Иван Вазов (1850 – 1921г.

)
1. Общи бележки
 50-годишен творчески път
 Започва да пише около Априлското въстание
 Емблематичните си текстове създава пред 80-те и 90-те на 19-ти век
 Патриарх на българската литература, духовен водач за народа
 Народен поет, класик на българската литература, създава еталони във
всички жанрове (единствен от конспекта, който пише оди)
 2 групи текстове според времето, което отразяват (сблъсък на минало и
настояще):
o Отразяващи предосвобожденската действителност
(,,Чичовци“, ,,Под игото“, ,,Епопея на забравените“) –
романтически текстове
o Отразяващи следосвобожденската действителност (поезия +
,,Дядо Йоцо гледа“) – критико-реалистични текстове, плод на
разочерованието на Вазов от съвременниците, които живеят без
идеал
2. Теми и проблеми
 Отечеството (национален език, култура, земя, природа и национален
пантеон на героя)
 Зрението и слепотата
 Лудостта и нормалността
 Оцеляването и ,,бунта“
 Сакрален образ на България – възторг и преклонение
 Сатиричен образ на България – изобличение и отрицание
 ,,Българският език“
1. Общи бележки
 Жанр – ода – основните чувства са възхвала и гняв
 Българският език се превръща в герой на текста и е олицетворен
 Тип изказ – диалогичен
 Паисиева интонации
 Опозиция - светлина-мрак
 Срамът от българското – проблем след Освобождението, възприеман
от Вазов като национално предателство (русофил е, но е против
налагането на руския език и реагира с одата)
 Основно послание – всеки българин трябва да почита родния език като
дълг към родината
2. Тема и лирически мотиви
 Защитнически тон – ангажираност към родното
 1 строфа – езикът е белег за народност, хранител на историята и
паметта, окичва се с мъченически ореол (сакрален образ), предава
идеалите от поколение на поколение
 2 и 3 строфа – отделят се в отделна смислова част – проблем за
неоценяване достойнствата на езика, словото е отхвърлено, както и
родното като ценност
 Достойнства на словото – прекрасно, мощно, със сладки, руйни и
звънливи звуци
 4 строфа – отговор на въпросите, въвежда се опозиция общност-
лирически човек
 7 и 8 строфа – клетвеното обещание – доказване достойнствата на
езика, една синтактична цялост
3. Образи
 Лирическият говорител – родолюбив, отговорен към съдбата на
родината, пазител на националните светини, ценности и идеали
 Хулителите – чужденци и българи, отричащи красотата на езика
 Езикът – символ на българското, хранилище на народната памет и
ценности, езикът е самата родина (сакрален образ)
 ,,Отечество любезно, как хубаво си ти!“
1. Общи бележки
 Жанр – стихотворение, започва с възторг и завършва с разочерование
 Паратекстовото указание посочва годината и мястото на създаване
(Хисар, 1882)
 Част от стихосбирката ,,Поля и гори“
 Относителна самостоятелност на петте строфи
o 1 – красотата
o 2 – богатството
o 3 – достойнствата
o 4 – неоценяването
o 5 – скъсване на връзката между човека и родината (поанта)
 Диалогичен тип изказ – Отечеството е олицетворено
2. Тема и лирически мотиви
 Утвърждаване на природата като част от националните ценности
 Картина на земята-рай – синоним на съвършенство
 Реторичните въпроси внушават, че родината трябва да се познава и
като територия на българския дух, извор на родолюбие; познаването на
родината е израз на обич и отговорност към нея
 Мотив за оскотяването и духовната празнота (последна строфа)
 Скрита цел на автора – да събуди желанието в българина да търси
родното и да го цени, за да придобие самочувствие пред останалите
народи
3. Водещи опозиции
 Родно-чуждо
 Зрение-слепота
 Материално-духовно
 Бит-идеал
 Прекрасна родина-равнодушни чужденци
 ,,При Рилския манастир“
1. Общи бележки
 Жанр – стихотворение, присъства и възхвала
 Тип изказ – изповед със смяна с описание на природните картини
 Любов към природата – пантеизъм
 Част от Вазовия цикъл ,,Лоното на Рила“
 Заглавието е географска реалия – не се говори за Рилския манастир
 Природата за Вазов е вдъхновение, идеалът представлява стремеж към
съвършенството на природата
 ,,Сега съм у дома“ – внушава, че човек намира покой, сигурност,
свобода и истинската си същност в природата
2. Тема и лирически мотиви
 Романтически мотив за бягството – акцент върху природните дарове
 Азът мисли своето пребиваване сред природата като завръщане
(библейски сюжет за блудния син – истинският живот е у дома)
 Мотиви за избавлението от тревогите, злините и теглилата, духовното
пречистване
 Природата е непорочно божествено творение, което носи изцеление,
