ЙОРДАН ЙОВКОВ

„ИНДЖЕ“
 1.ГЕРОИЧНАТА ТЕМА В „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”
а/ самостойно представена като ядро на
цикъла
б/ обект на изображение не е съвремието, а
легендарното минало – края на 18 век до 70-те
години на 19 век, кърджалийските набези,
хайдутството и т.н.
в/ интерес към духовната същност на
човека, без тя да бъде определена от
националноисторически фактори
-историческата проблематика е
трансформирана в нравствено-психологическа;
-героичното не е функция на едно чисто
патриотично понятие за героизъм /подвизите
на Индже са само фон на една вътрешна
човешка драма т.е. историческото е фон на
екзистенциалното/;
-основни конфликти са колизиите на човешкия
дух в борбата за себепостигане, за намиране на
единение със себе си;
-живее в нравствен хаос /както и Шибил/, защото
естетическите му импулси нямат морално -ПЪРВИ ПЕРИОД

предназначение; -
давайки безконтролна воля на себичните си инстинкти,
героят стига до разруха, до греха;
-Индже – най-грешният сред грешниците в
целия цикъл, защото извършва и кръвен грях /съсича
детето си/, и любовен и семеен грях /отблъсква от себе
си Пауна/, съгрешава и към приятеля си /посяга на този,
който му е спасявал живота/, а наред с това – има грях и
към своя народ – превърнал се е в негов мъчител;
-скъсал кръвни, родови и
народностни връзки, Индже е обречен на самота;
-нравственото
събуждане на Индже – настъпва, когато героят
осъзнава своята тотална самота ; -чувството за
самота се трансформира в чувство на вина;
-причини за
разколебаването – съзнанието за сторения родов грях;
-сцената на
срещата на Индже с дядо Гуди от Чукурово – повратен
момент в прозрението на героя за безсмисления си
живот /старецът му подсказва истинското
предназначение, за което е призван – внушава му, че за
неговото юначество, красота и сила подхожда да бъде
народен закрилник/;
 2.МОТИВЪТ ЗА НРАВСТВЕНОТО ПРЕРАЖДАНЕ – ЯДРО НА РАЗКАЗА
„ИНДЖЕ”
а/ драмата на духовното
себепостигане – разкрита като
сложен психологически процес
б/ катализатор на промяната – не
е внезапно пламнало
чувство /”Шибил”/, а мъчително
пробуждащата се съвест
в/ сблъсъкът е у героя със себе си и
именно в борбата със себе си
Индже е образ, който търпи
трансформация
г/ две фази на духовно самоусещане
и присъствие на героя
-ВТОРИ ПЕРИОД – ИНДЖЕ В РОЛЯТА НА ДУХОВЕН ЗАКРИЛНИК, УТВЪРДИЛ СЕ В НАРОДНОТО
СЪЗНАНИЕ КАТО ПРИМЕР ЗА ЮНАЧЕСТВО И ДОБРОТА /НАРОДНИТЕ ПЕСНИ АКЦЕНТИРАТ
ВЪРХУ ТОЗИ ПЕРИОД/
 3.ПЪТЯТ НА ИНДЖЕ КЪМ СЕБЕ СИ
-анатемосването на Индже – означава,
че той не различава доброто от злото
/убиването на попа говори за угризения/;
-изживяването на Индже при срещата
с жените, когато е изоставен от
дружината си /срещата е на нивата –
завръщането на Индже към земята, към
корена/; добрата дума и доверието –
първата усмивка на лицето на Индже;
-първата сълза, пролята от Индже в
живота му /когато чува песента за себе
си/ – актът на прераждането е
завършен; Индже достига до идеята, че
делата на човек трябва да бъдат за
другите;
4.СМЪРТТА НА ГЕРОЯ – КОДИРА СБЛЪСЪКА МЕЖДУ ИДЕЯТА ЗА
ЗЛОТО И НЕГОВОТО МАКСИМАЛНО ИЗКУПЛЕНИЕ

а/ Йовковият хуманизъм не е
християнско всеопрощение и
милосърдие – Йовков разбира
своя герой, но не му прощава

б/ мотивът за възмездието,
разработен чрез идеята за
човешкия самосъд

– Пауна прощава на Индже, но

Индже сам не прощава на себе
си: „Много майки съм
разплакал… дойде и моят ред”