Когато говорещият(пишещият) предава чужда реч, той може да постъпи по

два начина:
1. Точно да предаде чуждата реч, т.е. да я цитира.
2. Да предаде чуждата реч със свои думи.

В първия случай говорим за пряка реч, а във втория – за непряка реч.

Чрез пряка реч думите се предават дословно, без никакво изменение. Такава
пряка реч се среща най-често в диалога на художествените произведения или
в разговорната практика:
-          Как си?
-          Благодаря, добре.
-          Утре ще ходим ли на дискотека?
-          Ако ме пуснат.
Понякога авторът, предавайки дословно чуждите думи, пояснява със свои
(авторови) думи кой е произнесъл репликите, как, кога, къде и т.н. В такъв
случай:
1. Ако пряката реч синтактически не е свързана с авторската реч,
предходните думи на автора завършват с точка:

Момъкът продължаваше да си тананика.

-          Името, името? Как ти беше името?
-          Андрешко.
2. При пряка реч, синтактически свързана с авторската реч, са възможни
три случая:

А) След авторската реч, когато предхожда пряката и завършва с глагол за

съобщение, се пише двоеточие. Пряката реч се пише на нов ред с главна
буква, като всяка нова реплика се предхожда от тире:
Той се спря сред стаята, изгледа Стояна тъй навъсено, че очите му се скриха
зад веждите, и каза:
-          И ти искаш да ти дам селяха си? Ти, хлапе вчерашно ... Не, трябва ми той
на мене.
Б) Авторската реч, когато се намира след пряката, се пише на същия ред,
започва с малка буква и след нея се пише точка. Пряката и авторската реч се
отделят с тире. Според вида на изречението в пряката реч в края му може да
се постави необходимият препинателен знак (въпросителна, удивителна,
многоточие):
-          Леле, горо, майко мила! – провикна се той.
В) Когато авторската реч се намира между частите на пряката реч, възможни
са два случая:
         = Пряката реч представлява самостоятелни изречения. Тя започва на нов
ред с главна буква и се въвежда с тире. Авторската реч се въвежда с тире,
започва с малка буква и завършва с точка. След авторската реч се поставя
тире, а пряката реч продължава с главна буква:
-          Леле, горо, майко мила! – провикна се той. – Де са старите войводи, де са
старите юнаци!
= Авторската реч разделя изречението от пряката реч. Авторовите думи се
отделят от двете страни с тирета и започват с малка буква:
-          Аз дойдох – прекъсна ме той – не по своя работа.
!!! Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои
запетая, тя се поставя след авторската, пред тирето:
- Слушай, Стоене – той заговори по-меко, но решително, - утре тръгвам с
тебе. (Сравни: “Слушай, Стоене, утре тръгвам с тебе.”)
 Г) Авторската реч, представляваща сложно изречение, може да бъде
разделена от пряката реч. Първата част от авторската реч започва на нов ред,
с главна буква и завършва с двоеточие, а втората част се отделя с тире,
започва с малка буква и завършва с двоеточие. Пряката реч продължава с
главна буква и се отделя от авторската с тире:
Когато сутрин станеше и по стар навик погледнеше небето, той не казваше
както преди:
-          Ех, че време ли е, момчета! Пак ще се къпе в човешки пот майката земя, -
ами бавно и с въздишка речеше: - Тежък ден ще бъде тоя – може и да вали.
Човек не трябва всякога да вярва на утрото.

Здравейте! Нека да си припомним кога употребяваме пряка, непряка и полупряка реч и

каква пунктуация използваме.
Здравейте! Този час ще обърнем внимание на:

1. Когато говорещият предава чужда реч

2. Как се предават думите чрез пряката реч?
3. Каква реч се среща най-често в диалога на художествените произведения
или в разговорната практика?
4. Разгледайте внимателно текста. Напишете по едно изречение с пряка, едно
изр-е с непряка и едно изр-е с полупрякареч.