БИТОВИ ПРИКАЗКИ

Наричат ги още новелистични/НП, въпреки че има фолклористи, които

терминологично открояват НП от битовите приказки/БП. Докато вълшебната приказка/
ВП има архаичен генезис и се свързва с преминаването на задължително стъпало в
живота на даден индивид – полово-възрастова инициация, при НП/БП можем да говорим
по-скоро за трансформация, представена чрез изключителни случки от живота на човек,
който решава проблем, благодарение на своите ум и съобразителност.
Наименованието битови се налага през 50-60 години на 20. век под влияние на
руските фолклористи. Повествованието се съсредоточава предимно върху проблеми от
личния и обществен живот на човека, а фантастичното се проявява предимно като
хиперболизация на човешкия ум и смелост. Чудесното е сведено до битово суеверие,
чудесните предмети се използват от героя като резултат от проявата на ум и
съобразителност от негова страна. Остава изходната приказнична ситуация –
вредителство/недостатък. Приказните магьосници от ВП са вече само зли бабички,
горските демони – безмилостни разбойници и от всички тях може да се спасиш с ум и
съобразителност или с късмет. В БП съседстват добродетели с ярки пороци,
благородство с престъпност, правдата с лъжата, трудолюбието с леността, сръчността с
непохватността, мъдростта с невежеството. Актуалността на битовите приказки се
дължи и на това, че въпросите на живота не са поставени абстрактно, не се разискват в
някакъв откъснат, непознат свят, а се дават примери от всекидневието. Действащите
лица са обикновени хора, най-често от селската среда. Положителните герои не
притежават никакви изключителни, свръхестествени качества освен своя здрав ум,
мъдрост и съобразителност. Особено характерна за битовите приказни сюжети е
възхвалата на човешкия ум – всички блага и ценности са предоставени на
съобразителните, умеещите да намерят изход в трудна ситуация герои. Поради това сред
приказните персонажи на тези истории откриваме персонифицирани – Умът и Късметът.
С помощта на Късмета беден момък може да стане цар, но без помощта на Ума би
загубил и царство, и живота си. В тези приказки героят действа без чудни,
свръхестествени помощници.
БП са по-кратки от вълшебните приказки, но по-големи от приказките за животни.
В тях наблюдаваме подчертано хумористичен/ сатиричен характер. Доказателство, че
обикновеният човек не се е примирявал с всекидневните неволи и негативни социални
явления. Смехът при тях е често жесток, сатиричен, но социално оправдан.
Разнообразният разказен материал се разпределя в редица подгрупи:
а/ авантюрни приказки: женитбата на беден момък за царска дъщеря. В случая, за да
спечели царската дъщеря, героят отгатва загадка. Тези приказни сюжети са
многосъбитийни, героите пътешестват по света, преодоляват препятствия, изпълняват
трудни задачи, извършват подвизи. Може да говорим за влиянието на литературата при
тези приказки: често събитията се развиват в градска среда, описват се пътешествия в
далечни, екзотични страни, наблюдава се и книжен маниер на изразяване. Не е
задължителен щастливият финал – получаване на царство, сватба с царска особа.
б/ приказки за съдбата/ късмета и щастието на човека. В редица приказки късметът е
предопределен външно. Получаването му е резултат от нравствено поведение,
съчувствие към страдащите, готовността да се помогне на изпадналите в нужда и беда.
Късметът в такива случаи се превръща в морално възмездие. Примерно човек помага на
случайно срещнат непознат колар да си поправи колата. В редица творби се подчертава
