото понятие „индивид5, дали
легендите не са ни говорили за целокупното човечество и за чо­
вешкия феномен?...
- Ама вие не сте сериозни! Говорите за машини!
Това ще ни рекат рациоиалистите, позоваващи се на Декарт, и
окултистите, вярващи в легендите. Н о какво точно наричаме маши­
на? Ето още един въпрос, който специално трябва да бъде поставен.
Дали няколко мастилени реда върху белия лист са машина?
Техниката на печатните проводници, често употребявани в модер­
ната електроника, поражда възможност да бъде създаден вълнови
приемник, състоящ се от мастилени линии, като едната съдържа
графит, а другата - мед.
Машина ли е скъпоценният камък? Не - отговаряте вие хорово.
Н о кристалната структура на скъпоценния камък е сложна маши­
на, а диамантът се използва като детектор при атомна радиация.
Изкуствените кристали, транзисторите, заменят едновременно
електронните осветителни тела, трансформаторите, въртящите се
електрически машини за усилване на напрежението и пр.
За тези прости и особено действени технически творения чо­
вешкият ум използва все по-прости средства.
- Вие си играете с думите - ще възкликне окултистът. - Говоря
за проявите на човешкия ум, които не се нуждаят от никакви по­
средници.
Н о всъщност именно той си играе с думите.
Н икой никога не е регистрирал проява на човешкия ум, при
която да не се използва машина. Идеята за „ума в себе си“ е вред­
на фантасмагория. Човешкият ум използва най-сложната машина,
създадена в хода на продължаващата три милиарда години еволю­
ция - човешкото тяло. Тялото също никога не съществува отдел­

-451 -
 - У трото н а м а гь о с н и ц и т е

но - то е свързано със Земята и с Космоса посредством хиляди

материални и енергийни връзки.
Н ие не знаем всичко за тялото. Не знаем всичко и за отношени­
ята му с Вселената. Н икой не би могъл да каже какви са пределите
на „човешката машина* и как може достигналият максималните
си възможности ум да използва тази машина.
Не знаем всичко за силите, циркулиращи вътре и около нас, на
Земята, в огромния Космос.
Никой не знае какви още неподозирани естествени природни
сили съществуват - но несъмнено човекът в пробуденото състоя­
ние ще може да ги използва. Човекът, притежаващ по-непосред-
ствено разбиране за нещата от онова, което е достъпно за нашия
линеен разум.
Прости природни сили. Още веднъж да огледаме явленията
през варварския поглед на появяващия се отнякъде извънземен:
не съществува нищо по-просто, нищо по-лесно за осъществяване
от електрическия трансформатор. Древните египтяни биха могли
спокойно да го създадат, ако знаеха електромагнитната теория.
Няма нищо по-лесно от освобождаването на атомната енергия.
Достатъчно е да се разтвори чиста ураниева сол в тежка вода, а
тежката вода може да бъде получена, като в продължение на 25
или 100 години се дестилира обикновена вода.
Машината за предсказване на височината на приливите, създа­
дена от лорд Келвин (1893) се състои от бобини и възли, но имен­
но от нея произхождат нашите аналогови изчислителни машини
и пялата ни кибернетика. Могли са д а я построят и шумерите.
Ето особен поглед, който предлага нов аспект на проблема за
изчезналите цивилизации. Ако в миналото са съществували хора,
достигнали до състояние на пробуждане, които са прилагали спо­
собностите си не само във философията, религията, мистиката, но
и за обективните знания и технологии, напълно естествено е да
допуснем, че те са можели да извършват „чудеса'* дори с помощта
на съвсем елементарна апаратура.1

1 Ако голяма част от археолозите напълно отричат, че в миналото са съ­

ществували напреднали цивилизации, разполагащи с могъщи матери-

-452-
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Хорхе Луис Борхес разказва, че един човек, мъдрец, посвеща-

ва живота си, за да търси сред безчислените природни знаци не-
изреченото име на Бога - числото, изразяващо Великата тайна.
Случват му се всевъзможни премеждия, докато накрая го арестува
полицията на някакъв владетел и мъжът е осъден да бъде изяден
от пантера. Хвърлят го в клетката. О т другата страна на решетка­
та, която всеки миг ще бъде вдигната, дивият звяр се подготвя за
пиршество. Нашият мъдрец разглежда животното и наблюдавай­
ки оцветяванията по кожата му, открива в ритъма на формите им

ални средства, то възможността във всяка епоха да е имало неколцина

пробудени същества, използващи „природните сили“ като подръчни
средства, не може да бъде опровергана. Убедени сме, че методичното
изследване на археологическите и на историческите данни ще потвърди
тази хипотеза.
Как е започнало пробуждането? Естествено, може да се мисли за външна
намеса. Но ие е невъзможно да си представим и чисто материалистиче­
ско, рациоиално обяснение.
Преди много години физиката на космическите лъчи открива т.нар. из­
вънредни събития. В космическата физика „събитие" се нарича сблъск­
ването между частици от Космоса и нашата материя. Както стана дума
в нашето изследване за алхимията, през 1957 г. е открита изключителна
частица с фантастична енергия 1018 електронволта, докато разлагането
на урана протича едва при 2x10Ь.
Да приемем, че само веднъж след възникването на човечеството такава
частица се е ударила в човешкия мозък. Възможно е да се е освободила
огромна енергия, която е активизирала мозъка и е създала първото „про­
буждане* на човека. Пробуденият би могъл да открие и да използва тех­
ника за предаване на пробудата. Под различни форми тази техника може
би се предава до нашата епоха и в такъв случай „Великото творение “ на
алхимиците няма да е само легенда. Естествено написаното тук е просто
хипотеза. Тя не може да бъде проверена експериментално, защото не съ­
ществува изкуствен ускорител, създаващ толкова фантастична енергия.
Големият английски учен сър Джеймс Джинс пише: „Може би косми­
ческата радиация е превърнала маймуната в човек“ (цитат от книгата му
Тайнственият свят, 1929 г.). Ние подхващаме отново тези идеи, приба­
вяме съвременни, неизвестни за сър Джеймс данни и можем да кажем:
„Вероятно „извънредните космически събития“ с фантастична енергия
са превърнали маймуната в човек.“

-4 5 3 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

числото, което толкова упорито с търсил. Сега вече знае защо ще

умре и че ще умре удовлетворен - което не е смърт.
Вселената ни разкъсва или споделя с нас тайните си, в зависи­
мост от това умеем ли да я съзерцаваме. Във висша степен е веро­
ятно, че най-фините и най-дълбоките закони на живота и на съд­
бата, на цялото сътворение са ясно записани в обкръжаващия ни
материален свят, че Бог е оставил подписа си на предметите, тъй
както нашият мъдрец го е видял върху кожата на пантерата, и че
е достатъчно да знаеш как да погледнеш... Пробуденият човек ще
притежава точно този поглед.

- 454 -
 ¥111
Някои документи
за състоянието на
пробуждане

Една необходима антология. > Изказванията

на Гурджиев. > М оят преход към школата на
пробуждането. > Есето на Еаймон Абелио. >Въз­
хит ит елният текст на малко познатия гений
Iустав М айринк

ко съществува състояние на пробуждане, то в сградата на

А съвременната психология не достига един етаж. Ето четири

документа, които принадлежат към нашата епоха. Не сме ги из­
бирали специално, не ни достигна време да проведем сериозно
търсене. Антология от съвременни свидетелства и изследвания за
състоянието на пробуждане непременно трябва да бъде съставена.
Тя ще е извънредно полезна и ще възстанови връзката с древните
предания. Ще докаже непрекъснатостта на съществуванието, ще
осветли някои пътища към бъдещето. Литераторите ще намерят в
нея ключ, изследователите хуманитаристи ще усетят стимул, уче­
ните иде забележат свързващото звено между всички големи пре­
вратности на мисълта и ние вече няма да се чувстваме толкова изо­
лирани и самотни. Естествено, събирайки тези достъпни ни доку­
менти, нямахме особени претенции. Искахме само да предложим
кратки указания за възможното съществуване на психология на
състоянието на пробуждане в неговите елементарни форми.
И така, в глава осма ще намерите:

-455 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

1. Откъси от изказвания на ръководителя на школа Георгий

Иванович Гурджиев, събрани от философа Успенски.
2. Моето собствено свидетелство за опита да тръгна по пътя на
състояние на пробуденост под ръководството на инструкто­
рите от школата на Гурджиев.
3. Есето на романиста и философа Раймон Абелио за неговия
личен опит.
4. Най-възхитителния според нас текст от цялата съвремен­
на литература, посветен на това състояние. Извлечен е от
малко известния роман Зеленото лице на Густав Майринк,
който в произведенията си и особено в Голем се издига до
върховете на мистичната интуиция.

1. И зк а зв а н и я та н а Гурдж иев
За да се разбере разликата между различните състояния
иа съзнанието, трябва да се върнем към първото от тях -
сънят. Той е съвършено субективно състояние на съзнанието.
Човекът потъва в сънищата си, независимо дали запазва,
или не, спомен за тях. Дори ако някакви реални усещания
стигат до спящия - такива като звуци, гласове, топлина,
студ, усещане за собственото тяло, - те предизвикват в него
само фантастични образи. След това човек се събужда. На
пръв поглед, това е съвсем различно състояние на съзнанието.
Може да се движи, да разговаря с другите, да крои планове,
да съзира опасности, да ги избягва и пр. Изглежда правилно
да кажем, че е в по-добро състояние, отколкото когато спи.
По време на сън е пасивен, което означава, че не би могъл да
направи нищо. Напротив, в състояние на бодърстване, той
може непрекъснато да действа, а резултатите от действия­
та му се отразяват както върху него, така и върху околните.
Обаче не си спомня за самия себе си. Той е машина, всичко му
се случва отвън. Не може да спре потока на мислите си, не
е в състояние да контролира въображението си, чувствата
си, вниманието си. Живее в субективния свят на „обичам-не

- 456 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

обичам„харесва м и-не ми харесва“, „искам-не искам, то­

ест в света, състоящ се от онова, което му се струва, че обича
или не обича, иска или не иска. Той не вижда реалния свят.
Реалният свят е скрит от него посредством стената на въ­
ображението му. Той живее в сън. Онова, което нарича »ясно
съзнание “е само сън - и то далеч по-опасен от нощния сън в
леглото.
Да разгледаме някое събитие в живота на човечеството.
Например войната. И сега бушува война. Какво означава
това? Означава, че милиони спящи се опитват даунищожат
милиони други спящи. Всичко, което се случва сега, е свързано
с този кошмарен сън.
И двете състояния на съзнанието - сънят и бодърстване-
то - са еднакво субективни. Едва когато започне да си спомня
за себе Си, човекът наистина ще успее да се пробуди. Тогава
целият живот около него ще придобие съвсем различен вид
и смисъл. Той ще види, че това е живот на спягци, живот в
сън. Затова нищо в него не може да има каквато и да било
стойност. Единствено пробуждането и пътят, който води
към пробуждането, имат реална ценност. Много пъти сте
ме питали дали не е възможно да бъде прекратена войната?
Несъмнено е възможно. Достатъчно е хората да се събудят.
Изглежда просто на пръв поглед. Но едва ли има нещо по-
трудно, защото сънят е предизвикан и се поддържа от целия
обкръжаващ ни живот, от всички условия на обкръжаваща­
та среда. Как да серазбудим? Как да се избавим от този сън?
Тези въпроси са най-важните, най-жизнените от всички, кои­
то човек може да зададе. Но преди да се запита, той трябва
да сеубеди в самия факт на съня. А не е възможно да сеубеди в
това по друг начин, освен като се опита да се събуди. Когато
разбере, че не си спомня за самия себе си и че спомнянето за
себе си до известна степен означава пробуждане, когато от
опит да сеубеди, че еужасио трудно да си спомниш за себе си,
тогава ще осъзнае, че не е достатъчно да желаеш да се про­
будиш, за да се пробудиш наистина. С други думи, ние твър­
дим, че човек не може да се пробуди единствено със собствени

- 457 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

сили. Но ако двайсет души сеуговорят, че който от т ях пръв

се пробуди, ще събуди и останалите, те вече имат известен
шанс. Дори и това обаче не е достатъчно, защото тези двай­
сет души могат да заспят едновременно и да видят в съня
си, че се събуждат. Така че наистина това не е достатъчно.
Необходимо е нещо много повече. За двайсетимата трябва
да следи друг човек, който не спи и няма да заспи толкова лес­
но, колкото останалите, или който ще спи съзнателно само
когато това е възможно, когато от съня няма да произтече
нищо лошо нито за него, нито за другите. 'Те са длъжни да на­
мерят такъв човек, да го натоварят да ги буди и да не им поз­
волява отново да заспят. Иначе не е възможно да се пробудят.
Длъжни са да осъзнаят това. Възможно е да размишляваме в
продължение на хиляди години и да напишем цели библиоте­
ки, да измислим милиони теории - но всичко да е все насън, без
възможност да се разбудим. Дори напротив - ако тези тео­
рии и книги са написани от спящи, те ще приспят нови хора
и т.н. В идеята за съня няма нищо ново. Почти от сътворе­
нието на света на хората е казано, че спят и че трябва да се
пробудят. Колко пъти в Евангелието четем: „Пробуди се!",
„БодърствайТ, „Не спи!" Дори когато Учителят се моли за
последен път в 1етсиманската градина, учениците на Хрис­
та спят. Това обяснява всичко. Не разбират ли хората исти­
ната? Струва им се, че всичко ереторическа фигура, метафо­
ра... Не виждат, че сънят трябва да се приема буквално. Не е
гпрудно даразберемзащо. Необходимо емъничко да серазбудят
или поне да се постараят. Често пъти са ме питали защо в
евангелията не се говори нищо за съня. Но всъщност за него
става дума на всяка страница. Подобни въпроси показват, че
хората четат евангелията, спейки. Какво е необходимо, за
да бъдеразбуден спящият човек? Съществува ли общо прави­
ло? Необходимо ли е силно разтърсване? Но когато човек спи
дълбоко, еднократното разтърсване не е достатъчно. Дълго
време е нужно непрестанно да го разтърсват. Освен това,
трябва да се намери някой, който да разтърсва. Вече споме­
нах, че желаещият да се пробуди трябва да наеме помощник,

-458 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

който да се грижи за продължителното му разтърсване. Но

кого ли може да наеме, щом всички спят?Ще наеме някого, за
да го разбуди, но наетият също ще заспи. Каква полза може
да има от него? Що се отнася до действително способния да
пребивава в будио състояние човек, той вероятно ще откаже
да си губи времето, за да буди другите - несъмнено той си има
далеч по-важна работа. Съществува възможност да се разбу­
дим чрез механични средства. Може да бъде използван будил­
ник. Но бедата е, че скоро започваш да привикваш към всеки
будилник - просто преставаш да го чуваш. Нужни са мно­
жество будилници с различни видове звънци. Човек буквално
трябва да се обкръжи с будилници, които да нему позволяват
да спи. Но и в този случай възникват трудности. Будилни­
ците трябва да бъдат навивани, а за да ги навиваме, трябва
да помним, за да помним, трябва често да серазбуждаме. Но
ето кое е най-лошото: човек привиква към всички будилници и
след известно време звънът им му помага да спи още по-добре.
Затова будилниците трябва постоянно да бъдат сменяни,
непрекъснато да се измислят нови и нови. С времето това
може да помогне на човека да се пробуди. Но шансовете да на­
прави той всичко необходимо са нищожни - ще трябва да из­
обретява, да навива и непрекъснато да сменя тези будилници
сам, без външна помощ. Много по-вероятно е, че още в начало­
то ще заспи дълбоко и в съня си ще изобретява будилници, ще
ги сменя и, както казах, просто ще спи по-добре.
Така че за пробуждането трябва да бъдат обединени мно­
жество усилия. Необходимо е да има някой, който да буди
спящите; необходимо е да има някой, който да следи дейст­
вията на будещия; необходимо е да притежаваме будилници
и непрестанно да изобретяваме нови. Но за да бъде проведено
благополучно това начинание и да последват значими резул­
тати, задължително е известно количество хора да се впрег­
нат заедно на работа. Отделният човек не може да постигне
нищо сам. Преди всичко, той има нужда от помощ. Но са­
мотният човек няма откъде да разчита на помощ. Способ­
ните да помогнат изключително много ценят времето си.

