Йордан Радичков

/1929-2004/ Йордан Радичков е български писател,

драматург и сценарист.
Той е писател, за когото правилата в
художествената литература губят своята
традиционна роля.
Произведенията му са преведени на 37
езика и са издадени в 50 страни по света.
Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда
за литература, удостоен с много отличия и
награди, както в България, така и в чужбина.
През 2000г. Й. Радичков е удостоен с орден
“Стара планина”I степен за цялостен принос
в българската култура
«Човекът е дълго изречение,
написано с много любов и На името на писателя е наименуван
вдъхновение, ала пълно с Радичков връх на остров Ливингстън в
правописни грешки.» Антарктика.
 Биографични данни
• Роден е на 24 октомври 1929г. в село Калиманица,
Монтанско
• През 1947г. завършва гимназия в Берковица
• През 1951г. е кореспондент и редактор на в. “Народна
младеж”
• През 1954-1960 г. е редактор на в. ”Вечерни новини”
• От 1962 до 1969 г. участва в комисия при Българска
кинематография
• В периода 1962-1969 г. е редактор и член на
редакционната колегия на в. “Литературен фронт”
• Съветник е в Съвета за развитие на духовните ценности на
обществото към Държавния съвет (1973-1986год.)
• От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на СБП
 Творчество
Сборници с разкази:“Сърцето бие за
хората”(1959г), “Свирепо
настроение”(1965г.), “Водолей” (1967г.),
“Козята брада”(1967г.), “Педя земя” и др.
Романи– “ Неосветените дарове”(1966), “Всички
и никой”(1975г.), “Ноев ковчег”(1988г.)
Към средата на 60-те год. Йордан Радичков
излиза от литературната традиция и налага
свои правила и норми на творец от нов тип.
По това време той написва сценариите за
игралните филми “Горещо пладне”,
“Привързаният балон”.
раматургично творчество:
“Суматоха”(1967г.) “Януари”(1975г.), “
Лазарица”(1979г.), “Опит за летене”(1979г.)
Особености на творчеството на Радичков
• Склонност към отклонения от каноните на жанра на
разказа: няма верижна последователност на събитията,
изобилстват асоциативните отклонения;
• Склонност към отворен финал;
• Често развива наглед изчерпани сюжетни линии,
прехвърля герои от разказ в разказ и от книга в книга;
• Съчетаване на лирично, психологично и иронично
начало.
• Основни теми:
- Човекът и природата (тревога за нейното съхранение);
- Човекът и традицията;
- Човекът и родът.
 „Ноев ковчег“

• “ Каквото е написано на камък, може и да се изтрие. Каквото е

написано на книга и е минало през сърцата на хората– никога.”
Йордан Радичков
 Творческа история на романа
«Някой започна да шепне
вътре в мене, че трябва
непрекъснато да се събират
трохите на живота. Подобно на
Ной, който събра и пренесе
през потопа цялата твар на
земята.»

- Издаден през 1988г. и

включва 13 текста;
- През 1992г.- второ издание и
текстовете вече са 15.
 Заглавие
• Препраща към библейския сюжет за Ной, който построява ковчег,
за да може да спаси живота на Земята;
• „Ковчегът“ на Радичков- изпълнен с истории и същества. В „Ноев
ковчег“ Радичков събира „не само мизерията на своя живот, но и
цялата мизерия и величието на този въшков живот, дето го живеем
с вас, мили ми четецо“. В „бедния му плавателен съд“ ще откриете
истории за един спешен щъркел, за дявола, който обича да се
преправя на папуняк, за едно черно куче, което се появява като
мираж, за Мао Дзъдун, който плаче пред собствения си портрет,
както и единствената история в творчеството на Йордан Радичков,
разказваща за една твърде неизвестна легенда около залавянето
на Васил Левски, а и за много други малки и големи герои, които
съставляват цялото сътворение.
 Жанрови и композиционни особености
на романа
• Роман..Но с нетрадиционна
структура…“Фрагментарен
роман“( Светлозар Игов);
• Колаж, пъзел;
• Преплитане на разказ, легенда,
притча, приказка;
• Преплитане на документално и
измислено, реално и
въображаемо
• Историите: „ Космическият
удавник, или въведение към
Ноевия ковчег“, „Въшкарчето“,
„Три врани“, „Къкринското ханче
подир залавянето на българския
Апостол“, „Щърков сняг“, „Небето
прокапа“
Теми, конфликти, мотиви