[Type here]

ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА
БЪЛГАРИЯ
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
 ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА
БЪЛГАРИЯ
МЕЛХИСЕДЕК АРАМЕЙСКИ И МАРИЯ
МАГДАЛЕНА. ТАЙНИТЕ В ОТКРОВЕНИЕТО
 [Type here]

НА ЙОАН БОГОСЛОВ. КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА

ЖИТЕЛИТЕ НА МАЧУ ПИКЧУ.
САВСКАТА ЦАРИЦА Е ЦАРИЦАТА НА
ЮЖНИТЕ ТРАКИЙСКИ ПЛЕМЕНА И СЕ
НАРИЧА БАСТЕТ. НАЦИСТКА БАЗА ПОД
АЙФЕЛОВАТА КУЛА.
РАКЕТИТЕ В ШВЕДСКИТЕ ЕЗЕРА. ГРАФ СЕН
ЖЕРМЕН. БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ СА
МАЛКАТА ШАМБАПА НА ЕВРОПА. КАКВО НИ
ОЧАКВА ПРЕЗ 2012 ГОДИНА.
[Type here]

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
 София 2009
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ!

Милан А. Миланов
 [Type here]

ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ

част четвърта
 [Type here]

българска първо изданиередактор: Ели Миланова

формат 16/60/90 Издателство "Везни-4" ISBN 978-
954-9977-41-7
за контакти с автора: e-mail:
mareia.mam@dir.bg GSM:
0886 963 500
ИГУМЕНЪТ НА МАНАСТИРА
 [Type here]

Завръщам се, завръщам се отново при игумен Гавраил,

изпълнен с радост, с трепетно очакване да прекрача прага и да
вляза в "бащината къща". Пътувам по познатия път, придружен от
спомени за добрите очи, за топлия бащински глас, за манастира
"Света Троица"... Колко дълго, колко безкрайно дълго ми липсваше
игумен Гавраил - една година, една вечност, през която контактът
не бе прекъснат, но друго бе изживяването от срещата с него в
манастира...
Пътувам по асфалтирания път, дърветата пак са раззеленени и
свежи, макар и без блестящите капчици дъжд по листата. Гумите
на колата свистят равномерно под мен, през сваленото стъкло
нахлува свеж въздух, мирис на окосено сено, на билки и дъх на
 [Type here]

влажна земя. Лято е. По пъстрите поляни се мяркат стада от крави,

овце и кози, а подпрени на гегите си овчари ми махат за поздрав -
макар и непознати, хората по този край са гостоприемни и добри.
Човек дори и да закъса с колата си, да изпадне в беда, тук хората
ще го приютят и нахранят по стар български обичай.
Благородството все още не е изчезнало сред тези работливи
селяни, винаги готови да се притекат на помощ.
Поглеждам в огледалото за обратно виждане - на пътя зад мен
не се движат ни леки коли, ни мотористи, но споменът от
миналогодишното ми пътуване към манастира се пробуди...
Ясно си спомням как тогава, в края на шосето зад мен, се бе
появил моторист, който бързо започна да нараства в огледалото за
 [Type here]

обратно виждане. С черен шлем на главата, той привлече

вниманието ми и ме принуди да се загледам продължително в
него. Бързо установих, че зад моториста седи още един човек,
също с черен шлем и с черно предпазно стъкло. Не знаех какви са
и като имах предвид смутното време, в което живеехме
професионалната предпазливост ме принуди да бъда нащрек.
Знаех, че по този запустял път към манастира не пътуват често
коли и мотори и се приготвих за срещата. Извадих пистолета,
заредих и зачаках. Шофирах и наблюдавах приближаващите се
към колата ми мотористи, докато се изравниха с мен. Помня как
внимателно следях ръцете на водача и седящия зад него. Да,
интересуваха ме ръцете на двамата мотористи и цялото ми
 [Type here]

внимание се бе съсредоточило именно там. Едно тя- хно движение

можеше...
Засмях се, сега на пътя зад мен няма никой, но тогава...
Тогава мотористите се изравниха с колата ми, обърнаха лицата
си към мен, скрити под черните стъкла на каските и водачът
рязко вдигна дясната си ръка. Не стрелях, не стрелях, защото
за миг видях, че в ръката му няма оръжие. Той и возещият се
зад него ми махат за поздрав и профучаха край Ровера...
Това е споменът, останал от запознанството ми с двамата
братя Димитър и Георги - деца на брата на игумен Гавраил,
завършили духовна семинария и започнали своя житейски път
в манастира "Света троица". Така се запознах с братята, с които
 [Type here]

станахме добри приятели, а вечер седяхме край пламтящия

огън и слушахме беседите на игумена. Не, няма да пропусна да
спомена и компанията на двете немски овчарки, любимите при-
дружителки на игумен Гавраил, моя Учител.
Наближавам манастира, навлизам по прашен, сел* ски път и
се разминавам с конски каруци, натоварени с щайги червени
домати, зелени чушки, лук и зеле. Не се познаваме с хората в
каруците, но си махаме с ръце за поздрав и всеки продължава
напред. Встрани от пътя виждам иззидана белокаменна чешма
и се отбивам да пийна от бистрата вода, струяща от чучура й.
До чешмата е спряла конска каруца, с подредени щайги с ранен
сорт бяло кехлибарено грозде. Среден на ръст старец се е
 [Type here]

навел пред коритото на чешмата, подложил шепа и пие вода.

Изправи се, видя ме и се зарадва на появата ми. Поздрави ме и
отново се наведе към чешмата. Подложи шепи под чучура,
напълни ги и плисна с тях лицето си. Намокри бялата си коса и
плисна още веднъж вода в лицето си. Извади бяла кърпа от
джоба на панталона, избърса лицето си и попита за къде пъту-
вам. Щом чу къде отивам се оживи и без да каже дума се затича
към каруцата. Свали щайга с грозде, дотърча задъхан при мен
и умолително заговори:
- Господине, господ здраве да ти дава, ала моля те, от цялото
си сърце и душа, да занесеш тоя малък армаган на игумен Гавраил.
Хапнете го за здраве, господине. Моля те, моля те, не ми отказвай,
 [Type here]

господине.
Гледаше ме умолително в очите и тикаше щайгата в ръцете ми.
Поех щайгата, поставих я върху каменната чешма и попитах от кого
е гроздето, за да кажа на игумена.
- От Калин, от Калин му кажи, момче - зарадва се мъжът щом
взех гроздето. - Кажи му, че на празника, що идва, цялото ни село
ще дойде. Да не се безпокои за курбана. Хайде, по живо, по-здраво
- качи се на каруцата, хвана юздите и припряно подвикна на коня.
Каруцата тръгна, бай Калин се обърна към мен и помаха сърдечно
за сбогом. На лицето му грееше щастлива усмивка...
Отпих глътка студена вода - пивка, изпълнена с живот.
Разхладих се, наведох се и пих до насита. Мислено благодарих на
 [Type here]

водата, качих се в колата, натиснах педала и потеглих.

Ето, след завоя в далечината се очерта скалният масив с
манастира. Зарадвах се, зарадвах се така, сякаш виждах бащиния
си дом. Настъпих газта, "Ланд Ровер"- ът се клатушка по
стръмнината, ръмжи и изскача рязко на поляна, в дъното на която
се показа манастирът "Света троица". А там, пред тежката дървена
врата с метална обкова, ме очаква с разтворени ръце игумен
Гавраил и приклекналите до него две немски овчарки.
Прегърнахме се и топла вълна се понесе към гърлото и очите
ми. Бях щастлив и развълнуван.
- Добре дошъл, Михаиле... Изглеждаш добре. - Чух познатия
глас и видях зелените очи, които ме гледаха преизпълнени с
 [Type here]

доброта.
- Добре заварил, Учителю. Радвам се, че отново съм при теб.
Една цяла година не бях виждал игумен Гавраил и времето бе
сложило отпечатък върху лицето му - изглеждаше променено и
малко поостаряло. Косата и брадата му бяха побелели, по
продълговато лице се очертаваха дълбоки резки. За миг се
погледнахме така, сякаш се бяхме разделили вчера, засмяхме се и
в този миг почувствах грапави милувки по ръцете си. Кучетата
ближеха ръцете ми и казваха "добре дошъл" Погалих ги, а игумен
Гавраил ме поведе, през тежката дървена врата, към двуетажната
сграда, където се намираха спалните помещения, готварницата и
столовата.
Този път Димитър и Георги не ме посрещнаха - ни по пътя, ни
тук. Не виждах и "Хонда"-та и затова попитах къде са.
 [Type here]

- Ще се видите в края на седмицата. Затъжи ли се за тях,

Ученико?
- Да, липсваха ми. Къде са?
- На морето. Малко черковна отпуска - игуменът се засмя с онзи
гърлен смях, който до болка ми беше познат. - Нали са младоци,
нека се повеселят.
 Стигнахме пред спалните помещения, спогледахме се и
едновременно прихнахме, залети в смях. Кучетата излаяха,
изненадани от неочакваното ни поведение.
- Браво, браво и на двама ни... - каза игуменът, спрял да се
смее. - Къде е багажът ти, Ученико? Багажът ти...
- Багажът ли, Учителю, - захитрувах аз, - багажът си е там, в
колата. Забравих го - и отново се разсмяхме
 [Type here]

- Хайде да се върнем и да го вземем - предложи Учителят и

понечи да тръгне към колата.
- Багажа може и по-късно да го приберем, Учителю. Моля те,
нека първо се поразходим из старинната крепост. Затъжил съм се и
за нея.
- Така да бъде - съгласи се игумен Гавраил и тръг- нахме към
древните зидове от някогашни постройки, към стърчащите
разрушени колони.
Минаваме бавно край тежките каменни отломъци, изпадали от
бойниците, между каменните грамади и извисяващите се яки
дъбове.
Ето че отново съм тук сред прозрачния въздух, за когото
мечтаех, сред тишината, предизвикваща чувство на
 [Type here]

безкрайно спокойствие, което отпуска душата...

Стигнахме до вековния дъб, разперил клони със зелени
листа и седнахме под сянката му на нашата пейка.
Нужно ли е да описвам отново красотата, която се
разкрива оттук?
Любувах се в далечината на планините, на зелените
поляни в подножието, на тъмнеещите в зеленина горски
масиви, на пасящите стада овце и мяркащите се сред тях
овчари... Гледах разстилащата се пред мен пасто- рална
картина и с ентусиазъм започнах да разказвам на
Учителя за най-различните сведения, които успях да
събера през годината, но всичките неразрешени и
 [Type here]

изискващи отговори. А отговорите не идваха сами, кол-

кото и да се стараех да ги получа...
Дълго разказвах на игумен Гавраил за темите, които
ме вълнуваха, за семейството и пътешествията ми из
страната. Добрият човек ме слушаше внимателно, от
време на време, задаваше уточняващ въпрос и покла-
щаше глава с разбиране.
Слънцето доближи върхарите на далечните планини,
остана за миг там, пламна в оранжево сияние и взе бързо
да потъва. Скри се и зад потъмнелите планини се
появиха червеникави отблясъци. Започваше гостуването
ми...
 [Type here]

- Учителю, утре сутринта...

- Утре в пет, както винаги - отвърна той, пожелахме
си лека нощ и се прибрахме по стаите...
Вярвам, че се досещате какво се случи на сутринта.
Пред спалното помещение вече ме очакваше игумен
Гавраил. Облечен със спортни дрехи, придружен от
двете огромни кучета, готови всеки миг да хукнат с нас.
Поздравихме се, той посочи с ръка към подножието на
хълма и чух да ми дава познати нареждания:
 [Type here]

- Пет километра надолу с леко тичане и пет нагоре с

вървеж 1 обърна се и се затича надолу по склона, при-
дружен от радостното скимтене на овчарките. Тичаше
както преди с лекота, мускулите на тялото му изпъквaха и потъваха,
по кожата му избликваха капки пот и тънки струйки се стичаха
надолу. Кучетата с изплезени езици бягаха със скокове, а аз се
стараех да следваm Учителя неотлъчно.
- Как мислиш, Ученико, този път след колко дни щe можем да
си говорим на връщане към манастира?
- Още днес - самоуверено отвърнах и почти го наел пих по
петите. - Тренирах непрекъснато, и ако искаш можем да говорим
още сега, дори и по надолнището.»
- Тогава да не губим време - захихика той. - Хайде да започнем
 [Type here]

с така наречените "Рептилии". Какво искаш да научиш още за тях?

- Точно за тази цивилизация исках да те помоля за повече
подробности.
- Ти писа за рептилиите и нещо ново, съществено по въпроса,
не виждам какво мога да добавя. Знаеш, че рептилиите
съществуват, но са в затворен свят. Те са клон от висша
цивилизация, които в определен период от еволюцията на расата
са спрели духовното си израстване и са останали на ниско ниво, но
са запазили високия си интелект. Не са напълно изолирани като
Черното братство. Разпръснати са в различни краища на
галактиката. Поради ниското си ниво на духовност не оказват
ползотворно въздействие на цивилизацията, към която се
присъединяват да живеят. Те ползват подземни структурни нива,
 [Type here]

където съществуват в условията на изолация. Периодично се

завръщат при коренната си раса и тези от тях, които искат да
променят посоката си на развитие и да еволюират, остават там и
започват обучението и духовната си трансформация. Другите се
завръщат тук, но имат забрана за намеса в делата и живота на
земната раса. Определени кръгове, от затворени земни общества,
се опитват да осъществяват контакти с тях, но това става все по-
трудно и скоро този канал за връзка ще бъде напълно затворен
поради навлизането на планетата и расата ни в следващо ниво на
развитие.
Рептилиите могат да променят външния си образ и форма и в
минали времена са го правили. Сега им е забранено, за да не се
внедряват между хората. Те са изиграли своята роля на
деградиращ фактор в обществото. Сега им предстои да преминат
 [Type here]

през своите изпитания, уроци и израстване. Поради тази причина

контактите тях в най-скоро време ще бъдат напълно спрени.
Двамата отново дишахме в синхрон, правехме еднакви
прескоци, шмугвахме се през храсти и рехава зеленина,
прескачахме малки поточета.
 МЕЛХИЗЕДЕК ДАВИД АРАМЕИСКИ
Неделя е, слънцето искри в синевата на небето сипе ли, сипе
огнени лъчи. Горещо е, камъните са се нагрели, ще се пръснат от
топлината, а няма никакъв вятър. Само там, под вековните дъбове
е сенчесто и прохладно. Обичам лятото и издържам на топлина, но
днес е прекалено горещо дори и за мен. Ще ми се час по-скоро да
 [Type here]

привърши службата в църквата, хората да се разотидат и игумен

Гавраил да се освободи и излезе. Седнах в сянката на черковната
сграда и зачаках търпеливо. Сега видях и кучетата - недалеч от
мен,с изплезени езици да дишат учестено. И на тях им е горещо...
След едночасово потене в сянката на черквата най- после
дочаках игуменът да излезе. Видях го да изпраща хората, дошли на
църковна служба, забеляза ме и тръгна към мен. Кучетата
надигнаха глави, помахаха с опашки, но не помръднаха от местата
си. Но аз станах.
- Я, морското момче е плувнало в пот - рече развеселен
игуменът. - Днес ще водим дълъг, доста дълъг разговор, така ли,
Ученико? Отново за Исус?
- За японския Исус - уточних аз. - На нашата пейка ли, Учителю?
Тук навън е ад.
 [Type here]

- Там е добре, макар че има и по-добро място - и посочи скалния

лабиринт. - Но само след час-два, тук атмосферата ще се промени.
Ще се появи хладина от разликите във височината. Хайде, докато
вървим, ще ми разкажеш докъде си стигнал с разследванията.
Вървим покрай лъхащите жар старини, през замрялата природа
и се добираме до сенчестата пейката. Сядаме и се потапяме в
хладината, запазена под листата на дъба.
 Приготвил съм за Учителя куп материали, напечатани от мен, за
които искам да получа отговори. За днес съм подбрал темата за
Исус Христос и му подавам папката с напечатаното. Той,
естествено знае какви дарове съм му донесъл, поема папката,
разтваря я и прочита заглавието: "Потомък на Исус Христос живее в
Япония Прелиства няколко страници, връща ми ги и казва:
 [Type here]

-Мисля, че е по-добре да прочетеш какво си написал и след това

да коментираме.

Знаех, че така ще се случи, поемам разтворената папка и

започвам да чета на глас:
 - Това е материал, публикуван наскоро в световната преса.
Можете и да не вярвате, но неведоми са пътищата божии... Най-
после се откри родственик на Исус Христос и той живее в Япония!
Нарича се Юнихиро Савагучи, който искрено вярва, че е потомък
на Исус Христос. Поводът за това му убеждение е дядо му
Савагачи, който се отличавал от съселяните си с това, че бил
 [Type here]

висок и мършав, а останалите жители на селото по традиция

били дребни и дебели. Но най-удивител- ното е, че дядо му бил
синеок.
Недалеч от дома на Юнихиро Савагучи, който се намира в
северната част на Япония, в село Шинго, има скромно хълмче, на
което е поставен дървен кръст. Хората от околностите вярват, че
там почива човек, когото християните наричат Месия или Исус
Христос. До гроба на Месията е гробът на Исукири, брат на да-
лечен прапрадядо на Юнихиро. В близост до могилите има руини
на древна пирамида, която била по-голяма от Хеопсовата
пирамида, но разрушена от земетресението през 1857 година.
В тази провинция, разположена на седем часа път от Токио,
 [Type here]

чудесата започват през 1935 година. Местният свещеник открил

старинен свитък в архива на префектурата Ибараки, който
жителите на селото приемат като завещание на Христос, а
селото Шинго за неговия последен пристан. Свитъкът и до днес е
изложен в музея "Древни легенди за Христос". Учени,
позоваващи се на тези документи, твърдят, че Христос живял и
починал в Япония". В древните ръкописи се уточнява, че Исус
Христос пристигнал в Аомори, когато бил на 21 години.
Приел името Дайтенку Таро Джурай, научил японски и се влюбил в
японския народ.
В този ръкопис се описва, че след като живял единадесет
години в Аомори, Исус Христос се завърнал в Юдея.
Привържениците на "новото японско житие на Исус Христос"
намират потвърждение в ръкописа за онези единадесет години от
живота на Исус, които са пропуснати и не са отбелязани в
Евангелията.
Според версията, изложена в японския свитък, римляните не са
разпнали Христос, а Исукири - брата на прапрадядото на Юнихиро.
Христос успял да избяга в Сибир, а оттам дошъл в Шинго.
Преживявал с отглеждане на ориз, оженил се за местна девойка на
име Миюко и станал баща на три дъщери. Японците вярват, че
Исус е живял 106 години и е бил погребан в родовото гробище на
Савагучи, близо до дома му.
Като потвърждение на своята теория, че в тяхното село е живял
Исус, местните жители сочат и предишното название на селото -
Хераи, което е много близо по звучене на думата "хиброу" (англ.
hebrew), т.е. "еврейски". И още нещо - традиционните японски
песнопения, които се изпълняват на гроба, наподобяват по звучене
на юдейските.
"Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска
религия не означава нищо за мен. Аз съм будист" - заявява
Юнихиро Савагучи.
Разказът на Юнихиро Савагучи ме заинтригува, тъй като е
свързан с пътуване на Исус Христос до така далечната Япония и...
Спрях да чета, погледнах игумен Гавраил, заслушан внимателно
в четенето и бавно изговорих:
- Зачаках удобен момент да разкажа всичко това на Учителя...
- Ето че го разказа и станах герой в книгите ти - засмя се той.
- А сега да видим какво ще ти отговоря, за да продължиш по-
нататък... Да започнем от японския Исус,както казваш, Ученико.
Японецът Юнихиро Савагучи не е наследник на Исус Христос.
Далеч, назад в родословието му има кръвна връзка с бял
посветен, който е бил по тези места, заради духовния център -
пирамидата, която е вече разрушена. Белият посветен създава
семейство с японка, чийто потомък е Юнихиро Савагучи. Белият
посветен мъж бил уважаван и почитан, предал е част от
знанията си на местните. Умира в Япония и е погребан според
традициите на неговите убеждения.

58
 - Какъв духовен център е представлявала тази Пирамида,
Учителю?
- Белият посветен мъж пристига в Япония с възложена му
мисия - да извърши дадена работа в Пирамидата, изградена от
късните атланти, и да предаде знания на определен кръг хора.
- Ще ми опишеш ли какво е предназначението на тази
Пирамида?
- Цялата вътрешна надземна част на пирамидата е
представлявала "зала", в която се е осъществявало пречупване
на Алфа лъчите и разделяне на енергийните плоскости на
отделни времеви зони. С помощта на огледалата, монтирани по
вътрешните стени на пирамидата, се е осъществявал процес, на
който в отделните нива са се образували три, четири, пет и
шестизмерни пространства. Във всяко отделно ниво посветеният
е получавал различни по степен знания и духовни уроци, както и
умения на ментално, астрално и светлинно ниво. Малко са били
допусканите посветени в тази пирамида, поради сложността на
вътрешния й свят, преплитането и пречупването на времевите
плоскости, измерения и пространствени структури.
- Има ли сега останки от тази пирамида, някакви
съоръжения?
- Под пирамидата се намира подземие, в което е
разположена цялата сложна апаратура, осъществявала
процесите в нея. В малка зала има инструкции за боравене с
апаратурата, насоки, предпазни действия т.н.
- Не съм бил в Япония, но винаги съм се интересувал от нея
и съм си задавал въпроса какво представляват японските
острови като цяло?
- Те са върховете или по-точно най-високите точки на
планински масив, от времето на късните лемурийци,в основите,
на който има много лаборатории, където са извършвали
различни проучвания, изследвания и експерименти с енергийни
потенциали на ядрено и микро едрично ниво. Това е причина за
честите земетресения в района. Въпреки че лабораториите днес
не се използват, в тях все още има генератори и сензорни
модули които излъчват различни импулси и предизвикват
трусове
- Предполагам, че под японските острови има под земни
градове.
- Под японските острови няма подземни и подводни градове.
Цялата площ на островите е представлявала един огромен
комплекс от лаборатории.

59
 - Знаеш ли, Учителю, правят ми впечатление планините в Япония.
Те имат странни и много красиви форми.
- Странността на японските планини идва именноот действието
в миналото на тези лаборатории. Това е изваяло по особен начин
външния релеф. Тогава е имало и бази, които са служели за кацане
и излитане на космически кораби с екипи учени от Галактиката и
извън нея. Те са били специалисти в областта на изследванията,
които са извършвали в лабораториите. Обменяли са опит и знания.
Днес тези бази не функционират.
- Япония е една от най-напредналите страни в разработки на
технологии и особено в електрониката. Предполагам, че й се
помага...
- Никой не помага на японците в разработването на различните
технологии, Ученико. При тях се е запазил дял от познанието на
древните, който в определени моменти дава сигнали и води до
разработки и постижения, каквито другите нации не съумяват да
постигнат на този етап.
- Разполагам с още сведения за японския ИШ Христос. Да чета
ли?
- Слушам те, Ученико, чети.
" Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска
религия не означава нищо за мен. Аз съм Будист - заявява
Юнихиро Савагучи.

60
 - Едно невярно твърдение - мръщи се игуменът. - Чети по-
нататък.
- Връщам се към казаното от Юнихиро Савагучи, че
християнската религия не означава нищо за него, но тя не е "нищо"
за нас, християните. Напротив, животът на Исус Христос ни вълнува
и ще започна проучването си от изгубения шедьовър на Леонардо
да Винчи - "Битката при Ангиари". Не съм от първите "из-
следователи" тъй като неотдавна италианският министър на
културата Франческо Рутели е създал специална комисия за
издирване на изгубената батална фреска. Специалистите по
издирването на фреската ще работят във флорентинския "Палацо
дал Векио". Има хипотеза, лансирана от изкуствоведа Маурицио
Сарацини, че "Битката при Ангиари" е скрита под друг стенопис, до
чието разкриване не се е стигнало, поради несъгласието на
властите на Флоренция да се пристъпи към детайлни изследвания
на фреската. Версията, че "Битката при Ангиари" е заличена,
шестдесет години след създаването й, Маурицио Сарацини
подкрепя с твърдението си, че Джорджо Вазари е нарисувал върху
"Битката при Ангиари" друга творба на военна тема - "Битката при
Марчиано". До този извод Сарацини достигнал още преди тридесет
години, след като открил в по-късната фреска изображение на група
войници, носещи знаме с надписа "Cerca Trova" ("Търси и ще
намериш"). Изследователят е уверен, че това е знак, преднамерено
оставен от Вазари за идните поколения, за да подскаже, че
шедьовърът на Да Винчи е отдолу.
Леонардо започва работа върху "Битката при Ангиари" през 1505
година по поръчка на градската управа на Флоренция. Творбата, в
залата на Големия съвет в "Палацо дел Векио", изобразявала
сражение между войските на Флоренция и Милано.Едновременно с
Леонардо работел и Микеланджело, на когото било възложено
оформлението на противоположната стена. Предполага се, че
Микеланджело трябвало да изобрази битката при Кашин.
Майсторът обаче така и не пристъпил към същинското
зографисване на стенописа, а от труда му се е запазил само голям
работен картон. От Леонардо сьщо са оцелели отделни скици -
няколко конници в битка за знамето, на които век по-късно Рубенс
прави копие . Половин век след двамата гении Вазари реставрц 0
крепостта. Издига нови стени и рисува свои стенопи. си. "Вазари е
бил голям почитател на Леонардо и още на времето е смятал
"Битката при Ангиари" за един от най-големите шедьоври. Затова
може би го е запазил непокътнат под своята фреска.
За да докаже, че е на прав път Сарацини наема екип от
специалисти, които сканират стената и установяват че зад нея има
кухина. Защо Сарацини толкова упорито иска да открие тази
 батална сцена на Леонардо? Защото Джорджо Вазари в книгата си
"Животописи на най-знаменитите живописци, скулптори и
архитекти" споменава, че баталната фреска на Леонардо да Винчи
е предизвиквала всеобщо възхищение през 1565 година.
Дали и аз да не прибавя моето предположение, че в тази сцена
Леонардо да Винчи ни е оставил още една неразгадана тайна?.
Мнозина съвременни изкуствоведи предполагат, че и двамата
титани на възрожденското изкуство - Микеланджело и Леонардо да
Винчи, с работите си в "Палацо дел Векио", са осъществили
истински поврат в западноевропейската живопис. Стиловите им
похвати, използвани в този проект, стават предвестник за
развитието на класицизма и барока. Откриването на "Битката при
Ангиари" е равнозначно на това да намерим нова "Джоконда" или
"Тайната вечеря", смятат историците на изкуството. В предстоящо
изследване на стенописите на Вазари ще бъдат приложени най-
модерните технологии, за да се предотврати тяхното повреждане.
Няма да изчакам предстоящото изследване на стенописите на
Вазари, а ще зарадвам изкуствоведа Маурицио Сарацини, че
неговото прозрение е реално, защото Учителят, след като изслуша
внимателно представените му доводи, каза:
- Ученико, "Битката при Ангиари" на Леонардо да Винчи
действително е скрита умишлено от Вазари под неговата творба в
"Палацо дел Векио". Вазари скрива творбата не само от желание
да я съхрани, но и за да прикрие тайни символи, вплетени в
изображенията.
Какви ли тайни символи са скрити в ''Битката при Ангиари", за да
бъдат прикрити от Вазари? Да оставим това на изкуствоведите,
когато разкрият знаменитата фреска, а да продължим с най-
известната и най-тайн- ствена картина на Леонардо да Винчи -
"Мона Лиза" или "Джокондата". Какво знаем за нея от
дългогодишните проучвания на десетките изследователи?
"Джоконда", или както смята изкуствоведът професор Джузепе
Паланти, е Лиза Жерардини (Lisa Gherardini), - жената, вдъхновила
Леонардо да Винчи да нарисува "Мона Лиза" (Джоконда). Тя е
погребана във Флоренция. Мястото и точната дата на нейната
смърт доскоро не бяха известни, но изследването на професор
Джузепе Паланти хвърли светлина по този въпрос. Той е стигнал до
извода, че Мона Лиза е реално съществувала личност, когато е
изучавал материали от флорентинските архиви. Изследвайки
документите, Паланти е открил, че "Джокондата", или Лиза
Жерардини, е била съпруга на флорентинския търговец Франческо
дел Джокондо. Починала е на 15 юли 1542 година, на шестдесет и
три годишна възраст, и е погребана в гробището на манастира
Света Урсула. Установено е, че Лиза Жерардини и семейството на
Леонардо да Винчи са били съседи.

62
 А Вакенродер в своя труд "Сърдечните излияние на един
влюбен, в изкуството монах" говори, че Леонардо е рисувал
картината четири години и е имал традиция да забавлява моделите
си с музика, за да не скучаят и да не
заема лицето им, от отегчение и умора,
израз, подобен на маска.
Изследователите твърдят, че за да се
стигне до изчистения вариант на
картината, която познаваме днес, са
били нужни много преработки и промени.
През 1503 година, първоначално, "Мона
Лиза" е била нарисувана от Леонардо на
дъска от топола. След това рисунката се
прехвърляла на дървото с процес,
наречен избож- дане. Малките линии се
свързвали от червена разредена боя. За
"Мона Лиза" се споменава само веднъж
през живота на Леонардо.
Това се случило на 10 октомври 1517
година, когато кардиналът на Арагона Леонардо да Винчи
дошъл при Леонардо, който живеел
по това време в градчето Амбоаз, лежащо в долината на
Лоара, да поднесе почитанията си на великия художник.
Кардиналът и секретарят му били разведени от Леонардо из
ателието, при което секретарят записва следните впечатления:
"Леонардо . показа на кардинала три картини. Едната беше
портрет на флорентинска жена, рисувана по поръчка на
Джулиан! Медичи. Тя беше самото съвършенство. Видях,я със
собствените си очи".
През 1530 година "Мона Лиза" намира мястото в кралската
колекция на крал Франсоа, който преценил, че стените на
неговите бани са най-подходящото място за нея. Картината
престояла там много години и експертите твърдят, че
изпаренията са главна причина за пукнатините в тънкия слой
боя. От банята към спалнята. Кралят притежавал и любопитен
гол вариантна "Мона Лиза" наречен "Мона Вана". Каква е
връзката с шедьовъра на Леонардо? Предполага се, че Мона
Вана е дело на Леонардовия ученик Салай. "Мона Лиза"
остаанала в колекциите на френските крале до Френска'!
революция, след което кралската колекция била разграбена и
Лувъра обявен за народен музей. И "МонаЛиза" за първи път е
изложена публично. Но картината не останала задълго в
Лувъра. Когато Наполеон Първа става император на Франция,
веднага прибира "Мона Лиза" от музея и я поставя в спалнята
си, в Тюйлери

63
Десет години Наполеон боготвори картината и я наричал мадам
Лиза. Когато по-късно, Наполеон нахлува в Италия той открива
там рисунките и бележниците на Леонардо и ги пренася във
Франция. Бонапарт твърдял, че всички гении са французи, без
значение коя е родната им страна.
"Мона Лиза" отново се завръща в Лувъра след падането на
Наполеон. Сто години по-късно, на 21 август 1911 година,
картината е открадната. Цялата световна преса отразява
кражбата и полицията организира ма- щабна операция, която не
дала желания резултат. След две години, на 11 ноември 1913
година, флорентинският антиквар Алфредо Джери получава
писмо, с което му предлагат да закупи "Мона Лиза". Цената е
един милион лири стерлинги по днешен курс. Писмото е с
подпис "Леонардо". Месец по-късно тайнственият продавач
уговаря среща със синьор Джери в хотел на Виа Панцани.
Алфредо Джери търси помощта на Джовани Поги - познавач на
картините на Леонардо и директор на музея Уфици. Двамата
посещават стая в посочения хотел и се срещат с продавача на
картината. Ето какво разказва синьор Джери за следващите
събития, които били най-вълнуващите мигове от живота му:
"Първо видяхме само куп стари дрехи, но забелязахме, че
куфарът е с двойно дъно. Веднага щом видяхме картината,
разбрахме, че това е истинската "Мона Лиза" на Леонардо да
Винчи".
За да се удостовери, че това е картината на Леонардо -
"Мона Лиза", от Лувъра искат експерта Джовани Поги да открие
характерен белег, оставен от обратната страна на дървената
плоскост на картината. Той действително го открива и това още
веднъж потвърждава автентичността на "Мона Лиза". Крадецът
се оказал флорентинец, безработен бояджия, чието истинско
име е Винченцо Перуджа. Той твърдял, че е патриот и е от-
краднал "Мона Лиза", само за да я върне в родината й.
Картината е върната в Лувъра, откъдето е открадната, и
усмивката на "Мона Лиза" отново радва цяла Франция!

64
Франческа да Конти

65
 Историята на "Мона Лиза" започва през 1503 година, когато в
ателието на Леонардо пристигнала жена, която желае да я
нарисува. Той работи върху картината десет години и не се
отделя от нея до смъртта си. Картината е известна като "Мона
Лиза" и е най-про- чутото изображение в историята на
изкуството. Коя е тази загадъчна жена, чиято самоличност
Леонардо не е искал да разкрие?
Много от изследователите на творчеството на Леонардо, още
през 1517 година допускат, че моделът е Изучела Гуаланда,
екзотичната любовница на неговия покровител Джулиано
Медичи. Според друга теория това е херцогинята Констанца
д'Авалос. В италианска поема се споменава, че тя позира на
художник с името Винчи. Има и трета кандидатка, Лиза
Герадини, именувана така от биографа на Леонардо, Джорджо
Вазари. И никой никога не могъл да докаже със сигурност коя е
жената, наречена "Мона Лиза". Изминали векове, докато се
открият важни доказателства в миланския държавен архив -
инвентар, описващ имуществото на Джан Джакомо Капроти, убит
през 1525 година. Джан Джакомо или Салай е дългогодишен
компаньон и помощник на Леонардо. Инвентарът включва доста
картини, но едно име - Ла Конда е зачеркнато и заменено с Ла
Джоконда, или усмихващата. Това е името, придобито след
брака от Лиза Герадини - моделът на Леонардо. Според този
документ Леонардо оставил шедьовъра на Салай и Лиза дел
Джокондо и това наистина е картината "Мона Лиза".
От проучените документи Лиза живеела във Виа дела Стуфа
със съпруга си Франческо, търговец на сребро. Тя е дъщеря на
едър земевладелец, омъжила се на шестнадесет години и
станала третата съпруга на Франческо. Какво е означавала за
Леонардо, може би няма да разберем никога. Портретът е много
странен. Вместо Лиза да бъде нарисувана със скъпи дрехи, то
роклята й е прекалено семпла. Като всяка омъжена жена, Лиза
би трябвало да носи венчална халка, но тя липсва на ръката й.
Липсват и бижута, и всякакви други аксесоари, с изключение на
златен ширит на шията й.
А невероятният праисторически пейзаж зад образа на
Мона Лиза? Каква е връзката? Какво е общото между Мона
Лиза и праисторическия пейзаж?Това също една от загадките
в картината. Има много предположения и догадки, но
истината никой не я знае.
През последните шестнадесет години от живота Леонардо
не се е отделял от портрета на Лиза дел Джокондо. Той го е
носил навсякъде със себе си. Дори когато на шейсет и една
години напуска Италия и не се връща никога повече там.
Житейският път на великия художник свършва във френското

66
градче Амбоаз, в долината на Лоара. Леонардо е недооценен
в родината си, затова пък френският крал Франсоа Първи се
възхищава от него и му дава голяма къща, непосредствено
до кралския дворец. Последните години от живота на
Леонардо са трудни. Получава мозъчен удар и не е можел да
си служи с дясната ръка. На 2 май 1519 година, в стаята си,
Леонардо издъхва в ръцете на френския крал, на шейсет и
седем годишна възраст. Къде ли е погребан великият
творец? Науката не разполага с никакви данни по този
въпрос. Няма предположения, не съществуват дори легенди.
Отминалите столетия са скрили безвъзвратно тленните
останки на този гениален художник, велик посветен и
потомък на Исус Христос.
Но да продължим с издирването на загадъчната
Джоконда. И така, коя е Джокондата или Мона Лиза?
-Жената, изобразена на картината като "Мона Лиза", е от
Исусовия род и по-точно от рода на втория му син- заговори
Учителят. - Тя е от знатен произход - дъщеря е на известен
благородник, омъжила се за избран от родителите й съпруг,
също благородник. Била е посветена и е споделяла учението
и философията на ЛеонардоДа Винчи. Двамата често са
обсъждали забранените таини на масонските закони.
Дотук добре, но все още не знам името й. Учителя ще ми
го съобщи ли?
- Разбира се - потвърди с усмивка Учителят, -Леонардо да
Винчи изработва картината, като в нея вписва код, който дава
информация за част от тези тайни. Това е причината, поради
която авторът й не се разделя с нея до края на живота си.
- Как може да се разчете този код? - трескаво питам аз.
- Само от посветени. Но времето още не е дошло.
А, да, за времето знам... Но защо Учителят не ми отговаря
кое е името на жената? Ще се обиди ли, ако повторно настоя и
попитам за името? Не, няма да се обиди, може би съзнателно
премълчава, изчаква мое тълкувание, или...
- Жената, изобразена на картината на Леонардо да Винчи -
заговори неочаквано игумен Гавраил - и получила името "Мона
Лиза", се е наричала Франческа да Конти.
Зарадван, благодарих за дългоочаквания отговор, разбулващ
една вековна тайна. Едва сега, след като получих част от
истината, за първи път се замислих сериозно за Джокондата -
"Мона Лиза", но вече като професионалист - криминалист. И
започнах да си задавам рутинни въпроси: Защо Леонардо да
Винчи не е разкрил името на модела, когото е рисувал? Какви
са причините да крие името на жената, която рисува? Защо при
преселването си, от град на град, непрекъснато е взимал и
картината "Мона Лиза" със себе си? Наистина уравнение с
много неизвестни, но всички те подлежат на тълкуване и

67
обяснение. Започнах да изграждам хипотези, целящи да
достигна до разкриването на тайните. Защо един художник ще
крие името на модела, който е рисувал? По много причини -
моделът не е искал да се знае името му художникът също не е
желаел да се знае името на модела. И тук веднага следва
изводът, че картината не е показвана в селището, където е
рисуван моделът. Защото, ако картината е била показвана,
тогава е щяло да се знае и името на жената. Явно не е
показвана и името на модела, наричан "Мона Лиза", остава и
до ден днешен неизвестно.
А защо се налага на Леонардо да Винчи да крие името на
модела? Дали да не допуснем, че жената, която

68
е рисувал, е била омъжена и е станала любовница на
художника? Всичко това е напълно допустимо, само ЧЕ трябва
да се докаже. Има ли и други нишки, които д а водят към
разкриване името на "Мона Лиза" и на скритите други тайни в
картината? Има и то не са малко. Нека да започнем от
невероятния пейзаж зад "Мона Лиза". Странен пейзаж. Не
съществуващ никъде по местата където е живял и рисувал
Леонардо да Винчи. Какво ли е искал да ни внуши чрез този
пейзаж художникът? Трудно ми е да отговоря сега, но ще се
върна отново на него, след като съставя изцяло работната си
хипотеза. Следващите ми разсъждения засягат самия Леонардо
да Винчи. Кой е той? Геният, съчетал в личността си художника,
инженера, лекаря, конструктора - великият посветен. Премислям
още веднъж казаното от Учителя: "Жената, изобразена като
"Мона Лиза", е от знатен произход - дъщеря на известен
благородник, омъжила се за избран от родителите й съпруг,
също благородник. Тя е била посветена и е споделяла учението
и философията на Леонардо да Винчи. Двамата често са
обсъждали забранените тайни на масонските закони" и още: "В
картината има код, който дава информация за част от тези
тайни. Това е причината, поради която авторът й не се разделя с
нея до края на живота си. Жената, изобразена на картината и
получила името "Мона Лиза", се е наричала Франческа да
Конти". Вече знам името на жената. Знам и коя е тя. Трябваше
ми много малко подсказване от игумен Гавраил, за което още
веднъж му благодаря, за да открия вековната тайна. А тайната
е, че "Мона Лиза" - Франческа да Конти е жена от потеклото на
Исус Христос. Не случайно двамата с Леонардо са обсъждали
забранените тайни на масонските закони. Ето защо Леонардо да
Винчи е криел името на своя модел - да не бъде разкрита една
потомка на Исус Христос, да не бъдат открити и другите
наследници и подложени на преследване оттогавашната църква.
Едно подобно разкритие би разклатило устоите на църквата, би
направило описанието на живота и делата на Исус в Библията
невярно. Църквата в никакъв случай не би допуснала това.
Уверен съм в думите на Учителя си и нямам никакви
съмнения относно личността на Мона Лиза или по-точно на
ФРАНЧЕСКА ДА КОНТИ. Въодушевен от разкритието, още
веднъж благодарих от все сърце на игумен Гавраил и
веднага се обръщам към изкуствоведите:
- Господа изкуствоведи, вече знаете името на
загадъчната Мона Лиза. Сега не е трудно да разкриете ми-
налото на тази невероятна жена, наричана ФРАНЧЕСКА ДА
КОНТИ...
Вече ни е известено, че в картината на Пусен е кодирано
родословието на Исус Христос и знаем, че Леонардо да
Винчи чрез баща си също е потомък на Христа. A знаем ли

69
нещо за произхода на майката на Леонардо? Има най-
различни предположения за нейния произход. Някои
изследователи допускат, че тя е от арабски произход, но
потвърждение по този въпрос няма.
- Учителю, майката на Леонардо да Винчи от Исусовия
род ли е?
Учителят търпеливо слуша разсъжденията ми, понякога
ми дава насока в търсенето и сега, облегнал се на ствола
на вековния дъб, заговори:
- Не, Ученико, майката на Леонардо да Винчи не е от
Исусовия род. Но потеклото й я прави достойна съпруга за
баща му, поради принадлежността й към рода на древните,
посветени египтяни - траки. Майката на Леонардо е потомка
на два рода с различни корени. По майчина линия тя е от
еврейски произход (тракийски), а по бащина линия е от
женески род на древните египтяни (траки). Тя се омъжва за
бащата на Леонардо, който по далечна линия е от
разклоненията на Исусовия род чрез потомците на
дъщерята на Христос. Това родство на баща му създава
близките отношения на гениалния Леонардо с другата
далечна потомка на Исусовия род, която той обезсмъртява
като "Мона Лиза".
- Искам да попитам още нещо: в картината "Тайната!
вечеря" на Леонардо да Винчи - до Исус Христос Мария
Магдалена ли е изобразена?
- Да, на "Тайната вечеря" до Исус, действително е
изобразена неговата съпруга - Мария Магдалена.
Няма да коментирам дали Дан Браун е почерпил идеите си
за написване на "Шифърът на Леонардо" (2003 г.), вдъхновен
от издадените бестселъри "Светата кръв и Светият граал"
(1982 г.) от Майкъл Бейджънт/ Ричард Лий и Хенри Линкълн и
"Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на
истинската самоличност на Христос" (1997 г.)показващи
скритата символика в картините на Леонардо да Винчи.
Безсмислено е да правя догадки, защото вдъхновението идва
при човек по множество канали ,а всички канали волят
началото си от Акаша. Разбираемо е защо Дан Браун е
избрал да напише трилър с приключенски сюжет - в
търсенето на Граала се вплитат легенди за френското тайно
общество - Ордена на Сион (Prieure de Sion)?, призвано да
защитава потомството на Исус и Мария Магдалена.
Приключенският сюжет дава възможност на автора
безпроблемно да представя дадени събития, без да се
съобразява с действителността, докато в един истори? чески
роман се изисква той да се базира на документи. На пръв
поглед изглежда, че книгата е написана с комерсиална цел.
Но ако написаното се подложи на "разшифровка", ще се
открие, че в книгата се съдържа дълбок скрит смисъл и
ефект, сравним с така наречения 25-ти кадър в телевизията.
Кадърът, който възбужда мозъчните центрове на човека и го

70
принуждава да възприема подсъзнателно гледаното.
Църквата, естествено, не прие предизвикателството,
подхвърлено й от Дан Браун и гневно заклейми книгата.
Какво всъщност оспорва Дан Браун в "Шифъра на
Леонардо"? Оспорва както смъртта на Исус Христос, така и
ролята на Ордена на Сион и смята, че написаното за
Ордена е измама. А така ли е? Има ли документи
потвърждаващи съществуването на Ордена? Доколкото ми
е известно, няма открити сведения, доказващи, че Орденът
е древно тайно общество. Има обаче доказателства, че
Орденът е създаден в по-ново време и не всичко, известно
за него, е измислица.Вярващите християни не приемат
изнесените разкрития в романа на Дан Браун. Като
защитници на религиозните възгледи, те заявяват, че ако
се докаже, че Орденът на Сион е измислица, ще могат да
отхвърлят неудобните за църквата въпроси за
цензурираните или така наречените забранени Евангелия,
описващи отношенията между Исус и Мария Магдалена. А
ако е истина тогава те ще обвинят Църквата, че векове
наред укрива умишлено неудобни за нея факти, свързани с
християнската религия. Истина е, че книгата предизвика
брожение в целия християнски свят и постави въпроси за
духовността и религията. Романът действително съживи
затихнали спорове от времето, когато християнството се е
утвърждавало като религия и е имало разцепление заради
два изначално противоположни възгледа за вярата -
схващането на гностиците, че отделният човек сам
изгражда отношенията си с Бога и сам намира пътя към
спасението и становището на свещеническата фракция -
че Църквата държи ключовете от Царството Небесно.
Битка, която Църквата бе уверена, че е спечелила.
Наистина ли Църквата е спечелила битката?Можем ли да
кажем по какъв начин Дан Браун е достигнал до идеята да
поднесе на хората, макар и под формата на художествен
роман, онова, което се крие зад традиционните,
неоспорвани религиозни постула- ти? Какво ще си
помислят вярващите след като прочетат, "Тайните
подземия на България"- трета част, в която публикувам
истината за Исус Христос? Да, за Исус Христос, пристигнал
с космичен кораб на земята преди 14 000 години и за
другия Исус Христос, роден преди 2000 години? Единият
не се ражда на земята, а пристига с божествена сила и
власт, в библейския Йерусалим - днешния Пловдив, а
другият, роден в новия Витлеем - Палестина не чрез
непорочно зачатие, а заченат от баща Йосиф и майка
Мария. Ще приемат! ли също вярващите християни, че
възкресение няма в смисъла, разказан в Библията? До ден
днешен никой не е видял с очите си мъртвец да възкръсва.
А възкресение има и това е съединението с Бог, което
всеки от нас жадува да получи. Да отвори сърцето си за

71
божествената духовна връзка и се възвиси в божествена
чиста

72
душа. Затова е дошъл Христос на земята и проповядвал за
чистата божествена любов.
На божествените дела, извършени от родения на земята
юдейски цар Исус Христос (от Давидовия род) всеки трябва да
отдаде почит и преклонение...
Но да продължим с книгата на Дан Браун, в която историята
на Ордена се различава от истинската му същност. И може би
поради това различие тази история предизвиква безпокойство и
напрежение сред вярващите християни. Защо Дан Браун описва
Ордена като "съвременно общество за преклонение пред бо-
гинята, като пазители на Граала и на древните писания"? С
право Лин Пикнет и Клайв Принс, авторите на "Откровението на
тамплиерите. Тайните пазители на истинската Христова
самоличност" задават въпроса: "Какво общо имат езическите
богини със Светия граал, който по своята същност е
християнски? Какви писания биха могли да докажат връзката
между тях?"
Каква е голямата тайна, която се приписва на Ордена?
Говори се, че Орденът е дал обет да пази рода на преките
потомци на Исус Христос и Мария Магдалена. Това е голямата
тайна, пазена с векове, защото ако се докаже, че Исус Христос е
оставил потомство, ще се подкопаят основите на
християнството. И това ще предизвика невиждано брожение в
света на вярващите! Един въплътен Бог, какъвто е Исус Христос,
обрекъл се на безбрачие, има връзка с жена, за която се е
смятало, че е била блудница. В такъв случай Орденът на Сион
не е ли в тясна взаимовръзка с Църквата? Орденът пази
мълчание. Възможно ли е да има договореност между тях -
Орденът да не разкрива имената на Исусовите потомци, да пази
гроба на Мария Магдалена в тайна и да съхранява писанията,
доказващи истината за Исус и потомството му. Църквата от своя
страна да е дала обет да не предприема действия за
физическото ликвидиране на Исусовото потомство. При
неспазване на договореностите съвсем ясно е, че Църквата ще
отстрани наследниците на Исус, застрашаващи нейната власт.
Тъй като в "Шифърът на Леонардо" Дан Браун включ
ва и сексуални ритуали, то на Ордена е вменено и друго
задължение - да е пазител на забраненото познание за силата
на свещеното женско начало, за езическото преклонение пред
богинята - Майка, свързано с представата за свещената
сексуалност.
Независимо от различните оценки и мнения за три- лъра на
Дан Браун, Лин Пикнет и Клайв Принс приемат, че той е
"успял да приобщи огромна читателска аудитория към
въпроси за произхода на християнските догми, наложени от
Църквата поради политически, а не от духовни съображения"
В книгата му се разкрива, че "еретичното", алтернативно

73
тълкуване на християнството е безмилостно потушено, а
свидетелствата, оспорващи утвърдените догми, са укрити от
Църквата. Алтернативните възгледи за същността на Исус
показват, че Той е бил смъртен човек, оженил се и е имал
деца. Тези алтернативни възгледи също говорят и за
потискането на свещеното женско начало, което е било
повсеместно прието преди появата на религиите на па-
триарсите - юдаизма и християнството, а и за свещеното
естество на секса.
Дан Браун е използвал тези представи като фон и ги е
вплел умело в разказ за едно шеметно разгръщащо се
приключение, те приковават вниманието и въображението - на
милиони читатели по цял свят. Вдъхновени и изумени от
разкритията на Браун, те също поемат по пътя на
тьрсачеството, за да открият сами доколко верни са тези
твърдения".
Съвсем точна констатация, защото и аз, като милионите
читатели от цял свят, съм тръгнал да диря истината. Към тази
полуоткрита истина, ще добавя, че Граалът не е символ само
на тялото на Мария Магдалена и Исусовото потекло. Пиша
това, защото в края на книгата Дан Браун разкрива, че
"веществената" тайна, пазена от Ордена на Сион - Светият
граал, всъщност е тялото на Мария Магдалена. Но не е така.
Граалът е обобщаващ символ за Исус Христос, Мария
Магдалена и децата му. Защо Орденът ще пази само гроба на
Мария Магдалена? А гробът на Исус Христос? Нали и той е
погребан. Но за погребението на Исус Христос се пази пълно
мълчание.
Твърди се, че властта на Исус произтича от мястото му на
законен Израилев цар и, че Той е бил предимно политически
деец, който изобщо не е имал намерение да полага началото на
нова религия.
Има "документация", че през последните девет години от
живота си Леонардо да Винчи е бил велик магистър на Ордена
на Сион. Какви исторически документи съществуват за Ордена
на Сион? Само една поредица от книжа, написани на пишеща
машина и познати като "Тайните досиета". През шейсетте
години на двайсети век тези документи са предадени от Ордена
за съхранение в Националната библиотека в Париж. Според
написаното в тях Орденът на Сион е основан преди хиляда
години, по време на кръстоносните походи, и оттогава
съществува без прекъсване, като е оглавяван от някои от най-
великите имена в историята.
По този повод Дан Браун пише - "Тайната европейска
организация Орденът на Сион, основана през 1099 година, е
напълно реална. През 1975 година в Парижката национална
библиотека бяха открити пергаменти, известни като "Тайните

74
 досиета", в които се посочват много братя от Ордена на Сион,
например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да
Винчи."
Но нали се знае, че тези документи са написани на машина?
Дори се казва, че са добре изработен фал- шификат. Това
поставя под съмнение действителното съществуване на Ордена
на Сион.
Нека да проследим един тайнствен "закодиран"текст,
намерен в Англия, в провинциалното имение Шъгборо Хол в
Стафордшър.
През лятото на 2004 година в "Блечли Парк", днес музей,
открит в памет на английските шифровчици, които през Втората
световна война дешифрират успешно германските военни
кодове, е организирано състезание. Петдесет съвременни
шифровчици трябва да разбулят загадката на "Пастирския
паметник" в Шъгбъро Хол. Това е родово имение на графовете
на Личфийлд, което фотографът лорд Патрик Личфийлд,
братовчед на кралицата, притежава до смъртта си през ноември
2005 година.
Пастирският паметник е издигнат към средата на XVIII век и е
обект на догадки. Той представлява барелеф на прочутата
картина "Аркадийски пастири", рисувана от френския художник
Никола Пусен през четиридесетте години на XVII век, която
отдавна предизвиква догадки. Изображението в Шъгбъро е
огледално. Барелефът е поръчан е през XIX век от собственика
на имението, мореплавателя Джордж Ансън - лорд адмирал. На
барелефа има надпис с двусмислен девиз на латински, изсечен
на преден план: "Et in Arcadia ego" или "В Аркадия съм" - думи,
които обикновено се приемат, че напомнят за неизбежността на
смъртта. Под барелефа в Шъгбъро, между по-ниските букви D и
М, са издълбани буквите O.U.O.S.V.A.V.V.
Както картината, така и паметникът в Шъгбъро се свързват със
загадката около Ордена на Сион, заради девиза "В Аркадия съм".
Допустимо е лорд Ансън да е бил член на Ордена на Сион и
построяването на Пастирския паметник да има отношение към
тайното общество. Една картина може лесно да се повреди,
докато един паметник, в имение, дълго време би "говорил" на
посветените за тайната на Ордена.
Състезанието в Блечли Парк е организирано от Оливър и
Шийла Лон, шифровчици по време на Втората световна война, и
е проведено като на шега, макар че средствата за масово
осведомяване го представят едва ли не, като "търсене на Светия
граал". В него се включват петдесет души, които предлагат какви
ли не решения, от съвсем обикновени до наистина сензационни.
(Всъщност никой не оспорва ключовото предположение, че
въпросният надпис е шифър и това биха могли да са първите
букви от изречение, което съдържа информация, известна само в

75
рода Ансън.) Но Оливър и Шийла Лон предпочитат решението,
което е свързано с Ордена на Сион и което, след като през
ноември 2004 година е оповестено, предизвиква най-голям
интерес в меди-

76
 Аркадийски овчари от Пусен

ите. Решение е предложено от специалист шифровчик, който

държи да остане анонимен и настоява начинът, по който е
разчел надписа, да не бъде огласявай. Все пак се разбира, че
шифровчикът е заменял едни букви с други и е направил
анаграма и при заместването се е получил призивът "Исус X
оспори" който шифровчикът е разчел така: "Исус като Христос
оспори" В тези думи се търси връзка с Ордена на Сион, а на
електронната страница на "Блечли Парк" пише - "През XVIII
век вече се е зараждал таен орден, известен като Орденът
или Братството на Сион. Мнозина и най-вече Англиканската
църква смятат възгледите на Ордена за еретични, защото
според тях "Исус е бил смъртен пророк". Анонимният
шифровчик свързва разчетеното с каменна плоча, за която се
твърди, че идва от старозаветния герой Яков и станала
"талисман" на Ордена и която Ансън отнася на съхранение в
Нова Скотия. Говори се, че не случайно първите френски
заселници са нарекли Нова Скотия "Аркадия".
Смята се, че през XVIII век вече е имало Орден на
Сион и той е отстоявал основното си схващане - че Исус не е
Бог, макар че няма независими доказателства за
съществуването му. Представата, че в учението си Орденът
отхвърля божественото естество на Исус идва от "Светата кръв
и Светият граал", а не от самия Орден, въпреки че, както ще
видим, той се стреми към взаимоотношения с хора, чиито
възгледи за Христос са, най-меко казано, неортодоксални.
Най-важното в разчитането на надписа от Шъгбъро вероятно
е, че то се основава на представа за Ордена, съвпадаща с

77
относително новата му "официална" версия за неговия произход.
Сега Орденът твърди, че е възникнал не още по времето на
кръстоносните походи, а през XVIII век и отхвърля легендата за
своето създаване, легенда, която е залегнала в книгата "Светата
кръв и Светият граал".
Ако двама-трима души са се събрали и са решили, за да се
позабавляват, да се нарекат "Орденът на Сион" излиза, че той
вече "съществува". Организацията всъщност става жертва на
собствения си успех и по този начин дава тласък за появата на
много "епигони": на други "Ордени на Сион", безспорно рожба на
един-два- ма души, които си нямат друга работа. През 2003 го-
дина главният секретар на официалния Орден, Джино Сандри,
заяви: "Твърдението, че Орденът на Сион не съществува
искрено ме развеселява, защото, доколкото знаем ние, сега по
света могат да се преброят най- малко единадесет такива
братства".
- Учителю, доколкото ми е известно, дейността на древния
езотеричен Орден продължава да съществува до днес. Но както
може да се очаква, се е разделил на: "Орден Мелхеседек - на
архангел Михаил и Тот", и "Лазурен орден Мелхеседек - на
Луцифер". Кой от тях е истинският Орден, пазител на тайната на
Исус Христос?
- Запомни, Михаиле: "Орден Мелхебедек на архангел
Михаил и Тот", - и "Лазурен орден Мелхейседек - на Луцифер" са
истинските пазители на тайната за Исус Христос. - И двата
езотерични ордена са създадени с една и съща цел -
съхраняване истината за

78
Исус Христос, за рода му, за потомците и учениците. за древната
мъдрост и загубена тайна. Сега в тези ордени членуват
посветен, до известна степен, и обикновени привърженици на
древната мъдрост. Като чистота на духовното ниво "Орден
Мелхебедек на архангел Михаил и Тот", е по-високо в развитието
си. И двата ордена обаче, са загубили през годините истината за
тайната мъдрост. Днес много от целите и идеите и в двата орде-
на са преиначени и нямат нищо общо с първоначалния замисъл
на основоположниците си.
- Учителю, зададох този въпрос за двата ордена, защото
мислех, че Друнвало Мелхе^едек, като член на езотеричния
"Орден МелхеСедек" и носещ името МелхеНедек, е потомък на
Исус Христос.
- Друнвало Мелхеседек не е потомък на Исусовия род. Той е
духовен последовател, високо посветен и е приел това име като
знак, даден от горе за неговата духовна роля в този живот.
Скъпи читатели, смятам, че трябва да изясним кой е
мистичният художник Никола Пусен, нарисувал зага- дъчната
картина, която години наред предизвиква дискусии, но си остава
загадка.
Никола Пусен е френски художник - живописец и пей- зажист,
представител на бароковия класицизъм. Роден на 15 юни 1594
година в Лез Андели, Нормандия - починал на 19 ноември 1665
година в Рим, Италия. "Аркадийски овчари" - тази картина има
две версии. Една се намира в Англия, а друга - в Лувъра. На
картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и
един от тях сочи надпис върху него - надпис, който гласи "Et in
Arcadia ego" (лат. "И в Аркадия съм"). Тази картина е обект на
различни тълкувания включително, че тези думи са анаграма на
"I Tego Arcana Dei" (лат. "Върви си, аз пазя Божиите тайни") или
"Arcam Dei Tango Iesu" ("Аз докосвам гробницата на Господ
Исус") и се смята, че картината посочва мястото на останките на
Христос.
Наистина ли картината на Пусен съдържа тайна, която
учените се мъчат да разгадаят? И ако съдържа тайна, каква
може да бъде тя? Явно тайната заслужава вниманието на
изследователите, защото картината предизвиква голям интерес.
Говори се и се пише твърде много и подробно за нея. Аз няма да
пиша надълго за картината. Разглеждал съм я многократно,
старал съм се да проникна в тайните й, но уви. Духовните ми очи
не можаха да проникнат в скрития смисъл на картината. И днес
отново разсъждавам върху скритите символи, но картината
отказва да разкрие тайните си пред мен. Затова отговорът идва
от игумен Гавраил:
- В картината на Пусен е закодирана основната тайна на

79
тамплиерите, свързана с произхода, родословието и
потомството на Исусовия род. През специална технология, в
нея е зашифровано съобщение, скрито от очите на хората.
Под видимото с просто око се намира втората, скрита, част
на картината, която съдържа различни тайни.
- Учителю, казваш, че картината разкрива и други тайни?
- В картината на Пусен, освен кодираното родословие на
Исус, има и скрита шифрована информация за част от
съкровищниците на масоните.
- Имаш ли право да разкриеш къде са?
- Намират се в различни части на Европа - във Франция,
Италия, Северна Германия, Унгария и България.
Сега разбирам, че догадките, за тайните символи в
картината на Пусен,. не са били безпочвени...
Спирам се отново на Ордена и въпроса, който си за-
давам, е дали ролята му е толкова голяма. Дали наистина
пази сакрални тайни, които, ако бъдат разкрити, ще
преобразят коренно възгледите ни за християнството и
дори представата ни за неговия основател. И дали, както
твърди самият Орден, това наистина оказва някакво
влияние в днешния свят?

ВЕРСИИ:

Исус и Мария Магдалена са били мъж и жена и са имали

деца. След като Исус е разпънат на кръст, Мария и децата
бягат във Франция, където се установяват.
Техните потомци се женят с представители на кралската
династия на франките, легендарните Меровинги, които през V-
VIII век налагат властта си в земи на територцл ите на днешна
Франция, Германия, Белгия и Холандия ! Те обаче са предадени
и изместени от престола от една нова династия, Каролингите, и
то с подкрепата на Римокатолическата църква, която знае
тайната за брачните връзки на Меровингите и наследниците на
Исус и се страхува какво ще се случи със старателно разра-
ботеното учение, ако се разчуе, че Исус има потомство с
произтичащите от това последици. Ключово събитие при
узурпирането на престола е убийството на ДагоберII през
679 година, който обаче не е последният крал от династията на
Меровингите, както често се споменава.
Според източници на Братството невръстният син на Дагобер
- Сигубер се е спасил от убийство при преврата срещу
Меровингите. Бил е укрит в легендарното селце Рен льо Шато, в
подножието на Пиренеите. Той и потомците му били закриляни
от хора, посветени в тайната за произхода на рода. По-късно
тази група хора се обединили в Ордена на Сион, тайно сдруже-
ние, учредено в края на XI век, за да отстоява интересите на
династията. Орденът на Сион е създаден в I Ерусалим от един

80
от водачите на Първия кръстоносен поход, Годфрид Буйонски
[Жофроа дьо Буйон], който! според преданието е потомък на
Дагобер.
Дан Браун използва едни от най-разпространените версии за
Ордена на Сион, като посочва, че на свой ред Орденът стои зад
създаването на прочутите рицари тамплиери, ордена на
"воините монаси", които от (или около) 1118 година, близо два
века властват в Светите земи и Европа. През 1188 година между
двата ордена се появява разкол и всеки поема по свой път.
Орденът на Сион (или т.нар. Братство) надживява
тамплиерите, които през 1307 година престават да съществуват,
и оцелява през столетията до наши дни под председателството
на цяла поредица велики магистри,сред които някои от най-
прочутите имена в историята на Европа (понякога сменяни с по-
неизвестни личности) например англичаните сър Исак Нютон,
Робърт Флъд, Робърт Бойл и италианците Ботичели... и
Леонардо да Винчи. Пак според преданието, в по-ново време
Орденът изненадващо е оглавяван от някои доста авторитетни
личности от света на литературата и изкуството: Виктор Юго,
Клод Дебюси и Жан Кокто. Тези велики магистри от XIX и XX век
са все французи. Орденът на Сион твърди, че е движеща сила
на почти всички значими езотерични движения в Европа,
например на ро- зенкройцерите, а още по-назад във времето е
стоял зад такива личности като Жана д'Арк и Нострадамус. Дори
днес отстоява своята цел: да възстанови на власт във Франция,
а и в цяла Европа, представителите на "свещения род" на
Меровингите.
В "Тайните досиета" се признава, че задачата на Ордена е да
защитава потомците на Дагобер II, защото те са издънки на
законното кралско семейство във Франция. Крайната цел на
Ордена е да възстанови на френския престол Меровингите. В
"Тайните досиета" се твърди, че Меровингите са потомци на
Давидовото коляно.
Орденът не само не е твърдял никога, че е наследник на Исус,
а обратно, най-недвусмислено отхвърля подобно
предположение. Много години преди Дан Браун да напише
"Шифърът на Леонардо", в пресата бяха поместени материали за
френски свещеник на име Беранже Сониер, изпратен в енорията
в Рен льо Шато в региона Лангедок в южна Франция, който
открил старинен ръкопис. Ръкописът е намерен случайно от
свещеника, заел се да ремонтира църквата. При реставрацията
той преместил камъка на олтара и открил куха колона, датираща
от шести век, в която имало поставени пергаменти. Свитъците
били написани на латински, той не могъл да ги разчете и ги
занесъл на епископа на Карказон. Не е известно дали Епископът
е могъл да разчете ръкописите, но Беранже Сониер веднага ги
занесъл на Църковните власти в Париж. Върнал се оттам като
богат човек. Обновил църквата "Мария Магдалена", построил

81
кула в планината, където е разположено Рен льо Шато, издиг

82
 нал голяма къща, павирал пътя от подножието на плани
ната, в която е разположен Рен льо Шато, до върха. този
обикновен, скромен духовник, неразполагащ значителни
средства, изведнъж забогатял? Похарчи много пари за
обновяването на старата църквата "Мари Магдалена", която се
разпадала. Купил много земя в се. лото и построил не само
кулата в планината, но и къща в която живял и приемал гости
като истински принц' Това дало повод на епископа на Каркасон
да освободи забогателия свещеник и да го отстрани от служба
Беранже Сониер обжалвал уволнението си. Ватиканът го
възстановява на поста му, но още в началото на 1917 година той
внезапно получава удар и умира. Не е нужно да гадаем защо е
получил мозъчен удар. Странното в случая е, че десет дни преди
неговата смърт икономката му вече е била поръчала ковчега...
"Чудесата" не свършват дотук. След смъртта на Беранже Сониер
икономката му останала да живее в къщата му. По времето,
когато се извършва обмяна на парите във Франция е видяна в
градината на къщата да гори големи количества книжни пари...
На човека, преместил се да живее в къщата на свещеник
Беранже Сониер, тя доверила, че ще му разкрие тайната на
тяхното богатство преди да умре. Но не успяла да му я разкрие -
и тя на свой ред получила удар и загубила възможността да
говори.
Каква ли тайна е разкрил свещеник Беранже Сониер, за да
придобие това огромно богатство? Има много версии, но нито
една от тях досега не е потвърдена. Най-разпространената
версия е, че в кухата колона свещеникът е намерил не само
свитъците, но и голямо количество златни монети. Друга версия
допуска, че е открил тайна, подкопаваща устоите на Църквата,
за която му е платено от Ватикана да мълчи.
Много от изследователите на тайната, отнесена в гроба от
свещеника Беранже Сониер, смятат, че в църквата е погребана
важна религиозна личност, тъй като на външната страна на
църквата има жълт знак, който показва, че тук е погребан човек
от кралско потекло. Понеже в селската църква не е възможно
да бъдат по- гребани френски крале, това може да означава, че
този знак се отнася единствено за някой от потомците на Исус
Христос. От тук и заключението, което се прави, че богатството
на Беранже Сониер е дошло директно от Католическата Църква,
поставена в незавидна позиция пред дилемата от евентуалното
разкритие, че Исус Христос не е умрял разпнат на кръста, или
да плати на свещеника и да го накара да мълчи. Платила му е и
през последните двадесет години от живота си Беранже Сониер
е похарчил парични средства в размер на два милиона лири
стерлинги по сегашната им стойност.

83
 Скъпи читатели, още много, много може да се разисква по
темата за житието на Исус Христос. Смятам, че това, което
изложих е достатъчно, за да преминем към крайната цел - за
потеклото на Исус Христос, за Мария Магдалена и къде са
погребани.
Изминаха няколко часа в разговори, сянката на вековния дъб
се измести назад, сега слънцето светеше право в очите ни, но
не жареше, липсваше топлината. Откъм зъберите лъхна хладен
ветрец, листата на дъба зашумоляха, гущерчетата се съживиха
и плъзнаха из развалините.
Игумен Гавраил се надигна от пейката, направи знак с ръка
да стана и аз, и бавно тръгнахме из руините. Кучетата скочиха
ободрени и игриви пред нас, като често обръщаха глави, за да
се уверят, че ги следваме. Вървим с игумен Гавраил един до
друг и разговаряме.
- Потеклото на Исус Христос, Ученико, за когото толкова
много се интересуваш, назад през баба му Ана, отвежда до
династиите на тракийските царе, дали коляно на Давидовия род.
- Кога евреите се отделят от тракийския род, Учителю?
- Отделят се от траките като самостоятелен народ, когато е
възникнал рода на Давид.
- Това означава ли, че Аврам е тракиец?
- Да, означава. Аврам е тракиец и от него произлизат
родове, свързани с траките по кръв и носещи имената на
отделилите се от тях тракийски племена на евреите.

84
 Коренът на рода е тракийски. След заселването си nо земите на
днешен Йерусалим отделилите се племен от траките, като
самостоятелен народ, започват да възприемат като евреи, но
са помнели и почитали тра кийския си корен и произход.
- Исус знаел ли е тракийският си корен? Идвал ли е в
България?
- Знаел е и е почитал тракийския си корен. Той идва в
земята на прадедите си траките - България, където
изучавал духовни науки и мъдрост в школите на тра
кийските учители. Исус е знаел и е говорел езика на
древните траки, загубен и забравен с времето.
- Непорочното зачатие, Учителю?
- Исус, синът на Йосиф и Мария, е заченат, като всички
хора по земята, от земни родители. Няма непорочно или
енергийно зачатие.
- Имал ли е братя и сестри?
- Да, имал е още седем братя. Няма сестри.
- Мохамед от Давидовия род ли е?
- Не, Мохамед не е от този род, не носи Давидовата
кръв.
- Учителю, кои школи е посетил Исус?
- Исус е посетил няколко духовни школи преди да се
върне в родината си и да започне да проповядва учение
ето си. Бил е в България и земите около Тибет.
- Говори се, че майката на Мария Магдалена е от
тракийски произход.
- Да, майката на Мария - Ана е с тракийски произход. Тя
е потомка на наследниците на древните траки ски царе,
далеч назад във времето, стигащи до династиите на
Соломон и Давид.
- Ще те попитам къде се намира гробът на Исус
Христос?
- В Южна Франция, в градчето Рен льо Шато.
- А на Мария Магдалена?
тя също е погребана там. Гробовете им са направени по
идентичен начин.
- Има сведения, че потомците на Исус Христос се
свързват с династията на Меровингите.
- Така е, пръв за Меровингите се жени наследник от втория им
син. След този първи брак и други техни потомци, както по линия на
първия им син, така и по линия на дъщеря им, сключват бракове с
Меровингите, които са високо посветен и духовен род. Не случайно
наследниците на Исусовия род избират брачните си партньори
именно от рода на Меровингите, които са имали знания, умения и
тайни духовни посвещения, достойни за наследниците на Исус и

85
Магдалена.
- Само единадесет последователи ли е имал Исус?
- Исус е имал повече от единадесет верни последователи и
поддръжници, но най-близките до него, които са го следвали
навсякъде, са били единадесетте плюс Мария Магдалена, която
също е проповядвала учението, наравно със съпруга си и
"апостолите" му.
- Учителю, кое е истинското име на Исус?
- Истинското име на Исус Христос, от преди две хиляди години,
е МЕЛХИСЕДЕК ДАВИД АРАМЕЙСКИ.
- Но защо в Библията е наричан Исус Христос?
- Остава в историята с името Исус, защото е припознаван с
истинския Исус, дошъл от Космоса на Земята, заради силата на
духа, мъдростта, духовното си ниво на развитие, знанията и
уменията, които е притежавал. Исус Христос е най-прекият
потомък на цар Давид и следователно на Соломон. Родословието
му до днес е с много разклонения, но имената на всички негови
потомци през вековете се съхраняват в специален опис, който се
предава и допълва през годините от тайните последователи и
пазители на рода Исусов - тамплиери - масони.
Слушам с внимание думите на Учителя и мислено се
пренасям в онези далечни времена, когато Исус е живял и тайно
проповядвал божествено учение, забранено от еврейските
духовници. Каква ли смелост се е изисквала от него, знаещ каква
участ ще го постигне, ако бъде заловен...
- Исус само при раждането си е бил записан с истинското си
име - пояснява игуменът. - По-късно той приема името на Първия
Христос. Всички документи и хроники го описват с това му име.
Малко са тези, които го спо-
менават c рожденото му име и те са свързани с неговия род. Освен
това, в годините, когато той е живял, мног! момчета са били
записвани Исус. В някои случаи и името
Христос е било добавяно към имената на мъже, които се ползвали с
изключителното доверие и благоразположение на Исус, което е
подчертавало близостта им с него или в случаите, когато се е
слагало след името на найдобрите от първите му ученици и
последователи.
- Вече писах за намерения неотдавна саркофаг с името на
Исус в Йерусалим, но не знаем кой е бил тозичовек с това име.
- В саркофага, открит в Йерусалим, е погребан побратим на Исус,
негов сподвижник и довереник от най- близкия му кръг. Той го е
съпровождал в пътуванията му и го е подпомагал в мисията му. След
заминаването на Исус за Европа този негов събрат остава в
роднитеземи, за да утвърди позициите му и да подготви хората за
неговото завръщане след време, нещо, което е било планувано, но до

86
което така и не се стига.
- Ти каза, Учителю, че Исус Христос и Мария Магдалена са
погребани в подземието на църквата "Мария Магдалена" в Рен льо
Шато.
- И потвърждавам това, тялото на Исус Христос е поставено в
двоен каменен саркофаг с инкрустации по капаците. Саркофагът на
Мария Магдалена е идентичен с този на Христос. В това подземие се
съхраняват много документи, свързани с родословието на Исус и
Магдалена и с тайните учения и мъдрост, които са владеели.
Съхраняват се ценни предмети от времето, ко гато са живели във
Франция, както и реликви, принадлежали на техни предци от царския
род. Има касетка? съдържаща две стъкленици, в които се съхранява
вода със специфични свойства, използвана при различни ритуали и
посвещения на тайния орден. Технологията! на производство и
знанието за водата сега са загубени. Свойствата на тази вода са
"вълшебни" според съвременните разбирания.
- Искам да попитам дали кулата, построена от свещеника над
Рен льо Шато има подземие?