още по-определено, че късметът – това е човешкият труд. Това се подчертава дори в
заглавията на приказките: Работи ли човек, и късметът му работи. Като заместител на
чудесните сили в БП се явява не само умът на героя, но и някаква висша сила, която
бихме определили като съдба. Тя действа въпреки волята и намеренията на хората.
в/ приказки за мъдри съвети: обикновено съвети на умиращ баща. В тях също се
откроява наследство от вълшебните приказки – срещите на героя с дарителя-помощник,
който тук само е умен съветник.
г/ приказки за умни дела и слова;
д/ същински битови приказки/ за семейството и обществото: представят различни
човешки недостатъци – мързел, глупост, страх, инат, алчност, лакомия, скъперничество.
Женитбата е една от най-честите теми. Бъдещата съпруга трябва да е работлива и умна.
Популярни са отношенията между свекървата и снахата, свекървата и майката на
снахата. В противовес на умната и спретната мома се явява разглезената дъщеря.
Народът вярва, че и най-ленивата девойка може да се превъзпита.
Сред тази група се отличават и приказките за крадци и кражби. В приказката Чуждото
се яде с грижа, крадецът след изяждане на откраднат вол, вместо да увеличи теглото си,
губи от него, защото кражбата му създала много терзания, обадила се е съвестта му.
Народът разпознавал крадците, защото те правили повече от необходимите поклони в
черквата.
Застъпените теми:
❖ Всички възможни семейни отношения: за умната и мързелива мома; за
отношението снаха-свекърва; за мързеливата и глупава жена... Българското
 семейство всъщност преобръща патриархалния модел и дава водеща роля на
жената, казано обобщено българската култура е патриархална по форма и
матриархална по съдържание.
❖ Темата за попове и свещеници: имат преди всичко сатирична насоченост. Най-
много такива сюжети откриваме във времето на робството и това е напълно
закономерно, защото тогава висшето духовенство е чуждо, проявява ненавист към
българското паство и българското население му отвръща с омраза. На
духовенството са противопоставени слуги, ратаи, селяни, умни жени и девойки...
Разказът е стегнат, диалогът е главното средство за разкриване на образите,
езикът е точен и опростен.
❖ Темата за различните народности – често обясняват как отделни народи са
получили характерните си черти.
❖ Темата за надлъгването/ за хитреците – героят е предизвикан да действа
вследствие на морални и социални щети. Надлъгването представлява истинска
проверка на ума. В повечето случаи то е средство да се намери изход в тежка
ситуация. Предпочитан е образът на воденичаря, който винаги се опитва да
измами мливарите и да присвоява от смляното брашно. Често в тези приказни
сюжети присъства разказвач, който оформя словесно противоречието между
различните възгледи;
❖ Темата за глупостта: глупците са невежи, несръчни. На тях са противопоставени
умните, досетливите, хитрите, опитните. Често в приказните сюжети умният и
глупавият са братя, членове на едно и също семейство. Съпоставени, глупостта и
умът изпъкват още по-ярко. Постигнатият ефект се свързва с предпочитан
приказен похват – извеждане и изграждане на образите на принципа на контраста.
В много варианти е разработена приказката за цяла дружина умници, които
тръгват по света за печалба, отиват на лов, на жътва, в кръчмата ... и с тях се
случват редица злополучни приключения: навеждат крайречната върба да пие
вода и се издавят; мътят любеницата, понеже я мислят за камилско яйце; мислят
мъглата за памук; молят пашата да направи така, че през годината да има две лета
и една зима...