-4 5 9 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

И, естествено, те предпочитат да помогнат на двайсет или

трийсет желаещи да се разбудят, отколкото на един-един­
ствен. Нещо повече, човек много лесно може да се измами, че се
е пробудил, да сметне за пробуда новия си сън. Ако неколцина
решат заедно да се борят със съня, те взаимно ще се будят.
Често ще се случва двайсетина от т ях да спя?п, но двайсет
и първият ще се разбуди и ще събуди останалите. Същото
е и с будилниците. Един човек изобретява будилник, друг чо­
век изобретява друг будилник, след това двамата могат да
си ги разменят. Заедно ще са великолепни помощници, а без
взаимопомощта никой няма да постигне нищо. Така че же­
лаещият да се разбуди трябва да търси други желаещи да се
разбудят, за да действат съвместно. Това е лесно да се каже,
но трудно да се постигне, защото началото на подобно дело и
неговото организиране изискват знания, които обикновено не
притежаваме. Работата трябва да бъде добре премислена и
точно ръководена. Без тези две условия не бива да се очакват
резултати и никакви усилия няма да ни разбудят. Изглежда,
някои хора най-трудно осъзнават точно това. По собстве­
на инициатива те са способни за огромни усилия, но никой не
може да ги убеди, че трябва да жертват всичко и да се подчи­
нят на другите. Не искат да разберат, че ако не направят
това, всичките им други жертви са напразни.
Работата трябва да е организирана. А това е в състояние
да постигне единствено човек, познаващ целите и задачите,
познаващ методите, тъй като преди време той също е пре­
минал през подобно организирано от другите начинание.

Тези изказвания на Гурджиев са взети от книгата на П. Д. Ус-

пенски Фрагменти от едно непознато учение.

2. Дебютът ми в школата на Гурджиев

Казаха ни да вземем часовник и да гледаме голямата стрел­
ка, опитвайки се да съхраним усещането за себе си и съсредо-

—4 6 0 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

точавайки се върху съждения от рода на: „Аз съм Луи Повел

и в този момент се намирам тук Т Трябваше да мисля само за
това, да следя движението на голямата стрелка и да продъл­
жавам да осъзнавам себе си, името си, съществуването си и
мястото, където се намирам. Отначало всичко изглеждаше
просто и дори малко смешно. От само себе си серазбира, че съм
в състояние да запазя в съзнанието си мисълта, че се казвам
Луи Повел и че в този момент се намирам тук, че следя бав-
ното движение на голямата стрелка на моя часовник. Малко
по-късно обаче осъзнах, че за съвсем кратко време тази мисъл
остава неподвижна в мен, а веднага след това започва да при­
добива хиляди форми, да серазпространява във всички посоки,
както предметите, които Салвадор Дали така майстор­
ски рисува, превърнати в разтичаща се материя. 'Трябва да
призная, че от мен се иска да поддържам жива и подвижна не
мисълта си, а усещанията. Повеляват ми не само да мисля,
че съществувам, но и да знам това, абсолютно да осъзнавам
този факт. Чувствам, че това е възможно и че то може да се
извърши в мен, за да ми донесе нещо ново и важно. Откривам,
че хиляди мисли или отсенки отмиели, хиляди усещания, об­
рази и асоциации на идеи, съвършено чужди на предмета на
моите усилия, непрекъснато ме атакуват и ме отвличат от
конкретната цел. А пък и тази стрелка приковава цялото
ми внимание, гледайки я, аз забравям за себе си. От време на
време моето тяло, някакво съкращаване на мускул в крака,
някакво движение е корема ме откъсват едновременно и от
стрелката, и от самия мен. От време на време ми се струва,
че малкият ми вътрешен филм е прекъснал, че съм отстра­
нил външния свят, но установявам, че изпадам в подобие на
сън, при който стрелката или аз самият изчезвам, но про­
дължават да се сблъскват образи, усещания, мисли, като зад
завеса, като в сън, който тече независимо от желанията ми,
докато спя. От време на време за част от секундата започ­
вам най-после да съществувам изцяло, напълно и същевремен­
но гледам стрелката. Незабавно се поздравявам за случилото
се; мисълта ми, ако може така да се каже, ръкопляска, но

-4 6 1 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

тутакси възползвалият се от успеха, за да се порадва, разум

проваля всичко. Накрая, ядосан, невероятно изморен, прибър­
зано се отказвам от опита и ми се струва, че съм през/сивял
най-трудните минути в живота си, че до такава степен съм
бил лишен от въздух, че не е било възможно да търпя повече.
Колко дълго ми се стори усилието! Но бяха изминали само две
минути, като през това време аз наистина бях осъзнал себе
си достатъчно добре и започвах да осъзнавам колко трудно е
всъщност това осъзнаване. Учеха ни, че състоянието на ос­
ъзнаване е преди всичко състояние на човек, осъзнаващ най-
сетне, че почти никога не е в състояние да осъзнае себе си, и по
този начин донякъде научаващ се да извършва необходимото
вътрешно усилие, каквито и препятствия да се появяват на
пътя му. В светлината на това дребно упражнение вие вече
знаете, че човек може да чете книги, да се съгласява, да ску­
чае, да протестира или да се увлича, без нито за секунда да
осъзнава, че съществува и, следователно без действието му да
е адресирано към самия него. Действието му е същ прибавен
към собствените му сънища, изпадане във вечното течение
на безсъзнателното. Истинското ни съзнание може да бъде
- и почти винаги е - съвършено независимо от всичко, което
правим, мислим, желаем и си въобразяваме. Тогава разбрах, че
разликата между състоянието на сънуване и на обикновено
бодърстваие, когато говорим и действаме, е минимални. Съ­
нищата ни са невидими, както звездите при настъпването
на деня, но те не изчезват и ние продължаваме да живеем под
тяхно влияние. След пробуждането придобиваме критично
отношение към собствените си усещания, мислите ни за­
почват по-добре да се контролират, действията стават
по-дисциплинирани, изникват повече живост, впечатления,
чувства, желания, но ние продължаваме да бъдем неосъзнава-
щи. Става дума не за истинско пробуждане, а за „бодърстващ
сън" и в това състояние протича почти целият ни живот.
Учеха ни, че е възможно напълно да се пробудим, да придобием
самосъзнание. В това състояние, както, успях да се убедя по
време на упражнението с часовника, е възможно обективно

- 462 -
----------------------------Т р е т а ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т ! -----------------------------

да осъзнаем функционирането на мисълта си, развитието на

образите, идеите, усещанията, чувствата, желанията. В
това състояние можех да се опитам да приложа реални уси­
лия, за да осмисля, от време на време да прекратявам и да
променям развитието на нещата. Учеха ни, че само подобно
усилие ще породи е мен определена субстанция. Достатъчно
е да го има, за да създаде и да утвърди е мен субстанцията
на съществуването ми. Учеха ни, че тогава, притежавайки
осезаемо битие, ще можем да достигнем до „обективно съзна­
ниел и ще ни е достатъчно не само съвършено обективното,
абсолютно съзнание за самите нас, но и за другите хора, за
предметите и за целия свят.

Откъсът е от книгата Господин Гурджиев от Луи 11овел, издател­

ство „Сьой‘:, Париж, 1954.

3. Есето н а Райм он Абелио

Когато в „естествено' състояние, характерно за всички
съществуващи, аз „виждам" къща, моето възприятие е са-
мопроизволио —възприемам тази къща, а не собственото си
възприятие. Обратно, при „трансценденталногпб1положе­
ние се възприема самото мое възприятие. Но това възприя­
тие на възприятието радикално променя първоначалното
състояние. Преживяното състояние, наивно в началото, губи
самопроизволността си поради обстоятелството, че обект
на новото размишление става онова, което отначало е било
състояние, а не обект, както и че сред елементите на новото
ми възприятие фигурира не само възприятието на къщата
като такава, но и самото възприятие като преживян про­
цес. Съществено важно при това изменение е, че съпровожда­
щата визия, възникнала в мен в това двойствено състояние,
или по-точно, в миеловно-рефлекторното възприятие на
къщата, което е моят първоначален мотив, вместо да бъде
отдалечена или объркана от намесата на „моето" второ

- 463 -
--------------------------------------У т р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е -----------------------------------

възприятие, се оказва парадоксално усилена, по ясна, по' Н а ­

товарена с обективна реалност отпреди. Намираме се пред
необясним по пътя на чистия спекулативен анализ факт:
фактът на преобразуването на вещта от съзнанието, на
превръщането и, както ще кажем по-нататък, в „свръхвещ)
на прехода от състояние на изучаване към състояние на зна­
ние. Този факт е напълно неизвестен, макар да е най-порази-
телният от всички експерименти на реалната феномено­
логия. Всички трудности, на които се натъква вулгарната
феноменология, и всички класически теории разглеждат двой­
ката съзиание-познаиие (или по-точно, съзнание-наука)
като способност самостоятелно да се изчерпи цялата съв­
купност на преживяното, докато в действителност трябва
да се разглежда триадата съзнание-познание-знание, която
единствено може да доведе до онтологическо укрепване на фе­
номенологията. И действително, нищо не е в състояние да
направи очевидно това пробуждане, освен прекият и личен
опит на самия феноменолог. Но никой не би могъл да твърди,
че наистина е разбрал трансценденталната феноменология,
ако :ie е осъществил успешно този опит и не е бил „озарен1по
време на провеждането му. Дори ида е най-финият диалек­
тик, най-проницателният логик, ако не е преживял това и
не е видял отвъд вещта друга вещ, той може само да произ­
нася речи по феноменология, а не да провежда истински фено-
менологична дейност. Да вземем един по-ясен пример. Ако не
ме лъже паметта, винаги съм можел точно да разпознавам
цветовете - син, червен, жълт. Окото ми ги виждаше, при­
тежавах скрит опит. Естествено „окото“ми не ме разпит­
ваше откъде имам този опит, пък и как ли би могло да задава
въпроси?Неговата функция е да вижда, а не да вижда себе си в
процеса на виждането, а мозъкът ми беше сам като в сън, не
можеше да е око на окото, служеше за обикновено продълже­
ние на този орган. Аз говорех почти без да се замислям: ето
красив червеи цвят, ето приглушено зелено, ето и блестящо
бяло. Веднъж преди няколко години се разхождах сред лозята
около Аеманското езеро - една от най-красивите гледки в све­

- 464 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

та. Тя е толкова прекрасна и величествена, че моето Аз се

разкри и разтвори в нея - неочаквано се случи необикновено за
мен събитие. Стотици пъти съм виждал охрата на стръм­
ния склон, синевата на езерото, виолетовото сияние на Са-
войските планини и в далечината блестящите ледници на
Гран Комбен. Но за пръв път осъзнах, че никога fie съм ги съ­
зерцавал. Живеех там от три месеца. През всичкото това
време изпитвах неясно възхищение към пейзажа, но той не
преминаваше през същността ми. Действително Азът на
философа е по-силен от всички пейзажи. Усещането за кра­
сота преминава през Аза, който укрепва от безкрайното
разстояние, което го разделя от гледката. Но в този ден не­
очаквано осъзнах, че самият аз създавам този пейзаж, че той
не представлява нищо без мен: „Аз те виждам, виждам себе
си как те виждам и виждам себе си как те създавамТ Това е
дълбоко вътрешен вик - викът на демиурга по време на сътво­
ряването на света. Той е не само преустановяване на стария
свят, но и проекция на „новия ". В един миг светът наистина
бива създаден отново. Никога не бях съзирал подобни цветове.
Те бяха стократно по-интензивни, по-богати на оттенъци,
no-живи. Знаех, че съм придобил усещане за смисъла на цве­
товете, че ми е станало достъпно тяхното девствено въз­
приятие, което дотогава никога не съм осъзнавал, гледайки
картини. Знаех също, че благодарение на това завръщане към
себе си на моето съзнание, чрез това възприятие на моето
възприятие, съм проникнал в същността на преобразувания
свят, който не е тайнствено свърталище, а истински свят,
чиято „природа' ни е изгнала. Този процес няма нищо общо с
вниманието. Преобразуването е цялостно, а вниманието не
е. Преобразуването притежава категорична достатъчност,
вниманието - евентуална недостатъчност. Естествено, не
може да се каже, че вниманието е празно. Напротив - то е
жадно. Но жаждата не означава пълнота. Когато този ден се
върнах в селото, хората, които срещах, бяха в по-голямата
си част „внимателни" към работата си: но въпреки всичко
теми се сториха сомнамбули.

-465-
---------------------------------------- У т р о т о я л м а г ь о с н и ц и т е ---------------------------------------------

Раймон Абелио: Тетрадки от кръжеца за метафизически из­

следвания, 1954 г.

4. Великолепният текст на Густав Майринк

След потопа кл70чът, който ще ни направи господари на
вътрешната ни природа, е покрит сръжда.
Той се нарича пробуда.
Пробудата е всичко
Човек е твърдо убеден, че бодърства; но всъщност еуловен в
оплетените от самия него мрежи на съня. Колкото по-плът-
на е мрежата, толкова по-могъщо е царството на съня. Уло­
вилите се в нея са спящите, които пъплят из живота като
стадо добитък, водено в скотобойна - без чувства и без мисли.
Спящите гледат света през решетките на мрежата, виж­
дат само фалшиви отвори и знаят, че откриващите се пред
очите им картини са безсмислени парченца от огромна ця­
лост. Ти може би си мислиш, че сънуващите са фантасти и
поети; не, те са неуморните труженици на света, терзани
от безумния стремеж към действие. Те приличат на против­
ни работливи буболечки, които пълзят по тръбите, за да се
изкачат някъде нагоре. Твърдят, че бодърстват, но онова,
което им се струва живот, в действителност е просто сън,
определен до най-дребните детайли и неподвластен на воля­
та им.
Имало е, има и още, хора, осъзнаващи, че спят, първопро-
ходци, добрали се до крепостта, зад която се крие вечно будио-
то аз - ясновидци като Декарт, Шопенхауер, Кант. Но те
притежават необходимите за превземането на крепостта
оръжия и бойният им призив няма да разбуди спящите. Про­
будата е всичко.
Първата крачка към тази цел е толкова проста, че всяко
дете е в състояние да я направи. Само онзи, чийто мозък е
поразен, е забравил как се ходи и остава с парализирани нозе,

-466-
 Т рета ча с т. Ч о векъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

тъй като не иска да използва завещаните му от прадедите

патерици.
Пробудата е всичко.
Бодърствай във всичко, което правиш! Не си мисли, че вече
си се разбудил. Не, ти спиш и сънуваш. Събери всичките си
сили и поне за миг направи така, че по цялото ти тяло да се
разнесе усещането: сега аз бодърствам.
Ако успееш, тутакси ще осъзнаеш, че досегашното ти със­
тояние е било дрямка и сън.
Това е първата неуверена стъпка по дългия и предългия
път, отвеждащ от робството към всемогъществото.
Напредвай все така от пробуда към пробуда.
Не съществуват натрапчиви мисли, които да не си е със­
тояние да прогониш. Те ще останат в миналото и никога
вече няма да те стигнат. Ще се разпростреш над тях като
дървесна корона над сухи вейки.
Всяка болка ще отлети от теб като мъртво листо, кога­
то пробудата обхване тялото ти.
Ледените вани на брамините, нощните бдения на последо­
вателите на Буда и на християнските аскети, мъчителни­
те изпитания на индийските факири са застинали ритуали,
свидетелстващи, че някога по тези места са се издигали хра­
мовете на пробудата.
Прочети свещените писания на всички земни народи. Като
червена нишка през тях преминава тайната наука на бде-
нието. Тя е стълбата на Яков - цяла нощ, заедно с Ангела
Господен се сражава срещу „нощта", докато дойде „денят“, а с
него и победата.
Трябва да се издигне по стъпалата към пробудата, ако же­
лаеш да победиш смъртта. Най-ниското стъпало се нарича
гений.
Как тогава ще наричаме по-високите? Те са неизвестни на
тълпите и се приемат за легендарни.
Историята на Троя бе наричана митична, докато най-
после се появи благороден мъж, който извърши изумителни
разкопки.

