ЗА 24.06.

БЕЛ
Здравейте! Животът на българския селянин – в него радостта и мъката, надеждата и
покрусата, песента и тъгата, животът и смъртта са заедно, защото те са самият живот.
Труден, тежък, непосилен на моменти е този живот, но дори и в него селянинът успява да
запази духовните си добродетели, за да опази своята душа.

Да припомним и уточним:

♦ Заглавието: предлогът "по" внася допълнителен смисъл – такива неща се

случват по време на жътва

♦ Основна тема на текста:  жертвеният характер на селския труд

♦ Основен конфликт:  конфликтът на човека с природата

♦ Композиция:

            • експозиция – началната природна картина

            • завръзка – съобщението на Никола, че има избранница, за която смята да

се ожени

            • кулминация – 1. Песента на Пенка : огненото и немилостиво слънце и

“адската мараня” са надмогнати чрез физическо усилие, воля и естетическо
извисяване; песента на Пенка е  знак за триумфа над злото;

                                        2. Вестта, че Пенка е "примряла от жега" – физическото

надмощие на природата над човека

            • развръзка – смъртта на Пенка

            • епилог – погребението на Пенка

            • композиционна рамка – описанието в началото и в края на текста (образът

на слънцето)

♦ Герои:   главни герои – Никола и Пенка  (Ако се замислим, ще открием, че главен

герой е Никола, защото той понася удара от конфликта, а и шеговито, но не
невярно, се казва, че главен герой е този, с когото започва и завършва текстът. Но
нима Пенка може да бъде второстепенен герой? Това вмятане има за цел да
поразбърка мислите ти, за да стигнеш сам до верния отговор за взаимната
обвързаност.) 

            • второстепенни герои: майката и сестричката на Никола

            • селската общност (морните работници) – всеки в тази общност е

съпричастен с личната съдба на Никола и Пенка, защото това е и тяхна съдба
(всички се радват на любовта им, всички се стичат на Пенкината нива „ужасени“).

♦ Образи, които трябва да отбележим: • образът на слънцето • образът на песента.

 
ЗА 24.06. – ЗАНИМ-Я ПО Интер.

Здравейте! Да си припомним какво е басня?

Баснята е кратко литературно епическо произведение с изобличително и подчинително
съдържание. В преносен смисъл басня означава «лъжа», измислица. В нея се разказва
история, често със сатиричен характер, осмиваща недостатъците на хората, представени
чрез образи на животни.
Баснята възниква в народното творчество от приказките за животни. Състои се от 2
части: основна част, наречена случка или повествование, и – поука. Най-често поуката е в
края на баснята.

Езоп
Вълк и агне
Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под
благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че
му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и
че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като
не успял с този довод, казал:

— Но лани ти обиди моя баща.

А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:

— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.

Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита
не може да има успех.

Езоп
Глиган и лисица
Един глиган се спрял до едно дърво и си заточил зъбите. Една лисица го запитала защо,
без да го заплашва ловец или някоя друга опасност, си точи зъбите. А глиганът й
отговорил:

— Та това аз съвсем ненапразно го правя. Защото, когато ме свари опасност, тогава не ще

се занимавам с това — да си точа зъбите, а ще ми са готови да си послужа с тях.

Баснята учи, че трябва преди опасностите да вършим приготовленията си.

Езоп
Костенурка и заек
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се
разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към
бягането. Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна,
непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до
определеното място и победила.

Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на
природните си дарования.

Езоп
Пътници и мечка
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на
едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и
се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той
задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се
отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото
мечката. А той отговорил:

— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.

Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.

Езоп
Мишка и жаба
Една полска мишка за зла участ се сприятелила с една жаба. Жабата имала лоши
намерения. Тя привързала крака на мишката за своя крак. Първо отишли на полето да ядат
жито. После, когато доближили брега на блатото, жабата замъкнала мишката в
дълбочината, заскачала във водата и закрякала от възторг. А нещастната мишка се
нагълтала с вода и умряла, но изплувала на повърхността, привързана за крака на жабата.
Съгледал я един ястреб и я грабнал с ноктите си. Привързаната жаба я последвала и
станала и тя храна на ястреба.

Дори когато е мъртъв, човекът има възможност за отплата. Защото висшата справедливост
вижда всичко и въздава всекиму според заслугите.