87
 - Има и в него се съхранява част от тайните на рода, династиите
и знанията на посветените. Свързано е чрез тесен тунел с
подземието под църквата "Мария Магдалена".
- Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха? повече
от две хиляди години.
- Тайната за погребението на Исус и Магдалена предстои да
бъде разкрита. Има посветени в тази тайна, които знаят кога да
сторят това. Трябва още малко време.
Ето каква е великата тайна, вълнуваща целия християнски свят.
Исус Христос е реална историческа личност - живял, проповядвал
божието слово, оженил се за Мария Магдалена, създал поколение и
като всеки човек на земята починал.
Искам да добавя още една тайна, научена от игумен Гавраил -
къде се намира гробът на Леонардо да Винчи, но ви оставям сами да
прецените защо ще я разкрия...
- Последните години от живота си Леонардо да Винчи прекарва
във Франция, където го отвежда не само поканата от страна на
кралския двор, но и желанието да посети гроба на Исус и Магдалена.
През тези години той посещава седем пъти Рен льо Шато и църквата
"Мария Магдалена" като три от тези седем пъти влиза в подземието,
където са саркофазите на Исус и Магдалена. Имал е достъп до
документите, които се съхраняват там и е знаел тайните на древните
посветени.
Леонардо умира в Амбоаз и е погребан в малък параклис извън
града, който днес е вече разрушен. Намирал се е на север от
Амбоаз.
Какво още мога да попитам за Рен льо Шато? Както вече е
известно, в началото на 1990 година Жан Жак Белдо разбулва
тайните на съкровището на Рен льо Шато. Дали ли ги е разбулил?
Каква е истината за това съкровище?
Вървим из древната крепост, приближаваме подножието на
скалния релеф, върху който се очертават фигурите на мъже и жени
вдигнали глави, загледани в голямо златно слънце. Вече знаех,
фигурите са изработени от човешки ръце, а илюзията за движението
и се създава от залязващото слънце. На каменния екран летят
балони, самолети и космични кораби. И сега подсамия връх отново
се появи фигурата на мъж с барета на главата, с елипсовидна златна
кокарда, сочещ ръка напред...
Игуменът погледна фигурите, поклати одобрително с глава и каза:
- Жан Жак Белдо разкрива една незначителна част от тайната
на Рен льо Шато. Съкровището не е открито! и времето за това
още не е настъпило. В Рен льо Шато fce намира голяма част от
съкровищата на тамплиериге, които през годините са допълвани
от техните тайНи последователи - масоните. В специални
стъкленици: се съхраняват кръвните данни на Исусовия род. От
88
тях може да се направи ДНК анализ и да се разкрие тайната на
произхода на рода му. Има обковани сандъци, в които се
съхранява част от донесените от тамплиерите ценности от
Храма на Соломон, документи, архиви, кореспонденция между
висши в йерархията представители на тайния орден, с печати и
дати.
- Много ли хора знаят тайната на съкровището в Рен льо
Шато?
- Само девет човека, Ученико. От тях четирима и до днес
имат достъп до него и до архивите му.
Благодарен съм на Учителя за получените отговори, но
въпреки това те не дават цялото обяснение на събитията.
Вярно, че съдържат най-важната част, но остават неизяснени
детайли. Как да не попитам дали намерените ръкописи, от
Беранже Сониер и предадени на Ватикана, все още
представляват заплаха за църквата?
Игумен Гавраил ме поглежда снизходително, сякаш иска да
каже: "Сам не можеш ли да прецениш", сяда върху голяма
порутена колона и спокойно обяснява:
- Архивите на Ватикана крият голяма част от ис-тинската
история на цивилизацията и родословието на Исус. Те пазят
много важни карти и описания на подземия и съкровищници,
много документи, свързани с най-тъмната и неясна история на
Средновековна и по-скоро на Ранносредновековна Европа.
Бях доволен от това, че много въпроси се изясниха, но на мен,
както винаги, ми се ще да попитам и още нещо, за това, което е
написано в Библията относно живота, смъртта и възкресението на
Исус Христос, от преди две хиляди години, дали се е случило и на
Космичния Исус Христос?
- Не, не, Ученико. Това, което е описано в Библията като
преживяване на Исус, от преди две хиляди години, не се е случвало
на Космическия Исус Христос. Той не е бил разпъван. Няма аналог.
- Кога човечеството ще може да види светлинното тяло на
космичния Исус Христос, поставено в Музея под Витоша?
- След време, когато музеят под Витоша стане достъпен....
- Още един въпрос - когато Исус Христос е бил в България, с
кого е контактувал?
- С владетелите на различни тракийски племена, както и с
посветените от духовните общности.
Пак останаха неизяснени неща за Исус, а голямото ми желание е
да доведа изследването докрай. Знам, че поизмъчих игумен Гавраил
с въпросите си, но... Но най-важните неща оставаха недоизяснени
и... Събрах длани на ръцете в молитвена поза пред гърдите си и
помолих Учителя си да ми отговори кога е роден и кога е починал
Исус Христос.
- Не хитрувай, Михаиле... Няма да ти откажа по-нататъшните
разяснения. Я, как добре си се научил да държиш ръце в молитвена
89
поза пред гърдите. Знаеш ли, малко хора обръщат внимание на
това, а то си има значение. Прави се по-добра връзка...
Сега да поговорим за Исус. Той е роден на втори септември, две
години преди новата ера, което означава, че датата на рождението
му е сгрешена с около две години. Умира във Франция на 17 април
63 година!
- Учителю, как се е казвал баща му?

90
 - Казвал се е Йосиф Данаил. Бил е наследник на трона на, на
който става наседник и Исус. Баща му се отказва, в негова полза, от
трона след като Исус получава Посвещението си и става достоен да
наследи преждевременно правото да бъде приет за господар на
трона.
- А презимето на майка му Мария?
- Казвала се е Мария Тереза. Тя също е благородничка от
коляното на Давид..
- Каза, че Исус е наследил царския трон на баща си? С други
думи е законен цар на евреите.
- Да, цар на евреите, но през тези години властта е била отнета
от законните наследници на трона и царството се е управлявало от
различни враждуващи фракции и групировки.
- Ще ми кажеш ли къде е роден Исус?
- Исус е роден в малко градче, близо до Йерусалим, в дома на
баба си Ана. Това селище е било разположено в скалиста местност и
сега вече не съществува.
- Ще те помоля за уточнение...
- Градът, в който е роден Христос, се свързва с древния
Витлеем, белязал пристигането на първия Исус, но не е Витлеем.
Името е близко по фонетично звучене. Това е отдавна изчезнало
малко селище, което по-скоро прилича на днешните вилни зони,
където е имало къщи на богати и знатни за времето си особи.
- За Ана, бабата на Исус Христос, е писано доста. Но никъде
досега не съм срещал името на неговия дядо. Как ли се е казвал,
Учителю?
- Дядото на Исус, съпругът на баба му Ана, се е казвал Давид
Негери - Йоан.
- А по народност?
- По произход също е тракиец. Запазил е религиозните си
вярвания и е изпълнявал ритуалите, свързани с тези обичаи. Близо
до дома им, където е роден Исус, е имало малка каменна постройка,
в която Давид
Негери - Йоан и Ана Пагана - Мария са извършвали тайнствата,
свързани с тракийските ритуали. В това се- лище са живели и други
потомци на траки, преселили се в тези земи през вековете.
- Учителю, ти току-що каза, че бабата на Исус Христос се е
наричала Ана Пагана - Мария. Това име не е тракийско...
- Точна така се е наричала Ана Пагана - Мария. Името има
тракийски корен, който по-късно се трансформира в Пагане.
- Ти уточни и името на дядото на Исус, който се е казвал...
- Наричал се е Давид Негери - Йоан. - Повтори бав- но името
му и ме загледа изпитателно. Както винаги очакваше нов въпрос,
или...
91
 Имената Ана Пагана и Давид Негери - Йоан ми правят силно
впечатление. Досещам се, че в името на дядото се съдържа тайна,
която трябва да разплета.
- Учителю, пак ще попитам, защо дядото на Исус носи тези
нехарактерни за траките имена?
- Не са характерни за теб, защото не си запознат с древните
корени. Той носи тези имена, които в основата си са тракийски. Но
с времето, при преселението и общуването с новопоявилите се
народи, произлизащи като цяло от първотраките, са
трансформирани и фонетично променени.
- А сега, Учителю, - започнах с усмивка и тържествен тон, - ще
ми разкриеш ли тайната на Йоан Кръстител?
- Досети се нали? - усмихна се на свой ред игумен Гавраил. -
Така е, дядото на Исус, Давид Негери
- Йоан, го кръщава. Символ на това кръщение е про-
възгласяването на Исус за законен приемник на трона след отказа
на баща му Йосиф от царската власт в негова полза.
- С други думи дядото на Исус е Йоан Кръстител. - Той
потвърди с глава, аз продължих: - Учителю, ще те помоля за още
сведения за бабата и дядото на Исус. Те какви са били, с какво са
се занимавали?
- С храмова жреческа дейност в малкия каменен ритуален
център, изграден до дома им. Те са потомци на Соломон и
Македа, следователно от царски род. При- Тежавали са
династичните богатства, които са се предавали на поколенията в
родовете им. Съхранявали са ’
писмени документи, описи и генеалогии на родовете си до първия
общ корен.
- Какво всъщност изразява кръщаването на Исус R река Йордан?
- Представлява отстъпването на трона и властта от страна на
баща му в негова полза. Този ритуал, както се досети е извършен от
дядо му Йоан, който е най- старшия и посветен в ритуалите във
фамилията. Поради тази причина враговете на Исус го залавят...
- Обезглавяват ли го? Какво ще рече това, два пъти намиране
главата на Йоан?
- Обезглавяват го, защото в техните очи той е човекът,
легализирал пред масите новия владетел, който освен всичко е и
високо посветен, можещ и знаещ, което го прави опасен за тях.
Намирането на главата на Йоан на два пъти е просто съвпадение
във времето. Не символизира нищо.
- Братята на Исус Христос сред единадесетте негови
последователи ли са?
- Не, братята му не са сред единадесетте му най- близки
последователи. Те са вярвали в неговото учение, мъдрост и
посвещение, уважавали са92 го, но не са го следвали в пътуванията му.
- На колко години Исус напуска Йерусалим?
- На тридесет и пет години, след инсценирането на !разпъването
му на кръста.
- Родителите му и братята му с него ли тръгват?
- Те остават в родните земи, а той заминава само със !своето
семейство - съпругата и децата си.
- Исус пристига във Франция и живее там инкогнито?
- Не е живял инкогнито. Представял се е със собствените си
имена. Не е водел светски живот. Общувал е със сравнително тесен
кръг хора, които са били верни на него, рода му и учението му. Исус е
сменил първона- чално няколко селища преди да се засели
окончателно в Рен льо Шато. Това става на седмата година след
пристигането му във Франция. До последно е споделял с
обкръжаващите го знанията, за които е имал разрешение да говори.

93
 - Моля те, кажи ми кога и къде е бил посветен.
- Първото си посвещение Исус получава в земите на България,
когато е на осемнадесет години. Окончателното посвещаване, в
тайнствата и мъдростта на древните и Вселената, получава на
двадесет и седем години. Достига до трета степен във висшата
йерархия на посветените.
- Почти във всички книги, в които се говори за Исус се твърди,
че посвещенията на великите личности се правят в египетските
пирамиди. Там ли е посвещаван Исус?
- Не, не е посвещаван там.
- Но се пише за Египетските мистерии...
- Те имат друго значение - кратко отвърна той. - Исус Христос е
бил на посвещение, както в България, така и в Тибет. Там е
допуснат в Шамбала, където е осъществил контакт с посветени, в
състояние на сома- ти, от първите раси, както и с такива от първите
родове на днешната цивилизация. За годините от живота му, които
се губят в евангелията не се пише нищо, но той е бил на
посвещение в България, после в Шамбала, след което отново в
България, където е получил крайната благословия на висшите
жреци. Михаиле, сега за египетските мистерии ли ще говорим или...
- Нека продължим за Исус, Учителю. Как Исус се е придвижвал
до България и другите страни?
- Придвижването му е ставало бавно, тъй като е ползвал само
животински превоз.
- Но нали той е притежавал специални умения, получени с
посвещението...
- Въпреки уменията, които е притежавал за придвижване на
кратки разстояния със силата на мисълта, той не се е възползвал
от тях, а е пътувал с животински впрягове, които са пренасяли и
багажа, и вещите, необходими при пътуването.
- Можел ли е да лекува и да възкресява мъртви?
- Исус е владеел лечението на всички съществуващи по това
време болести, четял е мисли, владеел е теле- портацията на
кратки разстояния. Можел е да се материализира и
дематериализира в определени случай . Осъществявал е директна
връзка с Акаша.
- Кои светилища е посетил на територията на днещнаа
България?
- Светилищата са няколко - на южните траки, сред които и това
на Орфей и две в района на днещна Варна. Общувал е с
владетелите на различни тракийски родове.
- Има ли някакви веществени доказателства за прцсъствието
на Исус Христос, оставени по нашите земи?
- Не, Ученико, няма оставени материални доказателства за
94
пребиваването на Исус. Той е бил тук като учение и като такъв не е
имало какво да остави. Съществуват единствено ръкописи и
документи, описващи периоди от неговото пребиваване по нашите
земи. Те ще бъдат открити след време.
- Какви чудеса е извършвал Исус?
- Свързани са с лекуването на хора и пророкуването на бъдещи
събития. Той не е изявявал публично способностите си.
Проповядвал е мъдростта и знанията на древните, които са му били
разрешени да сподели по това време. По-късно, във Франция, е
разказвал всичко научено и това е било описвано и систематизирано
в специални книги от близките му.
- Учителю, ти ми описа една стъкленица с чудотворна вода,
оставена в подземието, където е саркофагът на Исус. Той знаел ли е
технологията, по която може да се произведе тази вода?
- Да, знаел е технологията за приготвянето на водата. Той лично
е приготвил водата.
Кога ще бъде написано истинското житие на Исус Христос?
За цялото житие на Исус има време. То ще бъде написано
постепенно, въпрос след въпрос. Всичко с времето си.
Благодаря, сега искам да попитам за Космичния Исус Христос -
какво е проповядвал и кои места е по’сещавал на земята.
- Както вече ти казах, първият Исус идва на земята,

95
 за да положи основите на нов морал, нови убеждения, нов начин
на мислене, нови критерии за оценяване на събитията, поведението
и отношенията между хората. Тази е насоката на неговото учение. То
е изградено на базата на Вселенската философия, приспособено към
еволюционното ниво на развитие на Земята и нейната нова
цивилизация. Чудеса не е вършил, не е било необходимо. Самото му
присъствие и учението му са били достатъчни, за да бъде приет като
Висш учител, знаещ, можещ, притежаващ сила и енергия, непознати
за заобикалящите го.
- Кои страни е посетил Космичният Исус?
- По време на престоя си на Земята Исус е бил единствено по
земите, обитавани от първите траки, общувал е с тях и е оставил
следи от своето присъствие в техните древни, тайни писмени
документи.
- В езотеричните книги се твърди, че Космичният Исус при
посещението си на земята е пострадал.
- Вярно е, при една от обиколките му, в района на Родопите, е
имало разместване в енергийните пластове, причинено от срив в
енергийния щит на пирамида, намираща се в близост до Кръстова
гора. Това е довело до лек трус и срутване на земни масиви, в
следствие на което е имало повалени дървета. Едно от тези дървета
пада върху Исус и му причинява физическо увреждане в областта на
краката, което е било преодоляно за кратко време, благодарение на
неговите умения.
- Сега наистина питам от любознателност, как е изглеждал
космичният Исус?
- Бил е с матова кожа и силно подчертани скули. Очите му са... с
менящ се цвят от сивата гама. Имал е черна, права и дълга коса,
която е сплитал отзад, по- добно на старите български канове. Бил е
висок около пет, пет и половина метра със слабо, но много жилаво
тяло. Ръцете му са били с дълги пръсти, от които са струяли
енергийни потоци. Това виждам, това ти описвам, а вместо да ми
задаваш въпрос как е изглеждал другият Исус, този отпреди две
хиляди години, ще го опиша така..за разлика от предположенията, че
е бил с матова кожа, аз твърдя, че Исус е имал продългова лице и
бяла кожа, тъмни очи и дълга тъмна коса, която понякога също е
била прибирана отзад и завързвана с кърпа - шал. Имал е среден за
времето ръст - окол метър и осемдесет. Тялото му е било слабо, с
прозиращи под кожата вени. Още подробности?
- Благодаря Учителю, никъде досега не е давано описание на
Исус, а ти го обрисува, за да знаем наистина как е изглеждал. Нали
знаеш, че...
- Знам, знам, след едно уточнение следват - следващите... Хайде
да се спрем на... - И ме загледа очак- вателно.
96
- В Новия завет, както си ми казвал, са описани ис- торически
събития, които са съзнателно изопачени, Истината е променена, но
събитието се е случило. Имам предвид задържането на Исус,
трънения венец, преда- телството на Юда.
- Тук, в тези описания Евангелията пресъздават част от
истината. Исус действително е бил задържан, но над него не е
упражнявано физическо насилие. Целяло се е да бъде отстранен
окончателно от пътя на домогващите се до властта, както и да бъде
прекратено преклонението пред уменията и мъдростта му. За
освобождаването му не е плащано от учениците му. Както вече
казах, Исус е имал привърженици и поддръжници във всички среди и
прослойки. Мястото, където е трябвало да се извърши екзекуцията,
се е намирало във владенията на един негов таен поддръжник. Това
е направило лесна инсценировката, спомогнал е и фактът, че в
близост не са допуснати наблюдатели, а от разстоянието, от което
гледали хората, присъстващи на разпъването на кръста, е било
невъзможно да се различат подробности и детайли. Собственикът на
тези земи е бил влиятелен човек и за него не било трудно да наложи
волята и влиянието си над войниците, които са съпровождали
арестанта.
Трънен венец не е поставян на главата на Исус. Това са
допълнително добавени моменти, целящи увеличаване на
въздействието върху хората от мъченичеството на Исус.
Да, вечеря на Исус със съпругата и учениците му е имало, но тя
не е била тайна. На нея са дискутирани различни въпроси и Исус е
имал видение за предстоящото му задържане. Затова той обсъжда с
учениците си плана на действие, който те трябва да следват след
неговото задържане. След като са били обсъдени всички детайли,
Исус изпраща Юда при заможния поддръжник, в чиито земи е щяло
да се извърши разпъването на кръста, за да го предупреди и
подготви за действие. Изпратил е и пари, които да бъдат дадени на
войниците, за да запазят тайната. Влиятелният и богат поддръжник
не е приел парите от Юда с аргумента, че всичко ще поеме той, за
да бъде максимално полезен на Учителя. Юда не е предавал Исус
Това е поредната фалшификация . Съд е имало, но на него не са
допуснати хора от народа, състоял се е при закрити врата и са
присъствали само неколцина от основните врагове на Исус, като
много бързо са взели решение за разпъването му. Да, те са го
осъдили на смърт чрез разпъване на кръст.
- Упорито се говори, че родителите на Мария Магдалена са
погребани в манастира на квартал Бистрица в София. И че те и днес
са там, в подземието на манастира и могат да се видят. Истина ли е
това?
- Истина е, костите на родителите на Мария Магдалена
действително се намират в подземието на манастира "Йоаким и
Анна" до квартал Бистрица.
- Моля те, разкажи ми какви са били те и защо са погребани
тук?
- Родителите на Мария Магдалена са потомствени аристократи

97
от Давидовия род, но не преки наследници на трона, както са Йосиф
и след него Исус. Техните родове са запазили самосъзнанието и
знанието за предците си по линия на Савската царица и Соломон.
Спазвали са древните традиции и ритуалите на първите траки.
Майката на Мария Магдалена - Анна е била със силно развита
сензорика и е осъществявала връзка с Акаша. Така тя е знаела не
само миналото, но и предначертаното бъдеще на дъщеря си да
стане съпруга на Исус. Исус, от своя страна, също е знаел за тази
предопределеност.

98
 Двамата - Исус и Мария Магдалена се запознават тук, в днешните
земи на България, при първото посещение на Исус, когато получава
посвещението си. Бракът между
тях е сключен след завръщането му от Тибет, преди да получи
окончателното си посвещение от висшите посветени жреци. Исус се
връща в земите на Палестина заедно със съпругата си Мария
Магдалена.
Мария Магдалена е първородно дете на родителите си. След
нея те имат още три деца - две момчета и едно момиче. Сестра й
умира в ранна възраст в следствие а на възпалителни процеси в
мозъка и мозъчната ципа. Двамата й братя остават да живеят в
България и тук създават семействата си. Част от техните потомци
също остават в България.
- Не ми каза нищо за бащата на Мария Магдалена.
- Напротив, споменах ти, че родителите й са потомствени
аристократи от Давидовия род. Бащата се е казвал Йоаким Севара,
а майката Анна Тертера. Баща й Йоаким й майка й са спазвали
древните традиции и ритуалите на първите траки. Това е, Михаиле.
Истината е преиначена.
- Защо толкова дълго се крие и никъде досега не ce споменава
за произхода на Мария Магдалена?
- Какво пише за нея в Евангелията? Че е блудница. В
евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан никъде не се споменава,
че Мария Магдалена е съпруга на Исус Христос, още по-малко да се
признае една жена за равностоен апостол. Църквата е имала други
интереси, KOито днес постепенно поправя. И църквата иска да
npoповядва истинското божие слово. И това ще стане...
- Щастлив съм, че Мария Магдалена е родена в земите на
България. Къде точно е родена?
- В градче, което вече не съществува. Намирало се е в близост
до днешния град Сливен. Потомците на Исус! и Мария Магдалена
са дали много разклонения и сега са пръснати в различните краища
на Европа и Америка. Има висши посветени масони, които
съхраняват родословието на рода и периодично го допълват при
раждането на нов член.
Скъпи читатели, възможно ли е да получа това безценно
сведение за манастира в квартал Бистрица на София и да не
пожелая да го видя? Още на следващия ден, с благословията на
игумен Гавраил, се качих на колата си и посетих манастира "Свети
Йоаким Анна" в Бистрица. И с очите си видях, че под пода на
манастира се намира малко подземие, в което се съхра н я ват
кости. Това бе достатъчно, веднага да проуча историята на
манастира. 99
"Манастирът "Свети Йоаким и Анна" се намира в местността
Мали дол, закътан е в красива долина между Витоша и Плана
 планина, на около два километра югоизточно от кв. Бистрица. Има
сведение, че през IX-X в. на мястото на днешния манастир е
съществувал манастирът "Св. Петър", разрушен през XIV век от
турците, чиито основи са разкрити през 1925 година. Манастирът
"Свети Йоаким и Анна" представлява комплекс от еднокорабна,
едноапсидна, с купол, вътрешен и външен притвор черква, жилищни
и стопански сгради. Черквата е построена върху могилен некропол,
като под черковния наос се намира запазена антична гробница (IV -
нач. на V в.) с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се слиза по
каменни стълби откъм притвора.
Черквата е осветена през 1950 година, а жилищните сгради са
построени в периода 1965-77 година. Манастирът е постоянно
действащ".
Толкова за манастира. А за Йоаким и Анна? Били светци... Как ли
е открито мястото на несъществуващ манастир? По останките на
древния манастир "Св. Петър" през 1925 година, от които днес няма
и помен? Ето какво успях да установя:
През 1948 година в с. Бистрица живяла сляпа жена, преселница от
вътрешността на страната, която била ясновидка. Един ден сляпата
жена заявила пред близки, че Бог й показал църква, заровена в
земята, която трябва да се изрови и възстанови. Тя не знаела къде
се намира това място, но помолила да я качат на кон и "водена от
Бог" ще покаже къде е църквата. Хората от селото вярвали на
предсказанията на пророчица и изпълнили заръката й. Качили я на
кон и заедно с прцдружаващите я се отправили извън селото. На
няколко километра от селото групата навлязла в долина и про
рочицата помолила да я свалят от коня. Тръгнала пеш и не след
дълго се спряла на едно пусто място и казала: "Тук под мен е
църквата". Твърдението й се оказало вярно. Разкопали земята и
намерили плоча, под която открили стъпалата на подземната църква,
където намерили кости, за които пророчицата казала, че са на
Йоаким и Анна.
Историята, която описах е достоверна. Сведенията ги получих от
внука на мъжа, който заедно с пророчичцата е разкопал и открил
църквата. След два дни отново бях при игумен Гавраил и му разказах
какво съм! установил.
- Затова те пратих, да видиш и се увериш. Ето, все питаш кога ще
дойде време за това, за онова... За Йоаким и Анна времето е
наближило! Истината трябва да се знае.
- Учителю, как костите са попаднали в манастира и са съхранени
до днес?
- Уместен въпрос... Родителите на Мария Магдалена са били
погребани в местността, където е сега манастирът в с. Бистрица. Там
е съществувал древен 100храм на траките. След разрушаването на
храма двата саркофага са пренесени в подземието под него. През
вековете! български, и не само български, посветени са посеща вали
това подземие. След изграждането на манастира ра костите са
пренесени в неговото подземие, което било добре защитено.
Пренасянето на костите е станало през XIII век.
- Научих и нещо друго, за което не съм сигурен, че е истина.
Успях да видя и прочета едно сведение - препис от старинна книга...
- И какво пише в това сведение за манастира?
- Че в тази черква-гробница е влизано и до нея има второ
подземие, в което са съхранени седемнадесет ценни златни и
бронзови камбани, злато и златни предмети..
Игуменът се замисли, очите му се движеха така, сякаш
четеше редове от книга, взираше се внимателно и
разглеждаше нещо невидимо за мен. След минута
заговори:
- В преписа, който си видял, има скица, в която са нарисувани
две подземия - в едното са костите на Йоаким и Анна, а в другото
камбаните. Така ли е?
- Така е. Има и скица на самата църква-гробница.
- Но ти не спомена за черепа, поставен при камбаните...
- Нали казах, не бях уверен в написаното...
- Добре, добре, ще ти обясня и за черепа при камбаните. Това
е главата на Анна. Пренесена е в подземието до камбаните преди
около два века от посветени, които са искали да поставят част от
костите в подземието във франция, където са погребани Исус и
Мария Магдалена. Това не се е осъществило поради
разпореждане от ви-! сшите в йерархията. Така, сега за
сведението, което си прочел. Част от написаното е вярно, скиците
обаче не показват истинското място на второто подземие.
Погледна ме, знаеше, че ще попитам къде се намира това
подземие, ала този път успях да се сдържа и не показах
нетърпение. Държанието ми го накара да се усмихне, а пламъчето
за усещането на предстоящо откритие затрептя още повече в мен.
Разгоря се, развихри се и ... двамата едновременно се засмяхме.
- Очакваш да ти кажа къде се намира второто подземие, така
ли, Ученико? Не е далеч от мястото, където са костите на
родителите на Мария Магдалена. Ще се открие след декември
2010 година... Там наистина се намират седемнадесет златни
камбани. Те са с различни размери и инкрустации. Всяка камбана е
едно уникално произведение на изкуството - с гравирани върху нея
карти на древни крепости, входовете към тях и прилежащите им
подземия. В това подземие освен камбаните има и няколко
сандъка със златни монети и златни късове, пренасяни от
различни места. Златните късове са части от различни предмети.
101
В малък сандък се съхраняват описи, които дават информация от
къде
или от кого са взети монетите и късовете и в какво количество. Това
подземие не е свързано с други.
- Благодаря, Учителю, благодаря - това, което разкри е много
важно за нас, българите. Можем ли днес да довършим частта за
Исус Христос и Майтрея? Нека ми разкажеш - кой е Майтрея, който
непрекъснато идва на земята и ни учи?
- Мисля, че това твърде добре ти е известно от езотеричната
литература. Може би очакваш да получищ от мен потвърждение?
Така да бъде. Майтрея е проява на Космичния Исус. От Акаша, с
хората на земята работи първият Исус, този, който е дошъл от
Вселенските пространства. Първият Исус периодично се е проявявал
частично в различни духовно издигнати земни , jlxopa. Исус Христос,
отпреди две хиляди години, е негово проявление - достоен
наследник, проповедник на божествената любов. Затова приема и
името му.
- Езотериците твърдят, че Исус Христос се е прераждал
частично в Соломон и Петър Дънов.
- Така е, Исус Христос, - този от преди две хиляди години, е
прероден частично в Соломон и Петър Дънов. Как трябва да
постъпи Българската православна! църква с костите на родителите
на Мария Магдалена?
- Костите им ще бъдат поставени в саркофаг, положен в
манастира за поклонение, когато дойде времето за това.
Приключих ли с въпросите за Исус Христос? Нима можех да
приключа с неизследимото Божие дело? Нещо ме връщаше назад,
трябваше да се изясни един съществен факт. Да, това се отнасяше
за написаното в Новия завет, за убийството на 2000 деца. Нужна ми
бе помощта на игумена за разкриване на истината. Попитах го и чух
следното:
- Решението да бъдат убити две хиляди деца до две годишна
възраст е било не само на Ирод, който е бил известен чрез
пророчество за раждането и бъдещето на Христос, но и на
фракциите, опоненти на Давидовия род. Това е била планувана
екзекуция от съзаклятници - владетели и домогващи се до властта.

102
 - И все пак как се е узнала истината за раждането на Исус
Христос?
- На времето е имало много посветени хора, които са
предсказали раждането на Давидовия наследник и силата, която той
ще притежава не само от позицията си
на законен наследник на трона, а по-
скоро по линия на висшите същности в
духовната сфера, които ще го направят
един от най-мъдрите, можещи и знае-
щи посветени и един от малкото,
допуснати в Шамбала.
Това е накарало Ирод да нареди
избиването на децата, от страх да не
загуби властта си и контрола над
народа си.
- Може би истината изтича и от
влъхвите?
- В действителност тримата влъхви
са едни от пророците, които са
предсказали раждането на Исус
Христос и тяхната поява е била с цел
да засвидетелстват уважението си към
бъдещия цар, наследник на трона и
владетел на тайните знания. Те са
потвърдили след завръщането си в
Икона на Исус Христос
родните си земи достоверността на
предсказанията си.

103
 ЗЛАТНАТА МАСКА
Вече цяла година не съм изпитвал удоволствието да лежа в
манастирско легло, застлано с прохладни чаршафи, пропити със
свежестта на планината, с Мириса на мащерка, да гледам през
отворения прозорец едрите звезди и да слушам песента на
щурчета в тишината на нощта. Прекрасно е, една сбъдната мечта
за отдих, за наслаждение след трудни месеци работа. Но не мога
да заспя, свикнал съм да работя до късно, а утре ще ставам в пет
сутринта. За щастие тук се наспивам бързо така че мога да
помечтая, да си направя равносметка за изминалия ден. Доволен
съм от разговорите с игумен Гавраил. Дори не предполагах, че
ще успея науча толкова много...
Премислям задачите за следващия ден, подреждам ги по-
важност и си припомням отминалите няколко дни преди да
пристигна в манастира...
... Намалявам скоростта и бавно, прекалено бавно преминавам
покрай блока, построен срещу "Флората", в морската градина на
Бургас. Тук на третия етаж, доскоро живееха родителите ми.
Продадох апартамента от чиято терасата се разкриваше
просторна гледка - Морската градина, изписана с елипсовидни,
овални алеи, в които пъстреят цветя, обширни зелени тревни
площи и дървета, много дървета с разлистени клони. И морето -
синьо, друг път синьо-зелено, а понякога намръщено и сиво-
черно, когато е сърдито.
Спирам колата за кратко пред входа на "стария плаж" и
спомените неудържимо нахлуват в главата ми. Не, не искам да
изпитам отново радостта, тъгата и мечтанията на онова босоного
момче, което тича към морето. Чайките, които прелитат над мен
и те ми напомнят за полъха на морския бриз, наситен с дъх на
водорасли от онова време. Стига сантименталности... Включвам
на скорост, натискам педала за газ и бързам да се избавя от тези
спомени, които оживяват сега пред мен. Живи, реални, изпълнени с
чувства...
Пътувам и трябва да се съсредоточа в шофирането. Пътят от
Бургас за Варна не е от най-леките. Десетки завои нагоре и още
десетки завои надолу по Стара планина. Но пътуването носи и
хубави моменти от красивата гледка, която преминава край мен -
обграждат ме гъсти гори, все още зелени. Шофирам, взимам завой,
след завой и си мисля за поръчката, с която се захванах. Не е лесна
за изпълнение, но я приех, защото подобни проучвания някога бяха
моя специалност. Чели ли сте книгата "Крадци на Богородици" от
Венцислав Диаватов (псевдоним на писателя Стефан Гечев) и Милан
А. Миланов? Е, това бе много отдавна, но в тази книга за пръв път се
написа за кражбите на 104 икони и църковна утвар у нас. Сега
проучването не е за икони, а за продан на златна погребална маска и
статуетки от древността. Мъжът, който ми възложи поръчката е
около петдесет годишен, с леко прошарена коса над ушите и с
характерен тембър на гласа. Не уточни какво работи, каза, че се
занимава с бизнес, но се интересува и от древни предмети. Показа
ми няколко снимки - на златна маска, подобна на откритата от
археолога Китов, както и на две златни статуетки. Снимките са
изпратени, от анонимен подател, по имейла на електронната му
поща. Снимките се придружавали от писмо, в което му предлагали да
закупи заснетите предмети за два милионна евро. Нямало адрес,
нямало подател, имало само указание, че след като разгледа
снимките и се увери в "оригиналността на предметите", при него ще
дойде човек, за да уговорят покупката. Изминали три месеца, но
никой не се явил за разговор по предлаганата сделка, затова се
обърнал към мен, частния детектив. Попитах го дали има средства
да закупи тези съкровища, а той отговори, че съдружникът му е
германец и ще финансира операцията. Заинтересувах се дали е
запознат със законите ни относно притежаването на археологически
паметници на културата и той потвърди, че е добре запознат със
зако-

105
на и ако има възможност да придобие тези ценности ще ги
регистрира и те ще останат в България.
Първото нещо, което всеки детектив би напра Ви да провери от
къде е изпратен имейлът. Установих че е подаден от интернет
клуб във Варна. Това, е общи линии, е поводът за пътуването ми
през горите, започнали да жълтеят тук-там с есенни багри и
пристиганЗ ми във Варна.
Месец юли е, курортният сезон е в разгара си и човек трудно може
да открие място, където да паркира Все пак успявам да се вместя
между две коли и то Морската градина. Е, не е Бургаската, но и
Варненска» е разкошна. Сядам на пейка, под свод от преплетени! те
клони на дървета, които правят чудесна сянка, и се наслаждавам на
прохладата. Имам определена среща но не познавам жената, с която
трябва да се срещна В парка тичат деца, майки возят в колички
рожбите си и кокетничат с татковците, които наперено оглежда
минаващите край тях. По алеята се задава жена, която! тренира
спортно ходене - около четиридесетгодишна! стройна, решила да
спортува този ден. Тя се изравнява с мен, поглежда ме за миг, прави
още няколко крачки и изведнъж се спира. Обръща се и на лицето й се
появява усмивка. С няколко бързи крачки застава пред мен подава
ръка и заговаря задъхано:
- Познах Ви, Вие сте Михаил. Аз съм Гергана.
Поканих я да седне до мен и заинтригуван попитам
как ме е познала.
- Вашият приятел ви описа много точно. А има и Ваша снимка в
Интернет. - Замисли се за миг, погледна ме дяволито и развеселена
пита: - Знаете ли, че ние с Вас имаме роднински връзки?
Не знаех, че и във Варна имам роднини. Уж добре познавах
родословното си дърво по тракийска линия от майка си, но може би
пък да е от родословната линия на баща ми. Знае ли човек по каква
линия сме роднини затова я помолих да ми припомни родовата
връзка,
- Ами... - започна тя някак неловко, - предполагам, че няма да се
изненадате... Впрочем вие пишете по тези въпроси. Вярно, не ме
познавате и какво ли ще си помислите... Виждаме се за първи път
и ...
- Нищо няма да си помисля, - успокоявам я аз - искам само да
науча каква ни е роднинската връзка.
- Ами... били сте ми баща - изговори набързо думата "баща", видя,
106 и побърза да уточни: - От преди милионни
че останах изненадан
години...
Научих коя е непознатата до този момент Гергана и каква роднина
ми се пада! След милионни години да срещна някогашната си
дъщеря! Ей Богу, не знаех, че съм имал роднински връзки с варненка.
А истината е, че до мен седи посветена жена, която е направила
връзка с миналото чрез снимката ми в интернет и сега се запознахме.
Ето, на това се казва, "няма нищо случайно на този свят".
- Искате ли да ми разкажете, за времето, когато сме били баща и
дъщеря? - окуражих я аз. - Радвам се, че се срещнахме.
- Времето, за което искам да ви разкажа е назад, много назад във
вечността - започна да разказва Гергана, видя че я слушам
внимателно и продължи: - Тогава се наричах Гарида, а вашето име от
онези древни времена е неизвестно сега за мен. Но знам, че сте мой
баща... Бяхме на върха на огромна кристална пирамида, приличаща
на пирамидите на майте, но много по-висока. На върха й имаше
подвижен златен купол.
- Кога се е случило това, Гергана? Можете ли да определите
годините?
- По времето на средните лемурийци, преди около 380 милиона
години... - отговори тя, без да се замисли и зачака реакцията ми.
Бях уверен, че не назова точната цифра на годините. И тя е била
изненадана от картината-спомени от времето, което не се вмества в
нейните представи. И за да се увери, че не греши е подложила на
проверка видяното и чутото. Затова сега вече смело назовава
милионите години, назад във вечността.
- Вярно, много отдавна е било... - казах и се помъчих да се
пренеса назад във времето, за да видя пирамидата... Не се получи и
я попитах:
- Ще ми разкажете ли за пирамидата? Къде точно
намира?
- Тя е основната жреческа пирамида, изградена
столицата на потъналия отдавна континент Му заговори
Гергана, обърнала лице към мен. Гледаше ме в очите,
но не ме виждаше. Намираше се далече, много далече
оттук... Тембърът на гласа й леко се промени когато
заговори: - Аз съм с матова, кадифена кожа невероятно
сини очи, но с по-различна форма отсега ните. Като
тези очи, които сме виждали изрисувани по тибетските
храмове - продължи да описва миналото тя
- Нося дреха, покрита с фини, златни плочки. Косата
ми е дълга и черна, по нея блестят накити, от злато. Те
се "стичат" надолу по раменете и гърба ми...
Оставих я да се любува на собствения си образ, на устните й
се бе появила нежна усмивка. Сега тя се виж- даше като едно
красиво и нежно момиче... Не ми се щеше да прекъсна
вълшебния й миг, но въпреки това тихо попитах:
- Ще ми кажете ли, защо се намирахте на тази пирамида?
- Защото съм била великата посветена жрица на Лему...
Видях се на върха на пирамидата и знаех, че никой няма право
да се изкачи по стъпалата до мен, ако аз не му разреша или не
107
го повикам. Щом протегнех напред ръце от пръстите ми излизаха
силни, ярки лъчи, които се разпръскваха в пространството.
- А мен, Вашия баща, къде ме видяхте?
- Там на пирамидата. Зад мен златният купол се завъртя и
вътре видях Вас, моя баща. Бяхте коленичил пред кръгъл съд и
съсредоточен гледахте в него... Правехте някакви магически
движения с ръце около съда...
- И имах матова кожа?
- Не, Вие моят баща, бяхте бял. А аз, както вече споменах,
бях великата посветена жрица на Лему. И всичката сила,
мъдрост, знания и умения бяха съсредоточени в ръцете ми, в
мислите и душата на моето тогавашно
дз. Можех да върша много неща - излъчвах доброта, помагах на
хората, а вие, моят баща бяхте винаги до мен. Това беше времето на
разцвета на цивилизацията на Лемурия. Били сме лемурийци,
атлантската раса все още не е съществувала. Вие, моят баща, бяхте
жрец и посветен. Пирамидата е основният жречески храм, където са
се съхранявали всички знания на лемурийците. Висока е над
осемстотин метра.
- Впечатляващи размери. Къде се е намирала тази пирамида?
- На потъналия континент Му - люлката на лемурийската
цивилизация... В столицата, където е съсредоточена властта и
управлението на цялата раса.
- Можете ли да кажете името на града?
- Фонетично звучи като Арнихала...
- Сега, моля да посочите разположението на континента.
- Континентът Му се е намирал в Тихия океан, по- близо до
бреговете на днешните Австралия и Южна Америка, като
продължението му на север е стигало до Азия и Японските острови.
Това е била площта на първоначалния Му. В последствие е имало
катаклизми, които са потопили първо югоизточните му територии,
тези към Южна Америка. По-късно, в последните хилядолетия Му е
бил разположен между Австралия и островите на днешна Япония.
Останала е сравнително малка част от територията му. Град
Арнихала се е намирал във високата част на Му, върху много широко
плато на територията на тази последна част на континента, останала
до края на дните на неговото съществуване.
- Можете ли да опишете града? Или това е трудно...
Тя се усмихна, но след малко изражението на лицето
й се промени, очите й гледаха някак отнесено, сякаш не бе тук.
Сигурно виждаше онзи древен град.
- Арнихала е изключително красив град. От височината, на която
е разположен, виждам водите на океана на запад и равнините - на
изток. Виждам цялата периферия на града, която е опасана от
108
кристален пояс - щит.

109
 Замлъкна в очите й се появи учудване и възхищение от гледката,
която може би виждаше.
- Какво представлява този кристален пояс, Гергана
- Той е плосък, с височина седем-осем метра и дебелина около
метър. Господи, - възкликна тя, - колко красиво, невероятно красиво!
Знаете ли какво виждай Току що изгря слънцето и слънчевите лъчи
Достигнах! повърхността на кристалната стена и..., вярвайте ми
лъчите се пречупват под различни ъгли и се получава изключително
красив светлинно-цветови пояс!
- Как изглеждат сградите на Арнихала?
- Сградите в този град са от цветен мрамор, гранит и някакви
други материали, които не съществуват днес Стените и покривите са
облицовани с кристални плочи или само със златни пластини.
Сградите са с четириъгълни основи, а в горните си части преминават
в пирамидални покриви. Улиците са изключително прави и широки.
Виждам много паркове, с различни видове декоративни растения,
животни и птици...
- Уморихте ли се? - запитах я след като спря да разказва и
въздъхна дълбоко.
- 0, не, не, разглеждах езерата - реагира тя. J Виждам във водите
монтирани кристални фигури, които пречупват светлинните лъчи и се
превръщат в неон бикновени феерични фигури. Много са красиви...
Новата ми позната с нескрита радост каза:
- За първи път ми се случва някой да ме насочва към даден обект
и така ясно да виждам всичко. Това е| благодарение на Вас...
- Може би, защото съм Ви бил баща... Искате ли да продължим
още малко?
Тя ме погледна изненадана, мислейки, че съм привършил с
въпросите си, но кимна с глава в знак на съгласие!
- Моля да се върнете в Арнихала и да продължите с описанията...
- А какво точно да опиша?
- Какво виждате около пирамидата, площада...
- Площада ли? Да, има огромен кръгъл площад около пирамидата.
Изграден е широк и просторен. Около него има поставени златни
статуи. Басейн-езеро в идеален кръг обгражда пирамидата. По
цялото езеро са изградени красиви сводести мостове...
Няколко мобилни телефона едновременно записука в чантата на
Гергана.
- 0, не, не сега... - възкликна тя и бързо изсипа от дамската си
чанта цялото съдържание върху пейката.
’Господи, какво ли няма в женска чанта... Тя бързо изключи
телефоните, прибра, по-точно набута със замах в чантата
"богатството" си и чувствайки се виновна за прекъснатия сеанс
попита:
- Ще продължим ли?
- Продължаваме... Засмяхме се.

110
 - От къде... От централната алея ли да продължа?
- Да, която води към стълбите на пирамидата...
- Добре, те отвеждат до върха на пирамидата и са изработени
със специална настилка, в която са вградени частици много
твърд кристал. Тези кристални частици отразяват светлината и
стълбите се превръщат в жива, играеща пътека, водеща към
върха на пирамидата. От страни на пътеката, на специални
поставки, са монтирани уреди, подобни на факли, които се
"палят" вечер, за да осветяват алеята и стълбите.
Това е, въздъхна Гергана и потърси в очите ми одобрение.
- Чудесно се справихте - похвалих я аз. - "Преселването"
наистина бе много успешно. Благодаря, Гергана. Предлагам да се
поразходим из градината и да си поговорим. Имам още време.
Ако и вие имате...
- За Вас, винаги - усмихна се тя. Прехвърли дръжките на
чантата върху рамото си и закрачихме по алеята.
- Каква неочаквана среща след триста и осемдесет милиона
години! Фантастична среща, нали? Но защо след толкова дълги
години?
Гергана се усмихва, тя е подготвена и за този отговор:
- Събират ни отново, защото трябва да работим заедно -
подчертава тя. - Необходимо е да се предадат на хората
послания от АКАША. Това е нашата мисия и се надявам да
успеем да я изпълним.
- А сега ще Ви помоля да ми разкажете за себе
този настоящ живот. Желая да науча нещо повече за Вас... Щ
- С удоволствие... Родена съм в София, от където е баща ми, но
от малка живея във Варна, от където майка ми. Баща ми почина,
беше актьор и режисьор Майка ми е химик и доктор по педагогика.
Завършил съм гимназия с изучаване на френски език. От малка
усещах и знаех, че един ден ще контактувам с извънземни, както се
изразявах тогава. Написах първото съчинение за извънземните,
когато бях в трети клас пълното убеждение, че това са истински неща
и срещц^ те ми с тях ще станат реалност. С годините започнах чета и
да слушам за хора, които са ясновидци и имат различни способности.
Бях убедена, че и на мен щ еми се случи нещо подобно, само не знаех
кога. И една вечер на 12 март 1993 година това чудо стана. Взех не-
съзнателно химикала и започнах да пиша автоматично, да задавам
въпроси и да изписвам получените отговори. Няколко часа след това
чух гласове на мои починал ли близки и приятели, а също и гласове
на непознати същества, които ми се представяха със собствените си
имена и назоваваха имената на техните планети. Два три дни след
тази вечер започнах да виждам различни картини и събития. И най-
странното от всичко това е, че говоря на девет непознати за мен
езика. Никой не може да ми каже, какви са. Може би са древни езици,
които отдавна не се употребяват.
111 Не знам. Искам да Ви кажа, че
откогато това се случи с мен, оттогава винаги получавам отговори на
въпросите, които задавам. Ако! някой ми зададе въпрос, то аз
обикновено му отговарям веднага, без дори да пиша, защото чувам
ясно отговорите. Пиша само когато става въпрос за нещо, което
трябва да се запомни, а също и в случаите, когато идва информация,
без да съм я искала. Нямам здравословни проблеми, не зная какво е
грип и настинка, не пия xaniчета, освен аспирин понякога.
- Хора с Вашите способности, винаги имат духовен] учител. Как е
при Вас?

112
 През изминалите години и аз имах няколко учители, водачи.
С тяхна помощ се усъвършенстваха каналите ми за връзка и сега
контактувам директно с Всемирната информационна банка или
както я наричат Акаша. От там ми казват, че вече сама мога да
черпя нужната информация и не се нуждая повече от помощта на
учители . Те учителите са сис свършили работатат с мен...
Мога във всеки един момент да получа информация както за най-
малката клетка в човешкия организъм, така и за всяка точка от
Вселената. Задавам въпросите и отговорите се появяват в
съзнанието ми чрез вълни и енергийни канали, които пренасят
информационните данни от Акаша.
- Това означава една висока степен на посвещение. Ще
говорим и друг път за това, а сега ми кажете какво е Вашето
мнение за Прошката, за която световно доказани екстрасенси
непрекъснато напомнят.
- Времето за Прошката действително е дошло. В това
отношение живея в мир със себе си, не тая обида към никого,
всичко и на всички съм простила. Надявам се и на мен да ми е
простено всичко, с което волно или неволно съм обидила или
наранила някого!
- Малко хора, предимно ваши близки, са запознати със
способностите ви. Защо никога не сте ги афиширала?
- Защото винаги съм мислила, че има много по-спо- собни от
мен. А може би, защото и времето за изява не беше дошло.
- Има ли хора, които, по една или друга причина, са се
допитали до вас относно дадена болест, или друг повод?
- Да, има много случаи, свързани със запитване от конкретни
лица - относно техни проблеми, били те лични, здравословни или
служебни.
- И какви са резултатите?
- Без да се хваля, но това което съм казала, винаги се е
сбъдвало.
- Ще ми обясните ли как отговаряте на запитване за дадено
заболяване?
- Различно. Понякога давам описание на заболя ' нето, на болния
орган без медицински термини, а друг
път определям точно диагнозата, но не с латинско наименование, а
казвам "възпален бъбрек" или "болна жлъчка" и така нататък.
Определяла съм даденото за боляване и за колко време човек ще
бъде излекуван ь повечето случаи съм била точна, но понякога е
имало разминаване в диагнозите. “
- А имали ли сте запитвания за изчезнал човек, от крадната
кола или вещ?
- Не са ми задавали конкретни въпроси за изчезнали хора или
леки коли. Питали са ме за изгубено куче и дали ще се открие. По
принцип виждам обстановката, която се намира изгубеното куче,
описвам как изглед да мястото, 113 но не мога да посоча точния
адрес. Виждащ мястото, но не и пътя до него. Описание за даден
човек също давам, но не и имена.
Вървим и разговаряме по сенчестите алеи на градината, от
някъде долетя за миг мирис на пържена риба и се изгуби сред
дърветата. Малко преди са се сбогувам с Гергана я попитах, ако
не е уморена от моите въпроси дали да не доизясним родството
ни от преди толкова милиони години и пирамидата с нейното
изчезване?
- Не съм уморена, но не разбрах, какво искате да ; кажете с
"изчезването" на пирамидата?
- Това, че подобна пирамида вече не съществува на земята.
Предполагам, че е потънала. Да седнем ли ново, за да можете да
се съсредоточите?
- Ще е най-добре - съгласи се тя и седнахме на една! току-що
освободила се пейка. Гергана повдигна глава впери очи в
зелените листата на дърветата и каза: - В контакт съм. - Изчака
няколко секунди и продължи: - Не виждам пирамидата, само
чувам глас, който ми диктува. Казва ми, че в резултат на
природните катаклизми при разместването на земните пластове
и на различни процеси в океана, почти всичко е разрушено. От
пирамидата са останали части, които са на дъното подводните
пясъци и наноси. Запазени са големи части от основите и
очертанията на потъналия град...
- Добре, Гергана. Сега помолете да Ви покажат самата пирамида,
но преди да бъде разрушена.
- Виждам я, изградена е в основата си от големи идеално
шлифовани блокове от мрамор, редуващи се с блокове от гранит. От
външната страна фасадата е облицована със златни листове. От
средата на горе блоковете са излети от безцветен кристал, който
отразява по фееричен начин слънчевите и светлинните лъчи. Най-
отгоре пирамидата завършва с кълбовиден купол, изцяло направен
от злато. Той е подвижен, при завъртването му се отваря вход и се е
вижда площадката, на която е заставала Великата жрица. Господи,
та нали там се видях себе си и Вас... От там Великата жрица е
общувала с народа...
- Как се стига до купола?
- По стълби, изработени от син мрамор и перила от злато. По
перилата са монтирани глави на животно, непознато за мен, но то
наподобява на лъв... Главите са изработени от злато и разноцветни
кристали. Тези глави са "факли" и се "палят" вечер, за да осветяват
пътя до купола - вход, където е Върховенството на властта за
расата...
- Там ли се намират сферите?
- На площадката, под купола, има голяма, подобна на маса, плоча
от плътен кристал с масивни основи от мрамор. Да, тук върху нея
виждам три вдлъбнатини с различни размери.
- За какво служат?
- В тези вдлъбнатини се поставят трите кристални сфери,
притежание на Върховенството... С тях се извършват ритуалите,
114
когато куполът е отворен, и са наблюдавани от всички жители,
присъстващи на площада... Има и четвърта вдлъбнатина, но тя е
разположена на издаден, в страни от основната плоча, плот. Тя се
пълни с вода със специални свойства, която е необходима за
правилното протичане на ритуалите...
- Знаете ли с какво са свързани тези ритуали?
- Да, казват ми, че те са свързани с енергийното захранване на
цивилизацията. С нови и нови космически енергии, предавани чрез
кристалните кълба на

115
Великата жрица и от там през ръцете й тези енергии изтичат като
лъчи в пространството...
-Ще Ви помъча още малко, какво друго има в пирамидата?
- На долните нива на пирамидата се намират помещения за
съхраняване архива на Цивилизацията различните нива са подредени
дарове и скъпоценности на Великата жрица, следват личните й покои.
Това е жилищната част на пирамидата, достъпа само за определени
хора след разрешение или покана от страна жрицата...
- Под пирамидата има ли подземие?
- В основата на пирамидата има огромно кристално кълбо с
диаметър десет метра. Това е основният генаратор и източник на
сили и знания за жрицата, коятож своя страна е раздавала част от
тях на народа на лщ след извършването на видимия ритуал под
отворени! купол на пирамидата...
- Какво е станало с кристалното кълбо?
- Днес функциите на тази пирамида са преустановен ни.
Кристалното кълбо е дисбалансирано и с нарушена повърхност,
което е довело до преустановяване на дейността му.
Погледите ни се срещнаха, тя явно очакваше нов въпрос и аз не
закъснях да го задам:
- Добре, да поговорим за друго. От векове учените се мъчат да
разберат внезапното измиране на динозаа врите преди шест
милиона години. Създадени са десея ки хипотези и нито една не е
доказана. Питали ли сте! каква е била причината?
- Не, не съм питала - каза тя и оправи с ръка дългия те си коси. -
Да попитам ли?
- Да, бих искал да науча истината.
Силният крясък на ято гларуси за миг я разсея, тя повдигна очи,
видя крилатите бърборковци, прелитащи над клоните, наведе глава
и се концентрира.
- Казват - заговори тя, - че причината за измирането на огромните
животни е изчезването на циклопската раса, към която принадлежат.
- Допусках друга възможност - за преминаването на земята в нов
цикъл на развитие...
- Не, преминаването на земята в нов цикъл на развитие не е
повлияло за смъртта на динозаврите. Със заминаването на расата,
към която са принадлежали, е станало безсмислено пребиваването
тук на тези животински видове. Те постепенно, но все пак в кратки
срокове, са изчезнали.
- Един последен въпрос. Напоследък радио, преса, телевизия,
книги вещаят заплахи за апокалипсис, който ще настъпи на
21.12.2012 година. Моля, попитайте каква е истината.
- Имам получени много откровения по този въпрос, но по-късно,
ако желаете, ще Ви ги изпратя. В нито едно от тях няма подобни
заплахи. Но на Вашия 116
въпрос сега ми отговарят, че това е поредната
спекулация, този път, свързана с датата 21.12.2012 година. Няма да
има трусове, катаклизми, сътресения или някакви психически
разстройства у хората. Процесът на преминаването на. Земята в
следващото й еволюционно ниво на развитие ще стане плавно.
Възможно е зачестяване на природните бедствия, малко по-голямо
напрежение у хората, което да премине в агресия, но катастрофални,
фатални събития като заличаване на територии, потопи, масова
смърт и т.н. няма да има. Земята е важна за цялата Вселена и
поради тази причина няма да се допуснат катастрофални
сътресения, подобни на тези, довели до потъването на континента
Му и Атлантида и изчезването на високо развитите им цивилизации.
Изготвена е система за плавно преминаване с цел опазването на
расата, Земята и нейното ядро от увреждане.
- Колко пъти досега Земята е преминавала през подобни
процеси?
- Три пъти Земята е преминавала през процеси, издигащи я в
еволюционното й развитие и винаги тези процеси са били
съпроводени със сериозни катаклизми. Този път цикълът ще се
извърши по нов план и метод.
- Гергана, как мислите, жрицата, чийто образ виждате и приемате
като свой и говорите от нейно име, Вие ли сте била?
- 0, не - въздъхна тя. - Те ме въплътяват в Н тяло и аз се виждам
в дадения образ, за да мога да предам това, което той или тя са
виждали, чувствали изживявали. Това често ми се случва...
"Хм, уж тя е била жрицата, уж я въплъщават, уж съм й бил баща,
хем не съм. Иди, че го разбери..." Целунах Гергана, "бащински" по
лицето, тя отвърна по сьщия начин, пожелахме си здраве и се
разделихме. Но само временно, защото връзката ми с Акаша щеше
да продължи и чрез нея.
*

След като приключих срещата, с новата си позната Гергана,

тръгвам отново по следата, която от електрон, ната поща в София
достигаше и свършваше до компю- търния клуб във Барна. Грамотни
ли бяха притежателите на златната маска? Предположих, че някой от
тях е млад човек и притежава компютърна грамотност. Този човек е
посетил компютърния клуб, извършил е ре- гистрация на електронен
адрес - имейл и изпратил от името на имейла фотографията на
погребалната маска. Щом е могъл да извърши тази компютърна
регистрация означава ли това, че и "съдружниците" му са относи-
телно млади хора? И да, и не. Това, че единият от тях притежава
компютърна грамотност, не ми дава основание да приема, че и
117
другите са млади. Но нямаше причина и да не са. Възможно ли е
продавачите на маската да са помолили някой добродушко, седящ с
часове в клуба, да извърши регистрацията и да изпрати снимковия
материал? И това е възможно. Познавам много добри душици, които
с удоволствие биха помогнали на някой, който не владее компютъра.
И ще са доволни, че са извършили добро дело. Така е, когато
момчетата са си още момчета...
Датата, на която е изпратен имейлът е 14 юни 2008 година.
Влизам в клуба, от където е изпратено известието, и се оглеждам за
управителя. Вътре е пълно с момчета, седнали пред мониторите,
които усилено "атакуват" вражески войски. С нахлупените върху гла

118
 вите слушалки те не забелязват нищо около себе си, лицата им
изглеждат съсредоточени, от време на време потропват нервно с крак
- явно "врагът" се е отскубнал и ще трябва отново да го прихванат на
прицел. Има и оживени, радостни лица, в чиито очи грее победата.
Нови времена, нови занимания... Без да искам неусетно се пренасям
назад във времето на моето детство...
Приклекнал до изтеглената на брега лодка, с голямо старание
нанасям пласт след пласт бяла безирена боя. Боята мирише
приятно, лесно се нанася върху борда на дървената лодка и
блести на слънцето. От другата страна на лодката е Иван, на
години колкото мен, и с четка в ръка също размазва боя върху
корпуса, като се старае да боядисва по-добре от мен. Аз,
прикрит зад кърмата на лодката, от време на време хвърлям по
едно око да видя докъде е стигнал Иван с боядисването.
Връщам се и пак боядисвам, за да не изостана. И Иван наднича,
но от носа на лодката... На два метра от нас, на поставка върху
огън, в ламаринена кутия се топи черна смола, от която се носи
особен мирис, приготвена за замазка. Янчо Овагемов, с дървено
чукче и длето, калафати (запълва с кълчища) малките процепи
между бордовите дъски на лодката, а Тошко чевръсто ги
замазва с разтопената смола. Тук, на пристанището сме по цял
ден и лодките, и платноходките са нашата момчешка гордост.
Грижим се за тях, а когато има състезания се надпреварваме за
първото място. Бяхме плувци, почернели от слънцето, гребци и
ветроходци, с развити гръдни кошове и мускули.
Пак се отплеснах, но ми стана тъжно за момчетата, които
търсеха развлечения във виртуални игри, в задушни клубове
вместо да играят навън... Но къде навън? Днес няма тези
условия. Сега животът на децата и младежите върви по друг
път...
Появи се собственикът на клуба, двадесет и пет годишен
младеж, представих се и споделих причината, която ме е довела
тук. Както и по другите клубове, така и при него посетителите
бяха на една и съща възраст - от десет до петнадесет годишни.
Рядко, изключително рядко се е налагало някой по-възраст» да
ползва услугите на компютърния му клуб. И аз съм посещавал
компютърен клуб, когато ми се е налагал . Интересуваше ме
лице, по-възрастно от момчетата тук което да му е направило
впечатление с държането
119 си Идвали са и по-възрастни хора, но
нямам спомен щ някакво по-странно държане на някой от тях -
отговори ми той. - Посетителите идват, сядат и изпращат щя
получават електронната си поща. Плащат за услугата и си тръгват.
Дали някой не се е забавил повече или поискал услуга, за да си
състави имейл? Нямам подобен случай. Не, клубът няма монтирана
камера за запис на посетителите".
 Оттук нишката се къса. Премислям отново ситуацията -
предлагани са за продан ценни древни произведения - златна
погребална маска, златен ритон и златна статуетка. По всяка
вероятност изкопани от тракийска могила, неизвестна на
археолозите и закътана някъде сред дърветата в гората. Известно
ни е до болка, кои разкопават могилите, запознати сме с "висотата"
на културата им и пътя, по който могат да бъдат разкрити е...
Като бившо "ченге" и аз си имах сътрудници. За разлика от "ОНЯ
СПИСЪК", който разкри най-добрите специалисти от разузнаването в
света - нещо невиждано и нечувано във всички времена на
световната разузнавателна мрежа, то агентурата по криминална
линия остана невредима. Остана, защото тя не представляваше
интерес и нямаше кой да плати на предател, за да я продаде. От нея
не се печели, не се получават високи постове... На сътрудниците по
криминална линия не се плащаше нищо за помощта, която оказваха
на МВР. Моите сътрудници са свалени от отчет вече, не се ползват.
Много от тях са достойни граждани с високо чувство на отговорност.
А сега се нуждая от нови връзки, нови сътрудници. Но как да ги
привлека? Случайно да знаете някой днес да е проявил желание да
стане информатор на МВР или на частен детектив? Сега у нас се
работи много по-трудно по разкриване на всякакъв род
престъпления, отколкото преди 10 ноември 1989 година
Съжалявам колегите си, работещи по криминална линия, за
непосилните задачи, които възникват пред тях. Някой ще
помисли ли за сложността на работата а служители? Трудно е
човек да си представи, днес оперативните работници все още
ползват стари пишещи машини и допотопни компютри, (в
повечето случай подарени преди десетина години от някоя
фирма) и нямат нормални условия за работа. Някога сградите на
районните управления на МВР блестяха от чистота, имаше
достатъчно стаи за работа, а сега... И въпреки това момчетата се
трудят и разкриват престъпления...
И аз се потрудих. Обиколих няколко селища, разговарях с не
малък брой търсачи на съкровища от бранша, докато най-накрая
се добрах до името на човек, занимаващ се с иманярска дейност.
Сега оставаше да го открия. Започнах издирването му и ударих
на камък. Там, където лицето трябваше да живее, по адресната
регистрация, нямаше и помен от него. Никой не го бе виждал,
нито чувал за него... Не се изненадах. Как може да се открие
дадено лице, та това е изключително трудно, дори и да се знаят
трите му имена и рождената дата. На практика лицето адресно се
регистрира по местоживеене, но това не означава, че живее на
посочения адрес. Междувременно то може вече да живее на
друга улица, друг град или държава. Днес адресната регистрация
е формалност, защото 120 не се изискват някакви документи за
потвърждение. А и няма кой да потвърди. Няма служби, които да
контролират...
Опрях до иманярските екипи на народния лечител, фотограф и
търсач на съкровища - починалия Вергиний Кацаров. Познавах
много лица от тези групи, слава богу поне те не разкопават
тракийски могили, а шареха из пещери и търсеха съкровищата на
хайдутите. Прекарах няколко дни сред иманярите и от разказите,
които чух за неимоверни съкровища, можех да напиша няколко
книги. Интересни хора, не забравят миналото и ако трябва
честно да си признаем,, именно те са пре
носителите на легендите. Чрез тях древните предания не само че не
потъват в мрака, а се дообогатяват с нови открития. Но най-тъжното
в иманярския занаят е малокултурието и алчността на престъпника -
иманяр. Руши и граби най-безогледно археологични обекти,
потпродава на безценица зад граница богатствата на страната ни.
Съвсем накратко ще ви предам разказа на иманяр с дългогодишен
трудов стаж по "специалността" с когото проведох среща в задимена,
от цигарен дим, селска кръчма на чашка българска мастика.
Бай Цвятко по професия е строителен работник едър здравеняк,
"камък да стисне, вода ще пусне'' както гласи народната поговорка. И
макар че наближава шейсетте години младее, само тук-там по
гъстата MV черна коса се подават издайнически бели косъмчета
Сърдечен и словоохотлив е, ако разговорът му допада
Поразговорихме се за иманярски работи, разказах му за познати
иманяри от други селища и той се поотпусна, взе да ми разказва за
някакъв обект.
- По карта открихме обекта - започна той и отпи глътка от
мастиката, побеляла от бучките лед, поставени в нея. - Що се
интересуваш къде? А, в коя част на страната. Това е друга работа. Е,
там някъде, около дюните при Варна. Копахме и на пет метра под
земята се показа пирамидата. Така пишеше и в описа, че ще се появи
пирамида.
Погледнах го учуден, говореше за пирамида, за истинска
пирамида. Иманярски лакърдии или...
- Пирамида бе, човек, не си ли виждал пирамида? Ококорил си се
така, сякаш никога не си виждал пирамида. Истинска пирамида, само
че не такава като в Египет, а висока десет метра и направена от
червен, материал.
- Какъв червен материал, бай Цвятко?
- Как какъв червен материал - вдига рамене той Ами подобен на
цимент само дето по-лесно се кърти? и е с червен цвят.
- И какво стана? - Любопитствам и внимателно следя реакциите
му .Трябва да не се увличам в питането, Да не проявявам прекалено
голям интерес, за да не предизвикам крехката му мнителност.
- Как какво стана - гледа ме учуден, отпива малка глътка от мастиката
и ръкомаха с едрите си ръце. - Ами свалихме червената мазилка, а
под нея се показа друга зелена мазилка. Изкъртихме и нея, и... и под
нея, пак друга - синя. И нея изчукахме, да не си въобра зяваш, че е
лесно... Може да е по-лесно за къртене от цимента, ама смятай ги -
три стени...
- Три стени? Защо три стени, бай Цвятко?
122
- Сега пък - защо три стени? - чуди се той на моето невежество. -
Ами колко стени искаш да бъдат? Тази пирамида си има три страни.
Е, е, не е точно като оная от Египет, с четирите стени... На тая са й
икономисали едната страна - смее се със задоволство бай Цвятко. -
После ли, после свалихме още много мазилки, всичките на брой
дванадесет. Дванадесет цвята, батинка. Ясно? И от пирамидата
остана само основата.
 - Вътре в пирамидата намерихте ли нещо?
- Трици - маха с ръка ядосан бай Цвятко. - Вътре нямаше пукнат
грош, какво ти съкровище. Само дето блъскахме. Казвам ти, нямаше
абсолютно нищо. А, да, чакай, чакай - поправя се той. - Щях да
пропусна, колкото и невероятно да ти се стори, ама вътре, в
основата на пирамидата намерихме дванадесет железни гюлета.
Гюлета бе, какво толкова има, та все се пулиш. Гюлета като ония, от
едно време, дето са ги изстрелвали от топовете... Ама щом ги
взехме в ръце и те се ронят, оставаше им само сърцевината.
- Какво направихте с тях, бай Цвятко? Взехте ли ги?
- Да сме ги взели ли? - пита той и ме поглежда със съжаление. -
Ти добре ли си? Че за какво са ни тия ръждясали гюлета? Оставихме
си ги там на дъното на изкопа и затрупахме всичко. Да знаеш яко
бачкане падна - разпери ръце и показва: - Пет метра изкоп до
пирамидата и още десет до основите й, смятай.
- Тази ваша "експедиция" е доста интересна - признавам му аз. -
Ако не е тайна мястото, ще ме заведеш ли да видя гюлетата?
Да те заведа, да видиш гюлетата? Ама ти не си добре, бе мой
човек - клати глава той и ме поглежда подозрително. - Не ми
изглеждаш на чалнат, ама н а л и ти казах, че ги заровихме... Там
сега само с багер да се копае. Хич и не искам да си спомням за
гюлетата... Ама щом държиш, ще те заведа на мястото, пък блъскай
железата в главата...
Кръчмата се пълни с все нови и нови посетител дошлите
поздравяват бай Цвятко, канят се да седна при нас, но той с жест на
ръката ги спира. Те разбира че води важен разговор и ни оставят на
спокойствие. До тук нищо ново за това, което искам да проуча.
Търпение, не се знае от коя трънка ще изскочи заек.
- Чакай, чакай ще ти разкажа и за други обекти
се интересуваш как ги намираме. Абе, човече, всички обекти
откриваме по карти. Ти как си представяш, ще блъскаме като хамали,
хей така - където ни падне? Има си карти и то истински. По тях
намираме мястото копаем и най-гадното е, че това, което търсим
вече е взето. Навремето още е било изтърбушено. Да, ама на
картата не пише, че е извадено. Ние от къде да знаем. Намираме
нишаните по описа и щом открием обекта - чупим нишаните.
- Чупите нишаните? - учудвам се аз. - Защо ще ги чупите?
- Ама ти си бил много интересен човек - възкликва на свой ред
бай Цвятко и се оглежда. Вдига предупредително пръст към
любопитните погледи на съгражданите си и набляга на думите: -
Чупим нишаните, други да не ги открият. Ясно? Та да си дойдем на
приказката, става дума за каучуковия камък. Какво се пулиш, така се
нарича камъкът - каучуков. Голям камък, който трябва да се разбие и
отдолу да се открие плоча за старо подземие. В описа се казва, че в
подземието има много старинни неща. Хубаво, ама камъкът не може
да се разбие с нищо. С нищо, я! Удрям го с тежък, петкилог- рамов,
железен чук и знаеш ли какво123 става? Не знаеш, я. Като го фрасна с
чука, там дето съм ударил, камъкът се вдлъбва надолу и веднага пак
се връща обратно.