-467-
 Ут р о т о на м а г ь о с н и ц и т е

Първият враг, който ще срещнеш по пътя към пробудата,

ще бъде собственото ти тяло. То ще се сражава срещу теб
до първи петли. Но ако съзреш деня на вечната пробуда, кой-
?по ще те отдалечи от смятащите се за хора сомнамбули,
неподозиращи, че са заспали богове, сънят ще се стопи и от
твоето тяло, а Вселената ще ти се подчини.
Тогава, ако желаеш, ще можеш да извършваш чудеса и вече
няма да бъдеш принуден като смирен роб да чакаш жестоки­
ят мним бог да се смили и да те обсипе с подаръци или да ти
отреже главата.
Естествено, щастието на доброто вярио куче: да служи на
господаря си, вече няма да съществува за теб, но бъди честен
към самия себе си: готов ли си, дори сега, да си смениш място­
то с твоето куче?
Не се бой, че няма да достигнеш заветната цел в тоз жи­
вот! Намерилият правилния път винаги се завръща в света,
придобил такава вътрешна зрелост, която ще му позволи да
продължи делото си. Той серажда „гении".
Пътечката, която ти соча, е осеяна със странни събития:
мъртъвци, които си познавал, ще станат и ще ти загово­
рят! Но това са само образи! Светещи силуети ще изникнат
пред теб и ще те благословят! Те са просто образи, възбудени
от тялото ти, което под въздействието на преобразената
ти воля ще умре от магическа смърт и ще се превърне в дух -
както докоснатият от огъ}1я лед се превръща в пара.
Едва когато се освободиш от трупа в теб, ще можеш да ка­
жеш: сънят вече завинаги се отдалечи от мен.
Тогава ще се извърши чудото, в което хората не могат да
повярват - защото, лъгани от чувствата си, не разбират,
че материя и сила е едно и също нещо - чудото, че когато те
погребват в ковчега, няма никакъв труп.
Едва тогава ще се научиш да различаваш кое е действител­
ност и кое - видимост. Онзи, когото ще срещнеш, може да е
само някой от избраниците, тръгнали по същия път преди
теб.
Останалите са само сенки.

-468 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Ето че не знаеш какво да мислиш - дали си най-щастли-

вото, или най-нещастното същество? Но не се бой. Никой
от стъпилите на пътеката на пробудата - дори да сбърка
пътя - не е изоставен от наставниците си.
Искам да ти разкрия знака, по който ще разбереш дали
пред тебе стои истинско същество, или образ: когато то се
приближи към теб, ако усетиш, че съзнанието ти е обърка­
но, ако нещата от външния сеят започнат да серазминават
или изчезнат - пази се! Привидението е част от самия теб.
Ако не разбереш това, безплодният призрак, крадецът ще
отнеме част от живота ти.
Крадящите душевни сили са no-страшни от истинските
апаиш. Като блатни огньове те увличат в мочурището на
фалшивата надежда, оставят те сам сред мрачините и из­
чезват завинаги.
Е1е позволявай да те ослепи никакво чудо, което те уж са
готови да направят за теб, никакво произнесено от тях свя­
то име, никакво пророчество, дори ако то се изпълни: те са
твоите смъртни врагове, изгнани от ада на собственото ти
тяло, с които ти се сражаваш за надмощие.
Знай, че вълшебните сили, с които разполагат, са собстве­
ните ти сили. Те не могат да живеят извън собствения ти
живот, но ако ги победиш, ще се превърнат в неми и усърдни
оръдия, които ще можеш да използваш както желаеш. Безчи-
слени са техните жертви сред хората. Прочети историята
на визионерцте и на сектантите и ще разбереш, че пътеч­
ката, по която се движиш, е осеяна с черепи. Безсъзнателно
човечеството издигна срещу тях стена - материализма.
Тази стена е непревземаема защита, тя е образ на тялото,
но също е стена на зандан и прикрива гледката.
Днес ужасните видения се разпръскват и фениксът на въ­
трешния живот възкръсва от пепелта, в която дълго ележал
като мъртъв, но лешоядите на друг свят започват да кръ­
жат над нас. Затова трябва да бъдеш внимателен. Везните,
върху които ще поставиш съзнанието си, ще ти покажат
дали можеш да се довериш на привиденията. Колкото по-

-469-
 У трото нл м а гьо с н и ц и те

пробудено е то, толкова повече ще се накланят в твоя полза

везните.
Ако пред теб иска да се появи наставник, брат от друг ду­
ховен живот, той трябва да е способен да го направи, без да
разкъсва съзнанието ти. Ти трябва да можеш като Тома не-
верпи да поставиш р7>ка на рамото му.
Не е трудно да избегнеш привиденията и свързаните с тях
опасности. Достатъчно е да се държиш като обикновен човек.
Но какво ще спечелиш по този начин? Ще останеш затвор­
ник в зандана на тялото си, докато палачът смърт те от­
веде на ешафода.
Желанието на смъртните да виждат свръхестествени съ­
щества е вик, който разбужда дори призраците от ада, защо­
то този копнеж е нечист; защото е повече алчност, откол­
кото желание, тъй като човекът повече се стреми „да вземе“,
отколкото да научи, „да даде"
Всички, които смятат Земята за зандан, всички вярващи,
молещи се за освобождение, без да си дават сметка, призова­
ват света на духовете. Прави го и ти. Но съзнателно.
Дали за правещите го безсъзнателно съществува невидима
ръка, която може да ги измъкне от блатото? Аз не вярвам.
Когато по пътя към пробудата преминеш през царството на
духовете, малко по малко ще започнеш, да осъзнаваш, че това
са мисли, които незабавно можеш да съзреш в очите си. Точно
затова са странни и ти приличат на някакви създания - ези­
кът на формите еразличен от езика на мозъка.
Ето че настъпва моментът на преобразуванието: обкръ­
жаващите те хора се превръщат в духове. Всички, които си
обичал, изведнъж стават личинки. Дори собственото ти
тяло. Невъзможно е да си представим no-ужасяваща самота
от тази на странника в пустинята, който умира от жаж­
да, но не може да намери живителен извор.
Всичко, което говоря тук, се съдържа е набожните скрижа-
ли на народите: пришествието на ново царство, бдението,
победата над тялото и самотата. Но от вярващите хора
ни разделя непреодолима пропаст: те са убедени, че набли­

-470-
 Т рета ча ст. Ч о векъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

жава денят, когато добрите ще влязат в рая, а лошите ще

бъдат захвърлени в ада. Ние знаем, че настъпи време, когато
мнозина ще серазбудят и ще са отделени от спящите, неосъз-
наващи какво означава пробуда. Ние знаем, че не съществува
добро и зло, а само истинно и мнимо. Те смятат, че бдение-
то ще рече да запазиш чувствата си ясни и очите отворени
цяла нощ, за да се молиш. Ние знаем, че пробудата означава
събуждане на безсмъртното Аз и че безсънието на тялото е
естествена последица от това. Те вярват, че плътта тряб­
ва да бъде пренебрегвана и презирана, защото е грегина. Ние
знаем, че грях не съществува: тялото е началото на нашето
творение и ние сме слезли на земята, за да го превърнем в дух.
Те вярват, че плътта ни трябва да живее в самота, за да се
очисти духът. Ние знаем, че отначало духът ни трябва да
пребивава в самота, за да преобрази тялото.
Единствено на теб се предоставя избор на път - нашият
или техният. Длъжен си да действаш по своя начин. Аз ня­
мам право да те съветвам. По-полезно е да откъснеш по свой
избор горчивия плод от дървото, отколкото по чужд съвет
- сладък.
Но не постъпвай като мнозина, знаещи, че е написано: по­
знайте всичко, но запазете най-доброто. Трябва да се върви,
без да се търси познание и да се съхрани първото впечатление.

Густав Майринк: откъс от романа Зеленото лице.

-471 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

Точка отвъд
безкрайността

От сюрреализма до фантастичния реализъм. >

Висшата точка. > Д а не вярваме на образи. > Лу­
достта на Теорг Кантор. > Йога и математика.
> Основополагащият строеж на човешкия дух. >
Откъс от гениална новела на Хорхе Луис Борхес

предходните глави искахме да дадем представата за възмож­

В ните изследвания на реалността на друго състояние на съзна­
нието. В това друго състояние, ако то съществува, всеки намиращ
се във властта на демона на познанието може би ще намери отго­
вор на въпроса, който непременно ще си зададе:
Дали е мен не съществува такова място, откъдето би мог­
ло да се обясни незабавно всичко, което ми се случва, място,
откъдето онова, което виждам, знам или усещам, веднага ще
бъде дешифрирано, независимо дали става дума за движени­
ята на звездите, за разположението на венчелистчетата,
за развитието на цивилизацията, към която принадлежа,
или за най-тайнствените пориви на сърцето ми? Не е ли въз­
можно някой ден напълно и мигновено да бъде удовлетворено
това огромно и безумно желание да разбера, което неохотно
влача при всички премеждия на живота си?Не съществува ли
в човека, в мен самия, път, водещ към познанието на всички
световни закони?Не спи ли в дълбините на моето Аз ключът
към абсолютното познание?

- 472 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Във Втория манифест на сюрреализма Андре Бретон твърди,

че може да отговори окончателно на този въпрос: „Всичко ни кара
да вярваме, че съществува известна точка на духа, от която ната­
тък животът и смъртта, реалното и въображаемото, миналото и
бъдещето, предаваемото и непродаваемото, високото и ниското
престават да бъдат схващани като противоречия,'4
От само себе си се разбира, че аз не претендирам - на свой ред
- да дам окончателен отговор. Към метода и апарата на сюрреали­
зма искахме да прибавим по-скромни методи и по-тежък апарат,
който ние с Бержие наричаме „фантастичен реализъм"'. За да изуча
нещата, аз се обръщам към различни пластове на съзнанието: към
езотеричното предание, към авангардната математика, към съвре­
менната литература за тайнствата. Провеждането на изследване
в различни планове (тук - в плана на магическия дух, в плана на
чистия разум и в плана на поетичната интуиция), установяването
на връзка между тях, проверяването на пътищата за сравняване
на изникващите на всеки етап истини и издигането накрая на хи­
потеза, обединяваща всички истини - ето такъв е нашият метод.
Първата ни голяма книга е начало на защита и илюстрация на този
метод.
Фразата на Андре Бретон: „Всичко ни кара да вярваме...“ е на­
писана през 1930 г. Съдбата й е щастлива. До наши дни не прес­
тават да я цитират и коментират. Действително, една от характер­
ните черти на дейността на съвременния ум е растящият интерес
към онова, което може да бъде наречено „гледна точка отвъд без­
крайността“.
Тази концепция натрапчиво присъства както в най-древните
предания, така и в света на модерните математици. Тя обитава по­
етичните идеи на Пол Валери, а един от най-големите съвременни
писатели, аржентинецът Хорхе Луис Борхес, й посвещава пре­
красната си новела с многозначителното заглавие Ллеф7>т. Така се
нарича първата буква от азбуката на свещения език. В Кабалата
тя представя мястото на абсолютното познание Ен Соф, точката,

1 Вж. Андре Бретон. Два манифеста на сюрреализма. Превод от френски

Ж ивко Ксфалов. Изд. Л И К , 2000 г., с. 57.

- 473 -
 У трото на м а гьо с н и ц и т е

откъдето духът отведнъж възприема цялата съвкупност от явле­

нията, техните причини и смисъл. В много текстове може да се
прочете, че тази буква е с формата на човек, който сочи небето и
земята, за да покаже, че долният свят е огледало и карта на горния.
Точката отвъд безкрайността е висшата точка от „Втория мани­
фест на сюрреализма1, точката „Омега“ на отец Тейар дьо Шарден
и завършекът на „Великото творение“ на алхимиците

Как да дефинираме ясно тази концепция? Нека се опитаме. Във

Вселената съществува точка, привилегировано място, откъдето се
разкрива всемирът. Ние наблюдаваме света с помощта на инстру­
менти - телескопи, микроскопи и пр. Н о за наблюдателя е дос-
татъчно да се озове в това привилегировано място: като мълния
пред погледа му ще блесне съвкупността от фактите, простран­
ството и времето ще се разкрият в цялата си пълнота и мигновено
пълното значение на аспектите им ще стане разбираемо.
За да помогне на учениците от шести гимназиален клас да усе­
тят понятието за вечност, йезуитският свещеник в един знаменит
колеж използва следния образен пример: „Представете си, че Зе­
мята е направена от бронз и че на всеки хиляда години една лясто-
вичка я докосва с крилото си. Когато по този начин Земята бъде
изтрита, ще започне да тече вечността...“ Н о вечността не е само
безкрайната продължителност на времето. Тя е нещо по-различ-
но от продължителност. Трябва да се предпазваме от образи. Те
служат за пренасяне на по-ниско равнище на съзнанието на идеи,
които могат да дишат само на голяма височина. Те доставят трупо­
ве в подземията. Единствените способни да пренасят висши идеи
образи са онези, които предизвикват в съзнанието състояние на
учудване, объркване, издигащо ги до равнището, където въпрос-
ната идея живее, където можем да възприемем цялата й свежест и
сила. Това е предназначението на магическите обреди и на истин­
ската поезия. Ето защо ние не се стараем да създаваме „образ“ на
концепцията за точка отвъд безкрайността. По-полезно ще е, ако
отпратим читателя към магическия и поетичен текст на Борхсс.
В новелата си творецът използва трудове на кабалисти, на ал­
химици, както и мюсюлмански легенди. Други, древни като чо­

- 474 -
 Т рета ч а с т. Ч о векъ т - каква б е зк р а й н о с т !