мир, утеха и свобода, където човекът изживява своя нравствен
катарзис преди срещата с вечността
 Мотиви за сътворението и смъртта
 В цивилизацията духът е скован във веригите на злото и мъртвее,
докато в природата са изворите на живота
 Мотив за гроба почивка (,,До моето първо либе) – избавленито и
достигнатия смисъл
 Мисълта за смъртта е лишена от трагизъм
3. Ключови опозиции
 Цивилизация-природа
 Суета-духовно пречистване
 Теглила-изцеление
 Ограничение-свобода
4. Образи
 Природата – синоним на дома и родината, свързана с майката и
обичната прегръдка, динамика
 Лирическият човек – единение с природата, възприема природата като
равнище на духовното, което поражда в него принадлежност към
вечността
 ,,Елате ни вижте“
1. Общи бележки
 Жанр – гражданска елегия
 Гражданска позиция по повод негативните явления в
следосвобожденското битие на българина
 Част от стихосбирката ,,Скитнишки песни“ (1899)
 Заглавието е цитат – страдалчески тон на народа, призив за съчувствие,
съпричастност и помощ
 Двуделна композиция:
o Картини на социалната неволя
o Гневен протест срещу социалната апатия на властимащите
 Основно внушение – България трябва да е родина на всички, а не мка
за едни и мащеха за други, народът има нужда от водачи, които да
покажат отговорност и родолюбие чрез действията си
2. Тема и лирически мотиви
 1-6 строфа – картина на скотския народен живот; въпреки придобитата
свобода човекът се чувства като роб – чувство за безнадеждност
 Домът е видян като обиталище, а човекът – равен на скота
 Картини на страшната нищета
 Чувство на отвращение и отчаяност
 Образ на дълбоката нощ – кулминация на социалната неволя –
гасненето на живота
 Деформиран образ на родното – застой, мълчание, липса на движение
и деятелност – дълбоко страдание и безизходност
 7-9 строфа – гневът на протеста срещу апатияна на доволните велможи
 Опозиции:
o Вие-ние
o Тук-там
o Думи-дела
o Угоените и безмилостни управници-хората от народа
 България е видяна като държава, чиито управници са нехайни към
съдбата на народа
3. Образи
 Селякът – бедно, унизено и бездуховно същество, изравнено с животно,
лишено от грижа и подкрепа; все още слаб роб – светът му е ,,гноище“
 Управниците – контрастен на селяка образ – сити и доволни,
безотговорни към съдбата на обикновения човек и живота в страната,
светът им е ,,тържище“
 Лирическият говорител – човек с будна гражданска съвест и високи
възрожденски критерии, потресен от родната картина, моралната
поквара и духовната пустота на следосвобожденската епоха
 ,,Линее нашто поколение“
1. Общи бележки
 Жанр – гражданска елегия – страданието на лирическия човек,
породено от загубата на идеалите
 Част от стихосбирката ,,Гусла“ (1881), а по-късно в ,,Поля и гори“
 Композиция:
o 1 – 2 строфа – изповед и разкаяние, ,,ние“ форма – лирическият
човек се приема като част от пооколението, виновен за
обществение застой
o 3 – 4 строфа – призив и осъждане – лирическият човек е
дистанциран от ,,българското племе“ и изявява вината на
общността
o 5 – 6 строфа – молитва към Бога за намиране на вярната посока,
за възвръщане на идеалите и достойнството
 Поанта – наличието на идеал дава живот на народите
2. Тема и лирически мотиви
 Българският свят е представен като морално поразен – мъртвина,
застой и убийствен мраз, връщане в робското безвремие, в което
властват мълчание, пасивност и безнадеждност
 Призив на Аза да поеме съдбата в свои ръце – отговорност към
настоящето и бъдещето
 Мотиви:
o За студенината – мъртвина и застой
o За липсата на посока – когато няма идеали, няма посока
o За завещанието – бъдещите поколения няма какво да вземат от
една общност, която не знае кое е ценно и за какво живее
o За пътя – идеалът е възвишена цел, светлината, която показва
посоката; образ на безпътицата и образ на 40-годишното скитане
към Обетованата земя, аналогия на пустинята
o За вярата – вярата в Бога, молитвените слова, израз на
надеждата за преображение
o Образ на олтара – свято място на преки взаимоотношения
между човек и Бог – среща с идеала
3. Опозиции
 Застой-развитие
 Цел-безцелност
 Мрак-светлина
 Настояще-бъдеще
 Апатия-вдъхновение
 Идеал-липса на идеали
 Живот-смърт
 ,,Епопея на забравените“
1. Общи бележки
 Жанр – цикъл от 12 оди (допълнително сакрализиране)
 Заглавие – епопея – възвишено, героично, мащабно; забравените –
мотив за забравата и цената на свободата
 Хронотоп – времето на Българското възраждане (1762 – 1878г.)