124
 цудно, я. Удрял съм го с железен лост, със секач, горил го с
горелка и поливал с вода, ама камъкът не мърда, бе човек.
Взехме, че натрупахме върху него клада и я запалихме и щом
остана само жарта го поляхме с много вода... Нищо. Абсолютно
нищо. Тоя камък не е каучуков, ами стоманен... Искаш ли да ти
разкажа и за пещерата на Смока? Не, не, аз пия само две мастики,
за да ми е мирна главицата. Не обичам пиянски истории, а като
говоря, искам да знам какво съм казал, а не утре да чувам това,
дето не съм изрекъл... Абе, харесваш ми, защото си свестен
човек. Можеш да изслушваш човека, пък не подпитваш къде
точно сме ходили да ровим. А, пишеш разкази. Така кажи бе,
човек. Аз не се притеснявам, че ти разправям тези работи. Стари
неща са, хванали са давност... Сега да ти разкажа с две думи за
пещерата на Смока. В нашето землище е, ама високо в
планината. Та пак по карта открихме пещерата, в която се
казваше, че има златен рудник,: а в него натрупано злато на буци.
Пещерата трудно я намерихме, беше затрупана, но разкопахме
входа и влязохме. Голяма пещера, чак към двадесетия метър
видяхме желязна, решетъчна врата, ама направена от дебели,
железни пръти. А зад решетъчната вратата пак зид. Да знаеш
приятел, от какви яки железа е направена тази решетъчна врата.
Върнахме се, взехме ножовки за рязане на желязо и обратно
горе. Рязахме, трихме железните пръти и какво мислиш? Не се
поддават на рязане. Пак обратно, снабдихме се с ацетиленова
горелка и я домъкнахме до пещерата. И... да не вярваш на очите
си, пещерата я няма. Гръмнали са я. Входът затрупан с огромни
камъни. Кой ще я гръмне ли? Има какви ли не идиоти. Щом не са
могли да влезнат зад решетъчната врата и други да не влизат...
Абе, идиоти ти казвам. Сума ти време загубихме... И да знаеш,
нищо досега не сме извадили. Честна мъжка дума. Защо тогава
ходим? Абе, приятел това е като крастата - прихваща, а човек не
знае кога ще му се усмихне щастието...
- И това за каучуковия камък, така де, за стоманения камък е
интересно. Но археолозите не остават на-
зад. Преди време от тракийска могила в Синеморец копаха
малка златна статуетка на колесница.
- Знам - с пренебрежение констатира информацията ми бай
Цвятко. - Дори научихме, че археоложката копала с багер през
нощта, като иманярите... Поне ние могили не разкопаваме. Е, тук
при нас, горе в плани та, открихме наскоро разкопана могила...
125
Изтърбушили са я... - ядосан казва той и изпива от чашката
последната глътка мастика.
Най-после светлина в тунела. Може би ще понауча още нещо,
тъй като бай Цвятко маха с ръка към "съпартийците си" и вдига
забраната. Те за миг се наместа при нас на масата, стана шумно,
един през друг се на преварват да "разкриват" пещери с тонове
злато..
Явно, от това, което чух, никой не знаеше нищо златната
маска. Тук спомените избледняха. Неусетно съм заспал и
потънал в царството на сънищата в про хладната стая на
манастира...
ПРОИЗХОД НА ВСЕЛЕНАТА

Тичане, изкачване, къпане, закуска и подреждане на

материалите, върху които ще разискваме с Учителя. За
днес темата ще бъде Вселената. Не знам дали има
човек, който да не се интересува как е възникнала
Вселената? Темата е обширна и представлява приори-
тет на учените, които се стараят да достигнат до същи-
ната за възникването на Вселената при така наречения
от тях - Голям взрив.
Подбрал съм кратък материал, обобщаващ техните
виждания, основани на данните получени от сондата
WMAP. Тя лети от лятото на 2001 година и лови "сигна-
ли" - така наречените флуктуации на микровълновия
фон - фоново излъчване, с което е пълно простран-
ството. Учените са създали карта на това излъчване,
което те наричат реликтово. Те смятат, че то се е запа-
зило от момента на зараждането на Вселената. А имен-
но то е "отзвукът" от т.нар. Голям взрив, когато нещо
невъобразимо малко и невероятно плътно изведнъж се
е "взривило", и се е започнало... Но е останало "ехо" или
"светлина" в мозайката на микровълновото елек-
тромагнитно излъчване. В създадената карта, на това
излъчване, на светлите "горещи" участъци съответства
по-мощен фон и обратно.
След закуска, вместо да се отправим към нашата
пейка, пожелах да видя копата със сено и с игумен
Гавраил, и с двете овчарки, променихме маршрута.
Малко встрани, зад спалното помещение, сред окосе-
дата трева, се издигаше триметрова копа сено, от която
лъхаше приятен мирис. Попипах сеното, вече бе сухо, и
изпитах неудържимо желание да легна в него. Но защо
ли наистина да не опитам. Погледнах Учителят, той
разпери ръце и каза:
- Неизживяно детство ли, Ученико? - Учителят се
усмихна: - Довечера вземи едно одеало и можеш да
спиш върху сеното. - Имаш съгласието ми - и отново се засмя.
Точно това имах предвид, да спя на дъхавото сено Нещо,
което за пръв път ми се случи, когато бях на десет години. Още
от тогава помня този дъх...
Никога досега не бях изживявал повторно отминал вече
събития, но снощи това се случи, макар да преминаха за минути.
126
Видях ги отново, само че по-различно, но, сякаш бях
едновременно и участник, и наблюдател Мислех да споделя с
 Учителя.
- Имал съм няколко подобни моменти в моят живот Ученико. Не
се случват често, но съществуват. В лен тата на живота се запазва
всяка преживяна секунда ц понякога на човек му се дава да види
един изминат път...
- Невероятно, Учителю да видиш повторение на из- живяното.
- И появата на твоята "дъщеря" не е случайно. Знаещ ли
каква степен на посвещение има тя?
- Не сме говорили по този въпрос, не сме го обсъждали.
Нямам понятие. А и да си призная, никога не съм знаел колко са
степените на посвещение.
- По-правилно ще е да наречем степените на посве- щение
Структурни ниваТе се градират в три групи, определяни по наши
стандарти като.Алфа. Делта и Тета. Най-висшите са Алфа,
следвани от Делта и Тета. Алфа има 17 степени, като най-
ниската е 17, а най-висока 1
Делта и ма 2 поднива: Сигма и Гама. Сигма има 5 степени, а
Гама - 8. Тета структурата е с три стегпени Пси, Фти и Хта , като
те са допълващи се и Равностойни .Твоята позната, Гергана
притежава осма степен на-посвещение по скалата на отминалите
си животи. Това е една доста висока степен за хората в
настоящия етап на развитие. Ще ти бъде в полза при писането.
Тя има директна връзка с Акаша.
Едно от кучетата изквича леко и видях че в играта другата
овчарка я бе захапала болезнено за ухото. Игумен Гавраил се
обърна и с рязък тон заповяда:
- Рая, веднага пусни Ира!
рая пусна ухото, сниши се виновно, легна на земята разкри корема
си. Ира застана над нея, захапа я за Муцуната и отново се заиграха.
- знаеш ли, Михаиле, защо Рая легна по гръб и разкри най
незащитената си част - корема?
-Не знам, обичам кучетата, но не знам...
- Защото се чувства виновна и сега казва на Рая, ето аз се оставям
в твоя власт. Е; случва се в игрите някоя да попрекали със зъбите,
но инак те са неразделни.
Отправихме се към сенчестата гора зад манастира и аз реших да
запозная игумена с всичко, което бях събрал по темата за произхода
на Вселената:
- учителю, според астрофизиците на картата е шиф рована
127
информация за това кой е сътворил нашия свят. Предполага се, че
"горещите" и "топлите" точки на ре- ликтовото излъчване, различими
на картата, представляват двоичен код, с който тя е шифрована.
Учените оприличават Вселената на футболна топка, която сякаш е
"съшита" от петоъгълници, от додека- едри. Те изчислили, че
разстоянието от единия край на Вселената до другия й край е
седемдесет милиарда светлинни години. И казват, че "топката", в
която живеем, сякаш е огледална отвътре. Според Сет Лойд, Бог ни е
оставил цяла компютърна програма. Учените твърдят: Вселената е
възникнала от сингулярността - за нищожна част от секундата, при
Големия взрив нещо с колосална температура и плътност се е
превърнало в кварк-глюонна плазма - в своеобразен компот с пар-
ченца елементарни частици, По-късно, Вселената се разширява и
кондензирайки се, се е създала материя. Но е било тъмно.
"Светнала", но излъчването започнало да прониква едва 380 000
години след зараждането й. След 400 милиони години се появили
първите звезди, а след това всичко останало, включително и ние са-
мите. Твърди се, че и до сега Вселената се разширява. Това дава
основание на учените да заявят, че някога Вселената е била същата
тази прашинка сингулярност.
-Свърши ли? Добре, тогава да преминем към отговорите. Носиш си
диктофона за запис, нали? .
Естествено бях се погрижил за това - показах ми-
ниатюрната джаджа поставена в малкото джобче на спортната
ми фланела. Включих диктофона и започнах да записвам:
- И преди ти казах, и сега повтарям "ГОЛЯМ ВЗРИв
НИКОГА НЕ Е ИМАЛО"! Всичко съществува във вечните
измерения на времето. Вселените се развиват, еволюират,
обогатяват. Пространството не е ограничено в рамки. То е
безкрайно. През периодите си на развитие Вселените се
разширяват, разрастват и постепенно се обособяват нови
планетарни групи, които започват самостоятелно
съществуване и в процесите на развитие се създават нови
галактики и Вселени.
Картата, която астрофизиците са създали, на базата на
реликтовото излъчване, не дава информация за начина на
възникването и произхода на Вселената. Тази карта преди
време би изглеждала по друг начин, както и след време ще
бъде също много по-различна. Фоновото излъчване, с което е
пълно пространството, се променя. Това са сигнали, които
всяко едно тяло във Вселената излъчва. Те са специфични за
всеки отделен обект - честота, дължина на вълните,
интензитет, трайност в пространственото измерение и др.
параметри. Тези показатели се променят в зависимост от
процесите на развитие, през които преминава обекта. Това,
разбира се, не се случва в рамките на години, сроковете са
много по-големи - те са огромни.
"Горещите" и "топли" точки на реликтовото излъчване,
запечатани на картата, не представляват двоичен код.
Горещите точки са в същност места във Вселената, където има
концентрация на информационни данни за космическите
обекти. Поради концентрацията полето в тези зони е по-силно
изразено. Топлите точки, от своя страна, са зоните, където има
по-слаб трафик на информационни потоци и следователно
128
интензитета на полето е по-слаб.
Всички тези символни изображения не могат да бъдат
 групирани в таблица поради непредвидимите промени във
вълновите параметри на обектите. Определени ос тела са
контролирани и при тях параметрите сапредвидими , но това е
извън научните възможности на
на нашата раса в момента.
Вървим в гората под сенчестите клони, а по засъхналата я земя
се щурат мравки, понесли зелени листа към мравуняка, тук-там
се мярка някой зеленикаво-златист бръмбаp, гущери, които
бързо се скриват в камъните, клоните на дърветата шумно
излитат уплашени птички, усетили присъствието ни. Прохладно
е, разходката ми добавя удоволствие, още повече когато съм с
учителя и мога да слушам обясненията му:
- Вселената би следвало да се възприема като живо т о ,
което се движи и няма обособена форма, така че сравнението й
с футболна топка е немислимо. В нея има различни по големина
и форма галактики и звездни групи, които също се движат и
развиват. Като цяло конфигурациите се видоизменят и с това се
променят геометричните взаимовръзки и фигури. Разстоянието
от единия край на Вселената до другия също е относителна
величина. Зависи от кой до кой край се прави измерването, а
също и кога се прави, защото както казахме, Вселената се движи
и променя измеренията си.
Всичко във Вселената има свое огледално отражение. Всяка
планета, звезда, космически обект има свой огледален двойник,
който съществува паралелно, но в друго измерение на
пространството и срещата между двойниците е невъзможна във
физическото пространство.
Ако под Бог разбираме Висшата сила и разум, който твори и
управлява Вселените, то Той е разработил безброй много
компютърни програми, съпоставими към различни раси, времена
и зони. Замисълът, заложен в тях, е сложна конфигурация от
дадености, избори, потенциали и реализирани действия.
За обособяването на отделните Вселени казахме в началото.
Всичко съществува и се развива. Колкото До тъмнината, тя
винаги е съществувала там, където в момента няма достатъчно
светлина по една или друга причина. Светлината винаги е
съществувала с разли-
чен интензитет и проявление. Вселената се е създала като
самостоятелен и отделно функциониращ жив oрганизъм,
преди много повече от 400 милиарда години Тя е
съществувала първоначално в пространството друга обща
Вселена и след периоди на129 развитие и обособяване на
вътрешни взаимовръзки, когато е достигнала
необходимото еволюционно ниво, се е оформила като
самостоятелна единица. И ако трябва да се говори за
години, не става въпрос за милиони, а за милиарда години
назад във времето. Вселената се развива и след време ще
даде началото на нова, отделно обособена от нея Вселена,
която също ще има своя самостоятелен живот в
пространството.
Вечер е, отново небето е обсипано с ярки звезди, а
хладината е превзела манастирските владения и щурче- татз, и
жетварките се надпреварват да пеят в тревите.
Разтворил съм лаптопа и разглеждам запаметените в него теми,
по които ще разисквам с игумен Гавраил утре. Спирам се на
заглавието: "Една сензационна новина"-германските учени
твърдят, че кристалните черепи нямат извънземен произход. Те са
изработени през XIX век от германски кварц в Германия и разпро-
дадени на различни места по света. Твърдението се основава на
изследвания върху кристалните черепи със съвременни методи,
които установили как са били изработени. Електронният микроскоп
разкрил, че черепите са оформени с въртящ се дисков инструмент,
направен от мед или друг подходящ материал. Към него е добавен
абразив, за да бъде обработен кристалът по- лесно. Тази
технология на въртящото се колело не е използвана от народите
от доколумбовата епоха.
Анализът на произведения на ацтеките и майте показва, че те са
направени с оръдия от камък и дърво. Кристалният череп в
Британския музей е обработен с абразивен материал - корунд или
диамант. Рентгеновият дифракционен анализ на черепа в
"Смитсониън" показва наличие на карборунд. Това е синтетичен
абразивен материал, който се използва от XX век.
Кой е направил кристалните черепи, не е възможно да бъде
установено. За експоната в Британския музей съществуват
съмнения, че е свързан с френския търговец на антики Йожен
Бобан, живял през XIX век. Той или сам го е направил, или го е
купил от европейци. Той е доставил и кристалния череп, който е
изложен в Париж.
Лондонският череп е направен повече от десет години преди да
бъде предложен за продажба. Този в
"Смитсониън" е дарен анонимно през 1992 година, към него
имало бележка, че е купен в Мексико през1960 година.
Учените не са успели да установят откъде е използваният
кварц. Възможно е той да е от Бразилия' Мадагаскар или от
Алпите. Сега вече е установено - Германия!
Твърдения от подобен род не се правят за първи път
Преди време АФП съобщи: "Доказано е, че два от най
известните кристални черепа, смятани за произведе, ния на
ацтеките или майте, са съвременни фалшифи. кати.
Авторите на статията, публикувана в сп. Journal of
Archeological Sciences, са категорични, че образците в
Британския музей в Лондон и в музея "Смитсониън" във
Вашингтон не са автентични. Те твърдят, че черепите са
направени с уреди, с каквито не са разполагали древните
ацтеки и май. Резултатите слагат край на десетилетия
предположения за произхода на въпросните "уникати".
Препрочетох написаното 130и изпитах неудовлетворение,
както и първия път, когато се запознах с това изявление.
Вечно се намират учени, които да оборват неща, за които
нямат обяснение и налагат свое, без покритие. Сякаш
търсят под вола теле и... Защо ли ги обвинявам, нали и те
искат да открият истината, стараят се, експериментират.
Ядосах се на немските учени за кристалните черепи, защото
си мислех, че има толкова належащи въпроси, които трябва
да бъдат решени от учените, а те харчат пари за
изследвания, от които човечеството няма никаква полза. Не
решават глобални въпроси, а се занимават с несъществени
изследвания. Като има кой да ги финансира...
Знам, че не съм црав за работата на учените, но съм
ядосан от това категоричното изявление, че кристалните
черепи са фалшификати. Аз пък съм уверен в това, което
написах за тях. Все пак, дявол да го вземе, изявлението е
направено не от кого и да е, а от сериозни учени.
Затворих лаптопа и си легнах. Пред очите ми все още се
мяркат кристалните черепи, които допреди мал

131
ко гледах в компютъра, които се разпадаха на части
и отново се сглобяваха. От бели кристали, от цветни,
Черепите се завъртяха в една небесна дъга и ме повлякоха
в нея...
Мъж в бяла престилка е седнал до голяма маса с мраморен
плот и работи наведен над някаква малка прозрачна част.
Частта изглежда като кристал, да крис- тал е..- Залата е светла,
прилича на лаборатория, мъ- мфТ слуша едва доловима нежна
музика. Разбирам, той обича да работи и слуша музика, която
чрез мисълта си е извлякъл от ефира. Да, той е подбрал най-
удачна- та музика за момента. В лабораторията има още двама
мъже, също заети с изработване и сглобяване на различи
кристални детайли. Виждам ги да държат в ръцете си части от
кристални черепи, да ги пренасят и тестват на уредите, с които
е снабдена лабораторията и отново се захващат за работа.
Много прецизност се изисква за изработване на кристален
череп - лазерният уред в ръката на мъжа споява детайла,
следва втъкаване на светлинни нишки, с определени
параметри, и тестване. За трети път мъжът не успява да
настрои светлинната нишка на зададените параметри. Уредът
отчита минимални отклонения, но тези отклонения се изписват с
ярки червени букви. Да, изисква се изключителна точност. Всяка
част от черепа трябва да притежава точно определено
излъчване, да вибрира в едно с цялостната конструкция и едва
тогава ще е постигната желаната чистота и точност.
Улавям мислите на мъжа и сякаш гледам през неговите очи...
"Дали да не опитам да сглобя друга част, а тази не-
поддаваща се на определените параметри и прецизност да
бракувам"? Поглеждам към цилиндрите, които съдържат
няколко вида съставки на разтопен изкуствен кварц - в
зависимост от честотата на електромагнитната пропускливост.
С механизираните щипци изваждам дозирано количество течен
кристал и го отливам в детайлната форма, необходима за
черепната част. Следва втвърдяване...
Хора, хиляди хора струпани един до друг в поднжието на
пирамидата. Огромна каменна пирамида, чиято връхна
площадка са застанали трима мъже облечени в причудливи
дрехи. Едва сега картината прояснява - това са инки-жреци,
събрали за ритуална церемония поданиците си, облечени в
пищни цветни дрехи. Денят е горещ, слънцето чертае гротескни

132
сенки на пирамидата, народът е затихнал в очакван»
Върховният жрец на инките, застанал по средата между другите
двама жреци, държи в ръка кристален череп и внимателно
наблюдава яркото небето. Застинал в мълчание най-сетне
трепва - на небето се е появило бяло облаче, той въздъхва, с
две ръце хваща черепа и го издига над главата си. Черепът
проблясва на свет- лината и в този миг от подножието на
пирамидата се чува мощен стон, хиляди ръце се вдигат към
небето и замръзват. Жрецът сваля ръцете си от черепа. Отново
гърлен, човешки стон, мощен тътен се издига към небето, очите
на множеството са приковани към черепа който не пада, а
започва да се уголемява, да нараства и приема форма на жива
човешка глава.
Вик на радост се изтръгва от хиляди гърла, човешкото море
се люшва, коленичи и замира в очакване. А високо горе, над
пирамидата, кристалната глава се превръща в красиво мъжко
лице, което се рее във въздуха, усмихнато с лъчезарни очи. И
тогава от небето проехтява гръмовен глас, сякаш идващ от
мощни високоговорители. Гласът напътства множеството как да
обработват царевицата, говори за канали, по които да тече
вода, за посеви и вяра...
Събудих се все още под влиянието на съня и се засмях. Как
няма да сънувам такива щуротии, след като заспах с мисълта за
кристалните черепи. Време е за физзарядка, скачам от леглото
и забързан се обличам.
Нито по надолнището, нито нагоре можах да разговарям с
игумен Гавраил за кристалните черепи. Беше угрижен, имаше
проблем с черковните дела. То у нас, какво ли не се случи с тези
"демократични" промени. Църквата се раздели на два Синода -
на истинския и
друг на отцепниците. И то защо? Ами да "ударим келепира
както казва бай Ганю. Досега съществуваше един единствен
Синод, с патриарх, митрополити... Защо пък ние отцепниците
да не въздигнем още някой и друг метрополит, без да бъдем
ръкоположени? Да създадем 0ще един Синод и си разделим, и
присвоим църковното имущесгво? А то не е малко - църкви,
манастири, земи, сгради, свещолеярница. Само от
свещолеярницата на месец се печелят толкова много пари...
Каква "демократична" гавра с българската право- славна
църква. Тази църква, която през столетията ни е запазила и
вярата, и езика, и българщината.

133
 Погледнах часовника си, до завършването на черковната
служба има още час, и докато чакам игуменът да се освободи,
излязох навън да се поразходя. Обичам лятото, най-
прекрасното време за мен, но това лято е прекалено горещо.
Дори утринните прохлади започват бързо да отминават, макар
тук природата да е прекрасна, само морето й липсва...
Реших, че най-добре ще е, докато чакам, да използвам
времето и да се обадя на семейството си. Качих се на колата,
спуснах се по криволичещия коларски път надолу и почти в
подножието на склона спрях, извадих мобилния телефон и
проведох разговор с дома,тук, долу в подножието на планината
има мобилна връзка, свързах се с още няколко човека и вече
протягах крак да се кача в колата, когато зърнах няколко
дървета, отрупани с едри, червени дренки. Зарадвах се, обичам
компот от дренки, остава само да се кача на дървото ида ги
набера. Грабнах една найлонова торбичка, от колата, и
притичах до дряна. Изкатерих се на дървото и с настроение
започнах да късам едрите червени дренки.. Чувствах се добре,
в гората е прохладно, затананиках си някаква песен. Бера си
дренките, пълня стях найлоновия плик и изведнъж чувам близо
до мен шум и тихо, но гьрлесто ръмжене. Погледнах към дър-
вото,,от където идваше ръмженето, и какво да видя - от
съседния дрян, прегърнала дървото с лапи, пъргаво се спуска
едра мечка. Стъпи на земята и повдигна муцуна към мен. Да си
призная, изплаших се. Мечката всеки момент можеше да се
покатери на дървото при стиснал в ръка скъпоценния плик с
дренки, побързах да се изкатеря на по-горен клон. А дрянът не
е високо дърво, клоните нагоре са тънки, няма да ме издържат
Стъпих на един тънък чаталест клон и мислех да изсипя
дренките долу на мечката, та дано остане на земя Погледнах
да видя какво прави мечката и не я открия Огледах се наоколо,
ослушах се, но не я видях, по пъргаво и от мечката се спуснах
по клоните на дървото и бегом стигнах до леката кола. Отворих
със замах вратата и с един скок се намерих на седалката. Този
път се стори, че много бързо стигнах до манастира...
Там вече ме очакваше игумен Гавраил, ухиленЯ уши. Изчака
да сляза от колата, видя плика с дренките и шеговито попита:
- Да не си ги събирал заедно с Мечока? И той си пада по
дренките...
- Доста страх брах. От къде да знам, че е Мечока Ама
страшничко си беше. Вирнал муцуна към мен... Не усетих кога
си е тръгнал..! Погледнах под дряна, нямаше го и си плюх на

134
петите. Както виждаш вече съм тук
- Разбрах, разбрах... - продължи да се шегува игуменът. -
Видяхте на дървото, а на съседния дрян Мечокът! Знаех какво
ще стане, ако изведнъж го зърнеш и затова го помолих да слезе.
А той си е доста шумен;..
Стана ми смешно, като си представих как Учителя! ме е
наблюдавал - уплашен и готов да се покатеряла най-тънкото
клонче на дървото, за да не ме достигне мечката...
- Каква е програмата за днес, Ученико? -попита игуменът, пое
от мен плика с дренките, постави ги до входа на църквата и ме
загледа очаквателно.
Разказах му за сензационната новина на германските учени за
фалшификацията на кристалните черепи и зачаках да чуя
мнението му.
- Германските учени, както и всички останали, Ученико имат
желанието да разкрият тайната на кристал! ните черепи, но това
все още е невъзможно. Те не са
изработени от нашата цивилизация. Ние не притежаваме тази
технология на работа и знанията за кристалите и техните
свойства, които са притежавали древните. Всички учени се
радват, когато се разкрие някоя дълго неразгадавана тайна,
както е в случая с черепите, но този път германските учени не
са на прав път и скоро това ще се разбере. Има учени, които не
приемат това твърдение и ще го оспорят. Ще се стигне до
изходното положение и след още известно време принципът на
изработване ще бъде разкрит, както и други подробности
относно произхода, принадлежността и свойствата на
кристалните черепи.
- Благодаря, Учителю, предполагах, че германските учени
грешат.
- Приключихме с темата за черепите. Нека побеседваме за
смъртта на царското семейство Романови, за оцелелите деца от
разстрела. Правилно реши, че е време да се сложи край на тази
мрачна тайна и измислиците, свързани с нея.
Да, трябва да се установи истината за една безкрайно дълго
експлоатирана тема за оцелелите деца от царската фамилия
Романови. Предполагам, че много от читателите са чели доста
любопитните материали и от нашата преса за спасилите се
царски деца Мария и Алексей от семейство Романови.
Съобщаваше се, чете живеели инкогнито в едно българско
село. Научили се да говорят български, макар с руски акцент,
били любезни със съселяните си, но не допускали много близо
до себе си хора от селото. Били тихи, възпитани и никога не го-

135
ворили кои са. Мария свирела на пиано, обличала се скромно, а
на врата си винаги носела шалче, с което прикривала белег от
огнестрелна рана...
Човекът, когото представяла за свой съпруг не бил някой
друг, а родният й брат Алексей. Той често пътувал до близкия
град, но какво работел никой не узнал. И така до смъртта на
двамата... Пълна тайна.
Подобни истории у нас и по света дал бог, дори се бе появила
"спасилата се дъщеря", която твърдяла, че е Анастасия
Романова, но е забравила да говори руски
език след разстрела. За възкръсналата се написаха редица
романи и направиха игрални филми.
Действително, какво ни е известно за смъртта царското
семейство? Ами това, което е публикувано досега и то, в общи
линии, е следното...
В нощта на 18 срещу 19 юли 1918 година, в мазето на
бившия дом на инженер Ипатиев (сградата е конфискувана от
уралските власти и е служила за затвор на императорското
семейство - б.авт.) са разстреляни единадесетте арестанти от
семейството на Николай негови приближени.
Следствието за смъртта на царското семейство Романови
започва още през 1918 година, когато Екатеринбур е превзет от
армията на Колчак и той възлага разслед! ването по делото да
се извърши от царския следовател Николай Соколов.
Разследването започва в мазето на дома на Ипатиев където
са открити дупки от куршуми в стената и петна от кръв. А в
шахта №7 на рудник Ханина Яма са! намерени части от човешки
тела, остатъци от изгора! ли дрехи и парченца от
скъпоценности. Следовател Соколов в своя доклад пише, че
телата на всички членове на Романови са унищожени в този
район.
Екатеринбург отново е превзет от Червената армия и
Соколов прекратява разследването. Бяга от Русии но
продължава да се занимава с разрешаване на загадката и в
емиграция. През 1920 година, по нареждане на Великия княз
Николай Николаевич, Соколов предава целия архив от
разследването на посланика на Временното руско правителство
в Италия - Михаиил Хирс. От своя страна Хирс го оставя за
съхранение в Парижката банка, а през 1943 година, по
нареждане на висшето германско ръководство, материалите са
иззети и пратени в Германия.
След смъртта на Соколов, през 1925 година, в Берлин е

136
издадена неговата книга "Убийството на царското семейство".
Слуховете за убийството на царското семейство версиите за
съдбата на спасилите се от разстрел деца
на Романови не спират. В Свердловск се организират екскурзии
до дома на Ипатиев и местата, където са по- ебзни членовете
на царското семейство. Гид в тези курзии е участникът в
разстрела Пьотър Ермаков. През 1934 година бившият комендант на
дома на Ипатиев, Яков Юровски, дава подробни показания,
пред следствените органи на Урал, за разстрела на царското
семейство. Стенограмата от неговите показания е засекретена
до 1990 година.
След победата над Германия през 1945 година, съюзниците
започват преглед на нацистките архиви и през 1946 година
попадат на осемтонното дело на следователя Соколов. Но в
него липсват всички приложени веществени доказателства, в
това число и откритите части от костите. Делото е изпратено в
Москва, където е засекретено до 1990 година.
През 1964 година в ЦК на КПСС се появява синът на
починалия чекист Михаил Медведев, който предава спомените
на баща си за разстрела на царското семейство и броунинга, с
който е убит Николай И. Никита Хрушчов, тогавашният
ръководител на Съветския съюз, се разпорежда да се
разследват обстоятелствата около гибелта, но сформираната
за целта комисия приключва работата си без особен резултат.
Поради проявения интерес, от идващите туристи-чужденци,
към дома на инженер Ипатиев, където е станала екзекуцията,
Политбюро нарежда домът да бъде разрушен. Решението на
партията е изпълнено от първия секретар на Свердповския
областен комитет - Борис Елцин.
След 1991 година, когато е открита по-голямата част от телата
на загиналото императорско семейство, пет експедиции
продължават да търсят липсващите тела на две царски деца. Но
участниците в тези експедиции не се професионалисти, а
ентусиасти. Затова с разрешаването на случая се заемат двама
краеведи - Виталий Шитов и Николай Неуймин. Те правят
възстановки на събитията от юли 1918 година като проследяват
етапите, през които са "преминали" телата на убитите: потопени
в изоставените шахти на Ханина Яма, пренесени в
Поросенкова Лога, после взривявани с гранати, рени,
поливани със сярна киселина и накрая - закопани. От
разсекретените архиви, на проведени разговори с участници
в бригадите за разстрел и погребения на царското

137
семейство, краеведите изяснили, че в ноща на 18 срещу 19
юли червеноармейците са запалили, погребали два трупа
недалеч от останалите, в блатистата местност на стария
Коптяковски път. За да залича? следите на погребаните,
върху изравнените със земята гробове, запалили още един
огън.
Може би историята за убийството на царското семей!
ство е щяла постепенно да премине в забрава, ако през 1991
година в района на Поросенкова Лога, на двадeсет
километра от Екатеринбург, Леонид Вохмяков, о
военноисторическия клуб "Планински щит" не се бе
натъкнал на следи от старо огнище. Разровил огнищет и от
земята се показали четиридесет и четири части на кости,
седем зъба, три куршума, остатъци от съдове гвоздеи и
парче плат. Веднага от Екатеринбург пристигнали
археолози, които в процеса на издирването открили и друго
по-голямо погребение на останки от девет души, за които се
предполагало, че са членовете на царското семейство и
техните слуги.
Генералната прокуратура започнала дело и са извършени
няколко експертизи, включително и генетична, за да се
установи дали останките на убитите са от царското
семейство. Учените взели генетичен материал от костите на
убитите и го сравнили с ДНК-то на далечни роднини на
Романови - с кръв от племенника на императрицата
(съпруга на английската кралица принц Филип) и от
гръцката графиня Ксения Шереметиева? Сфири, която е от
рода на майката на Николай II. По- късно ДНК-то на Николай
II допълнително е сравнена с генетични образци от костите
на неговия роден брат Георгий Александрович, починал
през 1899 година и ексхумиран през 1994 година.
След приключилите експертизи през 1998 година
правителствена комисия начело с вицепремиера Бо

138
 Царското семейство Романови

рис Немцов обяви, че останките принадлежат на цар Николай

II, съпругата му Александра Фьодоровна, дъщерите им Олга,
Татяна и Анастасия. Мария и Алексей не били сред
погребаните. Техните останки са намерени след девет
години и следствието потвърдило, че никой от
императорското семейство не се е спасил от екзекуцията
през 1918 година. След деветдесет години следствието
категорично постанови - няма оцелели след екзекуцията на
руското императорско семейство.
Въпреки прецизното заключение на генетиците за
сходствата на ДНК пробите, възможно ли е да има до-
пусната грешка? Защото, ако няма такава, е това за-
ключение се слага край на издирването на спасили се
отразстрела деца от царското семейство.
Роднините на Романови са подали иск - членовете на цялото
царско семейство да бъдат канонизирани за
светци, а царско семейство да бъде реабилитирано .., като
жертва на политически репресии.
Какво ще ми каже игумен Гавраил, дали вече е уста, новена
цялата истина за края на членовете на рускот
оимператорско семейство?
- Експертизата е точна - заяви той. - Няма оцелели
членове от руското императорско семейство Романови,
139
Останките, открити в двата гроба, действително са на
царското семейство и на техни приближени.
Събитиятаоколо тяхната екзекуция и погребението им
са се развили така както са съобщили свидетелите.
Всички документи, Които се съхраняват в архивите,
описват действителната история на екзекуцията и
последвалото погребение на останките на
императорското семейство
Макар че търсенето на телата и разкриване на исти-
ната за царското семейство да се е извършвало от
историци любители, фактите, открити от тях, са
действМ телните и отговарят на истината за съдбата
на семейство Романови.
Семейството няма да бъде причислено към светци!
те, защото, въпреки екзекуцията - членовете му не са
светци. Колкото до признаването им за жертви на ре-
пресиите и тяхната реабилитация, това предстби да се
случи в сравнително скоро време.
Истината за екзекуцията и погребението на Романови
се потвърждава от разказите и фактите на очевидци и
са доказани от историците и генетиците при разкопки* те
на гробовете им.

ОT КНИГАТА НА СОФРОНИЙ
Задъхан от изкачването към манастира, побързах да
се мушна под "душовете" и с блаженство оставих
Струите на водата да се стичат по тялото ми. Все още
е рано сутринта, водата не се е загряла от слънцето и
прохладата й ме ободри. Благодарих на водата и без
да се обърсвам, излязох от"кабинката", да изчакам
игумена. Но той вече ме чакаше, милваше немските
овчарки, които се гушеха в краката му.
- Хайде, сега иди и си донеси бележника и ела в
черквата да вземем книгата - каза той и се отправи
към сградата. Обърна се и добави: - Но ще я четеш и
преписваш вътре, защото се притеснявам за нея от
светлината. Все пак твърде дълго е стояла в
подземието.
След минута, снабден не само с бележник и хими-
калка, но и с цифров фотоапарат, влязох в черквата и
се заоглеждах. Нищо не се бе променило. От малките
прозорчета и купола нахлуваше сноп светлина, която
озаряваше пода и стените с окачените по тях икони.
Дървеният иконостас си стоеше на същото място - сът-
 ворен, от някогашни майстори, с чудни плетеници, сти-
лизирани листа, гроздове с кехлибарени зърна, птици
и библейски сцени. Стенописите не бяха загубили цве-
товете си, иконите, рисувани върху дърво, грееха сред
храма с яркия си колорит. Отново гледах с възхищение
иконите, прекрасни с цветните си образи. Знаех, че са
безценни - от дванадесети век. Все още помня думите
на Учителя, който ми каза: "Ти знаеш, колко икони
навремето се изнесоха от страната. Хората продаваха
иконите си на чужденците, а не знаеха, че така изнасят
зад граница светиите си. Народ, който продава свети-
ите си, се лишава от тяхната подкрепа. Жалко, какво
невежество".
В олтарната стая игумен Гавраил бе извадил книгзи! та
на Грешния Софроний и разлистваше страниците
Подземието все още стоеше отворено, правоъгълния му
отвор светлееше от петромакса, поставен вътре.
Игумен Гавраил повдигна глава и внимателно ми
подаде книгата.
- Проверих, Михаиле, няма опасност хартията да
разпадне. Можеш да я вземеш в стаята си и да четещ ако
искаш снимай каквото ти е нужно.
Слезе в подземието, видях как осветлението угасна и
той се изкачи надтайника. Избута масата върху отвора,
огледа помещението, пожела ми приятно занимание и
излезе.
Взех познатата от преди книга, и без да я отворя,
задържах я в ръцете си. Един вече немощен човек раз-
казваше историята на своя живот и търсеше утеха в
Бог. И молеше Бог да запази написаните от него слова
за деня, когато те щяха да бъдат полезни за България
Погалих с ръка книгата, прегледах страници, които бях
публикувал и преписах следните редове:
"... Това лято се навъдиха много змии, плъзнаха но
камънаците и високите треви, та трябваше да се
вардим, да не ги стъпкваме. Не, че ще ни ухапят, те
това не могат да ни сторят, защото сме обути с
кожени цървули и навуща по краката. Ама змиите и те
са божи гадинки, не сторят злини на човека, ако не ги
закачаш. Пиша за змиите и гледам един дълъг смок
да се провра в пещерата, където сме отседнали и
надигнал глава се оглежда, сякаш сме влезли в
141
 къщата му. Видя, че сме го изпреварили и се изниза
навън.
Приятна е гледката, виждат се дървета и скали, но
скалите са в повече. А аз ценя скалите, по които има
безброй написани картини, стига човек да умее да ги
открива. Днешният ден е един от дните, в които можем
да си отдъхнем за малко. Вчера бе тежък ден, трябвач
ше с много усилия, и без да спираме, да прехвърлия
Балкана, за да се измъкнем от турските потери,
които се мъчеха да ни заградят от четирите
страни. Аскерите въоръжени до зъби, подобни на
побеснели псета, вър-
вяха настървени по петите ни, думкаха с тъпани, свиреха със
зурли и бяха сигурни, че ще ни хванат. Ще хванат цървулите
ни...
ще ми се вече да спомена и имената на хората от нашата
чета и все сърце ми не дава. Затова все отлагам за по-назад,
тъй съм преценил, че ще е най-добре, ще е най-добре, защото
другарите ми не са попаднали случайно в четата, а всеки един
е изпратен от Бога тук, да служи на народа си. Затова само ще
река, че съзнателно съм изменил името на капитан Манол -
нашия войвода. А защо го направих - по-нататък ще кажа.
За днешния божи ден пиша от входа на пещерата, която
войводата назова с името Матеица. Тя се намира недалеч
отТърновград, както се показва това място по картата на
войводата. Само че аз никога не съм виждал този град, а натам
е опасно да се ходи. Ще пиша и защо сме тук, и защо го
сторвам от входа на пещерата. Защото искам да остана малко
насаме, за да мога да опиша онова, което видях вътре...
Да се влезе в Матеица, през входа на пещерата, е не-
възможно. Има друг вход, малко по-нагоре сред скалите, но
през този вход се влиза само със знание. Войводата размести
скалите по неговия си начин, отвори вход и влязохме вътре.
После канарите отново се съединиха и преди да стане тъмно,
отвътре стана светло и поехме през тунела къде мраморните
помещения. Достигнахме до голяма кръгла врата и войводата
ни предупреди, че щом влезем в голямата зала, по ръцете и
раменете ни ще кацат малки железни птички, ще пляскат с
криле, но никой да не ги гони и дума да не продумва. Ще
вървим мълчаливи след войводата и няма да се отделяме на
метър от него. А преминем ли залата и излезем от нея, тогава
можем да говорим на воля. Войводата отвори вратата, постави
пръст на устните си и бавно престъпи в голямото помещение.
Зад него, един по един, пристъпихме и ние, като се оглеждахме
за птичетата. И те дойдоха, появиха се от невиделицата и
кацаха по ръцете и раменете ни, гледаха ни с изпъкнали,
немигащи очи, пърхаха с железните си крила и отлитаха. Не
знам

143
 какви са тези неживи птичета от желязо, не разбирам и
защо кацат по нас и защо не трябва да говорим. Ние сме
добре обучени да изпълняваме командите на вой- водата и
не питаме защо трябва да постъпим по този начин. Знаем,
че така е редно и изпълняваме. Когато трябва да
разберем, защо войводата ни е дал тези наредби, той ще
ни обясни всичко.
Залата, в която влязохме е голяма и кръгла, напра- вена
с бял мрамор. Точно по средата й стои светещо, кажи-речи
петметрово стъклено кълбо, на което са изобразени
държави, както обясни войводата по късно. Има и три
огледала, високи по четири-пет метра и широки по два
метра, в които се гледаме как вървим след войводата.
Невероятно чисти огледала, без прашинка по тях, сякаш
току-що някоя слугиня ги е забърсала, та блестят.
Преминахме кръглата зала и вратата се затвори зад
нас. Сега се намерихме в друго помещение, което ще
опиша, само първо да кажа, че всички искахме да разберем
за птичките, стъкленото кълбо и големите огледала.
Войводата каза, че железните птички не са истински, а
светлинни миражи, с определена задача, да проверяват
всеки влязъл и научават неговото желание. Ако е дошъл с
лоши мисли, да му попречат, но не птичките, а тези, които
наблюдават и пазят подземието. Нещо като изпитание...
Голямото кълбо не било от стъкло, а от друг материал,
какъвто нямало по земята и показвало земята с всички
континенти, океани, морета, реки, градове и села.
Огледалата обаче са най-чудните неща, те били трите
звездни врати, през които човек може да премине в три
различни свята. Но връщане обратно нямало. Попитахме
войводата как става това чудо, защото ние се виждахме в
огледалата както вървяхме, а той обясни, че човек щом
пристъпи към огледалото се вижда в него до един момент.
Щом обаче се доближел повече до огледалото образът му
изчезвал и той отивал в отвъдното. А какво има в
отвъдното? Имало друг свят, с други хора... Но войводата
не е бил там и не знаеше ...
Написах в началото, че не съм ходил и виждал
ТърновграД и е истина До Днес защото привечер ТъРн ата Ни
поведе през дългите подземия към града. 0°Ивяхме около два-
три часа, тунелът е съвсем прав нахме до висока каменна
144
порта. Войводата я от- И и по стъпала се заизкачвахме нагоре.
Влязохме помещение с много насмолени дървени сандъци и
бурета пълни със златни и сребърни монети, златни овей
много книги, някои от тях с позлатени цветни корици. В
каменни корита са натрупани шлемове и н ници, конски сбруи,
разглобени колесници и какво лиоще не. Войводата каза, че се
намираме под един от входовете до крепостната стена на
Търновград и вечерта ще можем да погледнем от високото
града за малко. Само че се оказа много трудно да излезем
горе от този вход, явно беше затрупан и се наложи да опитаме
през друг вход. И тук трудности, плочата-капак не можеше да се
повдигне, дори не помръдна, когато се опитвахме да я
отместим. Тогава войводата отвори един долап, в който имаше
желязно кормило и го завъртя. От някъде се разтвориха дупки,
в подземието започна да влиза и шурти вода, да боботи силно.
Манол побърза да завърти обратно кормилото и дупките се
затвориха. Добре, че спря да влиза и шурти водата, тъй като
не знаехме дали отгоре има някой и можеше да чуе шуртенето
на водата. Едва през третият изход успяхме да излезем навън.
Беше нощ и на лунната светлина видяхме, че се намираме в
близост до една кула. Горе, на високото забелязахме, че има
стражева кула, а стражите се разхождат по крепостната стена
с пушки на гърба. В далечината светлееха прозорците на
търновградските къщи. Толкова видяхме от някогашния
престолен град на България и побързахме да се приберем в
подземието...

ЗА АЙФЕЛОВАТА КУЛА И ОЩЕ

МНОГО НЕЩА

Да разказвам ли какво представлява Айфеловата кула?

Дори и децата, които все още не ходят на училище, знаят за
нея и се радват на сувенирните й изображения. Все пак се
налага да публикувам някои общи и технически данни - как е
построена и от кого Айфеловата кула. А информацията ще ни
бъде нужна...
През 1884 година двама главни инженери от фирмата на
Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, решават да
изградят високо грандиозно съоръжение. Но още преди
проектът да бъде одобрен на 15 февруари 1887 година,
група от най-известните културни дейци на Франция
представят жалба, за спирането му. Сред жалбоподателите
са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гаарние и
Франсоа Копе... и други. Мопасан определя кулата като "...
145
висока и мършава пирамида, от железни стълби с по-скоро
тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е
направена, за да бъде ужасен паметник на Циклоп, а оттам
се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин".
Въпреки нежеланието кулата е завършена успешно и
предизвиква всеобщо одобрение.
Айфеловата кула е построена за рекордно кратко време,
по-малко от две години, за да короняса Световното
изложение през 1889 година, с което се отбелязва
стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31
март и отворена на 6 май. Нейният , архитект Густав Айфел
е автор и на други известни постройки като Статуята на
свободата, Виадукта в Гарафи (Кантар), Гарата Нагари в
Будапеща (Унгария).
Кулата е висока 320.75 метра. В зависимост от околната
температура височината й може да търпи промяна най-
много с 8 см, заради разширението на метала, а

146
Айфеловата кула в Париж

при буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е ОТ

пудпинговано желязо. Конструкцията й съдържа над 18 000
метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До
върха се стига по 1792 стъпала. Броят на стъпалата
символизира 1792 година, когато е обявена Първата
Френска Република. В построяването участват 50 инженери
и 132 работници; Имайки предвид мерките за сигурност по
това време, забележителен е фактът, че само един
работник е намерил смъртта си при построяването на
кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис).
След серия изчисления инженерите извиват подпорите
така, че кулата да устоява на ветровете.
Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в
света. В началото са предвиждали да бъде разрушена след
двадесет години, а тя в крайна сметка се превръща в
лаборатория за научни изследвания - инсталирани са
множество уреди, от барометри до гръмоотводи,
включително и радиотелеграфски уреди.
Айфеловата кула присъства в произведенията на много
писатели и художници, като Жорж Сьора, който я рисува през
1888 година (преди завършването й), а по-късно и Раул Дюфи,
и Марк Шагал. Отношението на писателите към кулата е
различно. Докато някои критикуват "жалкия електрически
147
стълб" Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските
обелиски и я призовава в "Алкохоли": "Овчарко, кула на
Айфел, стадо мостове блее в сутринта". Понастоящем
Айфеловата кула е собственост на кметството на Париж,
което е поверило експлоатацията й на Новото дружество за
експлоатация на Айфеловата кула. Кулата е подсилвана на
най наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани
през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено
с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са
доуточнени и осъвременени.
По света има много нейни копия и имитации. Най- висока
е Токийската кула (Tokyo tawa на японски); в Токио (333
метра). В Лае Вегас се намира една Айфелова кула, но
размерите са намалени наполовина. Други имитации могат
да се видят в Прага, в Блекпул (Великобритания), в Лион на
хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.
На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено
първото радиосъобщение на голямо разстояние. През 1910
година, отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в
основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо
лъчение на върха, той открива космичните лъчи. През 1940
година, по време на Окупацията, Адолф Хитлер посещава
Париж. Кабелите на асансьора били разсечени от
французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по
1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го
прави. През
1959 г към върха на кулата е прибавена сегашната
радиоантена.
Изгражданетона Аийфеловата кула не е само едно
обикновено архитектурно хрумване. Нито избраното масто за
построяването й е случайно. Имах някакво предчувствие и се
запътих за обяснение от игумен Гавраил .
Потърсих го в столовата, надникнах в черквата и като го
открих заобиколих сградата и там го видях. Беше поставил на
два стола пластмасово корито и, наведен над н е г о ,
переше. На другия стол стояха надиплени дрехи които чакаха
реда си за пране. Кучетата първи ме усетиха радостно
148 с опашки по земята. Освен мен в манастира
заудряха
нямаше никой друг и Игумен Гавраил ,без да повдигне глава,
продължи спокойно да пере.
-Здравей, Учителю, мога ли с нещо да ти бъда полезен?
-Вържи въжето на двете халки и ела да видим какво
 Щ еправим с Айфеловата кула.
Огледах се, видях тънко въже, приготвено за прости- ранеи
побързах да го завържа на халките. Върнах се и : застанах до
игумена.
-Правилно си се досетил - заговори той докато поставяше
риза за пране в коритото. Натисна я да потъне във водата,
взе калъп сапун и се приготви да пере. Отказа се, издърпа от
изпраните кърпи една, обърса с нея ръцете си и продължи: -
Нека кисне, а ние с теб, Михаиле, да продължим за кулата,
а?
-Идвам в неподходящ момент... Не знаех, Учителю -
започнах да се извинявам, а той ме прекъсна.
- Навреме си дошъл, хайде да се пораздвижим, дока-
то прането кисне. Искаш ли да отидем към зъберите?
- С удоволствие, да не би да влезем при роботите? - !
попитах, въпреки че знаех - тази година няма достъп до тях.
- Не съм облечен официално, а там не пускат неглиже -
пошегува се той и тръгнахме към зъберите. След като
повървяхме няколко крачки мълчаливи, следвани
от постоянния конвой на двете овчарки, игумен Гавраил

149
заговори: - Айфеловата кула не е построена на случай
но място. Под нея се намира древно подземие с трц
пирамиди и явно на Айфел е внушено "отгоре" кулата да
бъде построена там - за да може тя да приема и
пречупва определен сноп лъчи, необходими за работата
на пирамидите, намиращи се под нея.
- Какво представляват тези пирамиди, Учителю?
- Едната пирамида - централната, е по-голяма от
другите две и е правилно позиционирана, т.е. с върха на
горе. Другите пирамиди се намират от двете й страни по
диагонал и са три пъти по-малки. Те са обратно раз-
положени - обърнати с върховете на долу. Ролята на
тези пирамиди е да балансират енергиен поток, който се
влияе от водите на Сена и периодично забавя или
ускорява честотата си на излъчване.
- А подземието чие дело е, на лемурийците ли?
- Древното подземие е изградено от атлантите и дос-
тъпът до него не е разрешен. Но Айфеловата кула крие
още едно подземие, в което е монтирана техника с оп-
ределена цел ...
Колко ли ще се изненадат французите, когато научат,
че това подземие е изработено от хитлеристите по
време на окупацията на Франция. Учителят каза, че в
това секретно подземие и днес се съхраняват част от
архива на Нацистка Германия и апаратури, свързани с
радиолокацията. Но къде е входът на това тайно под-
земие? Защо в откритите архиви на нацистите липсват
всякакви данни за този секретен обект? Толкова ли е
бил свръх секретен, че изминаха над петдесет години, от
края на Втората световна война, и никое разуз* наване
не е успяло да повдигне завесата, закриваща нацистката
подземна централа до Айфеловата кула? Попитах кога
ще може да се разкрие това подземие и се досещате
какво ми отговори игуменът, нали? Че вече е наближило
времето за разкриване. Но този път ми даде и указание
какво да правя, когато това време дойде:
- Входът за подземието под Айфеловата кула е на
север от нея, между група дървета. Той е добре замае-
киран и представлява подвижна плоча, задвижваща се с
механизъм. След отместването на плочата следват десе тина
стъпала, които водят до площадка с неголеми размери, където
има метална врата, която се отваря с цифров код. При
правилното комбиниране на цифрите вратата се отваря и по
стълби се слиза в тунел, който води до подземието под
150
 Айфеловата кула. Все още не може да се влезе там, но
времето не е далеч.
Мога ли да пиша за Айфеловата кула и да не продължа да
се интересувам за Франция? Как да не попитам за Жана
д'Арк, за чиято смърт съществуват безброй хи потези. А каква е
истината?
- Истината, Ученико, е, че Жана д'Арк действително е
убита, но не по този начин, който ни съобщават историческите
сведения - пояснява Учителят. - Тя не умира на кладата, а
седем години по-късно е убита от привърженици на групировка
с крайни убеждения, имаща за цел да наложи друг вид
политика в кралския двор.
Благодарих за отговора. Значи, смъртта на Жана д'Арк не се
дължеше на инквизицията...
Бяхме тръгнали да се разхождаме без шапки на главите си и
жегата започна да ни мъчи. Ожадняхме, потта се стичаше по
гърбовете и мокреше фланелките, с които бяхме облечени.
Намирахме се на около петдесетина метра от тайния
лабиринт, който силно желаех отново да посетя. Каква ли
причина имаше, да не мога да вляза отново в него?
- Няма причина, Михаиле - отвърна игумен Гавраил. - Там
за известно време ще липсва персонал.
- В какъв смисъл, ще липсва? - озадачих се аз.
- Няма да има роботи и липсва част от апаратурата - видя
учудения ми поглед и поясни: - Временно! някои неща са
пренесени в други светове във връзка спредстоящия скок на
Земята. По-късно ще поговорим по този въпрос. Да се
връщаме, че косата и брадата ми Ще се запалят от
Слънцето...
Наистина не се издържаше на адския пек и тръгнахме бързо
обратно към манастира. Пек не пек, нали все пак можехме да
говорим и тъй като бях започнал да питам за Франция, реших
да разбера от Учителя, дали на територията на Франция има
изградени подземни градове. Оказа се, че има и някои от тях са
построени от извънземни цивилизации и са действащи и в
момента,Строителите на едни от тези градове са от
цивилизацията на лему, а други са изградени от цивилизацията
на атлантите. По-интересното е, че има подземни градове,
които са използвани и от разселващите се траки. Да, траките
много векове са живели на територията на днешна Франция В
подземните градове и до днес съхраняват съкровища, архиви и
доказателства, разкриващи истинската история на

151
цивилизацията ни.
Една от най-известните катедрали във Франция,
Нотр Дам дьо Шартр, винаги е предизвиквала моя
интерес и затова помолих Учителя за пояснения.
- Ти, Михаиле, за катедралата ли се интересуваш или
за подземията? - подметна шеговито той. - Катедралата
Нотр Дам дьо Шартр притежава две подземия. Едното
се използва и днес за съхранение на църковни ръко-
писи и ценности, а второто е архив на тамплиерите.
Второто подземие, освен че е неизвестно за съвремен-
ниците, но не се знаят и тайните, които то крие. За него
знаят само наследниците на посветените тамплиери,
които предават тази тайна на своите наследници. В
тайния архив са описани всички походи, завоевания и
действия на тамплиерите от създаването на ордена до
края му. Архивът включва и информация за разпре-
делението на материалните богатства след разпадането
на ордена и местата, където са пренесени за съхране-
ние. Това подземие крие само писмени богатства, няма
съкровищница.
- Но има още една катедрала със същото име "Нотр
Дам", но в Париж?
- Да, катедралата "Нотр Дам" в Париж има голямо
подземие, в което се съхранява част от съкровищата
и документацията на тамплиерите. Пазят се архиви,
свързани с разселването на расата и данни за големите
родове, заселили се по тези земи. Има документи,
свързани с българските земи и българско родословие.

152
 учителю, под всички катедрали във Франция ли има
подземия ?
- Да, под всички катедрали има подземия, но само ня-
от тях са свързани с подземни градове. В тези подземия
има неизвестни за нас минерали и предмети, архиви,
които съхраняват древните учения и мъдрост. Пазят се
карти и дневници, описващи различни съкровищници и
подземни входове на древни храмове и градове.
- Има сведения, че в Америка, по времето на майте са
съществували и хора от бялата раса.
-Смятай, че сведенията са верни. В Америка са били както
червени, така и бели атланти, част, от които са се разселили
там преди потъването на Атлантида, а останалата част са
от оцелелите след големия катаклизъм и намерили нова
родина на американския континент. Някои от белите
духовни учители, донесли със себе си знанията и
богатствата от родната Атлантида, са били приети като
вождове, водачи и учители от народа на майте. Те са им
разкрили голяма част от тайните на древните атланти, учили
са ги на мъдростта и законите на Вселената, показвали им
как да владеят енергийните мощности. от позволените, за
новата цивилизация, нива. Майте са усвоили от
атлантските учители методиките и принципите на владеене и
използване на силата на мисълта. Календарът на майте,
тяхната писменост и учение са продиктувани от горните нива
на Алфа спектъра. Благодарение на получените
отатлантите знания, древните май са умеели да боравят с
толкова сложни изчисления, да имат големи знания за
звездите и небесните тела, да създадат съвършен календар.
-Втакъв случай календарът на майте е съставен от
атлантите.
- Не е съставен от атлантите, а е следствие от техните
знания, предадени на майте.
Нещо не разбирам и моля за пояснение.
Великият календар на майте, тяхната писменост и : Учение
са продиктувани от горните нива на Алфа.спектъра
благодарение на получените отатлантите знания ,древните
май са умеели да боравят с него.
Разбрах, получи се нещо като нашата поговорка по
врат, а по шия". Затова продължих да задавам въпроси:
- В древни сведения се съобщава за бели евреи които
са живели в Америка. Грешна ли е тази информация или това
не са евреи, а атланти?

153
 - Не става дума за атланти, а както си подчертал сведения
за бели евреи.
- Откъде евреи в Америка? И защо им е даден
ределението"бели"?
- Питаш за бели евреи, после се учудваш, че са били
бели... Ами бели са, защото това са евреи, произлезли от
първите траки. Казаха ти, че всички евреи произлизат зат от
траките.
- Все още не ми е ясно, как са попаднали в Амери
Сведенията за тяхното пребиваване в Америка е далеч преди
тя да бъде открита... Остава да докажем, че първи евреите са
открили Америка.
- И преди Колумб Америка е откривана многократно д тези
бели евреи, за които питаш, са произлезли от първи, те траки,
както и изобщо всички евреи. Те са отпътували в древността за
Америка и са наследници на знатен еврейски род. Родът им е
имал непримирим сблъсък с традициите в семейството и те са
били отлъчени от коляното си. По тази причина предприемат
пътуване към земи, за които се е знаело, че не са населени с
техни праотци евреи и първоотци траки - българи. При
пристигането сив Америка те се приобщават към червената
раса, но въпреки всичко живеят в известна изолация, тъй като
местните традиции се различават от техните и така стават
самостоятелен род, в рамките на голямата червенокожа
общност, като постепенно се асимилират и изчезват.
Бавно, безкрайно бавно, прелиствам една след друга
страниците на "Тайната книга на живота" и с помощта на
Учителя разкривам частици от истините...
Учителят свали булото от загадката на белите евреи, а
какво се е случило с атлантите?
Когато става дума за американския континент, или по точно
за Мексико, не мога да пропусна Кецалкоатъл,
или така наречения "Пернатата змия”, в Гватемала го наричат
Гукуматц, в Колумбия Бочика в Бразилия Суме или Виракоча в
Перу... На перуанците е познат като Кон Тики . Тики означава
"Създателят" или "носителят на светлина" Маите са го назовали
кукулкан. Този бял Бог известен не само в Америка. На
полинезийските острови същият този Бог е назоваван Лоно или
Кана (Голямата светлина) Известен е и под името Кане-Акеа
Прародителят или Тонга-Роа, означаващ Океанското слънце.
Всички тези имена се отнасят за едно и също създание - един
Бог, почитан от толтеки, инки, май ацтеки и Други народи на
Мезоамерика и Тихия океан.154Безброй са легендите, разказващи
за произхода на Кецалкоатъл. Една от тях, която можем да
тълкуваме 0т съвременна гледна точка е, че Кецалкоатъл прис-
тигнал от една източна земя и се приземил с кораб, който имал
криле. Корабът се спуснал от небето през дупка в облаците. В
друга легенда се споменава, че Кецалкоатъл дошъл по море.
Той научил хората да обработват земята, да отглеждат
животни, да строят и пишат... Притежавал невиждана сила и
мощ, която поваляла скали и дървета. Можел да лети и задълго
да изчезва под водата. След като научил хората на добри неща,
си отишъл пак по море. Описват го като светъл човек с висок
ръст, със сини очи и с брада. В различните версии за
Кецалкоатъл има различни интерпретации - дошъл от небето и
се качил обратно там... Дошъл със сал направен от змии и
отплавал на сал, направен от змии. Но пак щял да се върне -
със свършека на времената, точно както обещал...
Обещал, но не се върнал. Или времето за връщането още не
е настъпило? Затова питам:
- Кой е Кецалкоатъл? Инопланетянин или атлант? Преди да
предам отговора на Учителя ще ви цитирам пасаж, взет от
Интернет: "Богът Кецалкоатъл напуснал майте през 550 г. пр.
Хр. с обещание да се върне. Изминали са хиляда и триста
години в очакване, но той не се е върнал. В новото хилядолетие
това завръщане може да е предстоящо...
В старогръцката литература се казва, че бого "са се
редували" при поемане на върховната власт (въз основа на
делене на земния прецесионен цикъл Продължителността на
прецесионния цикъл според следни изчисления е период от
около 25 776 г (12 епохи от 2148 години). Именно на тази
база e създадена шумерската математическа система и
целенасочено изградена върху закръглените цифри 25 920 и
2160. Съществуват доказателства, че епохата на Телеца ,
съвпада с ерата на Бога Ишкур в Южна Америка".
- От расата на атлантите е. Атлантски вожд, КОЙто е
живял на континента по време на катаклизма потопил
Атлантида. След потъването на родната земя Кецалкоатъл
остава да живее в земите на толтеките които го приемат като
знатен гост от друга земя, и в последствие доверяват на него
духовното си израства- не и развитие. Той им предава
голяма част от знанията и уменията на атлантите, посвещава
ги в древните тайни, учи ги на космическите закони и
взаимовръзки. Толтеките го обожествяват и оставят на
поколенията култа, уважението и преклонението към бога,
който им е дал светлината и мъдростта.
- Учителю, защо атлантите, живеещи в Америка изчезват

155
от този континент? Какво се е случило с тях?
- Защо мислиш, че са изчезнали изведнъж? Това, че
липсват данни, не означава, че са се изпарили във въздуха.
След потъването на Атлантида оцелелите атлан- ти, които
живеят на Американския континент не изчезват изведнъж.
Продължително време те се занимават усилено с
поддържането на енергийната мрежа и потоците, излъчвани
и приемани от пирамидите на техните центрове.
- Имаш предвид не само пирамидите...
- Говоря за целостта на мрежата и баланса на енер-
гомощностите, на които са причинени сериозни увреждания
от природния катаклизъм. Едва след като извършват
нужните поправки, атлантите се разселват из другите
континенти по света.
- Атлантите си заминават, а кой остава да поддържа
енергийната мрежа?

156
 - преди да напуснат Америка атлантите оставят
съвсем малък брои специалисти, за известен период
от време, които да поддържат сложните
енергомощности и системи . Но след като те напускат
поддържането и обслужването на тези ситеми ставало
все по-трудно. новата цивилизация не е имала тези
големи знания и умения.
-Учените и днес не могат да обяснят внезапното
напусkане на градовете от майте. Създадени са
множество теории но нито една от тях не може да
даде смислен отговор по този въпрос писах, че майте
напускат градовете си поради зареждането на
пирамидите и реална пасност от радиация. Каква е
цялата истина?
- Написаното от теб е вярно. Към него мога само да
добавя, че преди изчезването на последните атланти
от дмерика се е наложило основен генератор от
мрежата на атлантските пирамиди да бъде изключен
и изваден от експлоатация, за да се предотврати взрив
със сериозни последствия за цялата галактика. Преди
да бъде изключен генераторът е трябвало да бъде
освободен от съхранените в него мощности. И затова
е станало внезапното обезлюдяване на градовете на
майте. Техните атлантски водачи са ги предупредили
за мощната радиация, която ще бъде излъчена на
територията, която са обитавали.. Народът на майте е
предприел принудителна евакуация на юг в
континента. След преселението си на юг голяма част
от знанията и уменията, които майте са получили от
атлантите, с годините са забравени, загубени или
забулени в тайна и мълчание...
Започнах с Американския континент и ще продължа с
други, неизяснени до днес, въпроси. Макар че убий-
ството на Кенеди остана назад във времето все още
не знаем кой е поръчителят на убийството му. Тъй
като никой от нас, простосмъртните, не може да даде
отговор на този въпрос се обърнах с молба към
Акаша. И отговорът, съвсем ясен, категоричен и
безпристрастен, е следният:
"Поръчителят и организаторът на убийството на
Кенеди е неговият вицепрезидент - Линдън Джон-

157
сън в съюз с някои от влиятелните членове на д
ратическата партия, които са искали да прокарат друг вид
политика, противоречаща на идеите на Кенеди. Осуалд не
е физическият убиец на президента . Той е имал
безусловни доказателства, потвърждаващи отсъствието
му от Далас по време на покушението Именно поради тази
причина е била издадена заповед за убийството му.
Снимката, на която той е с оръжие в ръка, е умело
направен фалшификат. С встъпването си в длъжност като
президент на САЩ Линдън Джонсън налага нов курс на
управление и политика и променя посоката на развитие и
взаимоотношения на страна със света.
Зададох отново въпрос към Акаша:
- Говори се, че едно от тайните места, където се съ-
бират масоните е скалата, върху която са изобразени
ликовете на президентите на САЩ.
"На скалата, където са изобразени някои от прези-
дентите, действително се намира едно от тайните места на
масоните. Там те не само съхраняват част от богатствата
си. Изградена е и ритуална зала, където се събират
посветените в тайната, за да обсъждат текущите
проблеми, предстоящите задачи и мисии и където се
извършва посвещаването на новите, допуснати до
тайната. Тези събирания стават три пъти в годината.
Имало е идея президентските ликове да бъдат повече, но
са възникнали сериозни опасения, че може да се открият
входовете и от там помещенията на тайната съкровищница
на масоните по време на оформянето на другите
президентски ликове и затова е била наложена забрана за
реализацията на този проект.
Изсичането на образите в Южна Дакота е извършено
почти изцяло с динамит. Започва през 1927 година с
лика на Вашингтон и завършва през 1939 година с лика
на Рузвелт. Всяка година експерти изследват монумента
за появата на пукнатини, но никога досега той не е бил
почистван от натрупаните с десетилетията прах,
мръсотия
158 и паразитиращи видове. Ежегодно паметника
посещават повече от два милиона души. На скала-
 те са изсечени образите на Джордж Вашингтон, Томас
Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахъм Линкълн".

Днес срещнах мой съученик, с когото отдавна не се бяхме

виждали, и се зарадвах искрено на срещата, Поради
редица съображения няма да спомена името му, след като
се разделихме в мен нахлуха спомените, мените за това,
което се бе случило с неговия брат - за дълга към
отечеството и една неизмерима любов, ви разкажа тази
история, която се е запечатала лбоко в съзнанието ми.
Знам, че моят съученик от Бурrac ще прочете написаното,
което е свързано с жита на неговия брат и със сигурност
очите му ще се навлажнят, но няма да ми се разсърди...
Пак ще наруша литературните жанрове, но защо да не
напиша тази история като разказ?