вечеството, предания говорят за висшата точка, за това привиле­

гировано място. Н о епохата, в която живеем, се отличава с това,
че усилието на чистия разум, приложено към чуждо на мистика
и метафизика изследване, приключва с математически концеп­
ции, позволяващи ни да рационализираме и да разберем идеята
за намиращото се отвъд безкрайността. Най-значимите и свое­
образни трудове принадлежат на гениалния Гсорг Кантор, който
умира обезумял. За неговите изследвания математиците спорят и
до днес, а някои от тях твърдят, че идеите на Кантор са незащити-
ми от позициите на логиката. Привържениците на „безкрайното
множество'1отговарят: „Никой няма да може да ни изгони от от­
крития от Кантор рай!“
Ето как, приблизително, може да се обобщи идеята на Кантор.
Нека си представим, че върху листа хартия са отбелязани две точ­
ки: А и Б, отстоящи на разстояние 1 сантиметър една от друга. Да
прекараме отрязък от права линия, съединяващ А и Б. Колко точ­
ки има върху този отрязък? Кантор доказва, че количеството им е
по-голямо от безкрайност. За да бъде докрай запълнен отрязъкът,
е необходимо число точки, по-голямо от безкрайност - числото
Алеф.
Гова число Алеф е равно на всичките си части. Ако разделим
отрязъка на десет равни части, то във всяка от тези части ще има
толкова точки, колкото във всеки отрязък. Ако, тръгвайки от този
отрязък, построим квадрат, то в отрязъка ще има толкова точки,
колкото в площта на квадрата. Ако построим куб, то в целия му
обем, ще има толкова точки, колкото в първоначалния отрязък от
правата. Ако върху основата на куба построим твърдо тяло, прите­
жаващо четири измерения, в сегмента пак ще има толкова точки,
колкото в тялото. И така нататък, до безкрайност.
В математиката на превиващите безкрайност величини, коя­
то изучава алефите, частта е равна на цялото. О т гледна точка на
класическия разум, това е безумие, но въпреки това е доказуемо.
Доказуем е и фактът, че ако умножим Алеф по което и да било чис­
ло, винаги ще се получи Алеф. И ето че цялата съвременна висша
математика се присъединява към „Изумрудения скрижал“ на Хер-
мес Трисмегист („онова, което е горе е същото като онова, което

- 475 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

е долу4’) и към интуицията на поети като Уилям Блейк („цялата

Вселена се съдържа в песъчинката“).
Има само един начин да се проникне отвъд Алсф - той е да го
издигнем на степен Алеф (известно е, че А на степен Б означава А,
умножено Б пъти по А, така че Алеф на степен Алеф е нов Алеф).
Ако наречем първия Алеф нула, то вторият Алеф ще е единица,
третият - двойка и т.н. Както казахме, Алефът-нула е количество­
то точки, съдържащи се в отрязъка на правата или в обема на куба.
Доказано е, че Алеф-единица е количеството на всички разумно
постижими криви, съдържащи се в пространството. Щ о се отнася
до Алеф-две, то той съответства па число, по-голямо от всичко,
което може да бъде постигнато в пространството. В света няма
достатъчно голямо количество предмети, чието пресмятане може
да ни доведе до Алеф-две. А алефите продължават до безкрайност.
Следователно, възможно е човешкият ум да се измъкне от преде­
лите на Вселената, да изгради концепция, която Вселената никога
няма да успее да запълни. Това е традиционният атрибут на Бога,
но никой никога не си е представял, че мисълта може да се въз­
ползва от този атрибут. П о всяка вероятност съзерцаването на
алефите над две е довело Кантор до безумието.
Съвременните математици, по-устойчиви или по-малко чувст­
вителни към метафизичното мъдруване, манипулират с концепции
от такъв порядък и дори извеждат от тях някои практически при­
ложения. Част от тези приложения по природа са такива, че могат
да нарушат здравия ни смисъл. Например - знаменитият парадокс
на Банах и Гарски (двамата са съвременни полски математици, Ба-
нах е убит от немците в „Освиенцим14, a Tap ски преведе на френски
език монументалния си трактат за математическата логика).
Този парадокс твърди, че е възможно да се вземе сфера с нор­
мални размери - например ябълка или топка за тенис, - да се раз­
реже на части, а след това частите да бъдат събрани така, че да се
получи кълбо, по-малко от атома или по-голямо от Слънцето.
Операцията не може да се извърши физически, защото разре­
зите трябва да се направят по формата на специални повърхно­
сти, между които не съществуват допирателни плоскости, което
технически е неосъществимо. Н о много специалисти смятат, че

- 476 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

тази невъобразима операция е технически възможна в смисъл, че

макар тези повърхности да не принадлежат към управляемия свят,
то отнасящите се до тях разчети са верни и ефикасни в света на
ядрената физика. Неутроните се движат в реакторите по криви,
между които няма допирателни линии.
Изследванията на Банах и Тарски водят до заключения, отвеж­
дащи - колкото и безумно да изглежда - към представите на ин­
дийците, посветени в техниката на Самадхи: те заявяват, че могат
да се разраснат до размерите на Млечния път или да се смалят до
величината на най-малката постижима частица. По-близо до на­
шето време, Шекспир влага в устата на Хамлет думите: „О, Боже,
аз бих могъл да стоя затворен в орехова черупка и пак да се чувст­
вам владетел на безкрайни простори!“ (превод Валери Петров).
Струва ни се, че не е възможно да не се изумим от сходството
между тези отделни отражения на магическата мисъл и съвремен­
ната математическа логика. Един антрополог, участник в колокви­
ума по парапсихология в Руаямон през 1956 г., заяви:
„Йогите сидхи са невероятни, защото притежават способ­
ността да стават малки като атоми и големи като Слънцето или
като цялата Вселена! Сред множеството невероятни твърдения
срещаме положителни факти, които имаме основание да наречем
правдиви, както и подобни на споменатите свидетелства, които
ни изглеждат невероятни и излизат извън пределите на логиката!
Вероятно този антрополог не беше чувал не само възклицанието
на Хамлет, но и неочакваните твърдения, съдържащи се в най-чис­
тата и модерната логика - математическата.
Какво може да е дълбокото значение на тези съобщения? Както
и в останалите части на книгата, ще се ограничим с формулира­
нето на хипотези. Романтично и вълнуващо, но съвсем не „обоб­
щаващо15 би било да допуснем, че техниката Самадхи е реална, че
посветеният действително успява да стане малък като атома или
голям като Слънцето. И че тази техника произхожда от знанията
на древните цивилизации, владеещи надвишаващи безкрайността
математически величини. Според нас в този случай става дума за
великия стремеж на човешкия ум, намиращ израз едновременно и
в йогата Самадхи, и в авангардната математика на Банах и Тарски.

- 477 -
 У тр о то и л м а г ь о с н и ц и т е

Ако революционните математици са прави, ако парадоксите за

надминаване на безкрайността са верни и обосновани, то пред чо­
вешката мисъл се откриват необикновени перспективи. Можем да
приемем, че в пространството съществуват точки Алеф, също като
описаната в новелата на Борхес. В тези точки се съдържа цялата
непрекъснатост на времето и пространството, а зрелището обхва­
ща всичко - от сърцевината на атомното ядро до най-отдалечената
галактика.
Можем да продължим и още по-далече: да си представим, че в
резултат на манипулации, отнасящи се едновременно до материя­
та, енергията и мисълта, всяка точка от пространството може да
се превърне в точка отвъд безкрайността. Ако подобна хипотеза
съответства на физико-психо-математическата действителност, то
тогава притежаваме обяснение на „Великото творение на алхи­
миците и на върховния екстаз в някои религии. Идеята за точка
отвъд безкрайността, откъдето може да се възприеме целият свят,
представлява абстракция, сравнима с чудо. Н о основните уравне­
ния в теорията на относителността са също толкова вълшебни, а
от тях произлизат говорящото кино, телевизията и атомната бом­
ба. Човешката мисъл постоянно прогресира към все по-високи
равнища на абстракцията. Още Пол Ланжевен отбелязва, че обик­
новеният електротехник отлично се справя с толкова абстрактно
и деликатно понятие като потенциал и дори го е приспособил към
професионалното си арго - той казва: „Потече токГ
Можем да си представим, че в повече или по-малко отдалече­
ното бъдеще човешкият ум ще овладее математиката, простираща
се отвъд пределите на безкрайността, и с помощта на определени
инструменти ще успее да построи в пространството алефи, точки,
намиращи се отвъд безкрайността, така че безкрайно малкото и
безкрайно голямото ще изникнат пред нас в цялата си пълнота и
в съвършената си истинност. П о този начин непрестанното търсе­
не на Абсолюта най-после ще достигне заветната си цел. Привле­
кателна е мисълта, че този опит вече донякъде е успял. В първата
част на тази книга говорехме за действията на алхимиците, при
които адептът окислява повърхността на разтопения метал. Кога­
то окислението се разпръсне, върху непрозрачния фон се откроява

- 478 -
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

изображението на нашата галактика с двата й спътника. Легенда

или действителност? Във всеки случай, това несъмнено е първият
инструмент за постигане на безкрайността, встъпващ в контакт с
Вселената по съвсем различен начин, отколкото го правят обик­
новените инструменти. Вероятно по такъв начин непознаващите
телескопа май са открили Уран и Негггун. Но нека не се впускаме
в областта на въображението. Да се задоволим с припомнянето на
великия стремеж на ума, пренебрегван от класическата психоло­
гия, и да отбележим връзката между древните предания и върхов­
ните постижения на съвременната математика.
Ето сега обещания откъс от новелата на Борхес „Алефът“.
Н а ул. „Гарай“ прислужницата ме помоли да бъда любезен и да
почакам. Господарят бил в мазето както винаги и проявявал сним­
ки. До голямата ваза, в която нямаше нито едно цвете, върху не­
нужното пиано се усмихваше (по-скоро извън времето, отколкото
анахроничен) големият портрет на Беатрис в несполучливи цве­
тове. Н икой не можеше да ни види; в пристъп на отчаяна нежност
сс приближих до портрета и заговорих:
- Беатрис, Беатрис, Елена, Беатрис Елена Витербо, Беатрис,
скъпа Беатрис, изгубена завинаги, аз съм, аз, Борхес.
Малко по-късно влезе Карлос. Заговорих с рязък глас; разбрах,
че не е в състояние да мисли за нищо друго освен за загубата на
Алефа.
- Една чашка от нашенския коняк - нареди той, - и се гмуркаш в
мазето. Обаче, нали знаеш, налага се да лежиш по гръб. Освен това
необходими са също очите. Щс легнеш върху плочките на пода и
ще отправиш поглед към деветнайсетото стъпало на въпросната
стълба. Аз си отивам, затварям капака на мазето и ти оставаш сам.
Някой плъх може да те поизплаши, но какво пък толкова. След
няколко минути ще видиш Алефа, микрокосмоса на алхимици и
кабалисти, нашият прословут стар приятел, m ukum in parvo!*
Когато вече бяхме стигнали до трапезарията, той прибави:

1 Multum in parvo - (лат.) - многото в малко. - Б.пр.

- 479 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

-Разбира се, ако не го видиш, твоята некадърност не прави не­

действително моето свидетелство... Слизай и след малко иде мо­
жеш да разговаряш с всички образи на Беатрис.
Отегчен от празните му приказки, побързах да сляза. Мазето,
което беше малко по-широко от стълбата, приличаше извънредно
много на кладенец. Напразно потърсих с поглед сандъка, за който
ми бе говорил Карлос Архентино. Един от ъглите беше задръстен
с някакви каси с бутилки и брезентови чували. Карлос взе един
чувал, сгъна го и го нагласи на едно явно точно определено място.
- Възглавничката е съвсем скромничка - обясни той, - но ако
я повдигна, макар и само с един сантиметър, няма да видиш абсо-
лютно нищо и ще останеш изигран и засрамен. Отпусни тулови­
щето си на пода и преброй деветнайсет стъпала.
След като изпълних смешните му указания, той най-сетне си
тръгна. Спусна внимателно капака на мазето; въпреки една пролу­
ка, която по-късно различих, тъмнината ми се стори непрогледна.
Внезапно осъзнах опасността, която ме заплашваше - бях се оста­
вил на един луд да ме погребе жив, след като бях изпил отрова. Са-
мохвалството на Карлос показваше, че той изпитва голям страх,
опасява се, че ще видя чудото; Карлос, за да защити бълнуванията
си, за да не чуе от друг човек, че е луд, трябва да ме убие. Усетих ня­
какво неразположение; опитах се да си го обясня с неподвижното
положение, а не с действието на наркотика. Затворих очи и после
ги отворих. Тогава видях Алефа.
Стигам вече до неизразимата сърцевина на разказа си: тук за­
почва моята безпомощност като писател. Всеки език е азбука от
символи; тяхната употреба предполага някакво общо за събесе­
дниците минало; а как да се предаде на другите безкрайният Алеф,
който изплашената ми памет труд но може да обхване? При подоб­
но изпитание мистиците ви затрупват с емблеми; когато иска да
обозначи божественото, персиецът говори за птица - птица, коя­
то но някакъв начин представлява всички птици; Аланус де Инсу-
лис - за сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността никъде;
Иезекиил - за ангел с четири лица, който едновременно се обръ­
ща на изток и на запад, на север и на юг. (Ненапразно припомням
тези непонятни аналогии; те имат нещо общо с Алефа.) Може би

- 480 -
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

боговете щяха да ми дадат възможност да открия равностоен об­

раз, но тогава това съобщение щеше да се затлачи с литература и
фалш. Освен това главният проблем си остава неразрешим: избро­
яването, дори и частично, на една безкрайна съвкупност. В този
величествен миг аз видях милиони възхитителни или чудовищни
действия; никое от тях не ме изненада толкова, колкото фактът,
че всичките се намираха в една и съща точка, без наслагване и без
прозрачност. Това, което очите ми видяха, става едновременно, а
ще го опиша последователно, защото такъв е човешкият език. И
все пак, въпреки всичко, нещо ще успея да предам.
В долната част на стъпалото, надясно, видях малка сфера, в
която цветовете се преливаха с почти непоносим блясък. В нача­
лото помислих, че тя се върти; после разбрах, че това движение
е илюзия, създадена от главозамайващо бързо сменящите се кар­
тини. Диаметърът на Алефа беше около два или три сантиметра,
но цялото космическо пространство се побираше в него, и то не
в намален размер. Всяко нещо (огледалото, да кажем) представля­
ваше безброй неща, защото го виждах ясно от всички точки на
Вселената. Видях гъсто населено море, видях изгрева и залеза, ви­
дях тълпите на Америка, видях посребрена паяжина в центъра на
черна пирамида, видях разрушен лабиринт (беше Лондон), видях
безброй очи, които се взираха в мен отблизо като в огледало, видях
всички огледала на планетата и нито едно от тях не ме отрази, видях
в един заден двор на ул. „Солер“ същите каменни плочи, каквито
преди трийсет години бях видял - с тях бе застлан прустът на една
къща в град Фрай Бентос, видях гроздове, сняг, тютюн, метални
жици, водна пара, видях изпъкнали пустини на екватора и всяка
една тяхна песъчинка, видях в Инвърнес една жена, която нико­
га няма да забравя, видях разкошните й коси, надменното й тяло,
видях рак в гърдите й, видях кръг суха пръст на тротоара, където
по-рано е имало дърво, видях една вила в Адроге, един екземпляр
от първото английско издание на Плиний - това на „Файлмон Хо-
ланд“, видях едновременно всяка буква на всяка страница (като
малък често съм се чудил как в една затворена книга буквите не се
разместват и не изчезват през нощта), видях нощта и следващия
ден, видях един изгрев в Кератаро, който сякаш отразяваше цвета

-481 -
 Утр о то на м агьосниците

на една бенгалска роза, видях моята спалня - в нея нямаше ни­

кой, видях в един кабинет на Акамаар един земен глобус между две
огледала, които го умножаваха безброй пъти, видях коне, развели
гриви призори на един плаж на Каспийско море, видях изящни­
те кости на една ръка, видях оцелелите от една битка да изпращат
пощенски картички, видях на една витрина в Мирзапур колода
испански карти за игра, видях косите сенки на папрати на пода
на един парник, видях тигри, бутала, бизони, морски приливи и
войски, видях всичките мравки, които има на земята, видях един
персийски астролаб, видях в едно чекмедже на писалището (по­
черкът ме накара да изтръпна) нецензурни, невероятни, но съвсем
точни писма, които Беатрис беше писала на Карлос Архентино,
видях един обожаван от мен паметник в гробището Чакарита, ви­
дях чудовищните останки от онова, което някога е била прекрас­
ната Беатрис Витербо, видях как се движи тъмната ми кръв, видях
сливането на любовта и премените при смъртта, видях Алеф а във
всички точки, видях в Алефа земята и на земята отново Алефа, и
в Алефа земята, видях собственото си лице и вътрешности, видях
твоето лице и ми се зави свят и заплаках, защото очите ми бяха
видели това тайнствено и предполагаемо нещо - непонятната Все­
лена, чието име хората употребяват, но която никой не е виждал.
Изпитах безкрайно преклонение, безкрайна жалост.
- Сигурно си се побъркал вече от толкова гледане на нещо, за
което никой не те е канил - чу се един омразен и жизнерадостен
глас. - Колкото и да си блъскаш главата, няма да ти стигне и век,
за да ми се отплатиш, че ти разкрих тази тайна. Каква великолепна
наблюдателница, какво ще кажеш, Борхес?
Обувките на Карлос Архентино бяха вече на първото стъпало.
Изведнъж проникна малко светлина, успях да се изправя и да из­
мърморя:
- Великолепна! Да, великолепна.
Изненадах се от това как безразлично звучи гласът ми. Карлос
настоя:
- Добре ли видя всичко? Цветно?
В същия миг се сетих как да си отмъстя. Доброжелателно, с
нескрито състрадание, нервно и уклончиво поблагодарих на Кар-

-482-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

лос Архентино Данери за гостоприемството на неговия зимник,

като настойчиво го посъветвах да се възползва от събарянето на
къщата, за да се махне от нездравословната столица, която никому,
вярвайте ми, никому не прощава. Меко, но решително отказах да
обсъждам Алефа; на сбогуване прегърнах Карлос и му повторих,
че природата и спокойствието са забележителни лечители.
Н а улицата, по стълбите на спирка „Конститусион“, в метрото,
всички лица ми се сториха съвсем близки. Уплаших се, че вече не
е останало нищо, което би могло да ме изненада. Уплаших се, че
никога няма да ме напусне чувството, че се връщам към нещо по­
знато. За щастие след няколко безсънни нощи забравих всичко,1

1 Новелата „Алефът“ е включена в изданието: Хорхс Луис Борхес Вави­

лонската библиотека. Превела Роза Хубсш под редакцията на Стефан
Савов, изд. „Народна култура“, 1989 г.

