ЙОРДАН РАДИЧКОВ – „НЕЖНАТА 

СПИРАЛА“
 
1. ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАГЛАВИЕТО
Заглавието символизира безкрайността и хармонията на живота – красив в своята
повторяемост и в същото време – многолик и вечен. Спиралата е символ на съвършенството,
на кръговрата на живота, на прехода от видимото към невидимото, от живота към смъртта и
обратно, от реалното към мистичното.
2. ЗИМНИЯТ ПЕЙЗАЖ В НАЧАЛОТО НА РАЗКАЗА
 Още в самото начало се загатва за дисхармонията, която човекът създава около себе си.
. Зимният студ, снежната белота, сивото небе, сивата гора създават усещане за
призрачност и отчужденост. Природата и хората съществуват като че ли независимо
един от друг – между тях няма единство и разбирателство
3. ГЕРОИТЕ
РАЗКАЗВАЧЪТ: най-младият и неопитен ловец. Аз-повествованието създава особена
атмосфера на интимност и съкровеност на споделените размисли. Разказвачът е
свидетел и участник в трите случки и споделя с нас своите преживявания, породени
от тях
ЛОВЦИТЕ: събирателен образ – „неколцина човеци“, които пътуват заедно с
разказвача към „цивилизацията“. Липсват индивидуални характеристики. Липсата на
имена засилва внушението за универсалност на разглежданите проблеми, а скритите
лица допълват представата за духовната обезличеност на човека – отчужден от
заобикалящата го природа.
4. СИМВОЛНО-АЛЕГОРИЧНИ ОБРАЗИ
а/ шипковият храст, „отрупан целият с ярки червени плодове“,
изниква „внезапно“ край един завой и се превръща в основен герой, обединяващ
отделните случки
б/ въведена в разказа чрез ретроспекция, втората случка (разказ в разказа) разкрива
отношението на творческата личност, търсеща вечните истини  и неизменните
природни закони.
в/ ятото гълъби и умиращата птица. Раненият гълъб се превръща в олицетворение на
уязвената природа. Спиралата, символ на съвършенството и познанието, очертана с
кръвта на умиращия гълъб, им напомня, че нито са сами на този свят, нито са негово
начало или край, че съществуването им е миг в безкрая и за да оставят следа, трябва да
създават, а не да убиват.
5. КОМПОЗИЦИЯ
Краят на разказа ни връща към началото му (кръгова композиция) – шейната като че ли
също описва спирала и затова шипката отново се вижда от пътя. Така движението на
шейната се превръща в алегория на цикличността в природата, където всичко се
повтаря.
6. ПОСЛАНИЯТА НА ТВОРБАТА
Човекът е част от природата, а не нейн господар. Затова трябва да цени хармонията и
красотата ù, да се вдъхновява и зарежда от тях, да ги претворява в изкуството, а не да
бъде заплаха за тях. Природата е необятен и неизчерпаем източник на познание,
примамлив и загадъчен свят, който трябва да се опазва внимателно, търпеливо и
предпазливо. А от нас, хората зависи дали природата ще ни изпраща знаци, които
означават проклятие, завещание или приятелство.