 Топос – манастира, килията, върха
 Одите не са подредени в последователността на събитията – диахронно
 Започва с одата ,,Левски“ и завършва с ,,Опълченците на Шипка“
 Повечето от текстовете са историческа истина
2. Причини за написване
 Вазовото разочерование от следосвобожденските българи
 Създаване пантеон на националните герои
 Политиката променя обществото, появяват се корупция, егоизъм
 Загубата на идеали
 Забравата на героите
 Припомняне на подвига и даване на нравствен пример за подражание
на съвременниците на Вазов
3. Герои
 Още в заглавието трагичното и героичното се преплитат
 Героите са духовните водачи (Паисий, братя Миладинови),
революционните водачи (Левски), представители на народа – Кочо
 Качества на героите – родолюбие, чувство за дълг, себеотрицание,
саможертва, преданост към идеалите
 В одите се смесват предосвобожденска и следосвобожденска
действителност
 Героите са самотни, неразбрани, романтически, идеализирани,
хиперболизирани, легендаризирани
 Съпоставки с личности и събития от световната история
4. Сюжет и композиция
 Одите са триделни – увод, изложение, заключение
 Текстовете се доближават до жития
 Първият текст е ,,Левски“, а не ,,Паисий“:
o Заради отношението на Вазов към Левски
o Защото в монолога на Левски се поставя основният проблем за
целия цикъл – Какво е мястото на личността в живота на народа?
– личността трябва да е водач (със и сред народа според Левски)
o Защото другите оди не проследяват как героят стига до решение,
а дават само резултата от решението
 ,,Левски“
1. Общи бележки
 Жанр – ода (първата в цикъла)
 Левски е въплъщение на идеала за личност, емблема на
националноосвободителното движение и на народа си
 Откроява се фигурата на Апостола като образец за героичност
 Героят е абсолютната величина, около която се изгражда цялостният
идеал
 Три композиционни части:
o Лирически увод – монологът – възприема се като увод за целия
цикъл, защото са заявени основанията за екзистенциалния
избор; поставя се проблемът за мястото на водача в историята и
разбиранията за саможертвата; героят ясно разбира мисията си
на духовен водач, напускайки манастира, и прави крачка към
страданието и достойнството
o Изложение – характеристика на героя, акцентът е върху словото,
делото и жертвената смърт; предателството – съпоставка с Юда;
поведението на героя в тъмницата – кулминация; развръзка
(,,Той биде обесен“)
o Заключение – апотеоз (възхвала) на бесилото – аналог на кръста
2. Теми и водещи мотиви
 Тема за себеосъществяването – себеразвиването, отговорността пред
обществото, премахване външните белези на религията в името на
свободата
 Левски осъзнава че истински ще служи на Бог като се отдаде на служба
в името на страдащия народ – екзистенциалният избор
 Мотив за словото – оръжие на героя, преображение на робското
съзнание
 Опозиции:
o Робство-свобода
o Позор-слава
o Безчестие-чест
o Геройство-предателство
3. Образи
 Левски – алюзия с мисията на Иисус да спаси хората от робството на
греха (сакрален образ); фигура от митологичен тип, превръща
свободата във висша ценност за народа; жертвеност, себеотдаване,
скромност и смелост, самота (романтически герой); притча за сеяча
 Народът – Левски го превръща от колебливи роби в отдадени на
каузата за свободата хора
  Предателят – съпоставен с Юда (предателството е по-страшно от това на
Юда)

,,Кочо. Защитата на Перущица“

1. Общи бележки
 Жанр – ода (лирически отклонения, възвеличаващи героите и
събитията), част от стихосбирката ,,Гусла“ (1881)
 Заглавието назовава конкретна историческа личност – Кочо
Честеменски, който е обущар от Перущица
 Подзаглавието посочва събитието от поетическия текст, който не
пресъздава цялата десетдневна история за въстанието
 Композиция:
o Лирически увод – показва двустранно оценката на Вазов за
събитията; играе роля на експозиция
o Изложение (5–153 стих) – описание на борбата, образ на