-483-
 X
Мечтание за мутантите

Детето астроном. > Трескав скок на умственото

развитие. > Теорията за преобразуванията. >
М ит ът за Великите Висши сили. > М ут антит е
са сред нас. > От „ Отвъд ‘ до Леонард Ойлер. > Съ­
ществували невидимо общество на мутанти? >
Раждането на колективното същество. > Любов
към всичко живо

рез зимата на 1956 г. датският психиатър доктор Дж. Форд

П Томпсън приема в кабинета си седемгодишно момче, което
силно безпокои родителите и учителите си.
Той очевидно не разполагаше с научни трудове - пише док­
тор Томпсън. - Но дори и да му бяха под ръка едвали би могъл
да ги прочете... И въпреки това знаеше правилните отговори
на изключително сложни астрономически задачи.

Докторът е поразен от този случай и решава да провери умстве­

ното развитие на учениците. С помощта на Британския съвет за
медицински изследвания, на физиците от „Харуел“ и на много­
бройни университетски преподаватели се заема да тества пет хиля­
ди деца из цяла Великобритания. След 18 месеца работа се оказва
очевидно, че се е извършил „трескав скок на умственото развитие“.
От последните 90 деца от 7 до 9 години, които подложихме
иа теста, 25 имаха интелектуален коефициент 140, което
почти съответства на равнището на гения. Смятам -.про­
дължава доктор Томпсън, - че причината може би е строн-

-484-
 Т рета ча ст. Ч о в ек ъ т - каква б е з к р а й н о с т !

ций-90 - радиоактивен продукт, който прониква в тялото.

Този продукт не съществуваше преди първия ядрен взрив.

Американските учени К. Брук Уорт и Робърт К. Ендърс в из­

вънредно значимата монография Природа на жизнените фактори
доказват, че в наше време групирането на гените е объркано и че
под въздействието на засега тайнствени за нас влияния се появява
нова човешка раса, притежаваща висока интелектуална сила. Ес­
тествено, става дума за предположение. Обаче изучаващият в п ро­
дължение на 30 години надарени деца генетик Луис Герман стига
до следните изводи.
Голяма част от вундеркиндите са изгубвали качествата си с пре­
минаването към зряла възраст. Н о ето че сега те стават възрастни
индивиди от висше равнище, с ум, несравним с този на хората от
обикновения тип. Те са трийсет пъти по-активни от щедро нада­
рения човек. Техният „индекс на успеха* е двайсет пъти по-голям.
Здравето им е превъзходно, а също чувствената и сексуалната им
уравновесеност. Освен другото, не са подложени на психосома-
тичтни болести и, най вече - на рак. Така ли е всъщност? Вероятно
може само да се потвърди, че в света се наблюдава прогресиращо
ускоряване на развитието на умствените способности, съответ­
стващо на развитието и на физическите способности. Това явле­
ние се проявява толкова ярко, че друг американски учен - доктор
Сидни Пресей от Охайския университет - създава план за обуче­
ние Н а извънредно развити деца, от които човечеството може да
разчита на 300 000 свръхинтелигентни личности годишно.

Дали не се сблъскваме с нреобразувание на човешката природа?

Появяват ли се същества, които външно приличат на нас, но в съ­
щото време са дълбоко различни? Ще се опитаме да разгледаме
този поразителен проблем. Несъмнено пред очите ни се ражда
нов мит - митът за мутантите. Но раждането на мит в нашата на-
учна и техническа цивилизация не може да бъде лишено от значе­
ние и от динамична ценност.
Преди да преминем към разглеждането на темата, трябва да от­
бележим, че констатираният при децата трескав скок на умствено­

-485-
 Ут р о т о нл м агьосниц ите

то им развитие води след себе си практическата, разумната мисъл

за постепенното усъвършенстване на човешката раса с помощта
на техниката. Съвременната спортна техника доказва, че човекът
разполага с далече неизчерпани физически запаси. Провеждащи­
те се сега изпитания на поведението на човешкия организъм в
междупланетни ракети доказват съществуването на неподозира­
ни съпротивителни сили. Оцелелите концлагеристи са проявили
изключителни възможности за самосъхранение и са открили ог­
ромни вътрешни ресурси във взаимодействието между психиче­
ското и физическото начало. Накрая, що се отнася до ума - откри­
тия, приближаващи ни към създаването на умствени техники, и
химическите продукти, способни да активират паметта, да улесня­
ват процеса на запомнянето, предлагат необикновени перспекти­
ви. Научните принципи вече не са недостъпни за нормалния ум.
Ако мозъците на учените бъдат освободени от огромните усилия,
необходими им да запаметяват, ще стане напълно възможно деца­
та от началния курс да изучават строежа на атомното ядро и пе­
риодическата система на елементите, а гимназистите да откриват
теорията на относителността и квантите. О т друга страна, кога­
то научните принципи бъдат масово разпространени във всички
страни, когато броят на изследователите нарасне петдесет или сто
пъти, размножаването на новите идеи, взаимното им оплождане и
многократното им сближаване ще доведат до същия ефект, както
и увеличаването на количеството на гениите. Значението дори ще
е по-голямо, тъй като гениите често пъти са неустойчиви и антисо­
циални. Вероятно е също новата наука - общата теория на инфор­
мацията в близко време да създаде възможности за уточняване на
количествената страна на идеята, която ние излагаме тук просто
като план. Равномерното разпространяване сред хората на знани­
ята, с които човечеството разполага, и подтикването към обмяна
на опит за създаване на нови комбинации ще направят възможно
разрастването на интелектуалния потенциал на човешкото обще­
ство също толкова бързо и сигурно, както и при увеличаването на
броя на гениите.
Това мнение трябва да бъде прието едновременно с по-фантас-
тичното виждане за съществуването на мутанти.

-486-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

В една нашумяла публикация нашият приятел Ш арл-Ноел Мар-

тен разкри акумулиращото действие на атомните взривове. Раз­
пространяващата се по време на изпитания радиация произвежда
растящо в геометрична прогресия действие. По този начин чо­
вешкият род рискува да стане жертва на неблагоприятни прео­
бразувания. Освен това половин век радият се използва по цял
свят без сериозен контрол. Рентгеновите лъчи и някои химически
радиоактивни продукти се употребяват в различни отрасли на
промишлеността. Доколко и как тази радиация въздейства върху
съвременния човек? Н ие нищо не знаем за системата на преобра­
зуване. Възможно ли е да се извършват благоприятни преобразу­
вания? Н а атомната конференция в Ж енева патологът от британ­
ското Министерство на външните работи сър Ърнст Рок Карлинг
заявява: „Можем също да се надяваме, че в ограничено число
случаи тези преобразувания ще имат благоприятно въздействие и
ще създадат гениални деца. Рискувайки да шокирам почтеното съ­
брание, аз заявявам, че пр ео бр азу в ан и ето, което ще ни даде новия
Аристотел, Леонардо, Нютон, Пастьор или Айнщайн, напълно
компенсира 99-те други, чието въздействие ще е по-неприятно!£

Да започнем с няколко думи за теорията на преобразуванията.

В края на X IX в. А. Вейсман и Хуго де Вриз възраждат древ­
ната представа за еволюцията. Тогава на мода е атомът, чиято ре­
алност започва да прониква във физиката. Те откриват „атома на
наследствеността“ и го локализират в хромозомите. Създадената
по такъв начин нова наука генетика си припомня за трудовете,
осъществени през втората половина на X IX в. от чешкия монах
Грегор Мендел. Днес ни се струва безспорно, че наследствеността
се предава чрез гените. Те са добре защитени от външната среда,
но въпреки всичко изглежда, че атомната радиация, космическите
лъчи и някои силни отрови, като например колхицинът (токсичен
алкалоид, извличан от корените на есенния минзухар, използван
при лечение на подагра), могат да поразяват или да удвояват ко­
личеството на хромозомите. Забелязано е, че честотата на пре­
образуванията е правопропорционална на интензивността на

-487-
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

радиоактивността. Но в наши дни радиоактивността е трийсет

и пет пъти по-висока, отколкото в началото на века. Конкретни
примери за отбор при бактериите, дължащ се на генетични пре­
образувания под въздействието на антибиотици, са наблюдавани
през 1943 г. от Лурия и Дебрук, а през 1945 г. - от Демерек. В тези
опити преобразуването-отбор се извършва точно по предвидения
от Дарвин начин. Противниците на хипотезата на Ламарк - М и­
чурин и Лисенко - твърдят, че придобитите черти се предават по
наследство и вероятно са прави. Н о имаме ли право да обединя­
ваме бактериите и растенията, животните и човека? Не бива да
се съмняваме в това. Съществуват ли контролируеми генетични
преобразувания при човека? Да. Ето един от несъмнените случаи.
Той е извлечен от архивите на специалната британска болница
за деца в Лондон. Директорът Луи Волф смята, че във Великобри­
тания всяка година се раждат по трийсет фенил-кетонни мутанти.
Те притежават гени, неотделящи в кръвта определени ферменти,
действащи в нормалната кръв. Фенил-кетонният мутант е неспо­
собен да разтваря фенилаланина. Тази неспособност прави детето
уязвимо за епилепсия и екземи, предизвиква пепелносиво оцветя­
ване на косите му, а с напредването на годините то става особено
податливо към психически заболявания.
Значи освен нормалната човешка раса, сред нас живее и опре­
делена фенил-кетонна раса... В този случай става дума за неблаго­
приятно преобразуване. Можем ли да вярваме във възможността
за благоприятно преобразуване? Мутантите може да притежават
в кръвта си компоненти, способни да увеличат физическото им
равновесие и да усилват (в сравнение с нашия) коефициента на
умственото им развитие. Те могат да получават в кръвта си естест­
вени успокояващи вещества, служещи им като защита от психиче­
ските шокове, от сътресенията на социалния живот и о г страхови-
те комплекси. В такъв случай те биха образували по-съвършена и
различна от човешката раса. Психиатрите и лекарите откриват па­
тологичните отклонения от нормата. Н о как да забележат свръх-
нормалното?
Трябва да различаваме няколко аспекта на понятието „мута­
ция“. Клетъчната мутация не поражда гени и не предизвиква про­

-488-
 Т рета част. Ч о векът - каква б е зк р а й н о с т !

мени при потомството - тя ни е позната в най-неблагоприятните

си форми: рак, левкемия и пр. Н о нима не е възможно да същест­
вуват и благоприятни клетъчни преобразувания, разпространява­
щи се върху целия организъм? Мистиците говорят за появата на
„ново тяло15, за „преображение“.
Неблагоприятната генетична мутация (например, фенил-ке-
топната) вече ни е позната. Но нима не е възможно да се извърши
и благоприятно преобразуване? И в този случай трябва да разли­
чаваме два аспекта на явлението, или, по-точно, две негови интер­
претации:
1. Тази мутация, тази проява на друга раса, може да бъде пре­
дизвикана случайно. Радиоактивността - както и много
други причини - може да доведе до промяна на гените при
някои индивиди. Леко накърненият генен протеин не би от­
делял определени киселини, предизвикващи нашия страх.
Бихме приветствали появата на нова раса - расата на без­
страстния, безстрашен човек, нсизпитващ отрицателни чув­
ства. Спокойно отиващият на война, убиващият без сложни
преживявания - роботът без вътрешни колебания. Съвсем
не е невъзможно да дочакаме появата на такава раса.
2. Мутацията не се дължи на случайност. Тя е подготвена и вни­
мателно управлявана. Насочва се към духовното възнесение
на човечеството. Превръща се в преход от едно равнище на
съзнание към друго - висше. Действието на радиоактив­
ността отговаря на върховиа воля. Измененията, за които
говорим дотук, са нищожни от гледна точка на онова, което
очаква човешкия род: те са просто относителен разцвет в
сравнение с бъдещите дълбоки промени. Ще се промени це­
лият строеж на генният протеин - и ще видим раждането на
раса, чиято мисъл е напълно преобразувана, раса, способна
да покори времето и пространството и да извърши каква­
то и да било интелектуална операция отвъд безкрайността.
Между първата и втората идея разликата е като между за­
калената стомана и стоманата, превърната в тънка магнитна
линия.