Тези приказки отразяват реалната действителност и по-точно социалните и житейски

взаимоотношения между хората в патриархалното общество. Именно това обяснява защо
в тези приказки преобладава реалистичното изображанение на патриархалния бит.
Битовите приказки могат да послужат за реконструкция на начина на живот на българите
в миналото, да ни запознаят с нравствените ценности тогава. Основна цел на битовите
приказки е да покажат даден колективен модел за допустимо/ недопустимо,
достойно/недостойно поведение.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ
ЛЕНИВАТА НЕВЯСТА

В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничко галено чедо на майка.

Порасла Богданка, станала хубава мома, но нищо не умеела да работи.

Почнали да идат сватове да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:

- Наша Богданка е галена. Тя не е научена да работи.

Щом чуели това, сватовете се връщали.

Дошъл веднаж един старец и казал:

- Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.

Майката и нему казала същото:

- Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи...

- Нищо - рекъл старецът, - у нас никой никого не кара на работа. Който иска - работи, който не
ще - така си седи.

След седмица-две станала сватбата...

Старецът имал трима синове и две снахи.

На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и
нищо не похващала.

Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите
снахи донесли гостбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я
раздал.

- А за невястата? - рекла свекървата.

- Тя не е гладна - отвърнал старецът. - Когато човек не работи, не огладнява.

След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала.

Събрали се да вечерят.

Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.

- А на Богданка? - запитала свекървата.

- Тя не е гладна - отговорил старецът. - Когато човек не работи, не огладнява.

Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят.

Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила
си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.

Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали.

На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна.

Старецът разчупил питата, подал еднo голямо парче на невястата и рекъл:

- Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.

Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителитe й

дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излeзли на двора да ги посрещнат.

Невястата припнала най-напред, отворила портитe и тихо им зашушнала:

- Мамо... Тате... Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука,
който не работи, не му дават да яде!...

ЩАСТИЕТО Е ОТ БОГА

Имало двама братя; те били много имотни хора. Като им били уредени работите и нямали грижа
за нищо, започнали да се препират: щастието на хората от Бога ли е, или е от хората? Един ден
братята се спречкали: по-големият казвал, че щастието е от Бога, а по-малкият, че е от хората.
Тогава те, за да изпитат кой е прав, тръгнали да пътуват, като взели със себе си много пари. Като
вървели така, стигнали до едно село и там разпитали кой е най сиромах, па го повикали да дойде
при тях. Като дошъл и го видели, че е гол-голеничък и няма нищо, дали му двайсет жълтици и му
рекли: "Вземи тези пари, ама никой път да не казваш сполай на Бога, а нас да споменуваш." Щом
свършили това, отишли си.

Сиромахът, като видял в ръцете си толкова пари, не могъл да се нарадва и отишъл тичешком у
дома, да се похвали на жена си. Тя, вместо да се зарадва, взела да му се кара, че бил глупав и е
взел чужди пари, които, като ги похарчи, не ще има от где да ги върне и го карала да върне
парите на хората. Той не я послушал, а отишъл на пазара да види какво се продава, та да купи и
да търгува. Но както вървял по пътя и си мислел, стигнал до касапницата и понеже бил толкова
време сиромах и бил гладен, рекъл си: "Поне сега да взема един дроб". После тръгнал да си ходи
у дома. Като вървял по пътя, съзрял, че над главата му хвърчи един гарван. Помислил, че този
гарван иска да му грабне дроба и взел да го крие под дрехата си. Но когато приближил до къщата
си, гарванът се спуснал и му грабнал калпака от главата, гдето били скрити парите, и не се видял
вече. Сиромахът започнал да плаче колкото му глас държи. Не му стигало това, ами когато си
отишъл у дома и разправил на жена си какво му се случило, тя почнала да му кряска, че той бил
такъв и онакъв и че тя знаела, че той ще похарчи парите по орли и гарвани. Сетне взели да плачат
и двамата и се чудели откъде ще върнат парите, когато им ги поискат.

Изминало се година време и двамата братя дошли в селото да видят какво е направил сиромахът
с парите. Той им разказал нещастието си и те тогава му дали четиридесет жълтици и пак му
заръчали: "Вземи и тези пари, и прави с тях каквото знаеш, но пак да не споменуваш Бог, а нас".