защитниците на храма (образи типове); описание на врага;
моментното колебание – кулминация (героите избират да
продължат борбата); лирическо отстъпление (85–115 стих) –
апотеоз на Перущица (съпоставка Прага, Сарагоса, Картаген и
Спарта); въвежда образа на Кочо – убийствата са
пресемантизирани и изравнени с подвиг; отворените очи
представляват невидяната свобода
o Заключение – първите два стиха са развръзка; алтернативи (153-
154 стих); епилог (155-156 стих) – Нов завет
2. Теми и водещи мотиви
 Теми за геройството, славата и позора – българинът следва завета на
Възраждането и е готов да избере смъртта пред позора
 Изгубените идеали връщат българина към безвремието
 Вазовото слово е просветляващо – не окачествява убийството и
самоубийството като срамно деяние, а като достоен избор
3. Образи
 Кочо – въстаник, съпруг и баща, сюжетен център е драматичният му
избор, който го дарява с ореола на мъченичеството
 Перущенците – преобърнат образ – постъпките са неестествени (мотиви
за лудостта и огуня); пиянството, което превръща роба в свободен
човек; пътят е само един – борбата до смърт
 Враговете – смаяни от борбеността и силата на българите; ,,диви“ и
‚,побеснели“ – демонични очертания на турците, оръжие на злото и
смъртта
4. Символи и алюзии
 Топос на храма – мъченичество, страдание и подвиг
 Апокалипсисът – последната битка, злокобното властване на смъртта
 Смъртта – олицетворена
  Страданието – алюзия със страдащия Христос – знак за върховно
страдание

,,Паисий“
1. Общи бележки
 Жанр – ода
 Епиграф – цитат от ,,История
славянобългарска“
 Комозиция:
o Лирически увод – първият стих;
,,сто и двайсет годин“ – рамка на
текста (епическата разлика от
написването на историята до
написването на одата); преливат се 3
времена – Средновековие,
Възраждане и следосвобожденска
действителност; Атон – манастир –
килия – сакрално пространство
o Изложение – ключови
характеристики на Паисий, мотив за
лудостта; отношението на Паисий към
историята; опозиция мрак-светлина;
монолог на Паисий (43-73 стих) –
мотив за срама; смяна на изказа в 65
стих; съдържанието на ,,История
славянобългарска“ (74-105 стих)
 o Заключение – Вазов определя
Паисий като първата искра за народа
,,Опълченците на Шипка“
1. Общи бележки
 Жанр – ода – финалната за цикъла, синтезира основните идеи на Вазов
 Картина на Шипченската епопея – изключителен пример за героизъм и
отдаване на националния идеал
 В началната и финалната част са представени авторовите оценки за
събитието и героите
 Заглавието посочва колективния подвиг и върха, който е синоним на
национално величие
 Подзаглавието (11 август 1877) – придава историчност и
документалност
 Композиция:
o Лирически увод - полемичен стил; отхвърляне на тезата за
безславната история; утвърждаване на българския дух и
национална гордост
o Епическа част (изложение) – поетически разказ за борбата;
аргументи за увода; родината и свободата са висши ценности;
ясно изразена оценка на Вазов;долу са турците, а горе –
опълченците
o Епилог – играе ролята на заключение за всеки текст от цикъла
(последната ода) – образ на Балкана; миналото отеква в
настоящето и бъдещето
2. Опозиции
 Срам-слава
 Позор-гордост
 Високо-ниско
 Мрак-светлина
 История-легенда
3. Образи
 Лирическият говорител – родолюбие, отговорност, любов към
родината, борбено и емоционално слово, породено от залога –
националното самочувствие
 Защитниците на върха – колективен образ, носител на идеята за
несломимост на българския дух, величието на всеотдайността на
народната кауза, която осигурява безсмъртие
 Шипченският връх – конкретен и обобщен образ; името бележи
началото на епическата част; географска неопределеност; символ на
родното; най-високата точка на националното издигане
  Врахът – колективен образ на жестоките нападатели; демонични
характеристики; страх и инстинкт за самосъхранение; хищническа и
хтонична природа

,,Дядо Йоцо гледа“

1. Общи бележки
