„КОСАЧИ”

– най – поетическият разказ

– започва с пейзаж, имащ ролята на експозиция

– главен образ: на нощта

– в разказът се вплитат разностранни елементи с цел показ на силата на словото

– слово = възстановяване на хармонията

– героите са петима загорци, косачи в Тракия, разделили се с близките си

– авторът постига целта си чрез послание – любовта е по – важна от всяко материално благо

– образът на реката = граница между два свята (до нея са мечтателите)

Темата за двата свята според Благолажът ,

спорът „за” или „против” измислиците

– реалният свят = бедност / немотия / слива се с нощта

– приказният свят = вълшебство

– вълшебното слово на Благолажът – „за” и „против” измислицата

– „лъжата” – откъсва човек от грижите си, защото истината/реалността е тъжна, тя унищожава

човешката душа => светът на приказките е вечният стремеж на красивото

– въздействието на приказното върху Лазо: проблемът на романтика / чрез светът на

приказките се себеоткрива

– образът на пътя: нишка между раздялата и надеждата

Жанр: разказ. С него започва сб. „Разкази”, т.

І. Тема и  идея:разкрита е силата на словото и способността му да извежда човека от бита и

земното и да го води в света на въображението и фантазията, където да се почувства за миг

като в приказка, както и да променя реалния живот.

Герои: Благолажа, Лазо, Стамо, петдесетгодишен мъж, Андрей, друг (неназован), Пенка.

Сюжет: Притаени в тихите пазви на чудната тракийска лятна нощ, гурбетчии от загорските

краища, отдъхващи след тежкия ден на коситбата, са се събрали вечерта край огъня и

неусетно потъват в поезията на приказките. Един от тях- с прякор Благолажа, разказва.

Лазо нарича думите му „бабини деветини”. Тук авторът извежда идеята на разказа- чрез

Благолажа, който отговаря: „Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за

дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти

разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да

бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е

тая пуста истина?” и „Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току-виж, че

чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки,

затова са ги хората измислили. И песните са затова…да те измъкнат от истината, за да

разбереш, че си човек.” В диалога между разказвача и останалите герои се ражда историята

за любовта между Лазо и Пенка. Героят е оставил любимото момиче, за да припечели и

приятелите му го съдят и подиграват за това. Думите на Стамо, че тя си има стари любовници,

жегват Лазо и го оставят буден през нощта. Въображението му чертае картината на любимата

с друг. На сутринта косачите виждат, че именно скептикът Лазо не е при тях, тръгнал към

своята реална приказка, наречена любов. Разказът е типичен и запомнящ се с характерния по

рисунък и внушение за Елин Пелин пейзаж. Тук той е на лятна нощ: „Падна чудна лятна нощ,

прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде

на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от

дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.”