ЕДНА ИЗПОВЕД

И това лято, както и предишните лета, гостувам на

Калоян, в древния Созопол. Къщата му е закотвена на
самия бряг над морето, а долу, под нея са скалите с
причудливите форми на замъци, войници и конници.
И двамата обичаме морето, свикнали сме с мириса на
водорасли и риба, затова Калоян щом се пенсионира
веднага си купи къща в стария град, за да бъде с морето
на "ти". Казваше, че тук го свързват стари спомени с
бившето Морско-рибарско училище. Калоян е по-
възрастен от мен, инженер по професия, и работи в
корабостроителния завод в Бургас. Този тих и работлив
човек, владеещ корабостроенето, бе уважаван и ценен в
завода и отказваше да заеме предлагания му по-висок
пост в Министерството. Мотивираше се, че тук са най-
близките му, че тук се чувства най-добре. А когато
натиска идваше по партийна линия, вдигаше рамене
твърдо отсичаше, че си е изпълнил партийния дълг.
Никой не знаеше какъв бе този партиен дълг, изпълнен от
безпартиен, какъвто бе той, и въпреки многокртните
подканяния да разкаже за дълга, той упорито казваше да
говори за него с колега или влиятелен

159
партиен функционер. Накрая, за радост на целия лектив, го
оставиха на спокойствие и той дочака сионирането си.
Макар и не много разговорлив, още в самото начало, той ме
впечатли с прецизността, скоято изпипваше всеки детайл и
сам ми обясняваше, цялото си тръгва от завода докато не се
увери, че всичко изпълнено като трябва. Нямаше семейство,
не говореше за близки и роднини, но затова пък бе постоям
член в семейството на братята Стефан и Христо, който
работеха в завода, преди да заминат за Маями. Човек
можеше да каже, че им е втори баща. Не знам как но и те се
бяха привързали към него и дружбата им прерасна в голямо
приятелство, без да вреди на работата. Братята бяха
работливи и добри младежи, търсеха всякакъв повод да се
навъртат около него, да сверят чертежи, да се посъветват за
детайл и за какво ли не По-късно, когато се сприятелихме с
Калоян, се шегу. вах, че много му приляга да бъде баща на
младежите заради грижите, които полага за тях, а освен това
дори и по физиономии си приличаха. Старият ерген ме
стрелкаше със сините си очи, усмихваше се тъжно, не
отвръщаше на шегата и нито веднъж не изкопчих дума от
него защо не се е задомил. Беше си малко саможив, не
обичаше да ходи по гости, но когато се съюзявахме със
съпругата и синът ми, той капитулираше и прекарвахме един
незабравим ден. Този човек живееше в собствен мир, в
който не допускаше външни лица да надникнат, а
същевременно се подаваше на непознати бащински чувства
към Стефан и Христо, гостуваше у тях, а майката и бащата
на момчетата го приемаха като роден брат. Може би, защото
подобна семейна среда му липсваше, и когато я откри,
положи всички усилия да я заздрави и запази. Подготви
старателно момчетата за изпитите в института по
електротехника, намери им квартира в София, всеки
семестър ги посещаваше, носеше им пушен паламуд,
сварени скариди и консервирани миди, лично от него.
Казваше ми, сякаш да се оправдае, че това запълва живота
му. "Сам човек съм, какво да правя... Така поне съм полезен
с нещо на мом-
« Момчетата завършиха висше образование, взеха
дипломи в ръце, спечелиха конкурси в Маями и и отидоха да
вадят хляба си по чужбина. След година при децата заминаха
родителите им и останаха всички там на работа. И Калоян
160
просто се поболя. Трудно човек можеше да го открие в къщи -
обикаляше стария град стоеше на пристанището при
рибарите, търсеше разтуха седнал на кея и вперил поглед в
акостиралите военни катери, но рядко посещаваше
кораборемонтния завод. Мъката по придобитото и изгубено
семейство го бавеше тъжен, затворен и състарен с много
години. Накрая светъл лъч се бе появил в очите му, канеше
се замине при "семейството си", което ежемесечно те-
лефонираше и настояваше да замине при тях. Знаех, че
заминеше ли никога повече нямаше да се видим и може би
затова той бе решил да сподели с мен тайната, закътана
дълбоко в сърцето му. Сега вече мога спокойно да предам
думите му, без да имам угризение на съвестта, че съм
разкрил една тайна...
"Сирак съм... Родителите ми са загинали при катастрофа.
Бил съм десетгодишен, а братчето ми на две години. И
двамата израснахме в сиропиталище. После постъпих в
Морското училище, придобих специалност машинен инженер,
научих добре два западни езика, служих на подводница.
Живях и учих в чужбина, завърших корабостроене... Върнах
се, ожених се, имах прекрасна жена... Родиха ни се две деца..
Гласът му стана тих, по-плътен, по лицето му пробяга едва
доловима, тъжна усмивка, той продължи:
"Едно щастливо семейство на морски офицер... Децата
растяха с мен и без мен. Бяха годините на студената война...
Под водата и над водата охранявахме нашите териториални
води. Служба, дълг... И тогава дойде краят..." Погледна ме,
вперил поглед в очите ми: "Заповедта! Тя промени целия ми
живот; Не знам как Друг човек би приел заповед,
разрушаваща обичта към най-близките му същества, жената
и децата му, в името на Родината, но аз бях възпитан да
жертвам всичко, в името на родината си и приех... Нима
можех да откажа?
И досега не съм преглътнал мъката си... Да жертваш всичко,
което ти е най-мило и най-скъпо, да забравиш и скъсаш, с
онова което си преживял и ти е носило радост... Бях само на
двадесет и осем години... Не можех да споделя с никого,
дори с брат си това, което ми предстоеше. Оставаше
възможността тихомълком простя с всички, "да загина при
изпълнение на служебния си дълг", там някъде дълбоко под
водата... Няколко дни преди да изчезна завинаги от страната,
се срещнах с брат си и както винаги го помолих да се грижи
за семейството ми, ако се случи нещо с подводницата и с

161
мен. Такива неща наистина можеха да се случат Служех на
бойна подводница... Вместо загинал в аварирала
подводница, дойде приспивателна инжекция Извикаха брат
ми, да ме види "умрял", оправдаха се, че не знаят от какво
съм починал, щели да уточнят след аутопсията и обещали да
транспортират тялото ми до родния град. След три дни брат
ми съпроводи затворен и заварен поцинкован ковчег с тялото
ми до гробищата в Бургас. Обяснили му, че смъртта ми е
настъпила вследствие на зараза, затова се налагало
поцинкован ковчег..."
Замлъкна, подпря с ръка главата си и мъчително бавно
заговори:
"Позволиха ми за последен път да видя съпругата и
децата си... Зад спуснатите перденца на "Волгата" ги видях...
Не присъстваше никой от екипажа на подводницата. Тя,
подводницата, бе на курс далеч от родния град..." Въздъхна
дълбоко, можех да си представя как се е чувствал на
погребението си... Мълчах, не смеех да помръдна, две думи
успокоителни да му кажа. Буца бе заседнала в гърлото ми,
болка притискаше сърцето ми. "Не много сложна, но все пак
пластична операция промени с няколко разреза лицето ми.
Станах друг човек, получих ново име, живях в една, после в
друга държава. Работих в малки и големи корабостроителни-
ци, спечелих конкурс, започнах работа във военно про-
ектантски отдел за строителство на подводници... След
години се върнах... Бяхме ги изпреварили в строител-
ството на незасичащи се под водата подводни лодки...
Беше ми осигурена работа, имах стабилна автобиография..
"замисли се за миг, понечи да стане, отказа се и продължи "
брат ми и семейството му се бяха преместили в друг град
,съпругата ми се омъжила повторно, порастнали. не я виня.
Сама жена с две деца... право на живот и обич... Трябваше
много внимателно и дискретно да проуча всичко за моето
бивше семейство. Когато разбрах, че синовете ми работят в
кобостроителния завод веднага реших да бъда по близо до
тях...Така стигнах и до жена си... Е, аз и преди това я бях
виждал... Живееше със съпруга си и децата, в стария ни
апартамент. Мъжът й се оказа свестен човек... Обичаше я и
се грижеше за семейството... Нямаха други деца Може би тя
не искала , не знам... Станахме близки , ти знаеш... Много
неща съм преживял, голяма мъка съм скътал в сърцето си,
но много радост нахлу пак там, щом открих семейството...
Когато отново влязох в стария си дом и момчетата ме

162
представиха на майка си, имаше миг, в който и двамата се
гледахме дълго в очите, после тя се усмихна смутено и
сподели, че съм йнапомнил за предишния й съпруг, който
починал. На бюфета, между две вази с цветя, в красива
рамка със стъкло беше поставена наша снимка - аз с
униформа на морски офицер, прегърнал съпругата си през
рамо, а в скута ни седяха усмихнати децата... Наблюдавал
съм я как понякога, без да иска, се взира в ръцете и очите
ни, обичаше да слуша гласа ми. Веднъж сподели, че когато й
говоря, сякаш й говори предишния й мъж. По- много неща
съм приличал на него... Ходихме с цялото семейство на
гроба ми"... Добре подържан, с паметна плоча... Овална
снимка на млад морски офицер, името, датата на раждане и
кончината... Какво ли имаше в поцинкования ковчег?
Поставихме цветя, жената и децата погалиха е ръка
снимката и разстроени си тръгнахме. Съпругът й нежно я
прегърна през рамене, искаше да я успокои, а аз му бях
благодарен. Привързах се и към него. Спокоен и
уравновесен, той обичаше работата си и филателията.
Показваше ми колекцията си от гербо-

163
ви марки, разказваше увлекателно коя марка през коя
година е издадена и при какви обстоятелства. Оказх се
добър слушател и ученик и това го радваше... за жаление
съдбата отново ме раздели със семейството Дълго време
не можех да реша как да постъпя при създалите се
обстоятелства. Може би трябваше да оставя семейството да
върви по пътя си, а аз завинаги да запазя спомена за тях...
Не знам, трудно ми бе да направя каквото и да е. Но те
всички звънят, искат да бъда с тях А имам ли право? И
да, и не. Но любовта е по-силна от мен, от всичко на
света, затова реших да замина, на есен ще съм при тях..."
За съжаление той не можа да осъществи това по.
следно пътуване. Няколко дни след нашата среща ми
съобщиха, че Калоян получил инфаркт и починал.
Написах разказа с промени имена съвсем съзнател. но
и си спомних, че съпругата и децата на Калоян са в
Маями. Щяха ли те някога да научат истината? Истината
за един човек, който безкрайно ги е обичал и чийто живот
е бил съсипан изцяло в онези години, когато света бе
разделен и подчинен на две непримирими империи.
Никога не съм ходил в Маями, но като всеки българин,
добре запознат с география, знаех по нещичко за града.
Включих компютъра и чрез сателита се озовах в този
град, на брега на океана.
Ето, тук живее бившата съпруга на Калоян, тук са и
синовете му. Тук долу, където са подредени в карета
сградите на Маями... Тук... Разсъжденията ми отплуваха
някъде, планировката на сградите, улиците и парковете
на Маями избледняха и се пренесох в един друг град, в
един друг свят. Не, не е Маями, този град, който виждам е
под него...
Зная, че града, в който се "преселих" е на атлантите.
Изграден е на три нива и аз преминавам от едното към
другото ниво по стъпаловидни улици. И тук, в този град
под земята, е светло. Сградите са разположени терасо-
видно и ми напомнят за Велико Търново. Преминавам
бързо до най-долното ниво, в центъра на града, и се
спирам пред голяма кристална сфера, ориентирана
така че да приема, преработва и излъчва енергийните
сигнали идващи от земното ядро. (Откъде ли знам всичко
164
 това, без някой да ми го е разяснил?) Сферата е
поставена на златен подиум , обграден с не високи
колони от злато, завършващи с кристални шипове на
върха. И друг път съм виждал подобни сфери. Тук всичко
подсказва че това е научен център. По-нататък сенамират
само административни, транспортни, комуникационни
производствени сгради и духовни центрове. Но на второ
ниво нещата са съвсем други. И атлантите са обичали
развлеченията. С любопитство разглеждам няколко
търговски центъра, където атлантите са си създали
идеални условия за почивка и развлечения. Вървя покрай
фонтани и малки изкуствени езера, плувни и спортни
комплекси. Разхождам се из комфортно обзаведени
прожекционни и театрални зали, (поне ми изглеждат
такива), не мога да не спомена и за изложбените зали, по
чиито стени са окачени много картини, които излъчват
пулсиращи, красиви цветове и задържат погледа, но след
няколко минути композицията се сменя. Виждаш нова
картина, с невероятни цветове! В града откривам
зоологически градини и аквариуми, разположени върху
обширни площи, но в които не виждам нито животни, нито
риби. Преминавам през музеи, с всевъзможни експонати
и библиотеки, запълнени с кристални дискове. Най-после
мога да опиша и третото, най-горно ниво на града. В него
са разположени жилищните сгради, изградени в единен
архитектурен стил, с големи дворове, улици с много
дървета и цветя. Странно, цветята и дърветата са
истински, а градът е празен. Възможно ли е и сега в него
да живеят хора, да има животни и риби, които аз не
трябва да виждам? Предполагам, че е точно така.
Контактът не ми е разрешен.
Установявам, че подземията на този град тръгват в три
различни посоки. Едното подземие е свързано с по-
тъналата Атлантида, другото на запад достига до Кали-
форнийския полуостров, а третото подземие - на север до
канадското крайбрежие на Атлантическия океан.
И пак се замислих, от къде знам с такава сипгурност за
тези подземия и техните посоки, които никога не съм виждал?
Отново гледам сателитната снимка на Маями, да ,там са
съпругата и децата на Калоян...
Сателитните снимки ме увличат, за секунди се пренасям от
единия край на американския континент до другия. Ето, пред
мен е пустинен пейзаж с високи пясъчни кули. Едва ли има по-
165
впечатляващ пустинен пейзаж сред който да се открояват
пясъчните кули в Монюмънт Вали. И кинооператори, и
фотографи се надпреварват да снимат филми на този фон, да
показват тези лежителности, които изпълват въображението с
чудатостите на формите си. Природата ги е ваяла (ние с
знаем коя "природа") в продължение на милионни го. дини.
Какво ли представляват тези пясъчни кули, които местното
племе на индианците счита за свещени?
Включвам скайпа, проверявам дали Гергана е на линия, да,
тя е "достъпна за контакт" и следва повикване. Звук от сигнал
свободно, после бодър женски глас откликва:
- Тук съм. За Америка ли ще питаме?
- За Америка, но защо не те виждам?
- Защото съм изключила камерата.
Изключила е камерата. Друго е като разговаряме да се
гледаме, все едно, че има директен контакт. Обяснявам
набързо, че ползвам от компютъра сателитна камера, която
показва пясъчните кулите в Монюмънт Вали и питам, какво
представляват тези образувания.
Кратко мълчание и последва бърз говор:
Ето какво ни отговориха. Пясъчните кули в Моню мънт
Вали са част от върховете на отдавна потънал атлантски
комплекс. Там са се осъществявали срещите с учителите от
Плеядите и от другите галактики. Този комплекс е един от най-
големите духовно-комуникаци- онни центрове от времето на
късните атланти.
- А защо индианците приемат пясъчните образувания за
свещени?
Отново кратко мълчание, през което Гергана задава към
Акаша въпроса и получава отговор...

166
 Монюмънт Вали
-Когато първите индианци се заселват по тези земи
комплексът още е функционирал и висшите им посве- тени
са били допуснати до тайнствата на атлантите .От тогава
местните индианци запазват в съзнанието си и предават на
поколенията преклонението пред това свещено място. Под
видимите върхове на кулите сега се намират останките на
древното светилище...
Сателитната снимка мигом се уголеми, видях как
стремително се нося към кулите и... Лек ветрец про- шумоля
по клоните на дърветата, бяло облаче, приело очертания на
белобрад старец затули за миг слънцето.
Сред зеленината на дървета се намира голям комплекс от
бели сгради.
Дочувам далечния глас на Гергана, но той изчезна и аз
продължавам да вървя по красив тротоар, изграден от цветни
мраморни плочки, "поръсени с фини сгьрготини , за да не се
плъзга вървящият по тях. Наоколо няма пясъци, а само
тропически гори и синьо необятно море. Тишина, няма жива
душа. Но комплексът и всичко наоколо е реалност.
Достигам до голям кръгъл площад, от който излизат пътища
като лъчи и стигат до отделни звена на компле

167
 кса. По един от тези пътища влизам в сграда в помещения
се намират интересни за мен неща. Но колкото и да се
старая да се задържа поне за малко в някое от
помещенията, за да разгледам експонатитите , не успявам
и преминавам напред. Карти, много географски карти са
окачени по стените, други са подредени на рула.
Разбирам, че съм попаднал в голям картографски център,
една сбъдната мечта - да се запозная с jкартите на
древните континенти... Уви, нищо от изобразеното върху
картите не отговаря на моите представи за някогашните
континенти. Признавам си, не мога се ориентирам. После
бързо, много бързо преминавам през духовно-ритуални
центрове, зали за посрещане и разговори с инопланетяни,
зали за провеждане на обу чения, лекции и изучаване на
нови практически умения. Ето ги и кулите. Съвсем не
приличат на тези,които то знаем днес. Имат други форми,
но "природата" впоследствие ги е променила.
Установявам, че кулите са свързани както помежду си,
така и с останалите звена от големия комплекс. Оттук
тръгват и широки подземни тунели, свързващи
светилището с големите градовена континента и
Атлантида...
Слънцето отново позлатява листата на дърветата,
тръпнещи под напора на вятъра, който се усили. Тук
вятърът, с каквато и сила да духа, не вдига прах. Няма от
къде да ги вдигне...
Толкова за разходката в миналото. И на това сън
благодарен.
- Ще има ли други въпроси за Америка? - чувам да
пита Гергана и се готви да изключи скайпа. Знае много
добре, че въпросите ми няма да свършат. Питам ще има
ли скорошни археологични разкрития или...
- Ще има и те ще бъдат сензационни - потвърждават
"отгоре". Ще се открият доказателства за съществуването
на атлантската раса, за техните подземни градове,
енергийни центрове, комплекси и транспортни коридори.
На бял свят ще излязат факти от изгубената история на
първите индианци - градове, архиви, съкровища и т.н.
- Но кога ще стане това?
- В по-късен период, когато хората от континента постигнат
ПО-ВИСОКО духовно ниво.
- Гергана , попитай за пирамидалните комплекси в Америка ?
168
- В Амеерика има общо седемнадесет комплекса от
пирамиди , които представляват проекция на различни
съзвездия . Комплексите са скрити от очите на расата, поради
невъзможността да бъде разбрано тяхното предназначение и
функционирането им. Разрушаването на част от тези
комплекси може да доведе до енергиен дисбаланс на земята
със сериозни последствия. На този етап от духовното
развитието на населението, както вече отговорихме, не могат
да се открият тайните. Когато съзнанието узрее, комплексите
ще започнат да се разкриват.

ЕДИН СПОМЕН
Никога не съм допускал, че когато човек задава въпроси
към личности от други светове, получените отг вори могат да
бъдат неблагоприятни за търсещия истината. Но и това се
случва, когато човек е незапознат със законите на Вселената.
Ще се върна назад npез годините, за да ви опиша една случка
- как по мое настояване Веса Маркова призова неизвестна
духовни личност за разговор с мен...
В продължение на двадесет и пет години ясновидката
Веса Маркова бе моята духовна майка в София. Ще ви
разкажа, макар и накратко, за тази светла душа, която хората
от цялата страна посещаваха и търсеха помощи утеха от нея.
Да, Веса Маркова бе една изключителна ясновидка, не по-
малко можеща и знаеща от пророчи* цата Ванга. Навремето в
България имаше три доказани ясновидци, наричаха ги трите
"В" - Ванга, Влайчо и Веса. Веса и Влайчо бяха отказали на
професор Лозанов да бъдат изследвани (впрочем Веса
работи с уважавания психиатър и сугестолог професор
Георги Лозанов за кратко време), а Ванга даде съгласие да
бъде изследвана и по този начин тя можеше да приема хора,
без да попада под ударите на закона, макар дейността ида бе
под контрола на милицията. Без угризение на съвестта мога
да потвърдя, че истинските ясновидци по времето на
тоталитаризма освен Ванга, с уважение и почит, се ползваха
Влайчо, Веса Маркова, Слава Севрюкова и Стефанка
Мирчева. С изключение на известните днес ясновидци-
лечители: Йордан Иванов, Момера Пенчева и Вера Кочовска,
за Влайчо, Стефанка169Мирчева и Веса Маркова никой не е
писал. А те бяха търсени от хиляда хора, които опираха до
тяхната помощ, но останаха неизвестни за младите
поколения. Макар да посвещавам книгите си на ясновидките
Стефанка Мирчева и Веса
 М а р к о в а ч у в с т в а м угризение, че досега не съм разказал
за техните способности. А те не бяха малки. Но нека се върна
и ви разкажа за случката, която ви обещах, а по-нтатък в
книгите си ще пиша още за двете ясновидки,
с които контактувах дълги години .
Както винаги, когато посещавах Веса Маркова, си носех
бележник, в който да записвам получените отговори на
зададените от мен въпроси. Духовният Учител, който
ръководеше през всичките години Веса Маркова и се бе
представил под името Раджи, но този ден той я бе
предупредил, че няма да има връзка с нея. Не знех това,
а желаех да питам Раджи, чрез Веса, за кехлибарената
стая . Тя ми обясни, че днес няма връзка его, но тъй
като много исках да науча къде е скрита кехлибарената
стая настоях да получа отговор макар и от друга
духовна същност. Веса направи едно изключете за мен
и се опита да потърси контакт с друга духовна личност.
И когато я осъществи аз зададох въпроса за
Кехлибарената стая. Каква бе моята изненада, когато
явилата се непозната личност отговори грубо чрез Веса:
- Като искаш да разбереш тази тайна, умри и ще я
научиш!
Чух отговора и побеснях от гняв. Ядосан, извиках
силно на неизвестната същност да се маха, да изчезва,
откъдето се е появил и с това приключи сеанса. На
следващия ден, когато Раджи отново бе във връзка с
Веса я посъветвал друг път да не призовава непознати
духовни същности, защото не се знае кой може да се
яви на повикването й...
Днес, когато се сетя за този епизод, си задавам въп-
роса - дали тази непозната личност е искала да ме пре-
дупреди, че всяко нещо си идва с времето? Може би
затова ме е стреснал с думите си.
Започнах съвсем накратко с епизод, случил се в дома на
Веса Маркова, в София, а искам да разкажа и нещо
за Стефанка Мирчева...
Беше отдавна... В Стара Загора съм, на гости в дома
Стефанка Мирчева и милата жена се чуди с как

170
 r
во да ме почерпи. Вече пих кафе от ръж и леблея
после чай от мащерка и продължих да задавам въпроси.
Някъде около 16.30 часа се завърна внучка й Стефчето.
Дванадесетгодишна, в бодро настроение, тя се завръщаше от
кинопрожекция. Не помня кой бе гледало момичето, но
Стефанка Мирчева за миг прекъсна общуването с Учителя си
и запита внучката си:
- Стефче, не разбрах какво стана с младия рицар
Видях го да пада от коня, а после... После имах друга
3
задача... Не видях повече...
Ей, богу какво ли не съм видял в живота си, но това
питане ме впечатли. Как Стефанка Мирчева, която не се бе
помръднала от мястото си, стоеше с мен, но едно. временно
е била и там, в кинозалата, и е наблюдавала игралния филм.
Погледнах я учуден и попитах:
- Възможно ли е да си тук и едновременно и там в
кинозалата?
- Охо-о-о - възкликна с весело гласче Стефчето. -
Баба може всичко. Дори когато съм навън и играя, ви-
наги знае къде съм, с кого съм играла и говорила. Нищо
не може да се скрие от нея.
Сините очи на милата госпожа Стефанка ме гледаха
засмени, по лицето й се бе изписала смутена усмивка.
- Вярно казва Стефчето - скромно потвърди думите й
тя. - Дал бог, мога да бъда тук и едновременно да
наблюдавам, и посещавам други места. Мога да усещам
топлината и мириса на даден предмет, който се намира
някъде далеч от България.
- Сега, ние с теб разговаряхме за Бермудския три-
ъгълник, за катастрофите, които се случват в този район
и за хората, които изчезват ведно с корабите, със
самолетите. Ти говореше, че се намираш на дъното на
Атлантическия океан. Какво има там? Какво се случва с
тези изчезнали хора?
Стефчето се завъртя около нас и като видя, че баба й
се е успокоила, че си е вече у дома, се прибра в другата
стая и ни остави да работим.
- Да, на дъното на Атлантическия океан съм - заговори
отново Стефанка Мирчева. - Усещам миризмата

171
 на океанската вода... Пред мен има хора, те приличат на нас
са с по-къси крайници. Виждам ги, но не достатъчно ясно .
Близо съм до тях, но водният им слой сякаш намалява
видимоста. Гледаме се и аз ги питам какво правят с хората,
които попадат във водовъртежа през трите отвора на дъното.
- И какъв е отговорът им?
- Казват че ги трансформират. Трансформират телата им.
- Какво означава, че ги трансформират? - уточнявам въпроса.
- Не ми е ясно, какво точно искат да кажат с това че
трансформират телата им? Това, че ги превръщат в нещо
друго или...Попитай.
- повтарят едно и също, трансформация на телата.
Не искат да обяснят повече - повдига рамене Стефанка
Мирчева . - имат си и те тайни, които не искат да разкриват.
- А защо не се опиташ да видиш как става тази тран-
сформация?
-Не мога, колкото и да се старая да премина водната
преграда, която ни дели на сантиметри, не успявам да я
преодолея. Не разрешават.
И днес се сещам с обич за тази моя духовна учителка, с
която в продължение на години поддържахме жива, но също
телефонна, а понякога и телепатична връзка. Много често
през деня се пренасях мислено в Стара Загора, виждах
къщата с дворчето и влизах вътре, където ме посрещаха
сините очи, искрящи от радост, на милата Стефанка
Мирчева. Не мога да не спомена благородството, което
излъчваше. Беше интелигентно жена и изживя живота си
много достойно. Когато се запознах с нея, тя вече бе
вдовица. Съпругът й. известният поет Иван Мирчев, бе
починал, а синът и Владо работеше далеч в Либия и бе
оставил дъщеря си Стефка на крехките ръце на майка си.
Няма да забравя, какво ми разказваха близки хора на
Стефанка останала без средства, за да издържа сина Владо
да учи медицина в София, тя месеци наред е брала от
малкото си дворче магданоз, варила го и с

172
 Малко хляб е преживявала .Милата , на кого не се е
оплакала , от никого не е потърсила помощ .

И още нещо , което малко хора могат да знаят . От Веса

Маркова научих , че Стефанка Мирчева е преродената
Света Петка .

173
 ПРОИЗХОД НА ЗЕМЯТА

\Скъпи читатели , с вашите телефонни обаждания и

имейли ме уведомявате, че следите с внимание всяка
една моя тематична разработка и се интересувате от
крайния резултат. Уверявам ви, че което научавам го
публикувам . Но трябва да знаете, че Учителят
непрекъснато ми напомня едно правило: "Разкритие в
рамките на позволеното". Така че не за всичко, за което
питам, получавам отговор. В такива случаи игумен
Гавраил казва: "Засега не разрешават".
Написах твърде много неща за лемурийските градове
лаборатории, а за самите лемурийци съм писал само
в общи линии, Мисля, че е време вече да попитам за
тях, но искам първо да споделя, какво ми разкри
Учителят за произхода на Земята: г-Произходът на
Земята е много назад във времената. Сътворението й
е станало преди повече от 370 000 000 000 години.
Тогава галактиките са били различни, а Слънчевата
система не е съществувала като такава,, Земята се е
родила от сгъстена енергийна маса, концентрираща в
себе си високочестотни алфа лъчи от горния спектър
на лъченията. Постепенно тази сгъстена енергия
образува плътна полуматерия, която от своя страна
задържа енергийните стойности в ядрото, а по
периферията започват да се натрупват приблизително
същите енергийни показатели, които образуват
втората зона около ядрото. Вторият слой остава да
съществува на плазмено ниво и събира около себе си
положителни заряди от освободените, в
пространството, светлинно- слънчеви енергийни
полета. Чрез генериране на симптоматични импулси
се образува третата област около 1ДРото,г която има
плазмено-енергийна структура и през следващите
времена, под въздействието на тра-| екторията, по
която се е движела Земята,-е предизви-

137
кано втечняване на междинните пластове, свързващи втората
и третата зона. Втечнените слоеве са отделяли
високотоплинни енергии в пространството под формата на
различни лъчения. Постепенно тези лъчения се
съсредоточават около самата Земя и образуват мощно
светлинно и топлинно поле, което превръща Земята в Слънце.
В периода, когато завършва изграждането на всичките си
пояси и стабилизира енергийните показатели, характеризиращи
я като Слънце, се променя траекторията и скоростта й на
движение. Преминава в строго регламентирана орбита и
привлича към себе си новопоявили се планети, планети
излезли от орбитите на близки слънчеви системи, различни
космически обекти образува своя собствена Слънчева
система, включваща единадесет планети и осемнадесет
спътници към тях от алфа честотен параметър на поведение
и деветнадесет спътника с нискополево излъчване. В
продължение на приблизително 110 000 000 000 години
Земята запазва тази форма на съществуване. След това
настъпват изменения в окологалактическото пространство.
Появяват се нови енергийни източници, образуващи нови
полета на въздействие. Това предизвиква излизането от
орбита на седем от планетите и техните спътници. Земята
започва да понижава топлинните си показатели и това
постепенно довежда до втвърдяване на течната плазма.
Ускоряват се вътрешноядрените процеси и под въз-
действието на новопоявилите се полета Земята променя
траекторията си, губи връзката с останалите четири планети
и преминава първоначално в едва хаотична орбита,
описваща спирали. Променя поведението си и след време
остава в "заспало" състояние. Съществува известно време
като спящо Слънце без прилежащи към него космически
обекти.
При настъпилите промени в устройството на Вселената се
зараждат новите галактики и всяка една приобщава, в
определен ред и норма на поведение, различните космически
тела, влизащи в нейното пространство. Земята е приобщена към
нашата галактика и под въздействието на повишените
показатели на алфатичните

138
 фантастична картина. Произход на Земята.

полета започва да трансформира различните си слоеве За

определен период от време изменя кълбовидната си форма и
се изтегля в неправилна елипса. Образуват седва полюса,
концентриращи около себе си различни параметри на
енергийните стойности на прилежащите й енергии.
Постепенно Земята доближава образуващата се нова
Слънчева система. Действащите тук гравитационни сили
привличат полюса с по-фини енергийни стойности и
отблъскват другия полюс. Така се стига до вътреядрен взрив,
който откъсва двата полюса един от друг. По-тежкият и малък
полюс започва да гравитира около Земята, привлечен от
ядрените излъчвания, част от които са свързани с неговата
структура. Така се образува Луната, която става естествен
спътник на Земята още преди Земята да заеме сегашното си
място в Слънчевата система. По-късно, под въздействието на
силните ядрени импулси на Земята по отношение на Луната,
настъпва разделяне в структурата на Луната и я отделя от
себе си една по-малка част, която дълго време е била втори
спътник на Земята. Втората Луна е имала сравнително слаб
енергиен потенциал, в нея са съсредоточили предимно
нискочестотните вълни от делта спектъра. Това е причина за
по-слабата й връзка
със Земята и в един по-късен период, когато Земята започва
да се приближава към Слънцето и да сегашното си място и
орбита, втората Луна губи тази връзка и, притеглена от делта
вълните в периферията та на Слънчевата система, напуска

139
пространството Земята като се самоунищожава далеч от
енергийния й център.
Планетата, каквато вече е Земята, заема сегащн то си
място, балансира полюсите си, категоризира п° соката си на
движение и скоростта на въртене окол оста си и около
Слънцето. Луната също стабилизип° траекторията и
скоростта си. Всички енергийни стой. ности са балансирани,
магнитните и гравитационните полета са създадени и Земята
започва изграждането на вътрешните си слоеве и структура.
След окончателното оформяне на вътрешните си параметри
Земята започва и оформянето на външната си обвивка и
релефа.
- Учителю, кои са първите същества дошли на Земята?
- Първите същества, Михаиле, дошли на Земята след
нейното окончателно балансиране като планета, са
представители на високоразвитите цивилизации от
Плеадите. При пристигането си те се заемат с построя- |
ването на базите и лабораториите, в които провеждат
[различни изследвания и манипулации, свързани сдей-
[ността на земното ядро. След направените първи из-
[мервания, удостоверяващи сигурността на планетата |като
обект от висша необходимост за Вселената, тук идват три
кораба с представители от най-висшата раса, гкоито
единствени имат достъп до ядрото на Акаша. Те вграждат
кода на планетата в сърцевината на земното ядро и така се
установява постоянната връзка директно с
информационната банка. След тяхното заминава-
продължава изграждането на подземните лаборатории,
бази и градове. Идват представители от Орион, най-висшите
от йерархията на Сириус, други планети и галактики. Всички
строят свои бази, с които подпомагат енергийните процеси
на планетите си чрез връзката на земното ядро с вселенските
енергийни потен-

140
 циали. Обурудват базите си с много локаторни съоръжения
-генератори, трансформиращи и обогатяващи енергийните
полета с различни стойности и квантови камери.
След изграждането на подземните нива, и влизането в
регаламентиран работен ритъм на различните звена в
лабораториите и базите, се преминава към обсъждането на
въпроca за заселването на Земята с високо развита
цивилизация ,със закодирани в генома й високопотенциални
духовни и космически енергийни параметри. Висш
космически обект като Земята, съдържаща в ядрото си
всички енергийни потенциали на Вселената, е трябвало и
трябва да бъде обитавана от съответстваща на нивото й
цивилизация.
- къде се извършва разработването на гените?
- На Плеядите . Първите две цивилизации са били
неуспешен опит. Балансът между енергийните и духовните
кодове, заложени в генома, е бил недобре регулиран
вследствие на което е било невъзможно приспособяването и
развитието на новоизградените индивиди. Затова се взема
решението тези два продукта да бъдат оставени да се
самоунищожат.
При следващите две раси учените от Плеадите ползват
помощ от генната банка. Гените са били с високи енергийни
показатели, които не позволяват плътна материализация.
Създадените раси са съществували дълго, но прибиваването
им не оставя материални следи на Земята. Има съхранена за
тях информация в генофонда на Земята и в архивите на
Висшия духовен център.
При създаването на следващите две нови цивилизации-
лемурийците и атлантите, генните инженери от зрения
център на банката, моделираща гените, подлагат
цивилизацията на Плеадите, като се взема решение, на ниво
Висш разум, тези две цивилизации да бъдат с високи
енергийни и духовни стойности, но с материална форма на
съществуване.
Лемурийците и те ли са създадени на Плеадите? - Да
Ученико, първите лемурийци са създадени в подземните
лаборатории на цивилизацията от Плеадите,
подпомагани от гениите инженери от ядрения център на
Всемирната банка, моделираща гените.
Значи и лемурийците са кпонинги като нас, сьздадени
от висши същества...
- С каква цел се заселва лемурийската раса на
 Зе>
Земята?
- Те са първите строители, които започват
изграждането на пирамидите.на подземните градове, на
земната цивилизация. Лемурийците изграждат
специализираните транспортни коридори за техните
кораби обслужващи построените на земята енергийни
комплекси. Строители са на ретранслатори и кули за
връзка с информационни центрове към съответните
градове Лемурийците изграждат първите изкуствени
водни басейни, в които по лабораторен път създават
обогатена с положителни йони вода, използвана в
медицинските центрове и лаборатории, но също така и за
профилактика на филтрите на ядрените и лазерни
оръжия и съоръжения.
- С други думи лемурийците са първите жители на
Земята и първите строители.
- Така е. И не трябва да се забравя, че сложната и
многообразна архитектура на лемурийците е
недостйгната от следващите земни цивилизации.
Лемурийците са единствените строители на високи
обществени сгради с формата на идеални спирали,
издигащи се високо в небето.
- Странна архитектура... Досега не съм чул или видял
по света да има построени спираловидни сгради.А какво е
предназначението на подводните им градове?
- Подводните градове на лемурийците са имали най-
различно предназначение. Едни са изградени като
почивни бази, в други са Съсредоточени лаборатории
центрове за изследване на живота в океаните. Това са
места, където са се правили различни опити от генниите
инженери за създаването на нови подводни обитатели.
Някои подводни градове са били изцяло работнически.
В тях са живеели работещите, в определен период време,
лемурийци, ангажирани в сферата на енерго-
добива и експлоатацията на подводните
златни мини и други рудници .-Лемурийците с
подводни кораби ли са се предвижвали между
градовете си или са ползвали друг вид
превозни средства?
-имали сподводни кораби за придвижване
между подводните градове и бази. Но са
имали и кораби за
придвижване по повърхността на земята, като
са използвали енергийни двигатели, на
принципа на движението на импулсите във

142
фините енергийни полета.
-Предполагам, че сапътували в Космоса... .
- да, имали са и кораби за пътуване в
открития Космос Корабите им, с които са
пътували до други планети Галактики, са се
движели
и с помощта на светлинно-енергийни
генератори. Те са трансформирали енергиите
в зоните на преминаване в транспортна
енергия, с|необходимите за кораба стойности,
честоти на трептене и параметри.
Непознати засега технологии - отбелязах със
съжаление. Кога ли и ние земните жители ще
можем да притежаваме подобна технология? Не
попитах за времето, то ще бъде някъде там -
далеч в бъдещето. Ще бъде, а сега да продължа
да задавам въпроси по темата:
За земните градове разбрах, а Небесните
градове за какво са използвани?
- Те са били изцяло свързани с духовния и
Космичен живот на цивилизацията. В Небесните
храмовете лемурийците са отдавали почит към
висшите Богове. Тези храмове са били духовните
им школи, училища и образователни центрове. В
Небесните градове на лемурийците са се
извършвали най-стриктните изчисления, свърза-
ни с движението на планетите и живота в
Галактиката. Комическите кристали от най-висше
ниво са се съхранявали в основните храмове на
тези Небесни градове.Начинът на живот на
лемурийците е бил съобразен със, законите на
Вселената-хармония, любов, стремеж към
духовно израстване,толерантност и
взаимопомощ. Замислих се над казаното. Това
означаваше, че те са живеели в общество, за
което ние само можем да
мечтаем. Как ли се е оценявал труда им? Имал финансова
система?
- Не, не е съществувала финансова система
гласеше отговорът. - Всеки е получавал това, от което
се нуждае и е давал това, което е в неговата сфера на
занимание и възможности. Никой не е злоупотребявал с
положението си в йерархията, съществувало е
равноправие и всеки е имал равен достъп до жизнените
блага. Йерархията се е спазвала строго в духовната
СФЕРА където тези от тях с по-ниска степен на духовно
143
развитие не са имали достъп до най-висшите духовно-
енергийни центрове, но при желание за получаване на
по-високо духовно ниво те са били допускани до
обучение в специални школи, които са им помагали да
израснат и да се изкачат в духовната йерархията.
Лемурийците съществуват на Земята като
цивилизация в продължение на приблизителното 70 000
000г Създават изключителни градове, технологии,
култура, недостигнати от никоя друга земна
цивилизация По тяхно време започва изграждането на
първите подземни градове, в които се съхраняват и до
днес техните архиви, историята на произхода, живота,
постиженията, мъдростта и духовността на цялата
цивилизация. Първоначално са започнали развитието
си в южната част на земното кълбо, където в Тихия
океан се намира голяма част от потъналите им градове
и култура. По времето на лемурийската цивилизация
започва изграждането на първите пирамиди и
транспортни коридори за връзки с други планети и
галактики. С помощта и волята на Висшия разум се
изгражда и генофондана Земята, в който има
представители от всички периоди на развитие и
съществуване на лемурийската раса, създадени са и
информационни полета, пренасящи данни до всички
краища на Земята и Вселената.
След настъпилите сериозни природни катаклизми и
промяната на магнитната ос на Земята е потънала по
голяма част от наземните творения на цивилизацията.
Останалите живи лемурийци са се разселили в различни
краища на Земята и са съхранили знанията и мъд-

144
 роста на цивилизацията си, които са споделили с
появилата се,по-късно, нова цивилизация на
атлантите.
-Другата цивилизация след лемурийците са
атлантите...

-Да атлантите просъществуват на земята като

цивилизация приблизително около 1 000 000
години,Заселили се отначало в западната част на
земното кълбо ,където развиват своите умения и
знания, строят градовете си и процъфтява
културата им. Имали са добри учители в лицето на
останалите последни лемурийци. Поспенно са се
разселвали, повишавали са духовния потенциал и
са усъвършенствали постиженията.си ,начина на
живот и управлението на градовете си. Изграждат
много градове, паметници на
архитектурата,културата, както под, така и на
земната повърхност. продължават традицията на
своите предшественици да строят пирамиди,
транспортни коридори и бази за приземяване и
излитане на кораби от различни краища на Космоса.
В техните подземни архиви се съдържа
изключително мащабна информация, която започва
от времето на тяхното заселване, обхваща всички
периоди на развитие, разселване, катаклизми и
стига до края на цивилизацията им, до потъването
на последната останала част от Атлантида.
Описано е преселването на малкото оцелели
атланти на земите на други племена и народи,
където се установяват и на които предават част от
знанията и уменията си.
През целия период на съществуването си,
атлантите са допълвали генофонда на Земята с
представители от различните епохи и периоди
на своето развитие.
По времето на късните лемурийци, успоредно
с тях,на земята живеят и представители на друга
цивилизация, дошла от Галактиката на голямата
спирала. Те са отличавали с огромните си
размери и до днес са останали в спомените на
нашата цивилизация като великани. Били са тук
и по времето на атлантите и напускат земята с
изчезването на последните им представители.

145
Целта на тяхното пребиваване е била да
подпомогнат цивилизациите на лемурийците и
атлантите в изгражда-
нето на енергийно усъвършенстваните транспортни
коридори. Строели са и централите за пречистване
обогатяване на макроимпулсите от седмо ниво на Алфа -
спектралното излъчване, необходими на специалните
озониращи филтри, които създавали пречистени за-
хранващи мощности в подземните градове и бази .
След заминаването на последните великани веч
ществуващата наша цивилизация постепенно губи знията и
уменията за поддържане условията на живот в подземните
градове и те спират да функционират само отделни
високопосветени представители са имали достъп до тях.
Използваеми остават само най-горните нива на градовете,
където не било необходимо при гането на висши космически
технологии. Градовете се превръщат в съкровищници на
старите народи и империи. До днес все още се разказват
легенди за тях и са обект на търсене от страна на
правителства, частни колекционери и иманяри.
В периода на ранната днешна цивилизация, когато
хората са общували с късните атланти и с все още пре-
биваващите великани, Земята е била посещавана и от други
цивилизации. Някои от тях - висши като развитие, но с
неусъвършенствани потенциали от духовния спектър са се
възползвали, че тук остават все по-малко представители на
атлантите, владеещи тайните и знанията на Космоса, и са
започнали да поробват част от земното население, като са
го използвали в различни опасни области на производството
в подземните градове, както и като роби в мините за добив
на злато, диаманти, други скъпи метали и минерали. След
получено предупреждение от Висшия съвет на Вселената,
което те пренебрегнали, е последвало наказание и предста-
вителите на тези цивилизации са напуснали Земята.
Човекът вече не е роб, но е забравил тайните и знанията
на майката Вселена.

СЪД , ЧИСТИЛИЩЕ, АД И РАЙ

Няма вярващ християнин-българин, който да неспазва
църковните ритуали, които изпълняваме при
погребение.Темата, която ще разисквам с игумен Гавраил,е
обширна, сложна за преосмисляне и за промяна на нашето

146
съзнание. Но трябваше да попитам, да изясня, поне за себе
си, твърде важни традиции и ритуали от- задгробния живот.
Това е важно и за хората, чието съзнание изпреварва
времето...

С к ъ п и читатели, :има ли някой от нас, който да не се

интересувал какво се случва след смъртта на човека ?
Вярвам, че сте прочели най-различни обяснения по тази
тема. Аз също съм се интересувал и съм препрочел не
малка по обем информация, описваща пътя на човешката
душа след смъртта. Нямам никакво предубеждение към
прочетеното, отнасящо се за смъртта, но защо да не помоля
Учителя за неговото тълкуване на този въпрос? Нали е
духовно лице. Кой може по-добре от него да даде
обяснение?
Девет часа вечерта е, навън е все още светло и се
двоумя дали да отида при игумен Гавраил и да получа
отговор. Само преди час се бяхме разделили с него и
сега той почиваше в стаята си. Ослушах се да доловя
някакъв шум, идещ от стаята му, не чух нищо, но бях
сигурен, че толкова рано не може да спи. Седях на лег-
лото в стаята си, и се колебаех как да постъпя, когато
неочаквано, със задоволство "чух" гласа му в съзна-
нието ми - викаше ме да отида при него. Отново "чувах"
този глас, отново бях осъществил връзката с моя чител!
Връзка, която толкова трудно можех да установя в
София... Застанах,пред стаята му и се приготвих да
почукам на вратата, но още преди да сторя каквото да е
чух да казва "Влез". Седеше пред дървената маса върху
която бяха наредени различни по размер

147
библии. Върху вестници на пода е струпал още
няколко купчини черковни книги, явно бе търсил
нещо в тях.
Още щом влязох ми казва:
-Когато искаш да се посъветваш, първо отправи мисъл
към мен и чуй в съзнанието си какво ще ти отговоря.
Заповядай, седни.
- Помъчих се, но не се получава, Учителю. Може би
пречи прекъсването на контактите през цялата година
,тренировките. И Космичния Гуру отдавна не съм
виждал и не съм говорил с него.
- Спокойно, ще го видиш и чуеш. Обстановката
големите градове е наситена с всевъзможни
излъчвания... - Стана от стола, погледна вечерното небе
и разтвори още повече прозореца. - Дошъл си да
изясняваме задгробния човешки живот,Но ние
говорихме по този въпрос, Ученико. Ти писа най-
подробно за пътя по който преминава лодката с
фараона, за различните етапи, през които преминава
човешката душа.
- Така е, но не всеки разбира символиката. Искам,
ако е възможно, да получа по-съвременно, макар и по-
кратко, обяснение за истината на задгробния живот..?
- Все тази истина, без която не можем... - промълви
тихо, сякаш на себе си, игуменът- Придърпа стола! седна
до мен. - Добре, ще се опитам да бъда максимално
кратък и ясен и ще разкажа какво става след смъртта.
Помълча, наведе глава и се загледа в дланите на ръ-
цете си, сякаш диреше нещо в тях. Гласът му изпълни
смълчаната стая:
- След смъртта си човек напуска физическата материя
и безтелесният му дух се слива с Вселената, преминава
границите на времето и пребивава в различни зони до
следващото му превъплъщение. Първата зона е така
наречения от нас, хората - Съд. Там, при срещата с
Висши Учители се прави ретроспекция на всичко което
духът е извършил в земния си живот. Отбелязват се
слабостите, грешките, уроците, степента на усвояването
им, нивото на развитие и напредъка. Отчита се доколко
духът е 148
изчистил негативите , натрупани от по-
предно прераждане доколкото е повишил степента
си на духовност . Оценяват се начина на мислене,
реагиране,действие ,взаимоотношенията в отделните
периоди на му пребиваване и накрая се дава
обобщаваща оценка която определя извървения
житейски път като възходящ,низходящ или без
промяна.
Замислих се. Не се чувствах комфортно от отчета,
който си направих за извървения досега житейски
път...
След излизането от зоната на Съда-продължи игуменът
- духът преминава в следващата зона на
пребиваване,наречена Чистилище. В Чистилището духът
сам започва да чертае пътя на следващото си
превъплъщение.на;-базата на оценката, която е получил за
предишния си земен живот, духът определя изпитанията
ситуациите, трудностите, с които ще се сблъска в
следващото прераждане, набелязва и положителните
неща,които ще срещне в личен, служебен или здравословен
аспект и т.н.Колкото оценката, получена в Съда, е по-
неудовлетворяваща, толкова изпитанията, трудностите и
неволите са повече в следващия живот, затова човек не
трябва да се сърди или оплаква от съдбата си, защото
неговият дух сам я чертае и създава на базата на I
миналите и настоящи грешки и позитиви.
Има Космически закони, които определят кой дух; в кой
момент, да се върне към земен живот. Тогава духът сам си
избира двойката мъж и жена, чрез които да се въплъти
отново в определения, от Висшите закони, момент и се
инкарнира в ембриона на избраната двойка, като започва
новия си живот в новото тяло.Понякога това става в кратък
срок след напускането на физическото тяло при смъртта, а
понякога са необходими стотици години до следващата
реализация.
Умълчах се, нещата след смъртта не изглеждаха по-лесни
от тези долу, на земята. Затова побързах да изясня:
- Не спомена нищо за Ада и Рая...
- Няма Ад и Рай! Те са тук на Земята. Адът е всяка лоша
ситуация, която сами сътворяваме, всяка война
или криза, която въвлича стотици хора, дори хиляди във
водовъртежа на болката, мъката и страданието... Раят е
създадената от нас хармония на спокойствието. благостта,
вярата и любовта, прошката, състраданието, които
сътворяват живот за душата, в условията на Всемирните
закони, проектирани чрез нашето coбствено поведение на
земята. Рая си създаваме сами както и Ада. Така че, от нас
зависи къде ще изберем да живеем. ^
- Казват, че Раят бил в Атлантида...
- Раят е там, където го създаваме - поправи м е
у ч и телят. - Атлантида е наречена Рай, защото там са
149
царували висшите Вселенски закони. От енергийна и ген
етична гледна точка сегашният Рай е кодиран да бъде в
България. Да, в България, защото тук са енергоцентровете
на Алфа нивата и вълните, а генът - е съвършенният ген на
нашата раса. От нас зависи да реализираме този Рай и той
да стане реален и осезаем.
- А вярванията и ритуалите, които съпровождат
смъртта? - подсетих го аз.
- Всички вярвания и ненужни ритуали, натрапили ce в
съзнанието и бита на хората, на които ние, българите,
робуваме са дошли незнайно от къде. Нищо втях не
произлиза от мъдростта на древните, от законите на
Космоса.
- Как да разбирам това, Учителю?
- Това, че са излишни всички ритуали, които ние
българите, а и всички християни, посвещаваме на по-
чиналите си близки. Не са нужни ритуали, а трябва да се
засвидетелства единствено уважение и добър спомен,
съхранен в съзнанието. Трябва да споменаваме с добро и
почит хората, а също така и делата им, след заминаването
им от този свят.
- Нали се правят помени на всеки...
- Не бързай, остави тези три, девет дни и така нататък...
Истината е, че в първите четиридесет дни след "смъртта"
енергийното присъствие е много силно все
още, но това не означава, че духът е тук и има нужда от
някакви специални ритуали, като ежедневното по-
сещение на гроба му, например. Какво има в гроба? Там
е само материалната, тленната обвивка, дрехата на този
когото почитаме. Духът не е там. Той е в другия, невидимия,
а в същото време толкова близък до нас,свят .Тогава на кого
отдаваме почит, палим свещ, носим? На дрехата, на
обвивката. Ненужно, абсурдно Обичайте и почитайте
"мъртвите" си в душите си, в спомените си, защото те в
действителност не са мъртвите просто са преминали от една
форма на живот в друга,в границата между материалния и
нематериалния свят, между видимото и невидимото.
Споменавайте ги все едно са живи, защото те са. Пийте за
тях, но не изливайте вино на земята, защото те не са там. Не
се почерняйте. Дрехата не е израз на болката, болката от
раздялата е в душата, а не в черната дреха. Дрехата е едно
лицемерие, обвивка, ненужна показност. И какво е това

150
"Лека му пръст?!" Та духът не е под пръстта! Какво
изразяваме с "Бог да го прости"?! Бог е силата и енергията
на сътворяването, която е навсякъде около нас и тази сила и
енергия не е съдник, който да прощава. Всеки върви сам по
пътя си и чертае следващите си прераждания на базата на
плюсовете и минусите, които е натрупал през миналите
животи. Няма нужда от израза: "Бог да го прости", човек сам
изкупува или сам се възнаграждава, след оценка за миналия
си живот. "Светла му памет!" - да, това е израз на
уважението, почитта и обичта към "покойника". Всичко друго
е натрапено поверие, на което ненужно робуват хората.
-Учителю, нали ти... Нали ти също спазваш църковните
канони...
-Да, но сега ти говоря не като духовно лице, а като човек,
запознат с учението на Всемирните закони. Нямам
коментар...
Навън денят се бе сбогувал със светлината и неусетно
отстъпи мястото си на нощта. Понечих да стана оставя
Учителя да почива, но той постави ръка на Рамото ми:
-Можем да поговорим още малко. Интересуваш се от
нашата писменост... Какво точно искаш да узнаеш?

151
 Имах записан въпрос на тази тема, макар че вечер не
мислех за него. Всякога съм изпитвал гордост когато се
споменават имената на светите братя Кирил и Методий -
съставители на нашата писменост при споменаване името
на св. Климент Охридски ,сътворил азбуката, на която
пишем и четем днес мнозина хора не знаят, че св.св. Кирил
и Методи не са създателите на нашата азбука. Това е дело
на Климент Охридски ,който нарекъл азбуката "Кирилица" в
паметна те братя. Но мен винаги ме е вълнувал един важен
въпрос - Глаголицата, за която много се дискутира в една
съседна страна, но не в полза на България.
Има писмени доказателства, че глаголицата е
съществувала още преди светите братя Кирил и Методий да
я приспособят за нуждите на славяните. За съставители на
Глаголицата се споменават имената на Кирил
Кападоклийски и епископ Булфила. Много изследователи
считат, че Кирил Кападоклийски и епископ Булфила са едно
и също лице. Щеше ли Учителят ми да подкрепи това
твърдение?
- Кирил Кападоклийски или епископ Булфила са едно
и също лице, Ученико. Известен е с двете си имена заради
смесения си произход. По майчина линия е от знатен
славянски род, а по бащина е от благороднически тракийски
род. Той е първосъставителят на Глаголицата в началото на
четвърти век. Кирил Кападоклийски съз- дава древната
Глаголица на базата на стари тракийски символи и
останали от арамейския език буквени знаци, По-късно Кирил
и Методий я променят и приспособяват към новите
фонетични специфики на речта и остават в историята като
нейни съставители. Тази е истинската история, която с
времето се забравя.
Има неоткрити, все още, безспорни документи, които
доказват авторството на Кирилицата на Климент Охридски.
След около седем - осем години, когато времената се
променят, тогава всеки българин ще знае истинското име на
създателя й.
- А къде, на коя територия, Кирил Кападоклийски съставил
Глаголицата?
-В малък манастир, който е бил на територията на
тогавашните тракийски земи.
-Учителю , в "Тайните подземия на България" пи-

152
сах за голямата авария, постигнала град Кьолн. Тогава не
попитах какво е наложило изработването на тонове мъртва
вода довела до взрива.
-Мъртвата вода, съхранявана в подземния град, под
Кьолнската катедрала, се е използвала за прочиства нето
на атмосферата от бактериални замърсявания, натрупани
при честите преминавания на кораби от различни
галактики. Поради тази причина водата се е произвеждала в
големи количества. Тогава небето и атмосферата са били
различни - йонизацията е била по слаба и преминаването
на корабите е предизвиквало неприятности. На различни
места в пространството получавали пробойни, с вече
разредени защитни свойства и през тях в земната
атмосфера са навлизаличужди за планетата ни
бактериални организми. Те са били вредни, дори опасни, за
живите организми на Земята и за предпазването от тях се е
произвеждала Мъртвата вода. Извършвали се впръсквания
с водата в, атмосферата и са неутрализирали
бактериалните организми и последствията от тяхното
действие.
-Можеш ли да изясниш, как се е извършвало това
впръскване, Учителю?
-Мъртвата вода се е наливала в резервоарите на специални
пречиствателни апаратури, инсталирани на бордовете на
санитарни летателни машини. Чрез изпомпващи механизми
водата се е изсмуквала в междинен сепаратор, където е
обогатявана енергийно и след това с мощни иригаторни
системи е впръсквана в атмосферата. Това задоволява ли
те?
Честно казано, не схванах точно как става това впръскване
с подробности, но специалистите ще могат да разберат. По-
важно за мен бе това, че узнах за какво е служила
Мъртвата вода.
Време е за спане. Благодарих на Учителя, пожелах У лека
нощ и се прибрах в стаята си.

153
 ИЗ КНИГАТА НА СОФРОНИЙ
"...Голям преход направихме докато стигнем
подножията на Стара планина. Обходихме много
свети места ала най-невероятни по градежи са
древните тракийски светилища.. И не са едно и две,
а множество, кое? кое по-загадъчни, по-тайнствени.
За всички светилища е невъзможно да пиша, но за
тия от тях, в които влязохме ще разкажа.
Едното светилище се намира на час път южно от
Казанлък (над с. Бузовград - б.авт). И то, като другите
светилища, направено от огромни валчести камъни, с
процеп между тях, който гледа къде един връхна Стара
планина. Войводата каза, че представлява стара
наблюдателница, от където древните траки стъкмявали
календарните дни по време на лятното слънцестоене.
Все съм виждал огромни камъни, но никъде досега,
където сме били не съм срещал такава каменна грамада, по
която са вдълбани многобройни кутийки на равни
разстояния една под друга, една под друга. Чудим се по
каква ли причина каменоделецът ще е вдълбал в камъка
тези малки ниши? И ги е натъкмил изрядно, като синджир.
Ще да се е престарал при направата им - доста трудна
работа, само за да украси камъка. За друго ще да ги е
сторил, но за какво? Размишляваме, че тези ниши в камъка
ще да са изработени за изгрева и залеза на слънцето, може
по тях да са брояли дните. Нали войводата каза, че
светилището служело затова..."
Археологическите изследвания показват, че светилището
е построено в периода 1800-1600 г.пр.н е. Предполага се, че
е обслужвало култа на траките към Слънцето. Оттук
древните траки са наблюдавали залеза при лятното
154
слънцестоене, тук са преминавали през Врата на богинята
Майка. Само оттук е можело да се премине в отвъдното,
когато порталът, между земния
свят и света на мъртвите, е бил отворен. Много от
обредите на тайнство са останали и днес - преливането
на вино и вода, раздаването на мед, определяне на
границата с червен конец...
През скалния отвор древният тракииски жрец е виж- дал
изгрева и залеза на светилото да влиза през двете порти
Слънцето - източната, на изгрева и западна-залеза. "Тази
идея за умиращото и възкръсващо слънце се зародила в
Египет, преминала през цялото средиземноморие, за да
бъде архитектурно изразена само при траките", казва
Валерия Фол.
Мога да поздравя Валерия Фол за казаното, само ще а че
тази идея се заражда и осъществява не другаде,а в
България, защото с термина древен Египет! се е
наричала днешната територия на България, както вече
писах.
В подножието на светилището е разположена
Долината Тракийските царе. Там е бил и главният град
на одрисите - Севтополис (градът сега е на дъното на
язовир Копринка), там са и редица подмогилни храмове
и съооръжения и са археологически датирани в периода
от 600 до 200 г.пр.н.е.
Преложих ви едно старо описание, направено от
грешния Софроний, и едно съвременно научно
изследване. Не можех да не попитам игумен Гавраил за
неговото мнение.
- Михаиле, светилището, до село Бузовград, е
изградено от времето на първите траки през X век
пр.н.е. През Vвек пр.н.е. е било частично разрушено от
природен катаклизъм и възстановено отново през IV век
пр.н.е. Това светилище е посветено на Слънцето и
Сириус. Построено е с две обособени части. Първата
част е била скръгла форма и е посветена на Слънцето.
Тук са се извършвали ритуалите, свързани със
слънчевите празници, Втората част на светилището е
посветена на Сириус и Бога-създател на новата раса.
Там се извършвали специални ритуали всеки месец, по
пълнолуние, в точно определен час и се осъществявал
контакт по изградена- енергийна връзка между Сириус и
Светилището. По
време на този контакт висшите посветени са получавали
напътствия, съвети и предупреждения за периода до
следващото свързване. Под светилището има
подземие в което се съхраняват скъпоценности и
архиви на траките и атлантите, както и лазерни
уреди, използва преминаване през времевите
граници и пространства.
- Учителю, можеш ли да опишеш как са се
извършвали церемониалните ритуали в това
светилище?
- Мисля, че мога - поклати глава, разтри с длани

155
очите си и впери поглед в миналото.
Познавах тази поза, когато се откъсваше от дейст
вителността и се озоваваше в онова далечно време
Ставаше реален свидетел на отминали събития...
- Ритуалите в древните тракийски светилища - за
говори той, - са се извършвали от висши посветени по
конкретни поводи или в определен ден. Били са свър.
зани с положението на Слънцето, Луната някои звезди и
Сириус. Церемониите се провеждали в специални ол-
тарни помещения и чрез атрибути за конкретния ритуал -
енергийни сфери, пирамиди, лазерни устройства и други,
които сега се съхраняват в подземията на храмовете и
светилищата.
- Тези тайнства тракийците са наследили от лему-
рийците или от атлантите?
- Наследени са от атлантите и пригодени към новата
философия на петата раса.
- Сигурно ще ми отговориш, че тези тайнства ще се
открият, "когато му дойде времето".
- Загубените тайнства ще бъдат открити и припомнени
няколко години след 2012 година, не сега. Преди това
трябва да се случат други събития, които да отворят пътя
за тях. Всяко нещо с времето си, а време: то се приближава
неумолимо и бързо към новата Ера на човечеството.
Вратите ще се отворят, пътищата ще се открият и тези,
които тръгнат по тях ще стигнат до древното знание и
мъдрост. Времето тече в ускорен ритъм и все повече ни
приближава към новата Ера.
- Благодаря, Учителю имам още въпрос за...
- Знам, знам - за квадратните вдлъбнатини върху
светилището, в Бузовград. Те представляват специални

156
 Светилището Бузовград отвори и са се
отвори и са използвали по време на месечните ри-
туали, свързани със Сириус, когато висшите
посветени лица са приемали информация от
центъра на Сириус.
-Не разбрах по какъв начин...
-Не изпреварвай отговорите, Ученико - помоли
той. - Несъм свършил. Ще обясня, в тези отвори
са се поставяли кристали, заредени с
необходимите енергийни честоти и параметри,
чрез които се е осъществявал диалогът
Преплитането на излъчваните вълни е образувало
информационен канал и поле, в което се е
събирала информацията. От това поле получените
данни са се прехвърляли на информационни
дискове, които са можели да бъдат разчитани
само с помощта на кристален лазер.
я гледай ти, тези каменни колоси колко сложни
били...

157
 ИСТИНАТА ЗА ПИРАМИДИТЕ
Пирамидите продължават ревниво да крият тайните
си. Колкото и много да е писано за тях, колкото и
хипотези да се предлагат за строежа им, все още сме в
неведение за тяхното предназначение. И аз се постарах
да надникна в тайните на най-великата пирада -
Хеопсовата, получих някои отговори и ги написах в
"Тайните подземия на България". Но останаха без
брой неизяснени въпроси и най-същественият от тях
за предназначението на пирамидите.
Искам да припомня някои характерни неща за
пирамидите, за да можем заедно да разберем правилно
отговорите, които бих могъл да науча от игумен Гавраил
Какво е най-известно, например, за Великата пирамида
на Хорс (Хеопс) в Гиза? Науката твърди, че е посгроена
около 2650 година преди новата ера. Изградена е от
варовикови каменни блокове и заема 5,3 хектара. Смята
се, че някога е имала височина от сто четиридесет и
седем метра и е строена в продължение на двадесет
години.
За какво е строена пирамидата? От всички сведения,
достигнали до нас, става ясно, че е строена за гробница
на фараона. Това, че в пирамидата не е открита мумия,
не означава, че някъде в нея не съществува скрито
помещение, в което има поставена мумия, Никой все
още не може да даде разумно обяснение за
предназначението на сложното вътрешното изграждане
на пирамидата. Пирамидата има множество системи от
проходи, спускащи и издигащи се под наклон от 26
градуса, както и три главни камери. Вътре в нея има две
камери - "Камера на царицата", "Камера на фараона и
една трета камера, за която не се знае защо е
разположена под земната повърхност на пирамидата.
"Камерата на фараона" е празна, като в центь-
ра и е разположен голям каменен "саркофаг", в
който няма мумия- Французинът Жан Палмер
установява,
158 че кмерата на фараона" притежава
отлична акустика - при удар гранитния саркофаг
издава звук подобно на камбана . Доказано е, че
най-силен резонанс се получава при сигнали с ниски
честоти.
 Искам да поясня, че изграденото гранитното съоръжение -
наречено от учените "саркофаг" няма нищо общо със
"саркофаг", нито че "Камерата на фараона има нещо общо с
фараона. Същото се отнася и за "камерата на царицата". Е,
като нямаше други обяснеснения се приемаха досега. Но
казвам, досега! Спирам с описанието дотук - в предишните
части на "тайнитаподземия на България" съм дал по-
подробни за пирамидите, а сега ще се постарая да прибавя
нещо ново към тях.
Наистина ли пирамидите са изградени около 2650 пина
преди новата ера? Верни ли са методите на уче- ните, с
които датират времето? Истината е, че радиовъглеродният
метод не е в състояние да даде точна датировка, а друг по-
съвършен метод от него засега няма, И тъй като все още не
е намерен друг по-съвършен метод, нито е намерен отговор
на нерешените въпроси, тръгвам към игумен Гавраил, да
търся отговори.
Пет часа след обяд е, по това време няма черковна
служба, и се надявам игумен Гавраил да не е зает с друга
задача. Не е зает и съм изненадан... Не, няма изненада, в
светлосини джинси и спортна риза, той вече ме очакваше
пред столовата. Държеше в ръка найлонов плик, в който има
нещо, не много обемисто. Излишно е да ви припомням, че
той знае всичко, което щеше да се случи занапред...
- Хайде, Михаиле, закъсняваш с пет минути - посрещна ме
ентусиазиран игуменът. - Днес сме на разходка и на
разговори, разбира се.
Защо каза, че съм закъснял с пет минути? Затова ли,
непрекъснато поглеждах часовника и чаках да стане пет
часа?
Да тръгваме, Учителю. Къде ще ме водиш?
- Наблизо, в гората зад манастира. Искам да ти покажа
нещо.
Нямах представа какво може да ми покаже преди
дни бяхме там. Не видях някаква промяня щом
предлагаше изненада...
Вървим мълчаливи един до друг, внимаваме къде
стъпваме по земята, защото и тук пропълзяват змии
мравки и буболечки. Дъбовете са отрупани с жълъди
все още неопадали по земята, червенеят храсти с едри
шипки.
- Да започваме, Михаиле - обади се игуменът. Пак
за пирамидите ли ще нищим въпроси?
- Какво да се прави, Учителю? Повече от хиляда

159
 един въпроса със сигурност са необходими, да се
изяснят тайните на пирамидата.
-Ти колко си приготвил? Е, - рече примирено той
колкото и да са, да започнем с...
- С изграждането на първите египетски пирамиди,
Кога започва това изграждане?
- Доколкото знам, първостроителите са последните
атланти през петнадесетото хилядолетие пр.н.е., и
строителството продължава до края на дванадесетото
хилядолетие пр.н.е., като в процеса се включват и
новозаселените племена от новата цивилизация, които
са били обучени и са владеели уменията на старата
раса.
- Учителю, води се сериозен спор за материалите, с
които е изградена пирамидата. Ще изясниш ли...
- Ще има спор, тъй като науката не разполага със
знанията на древните - съгласи си се той. - Как да се
установят материалите, които са използвани за постро-
яването на пирамидата, когато това е невъзможно Те са
добивани от земята и подземните нива. Това са при-
родни суровини, обработвани чрез отдавна загубени
технологии. Към тези суровини древните са добавяли
изкуствено създадена съставка, със свойствата на ле-
пило, която споявала различните суровини и се е
получавал изключително здрав, издръжлив на
природните и климатични въздействия, материал.
Обработката не свършва тук, Михаиле. В специална
леярна този мате-
риал се е втечнявал, посредством енергиино-
лазерна обработка и се е изливал в матрици във формата
на огромни блокове. След втвърдяването на масата всеки
отделен блок е бил подлаган на закаляване и изпичане в
Специални лабораторни пещи,и накрая охлаждан във вани,
чрез струйно-лъчеви методи. Така приготвените блокове се
транспортирали на платформи до мястото на строежа,
където със специални механизми и съоръжения са
повдигани, поставяни и скрепявани на съответните им
места в пирамидата. Ти понаписа някои неща ПО ТОЗИ
въпрос.
Така е, но друго е да чуя истината от теб. Сега
отново те питам, за да си изясня с каква цел са построени
пирамидите.
- С една дума ли? - усмивка плъзна по лицето му, очите му
придобиха ярко зелен цвят. - Колкото и да желая това,

160
Михаиле, трудно ще мога да го постигна. А и няма човек,
който да може да го направи... Хайде, да опитам отчасти да
задоволя желанието ти. В общи линии целта, за която са
построени пирамидите е изграждането на мощен енергиен
комплекс, който е произвеждал енергия за битовите нужди
на атлантите, както и енергийни стойности, необходими в
космическите центрове за връзка с други цивилизации.
ВЬпределени зони на пирамидите има механизми,
улавящи, записващи и използващи трептенията на земята
за целите на енергодобива, излъчвателите и сателитните
станции. Част от добиваните енергийни стойности се
използвали в лаборатории, изследващи гена на индивидите,
и които разработват нови технологии, свързани с човешкия
организъм.
- Разбирам, че не е позволено всичко да ми съобщиш кое
къде се намира, затова ще попитам друго. Как е изградена
надземната част на пирамидата?
- На базата на космическите закони в математика- Физиката
и принципите на космическите енергии, Всяко помещение,
камера и коридор са със строго пределени размери и
разположение, едни спрямо други, Да бъде балансирано
производството, излъчването и
експлоатацията на добитите енергостойности
- Благодаря, едва сега започвам с моите 1001
въпроса... Какво има в подземните части на пирамидата ?
- Там се намират генни лаборатории и информационно-
командни пултове.
- Писах, че в пирамидата има съхранен фараон. А може би
фараони?
- В пирамидата са консервирани някои от най-първите
фараони, носители на първия ген, даден от Сириус. В този
ген има богата информация и тя е от значение за
бъдещето на петата и шестата раса.
- Учените търсят още шейсет мумии на фараони?
те в пирамидата ли са?
- Не всички... Казах, че само някои от тях са в
пирамидата. А мумиите на фараоните, които не са
намерени, са повече от шестдесет, тъй като династиите им
датират от много по-ранен период от този, който
официалната наука приема.
- Къде са погребани?
- На територията на България... Тук са погребани
тридесет и седем фараона от първите неизвестни
династии, като първите двадесет от тях са съхранявали

161
спомена, традициите, вярванията и мъдростта, наследени
от прародителите им - траките.
- Ще уточниш ли...
- Тези фараони са погребани в Североизточна Бъл-
гария. Имената им са описани в архивите на библиотеките
им, които се пазят в подземните съкровищници в земите,
управлявани от тях.
- Подземията на пирамидата свързани ли са с
подземията на Сфинкса?
- Свързани са. Разклоненията, които тръгват под
пирамидалните лаборатории, се свързват с подземията
под Сфинкса, както и с редица подземни градове,
лаборатории и заводи по целия африкански континент.
- Благодаря, сега няма да те питам за тези подземни
градове, лаборатории и заводи. Знам, че ще изисква много
време, затова ще питам за друго. Прочетох,че някога около
пирамидата се намирали "Храма на красо-

тата"и"Храма на жертвоприношението"? Така ли е?

Игумен Гавраил ме погледна дяволито, очите му се
смеят.
-Ти защо не стана археолог, историк или изследовател?
добре, пошегувах се. Вярно, въпросите ти клонят към хиляда
и един и ще отговоря на един от тях. «Храма на красотата" се
намира на юг от пирамидите, а Храма на
жертвоприношението" също на юг, близо до коритото на
река Нил. Двата храма са свързани по между си с широк
подземен тунел, като от единият храм към другия се
преминава по стъпаловидни улици. -Храмовете
съществуват ли и днес?
-Да, съществуват и днес, но са засипани с пясъци.

162
 -Спори се за първоначалната височина на Хеопсовата
пирамида. Каква ли е била?
-Височината, в момента на окончателно изграждане! на
пирамидата, е била триста двадесет и осем метра.' Сега тя
е значително по-ниска и с по-малка основа! -Учените си
задават въпроси за какво са служили проходите към
Алнитак1? Аз също се интересувам...
“Че къде без твоите интереси!... Проходите към Амитак и
Тубан2 са служели за излъчването на генерираната и
трансформирана енергия, в помещенията на

1
- най-ярката звезда от пояса на Орион.

2 - полярна звезда от съзвездието Дракон.

163
пирамидата. По продължение на целите коридори е имало
монтирани излъчватели, които са завихряли енергийните
потоци, като са им предавали спираловидно на трасе на
придвижване до излъчването им в пространсгвото
- А проходите към Сириус и Кохаб3?
- Проходите са конструирани и използвани за
примането на необходимите енергийни мощности
от тези
две места. Навлезлите през двата коридора
енернергийни мощности, от Космоса, са били
отвеждани в "Камерата на царицата" където са
балансирани и приравнявняване към стойностите,
необходими за изградените в пирамида генератори.
След тази манипулация, прездруг вътрешен коридор,
получените и обработени енергии потоци са отвеждани
в Голямата галерия, където се е помещавал основният
двигател и генераторен механизъм на пирамидата.
Част от получените тук мощ|ности са сепарирани и
отвеждани, пак по вътрешен коридор към "Камерата на
фараона", където е инсталиран по малък генератор,
който е преработвал и обогатявал енергийните потоци,
с допълнителни стойности, в зависимост от целта, за
която ще бъдат използвани. След преработката и
окончателното модифициране нададен енергиен поток,
той е бил насочван към един от двата изходни
коридора - Прохода към Алнитак и Прохода към Тубан.
Навлязохме доста навътре в гората и се озовахме
пред широка поляна. Познах я, това е поляната, на ко-
ято видях Учителя и мечока. Ето, каква била изненада-
та - мечокът.
Игуменът спря, извади от плика буркан с мед, две
пластмасови чинийки, сипа по малко мед в тях и ги по-
стави на земята. После се отдалечихме десетина-крач-
ки назад и седнахме на тревата. Почакахме известно
време заслушани в тишината на гората и едва сега се
сетих защо кучетата не вървят с нас. Не казах
нищозачаках да видя какво ще се случи. Само не ми бе
ясно

3От 2000-1900 до 500 г.пр.н.е. най-ярка северна полярна

звезда е била Кохаб, откъдето идва арабското й име
"Кохаб ал-Шемали" (звезда на Севера).