Сиромахът взел парите, отнесъл ги у дома и, без да каже на жена си, скрил ги в едно гърне, гдето
туряли трици. После отишъл на пазара да потърси някаква стока да купи. Докато бил по пазара,
край къщата минал ябълкар и децата започнали да искат ябълки. Като нямала с що да им купи,
майка им занесла триците и взела за тях ябълки. Но ябълкарят, като нямал где да тури триците,
дал на жената ябълки и за гърнето, та взел и него с триците. Вечерта дошъл мъжът и отишъл
право при гърнето, но не намерил нищо. Попитал жена си и тя му казала, че го дала на ябълкаря
за ябълки. Той започнал да се кара и да си кърши ръцете, но ябълкарят го нямало вече.

Днес-утре, минала пак година и двамата братя пак дошли да видят какво е направил сиромахът
с парите. Той пак им разказал, какво се било случило с парите. Тогава те му дали два куршума:
един за него, другия за жена му.

Като стигнал у дома си, той разказал на жена си какво му дали. Но тя, от яд и гняв, че му дали
куршуми, захвърлила ги нейде на полицата. Къщата им била край реката. Веднъж минали оттам
рибари и понеже им се били скъсали куршумите от мрежата, попитали жената, не се ли намира
у тях куршум, та да им даде да си закърпят мрежата. Жената си наумила за двата куршума,
подирила ги, намерила ги и ги дала на рибарите. Те, като си закърпили мрежата, казали, че ще
хвърлят мрежата в реката и каквото се улови от първия път, ще го дадат на нея за куршумите.
Тогава хвърлили мрежата и се уловила една риба, която дали на жената. Вечерта жената
разпрала рибата да я очисти и сготви, но, за чудо, извадила от корема й едно камъче, което
светело като слънце. Те не знаели, че това камъче е много скъпо, и го държали вместо светило.

Срещу тяхната къща живеел един златар. Той съгледал, че сиромашката къща цяла нощ свети и
се чудел отгде намира сиромахът пари за светило, като няма за хляб и децата му по цели дни
гладуват. Най-сетне златарят поискал да разбере каква е работата, отишъл една вечер у
сиромаха и много се зачудил като видял, че това, което свети, било елмаз. Златарят поискал да
го купи и рекъл на сиромаха: "Искай, съседе, какво ще искаш, само ми дай това камъче".
Сиромахът, като не знаел колко струва камъчето и че е скъпо, отговорил: "Дай ти колкото струва."
Златарят дал десет жълтици. Сиромахът мислел, че златарят се шегува, та му рекъл. "Дай колкото
струва". Златарят дал двайсет, после петдесет и най-сетне сто жълтици. Сиромахът, като видял,
че му дава толкова пари, разбрал каква е работата и не му дал камъчето, а рекъл да го отнесе на
царя и да му го даде дар.

Станал сиромахът, отишъл при царя и му дал камъчето, като му рекъл: "Царю, намерих това
камъче и, като изпитах и разбрах, че е много скъпо, помислих си, че на цар прилича да го има;
затова го донесох и го давам на тебе дар". Царят взел камъчето и попитал какво иска в замяна,
но сиромахът нищо не искал. Най-сетне царят настоял, че трябва да вземе нещо за камъчето.
Тогава сиромахът казал, че каквото му даде царят, ще е благодарен. Царят го разпитал какъв е и
откъде е, и му дал цялата земя, където живеел, в която да бъде владетел и да я управлява, при
което пратил свои хора в онази земя, да разкажат на мало и голямо, че си имат нов господар и
да го слушат.

Всичко това станало и сиромахът заживял като цар на земята си. Двамата братя, както дохождали
всяка година да видят сиромаха какво е направил с парите, дошли и тази година да видят какво
е направил с куршумите. Новият владетел стоял на прозореца и видял, че минават двамата
братя. Той пратил да ги повикат. Те не искали да идат при господаря, но и не можели да потъпчат
господарската дума, та дошли, поклонили му се и го помолили да им каже защо ги вика.
Владетелят ги попитал познават ли го кой е. Те, като не могли и да си помислят, че онзи сиромах
може да е станал господар, отговорили, че не го познават.