 Жанр – разказ
 Част от сборника ,,Видено и чуто“ (1901)
 Основен обект на изображение е следосвобожденската действителност
и начинът, по който отеква вестта за свободата сред обикновените хора
 Основни внушения:
o Българинът трябва да пази родното в сърцето си и да се гордее с
него
o Човек трябва да цени превърналата се в действителност мечта
o Истинският смисъл на родното е в обичта и способността да се
вижда отвъд ежедневието
 Заглавието е цитат – смислов оксиморон
 Дядо Йоцо се превръща в митологема, архетип на ,,българското“
 Опозиции: гледане-виждане, идеал на Предосвобождението-
битовизма на Следосвобождението
 Образът на родното е двумерен:
o Идеализиран – чрез езика на приказката
o Прозаичен – чрез езика на бита
 Хронотоп – едно селце в Искърския пролом
 Текстът е преход между двете епохи
2. Сюжет и композиция
 Лирическо встъпление – авторовото отношение към проблема – Вазов
не вярва в духовното прераждане на народа, говори от името на
следосвобожденските българи
 Биография на героя – експозиция
 Завръзка – неспособността на дядо Йоцо да ,,види“
 Слухът за идването на околийския
 Срещата с околийския началник – символ на новата българска
администрация; първи допир на Йоцо с ,,българското“
 Безвремие – героят е убеден в свободата и продължаващите неволи и
вражди на съселяните са чужди за него
 Срещата с войника – символ на новата българска армия; втори допир
с ,,българското“
 Безвремие – докарва героят до апатия и начало на бавна смърт
 Слухът за построяването на железницата
  Построяването на железницата – кулминация (поздравът към Нова
България) – символ на техническият прогрес
 Епилог – Смъртта на дядо Йоцо е лека, защото е видял ,,българското“ –
пример за обич към Отечеството

,,Чичовци“
1. Общи бележки
 Жанр – битово-хумористична повест – Вазов не осъжда героите, а се
отнася с добродушие и насмешка
 Подзаглавие - ,,Галерия от типове и нрави български в турско време“
(галерия – уникати, типични за времето си; в центъра е душевността на
българина в епохата – времето на робството)
 Повестта е създадена през 1885г. в Сопот
 Хронотоп - 1868г. – три дни; мястото на действие е малък провинциален
град, прототип на Сопот
 Травестия – за нищожното и дребното се говори като за велико и
значимо
 Постъпките на героите, разсъжденията и поведението им са свързани с
промените, които настъпват по това време в обществения и
политическия живот:
o Навлизането на четата на Филип Тотю в българските земи
o Църковните борби
o Споровете за българския книжовен език
2. Сюжет
 В основата е съседската вражда между Иван Селямсъза и Варлаам
Копринарката – осмян е патриархалният закон за родовото имущество
 Лайтмотивът е липсата на съгласие
 Сюжетът е условен, тъй като в повестта няма истинско действие –
заменено е словото (единствената форма на активност за героите)
 Кулминацията е главата ,,Двете батареи“
 Всички герои се включват в конфликта
 Делене на русофили и туркофили и на волтерианци (Просвещение) и
елинисти (Античност)
 Мнимата прокламация (призив за борба) – карикатурата на
Копринарката и Селямсъза, поръчана от Йотата
3. Герои
 Иван Селямсъза (човек, който не поздравява никого) – враг по
наследство с Варлаам; защитава семейната си чест
 Варлаам Копринарката (гръцко хоро) – говори в притчи; речта му е
сложна и объркваща; стига до абсурдното
 Хаджи Смион – образ на конформиста, приятел на Варлаам; не сменя
феса си, но сменя позициите си; Американско – модерно; човекът ,,ехо“
 Иванчо Йотата – рисува карикатури, заради изборите за училищен
настоятел (сюжетните линии са обвързани с него); дебатиращият човек;
,,спасител“ на езика; йотата е свещена ценност за него; духовен деятел
с бакалско настояще; пародиен образ в борбата със ,,звяра“
 Господин Фратю – патриотична реторика; романтически модели на
бореца; ритуал на верноподаничеството – изгарянето на книгите;
преобърнат е мита за героя