164
 как мечокът ще дойде и при двама ни . Вече е опитомен
Едната чинийка с мед за него, а другата? Не чакахме дълго
и на отсрещния край на поляната се появиха две рунтави
топки с кафеникав цвят и смешно забързаха към нас.
Изненадах се, две малки, съвсем малки мечета тичаха към
чинийките с мед. Неочаквано сред дърветата изникна
огромна кафеникава мечка, изправи се на крака и издаде
кратък рев!
Мечетата се заковаха на място и заотстъпваха уплашено
назад.Нов кратък рев, по-различен от
първоначалния,прекъсна отстъплението на повлачилите по
земята тумбачета мечета, те се ослушаха и отново хукнаха
към нас. учителят постави пръст пред устните си да мълча
зачака тупарлачетата. Те пристигнаха едновременно И
завряха муцунки в една и съща чинийка, сбутаха се,
насгьпиха другата чинийка с мед, той потече по тревата и те
се заеха да го ближат. Ближеха лакомо с наслада и хич не
се интересуваха от нас. Мечката нададе нов по-
продължителен рев, мечетата повдигнаха глави и като щури
се втурнаха към майка си. Видях как мечката се приведе и
стъпи на предните си лапи. Дочака мечетата, облиза с
видимо задоволство муцунките им и изчезнаха втората. Бях
възхитен от случката, погледнах с благодарност игумена и
попитах:
- А мечокът?
- И той е тук, само че не идва по това време. Този час е
запазен само за мечетата и майката, а тя не допуска мечока
до децата си... Да ставаме, Ученико. Представлението
свърши, надявам се да си останал доволен. Можеш да
продължиш с твоите 1001 въпроса...
Станахме, игуменът прибра буркана с мед, сложи па-
ничките в друг найлонов плик и тръгнахме обратно за
манастира.
- Впечатлен съм, Учителю, благодаря ти за изнена- Дата.
Наистина бе изненада. Как научи мечетата да идват и
ближат мед при теб?
"Стана случайно... Обикалях наоколо за билки и чух
мечешки рев. Не беше мечокът, познавам неговия рев, беше
друг непознат рев за мен и поисках да видя кой го
издава. Преминах напред и тогава забелязах мечката
щураше се над скалите и надаваше призивен рев. Така
мечешките майки викат децата си при опасност ,а не виждах

L65
никой друг около нея. За да разбера какво се е случило
заобиколих встрани, на по-безопасно място ,и се оказах
разделен от мечката е малка пропаст скалите. И тогава
открих двете мечета - бяха хлъзнали по скалата, пропаднали
около пет-шесгметра надолу, и скимтяха жалостиво.
Мечката нямаше къв шанс да стигне до тях и те щяха да
умрат.
- Как успя да ги спасиш, Учителю?
- Върнах се в манастира, взех въже, бурканче медец
и отидох да помагам... Майката ме видя, изправи се на
задните си крака и нададе предупредителен рев. Но аз
бях от другата страна на пропасгта и тя нямаше как да
ме нападне. Вързах въжето за ствола на близко дьрво и
се спуснах при мечетата.
- Уплашиха ли се?
- В началото да, защото майката се бе разярила и
непрекъснато надаваше страшни ревове. Хванах мече-
тата и ги погалих, намазах муцунките им с медец ите
притихнаха, заоблизваха се и колкото и да не вярваш се
сгушиха в мен. А майката престана да реве, усети, че
няма да им сторя нищо лошо и зачака. Изкачихсе горе
притиснал успокоените мечета и ги пуснах на земята. Те
се огледаха, видяха майка си на отсрещната страна,
която глухо нещо им казваше, близнаха ръцете ми и
хукнаха да се срещнат с нея. И тя тръгна към тях... После
бе лесно да ги привикам отново с паничкитемед- Но
майката никога не идва. Стои далеч и много внимателно
наблюдава. Пуска ги при мен, знае, че съм ги спасил.
Умна мечка, нищо не забравя...
Интересна развръзка, дано отново видя мечетата-" а
като пораснат дали ще поискам да ги видя?
- А сега, Учителю, както предлагаше, да попитам ли за
какво са служили подземните камери?
- Вече надникна там ли, Михаиле? - подхвърли
закачливо той. - В подземната камера са инсталирани
сеизмични уреди, които не само са улавяли, записвали,но

166
 и използвали трептенията на земята. Част от енергийните
трептения и вибрации, са препращани към "Голямата
галерия"през входа към м Подземната камера, където са
използвани за подобрители на другата част от постъпите тук
енергийни потоци - от Прохода към Сириус и прохода към
Кохаб. Вотделен сепараторен уред тези потоци са
обогатявани, с честотйте и трептенията на енергийните
полета, прихванати от земните пластове.След
балансирането им, новополучените енергийни потоци
отвеждани, по вътрешен коридор, до Входа от еСевер и от
там са излъчвани към съответните ретранслатори и
командни енергийни пултове за нуждите на
цивилизацията.
-Стана сложно, Учителю...
-Нали ти препоръчах да учиш ядрена физика, момче - засмя
се сърдечно игуменът. - Е, де, не е толкова сложно. Правиш
записи на всичките ни разговори. При прослушването,
каквото не ти е ясно ще попиташ някой физик, ще се
консултираш с него. Да продължим. Останалите, в
Подземната камера, съхранени земни трептения и
мощности са препращани, след допълнително пречистване
или обогатяване с чисти енергийни частици, към
лабораториите, където се изследва генът на индивидите и
се разработват нови технологии, свързани с човешкия
организъм.
- В крайна сметка не разбрах каква роля е изпълня-
вала "Камерата на царицата"?
-Щети обясня. В основата на пирамидата, под "Камерата на
царицата" и непосредствено под върха й - над “Камерата на
фараона", е имало два сферични енергий- ноплазмени
филтъра, които са пречиствали пространството, вътре в
пирамидата, от навлезлите през проходите допълнителни и
ненужни частици. В следствие на действието на тези
филтри, с времето се е отделял Неработен и чист прах,
оцветен в червено. Днес има голямо количество от него
вътре в пирамидата.
-Остана загадка за учените какво има зад метална
преграда ,до която достигна камерата-робот на немския
нженер и не можа да продължи по-навътре?

167
 Има помещение, в което са се сьхранявали цилин
Скица на пирамида (преснимана от
интернет

дрични и сферични уреди, необходими за функционирането

на пирамидата. От помещението, по таен коридор, се слиза
в подземието и лабораторията под пирамидата, а от там, по
тайно разклонение, се стига до подземията под Сфинкса.
-Учените продължават да проучват пирамидата като се
надяват да открият други помещения, както ида установят
за какво са служили.
- Да, има все още неоткрити помещения, използван» за
най-различни цели... Някои вече са празни, а онова което е
било в тях е пренесено и се съхранява в подземията на
пирамидата. В други помещения все още се намират
всевъзможни атрибути, антени и пултове, изработени от злато
и различни сплави на златото .
- Един щекотлив въпрос, по който също се спори много.
Къде са се извършвали посвещенията?
- В Хеопсовата пирамида има малка зала разполо-
жена в основата й. До тази зала са имали достъп само
великите посветени и техните наследници, които са
получавали там посвещението си.
- Учителю, можеш ли да ми разкажеш какъв е . този
ритуал?
-Ритуалът не е сложен и не е изисквал някакви
специални приготовления. Посвещението се е
извършвало спомомошта на основния кристал-сфера,
намиращ се в залата , а чрез когото се е осъществявала
връзката с космическите информационни центрове.
- Какво представлява този кристал-сфера?
- червен кристал с кълбовидна форма и с вградени
плзмено-струйни нишки от втечнен метал, смесени с
168
 космичен прах, зареден по специална технология и
притежа- ] необходимите специфични измерения.
Големината сферата е била приблизително четиридесет
сантиметра в диаметър. Поставяла се е върху
специално изработена петоъгълна плоча от цветен
мрамор, с вградени златни нишки, стояща на трикрак
златен статив, прикрепен, чрез щифтов механизъм, към
пода на залата.
При извършване на ритуала новите посветени са
полагали ръце върху сферата и след приемане на
енергосигналите им, в основния космичен
информационен център, са получавали универсален
код за достъп, с който са били разпознавани и се е
осъществявала връзката им с Космоса.
- Интересно... А за какво се е използвал така
нареченият от учените "саркофаг" в "Залата на
фараона"?
- Служил е за съхранение на уреди и механизми,!
използвани за нуждите при различните процеси от ра-
ботния цикъл на пирамидата. Тези уреди са били из-
работени от различни материали - злато, кристали и
непознати днес метали и сплави. Задействали са се на
оптически и лазерен принцип. Сега те се съхраняват в
подземията под пирамидата.
Наближихме манастира и двете немски овчарки се
втурнаха радостни да ни посрещнат. Помахаха
сопашки, погледнаха ни изпитателно в лицата и
успокоени тръгнаха след нас.
- Учителю, искам да те попитам за мумифицираните В
ръцете им са поставени символи на властта, За които
предполагам, че имат и друго предназначете- Уверен
съм, че атрибутите, с които са погребани не са
истински. Така ли е?
- Съвсем правил но си схванал. Да, атрибутите ,
които държат в ръцете си наистина не са с а м о с и м в о л и
н а царската власт. При погребението на фараоните, в
ръцете им са поставяни копия на действителните символи
на властта . Истинските атрибути са предавани на
наследниците или са затваряни в съкровищниците където
се намират и днес. Атрибутите са притежавали и други
свойства.
- Ако се открият тези атрибути ще могат ли да
бъдат използвани?
169
- Всички те са неизползваеми сега, от нашата
цивилизация, Михаиле. Неизползваеми поради ниското
ниво на развитие и непознаването на космическите
принципи и закони, както и неумението да се използва
силата на мисълта.
- Съвсем съзнателно не питам за конкретните
предмети на властта, поставени в ръцете на
фараоните, но те за какво са служили?
- Използвали са ги за връзка с Космоса, за
телепатична връзка на земно ниво, някои - за
преместване натехни предмети на определени
разстояния, за материализация и дематериализация
на различни видове материи,
Предполагам, че всички, които се интересуват от
пирамидите и древен Египет, също като мен, са
разглеждали с любопитство странната стенна
гравюра, открита в храма на Хатор в Дендера, Египет,
която египтолозите не могат да обяснят с
традиционните религиозно- митични понятия. Затова
пък съвременните електроинженери правят доста
точна интерпретация на гравюрата. Защо е толкова
странна и загадъчна тя? Гравюрата изобразява
египтяни, застанали в близост до две прозрачни,
продълговати и заоблени тръби. Египтяните, от
гравюрата, .извършват неизвестна за нас дейност.
Друго, което виждаме е, че от основата на двете тръби
излизат дълги змиевидни тела, които завършват, в
горната заоблена част на продълговатата "колба" с
нещо наподобяващо змийска глава.
По повод гравюрата в книгата си "Изчезнала
технология" шведският инженер Хенри Киелсон
пише,че

170
 m

тези змии се транслират от йероглифите като "сереф"

което означава ”да свети" и те символизират някаква
форма на електричество.
В подкрепа на цитираното може да се посочи, че в
горната дясна част на гравюрата се намира кутия,
поставена над изображението на египетския бог Атум-
ра,което я отъждествява като източник на енергия.
Вижда се ,че към кутията е привързан "преплетен
кабел", кой- се,който Алфред Билек, инженер по
електромагнетика, определя като точно копие на
инженерните схеми, използвани днес за изобразяване
на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът
излиза от кутията, преминава през цялата основа на
гравюрата и завършва в тръбните обекти. Всеки от тези
обекти е опрян на колона, която инженер Алфред Билек
оприличава на високоволтов изолатор.
На какво наподобяват изобразените тръбни обекти?
Безспорно на телевизионни кинескопи. И това ста-
новище се подкрепя от електронният специалист Н.
Захариус, който ги идентифицира като електронни кутии,
предвестници на съвременния кинескоп.
Има и други гравюри открити в храма на Хатор, на-
едно запазени, на които е "дописано продължението" на
загадката за странните електронни тръби. На тези
рисунки тръбите са показани в процес на работа, виждат
се мъже и жени, седящи под тръбите с протегнати ръце
и събрани длани. Тези сценки показват, че хората са в
състояние на приемане. Какво означава всичко това?
Гравюрата представлява част от сложна енергийна
апаратура. Тя е композиция от тръби, канали, приема-
тели, генератори, ретранслатори, излъчватели и мо-
дулиращи системи. Част от тази апаратура е служила за
производство и разпространение на електрическа
енергия, която явно била позната в миналото. Имало е
много по-ефективен метод на производство и излъчване
като електричеството е било с много по-голям ин-
тензитет и качество. Друга част от сложната централа се
е използвала за приемане, трансформиране и из-

171
 Гоавюрата в храма на Хатор, в Дендера, Египет
лъчване на жизнена енергия за жителите от
съответветния район, където е била разположена тази
апаратура. По този начин хората се зареждали с някои
допълнителни лъчения и са подобрявали нивото и
ефективността личните си енергийни мрежи.
Не попитах повече. Имах достатьчно материал за
премисляне.
Пристигнахме в манастира към седем часа вечерта По
изпепеленото от слънцето небе се рееха щъркели които
използваха термиката на възходящите течения! Кръжаха
високо с широко разтворени криле.
Пиеше ми се кафе, свикнал съм да изпивам една-две
чашки на ден, и сега питието ми липсваше. Защо ли
игуменът не долавяше това мое желание?
- Защото не употребявам кафе, Ученико - отвърна той
на моите мисли. - Тук няма кафе, но щом толкова много
ти се пие, можеш да донесеш любимото си нескафе от
куфарчето.
Не се учудих, свикнал съм на способностите му да
чете мисли и без да умувам се запътих към стаята си,
Взех кутията с нескафе, бучки захар и бързо се завърнах
в трапезарията; където игуменът вече бе кипнал вода в
чайника. Сипах в бялата порцеланова чаша кафе и
захар, налях вода и с наслада отпих от аромат- ната
течност. Някой хора пият кафето бавно, дълго му се
наслаждават, докато при мен това не се получаваше. Не
обичах да изчаквам да изстине кафето, а на няколко
глътки го изпивах и това ми доставяше удоволствие. И
Сега видях дъното на чашата, станах и тръгнах да я

172
измия с топла вода и сапун.
Наближаваше вечеря и игумен Гавраил започна да
подрежда на масата чинии, вилици, нарязани филийки
типов хляб. После донесе домати, краставици, печени
чушки и бяло грозде. Гроздето знаех от къде е , а
пресните зеленчуци? Готвех се да попитам, когато
той ме изпревари:
-Тук има не само старини, Михаиле... Има и други неща
- погледна ме загадъчно и се подсмихна самодоволно.
-Да не искаш да кажеш, че имате и зеленчукова градина
?
_Имаме . нужно е да пообиколиш наоколо, но не към
крепоста , не и към копата сено, а малко по-встрани от
нея и ще я откриеш.
-Изненадан съм, не съм допускал, че тук ще растат
домати и краставици.
- растат, растат, малко по-късно зреят, отколкото в
ниското, но растат. Ще ти предложа нещо, ти току-що пи
кафе, аз подредих масата, но имам да свърша още нещо.
Поразходи се, прегледай компютъра, виж какво ииаш
запланувано да питаш още за днес и се върни.
Съгласен?
-Нямам възражения.
Излязох навън и на петдесетина крачки зад копата
сено, наистина открих зеленчуковата градина на игумена,
Георги и Димитър. Подредена, с лехи домати, зелени
чушки, краставици, чесън и лук, градината можеше да
служи за рекламна корица на списание. Върнах се в
спалнята.отворих компютъра и се зачетох в един
подготвен от мен материал - "СФИНКСЪТ".
Ще изминат още години докато научим защо е
построен Сфинксът и какво е скрито под него. Чие е това
лице, чиито очи са устремили поглед - някъде в безкрая?
Сфинксът в древногръцката митология е чудовище,
дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като
жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в
гората,близо до град Тива, и задавал на всеки,
преминаващ
въпроса: "Кое е това същество, което сутрин четири
крака, денем на два, а вечер на три?" и който не
отговарял вярно, бивал убит. Много хора не отговаряли
на въпроса и загинали, сред които бил и синът на цар

173
Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ръката на
дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това
чудовище. Със задачата се справил Египат чийто
отговор гласял: това е човекът, в трите разллични
периода на своя живот - като бебе ходи на четири крака,
в зряла възраст на два, а като остарее си помага с
бастун. Побеснелият Сфинкс скочил в пропастта и
умрял. Този мит обаче е по-късната версия на
първоначалния, в който се казва, че чудовището се
наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия.
Родителите му, според Хезиод, били Орфо и Ехидна.
Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от
близостта с глагола офмуо) - удушавам, а самия образ,
под малоазийско влияние, е придобил вид на полужена -
полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище,
което било победено от Едип в жестока битка с оръжие в
ръка.
Едгар Кейси, известният американски ясновидец пише,
че Сфинксът още пази тайната на Атлантида,
Истинското послание на Великата пирамида е зашиф-
ровано, твърди Кейси, в един каменен доклад, изразен с
езика на математиката и геометрията, чрез цвета и
символиката на камъните в нея, чрез посоката на за-
воите в коридорите й. Тайните ще бъдат разкрити, когато
се открие Залата на Записите - един малък гроб или
пирамида, която лежи между дясната лапа на Сфинкса и
реката Нил. Това ще стане, когато се открие Храмът на
Илтар в днешен Юкатан (Америка) и когато се завърши
още един земен цикъл чрез промяна в положението на
Земята, когато ще се завърне Великият Посветен.
Едгар Кейси умира на 5.01.1945 година в деня, часа и
годината, които сам е предсказал: "В пет сутринта ще
бъда напълно излекуван...." имайки предвид "от поло-
жението да бъде различен от другите". На 05.01.2009
година се навършиха 64 години от смъртта на световно
известния ясновидец Едгар Кейси. Той предсказва две
те световни войни и определя датите на
започването и завършването на световната
икономическа криза, спада й в 1933година, расовото

174
насилие в Америка и др.Говори за смъртта на
президентите Рузвелт и Кенеди, без да споменава
имената им. Изключителни са пророчествата му за
Библията, Атлантида и за живота след смърта - за
сребърната нишка, която се скъсва при смърта , за
значимостта на ендокринните жлези, особено
Лиденовата жлеза , която все още не е неоткрита. По
този повод той казва, че Седалището на човешката душа
е в Лиденовата жлеза . Тази жлеза, според кейси ,
ръководи съзряването в периода на бременността.
"разположена е в и над половите жлези - уточнява
Кейси. - Чрез своя мрежа тя е свьрзана с различни
части на тялото. Духовната връзка между тези части се
осъществява чрез ендокринните жлези, но най-голяма
част от тази свързваща, творческа енергия се намира в
лиденовата жлеза, която до края на човешкия живот е
връзка с мозъчните клетки чрез реакции от страна на
шишарковидната жлеза в основата на мозъка".
На медицината са известни "Клетките на Лейдиг",
които са интерстициални и секретират андрогени (дву-
полови) или мъжки полови хормони. А знаем, че душата
няма пол...
Върнах се в столовата и докато изчаквах игумен
Гавраил да се появи, направих салата от домати, крас-
тавици и чушки и се заоглеждах.
-Сиренето е в пластмасовата кутия, Михаиле - обади
се от вратата игуменът и влезе в столовата. - Знам,
обичаш шопска салата. Хайде докато хапваме да си по-
говорим за...
-3а лицето на Сфинкса. Чие е това лице, Учителю?
- На всепризнатата царица-майка на Атлантида от
третата династия на късните атланти.
“На всепризнатата царица..., а с каква цел е построен
този невероятен паметник?
Сфинксът действително е изграден като паметник, но
паметник хранилище, в началото на петнадесетото
хилядолетие пр.н.е. И знаеш ли къде е устремил по-

175
 Сфинксът
глед, Михаиле? Устремен е към основното генно
хранилище, в Тибет. Искаш да знаеш какво има в
подземията под Сфинкса, нали? Там се съхранява
цялата детайлна история на атлантската раса: златните
архиви на атлантските владетели и жреци; родословието
на всички значими родове и династии; хроники,жития,
учения, Всичко, свързано с историята, мъдростта,
духовността на расата. Научни и технически разработки
изобретения, карти, скици, планове, чертежи,
съоръжения машини, апарати, транспортни и строителни
средства, Документирани срещи и разговори с
инопланетяни.С една дума - всичко, което може да даде,
в най-малки детайли, информация и знание за
възникването, развитието, живота и бита на атлантската
раса.
Слушах и записвах на диктофона разговора, разкриващ
чудесата на Сфинкса. Сега беше ред да попитам и за
лицето на Марс, открито на Сидония (Cydonia Mensae) -
област върху повърхността на Марс,наречена на името
на историческия град - държава Сидония на остров Крит.
Намира се в северното полукълбо на планетата Мапс. в
преходна зона между

176
177
 гъсто покритите кратери южни региони и
относително гладките равнини на север. Някои
планетолози вярват, че севрните равнини може някога
да са били океанско дъно , а СИДОНИЯ да е била
брегова зона (въпреки че това все още не е несигурно),
Сидония е покрита с многобройни скални образувания и
някои от тях са привлекли вниманието на учени и медии.
Учителят бе привършил вечерята и аз го помолих за
разяснение на това загадъчно лице на Марс, което
веднъж бе фотографирано, а при следващи снимки
изчезна и остави куп неизяснени въпроси на учените и
медиите .
- на Марс, Михаиле, се намират генни лаборатории
на цивилизациите от Плеядите. Тук първоначално се е
взело решението за възникването на третата земна раса -
тази на лемурийците. Лицето на Марс е прототип на образа
на първите създадени лемурийци. По повърхността на
планетата има още много "скални" изображения, които за сега
остават скрити за нашите очи. Ще попиташ ли още нещо за
лицето, Ученико?
Тези отговори ме задоволяваха, но аз исках да разбера дали
на дъното на океана съществуват пирамидите на потъналата
Атлантида. Прелитал съм със самолет над атлантическия
океан, но колкото и да се взирах, в безбрежната синева на
водната шир, не успях да зърна нито една пирамида. А
доктор Браун успял. Помните, нали? Не може да сте
забравили за кристалната сфера, която доктор Рей Браун
взе, при едно гмуркане, от потъналата пирамида в районна
на Бермудския триъгълник. Тогава попитах дали не се
нарушават функциите на пирамидата и отговорът гласеше,
че след отнемането на кристалната сфера пирамидата
отново е възстановила дейността си. Въпреки това в мен се
прокрадва- съмнение, че това е акт на непозволено
отнемане. Че нещо ще с еслучи . Не знаех точно какво може
да се зслучи и затова аададох този въпрос на Учителя.
- Първо , Ученико, трябва да поясня, че кристалната
сфера , която доктор Рей Браун отне от пирамидата, е
служила за разчитане на кодираните сигнали, идващи

178
от различни краища на Космоса. Пирамидата
представлява приемателен информационен център,
свързан с четири галактики и Акаша. Получените и
разчететените съобщения се премодифицират и
изпращат към съоветния краен получател. След като
доктор Рей Браун взима кристалната сфера от
пирамидата, дейността на центъра е била нарушена и
спряна за период от време, необходим за изработването
и монтирането на нова кристална сфера. Спирането на
центъра е довело до сериозни затруднения, в
космически мащаб, и поради това достъпът до тази
пирамида вече е абсолютно не възможен, с цел да се
предотвратят нови посегателства над центъра.
Прав бях да се съмнявам, че липсата на кристалната
сфера е нанесла вреда на пирамидата. Какво да се
прави - човешко любопитство. (Не любознателност.)
- Учителю, искам да те попитам за потъналите в Ат-
лантическия океан пирамиди на атлантите, те
функционират ли още?
- Да, там и днес работят малък брой атланти, които
периодично напускат тези центрове и се връщат в
специално създадените пещери за съществуване под
формата на сомати. Но пирамидите работят на иконо-
мичен режим, като някои от тях се изключват
периодично. Поддържат ниво на готовност и ще бъдат
включени мощностите им, когато настъпи моментът на
голямото завъртане на земната ос и смяната на
полюсите. Тогава ще е необходимо да се извърши
балансиране на енергийното поле, за да се избегнат
сериозни природни катаклизми и да се съхрани животът
на петата раса, която ще продължи да съществува
съвместно, с новата шеста раса.
- Тези пирамиди свързани ли са с пирамидите в
Средиземно и Черно море?
- Да, от мястото на потъналата Атлантида са запазени
изградените канали, които се свързват с пирамидите в
Черно и Средиземно море. Тези свързващи канали имат
разклонения, които водят не само до Америка и Европа,
179 по-на изток - до Азия.
а и много
Скъпи читатели, знаете, че в различните части на
остават недоизяснени въпроси. Остават недоизяснени,
не защото не желая да ги изясня, а защото не съм
 разполагал с повече информация по разглежданите
въпроси .Затова се старая от книга, в книга, да
проследявам и изяснявам конкретните случаи, до
получаване необходимата информация, и едва тогава
да публикувам отговора.
И сега няма да пропусна да попитам игумен Гавраил
какво представляват пирамидите, които морският ка-
питан първи ранг, от Севастопол, откри с помощта на
изработена от него апаратура и се стреми да достигне
до тях с изкопна дейност.
-тези пирамиди наистина съществуват, а не са
заблуда .Те са от времето на атлантите и представляват
енергиен център за балансиране на енергийното трасе
с посока към и от Шамбала. Ще бъдат открити, но не
сега. Има време.
Мислех, че съм приключил с голяма част по темата за
пирамидите, но се оказа, че пирамиди има по всички
краища на света. И в Китай имало пирамида, за която
доскоро не знаех почти нищо. Случайно попаднах на
сведение за нея и веднага се разрових в библиотеки, в
интернет, и установих, че изоставам. Изоставам с ин-
формацията, тъй като още в средата на миналия век,
чрез авиофотоснимки и фотоси, изпратени от спътни-
ците ни в космоса, светът е узнал за китайска пирамида с
необикновено големи размери. Световната преса бързо
разнася новината:
"Най-голямата китайска пирамида се извисява на
цели триста метра. За сравнение: Хеопсовата й посес-
трима е точно два пъти по-ниска"
"Уникалните съоръжения край град Сиан са снимани
само от спътници, защото властите не разрешават на
чужди и изследователи да припарят в района."
Пирамидата, в района на Шанси, е висока около 300
метра, в сравнение с нея сто и петдесет метровата
Хеопсова пирамида е джудже."
Вътре в пирамидите са действали специални
апарати, които жреците общували помежду си и с
Космоса".
Каква е тази колосална пирамида? Защо няма повече
данни за нея? Няма, защото китайското npавителство не
допуска изследователи от чужди държави да пребивават по
тези места. И триста метровата да продължава все още да
бъде загадка за човешката история.

180
 Все пак нещо се знае... Американският писател Хантъм
Уилямсън успял да се снабди с фотокопие от топографска
карта на град Сиан, изработена въз на снимки, получени от
различни спътници. Така става известно местоположението
на шестнадесет пирамиди недалеч от град Сиан... Но преди
него през 1963 год Брус Кейги, летец от Нова Зеландия,
случайно попада на дневници, написани от австралийския
търговец Майер Шрьодер и на публикувана статия от 1912
гоя на, в която се описва голяма пирамида в Китай. Летецът
с интерес се заел да проучи дневниците, в които Шрьодер
описва свои пътешествия като водач на кервани от Великата
китайска стена към вътрешността на страната. При едно от
тези пътувания Шрьодер минавал покрай китайско-
монголската граница с придружаващия го монголски гуру
Богдъхан и чул от него следното; "Ще видим пирамидите. Те
са седем и са разположени около древната столица на Китай
- Сиан Фу" (днешния град Сиан). Учуден от видяното
Шрьодер записва, че никога през живота си не е виждал
подобни съоръжения, за които трудно би могло да се
допусне, че са дело на човешка ръка, и изказва съжаление,
че за разлика от египетските пирамиди, които били доста по-
маломерни, западните хора нямат възможност да зърнат
това "осмо чудо на света".
"Най-голямата пирамида в района на Шанси е с височина
около 300 метра, почти двойно по-висока от най- високата
египетска пирамида - Хеопсовата. Четирите страни на
пирамидата са строго ориентирани спрямо посоките на
компаса и всяка от тях е с различен цвят Черният цвят сочи
север, зеленосиният - изток, червеният - юг и белият - запад.
Плоският връх на пирамида та е засипан с жълта пръст.
Отстрани на съоръжението

181
 се спускат огромни жлебове с размерите на планински
каньон. Дъхът ми спря от тази величествена
гледка.Обиколихме пирамидата в търсене на вход, но не
открихме нищо" , пише в дневника си австралийският
търговец.
Когато Шрьодер попитал Богдъхан за възрастта на
тези уникални съоръжения, гуруто отговорил, че
са на около пет хиляди години. "В нашите най-
стари книги, писани пред пет хиляди години, тези
пирамиди се наричат древни", уточнил Богдъхан.
"Гглавното, което ме заинтригува, пише
американският изследовател Винс Тед, са
географските координатина китайските пирамиди.
Сиан е разположен на 34ия градус северна ширина.
Планът на китайските
пирамиди много напомня на плана на египтяните.
Това навежда на мисълта, че строителството им
може би е дело на едни и същи хора, принадлежащи
към обща
цивилизация."
Пирамидата в Шанси е фотографирана от спътник още
през 1947 година. Винс Тед, също новозеландски летец,
излага хипотеза, че между нея и Хеопсовата пирамида
съществува връзка, тъй като в основата и на двете е
залегнало числото 16944. Тед пише: "Според най-новите
теории за електромагнитната мрежа, опасваща
планетата, на 72 градуса източна дължина би трябвало
да се намира другаа пирамида освен Хеопсовата или
някакво мегалитно съоръжение. Тази точка съвпада с
района на китайския град Сетчан. Има няколко свидетел-
ства и снимки на голяма пирамида, разположена в този
планински район, на границата между Китай и Индия.
Убеден съм ,че тази пирамида се намира по-близо до
индийската граница."
По време на Втората световна война американски
пилоти снабдяват китайската армия с провизии и бое-
припаси като прелитат в района между Индия и Китай,
При полет над "Долината на смъртниците" самолетът ,
упавляван от Джеймс Каусман, получава повреда и
Каусман се спуска по-ниско, отправяйки се към базата,
разложена в индийския щат Асан. Джеймс Каусман
подържал курс над злокобната долина и неочаквано
вижда гигантска бяла пирамида, построена от бял
блестящ материал - метал или мрамор. На върха на
пирамидата имало огромен кристал, който блестял като
скъпоценен камък. Джеймс Каусман и екипажът,
nopaзени от невероятните размери на съоръжението,
били убедени, че ако пирамидата бъде видяна, ще
порази целия свят. Те прелетели около пирамидата три
пъти, след което се приземили в базата си.
Когато за даден обект няма данни се съставят
хипотези: ^
Предполага се, че във вътрешността на голямата 6яла
ирамида са инсталирани неизвестни електронни
апарати, генериращи електромагнитни трептения, за
осъществяването на връзка с Всемира. Допуска се' още
за тази цел не са били необходими никакви други
апарати освен... самата пирамида. Конструкцията давала
възможност за директен обмен на мисли, когато
жреците или учените се намирали в стаи, разположени в
строго определено място във вътрешността на
съоръжението Според учени тайнствената бариера,
която пречи на хората да открият пътя към Великата
бяла пирамида се дължи на свръхмощно магнитно поле.
Уфолози изказват предположение, че мистичната зона
около древните съоръжения е "площадка" на
извънземна цивилизация, която може би управлява
живота на земята. Мраморната пирамида в "Долината на
смъртниците" е връстник на марсианските пирамиди от
платото Бастион или на египетските пирамиди,
датиращи отпреди хилядолетия, Тайнствената
енергийна мрежа, поставена преди милион години
продължава да действа в целия космос.,.
През 1994 година Хартвиг Хаусдорф публикува кни-
гата "Бялата пирамида", в която накратко описва пъту-
ванията си през Китай в търсене на легендарната голяма
бяла пирамида. Повод за написване на книгата му
послужила книгата на Брус Кати "Мост към вечността
(1983), в която Брус Кати разказва историята на пилота
от американските военновъздушни сили Джеймс Каусман,
видял голяма пирамида.
Полковник Морис Шиън, директор за Далечния изток
наTrans World Airline, е друг очевидец, който също твърди
че е видял пирамида, която прави египетските пирамиди
да изглеждат като джуджета пред нея, и която има 1000
фута височина и ширина 1500 фута. Шиън определя
местонахождението на пирамидата, в края дълга

183
 недостъпна долина, в подножието на планина Кин Линг
около 40 мили югозападно от Ксиян. До основната
пирамида се намирала и друга по-малка пирамида , а в
края на долината били разположени стотици малки
надгробни могили.
И все пак къде се намира тази тайнствена, голяма,бяла
пирамида? От щателно изследване на сателитни снимки
на местността до Ксиян се установява, че една от най-
големите пирамиди, в района на Ксиян е Маолинг -
мавзолей от плътно сбита почва. Близо до него са
разположени надгробни могили с различни форми и
конфигурации. Маолинг е най-големият и най-
впечатляващ от 11-те западни имперски мавзолеи и е
лобното място на император Лиу Чи, царувал от 157-87
гпр,хр; Китайската историята разказва, че са били не-
обходими петдесет и три години за построяването на I
гробницата и напълването й със скъпоценни предмети.
В близост е разположена и надгробната могила на
император Кин Ши Хуанг, обединител на страната през
221 г.пр.Хр. Историята разказва, че всички строители на
гробницата били убити, за да се запази тайната,
оставаща неразкрита и до днес. Смята се, че мавзолеят
на Кин Ши Хуанг е бил с почти 100,584 метра височина, но
с времето се е смалил до 45,72 метра. От север на юг
надгробната могила е дълга близо 518,16 метра, а от
изток на запад е с дължина малко под 487,68 метра. Тези
мерки надвишават мерките на Великата пирамида в
Египет.
След толкова много сведения време е да чуя мнението на
игумен Гавраил, който заедно с мен "преглежда""
написаното. Струва ми се, че е малко поуморен и се готви
да приключим разговора, затова бързам да го попитам за
триста метровата пирамида.
- Пирамидата в Китай е изградена по времето на
средните атланти. Представлява генно-модифициращ
възпроизвеждащ център. В нея са правени всички
изследвания, разработки и възпроизводство на
геномите. Има все още силно излъчване, което е
причина бързото и мащабно възпроизводство на
индивидите в тази страна. Тя е изградена от каменни
късове дени нишки метал, който укрепва материала и м
Вг
^ стабилност и устойчивост. Технологията на
производсгво на този вид камък с метал е забравена, но

184
се пази записана в архивите на древните раси. Под
пирамидата има голямо четириъгълно подземие, в
което освен документация се съхранява и голямо
количество от генни проби и разработки. Цялата
лабораторна дейност на пирамидата е описана в
детайли и се съхранявя в архива. Под подземието има
изграден център за произвеждане на енергийните
мощности, необходими за различните опити, разработки
и дейности. В центъра има стационирано голямо
кристално кълбо с леко оформени ръбове. Върховете
на тези ръбове излъчват създддените от кълбото
алфатични импулси, необходими за функционирането и
дейността на лабораторията.
Китайската пирамида е свързана с общата енергийна
мрежа, включваща пирамидите в Египет, Мексико
България, Атлантида и други центрове на земното
кълбо.
- Смятам, че е излишно да питам за убийствата на
строителите на бялата пирамида. Не е истина, нали?
- Никой от строителите не е убиван. Пирамидатае
строена от атлантите...
- Китайските учени знаят ли за излъчването на пи-
рамидата, което спомага за бързото и мащабно възпро-
изводство на индивидите в тази страна?
- Да, знаят, в Китай има великолепни учени...
Заговорихме за Китай, а може ли да се говори за
тази могъща страна, без да спомена за Великата китаи-
ска стена? Ето какво съм записал в лаптопа си.

185
 ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА

Великата китайска стена - 6700 километрово

отбранитлно съоръжение в Северен Китай, е
най-дългата изградена от човека структура на
света. Голяма част от нея е построена от VII до
IV век пр.Хр., за да защити отделните династии
от нашествието на хуни, монголи и
други племена.
- учителю, вярно ли е, че древните българи
(траки) са Участвали в строежа на
китайската стена?
-Вярно е, Михаиле. Колкото и да ти е чудно, но
това е истината. Древните българи, или траки,
са владеели силата на мисълта и с нейна
помощ те са градили Великата Китайска стена.
В древността стената се е простирала на
много по-голяма дължина, отколкото е сега и
отколкото учените предполагат, че е била.
- в китайските летописи е записано, че
българските конници са преминавали през
стената все едно, че няма никаква преграда.
А след тях стената си оставала цяла и
невредима. Какво означава това?
- Казах, че древните българи са владеели
силата на; мисълта и това им е позволило да
направят в стената, неопределени разстояния,
подвижни стени - врати, които те са задвижвали
със специални мисловни команди, нещо като
мантри, притежаващи силен енергиен заряд и
служели като код за отместването на тази! част от
стената, така че конниците да могат да пре-
минават безпрепятствено. Това обяснява и
твърдението на Летър Дънов, че първите
китайски царе са били българи. По тяхно време е
изградена Китайската стена. Имало е три
последователни
186 династии български вла* Детели.
Първата е имала седем царе, втората - четири,
третата която се е задържала най-дълго -
деветнадесет представители на трона.
 Великата китайска стена

Българските или тракийски владетели, които са

управлявали в началото Китай и по времето, на коитоq
изградена Великата Китайска стена, са властвали в периода
7 435-4 285 г.пр.н.е.
В Япония също е имало български владетели и посветени.
Там, за разлика от Китай, са управлявали по- кратко и
присъствието им е било по-силно в духовната сфера.
Българи са основоположниците на самурайската идеология
и принципи. След оттеглянето на българската династия, от
управлението на Япония, една част от посветените духовни
лица е останала в страната, където са допринесли
изключително много за развитиетона духовните знания и
просперитет на японската култура, бит и духовност.
- Невероятно, а сега - моля те, да се върнем на тайните
врати в Китай. - Тези врати съществуват ли и днес?
- Да, в китайската стена има няколко скрити подвижни
врати, които са на определено разстояние една от друга.
Някои от тях съществуват и днес, в запазената част от
стената, други вече ги няма след разрушава нето на част от
нея.
- Вярно ли е, че в стената има монтирани предавате' ли,
свързани с Акаша?

187
 -В Китайската стена няма монтирани предаватели,
свързани сАкаша.
Когато игуменът разказа за българските владетели в
Япония се сетих за самураите.
Самраите са едно загадъчно съсловие в Древна
Япония . Те са защитници ,воини , които живеят според свой
неписан закон Бушидо и една съществена част от него
„ сепуку. Самоубийствен ритуал, позволяващ на провинил
се самурай да запази честта си като премине въдното-
Характерни за самурайското съсловие са двата меча,
препасани около кръста и прическата. Знаете ли, скъпи
читатели, че самураите първоначално0са се изявявали
предимно като конници и тяхното основно оръжие е бил
лъкът или нагината - вид копие с извито острие. Носили са
доспехи, направени от кожа, лакирано дърво и коприна,
впечатляващи със своята оигиналност и пищност, а шлемът
им бил направен от метал. Самураят в бой бил подвижен и
лек. Самурай означава сила и смелост. Именно тези
качества са характерни за самурая. Кодексът на самурая
включва в себе си готовността да умре по всяко време в
полза, защита или по желание на господаря си. Той не
трябва да изпитва страх, а само съжаление, трябва да
презира материалните блага.
- Михаиле, българи са основоположниците на
самурайската идеология и принципи. Както вече ти
казах, след оттеглянето на
българската династия от
управлението на Япония, една
част от посветените духовни лица
на българите е останала в
страната, където те са
Допринесли изключително много
за развитието на духовните зна-
ния, традиции и просперитет на
японската култура, бит и духов-
ност.
Учителю, от дълги години в Самурай
Ниските ми стои един от многото
неразгадани случаи...

188
 - Добре, добре, да продължим дискусията за Китай и
да погледнем за какво са служили тези древни
воденични камъни..."
- Точно за тях става въпрос, Учителю. Китайските
учени определят произхода им далеч преди христа Тези
каменни дискове са с големина на воденични камъни, по
които са издълбани множество концентрични кръгове,
наподобяващи нарезите на грамофонна плоча Говори се,
че са частично разчетени, но никой не е съобщил какво
пише на тези каменни дискове.
- Каменните дискове, намерени в Китай, с нарезите
върху тях, са от времето на късните атланти.
Представляват информационни плочи, съдържащи
данни за стойностите на различните енергийни честотии и 1
вълни, използвани в строителната дейност.
- Но защо записите са на тежки и груби камъни а и на
друг, подходящ материал?
- Те са били направени точно, както казваш, но помисли
защо са ги изработвали така?
Защо ли ми трябваше да питам? Получих пояснението, а
сега мисли и преценявай.
- Не се сещам за нищо, Учителю. Нямам никакво
обяснение.
- Можеше да проникнеш по-дълбоко в същността на
въпроса каза с огорчение игуменът и почувствах как топлина
заля лицето ми. - Каменните дискове от Китай са част от
огромна машина. Те приличат на каменни изделия, но не са.
Направени са със специална технология като са използвани
природни съставки с много голяма твъдост и различни
кристали, подсилени с метални нишки и неизвестни, за нас,
химически смеси

189
 МОЙСЕЙ, СОЛОМОН и САВСКАТА ЦАРИЦА
Забелязал съм че. когато много желая да получа нещо
, то може и да се случи, но не сега и не веднага. Голямто
желание да спя на открито върху колата сено все не се
осъществяваше. Тази вечер, утре вечер, днес тези
въпроси, утре други и седмицата си отлетя. Но тази
вечер е друго - награбих две вълнени одеяла, направих
си място върху сеното и застлах одеалата. Легнах върху
сеното, вдъхнах аромата на изсушената трева и
блажено се отпуснах, загледан в звездите. Една мечта
се сбъдна, сега можех да мечтая още на воля..
И за втори път лентата на ретроспекцията за отмина-
лите дни се превърна в реалност. Отново се връщах на-
зад и изживявах събитията сякаш се случваха сега...
Трудно, продължително и с нежелание тайните раз-
булват онова, което крият. И никога напълно до края.
Все остават други неща, за които трябва да питам и да
уточнявам и още, и още...
Много отдавна, когато все още бяха живи моите
духовни ръководителки Стефанка Мирчева и Веса
Маркова - две светли души, ги питах за произхода на
Мойсей. И двете потвърдиха, че Мойсей е син на
египетски фараон и главната жрица на храма. Не съм
публикувал това разкритие в излезлите,досега, три
части на книгата ми, но знаех, че трябва да изясня
нещата докрай. Наистина ли Мойсей е син на фараона
или е евреин по произход, както го описва библията?
Включих скайпа и за щастие Гергана бе на линия.
Не исках да я задържам дълго, затова я помолих да ми
отговори накратко за потеклото на Мойсей..
-'Добре и така може - съгласи се тя. - Тогава записвай.
Ето какво ми отговорят, пиши: "Мойсей е незаконороден
син на египетския фараон АЛТЕМОТЕХ-РА,

190
владетел на първите египетски земи, обхващащ,
територията на днешна Североизточна България.
Моййсей се е родил през 2453 година пр.н.е. Тъй като
египтяните са с тракийски произход, то и Аптемотех-Ра е
тракиец.
Майката на Мойсей е също с тракийски произход . Била е
главна жрица и се е казвала МАЛХАТАРА
По тази причина бил отглеждан в изолация от еврейските
си "родители". По линия на баща си - фараона, Мойсей е
имал трима братя, които никога не приели за роден брат.
Жрицата е нямала други деца. Еврейските "родители" на
Мойсей са имали четирима сина и една дъщеря, които са
приели Мойсей като своя кръв. Един от тези братя е Аарон.
- Още един въпрос, преди да тръгнеш за редовната си
вечерна разходка.
- Нали знаеш, че ако трябва няма да изляза - смее
се Гергана. - Слушам те.
- В книгите ми си прочела за експедицията на
американския професор Балар, в нашето Черно море.
Какво ще ни отговорят от Акаша за целта на тази
експедиция? Съмнявам се, че идването му тук не е
случайно. Да не би да е търсил авариралата германска
подводница или някакви други тайни?
- Не, не е търсил германската подводница. Не е знаел
за нея... Но ми казват, че професор Балар е притежавал
данни за подводни тунели, водещи към подземния и
съкровища в България. Имал е сведения и за потънали
древни градове и пирамиди. Надявал се е да открие
поне част от тях. Не е получил достъп, защото времето
още не е дошло. Но той знае, че ще се върне пак тук след
време.
- По-добре да не се връща! Древните съкровища са
собственост на страната ни, в която са оставени и заве-
щани от прадедите ни.
- И аз съм на това мнение - съгласява се с мен
Гергана. - Друго?
- Приятна разходка. И умната...
Колко са красиви звездите тази нощ - едри, мигащи,
до мен. Ръка да протегна и ще достигна до
тях...
Изеднъж долавям странни звуци около копата сено.
191
Напрягам слух и се мъча да разбера кой издава звуците.
Надигнах се и в призрачната светлина на звездите успях да
видя тъмните тела на двете овчарки. Ира и Рая тихичко , да
не кажа безшумно обикалят около сеното. охранители.
Отпуснах се доволен, а лентата помените продължи да ме
връща назад...
Следата , по която върви разследването за погре-
балната маска, ме води към Шумен. Варна е близо и се
обаждам на Гергана, че ще се видим . Чакам почти час ,
докато "дъщеря" ми се приведе в
приличен вид за среща с "баща" си. Сядаме на закътана
сенчесга пейка, Гергана изважда от чантата си бележник
химикалка и очаква да запише въпросите ми. Първият
"Защо Исус Христос е наречен Мелхеседек?" и втори-
-Коя е Савската цари’ца и къде е родината й?"
- Отговарят, че си получил твърде много сведения
за Исус..., но щом искаш... - тихо каза тя. - Не довърши
изречението, вече слушаше отговора и ръката й запис-
ваше чутото. Привърши с писането и започна да чете на
глас: "Истинското име на Исус Христос, от преди две
хиляди години, както знаете е Мелхеседек Давид
Арамейски. Той остава в историята с името Исус, защото
е припознаван от съвременниците си с истинския Исус,
отпреди четиринадесет хиляди години, заради силата
надуха, мъдростта, духовното си ниво на развитие, зна-
нията и уменията, които е притежавал. Исус е потомък на
цар Давид. Родословието му е с много разклонения, но
имената на всички негови потомци, във вековете, се
съхраняват в списък, който се пази, предава и допълва,
през годините, от тайните последователи и пазители на
Рода Исусов тамплиерите - масони."
Прочете написаното, погледна ме очаквателно и
притеснено запита:
- А какво ще стане с Исус Христос след като хората
узнаят истината за другия - Космичния Исус?
Ще научат, че Исус действително е съществувал, че е живял и
-
починал тук на земята,
както Буда и Мохамед. А това е много, много важно за нас - християните от цял
свят. На църковните икони е изоб Иразен Исус, нали?
Тя повдига учудено вежди, потвърждава с глава и очаква разяснението ми.
Спомняш ли си как е изобразен?
-
В различните икони - по различен вид... На някои
-

192
икони - в космично яйце, от което излизат пламъци, на други...
Чакай, чакай, точно това исках да чуя - за космичното яйце, или по-точно
-
космичния кораб. Не означава ли това, че посветените художници са знаели
истината за пристигането на Космичния Исус на земята? Знаели са. И заради
това са го изобразявали в космичен ко раб.
Точно така е - съгласява се Гергана. - "Отгоре" потвърдиха. Само, че ние
-
не проумяваме както трябва смисъла, вложен в иконата. Дори си спомням една
икона, на която Исус Христос е нарисуван, както е застанал вътре, в космичното
яйце-кораб, и сякаш иска да вземе със себе си един човек... От кораба излизат
пламъци, а в страни от кораба, на земята, са паднали хора... Чела съм дори
коментар за тази икона, че Исус отлита на небето и придърпва към себе си
свой ученик.
А хората, който са налягали на земята, се боят от пла мъка грохота на
излитащия космичен кораб.
Съвсем правилно, моите поздравления. Остава да изясним и другия въпрос
- коя е Савската царица. Историята не разполага с нито едно сведение за
произхода й. Не се знае дали е реална личност или легенда. Само догадки и
онова, което е писано в Библията за нея.
-Може би е дошъл моментът, да се разкрие произходът й... Да попитам ли?
Кимам с глава, Гергана внимателно записва вълроса , изчаква миг,
устремила поглед в безкрая, после леко трепва. Усмихва се и химикалката, в
ръката й, бързо започва да се движи по белия лист. Прекратява писа

ното. препрочита го и едва тогава ми го съобщава.

-Савската царица започва тя с леко приповдигнат

гон - е ....
Скъпи читатели, преди да разкрия коя е Савската
царица ви предлагам някои общи сведения за нея,
събрани от различни източници:
"екип от германски археолози е намерил в Аксум
Етиопия) останките от двореца на легендарната Савска
царица датиращи от X век пр.н.е."
"Палатът вероятно е бил разрушен от сина на Савската
царица и цар Соломон - Менелик. Той го построил
отново , като го ориентирал спрямо звездата Сириус,
която почитал.
„пЯто почитал.
Разкопките в Аксум започват през 1999 година, а целта
им е да се установи произходът на етиопците, зараждането
на държавата им и създаването на етиоп- ската църква."
Интригуващи съобщения. Може би най-после ще научим
истината, коя е Савската царица и коя е родината й.

193
Уважаеми читатели, нека направим заедно едно
разследване и потърсим още сведения за тайнствената
Савска царица. Ще започна от Библията, където в"Книга
на царете", от Стария завет, има данни за някогашното
посещение на царицата на Сава в двора на Соломон, в
Йерусалим. В "Първа книга на царете" и 'Втора книга на
летописите" се споменава за Савската царица, но не се
уточнява името й. В Корана също не се споменава името
на Савската царица, в етиопската история тя е
владетелка на Шева (или Сава), древна държава, която
според някои археолози се намира в Етиопия или
Йемен. Библията, както вече споменах, не уточнява как
се е наричала Савската царица, но в етиопската библия
тя е наричана Македа, а в ислямската традиция е
Билкис. Наричана е още и с други имена - Никауле или
Никаула.
От Библията научаваме, че Савската царица на Шева
чула за голямата мъдрост на Израелския цар Соломон и
пожелала да се види с него. При срещата тя поднесла

194
Срещата на Савската царица и цар Соломон. Пиеро дела Франческа

на Соломон скъпи дарове от подправки, злато и скъпо

ценни камъни. От разговора със Соломон тя останала
впечатлена не само от мъдростта му, но и възхитена от
богатството на царя и благословила неговия Бог. Това е
написано в Библията, а от етиопските истории нау-
чаваме, че с различни загадки, чието съдържание нее
достигнало до наши дни, Македа искала да изпита ле-
гендарната му мъдрост. Тя била удивена и много довол*
на от факта, че слуховете за мъдростта на израелския
цар са напълно достоверни: "Истина се говори значи,в
моята страна, за твоите дела и мъдрост! А аз не вярвах,
докато не дойдох и не се убедих със собствените си очи.
I виждам, че не бе ми казана дори половината от
истината. Ти си по-добър и мъдър дори от разпростра-
няваната мълва. Блажени са твоите хора, блажени са
всички твои ратаи, които стоят около теб, през цялото
време, и слушат думите ти!"
Една интересна податка за Савската царица се по-
явява в Евангелието от Матей и в него тя е наречена
"Царица на Юга", факт, който ще изиграе съществена роля в
нашето проучване. Ще спомена, че в Евангелие от Лука Исус
Христос заявява, че "тя и ниневийци^
ще съдят евреите, отхвърлили учението ми".
Смятам, че думите на Христос ще ни бъдат от полза
при нашето разследване.
Безброй са легендите за Савската царица. Ще се
спра на някои от тях, като една, която звучи по-

195
досговерно написаната от еврейския историк Йосиф
Флавий. Той подчертава любовта на Савската
царица към знанието и я нарича Никауле, като прави
предполагаема връзка ,Нитокрис на Херодот.
Има и глупави легенди, целящи унижението на Савската
царица, като тази за срещата й със Соломон. Той по
това време се намирал не другаде, ами в стъклен
парник?! По всяка вероятност Савската царица е била
далтонистка и помислила, че Соломон е бил във вода,
та взела, че си запретнала роклята и си показала
косматите крака. Друга по-фрапираща история е
свързана със Соломоновите съмнения, че царицата е
полу-жена; полу-коза т.е. има кози крака. Затова при
първата си среща с нея Соломон разпръсква пред себе
си брилянти, а глупавата царица е решила, че това е
вода и вдига роклята си. Само че този път вместо
космати и кози крака, се показват сексапилни чисти и
нежни женски бедра.
По-сериозно може да се погледне на родословието на
императорската фамилия на Етиопия, която твърди, че
произлиза от цар Соломон и Савската царица, наричана
Македа. Това твърдение се базира на етиопската
епична хроника "Кебра Нагаст", в която се разказва? че
цар Соломон прелъстил Македа и им се родил син -
Менелик I, който станал първият император на Етиопия.
Трябва да се уточни, че Етиопската следа се базира
най-вече на Стария завет, където е записана срещата
на Савската царица със Соломон. А Соломон, царят на
Израел и Юдея, е вторият син на Батшеба (Batseba) и
Давид I. Интересно е да се прочете древната етиопска
хроника от 13 век - Kebra Nagast ("Величието на ца-
Pетe"), в която е описано библейското възникване на
човечеството, историята за Соломон и Македа, както и
възникването на втория Заян (Zion) в Африка и
за-

196
леза на Израел. Книгата доказва израелския произход на
законните етиопски царе, описва пътуването на
дарохранителницата и избора на Господ да сътвори
земния си дом в земите на Етиопия.
Дарохранителницата (Табернакул) е мястото, където се
извършва свещения контакт между човека и Бога.
Известно е, че около хиляда години пр.н.е. семитите от
Сава прекосили Червено море и поробили хамитските
народи. Настанили се трайно на техните земи и създали
Етиопско царство. Предполага се, че корени на Сава са
възникнали хиляда и сто години пр.н.е. територията на
днешна република Йемен, като в началото е
управлявана от свещеници, а към края на Vпр.н.е. от
царе.
Къде е митичната родина на Савската царица? Пове-
чето изследователи приемат, че това е съвременен
Йемен. Но етиопската легенда сочи, че тя е пристигна-
ла от сърцето на Африка и е родила Соломоновия син
Менелик. Етиопската хроника "Кебре Негаст" посочва че
Менелик посетил Соломон и отнесъл Кивота в роди'
ната си. Векове наред Кивотът бил притежание на раз-
лични народи и постоянно променял местонахождението
си. Накрая намерил убежище в храма "Света Мария от
Цион" - в етиопския град Аксум.
За отшелника Хебрелебанос Теклемариам, охраня-
ващ Кивота, който никога не разговаря с външни лица I
отказва всякакво интервю на журналисти, вече писах.
Според мълвата той няма право да изостави поста си и
напусне пределите на храма до края на живота си и
може да се докосне до Кивота едва след настъпването
на Страшния съд. Никой, дори и главният йерарх на
храма, не се допуска в близост до Кивота, но патриархът
на етиопската православна църква Абун Паулос твърди, че
е видял светинята със собствените си очи и тя отговаряла
напълно на описанието в Стария завет.
Настъпи нашият ред за предложения, уважаеми чита-
тели. Какво ще ни помогне написаното, в Евангелие от
Матей, че Савската царица е определена като "Царица
на Юга"? Кои държави се намират на юг от Израел?
Спомняте ли си какво написах, по-рано, къде е
роден и почиинал Мойсей? А помните ли за рудниците
на на цар Соломон? Вярвам, че си припомнихте, това са

197
земите на днешна България. И сега вече мога да
разкажа това , което ни продиктуваха на Гергана от
Акаша:
-Савската царица е имала много имена , давани й от
различни народи. МАКЕДА е името й, дадено от
етиопците.От траките , които е управлявала, е била
наричана СЕВДАРА , също и БАСТЕРА. Други нейни
имена са НЕМЕЯ , АЛДХАРА и БАЛИКАРА. Най-
известна е с името останало съхранено в спомените и
хрониките етиопците, които са я почитали и уважавали
като своя владетелка.
В Библията се споменава, че "тя е царицата на на
Юга" Какво се крие под географското понятие Юг?
- Да продължа ли да питам? - Гергана разбра, че
записвам разговора по диктофона на мобилния си те-
лефон и без да дочака съгласието ми, зададе въпроса.
Получила отговора, бързо ми съобщава:
- Савската царица е владетелка на южните тракийски
племена, населявали територията на древните земи на
България. Тя е една от малкото високо посветени,
духовни личности за епохата, в която е живяла. С
времето историята е забравена или умишлено
преиначена. Тя не само се среща и общува със
Соломон. От тяхната любов се ражда момче. Савската
царица е живяла и управлявала траките, населяващи
южните земи на днешна България - територии между
Сакар и под пловдивските полета.
- По време на царуването на Савската царица, само
траки ли са населявали тези земи или е имало и
славяни?
-Славяни ли? Защо питаш за славяните? - изненада се
тя от въпроса ми.
- За да установя по кое време славяните вече са били
на земите на България.
- Отговориха, че по това време не е имало славяни на
ттези земи...
-Благодаря, това е друга тема... Нека сега да попитаме
за двореца на Савската царица. Тя със сигурност е
притежавала богат дворец...
- Имала е не един, а два двореца. Единият е бил в
Царския град, който се е наричал САВАРА, в Офир от
където е черпела знанията и богатствата си, а вторият в
западната част на земите й.
- От земите на Савската царица цар Соломон е

198
получавал злато...
- От рудниците на Савската царица. Тя е дала
достъп на цар Соломон до нейните рудници, както и да
ползва придобитото злато.
- Кога е станало това, при женитбата или по късно
- Савската царица никога не се е омъжвала за
Соломон, защото като негова съпруга е трябвало да
премести трона си в неговото царство, а това е било
невъзможно.
След раждането на сина си Македа дава право на
Соломон през определен период от време да извозва
кораби със злато и други скъпоценности в царството си.
Това е доказателство за силната връзка между двамата
владетели, а от друга страна е осигурявало и
необходимата власт, богатства, знания и мощ за
бъдещия владетел -сина на Македа. Договорът за
придобиване на злато сключен изрично само между
двамата владетели, между Македа и Соломон. Той не в
бил в сила между двете царствата, което е означавало,
че след смъртта им никой не е можел да продължи
договора. От царството на Савската царица никой не е
имал право да подпише нов договор след смъртта й.
Същото се е отнасяло и от страна на Соломон - никой не
е можел да се възползва от тайните богатства на Офир
и Пунт след неговата смърт.
- Кога е починала СЕВДАРА?
- СЕВДАРА, НЕМЕЯ или МАКЕДА умира седем години
преди Соломон. След нейната смърт Соломон пренася,
от Офир и Пунт в своето царство, не само скъпоценно-
сти, но и голяма част от писмените архиви, литература и
документи, за да ги съхрани и предаде след времена
поколенията.
- Известно е, че тамплиерите са открили останките от
двореца на цар Соломон и са пренесли богатствата,
които са намерили там. Има ли още неоткрити богатства
някъде в двореца?
-Тамлиерите са открили останките на
Соломоновия дворец и подземията, в които се
пазели съкровищата и и огромната му библиотека.
Пренесли са голяма част, но не всичко, защото е
било непосилно за тях. Както вече съобщихме , те
са пренесли товарите на различни места в Каркасон
,Рен льо Шато и други места.
- С други думи в храма на цар Соломон има

199
все още неоткрити съкровища, част от които са
принадлежали на тракийската царица Севдара.
-Така е. В Храма на Соломон има все още
неоткрити не само съкровища, но и литература,
документи, описи от времето на атлантската раса.
-Гергана, Ще ни кажат ли къде, по-точно, се нами-
оат?

- Да, те се намират във второто подземие, което е

свързано с другите подземия, където вече
тамплиерите са влизали. Входът към него е бил
добре прикрит и след като са попаднали на
богатствата в откритите от тях подземия, те не са
продължили повече да търсят. Не са допускали, че
може да има още скрити богатства. Във второто
подземие Соломон е съхранявал донесените от
Офир и Пунт богатства на атлантската раса, както и
документи, архиви на атлантите и литература. Там
има три златни книги и две сребърни, както и малки
кристални сфери, кубове, пирамиди и конуси.
Тяхното предназначение и начина на функциониране
са описани в част от документите скрити във
второто подземие.
- Благодаря, ще ни опишат ли как е изглеждал дво-
рецът на Савската царица?
-Отговарят, че дворецът на Савската царица е
много богат. Изграден е изцяло от бели
мраморни блокове и слюдести материали.
Разположен е на голяма площ и е ограден от
голям парк и масивна разделителна стена.
Вратите и прозорците са изработени с дебели
златни Рамки .Седем високи кули, завършващи с
изострени върхове, покрити със златни
пластини, са красели сградата.Дворецът има
множество зали и едно малко помещение, в
което царицата е съхранявала най-скъпите си
предмети, ръкописи и ценности. Паркът е бил
с богата растителност и екзотични животни ,езерца,
красиви водопади. Дворецът е бил приказен.
Вторият дворец се намира в западната част на
земите , които е владеела Македа, в закътана равнинна
близо до минерални извори. Водите им са използвани в
изградените бани и басейни, прилежащи към двореца и
града около него. Дворецът е по-малък като първия е
красив и богат. В него е нямало подземия. Царицата го

200
е ползвала по-скоро като резиденция .Всичките й
богатства са се намирали в Офир и Пунт.
- Има толкова противоречиви описания за външния
вид на Савската царица. Как е изглеждала?
- Била е не само високо посветена, мъдра, знаеща
, можеща, но и изключително красива бяла жена .
- Колко деца има Савската царица?
- Тя ражда още две деца, като и двете са от Солом
Второто е момче, а третото - дъщеря. Първородният
син на Соломон и Македа - Давид остава да живее при
баща си, като често посещава и майка си. Оженва се
Хекатара, която е от знатен тракийски род. Той не
насследява трона на Соломон. Малкият им син става
владетел на етиопските земи и е ПЪРВИЯТ ПОТОМЪК
НА БЯЛАТА КЛОНИНГ ДВОЙКА, СВЪРЗАЛ СЕ С
ПОТОМЦИТЕ НА ЧЕРНАТА КЛОНИНГ ДВОЙКА. Така
той става основоположник на царската династия в
Етиопия. Дъщерята остава при майка си, в нейното
царство.
Савската царица е потомка по права линия, отстрана
на баща си, на Алвех и Гаинати. Тя е първородното му
дете. Савската царица е тракийка.
Гергана е развълнувана от разкритията. Иска да ми
каже нещо, но се отказва.
- Още едно от многото невероятни разкрития. Да
благодарим за чудесното известие.
- Наистина е чудесно. Благодарим ти, Боже.
Тъкмо завършвам с въпросите си за Савската царица
и изведнъж в главата ми нахлува ясна мисъл - мисъл
носеща идеята, че тя, Савската царица е... БАСТЕТ. Да
БАСТЕТ е, нали едно от имената и е БАСТЕРА?
Припомням си всичко, което съм писал за нея в "Тайните
подземия

201
 на България"' и съм уточнявал къде е погребана Бастет,
за светилището , където е извършена церемонията по
погребението й. Споделям веднага с Гергана моето
желание и тя тутакси откликва, че същата идея вече
съществува в ума и. И двамата получаваме една и
мисъл , но все пак да попитаме за правилния отговор -
дали Савската царица е Бастет.
- Да, вярио е - Савската царица е БАСТЕТ! - гласи
отговорът.
Отговорът ни доставя голямо удовлетворение. Каква
радост наистина! Как да не продължавам да питам? Сега
на всяка цена трябва да изясним къде точно се намира
ОФИР и ПУНТ.
- Вече уточнихме, че страната Офир и Пунт се намира
между Странджанско-сакарските масиви. По-точно
между днешните градове Елхово, Болярово и
Тополовград-
- А столицата?
-Царският град Савара се намира в близост до река
Тунджа. Там е и дворецът на Савската царица.
-Пак ще помоля за уточнение.
-Савара е на територията на днешно село Княжево, до
град Елхово и околностите му, а царският дворец се
намира на изток от селото, близо до река Тунджа.
-На каква дълбочина се намира под повърхността
наземята?
-Земните пластове са пропаднали... Имало е
периодични земетресения в продължение на няколко
десетилетия. Савара е пропаднала на няколко нива под
земята. Дворецът и част от парка са на около десет-
летнадесет метра под земната по върхност.
-А другият дворец?
-Вторият дворец е близо до днешния град Хасково,
в посока запад към Пловдив.
-Къде се намират най-ценните документи на
Савската царица?
Най-ценните вещи и документи, които Савската
царица е притежавала са съхранени в малкото подзе-
мие на двореца в Савара, близо до река Тунджа.
- Ще бъдат ли открити тези безценни документи
- Всички ценности, писмени документи и книжа са
добре съхранени и ще бъдат открити, в определения за
това момент. 202
- Савската царица преродена ли е днес на земята?
- Вече казахме, че тя е починала седем години преди
Соломон. Била е една от най-посветените и мъдри
представителки на расата не само за съвремието си , но
и до днес. Нейната душа и дух са преминали през
няколко прераждания в други индивиди. Днес тя не
съществува като някогашната царица, душата и духът
са въплътени в друга жена сега.
- Ще помоля за още разяснения за Савската царица
за Бастет. Аз не вярвам в легендата, че хората които то
са присъствали при погребението на Бастет са били
убити, за да не издадат мястото, където е
погребана.Каква,е истината?
- Хората, които са участвали в погребението Бастет
не са убити. Това не се е налагало, дори и с оглед
запазването тайната на гробницата. Всички са
изпитвали дълбока почит и преклонение пред
нея,стигащи до богопочитание и обожествяване. За тях
тази гробница е била светилище.
- В предишните части на книгата си писах за Бастет и
какво е поставено в саркофага й. Мисля, че има още
много предмети, за които не разполагам със сведения.
Ще ни кажат ли какво още има там, в гробницата, при
саркофага?
- В гробницата на Бастет, освен нейния саркофаг, са
затворени много от даровете, които е получила от
Соломон, негови лични вещи и печати, предметите ко-
ито не се е разделяла. В гробницата са поставени и
скъпоценности, които Савската царица е получила като
дарове от различни краища на земята, а също предмети
и вещи със сантиментална и духовна стойност за
владетелката. Сред тях са кристален макет на земята,
златни макети на подземни градове, сандък от злато,
който е изработен по специална древна технология. С
него Македа никога не се е разделяла. В този сандък се

203
 съхраняват плочи, които съдържат мъдростта,
знанието,философията на Вселената, пътищата, които
Земята и нейните цивилизации са извървели и които
предстои да извървят.
В съркофага на Савската царица, заедно с нея, са
затворени и трите златни книги на цивилизациите, малка
топка от ярко червен кристал с неземен произход и
виолетово-синя плоча от мека плазмена материя.
-Има ли подземен град под гробницата?
- Под гробницата няма подземен град. Самата гроб- е
изградена още приживе от Севдара като храм,в който
тя е обичала да се усамотява и да прекарва там часове а
понякога и дни. Входовете за подземния град под Офир
и Пунт са били до столицата Савара и двореца.
Но близо до гробницата, в посока североизток, се
намира база на извънземни, която е на голяма
дълбочина. Бастет е знаела за тази база и по време на
усамотенията си в храма, често е общувала с техни
представители чрез визуално-зву кови форми, подобни на
холограми. Храмът-гробница се състои от няколко
помещения, като централната му зала е с кръгла форма.
Има четири златни купола с различна височина.
ОТНОВО СРЕЩА
- Здравей, Ученико, отново сме заедно - чувам на
Космичния Гуру.
- Гуру защо... Защо, Гуру... - заекнах от вълнение
без да мога да изразя радостта от срещата, нито да' скрия
тъгата от раздялата.
- За всяко събитие има определено време, Ученико -
гласът е топъл, чувам го в сърцето си. - През изминалата
година ти работи съсредоточено на физическото поле, но
аз не съм те изоставил. Бях неотлъчно до теб и ти
знаеше това, въпреки че не ме виждаше и чуваше.
- Така е Гуру, но имах необходимостта да те виждам и
чувам.
- Нима при решенията, които вземаше не се допит-
ваше всеки път мисловно до мен и твоя Учител?
- Допитвах се и очаквах какво ще ме посъветвате..,
- В твоите мисли бяхме ние, Ученико. Помни, връзката
ни никога не е прекъсвала. Можеш да поставиш
204 много те вълнуват.
въпросите, които така
Спя ли или съм буден? Нощ ли е или ден? Колко е
часът? Къде съм? Защо не мога да определя състояние-
то, в което се намирам? Но в замяна съвсем ясно чуван
 гласа на Космичния Гуру и мога да разговарям с него,
Умът ми е така бистър...
- Благодаря, Гуру - вече съм по-спокоен, емоцията ме
отпусна и бързам да попитам за планетата Нибиру, с
която непрбкъснато ни плашат.
- И друг път сме разисквали за тази планета, Ученико.
Нибиру не представлява вече опасност за Земята. Преди
хилядолетия от тази планета са дошли част от
поробващите извънземни, които както знаеш, са
напуснали Земята и нямат достъп до нея. Самата
цивилизация на Нибиру е претърпяла своите катаклизми и
е преминала през еволюционните си периоди. Нивото й
на развитие
сега е осмо от всички десет нива. Изпълнява своята мисия
в космоса без да вреди и без да нарушава Вселенските
закони заради което преди хилядолетия е била наказана и
е понесла последствията от това. Няма опасност не само
цивилизацията на Нибиру, но и от самата планета като
космически обект. През хилядолетията звездната карта се
е променяла нееднократно, променяли са се и
траекториите на космичните обекти, както и тяхната
устойчивост на различните Космически влияния. Повишено
е многократно нивото на сигурност на планетите, в това
число и на Земята, която е от особено важно значение
само за Галактиката, но и за цялата Вселена. Това е е
една от причините, поради която е осигурен предпазен щит
който няма да допусне увреждане в енергийната и
материалната цялост на вашата планета Земя.
Изслушах внимателно думите на Космичния Гуру и
помолих да ми обясни, защо след като Земята от десет
години е навлязла в четвърто измерение се очакват
катаклизми през 2012 година?
- Преминаването на планетата от трето в четвърто
измерение не е единственият процес, който е необходим,
за да се премине в по-висше еволюционно ниво по
Вселенските измерения. През 2012 година ще се установи
новата, окончателна траектория на планетата ще се
коригира оста на Земята. Тогава ще се извърши,
прочистване на енергийните полета, канали и мрежи както
на планетата, като организъм, така и на хората. Ще се
извърши скок в духовното ниво на тези, които ще
продължат напред в Новата епоха. Това е необходимо
условие, за да се разкрият постепенно за хората тайните,
които пази Земята - подземни централи,

205
градове,съкровищници и т.н. Процесите, няма да се
осъществят' за броени дни или месеци, защото това би
било пагуб-но.Част от прочистването вече е започнало и
ще npoдължи и след 2012 година. Но кулминацията, от
гледна точка на Космическите измерения, ще бъде през
2012 година. Тогава човечеството ще започне да осъзнава
и преценява действията си, ще види негативизма си, ще
осъзнае смисъла на понятието "2012 година".