Тогава владетелят им се открил и им казал: "Аз съм онзи сиромах, на когото вие давахте пари,
за да ме направите богат без Божията воля, но нищо не направихте. Когато ми дадохте двата
куршума, за да се убием с жена ми, Бог ми помогна да стана, какъвто ме виждате сега".
Тогава малкият брат признал грешката си и повярвал, че всичко е от Бога и че без неговата воля
нищо не става.

ЧОРБАДЖИЯТА И ЖЪТВАРЯТ

По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед - сиромах човек, да му пожъне нивата.

- Докога ще жъна? - попитал сиромахът.

- Докато залезе онова, небесното светило - показал нагоре с пръст чорбаджията.

- Ама какво ще ми платиш?

- Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва.

Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край. Запращели ония ми

ти ръкойки, почнал да търкаля снопите. Жънал, без да се изправи. Само на пладне поседнал за
малко под крушата, изял една порязаница хляб и една глава лук и пак грабнал сърпа. До вечерта
пожънал половината нива. Когато слънцето залязло, умореният работник се изправил, обърсал
горещата пот от челото си и рекъл:

- Стига толкова.

- Как тъй стига - обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал
жътварят му, - половината нива стои непожъната.

- Но слънцето залезе и почна да притъмнява.

- Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра - месечината. Ще
жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно.

И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело.

Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал
под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал
цялата нива.

- Сега ще ти дам брашно - рекъл чорбаджията. - Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на
моята воденица. Там е брашното ми.

Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал.

- Сипвай брашното! -рекъл той.

Чорбаджията облещил очи и се развикал:

- Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо?

- Туй нещо е по-големият брат на торбичката - отговорил работникът.

- Как тъй може торбичката да има голям брат?

- Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? - хитро
казал сиромахът.

Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.

КЪЩОВНИК

Било късна есен. Пожълтели тревите по поляните, листата по дърветата. Жеравите, поели път на
юг, писукали високо над нивите.....

- Мъжо, тръгвай да сееш, че зима иде! - подканила една чевръста жена своя ленив мъж.

- Натовари ралото, донеси на колата чувала със семето и впрегни воловете, тогава ще тръгна.

Жената наринала от житницата пет кринчета жито в един чувал, натоварила чувала и ралото на
колата и повела воловете към вратнята. Мъжът се качил на колата и потеглил към нивата. Когато
стигнал, спрял под крушата, що била сред нивата, разпрегнал, похапнал си и тогава захванал да
оре. Изорал една брезна и изсипал всичкото жито в брезната, изкарал втора - заринал го с пръст.

- Свърших си работата - рекъл, - сега пък ще си полегна на сянка, защото слънцето напече много
силно.

Изтегнал се под крушата. Една муха забръмчала над главата му и не му давала да заспи.

"Добре е тука - помислил си ленивецът, - ама да имаше кой да ме варди от мухите, много сладко
щях да си почивам."

Прозял се два-три пъти и заспал. Спал до залез. Кога се прибрал вечерта, жена му го попитала
колко лехи е изорал.

- Две брезни изкарах - отвърнал той, - но утре ще стигна до крушата.

На другия ден се повторила същата история, на третия ден пак. Ядосала се жената. На четвъртия
ден сама отишла да сее, а мъжът останал да шъта вкъщи. На тръгване му поръчала да изпере
дрехите на реката, да набере една кошница узрял плод от харманската круша и да варди
пиленцата и квачката от сокола, който се виел цял ден над селото. И заминала.

"Сега е време да покажа на жената какъв съм къщовник" - помислил си мъжът и се заловил с
шетнята.

Най-напред изловил всичките пиленца, взел здрав конец, навързал ги за крачетата, а края на
конеца вързал за крака на квачката.