-489-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Последната идея, създателка на съвременния мит, щедро из­

ползван от научната фантастика, по любопитен начин се вписва
в различните скрижали на модерните мистични учения. Видяхме,
че луциферианецът Хитлер вярва в съществуването на Великите
Висши същества и чухме как той възкликва; „Ще ви разкрия тай­
ната: преобразуването на човешката раса започна, вече се появиха
свръхчовеците.“
Що се отнася до обновения индуизъм, Учителят от Ашрама
в Пондичери, един от най-великите мислители на нова Индия
- Ш ри Ауробиндо - създава нова философия и свои коментари
към свещените писания, посветени за увереността в еволюцията
на човечеството, осъществяваща се посредством иреобразувание.
Той пише следното:
„Появата на тази Земя на нова човешка раса, колкото и въл­
шебно да ни изглежда това явление, може да се превърне в практи-
каГ И накрая, що се отнася до отворения за научния размисъл ка­
толицизъм, Тейар дьо Шарден заявява, че вярва в „прилива, който
може да ни увлече към някаква форма на свръхчовечество‘г,
1 юклонникьт по пътя на Странното, по-чувствителен от все­
ки Друг индивид към полъха на предизвикващите безпокойство
идеи, свидетелят (а не толкова творец), ясновидецът на перипе­
тиите на съвременния разум, бащата на сюрреализма писателят
Андре Бретон през 1942 г. пише категорично:
Човекът може би не е центърът, прицелната, точка на све­
та. Човек може да се поддаде на вярата, че над него в стъл­
бицата на животните има същества, чието поведение му е
също тъй чуждо, както неговото може би на еднодневката
или на кита. Нищо непременно не пречи тези същества да
се изплъзват съвсем от неговата сетивна информационна
система посредством камуфлаж от каквото и естество да
можем да си го представим, но който се потвърждава от те­
орията на формата и от изследването на мимикрията при
животните. Ясно е, че тази идея предлага най-широко поле
за спекулации, макар че тя цели да постави човека в скром­
ните интерпретационни условия на собствения му свят,
където детето смята, че когато ритне мравуняк, вижда

- 490 -
 Т рета ч а с т. Ч о в е к ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

мравка от долния свят. Когато разглеждаме пертурбации

като циклоните, на които човек е безсилен да бъде друго освен
жертва или свидетел, или т акива като войната, за която
се сочат явно негодни версии, не би било невъзможно в рам­
ките на един голям труд, ръководното начало на който би
трябвало да бъде най-смела индукция, да се доближим дотам,
че да станат правдоподобни структурата и характерът на
такива хипот ет ични същества, които смътно ни се показ­
ват в страховете и е усещанията ни за опасност. Трябва да
обърна внимание, че т ук не се отклонявам чувствително от
свидетелството на Новалис: „В действителност ние живеем
вътре в животно, чиито паразити сме. Конструкцията на
това животно определя нашата и обратно.“Съгласен съм и с
мисълта на Уилям Джеймс: „Кой знае дали в природата ние
не заемаме толкова малко място край неподозирани от нас
същества, колкото котките и кучетата ни, живеещи край
нас в къщите ни?“
Сред самите учени не всички се противопоставят на това
мнение: „ Около нас може би се движат същества, изградени
по същия начин като нас, но различни, например хора, чиито
албумини са дясновъртящи се.“Така говори Е м ил Дюкло, бивш
директор на инст ит ут а „Пастъор“. В1ов м ит ли? Трябвали
да убедим тези същества, че произлизат от миража, или
трябва да им дадем възможност да се разкрият ?1

Съществуват ли сред нас същества, които външно приличат на

нас, но поведението им не е толкова чуждо, колкото „на едноднев­
ката или на кита'? Здравият смисъл отговаря, че ако подобни ви­
сши същества живееха сред нас, то ние бихме ги забелязали.
Джон Кембъл обаче отхвърля този аргумент на здравия разум
в появила се през 1941 г. статия в списание „Естаундинг Сайънс
Фикшън“ I

Вж. вече цитираната книга на Андре Бретон Два манифеста на сюрреали­

зма. Превод Ж ивко Кефалов, Л И К , 2000 г., с. 125-126.

-491 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Никой не вика лекар, за да му съобщи, че се чувства превъз­

ходно. Никой няма да иде при психиатъра, за да му заяви, че
животът елека и прекрасна игра. Никой не би звъннал на вра­
тата на психоаналитика, за да обяви, че не страда от ни­
какви комплекси. Неблагоприятните мутации се откриват.
Ами благоприятните?

И все пак, здравият разум ни подсеща, че висшите мутанти мо­

гат да бъдат открити по проявлението на вълшебната им интелек­
туална дейност.
Нищо подобно - отговаря Кембъл. Принадлежащият към
нашата раса гений, например Айнщайн, публикува плодовете на
своите занимания. Естествено, забелязан е, но това му донася куп
неприятности, враждебност, неразбиране, заплахи, изгнание. В
края на живота си Айнщайн заявява: „Ако знаех какво ме чака,
щях да стана водопроводчик.1* Стоящият над Айнщайн мутант е
достатъчно умен, за да се скрие. Откритията си той пази за себе
си. Ж ивее възможно най-тайнствения живот, опитва се да поддър­
жа контакти с други умове от своя калибър. Няколко часа работа
седмично са му достатъчни, за да удовлетвори потребностите си,
а останалото време използва за дейности, които ние дори не по­
дозираме.
Хипотезата е съблазнителна. При сегашното състояние на на­
учните знания обаче не е възможно да я проверим. Никакво ана-
томично изследване не дава информация за умственото развитие.
Например мозъкът на Анатол Франс е необикновено лек. Няма
основания да се извършват аутопсии на мутанти, освен при евен­
туален нещастен случай, но как дори тогава да се установи прео­
бразуване на мозъчните клетки? Поради всичко това не е напълно
безумно да допуснем съществуването на Висши сили сред нас. Ако
преобразуванията се управляват единствено от случайността, то
все пак някои от тях са благоприятни. Ако се управляват от орга­
низирана естествена сила, ако съответстват на волята за възник­
ване на жива материя, както смята например Шри Ауробиндо, би
трябвало да са още по-благоприятни. Наследниците ни вероятно
ще проникнат в тази тайна.

- 492 -
 Т рета ча с т . Ч о векъ т - каква б е з к р а й н о с т !

Всичко ни кара да мислим, че мутантите абсолютно приличат

на нас. И ли по-точно - нищо не ни позволява да ги отличим. Н я ­
кои фантасти приписват на мутантите определени анатомични
особености. В знаменития си роман Слей Алфред Ван Вогт си
представя, че косите им имат особен строеж - те са един вид ан­
тени, предназначени за телепатична връзка - и върху тази основа
създава прекрасна и ужасна история за лова на Висши същества,
напомняща за преследванията на евреите. Случва се обаче рома-
нистите да прибавят нещо към природата, за да опростят пробле­
мите.
Ако телепатията съществува, тя не се предава чрез радиовълни
и необходимостта от антени отпада. Ако вярваме в управляемата
еволюция, можем да допуснем, че за осигуряване на защитата си
мутантите разполагат едва ли не със съвършени средства. В живо­
тинския свят непрекъснато може да бъде видян преследвач, който
е измамен от жертвата, тъй като тя поразително изобретателно се
„преоблича' в сухи листа, намята се с вейки, дори с екскременти.
„Хитростта“ на някои видове при определени случаи достига до
подражаване на окраската на неставащи за ядене неживи предме­
ти. Както отбелязва Андре Бретон, ако сред нас се тълпят велики
призрачни същества, то е възможно те да убягват от вниманието
ни „посредством камуфлажа от каквото и естество да можем да си
представим, но който се потвърждава от теорията на формата и от
изследването на мимикрията при животните“.
„Новият човек живее сред нас! Той е тук! Достатъчно ли ви е
това? Ще ви открия тайната: аз съм виждал новия човек. Той е без­
страшен и жесток! Боя се от него!“ - вика разтрепераният Хитлер.
Друг ум, обхванат от ужас, поразен от безумието - великият
Мопасан, бледен като платно и облян в пот, пише един от най-тре-
вожните текстове във френската литература - Отвъд. 1
Сега вече знам, досещам се. Царството на човека приклю­
чи. Той дойде. Онзи,, който предизвика първичния страх на
дивите народи. Онзи, който омагьосваше изплашените жре­

1 Не използвам познати преводи, защото давам собствена интерпретация

на досега известния като Орла разказ.. - Б.пр.

- 493 -
 У'П>ОТО ИЛ М А Г Ь О С Н И Ц И Т Е

ци, когото вълшебниците споменаваха в тайни доби, преди

да видят появата му. Нему предчувствията на мимолетни­
те учители па човечеството приписваха чудовищните или
изящни форми на гномите, духовете, привиденията, феите,
таласъмите. След грубите представи на примитивните се­
яни на ужас далеч по-проницателни индивиди гоусетиха мно­
го по-ясно. Месмер отгатна кой е той, а още преди десет го­
дини лекарите откриха природата на силата му, преди той
да е започнал да я използва. Те се заиграха с това оръжие на
новия Властелин, с тайнствената принуда над поробената
човешка душа. Нарекоха го хипноза, магнетизъм, внушение...
и какво ли не още... Видях как те се забавляваха с тази чудо­
вищни сила като непредпазливи хлапета! Тежко ни! Тежко
на човечеството! Той дойде, той... той... Как се нарича?...
Струва ми се, че гръмко произнася името си, но не го чувам...
да... той вика... слушам... не мога... да повторя... От... въд...
чух... Отвъд... това е той... Отвъд... пристигна!

В мъглявата си интерпретация на това видение, изпълненият

с възхита и ужас Мопасан, дете на своя век, приписва на мутанта
хипнотична власт. Съвременната научнофантастична литература,
която е по-близка до трудовете на Райн, на Сол и Макконъл, от­
колкото до откритията на стария психиатър Шарко, предоставя
на мутантите „парапсихологическа“ власт: телепатия, телекинеза.
Авторите отиват и още по-далеч и ни показват Висшия индивид
летящ във въздуха или минаващ през стени - това са фантазии, от­
ражение на архетиповетс на вълшебните приказки. Също както
островът на мутантите или галактиката на мутантите съответстват
на древната мечта за острова на блажените, свръхнормалната власт
съответства на архетипа на гръцките богове. Н о ако възприемем
реална гледна точка, ще осъзнаем, че подобна власт и подобни
сили са абсолютно безполезни на живите същества при съвремен­
ната цивилизация. За какво ни е необходима телепатията, когато
имаме радио? Какво да правим с телекинезата, при наличието
на самолета. Ако мутантът съществува - в което се опитваме да
повярваме, - то той разполага със сила, значително по-голяма от

-494-
 Т рета ч а с т. Ч о в ек ъ т - к а ква б е з к р а й н о с т !

всичко, което можем да си представим. Сила, която обикновеният

човек никак не използва - той разполага с ум.
Нашите действия са ирационални, а умът слабо участва в реше­
нията ни. Можем да си представим ултрачовека, новата степен на
живот на планетата, като рационално, а не само разумно същество
- притежаващо постоянен обективен ум, вземащо решения едва
след категорично и пълно изучаване на информационната маса и
на собствените си възможности. Същество, чиято нервна систе­
ма е крепост, способна да устои срещу всеки щурм на негативните
импулси. Същество с хладен и бърз разум, притежаващо всеобема-
ща, непогрешима памет. Ако мутантът съществува, той вероятно
физически прилича на човека, но радикално се различава от него,
защото контролира ума си й го използва мигновено. Такава пред­
става изглежда проста. Н о всъщност тя е по-фантастична от всич­
ко, внушавано ни от научнофаитастичната литература. Биология­
та започва да се досеща за химическите изменения, необходими за
създаването на тази нова раса. Опитите с транквилизатори, с ли-
зергинова киселина (Л С Д ) и производните й доказват, че е доста-
тъчна и слаба следа от определени, все още неизвестни органични
съставки, за да бъдем защитени от излишната уязвимост на нашата
нервна система и по този начин ще имаме възможност при всички
случаи да проявяваме обективна разумност. Точно както същест­
вуват фенил-кетонни мутанти, чийто химизъм по-зле от нашия
е приспособен към живота, законно е да допуснем, че съществу­
ват и мутанти, чийто химизъм е по-добре приспособен от нашия
към този преобразуващ се свят. Това са мутантите, чиито жлези
самопроизволно отделят успокояващи и развиващи мозъчната
активност вещества, това са предвестниците на расата, призвана
да замени човека. Тяхното местожителство не е тайнствен остров
или забранена планета. Ж ивотът може да създава същества, прис­
пособени да съществуват в подводни пропасти или в разредена
атмосфера по най-високите планински върхове. Той трябва да е
в състояние да роди и ултрачовешкото същество, чиято идеална
обител е Метрополията, задимената от фабрики земя, тресящата
се от трудови дела земя, пронизвалата от стотици непознати лъче­
ния Земя...

-495 -
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

Ж ивотът никога не е достатъчно добре приспособен, но не­

изменно се стреми към съвършената приспособеност. Трябва
ли да се е отказал от тази тенденция след създаването на човека?
Защо да не подготви начало на нещо по-добро от човека след об­
ществото на хората? И може би този човек след човека вече се с
родил? Доктор Лорсн Ейзели пише на 23 ноември 1959 г. в „Ню
Й орк Хералд Трибюи“: „Ж ивотът е голяма мечтаеща река, която
преминава през всички прегради, променя се и се приспособява,
за да напредва неотменно.“
Видимата му стабилност е илюзия, породена от краткостта на
тленните ни дни. Ние не усещаме как човешката стрелка прави
пълен кръг около циферблата - по същия начин не осъзнаваме и
изтичащите една след друга край нас форми на живота.

Целта на тази книга е да изложи фактите и да подскаже хипотези,

а не да създава култове. Ние не твърдим, че познаваме мутанти.
Обаче ако допуснем мисълта, че съвършеният мутант е съвърше­
но прикрит, ще се съгласим и че понякога природата не успява да
сътвори висше съзнание, а пуска в производство несъвършени му­
танти, които са ни известни.
При несъвършения мутант изключителните умствени качества
се съчетават с физически недостатъци. Най-големият специалист
в гази област професор Робер Токе заявява: „Много живи кал­
кулатори отначало са били смятани за изостанали деца. Белгий­
ският чудодеен изчислител Оскар Верхаге на седемнайсет години
разговарял като двегодишно хлапе. Нещо повече, бихме казали, че
знаменитият Берех Колбърн притежава явни признаци на израж­
дане: той е с по един допълнителен пръст на всяка ръка и крак.
Друго дете изчислител - Пролонго - се е родило без ръце и кра­
ка... 11оявилият се на белия свят в Бусвал, Белгия, на 16 април в
семейство на скромни служащи Оскар Верхаге принадлежи към
групата на изчислителите, чието общо развитие е под средното.
Н о издигането на различни степени на числа, състоящи се от едни
и същи цифри, е негов специалитет. Така например, той повдига
числото 888 888 888 888 888 на квадрат за четирийсет секунди, а
9 999 999 повдига на пета степен за шест-десет секунди, като ре­

- 496 -
 Т рета ч а с т. Ч о векъ т - каква б е з к р а й н о с т !

зултатът е трийсет и пет цифри.“ Дегенерати или неуспешни му­

танти?
Ето вероятен случай на абсолютен мутант: Аеонард Ойлер,
който поддържа връзка с Йосиф Боскович \ познат ни от шеста
глава.
Аеонард Ойлер (1708-1783) обикновено се смята за един от
най-великите математици на всички времена. Н о подобна оценка
е твърде скромна, за да даде представа за свръхчовешките качества
на неговия ум. Той прелиства за няколко секунди най-сложните
монографии и може подробно да разкаже съдържанието на всич­
ки книги, преминали през ръцете му, откакто се е научил да чете.
Познава съвършено физиката, химията, зоологията, ботаниката,
геологията, медицината, гръцката и латинската литература. Нито
един от съвременниците му не може да се сравнява с него по по­
знания на тези науки. Способен е по своя воля напълно да се изо­
лира от външния свят и да продължава разсъжденията си, каквото
и да се случва около него. Губи зрението си през 1766 г., което не
ограничава възможностите му. Един от учениците му разказва, че
по време на дискусия, посветена на сборове с точност до една се­
демнайсета от десетичната дроб, възниква несъгласие. С незрящи
очи Ойлер повтаря сметката за частица от секундата. Той вижда
отношения, връзки, непостижими за другите представители на
разумното човечество. Така например открива нови и револю­
ционни математически идеи в стиховете на Вергилий. Обикновен
и скромен човек е и всичките му съвременници са единодушни, че
основната му грижа е да остава незабележим. Ойлер и Боскович
живеят в епоха, когато учените са обкръжени с почести, когато не
рискуват да се окажат в затвора за политически идеи и когато пра­
вителствата не ги заставят да произвеждат оръжия. Ако живееха в
нашето време, вероятно биха се организирали, за да се прикрият
напълно. Нищо чудно и днес да съществуват личности като Ойлер
и Боскович. Умни и рационални мутанти, притежаващи абсолют-

1 През 1959 г. в С С С Р е публикуван дневникът на бащата на астронавти­

ката Циолковски. Той твърди, че част от идеите с заимствал от Боскович.

