Тропи и фигури

ТРОПИ

●
езикови средства за постигане на
емоционално и експресивно
въздействие, при които прякото
значение на думите се замества с
преносно.
1. Метафорични тропи
●
Метафора – названието на предмет се
пренася върху друг въз основа на
някакво сходство (прилика).

●
“всяка вечер теменужена”
1. Метафорични тропи

●
Олицетворение – придаване на
човешки качества на неодушевени
предмети или животни.

●
“А грамаден и задъхан ...
дебне каменният град”
●
“О, майко моя, родино мила...”
1. Метафорични тропи
●
Алегория – форма на иносказание*, при
която чрез конкретни предмети и явления се
представят отвлечени идеи или понятия.
Най- често се използва в басните – с
определено животно се назовава тип
човешки характер.

●
“Желязото се кове, докато е горещо”
●
“Дървото се превива, докато е младо”
●
*Използване на изрази със скрит смисъл
1. Метафорични тропи
●
Символ – конкретен предметен образ с преносно значение,
чрез който се представят отвлечени идеи. Разбирането му
зависи и се обяснява от контекста, в който е поставен. Един
символ може да има различни тълкувания в зависимост от
виждането на автора.

●
Там... там буря кърши клонове,
●
а сабля ги свива на венец...
●
(Бурята – символ на бъдещата борба)

●
Христо Ботев - „До моето първо либе“
1. Метафорични тропи

●
Ирония – казва се нещо, а се има
предвид противоположното.
Предметът на речта се изобразява
привидно положително, а всъщност
се има предвид негов недостатък.

●
Няма що, много умно си
постъпил!
1. Метафорични тропи

●
Антономасия - физически и
нравствени качества се назовават
със собственото име на носител на
такива качества

●
Хамлет – нерешителност,
Квазимодо – външна уродливост и
грозота, но душевна красота
2. Метонимични тропи
●
Метонимия – названието на един
предмет се пренася върху друг въз
основа на връзка между тях.

●
“Върхът отговори с други вик: ура!”
●
През ваканцията прочетох Вазов.
●
“Желязото срещат с железни си
гърди...”
2. Метонимични тропи

●
Синекдоха - представяне на цялото
чрез негова част.

●
“бащино огнище”, “родна
стряха” вместо “роден дом”
2. Метонимични тропи

●
Перифраза - названието на обекта
се заменя с описателен израз,
предаващ негови съществени
белези.
●
Авторът на романа „Под
игото”...
2. Метонимични тропи

●
Евфемизъм – заменят се неприятни
думи с други с цел да се смекчи
неприятното въздействие върху
слушателя.
●
Отиде си от този свят завинаги.
Метонимични тропи

●
Хипербола - предмет или
предназначението му
преднамерено се преувеличава с
цел да се усили изразителността.
●
“и сладката радост до крак да измрат
●
пред цяла вселена, на тоз славен рът...”

●
Вазов - „Опълченците на Шипка“
Метонимични тропи

●
Литота – преднамерено се намалява
признак на предмета с цел да се
отслаби положителната му оценка.

●
Филмът не е много лош.
●
(вм. Филмът е хубав)
●
ФИГУРИ – езикови средства за
постигане на емоционално и
експресивно въздействие, при
които в контекста на речта думите
се съчетават или комбинират по
особен начин.
Фигури

●
Градация – началното значение се
степенува възходящо (чрез
възходящи по значение синонимни
изрази, чрез уточняване на
признака с допълнителни думи).
●
“едно име ново, голямо, антично [...] славно,
безгранично”
●
Вазов - „Опълченците на Шипка“
Фигури

●
Оксиморон – обектът на речта се
характеризира с противоречащ на неговата
същност признак.

●
млад старец
●
тъжна радост
●
умен глупак и т. н.
Фигури
●
Реторичен въпрос - въпрос, който не изисква
отговор, а съдържа в себе си отговора;
привлича вниманието на читателя и го
навежда към размисъл.
●
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
●
Или бе философ? Или беше луд?

Вазов – „Епопея на забравените“ (Паисий)

Фигури
●
Апосиопеза - замълчаване,
недоизказване, недомлъвка; графично
се отразява с многоточие.

●
“Пък тогаз... майко, прощавай!”
●

Хр. Ботев - „На прощаване“

Фигури
●
Инверсия - промяна на традиционно установения словоред;
определението се поставя след определяемото.

●
“Език свещен на моите деди...”
●
(вм. свещен език)

●
Вазов -“Българския език“
Звукопис

●
Алитерация - една или няколко сходни
съгласни се повтарят неколкократно в
близко разположени думи.

●
...ръжда разяжда глозгани кости,

●
Хр. Ботев - „Елегия“
Звукопис

●
Асонанс - повторение на гласни звукове в един или няколко
стиха.

●
„Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен“.

●
Хр. Ботев - „Хаджи Димитър“
Фигури

●
Анжамбман: разделяне на едно
смислово цяло в края на единия и в
началото на следващия стих.
Жътва е сега... Пейте, робини,
●
тез тъжни песни! Грей и ти,
слънце,
●
в таз робска земя! Ще да загине
●
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Хр. Ботев - „Хаджи Димитър“
Фигури

●
Синтактичен паралелизъм: синтактична конструкция с
паралелно разполагане на частите на изречението и
еднакъв словоред.

●
„Аз станах. – небето бе празно и глухо
●
Аз плачех. – тълпата бе ледно – бездушна”

●
Димчо Дебелянов - „Миг“
Фигури
●
Анафора: повторение на дума или израз в началото на
всеки стих.

●
“Епопея тъмна, непозната нам,
●
епопея, пълна с геройство и срам!”

●
Вазов - „Епопея на забравените“ (Кочо)
Фигури
●
Мезофора: повторение на дума или израз в средата на
всеки стих.
●
Епифора: повторение на дума или израз в края на всеки
стих.

●
Душата ми заспива в скута на нощта:
●
недейте я разбужда.
●
За всички чужда,
●
сирота бездомна по света,
●
тя може би умира в скута на нощта:
●
недейте я разбужда!
Пейо Яворов - „Подир сенките на облаците“
Фигури

●
Етимологична фигура: съчетание на еднокоренни (сродни)
думи.

●
“черни чернеят за мене...”

●
Ботев - „На прощаване“