- Де го сега сокола? Никакво пиле не може да открадне, защото са вързани! - рекъл той и сам се
почудил на ума си. След туй нарамил на една кобилица дрехите и отишъл на реката да пере.
Щом спрял на брега, дошло му на ума, че е забравил да набере кошница круши, пуснал дрехите
във водата и се затекъл към къщи. Щом ленивият кривнал към улицата, към реката се спуснал
един скитник да пои магарето си. Той видял дрехите, които плавали във водата и си рекъл:
- Я какъв армаган ми е донесла реката!

Озърнал се наоколо, видял, че няма никой, грабнал прането и побягнал. Хитроумният мъж, като
стигнал вкъщи, най-напред взел паницата просо, да нахрани пилетата. Помамил квачката. Тук
квачка, там квачка - няма квачка. Погледнал към небето и що да види - един голям сокол лети
към планината, в ноктите си държи квачката, а под него висят и се полюшват навързаните пилета.
Същинско детско хвърчило с опашка.

- Ама че я свърших! - затюхкал се мъжът и мръднал към хармана да набере круши. Крушата не
била висока, но твърде бодлива, затуй къщовникът, като дигнал очи нагоре, почнал да се чеше
по врата: "Наместо да се кача горе и да се бода, я да взема, че да отсека туй дърво и да обера
всички круши!"

Речено - сторено. Грабнал брадвата, сякъл до пладне, отсякъл крушата. С трясък тя се строполила
насред хармана. Къщовникът грабнал една кошница и почнал да бере. Но преди да напълни
кошницата до половина, текнало му в главата, че е забравил дрехите на реката, оставил крушите
и хукнал към брега. Ала там не заварил нищо.

- След толкова труд и тичане не е зле да си подремна - рекъл къщовникът и легнал под сянката
на една върба. Спал, що спал - заварила го месечината. Станал, потъркал очи, прозял се и тръгнал
към къщи.

Жена му го посрещнала с кобилицата:

- Къде са дрехите?

- Откраднал ги е някой.

- Къде са пилците с квачката?

- Аз навързах пилетата с връв за крака на квачката, но соколът ги вдигна всичките.

- Ами крушата?

- Отсякох я.

Ах, проклетнико, що си направил? Да се махаш от къщата - подгонила го жената с кобилицата -

и да не се мяркаш хич пред очите ми, хич, хич, хич!

Изгонила го навън и заключила вратата. Цяла нощ вървял умникът по пътя, блъскал се в
тъмнината и все си приказвал:

- Хич, хич, хич!

На разсъмване стигнал един мост. Тъкмо в туй време под моста имало двама рибари. Те ловели
риба с мрежи. Когато нашият пътник се навел над реката, те вдигнали мрежите си и видели, че
няма нито една рибка. Наведеният над реката мъж продължавал да си говори:

- Хич, хич, хич!

Рибарите кипнали, изскочили на моста и почнали да го бият.

- Защо ме биете? - попитал той.

- Защото викаш: хич! Дуг път, когато срещнеш хора като нас, няма да викаш хич, а викай: "По пет-
шест наведнъж! По пет-шест наведнъж!"
И го пуснали да си върви. Тръгнал по-нататък къщовникът и си приказвал:

- По пет-шест наведнъж! - По пет-шест наведнъж!

Не щеш ли, откъм близкото село се задали двайсетина души, облечени в черно. Те вървели
мълчаливо подир една кола, в която имало ковчег. Карали мъртвец към гробището.

Умникът се спрял настрана и почнал да вика:

- По пет-шест наведнъж! По пет-шест наведнъж!

Като чули опечалените хора, избухнали, дръпнали му един бой и му поръчали:

- Друг път тъй да не правиш! Когато видиш хора като нас, снеми си калпака и почни да викаш:
"Вечна му памет!"

Заминали опечалените към гробището, а нашият пътник слязъл още по-долу и стигнал второ
село. Щом влязъл в селото, чул, че свирят гайди и бият тъпани. Задали се сватбари. Най-напред
вървели гайдарите, подире им невестата и младоженецът.