-497-
 Ут р о т о пл м а г ь о с н и ц и т е

на памет и постоянно светли умове, може би живеят редом с нас,

преоблечени като селски учители или застрахователни агенти.
Дали тези мутанти образуват невидимо общество? Нито едно
човешко същество не живее в пълна самота, да се осъществим е
възможно само в общество. I юзнатото ни човешко общество е
дало повече от достатъчно доказателства, че е враждебно към обек­
тивния ум и към свободното въображение: изгореният Джордано
Бруно, прогоненият Айнщайн, живеещият под полицейско на­
блюдение Опенхаймер. Ако съществуват съответстващи на наше­
то описание мутанти, всичко ни кара да мислим, че те работят и об­
щуват помежду си в рамките на общество, което няма нищо общо с
нашето и е разпространено навред по света. Струва ни се детинска
хипотезата, че те контактуват с помощта на висши физически сред­
ства, от рода на телепатията. По-близко до действителността и съ­
щевременно по-фантастично ни се струва предположението, че те
използват нормални човешки средства за предаване на послания
и сведения, предназначени изключително за ползване от тях. О б­
щата теория на информацията и семантиката показват достатъчно
ясно, че могат да бъдат създадени текстове с двойствен, тройствен
и четворен смисъл. Съществуват китайски писания, в които едно
в друго са заключени седем различни значения. Героят на романа
на Ван Вогт Преследването на слоновете открива съществуването
на други мутанти, докато чете вестник и разшифрова статия с на-
ивно на пръв поглед съдържание. Подобна система за свързване
чрез литературата и периодиката е възможна и разбираема. Н а 15
март 1958 г. „Ню Й орк Хералд Трибюн“ публикува статия от своя
лондонски кореспондент за серия загадъчни послания, появили
се сред обявите на „Таймс“. Тези послания привличат вниманието
на специалисти шифровчици в различни полиции, тъй като в тях
явно присъства скрит смисъл. Н о този смисъл остава неразгадан,
въпреки всички опити да бъде разчетен. Несъмнено съществуват
и далеч по-неуловими средства за връзка. Н якой четвъртосортен
роман, някой технически труд или на пръв поглед мъглявото фи­
лософско четиво може би са тайни отчети за сложни изследвания,
послания от висши умове, толкова различни от нашите, колкото те
се различават от разума на големите маймуни.

-4 9 8 -
 Т рета ч а с т . Ч о в е к ъ т - к а к в а б е з к р а й н о с т !

Н а 2 март 1950 г. във вестник „Нувел литерер“ Луи дьо Бройл

публикува статията „Какво представлява животът?“ в която казва
следното:
Ние никога не трябва да забравяме доколко нашите знания
са ограничени и на каква непредвидена еволюция са подвласт­
ни. Ако човешката цивилизация оцелее, след няколко века
физиката дотолкова ще се различава от нашата, колкото
нашата е различна от Аристотелевата физика. Може би
разширяването на концепциите, към което все някога ще
пристъпим, ще ни позволи да стигнем до единен синтез, при
който цялата съвкупност от физически и биологически явле­
ния ще попадне на мястото си. Ако човешката мисъл, която
нищо чудно вследствие на някакво биологично преобразуване
да стане по-могъща, някога се издигне до необозрими висоти,
тя ще сеубеди във верността на нещо, което ние дори още не
подозираме - в единството на явления, които различаваме
с помощта на прилагателните „физико-химически, „биоло­
гични" или дори „ психически \

Ами ако това преобразуване вече се е случило? Един от голе­

мите френски биолози Моран, изобретател на успокоителните
лекарства, допуска, че мутанти са се появявали в продължение на
цялата дълга човешка история. В книгата си Съдбата на човека и
на живота (писана съвместно с А. Лабори, Париж, 1959 г.) той
твърди: „Мутантите са се наричали Мохамед, Конфуций, Иисус
Христос...' Вероятно съществуват и много други. Изглежда напъл­
но вероятно, че в нашата еволюционна епоха мутантите намират
за безполезно да изтъкват себе си за пример или да проповядват
някаква нова форма на религия. В наши дни те могат да действат
далеч по-плодотворно, отколкото да се обръщат към индивидите.
Не е изключено за тях подемът на човечеството към колективи­
зация да е необходим и благословен. Не е немислимо те да при­
ветстват родилните ни мъки и дори да намират за благоприятна
някоя катастрофа, способна да ускори осъзнаването на духовната
трагедия, която представлява съвкупното човечество. За да дейст­
ват, за да осъществят пробив, който навярно ще ни увлече към ня­

- 499 -
 Ут р о т о нл м а г ь о с н и ц и т е

каква ултрачовешка форма, използвана от тях, те вероятно трябва

да си останат скрити, да държат в тайна съществуването си, докато
се изковава, може би благодарение на присъствието им, новата
душа за новия свят, който всички ние призоваваме с цялата сила
на нашата любов.
Ето ни на границата на въображаемото. Тук трябва да спрем.
Намерението ни беше само да подскажем колкото се може повече
непротиворечащи на разума хипотези. Несъмнено много от тях
ще бъдат отхвърлени. Н о ако има и такива, които са отворили за
изследване неизвестни до днес врати, трудът ни няма да е изли­
шен: ненапразно се подложихме на риска да изглеждаме смешни.
Лорен Ейзели казва: „Тайната на живота може да бъде открита.
Ако случайността позволи тя да се озове в ръцете ми, не бих й поз­
волил да се изплъзне от страх, че ще ми се присмеят!’
Размислите за мутантите отвеждат към мечтата за еволюция­
та, към съдбата на живота и на човека. Какво означава времето на
космическо равнище, къде трябва да бъде разположена земната
история? Нима бъдещето не принадлежи, ако мога да се изразя
така, на вече започналата вечност? С появата на мутантите неща­
та изглеждат така, сякаш човешкото общество посреща прибоя на
бъдещето, тъй като е посетено от свидетели на предстоящето зна­
ние. Та не са ли мутантите памет за бъдещето, с която може би е
дарен великият човешки мозък?
Има и друго: идеята за благоприятното преобразуване несъм­
нено е свързана с идеята за прогреса. Хипотезата за преобразу­
ването може да бъде съотнесена в напълно положителен научен
план. Абсолютно извън съмнение е, че завоюваните съвсем нас­
коро области на еволюцията, тоест мълчаливите зони на мозъчно-
то вещество, узряват последни. С пълно основание невролозите
смятат, че в тях е скрит потенциал, който нашата раса ще разкрие
в бъдещето. Индивидуалността ще се ползва от други възможнос­
ти. Ще се стигне до друга индивидуализация. Н о въпреки всич­
ко, бъдещото общество ни се струва ориентирано към усилваща
се колективизация. Нима в това има някакво противоречие? Не и
според нас. Убедени сме, че съществуването не е противоречиво, а
изпълнено с допълнения и преодолявания.

- 500-
 Т рета ч а с т . Ч о в ек ъ т - ка ква б е з к р а й н о с т !

В писмо до приятеля си Лабори биологът Мораи пише: „Чове­

кът иде стане съвършено логичен, ще се освободи от всички страс­
ти и илюзии и ще се превърне в клетка от жизненото простран­
ство, представляваща достигнало до пределите на развитието си
общество. Очевидно е, че все още не сме се доближили до това
състояние, но съм убеден, че не може да съществува еволюция без
такава цел. Тогава и само тогава ще се появи „всемирното съзна­
ние“, колективното същество, към което всички се стремим.“
Разбираме добре, че пред това във висша степен вероятно ви­
дение привържениците на създалия нашата цивилизация стар ху­
манизъм изпадат в отчаяние. Те си въобразяват, че човекът вече
няма висши цели и влиза в етапа на упадъка. „Човекът ще стане
съвършено логичен, ще се освободи от всички страсти и илюзии..Г
П о какъв начин поелият към висотите на сияйния разум индивид
може да стигне до упадъка? Вярно е, че психологическото „аз“,
онова, което наричаме „личност“, е на път да изчезне. Н о не сме
убедени, че „личността“ е последното богатство на човека. В това
отношение като че ли сме религиозни. Характерен знак за нашето
време е извеждането на всевъзможни активни наблюдения от една
трансцендентална визия. Не, личността не е последното богатство
на човека. Тя е само един от инструментите, дадени му, за да пре­
мине към състояние на пробуда. Когато делото бъде извършено,
инструментът ще изчезне. Ако притежавахме огледала, способни
да ни покажат тази „личност“, на която придаваме толкова голяма
ценност, едва ли бихме могли да понесем вида й - толкова урод-
ства и гниди пъплят в нея. Единствено действително пробуденият
човек може на надзърне, без риск да умре от ужас, защото тогава
огледалото няма да отразява нищо - ще е чисто. Това е истинското
лице, което не се отразява в огледалото на истината. В този смисъл
ние все още нямаме лица. А боговете ще разговарят с нас лице в
лице единствено ако придобием лица.
Отхвърляйки изменчивото и ограничено психологическо „аз“,
още Рембо казва: „Аз е другият,“ Неподвижното, прозрачно и чис­
то „аз“, чието осъзнаване е безкрайно - към него всички тради­
ционни вярвания подтикват човека, да се откаже от всичко, за да

-501-
 Ут р о т о пл м а г ь о с н и ц и т е

го постигне. Възможно е да доживеем до времето, когато близкото

бъдеще ще заговори на същия език, както отдавнашното минало.
Освен изброените съображения за другите възможности на
ума, дори и най-смелата мисъл различава само противоречията
между индивидуалното и всемирното съзнание, между личния и
колективния живот. Н о откриващата противоречия в живата ма­
терия мисъл е болна. Разбираемият и използван като инструмент
за пробуждането личен живот без съжаление потъва в колективен
живот.
Никъде не е казано, че създаването на колективното същество
е последен и окончателен предел на еволюцията. Земният дух, ду­
хът на живата материя не са завършили развитието си. Пред лице­
то на огромните видими катаклизми, предизвикани от това тайн­
ствено развитие, песимистите твърдят, че трябва „да спасяваме
човека“. Този човек не бива да се спасява, а да се променя. Човекът
на класическата психология и на съвременната философия вече е
задминат, осъден е на неприспособяемост. Дали в резултат на пре­
образуване, или не, онзи, с когото трябва да се съобразяваме, за да
примирим човешката орис с криволиците на съдбата, е друг човек.
Затова и не може да става дума нито за оптимизъм, нито за песи­
мизъм - само за любов.
Н о времето, когато си мислех, че владея истината за своята
душа и тяло, и в училището на философа Гурджиев си въобразя­
вах, че скоро ще получа разрешение на всички проблеми, имаше
една дума, която никога не се произнасяше: това беше думата
любов. Днес вече абсолютната увереност ми е чужда. Не мога да
настоявам решително дори за най-скромната от формулираните
в тази книга хипотези. Петте години размисли и работа с Ж ак
Бержие ми донесоха само едно: желанието да запазя ума си в със­
тояние на изумление и доверие по отношение на всички форми
на живот и на всички следи от разум в живата материя. Тези две
състояния - изумлението и доверието - са неразделни. Ж елание­
то да се извисиш до подобни състояния и да ги запазиш в себе
си накрая претърпява преобразувание. Престава да бъде желание,
тоест ярем, за да се превърне в любов, тоест - в радост и свобода.
С една дума, единствената ми придобивка е, че вече нося в себе

- 502-
 Т рета част. Ч овекът - каква безкра й н о ст!

си неизкоренима любов към живата материя, към този свят и към

безкрайността от светове.
За да изразим уважението си и да осмислим тази могъща, слож-
на любов, ние с Ж ак Бержие не се ограничихме, естествено, с
научния метод, както ни диктуваше предпазливостта. Н о колко
струва предпазливата любов? Нашите методи бяха методи на уче­
ни, но и на теолози, на поети, на шамани, на магьосници и на деца.
Общо взето се държахме като варвари, които предпочитат напа­
дението пред бягството. Сякаш нещо ни подсказваше, че дейст­
вително сме част от чужда армия, от призрачни орди, събрани от
ултразвукови тръби, от невидимите безредни кохорти, които за­
почват похода си към нашата цивилизация. Заставаме на страната
на окупаторите, на страната на настъпващия живот, на страната на
изменящата се епоха и на преобразуващата се мисъл. Грешка ли с
това? Лудост ли е? Човешкият живот се оправдава единствено от
усилието, дори то да е нещастно, да достигне до висше разбиране.
А висшето разбиране ще рече и висше участие. Колкото повече
разбирам, толкова повече обичам, защото всичко разбрано е пре­
красно.

-503-
 В търсене на вечния живот

а пръв път се докоснах до тази книга през невероятната пролет

З на 1968 г., по време на еуфорията от Пражката пролет, когато

сякаш сивотата в равния ни живот бавно започваше да отстъпва.
Сигурен съм, че днешният осемнайсетгодишен младеж няма как
да ме разбере: с пещерата на Али Баба в интернет, с всевъзможни­
те списания, филми, книги, той е галеник на съдбата. Дотолкова,
че аристократично си позволява да отхвърля планините знание.
Другостта в съвременния свят за него най-често е елегантната
кола на американския му връстник. Дори и най-безумната научна
теория няма да го свари изумен и неподготвен, защото стреми­
телните промени на онова, което ни заобикаля, унищожават на­
ивността, любопитството, учудването... и все пак ми се струва, че
за всяка епоха е валидна мисълта на Луи Повел: „Разумът е като
парашут: действа само когато е отворен.“ Свръхцивилизованата,
свръхтехнизираната съвременна епоха — истински връх на про-
фанността, на тържеството на „светското“ също неистово се стре­
ми към осмисляне и овладяване на сакралното, към проникване
в дълбините на светостта. Няма съмнение, че големият потрес,
началото на реалното преобразуване за западната цивилизация
е краят на Втората световна война - със зловеща сянка на Холо-
коста, с появата на Червеното чудовище, което идва да замести ка­
фявата чума. Представата за цялостна, хармонична цивилизация
рухва, обикновените хуманисти осъзнават, че е жестоко застрашен
самият смисъл на съществуванието им, че паралелните светове не
са обекти на фантастиката, а елементи от реалността. Нещо по­
вече: те заплашват оцеляването ни много повече от виденията на
Хърбърт Уелс и на фантастите-апокалиптици.
Сартър вече е осъзнал, че афиширането на „погнусата“ не е дос­
татъчно и е заложил на „свободата на избора“ т.е. на съпротивля­

-504-
 В Т Ъ Р С Е Н Е Н А ВЕ Ч НИ Я Ж И В О Т

ващите се обитатели на модерния ад. Камю отива още по-далеч

- той вижда не само останалите след кафявата чума развалини, но
и безбрежния азиатски Гулаг. Кубинската криза кара свръхбогати-
те да строят пищни подземни палати срещу чудовищната Годзила.
Гъбата на всеобщото унищожение не символично, но все по-ре­
ално заплашва „самотната тълпа" (така американският социолог
Дейвид Рийдмън описва множеството на отчуждените конфор-
мисти). Страх, колебание, черногледство - такава е интелектуал­
ната картина на западния свят в началото на 60-те години на XX
в. И ето че изведнъж през 1961 г. се появява една дебела книга,
която говори не за алиенацията и абсурда, а се опитва да ни убеди,
че трябва да обичаме нашата жестока епоха и да отместим тежки­
те маси материя, които закриват духовната светлина... Тук нямам
търпение и веднага давам думата на Мирча Елиаде - несъмнено
най-тънкия тълкувател на митологемите. Ето как представя той
„Утрото на магьосниците“:
„Тя е любопитна смесица от популярна наука, окултизъм, ас­
трология, научна фантастика и спиритични техники. Н о има нещо
повече. Макар и негласно, книгата има претенцията да разкрие
безброй тайни за живота - за нашата Вселена, за Втората световна
война, за изчезналите цивилизации, за страстта на Хитлер към ас­
трологията и т.н. И двамата автори са много начетени, а Ж ак Бер-
жие има научна подготовка. В резултат на това читателят остава с
убеждението, че в книгата са изложени факти или поне отговорно
изказани хипотези, че във всички случаи не го заблуждават.“
С баснословните хонорари, спечелени от бестселъра, авторите
създават един от ненадминатите шедьоври на френската журна­
листика през втората половина на XX в. - сп. „Планет“: това е лук-
созно, дебело, скъпо издание, което сякаш продължава много за­
сегнати в Утрото на магьосниците проблеми. По страниците му
надълго и широко се говори за езика и стила на предисторията, за
древните озарени, за психотронните оръжия, за феномена Н Л О
и за загадките на келтите, за модерната любов и за американската
фантастика, или с една дума, Повел и Бержис изпълняват „закана­
та" си да застанат на „страната на настъпващия живот и на изменя­
щата се мисъл“. Мечтата им да се постигне „истинно разбиране“,
което да доведе до „висше участие“, води още в първата година на