206
 - Земята през 1988 година премина в друга орбита, а
какво стана с орбитата, на която се е движила
продължение на милиони години?
- Мястото на Земята е заето от друга планета
то ще продължи еволюцията си на тази орбита в трето
измерение.
- Учените от нашата планета разполагат с достоверни
сведения за хора, кораби и самолети, които изведнъж
изчезват пред очите на очевидци. И както винаги когато
няма обяснения за дадени събития се създават различни
теории. Никой от нас, хората не знае истината и затова
ще те помоля за разяснение.
- Хората, които изчезват изведнъж пред очите имат
съдбата, подобна на тези, изчезнали в Бермудския
триъгълник. Попадат в пресечни, отворени точки н
пространствените измерения и се озовават в други
времена и светове.
- Взети са от извънземните...
- Не са взети от извънземни, както се предполага
върху тях няма приложено насилие.
- Какво става с тях?
- Те могат да се озоват, както в миналото, така и в
бъдещето или в други светове и цивилизации.
- Остават ли живи?
- Хората се приспособяват към тези условия или ако
не пожелаят това, постепенно изпадат в летаргично
състояние и чрез смъртта, напускат тялото и се прис-
ъединяват към духовния астрален свят, където
преминават по същия път, както всички човешки
души.
Разкритието ми напомня за "машина на времето"-
измислица на писателя фантаст, а се оказва, че тези
"способности" на машината са реалност. Разбирам,
писателят е знаел истината, но я е поднесъл под
формата на фантазия. Е, и аз донякъде се старая да
му подражавам...
- Чул съм да се разказва за небесни градове. Нямам
предвид планетарните градове, а тези, които се нами-
рат на нашата планета Земя. Наистина ли
съществуват?
-Има небесни градове и тези градове се обитават от по

207
 висши същества от вас, хората. Някои от тях са
обитавани от представители на първите две земни
цивилизации. Има и други небесни градове, които ca
обитавани от същества от други пространствени
измерения . Всички те имат способността да
трансформират външния си вид от ефирни плазмени
същества да се превръщат във видими, материални
такива и обратно.
Гуру не каза, дали тези по-висши от нас същества
приемат човешки вид и идват на земята. Може би те ни
помгат.... Размислих, щом не доизясни отговора, по-
добре да оставя това за друг път, а сега да задам друг
въпрос.
- След преминаването на Земята в по-горен етап от
еволюционното й развитие, църквите ще претърпят ли
трансформация?
- Ще претърпят. Както в християнската, така и в
останалите религии ще настъпи израстване. Ще се
разкрият тайните и заблудите, които държат хората в
подчинение и ще се извиси духовната същност на
религиите и храмовете. Постепенно религиите ще се
обединят и ще! се върнат към единния общ корен на
всички религии. За това е необходимо време, но в
процеса на това обединение ще се установят много
забравени практики, философии, учения, знания, които
ще помогнат на цивилизацията ви да направи бърз и
голям скок в еволюционното си развитие, като
едновременно с това тя ще приспособи по-бързо и по-
лесно към новите условия на живот, както и към
съвместното съжителство с произлизащата от.нея
шеста раса.
В "Диска от Фестос" се споменава, за "седемте
духовни школи, които ще запалят светлините си..."
- Духовни центрове ще запалят светлините си
навсякъде по света, но основният център, ядрото
ще се намира в България.
Извинявай, Гуру, връщам се назад за произхода
на славяните, който не ми е ясен. Не разбирам как
славяните се разселват по земята наред с
тракийските племена. Или бъркам...
- В генната матрица на първите бели кпонинги и
наследниците им е бил вграден гена на атлантите, но не в
чистата си форма. Той е смесен с гена на новата раса
което го прави само носител на част от атлантските гени.
Славяните получават гена си от първите траки,
208
наследници на първите бели клонинги, от които произлизат
и от които се отделят, и се разселват в северните и
североизточните части на континента. След завръщането
на траките, от Генофонда в Тибет, - една част от тях
отиват при славянските племена, на които предават гена
на лему, който в последствие, при идването на тези
племена по българските земи, се предава на траките-
българи. Другата част от траките се връщат направо
българските земи и предават гена на атлантите.
- Искам да попитам и за развитието на първите осев
клонинга на различните раси, защото само от тях не би
могло да се получи голямо население на земята, Би
трябвало след тях да са създадени още стотици клонинги.
Така ли е?
- След като първата бяла клонинг двойка укрепва и се
развива, се създават и останалите клонинги, които попадат
под властта и управлението на тази първа двойка, която
вече има опитността и знанията, придобити в процеса на
развитие, приспособление и общуваме с атлантите. Да,
създават се още клонинги. Всички по-късно създадени
бели клонинги имат гена на първата двойка. От тях, след
преминаването им на континента, постепенно се отделят
племенни групи, които се заселват на различни места в
Европа, създавайки нови племенни общности като
постепенно, след отделянето им от основната генна група,
губят силата на първичния си ген. Аналогична е историята
и на другите клонинг двойки - червената, черната и
жълтата.
- През 2012 година земната ос на 180 градуса ли ще се
завърти?
- Земната ос няма да се завърти на 180 градуса, така че
Северният и Южният полюс няма да разменят местата си.
Ще има изместване в посока запад - на Северния и в
посока изток - на Южния полюс, но това ща стане
постепенно ,без сериозни сътресения.
- А релефът на земята, как ще се промени?България ..
-Релефът на земята ще се изменя постепенно и няма да
доведе до сериозни или коренни промени на земното
кълбо. Ще се наблюдават промени във всички части! на
планетата. За вашата страна ще има изменение на черно
море, което ще разшири връзката си с Азовско
море.Босфора също ще раздалечи бреговете си, но не в
голям мащаб. Ще потънат постепенно някои брегове и
209
всичко ще се случи в продължение на години, не наведнъж.
Това ще предпази Земята и хората от пагубни катаклизми и
унищожение. Естествено, ще има още природни бедствия,
но те са част от прочистването на планетата. Климатът в
България ще се промени и ще се приближи до този в
тропиците, но ще има своите различия и специфики.
-Ще помоля за повече подробности за подземния тунел
между Странджа планина и Истанбул.
- Тунелът, който свързва Странджа планина с Истанбул е
изграден като транспортен коридор, за бързо придвижване
от едната точка до другата. Това придвижване се е
осъществявало чрез подобни на вагончете транспортни
средства, движещи се на въздушни възглавници на съвсем
малко разстояние от повърхността наземята. Задвижвали
са се чрез енерго-апаратури,монтирани във всяко отделно
вагонче.
-Имам приятел от град Чипровци и той ми разказа
интересна случка с негови близки. Преди много години те
търсили заровено имане близо до черквата в града,
разкопали земята и попаднали на железен саркофаг или на
желязна врата, заключена с голям катинар. Решили , че тук
е погребана Богинята, за която се носели легенди в града,
изплашили се и без да се опитат да отворят катинара,
заровили мястото. Моля те, кажи ми, какво са открили тези
хора?
- Открили са вход към едно от подземията. В района на
Чипровци има огромни подземия, разположени
стъпаловидно едно спрямо друго. Те са изградени по вре-
мето на атлантската раса и са използвани в по-късни
времена от първите траки, а в последствие и от
определени посветени висши римски военни. В най-
долното ниво от подземията има изграден пирамидален
центьр, където се е проследявало развитието и различните
процеси, протичащи в генната матрица на атлантската
раса. Всички пирамиди в този център са свързани по
между си с фини енергийноплазмени нишки, излизащи от
върха на всяка една от тях. Посредством друга нишка, с
по-ефирна структура, всяка пирамида се свързва с голяма
кристална сфера, стационирана в центъра този комплекс.
Тя представлява основното генератор ядро, чрез което са
се осъществявали процесите в в зата. От това ниво, или
комплекс, излиза тунел, което се свързва с Малката
Шамбала.

210
 Останалите нива на подземията не са с такава
секретност. Следващото ниво е пирамидален град на an
атлантите, който е бил заселен, в по-голямата си част от
висши атланти, занимаващи се с научна и експерт
ментална дейност, и техните семейства. Притежавал е
всички удобства за живеещите в него - от научни центрове
и лаборатории до паркове и сгради за развлечение и отдих.
Другите нива от подземията са изградени като съ-
кровищници, които взети поотделно нямат големи размери.
До тях достъп са имали първотраките, а по-къс- но, в най-
периферните им части, и римляните. Подобно на всички
подземия, от тези епохи, и тук има различни ценности от
всякакъв вид - статуи, бижута, скъпоценни камъни, злато,
кристали и в отделни ниши - книги, документи и карти.

211
ПРИЗВАНИ И СЛУШАТЕЛИ
Съмва се, заревото на слънцето е обагрило в розов цвят
небето. Рано сутрин е хладно. Придърпал съм вълненото
одеало чак до врата си. Въздухът е свеж, с дъх на билки и
се чувствам великолепно върху сеното. време е да
ставам...
Днес ще бъдеш слушател - чух гласа на Космичния Гуру
веднага се озовах пред красива бяла сграда, През
затворената стъклена врата, преграждаща входа, видях
множество хора да се отправят някъде по широк коридор.
Вратата пред мен стоеше затворена и аз помислих , че се
отваря автоматично и направих няколко стъпки към нея.
Застанах на сантиметри от изчистеното доблясък стъкло
на вратата, но тя не се отвори. Огледах се за бутон, с
който да позвъня, но такъв липсваше. Поставих до лицето
двете си ръце, като си направих заслон с тях, и надзърнах
през стъклото да видя дали има .някой, близо до вратата,
да ми отвори. Нямаше и портиер? Стана ми неприятно, че
има хора вътре, а аз не мога да вляза през вратата.
Предположих, че има код,който Гуру е пропуснал да ми
съобщи.
-Не, не съм пропуснал да ти дам кода - отново чух гласа
му.
-Но вратата не се отваря, а вътре има хора, които са
преминали от тук...
-Не са преминали през този вход. Има друг вход, през
който преминават Призваните. Не се обиждай, твоето
време още не е дошло. Но си допуснат за слушател.
Вратата се отвори и влязох. Просторното фоайе бе
празно, а в дъното се виждаше отворена врата на зала,
която бяха влезли Призваните. Къде ли са местата за
слушателите, помислих си аз.
-По стъпалата нагоре - поясни гласът на Гуру. - В ложите
горе има и други слушатели. Върви!
Дванадесет стъпала, дванадесет обширни в
които седят слушатели. Поздравявам с кимане
слушателите, те ми отвръщат със същия жест.
Сядам на удобен стол, а212долу, пред мен е залата,
изпълнена с личности от цял свят , от всички
народности, от всякакви възрасти, облечени в
бели дрехи. Няма расови различия и деления -
всички са човешки същества
В първия момент не разбрах какво се случва но
всички в залата стават на крака и започват да
ръкопляскат. И ние слушателите ставаме и също
започваме да ръкопляскаме на появилия се висок,
строен мъж облечен в искряща от белота дълга дреха.
- Вие го наричате Исус - обяснява ми гласът на не-
видимия Гуру, - а по-точно е един от извънземните
Учители, които вие приемате за богове. ^
- Добре дошли деца на Утринната Светлина и
любовта - прозвуча в сърцето ми гласът на Исус
Христос. Гласът е топъл, мелодичен, думите носят
вибрации на нежност и изпълват душата ми с радост. -
Приветствам ви и ви благославям. Издигам ви на едно
по-висок духовно ниво на съзнание, синове на
Утринната Светлина Бъдете благословени.
Създателят е с вас.
Радостна възбуда обхвана Призваните и нас
слущателите. Призваните ръкопляскат, пеят, лицата
им са озарени от светлина. Полъх на нещо ново,
неизживяно но което ще се случи прелива и към нас,
Слушателите!
- Седнете деца на Утринната Светлина и Любовта,
Седнете и вие, Слушатели утрешни строители на
Новото време. Настъпил е часът да сте готови за
грандиозния скок на Земята. За голямата промяна,
която ще пренесе и издигне Земята на нова, по-висока
орбита, когато ще се твори и живее по новите закони
на Всемира.
Невероятно, тялото на Исус е навсякъде, където пог-
ледна. Не, не се проектира в десетки образи, а е
единствен образ, стоящ на няколко крачки пред мен.
Жив образ, излъчващ любов. Виждам одухотвореното
му лице, косите падащи до раменете и очите му, от
които струи безкрайна любов и сила. Те ме гледат,
проникнат в мен, озаряват цялата ми същност.
-Деца на УтРинната Светлина и Любовта, знам, искате
да бъдете в помощ на вашите братя и сестри. Искате
те да получат Висшата благодат. Но кармичните
закони проявяват по благоприятен начин за всички
хора. Законът първо повелява да се отработи кармата,
да се изплатят кармичните задължения, които

213
наследявате от предишните си прераждания и от
настоящия живот. Не можете да се издигнете духовно,
без да сте изплатили дълговеете си. Сами сте
свидетели, че света се движи все още по стария начин
на мисъл и действие. Това няма да продължи дълго.
Идва денят, когато старото мислене и старият начин
на живот ще изчерпят своя заряд. Всяко чачало има
свой край и всеки край има свое ново начало, и Едно
ново начало, което цялото ви общество с учудване ще
се види че вече е започнало. А новото - това ще бъде
съзнанието, чрез което всеки човешки индивид ще се
стреми да живее за общото благо. Когато всеки човек
ще сестреми да помогне на всички. Това е най-
главното, към което трябва да стремите - да отгледате
в себе си кълновете на новото съзнание. Да отгледате
в себе си чувството зз единство с целия живот.
Огледайте се, залата е пълна, но твърде малко сте
хората способни да постигнете новото съзнание още
сега. Необходимо е да обедините взаиино усилия,
защото новото винаги предизвиква яростна съпротива
и стремеж за отхвърляне. Нужно е да се заменят
старото мислене, съзнание, старите закони с ново
съзнание и новите закони на Всемирната любов.
Колкото повече хора открият в своите сърца кълновете
на новото съзнание, толкова по-лесно ще бъде за
цялото човечество да се издигне на нивото на новата
духовност.
Деца на Утринната Светлина и Любовта,
преминали през множество въплъщения, вие сте
способни да изградите основите на новото
общество. Поведете народа, сред който сте
израсли, в новото поприще и делата ви ще
вдъхновят обикновените хора. Те ще се ви
сбъдват. Сейте в сърца на хората кълновете на
новото знание и тези кълнове ще израстат.
Деца на Утринната Светлина и Любовта, учените
ще открият в спектъра на слънцето и слънчевото
лъчение

214
променени характеристики, но няма да могат да си
обяснят тяхното значение. Няма да разберат защо се
е увеличила интензивността на лъчите, особено на
невидимата част от спектъра... Лъчите днес светят по
друг начин и събуждат вашата Божествена природа
За да промените мигновено нивото на своето
съзнание се иска сериозна подготовка на всичките в
Те трябва да издържат натоварване от много голям
диапазон на вибрациите. Едва тогава скокът ще стане
реалност за вас. Повечето хора вибрират в много
ограничен честотен диапазон. Но само за човек, който
е способен да разшири съзнанието си, и да обхване
няколко съседни вибрационни октави, стават
достъпни и физическия свят, и финият свят.
Практиката за усвояване на пространствените
вибрации е една от основните практики в школите на
посвещенията. И когато учениците успявали да
понесат диаметрално противоположните вибрации, за
малък интервал от време, се смятало че те са
достигнали такова ниво на посвещенията, че в можели
сами да обучават другите на подобна методика За да
се постигне мигновено превключване на вибра циите,
от най-ниското ниво до най-високото и обратно е
необходимо телата да бъдат готови за това. Никое от
телата не трябва да бъде обременено с излишен
товар Тогава всички те ще смъкват и издигат своите
вибрации за броени секунди. Говоря за това, че никое
от телата: физическо, астрално, ментално и ефирно
не трябва да бъде обременено с карма. Никакви
странични мисли, никакви ниски чувства, никакви
шлаки не трябва да има във физическото тяло. Когато
телата са изчистени и готови за подобно
претоварване, човек става посветен. Разбира се,
необходимо е продължително време, за да се научат
хората да владеят различните вибрационни нива и
осъзнато да преминават във всяко от тях. Времето, в
което живеете ви дава възможност, без да се отделяте
от обичайния живот да усвоите мигновената промяна
на вибрациите. Само не забравяйте, че за да
овладеете тази методика, ще ви се наложи да

215
 промените целия си начин на живот и да подчините
своя
живот само на една задача - служене на всички живи
същщества. защото, ако вашият мотив при усвояването
на тази методика бъде само да добиете лично
превъзходство тогава във вашето ментално тяло, или в
тялото на желанията, ще се получи блокиране, което
няма да ви позволи да се пренасяте в различните
вибрационни нива . Следващият етап - това е етапът на
мигновените пространствени премествания. Ние идваме,
за да съберем тези души, които са се заблудили. На тях
даваме спасителното въже чрез нашия посланик. И за
тези души ние сме готови да направим много, за да
намерят своя Път. И знаете ли защо? Защото много от
нас,възнесените Владици, са кармично свързани с тези
души. не забравяйте, че на помощ на хората - тук на
земята са били Буда ,Мойсей, Мохамед, бил е роденият
на Земята Исус. Всички те са говорили за определени
Принципи, върху които трябва да се изгражда човешко
общество.
Отчайващо бързо се развиват събитията, но няма как.
Времето не може да спре, нито да намали ритъма си.
Всички ситуации и произтеклите от тях последствия са
дело на самата човешка мисъл и човешко съзнание.
Няма случайности, няма стечение на обстоятелствата.
Всичко зависи от човешкото съзнание, от старото ми-
слене, от криворазбраните реалности. Хората трябва да
се отърсят от безразличието и духовната слепота. Няма
път назад. Времето неумолимо следва своя ход, не чака
никого и нищо. Правилата и условията са поставени и
всеки трябва да ги приема като своя отговорност, свои
пътеводители. Защото шанс за грешки няма. Няма да
има шанс да се изчака и да се започне отначало. Сега! е
вече време да се приемат новите дадености и да се
продължи напред с новите условия, с новите Всемирни
закони, с промяна на човешкото съзнание.
Необходимо е да се овладеят всички лични полета на
индивидите от шестата раса. Също така трябва да| се
отворят каналите за връзка с материалните части- Чи от
другите измерения, за да се подготвят срещите от
Висшето ниво на концентричните окръжности.
Необходимо е да се осъществят срещи с всички

216
висши светии и Богове, за да се изчистят
символите им да се настроят честотите им към
новите вибрационни стойности на Земята и да се
подготви съзнанието им за новите условия на
живот и пребиваване на Земята, всяка замърсена
среда и същност ще се подложат на филтиране и
обновление. Индивидите, които отхвърлят
промяната в себе си, ще бъдат изключени от
бъдещото то еволюционно пребиваване на
Земята. Всеки, веднъж е приел новите закони,
новото съзнание новите вибрации на Всемирната
любов, но не ги изпълнява ще бъде отстраняван
от участие в неизбежната промяна на Земята.
Компромиси ще могат да се правят единствено за
индивидите, които поради различни стечения на
обстоятелствата са започнали по-късно своята
промяна, но имат желанието, волята и съзнанието
да приемат новите закони на Всемирната любов,
времето на Промяната, като бъдеща форма на
съществуване и реализация. Предстои голям скок,
който, за съжаление много индивиди не ще могат
да направят или въобще не ще се постараят,
поради което ще отпаднат от бъдещото
еволюционно реализиране на Земята. ПОВЕЛЯТА
на времената иска да се отворят даденостите и по-
тенциалите на нереализираните още идеали. Това
са принципите на вечното обновление и вечната
хармония на необятните светове. Всеки отделен
епизод от
историята на вечностите разкрива истинската
същност на своето време, своята непреходност и
безграничността на истинската реалност.
Преминаващи, през всички слоеве на
безвремевото пространство, Боговете носят и
разпространяват същността на Създателя Няма
Бог и няма сила, които да изтрият маркерите,
поставени от техния Сьтворител. Това е силата на
единственото изначалие, което дава смисъл и
стойност на всеки елемент, на всяка същност и на
всеки отделен потенциал. Безбрежността на
отвъдните времена е предпоставка за развитието
на новата формула на живот, творчество и
217
реализация. Чрез тази формула ще се формират
новите генетики на спиралите, създаващи новото
време.
новата стрктура и новите порядки. Формулата носи
в себе си заряда на новото бъдеще и неговите стойности.
Този заряд е всемирната любов. Всеки индивид, всяка
същност трябва да промени съзнанието си и приеме
всеотдайността безусловна Всемира любов като свое
верую Любовта ще се отворят всички, все още затворени
врати ще се открият невижданите хоризонти, ще се сложи
край на съмнението и егоизма. Любовта ще даде смисъла
на Новото време. Предвестник на любовта са искрите в
очите на чистите същества, огьнят в зениците на
посветените, пламъкът в сърцата на истинските същности.
Любовта се приближава уверено сигурно. Любовта ще
стъпи на Земята, за да остане между хората, за да донесе
своите дарове и своите повели. Приемете я с цялото си
сърце, със съзнанието си и цялата си същност.
Щ есе реализира замисълът на единствения Бог
Създател и това ще доведе до окончателното стабилизира-
ли сгациониране на всички елементи от структурата.
Времената ще дадат информацията, заключена в спомените
им .-Създателят ще отвори всички врати, които водят към
върховете на кристалното бъдеще. Той ще даде старта на
отключващите се елементи. Ще отключи Познанието,
Мъдростта и Любовта, които сега все още чакат времето
си.
ПРЕХОДЪТ към най-висшата ера - Ерата на Любовта е
вече в ход. Той ще се извърши плавно, за да не се
сгресират отделни неподготвени индивиди. Всеки един
индивид ще преживее своите изпитания, ще се сблъска
провокации и предизвикателства и само тези, които
успешно преодолеят изпитанията и преминат през тях, без
да се огънат и без да допуснат пробив в програмите
иструктурите си ще преминат в Новата ера, ще получат
правото да живеят и творят в нея. Останалите ще
доживеят онова, което е заложено в програмите им за
пребиваване на Земята, според Старите времена, и ще си
заминат завинаги от тук. Затова трябва всеки индивид
мобилизира силите и съзнанието си, да изчисти мислитеси
и да разбере, че той сам носи отговорност

218
за своето бъдеще. Никой няма право на грешки
ако иска да оцелее и продължи живота си тук,на
Земята . Компромиси няма да се направят за
никого. Всички индивиди трябва да се научат да
владеят чувствата си ,да забравят емоциите си, да
живеят в мир и добронамереност, без злоба, без
яд и гняв, без омраза и завист. Всеки трябва да се
научи да прощава безусловно цялата си душа. Да
приеме любовта с цялата същност. Малко са тези,
които лесно и бързо ще постигнат и това, но
трябва, защото така ще се отворят времната и
Световете пред вас. За вас ще бъдат уловими
висички зрими и незрими реалности.
Недостижимите, до сега времена и състояния ще
станат реални същности реализации и
олицетворения. Необятните прострстранства ще
станат ваши вечни пребивавания. Всяка пращинка
в големия Всемир ще е частица от вашата
необятна същност. Всеки индивид ще е отражение
на вашите помисли и хрумвания. Целият Всемир
ще е последното за сега, творение, което всеки
индивид ще подрежда с любов, очаквайки
следващите предизвикателства...
Отново съм на поляната пред манастира.
Чувството от присъствието на Исус Христос и
думите му, останали в сърцето ми, е невероятно!

219
 МАЧУ ПИКЧУ
Мачу Пикчу - една неразгадана тайна под
небесата на Перу. Една необяснима загадка, която са
ни оставили Инките, построили своите дворци,
храмовете и домове на 2430 метра надморска височина
в Андите.
Мачу Пикчу (Стар връх), наричан още
"Изгубеният град е архитектурен комплекс, построен
през XV век и е в Списъка на световното културно и
природно насленедство на ЮНЕСКО. Създаден е през
1440 година като свещена планинска резиденция на
великия владетел на инките Пачакутек и е
просъществувал до 1532 година, когато испанците
нахлуват в територия- на империята. През 1532 година
всичките му жители тайнствено изчезват, а в
постройките не е открито нищо ценно. Как е построен
този каменен град на почти недостъпния и мъглив
планински масив? В изоставения град изследователите
намират около 200 строителни съоръжения - храмове,
резиденции и складове, изградени от обработен камък
и плътно прилепнали една в друга плочи. Учените
предполагат, че в града са живеели около хиляда и
двеста души, поклонници на бога на Слънцето Инти.
Смята се, че са отглеждали селскостопански култури.
Вечер е, през отворения прозорец гледам мигащите
в небето звезди и си мисля за Мачу Пикчу. Една звезда
се откъсва от небето, полита надолу и оставя бяла,
млечна светлина зад себе си и изгасва. След нея
полита още една звезда и още една. И се изсипва
водопад от падащи звезди. По небето остават стотици
бели ивици, които бързо изчезват в тъмнината.
Интересно явление,дъжд от падащи звезди...
И неочаквано чувам гласа на Космичния гуру:
- Здравей, Ученико, мислиш за тайните на Мачу
Пикчу но това е непосилна задача. Нямаш база, на
ко-

220
 Мачу Пикчу

ято да стъпиш и от там да започнеш изследването си,

Но без опорна точка как ще достигнеш до истината?
- Гуру, благодаря ти, че дойде - забързано изрекох и
седнах в леглото. - Да, мислех си за Мачу Пикчу и
наистина си задавам въпроси, на които не мога да си
отговоря. Ще ми помогнеш ли да разбера загадките на
този тайнствен град?
- Да, Ученико, затова съм при теб, да ти разкажа за
Мачу Пикчу. Той не е обикновен град... Построен е от
'инките с помощта и знанията на атлантите. Атлантите
са предали голяма част от знанията си на висшите
жреци на инките. Градът е изграден в началото на XIII
век, а не през XV век, както твърдят земните учени.
- Какво представлява градът, Гуру? Защо е построен
на това необикновено място?
- Защото е изграден върху древен град на атлантите като
ритуален жречески център. Център е за връзка със
звездите и посветените същности от други планети.
На Мачу Пикчу е монтиран мощен излъчвател, с помо-
щата на който се осъществявала космична връзка и чрез
обратни канали се получавала информация,
необходима на инките за съставянето на календарни и
времеви прогнози .

221
 - инките влизали ли са в подземния град?
-Висшите'посветени на инките са имали достъп до
подземния град на атлантите, който е под Мачу Пикчу.
черпели са знания и умения от намиращите се там
енергийно-информационни сфери. Основното
предназначение на
Мачу Пикчу е било да обслужва религиозните култовe и
традиции на инките, да осигурява връзката със
звездите, но също е използван и за резиденция на
владетелите след военни походи и при необходимост
от усамотение.
За миг гласът заглъхна, видях звездите да отплуват в
дълбочината на небето и отново Гуру заговори:
-Под Мачу Пикчу се намира голям древен град на
атлантите, в който се съхранява историята на цивили-
зацията още от първите й времена, донесена от
наследниците на първата червена клонинг двойка...
Поисках да си представя този древен град, както по-
някога това ми се отдаваше, но нищо не се получи.
Градът е разположен на огромна площ, не само под
Мачу Пикчу,а и под съседните планински
масиви.Подземията са много и те са изградени на
различни! нива, свързани с лабиринти от коридори. Тук
има всичко, което може да даде представа в детайли за
пълната история на цивилизацията - транспортни бази,
жипищни комплекси, енергоцентрали, център за връзка
с| Акаша, резиденции, почивни комплекси, много и
различни пирамиди, музеи, архиви, библиотеки,
командни центрове, хазни, златодобивници и
работилници. Може да се изброят още много други
неща: красиви езера, производствени центрове,
диамантени находища, съорьжения за добив,
шлифовка и оформяне на кристали,транспортни
коридори. Тук е вторият център на Земята за директна
връзка с Акаша.
доколкото знам духовните центрове на земята са
седем.
- Духовните центрове на земята са наистина седем.
Описал си ги във втора част на книгата си при разчита-
нето "Диска на Фестос". Центровете за директна
връзка с Акаша са седем. Единият център е
съсредоточен в "Голямата Шамбала", другият в
"Малката Шамбала". има трети и четвърти, в Северна

222
и Южна Америка. България, като цяло е мощен
енергийно-духовен центьр. Варна е едното място,
където дълбоко под земята е центърът за директна
връзка с Акаша. Второто подобно място е под Мачу
Пикчу. Има и други духовни центрове, които в момента
не са активни, но това не означава, че не съществуват.
Ще дойде и тяхното време за активиране.
- Подчертавате, че единия център е във Варна?
- Да, в един от подземните градове на Варна -
прозвуча тихо отговорът. - Но тук на Мачу Пикчу има
още тайни, неизвестни за хората... Знаеш ли, че
Кивотът за който ти казаха, че се намира в България
не е единственият в света?
Не, не знаех. Някои окултни автори допускаха, че е
възможно да има и други Кивоти, но не посочваха ня-
какъв ориентир, където могат да се открият.
- Има още един Кивот. Вторият Кивот се намира в
подземния град на атлантите, под Мачу Пикчу.
Гласът на Гуру замълча, сега аз попитах:
- И той ли е имал същите функции като Кивота,
който се намира в България
Напълно. Използван е от червената раса в зората
на нейните времена, след заселването й на
континента.
Научих още нещо твърде важно - наличието на вто-
ри Кивот. Ала този тайнствен град на инките криеше
още безброй неизвестности, на които учените нямаха
отговор...
- Гуру, ще помоля да ми отговориш на загадката, която
учените не могат да разкрият - къде са изчезнали
жителите на Мачу Пикчу? От тях няма следа и никой
не знае какво се е случило с тях.
- Тайната на мистериозното изчезване на жителите
на Мачу Пикчу вече може да бъде разкрита... При
окончателната загуба на инките, в двубоя с
испанските нашественици става ясно, че краят на
империята е настъпил. Тогава главният жрец на града
повежда хората към вход водещ до подземните
владения на атлантите.
Инките отнасят със себе си всичко, което е било
ценно за тях и се затварят в подземията на тайния

223
атлантски град където дочакват края на Дните си. Там и
до днес стоят техните останки и спасените съкровища
на инки- от мачу Пикчу...
Гласът заглъхна, неочаквано се озовах сред каменни
те сгради на Мачу Пикчу. И докато разбера какво да
правя вече бях в огромно подземие и слизах по спира-
лни стъпала надолу, все по-надолу и по-надолу...
Спрях пред арка, от която ме гледаше релефно изо-
ажение на едро мъжко лице, съсредоточило поглед в
мен. Вътрешният ми глас подсказа - "Атлант", кимнах с
разбиране и преминах под високата арка.
Пред мен течеше река с чисто бяла вода, подобна на
мляко, а на отсрещния бряг бяха застанали двама инки.
Познах ги по облеклата им, те ми махат с ръце и ме
насърчават да премина реката. Да я премина, как да я
премина, като не знам колко е дълбока тая невероятно
бяла, млечна вода. Инките ми се усмихват, продължа-
ват да ме упътват с ръце. Как по-бързо да премина ре-
ката? Аз нерешително протягам крак и нагазвам в нея.
Плитка е, стига до глезените ми и усещам, че водата се
превръща в светлина, светлината запълзява нагоре по
тялото ми, стига до главата и ето - аз се превръщам в
светлина...
Видението изчезва, отново съм в манастира. Бях до-
пуснат да видя част от подземието. Две вековни тайни
са разшифровани. Научих ги, благодарих на Гуру, но не
се зарадвах. Един тъжен край за живота на инките... Не
исках така да завърши.
По-късно, когато попитах игумен Гавраил какво
представлява тази бяла вода, която нагазих в подстъпа
към тайния град, той ми каза:
'Във всички подземни градове и центрове има течащи
води, които по един или друг начин прочистват

224
енергийното поле на идващия от други светове ,като
балансират полето му и го синхронизират с
подземните енергийни полеви действия.
- Учителю, искам да разбера какво става с хората
които слизат в подземните градове. Там ли остава
да живеят и умират, или по някое време излизат на
върхността на земята? И още нещо, променят ли се
телата им в новите условия на живот?
- Народите, или представителите на някои
народи които са слезли в подземни градове и там са
продължили съществуването си, постепенно са
придобили някои изменения във физиката си,
породени от промените енергийните им мрежи,
което е било необходимо, за да се приспособят към
новите условия на живот и да продължат
безпроблемно съществуването и развитиетоси Тези
промени не са големи и в общи линии външният им
вид се е запазил. Измененията са по-скоро в
органите и костите.
С времето някои от тях умират и ги погребват в
определени зони на града. Други продължават
съществуването си и дават поколения. Част от тях и
днес поддържат живота в подземните градове. Ще
дойде време, когато отново ще излязат и ще се
приобщят към шестата раса и към тези от петата,
които ще продължат живота ;и пътя си в Новото
време.

225
 КОСТЕНУРКИТЕ
Изкачвам се бавно нагоре към билото на планината.
по тясна козя пътечка под свод от дървета, чиито я
обагрени леко с позлатата на есента. Високата трева
встрани от пътечката, е придобила от горещина та
цвят на слама, а тук-там, сред жълто-тревистото море
се открояват огънчета на червени цветчета, застинали
жилави, твърди стъбълца. Крача по дъхавата земя ,
попила слънчевите лъчи и аромата на билките, едс|
как сгушени между тревите се показват сини и ярко
жълти оченца на планински цветя, запазили все още
красотата си напомнящи за вече отминаващото
горещо лято.
Тръгнал съм да проуча и проверя дали написаното в
кожената карта-опис за наличие на древно подземие, в
планината, отговаря на истината. Според картата-опис
която притежавам, някъде тук трябва да има голяма
скала, наподобяваща костенурка. Оглеждам внимател-
но пейзажа около себе си, но не откривам въпросната
скала. Изваждам от джоба на якето си кожената карта
истарателно я разгъвам. Тя е сгъната на четири,
текстът е на старобългарски език, а буквите са
изписани с червено и черно багрило. Помня добре
даденото описание в картата, но отново препрочитам
пасажа, който не интересува:
"...сред скалите ще се види голям корубест камък.
Той не бие на очи, но щом стигнеш до него вече
проумяваш, че това е дирения знак.. Обърни се на
изток и измери крачка разстояние пред камъка. Точно
по средата на корубата, изкопай две педи земя.
Внимавай, копай леко, за да не повредиш заровената
глава на костенурката, която ше се покаже. Голямата
скала е "Костенурката" Тази скала е изработена от
памтивека и е белег за другата "Костенурка", която се
намира под нея".
Къдели са тези скални образувания? Според
картата следва да са тук, а не ги откривам.
Прибирам картата и продължавам да вървя
внимателно, зорко оглеждам всичко наоколо, дано
да зърна скалите. И действително ги виждам.
Десетки скални 226образувания, разпръснати между
дърветата, заемат голямо пространство. Далеч от
всякакви пътища, прикрити от дървета и гъста
разтителност, те остават почти незабележими. На
много места по нашите земи има безброй скали,
които не предизвикват интерес. Но са отличен
ориентир, и не само ориентир...
След продължително вървене, заобикаляне на
непроходим бодливи драки и шубраци, достигам
районна на скалните образувания. Започвам да
оглеждам скалите а те, скали като скали, с най-
различни форми, но никой от тях не наподобява
на търсената костенурка. Минават часове в
лутане, докато изподраскан по ръцете и лицето се
добирам до каменната "Костенурка". Наистина
съществува. Не е дело на природата, а е
изработена от човешки ръце. Скалата е оформена
във вид на исполинска костенурка, с плочки върху
гърба. Сега трябва да застана от източната й
страна и ... Изненада. Истинска изненада. Пред
мен зее огромен ров, а в него виждам другата
"Костенурка". И тя, подобно на първата е с голе-
мина на автобус и е истински шедьовър на
изкуството. Скулптирана от неизвестен ваятел,
изработил не само корубата на костенурката, но и
тя, като първата костенурка, е добре оформена с
плочки върху гърба. Някой, по-правилно някои ме
бяха изпреварили и разкопали "Костенурката". От
къде ли притежаваха сведението за нея? Или
случайно попаднали на външната костенурка,
решили да видят какво има под нея? Но пък точно
там, където трябва? Малко трудно е за вярване.
Спуснах се в рова и видях, че търсачите на
съкровища са разкопали доста дълбоко под
втората костенурка. Достигнали са до три
мраморни стъпала и тъй като не намерили
съкровище са прекратили търсенето. Явно,
нямаха опис, а са се надявали да открият под
костенурката съкровище. А съкровище според
карта -

227
 та опис трябва да има... Излязох от рова, изкачих се
на гърба на надземната костенурка и извадих картата.
разгънах И зачетох:
"тази карта-опис, е препис от древна карта, изписана
със старите български писмена, които трудно се
разчитаха поради старост, а картата вече се трошеше.
Ние, по опътването на тази карта-опис, открихме
белезите и установихм, че всичко, що пише в нея е
истина.
От "Козяк поляна" към "Орлов връх" се виждат
останките на кале. Като се тръгне към калето и се
пресече "темното урвище" се започва изкачване
нагоре към планината. С равен ход за два часа се
стига до равно, където нагоре пак започва стръмнина.
Дръж посока от «орлов връх". Ще търсиш по пътя
камъни, приливи на огромни гъби. След третата
счупена каменна гъба ще се видят нахвърляни
множество, не много големи» скали на голяма площ.
Там сред скалите ще се види голям корубест камък.
Той не бие на очи, но щом стигнеш до него, вече
проумяваш, че това е дирения знак.. Обърни се на
изток и измери крачка разстояние пред камъка. Точно
по средата на корубата, изкопай две педи земя.
Внимавай, копай леко, за да не повредиш заровената
глава на костенурката, която ще се покаже. Голямата
скала е "Костенурката". Тази скала е изработена от
памтивека и е белег за другата 'Костенурка", която се
намира под нея. Оттук по дванадесет вити каменни
стъпала се слиза до подземие, затворено с голяма
врата".
Картата-опис даваше описание на древно подземие,
а какво следваше от видяното? Следваше да убедя
някой археолог, че видяното от мен не е измислена
има- нярска история, а реалност.
Но преди да предприема това начинание, реших да
проуча още един обект, описан в книгата на
Софроний, Уважаеми читателю, моля отново за
извинение, че изрязвам малко по-съвременни думи,
когато предавам Новата на Софроний, но правя това,

228
 за да се чете по леко и да стане по-разбираемо за нас
днешните българи Ето записаното:
"... По картата-опис, която капитан Манол
притежава открихме търсеното място. То се намира в
околностите на крепостта Армира, (до днешното
село Пелетиково Кюстендилско - б.авт.) горе в
балкана. Там, към края на скалите има изсечена
скална площадка, а до самия ръб, над пропастта, са
подредени в една редица гури, приличащи на големи
тухли. Като се застане с гръб към пропастта се вижда
отпред голяма скала на около петдесет метра. Тя е
скала единак, друга наблизо няма, и е малко оцветена
в зеленикав цвят. Тук отворът за подземието, в което
са скрити съкровища на траките и на римляните от
времето на някои си Ромул и Рем. Но никой не може
да влезе вътре, ако няма човек на когото е дадена
власт да отваря тайните подземия* Затова първи
отива капитан Манол и не след дълго време скалата,
голяма колкото половин кораб, се отмества на два
разкрача в страни и под нея се показват вити каменни
стъпала, водещи надолу. Тримата слизаме по
стъпалата, а скалата отгоре бавно се завъртва и се
затваря над главите ни. И вътре става светло. Няма
фенери, няма факли, нищо не гори и не дава
светлина, а е светло. Стъпалата са точно дванайсет
на брой. Слизаме от последно стъпало и заставаме
на каменна площадка. Насреща има вход, пред който
от двете му страни са застанали по двама черни
арапи с насочени към нас къси прозрачни тръби, в
които има затворена светлина. Арапите не са живи,
но воеводата каза, че могат да те убият на място, ако
не знаеш как да загасиш това, което свети в тръбите
им. И пак капитанът, когото вече наричаме войвода,
тъй като с морето приключихме, прави така, че
светлините в тръбите изгасват и ние преминаваме в
дълго помещение. Ако някой е влизал в морски склад
ще знае как всичко е подредено. И тук е така.

229
На дясната страна, още в самото начало има голяма
каменна маса, на която е поставена дебела книга от
злато. листите на книгата са от тънко злато, изписани
с букви, вдълбани в тях. Листата лесно се
прехвърлят, за да се четат, но книгата много трудно
може да я отмести човек, дори и здравеняк да е. А и
тя не трябвало
и се изважда от тук. Войводата каза, че в нея имало
писания на траките за сътворението на света. До книгата има
още една по-малка златна книга. Написана е на езика на
латините. Също била много ценна, в нея се описвали родове
на латините, които произхождалиот траките След книгите като
се върви напред, в дясно са наредени златни, сребърни и
мраморни статуи на някогашни владетели на тези земи. На
едни лицата им са изработени от черно злато, за тях
войводата каза, че са от най първите, които живели по нашите
земи. Най- интересното тук е златният стан, зад който е
седнало младо момиче и то е изработено от злато - с цветни
тъче на стана. Вижда се момичето да замахва с ръка да
вмъква совалка под опънатите конци от разноноцветни златни
нишки и совалката преминава от другата страна. После
момичето отново поема совалката в другата ръка, поставя я
върху конците, хваща с две ръце кросното и го придърпва.
Чува се звук, само дето нищо не се навива на кросното, на
което има от преди навита малко златотъкана тъкан. После
пак и Момичето и станът са изработени в естествена
големина. Войводата обясни, че момичето тъче, докато
преминаваме край нея - на отиване и връщане, но щом я
подминем тъченето спира. Другото чудо е златният петел. Не
кукурига само от време на време разтваря крила и маха, и
пляска с тях, сякаш иска да излети. Ама не може. Не е жив.
Какви ли не чудни неща виждаме в тези подземия. Незнам как
са ги изработвали предишните хора, но са много интересни.
Златните пари не ни впечатляват. Има ги подредени в
сандъчета, само човек не може да замини на кой народ са.
Толкова са много и различни. Трябва да запиша, че днес по
празник станахме зидари. И друг път сме извършвали дребни
поправки в подземията. Но тук, в близост до кошарите на едно
село от няколко български къщи, не далеч от топлите бани

230
(отнася се за днешното село Раково до Кюстендил ,до сами
планината, има тайно подземие с два входа които. излизат
чак горе до калето. И двата входа, след стотина метра, се
събират при подземното езеро от където е вадено речно
злато. Освен речно злато има и галерии за златна руда. Тук
подземното езеро подронило една стена, изкуствено иззидана,
зад която има малка стаичка с отдавнашни златни премети
Трябваше да укрепим стената, иначе златните предмети щяха
да отидат на дъното на езерото. И тук се случи белята - Тачо,
русия ни другар, ненадейно почина Тъкмо бе навършил
шестдесет години и предаде богу дух... А не се оплакваше от
нищо. Беше як, бяла кожа и, както писах, русоляв. Мълчалив
другар верен и предан на дружината. Войводата нареди да го
погребем тук, до езерото, и ние се събрахме пред гроба, да го
изпратим в последния му път. За първи път откак напуснахме
кораба, ни се случваше да погребем другар. Друго е там, на
кораба - морето е нашето гробище, а тук...
Сега прехвърлям писането от единия тефтер на друг
защото по-стария се изпълни, а тук ми се ще да започна да
пиша за подземния град, за който войводата спомена, че
бил свято място. Има няколко тайни входа за него, а ние
влязохме през един проход, намиращ се близо до малко
българско село, не далеч от издълбания в скалите кон с
ездач. До самия проход има естествен извор с хубава вода
и от там се влиза... (Става дума за днешното село
Мадара.) За подземния град, зад коня, войводата рече, че
бил силно духовно място. От къде селото, както писах, е
един от входовете на тунела, от където влязохме и
тръгнахме към подземния град. Първо вървяхме по тунела
и достигнахме до разширение, приличащо на стая. В това
помещение заварихме няколко сандъци от метал, като
ракли, в които са събрани ценни предмети от кристал,
злато и различни скъпоценни камъни. В един от сандъците
войводата откри стари ръкописи, за които каза, че описват
историята на околността от много, много древни времена.
Имаше и карти с описи за подземия, съединяващи тайните
зали и съкровищници в цялата околност. След голямата
стая се намира мраморна врата, зад която проходът про

231
 дължава към подземния град. Войводата отсече, че там
нямаме работа, затова подредихме поразместилите се
се от времето сандъци и се върнахме обратно горе при
извора
Вече е нощ, пълната луна се е надвесила до- сами
балкана и меко светлее над дърветата. Наоколо няма
жива душа, само щурците се надпреварват да пеят,
замлъкват, ослушват се, едни други, кой първи да захване
и да засвири в нощта. В тъмна доба, под закрилата на
дърветата, посребрени от луната, поехме към
пещерата..."
НЕДОИЗЯСНЕНИ ВЪПРОСИ
Всяка сутрин преди закуска преглеждам старите за- писки
с недоизяснени въпроси и откривам бележки за' несени
встрани с молив, на които е трябвало да обърна' внимание.
Става въпрос за Мадарския конник, под Витоша и
Стоунхендж. Има и други, но тези ги приемам за основни,
тъй като вече писах за тях.
Няма да се разпростирам в подробни обяснения ще
цитирам отговорите, които Учителят ми даде:
- С някои от залите, зад Мадарския конник, си запознат
твърде добре, Ученико... Но искаш още подробности и аз ще
ти разкрия това, което е в рамките на позволеното...
Замълча, а аз търпеливо зачаках, да видя как ще постъпи
- може би ще ме пренесе безтелесно в залите, както
правеше някога така с мен, или сам ще ги описва. Погледнах
го, изглеждаше вглъбен, зелените му очи стояха широко
отворени и фокусирани някъде... Най-после проговори:
- От залите, зад Мадарския конник, през тунел, който сега
е срутен, се е стигало до малък подземен град под Мадара.
Този град някога е бил ползван като духовен център. Тук са
идвали желаещите да се отдадат на шуховността и
мъдростта, оттегляли са се от светския живот и са изучавали
духовни практики и философията на Вселената. Имало е
различни нива на духовно посвещение и във всяко ниво се е
усвоявала по-висша степен в областта на духовното
развитие. Съдържанието на свитъците и дисковете в
голямата библиотека е било свързано единствено с
философията и духовното развитие на атлантите.
Жилищните сгради в града са от мрамор. Преди напускането
на атлантите, градът е "закрит" и цялата библиотека е
пренесена в залите232 зад Мадарския конник, където се
съхранява, както вече ка-

Мадарският конник

„X голям архив и литература.

-Имали и други съкровищници около Мадара?
-Вече ти е известно, че под село Мадара няма
съкровищници, а само подземния град - духовен център
и стаята в тунела, свързващ този град с подземията зад
Мадарския конник. По-голяма съкровищница от тях няма
в района.
-Учителю, долавям в съзнанието си думата генератор.
-Правилно си доловил. Така е, на изток от Мадара, има
подземен генераторен център още от времето на лему. В
него се съхраняват все още съществуващите уреди и
апаратури, използвани от представителите на
цивилизацията, за прием, производство, модифициране,
излъчване и регулиране на различните потенциали на
енергийните вълни и полета. В централната част на този
генераторен център, има огромно кристално кълбо с
Размер 28 метра в диаметър, което е основното звено от
цялостната система в центъра. Почти всички останали
компоненти са изградени от различни по структура и

233
свойства кристали, като само някои от тях са
направени от златни пластини и части с различни
форми и функции. Този център е преустановил
дейността си
годините на първите атланти, които са засекретили
обезопасили базата, за да не се стигне до нежелани
последствия за района и населението в него. Толкова за
Мадара. Да преминем към Музея под Витоша, ....
- Само за момент - прекъснах го аз. - Понеже рим за този
район, моля те да разясниш и за златната книга, която се
намира в подземието на град Преслав
- За златната книга в подземието на град Преслав
вече казах. В това подземие се пазят много документи
различна литература, архивни описи, свързани с
последните дни на атлантите и първите хилядолетия на
траките. И в Плиска, и в Преслав подземията съхраняват
само литературни, писмени съкровища, които са голяма
историческа стойност и след време ще променят
историята на цивилизацията.
- Не се учудвай на въпроса, но по какъв начин е на-
писан текстът върху златната книга? Така, както днес се
гравира върху златни чаши, монети или е използван друг
метод?
- Изписвал се е с миниатюрен, ръчен лазерен уред, С
него са изписвани много точно и прецизно буквите,
и гравюрите.
Уредът е трябвало да се захранва... Как е работил, на
ток или с батерии?
- Лазерът е захранван с вграден, зареждащ чип, Този
чип се изваждал периодично и се поставял в захранващо
устройство, за да се зареди. Ясно е, нали?Да продължим
за Музея под Витоша... Уточнихме ли кои са строителите
му?
- Атлантите.
- Кои атланти строят музея?
Не знаех, а и не си спомнях да сме говорили за това...
- Музеят под Витоша е изграден от средните атлан ти -
наблегна на думите си Учителят. - Тяхната цел била да
се съхрани историята, изключителните им тех

234
 логии, постижения на културата и изкуството - малка част от
съкровищниците на тяхната цивилизация Едните атланти,
още преди повече от седемдесет хи години от края на
тяхната цивилизация, са знаем този момент, когато ще
трябва да отстъпят място нг друга цивилизация. Така Музеят
под Витоша е запазил част от невероятната култура на
развитието им, във всички области, и свидетелства за
тяхната ценностна система.
Това, което ще те изненада е, че целия планински масив
под който се намира музеят, е изкуствено създаден, като
природата е дала своето влияние през хилядолетията.
Музеят под Витоша може да се нарече предметна ен-
циклопедия на атлантската раса. Разположен е на много
голяма площ, на три нива, отделени по между си. Всяко ниво
е с обособени отделни зали, които са профилирани по
период и тематика. Не може да се опише, красотата и
разнообразието на различните материали, използвани за
изработката на стените, опорните колони разделителните
прегради, врати, сектори, "витрини и и т.н. Тук има от всичко,
което е създадено през,хилядолетията на съществуването
на атлантската раса от дребни монетни символи, през
скулптурни, архитектурни и ювелирни постижения до научни
и технически експонати от периодите на развитието на
расата. архиви, "компютърни" зали, командни пултове за

235
 Баалбек

контролиране и направляване дейността на различните

апаратури и съоръжения. Тук е съхранена историята на
Атлантида и расата на атлантите - от създаването й до
нейния край, когато е предала тайната на Музея под
Витоша на висшите посветени на траките.
Слушах и записвах на диктофона всяка изречена дума,
запаметявах детайлите в "компютъра" на мозъка си и
продължавах да питам:
- За Баалбек...
- Под Баалбек ти разкрих наличието на огромен завод, в
който днес функционират само отделни лаборатории.
Надземната част на комплекса е изградена от
представители на различни цивилизации, които са
работили в подземния завод и лабораториите. Там се
провеждали и срещи, дискусии, отчитане на резултати,
плануване на следващи манипулации, обсъждане на
текущи и предстоящи дейности и т.н. Това е и място за
пренастройване на личните енергийни честоти на рабо-

236
 Стоунхендж

тещите, преди да ’влязат в работната зона, а също така

след излизането от там, преди отпътуването им за кораба-
майка и към съответната планета-дом. Надземният |
комплекс е бил с големи размери, а строителите му не I а
срещал и трудност при пренасянето и подреждането на
огромните каменни блокове, за построяването му, както и
при различните други строежи. '
В завода се съхраняват всичките му прилежащи мощности,
въпреки замразяването на дейността му в иомента.,Там са и
част от транспортните средства на инопланетяните.
Достатъчно ли ти е това, Ученико? Добре,преминаваме към
Стоунхендж,
Погледна ме хитричко, приглади без причина косата и тъй
като не отговорих примирено рече: . Стоунхендж е изграден
преди повече от петнадесет хиляди години, като дар от
последните атланти за вата раса. Представлявал е огромен
макет на вза- връзките Земя-Слънце, Земя-Луна, Земя-
Сириус, Юпитер и т.н. Бил е нещо повече от астрономическа
позиция. Всеки камък и ансамбъл от камъни
имат точно определена функция, която се проявяв
попадането на слънчевите лъчи на определено през
деня и на лунните - през нощта, както и ваното влияние
от разположението на звезди съзвездия спрямо
съответни каменни групи в комплекса Съществувал е
метод за "разчитане" на всеки отделен момент от
Слънцестоенето спрямо отделните камъни и групи, като
същото се отнася и за Луната, звездите планети и
съзвездията. Методът е част от учение, което записано
в две големи златни книги - едната за дневните
разчитания, другата - за нощните. Книгите са предадени
на разселващите се потомци на белите клонинги По тях те

237
 са разчитали и разбирали езика на Космоса Знания,
които са загубени с времето, но са съхранени в
златните книги и техните преписи. Притежавайки тези
знания потомците са изградили подобни комплекси и на
други места на земята, с различни размери, но с
еднакво предназначение. Днес преписите на златните
книги са пръснати по много краища на земята, а някои
са безвъзвратно загубени, унищожени. Златните книги
се намират в подземния град под Стоунхендж, построен
от атлантите и наследен от първите поколения на кло-
нингите. Градът е изграден като огромен лабиринт, По
стените на сградите, или на специално поставени улич-
ни табла, е имало указателни карти, които са посочвали
лесното и бързо придвижване. Градът е смесица от
златни, мраморни и кристални сгради, статуи, фонтани,
В централната му част, се е намирал площадът, с иде-
ална кръгла форма, в чийто център се издига висока
сграда, в която се съхранявала историята на атлантите,
нещо като исторически музей. В този музей се пазят и
златните книги на Стоунхендж.
Функционира ли днес Стоунхендж или и той е преминал
на малки обороти?
Стоунхендж и другите подобни съоръжения не се
използват сега, но след време ще бъдат активирани.
- Благодаря, Учителю, отново ще се наложи да се
върнеш у нас... започнах шеговито, а игумен Гавраи
веднага подхвана:
Д а вече съм тук и отговарям на мисловно зададения
въпpoc, нямащ нищо общо с предишните... Но
правя, мислите ти скачат като катерички от клон на клон
Няма нищо, ще ти отговоря и за Патриарх Евтимий
Точно това исках да попитам, за Патриарх Евтимий.
защото мислите ми скачаха от тема на тема, а бяха
предзапланувани въпроси.
След падането на Търново Патриарх Евтимий е по-
изпратен в Бачковския манастир, където останал седем
години. След това той напуска манасти установява в
малко селце, на юг от Асеновград,където умира и е
погребан в околността му.
Говори се, че Патриарх Евтимий изнася библиотеки от
Търново и я укрива на различни места.
Така е, библиотеката е изнесена от Търново и е
разпроеделена на няколко места. Патриарх Евтимий е
оверени монаси, които са го подпомогнали в укриването. Една

238
малка част от ръкописите се намират в мдземието под
параклиса в село Долно Линево. Други,големи части, са
укрити в тайниците на Черепишкия, Гложенския и Капиновския
манастири. Най-голямата част от библиотеката на
Патриарх Евтимий е в района на Дряновския манастир,
където е укрита на четири различни места.
Ще те попитам за едно подземие, за което научих от
книгата на Софроний. Става въпрос за подземието
Царевец. В него няма укрити книги от библиотекар на
патриарха, нали?
Няма и не може да има. Подземието в Царевец, рхаиле,
крие съкровищата на последните български рреотВторото
Българско царство. То е голямо, просто и разположено на
три нива и на едно четвърто полуниво. Входовете за него
са три, като и трите са снабдени със защитни механизми
и така наречените Единият от капаните е воден, за него
пише и Софроний. Той се задвижва от специален
механизъм, след това водата се оттегля от междинното
помещение, през което трябва да се премине, за да се
влезе в зали-

239
те със съкровищата. Сега не е време да се дава опиг ние на
другите два входа.
Ясно като бял ден - до тук с разположенията на Вх довете.
Игуменът не желаеше да даде повече сведе' ния, имаше си
причини и преминах към друг въпрос който отдавна исках да
изясня. Въпросът за Орфей ' Евридика...
- Учителю, как да тълкувам слизането на Орфей
подземния свят? Реалност ли е това или художествено
описание на Омир?
- Омир описва една красива литературна алегория на
вярванията в задгробния живот. След смъртта на
съпругата си Евридика, Орфей не слиза в подземния
свят. Той не може да слезе там, а влиза в подземната
гробница, където е положена Евридика. Тук, в
подземната гробница, той се надявал чрез знанията и
силата на мисълта си да я върне отново към земния
живот. Но смъртта не се подчинява на Орфей. Тя не
желае да се
jраздели с Евридика, да я върне на скърбящия съпруг,
въпреки неговите усилия и заклинания. Разочарован, от
нивото на знанията си и силата, която притежава,
Орфей се оттегля временно от светския живот.
Орфей е имал школа за духовно развитие и изучаване на
мъдростта на древните атланти. Уменията му и високото му
духовно ниво на посветен го правят търсен духовен учител
не само от траките, но и от ученици, насочили се по пътя на
пътя мъдростта и познанието, от всички царства по
бреговете на Средиземноморието.
- Смъртта на Орфей и вакханките...
-Легенда... А истината е, че Орфей умира в момент,
когато вече е убеден, че голяма част от знанията му са
предадени на най-добрите му ученици. Учението и знанията
му са съхранени в ръкописи, пазени и до днес в храма на
Орфей. Погребан е със специален ритуал и е положен в
подземието до Евридика.
Не попитах повече за Орфей и Евридика, за великата
сила на любовта, свързала две влюбени сърца и за
трагичната раздяла...
е искам да ппропусна

Н
да разпитам игумен
Гавраил за чудестата които са толкова
несъвместими с науката иза които тя няма
обяснение. Знам, че няма чудеса, че неразгадани
закони, по които те се извършат все пак е добре да

240
науча още нещо за тях. Това, което ме интересува са
чудесата на левитацията, материализацията,
дематериализацията, преместването на операциите без
скалпел и още куп неща, за съмнявам, че ще получа
пълен отговор, но съм длъжен да попитам.
Игумен Гавраил чу въпросите ми, поклати разбира-емо и
се позабави с отговора. Може би обмисляше доколко
може да ми даде разяснение, стоя замислен по дълго
време, с пръсти подръпваше късата си брадичка и най-
накрая наруши мълчанието си:- начините, по които се
извършват
левитацията,материализацията,дематериализацията,
преместването предмети и други "чудеса" са зависими
от владеенето и управлениетона силата на мисълта.
Това, Ученико,апроцеси, които са заложени в гена и на
съвременния човек, но са закърнели. Предстоят
времена, в които тези центрове, в организма на човека,
ще започнат да сеотключват и процесите ще бъдат
достъпни и овладени от хората. Но ще ти подскажа как
например можеш дапреминеш и през най-твърдата
земна стена.
Под формата на шега ли, или като ме пренесеш по
обичайните пътища?
-Не, по най-обикновен начин, но както казах, в за-
висимост от владеенето и управлението на силата на
мисълта. Тогава повишаваш собствените си вибрации
“преминаваш през стената, която има съвсем различни
вибрации от твоите. Вече стената не представлява
пречка за теб. Тя губи своята материалност, става
безплътна и ти преминаваш през нея сякаш е въздух.
Благодарен съм на игумен Гавраил за всичко, което
прави за мен , но едно не разбирам - и преди година, и
сега на въпросите ми кога ще можем да получим дадена
придобивка, все получавам един и същ отговор - му
Дойде времето", или "Предстоят времена".
Днес най-после разбрах, че най-важните и недостижими
неща на земята се постигат "В зависимост от владеенето
управлението на силата на мисълта"! Де да имах тази
сила, за да придвижа всички бъдещи събития по-скоро.
Знаех вече за силата на мисълта, знаех въздействието й
при извършване на добри и лоши дела но че посредством
нея се извършват чудесата това едва днес разбрах.
- Учителю, пак със силата на мисълта ли се прав
безкръвните операции, които някои лечители извършват,

241
 без да използват лекарски инструменти? Тези лечители са
най-обикновени хора, без никакво медицинско образование,
а извършват сложни операции.
- Извършването на операции с ръце, предимно в някои
океански страни, се правят с помощта на Висши сили, но
практикуващите ги имат умения, които другите хора не са
развили. Те владеят силата на мисълта на
ниво, на което е възможно проникването през материята \ и
извършване на манипулации с ръцете вътре в тялото.
- Защо никой не може да види как се извършват тези
операции? Правени са множество опити да се заснемат с
камери действията на лечителите, снимат, но от снимането
няма никакъв резултат. Камерите не улавят нищо друго.
Игуменът се засмя, развесели се на умния ми въпрос.
Потупа ме доста яко по гърба и съвсем сериозно каза:
- Ей, Ученико, време е да напреднеш повече... Въп-
росите ти са добри, божественият лъч те води напред, но
осмисляй получените отговори. Те ти се дават, за да
достигнеш по-високо ниво на посветеност.
Смутих се от думите му, беше прав. Трябва много по-
задълбочено да вниквам в разкритията, които ми се даваха.
- Съжалявам искрено, Учителю... Ще се постарая да
бъда по-внимателен и отговорен към разкритията. Прости
ми.
- Прощавам ти, Михаиле. Но и ти прости на твоя Учител,
че не се е справил както трябва с обучението ти, щом има
забележки към теб.

242
 „Прощавам ти, Учителю - казах и го прегърнах
сърдечно . Той се засмя, вдигна глава към небето и
пошепна: Питащият, да продължим със следващите
въпроси?
Само това и чаках, но никога нямаше да забравя и
забележката . Щях да се постарая, това повече да не се
повтори . Дадох си обещание и прехвърлих въпросите
си към библията. Интересуваше ме разделът, наречен
"Числа"- Бях убеден, че числата крият едни от най-
съществените неща в Библията. Смятах, че те са
кодове. разделът "Числа" в Библията е променен и
тьлкуването му е пригодено към нуждите на
властващите - каза с неодобрение в rлaca игуменът. - В
Първобиблията този дял е бил опис на кодовете,
използвани в различните глави на Библията, както и
схеми за тяхното приложение и използване. Всеки ред в
Библията има своето тълкуване и при правилното
прилагане на кода се разкрива скрития (кодирания) в него
смисъл.
- кои са пригодили първобиблията за нуждите на
властващите?
Зададох въпроса и видях как по лицето на игумена премина
сянка на неодобрение. Отново ли сбърках с въпроса или
не трябваше да го задавам?
не, не, въпросът ти е уместен - успокои ме той. - Друго
имах предвид. Но, хайде, да оставим отговора за друг
път...
- Щом така желаеш... Тогава да те попитам друго. Има
множество издадени книги за траките, за бита и култура
им. Описани са редица ритуали, но аз те моля ти да ми
разкажеш нещо...
"Не, Михаиле, няма да ти разкажа как древните траки са
извършвали ритуали, свързани с различни празници
вярвания и традиции. Няма да ти разкажа, защото скоро
ще се открие книга, описваща всички ритуали на
траките- Книгата не е в един екземпляр. Предстои да
бъдат открити още книги, заедно с документи, описи ,
принадлежали на древните траки. Мога само да ти от
кажа че Някои от ритуалите си траките са наследили от
атлантите други са създадени от самите тях,
възникнали с времето и породени от тяхната
самобитност,
а някои са смесени. Всички ритуали са включвали ма
неговите помощници, ритуални съдове, вода вино кръв

243
и други принадлежности.
- Учителю, въпреки усилията, които положих, не можах
да се добера до истинското име на Уилям Шекспир
Възможно ли е сега, ако е настъпило времето, да го науча?
- Информацията за Шекспир, която получи и написа в
книгите си е напълно достатъчна. Не е необходцмо да
искаш повече сведения. Всичко ще се случи тогава когато
трябва да се случи и нещата ще се разкрият. за всяко нещо
има подходящ момент, когато трябва да осъществи.
Странно, какво ли може да бъде толкова важно свързано
с името на Уилям Шекспир, че не се дават повече разкрития
за него? Щом не се разрешава, това означава, че и тайната
ще бъде свързана с изненади.
Понечих да разбера каква е тази тайна, но игуменът
махна небрежно с ръка и ме подкани: - Следващият въпрос,
Ученико?
- Пиша в книгите си за изкуствени камъни, за изкуствени
острови, а не мога да си обясня как може да се създаде
един огромен, изкуствен остров, голям колкото остров Свети
Иван до Созопол.
- Чудна работа - подсмихва се игумен Гавраил и
разтваря безпомощно ръце. - Моля те, не ме разочаровай, с
подобни въпроси повече. Помисли как се строят днешните
съоръжения в океаните и моретата.
- Искаш да кажеш, като се строи със свръх съвременна
техника?
- Естествено, изкуствените острови са изграждани със
строителни съоръжения, с необходимите материали и
енергийни стойности. Подобно на изгражданите днес
блокове и небостъргачи. Ти наблюдава как някога на
различни места, се копае и строи...
Наблюдавах, и то наистина, на различни места по земята.
Дори и на остров Оук... А машините...
- Там са си... под земята. Знаеш, че под земята има
различни апаратури, машини и станции на извънземни.
със специализирани, непознати за нас, машини се е
извършвала строителната дейност, а други апаратури
проучването и наблюдението на дейността на земното
ядро .

- усилено се говори, че на Земята са се преродили

от Древните богове, в това число и в България.
- На Земята вече са преродени част от Боговете на
вселената. Някой от тях са отново на Земята, в нови

244
човешки тела и с нови мисии. Самите те не знаят какво в
себе си. Живеят материалния си земен живот и нямат
необходимото проявление. Постепенно ще бъдат разкрити,
но това ще започне от края на декември 2011 година, когато
ще се създаде предпоставка за изява на тяхната
самоличност.
Един "природен" обект, който дълго време предизвиква у
мен интерес е "Светилището" на аборигените - червеният
пясъчник Улуру или (скалата Ейърс), която се намира в
Австралия. Този гигантски блок от червен пясъчник,
изникнал сред пустинята е с дължина на 2,4 км. Преди време
се е наричал Скалата Ейърс. Името Улуру, означаващо
"Велик камък", е дадено от аборигените. Те смятат
огромната скала за свещена. От 1985 година Улуру е
собственост на коренните жители на Австралия и е включен
към националния парк 'Kata Tjuta". Скалата е вписана в
книгата "Рекордите на Гинес" като най-голямата в света.
Археологическите изследвания показват, че преди
петстотин милиона години червеният монолит Улуру е бил
част от океанското дъно Поради минералите в скалния й
състав, в зависимост от времето и атмосферните условия,
скалата променя цвета си от почти виолетово-синьо до
огнено червено.
В легендите на аборигените се говори, че скрита под
повърхността на пясъчната планина се намира огромна
кухина/ в която живее духът на "Времето на сънищата ". те
вярват че извършвайки церемониалните си обиколки около
скалата, през цялото време човек сънува . Скалата на
"Времето на сънищата" се почита свещена от местния
народ Аранда, чиито праро-

245
 ХАНСКИЯТ ДВОРЕЦ В БОЛГАР
На 29.06.2009 година една уникална сателитна снимка
пресата и текстът под нея, "Открит хански
дворец Болгар", привлякоха вниманието ми и потвър- диха
думите на Учителите ми за предстоящите открития

Двоецът е открит благодарение на данни, получени спътник

за дистанционно сондиране на Земята РЕСУРС ДК . Въпреки
че на снимката ясно личат очер- танията на сграда, тя
самата лежи на метри под земята археолозите им предстои
да извършат разкопки и разбулят шествековната тайна,
учените са разполагали със сведение, че ханският ореце
построен през XIV век, но неговото местонахождение остава
дълго време неизвестно за тях. Древното селище е било
столица на основаната през X век Волжка България,
разположена в средното Поволжие и басейна нар. Кама.
Днес тази територия е обявена за държавен историко-
архитектурен музей-резерват и се намира на земите на
руската автономна република Татарстан. При извършените
разкопки досега в този район са открити шища, занаятчийски
работилници, хидротехнически съоръжения, бани, мавзолей,
християнски храм, ханско съдилище и други сгради.
- Учителю, кога е построен ханският дворец в столицата
Болгар?
“ Какво казват по този въпрос историците?
-Отсведенията, с които Долагат, те смятат,
че е построен през XIV век.
Той поклати отрицателно глава.

Ханският дворец в Болгар

252
 - Ханският дворец на българските владетел е построен
върху основите на по-древен комплекс от светилища и
дворцови помещения още през V-VI век От траките ли?
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ.......3
Пет километра надолу с леко тичане и пет нагоре с вървеж 1 обърна
се и се затича надолу по склона, придружен от радостното скимтене
на овчарките. Тичаше..............................................................................40
Исус знаел ли е тракийският си
корен? Идвал ли е в България?. 85
Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха? повече от две
хиляди години...........................................................................................88
Има ли някакви веществени доказателства за прцсъствието на Исус
Христос, оставени по нашите земи?......................................................94
Нося дреха, покрита с фини, златни плочки. Косата ми е дълга и
черна, по нея блестят накити, от злато. Те се "стичат" надолу по
раменете и гърба ми..............................................................................107
Великата жрица и от там през ръцете й тези енергии изтичат като
лъчи в пространството... .......................................................................116
ЗА АЙФЕЛОВАТА КУЛА И ОЩЕ МНОГО НЕЩА.................................145
И пак се замислих, от къде знам с такава сипгурност за тези подземия
и техните посоки, които никога не съм виждал?.................................165
Отново гледам сателитната снимка на Маями, да ,там са съпругата и
децата на Калоян... ...............................................................................165
ИЗ КНИГАТА НА СОФРОНИЙ...............................................................154
МОЙСЕЙ, СОЛОМОН и САВСКАТА ЦАРИЦА.....................................190
МАЧУ ПИКЧУ..........................................................................................220
Ще бъдат открити стените на ханския дворец
ки разположени около него обществени, религиозни
жилищни сгради, които са били изградени в Болгар
- Ще те помоля за повече подробности.
Учителю, кажи ми предварително какво да очаквам
- Нетърпелив си, Ученико. А знаеш добре, че вся
разкритие идва в определеното за него време. Все па°
вече се съобщи за откритието и ще задоволя любезна!
телността ти...
253
В центъра е царският дворец, а около него в строго
определени трапецовидни сектори, с еднакви размери
са разположени останалите сгради. Улиците, които ги
разделят са прави и широки. Погледнат от високо дво-
рецът, секторите и централните разделителни улици
имат формата на слънце с лъчи.
- Ще се открият ли ценности в двореца? .
- Да, най-ценното, което ще се открие е самата ар-
хитектура на двореца, а също и стенописи. Дворецъте
обширен, има много колони. Граден е с мрамор гранитни
блокове. Стаите са светли с високи тавани. В
централните зали на двореца са изградени фонтани.
Подовете на залите са застлани с мраморни и гранитни
плочи.
- И няма други ценности?... - с разочарование отбе-
лязах аз. - Ограбени ли са били?
- Не, не са били ограбени. Всички ценности - мате-
риални и писмени, са отнесени в подземията и градовете
под тях при оттеглянето на последните владетели и
цялото население.
„ Не ми стана ясно, защо владетелите и населението
са се оттеглили от града? Къде са отишли?
- Ще ти кажа, това е една неразгадана тайна, за коя- т0
нито историците, нито археолозите имат сведения.
Игуменът премисли нещо, а аз нетърпеливо зачаках
ла разбера, каква е тази тайната, за която няма дори
легенди.
- Михаиле, тайната се отнася за завладяването на)
волжка България от нашественици. Няма писмени све-
пения коя е причината за това завладяване, а знаеш ли
защо? Защото преди да бъде завладяна, столицата вече
била празна. Народът се е оттеглил, изчезнал отземите като
е успял да пренесе ценностите си в подземията, надлежали
някога на първотраките. Под подземията ма запазен древен
град на атлантите, който е свързан редством широк тунел с
Акраим. Акраим бил изграден от първотраките и в него се е
осъществявала постоянна и много динамична връзка с
Космоса. Под Акраим има подземни градове на атланти и
траки от първите пемена, а под тях има енергиен център, на
извънземни! цивилизации, свързан с Акаша и със земното
ядро.
В подземните градове лод Болгар се оттеглили част от
жителите на Болгар и техни висши посветени. Там j се
съхраняват и до днес документи за сътворяването на
новата раса, историята на народите, философията,
254
знанията и уменията, наследени от атлантите.
- Благодаря, Учителю. А кога Волжките българи при-
емат исляма?
- В края на VIII век, като дълго време съвместяват
изповядването на двете религии - исляма и тракийската.
В края на X век ритуалите на траките, тяхната религия и
философия се практикуват вече само от някои
посветени, които искат да съхранят тайните на пред-
ците. Ислямът става официална религия на волжките
българи.
Знаещ ли, Учителю, имам един въпрос...
Само един? - възкликна игуменът. - Да не би да
питаш как дворецът е потънал в земята и се е запазил
толккова добре?
- Е, ти знаеш въпроса ми. Наистина, дворецъ
дът са под земята и това ме учудва. Как е станало
- Причините Болгар да потъне под земята са
механизмите, изградени в основите му, които го
предпазвали от унищожение и евентуално проникване в
подземните градове. Това не се е случило изведнъж на три
етапа, от средата на XIII век до края на XV век
- Кой е бил последният хан, когато българите
пуснали Болгар?
- Последният хан, е носел имената Котраг и Иамана
Тангрети .
- Може ли още един въпрос? Коя е истинската
докогато е основана Българската държава?
- Българите винаги са имали държава, без значе дали е
официално оповестявана, без значение в част на земята са
се заселвали и намирали. От заселването на първотраките
по днешните български земи винаги управлението на
земите и населението е имало формата на добре
организирана държава. Навсякъде българите строят
градове и винаги наричат държавата си България.
- Учителю, в първата част на книгата си "Тайните
подземия на България", писах за загадъчния и неразга- дан
Акраим - свещения град на българите. Известно ти е, че там
не се допускат учени от други страни. Акраим е заобиколен
с тайнственост и руснаците търсят да разкрият тайната на
този уникален град. Моля те, разкажи ми истината за него.
- Учените трудно ще
достигнат до разгадаването му...
Знаеш ли, Михаиле, кога е
изграден Асраим? През 14250
година преди новата ера от
255 представители на Сириус. Тогава
първотраките са владеели много от
 Космическата мъдрост и са
общували свободно с ци-
вилизациите от Вселената. Градът
е бил изграден, за да се осъществи
директен достъп до свещената
земя на траките. Така е била
изградена по-лесна и бърза връзка,
без да е необходимо да се
използват ретранслатори,
преобразователи и междинни
информационни космически бази.
Под космическия град има
стационирана база и в нея се
съхраняват информационни
дискове от всички краища на
Вселената . В дисковете се пазят
данни за планетите , галактиките ,
системите , взаимовръзките межу
тях , както и прилежащите им
цивилизации с всички
характеристики - произход ,
развитие , бит особености ,
постижения езикови и фонетични
норми , писмености , ниво на
развитие ,степен на духовност и
т.н.