Пътникът отдалеч почнал да вика:

- Вечна му памет! Вечна му памет!

- На кого викаш вечна памет, хей, глупако? - ядосал се младоженецът и почнал да го бие. - На
мене ли или на невестата? Друг път, като срещнеш хора като нас, хвани калпака си, удари го о
земята, почни да играеш ръченица и викай, колкото ти глас държи: "Уха-ха! Иха-ха!"

Измъкнал се пътникът от селото и поел по-нататък. Навлязъл в една долчина и видял,че насреща
му иде кола с чергило. Пред колата вървели две неуки буйни волчета, а под чергилото имало
стотина паници, гърнета и стомни. Щом видял колата, нашият пътник се затекъл срещу
волчетата, ударил калпака си о земята, почнал да играе ръченица и се развикал:

- Уха-ха! Иха-ха!

Младите добичета се подплашили, кривнали от пътя, обърнали колата и тя се прекатурила в

един дол. Всичките грънци се потрошили. Грънчарите пипнали виновника за злополуката, цял
час го налагали и му поръчали:

- Слушай, друг път, когато срещнеш хора като нас, не играй ръченица, ами отскуби малко
тревица, иди към добичетата и думай: "Биче, биче, на! Биче, биче, на! "

Наложеният отминал, откъснал хапка трева от една ливада и видял пред едно лозе две бабички.
Седят на припек, приказват си и дремят. Пътникът протегнал ръка и поднесъл тревата към устата
им:

- Биче, биче, на! Биче, биче, на!

Едната бабичка дигнала тоягата си и го ударила по ръката:

- Ние да не сме добичета, че ни подаваш трева, бре, проклетнико! - викнала гневно тя. - Не те ли
е срам? Друг път тъй да не правиш, ами като видиш две бабички като нас, наведи се, снеми
калпака си и дай да те попощят.
- - Добре - рекъл пътникът и продължил по-нататък. Надвечер стигнал в трето село. Накрай село
видял, че се давичкат две кучета. Боричкат се, лаят, ръмжат и се хапят. Цялата им свада била за
един кокал.

Без да мисли много, пътникът снел калпака си, навел се и мушнал главата си между настървените
кучета. Едното куче му отхапало ухото. Запищял нещастникът, побягнал настрана и седнал.
Откъснал един парцал от ризата си и превързал болното си ухо.

- Защо ти е вързано ухото? - попитал го един селянин, който минавал с коса на рамото.

Злополучникът му разказал всичко. Косачът прихнал да се смее.

- Не трябваше да си тикаш главата в устата на кучетата! Друг път видиш ли такова нещо, дигай
тоягата и удряй! Не си тикай главата!

- Тъй ще направя! - рекъл си пътникът, станал и отминал по-нататък. Пред една вратня видял две
деца - играят с копчета.

- Ей сега ще ви дам да разберете! - заканил се той на децата, па измъкнал един кол от съседния
плет и замахнал да ги удари. Но тъкмо когато вдигнал кола, от къщи изскочил бащата на децата,
грабнал кола от ръцете му и му залепил една плестица.

- - Ти луд ли си? - извикал бащата. -Какво са ти сторили децата, че си дигнал кол над главите им!
Друг път, видиш ли две деца, наместо да ги биеш, бръкни в джоба си, извади някоя пара, ако
имаш , и кажи:

- На, рожби, да си купите по едно кравайче!

Прекосил селото злополучникът, излязъл вън. Край пътя видял една свиня - рови торището и
грухти:

- Гру, гру, гру! Гро, гро, гро!

- Какво! - извикал умникът. - Грош ли? Грош ли искаш? Аз нямам в джоба си пукнато петаче, а ти
искаш грош. На! - ритнал той свинята и отминал.

Когато се уморил да броди по света, скитникът се досетил, че жена му вече е забравила

сторената пакост, прибрал се вкъщи и започнал да работи, както му е редът - разумно и упорито.