- 505 -
 У тр о то нл м а гьо с н и ц и те

списването на „Планет" до 80 000 абонати и до над 100 000 ръч-

но продавани екземпляра - до истинска „планетомания“. Между­
временно започват да се появяват и преводите на чужди езици на
Утрото на магьосниците - днес почти няма страна в света, където
тази творба да не е предизвикала вълнение и размисли. Измина­
ли са 56 години от създаването й, но написаното от авторите не
остарява. Руският преводач пише: „Няма да е преувеличено, ако
речем, че Утрото на магьосниците издържа най-главното изпи­
тание - изпитанието на времето. В своя жанр тя вече е класика, а
класически стана и подходът на създателите й: виждането на света
през призмата на невероятното, от гледна точката точка на „фан­
тастичния реализъм“. В библията на движението „Нова епоха“ Съ­
заклятието Водолей американката Мерилин Фъргюсън твърди:
„I 1овел и Бержие описват едно „открито съзаклятие“ от интели­
гентни личности, трансформирани от вътрешните си открития.
Възможно е членовете на тази общност да са съвременните носи­
тели на езотеричната мъдрост от много поколения. И дали те не
излизат наяве едва днес от тайните традиции на алхимиците и ро-
зенкройцерите ?“ Всъщност монографията Съзаклятието Водолей
едва ли би се появила на бял свят, ако не съществуваше Утрото
на магьосниците. Същото се отнася до стотици, стотици издания,
които ни връхлетяха като лавина през последното десетилетие на
века. Така например бестселърът Планета с привидения от амери­
канеца Джон А. Киийл, издаден през 1999 г., е направо конспект
на творбата на Повел и Бержие, макар имената им скромничко да
се споменават само на едно място. О т техния корен излизат из­
следвания като Хитлер - месията на сатаната от Ж ан Приор
или Тайната история на хитлеризма от Робер Амбелен. А какво
друго, ако нс верен техен последовател е и Фон Деникен, който
книга след книга ни предлага тъй жадуваните от Повел и Бержие
„спомени от бъдещето“.
Истината е, че дори Мирча Елиаде не казва цялата истина за
книгата. Невярно е да обясняваме успеха й с множеството тайни,
до които ни се открива възможност да се докоснем. И сега дойде
време да се върна към 1968 г., за да припомня с какво тогава бях
развълнуван. В Утрото на магьосниците няма да намерите нито
дума срещу комунистическия режим. Нещо повече: авторите й не­

- 506-
 В Т Ъ Р С Е Н Е Н А ВЕ Ч НИЯ Ж И В О Т

прекъснато се опитват да ни убедят, че Източна Европа и С С С Р

са част от обществото на цивилизованите народи, че техните ис­
торически и философски идеали не се различават съществено от
мечтанията на западния човек. Само че още първите редове на те­
кста ни отвеждат във вселена, непозната за разширилия се значи­
телно след войната социалистически свят. В него самото словосъ­
четание „фантастичен реализъм" можеше да предизвика зловещи
проблеми на произнеслия го (достатъчно е да си припомним да­
леч по-скромните представи за реализма на „ренегата" Роже Гаро-
ди). След дълго ровене в архивите на Нюрнбергския съд Повел и
Бержие пишат изумителното си изследване за правоверните исто­
рици, потрепващи дори при споменаването на думата „мистика“.
Но заради дързостта на създателите на Утрото на магьосниците
представите ни за Третия райх съществено се променят. Започва­
ме по-добре да осъзнаваме и собствената си „човешка участ“, Гер­
манските учени са обсъждали дали човечеството живее вътре в
земните недра, а болшевиките преследваха кибернетиците и гене­
тиците. Немалко големи германски физици и химици емигрираха,
докато съветските им събратя бързо угасваха с куршум в тила или
изчезваха в сибирските потайности. Мичурин и Лисенко про­
меняха растенията, животните, човеците, но не за да „разтворят
парашутите на разума им“, а упорито търсеха роботизирания, ли­
шения от индивидуалност послушник, който ще стане страхови­
то оръдие на пролетарските вождове. Наистина сред загиналите
немски войници през пролетта на 1945 г, има немалко тибетски
монаси, но милионите киргизци, татари, сибирци и др. са само ев­
тино пушечно месо в безчислените орди на Сталин. Езотеризмът
на нацистката идеология е другост в цивилизационен план, но не
по-малка другост е комунистическият свят, чиито закони са обра­
ти о пропорционални на тези на западната цивилизация.
През 1968 г. дори и за миг не съм се замислял, че това е същест­
вен минус на Утрото на магьосниците. Дори напротив - възхи­
щавал съм се от разкрепостеността на поднесените идеи, всяка от
които ми е звучала като истинска дяволска ерес. Спомнете си как с
часове чакахме да влезем в кино „Култура“, за да видим смайващия
филм на Фон Деиикен. Докосването на заразеното от тоталитар­
ния бацил съзнание до книгата на Повел и Бержие е още по-изу-

- 507-
 Ут р о т о н л м а г ь о с н и ц и т е

мяващо. Официалната идеология ни учеше, че всичко в бъдещето

е предсказано, че ни очакват безплатни блага и всемирна победа на
комунистическата идея, а изведнъж се оказва, че може би ни пред­
стои поразителна промяна на мисленето и отваряне на духовната
ни същност към неподозираните чудеса в обкръжаващата ни дейст­
вителност. Тук е време отново да дам думата на Мирча Елиаде, кой­
то ни доизяснява феномена: „Липсва прекомерната загриженост за
собствената екзистенциална „ситуация 5 и историческа „отговор­
ност“; има широко отваряне към един прекрасен свят: бъдещата
организация на планетата, неограничените възможности на чове­
ка, тайнствената Вселена, в която сме готови да надникнем, и т.н.
Не научният подход подклажда този всеобщ ентусиазъм, а очаро­
ванието на „последните научни разработки5 и провъзгласяването
на неизбежната им победа. Разбира се, както вече казах, науката е
съчетана с окултизъм, научна фантастика, политически и културни
новини. Н о новото и вълнуващото за френския читател е оптимис­
тичният и благоговеен полет към науката, примесена с езотерика,
представянето на един жив, вълнуващ и тайнствен космос, в който
човешкият живот отново придобива значение и обещава безкрай­
ни перспективи за усъвършенстване. Човекът вече не е осъден на
меланхолична „човешка орис“; вместо това е призван да завладее
своята физическа вселена и да разгадае другите тайнствени вселени,
разкрити от окултистите и гностицитеГ За по-точна и съвършена
рецензия за Утрото на магьосниците не бихме могли и да мечтаем.
Но нека се опитаме да отговорим на въпроса защо тези двама нео­
бикновени французи стигат да „революционната идея да поведат
милионите жадни за духовност читатели към далечната по онова
време „ера на Водолея5'.
Голяма част от отговора се съдържа в самата книга: вече сте на­
учили за огромната обич на Повел към втория му баща, за безве­
рието му веднага след войната и за натрупания опит в обществото
на Гурджиев; знаете, че Ж ак Бержие не е случайна фигура, че се
е срещал с най-изтъкнатите мистици и алхимици на епохата, че
познава от опит рецептите за добиване на скъпоценни метали.
Особена тръпка предизвиква и разузнаваческият опит на Ж ан
Бержие, докоснал се до атомните тайни на съюзниците и на на-
цистите, опитал от прелестите на Хитлеровите лагери, преминал

- 508 -
 В ТЪРСЕНЕ Н Л ВЕ Ч НИ Я Ж И В О Т

през суровата школа на Съпротивата. Нека продължим още малко

сведенията за този чудесен тандем.
Луи Повел е роден през 1920 г. в Париж, майка му е работничка
в печатница. Бащата обаче е летец, офицер, наследник на тежко бур-
жоазно семейство, който бързо разбира грешката си и се оттегля от
живота на Луи още преди раждането му. Така че той отраства под
грижите на шивача Гюстав Бужю, чийто поетичен портрет откри­
ваме в знаменити предговор на Утрото на магьосниците. Веднага
след войната Повел създава заедно с Жан-Луи Баро, Ж ан Вилар,
Андре Базен и др. популярната организация „Работа и култура“ и
се насочва към журналистиката, като едва 29-годишен става главен
редактор на интелектуалния всекидневник „Комба“. Повел се спри­
ятелява с Албер Камю, дори по едно време с него и с Олдъс Хъксли
издават политическия памфлет, за който става дума в книгата. Но
изведнъж на пътя му застава тайнственият господин Гурджиев, „гу-
руто“ на звездите от западноевропейския и американския следвое­
нен литературен и артистичен авангард. Духовният опит, натрупан
в общуването със странния руснак, прераства в един голям том, от
който изгрява писателската слава на Повел. Господин Гурджиев е ма­
щабен опит за обяснение на окултните феномени и тяхното влияние
над крехката психика на творците. Това е демитологизиращ и опти­
мистичен труд за едно разочарование и за една набираща скорост
промяна. След раздялата с Гурджиев започват щастливите години
на сътрудничество с Ж ак Бержие - един истински „бял лама' сред
„джунглата“ на Париж. Умира през януари 1997 г. на 76 години.
Роденият през 1912 г. Бержие притежава своеобразен ореол на
герой от тайните звена на Съпротивата. Доста сведения за секрет­
ната му биография читателите иде намерят в Утрото на магьосни­
ците. Не по-малко интересни са духовното му израстване, огро­
мният му опит на химик, познанията му за ядреното оръжие и за
заниманията на немските учени по време на войната. Бержие чер­
пи свръхинтересни сведения от недостъпни за широката публи­
ка архиви, той има значими връзки и в модерни тайни общества,
движи се сред наследници на розенкройцерите, сред действащи
алхимици и окултисти. Големият свод от документи, научните и
езотеричните сведения, щедро разпръснати из съвместното из­
следване на неразделните приятели, идва от неговите архиви. В

- 509 -
 Ут р о т о н а м а г ь о с н и ц и т е

една прекрасна вила на десетина километра западно от Париж в

продължение на шест години страница по страница се ражда тази
своеобразна библия на успокояващата и градивна магия. След
това авторите замислят многотомио изследване „Вечният човек“,
но успяват да издадат през 1970 г. само първата му част, тъй като
през 1978 г. Бержие напуска този несъвършен свят. Нека не забра­
вяме, че Повел е и забележителен романист - творбата му Любов­
та чудовище е на път да спечели „Гонкур“ през I960 г.
И все пак, нека си помислим дали е оправдано да се чете Ут­
рото на магьосниците през новото хилядолетие... Опитното око
незабавно ще отбележи десетките несъвършенства. Днес ще бъде
голяма грешка да пристъпваме към творбата като към енциклопе­
дично издание, което ще ни помогне да проникнем в света на ви­
сшата наука и магия. И двата паралелни свята са отишли далеч, да­
леч напред. Достатъчно е да разтворим Дао на физиката от Фри-
тьоф Капра1, за да усетим колко основополагащи промени са на­
стъпили в „света на елементарните частици“, колко по-дълбоко са
проникнали извисените умове в процеса на „сближението“ между
мистиката и реалността. Що се отнася до организмите ни, до ме­
таморфозите на човешката психика, бих препоръчал вълшебната
монография на Ричард Докинс Себичният ген2. При тези два при­
мера не е трудно да усетим, че за съвременния читател, изкушен в
темите, предложени от Повел и Бержие, Утрото на магьосниците
в много отношения ще се стори наивна, старомодна романтична
творба, изпълнена с предизвикващи тъжна усмивка възторзи от
науката и с десетки, десетки неточности в детайлите, дължащи се
на несъвършеността на източниците, достъпни в началото на 60-
те години. Да изреждаме ли: сведенията за съвременните розен-
кройцери, за ордена „Златната зора“, за фигури като Боскович и
Едгар Кейси са объркани, често пъти направо неверни. Ако тръг­
нем по пътя на поправянето на всички съмнителни или недосто­
верни сведения, ще трябва да изпълним книгата с бележки и обяс­
нения. Но несъмнено това ще означава да я превърнем в друга
книга, да я лишим от очарованието и уникалността й. Неслучайно

1 Издадена на български език от изд. „Гуторанов и син“ през 2006 г.

2 Вж. „Себичният ген“, изд. „Изток-Запад“, 2015 г.

-5 1 0 -
 В Т Ъ Р С Е Н Е Н А В Е Ч НИ Я Ж И В О Т

Повел и Бержие разказват дълго и поетично за страшния събирач

на невероятни факти, „летописеца на чудесата“ Чарлс Форт. Н ари­
чат го „интермедиарист“. И по този начин намират съвсем точно
своето място в литературата, науката и в еволюцията на духовните
движения. Защото Утрото на магьосниците не е художествен ше­
дьовър, нито научнопопулярен бестселър, това е манифест предве­
стник на може би най-масовото и най-красиво движение в човеш­
ката духовна история. С тях започва нашето проникване в епохата
на Водолея, в света на „нагуала“, ако щете - в онзи свят, където ще
бъдем по-добри и по-истински, в който няма да робуваме на иде­
ологически щампи, а ще живеем като равни сред равни с боговете
и чудовищата от митовете.
Неслучайно авторите изпитват преклонение към личността на
великия съвременен християнски мислител Тейар дьо Шарден,
който отказва да повярва в катастрофалния завършек на света.
Или както точно го е уловил Мирча Елиаде: „За него Вселената е
реалност - жива, значима, съзидателна, свещена - и ако не вечна
във философски смисъл, то поне неизмерима във времетоГ Дос­
тъпните за тесен кръг избраници идеи на философа достигнаха до
милиони благодарение на Утрото на магьосниците. Гази книга
беше търсена и актуална през 60-те години, тя спаси от пълния
абсурд обезверения западен хуманист, отвори очите на робите
на червения тоталитаризъм, а днес ни е необходима като поезия,
като започнала да се осъществява мечта, като „спомен за бъдеще­
то“, оказал се не химера, а реалност.
Някогашната дръзка и изпреварваща времето творба Утрото
на магьосниците идва при българския читател, превърнала се в
класика на модерната цивилизация. Тъй като ние обаче едва се до­
косваме до подстъпите на разбуденото съзнание, може би и днес
ще възприемем посланията на авторите като видения на първо­
откриватели. Една от късните книги на 11овел се нарича Писма до
щастливи хора; всъщност това е и неговата, и на Бержие, профе­
сия - да ни даряват с изстрадано, чуждо на конформизма и досад­
ните щампи щастие, да ни поддържат в състояние на пробуда, тол­
кова необходимо, за да намерим най-верния път към освободено
от апокалиптичния кошмар бъдеще.
Георги Цанков

-511-