ХРАМЪТ БОРОБОДУР

Хората казват, че ако човек посети "БОРОБОДУР"

косването до него може да преобърне цяло. Толкова
е силно усещането за вечност,покой и хармония.
Храмът трябва да бъде обиколенпо посока на
часовниковата стрелка по всичките му етажи .
Борободур (Borobudur) - е будистка сгупа и
сврзаният с нея храмов комплекс е построен по
трацията на будизма махаяни. Той е най-големият,
ник на Земята. Разположен е на остров Ява
Индонезия в провинция Централна Ява и се намира
четиридесетт километра северозападно от град
Джакарта
Плътно украсените с релефи стени разказват за
256
живота на Сидхарта. Почти на върха на храма е
поставена статуя на Буда в каменна камбановидна
клетка. Легендата гласи, че ако човек застане с лице към
статуята, бръкне в клетката и докоснете лявата пета на
Буда , желанията му ще се изпълнят. В храма се влиза
бос
Борободур е построен между 775 година и 842 го-
дина, по време на династията Санджая и Сайлендра.
Названието, Борободур, може да произхожда от сан-
скритското "вихара Будда Ур", което се превежда
като "будистки храм на планината" През 865 година
хин- дуистите детронират Сайлендра и храмът е
изоставен съвсем скоро след неговото завършване.
През X век j храмът е все по-малко посещаван.
Вулканични изриг- вания и джунглата го скриват от
света. Борободур стотици години е лежал покрит с
вулканическа пепел и бил забравен в джунглата. В
средата на XX век някои учени смятат, че
изригването на вулкана Мерапи 1006 година е
принудило живеещите в тази местност да я напуснат
и да се преместят на друго място. Но други учени
предполагат, че централната яванска цивилизация се
е преместила в долината на Брантас още през
928 година .Все още остава загадка и до днес - защо хората
са изоставили Борободур.
през XVIII век частично са били открити горните тераси на
комплекса от холандска колониална експедира тя намерила
и други монументи, но не споменава нищо за Борободур.
През 1817 година холандецът Корнелиус организирал
експедиция и с отряд от двеста века започнали
разчистването на монумента. Работа Удължила до 1822
година, а през 1835 горната част монумента е окончателно
разчистена и комплексът блеснал с красотата си. От 1849
година до 1853 година по изображенията, на релефа на
комплекса, работи Художникът Вилзен. През 1855 година
"Борободур" е окончателно почистен от натрупаната
вулканична пепел и дългият процес на реставрация започва.
1973 година ЮНЕСКО дава двадесет и пет милиона долара
и възстановяването е завършено.
Много неща могат да се разкажат за Борободур. Ако
любознателният читател се интересува от повече подробности, бих
споменал, че релефите, поставени на равнището Рупадхату
илюстрират класически произведения на Лалитавистар,
Джатака-Авадана и Гандавюха.
Сто и двадесетте панели на равнището Лалитавистар
разказват за живота на Гуатама Буда, а други, под форма на
фолклор, за257 неговите прераждания. Буда е изобразен като
бог, цар, обичащ човека и животните. Изобилстват
изображения на лъвове, елени, маймуни, лебеди,
костенурки. Всяко изображение на прережданията на Буда
показва благородство и състрадание. Тези истории, в
популярна форма, разкриват будистите принципи. Висшата
степен, съответстваща на АРУпадхату(сфера без форма), е
представена от три кръгли тераси на върха. Тук липсват
релефи или плат- Форми, тъй като по време на
строителството на това място са се намирали статуи в
естествена големина за ^оставяне вътре или по стените на
ступата. Много от тях не са се съхранили или са били
повредени.
Борободур е построен като огромна ступа, представляваща
гигантска мандала. Основата на ступата е ква

258
драт със страна сто и осемнадесет метра. На ступата има
осем каменни камбанарии, пет по-ниски дратна форма, а
три на върха - кръгли. Тази мандала изобразява схема
на мирозданието, в съответствие с будистките
представи. На върха на камбанарията разположени
седемдесет и две малки ступи, в KDЪГ' ОКОло голямата
централна ступа. Всяка ступа е във форма на камбана с
много украшения. Вътре, в помещенията на ступата, се
намират петстотин и четири статуи на Буда и хиляда
четиристотин и шестдесет барел религиозни сюжети.
Целият обем на съоръжението е около петдесет
кубически метра и е изградено от два милиона блока. И
до ден днешен учените не могат да определят точно
времето, когато е построен храма. Има предложения, че
храмът е издигнат през VIII—IX век.
През 1940 година холандският художник Нивенкам
изказва хипотеза, че Борободур е построен във форма
на Буда върху лотос и поради тази причина KOМПЛЕКСЪТ
трябвало да е разположен в езеро. През 1949 година при
разкопки, геолози откриват наноси, които говорят че
някога тук е било дъно на езеро. Има хипотеза, че
езерото се е образувало в резултат на изригването на
вулкана Мерапи през 1006 година. Не е ясно, обаче
пресъхнало ли е езерото при построяването на ступата
или това е станало поради настъпила природна ката-
строфа. По-късните изследвания показват, че действи-
телно тук е имало езеро, което е съществувало от XII до
XIV век и се потвърждава, че храмът е символизирал
лотос. По мнение на изследователи, съоръжението
може да се разглежда като огромна книга за обучение на
поклонници. По терасите се извършва ритуален обход
на всяка камбанария, поклонниците се запознават с
живота на Буда и с елементите на неговото учение.
Трите нива символизират трите сфери на местопреби-
ваването - Камадхату (сферата на страстта), Рупадхату
(сфера и форма) и Арупадхату (сфера без форма).
Площадката Камадхату е закрита отдавна, вероятно
поради съображение за сигурност. На първото ниво
са поставени сто и шестдесет релефни панели. Те
символизирали света на страстите или света на чувстве-
ността и развитие на проявленията на чувствеността,
съответствие със закона на кармата. Първите сто и
седемнадесет релефни панели показват различните деяния,
водещи към един и същ резултат, както и самия резултат- А

259
останалите четиридесет и три панела разбиват как един и
същ ефект се отнася към четиридесет и три различни
резултата.
Както някога, така и днес Борободур се ползва за място на
поклонничество и молитва.
дълго описание, но си заслужава човек да научи нещо
повече...
Ето какъв отговор получих от Акаша за Борободур: "Там,
където се издига будистката ступа и храмовият комплекс
Борободур, под земята се намират останки от култов
комплекс на последните лемурийци, а върху тях късните
атланти също издигат свой духовен център като използват
старите архитектурни планове на лему- j рийците и копират
първообраза на техния комплекс. Последните строителни
дейности са приключили преди осемнадесет хиляди до
деветнадесет хиляди години. Тук са идвали на поклонение,
обучение и посвещение хора от новата раса, които по-късно
предават мъдрост и знание на народите, от новото
поколение, в този район на земята. Изграден е изцяло като
духовен център, където са се изучавали и практикували
различни форми I на медитация, духовни ритуали, астрални
контакти и превъплъщения. Практикували са и пътувания в
астрала както и различни загубени вече методи и техники,
Под комплекса се намира пещера с енергиен генератор,
който поддържа условията за живот под формата на сомати
на представители от расите на лему, атлантите и първите
посветени от новата раса.
Когато атлантската раса вече е била пред оконча-телно
изчезване, този център бил закрит и достъпът до него
ограничен, а в последствие и забранен, с цел да бъде
предпазена намиращата се отдолу пещера, в която чрез
енергиен генератор се поддържат условията за

260
 Храмът Борободур
живот на представители от трите раси, които са в
състояние на сомати. Достъпът бил окончателно забра/
преди около тринадесет хиляди години.
Под Борободур няма подземен град. Пещерата изис-
ква пълно уединение и чистота на пространството,за да
не се предизвикат пробиви в енергийната мрежа на
зоната."

261
 РАКЕТИТЕ В ШВЕДСКИТЕ ЕЗЕРА
Преди години посетих за няколко дни
столицата на Дания " град Копенхаген, видях
нежната русалка, седяла грациозно върху
гранитния камък, а по-късно фериботьт ме
отнесе на срещуположния бряг. Пристигнах в
спретнато, по шведски, градче не далеч от
Малмьо, но уви, път по-далеч от градчето не ми
се отвори и ус- НяХда видя само малка част от
шведската земя.
Л
споменах за престоя ми в Швеция, защото тези
дни прочетох интересно сведение, публикувано в
списание. в него се твърдеше, че "след края на
втората световна война, хората наблюдават
падане на множество ракети в езерата им. Ракети,
които не се взривяват и не оставят никакви следи,
на дъното след падането им, в езерата.
Въпросните ракети атакуват не само Швеция,
събитието се повтаря и във Финландия.
Заинтригувани от неизвестните ракетни
обстрели учените изследват дъната, където са
паднали ракетите, но от техните корпуси няма и
следа.
Питах се какво означават тези тихи ракетни
атаки на езерата. Не можех да си отговоря и
трябваше да изчакам утрото, за да говоря с
Учителя. Утрото дойде с хладината, с ежедневното
ни бягане по надолнището, съпроводени от
веселото джавкане на овчарките. Бягаме почти
мълчаливи, от време на време игумен Гавраил ме
предупреждава: "Пази се от клонките", пуска
хванатите клонки на лещаците, те шляпват пред
мен и продължаваме надолу. Свикнал съм с
ритъма на сутрешното бягане, не изоставам,
дишам равномерно и мога да разговарям без това
да ми пречи. Бягам и се Усмихвам на себе си.
Добре, че игуменът е пред мен, да Не помисли...
Какво да помисли, всеки човек непрекъснато
си говори сам, само че на ум. Говори и си
разсъждава сам,
понякога се смее на собствените си чудати ми си
припомня някой виц. За какво се усмихнах Ч Ами за

262
 това, че мога да разговарям по време на то. Ако бях
споменал на игумена, че мога да ...
- Не съм се и съмнявал, че можеш да разгова
само като тичаш, ами дори и на сън, щом ще
задаваш въпроси - чух да казва игуменът и смехът
му проехти сред тишината. - Хайде, какво чакаш,
щомще питаш... Питай!
Изравних се до него и заедно тръгнахме по
тясната пътека. Малко бъркам ритъма и ту
изоставам назад пак съм до него, ала успях да му
разкажа набързо ракетите.
-Ти, какво обяснение намираш за тези периодно
падащи ракети?
- Никакво, ако знаех... Предполагам, че това са
раз- падащи се отломки от метеорити.
- Да, ама не - пошегува се той. - Ракетите, които
падат в Шведските езера, както и във Финландия са
по-особени. В този район енергийната мрежа на пла-
нетата има специално прикрепени генераторни зони,
които контролират атмосферната обвивка. С
времето заложените в тях параметри стават
недостатъчни като сила на производство и на
излъчване. Поради това се налага допълнителното
им стимулиране и обогатяване,за да се съхранят
необходимите атмосферни условия на земята.Тези
летящи тела, които хората оприличават на ракети,
са минигенераторни модули, които при попадане в
конкретни места на енергийната мрежа влизат
във взаимодействие с генераторните зони и
подсилват ефективността им. Изработени са от
енергийни инженери от Галактиката, чиято
лаборатория се намира близо до Юпитер. Те
извършват необходимите проучвания, измервания и
изчисления и според получените , резултати
програмират и зареждат минигенераторитеи ги
насочващ към съответните генераторни зони в
енергийната мрежа на Земята.
Какво си мислех, какво излезе. И това не знаех,

В научих още нещо за нашата планета...

ървя прескачам изпречили се пред краката ми
камъни , чувам пукота на отъпканите сухи клонки,
263 си
усещам пулса на сърцето
Пред мен в равномерен ритъм се Е са мускулестите
крака на Учителя, по гърба му се стичат тънки струйки
пот. Поизостанах съзнателно зад игумен Гавраил, за да
обмисля следващият въпрос.
Наскоро между изкуствоведите възникна спор за
автентичността на картина, рисувана през 1520 година,на
която изобразена жена, определяна като Лукреция на**
спорът е за това - дали картината е автен- ДО^ Ждали е
нарисувана от художника Досо и дали е нарисувана Лукреция
Борджия. Как да не се заинтересувам от истината! Та нали
баща ми, винаги когато се намесвах за нещо, все ми
натякваше: "Синко, ти на всяка гозба си меродия." Какво да
се прави, съдба...
8
Успях да вървя по-дълго, без да задам интересуващия
ме въпрос, но по едно време игуменът се спря, за да
извади забило се остро шипче от бодлив храст в рамото му
и тогава го попитах за картината. м'- Картината е
рисувана от Досо през 1520 година. Нарисувана е
Лукреция Борджия. В картината има кодирани послания
към бъдещите изследователи...
И тази картина бе с кодирани послания. Какви ли са
тези кодирани послания към бъдещите изследователи?

264
 ГЕРМАНСКИТЕ БАЗИ В АНТАРКТИДА
След Втората световна война и до днес слушаме
четем и гледаме филми за тайните разработки Ме'
питания на "летящи чинии" от третия райх. Наистина ли
нацистите са разгадали тайната на НЛО, или това голям
блъф? Поднасят ни се като информация строго секретни
данни на нацистите, на които им се отдало да изследват
неизвестен летателен апарат, авари около град
Фрайбург - Германия. Германските учени служещи в
свръх секретните части на СС, съумели ча тично да
възстановят авариралия летателен апарати да изпитат
енергийната и двигателната му система’ Въпреки
положените старания опитът, да се възпроизведе
космичният летателен апарат в земни условия завършил
без успех. На база на този единствен аварирал космичен
апарат три окултни общества - "Туле" "Врил" и
"Аненербе", се заели да създадат подобен космичен
апарат. В продължение на пет години германците
изграждат в Антарктида секретни обекти под кодовото
име "База 211" и към 1944-45 година вече имат девет
научни предприятия, в които се правели изпитания на
"летящите дискове". Предполага се, че в края на войната
германците са 265
пренесли в Антарктида и други секретни
лаборатории за разработка на летателни дискове.
Съществуват реални документи от архива на Третия
райх, в които са открити чертежи, обясняващи принципа
на тънкото физично поле, което позволява създаването
на неизвестни "техномагически" апарати. Тези тайни
знания се предавали на водещи учени за превеждането
им на разбираем конструкторски - инженерен език.
Авторът, който разработва "техномагически устройства"
е знаменития учен доктор В. 0. Шуман, чиято
електродинамична машина, използвайки бързот
въртене, изменя около себе си не само структурата на
времето, но и пространството и това днес вече е
доказанo. такъв апарат бил конструиран и подложен на
изпитания в Аугсбург, до Мюнхен. Технологичното под-
разделение на SSI създало серия "летящи дискове" от
типа ”Врил". Но резултатите не били задоволителни и
преминава към създаване на ново поколение летящи
цинии "Хонебу" (Haunebu). В новите летателни апарати
Шурггрукторите използвали данни и технологии, при-
добити от книгите на древните индийци, както и двига-
телите създадени от Виктор Шаубергер. Следват нови
разработки в 4-ти опитно-конструкторски център на СС,
подчиняващ се на обществото на "Черното Слънце" и
създават свръх секретни летящи дискове "Хонебу-2"
(Haunebu-II). По данни на 0. Бергманн немските "летящи
минни" са имали следните технически характеристики:
диаметър 26,3 метра, снабдени са с двигател "Туле"-
тахионатор 70, диаметър 23,1 метра; управление:
импулсен генератор с магнитно поле 4,а. Скоростта им
била шест хиляди километра в час (разчетена до -
двадесет и един километра в час) Продължителност на
полета - петдесет и пет часа и височина за полет в
космическото пространство - сто процента. Летящите
чинии- са предназначени за деветчленен екипаж и с
възможност за пренасяне на пасажери - до двадесет
човека. Предвидено е пускане в серийно производство -
края на 1943 година или началото на 1944 година.
Предполага се, но все още няма доказателства, че от
1942 година с помощта на подводници са прехвърляни в
Антарктида известни учени, пилоти-изпитатели и хиляди
концлагеристи, които да работят в тайната база, за която
има данни, че се е запазила и до сега. Твърди се, че там
е изграден подземен град, наречен "Нов Берлин", с
население два милиона души. Не е тайна че САЩ и
Русия извършват систематични наблюдения над
районна, в който многократно се забелязват висящи във
въздуха НЛО.
Съществува ли в действителност тази нацистка база
в Антарктида? Възможно ли е десетките НЛО, които хо-

266
Картина. Може би така е изглеждала "Летящата чиния" на Третия
райх
рата виждат да са от тази база? Има логика в заключе-
нията на изследователите, които свързват летящите чи-
нии с базата на нацистите. Дали някои разновидности на
НЛО, които наблюдаваме, са разработка на немски
технологии? По този повод Контактьорът Р. Уинтерс от
САЩ съобщава за съществуване на реален извънземен
космодрум, от цивилизация на Плеадите, намиращ се в
джунглата на Амазонка. Р. Уинтерс твърди, че след вой-
ната извънземните взели в базата си германски учени и
сега там са израсли вече две техни поколения. Учените
са контактували с пришълците още в ранна възраст.
Днес те летят, работят и живеят на извънземните кос-
мически кораби. У тях липсвал стремеж да властват над
планетата, като техните родители, а само желание да
опознаят космоса.
Бих желал да запозная читателите с германските
тайни общества, които възникват непосредствено след
края на Първата Световна война. Едно от тях е "Братя на
светлината", основано през 1919 година от Каспар
Хаушофер. През следващата година то е преименувано в
"Обществото ВРИЛ", чиято цел става осъществяването
на комуникация между изследователите на НЛО в цяла
Германия. Членовете на ВРИЛ са убедени, чеса потомци
на извънземни, че произлизат от слънчевата система
Алдебаран. Те смятали, че инопланетяните от

267
 Алдебаран са започнали колонизирането на
Вселената преди петстотин хиляди години и
достигнали до нашата галактика преди няколко
хиляди години, приземявайки се в Месопотамия.
През 1919 година ВРИЛ привлича медиума Мария
Орсик, която получава телепатични съоб-щения от
извънземен произход - как да се построи летяща
машина, с която германците да полетят в космоса.
I през 1922 година доктор В.Шуман ползва
получените I данни от медиума и конструира летателна
машина. Тя е с форма на чиния, с диаметър шест
метра и кула висока два метра. Резултатите от
изпитанията, обаче, са незадоволителни. През 1932
година на сцената се появява младият Адолф
Хитлер и става член на ВРИЛ. Случайно ли Хитлер
постъпва в това тайно общество, където за да се
членува се изисква да притежаваш ек- страсензорни
качества? Явно, той е притежавал Такива качества и
поради това е станал ръководител' във ВРИЛ. По-
късно, като фюрер, Хитлер създава специална група
SS "Schwarze Sonne" или "Черно Слънце". Част
оттази специална група след време заминава за
Тибет, за да се снабди с тибетските книги,
разкриващи древни тайни. Виктор Шаубергер работи
с ВРИЛ по проект за летяща машина, която да излезе
извън пределите на Слънчевата система, но
резултатът не е задоволителен. През 1934 година
към ВРИЛ работи доктор Шуман и заедно с Виктор
Шаубергер създават нов уред с формата на чиния,
наречен РФЦ 2. При тестовете машината паднала
няколко пъти, но след направените подобрения
ВРИЛ създала нов прототип - ВРИЛ 1 През 1937
година, при изпитания на ВРИЛ 1 апаратът се
разбива в германската област Гдиня, на територията
на днешна Полша. На мястото на катастрофата
пристигат специални части и учени, сред които са
Вернер Хайзенберг и Макс фон Лау - включени,
година по-късно, в екипа от ядрени физици. Въпреки
неуспехите с първите прототипи, ВРИЛ продължава
опитите за създаване на летяла машина за
космически полети.
По същото време построения, през 1925 година, гер-
ойски кораб "Швабенланд", снабден с ката пулт за из-
стрелване на хидроплани с тегло четиринадесет тона и
скорост сто и петдесет километра в час, е преоборудван
с най-нови комуникационни системи и метеоро гични

268
апарати и на 17 декември 1939 година отпла°* за
Антарктика, като превозва на борда си учени и различно
оборудване. Тук те създават база, разположен' на около
шестстотин хиляди квадратни метра, като наричат "Нова
Германия" При завръщането си екипа жът е посрещнат с
почести. През август 1942 година корабът е ескортиран
от двадесет и четири военни кораба. Те акостират на
Южния полюс и обявяват една част от континента, която
преди това е била завзета от Норвегия, за тяхна
територия. През следващата го- дина и половина никой
не знае местонахождението на "Швабенланд".
През май 1943 година, съюзническите кораби подо-
зират, че става нещо необичайно в германската антарк-
тическа база. Съюзниците засичат много, подводници
отправили се към Южния Атлантик. Седмица преди ка-
питулацията на Германия командващият флота от гер-
мански подводници Дьониц заявява, че никога няма да
се предаде. Той отплава за Антарктида начело на флот
от 128 подводници. Съюзническото разузнаване ги за-
сича и изпраща флот от бойни кораби със задача да
унищожат подводниците на Дьониц. Има сведения, че
близо до бреговете на Антарктика се разразява голямо
морско сражение, в което са унищожени почти всички
подводници. Остават непотопени три подводници, които
по нареждане на Дьониц се отправят към Португалия,
Южна Америка и Северна Америка.
До самия край на войната нацистките вождове се
надявали на пряка извънземна помощ, но такава не
получили. През 1945 година Съюзниците, при окупа-
цията на Берлин, намират документи на ВРИЛ, в които
са отбелязани резултатите от създадените дотогава
летателни апарати. В тях е записано, че през август 1939
година летателния апарат РФЦ 5, в своя първи полет,
достига скорост от четири хиляди и петстотин километра в
час, а по-късно петнадесет хиляди кило*

269
 в час. Година по-късно ханебу II, с диаметър триде
метра и висок десет метра,
Сб
]тига максимална скорост от 6 хиляди километра в час
- близо до земята. Прототипът е
М
можел да лети, без да извърщ- а
кацне петдесет и пет часа, с
двадесетдуши на борда.
Ханебу В е достигнал скорост
от седем хиляди километра в
час - близо до земната
повърхност, теоретично Картина. НЛО и под-
можел да достигне водници в Антарктида
четиридесет хиляди ки-
лометра в час на височина двадесет и четири хиляди
метра. Апаратът можел да не презарежда с гориво
осем седмици. Германците се опитали да инсталират
конвенционални оръжия на своите летателни
апарати, но се оказало, че апаратите стават твърде
нестабилни от тежестта на тези оръжия.
След запитване получих допълнителни сведения
от Акаша:
"На Южния полюс има създадена база на герман-
ците с помощта на извънземни. В нея се съхраняват
енергийни и лазерни устройства и съоръжения, както
и прототипи на мощни, поразяващи оръжия,
транспортни средства и апаратури за изследване,
модифициране и преобразуване на генни клетки.
Тази база е била засекретена от учителите на Сириус
и достъпът до нея е забранен поради ниското
духовно и морално развитие на съвременната
цивилизация. По тази причина опитите на
американските военни да достигнат и проникнат в
базата са били невъзможни.
Германците са получили помощ и указания за по-
строяването на базата от представители на Черното
братство. След определен период от време
представителите на Черното братство били
прогонени от специалните екипи на Галактическите
формирования, а част 0т германците, които са
работили там и са оцелели, на- пуснали базата, тъй
като без своите учители били неспособни да

270
използват намиращата се там апаратура. |

271
Базата съществува и днес, но е охранявана и достъпът
до нея ще бъде възможен, когато шестата раса
разрешението за това." %
Всичко ли ни е известно за нацистките военни б Дали
все още някъде, на територията на Европа света, не
съществуват дълбоко законсервирани б П° криещи тайни
от времето на Втората световна войни бази ' Нима
съобщенията, които пристигат напоследък Германия за
предстоящи откривания на "Кехлибарената стая", или на
други ценности, поставени в дървени отпадъци на
тридесет метра дълбочина под земята и засечени чрез
електронни уреди, не ни говори, че тайните на Хитлер и
нацистите не са разкрити докрай?
За нацистката база на Южния полюс вече писа във
втора част на "Тайните подземия на България" д дали
има и други все още неоткрити бази, ще трябва да
попитам. След изложеното дотук веднага задавам
въпрос: "Къде все още нацистите имат бази по света?*
отговоръте: "В Аржентина". Къде по-точно в Аржентина?
Не уточняват. Казват: "Нацистите имат бази не само в
Аржентина, но там са най-големите и най-много на
ррой. Те са предимно в планинските райони и всички са
в близост до речни или езерни басейни. Две базиса
(разположени в Южна Аржентина, в равнина местност,
също близо до преминаваща голяма река".
Интересувам се, защото съдбата на Германия и на
германския народ ме вълнува. Германците някога, в
далечното минало, са били кръвно свързани с нас.
Така ми отговориха от АКАША. Впрочем да започна
отначалото...
Преди да посетя манастира и игумен Гавраил имах
редица контакти по телефона и скайпа с Гергана.
Помолих я да попита Акаша какво ни свързва нас, бъл-
гарите, с германците и знаете ли какво отговориха?
Казаха, че германците в далечните времена възникващ
като племена и народ от отцепил се клон на славяните.
Този клон скъсва връзките си със славяните и респект:
гивно с прародителите си - траките. Така отцепилите се
славяни губят част от духовната сила и знанията си

272
 през IV-V век пр.н.е. са напълно самостоятелни като
лемена, забравили трако-славянските си
корени,започват развитието си от нулево ниво. В
процеса на \
развитието си, оформени вече като германски
племена,те губят и Алфа структората на енергийното си
поле и
позволяват това пространство да бъде запълнено изця с
делта вълни.
- знаеш ли, много добре владея знанията за Делта ите
- казах тогава шеговито на Гергана.
- Аз още по-добре от теб - добавя със смях тя. - И акво
сега?
..Попитай какво по-точно представляват тези въл- и? И
как влияят върху хората.
На монитора виждам Гергана бързо да записва полудя
отговор и след миг чувам:
-Делта вълните са ниско честотните, тежки носите- ли
на информация, които водят до изкривяване на ин
формационните данни. Казват, че тези вълни са причи-
за грешната информация, която получават повечето
ясновидци", както и за изкривяването на поведението и
начина на мислене, реагиране и осъзнаване на реал-
нопта от индивидите. Те липсват при чистите канали
наАкаша и при истинските посветени, както и при
хората, поели правилния, съобразен с Космическите за-
1 кони, път на развитие и живот.
- Твърде интересни разкрития... Знаеш ли, върху това,
което току-що обясниха, можем да изградим една нова
теория. Но нека оставим това за друг път, а сега
попитай за другия вид вълни.
Преди да завърша изречението гласът на Гергана
вече кънти в ушите ми:
- Ето, те отговарят: "Алфатичното информационно
поле е част от Акаша мрежата. То носи чиста
информация и кодове, реагиращи на носителите на
Алфа вълни/
високия, висшия спектър на Алфа гамата."
I Оставям Алфа и Делта вълните на физиците, а ние с
вас да потърсим други сведения за корените, които ни
свързват с германския народ. Нима може да се прене-
пренебрегне фактът, че кан Апцек с клон от българите
пре-

273
минава през Австрия, Бавария и Италия и част от бъл
гарите се заселват на териториите на днешна Авст рия
Германия и Италия? Това са исторически факти ментирани
и доказани от историците, и спор по този въпрос няма. Но
това, което германците не знаят е че българите, заселили
се завинаги на територията днешна Германия, са оставили
скрити много докум ти, архиви и съкровища. Ще ми се да
подскажа на ъ' манския народ, че наближава времето,
когато всички документи и съкровища, принадлежали на
българит ще бъдат извадени от скритите подземия на
древните българи и тогава ще се разбули една от тайните
на историята на цивилизацията...
Отново се връщам към въпроса, който ме интерес ва -
дали все още някъде на територията на Германия
съществуват нацистки законсервирани бази, криещ тайни от
времето на Втората световна война?
- Да, на територията на Германия има още две не
открити нацистки военни бази. - Отговаря след минута
Гергана. - Едната база е в покрайнините на Берлин а
другата е в близост до Северната граница на страната. И
двете са под земята.
- Нека ни кажат какво има в тези бази. В много доку-
менти се твърди, че германските учени и конструктори са
успели да създадат дори летяща чиния.
- В тези бази нацистите са използвали технологии,
разработени с помощта на Черното братство. В базите и
до днес се намират прототипи на различни видове
оръжия и транспортни летателни апарати. Да, имало е
изпитания за създаване на НЛО, но резултатите от из-
питанията са били неуспешни.
- Разработени с помощта на Черното братство, а не-
успешни? учудвам се аз. - Как ти се струва това?
- Не знам... Отговарят, че работата с технологиите на
Черното братство са прекъснати поради навременната
намеса на Висшия разум.
- Това наистина обяснява нещата - съгласявам се аз. -
Кога ще бъдат открити тези бази?
- След 2012 година. Имаш ли други въпроси?
Имам и то не един. Как да разбирам радушния при- ' Ламите,
в Хималаите, при посрещането на на-цистките учени,
офицери и различните специалисти, на Защото ламите им
помагат да създадат летателни апара-

274
 ти и друга военна техника
Защото и ламите са хора... Помагали са на нацистите
само в началото, заблудени от високото им ниво знания и
"духовност". В последствие спират да им подават реална
информация и постепенно се дистанцира от тях.
-Има ли подземни градове в Германия?
„ да, има подземни градове на различни места на
ериторията на днешна Германия. От времето на Лему Т
дтлантите са останали няколко подземни града, уточняват
от Акаша за още четири подземни града на извънземни
цивилизации.
_ Добре, да приключим за днес с въпросите за Германия.
Но тъй като засегнахме въпроса с българите, предвождани
от Алцек и заселени в Италия, какво ще ни кажат за тях?
-Това, че и италианците са ни братя - смее се весело
Гергана. - Съобщават, че всички древни български градове,
основани от Алцек и българите на територията на Италия
крият тайни, архиви и предметни богатства, показващи
произхода на човечеството и в частност на бялата раса и
траките.
А какво казват за известния род Булгари?
Че родът Булгари е от български произход. Родона-
чалниците му са потомци на траки, живели в Югозападна
България и разселили се в no-кьсен етап в Румъния и
Италия. Българите постепенно се смесватс местните хора и
много от тях губят фамилните си спомени за произхода им.
Ако не са потомци ще носят ли името Булгари?
Разбрах, ще продължа да питам по-късно за Италия, а
сега да доизясним още нещо за германците. Първо прочети
това, което ти изпращам и след това ще питам.
- Прочетох го, но ти сякаш искаш да добавиш още нещо
към него?
- Позна, искам да знам дали са достоверни свел ята, че
в началото на Втората световна война, когато все още сме
съюзници с Германия, в България пристигат свръх секретни
нацистки части и продължител време проучват множество
районни в страната ни но най дълго време "проучвателите"
се задържат около градовете Батак и Пещера. Интересувам
се, какво толкова
старателно са издирвали там?
-Търсили са подземна генна банка, съхраняващако j
довете и генната информация на петата раса. -Долет'
отговорът и по гърба ми полазиха ледени тръпки. Знаеех

275
какво означава това. - В тази подземна банка - про- j дължи
Гергана - има и помещение, където в състояние на сомати
се намират четирима от първите посветни на расата.
- На коя раса?
- На бялата - уточнява тя. - Да, да, на бялата раса-
повтаря, за да ме увери, че правилно съм я разбрал,
- Нацистите откъде имат тази информация?
- Получили са я от Черното братство... Тази инфор-
мация е била споделена и от ламите в Хималаите, по време
на първите им срещи с представителите на ''духовните
посветени" нацисти.
- За какво им е било необходимо да проникнат в тази
банка? - продължавам да задавам въпроси аз.
- Целта на германците е била да открият банката, за да
използват кодовете и генната информация за
усъвършенстване на немската раса и извеждането й на най-
високо ниво в йерархията на народите по умения, знания и
сила. Така германците са целели да наложат властта си
над целия свят. Възнамерявали са да изведат от
състоянието на сомати намиращите се там посветени и да
ги принудят да им разкрият тайните и знанията, които те
притежават.
Правилно е било предчувствието ми за какво би пос-
лужила генната банка... Затова и ледени тръпки полазиха
по гърба ми.
- Как е завършила мисията на "посветените нацисти"?

276
 „ Търсенето е било безрезултатно - заяви със задо-
олство Гергана. - Защото никой няма право на достъп до
тази банка до момента, когато се даде разрешение за това.
Ето това отговориха.
Замислих се върху отговорите. Какво ли би станало, ако
нацистите успееха да достигнат до генната банка? кисках и да
мисля...
За района Пещера - Батак се носят легенди за богатства и
безброй иманярски набези претърсват от содини районва,
най-вече така нареченото "Киевско кал е” известно с
подземия, които често вземат жертви, Възможно ли е там
да е генната банка? Попитах Гергана и тя ми прочете
отговора от Акаша:
"Подземия има както в равнината до "Киевско кале",' така и
под него. Подземията се намират на различни нива и са от
различни времена. Генната банка е в едно от тези подземия.
Първите подземия датират от времето на средните
атланти, където е имало и град - средище на културата и
изкуствата. Бил е място за срещи на културните деятели от
всички краища на земята и там те са дискутирали,
обменяли мнения, знания и опит. Имало е постоянни
изложби от всички области на изобразителните изкуства,
както и зали за представления от областта на сценичните
изкуства. Този град е заобиколен от съкровищници, в които
се съхраняват само произведения на изкуството от епохата
на атлантите.
Други подземия са от епохата на първотраките, където се
съхранява архивът на историята и сведения за пътя, който
са извървели първите потомци до заселването си по тези
земи, пазят се и ценностите, наследени от атлантите. Някои
подземия са от по-късен! период на траките, когато те вече
са владеели тези земи и са развивали културата си. В тях
се съхраня-ват съкровищниците на владетелите от тези
времена. Някои подземия, в по-късни времена, са били
използвани и от римляните, завладели земите на траките в
този район. Употребявали са ги като бази, в които са
складирали завоюваните богатства и пазили военните си
трезори.

27J
 Самата генна банка се намира в подземие, преходно
между атлантския град и подземията на първотраките Тя е
защитена с механизми от различен вид. Достъпът' до нея не
Пъ
е разрешен. т
- Благодаря. Сега да попитам за тайната нацистка
база на Южния полюс. ^
- На Южния полюс има създадена база от герман те с
помощта на извънземни - бързо заговори Гергана В нея се
съхраняват енергийни и лазерни устройства и съоръжения,
както и прототипи на мощни поразяващи оръжия,
транспортни средства и апаратури за изследване,
модифициране и преобразуване на генни клетки.
- Но това означава, че сведенията за тази база са
истински? - възкликвам изненадан от чутото.
- Нацистите действително са притежавали бази в
Антарктида. Но базите им са били засекретени...
За миг Гергана замлъкна, явно видя на монитора, че
разперих ръце в недоумение и учудено ме погледна.
- Засекретени, а се знае за тях...
Тя се усмихва, явно вече е получила отговора, защото я
чувам да казва:
- Засекретени са не от германците, а от Учителите от
Сириус и поради това достъпът до тях е забранен.
Пак не става ясно защо достъпът до базите е забранен и
то от Учителите от Сириус. Явно и Гергана не е на ясно по
въпроса, защото ме поглежда въпросително. Кимам с глава,
тя разбира какво трябва да направи и виждам, че задава
въпроса писмено. Вдига глава, поглежда ме и прочита
отговора:
- Засекретени са от Учителите от Сириус и достъпът до
тях е забранен поради ниското ниво на духовно и морално
развитие на съвременната цивилизация. Затова и опитите
на американските военни да достигнат и проникнат в тази
база са били осуетени.
След изложеното дотук следва моментално зададен
въпрос:
- Къде все още нацистите имат бази по света?
- В Аржентина.
Къде по-точно в Аржентина?
не уточняват. Пишат, че Нацистите имат бази не

16
 само в Аржентина, но там са най-големите и най-
многона бройса предимно в планинските райони и всички
са в близост до реки или езера. Две бази са разпопени в
Южна Аржентина, в равнинна местност, също близо до
преминаваща не голяма река.
Според съобщение в британския вестник "Дейли
телераф" немският археолог Хайнц-Петер Хаущайн крил
два тона скъпоценни метали в покрайнините а селцето
Дойченедорф, недалеч от чешката граница. Според него
съкровищата може би са част от похитена- та от нацистите
Кехлибарена стая.
"Апаратурата показа, че скъпоценностите се намират на
дълбочина двадесет метра под земята - казва Хаущайн. -
Съдейки по сигналите на датчиците, там е скрито
предимно злато и сребро."
Петер Хаущайн търси Кехлибарената стая в продъл-
жение на десет години и смята, че част от нея вероятно е
скрита в мините на границата между Германия и Чехия.
Неговият баща - бивш свързочник в Луфтвафе, с очите си
е виждал документите, според които в края на Втората
световна война нацистите скрили някои съкровища близо
до селцето Дойченедорф. Но в тези документи се
съдържало предупреждение за мините-ка- пани. Именно
затова в района на разкопките, работят миньори. А
археолозите ще се намесят едва след тях.
Възрастните жители на Дойченедорф си спомнят, че на
9 април 1945 година в селцето се появила колона военни
камиони, войниците отцепили местността и в една от
шахтите спуснали някакви сандъци...
Всяко сведение подлежи на проверка. Това е моят
девиз и моля Гергана да изпрати запитване относно съ-
битието, станало край село Дойченедорф на 9 април
1945 година.
- На границата между Германия и Чехия има скрити
съкровища от нацистите. Те са използвали древно под-
земие на атлантите, подсказано им от представителите
на Черното братство. Там има много документи и спи-
съци, свързани с различни деяния на нацистите; архиви на
Третия Райх и много златни символи на Райха между
които и един златен Хитлеристки орел с размери:
височина три метра и ширина на разперените крила

17
 дванадесет метра.
- Има ли на други места неоткрити нацистки съкр0.
вища?
- Има нацистки съкровища на много места както в
Европа, така и в Южна Америка, където са укрити голяма
част от тях. Съществуват данни и описи за тяхното
местонахождение, които с времето ще бъдат открити и ще
се проникне в подземията на нацистите, където на- ред със
съкровищата ще се открият и много документи и архиви,
разкриващи тайните, които висшите в йерархията са знаели,
както и документи, свързани с расата, като цяло.

ГРАФ СЕН ЖЕРМЕН

Една от най-загадъчните личности в света е граф Сен
Жермен за него се носят невероятни легенди - той е
вечномлад, очарователен, загадъчен и привлекателен,
знаещ всички тайни на света, появяващ се от едно
място на друго - в различни времена на земната
история. той всъщност е граф Сен Жермен? Реална
историческа личносг ли е или една съчинена легенда?
Няма никакви сведения за датата и мястото на
раждане на Сен Жермен. Представя се за граф и това
се потвърждава от бноските му, които го определят
като изтънчена личност, която пленява придворното
общество на местата, които посещава. Възхваляват го
за мъдростта му и за тайнствеността, с която е
обграден. Но защо графът отказва да обсъжда такива
незначителни дреболии като произхода, богатството и
общественото си положение?
Първите сведения за граф Сен Жермен възникват
през 1758 година във Франция. Според слуховете той
се завръща от дипломатически мисии в Холандия,
Англия и Германия. Той е полиглот, отлично владее
френски, английски, китайски, арабски, санскрит,
италиански и други езици. Познанията му по политика,
история, изкуства, поезия, медицина, химия, живопис и
различни науки, предизвикват възхищението и
завистта на аристокрацията. Още с пристигането си в
Париж, граф Сен Жермен посещава крал Луи XV,

18
 който по-късно го прави свой таен агент, както се
твърди. Графът привлича и буди възторг сред
френската аристокрация със своята образованост и
елегантност. За него пишат възхвали известни
личности на епохата - Казанова, Калиостро и херцог
Шоазьол. Граф Сен Жермен не старее. Той е в
състояние на вечна младост. Сам, пред приятели под-
хвърля шеговито, че е на повече от сто години. Граф
Сен Жермен е виртуозен пианист, цигулар и компози-
тор. Той е и сред основоположниците на алхимичното
изкуство, дори твърди, че може да прави злато
името му се свързва с окултизъм и тайни общества.
Животът на граф Сен Жермен преминава в
пътешествия. То т косява цяла Европа, посещава
Турция, Тибет, Мексико и африканския континент. И
във всяка една,* посещавана от него, страна граф
Сен Жермен приема нова моличност. В Холандия
той е известен под името граф Сюрмон, в Белгия е
маркиз Монсерат, в Русия, кк ^ се движи в
обкръжението на Екатерина II и е наз чен за
съветник на граф Алексей Орлов, е познат к генерал
Уелдън, в Германия се нарича принц Рако Но зад всяко
от тези имена е откриван Сен Жермен това неизбежно
ускорява заминаването му от (гьотве/ ното място. Това са
само част от имената, под които се е представял графът.
Има и други, които са станали известни, като маркиз
Емар, граф Белмар, граф Салтиков майор Фрейзър, граф
Уендъм, граф Монте Кристо, кавалер Шьонинг и Зонони.
Някои смятат, че името на графа има тайнствено
значение. Други изказват предположението, че името е
псевдоним, заимстван от латинската фраза "Sanctus
Germanus," която означава "свят брат." Известно ли е, кога е
починал вечно младият граф Сен Жермен? Данните, с които
разполагаме са, че през 1779 година графът пристига в
Германия, където негов покровител е принц Карлос Хесе-
Касел. По време на престоя си в Екенфьорд, Сен Жермен
приема компанията само на няколко души и се смята, че той
използва този град за афиширане на смъртта си. Според

19
някои сведения, по това време, той е на почти 100 години,
въпреки че изглежда не повече от четиридесет. Официални
сведения сочат, че граф Сен Жермен умира в дома си в
Екенфьорд през 1784 година. Но в града не съществува
гробница с неговото име. Още по-странно е, че има издаден
смъртен акт, според който графът умира и е погребан в
Силезия, днешна Полша.
Не трябва да пропуснем, че на граф Сен Жермен се
приписва и участието му в основаването на САЩ, как-

20
 и разкриването на тайните на хипнозата пред Антон
След предполагаемата си смърт граф Сен Жермен
завръща отново във Франция през 1789 година и все така
изглежда млад и жизнен и се представя пред кралица Мария
Антоанета. И отново започват неговите Хгешествия из
света... раждането и най-съществените моменти в живота
граф Сен Жермен остават в тайнствена неизвест- Н|
Изследователи, заели се да изяснят загадките на граф Сен
Жермен твърдят, че той въобще не е умирал! Може би
поради това се разказват истории как графът е живял в
древен Египет, Римската импе- оия, Средновековието и в
различни региони на съвременна Европа. Доказателства не
съществуват. Говори се че граф Сен Жермен е позирал за
снимка с мадам Блаватска от Теософското дружество. Но до
този момент подобна снимка не е открита. Изчерпи ли се
всичко което се знае за граф Сен Жермен? Не, това което
написах е само част от вечния му живот. За графа се твърди,
че съвместно с фараон Ехнатон основават монотеизма в
Египет. приписват му строителството на храма на Соломон и
основаването на франкмасонство- то. Говори се, че е син на
Ференц Ракоци II, последният крал на Трансилвания. Данни
за това няма. Едни твърдят, че е Кристиан Розенкройц,
основател на Ордена на розенкройцерите, а други, че е
философът и учен франсис Бейкън. И още, че е предоставил
тайнИ карти на Христофор Колумб, за да открие Америка.
Тази загадъчна личност, продължава все още да занимава
умовете на хората, вълнува и мен. Нима е възможно да
съществува личност, която да е вечно млада и да живее в
продължение на векове? Защо в световната история не се
говори за друг подобен случай? Дори на Исус Христос не е
отредена подобна роля.
Забелязвах, че доста поуморих игумен Гавраил, затова
отново търся Гергана. Сядам пред компютъра, включвам
скайп-а и се свързвам с Гергана. Тя е на линия. Изпращам
написаното за граф Сен Жермен .

21%
 Наблюдавам я как чете внимателно текста, от време на
време повдига глава, поглежда в монитора и продъл?
жава да проучва написаното. Накрая въздъхва и чувам
гласа й:
- Чела съм отдавна за граф Сен Жермен. Интересна
личност. Какво мислиш за него?
- Мисля, че няма друга такава личност, за която да се
говори, че съществува с векове. Освен този текст който
прочете, искаш ли да ти разкажа още нещо за Графа
или ...
- Хайде разказвай. Обичам да слушам за тайнствени
хора.
- Чел съм, че през осемнадесети век Сен Жермен е
наричан "Великият човек на Европа". Знаеш, че е
изглеждал вечно млад в продължение на сто години.
Пътувал е чрез мисълта си, хранел бедните, помагал на
нуждаещите се. Говори се, че и сега помага на чо-
вечеството.
Спрях за малко, отворих бележника си и потърсих
мястото, където бях записал извадки от интернет за
графа. Гергана се готвеше да ме попита защо спрях да
разказвам, но видя отворения бележник и търпеливо
зачака.
"Сен Жермен - зачетох аз - е Чохан на Седмия лъч. Той е
виолетовият лъч на свободата, на алхимията, на
справедливостта, милостта и преобразяването. Той е йерарх
на Брата на Водолея, която идва, носеща дара на
виолетовия пламък за световна промяна. Той възпитава и
посвещава душите в мистерията на „седалището на душата"
- сърдечната чакра, подготвяйки ги да получат даровете на
пророчеството и чудесата на Светия Дух. Две от
въплъщенията на Сен Жермен са били - Христофор Колумб
и магьосникът Мерлин. Прераждал се е многократно, но най-
известните му прераждания са като пророк Самуил и
Франсис Бейкън. Сен Жермен е всепроникващ ум, поставящ
емпиричната основа на ерата на просвещението, събарящ
преградите, издигнати от физическите и духовни науки. Като
Франсис Роджър Бейкън е насочвал и вдъхновявал
поклонни

22
 ците на свещената наука, а после, като Сен Жермен,
обрисувал пред всички същността на алхимична- тз мечта.
Възнесеният учител Сен Кермен
разказва, че най-висша- алхимия е
трансформацията на едно човешко
съзнание в божествеността на
Висшия Аз. Той е го- ов Да помогне
на всички души в ехния стремеж.
Неговото етер- уединение е
локализирано над 5 «исилвания в
Румъния и Тейбъл юунтийн в
Уайоминг"... Граф Сен Жермен
„ Гергана, желая да получа отговор от Акаша. явзм се, да
ни дадат разяснение. Ще попиташ ли?
!. вече имаме и отговор - тихо, но с радостна нотка в а
гЛ
възкликва Гергана. - Ето какво отговориха. И на иТО ра се
появи следният текст:
| «даф Сен Жермен е високо посветен водач от вре- т0„а
атлантите. Той "живее" в състояние на сомати, Генофонда
на човечеството в Тибет и при необходи- !остизлиза и
приема различни самоличности, за да се р между хората и в
обществата, към които, в кон- 1етен период, е принадлежал.
Той не се е раждал и умирал. Появявал се е от "някъде" и е
отивал там, бткъдето в същност е идвал - Генофонда на
расите в Тибет"
Това разкритие никога досега не бях чувал... Прочетох с
внимание продиктуваното от Акаша и се за- ;мелих за
следващия въпрос, който щях да задам за Откровението на
Йоан Богослов - Апокалипсисът".

23
АПОКАЛИПСИСЪТ

Апокалипсисът е най-тайнствената и най-

сложната за разгадаване от всичките книги в
Библията. Свещено писание, което съдържа
закодирана тайната за бъдещето и за края на
човечеството. Изпълнено със странни описания на
видения, на великолепни езотерични сцени, то
остава неразкрито и до днес. Дали не е дошло
времето да бъде разгадано това свещено писание?
Помолих Гергана да попита Акаша ще ни дадат ли
разяснение по този въпрос и получих следният отго-
вор: "Казаха, че е време, но ще ни отговорят в
рамките на позволеното."
Тава и чаках. Благодарих на Акаша и изпратих част
от текста на Апокалипсиса на Гергана.
Днес, 26.06.2009 година, получих изпратените раз-
яснения, приети от Гергана Герасимова. Отговорите
от Акаша предавам с друг шрифт.
Глава 1
1 Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог,
за да покаже на слугите Си онова, което има да
стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела
Си на Своя слуга Йоан,
- Христос е имал връзка с Бог —Акаша и от там е по-
лучавал информация за различни събития. Това са про-
рочествата за бъдещето на Земята и цивилизацията, които
е поверил на Йоан.
2 който възвести Божието слово и свидетелството
Исус Христово - и всичко що е видял.
- Йоан е бил натоварен със задачата да запише в ко-

24
 диран вид получената информация, защото времето за I
нейното оповестяване не е било дошло и хората не са
били готови да я научат, да я осъзнаят и осмислят.
3 блажен, който прочита, и ония, които слушат
думите на това пророчество и пазят написаното в
него; защото времето е близо.
Отнася се за хората от днешните времена, времето
преди преминаването на Земята и цивилизация-,
та в следващото ниво от нейното еволюционно развитие
т.е времето преди 2012 година.
4 йоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и
мир Да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и
Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия
престол,
_ Отнася се за седемте основни енергийни центъра
на Земята, от където чрез седем духовни водачи се е
препредавала информацията.
5 и от Исуса Христа, КОЙТО е верният свидетел, първо-
роденият от мъртвите и началникът на земните царе.
На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете
ни чрез кръвта Си,
- Означава, че Исус единствен, по това време, от
земната раса е получавал информация на такова ниво и е
станал проводник, със силата си, за да могат идните
поколения да разчетат това, което той им завещава чрез
Йоан.
6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя
Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във
вечни векове. Амин.
- Който със силата и знанията, получени от Акаша,
полага основите на бъдещото ново време, Царството
на Новата ера.
7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония,

25
които го прободоха; и всички земни племена ще въз-
ридаят за Него. Така е. Амин.
- Олицетворява Исус с Новото време, с отварянето
на Голямата врата, която ще отведе човечеството в
новото измерение на неговото съществуване.
8 Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и
Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.

26
 - Алфа и Омега - символ на безкрая на Вселената,
безграничната Вселенска любов и Космическа мъдрос * които
са основната двигателна сила във всички свегпов
9 Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в
царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа!
бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и
свидетелството за Исуса [Христа].
- Патмос - това е състояние на транс - медитация е която се
усвояват знания и информационни данни.
10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа- чух
зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:
- В определения ден, или в определеното време, Исус
Iпоставя Йоан в състояние на Патмос, за да му преда- I де
необходимите знания за бъдещето, които след това j той да
запише в Откровението си.
11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до
седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до
Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
- Написаното в Откровението да се изпрати до ар- хивите
на седемте Шамбали.
12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и
като се обърнах, видях седем златни светилника;
- Видял е Исус, който е това време е осъществявал : връзка
със седемте Шамбали чрез визуализирани енер-гийни канали в
златист цвят.
13 и всред светилниците ВИДЯХ Един, Който приличаше на
Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан
около гърдите със златен пояс;
Този, който е видял е материализирано видение на духовен
водач, представител на Висшия разум, който е ръководел целия
процес по предаване и приемане на информацията през
Шамбалите до Исус.
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като
сняг, и очите Му, като огнен пламък;
- Описание на видението.
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ
пречистена: а гласът Му беше като на много води;
_ Описание на енергийното излъчване и вибрациите.
16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата
му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му
светеше, както свети слънцето в силата си.
— В десницата му са седемте ключа за Шамбалите,'
острият меч — информационния канал, светлината на
лицето — е чистата Алфа енергия, която изпълва всич-

27
 духовни посветени.
Kli
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мър-
тъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой
се, Аз съм първият и последният и живият;
— Той е вечният, висшият разум, който твори във
Вселената.
18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам
ключовете на смъртта и на ада.
— Променям формата си на живот и проявление, но
винаги съществувам. Имам ключовете към всички тай-
ни на Вселената.
19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и
това, което има да стане подире,
— Запиши това, което ти са дава.
20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата
Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са
ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са
седемте църкви.
— Седемте водачи на седемте Шамбали.
Откровението на Йоан Богослов: Глава 19
0 След това чух като че ли силен глас от голямо мно-
жество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение,
слава и сила принадлежат на нашия Бог;
IПри отварянето на Голямата врата и навлизането на Земята
в следващото й еволюционно ниво ще се отворят много нови
звукови енергийни канали, които ще

28
бъдат източник на информация за хората от Ц време. Тези
звукови канали чува Йоан, а те принадлежат на
Вселенската мрежа, на Бог.
1 защото са истинни и праведни Неговите съдби-
понеже Той осъди великата блудница, която е разт Щ
земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за
3
кръвта на Своите слуги. Аие
- Великата блудница е покварата, моралното ховно падение
на сегашната раса, злите помисли яния, които владеят
човечеството в навечериет о 2012година. Великата блудница
ще си отиде и след° прехода нейното място ще остане
завинаги в миналот о
- И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига'
вечни векове.
Преходът ще се извърши на два етапа, на два път
Човечеството ще се пречиства преди да премине"
Новата ера. Първият етап тече сега. Вторият ще
започне в навечерието на 2012 година.
2 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества
паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на
престола, и казваха: Амин! Алилуя!
- Двадесет и четири са новите нива, канали и по-
тенциали, които ще се отворят у Новите хора в
Четвъртото измерение. Четирите тела на човека ще
започнат да съществуват заедно осъзнато.
3 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете
нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите,
малки и големи.
- Всички, преминали през прехода - малки и големи,
бедни и богати, стари и млади, всички, които са оцеле-
ли са достойни да продължат напред в Новото време,
затова трябва да продължават да хвалят Бога, т.е. да
Живеят по законите на Всемира.
4 И чух като глас от много народ, и като глас от много
води, и като глас от силни гърмежи, които казваха:
Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият,
царува.
Всички новоотвореии канали ще бъдат достъпни
за 0Одите хора. Уменията и знанията им ще се
умножат.
- Нека се радваме и се веселим и нека отдадем
Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и
Неговата жена се е приготвила.

29
 - Трябва да се цени това, че вече Бог,
Вселената са достъпни за Земята, че нейният
основен двигателен елемент - Любовта е
наложена като форма на живот, цисъл, поведение
и взаимоотношения.
8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист
ви- сон; защото висонът е праведните дела на
светиите.
- С установяването на Любовта ще се пречистват
енергийните мрежи на Земята и хората и ще се
доближат до съвършенството на Вселената. Ще се
повиши нивото на духовността, а с това и мястото в
йерархията на Световете в Космоса.
9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани
на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия
думи са истинни Божии думи.
- Тези, които останат след подбора и оцелеят след
прехода, ще живеят в Новата ера - те са блажени, за- '
щото ще живеят в Нов свят на хармония, мир и любов.
10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се
поклоня; но' той ми рече: Недей; аз съм съслужител
на тебе и на братята ти, които държат
свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото
духът на пророчеството е да свидетелствуваме за
Исуса.
- Покланя се пред материализираното видение на
Висшия посветен от Вселената, който чрез Исус се по- казва
и на Йоан.
11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и
Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и
Истинен, и съди и воюва праведно.
- Отвореното небе е синоним на отварянето на Голямата
врата, отварянето на илюзорното небе и i разкриването, пред
Земята и нейната цивилизация, i на истината за Вселената и
нейните закони. Сливат
се паралелните светове и мъртвите, напуснали нащия
свят стават видими.
12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бя* а много
корони и носеше написано име, което никой не знаеше,
а само Той;
-Конникът е материализиран посветен от друго из
мерение, боравещ с по-чисти и силни енергии -
огнения пламък, а короните символизират силата и
мощта им В началото словото му ще е чуждо,
непознато за земна. 1 та раса.

30
 13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му
беше Божието слово.
-Кръвта символизира Истината, която носи за но-
вите знания, а името му постепенно става разбираемо,
т.е. хората постепенно ще усвоят новите знания.
14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон
следваха подир Него на бели коне.
- Небесните войски са пратеници от други светове,
които постепенно ще стават видими и разбираеми,
както е било някога в забравените времена, в началото
на сътворението на расата.
15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него
народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще
стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.
- Когато хората приемат новите закони, морал и
философия ще се изкоренят завинаги остатъците от
деградиралата ценностна система на сегашното об-
щество.
16 1 на дрехата и на бедрото Му имаше написано име:
Цар на царете, и Господ на господарите.
-Силата на Вселената, Мощта на Вселената ще сля-
зат на Земята.
17 После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, из-
виквайки със силен глас, каза на всичките птици, които
летят посред небето: Дойдете, събирайте се за
великата Божия вечеря,
_ Ангелът е вестител от висшата йерархия на Все-
ленските Богове. Той призовава тези от тях, които още I са
дошли на Земята да слязат, за да присъстват на
включването на Новия свят на Земята.
18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници,
месата на юнаци и месата на коне и на ония, които
яздят на тях, дори месата на всичките човеци, сво-
бодни и роби, малки и големи.
_ Отнася се до втория етап от прехода, който ще е [ кратък, но
наситен със събития. Тогава ще се извърши I окончателният
подбор, за да останат само тези, които ще продължат
след прехода.
19 И видях звяра и земните царе и войските им съ-
брани да воюват против яздещия на коня и против
31
Неговото войнство.
- Ескалацията на агресията, негативизма и омраза- J ща
между хората последна съпротива на отиващия си j свят
срещу Новата епоха, в която ще владее Любовта.
20 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който
бе извършил пред него знаменията, с които измами
ония, които бяха приели белега на звяра, и които се
покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени
живи в огненото езеро, което гори с жупел.
- В крайна сметка всички, които сега се считат за
водачи, но използват нечисти сили, действия и помиА ели
ще бъдат отстранени от програмата за бъдещотск
развитие на Земята.
21 А останалите бидоха избити с меча на яздещия на
коня, с меча, който излизаше от устата Му, И всичките
птици се наситиха от месата им.
- Боговете ще приключат успешно мисията си на Земята и
ще се установи хармонията.
Откровението на Йоан Богослов: Глава 20
0 И видях, че слизаше от небето един ангел, който
държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма
верига.

32
 - Йоан вижда времената след първото хилядопещи I
когато цивилизацията е оставена да се развива сам’
1Тогава били заключени знанията и е била затворен
Вратата на познанието за хората.
2 ТОЙ улови змея, старовременната змия, която е
дявол и сатана, | го върза за хиляда години,
- Старовременната змия това са старите, истинските
знания, наследени от предните раси и дадени от
сьтворителите на петата раса. Но понеже знанията не са
използвани за доброто на цивилизацията са отне ' ти от
хората за приблизително хиляда години, за да се развива
човечеството самд преди да настъпи момента на прехода.
3 и, като го хвърли в бездната, заключи и я
запечата над него, за да не мами вече народите,
преди да се свършат хилядата години, след което
той трябва да бъде пуснат за малко време.
-След изтичането на този срок Врата ще започне да се
отваря постепенно, за да могат хората от прехода да се
докоснат отново до знанията, да ги приемат и да продължат
напред.
3 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на
тях бе дадено да съдят; ВИДЯХ и душите на ония, ко-
ито бяха обезглавени поради свидетелствуването си
за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които
не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не
приеха белега на челото си и на ръката си; и те ожи-
вяха и царуваха с Христа хиляда години.
- Говори за времето преди прехода, когато започ-
ва подбора. На престолите са наблюдателите от
Вселената, които следят процесите на Земята и сьз-
дават условията на подбора. Човечеството се разде-
ля на две части. Едната, която остава подвластна на
тъмните сили, мисли, чувства и поведение и
втората, която приема духовното, любовта и поема
по правилния път на развитие, което я прави
достойна да живее, твори и да се развива в Новата
ера.
другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха
хилядата години. Това е първото възкресение.
- Тук става въпрос за хората от минали времена високи
потенциали, които са починали и чакат на- сгПьпването на
Новата ера, за да се появят отново на Земята, да заемат
местата си и да продължат33 живо-та си в Новите условия.
6 Влажен и свет оня, който участвува в първото въз-
кресение; над такива втората смърт не ще има сила;
а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще
царуват с Него хиляда години.
 - Тези, които се върнат на Земята ще бъдат част от новата
шеста раса и ще притежават нейните знания, сила, духовност и
мъдрост.
6 и когато се свършат хилядата години, сатана ще
бъде пуснат от тъмницата си,
- След изтичането на хилядата години заедно с отварянето
на Врата на познанието ще се отключат и агресията, злобата,
омразата, негативизма, за да са част от условията на подбора.
7 и ще излезе да мами народите в четирите краища на
земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чи-
ето число е като морския пясък,
- Преди окончателния подбор тъмните мисли и действия ще
завладеят хората от четирите края на земята.
8 И те се разпростряха по цялата широчина на земята
и обиколиха стана на светиите и обичния град; но
огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.
- Тези, които се поддадат на тъмните сили, на агре- сията, ще
отпаднат от програмата за бъдещето на Земята. На тях подбора
ще каже НЕ.
9 И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в
огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и
лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем
до вечни векове.
- След приключването на прехода тъмните мисли, чувства,
емоции и агресивните действия ще бъдат ану-
яирани от програмата на живота на Новите хора| на Новото
време.
11 След това видях един голям бял престол и Онзи
Който седеше на него, от Чието лице побягнаха
земя' та и небето, че не се намери място за тях.
- Става въпрос за окончателното отваряне на
Го. лямата врата, което ще позиционира Земята в
Нова- I та ера.
12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред прес-
тола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга
книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха
съдени според делата си по написаното в книгите. -В
края на прехода не всеки ще запише името си в книгата
на живота. Тези, които не изчистят остатъците ' от
негативите, натрупани в миналото, ще отпаднат от
програмата.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и
смъртта и адът предадоха 34мъртвите, които бяха в тях- и
те бидоха съдени всеки според делата си. -Отпадналите
ще преминат в друго ниво на съществуване, което не е
свързано със земното. Те ще отидат в ; други, ниски
измерения.
14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро.
Това - присъдата за в огненото езеро е втората
смърт.
- Смъртта и адът, т.е. лошите енергии, наситени с
Делта вълни, ще отпаднат от програмата на Земята и ще
останат в ниските измерения заедно с отпадналите.
15 И ако някой не се намери записан в книгата на живо-
та, той биде хвърлен в огненото езеро. -Потвърждение на
това, че който не премине ycneui- | но през прехода ще
отпадне от програмата, не ще продължи развитието си в
Новото време.
Откровението на Йоан Богослов: Глава 21
1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и
първата земя преминаха; и море нямаше вече.

35
Новomo измерение, в което ще навлезе Земята и
ивилизацията след прехода. Морето - катаклизмите, оигпо
ще съпровождат прехода.
1 видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из
небето от Бога, приготвен като невеста украсена за
мъжа си.
В Новата философия, която повелява любов между ; хората,
за да се развива расата.
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето,
скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях;
те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще
бъде с тях.
- Бог, или Висшият разум, ще бъде с хората от Но-1 вогпо
време. Връзката между тях ще бъде по-силна, по- наситена, по-
истинска.
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не
ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни
болка; първото премина.
- След прехода ще се установи нов начин на мислене. I
Страхът, страданието, болката ще бъдат отживелица. Смъртта
ще бъде нова форма на пребиваване в изме- рението.
5 и Седящият на престола рече: Ето, подновявам
всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и
истинни.
- Подновявамъсичко, т.е. на Новата раса и на хора-)
та от Новото време ще им бъдат дадени отново
загубените и забравени сега знания на Вселената,
мъдростта и духовността на Космоса.
6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, нача-
лото и краят. На жадния ще дам даром от извора на
водата на живота.
- Висшият разум, Бог, ще се разкрие пред хората и
на преминалите през прехода ще даде знанията от
извора на живота - Акаша, Вселената.
7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда
Бог, и той ще Ми бъде син.

36
 - Който промени начина си на мислене, поведени
морал и взаимоотношения и се приспособи към
Новит \Ьуховни принципи и закони на съществуване
и прием Любовта като водеща в живота, в мислите
и взаимо
отношенията, ще наследи хармонията на Вселената
| ще стане силна връзката му с Бог; ще се отворят
сетия | постите му.
8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните
убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонни-
ците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в
езеро- то, което гори с огън и жупел. Това е втората
смърт.
- Тези, които не се променят и продължат да
робуват на тъмните енергии и живеят с такива
мисли постепенно ще отпаднат от програмата за
оцеляване и преминаване в Новото време. Това ще
бъде подбора
, Смъртта ще бъде духовна и физическа.
9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха на-
товарени със седемте последни язви и държаха се-
демте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, щети
покажа невестата, жената на Агнето.
- Един от Вселенските духовни учители
разкрива на Йоан коя е двигателната сила на
еволюцията, т.е. жената на Агнеца - Вселената.
10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока
планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който сли-
заше от небето от Бога,
- Това е чистата Вселенска любов, във всичките
й измерения, която твори и дава живот във всички
пространства, времена и светове.
11 и имаше божествена слава като светеше, както
свети някой много скъпоценен камък, като яспис, про-
зрачен като кристал.
- Вибрациите на тази любов са силни и светли,
лъчисти и сияйни, те носят живот и хармония,
развитие и благоденствие.
12 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет
порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани
над портите имена, които са имената на

37
дванадесетте племена на израилтяните:
Новият Ерусалим олицетворява Новия свят, в кой-
то ще се преплитат шестте измерения и шестте вре- еви
пространства и всички те ще бъдат владени от
урвите, създали петата раса - израилтяните, т.е.\
пЬрвотраките.
13 откъм изток три порти, откъм север три порти,
откъм jor три порти, и откъм запад три порти.
- Четвъртото измерение ще отключи вратите към всички
заключени до сега светове.
14 И градската стена имаше дванадесет основни
камъка с дванадесет имена на тях, имената на
дванадесетте апостоли на Агнето.
- В Новия свят ще се съберат дванадесетте основни '
кристали, които ще направляват развитието на ра- сятяя*
Скритите сега, от очите на хората, енергийни
кристали — източници на сила, умения, знания.
15 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна
тръст, за да измери града, портите и стената му.
- Златните градове ще се открият и златните за- I
лежи ще предложат отново богатствата си на новата I
раса.
16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широ-
чината му; и като измери града с тръста, излезе два-
надесет хиляди стадии. Дължината, широчината и
височината му са еднакви.
- Четвъртото измерение ще бъде изградено с любов,)
духовност и мъдрост в равни съотношения, за да се по- {
стигне необходимата хармония.
17 Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет
и четири лакти; а това беше човешка мярка, употре-
бена от ангела.
- Стената на Новото време - Новият човек ще бъде в
хармонично съотношение с времето, в което живее.
18 Стената му беше съградена от яспис, а самият град от
чисто злато, подобно на чисто стъкло.
- Чистите енергии от Космоса ще навлязат в зем '
пото пространство и ще спомогнат за развитието
у, Земята и нейната цивилизация, за
приспособяванеп\им към новите времеви, енергийни
и полеви структура
19 Основните камъни на градските стени бяха
украся. ни 38 с всякакви скъпоценни камъни:
първият основен камък беше яспис, вторият
сапфир, третият халки- дон, четвъртият
смарагд,
 20 петият сардоникс, шестият сард, седмият
хрисолит осмият вирил, деветият топаз,
десетият хрисопрас" единадесетият яцинт,
дванадесетият аметист. '
- Новото време, Новият свят ще бъдат задвижвани от
дванадесетте основни енергии на Алфа спектъра на
Вселената. Основните дванадесет енергии от Алфа
/спектъра на Вселената са следните:
1. Яспис - съответства на Алфа енергията, излъчваща
ниско оборотни сигнали и имаща параметри, съот-
ветстващи на ниските фини нива.
2. Сапфир - това е Алфа енергия с високочестотен
потенциал, управляваща звуковите нива на спектъра.
3. Халкидон-еАлфа енергия,
задвижваща времевите пространства и координираща
баланса между тях.
4. Смарагд - Алфа енергия, която
балансира завихря-нето в полетата, образувани от
пораждащите се нови
вълнови параметри и прилежащите им полета.
5. Сардоникс - Алфа енергията, която организира
информационните сигнали, излизащи от или насочвани към
различните подстанции на основната Акаша банка.
6. Сард - Алфа енергията, която осигурява правилните
вибрационни полета около всички Алфатични структури.
7. Хризолит - Алфа енергията, която синхронизира
времевите полеви честоти и балансира разпространението им
в различните периметри на зоновите структури.
8. Вирил - Алфа енергията, която изгражда енергийните
мрежи на Алфатичните същества в процеса

39
на преминаването им от една зона в зона с различно \
сгпруктураян° ниво.
9. Топаз - Алфа енергията, която организира транс-
портните коридори, осигурява безпрепятствено пре-
минаване през тях, и дава необходимото захранване
на бордовите инсталации.
10. Хризопрас - Алфа енергията, която пречиства
полевите структури на всички нива от попаднали в
тях неефективни частици или остатъчни Делта no- i
тенциали.
11. Яцинт - Алфа енергията, която свързва всички
междинни звена във Вселенски мащаб на проявление и
дава възможност за обособяването им в общ, единен
организъм.
12. Аметист — най-висшата Алфа енергия, захран-
ваща Акаша и каналите, свързани с Акаша и Висшия
Единен Творец на Вселените и времената.
21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера;
всяка порта бе от един бисер; и улицата на града
беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
— Основните енергии и кристали
щесъздадатусловияза i директна връзка на Земята с
Акаша - златната улица.
22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Гос-
под Бог Всемогъщият и Агнето.
- Религиите ще се обединят и ще се върнат към пър-
вородната обща религия - Вселенската мъдрост и духовност,
които не се нуждаят от църкви, джамии и други подобни
храмове.
23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да
го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и
неговото светило е Агнето.
- В четвъртото измерение Слънцето и Луната ще имат
други функции и денят, и нощта ще бъдат различни.
Времето ще се измерва по друг начин. Светлината ще идва
от Вселенските източници.
24 И народите ще ходят по неговата светлина:
земните царе ще донасят в него своите славни неща.
-Народите ще се обединят. Земните владетели -
лидери ще се обединят и ще черпят знания и мъдрост от
IВселенската религия, за да водят човечеството към бъ \
дещите по-чисти светове.
25 Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не
ще има там); 40
- Земята няма вече да бъде затворена.
Илюзорнощ I небе, което сега скрива реалността от нея и
контроди ра енергийните и информационните канали, ще
се от-вори и Денят ще настъпи на Земята, т.е. световете ще
 се отворят за нея.
26 и народите ще донасят в него славните си. и ценни
неща.
- Богатствата на народите ще излязат от недрата и
историята ще се пренапише, за да бъде истинска
^Духовността ще възтържествува.
27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито
оня, който върши мерзост и който лъже, а само
записаните в книгата на живота на Агнето.
- В Новото време, в Новата ера няма да бъде допуснат
никой, който не е отворил сърцето и душата си за Любовта,
доброто, духовното и светлото. Амин.
Откровението на Йоан Богослов: Глава 22
1 След това, ангелът ми показа река е вода на живот,
бистра като кристал, която извираше от престола на
Бога и на Агнето.
- Реката на живота - това е новата форма на жи-
вот след навлизането на Земята в новото измерение. Тогава
смъртта няма да съществува в сегашния си вид.
1 И по средата на улицата му, и от двете страни на ре-
ката, имаше дърво на живота, което раждаше плод
дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и
листата на дървото бяха за изцеление на народите.
- Дървото на живота е изворът на новите енергии;
дванадесетте плода - всеки месец ще се обновяват енергиите в
клетъчните ядра и по този начин народите,
е. хората» ще се предпазват от заболявания, ще бъ-
дат здрави.
2 нищо проклето няма да има вече; и престолът на Бога и
на Агнето ще бъде в града, и Неговите слуги ще му
служат.
- Нищо проклето няма да има вече - всички лоши ми-
■ спи, дела, болести ще отпаднат от програмата на жи-
1 вота. ,
3 Те*ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на
челата им.
- Силата, мъдростта, законите на Космоса ще цару-
ват на земята, между Новите хора.
4 Нощ няма да има вече; и няма да има нужда от свет-
лината на светило или слънчева светлина, защото
Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни
векове.