 Бай Мичо Бейзадето – уважава най-много Мирончо и учителя Климент;
горещ обожател на Русия и разпален патриот
 Дядо поп Ставри – тежък човек; върл клюкар; около 60-годишен с
много деца; уважава чорбаджиите; мрази волтерианците и
протестантите; съюзник на Хаджи Атанасия (елинист)
 Мирончо – безгрижен и весел; свири на ,,флаута“; има руски паспорт;
заклет ерген; ходи с качулка; обича Възточния въпрос; говори влашки;
съюзник на учител Гатю (волтерианец); смята брака за робство
 Мунчо – манастирският идиот; нестригана изпластена коса
 ,,Под игото“
1. Общи бележки
 Жанр – роман-епопея – широка картина на народния живот
 Творческа история – написан през 1888г. в Одеса – Вазов се намира в
имиграция, заради гонението на русофилите
 Романтически подход към текста
 Подзаглавие - ,,Из живота на българите в предвечерието на
Освобождението
 Хронотоп – 05.1875-05.1876г.; един кът между Стара планина и Средна
гора; център е измисленият град Бяла черква, който е прототип на
Сопот
 Смислови части – три неравноделни:
o Подготовката на въстанието (най-голяма по обем)
o Въстанието
o Погромът на въстанието – разкрива съдбата на героите
 Идеята на текста е да се изобрази промяната в мисленето на българите
 Елементи на приключенски роман
 Елементи от бита на българина
 Интимни отношения между героите
 ,,Новата молитва на Марка“ – кулминация
 ,,Пробуждането“ – публицистична глава; отрезвяване след въстанието
2. Теми
 Бит и душевност
 Битът са установените ритуали, утвърдени от реалността; нови културни
ритуали – Представлението и годишният изпит
 Семеен бит – домът на Чорбаджи Марко; утвърдени от векове
патриархални ритуали са събирането на семейството около софрата;
високите зидове (илюзия за сигурност на българина); в къщата има
много тайни стаи, наподобява лабиринт; турците са външни за
семейния свят; гостната стая изразява характера на семейството
 Обществен бит - ,,Тлака в Алтъново“ (стар патриархален обичай на
девойки и младежи) и ,,Във Веригово“ (семантика на робството); и
селяните са докоснати от идеята за свободата
3. Топоси
 Ганковото кафене – обществен и културен топос; ,,малкият парламент“;
там се обсъждат важни проблеми, свързани с въстанието
  Читалището – обществен и културен топос - ,,Представлението“ –
,,Многострадална Геновева“ – нов ритуал
 Училището – културен и просветен топос – изпитът е нов обществен и
културен ритуал; изпитът е по българска история (обществото има
национално самосъзнание); свободата присъства в само в семейния бит
 Манастирът – извънградски топос – непристъпна крепост, свързана с
вярата
 Женският метох – развъдник на клюки; намира се срещу училището
 Силистра йолу – обществен топос; място за забавление
 Църквата – религиозно единение; спояване на вяра и народност
4. Герои
 Огнянов и Соколов са двигатели на промяната
 Чорбаджи Марко – представител на народа; изобразява промяната в
мисленето на общността; главен герой в романа и единствен който
претърпява пълно преображение; русофил и вярващ (иконостаса);
демократично настроен, позволява промяната; има специално
отношение към науката и семейството; прототип на бащата на Вазов;
заможен българин с много деца; вярва, че свободата е възможна само
с помощта на Русия; предаден е и е наказан със смърт
 Чорбаджи Юрдан Диамандиев (студен и безразличен) – тиранин, груб и
суров към семейството си; консервативен туркофил; привърженик на
статуквото; отнася се с пренебрежение към образованието
 Бойчо Огнянов (Иван Кралича; Графът) – идеализиран образ, най-
висшата ценност за него е свободата; с идването му в Бяла черква
започва промяната
 Иван Боримечката – селянин; изразява физическата и моралната сила
на народа; стреля с черешовото топче
 Кандов – руски възпитаник; идеалист, завладян от социалистически
идеи
 Дякон Викентий – патриотично настроен духовник; открадва
необходимите за оръжие пари от своя благодетел – отец Йеротей
 Останалите герои – листите (!!!)