41
 - Нощ няма да има вече-Слънцето ще промени
функциите си, нощта ще бъде различна. Тъмните сили
ще , изчезнат от битието, защото хората ще приемат
хармонията, любовта и светлината като начин на j
живот. Това ще бъде до вечни векове, т.е. Шестата раса
ще наложи тази форма на живот завинаги.
15 чародейците, блудниците, убийците, идолопоклон-
ниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
- Вижда разделението на цивилизацията - тези, които
се издигат и продължават напред и тези, които слизат
надолу.
16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетел-
ствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът
Давидов, светлата утринна звезда.
- Исус съобщава, че дава тази информация на идни-
те поколения, съобщава за принадлежността си към
Давидовия род.
17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека
рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска,
нека вземе даром водата на живота.

42
 - Правото на избор, което всеки един човек има - да
продължи на- пред, като приеме
законите на любовтау духовността и
Вселената, или да отпадне.
18 Аз свидетелствам на всекиго, който
слуша думите>на пророчеството в тая
книга: Ако някой притури на тях, Бог
ще притури върху него язвите,
написани в тая книга,
- Който се опита да даде неправилно
тълкуване на записаното от Йоан също
ще отпадне от програмата на Земята.
Това е информация, дадена от Акаша за
идните поколения, която никой няма Виденията на Йоан
право I да преиначава или опорочава. и от светия град,
19 и, ако някой отнеме от думите на
тая пророческа книга, Бог ще му отнеме
дела от дървото на живота които са
описани в тая книга.
-Ако някой се опита умишлено да скрие част от ин-
формацията, дадена на хората от Акаша чрез Исус, и
\записана от Йоан - ще бъде наказан,
20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина
ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!
- Времето, в което ще се даде тълкуване на това
откровение е времето преди отварянето на Голямата
врата, преди издигането на Земята в горно ниво. Това
време е скоро.
21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със
светиите. Амин. j - Благодарен е на Исус за това, че е
избрал него за j тази мисия - да запише информацията.
Благодарен е на водачите, които са помагали на Исус.

43
 Изминаха повече от двайсет години, откакто за по-
следен път посетих Москва. От руската столица отлетях
за горещия през лятото Таджикистан. След двуседмичен
престой в град Хорог, високо горе в тайнствения Памир,
се върнах в Москва.
Исках да посетя Кремълския дворец, за да разгледам
ЗА РУСИЯ
богатата сбирка от експонати - царски регалии,
скъпоценности, произведения на изкуството. За моя
изненада вратата на двореца бе затворена - ремонти-
раха сградите. Когато пресичах Червения площад нямам
спомен, дали съм преминал върху червената петолъчка,
вградена в настилката на самия площад пред Кремъл. А
и да бях видял петолъчката, едва ли щях да
1 се досетя каква тайна е скрита под нея.
Привличаше ме невероятният храм Василий Блажени с
архитектурната си красотата и величие. Едва сега, в края
на 2008 година, след като написах трета част на "Тайните
подземия на България" получих едно разкритие... Едно
ново разкритие за тайните руски подземия... Какво да се
прави, една тайна се разкрива и веднага се появява
друга, допълваща първата. Тайната, за която искам да ви
раз-

Кремълският дворец
кажа, е продължение на това, което написах за библи-
отеката на Иван Грозни и е свързана с червената пето-
лъчка, монтирана на площада пред Кремъл. Червената
петолъчка е тайник! Представяте ли си, тайник пред очите
на всички, в центъра на Червения площад. Колко ли други
подобни тайници стоят пред очите ни, които приемаме за
обикновени дадености?
Игумен Гавраил дълго премисля и забави отговора.
44
Впрочем не знаех дали изобщо ще го получа. Допуснах че
сега не се разрешава да се разкрие истината се
примирих. И на тази тайна ще й дойде времето...
- Червената петолъчка, Михаиле, - неочаквано ;заго-
вори игуменът - изработена на Червения площад пред
Кремъл е знак не само за началото на Кремълските
подземия. В петолъчката има скрито послание с код и
парола за достъп до тази част от подземията. От място-
то под петолъчката се стига до три подземия, свързани по
между си и разположени на две нива. Двете подземия са
на едно ниво, третото е под тях и до него водят каменни
стълби, изработени далеч назад във времето.
- Както винаги и сега ще те попитам, Учителю, как да
се открият кодовете за проникване в подземията?
- Подземията под червената звезда, на площада пред
Кремъл, в Москва също предстоят да бъдат разкрити.
Кодът за достъп се съхранява в няколко стари документи
и архиви, намиращи се в Кремъл. Не им е било обърнато
необходимото внимание, защото и времето за достъп е
било неблагоприятно. Скоро ще има щателен преглед на
архива, с цел по-задълбоченото му изследване и
опознаване, и тогава ще бъде открито упътването и кодът.
Този отговор заслужава да бъде препрочетен вни-
мателно от руските специалисти, на които Учителят им
подсказа какво е нужно да извършат. Един истински
подарък не само за Русия, а и за света. Нали там се
намира древната библиотека, донесена като подарък от
Византия, а също и личната библиотека на цар Иван
Грозни. Надявам се, че един ден книгата ми ще бъде
преведена на руски език и руските специалисти ще се
зползват от дадените им указания.
нима ще се задоволя да питам само за подземията
на Кремъл? Русия е така обширна и необятна... Не е
въз- ожно да се научат всички тайни, но нещичко от
тях...
Чувал съм за подземията, в град Пушкин, за които се
оазказват интересни легенди. Аз си падам по легенди-
те а и те ме привличат като магнит и търся, в тях, "ече-
иИ'чното зърно". Но този път библейският израз, който
употребих, се отнася не за вярата, а за истината. Няма

45
 па ви бавя с догадки, какво се намира там, в подземия-
та на град Пушкин, а директно предавам, казаното от
учителя:
_ в подземията на град Пушкин се съхраняват част от
съкровищата на имперските хазни, архиви, документи и
ценности от всякакъв вид на руските императори и!
владетели от XIV век насам. Първата кехлибарена стая
се пази в тях. Документите, които се намират в подзе-;
I мията, съдържат голяма част от действителната исто-
рия на Русия и на страните от Европа и Азия.
Легендите се потвърждават, а и мълвата за скритата
Кехлибарена стая е истина. Сега оставаше да разбера,
от къде се е появила втората стая. Погледнах умоли-
телно игумен Гавраил, той се усмихна многозначително
и разпери ръце:
- Въпросите ти нямат край, Михаиле. Първата кех-
либарена стая, която е в подземието на град Пушкин
(бивше Царско село) е изработена през 1632 година от
австрийски и датски майстори. Била е подарък за
руския цар, но поради несъответствие в размерите не е
била монтирана в никоя от залите на двореца. Имало е
проект за изграждането на специална стая, с нейните
размери, за да бъде поставена, но този проект така и не
е бил осъществен.
Руският император е поръчал втора стая, с по-големи
размери, която е изработена от кехлибар като първата.
Първата стая, била прибрана на съхранение в град
Пушкин. Втората стая е открадната.
Какво ли ще ми разкаже игумен Гавраил за подзе-
мията на двореца в Петербург? Говори се, че под брон-
зовата статуя на Соломон, поставена в двора на
двореца, има тринадесет подземия със съкровища,
но почти всички са наводнени. Така ли е?
Поглеждам към него, не виждам по лицето му
следи от умора и, без да го щадя, питам ли, питам.
Дано прости за напоритостта и безкрайните
въпроси.
- Подземията, под бронзовата статуя на Соломон
в двора на двореца в Петербург не са тринадесет, а
седем и всички са сухи с изключение на най-източното
Голяма част от съхраняваните в тях съкровища са
изнесени още през XVII век. Единственото подземие в
което има ценности е това, в което се намира

46
 златната (статуя на Соломон и гроба на Петър I. Там
има и документи от архива му...
Приготвих се да задам допълнителен въпрос за ста-
туята, но игумен Гавраил вдигна ръка и ми направи
знак да изчакам. Помислих, че някой е дошъл в мана-
стира, огледах се, не видях никой ...
- Не, никой не е дошъл. Въпросът ти за статуята
ще оставим за друг път, а сега искам да те попитам
какво стана със златната маска. Искаш ли да ми
разкажеш?
Вярно, съвсем забравих за това издирване. Но то
приключи преди да пристигна в манастира. Как
завърши? Учителят ме гледа в очите и очаква да види
картината на края на моето разследване и да чуе
разказа ми...
Пътувах с колата... Ето, в лозята се мярка дървена
къщурка, сгушила се сред орехови дървета, но път до
нея, от тази страна, по която пътувам, няма. Слизам от
колата и поемам пеша, покрай оградата на лозето и
къщурката. Тук трябва да открия човека, предложил за
продан златната маска на тракийски владетел. Телена
мрежа огражда лозе около декар и половина, има и ня-
колко стари дървета, отрупани със зелени орехи и между
тях е малката къща. По-точно бунгало, бракувано и
пренесено от някой къмпинг. По двора не се мярка жива
душа, отварям паянтовата врата, влизам вътре и преди
да извикам, "има ли някой", две кучета, озъбени и
настървени, е лай, се спускат към мен. Все още се
държат на дистанция, ръмжат е оголени зъби, и са готови
за скок. Започнаха бързо да скъсяват дистанцията и
неочаквано млъкват, изненадани от поведението ми.
Седнал съм на земята и уж не им обръщам внимание,
виждам ги как се двоумят какво да предприемат, накрая
любопитството им надделява, и след кратко суе- тене и
заплашително ръмжене, колебливо, крачка по крачка,
приближават към мен, недоверчиви и изненадани.
Протягам бавно, прекалено бавно, ръце към тях, те се
спират, поглеждат недоверчиво към мен и най- накрая
страхливо подушват ръцете ми. Разбрали, че не съм
опасен и като не знаят как да постъпят, лриклякат
любопитно до мен. След известно време ставам, изпра-
вям се спокойно и, под зорките очи на кучетата, тръгвам

47
към бунгалото. Те вървят след мен, докато надничам
през прозореца, и мй правят "японско проследяване" -
видимо ми показват, че съм следен. В стаичката виждам
застлано с одеало легло, на пода две обемисти пазарски
чанти и маса, върху която лежат инструменти, които ме
озадачават.
Почуках на вратата на бунгалото, не получих отговор
и натиснах дръжката. Вратата се отвори, някой бе
забравил да я заключи, явно е разчитал на двата опасни
пазача. Зная, прекалено добре, че нямам право да
влизам без разрешение в частен имот, но да не би да
сме в Америка? Имам готов отговор, ако ми направят
забележка за влизането: "Минавам оттук, искам да по-
питам за пътя, и не дай си боже в бунгалото да има
човек, който да се нуждае от помощ... Наблизо няма ни
телефон, ни хора..." Влизам в бунгалото и съсредоточен
разглеждам инструментите. Виждал съм и друг път
подобни златарски инструменти. Надничам в двете
обемисти чанти, а в тях, няколко каменни статуетки. С
мобилния си телефон, който има вградена камера, сни-
мам находките, дотолкова, доколкото се подават през
отворите на чантите, без да ги докосвам с ръце. Снимам
и инструментите на масата и се обаждам в МВР...
Отвън радостното скимтене на кучетата ме преду-
преждава, че стопанинът се е завърнал. През стъклото
на прозореца забелязвам двама мъже на средна въз

48
 раст да приближават бунгалото. Те носят в ръце
нещо тежко, увито в одеало. Снимам ги, преценявам
обета- новката и вече зная какво ще се случи. Нямам
право да ги арестувам, нямам право и да съм в
бунгалото, затова с изваден пистолет изскачам навън и
нареждам:
- Стойте! На земята по очи!
Изненадата подейства. Двамата се стъписват, остават
за миг заковани на място, пускат тежкия предмет на
земята и хукват да се спасяват.
Точно това и очаквах. Полицията не стреля по хора
които не заплашват живота на други хора. Двамата
бегълци добре прецениха, че "оперативният от
криминал- ната полиция" няма да стреля по тях и
хукнаха да се скрият из лозята. Те не ми трябваха -
бях ги заснел, а след половин час пристигна
дежурната група от МВР, направиха оглед, описаха
намерените вещи и се засмяха на кадрите, заснети от
мен. Били стари познайници, които на следващия ден
бяха заловени. Оказа се, че златната маска е груб
фалшификат, изработена от мед и покрита със златна
баня, а каменните статуетки са изровени от тракийска
могила, където открили и каменна богиня, която
фалшификаторите носеха и захвърлиха пред
бунгалото.
И нашата, уникална със своята природа, страна
участва в международния конкурс за "Седемте нови
чудеса в света" - раздел природа. В грандиозния
конкурс участват двеста осемдесет и два обекта, в
двеста двадесет и две страни по света, а България се
представя с вълшебните Белоградчишки скали,
обявени за природ- на забележителност през 1949
година у нас.
До 20 юли 2009 година в подкрепа на
Белоградчишките скали гласуваха над шест милиона
и осемстотин хиляди души и те заеха четвърто място
в класацията. Но изведнъж, изненадващо отпаднаха
от класацията неизвестно по какви причини. Е, можем
да отгатнем по какви - бедна държава, решила да се
мери с природните забележителности на големите
държави. Кому е нужно в България да има
туристически поток, за да гледа и се възхищава на
Белоградчишките скали, вместо това да става някъде

49
другаде? Така де, бизнесът си е бизнес...

Белоградчишките скали
Белоградчишките скали се намират в Западния
БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ
Предбалкан, СКАЛИ
непосредствено до град Белоградчик.
Включени са в списъка на Стоте национални туристи-
чески обекта. Как са образувани тези - наистина чудни
скали? Според геолозите преди двеста и тридесет
милиона години, в края на перма, в резултат на
херцинския тектоничен цикъл, земите в района на
Белоградчик се оформят като високо издигната суша.
Релефът е сил- но разчленен, подложен на
интензивното изветряване и всеобща тенденция към
потъване на земната кора. Започва заравняване, като
във вътрешноконтин^нтал- ните басейни се отлагат
среднокъсови конгломерати. В такъв
вътрешноконтинентален басейн се образуват и
конгломератите край Белоградчик, чиито червеникав
цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През
юрския период върху пясъчниците се наслояват

50
 по-светли и по-дребни сиви и кремавобели
варовици които изграждат днес челата на
скалните образувания "Венец" и "Ведерник". В
резултат на младоалпийския тектонски цикъл
комплексът се нагъва, остава на суша а районът
на Белоградчик попада в центъра на една голяма
антиклинала. При това нагъване варовиците пре-
търпяват деформация, а среднокъсовите
конгломерати в ядката на антиклиналата, силно
се напукват. По-късно започва интензивна ерозия
на най-високо издигнатите части. Под влияние на
водата, ветровете и колебанията на
температурата варовиците от тези части се
разрушават и разкриват силно напуканите
конгломерати. Така се създават причудливите
форми на Белоградчишките скали. Науката
твърди, че в продължение на милиони години
природата е изваяла от безформения камък
скулптури на митични същества, хора, животни и
птици. А в пясъчника и варовика се образували
над сто пещери, за които се разказват легенди...
Легендите са много и свързани с поразяващото
въздействие на древните скали, които боговете
донесли тук, на земята, е България... Слушали ли
сте за вкаменени приказки? Тези от вас, които са
посетили Белоградчишките скали, не само са чули
легендите, но са видели и вкаменените приказки.
Ако се седне и опре гръб до скалите, ще се види
мястото, където преди векове е съществувал
древен девически манастир. Тогава някой ще ви
разкаже притчата за послушницата Витиния...
Чувате ли звука от манастирските камбани, които
сутрин с напевния си звън приканват за молитва? Ето,
тръгнали са към църковната сграда обречените на
Бога монахини. Облечени в черни роби, на главите с
черни забрадки те вървят, стъпват тихо по каменната
пътека
- стари и млади послушници на Бога. Лицата им из-

51
лъчват смирение, душите им са потопени в духовната
божествена хармония. Мислите им са отправени един-
ствено към Бога, те вярват и се уповават на него, а чие
е това лице, мяркащо се като слънчев лъч между тях?
Това неземно красиво девическо лице на послушница,
прикрито под черната забрадка, защо е тук,
Господи? Господи, как разрешаваш тази красота да
бъде затворена в манастира?
Ти сам казващ, Господи, че красотата е
Божествен дар. Такава хубост не може да бъде
скрита и мълвата за красотата на сестра Вита се
разнесла навред из римската империя. И в един
божи ден съдбата, носеща любовта, срещнала
римлянина Антонио с Вита. И грехът споходил
изпълненото с любов сърце на Витиния. Обичала тя
Бог, но копнеела денонощно за Антонио, «риела
любовта си докато детски плач, огласил килиите на
манастира. Строг бил съдът на монахините и те
решили да прокълнат и изгонят от манастира Вита
заедно с детето. И сякаш изпратен от Бога, в това
време откъм хълма, се задал Антонио, възседнал
белия си кон. Щом разбрал за присъдата започнал
да умолява монахините да оставят Вита в името на
Божията любов. И станало чудо. Над скалите се
извила страховита буря, паднал оглушителен гръм,
земята се разтресла, манастирът се сринал. Всичко
наоколо се вкаменило - конникът, монахините и
Витиния, която застинала във вековете като Мадона
с детето на ръце.
Белоградчишките скали заемат огромна площ -
около тридесет километра дължина и от три до пет
километра ширина. На височина достигат до двеста
метра. Виждали ли сте град, обграден със скали,
поразяващи въображението? Една незабравима
гледка е град Белоградчик - скалните образувания,
сдадените им от хората наименования "Мадоната",

52
 "Конникът", "Монасите", "Ученичката", "Лъвът",
"Мечката", "Адам и Ева" и "Замъкът" обграждат и
пазят града и нашепват легенди. А между скалите
са строили крепостните си стени белоградчани. И
околностите на Белоградчик също крият изненади.
На изток са скалите от Фалковската група, в която
се включват "Момина скала", "Пчелен камък",
"Орлов камък", "Боров камък". Централната група се
извисява над град Белоградчик. Тя обхваща
скалните ваяния "Мислен камък", "Конникът",
"Мадоната", "Дервишът", "Метохът", "Ученичката",
"Адам и Ева", "Велкова глава", "Кукувицата" и други.
Най-
западно се намира Збеговската група с "Близнаците"
скалната феерия "Магаза" и "Борим". На четири
километра от града е пещерата "Лепеница", около
която се издига голяма скална група, с чудновати
форми. Тук най- известната скална фигура е наречена
"Динозавърът" 9 отиде ли се около с. Боровица се
вижда "Боров камък" и "Пчелен камък" Застане ли
човек на терасата, на прословутия "Мислен камък"
пред удивения му поглед Се разкрива необятната
панорама от зъбери, скали, пропасти и поляни.
Какво ще ми каже Учителят за Белоградчишките ска-
ли? Не мога да не питам за тях, за тази наша природна
гордост, която сякаш е спотаила в каменните си фигури
духа на времето и безброй тайни. Уверен съм, че
Белоградчишките скали крият загадки и не случайно
"природата" ги е изваяла с чудновати форми.
Вгледайте се тях и ще видите безброй фигури и образи
на вкаменени хора и животни, които променят своя
облик в зависимост от ъгъла, от който ги наблюдавате.
И не само това - на самите скали са очертани
геометрични фигури на пирамиди - с върхове нагоре и

53
обърнати, на шлифовани вдлъбнати и изпъкнали
повърхности.
Много може да се разказва за чудесата на Белоград-
чишките скали, но скъпи читателю, не забравяй, че в
книгата трябва да има място и за други чудеса. Затова
ще ви кажа какво ми разказа игумен Гавраил за тези
приказни скали. Най-напред Учителят ме помоли да на-
правя съпоставка между Шамбала и Белоградчишките
скалиш. Нима можех да сравнявам Белоградчишките
скали, с Божествената и тайнствена Шамбала? Двата
обекта си приличат по това, че са изградени от скали с
причудливи форми. Приличат си и по това, че имат
пирамидални скални форми, полирани стени... Нима,
нима... Просто не можех да повярвам на онова, което
умът ми искаше да подскаже. Не, това не можеше да
бъде вярно. Отговорът, който последва, не само че ме
изненада, но ме изпълни с гордост:
- Белоградчишките скали, Ученико, са "Малката
Шамбала". Там, на много голяма площ под земята, са
изградени ниши за пребиваване на хора в състояние на
сомати. Има генна банка и писмен архив, описващ !
генетиката и взаимовръзките, функциите и свойствата |на
клетки, органи, вериги, системи и ДНК-спирали в;
организмите.
Над "Малката Шамбала" - в Белоградчик, има Косми-
чен транспортен център, който не функционира от
10000 години, но съхранява различни летателни
кораби. Самите наземни скали са изградени на принципа
на Кайлас и са имали същите свойства. Но днес
огледалата, в комплекса на Белоградчик, не
функционират и енергийната система е затворена за
излъчване. В основата на комплекса има само един
действащ генератор,който пази "Малката Шамбала".
- В самите скали има ли монтирана техника?

54
 - Уточних, че "Малката Шамбала" се намира под
земята, а в самите скални образувания няма нищо. Те са
изградени с тези форми след продължителни и прецизни
изчисления. Получените крайни резултати показват, че
това са най-точните формени параметри, подходящи за
монтирането на огледалата и разполагането на енер-s
готочките в строго определена конфигурация, която да
съхранява и зарежда подземната "Малка Шамбала". След
изграждането на формите, преди монтирането на
огледалата, енергийните мрежи и прилежащите им звена,
са изчислени необходимите параметри на всяко отделно
огледало и всяка отделна точка от енергийната мрежа.
- Учителю, ако ти е позволено да кажеш, би ли ми
посочил върху кои скали има монтирани огледала?
- Върху "Каменна гора", "Вкаменено море", "Орелът",
"Камилата" "Гъбите," "Узбег" и "Възбег". Още на "Кон-
никът" "Лъвът" "Адам и Ева" и на част от "Замъка".
Следват "Пчелен камък" в основата на "Орлов камък",
"Кукувицата" и "Близнаците".
- Моля те, разясни нещо повече за огледалата. Малко
знаем за тях.
- Огледалата са с различна форма, плоскост, размери
и интензитет на действие по скалата на Алфа из-

55
 лъчваните полета от Висшия спектър. Ориентацията на
огледалата също е различна. Някои от тях са насочени
едно срещу друго, други - нагоре, трети - надолу или
настрани. Това е един огромен огледален комплекс който
за разлика от огледалата в Кайлас не функци- онира и
затова достъпът до Белоградчишките скали е възможен
и безопасен.
- А пирамидалните образувания, които се виждат в
скалите?
- Те са прави и обърнати и са част от цялостната
система на огледалата и енергийната мрежа. Всяка пи-
рамида е индивидуална и изпълнява специфична роля.
Едни пирамиди служат като ретранслатори, други при-
тежават функциите на малки вътрешни генератори.
Трети служат за междинни звена по веригата, в тях се
коригира интензитета на преминаващата енергий- на
вълна, по-нататък, по мрежата. В основата на целия
комплекс "Белоградчишки скали", в центъра му, се
намира единственият действащ в момента генератор,
който е свързан с някои, от пирамидите, пренасочващи и
преработващи потенциалите на излъчване. Това е
единствената защита на "Малката Шамбала", която сега
е напълно достатъчна.
- Кога ще заработи "Малката Шамбала"?
- Ще заработи отново,, когато се даде разрешение
от висшите сили, които контролират живота и процесите
в нея, така както контролират и в "Кайлас" и в "Голямата
Шамбала". През 2012 година ролята й ще бъде голяма
за балансирането на полетата, налагащо се в следствие
на настъпващите промени и навлизането на Земята в
новия й цикъл на развитие.
- Има съвременни сведения, че в пещерите на "Белог-
радчишките скали" са забелязани летателни апарати -
НЛО.
- Да, в някои от пещерите, намиращи се под скалните
образувания и до днес има летателни апарати, използвани
от древните цивилизации...
- Скалните форми и разстоянията между тях от зна-
чение ли са?
- От значение са. Те са изчислявани предварително,
за да се създаде най-добрия и подходящ модел за
системата от огледала, пирамиди и цялосгна енергийна
мрежа, която да работи в унисон с нуждите на "Малката
 Шамбала".
- Моля за обяснение, каква роля изпълняват огле-
далата?
- Огледалата, които са монтирани върху скалните
образувания работят в синхрон и взаимовръзка с цялата
изградена мрежа. В зависимост от ориентацията,
плоскостта и заложените в тях параметри, те пречупват,
пренасочват, трансформират или премоделират опре-
делени енергийни лъчи, които от своя страна създават
условия за образуване на различни пространствено-
времеви измерения, защитни пояси, полета с ускорен
интензитет на времевите фактори, както и полета със
забавен или дори нулев такъв. Образуват се различни
енергийни матрици на базата, на които се формират
мисловно-формени пространства, с различно предназ-
начение, в рамките на общата единна мрежа за съхра-
нение и поддържане на условията за живот в Малката
Шамбала.
- Искам да те попитам, огледалата видими ли са и j
действат ли днес?
- Огледалата в момента не действат. Не са видими за
човешкото око в тази степен на развитие на инди- j видите.
Само определени посветени могат да "видят" и усетят
съществуването им. Огледалата са там и днес и / след
време, когато настъпи моментът за възобновяване ; на
дейността им ще бъдат активирани, както и цялата мрежа.
- Учителю, ти каза че в" Малката Шамбала" има хора
в състояние на сомати.
- Да, в "Малката Шамбала", аналогично на "Голямата
Шамбала" - в Тибет, и днес има хора в състояние на
сомати. Но малцина знаят, че освен Голямата Шамбала,
на Земята има и други, по-малки Шамбали. Малките
Шамбали са общо шест, по една на всеки от
съвременните континенти, без Азия - където е Голямата
Шамбала.
“ Ще ми посочиш ли, къде се намират останалите Малки
Шамбали?
- За едната, намираща се в Европа, вече знаеш тя е
под Белоградчишките скали. Втората е под планината
Шаста, в Калифорния, третата в Южна Америка - в Перу,
под платото Наска, в западната
57 му част и гледа навътре
към континента, по-далеч от океанския бряг. Четвъртата
е в Африка. Намира се в Етиопия, в посока запад-
 югозапад от Адис Абеба, в планинска област, където има
отделни пустинни места, разположени в по- ниските
части. В Австралия е в сърцето на континента, в посока
изток - североизток от Мелбърн, Сидни и Канбера и
запад - северозапад от Алис Спрингс. На Антарктида
Малката Шамбала е дълбоко под ледовете близо до
центъра на континента.
- Извинявай, Учителю, всички Шамбали са духовни !
центрове, нали?
- Така е, но съществуват и други духовни центрове.
• България като цяло е мощен енергийно-духовен център.
Барна е място, където дълбоко под земята е центърът за
директна връзка с Акаша. Под Мачу Пикчу също има
подобен център. Има и други духови центрове, които в
момента не са активни, но това не означава, че не съ-
ществуват. Ще дойде и тяхното време за активиране.
- Ще се радвам много, ако "Белоградчишките скали"
станат едни от Седемте чудеса на природата през 2011
година.
- Колкото до обявяването през 2011 година на
"Белоградчишките скали7' за едно от новите природни
чудеса, това до голяма степен зависи от действията на
нашето правителство. Но присъствието в каквато и да е
класация не е от някакво значение за този комплекс.
Важна е ролята на "Малката Шамбала", а не на природния
феномен.
- Би ли ми обяснил, Учителю, връзката между
"Шамбала" и "Агарта".
- "Агарта" винаги съществува там, където е
"Шамбала". Двете са свързани. В "Шамбала" се намират
хората в състояние на сомати и генофондът на земните
цивилизации, а "Агарта" е "живият" град, живата част А на
духовния център. Тук обитават духовните и светлин- . ните
тела на посветените, които са в постоянна връзка с Акаша и
с Висшите сили от Вселената. Тези духовни и светлинни
същности обслужват подземните пултове, чрез които се
контролират огледалата и енергийните мрежи на
надземните форми, пазещи 58 "Шамбала", следователно и
"Агарта". В "Агарта" няма хора в състоя-' ние на сомати.
Там обитават Висшите форми на живот, общуват с
Висшите посветени от Космоса, които имат разрешен
достъп до "Агарта".
Ролята на "Шамбала" е да съхранява генофонда и
телата-сомати. "Агарта" е духовният и светлинен свят,: който
пази "Шамбала" и осъществява връзка, при нужда, с
посветените от нашата раса, от нашето съвремие.
И в "Малката Шамбала", и в "Голямата Шамбала" има
представители от цивилизациите на лему, атлантите и
нашата раса. "Малката Шамбала" е с по-малки размери и
респективно с по-малък, като количество, генофонд. В
"Агарта" освен представители на тези три цивилизации има
представители и на предишните две, нематериални
цивилизации, обитавали планетата.
- "Шамбала" и "Агарта" равностойни ли са по значение?
- "Шамбала" и "Агарта" са равностойни по значение и в
тях не се допускат посветени от нашата раса, в днешни дни.
Достъп могат да получат само духовните или светлинните
тела на избрани посветени от нашите времена.
- По какви белези можем да определим къде е "Шамбала"
и къде "Агарта"?
- Няма видим белег, по който да се определи, че "Агарта"
е там, където е. Тя съществува заедно с "Шамбала".
- Защо Дънов е използвал за проповеди Рилските езера,
а не "Малката Шамбала" - Белоградчишките скали?
- Защото в района на Рилските езера има голям пи-
рамидален комплекс, който и до днес има излъчване, което,
правилно използвано, подпомага духовната дей-

59 скали
Белоградчишките
ност и развитието на посветените и техните ученици.
 "Малката Шамбала", в Белоградчик, е с изключени из-
лъчватели и енергийни полета. Днес тя не е активен
източник на енергийни потенциали.
- Разбрах. Нека сега да поговорим за академик
Мулдашев. Радвам се искрено, че му е било разрешено да
посети Шамбала. На пръсти се броят хората, които са
имали щастието да посетят Шамбала. Той е един от тези
щастливци. Но имам усещане, че академикът не всичко ни
разкрива в книгите си.
- Мулдашев действително е достигнал Шамбала и е I
видял пещерите, в които има хора в състояние на со-
мати. Има и тайни, които е узнал и видял, но не ги е
публикувал, защото е рано още за тях.
- Така си и мислех. Има хора, които отричат същест-
вуването на Шамбала.
- Шамбала я отричат тези, които нямат необходимото
духовно ниво, за да прозрат истината, тези, които живеят в
границите на материалните си виждания и убеждения.
Поздравления към академик Мулдашев. Ако един ден
тази книга бъде преведена в Русия и Мулдашев успее да я
прочете, нека да знае, че ние българите с интерес четем
всичко, което е написал за Шамбала. Уважаваме неговия
труд, способности и високи духовни знания, които е получил
от загадъчната Шамбала.
- Учителю, искам да попитам за човешките клонинги. В
списания се публикуват данни, че след Потопа са били
създадени нови човешки клонинги. Това звучи нереално...
- Първо Потопът не е бил един, а няколко, които са 1
съпровождали развитието на Земята през определени ;
интервали от години. Никой потоп не е бил унищожителен за
расата, като цяло, и затова не е било необходи- 1 мо да се
възпроизвеждат нови клонинги. Поколенията продължават
родовете, на не малкото оцелели потомци, на първите
клонинги.
- Богочовеците, които живеят в Тибет и Гоби, самос-
тоятелно ли работят или съвместно?
- Посветените, които живеят в Гоби са свързани с тези от
Тибет. Имат общи знания, мъдрост и духовни водачи. Гоби и
Тибет са енергийно свързани. Там се намират най-посветените
от посветените.

МАГУРАТА 60
Отново желая да се съберем около вечерния огън и да
водим нашите дълги разговори. Вярно всяка вечер не
палим огън, но е безкрайно интересно да беседвам с
игумена, да разговарям с Георги и Димитър. Добри
момчета и чудесни приятели са двамата братя, с раса и
без раса.
Като по план ежедневието си тече равномерно - сутрин
потичваме надолу по хълма, изкачваме се бавно нагоре,
закусваме и всеки с£ захваща с определената за деня
задача. Днес игуменът и братята ще са заети в черквата и
аз реших да се поразходя из старините. Нахлупих на
главата шапка, поставих слънчевите си очила и излязох
от трапезарията. Не е чак толкова горещо, може да се
върви и тръгнах към руините. Вървя бавно, а усещам, че
зад мен има... Има, разбира се, че има. Чувам едва
доловими звуци от нечие присъствие. Поглеждам назад и
се засмях от приятната изненада - Рая и Ира ме следват,
въртят радостно опашки. Погалих ги, те близват ръцете
ми и продължавам напред, ескортиран от двете немски
овчарки. Вървя и си припомням, как преди месец
посетих, впрочем всичко започна така...
На седемнадесет километра от Белоградчик се намира
феноменалната природна забележителност "Магурата",
към която пътувам с колата си. Тази пещера, на чудесата,
е една от най-големите пещери на България. Издълбана е
във варовиковата Рабишка могила, северозападно от с.
Рабиша. През 1960 година пещерата "Магура" е обявена
за природна забележителност, паметник на културата и
национален туристически обект, който ежегодно се
посещава от над седемдесет хиляди ценители на
подземните красоти.
Заставам пред входа на пещерата - стар понор, оф-
ормен ма югозападния склон на хълма и влизам в под-
земното царство. Попадам в главната галерия, където са
оформени шест зали с различни размери. Главната
галерия има и три стоанични разклонения. Пещерата е
разположена на площ от 28,600 квадратни метра и обща
дължина хиляда седемстотин и петдесет метра.
Човек трябва да посети пещерата, за да долови духът на
миналото, да усети тайните,
61 сътворени в скалните зали от
времето. И не само от времето ... Най- голямата и най-
красива зала е наречена с импозант- ното
име"Триумфалнзта зала". Разположена е на площ от 5,720
квадратни метра и дължина на главната ос 128 метра.
Ширината също не е малка - петдесет и осем метра и
височина до двадесет и един метра. В южната част на
пещерата има образуван голям наносен конус, върху който
са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата.
Сред синтровиге образувания човек с почуда и възхищение
съзерцава висящите сталагмити и сините купни,
разположени в северозападната й част.
Вървя бавно из залите на "Магурата", обитавана от
човека още в най-древни времена. Открити са безброй
археологически находки - глинени съдове от края на
бронзовата епоха, керамика, пещи, ножове, накити,
изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Тук, в
самата пещера, хората са живеели и строили жилищата си.
Издигали ги от забити в подовата глина дървени колове, на
разстояние 25 см., един от друг, преплетени с пръти и
измазани с глина. За покрив им служил скалният таван на
Подмола. И тогава, в онези далечни времена, хората са
имали усет за чистота и красота - измазвали са подовете на
жилищата си с мазилка от жълта глина. В пещерата са
намерени кости отдомашно говедо, елен, сърна, дива коза,
домашна свиня и куче. В малка меча дупка са открити
скелети на пещерна мечка.
Няма да пропусна и нещо интересно за ценителите на
качествени вина. Една от галериите на "Магурата", наречена
"Прилепите", с площ близо три хиляди квадратни метра, е
отделена от "Триумфалната зала" с из-

62
 Магурата
куствена стена и таме разположена световноизвестната
винарска изба "Магура". Тук, в тази прекрасна пещера, отлежава
висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка
"Магура".
Залата, през която преминавам се нарича "Срутището".
Огромна, широка и дълга - с площ 2,800 квадратни метра, дължина
осемдесет и пет метра, широчина шестдесет и осем метра,
висока в западната част до двадесет и седем метра. В
дъното на залата, от тавана и стените, са се срутили скални
блокове. Не знам защо, но се спирам пред тях и дълго
умувам. Мисля си, дали сами са се срутили...
От "Срутището" преминавам по "Алеята на рисунките",
която завършва с три малки зали: "Слънчевата", "Глинените
гърнета" и "Мрачната зала". По главната ос този пещерен
коридор има дължина двеста и четириде-
сетметраиплощот3750 квадратни метра. Максималната му
височина е двадесет и четири метра. В този коридор на
"Магурата" се намира залата на "Славата", покрита с
оригинални пещерни рисунки - едни от най-интересни-

63
 te шедьоври на първобитното изкуство на Балканския
полуостров. По двете стени на галерията "Рисунките" и На
"Слънчевата зала", на места, се наброяват над сто рисунки,
направени с помощта на тор от прилепи.
рисунките представляват схематични женски и мъжки
фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и
зигзагообразни линии) и други. Най-добре запазени и най-
интересни са сцената с танците и ловната сцена в, така
наречената, "Култова зала". Приема се, че тези рисунки са от
времето на раннобронзовата епоха. Съществуват и рисунки,
които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите
рисунки имат барелефно изпъкнали форми, които са
приблизително 2-4 мм по-високи, отколкото останалата
скална повърхност. Причината за барелефността на старите
рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под
действието на атмосферната влага изветрява, руши се:и се
срива на пода. Рисунките в пещерата "Магура" са един ценен
паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.
Залата "Сталактоните" е една от големите в пещерата
"Магура". Тя е с площ от 3,640 квадратни метра, дълга е
деветдесет и два метра, широка до петдесет и два метра.
Варовиковият пласт, над тази зала, има дебелина до сто
двадесет и шест метра. Най-забележителните й синтрови
образувания са Големият и Малкият сталак- тон, с които е
свързано и името на залата. Големият сталактон е висок
двадесет метра и има обиколка дванадесет метра. В
източната част той е "отрязан" от огромен, срутен от стената и
тавана, скален блок с размери 19 на 24 метра. Това показва,
че срутването на този огромен блок е станало след
образуването на двата сталактона. Характерни за залата са
още сталагмитите, наречени "Двамата братя"
L По пода й са разхвърляни едни от най-
големите скални блокове в пещерата.
Следващата зала, носи името "Падналия
бор" обхваща площ 3,590 квадратни метра.
Дълга е
64
Магурата
 сто и два метра, широка до четиридесет и осем метр» и
с максимална височина четиринадесет метра. Тук е
оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е
свързано с голям, повален сталагмит, наричан "Падналия
бор" дълъг 11,4 метра и с диаметър на основата - шест
метра. Интересен е и високият до 2,6 метра сталагмит,
наричан "Дракона". В най-северната част на залата е най-
ниската точка на пещерата, която лежи на петдесет метра
по-ниско от входа.
Следва зала "Тополата". Дълга е сто двадесет и един
метра, широка до тридесет и пет метра, максимално висока
- двадесет и един метра и има площ от 3,390 квадратни
метра. На дъното й, осеяно с големи и малки скални
блокове, е оцелял тънък и висок 6,2 метра сталагмит,
наречен "Тополата". В южната част на залата се издига
отвесната "Стена на плача", която завършва с обширна
тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи
композицията "Багдад". По терасата има камъни от речен
чакъл.
Изходната зала е дълга сто и дванадесет метра и заема
площ 660 квадратни метра. Тя отвежда до площадката над
"Рабишкия" язовир. С тази зала са свързани "Тройната зала",
"Санаториума" и "Рейсовата зала". Тройната зала е богато
украсена със синтрови форми, между които най-красиви са
"Трона", "Медузата" и "Окаменения водопад". С нея е свързан
тесният коридор "Фиордите", забележителен с пещерното
мляко - кашовидна карбонатна маса.
В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на
миоцена започва около преди петнадесет милиона години.
Затова се приема, че образуването на пещерата "Магура" е
започнало преди петнадесет милиона години. Тази пещера
заслужава да бъде посетена от всеки любител на подземните
красоти.
В общи линии видях пещерата "Магурата" така, както я
представят в туристическите каталози. Но моите виждания за
пещерата се различават от туристическите описания най-вече
относно рисунките и...
Връщам се в манастира. Чувствам се добре сред близ
ки приятели, но имам и задължения - семейството и ра-
ботата. Без работа няма средства и се налага да довърша

65
 започнати разследвания. "Ваканцията" ми свършва. А имам
още куп незададени въпроси. Трябва да наваксвам с
времето и затова се старя да получа повече отговори. Тази
вечер ще мине и без огън... Искам да чуя какво ще ми каже
игуменът за пещерата.
От далеч чух песен и звън на китара. Гости? Нямах
представа, че днес някой ще ни гостува и ще пее. Гла-
совете са мъжки, песента се лее в смрачаващото се за сън
небе. Заслушах се и чух думите на бунтовната песен
"Стани, стани, юнак балкански", след което певците
подхванаха "Край Босфора шум се вдига". Мъжете пеят с
вдъхновение патриотични песни и каква бе моята из-
ненада, когато наближих и видях седнали пред спално- то
помещение не някои други, а игумен Гавраил и двамата
братя да пеят. Димитър и Георги, с китари в ръце, свирят и
пеят ведно с игумена, от все сърце и душа. Не знаех, че
братята умеят да свирят на китара, не ми бяха споделили
тази си способност. Забързвам, сядам до тях и се
включвам към триото. Сега е ред на "Моя страна, моя
България при теб се връщам..." Запяваме, песента се
понася към билото, планината я подхваща и отнася
надалеч. Последни акорди и песента заглъхва в нощта.
Време е за разговори.
Разказвам за "Магурата", братята с интерес слушат, а
игумен Гавраил започва да обяснява:
- Мога да кажа, че пещерата "Магурата" е съществува-
ла още по времето на средните лемурийци. Но е изменяла
формата и релефа си вследствие на различните клима-
тични промени и природни катаклизми. Да, вярно е, че
залите на пещерата са използвани за извършване на ри-
туали, свързани с духовния живот на лемурийците.
- Ще ни опишеш ли как е ставало това, игумен
Гавраиле? - изпреварва ме с въпрос Димитър. - Интересно
ми е... На всички -побърза да се поправи той.
- в някои от залите се съхранявали книги, в които са
описани тайнства на Космическата мъдрост | отговори
уклончиво игуменът.
- Извинявай, игумен Гавраиле, - побързах да
се намеся - означава ли това, че и лемурийците не са
знаели всичко? Питам, защото ти каза, че са ползвали

66
 книги...
- Мислиш ли, че на света е имало хора,
които да знаят всички тайнй? Не, разбира се. Затова и
лемурийците /след прочитането на специализирани
книги-ръковод- ства, са се отправяли към съответните
зали, където са I осъществявали практическите
ритуали на тайнствата.
- Извинявай, пак ще те прекъсна. Какво е имало в
тези зали? Предаватели или други уреди за връзка с
Космоса?
- Там са били инсталирани пирамиди, сфери, крис-
тали и мрежи, изградени от различни по вид сплави и
метали, с прикрепени модулатори, приемници, ретран-
слатори и микропроцесорни единици. Всичко, необхо-
димо за практическата част от тайнствата на
Вселената. Стана ли ясно? Добре, продължавам. От
"Магурата"
чрез дълги и широки тунели се слиза в два подзем- ни
града от времето на средните лемурийци. Единият
град е на много голяма дълбочина под земята. До него
се стига по специални тръбовидни тунели, облицовани с
метални пластини от непознати за нас сплави. В
тунелите придвижването е ставало с капсули от твърд
метал. - Погледна ме за миг, премисли нещо, усмихна се
и продължи: - Нещо подобно на описаните от теб, Михаиле,
капсули, но тези са с малки видоизменения. Капсулите, от
града под "Магурата", се придвижвали в пространството
на тунелите без допир до стените, с
механизъм, възпроизвеждащ енергия за бързо, плав- ! но
и безпрепятствено достигане от изходната точка до
транспортната зала на подземния град. Всяка капсула е
имала седем или осем седящи места за пътниците.
Изходната точка на тези тунели се е намирала в северната
част на горния подземен град.
Долният подземен град е представлявал огромен
информационен център, в който са били изградени повече
от хиляда отделни бази, всяка от които е осъществявала
взаимовръзка и обмен на информационни

67
данни с опреден периметър от Вселената. В центъра е
разположена база, където се осъществявала директна
връзка с Акаша, под Варна. В периферията на града се
намирали жилищните и обществени постройки за ра-
ботещите, както и жилищата за гостите и посетителите.
Горният подземен град е населяван изключително от висши
в йерархията аристократи и техните близки родственици.
Мащабите на града са били големи, постройките - уникални,
изградени от златни плоскости | с вградени в стените цветни
диаманти с големи размери. Покривните части са изцяло от
кристали, които са : отразявали и пречупвали светлинните
лъчи по специфичен начин. Парковете и градините са били
разположени стъпаловидно, на големи площи, с много
фонтани и изкуствени езера.
Винаги съм знаел, че рисунките, не само в "Магурата", а
и в пещерите по цял свят, не са дело на първобитните хора,
както твърдят археолозите. Това са сложни рисунки, които
по никакъв начин не изразяват това, което казват учените.
Не обвинявам археолозите, техните разсъждения се
основават на това, което виждат и го коментират от своя
гледна точка. И вие скъпи читатели, ако разгледате дадена
пещерна рисунка, със сигурност ще направите свое
разкритие, несъвпадащо с мнението на някой археолог.
Такава е истината, всеки човек вижда и тълкува нещата по
свой начин. Нищо ново, нали? А колкото до боята,
употребена при изработването на рисунките - тор от
прилепи, звучи нелогично. Игуменът потвърди изводите ми:
- Рисунките, направени по стените на "Магурата", са от
времето на лему. Използвани са специални, трайни бои.
Рисунките са част от теоретичните и практични тайнства на
Вселената. Засега тяхното тълкуване ще остане скрито за
нас. Има време за всичко.
В бъдеще, когато тайните започнат да говорят за себе
си, "Магурата" ще стане силно притегателен и посещаван
център. До тогава има още време.

ТЕ СА ОТ СИРИУС
Не мога да заспя от вълнение. Привикнал съм на резки,
непредвидими и стресиращи ситуации, но тази вечер не
мога да се отпусна. Мислите ми ме връхлитат и като

68
фойерверки се разпръскват в тъмното нощно небе
осветяват нежелани картини от моя живот... Трудно* много
е трудно човек да признае пред себе си допуснатите
грешки. Колко ли хора, волно или неволно, съм наранил и
наскърбил, на колко други съм се постарал да отмъстя, като
им "върна тъпкано" стореното от тях деяние спрямо мен.
Обидни думи, недостойно държание, злепоставяне. А
прошката и човещината? На колко хора съм помогнал и
направил добро? Измерването на моите постъпки, по всяка
вероятност, сякаш не натежава в полза на добрите ми дела.
Тогава? Изчаках утрото с отворени очи, като през цялата
нощ мислено разговарях, най-искрено и сърдечно, с деца,
жени и мъже и изживявах повторно отминали, във времето,
срещи и събития. И от всеки исках прошка и сам давах
прошка.
Излязох навън с мисълта, че игуменът ще ме пресрещне
и ще ми даде напътствия, но не го видях. Сърцето ми леко
трепна, сякаш се сви, предчувстващо укора в очите на
Учителя и крах на очакваната среща. Спомняйки си за
снощната равносметка си помислих, че все пак имам и
някои добри качества. Дали тези мои миниатюрни, добри
качества могат, по някакъв начин, да умилостивят
Космичния Гуру?
Точно в пет часа и петдесет минути, сутринта, застанах
на площадката на древната крепост и зачаках срещата с
Космичния Гуру. Щеше ли да се появи? Щеше ли да се
осъществи измолената, преди дни от мен, среща?
Оглеждам смълчаните руини, със зазиданите сенки на
отминали събития, но и там нищо. Утринният хлад изпълва
гърдите ми със свежест, която сега вече леде

69
 нее в дробовете ми. Поглеждам часовника си - остава
точно една минута до срещата и чувам гласа на Гуру:
- Ученико, дойдох, за да изпълня обещанието, което ти дадох.
Виждам го застанал пред мен, в бели одежди, сияещ в светлина.
Гледаше ме внимателно:
- Трудна нощ имаше, но беше искрен и направи честна
равносметка на своя живот, на своите отношения, на
различните събития. Ти поиска и даде Прошка, добре
знаеш, че Прошката и Любовта са в основата на
Всемирния закон. Да започнем с въпросите, които те
вълнуват.
- Благодаря, Гуру. Може ли да попитам как изглеждат
съществата от Сириус? Нали те са наши създатели.
- Те са двуполови... Живеят в хармония и спокойствие,
по нормите на Космическите закони. Телата им са жизнени
в резултат на чистите потоци енергия, захранващи
организмите им... Те винаги са сред вас, но вие не ги
виждате.
Останах, объркан от чутото. Жителите на Сириус били
двуполови... Наистина съм объркан, трудно ми е да си
обясня тяхната физиология. Двуполови, добре, но под
двуполовост моята логика квалифицираше няколко вида...
Явно недоумението ми накара Гуру да поясни:
- Ученико, виждам, че казаното от мен, за двупо- ловата
система на обитателите на Сириус те смущава. Казах ти,
че те са двуполови и фигурите им са сходни. При тях няма
строго изразена мъжка и женска фигура. Но и те като вас,
земните жители, - създават семейства и отглеждат децата
си. При събирането на една двойка има избирателност,
според това кой от индивидите, в даден конкретен период,
ще изпълни функциите на майката. Този индивид се
опложда и след раждането на детето двамата родители го
отглеждат заедно. По време на съжителство в семейство,
двойката създава само едно дете. След достигането му на
определена възраст, считана за зрялост, родителите се
разделят и след време създават нови семейни двойки, в
които индивидът, изпълнил ролята на майката, в
предишната двойка, сега
е пасивния родител, т.е. не се възпроизвежда, а други* ят, от
бившата двойка, поема ролята на майката, която дава

70
поколението, в новото си семейство.
- Гуру, вярно ли е, че корабите на инопланетяните при
кацането им на земята, излъчват убийствена радиация?
- Не е вярно. Приземяването и отлитането на кос- мичните
кораби е безопасно както за хората, така и за природата на
Земята.
- А твърдението, че инопланетяни са отвличали хора на
корабите си и, без тяхно съгласие, са провеждали върху тях
болезнени изследвания? Монтирали са чипове, с които са ги
контролирали.
- Истина е - отвърна Гуру. - Тези, които отвличат жени и
мъже, с цел да ги изследват, като с това им причиняват болка и
им нанасят психически травми, са представители на Черното
братство.
- Защо се извършват тези отвличания?
- Правят изследвания, за да опознаят максимално добре
физическата структура и функциите на органите и клетките при
земния индивид, за да могат да подготвят максимално
ефективни планове за обсебването на земните жители и
планетата. Нещо, което няма да им бъде позволено. Вече
всякакви отвличания и експерименти са забранени.
Изтръпнах от чутото. Звездните войни за колонизи- ране...
- Мислех, че нещата са в сферата на фантазията, а ти ги
потвърждаваш, уважаеми Гуру.
- Това е истината. Самата истина. Неподправена...
- Много хора не вярват, че съществува Черното братство,
макар че още в Библията е писано за него. Но в днешните
сведения, за Черното братство, се поднасят неясни и
двусмислени тълкувания. Разбираемо е, че и нито описанията,
нито тълкуванията съвпадат едно с друго. А ти потвърждаваш,
че Черното братството е реално...
- Да, потвърждавам, че е реалност. При вас има различни
тълкувания, които си противоречат, защото не са получени от
там, откъдето трябва. Човек сам не може да прави
предположения за нещо, за което няма нужните познания.
Затова са и обърканите, и неясни формулировки. Щети изясня
истината за Черното брат- ство - то е сдружение на

71
отхвърлени и на самоотлъ- чили се представители на няколко
различни цивили-, зации от галактиката. Това са индивиди,
изпаднали в крайно противоречие с моралните и духовни
ценности на цивилизацията, към която принадлежат.
Индивиди, с проявен агресивно-лидерски компонент в генома
си, отричащи наложените норми на поведение, общуване и на
съзидание в обществата, от които произлизат. След
отлъчването от цивилизациите им те се събират в
пространството и се заселват на мъртва звезда, където
изграждат своята империя, основана на техните принципи и
норми на поведение. Да, правилно чу, империя. Имат силата,
знанията и уменията, заложени в генома на цивилизациите, от
които произхождат и това ги прави мощн.а сила с големи
възможности. Те се опитват да предизвикат дисбаланс в
обществата на другите планетите, за да блокират позитивната
еволюция, да създадат неуредици, но в крайна сметка не могат
да наложат хегемонията си никъде в галактиката. Силата им е
голяма, но не по-голяма от силата и мъдростта на духовно
развитите общества и същности, които възстановяват баланса
и подпомагат развитието в засегнатите райони.
- Черното братство ли командва Земята? - попитах и едва
познах гласа си - приглушен, дрезгав. Изпитвах необяснима
тревога и напрежение.
- Черното братство не командва Земята, но има сил- ното
желание да наложи властта си на планетата, поради
изключително важното й значение както за галактиката, така и
за цялата Вселена. Това е една от причините за
продължителното и трудно осъзнаване на цивилизацията ви. И
за по-бавното й отваряне към Вселенските закони, което от
своя страна забавя еволюционните процеси и разкриването на
древните тайни. Забавя и усвояване- i то на висшите умения,
знания и мъдрост.
Истините, които разкриваше Гуру, се наслагваха в главата
ми на тежки пластове, падаха някъде долу в сърцето ми и
вдигаха милиарди светещи сфери. Сферите се издигаха
нагоре, събираха се и в миг се превръща- ха в букет от
разноцветни светлини. И ставаше светло тъмният пласт
изчезваше, появяваше се с искряща яснота думата, която

72
разкриваше смисъла...
- Сатаната... - продумах аз. - Сатаната ли е ръководител на
Черното братство?
- Не, не, Сатаната не съществува. Под Сатана се разбира
всяка негативна, неградивна дейност от страна на индивидите,
носители на делта потенциали в генома си. Индивиди, които са
както земни жители, така и представители на други
цивилизации. Например представителите на Черното
братство, когато извършват дейност противоречаща на
Вселенските закони и хармония също се приемат за Сатана.
- А "Мъжете в черно"?
- "Мъжете в черно" не съществуват като някаква спе-
циална, отличаваща се с нещо организация - продължи
обясненията си Гуру. - Това са по-скоро хора, които искат да
привлекат върху себе си внимание, като разчитат
тайнствеността, която демонстрират, да им донесе определен
вид почит, както и признаване, и издигане в йерархията на
тайните общества. Някои от тях имат известни знания, умения
и потенциал, но като цяло не са организация, заслужаваща
внимание и интерес.
- Гуру, дали поради намесата на Черното братство
човечеството боледува толкова много? Или в гена на хората
се появяват пробойнитг?
- Не, генът на съвременния човек е изключително силен и
чист, а потенциалът, заложен в него е много висок. Древните
са имали знанията, които вие сега нямате. Знанията са
забравени и загубени с времето. Не защото някой крие от вас
тайните и мъдростта на древните, а е сторено умишлено. За
да може човечеството самостоятелно да усъвършенства
духовността си и мисловната си дейност, да достигне само до
правилните позиции по отношение на взаимоотношения -
общуване, отговор

73
 ност, даване и получаване, любов, вяра, прошка, чистота на
помислите и постъпките и т.н. Тогава древните тайни сами ще
разкрият лицето си и цивилизацията ви ще заеме отреденото й
място във Вселенската общност.
- От казаното се разбира, че имунната ни система също
е зависима и се подчинява единствено на нашите мисли и
действия...
- Имунната система на човечеството е загубила го- ’ ляма
част от защитните си функции при много хора и това е
следствие от техния начин на мислене, реагиране, действие.
Това е авто-унищожаване на енергийната структура и
полевите й свойства.
- Може би съществата от Сириус ще ни дадат нови, по-
ефективни лекарства?
- Лекарства - започна Гуру, - ще бъдат създадени в по-
късен период, когато хората отворят сетивата и съзнанието
си, сърцето си в правилна посока и променят мисленето си.
Тогава ще им бъде даден и подпомагащ стимулант за това.
"Всяко нещо с времето си", както казвате вие. Трябва да
извървите, стъпка по стъпка,1 пътя на развитието си и да се
изчистят кармичните об- ременености.
- Но ние хората страдаме ...
- Страданието и болката са следствие от вече описаните
процеси на пречистване, израстване и кармич- ност -
наблегна на думите Гуру. - Мислете, реагирайте и действайте
в съответствие с Космическите закони и философия и така
няма да предизвиквате болести и страдание у вас, а тези, за
които болестта или страданието е кармично пречистване ще
ги преодоляват по- лесно и по-бързо. Сами ще изплуват и ще
поемат новия си път пречистени от кармични обременености.
Всичко е във вас...
В "Енциклопедия на разкритията", както приятелите ми
нарекоха "Тайните подземия на България", писах за
българския ген. Ген, който българите са предали на мно-
жество земни народи. Това е истината, но нали трябва да се
докаже? Не аз съм измислил разкритията за българския ген, а
тази истина е получена от Висши същества.
Добре, но всеки прочел книгата ще попита, а с какво ще се
докаже, че написаното е истина? Или оправданието ще бъде,
че жанрът на книгата е фантастика? Да, тя е написана в този
жанр, но не е само фантастика. Как да доказвам неща, които
ще се сбъднат след време? Не мога да докажа бъдещето, но
може би... Може би днес е времето и мястото, когато и където
74
ще мога да получа истината за наличието на българския ген в
много народи.
- Учените ще докажат съществуването на българския ген,
намиращ се в много народи, чрез ДНК изследвания. Те ще
потвърдят съществуването на генна клетка, уникална и
присъща само на българите. С това ще се докаже
родоначалието на българския народ. Но методът, по който ще
се извърши този анализ и проследяване веригата на спиралите
на ДНК-клетките, все още не е открит. Това предстои да се
случи след няколко години, когато ще се осъществят
множество открития в областта на медицината, анатомията и
физиологията на човешкия организъм.
- И все пак дали не може да се подскаже нещо ори-
ентиращо, което да помогне на нашите учени при тези
изследвания?
- Така да бъде, Ученико. Българският ген се намира на две
места в ДНК веригата. Двете му части се допълват една друга
и дават цялостния му вид. Едната е в долната част на
веригата, а другата - в горната, като са свързани по между си
със спираловидна нишка, съставена от фини енергийни
заряди. Цялото име на гена е трабулг- атла-лему-Алфа-Ра, но
това е трудно за разбиране.
Ако можех щях да възкликна: "Господа генетици, вече имате
за начало името на гена "трабулг-атла-ле- му-Алфа-Ра. Той не
се даде за мен, а го измолих за вас. Моля ви, разкрийте го! Е,
не възкликнах...
- Гуру, а какво ще бъде горивото на бъдещето?
- Горивото, което постепенно ще измести бензина и нефта,
ще се получава чрез преработка на слънчевата енергия в
специално конструирани за целта "двигатели". Ще се използват
и водородни атоми, както и лек газ. Това предстои да се случи
през следващите години.
- Ще попитам за Светците, на които, ние хората, се молим.
На едни светци се молим за здраве и изцеление, на други за
успехи в живота, на трети да ни простят греховете. Нужно ли е
да се обръщаме с молитвите си, при даден случай, към
определен Светец?
- Силните молитви, идващи от душата, отправени с вяра и
концентрация на съзнанието, биват чувани без значение дали
са отправени към конкретен све- < тец. Важен е начинът и
чистотата, с която са отправени. Попаднали в
информационните полета те стигат до центровете за
материализация на символите. С една дума - Бог ги чува. Вие
приемате да се молите на определен светец. Това е според
75
вашите разбирания и създадени религиозни традиции. В
пространството нещата се случват не защото са отправени
като молба към конкретен духовен източник, а защото просто
са отправени както трябва - с вяра, любов и осъзнато желание
на душата за това.
- Моля те, да ми отговориш, Гуру, къде се намира душата
на човека? Има най-различни тълкувания и то от доказали се,
в годините, ясновидци.
- Душата няма определено място в човешкия организъм. Тя
няма плътност и форма. Изпълва съществото на енергийно
ниво, като в зависимост от състоянието й се променя и аурата
на човека. Душата е жива, но не е стационирана.
- Може да се учудиш на въпроса ми, но Ангелите имат ли
крила?
- Ангелите нямат криле. По този начин се изобразява
силното енергийно излъчване на високи и чисти Алфа
импулси. Както рисувате ореолите на светците си. Те не
съществуват като такива, това е лъчението на душата и
чистите духовни импулси на енергоспектьра.
- Но аз познавам човек, който твърди, че е видял Ангел.
Имал е крила, прибрани до тялото, и всяко перце по крилете
му сякаш било полирано с восъчно покритие.
- Явил се е под тази форма, за да бъде разпознат, че е
Ангел. Вие, хората, възприемате ангелите в тази форма. Не на
всекиго се случва да види Ангел...
- Много бих искал да изясним защо съществуват различни
религии? Създателят е един, Всемирните закони също, а има
различни религии.
- При възникването на петата раса философията и
религията са били едни за всички. В по-късни времена когато
се появяват посветените учители те проповядват едни и същи
идеи и духовни напътствия. Но техните последователи дават
различни имена на религията, на която са наследници, и
постепенно изкривяват първодухов- ните основи в стремежа си
да представят своята религия за по-съвършена, по-истинска,
по-хуманна и духовно извисена. Така, с годините, се стига до
разделението и противопоставянето на отделните религии и
учения, въпреки че в основата си те всички са едно учение.
- Искам да науча - посветените, живеещи в Агарта, наши
учители ли са?
- В Агарта живеят посветени от трите раси - от ле-
мурийската, атлантската и вашата раса. Но тяхното
присъствие е невидимо за непосветените. Те са живата връзка
с Шамбала. Енергийно-етерните им тела се усещат и

76
забелязват само от определени хора от вашата цивилизация.
Те не са учители на расата. Те са проводници на
информационни потоци и коректив на данни към посветените
от Шамбала.
- Уважаеми Гуру, ще ми кажеш ли, дали на територията на
България ще има земетресения през 2009 година?
- Да, ще има земетресения, но те ще са слаби и няма да
представляват опасност за жилищата и гражданите на вашата
страна. Няма да има катаклизми, които да изискват
предварителна подготовка. Страната ще бъде спокойна. Няма
да има опасни природни бедствия.
- В световната преса непрекъснато се появяват съобщения
за заплаха от планетата Нибиру, за която се твърди, че през
2012 година ще пресече земната орбита и ще предизвика
катастрофални последици за Земята.
- Не се плашете, Нибиру е с променена траектория, която
не е опасна за Земята. Нибиру ще пресече по периферията
орбитата на планетата и ще продължи пътя си. Това ще се
случи на границата на 2012 и 2013 година.
- Вредни ли са мобилните телефони?
- Вредни са с някои от излъчваните вълни, които се
разпространяват в пространството, както за животинските
видове, така и за хората, в известна степен. Пчелите най-силно
усещат негативното им въздействие върху себе си. Постепенно
този вид комуникация ще бъде заменена с друга, много по-
качествена и безопасна, а до тогава хората, които ще
продължат еволюционното си развитие на земята след 2012
година ще придобият имунитет към вредните излъчвания, за
да се съхранят здрави енергийните и физическите им тела за
Новото време.
- Големият руски ясновидец Павел Глоба предрича, че след
няколко години Европейският съюз ще се разпадне, а България
и Русия ще бъдат партньори'.
- Павел Глоба допуска малка неточност. Европейският
съюз ще спре да съществува във формата, в която съществува
сега. Вече казахме, че границите ще имат друг смисъл.
Сътрудничеството и добрите взаимоотношения на България с
Русия няма да са следствие от разпадането на Европейския
съюз, а закономерност, която се налага с новите условия и
новия цикъл на развитие, в който навлиза Земята. Такива
взаимоотношения и сътрудничество ще има между всички
страни, ще се наложат постепенно. След време границите
между държавите ще спрат да се възприемат по начина, по
който се възприемат сега. Няма да има промени в тери-
77
ториалната принадлежност на отделни райони. Ще има
промяна в историческата им стойност и принадлежност.
Границите на държавите ще бъдат различни от сегашните, по-
скоро несъществуващи.
- Изявените и посветени ясновидци предсказват, че ,
времето да се отвори "Портата" е много близо...
- И са прави. "Портата" ще се отвори, когато настъпи
изкачването на Земята на по-високо вибрационно ниво. Тогава
ще бъде и "Второто пришествие" и всички, при- ели Любовта и
Прошката ще преминат в Новия период от живота на
планетата, когато тайните ще започнат да се разкриват и
да стават достъпни и разбираеми.
- Ще ми отговориш ли, уважаеми Гуру, по какъв на- чин
съществата от Сириус пристигат на земята? Как корабите им
навлизат безпрепятствено и под земята, и под водата?
- Съществуват транспортни коридори, в които става
преплитане и сливане на измерения и пространствени
плоскости - продължи обясненията си Гуру. - Такива коридори
използват корабите им при навлизането в земното
пространство и преминаването през земната материална
обвивка, за да влязат под нея и да стигнат до базите си, които
са разположени в подземните и подводните слоеве. - Замълча
за миг, усмихна се и някак загадъчно каза: - Сега Ученико, ще
ти съобщя нещо, за което си мечтал цял живот... Надявам се
един ден да получиш разрешение и да посетиш Небесен град
на друга планета...
Не можех да повярвам на думите, които чух, видях
усмихнато лицето на Гуру и тутакси последваха условията:
- Но ще е необходимо да преминеш специална подготовка.
Да извървиш още няколко стъпки по пътя на духовното си
развитие, за да бъдеш достоен за това откровение и за
тайните, които ще видиш и научиш...

Изкачваме се мълчаливи на зъберите зад манастира.

Игумен Гавраил, Димитър, Георги и аз заставаме с лице на
изток, в очакване изгрева на слънцето. Там, зад далечните
планини, небето порозовява, слънцето се издига и изпраща
лъчи към нас. Знам, тези изгреви и залези са всеки път
различни и винаги носят усещане за нещо ново и неизживяно.
Ще ми липсват. Време е за сбогуване.
Застанали до "Ровъра", тъпчем на едно място, смутени от

78
предстоящото сбогуване. Овчарките, усетили настроението,
са приклекнали тихи до игумена, вдигнали са глави към мен и
ме гледат с питащи очи. Време е прегръщам се с игумен
Гавраил, с двамата братя, поглаждам с ръка кучета и сядам в
колата.
Спускам се по склона и в огледалото за обратно виждане
наблюдавам как приятелите, които току-що напуснах, бавно се
смаляват. Завой, образите в огледалото изчезват, но остават с
мен. Довиждане, Учителю, довиждане Димитър и Георги,
довиждане Рая и Ира. До скоро...

БЛАГОДАРНОСТИ

Изказвам искрена благодарност на Емил и Силвия, които

ми съдействаха за четвърта част на книгата.
Благодаря и на всички читатели, които ми писаха и
зададоха въпроси относно произхода на вселената и земята.
Надявам се, да съм изпълнил донякъде техните желания,
защото Акаша не винаги дава отговор на всеки зададен
въпрос. Остават още толкова много тайни. Ще се разкрият ли
някога? И все пак човек се надява, търси и, с Божията помощ,
открива песъчинки от тях... Нали и песъчинките са част от
цялото?...
Читателите, проявили желание за контакт с Гергана
Герасимова, могат да й пишат на:
E-mail: g.gerasimova@ abv.bg
1Игуменът на манастира.........................................................
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ 3
79
Пет километра надолу с леко тичане и пет нагоре с
вървеж 1 обърна се и се затича надолу по склона, при-
дружен от радостното скимтене на овчарките. Тичаше 40
Исус знаел ли е
тракийският си корен?
Идвал ли е в България?. 85
Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха?
повече от две хиляди години............................................88
Има ли някакви веществени доказателства за
прцсъствието на Исус Христос, оставени по нашите
земи?...................................................................................94
Нося дреха, покрита с фини, златни плочки. Косата ми е
дълга и черна, по нея блестят накити, от злато. Те се
"стичат" надолу по раменете и гърба ми......................107
Великата жрица и от там през ръцете й тези енергии
изтичат като лъчи в пространството... ..........................116
ЗА АЙФЕЛОВАТА КУЛА И ОЩЕ МНОГО НЕЩА..........145
И пак се замислих, от къде знам с такава сипгурност за
тези подземия и техните посоки, които никога не съм
виждал?............................................................................165
Отново гледам сателитната снимка на Маями, да ,там
са съпругата и децата на Калоян... ...............................165
ИЗ КНИГАТА НА СОФРОНИЙ........................................154
МОЙСЕЙ, СОЛОМОН и САВСКАТА ЦАРИЦА..............190
МАЧУ ПИКЧУ....................................................................220
Произход на Земята..............................................137
1. Съд, Чистилище, Ад и Рай..................................147
2. От книгата на Софроний....................................154
3. Истината за пирамидите....................................158
4. Великата китайска стена....................................185
ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ 3
Пет километра надолу с леко тичане и пет нагоре с
вървеж 1 обърна се и се затича надолу по склона, при-
дружен от радостното скимтене на овчарките. Тичаше 40
Исус знаел ли е
тракийският си корен?

80
 Идвал ли е в България?. 85
Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха?
повече от две хиляди години............................................88
Има ли някакви веществени доказателства за
прцсъствието на Исус Христос, оставени по нашите
земи?...................................................................................94
Нося дреха, покрита с фини, златни плочки. Косата ми е
дълга и черна, по нея блестят накити, от злато. Те се
"стичат" надолу по раменете и гърба ми......................107
Великата жрица и от там през ръцете й тези енергии
изтичат като лъчи в пространството... ..........................116
ЗА АЙФЕЛОВАТА КУЛА И ОЩЕ МНОГО НЕЩА..........145
И пак се замислих, от къде знам с такава сипгурност за
тези подземия и техните посоки, които никога не съм
виждал?............................................................................165
Отново гледам сателитната снимка на Маями, да ,там
са съпругата и децата на Калоян... ...............................165
ИЗ КНИГАТА НА СОФРОНИЙ........................................154
МОЙСЕЙ, СОЛОМОН и САВСКАТА ЦАРИЦА..............190
МАЧУ ПИКЧУ....................................................................220

81
82